ЗА БЪЛГАРИТЕ В ИТАЛИЯ: ДНЕС, 2017

Жана Иванова1
Сдружение „Св. Св. Кирил и Методий“ Рим, Италия и Дружество
за насърчаване на образованието „Васил Левски“ –
гр. Франкфурт на Майн, Германия2

По официални данни на Италианския статистически институт бъл-

гарите в Италия към 01.01.2017 г. са 58 001. Общият брой чужденци,
живеещи на Апенинския полуостров към тази дата е 5 026 153. В про-
центно отношение българите са едва 1,2 % от всички живеещи еми-
гранти. Разпределението им в териториален план е сравнително рав-
номерно. По полов признак мъжете са значително по-малко от жените.
1
Жана Иванова живее и работи като преводач в столицата на Италия от 2003
до 2016. Тя е съосновател и президент на културно сдружение „Св. Св. Кирил
и Методий“ от 2013 до 2016 г. Сдружението е организатор на първото българ-
ско училище в гр. Рим, цели създаването на културна среда за българските
деца и техните семейства и обучение по български език, история и традиции.
Сред инициативите, организирани от екипа на българо-италианската орга-
низация, са открити мултимедийни уроци на двата езика, превод на детска
книга от италианската авторка Джулиана Кореа, проект „Европейски мост“
съвместно с ОДЦ–Варна, обмен по програма „Еразмус+“ с Тракийския уни-
верситет в Стара Загора, участия във фестивали, организиране на чествания
и др. В момента Иванова живее в Германия и е член на сдружение „Васил
Левски“ – гр. Франкфурт на Майн.
Zhana Ivanova lives and works as a translator in the Italian capital from 2003
to 2016. She is a cofounder and a chairman of the cultural Association Saints Cyril
and Methodius from 2013 to 2016. The Association organizes the First Bulgarian
Sunday School in Rome. Its purposes are the creation of a cultural environment for
the Bulgarian children and their families and the teaching Bulgarian language,
history and traditions. Some of the initiatives organized by the team of the Bul-
garian-Italian Association are: open multimedia bilingual lessons, translation of
a children’s book from the Italian authoress Giuliana Korea, Project „European
bridge“ in collaboration with ODK–Varna, Erasmus + exchange with the Trakia
University of Stara Zagora, participation in some international children’s festivals,
commemorations, etc. At the moment Ivanova lives in Germany and is a member of
the Bulgarian Association „Vasil Levsky“ – Frankfurt am Main.
2
http://www.scuolabulgraroma.it и http://bgschule-frankfurt.de

160
Вид демографски показател Население с чуждестранен
произход
Година 2017
Пол мъже жени общо
Държава Териториална област
България Италия 21613 36388 58001
Северозападна Италия 6248 7698 13946
Пиемонт 1501 1442 2943
Валле Д’Аоста 9 20 29
Лигурия 236 628 864
Ломбардия 4502 5608 10110
Североизточна Италия 3833 5543 9376
Авт. провинция Болцано 189 230 419
Авт. провинция Трентино 152 256 408
Венеция 758 1420 2178
Фриули-Венеция Джулия 212 435 647
Емилия-Романя 2522 3202 5724
Централна Италия 4540 9334 13874
Тоскана 805 2567 3372
Умбрия 294 898 1192
Марке 393 960 1353
Лацио 3048 4909 7957
Южна Италия 6454 12804 19258
Aбруцо 406 1127 1533
Молизе 50 115 165
Кампаня 1971 5110 7081
Пулия 1297 2242 3539
Базиликата 164 502 666
Калабрия 2566 3708 6274
Острови 538 1009 1547
Сицилия 495 864 1359
Сардиния 43 145 188

