КОГНИТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКА ПСИХОТЕРАПИЯ –

част 1

1. Възникване на школата и основни теоретични източници.

1.1. Поведенческа психотерапия

Поведенческата терапия се появява през 50-те години на ХХ век.

Терминът „поведенческа терапия” е употребен за пръв път от Линдсли, Скинър
и Соломон (Lindsley, O.R., Skinner, B.F., Solomon, R.L., 1953 ) в доклад за
прилагането на оперантното обуславяне в техните изследвания на психотични
пациенти.
Когнитивно-поведенческата терапия се базира на няколко основни
парадигми: теорията за класическото обуславяне (научаване) на Иван
Петрович Павлов, Теорията за инструменталното (оперантното) обуславяне на
Скинър; теорията за социалното учене на Албърт Бандура.
„Джон Уотсън разработва бихейвиористичната парадигма и обявява
психологията като наука за адаптивното поведение към света в който
живеем.1 Поведението е единствен предмет на психологията на Уотсън, само
то е възможно за обективно наблюдение.

Уотсън отхвърля интроспекцията и стига до крайния извод, че

конкретните елементи на съзнанието не могат да бъдат пряко изучавани.
За Уотсън поведението е изградено от мускулни и секреторни реакции,
детерминирани от външни стимули. Подчертава, че анализа на поведението
трябва да бъде строго обективен и да се ограничи като при други науки само
до външно наблюдение.

1
Стойнешка, Р., Икономическа психология, Вн.,1996, стр.15
 Според Уотсън всички психологични понятия трябва да се преведат на
бихейвиористичен език с формулата стимул - реакция (S – R) 2.
През 1914г. той издава книгата „Увод в сравнителната психология” където
представя своя опит да направи такъв превод.

Върху научните възгледи на бихейвиористие силно влияние оказва учението

на Павлов и Бехтерев, макар че Уотсън и неговите последователи в
изследванията се отдалечават от физиологичния механизъм на поведението.

Основната характеристика на бихейвиоризма е антифизиологизма и

отричането на ролята на психологичния образ при регулация на поведението.

Уотсън отрича идеята на Джеймс за емоцията. Според Уотсън емоцията е

вътрешно субективно състояние, което има вътрешен израз. Именно външния
вид може да се изследва и щом има възможност за изследване може да се
контролира поведението. Изследва страха, приемайки, го за основна емоция.3
Прави опити, като избира един неутрален дразнител и променлива на
дразнителя. Изследва как неутралния дразнител при определени условия
може да предизвика дори страх. При работата си с деца, Уотсън разкрива, че
неутралния дразнител може да се превърне в причина на силно емоционално
преживяване, трайно вграждащо се в поведението на индивида.

През 1919г. излиза книгата му „Психологията от гледна точка на

Бихейвиоризма”.

През 1925г. издава книгата „Бихейвиоризъм” и чете лекции, но не се

занимава повече с научна дейност. Занимава се с рекламен бизнес и през

2
Пак там
Уотсън Д.Б., Психология с точки зрения бихевиориста. В: Хрестоматия по истории
психологии, М., 1980
 1945г. е президент на рекламна фирма. Завършва кариерата си като
бизнесмен.

Уотсън създава програма за преустройство на обществото съобразно

бихейвиористичните закони. Убеден е, че не само индивидуалното
поведение, но и груповото поведение могат да се контролира чрез подбор на
подаваните дразнители.

Реално Уотсън отрича както ролята на наследствеността, така и ролята

на личните нагласи, убеждения, интереси, цялото многообразие на
съзнанието.4

Приема идеята, че чрез контролирано въздействие върху индивида

или групата може да се изгражда социално приемливо поведение. Но
опасността в този възглед се крие в тълкуването на поведението само като
поредица на двигателни актове; то се разглежда прекалено елементарно и от
него се изключват мотивационните фактори.

Реално бихейвиористите се доближават до идеята за машинообразно

поведение, водени от желанието за крайно обективен анализ. Тази тяхна
идея в социално практичен план става разрушителна.“

По http://www.referati.org/razvitie-na-kognitivnoto-napravlenie-v-
psihologiqta/52819/ref/p5

4
Уотсън Д.Б. Психология с точки зрения бихевиориста. В: Хресоматия по истории
психологии, М., 1980
 Бъръс Фредерик Скинър (1904-1990)

Роден е през 1904 г. в щата Пенсилвания. Атмосферата в неговото семейство била

топла и непринудена, със строга дисциплина и само заслужени награди. Получава
бакалавърска степен по английска литература през 1926 г., а по ирония на съдбата не
посещава нито един курс по психология. Бил разочарован и от студентския живот, поради
отсъствието на интелектуални знания у студентите. По-късно Скинър постъпва в
университет, където изучава психология, а през 1931 г. получава степен „доктор на
науките“. Занимава се с научна работа, с изучаване на нервната система при животните.
Научната дейност на Скинър е удостоявана с множество награди за авторство на трудове
и за приноса му в изучаване и на човешкото поведение.

