борис xpucmoB Книга на мълчанието

boris hristov
Book of Silence
Борис xpucmoB
Книга на мълчанието

boris hristov
Book of Silence
Борис христов Книга на мълчанието

boris hristov
Book of Silence

PMBA
Книга на мълчанието
© Борис Христов, автор, 2014
© Джон Хамилтън, превод, 2014
© И зд а телств о „Рива", 2014

Book of Silence
© Boris Hristov, author, 2014
© John Hamilton, translation, 2014
© Riva Publishing house, 2014

ISBN 978-954-320-486-1

© С к а н и обр а бот к а : g la sn a g la ru s
По обраслия с радостни сенки п ъ т в планината срещнах дърво,
повалено о т вятъра, к о е т о ме викаше да о т и д а при него.
К ороядът го беше оголил до к о с т и с усърдието на древен монах
продължаваше да дълбае по ств о ла му странни гравюри.
Приведен над т я х , си припомних нирванното време,
к о га то и аз съм оп итвал, пишейки думи върху гърба на с м ъ р т т а ,
да оставям след себе си диря... Но о т т о г а в а опадаха много л и с та -
много дър вета и книги намериха св о я та гибел...
И макар още да вярвам в б о ж е с т в е н о т о начало
на С ловото, запленен о т т в о р б и т е на т о з и придворен гравъор
на Танатос, днес изповядвам с негова помощ Мълчанието...
и човешкия к р а й на Земята.

On the road to the mountain, decorated with joyful shadows

I met a tree blown down by the winds, which called me to go
to it. The w oodw orm had stripped it to the bone and with the
zeal of an ancient monk continued to excavate on the trunk
its strange engravings.
Stooped over them, I recalled the nirvana time, when I also
tried to write words on the back of death, to leave a trace after
me. But since then, many leaves have fallen, many trees and
books have found their doom...
And although I still believe in the d i v i n e beginning
of the Word, captured by the creations of that court engraver
of Thanatos, today I avow, with his help, the Silence... and
the h u m a n e n d of the Earth.
пролог

Какво говори философът?

Не е ли същото, което аз живея -
но без думи?

Prologue

What does the philosopher say?

Is it not the same as what I am living
but without words?
 1.

Навсякъде в небето примки и капани —

богослужебни знаци, псалми и бръмчене.
Навсякъде край нас спасителни камбани...
И ни една душа спасена.

Everywhere in the sky snares and wiles —

liturgical signs, psalms and buzzing.
Everywhere beside us, saving bells...
And not a single soul saved.

13
 2.

Разхвърляно go хоризонта Време —

да ровим в него и с усърдието на клошари
да го събираме на мънички купчини,
които в я тъ р ъ т безмилостен отвява.

Time, scattered to the horizon —

to search in it and with the zeal of a vagrant
to gather it up in tiny heaps,
which the wind unmercifully blows away.

14
 3.

Оставени сме т у к обърнати по гръб да драскаме

въпроси по небето и да си отговаряме сами —
докато някой ден Безкраят се смили
и подаде ръка да ни изправи.

We are left here, turned on our backs, to scratch

questions on the sky and to answer them alone,
until one day Eternity deigns to stretch out a hand
and stands us upright.

15
 4.

Загърната 6 парцали о т мъгли къде отива

сляпата тълпа, която се представя за човечество?...
Следи наоколо о т хиляди посоки —
и ни следа о т Пътя.

Wrapped up in shreds of fog, where does the blind

mob go, which passes itself off as humanity?...
All around - tracks from a thousand directions,
but not one track from the Road.

16
 5.

Напразни опиши на Словото да събере

човечеството на една трапеза...
Изричано в безреда о т безбройните амвони,
докато стигне до Сърцето, се превръща в говор.

The futile attempts of the Word to gather

humanity at one table...
Expressed in the disorder of numberless pulpits,
before it reaches the Heart it turns into speech.

17
 6.

Напяба псалм, о т вятъра довян, над огъня приведен

бедуинът: „Говорим, ала думите не казват вече нищо...".
Дими в лагуната обядът му - разпятие на риба...

He chanted a wind-wafted psalm, the bedouin,

crouched over the fire: „We speak, but the words no longer
say anything..." His lunch is steaming in the lagoon -
the crucifixion of a fish...

18
 7.

