ВТУ „СВ. СВ.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ТЕМА:

Изготвил:
Минко Киров Андонов
Ф№ 2103011923
Специалност:
Педагогика на обучението
по история и география
Форма на обучение:
Задочна

Велико Търново, 2022

Византийската култура, Минко Андонов Страница 1

 Културата на Византия понякога несправедливо се възприема като имита-
ция на класическите култури на Древния свят - гръцката и римската. Културата
на Византия, наистина, съдържа гръцки и римски елементи. Освен това Визан-
тия е силно повлияна от коптската, арменската и персийската, а по-късно и от
ислямската арабска култура. Византийците обаче, продължавайки блестящите
традиции, ги укрепват с безпрецедентните си успехи, които значително повлия-
ват хода на историята, развитието на световната култура и формирането на етни-
ческа идентичност в много източноевропейски страни, като в продължение на
хилядолетие, Византия остава светлината на цивилизацията и културата за целия
свят. Мултиетничността на населението, смесването на гръко-римските и източ-
ните традиции оставя отпечатък върху обществения живот, държавността, рели-
гиозната и философската атмосфера, и изкуството на византийското общество.

Противоборството между древната традиция и новия християнски мирог-

лед формира културата на Византийската империя. Борба срещу философските,
етичните, природните науки, естетически възгледи на античният свят се проя-
вява в цялата история на византийската култура. Но в същото време има постоя-
нен синтез на християнството и много антични философски учения. В писанията
на Василий Велики, Григорий Назиански и Григорий Нисийски, в речите на
Йоан Златоуст, където е положена основата на средновековната християнска те-
ология, има преплитане на идеите на ранното християнство с неоплатоническата
философия. Чрез Александрийската и Антиохийската школа, източното влияние
намира път във философията и теологията, разпространявайки схващания
близки на копти и сирийци (арианство, несторианство, монофизитство). Най-
изявени представители на тези идейни течения са Филосторгий, Берхадбешаба,и
Захарий Ритор, който в един момент изоставил първоначалните си монофизит-
ски възгледи и прегърнал православните тези.

Следващ връх в ораторското изкуство се проявява през IX в. в кръга на

Фотий и на Николай Мистик по-късно. Светската реторика се развива много ин-
тензивно и през епохата на Комнините. Създават се много съчинения с просве-
тителски характер, както и придворна, похвална проза. Известност с

Византийската култура, Минко Андонов Страница 2

 майсторската си хипербола добива Михаил Псел. Особено интересни са словес-
ните плетеници на Йоан Цецес в хвалебствията му към императрица Ирина.
През XVв., славата на отличен оратор има и философът Георги Гемист Плетон.

Във Византия не заглъхват силните антични традиции в мерената реч, а

се дообогатяват с нови и нови автори и творби. Поезия пишат, както светски
лица, така и църковници. Създават се църковни химни, възхвални поеми за
Христос и Богородица, на големи събития от Стария и Новия завет и др.такива.
Прочути химнописци, през IV в. били Григорий Назиански и Григорий Ни-
сийски. Надминал ги по слава сириецът Роман, живял и творил по времето на
император Анастасий I (491г. – 518г.). Роман, с ясен и емоционален език, напи-
сал многобройни произведения с религиозен сюжет, заради което, още приживе,
бил наречен „сладкопоен“. Няколко десетилетия по-рано, при управлението на
император Теодосий II (408г. – 450г.), като поетеса изпъква съпругата му – им-
ператрица Евдокия. Най-известна е поемата ѝ посветена на св. Киприан. Още
една поетеса твори в ранните години на Византия – Касия (Икасия), която за
малко не станала императрица. Множество нейни стихове били изпълнявани в
съпровод на музика. През Xв., в стихове пише и император Лъв VI Философ
(866г. – 912г.). Той е автор на „Символ на лилията“ и на т.нар. рачета – стихове,
които могат да се четат и в обратен ред. Сред императорите поети можем да на-
редим и Йоан II Комнин (1087г. -1143г.), и Теодор II Ласкарис (1254г. – 1258г.).