161
 Италия е страна, с която България има свързаност още от стари
времена – от времето на кан Аспарух. Първите български заселници
тук пристигат през VII век. И до днес името „bulgaro“ се е запазило
в някои географски наименования и топонимично е разпознаваемо:
Bulgarograsso – Булгаро грасо, обл. Ломбардия (Побратимен град с
Трявна); Monte Bulgheria – Монте булгeрия – връх, в чието подножие
е разположен град Celle di Bulgheria – Челе ди Булгериа, обл. Кампаня
(побратимен с гр. Велики Преслав); Bolgheri – Болгери, обл.Тоскана;
Болгар, обл. Ломбардия. Историческите данни сочат, че прабългарите
на кан Алцек достигат Апенинския полуостров. Местните феодали им
дават земи за обработка и така те се заселват предимно в пустеещи те-
ритории.
Днешното население не пази спомени за връзка с България, която по
това време е в процес на образуване и като цяло не познава историче-
ските събития, довели до трайното запечатване на българските следи
по тези места. По тази причина не може да се говори за историческа
българска общност в тези територии. Но в същото време прави впечат-
ление, че все повече съвременни българи искат да посетят тези малки
селища в рамките на туристически обиколки в Италия и това ги пре-
връща в своеобразни паметни места и връзка с идентитета.
Важно събитие от 2016 г. за българите на „ботуша“ е откриването на
паметник на кан Алцек в Челе ди Булгерия (Салерно, обл. Кампаня).
Статуята, висока 2,20 метра, е дело на скулптура Дишко Дишков и е из-
работена със съдействието на доц. Николай Нинов. Паметникът печели
все по-голяма популярност и привлича туристи.
В последните години се наблюдава засилен интерес към изследване-
то и „възраждането“ на българското присъствие по тези места както от
българска, така и от италианска страна. Организират се редица инициа­
тиви, които минават под знака на взаимното икономическо сътрудни-
чество и културния обмен. През 2016 г. стартира пилотен проект в град
Челе ди Булгерия, при който около 30 деца в начален курс на обучение
изучават български език като факултативен предмет в италианско дър-
жавно училище със специален преподавател от България. Този проект
е част от съвместните инициативи с град Велики Преслав и има за цел
подобряване на комуникацията и формиране на бъдещи кадри в тър-

162
говския и туристическия бранш. Това е своеобразен прецедент, който
може обаче да отвори врати за изучаване на български език в различни
райони на Италия и така да се съгражда българско съвременно лоби.
Въпросът за признаването на българския език като първи или вто-
ри чужд език в италианските дипломи е актуален и важен за нас като
българи, живеещи в Италия, но за съжаление към днешна дата не стои
на дневен ред нито за италианското, нито за българското министерство
на образованието, доколкото сме информирани. Организационните и
финансови препятствия по осъществяването на евентуални матури са
съществени, но благоприятното въздействие на подобно признание би
било от значителна полза за България. Не само от мотивационна гледна
точка, тъй като много повече родители биха настоявали децата им да
учат езика, но и от гледна точка на признаването на нашата общност и
популяризирането на културата ни зад граница това би било от ключо-
во значение. В моя педагогически опит основно в неделното училище в
Рим се е случвало да има примери, при които при дете с проблеми при
усвояване на учебния материал, социалните педагози да настояват то
да спре да изучава майчиния български език, за сметка на испанския
като втори чужд език, само защото той е преподаван извън италиан-
ската образователна система и следователно по-лесно „пожертвуваем“.
Любопитно е, че и в днешно време българите също оставят трайни
следи в италианските географски наименования. Неотдавна в пресата
бе широко дискутиран проблемът за т.нар. „българско гето“ (Il ghetto
dei bulgari) край Кара ди Фоджа в областта Пулия. Там живеят в изклю-
чително лоши хигиенни и битови условия между 800 и 1500 българи от
ромски произход, като броят им варира в зависимост от сезона. Пове-
чето от тях работят в местните селскостопански предприятия за мини-
мални надници, в болшинството от случаите без трудов договор. През
2015 г. бяха проведени редица срещи между българското посолство и
местната администрация за решаването на проблема. Но сякаш анало-
гията с преселенията от VII век е неизбежна. Едно спонтанно заселване
на хора с български документи рискува да остави трайни следи върху
картата, а и върху представите за нас в Южна Италия и това да доведе
до необратими впечатления за нас като общност, често пъти натоварени
с негативни конотации.