Купчини камъни, които помнят... И Ветрове -

огромни страници о т книги, натрупани по раф товете
на безмълвната пустиня — голямата библиотека на номада.

Heaps of stones which remember... And winds -

huge pages of books piled on the shelves
of the speechless desert - the Great Library of the nomad.

19
 8.

Всички камъни се раждаш свободни и кръгли,

но с времето много о т т я х попадат в масонското бр атство
на формите и се о тд а в а т на робската привилегия
да бъдат крайъгълни.

All stones are born free and round, but with time
many of them stumble into the Masonic brotherhood
of forms and give themselves up to the slavish privilege
of being cornerstones.

20
 9.

Далеч npegu шумерише да о тк р и я т клинобидното писмо,

камъните имали своя азбука и доказателство за това са
множеството следи върху т я х о т номадските речи
на мъховете.

Long before the Sumerians discovered the cuneiform script,

the stones had their own alphabet and proof of this are
the myriad traces upon them of the nomadic speech
of the mosses.

21
 10.

Хората направили така, че камъните да повярват

в Бог и да приемат формата на кръста,
а Тя в о т п л а т а събудила у т я х любовта
към последвалите разпятия.

People made it thus, that stones would believe

in God and accept the Form of the cross,
but in return It woke in them a love
for the resulting crucifixions.

22
 11.

Бог xogu леко приведен и е по-нисък в своята дясна страна,

защото хората постоянно интимничат с него —
като приятелски се облягат или го п отуп в ат по рамото.

God goes about lightly stooped and is shorter on his right side,
because people perpetually sidle up and in a friendly way
lean on him or tap him on the shoulder.

23
 12.

Мъдрият човек не прави опити да обитава

слънчевия склон на боговете.
Достатъчно е молитвите му да с т и г а т до скромната
хижа на състрадаващия божи разсилен.

The wise man does not try to dwell on

the sunny slopes of the gods.
It is enough for his prayers to reach the humble
hut of the compassionate holy attendant.

14
 13.

Храмовете ни са костници на думи

и объркани молитви,
с които просим милост о т светците,
приели мъченичеството си с мълчание.

Our temples are ossuaries of words

and muddled prayers,
with which we beg mercy from the saints,
who accepted martyrdom in silence.

25
 14.

Някога думите имали сила на бибник и можели

само с докосване да убият човек.
Но построени в стада върху белия лист,
придобили способност да изтребват цели народи.

Words once had the strength of a tusk

and could kill a man at a touch.
But, built up into herds on the white page,
they acquired the capacity to wipe out whole nations.

26
 15.

Говорихме дълго —убихме Деня... И го оставихме

като труп на мамонт върху п ътя -
без да помислим, че на стада зад гърба му
напират дните, които идват след него.

We spoke long - we killed the Day... And left it like

a mammoth's corpse upon the road -
without thinking that, behind its back, in herds,
would press the days that are coming after it...

n
 16.

О т всички думи на света най-дълго името остава...

Ала след време, като сянка, мярнала се в бързея
на някоя река, и т о отплува по течението.

Of all the words of the world, the name stays longest...

But after a while, like a shadow appearing briefly
in the rapids of some river, it also swims away in the current.

28
 17.

Когато се умори да будуба, Камъкът заспива

и в сънищата си вижда как, изтръгнал се най-сетне
о т митическата хватка на Сизиф,
сам изкачва билото на планината.

When it tires of staying awake, the Stone falls asleep

and in its dreams it sees how, released at last
from the mythical grip of Sisyphus, it surmounts the ridge
of the mountain on its own.

29
 18.

Сизиф помогнал някога на Камъка да изкачи Върха,

а т о й за благодарност го изпратил до подножието
на планината... И този пример за любезно общуване
продължава до днес.

Sisyphus once helped the Stone to surmount the peak,

and in gratitude it saw him back on his way
to the foot of the mountain... And this example
of courteous dealing continues to the present day.

30
 19.

Древен ритуал при камъните, както и при хората,

е брачната целувка. Но художествените прищевки на човека
с ударите на чука и х и т р о с т и т е на д л е т о т о
разтрогват изконния техен съюз.

An ancient ritual among stones, as among people,

is the wedding kiss. But the artistic caprices of mankind,
with the blows of the hammer and the artifice of the chisel,
dissolve their primaeval union.

31
 20.

Всеки камък е белязан по рождение като завършена творба...

Работата на художника в Салона на природата е
търпеливо да извае постамента.