Бихейвиористичното направление се занимава с достъпните за

непосредствено наблюдение човешки действия, производни на жизнения му
опит. За разлика от Фройд и неговите последователи, много от теоретиците на
бихейвиористичното направление не считат за нужно задълбочаването над
психичните структури и процеси, скрити в „разума“. Важни за тях са външните
фактори, които формират човека и определят неговото поведение.
Теория на оперантното научаване
Бихейвиористичният подход към личността, подържан от Скинър, се
отнася до действията на личността в съответствие с техния жизнен опит.
Поведението според Скинър се детерминира, предсказва и контролира от
обкръжението. Той категорично отхвърля идеята за вътрешните фактори и
физиологично-генетичните обяснения за него.
Скинър признава два основни типа поведение:
1) респондентно (като отговор на познат стимул) и
2) оперантно (определяемо и контролирано от последващите го
резултати).
Работата на Скинър се съсредоточава изцяло върху оперантното
научаване. При него, реакция зад която стои позитивен резултат се стреми да
се повтори, а такава, зад която стои негативен резултат обратно, се избягва. По
този начин поведението се влияе от реакциите на обкръжението.
Подкреплението е ключова концепция според Скинър. Констатира се
различие между първичните (безусловни) и вторичните (условни), подкрепящи
стимули. Вторичните (подкрепящи) стимули (пари, внимание, одобрение)
оказват силно влияние върху поведението на човека. Подчертава се и
значението на т.н. аверсивни стимули, като наказание и негативно
подкрепление. Скинър се е борил с използването на аверсивните методи
(наказанието) в контрола на поведението и е придавал особено значение на
контролът посредством позитивни стимули. Концепцията за оперантното
научаване многократно е потвърждавана от експериментален опит.
Съвременното разбиране за оперантното научаване е широко. Основните
области на приемане са обучението в навици на общуване и биологичната
обратна връзка. Предполага се, че тренирането на увереност в себе си, основана
на методични репетиции и самоконтрол е полезно и успешно за различни
социални интеракции. Доказана е и ефективността на биологичната обратна
връзка в лечението на мигрена и тревожност.
Основните положения на Скинър за човешката природа са ясни и
определени. Сред тях са детерминизъм (зависимост от миналия опит, който
обуславя настоящото паведение), изменяемост (поведението се променя с
течение на живота), обективност (човешката дейност може да се обясни с
обективните отношения стимул-реакция). Рационалност-ирационалност и
хомеостаза-хетеростаза са неприемливи според Скинър, тъй като той отрича
всички вътрешни източници за човешкото поведение.

Подходът на поведенческата терапия се основава на теориите за принципите

на класическото обуславяне и редукцията на нагоните на И. Павлов и Хъл и
концепцията на бихевиоризма: изследванията върху инструменталното
(оперантно) обуславяне на Скинър, теорията за ученето, основаваща се на
стимула, реакцията и подкреплението.
При поведенческата терапия се използва промяна на средата и
социалното взаимодействие за подобряване функционирането на хората.
Прилагат се голям брой експериментално извлечени принципи и клинично
създадени техники за подобряване на самоконтрола и модификация на
поведението с цел да се предизвика и поддържа социално желателно
поведение.
През 80-те години на ХХ век поведенческата терапия се повлиява от
когнитивната психология (теорията за социалното учене на А. Бандура).
Приема се, че поведението и емоциите се пораждат от когнитивни процеси.
Акцентира се върху ролята на познанието и значението на когнитивните
процеси за обяснение на връзката между средата и регулацията на
поведението.

СОЦИАЛНО-КОГНИТИВНО НАПРАВЛЕНИЕ
Алберт Бандура (род. 1925)
Роден в Канада през 1925 г. Има малко сведения за неговото детство.
През 1949 г. получава бакалавърска степен по хуманитарни науки, а по-
късно и степен „доктор“ по философия. Бандура активно се занимава с
изучаване на социално-когнитивния подход. Публикувал е многобройни
книги и научни статии за изучаване на личността. Заслугите му за развитие
на психологията са дълбоко оценени. Избран е за президент на
Американската психологична асоциация през 1973 г., а през 1980 получава
награда за водещи научни достижения и за „новаторски експерименти в
 различни направления, включително нравственото развитие, научаване чрез
наблюдение, овладяване на страха, самоконтрол и др.“ Бандура е водещ
социално-когнитивен теоретик, признат в модификация на поведението и
ведущ авторитет в изследване на агресивното поведение и полово ролевото
развитие.

В последните десетилетия на ХХ-ти век много учени предполагат, че

човешкото поведение се регулира от сложни взаимодействия между
вътрешните и външни фактори. Кулминация в подобни разсъждения се явяват
разбиранията на видни бихейвиористи от т.н. социално-когнитивно
направление.
Бандура предполага, че психическото функциониране се разбира в
контекста на непрекъснатото взаимодействие между поведенчески,
когнитивни и фактори на средата. Това означава, че поведението се повлиява
от обкръжението, но хората имат също активна роля за създаване на
социалната си среда. Тази концепция коренно се различава от разбирането на
Скинър за човешкото поведение, което се ограничава до двуфакторните
едностранни модели, при които само външните събития служат като причина
за поведението. Бандура също подчертава важността на мотивацията,
емоциите и действията за човешкото функциониране.
Основната теоретична концепция на Бандура е моделиране или научаване
чрез наблюдение. Ключовото положение се състои в това, че моделирането
генерира научаване чрез информация и подбуждане.
Важна тема в социално-когнитивната теория на Бандура е
саморегулирането или начинът по който хората регулират собственото си
поведение. Придава се значение на самонаблюдението, съжденията и
самооценката. Бандура разглежда въпроса и защо хората наказват себе си.
Бандура разширява своята гледна точка и със самоефективността като
важен аспект на психосоциалното функциониране. Тя е свързана с
осъзнаваните от човека способности и основните източници за тяхното
формиране - изграждане на поведението, косвеният опит, вербалните
убеждения, емоционалният подем (как да преодоляваме страха си).
Разглежда се феноменът самоконтрол. Описани са пет основни
стъпки за самоконтрол: определяне на изменяемото поведение (неговите
форми), сбор от основните данни (информация за факторите, водещи до
съответното поведение и как да се променят), разработка на програма за
самоконтрол (самоподкрепление, самонаказание, планиране на обкръжение),
изпълнение и оценка на програмата и завършване с разработване на примери,
как самоконтролът може да се осъществи в живота.