ВТУ „СВ. СВ.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ТЕМА:

Изготвил:
Минко Киров Андонов
Ф№ 2103011923
Специалност:
Педагогика на обучението
по история и география
Форма на обучение:
Задочна

Велико Търново, 2023

Европейският Ренесанс, Минко Андонов Страница 1
 Ренесанс – тази дума неизменно навява у повечето хора асоциации за
културен подем и свобода на мисълта, станали основа за събития трайно
преобразили Европа и направили я крайъгълен камък в зданието на съвре-
менната човешка цивилизация.

Възникнало в края на Средновековието, в Северна Италия и преиму-

ществено в Тоскана, културното движение на Ренесанса преминава Алпите
и в следващите столетия се разпространява из Западна, Централна и Северна
Европа. Продължило близо 300 години – приблизително от ХІV в. до ХVІІ
в. – основен негов белег става възвръщането (оттам и Ренесанс = Възраж-
дане) към нормите и ценностите на класическата Античност в литературата,
философията, науката и особено в архитектурата и изкуството, както и на
постепенното реформиране на образователната система. Всичко това води
след себе си до постепенното отслабване на религиозния мистицизъм и въз-
дигането на Човека до връх, венец на Творението. Това е и причината ос-
новното мисловно течение в този период да получи името Хуманизъм.
Няколко са причините допринесли Ренесансът да се роди именно в
Италия. На първо място трябва да посочим силно развитите градове в Се-
верна Италия през Късното средновековие. Това се дължи на излизането на
ломбардските градове от контрола на епископите им, като властта се поема
от общините, управлявани от съдии, отговорни пред гражданите. За разлика
от презалпийските страни, италианските аристократи живеели не в изоли-
рани замъци в провинцията, а в чертите на градовете. Не странели от бога-
тите търговци, а дори сами се занимавали с банкерство или търговия. От
своя страна, богатите граждани подражавали на аристократичните маниери
и към ХІV в. между двете прослойки на италианското общество практически
нямало разлика – флорентинските херцози Медичи се издигнали от средите
на лекарското съсловие, както подсказва името им.
На второ място, активната стопанска дейност изисквала светски обра-
зовани люде и добрите учители, способни да предадат такива знания и уме-
ния, станали много търсени. В резултат се организирали много светски пре-
подавателски школи, чиито преподаватели създали най-образованите кръ-
гове на висшето общество и им вдъхнали стремеж за себеизява чрез покро-
вителство и финансова подкрепа на новите идеи и изразни средства в лите-
ратурата, изкуството и архитектурата, издигайки реномето на своя град.
Тази форма на местен патриотизъм станала възможна и заради желанието
на италианците от ХІV и ХV в. да наложат собствена независима културна

Европейският Ренесанс, Минко Андонов Страница 2

идентичност като реакция на антагонизма между Франция и Италия, задъл-
бочен от Авиньонското изгнание на папите и големият църковен разкол.
На Великите херцози (Висконти и Сфорца в Милано, Медичи във
Флоренция, Есте във Ферара, Гонзаго в Мантуа) не отстъпвали и римските
папи. Най-светските измежду тях, заемали папския престол последователно
от 1492 до 1521 г. – Александър VІ (Борджия), Юлий ІІ (де ла Ровере) и Лъв
Х (де Медичи) – наемали най-великите творци на епохата и за няколко де-
сетилетия направили Рим всепризната столица на изкуството в Западна Ев-
ропа.
И накрая, но не по значение: споменът за величието на Римската им-
перия, запазен в хилядите паметници и руини, създавал чувство за близост
с класическото минало, неимоверно по-силно тук, в сравнение с която и да
е друга част от Европа; в класическата литература се споменавали градове и
места, които ренесансовите италианци имали за свои. Единствено балканс-
ките земи биха могли да си съперничат в това отношение с Италия, но ос-
манското завоевание слага край на тази възможност. Само потокът от ан-
тични гръцки ръкописи, рукнал след 1453 г. от Константинопол на запад и
удивително живите образи в Боянската църква, изографисани от съвремен-
ниците на Чимабуе – Димитрий Зограф и неговите помощници Василий и
Илия, 7 години преди Джото да види Божия свят, свидетелстват за прекър-
шения потенциал на Балканите.
Тези кълнове на Новото са един вид подготовка за Ренесанса и затова
носят името Прото- или Предренесанс. Разположен във времето от втората
половина на ХІІІ в. до към началото на ХV в, този период си остава част от
културното развитие на Средновековието. От двата подпериода, на които се
дели, първият, ограничен от смъртта на Джото ди Бондоне в 1337г., е по-
плодотворният. Тогава живеят и творят най-забележителните му представи-
тели, направили най-важните открития, с които го свързваме. Вторият под-
период на Предренесанса, белязан от голямата чумна епидемия опустошила
континента, не блести така ярко, както първият, но сонетите на Франческо
Петрарка и реалистичните разкази в „Декамерон“ на неговия последовател
Джовани Бокачо постигат световна слава.
Като цяло Предренесансовото изкуство надига глава с „ Комедия“ на
Данте Алигиери, която потомците с възхищение наричат „Божествена ко-
медия“, достига до нас и чрез скулптурите на Николо и Джовани Пизано,
Арнолфо ди Камбио и Андреа Пизано. Виждаме го в платната на най- изя-
вените живописците от художествената школа в Сиена – Симоне Мартини
и Дучо, и на Флоренция – Чимабуе и Джото.