Every stone is marked at birth as a perfect creation...

The work of the artist in the Salon of nature is -
patiently to shape the pediment.

32
 21.

И затова, художнико, когато ваеш камък,

не се опитвай да отнемаш о т п л ъ т т а му,
нито да добавяш... Каквато да е неговата форма -
обхождаш в кръг едно яйце.

And for that reason, 0 artist, when you carve the stone,
do not try to take away from its flesh, nor to add to it...
Whatever be its form - you are encircling
a single egg.

33
 22.

Камъкът, захвърлен във водата, озлатена

о т нападали листа, прегърна най-красивото о т т я х
и с фееричен танц на влюбен го понесе
към леглото о т разцъфнали актинии...

A stone, hurled in the water gilded by fallen leaves,

embraced the most loveliest of them and, with
the fairy dance of a lover, carried it to the bed
of blossoming sea anemones...

34
 23.

Водата знае Всичко за Смъртта, защ ото Всеки ден

на приливи и отливи... до премаляване разпитва
роденото о т нея любознателно д ете - Ж ивотът.

Water knows all about Death, because every day

at the flood and at the ebb... it exhaustingly questions
the inquisitive child that is born from it - Life.

35
 24.

Доплувал в залива надгробен камък - с покров о т мъхове,

опитали да скрият името... Ала напразно —
оста в а т да живеят дълго имената на тираните.

The gravestone swam in the bay - with a cerement

of mosses, trying to hide the name...
But in vain — the names of tyrants linger and live long.

u
 25.

Стъпки на човек по пясъчното дъно -

удавникът навярно се е върнал на брега,
за да си вземе книгата,
в която е разказано Началото и е замислен Краят.

Footprints of a man on the sandy bottom -

the drowned man probably returned to the shore,
to take up the book in which is told the Beginning
and is envisaged the End.

37
 26 .

Приседнал на дъното, мъртвият дълго се взира

към двете обувки, които го бяха довели дотук
и пълни с мехурчета, сега се издигаха -
сякаш възкръсват.

Sitting on the bottom, the dead man lengthily stared

at the two shoes that had brought him here,
and, full of bubbles, now rose upwards -
as if resurrected.

38
 27 .

Добрала се с усилие до пясъчното дъно,

рибката Влетя 6 у с т а т а на удавника и там,
стаила дъх, изчака да отмине хищникът отвън,
размътил тишината.

Reaching with effort the sandy bottom,

the fishlet flew into the mouth of the drowned man
and there, holding its breath, waited for the predator outside
to pass, who had muddied the silence.

39
 28 .

Ж и в отъ т ни крепи на тъничка повърхност,

както пяната крепи удавника - въпрос на време е
джобовете да се напълнят с пясък...
И неусетно да потънем.

Life supports us on a thin surface, like the foam

supports the drowning man - it is a question of time
before our pockets fill with sand...
and imperceptibly we sink.

40
 29 .

Водата, щом е тръгнала, все някой ден

ще ни настигне... И рибите, размахали весла,
ще се нахвърлят върху нас с мълчанието
на възкръснали удавници.

The water, once it has set out, cannot fail to catch us

some day... And the fish, swinging oars,
will throw themselves on us with the silence
of the resurrected drowned.

41
 30.

Накрая звуци и слова ушихваш,

за да се ч уя т гласовете на Отвъдното...
Макар че м ъртвите говорят едновременно,
о т казаното всичко се разбира...

At the end, sounds and words fall silent

so the voices of the Beyond can be heard.
Even though the dead speak all at once,
of what is said, all is comprehensible...

42
 31.

Дори Светлината е сляпа да види понякога

докъде е потънал човекът - затова, изоставен сам
в батискафа на дъното, т о й се обръща за помощ
към Мрака...

Even the Light at times is blind to see how deep

the man has sunk - so, abandoned all alone
in the bathyscaphe at the bottom, he turns for help
to the Darkness.

43
 32.

Опитай някога за миг поне да бъдеш камък

и ще усетиш как спасителна бода към т е б нахлува...
И Рибата на м ъдростта върху сърцето т и поляга.

Try at times, at least for a moment, to be a stone,

and you will feel how the saving water rushes towards you...
And the Fish of wisdom comes to lie upon your heart.

44
 33.

