Подготовка на инструментите

Едно от най-важните задължения на

денталния асистент е да подготви за
повторна употреба инструментите за
дентално лечение.
Подготовката включва не само
стерилизация. Тя представлява процес от
няколко етапа. Важното е не само да се
запомни последователността им, но да се
разбере как и защо се изпълнява всеки от
тях.
За да се предотврати пренасянето на
инфекция от предишния пациент към
членовете на екипа вас или следващия
пациент, процедурите по подготвяне на
инструментите трябва да се изпълняват
последователно и точно.
Подготовката на инструментите за
многократна употреба започва още до стола
след приключване на прегледа или
лечението на пациента.

След поставяне на работни ръкавици се

изхвърлят всички замърсени остри
предемети за еднократна употреба (игли,
скалпелни лезвиета) в контейнер за
съхранение на остри предмети, устойчив на
пробиване. След това се изхвърлят на
обозначеното място биологичните
отпадъци, а замърсените инструменти се
отнасят в зоната за стерилизация. За да се
избегне нараняване или изпускане ,
инструментите трябва да се пренасят в
твърд покрит контейнер, който не
позволява изтичане.

Последователност на етапите за подготовка

- Пренасяне в стерилизационната зона

(подходящи ЛПС)
- Почистване- механично, за
предпочитане не ръчно, а с
ултразвукова вана. При невъзможност
за незабавно почистване, инструментите
се поставят в разтвор за съхранение.
- Опаковане- с фабрични опаковки за
еднократна употреба
- Стерилизация- автоклавиране
 - Съхранение- стерилните инструменти
се съхраняват в подходяща среда по
начин, който не нарушава целостта на
опаковката.
- Пренасяне в лечебната зона- по начин,
който не засяга стерилността.
- Контрол на стерилизацията-
стерилизационен дневник

Стерилизационна зона
Зоната за подготовка на инструменти
трябва да бъде разположена на централно
място в денталната практика, с лесен
достъп от лечебната зона. Трябва да се
сведе до минимум необходимостта от
пренасяне на замърсени предмети през
чистите зони на кабинета, където се
съхраняват стерилини инструменти, нови
консумативи за еднократна употреба и
предварително подготвени комплекти.
„Идеалната” зона за подготовка на
инструментите трябва да бъде
предназначена единствено за тази цел , да
бъде физически отделена от лечебният
кабинет не трябва да е част от място, през
което се минава често. Размерът на зоната
трябва да е достатъчен, за да побере цялото
оборудване и консумативи, необходими за
подготовка на инструментите , да има
подходяшо осветление, вентилация,
водоснабдяване.
Мивката за почистване на инструменти
трябва да бъде дълбока, с механизми за
управление без ръце. При наличие на
достатъчно пространство до нея трябда да
има кошче за отпадъци с педал. Подът
трябва да е с твърда настилка или безшевно
покритие. Размерите и формата и на зоната
за подготовка на инструменти варират при
отделните зъболекарски кабинети.
Независимо от големината или формата на
зоната, четири основни стъпки ръководят
модела на работа. Обработката на
инструменти трябва да се осъществява в
последователнсот – от мръсни към чисти-
стерилни- съхранение – Не се допуска
„връщане в обратна посока”.
Ако зоната за подготовка на
инструменти е малка, се прилагат писмени
обозначения: „Само замърсени предмети”,
„Зона за предварително почистване”, „Само
почистени предмети”, „Само стерилни
предмети” или „Стерилизационна зона”, за
да отделят замърсените от чистите части на
зоната.