163
 Паметните пространства на българската общност са свързани не
само с българските заселвания, а и с български личности и събития,
оставили следа на италианска територия. На първо място тава са све-
тите братя Кирил и Методий. Историческите факти около борбата сре-
щу триезичието и диспута във Венеция, кореспонденцията на княз Бо-
рис Първи с римските папи, пренасянето на мощите на Св. Климент и
погребението на Св. Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе“ са
обект на голям интерес от наши и италиански учени. Делото на Свети-
те братя е повод за гордост и е сериозно застъпено в учебния материал
на всяко училище. За общността тук е съвсем естествено да превърне
паметната плоча в криптата на базиликата в свой култов обект. Всяка
година било на 11. февруари, било на 11. или 24. май се организират по-
сещения. През 2015 г. в Рим дойдоха над 150 представители на българ-
ските училища от цял свят, за да почетат паметта на Първоучителите.
Предпочитано място за събиране на сънародниците ни са и памет-
ниците на българските писатели. Такава е двуметровата статуя на Иван
Вазов в гр. Рим в парка „Вила Боргезе“, която бе поставена през 2010
г.. Паметникът е дело на скулптора проф. Величко Минеков и е изра-
ботен от бронз. Той е предпочитано място за излети в края на учебната
година, както и задължителна спирка при всяка туристическа обиколка
на града.
Друг известен паметник е този на Пенчо Славейков, който се намира
в Брунате, където писателят е живял през последните си дни. Той е от
2007 г. и се намира пред сградата на градската библиотека, в близост до
вила „Белависта“. Автор на бронзовия бюст, поставен върху полиран
гранитен пиедестал, е проф. Валентин Старчев. Брунате е и градчето,
от което произхожда семейството на италианската поетеса и писателка
Алда Мерини. На нейно име има голям литературен конкурс. По слу-
чай 150-годишнината от рождението на Славейков бе учредена награ-
да, носеща неговото име в рамките на този конкурс, която е предназна-
чена специално за поети от български произход. Училището в Милано
взе участие в тази инициатива с успех. В Рим, на улица „Буонкомпани“,
където Пенчо Славейков е живял за кратко, също има негова паметна
плоча.
Българите и италианците намират допирни точки и в участието на
българските революционери в походите на Гарибалди. Чувството за

164
споделени патриотични идеи е много близко и лесно разбираемо и за
двете страни, а и за учениците, които изучават историческите събития
от две гледни точки. Съществуващият от 2004 г. мраморен бюст на ка-
питан Петко Войвода в алеята на Гарибалдийците на хълма Джаниколо
в Рим също е обект на поклонение и място за събиране на общността.
Освен в географските наименования, прилагателното „bulgaro“ се
употребява в говоримия италиански език в недотам положителен сми-
съл. За трайното навлизане на прилагателното „български“ има обяс-
нения, свързани и с актуалните контакти между населението на двете
държави. Българин е синоним на хитър човек, който умее да се движи
по границите на закона и да извлича максимална облага от всяка ситуа­
ция. Това дали италианците са се запознали с прототипа на Алековия
Бай Ганьо, без дори да имат представа кой е той, е тема на друго проуч-
ване. Интересното е, че Ганьо Балкански е толкова сходен с типичния
италиански народен манталитет, че съвсем спокойно героят може да
се нарече Джино Апенински, да е родом от Салерно и да търгува със
зехтин вместо с розово масло.
За да опиша взаимодействието между българската общност и мест-
ното население, трудно мога да остана в една сериозна аналитична рам-
ка, тъй като един ироничен образ във фейлетон би бил много по-крас-
норечив. В тълковните речници могат до се намерят още „български
парламент“(parlamento bulgaro), българско мнозинство (maggioranza
bulgara), „българска работа“ (affare bulgaro) и др. със съответното обяс-
нение на смисъл и употреба. От своя страна, нашето неласкаво „жаба-
ри“, за което няма логично обяснение, би могло да стане разменна мо-
нета при евентуален спор. Интересно е да се отговори на въпроса, дали
би трябвало да се направят дипломатически постъпки тези термини да
бъдат извадени поне от официалните филологически издания или да се
наблегне на работата върху колективното съзнание на хората, за да се
промени смисълът на епитета.
Най-успешните българо-италиански канали за взаимодействие, кои-
то познавам, са тези за ... противозаконно отнети автомобили. От го-
дини работят добре и са гъвкави и лесно адаптиращи се към всякакви
условия. В тази връзка своя роля играят и отрядите от джебчийки и
лица, клониращи банкови карти, чийто професионализъм е признат в
цяла Италия. На последно място, но не по отношение на финансовите