Минавайки през нас, водата е оставила спасителни пролуки,

за да изплуваме понякога о т себе cu­
ll милостиво е добавила в сърцата скитащия дух
на Рибата.

Passing through us, the water left its saving gaps

so that we may swim away from ourselves at times...
And it has mercifully added in the hearts
the wandering spirit of the fish.

45
 34.

Но ако зная нещо днес за думите, научил съм го

о т онези риби, тръгнали да т ъ р с я т Извора
на кратки те слова - срещу убийствените набези
на водопада...

But if I know something about words today,

I have learnt it from those fish who set out to find
the Source of brief words - against the murderous
forays of the waterfall...

46
 35.

Водата ни гледа и вижда навярно това,

което понякога виждаме ние о т сушата —
самотни акули да мъкнат нанякъде
своите кървави късове щастие...

The water watches us and probably sees

what we sometimes see from dry land -
the lonely sharks dragging somewhere
their bloody pieces of happiness...

47
 36 .

Но ако сти гн а т хоризонта, покажи им накъде поема П ъ т я т -

защото повече о т рибите го следват, Господи,
през процепите на очи, изпълнени със сълзи.

But if they reach the horizon, show them where

the Road sets out - because most of the fish follow it,
0 God, through the slits of eyes filled with tears.

48
 37.

Водата се оттегли ла и рибите останали на сушата

8 молитвено очакване на гаснещи о т жажда перуники...
Но вместо дъжд — на сутр и н та пристигнали косачите.

The water had drawn back and the fish remained

on dry land in the prayerful expectation of irises
wilting with thirst... But instead of rain -
in the morning the reapers arrived.

49
 38.

Същата вода, в която срещнахме лицата си,

сега за втори п ъ т край нас премина... 0, чудеса!
Познах я по очите на д е т е т о ни — осиновено.

The same water in which we met our faces

now passes by us for the second time... 0 wonders!
I recognised it in the eyes of our child - the adopted one.

so
 39.

Тъмни и дълбоки са леговищата на добрата памет...

Помни тази вкаменелост, че преди см ъ р тта
била е кост, а к о с т т а не бърза да забрави,
че в живота е била човек.

Dark and deep are the lairs of good memory...

Remember this fossil, for before death it was a bone,
and the bone is in no hurry to forget that in life
it was once a person.

51
 40.

Чувам нощем гласове на камъни край новия градеж -

гневят се отхвърлените, защото зидарите ги избират
не по Духа, който е вечен, а по лицето, което умира.

I hear at night the voices of stones around the new building -

the rejected ones rage, because the masons choose them
not by their Soul, which is eternal, but by their face, which dies.

52
 41.

Когато вихрушката мина край слепия,

т о й си помисли, че го прегръща жена.
Хвана я нежно през кръста и... е т о ги -
вървят сега през полето като истински влюбени.

When the whirlwind passed the blind man, he thought

that a woman embraced him. He took hold of her gently
round the waist and... there they are - they walk now
through the fields like true lovers.

53
 42.

Не гледай човека, когато т о й не т е вижда,

защото няма да видиш онзи, който гледа към т е б
и заедно с него може да влезеш в минаващия по пътя
строй о т слепци.

Do not look at a man when he does not see you,

because you will not see the other who is looking at you,
and together with him you may join the ranks of the blind,
passing along the road.

54
 43.

Подобно топка сняг, дошла в града през л я т о т о ,

която предизвиква в нас почуда, кълбо о т тишина
слетя отнякъде... И ни изпълни с ужас...

As a snowball comes to the city during the summer,

which inspires wonder in us, a globe of silence
flew in from somewhere... And filled us with horror...

55
 44.

Докато формата живя, наемаше се слънцето

усърдно да й служи. Но щом я разрушиха,
т о се нахвърли с ярост върху нея и я превърна
в глутница о т сенки...

As long as the Form lived, the sun undertook

zealously to serve her. But when they destroyed her,
it threw itself with frenzy upon her
and turned her into a pack of shadows.

56
 45 .

Звънът на с т а д о т о събуди в мен желанието да остана сам —

далеч о т хората... Когато изведнъж на хълма
като палач под свойто покривало възлезе пастирът.

The bell of the herd woke in me the desire to remain alone —

far from people... When suddenly on the hill,
like an executioner under his hood, the shepherd emerged.

57
 46.

Бръмчи маранята - ти бетски монах —

видяла убийството, казва навярно, че няма смърт
без свидетел... Възлиза по хълма звънче на коза...
След нея в тр ев а та се мъкне въжето.