Монахът Йоан Кириот, по-известен като Йоан Геометър, заради занима-

нията си с математика, написва стихотворение, възхваляващо началото на воен-
ните действия на цар Самуил в западните български земи. Друг по-известен поет
от същото време е Христофор Митиленски, който пише творби и на светски, и
на църковни теми, пропити с тънко чувство за хумор.

Най-интересните стихотворни творби от XV в. са оплакваческите – т. нар.

трени, посветени на падането на Константинопол под османска власт и оста-
вили трайна следа в литературното наследство на Византия.

Басните и сатирата не са сред любимите жанрове на византийските ав-

тори. Най-известните сатирични творби са „Приятел на отечеството (Фило-
патрис)“ от X в., „Тимарион“(XII в.) и „Пребиваването на Мазарис в Ада“

Византийската култура, Минко Андонов Страница 3

 (XVв.). Сред басните изпъкват „Мелиса ( Пчела)“ на Антоний Монах, „Миша
шега“ на Теодор Продром, а „Житие на магарето“ е особено популярна.

От IV в. нататък, голямо разпространение във Византия добива житий-

ната литература. Житията били съставяни от църковни люде и в тях се описвали
подвизите на различни светци, загинали като мъченици на вярата или богоугод-
ния им живот. Макар и пълни с измислени случки и свръхестествени събития, в
много от тях се откриват важни данни за ежедневието и историята на Импери-
ята.

Официалната църковна литература се оказала недостатъчно добра в обяс-

нението на Вселената и божията воля и тази недостатъчност била запълнена от
т.нар. апокрифна (тайна) книжнина. Нейната цел била, да допълни или видоиз-
мени каноничната църковна литература. В някои апокрифни творби, освен задо-
воляване на нуждите от повече знания, се прокрадват настроения срещу офици-
алната църква и обществения ред. В това отношение най-силно влияние, не
само върху Византия, но и върху цяла Европа, оказва богомилската апокрифна
книжнина, която макар и възникнала в България, получава своето развитие във
византийска среда, по време на византийското владичество върху нашите земи.

Византия има огромна заслуга и за запазването и развитието на древните

научни знания, както и за разпространението на азиатските – персийски, ин-
дийски, китайски и арабски - научни и практически достижения. Това станало
възможно и поради факта, че в нейните предели останали и продължили дейност
големите средища на науката, като Александрия, Антиохия, Атина, Бейрут, Газа
и др. Константинопол се присъединил към тези научни и образователни цент-
рове (ако използваме съвременната терминология), като ролята му нараснала
особено след основаването на Теодосиевата школа през 425г.

В областта на природо-математическите науки византийците продължили

да следват пътя очертан от античните учени. През ІV-VІ в. в тази област рабо-
тили учени като Папос, Теон, Диофант и Павел в Александрия, Хефестион и
Прокъл в Атина. В следващите векове заниманията с математика придобили по-
вече практическа насока, във връзка с измерването на земята и събирането на
поземления данък.

Византийската култура, Минко Андонов Страница 4

 Засиленият интерес към древността през ХІІІ – ХV в. направили визан-
тийците от това време отворени и за трудовете на арабските, персийските и чрез
тях и за работите на индийските математици. Максим Плануд, освен че препода-
вал в Константинополската школа, написал и няколко научни труда, между ко-
ито е и ръководство за смятане по индийската система.

Голям бил интересът на византийците към географията. Това се обуславя

от силно развитата външна търговия на Империята и необходимостта от точно и
лесно достигане до различните земи, с които Византия търгувала. Съставяни
били основно карти на отделни области и пътищата минаваши през тях. Най-
добра сред тях е Tabula Peutingeriana, достигнала в късни преписи до нас. Инте-
ресно е произведението „Християнска топография“ на Козма Индикоплевст от
VІ в., в което той прави опит за критика на Птолемеевите схващания за устройс-
твото на света, отхвърля езическото твърдение за кръглостта на Земята и се
опитва да докаже, че Мойсеевата скиния е точно подобие на формата на Вселе-
ната. Познати са 90 славянски превода на този труд, като най-старият е от вре-
мето на цар Симеон.