165
облаги, трябва да бъдат споменати иманярите, успешно търгуващи с
културни ценности. Тези нелегални взаимодействия илюстрират ниво-
то на престъпността и в двете държави, а и сходствата в манталитета
ни. В престъпните кръгове симбиозата българи-италианци е очевидно
безспорна.
Средностатистическият италианец като цяло има оскъдни и неясни
познания относно България. Той от години е жертва на много обра-
зователни реформи, на настъплението на пошлостта чрез империята
„Медиасет“ и всеобщото отстъпление на културата пред материалното.
Като цяло въпроси като: „Коя е столицата на България?“ и „България
член на Европейския съюз ли е?“ могат да се окажат трудни за много
от обикновените италианци. Страната ни е известна предимно с красо-
тата на жените си и със сравнително евтините дестинации за туризъм.
От 2014 г. по медиите текат предавания, които периодично разказват
за групи от италиански пенсионери, които избират да живеят в Бълга-
рия заради добрия климат и относително по-добрите възможности да
се издържат с пенсиите си по българските стандарти. По този начин
популярността на страната ни расте.
За да не изпадам в генерализации, не желаейки да отнемам уваже-
нието, което дължа на италианския народ, трябва да кажа, че в Италия
има много високообразовани хора, за които културата и образованието
са приоритет, които се отнасят с уважение и респект към нас. Огро-
мното италианско културно наследство е повод за гордост и ресурс,
който се използва от години, но въпреки това предлага нови и нови въз-
можности. Също като в България. Постепенно се появяват двустранни
проекти. През 2019 г. Пловдив и Матера ще бъдат заедно Европейска
столица на културата. Какво общо има това с организациите на бълга-
рите зад граница?
Като ръководител на дружество с идеална цел често се изправях
пред предизвикателството как да се самоиздържаме. Разработвайки
различните форми на финансиране започнахме от продажбите на мар-
теници сред сънародници и сред румънската и молдавската общност,
та стигнахме до евро финансиране. Преди около година имахме идея
да кандидатстваме по проект за общата европейска памет. При срещата
си с консултантско бюро за Италия, което по случайност отговаря и за
проекта „Европейска столица на културата“, разбрахме, че италиански

166
организации отчаяно са търсели партньори като нас, но поради недос-
тиг на информация не са намерили. (Все пак Италия е една от страните
с най-много неусвоени европейски фондове.) Този феномен е обясним
с пословичната тромавост на италианската администрация във всички
нейни клонове. Във връзка със същия проект разбрахме, че Българският
културен институт не може да ни бъде партньор, тъй като има статут
на второстепенен разпоредител на бюджетни средства. Не спечелихме
финансиране, но се обогатихме с опит. Зная за колеги в други държави,
които успешно са преборили бюрократичните пречки. Въпросителните
остават само по отношение на това, какво би се случило, ако българ-
ската държава създаде правни и организационни механизми за използ-
ването на нашия потенциал в тази насока и ни подкрепи. Зная, че в
училищата в страната това е практика. В българските неделни училища
учат деца, чийто живот от самото си начало е мост между две култури
– свързва традиции, обичаи, религии. Какво ще стане, ако този ресурс
бъде целенасочено развит по отношение на европейските взаимодейст-
вия и проекти?
Типологично е важно да идентифицираме какви българи избират
да живеят в Италия днес. Емигрантската вълна след 1989 г. е предим-
но от най-засегнатите от кризата през деветдесетте години в България
социал­ни прослойки, които тръгват с надеждата за по-добър живот.
Болшинството от българите са от Видинско, Врачанско и Плевенско. Те
живеят основно в покрайнините на големите градове като Рим и Мила-
но, но много от тях са и в южните италиански градове и села. Жените
работят като домашни помощнички или гледат възрастни хора, а мъже-
те намират най-често работодатели в строителни и транспортни фирми.
Тук е мястото да кажа, че основният ресурс за набиране на преподава-
тели за българските неделни училища зад граница в Италия са онези
българки, които след дълъг стаж в образователната система в България
идват тук, за да гледат възрастни хора срещу заплащане. На местния
жаргон ги наричаме „бадантки“ от италианската дума „badante“ –
„badare“ – грижа се за някого. Те прекарват неделния си ден, препода-
вайки „за разтоварване“ – заради общуването. Защото имат нужда да
бъдат виждани и уважавани за това, което са учили и умеят най-добре,
но което в България не им носи достатъчно средства. Например, на-