Европейският Ренесанс, Минко Андонов Страница 3

 Отличителна за Предренесанса обаче, остава фигурата на Джото ди
Бондоне, смятан за велик реформатор на живописта от художниците на съ-
щинския Ренесанс. Той пръв стъпва на пътя извел живописното изкуство до
висините на ренесансовото изящество, изпълвайки религиозните фигури със
светско съдържание. Плавният преход от равнинни към обемни и релефни
изображения и включването на интериора в картината спомогнало за засил-
ване на реалистичното съпреживяване на творбата. Достатъчно е да поглед-
нем „Целувката на Юда“ в падуанската „Капела дел`Арена“, за да се убе-
дим в гения на Джото, създал шедьовър, използвайки сюжет от миналото и
изразни средства от бъдещето.
Що се отнася до Ренесанса в Италия, хронологично могат да бъдат
разграничени три големи периода – Ранен Ренесанс, Зрял или още Висок
Ренесанс и Късен Ренесанс.
В течение на годините на Ранния Ренесанс, съвпадащи приблизително
с петнадесети век, творците бавно, но уверено скъсвали с основите на сред-
новековното художество и смело използвали античните образци.
Измежду най-изявените творци на Ранния Ренесанс се открояват Фи-
липо Брунелески (един от най-талантливите и изобретателни архитекти),
Лоренцо Гиберти (скулптор-бронзолеяр, „Вратите на Рая“), Донатело
(скулптор, основоположник на индивидуалното скулптурно изображение,
„Давид“), Мазачо (художник, развил техниките на Джото, „Изгонването на
Адам и Ева от Рая“), Сандро Ботичели (художник, „Раждането на Ве-
нера“), Леон Батиста Алберти (литератор-хуманист, „За семейството“),
Лоренцо Вала (философ, филолог, „За свободата на волята“, „Разсъжде-
ния за неистинността на така наречената Дарствена грамота на Конс-
тантин“), Марсилио Фичино (философ-хуманист, преводач от гръцки, въз-
питател на Лоренцо де Медичи, „За щастието“), Джовани Пико де ла Ми-
рандола (философ-хуманист, „Реч за достойнството на човека“).
През 90-те години на ХV в. две събития стават гранични за началото
на Зрелия Ренесанс – в Милано Леонардо да Винчи създава своята картина
„Тайната вечеря“, а в 1492г. във Флоренция умира Лоренцо Великолепни.
За последна година на Зрелия Ренесанс се приема 1527 – годината на опо-
жаряването на Рим от войските на императора на Свещената Римска импе-
рия Карл V. За тези само три десетилетия във Флоренция, Рим, Венеция и
Парма създават най-забележителните си творби класиците на Ренасанса До-
нато Браманте (архитект, базиликата „Сан Пиетро“), Леонардо да Винчи
(архитект, художник, скулптор, учен, „Тайната вечеря“, „Мона Лиза“), Ко-
реджо (художник, „Портрет на жена“, „Юпитер и Йо“), Рафаело Санти (