Разтвори за съхранение на инструменти

Ако инструменитте не могат да бъдат
почистени веднага след лечение, те се
поставят в разтвор за съхранение, за да се
избегне засъхването на кръвта и други
биологични агенти върху тях.
Разтворът за съхранение може да е
всяка некорозивна течност. Прилагат се
търговски ензимни разтвори, които
частично разтварят органичните остатъци.
Препарите за миене на чинии също са
подходящ разтвор за съхранение, тъй като
се евтини, не образуват много пяна и са
готови за употреба.
Контейнерът за съхранение на замърсени
инструменти трябва да се затваря плътно с
капак. Разтворът трябва да се сменя
редовно и да не се допуска видимото му
замърсяване.
Предварително почистване на
инструментите

Извършва се чрез ръчно измиване,

ултразвуково почистване или изпозлване на
специални миялни машини.

Ръчно измиване
Този метод е най- нежелан, тъй като
изисква директен контакт между ръцете и
замърсения инструмент. Ако провеждането
му е наложително, добре е да се спазват
следните предпазни мерки:
• Да се носят лични предпазни средства-
защитни очила, ръкавици, работно облеко и
маска.
• Поединично измиване на инструментите.
• Използване на четка с дълга дръжка.
• Инструментите не трябва да се мият чрез
потапяне (опасност от убождане)
• Инструментите се оставят да изсъхнат на
въздух или внимателно се подсушават с
дебела кърпа чрез потупване. Трябва да се
избягва избърсването им, поради опасност
от случайно нараняване.

Ултразвуково почистване
Ултразвуковите уреди за почистване
отмиват и отстраняват остатъците върху
инструментите. Използването им
намаляват риска от наранявания при
порязване или пробиване на ръкавиците по
време на миене.
УЗ почистване също изисква носене на
подходящи ЛПС. За да се ограничи
контакта със нестерилни инструменти, след
почистване, те се изваждат с подходящи
пинсети.
Ултразвуковото почистване се
извършва чрез звукови вълни извън обхвата
на човешкия слух.
Те могат да преминават през метални и
стъклени контейнери, причиняват
кавитация (образуване на мехурчета в
течност). Мехурчетата са твърде малки и не
могат да се видят. Те се пукват чрез
имплозия (пукват се навътре, обратно на
експлозия). Механичното почистващо
действие на пукващите се мехурчета, в
съчетание с химичното действие на
ултразвуковия разтвор, отстранява
остатъците от инструментите.
Инструментите се обработват в
ултразвуковия уред , докато по тях не
останат видими следи от замърсяване.
Инструментите, които са в пластмасови
контейнери, се нуждаят от повече време за
почистване, тъй като материалът на
контейнера абсорбира част от
ултразвуковата енергия.
Трябва да се използват разтвори,
предназначение единствено за
ултразвуково почистване. Някои имат
ензимно, други- антимикробно действие,
което намалява натрупването на
микроорганизми в разтворите при честа
употреба. Антимикробното действие не
дезинфекцира инструментите; то
препятсват бързото размножаване на
микроорганизмите.
Подсушаване, лубрикация и контрол на
корозията

Инструментите и борерите от въглеродна

стомана корозират при парна стерилизация.
Ето защо трябва да се подсушат
предидварително. Съществуват инхибитори
на ръжда, като натриев нитрат или
търговски продукти под формата на спрей
или разтвор за потапяне, които спомагат за
редуциране на ръждата и корозията.
Шарнирните инструментите може да се
нуждаят от смазване, за да се осигури
правилното им отваряне.

Опаковане на инструментите
За да се избегне замърсяване след
стерилизация, инструментите се опаковат
предварително. Неопакованите
инструменти се излагат на факторите на
външната среда веднага след отваряне на
стерилизатора. Могат да се замърсят от
въздушни аерозоли, прах, неправилно
боравене или контакт с нестерилни
повърхности.
 Друго предимство на опаковането е, че
те могат да се групират и комплектоват за
специфични интервенции (комплект за
преглед).