167
шата най-добра преподавателка Красимира Делийска издържа семей-
ството си с тази професия. Надявам се, че поне уважението и чувството
за възвърнато достойнство са достатъчно добре засвидетелствани от
страна на родители и деца.
По повод на уважението и човешкото достойнство трябва да кажа
няколко думи и за една друга специфична група, която напоследък при-
влича вниманието ми. Това са български граждани от ромски или тур-
ски прозход, както и българомохамедани (т.нар. помаци). Моите лични
наблюдения, споделени и от колеги на последната работна среща в Ам-
стердам, са, че при тях желанието да посещават българско училище е
много по-силно. Да се чувстват българи е гордост, един вид и социален
реванш – нещо, което по-рядко или съвсем не се наблюдава, според мен,
при т.нар. „успели българи“ – особено тогава, когато икономическото
благосъстояние не е съпроводено от висока обща култура. Бързото заб-
равяне на произхода може да се обясни с множество психологически
процеси, но казано с най-прости думи, то е шанс за друг живот, за съ-
жаление с отрицателен за България знак. Две различни интерпретации
на идеята за „нов живот зад граница“, които променят перспективата в
зависимост от гледната точка и широчината на хоризонтите.
Ще се опитам да опиша и обобщя съществуващите и действащи ин-
ституции, около които се събира и гравитира българската общност в
Италия.
Официалните институции са притегателният център, около който
българите се събират, за да сформират в последствие свои местни ор-
ганизации. Това са: Посолство на Република България в Италия, По-
солство на Република България пред Ватикана и Ордена на Малта, ге-
нерални и почетни консули, Български културен институт, църковни
общини, неделни училища, сдружения, ресторанти и магазини.
Посолството ни в Италия потвърждава неписаното правило, че рабо-
ти за българската общност в зависимост от екипа. От лични наблюде-
ния мога да твърдя, че в последните години за първи път вратите му се
поотвориха за обикновените граждани и техните организации. Не без
критична нотка мога да кажа, че през двете години, в които на поста
Посланик имаше само временно изпълняващ длъжността, ситуацията
бе отчайваща. Липсата на институционален представител на България
се отрази както на дипломатическите отношения с държавата прием-

168
ник, така и на самата българска емигрантска общност. Временното за-
криване на Генералното консулство в Милано имаше идентичен ефект.
Каквито и политически съображения да е имало за това, важна страна
като Италия не бива да бъде оставена без силно дипломатическо при-
съствие.
Активизиране се наблюдава и в посолството ни пред Светия прес-
тол. Тук е мястото да благодаря на проф. Кирил Топалов за всичко, кое-
то прави за българската култура в Италия. Неведнъж е подавал ръка за
нашите скромни образователни инициативи, неведнъж той сам е орга-
низирал научни и културни събития с траен и важен за общността ни
ефект в посока на запазването на българската идентичност.
Консулството ни във финансовата столица на Италия – Милано,
също има своите важни функции, а местните български организации
гравитират около него и често се възползват от представителността му,
за да получат подкрепа от българска страна и да придадат официален
характер на инициативите си. Генерален консул в Милано, Ломбардия,
в момента е Росен Руфев.
Предвид манталитета и историята на държавата приемник, институ-
ционално „почетното консулство“ е особено добре прието на Апенини-
те. Фигурата „почетен консул“ съдейства за изграждане на дипломати-
чески, икономически и културни връзки между двете държави. Почет-
ните консули на България до 2017 г. са: Франко Кастелини в Болоня,
Емилия-Романя, Дженаро Фамилиети в Неапол, Кампаня, Джовани
Сторнело в Торино, Пиемонт и Вале Д’Аоста, Алесандро Бузони в
гр. Винчи, Тоскана, Ана-Мария Патриция Гадалета в гр. Бари, Пулия,
Марко Кампанари в гр. Леко, Ломбардия, Микеле Скандролио в гр. Ге-
нуа, Лигурия, Агостино Рандацо в гр. Палермо, Сицилия, и Джанела
Де Марко в Република Малта.
Българо-италианска търговска камара е основана и председателст-
вана от Марко Монтеки. Тя обслужва бизнес интересите на различни
предприемачески групи и сравнително активно участва в публични съ-
бития в България и Италия, като спорадично осигурява логистична и
финансова подкрепа.
Българският културен институт вече трета поредна година оси-
гурява помещения на неделно училище „Св. Св. Кирил и Методий“.