За образования византиец от Х в. било важно да познава съчиненията на

император Константин VІІ Багренородни „За темите“ и „ За управлението на
Империята“. За разлика от „За темите“, което съдържа географски данни от
предишни времена, то „За управлението на империята“ е оригинален труд, на-
писан като ръководство за престолонаследника Роман. В това съчинение са
включени точни и пространни данни за земите на сърби и хървати, за Венеция и
Далматинските острови, за водния търговски път за Киевска Рус и др. Интерес
към географията проявява и византийската принцеса Анна Комнина. Оставила е
точни описания на градове и реки – Пловдив, Драч, р.Вардар, р. Дрин и пр. Ми-
хаил Глика, летописец от ХІІ в., в своята хроника е оставил интересно описание
на Индия и нейната природа. В същата хроника е описал река Нил и разливите ѝ.
В това съчинение Глика разсъждава и по някои въпроси на физическата геогра-
фия.

Историографията във Византия има силни позиции, благодарение на

факта, че управленският елит и интелигенцията силно са желаели да възхвалят
делата на предците и съвременниците си.
Византийската култура, Минко Андонов Страница 5
 Две са ръководните начала за византийските историографи – да опишат
събитията, както са станали и да възпитават, възхвалявайки доброто и осъж-
дайки злото, вървейки по стъпките на своите антични предшественици – Херо-
дот, Тукидит, Плутарх, Ливий, Лукиан и т.н.

От живелите през Vв. историографи, ценност представляват трудовете на

Приск и Малх. В тях, макар и частично запазени, се съдържат важни сведения за
двора на Атила и края на хунското могъщество. В следващите години пишат съ-
чиненията си Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Менандър и Теофи-
лакт Симоката. В края на VІ и началото на VІІ в. създават своите хроники Йоан
Малала и Йоан Антиохийски. От църковните историци в този период важност
представляват Теодор Анагност, Филосторгий, Захарий Ритор и Йоан Ефески.

В годините от 852 до 858 патриярх Фотий създава една своеобразна „Биб-

лиотека“ от резюмета на ръкописите, с които разполага. Благодарение на този
сборник, знаем за недостигнали до нас ръкописи. По поръка на император Конс-
тантин VІІ Багренородни е изработена „Историческа енциклопедия“, описваща
византийските пратеничества до различни страни, заговори срещу императори и
поучителни истории.

В следващите векове пишат своите исторически книги Лъв Дякан (Хв.),

Михаил Псел (ХІ в.), Анна Комнина и Никифор Вриений (началото на ХІІ в.),
Йоан Кинам (втората половина на ХІІ в.).

Евстатий, митрополит Солунски, разказва много прочувствено в „Исто-

рия за превземането на Солун от норманите“, за превземането и разграбването
от тях (1185г.), на втория град в Империята. В своята „История“ Никита
Хониат описва и събитията около възстановяването на българската държава от
Асеневци.

Даровити историци от ХІІІ и ХІV в. са Георги Акрополит и Георги Па-

химер. И двамата разполагат с данни от първа ръка за книгите си, заемайки ви-
соки постове в държавната йерархия. В своята „Римска история“, Никифор
Григора нашироко описва епохата на Палеолозите. Съвременник на Григора е
император Йоан Кантакузин, който след принудителното си оттегляне в Атон,
пише мемоарната си „История“, на чиито страници, бившият император, се

Византийската култура, Минко Андонов Страница 6

 опитва да оправдае себе си, че е допуснал османските турци на Балканите. Век
по-късно Лаоник Халкокондил търси причините за рухването на Византия под
ударите на Мехмед ІІ Завоевателя в „История“- та, която написва. Съвсем друга
гледна точка върху събитията ни представя Кристовул от о. Имброс. За него
Мехмед ІІ не е антихрист, а достоен цар и подкрепя новия владетел на столи-
цата, в опита му да създаде нова смесена общност.