The haze drones - like a Tibetan monk -

as it sees the murder it probably says: there is no death
without a witness... A she-goat's bell ascend the hill...
The rope slithers in the grass after it.

58
 47.

Минаваш дните ни в усилия да храним и забавляваме

с объркани слова, докато го разхождаме в мъглата -
ж ивотното, което се укрива в нас.

Our days pass in efforts to feed and entertain

with muddled words, while we walk it in the fog -
the animal hiding within us.

59
 48.

Да беше този свят наистина божествен,

у с т а т а за молитви нямаше да бъде същата,
с която сипем скверни думи, клевети
или проклятия...

If the world were truly divine, the mouth for prayers

would not be the same as that from which we pour
forth obscenities, oaths or curses...

60
 49.

Какво ще знаят в други времена за наш то време -

че хората разсаждали по нивите си думи;
че думи жънели и яли хляб о т думи...
Родени - да мълчат, умирали — заради думи.

What will they know in other times of our time —

that people planted words in their fields;
that they reaped words and ate bread made of words...
Born to be silent, they died because of words.

61
 50.

Ж и тн и те зърна били изпратени на земята

да посредничат 6 постоянните търкания и бойни
между камъните, но смлени о т т я х и превърнати в хляб,
станали причина за войни между хората.

Grains of wheat were sent to earth to mediate

in the perpetual friction and wars between the stones,
but milled by them and turned into bread,
they became the cause of wars between people.

«2
 51.

Безброй са по земята хълмовете на страданието,

по-високи о т Голгота, ала на майките, останали
о т болката без дъх, не им дости гат сили да възлязат
и да огласят Разпятието.

Numberless on earth are the hills of suffering,

higher than Golgotha, but the mothers, left breathless
from the pain, do not have enough strength to climb up
and acclaim the Crucifixion.

63
 52.

Дори на ангелите доскучаба постоянно да о бли та т

божия престол. Затова го напускат понякога
и се изгубват в задния двор на небето,
където играят до тъмно с децата на дявола.

It gets boring even for angels to permanently flit

about the holy throne. So they sometimes abandon it
and lose themselves in heaven's backyard
where they play until dark with the children of the devil.

64
 53.

Ж естоките бойни, които водят помежду си цветовете,

щом настъпи есента, о ста в я т П ътя без посока...
И т о й се лута в тишина, огласяна о т счупените кости
на листата.

The cruel wars that colours wage between themselves

as soon as autumn comes, deprive the Road of direction...
And it roams about in silence, resounding with the broken
bones of leaves.

65
 54 .

Забравен ли ст хартия, останал в книгата

о т друго време. Човекът не написал върху нея нищо...
И аз сега върху мълчанието му размислям.

A forgotten sheet of paper, left in the book

from another time. Man had written on it nothing...
And now I ponder his silence.
 55.

Безмилостно си хвърлял в плен невинни мисли

и зидал си дебелите стени на книгата — затвор...
Кажи сега, когато вече си свободен,
щастлив ли си, ключарю?

Mercilessly you have thrown into slavery

innocent thoughts and you have built up the thick walls
of the book-prison... Say now, when you are already free,
0 turnkey, are you happy?

61
 56.

Пишеш mu, но книгата не е no-бажна о т това —

да срещнеш на земята своя Камък, да го обикнеш до живот...
И някой ден като стоножка да се настаниш под него.

You write, but the book is not more important

than that - to meet on the earth your Stone and to bond with it
for life... And one day, like a centipede, to settle under it.

68
 57.

Летим над книгите като над рифове опасни,

затворили очи о т страх — да не попаднем
на Смисъла, спотайващ се като чудовище
в дълбокото.

We fly over the books as over dangerous reefs,

eyes shut with fear — that we might fall
into the Meaning, lurking like a monster
in the deep.

69
 58.

П о ети те се раждат на потъваща фрегата

в малък залив в края на една война
и ж и в отъ т им — /сглобяват камъни о т пясъка/ —
се разполага до началото на следващата.

The poets are being born on a sinking frigate

in a little bay, at the end of a war,
and their life —/they assemble stones from sand/ —
is laid out until the beginning of the next.

70
 59.

Покой за книгите, които мрат, докато т е х н и т е създатели

са още живи... Насилени веднъж — останали без чест,
за т я х е по-добре завинаги да се изгубят.