169
Традиционно институтът организира две големи събития: „Седмица
на българското кино в Рим“ и „София поздравява Рим“. Седмицата на
киното е много важен момент в календара. Вече девет години в Дома
на киното в парка „Вила Боргезе“ идва публика от италиански цените-
ли на авторското кино. Българите са толкова много, че се налагат две
или три поредни прожекции на българските филми от програмата. В
„София поздравява Рим“ програмата е разнообразна: концерти, лекции,
прожекции.
Все по-интензивна е работата им и на литературния фронт. Изклю-
чително интересно е сътрудничеството с издателство „Воланд“ и Да-
ниела ди Сора, която е прекарала студентските си години във Велико
Търново, говори много добре български език и с ентусиазъм издава в
превод български автори.
В духовната сфера за българите в Рим се грижи Българската право-
славна община „Свети Седмочисленици“. Тя е наследник на същест-
вуващата по-рано община „Св. Св.Кирил и Методий“. Помещава се в
католическия храм „Сан Паоло ала Регола“ в сърцето на Вечния град.
Има служби почти всяка неделя, тъй като отец Емил Ангелов се разде-
ля между поверените му епархии в Рим и Загреб. От около година има
служби в гр. Нетуно в специално пригоден за целта апартамент.
Считам за любопитен факта, че нашата църква не е призната за ав-
тономна религиозна общност и няма статут на култова организация
пред италианската държава. Това не позволява самостоятелното ѝ съ-
ществуване като правен субект с култов характер. За православните
нужди се ползват католически храмове, които биват приспособявани за
времетраенето на литургията. Това създава елемент на несигурност, а
общността трудно се идентифицира с храмовете, където усещането за
временно пребиваване е осезаемо. Към момента църковната общност
не е активна извън календарните църковни служения и няма значител-
ни взаимодействия между нея и останалите български организации и
институции в Италия.
В Милано също има църковна общност „Св. Амвросий Медиолан-
ски“ . Българската православна община там е създадена през 2005 г.
Вече 10 години българите християни в Милано ползват катедралата
„Санта Мария Рипаратриче“, предоставена от католическата църква за

170
духовните потребности на православните българи, като свещеник от
2006 г. е отец Стефан.
Българските училища зад граница се организират от неправител-
ствени организации с нестопанска цел. В Италия формата им за съз-
даване е „associazione senza scopo di lucro“ – дружество с идеална цел.
Изисква се регистрация пред данъчните власти и получаване на данъ-
чен номер, което де факто поставя началото на съществуването на орга-
низацията в правния мир. Чл. 1 от статута на културно сдружение „Св.
Св. Кирил и Методий“ изразява точно целевата рамка на една такава
организация: „Създаването на културна среда за деца от български
произход и техните семейства, интеграцията и популяризирането на
българската култура в Италия.“ Вътрешната организация, целите и
насоките на дейност могат да бъдат свободно определени от членовете
на сдружението.
Към момента съществуват пет действащи организации на българи
в Италия с основен предмет на дейност в сферата на образованието.
Една в гр. Милано, една в гр. Римини и гр. Пескара, две в гр. Рим и
близките градове Анцио, Нетуно и Черветри и една в гр. Неапол. През
2015 г. бе създадено училище и в Р. Малта.
Първото българско училище „Св. Св. Кирил и Методий“ съществу-
ва официално от 2011 г., когато за първи път е одобрен негов проект
по програма „Роден език и култура зад граница“ към Министерство на
образованието и науката. То се ражда в лоното на едноименната Бъл-
гарска православна църковна община в гр. Рим. Най-мотивираните и
постоянно активни членове на общността в Рим от създаването на пър-
вата православна община и училището ѝ досега са Паулина Тихолова,
Радка Тихолова и Иван Костов. Поради големия интерес и концентра-
цията на българско население в тези градове се обособяват клонове в
градовете Анцио, Нетуно и Черветри-Ладисполи. Всъщност опити за
създаване на училище има и преди това, но липсва институция, на коя-
то то да се опре. Едва след консолидирането на църковната община
нещата започват да придобиват организиран характер. Силно впечатле-
ние ми направи написаното от по-стари членове на организацията, ко-
гато ги помолих за кратки данни за създаването на училището. Текстът
започваше така: „Първи стъпки се правят през 2004–2006г., но поради