Сериозен интерес представлявали за византийците, особено в ранните ве-

кове на Империята, заниманията с медицина. През втората половина на IV в.
станали известни Филагрий - с проучванията си върху диагностиката и лечени-
ето на чернодробни болести, и Посидоний, който се опитвал да открие връзката
между мозъка и различните психически особености при хората.

През VI в. се прочул с медицинските си изследвания Аеций от Егина. От

същия град бил и Павел, но той написал труда си по хирургия в началото на VII
в. Тази книга, по-късно, била преведена на латински и арабски език.

От Х в. се засилило влиянието на богатия арабски опит в приложната ме-

дицина. През ХI в. главен център на заниманията с медицина станала Магнаурс-
ката школа. Там се изявили: Дамнастий , като гинеголог, Стефан Магнет – фар-
маколог и Симеон Сет – съставил ръководство относно лечебните свойства на
храните.

През XII в. медицинското образование било поставено на сериозна ос-

нова. Студентите-медици полагали изпит и получавали диплома за правоспособ-
ност, като лекари ставали, както мъже, тъй и жени, макар и по-рядко. Към много
манастири били уредени болници, където лекари и помощниците им, лекували
чрез диети, масажи и режим на хранене и почивка. Болничното лечение обаче,
не било по възможностите на повечето редови византийци.

През XIII – XV в. имало малко изявени медици. Димитър Пепагомен, през

XIII в., написал една книга за подаграта. Пак тогава Николай Миренс написва
книгата си с медицински рецепти, изучавана до XVII в. в Парижкия универси-
тет. В следващия XIV в. Йоан Актуарий – лекар теоретик – написва ръководство
по медицина, съставено според принципите на Гален, арабски лекари, но и собс-
твени наблюдения на автора.

Византийската култура, Минко Андонов Страница 7

 В очите на средновековния човек, Константинопол, столица на империята
и един изключително многопластов град, е бил град на магия и ненадмината кра-
сота. Също като стария Рим и новият е разположен на 7 хълма, и пак подобно на
Рим, Константиновият град е разделен на 14 квартала. В новият Рим, за разлика
от стария, най-величествените сгради са Големият „Свещеният“ дворец и хрис-
тиянските храмове. Целта била, църковната сграда, да въздейства в дух на сми-
рение върху посетителя, като го накара да се потопи в глъбините на вярата.

Усилено строителство на църкви в цялата империя започва още при Конс-

тантин Велики, но от това време до нас е достигнала почти само храмът „Рож-
дество Христово“ във Витлеем. Първите църкви били типични базилики, но през
ІV – V в., поради свързаността на Източната Римска империя с азиатския и „вар-
варския“ свят, започнали да навлизат елементи заети от външни архитектурни
традиции – куполът, намерил най-ярко проявление във величествената катедрала
„Св. София“. Стилът на кръстокуполните църкви бързо се разпространил по
всички провинции. По нашите земи, пример за това са „Св. София“ в София,
„Червената църква“ при Перущица, т. нар. „Стара Митрополия“ в Несебър и др.
От Времето на Юстиниан І, в Равена, е останала църквата „Св. Витале“.

За нормалния живот в градовете, освен жилища, са изграждани множес-

тво обществени сгради – административни, стопански, за култура и забавления.
Всичко това оградено с яки стени. Усилено строителство имало не само в столи-
цата, а и в много провинциални центрове – Александрия, Антиохия, Дамаск, Со-
лун, Сердика и др.

В следващите векове, не настъпили съществени промени в архитектурата.

Основната дейност се съсредоточила в столицата и Балканския регион. Възник-
нали нови селища в Гърция и Мала Азия. Построили се множество нови крепос-
тни стени, пътища, манастири, църкви и дворци, като най-усърден в това начи-
нание бил император Теофил. Най-силно впечатление правела тронната зала
Магнаура, където се намирал престолът с пеещите птици и ревящите лъвове. За-
силено дворцово строителство имало и при Комнините.