Европейският Ренесанс, Минко Андонов Страница 4

художник, архитект, „Атинската школа“, „Сикстинската мадона“, „Ка-
пела Киджи“ в римската църква „Санта Мария дел Пополо“), Микелан-
джело Буонароти (скулптор, художник, архитект и поет, „Пиета“, „Сътво-
рението на Адам“, „Порта Пиа“, куполът на базиликата „Сан Пиетро“,
„Мандрагора“), Джорджоне (художник, „Спящата Венера“, „Тримата Фи-
лософи“), Николо Макиавели (философ и политик, „Декади върху Тит Ли-
вий“, „Князът/Владетелят/“), Балдасаре Кастилиони (дипломат, „Книга на
кавалера“ - наръчник за аристократични обноски), Лудовико Ариосто ( епи-
чески поет, „Орландо Фуриозо“).
В годините на Късния италиански Ренесанс, продължил от 30-те го-
дини на ХVІ в. до 20-те на ХVІІ в., в Южна Европа връх взела Контрарефор-
мацията. Подозрителното отношение на нейните последователи към свобо-
домислието и крайно отрицателното им отношение към изобразяване на го-
лото човешко тяло, създало редица конфузни положения и силно изострило
идеологическите противоречия. В резултат на това и на усещането за криза,
във Флоренция се зародил нов живописен стил – маниеризъм, характерни
за който станали, резките начупени линии и т.нар. „ скалъпени цветове“.
Най- изявените творци на Късния Ренесанс били Андреа Паладио (ар-
хитект, създател на „хармоничния класицизъм“ – паладианство, „Ла Ро-
тондо“ - Вила Капра), Тициан (художник, „Възнесение Богородично“, „Ве-
нера Урбинска“), Паоло Калиари Веронезе (художник, „Сватбата в Кана“,
стенописи във вила „Барбаро“), Тинторето (художник, „Сътворението на
животните“, „Поклонението на златния Телец“- стенопис в църквата
„Санта Мария дел Орто“, „Раят“).
Докато в Италия създават творчески и педагогически школи, на север
от Алпите дневният ред е друг – преобразуване на феодалните държави в
абсолютни монархии, но и там, още към средата на ХV в. изникват първите
кълнове на Ренесанса. Междувременно, от Нидерландия, където първо из-
буяли обилните му плодове, като „отплата“ Италия получила най-великото
изобретение на живописта през Ренесанса – маслените бои, поставили в ръ-
цете на художниците неподозираните възможности на безбройните цветови
нюанси. Разбира се, условията и в Германия, и във Франция, и в Нидерлан-
дия са различни от тези в Италия, което се отразява на хода и развитието на
този „Северен Ренесанс“. Тук много по-дълго се съхранили традициите на
готическото изкуство, а на познаването на човешката анатомия и на антич-
ното наследство не се отдавало нужното внимание. Първите величави пред-
ставители на изкуството на Северния Ренесанс били Албрехт Дюрер (ху-
дожник-график, математик, изкуствовед, „Рицарят, дяволът и смъртта“),