Repose for books which die when their creators

are still alive... Violated once - left without honour,
for them it is better to lose themselves for ever.

71
 60.

Въпросът е защо говорещият за смирение

не изповядва сдържаност в говоренето
и не намира думите, с които да ни каже
как да постигнем многословие в мълчанието.

The question is why the speaker of humility

does not profess restraint in speaking, and does not find
the words with which to tell us how to attain
loquacity in the silence.

72
 61.

Укрий се добре - ако трябва, дори под водата -

и там, приведен над някоя дупка на дъното,
разказвай надълго за своите малки победи...
на рибите.

Hide yourself well - even under water if you have to -

and there, crouched over some hole in the bottom,
tell lengthily the story of your little successes...
to the fish.

73
 62.

Водата 6 мен понякога прелива - оставя ме без бряг

и дигите на Смисъла руши... И чувам о т каверните
на с та р о то сърце да идат предсмъртни викове
на давеща се риба.

The water in me sometimes overflows —it leaves me

without a shore and the dykes of Reason break...
And I hear coming from the caverns of the old heart
death rattles of a drowning fish.

74
 63.

Дали на свечеряване не ме нападаш цикадише

на лудостта, или това са думите, с които
някога живях, а днес напускат през глава
потъващ ата лодка на сърцето ми...

Is it the cicadas of madness attacking me

at sundown, or else, are these the words with which
I once lived, but which today abandon
through my head the sinking boat of my heart...

75
 64.

Болката! - т я е най-щастлибият о б и т а т е л на т я ло т о ,
защото й е дадено правото - както това на ключаря,
да се движи свободно по всички килии
на неговия затвор.

The Pain! - It is the happiest inhabitant of the body,

because it is given the right, that of a turnkey,
to wander free in all the cells of its prison.

76
 65.

Бе на Върха, когато лавината тръгна...

Но защо тогава не избра красивата смърт
сред стихията, а предпочете хвалебствията на вятъра
и скучната слава на опустелия склон!

You were on the peak when the avalanche started...

But why then did you not choose a beautiful death
amongst the elements, but instead preferred the eulogies
of the wind and the boring glory of the deserted slope!

77
 66 .

Да бе познал Безсмислието по праха 6 началото

на пътя - а днес, когато вече си на края,
да го римуваш и споделяш с другите е вече късно.

To have recognised the Absurdity by the dust

at the beginning of the road - but today, when you are
already at the end, to rhyme it and share it with others
is now too late.

78
 67.

Каква съдба — на камък сред пустинята —

изправен като стълпник над разсипаното
в пясъците братство... фонтани зной избликват
о т духа му, а т я л о т о не хвърля сянка.

What a fate —that of a stone in the midst of the desert -

standing upright like a stylite over the brotherhood,
spilt across the sands... Jets of scalding heat burst
from his spirit, but the body does not cast shade.

79
 68 .

Лекомислието, с което човекът върви през живота

и събаря невинни камъни в пропастта,
ме кара често да пея о т страх,
сякаш минавам нощем през гробища.

The frivolity with which mankind goes through life

and hurls down the innocent stones into the abyss
often makes me sing out of fear,
as if I am going through a graveyard at night.

80
 69.

О т д е т с т в о т о още ме преследва въпросът -

как е достигнал човекът до тази ж естокост —
да къса ц в етя та и с тя х н а т а смърт да украсява
ревера на мъртвия?

From childhood the question still follows me —

how did man attain such cruelty —
to pick flowers and with their death to decorate
the lapel of the dead man.

81
 70.

Един след друг ни грабва о т кервана разбойницата

Смърт... У т е х а т а - навлизайки в миража, изглеждаме,
макар за кратко, все още върху гърбицата на камилата.

One after another, bandit Death grabs us from the caravan...

The consolation - on entering into the mirage, we appear,
although briefly, still on the hump of the camel.

82
 71.

Ж и в отъ т ни — купчина сол, оставена о т боговете

в Залива да съхне — отвсякъде вълни,
които я размиват... вода отвсякъде,
която я превръща в сълзи.

Our life - a mound of salt, left by the gods

in the Bay to dry — waves everywhere,
which wash it... water everywhere,
which turns it into tears.

83
 72.