171
здравословни проблеми на преподавателката дейността прекъсва.“
Това показва един от важните проблеми на образованието зад граница:
без установен ред, традиции и институционална подкрепа начинанието
е оставено в ръцете на отделните личности и е подчинено на тяхната
мотивация, лични възможности и амбиция. От 2000 г. досега е извървян
дълъг път. Българските институции – Държавна агенция за българите в
чужбина, отдел, отговарящ за обучението зад граница към Министер-
ство на образованието, програма „Роден език и култура зад граница“ и
Постановление на Министерски съвет № 334 са голяма крачка от стра-
на на държавата към българите по света. Те наистина дадоха солиден
принос в структурирането, институционализацията, без които всяка
инициатива оставаше в рамките на временния ентусиазъм сред бълга-
рите, където и да са по света. Разбира се, необходимо е надграждане
на политиките за българите в чужбина – например, по-подходящи
учебни програми и помагала, правна помощ в лабиринта от две нацио-
нални законодателства, социално-интеграционни консултации и др.
Възможностите за допълнителна квалификация на преподавателския и
ръководния състав на неделните училища биха били от голяма полза.
Рецептата за успешно създаване на едно училище е колективността
на начинанието. За жалост често, когато в един колектив има повече от
една амбициозна преподавателка почти, неминуемо се стига до създа-
ването на второ и трето училище в същия град или район. Институции-
те се опитват да влияят на процеса, доколкото го позволява законовата
рамка и пълномощията им, но за нещастие тази „българска“ непрозор-
ливост е по-силна от всякакви логични размишления.
Една проблематика, свързана до голяма степен с този въпрос, която
съм наблюдавала при дейността си като председател на сдружение, е
липсата на конкретни нормативно уредени механизми за установяване
на правата и задълженията между училищното ръководство, управи-
телните и контролните органи на организацията и родителския съвет.
При възникване на спор между родителския съвет и управителния съ-
вет на организацията на практика липсват механизми за решаването му.
По Постановление 334 на Министерски съвет изискванията се ограни-
чават до представянето на протокол за избор на родителски съвет за
текущата учебна година. Липсват правила за упражняването на контрол

172
от страна на родителския съвет и механизми за решаване на евентуално
възникнали спорове. Често уставите на сдруженията също не предвиж-
дат такива процедури. При едни по-подробно установени и периодично
проверявани правила за този контрол биха могли да се избегнат, по мое
мнение, много от разпаданията на училищата и последващите основа-
вания за създаването на нови в същия географски район – в болшин-
ството от случаите от бивши членове на училищния колектив с помощ­
та на „недоволната“ част от родителите.
Нерядко на практика родителите, които съфинансират дейностите
на училището чрез училищни такси не са информирани подробно за
реалното финансово състояние на сдружението. Контрол се установява
от страна на МОН само по отношение на отпуснатите от него средства.
Това поражда недоверие от страна на родителите и дава място за спе-
кулации и разцепления. В болшинството от случаите тези ситуации са
породени от сложната финансова администрация на училищата, които,
от една страна, се финансират от българската държава, от друга, трябва
да поддържат счетоводството си по стандартите на държавата прием-
ник. Липсват счетоводни и административни познания. В някои случаи
самото ръководство е несигурно в точността на сметките, а това неми-
нуемо подкопава доверието към него. В това число разбира се, не могат
да бъдат причислени организациите, при които на мястото на образова-
телните и културните интереси се развива едноличен бизнес. Те също
са част от реалността на училищата зад граница. Би било полезно да се
разработи стандартна форма за отчитане пред родителския съвет, който
от своя страна да има пряка връзка с проверяващите звена на МОН и
роля в годишния отчет за дейността на училището пред тази инсти-
туция. По този начин би се осъществил един по-качествен контрол и
по-голяма ангажираност на училищната общност, както и постигане на
прозрачност. Юридическата форма на неправителствена организация с
нестопанска цел в болшинството от държавите предвижда наличието
на контролен съвет. Ако бъде въведено изискване за припокриване на
този орган с родителския съвет, също може да се постигне добър ефект.
Други организации на българите са танцовите и музикални съста-
ви, хоровете и културните асоциации на отделни личности, развива-
щи дейност в областта на изкуството. В таблицата по-долу посочвам
действащите в момента организации.

173
 При проучванията във връзка с българската общност в Италия се
натъкнах на още една интересна форма на взаимодействие. Това са
отворените или затворени фейсбук групи. Те възникват чрез масовото
използване на социалните мрежи. Обикновено биват създадени от от-
делни хора или групи от хора, които се познават не само във виртуал­
ната реалност и впоследствие постепенно се разрастват, достигайки
4–5-хиляди членове. Зад тях не стоят реално съществуващи организа-
ции, въпреки че тези общности спорадично стават инициатори на ма-
сови събития. Такива са например „флаш моб“ танцуванията на хора на
обществени места (2015 г. в Рим) или различни по тип събирания. Те са
канали за комуникация, обединени по езиков и национален признак. В
тях има информация за търсене и предлагане на стоки, услуги и работа,
съвети по бюрократични и правни въпроси, информация за културни
събития и чествания на български празници, интересни новости от Ро-
дината. По същество те са свободни платформи за общуване, които,
както в много други сфери на днешното общество, дават пространство
за изява на всекиго. Характеризират се с поток от несистематизирана
информация, разговорен език и чести изяви на лични наблюдения и
мнения. Такива групи в Италия са: „Българи в Италия“, „Свободомис-
лещи българи в Италия“, „Другата България в Италия, Ломбардия“,
„Среща Италия-България“(Incontro Italia-Bulgheria ), „Обединени бъл-
гари в Италия“, „Български правни въпроси в Италия“ и др. Ролята им
в живота на българската общност зад граница е важна, доколкото те
предлагат възможност за общуване и на хора, които поради работната
си заетост, географската отдалеченост на местоживеенето си или други
проблеми нямат време и средства да посещават инициативи и места,
свързани с общността.
Трябва да се споменат и магазините и увеселителните заведения,
които привличат общността ни. В Милано и Рим има ресторанти и
барове, където се честват празници, слуша се българска музика и се
приготвят традиционни български ястия. Националният елемент при
тях е подчертан особено когато събиранията са тематични. Но Италия
е държава, в която добрата храна и вино са високо ценени, въпреки че
клиентелата е силно националистично настроена и трудно би признала
достойнствата на българските продукти.