Опаковъчни материали
Материалите и контейнерите за
стерилизационно опаковане са медицински
средства и следователно трябва да бъдат
одобрени от съответните контролни органи.
Изключително важно е да се използват
само продукти и материали, които са
обозначени като „стерилизационна”
опаковка. Заместването им с други средства
(домакинско фоли, хартия) ще наруши
качеството на стерилизацията.
В съвременните условия за опаковане на
всякакъв инструментариум се използва
опаковъчно фолио, което се самозапечатва
или се използва със специална опаковъчна
машина. Осигурява се отлична опаковка,
която поддържа инструментите стерилни за
период, указан от производителя на
опаковъчния материал.
Опаковъчните материали са предназначени
за еднократна употреба и никога не бива да
се използват повторно.

Методи за стерилизация

Стерилизацията унищожава всички

микробни форми, включително
бактериалните спори. Стерилността е
абсолютно понятие – няма „частично
стерилен” или „почти стерилен”.
Всички инструменти за многократна
употреба (критични и полукритични),
които влизат в контакт с кръвта, слюнката
или лигавиците по време на лечение,
подлежат на топлинна стерилизация. Трите
най-често срещани форми на топлинна
стерилизация. В съвременните условия на
денталната практика стерилизацията се
провежда чрез автоклавиране.
Винаги трябва да се има предвид, че не
всички инструменти с подходящи за
топлинна обработка (пластмасови). Тези от
тях, които не са за еднократна употреба се
дезинфекцират с течни дезинфектанти.
Автоклавиране
Автоклавът осигурява стерилизция
посредством пара под налягане.
Подходящи за автоклавиране са
инструменти от метал и термоустойчиви
материали (инструментите и особено
аксесоарите, които подлежат н стерилизция
в автоклав имат съответното обозначение).
Опаковъчните материаи за стерилизация в
автоклав трябва да позволяват на парата да
достигне инструмента. Материалите може
да са текстилни, но най-често се използва
опаковъчно фолио. Някои метални или
стъклени контейнери също подлежат на
втоклавиране при определени условия.
Основен недосттък н стерилизацията с пара
под налягане е, че влагата причинява
корозия на стоманените инструменти и
захабяване на режещите им части.
Съвременните автоклави работят с
дестилирана или филтрирана вода. Това
намлява значително степента на корозия.
Цикли на работа
Автоклавите, приложими в денталната
практика обикновено работят в четири
цикъла: (1) повишаване на температурата и
налягането, (2) стерилизация, (3)
декомпресия и (4) изсушаване.
След като се провери нивото на водата,
камерата се зарежда, вратата се затваря,
уредът се включва и загряващият цикъл
започва да генерира пара. Парата измества
въздуха в камерата и когато зададената
температура е достигната, започва
стерилизационният цикъл. Температурата
се поддържа за зададеното време, което
обикновено варира между 3 и 30 минути.
Всички автоклави работят по сходен
начин, но различните модели и марки имат
различни характеристики- размери на
камерата и механизми за отстраняване на
въздуха, генериране на пара, изсушаване,
температурни дисплеи и записващи
устройства .
Темпертурен режим на стерилизация

Температура Време
121° C 30 мин.
121° C 15 мин.
134° C 10 мин.
134°C 3- 5 мин.

Стерилизацията с химически газове

В практиката най-често намират
приложение параформалдехидните
таблетки, които сублимират
параформалдехид във вид на газ.
Тази стерилизация се провежда в добре
затварящи се контейнери, които не
пропускат газа и в добре вентилирани
помещения. Има два вида
параформалдехидни таблетки-
самополимеризиращи, които отделят газ
без да изискват присъствие на катализатор
и такива, които изискват катализатор, за да
отделят газообразен параформалдехид.
Инструментите се подреждат в подходящи
контейнери(най-често дребен
инструментариум-ендоднтски пили,
борери, полирни гумички и четки), в които
се поставя таблетката. Контейнерите се
зтварят плътно. Прилага се методът на 72-
часовата стерилизация с дегазация. След
изтичане на стерилизационното време(24
часа), инструментите не могат да се
използват веднага. Те подлежат на
дегазация за отстраняване на излишното
количество газ, която трае също 24 часа. За
удобство в практиката се използват три
еднакви контейнера, в които се поддържа
набор от еднакви инструменти-
стерилизационен, дегазационен и работен.
Тъй като времето за употреба на готовите
инструменти трае отново 24 часа, трите
контейнера се „завъртат” по следният
начин. Работният в края на работното
време става стерилизационен,
стерилизационният-дегазационен, а
дегазационният-работен.
При подготовка на инструментите чрез
газова стерилизация се изисква работа с
повишено внимание. Трябва да се избягва
прекият контакт с таблетката и вдишване
на изпаренията от нея.

