Домашна работа по Критическо четене

- Даяна Челебиева, 11а клас

1. В търсене на какво бродим, тръпнем и се впиваме?

спрямо „Нирвана“- П. Яворов спрямо мен

В Яворовото стихотворение „Нирвана“, Още от началото си човечеството таи в
лирическият говорител описва състоянията себе си силно вълнуваща човешкия
на тревожност на човешките същества, в индивид тайна. А по- точно истината за
търсене на истината за живота и смъртта, живота и смъртта, криеща се зад
кодирана в символите води и небеса, и на хоризонтите на страха.
застаналия пред тази истина човек.
Битието и небитието са крайна цел на
познанието, но са неразгадаеми и до тях не
може да достигне прозрението на нито
една поетическа изповед, дори когато
небесата изглеждат ясни и звездни.

2. Ние- знойно жадни, но страх ни е да пием

спрямо „Нирвана“- П. Яворов спрямо мен

В Яворовото стихотворение водите носят
свръхсмисъл. Те са универсален символ на
висшето познание, даряващо ни чувство за
хармония и утеха, за великата красота на
яснотата, за хармонията на вечността. Но
висшето познание за живота и смъртта си
остава недостижимо и причината за тази
недостижимост е страхът на човека от
знанието. Страхът е неотменима
инстинктивна сила, която задавя
търсещият дух пред извора на истината и
може да бъде овладян само чрез силата на
волята. Човекът е обречен на непостижими
мечти, непознати светове, неосъществени
прозрения. Страхът от извора на
познанието е страх от истината, защото
страхът замъглява истината и останя
безпросветеността, зазиданите хоризонти,
ледените стени и болката на страданията.