Европейският Ренесанс, Минко Андонов Страница 5

Ханс Холбайн Младши (художник, „Мъртвият Христос в ковчега“, „Пор-
трет на Еразъм“), Лукас Кранах Стари (художник, „Адам и Ева в Райската
градина“), Питер Брьогел Стария (художник, „Годишните времена“, „Сел-
ска сватба“).
Доколкото Северният Ренесанс има отлики от Италианския, те не за-
сягат толкова философията и литературата. Около средата на ХV в., посред-
ством трудовете на Леонардо Бруни, Лоренцо Вала, Марсилио Фичино,
Пико де ла Мирандола и някои други, хуманистичните идеи се разпростра-
няват широко не само в Италия, но и в Западна и Централна Европа. По-
късно в кръга на хуманистите се включват Бернардино Телезио, Томазо
Кампанела, Джордано Бруно. На север от Алпите, върху хуманистичните
идеи работят Йохан Ройхлин, Филип Меланхтон, Улрих фон Хутен, Фран-
соа Рабле, Пиер дьо Ронсар, Мишел дьо Монтен, Томас Мор и Еразъм Ро-
тердамски. Литературната традиция на Англия достига нов връх с творчес-
твото на Кристофър Марлоу и Уилям Шекспир. От повея на времето не ос-
тава настрана и Испания. „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“
ще язди винаги редом с Мигел де Сервантес, докато Франсиско де Кеведо
им разказва „Историята на живота на един негодник“. Сцена, достойна за
четката на Ел Греко или Диего Веласкес.
Този нов връх на европейската култура не би бил възможен без възро-
дения, като средство за общуване на европейския културен елит, латински
език и печатната преса с подвижни метални букви, изобретена от Йохан Гу-
тенберг. С отпечатаната в Майнц през 1455г. Библия от 42 страници, започва
революция в разпространението на Словото в Европа, а и в света. От този
момент всяка нова идея, в областта на науката, религията и политиката,
бързо и евтино достига до широк кръг хора и разширява културните гра-
ници.
Общият културен подем не подминава науката и техниката. Николай
Коперник със своята книга „За движението на небесните тела“ обръща
средновековната астрономия с главата надолу, поставяйки в 1543г. Слън-
цето в центъра на Вселената, а Земята, заедно с другите планети, обикаля
около него. Галилео Галилей, със своя усъвършенстван телескоп, пръв наб-
людавал звездното небе и намерил нагледно доказателство на умозрител-
ните заключения на Коперник.
В същата 1543г., когато Коперник представя своите възгледи за стро-
ежа на Мирозданието, в Базел фламандецът Андреас Везалиус публикува
„За строежа на човешкото тяло“ с нови методи за дисекция и изучаване
на анатомията, основани на опита и практиката.

Европейският Ренесанс, Минко Андонов Страница 6

 „За заразите и заразните болести“, публикувана във Венеция от
Джироламо Фракастаро през 1546 г., дава ново разбиране за инфекциите,
позволяващо анализ и борба с бича на Късното Средновековие – чумата,
шарката и новата болест – сифилисът.
Своят принос за развитието на естествените науки добавят Теофраст
фон Хоенхайм (Парацелз), създател на токсикологията и откривател на во-
дорода; Мигел Сервет, открил кръвообращението; Конрад Геснер, създал в
Цюрих първата ботаническа градина; Георг Бауер Агрикола, направил
пълно описание на минното дело и металургията.
Развитието на естествените науки дава отражение и върху техниката.
Усъвършенстването на огнестрелните оръжия направило безполезни замъ-
ците и рицарските войски. Първият джобен часовник, конструиран от Петер
Хенлайн от Нюрнберг в 1510 г., направил щото, европейците да можели да
узнават часа без да търсят Слънцето или звъна на църковните камбани. Мно-
жество технически нововъведения създава Леонардо да Винчи – хидрав-
лична преса, помпа, струг, различни военнотехнически съоръжения, дори
схеми и скици за велосипед и вертолет. Флавио Джоха създава сухият ком-
пас, а още в 1492 г. Мартин Бехайм изработва първият глобус. Усъвършен-
ствани са редица навигационни инструменти като квадранта и астролабията,
направили възможни големите морски експедиции от Великите географски
открития. Множеството открития и изобретение и възникналите спорове за
приоритет, довеждат до издаването през 1474 г. във Венеция на първия за-
кон за защита на интересите на откривателите и конструкторите.
Към началото на ХVІ в. в Европа са налице събития и открития, които
променят из основи европейския свят, издигнали го до ниво на икономи-
чески, политически и културен водач.

Не би било пресилено да се каже, че най-голямото постижение на Ре-

несанса е замяната на Богоцентричния с Антропоцентричен мироглед или
казано другояче: ренесансовият човек, бидейки пак Божие създание, вече е
надраснал детската възраст, доминирана от парализиращото съзнание за чо-
вешкото несъвършенство, невежество и безпомощност; станал е личност,
способна да опознае и управлява света, който неговият Отец му е поверил:
„И Бог ги благослови и Бог им каза: Плодете се и се множете, напълнете
земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните
птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“ (Битие
и като личност няма нужда от опекун за формиране на знанията, вку-
1:28),
совете и вярванията си.