174
 Име на Предмет на Географско Бележки
организа- дейност местополо-
цията жение
„Св. Св. Културно Рим, www.scuolabulgararoma.it
Кирил сдружение Лацио Българско неделно
и Методий“ с образова- училище „Св. Св.
телни цели, Кирил и Методий“
2011 г. в гр. Рим и клон
в гр. Черветри-
Ладисполи
„Паралел“43 Асоциация Рим, www.scuolabulgara.jimdo.
с културна Лацио com
насоченост, БНУ „Асен и Илия
2014 г. Пейкови“ в гр. Рим
и Нетуно
Асоциация Асоциация с Виченца, www.Bulgaria-Italia.com
„България- цел културен Венеция Поддържа най-стария
Италия“ и икономи- електронен
чески обмен, информационен сайт.
2001 г.
Италианско- Асоциация Римини, https://www.facebook.
българска с културна Емилия com/pg/AIBIA-Associa
асоциация цел, 2013 г. Романя и zione-Italo-Bulgara-in-
в Абруцо Пескара, Abruzzo-1978238635650
Абруцо 28/about/
БНУ „БулгаринА“ –
гр. Пескара
БНУ „Райна Княгиня“ –
гр. Римини
Италиано- Българо- Брунате giannahristova@alice.it
българска италианска (Комо), Комитет за побратимява-
културна асоциация Ломбардия нето на Брунате и родния
асоциация с културно- град на П. П. Славейков
„Пенчо исторически – Трявна
Славейков“ интереси,
2000 г.

175
Езиков и Културна Милано, www.culturabulgara.org
културен асоциация, Ломбардия Обединява Българско
център „Тук създадена неделно училище
България“ 2014 г. „П. Яворов“ в Милано,
фолклорна група и хор
за народно пеене
Асоциация Организа- Рим, acbulgaria@yahoo.it
„България“ ция с цел Лацио
търговия и
организи-
ране на уве-
селителни
събития
„Българска Културна Падуа, info@associazionebulgara
асоциация асоциация , Венеция scambioculturale.org
за културен включваща
обмен“ формация-
та фолклор-
на работил-
ница „Рит-
мика“, 2016 г.
Асоциация Асоциация Козенца, associazioneanno681@
„681 година“ с интегра- Калабрия libero.it
ционна и
консултант-
ска цел, 2013 г.
Български Организира Лидо ди https://sites.google.com/
арт-център международ- Йезоло, view/artcenterkarnolsky/
„Кърнолски“, ния фестивал Венеция festivals-2017
Асоциация на изкуствата и Римини,
„Итака“ за деца и мла- Емилия
дежи „Орфей Романя
в Италия“ и
„Италианска
магия“,
Римини,
Италия

176
 ON THE BULGARIANS IN ITALY TODAY 2017
Zhana Ivanova
Association “St. St. Cyril and Methodius” – Rome, Italy
and Society for Advancement of Education “Vassil Levski” –
Frankfurt am Main, Germany
Abstract

The text systematizes and analyzes the composition, the characteristics

and the organizational forms of the Bulgarian community in Italy up to date.
Special attention is paid to the formal organizations and places in which
the community identifies itself. By showing the ways of interaction with
the local society, the text criticizes the public opinion and the conventional
view about the Bulgarian community in the Apennine peninsula. The current
relationship issues between the Bulgarian state and the expatriate Bulgarian
citizens are discussed during the exposition, furthermore offering hypotheti-
cal ways for their positive development.

177
Ил. 1. Празник за 24. май в българско училище в Италия.