Сухият стерилизатор работи чрез

загряване на въздуха и пренасяне на
топлината от въздуха към инструментите.
Тази форма на стерилизация изисква по-
висока температура от стерилиазацията
чрез автоклавиране. Стерилизаторите със
сух горещ въздух работят при около 160°
до 190°C и се различават по времето си на
работа в зависимост от указанията на
производителя .
Предимството на сухия горещ въздух е
това, че инструментите не корозират, ако са
напълно сухи, преди да бъдат поставени в
стерилизатора. Има два вида стерилизатори
със сух горещ въздух – такива със статичен
въздух и с вентилтор.

Стерилизация с химически разтвори

Не всички инструменти понасят топлинна
стерилизация. Пластмасовите и гумените
се повреждат при топлинна стерилизация.
За стерилизирането им се използва течни
разтвори, като глутаралдехид 2% до 3.4%.
Стерилизацията в глутаралдехид изисква
време на контакт от 10 часа (за това
експонационно време протича само
дезинфекция ).
Необходимо е при работа с тях да се
използват лични предпазни средства.

Контрол на стерилизцията

Физически контрол
Отнася се до използването на обикновен
списък, в който се отбелязват определени
фактори за всеки стерилизационен цикъл.
Факторите са следните:

• Ниво на водата
• Температура
• Налягане
• Време
Химически контрол
Този контрол (външен и вътрешен)
включва употребата на химически
вещества, които променят цвета си, когато
са изложени на определени условия.
Прилагат се два вида химически средства
за контрол на стерилизацията- индикатори
и интегратори.

Индикатори
Поставят извън пакетите с инструменти
преди стерилизация във вид на лентички,
стикери, лепенки и маркировки за промяна
на цвета .
Индикаторите просто идентифицират
пакетите с инструменти, които са били
изложени на определена температура; те не
измерват продължителността на процеса.
Основно позволяват да се диференцират
стерилизирани от нестерилизирани пакети
с инструменти. Прилагането им
предотвратява случайна употреба на
неподготвени инструменти.
Интегратори
Поставят се вътре в пакетите с
инструменти. Те реагират на комбинация от
налягане, температура и време. Известни
са още като мултипараметърни
индикатори.Те интегрират всички фактори
на стерилизацията.
Примери за интегратори включват
ленти, надписи или тубички с цветна
течност. Предимството от поставянето на
интегратори във всеки пакет е сигурността,
че стерилизиращият агент е проникнал през
опаковката.

Биологичен контрол
Микрообиологичното изследване е
единственият сигурен начин за
потвърждаване на стерилизацията с
унищожаване на всички ендоспори. Този
контрол се провежда извън рамките на
денталната практика в специализирани
лаборатории по предварително взети
проби. Провеждането на биологичен котрол
изисква повече време, но резултатите от
него дават най-точната информация за
качеството на провежданата стерилизация
на инструментите.

Неуспешна стерилизация
Няколко фактора могат да причинят
неуспешен стерилизационен процес,
включително неправилно почистване на
инструментите (следи от кръв), опаковане
(неподходящо опаковъчно средство, през
което не прониква парата), неправилно
зареждане на автоклава (претоварване, с
липса на място между отделните пакети) и
неизправност на стерилизатора (техническа
повреда).