Византийската църковна архитектура от Х-ХІІ в. оказала силно влияние

върху църковното строителство извън границите на Империята. Особено в

Византийската култура, Минко Андонов Страница 8

 Италия и Киевска Рус. Пример за това са църквите „Санта Мария Антика“ в
Рим, „Сан Марко“ в Росано (Калабрия), „Мартарона“ в Палермо и великолеп-
ната катедрала „Св. София“ в Киев.

През 1204г. Градът на царете е превзет от кръстоносците и подложен на

грабеж и разсипия. Интелигенцията напуска столицата и се установява в Никея
и околните държави. С това огнището на културата се изместило към Никея.
Градът бил допълнително укрепен с нов крепостен пояс, а главният вход – уси-
лен с мощни кули. Тежката военнополитическа обстановка, не позволила да се
мисли за украса, наложила сухата практичност. Нови укрепления са издигнати и
в други градове. Йоан ІІІ Дука Ватаци извежда напред Нимфея, като главна им-
перска резиденция. Нимфейският дворец – неголяма, правоъгълна, четирие-
тажна сграда – е единствен от късновизантийската дворцова архитектура.

С възвръщането на Константинопол, Михаил VІІІ Палеолог започва ма-

щабни възстановителни работи. Макар и финансово затруднена, кипи оживено
строителство и в провинциалните центрове на Византия. Пелопонеската столица
Мистра, прави особено ярко впечатление – израснала до голям град в следва-
щите два века - с множеството дворци, обществени сгради и църкви. Именно
тук и в Трапезунд се появяват многоетажните камбанарии, подобни на западно-
европейските.

На почетното място в историята на средновековното изкуство, трябва да

поставим византийското. Византийските майстори възприели традициите на
елинистическото изкуство и изкуството на народите, населяващи империята,
размесили ги в котела на християиския мироглед и създали върху тази основа
свой собствен художествен стил. Главна форма на живописта във Византия била
стенната мозайка и фреската. Голямо разпространение получил иконописът - на
дъски с темпера, а през ранния период ( ІV – VІ в.) - с восъчни бои. Много попу-
лярна била и книжната миниатюра.
През IV - VI в. във византийската живопис античното влияние е живо, намерило
отражение в мозайките, в подовите украси на Големия императорски дворец в
Константинопол. Тези мозайки със светски характер, по античному реалис-
тични, изобразявали сцени от ромейския живот. Един от върховете във визан-
тийската живопис са мозайките в Константинополската патриаршеска катедрала
Византийската култура, Минко Андонов Страница 9
 „Света София“. Впоследствие във византийската живопис все повече започват
да преобладават библейските сюжети с безплътните и одухотворени образи.
През Х – ХІІ в. се оформили още 2 центъра на религиозната живопис – Солун и
манастирите на Атон. Византийската живопис преживява ярък разцвет през ХІV
и първата половина на XV в, наречен „Палеологов ренесанс". Характерно за
него е стремежа на художниците да излязат от рамките на установените канони
на църковното изкуство, като рисуват живия човек с неговите страсти, радости и
скърби. Византийското Палеологово изкуство има силен отзук на Балканите, Ру-
сия и Италия. Най-известният пример са стенописите от 1256г в Боянската цър-
ква.

Голямо развитие във Византия достига приложното, изкуство. Византийс-

ките художествени изделия от слонова кост и от камък, от емайл и керамика, ху-
дожественото стъкло и тъканите се ценели в средновековния свят и били ши-
роко разпространени извън пределите на Империята. От ХІІІ в. най-развитото
направление на приложното изкуство става изработката на обкови за икони.

Музиката е една от най-характерните прояви на човешката духовност. За-

това, никак не е чудно, че музиката обема голяма част от живота на византийс-
кото общество – тя присъства на веселбите, присъства и на Хиподрома, тя е в ар-
мията и в църквата. Особено в църквата.