Европейският Ренесанс, Минко Андонов Страница 7

 Най-ясно са изразени, тези прости по съдържание, но революционни
по характера си възгледи, в трактата „Реч за достойнството на човека“ на
Пико де ла Мирандола: „По законите на тайната мъдрост върховният
Отец, строителят Бог бе вече сътворил видимата световна сграда –
най-честития храм на божествеността; наднебесната област бе ук-
расил с духове, ефирните кълба бе оживил с вечни същества, а отход-
ните и мръсни части на долния свят бе населил с гадини от всякакъв
вид. Но след завършването на делото Творецът искаше да има някой,
който да разбира смисъла на творението, да обича красотата и да се
възхищава на величието. Затова едва след като приключи всичко,
както свидетелстват Мойсей и Тимей, той взе да мисли за създаването
на човека. Наистина нито сред първообразите (архетипите) имаше ма-
териал, от който да създаде ново поколение, нито от съкровищата си
имаше какво да дари, в наследство на новия си син, нито на световната
скамейка имаше място, където да седне този съзерцател на Вселената.
Вече всичко бе запълнено и всички неща бяха разпределени по висшите,
средните и долните разреди. Но мощта на Отца не можеше да откаже
при последната рожба сякаш уморена от честите раждания, в едно
толкова важно начинание мъдростта му не можеше да се колебае по-
ради невъзможност и взимане на решение, благотворящата негова лю-
бов не можеше да допусне бъдещият хвалител на божествената щед-
рост у всички неща да бъде принуден да я осъжда, когато гледа себе
си. Накрая Творецът в добротата си реши, че този, на когото той не
можеше да даде нищо собствено, може да ползва еднакво всички неща,
определени за отделните същества. Също така прие човека като тво-
рение с неустановен образ и като го постави в центъра на света, му
заговори с тези думи: „Адаме, не ти дадох нито сигурно място, нито
собствено лице, нито някакъв особен дар, за да можеш по твоя воля
и преценка да имаш и притежаваш, каквото място, каквото лице и
каквито дарове си пожелаеш. Установената за останалите същес-
тва природа се регулира чрез предписаните от мен закони, а ти сам
ще си определиш природата по твой свободен избор, в ръцете на
който те поверих, без да бъдеш ограничаван от никакви пречки. Пос-
тавих те в центъра на света, за да можеш да огледаш всичко нао-
коло; не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен, нито
безсмъртен, за да можеш като твой собствен ваятел и творец със
свободна воля и чест да си изваеш образ по твое предпочитание. Мо-
жеш да се изродиш и да станеш като безсловесните твари, ако

Европейският Ренесанс, Минко Андонов Страница 8

пожелаеш, можеш да се преродиш и да се издигнеш до небесните ви-
сини.” О, върховна щедрост на Бога Отец! О, върховно и достойно за въз-
хищение човешко щастие! Бе му дадено да има това, което поиска, и да
бъде това, което пожелае. Безсловесните същества, както казва Луци-
лий, още от майчината си утроба придобиват това, което ще носят за
цял живот; в началото или малко по-късно висшите духове са били
това, което ще бъдат за цялата вечност. При раждането на човека
Отецът вложи всякакви семена и зародиши, та, които от тях се захва-
нат, да израснат и да дадат плодовете си в него. Ако са растителни, да
стане растение, ако са чувствени, да стане безсловесно животно, ако
са разсъдъчни, да стане небесно същество, ако са духовни, да стане ангел
и син Божи. Ако пък остане недоволен от избора на творенията и се от-
тегли в центъра на собствената си единственост, заедно с Бог да стои
начело на всичко като дух, поставен над всички неща в самотния мрак
на Отца“.

Последица от този мисловен поврат е утвърждаването на индивидуа-

лизма, смятан за едно от най-характерните качества на съвременната за-
падна цивилизация.

 
ЛИТЕРАТУРА:

Гаврилов, Б. История на Новото

1. София, 2011
време

Европейският Ренесанс, Минко Андонов Страница 9

 Ренесансът като
епоха в европейс- Блогът на доц.
2. Генов, Г. ката култура – бе- Гено Генов -
лежки на доц. Гено ВТУ
Генов

История на средно-
3. Николов, Й. вековния свят София, 2000
Възходящо Средно-
вековие
Ралф, Ф. Л., Лернър,
Р.Е; Мийчъм, Ст.; Световните
4. цивилизации Т2, София, 1998
Ууд, А.Т.; Хъл, Р.У.;
История и култура
Бърнс, Е. М.

Чудната история
5. Тенев, Др.
на София, 1978
изкуството

Изследване
6. Тойнби, А.
на Т2, София, 2001
Историята

 
Европейският Ренесанс, Минко Андонов Страница 10