От древната история на Църквата е известно, че още в зората на христи-

янството песнопенията са били част от богослужебните събрания на вярващите
християни. Византийската музика е повлияна от римската и гръцката антична
музика, както и от сирийската и еврейската религиозна музикални традиция.
Църковните песнопения са организирани в т.нар. „Осмогласник“(Октоих) през
VІІІ в. от Йоан Дамаскин. Това пеене е едногласно (монодийно) и се изпълня-
вало солово, от добре подготвен певец (псалт) или от хор. Много характерно е
било пеенето „антифон“, при което се редували два хора или псалт и хор.

Малко са достигналите до нас имена на византийски музиканти. Знаем за

Ефрем Сирин (ІV в.), Роман Мелодос (Сладкопевец). Роден ~ 490г. в гр.Емеса
(днешният Хомс), Сирия, вероятно евреин, Роман бил плодовит композитор и
ненадминат изпълнител на т.нар. „кондакии“. В следващите векове църковната

Византийската култура, Минко Андонов Страница 10

 музика не претърпяла сериозни промени. Усъвършенстваната система за ното-
пис, приписвана също на Йоан Дамаскин, позволила да се съставят литургични
книги, в които едноврименно с текста е записана и мелодията, по която се пее.
Първият такъв сборник – „стихирар“ се появил през VІІІ в. По времето на импе-
ратор Константин VІІ Багренородни, при различни дворцови церемонии, зву-
чали около 400 различни песнопения.

Музиката също дала своя принос за културния разцвет във Византия през
„Палеологовия ренесанс“. В тези години и до края на Империята, творили Ники-
фор Ивик, Авасиот, Теодор Манугра, Георги Панарет, Димитър Докиан, Мануил
Аргиропул, Йоан Ласкарис и др., но ненадминат остава Ангелогласният Йоан
Кукузел, поставил с творчеството си нов етап в музикалното изкуство.

Роден в Драч около 1285г, Йоан Кукузел е сред най-великите правос-

лавни композитори и теоретици на Византийската църковна музика. През дългия
си живот (починал 1375г) осъществява реформа на съществуващата до негово
време музикална писменост, създава внушителен брой оригинални произведе-
ния и преработва творби на свои предшественици, въвежда методът на калофо-
нията (благозвучието) – богато орнаментираното (мелизматично) пеене, така
характерно за българската народна песен. Сред най-важните му творби са:
„Псалмодически тропари“, „Калофонически стихари“, „ Анаграматисма“;
песнопенията „Горе са пророците“, „Всяко дихание“, „Блажен мъж“, „Херу-
вимски песни“ и знаменитата песен „Полиелей за българката“

Като заключение: „ВИЗАНТИЯ е била един от най-главните органи за раз-

витието на човечеството; тя е била необходимата връзка между Азия и Европа,

между античния и модерния свят. Чрез нея можаха да минат в Европа идеите и нау-

ките на персийците, на арабите и на китайците; чрез нея можаха да се запазят

традициите на класическа Гърция до момента, когато италианци и французи успяха

да ги отделят от варварството. От V до XVI в. никой народ не е имал такава висша

историческа мисъл, както гръко-римляните в Константинопол.“

АЛФРЕД РАМБО

Византийската култура, Минко Андонов Страница 11

  
ЛИТЕРАТУРА:

Ангелов, Д. История на Византия

София, 1976
в 3 части

Ангелов, Д. Византия
София, 1994
Духовна култура

Византия
Бакалов, Г. културно-политически София, 2003
очерци

Св. Йоан Кукузел –

живот, творчество,
епоха (богословски,
Иванов, И. Православие.бг
литургични, музи-
кални и духовно-аске-
тични аспекти)

Тъпкова-Заимова, В. Византия
Димитров, М и
София, 2011
византийският свят
Павлов, Пл.

 
Византийската култура, Минко Андонов Страница 12