Пазарът на брашно през зимата - за него напомня

понякога с в е т ъ т на човека — вихрушките на войните
опразват чувалите и оста в я т мливарят
да стърчи безпомощен на опустелия площад.

The flour market in winter - sometimes it brings to mind

the world of men - the whirlwinds of wars
emptied the sacks and left the miller
standing out helplessly in the deserted square.

84
 73.

Човекът влезе в б р а т с т в о т о на камъните,

за да ги разедини, като едни о т т я х нарече скъпоценни,
и така, дарявайки ги с власт, пося враждата...
и опръска с кръв Каменоломната.

Man entered into the brotherhood of the stones

to disunite them by calling some of them precious,
and thus, having awarded them with power,
he sowed enmity... and spattered the Quarry with blood.

85
 74.

Камъкът само привидно изглежда мълчалив

и затворен —за неговата общ ителност
надълго разказва понякога т ъ т е н ъ т ,
следван о т прашното ехо на земния трус.

Only at first sight does the stone seem silent

and closed off - about its sociability sometimes
recounts lengthily the rumble,
followed by the dusty echo of the earth tremor.

86
 75.

Ехото не винаги намира сили да се върне

и да изпълни наставленията на Гласа,
а като някой осъден на смърт и отведен до лобното
място полита с вик в пропастта.

The echo does not always find strength to return

and to fulfil the directions of the Voice, but, like some
condemned man taken to the place of execution,
it plunges with a cry into the abyss.

87
 76.

Все по-често земните недра използват Камъка

за бързоходец, който да съобщи на хората,
че вече е на свършване и може скоро да пресъхне
Кладенецът на Търпението...

Ever more frequently the bowels of the earth

use the Stone as a messenger to announce to people
that the Well of Patience is nearly used up
and will soon run dry.

88
 77.

Тогаба Огънят 6 гръб ще нападне Водата...

И дърветата ще побягнат о т своите сенки,
за да потърсят спасителната прохлада
под сенки на камъни.

Then the Fire will attack the Water in the back...

And the trees will take flight from their shadows
to look for the life-saving coolness
under shadows of stones.

89
 78 .

Огънят се появил на земята неканен —

като пиян пощальон, попаднал случайно на празника...
И, забравил, че го очакват и другаде,
вилнее сега над живота и ще си тръгне последен.

Fire appeared on the earth uninvited -

like a drunk postillion, stumbling by chance on a fiesta...
And having forgotten that they expect him elsewhere,
he now rampages over life and will be the last to leave.

90
 79.

Когато изпием водата докрай

и минем на орди по праихното дъно,
ще стигнем до някой последен оазис...
И ще нападнем приведения над него пустинник.

When we drink up the water to the end

and cross in hordes along the dusty bottom,
we will reach some last oasis...
And we will attack the hermit crouched above it.

91
 80.

Да го оставим вече т о й да казва,

защото само Бедуинът знае как след взрива
ще можем някой ден о т пясъка в пустинята,
отново да сглобим Пейзажа и си върнем Камъка.

Let's leave him at last to speak,

because only the Bedouin knows how after the explosion
we will some day be able to assemble the Landscape anew
from desert sand and restore to ourselves the Stone.

92
 81.

Напразно тревожиш безкрая, човече -

нима съзвездията по крилете на Калинката
не т и разкриват, че върху т в о й т а длан
е кацнала Вселената — и вече си пристигнал...

In vain you worry infinity, 0 little man —

indeed, have the constellations on the Ladybird's wings
not revealed to you the Universe alighted on your palm -
and that you have already arrived...

93
 82 .

Защо е този см ут 6 Ч и талн ята и трескаво приготовление

за бягство - да прекосим Всемира и достигнали
м ечтаната звезда, да я превърнем някой ден в пустиня!...

Why this dismay in the Reading Room and feverish

preparation for flight — to traverse the Universe
and, reaching the dreamed-of star, to turn it some day
into a desert!...

94
 83 .

Ако дойдат някога, Те ще излязат откъм страната

на Камъка, 6 който живеят о т самото начало
и о т чиито тайници и пролуки така ненатрапливо
наблюдават света.

If they come some day, they will emerge from the direction
of the Stone, where they have lived from the very beginning
and from whose rifts and hiding holes
they so unobtrusively observe the world.

95
 84.

Когато камъните остареят, както хората

престават да п ътуват. Но о т опита им да заживеят
най-сетне със себе си р е з у л т а т ъ т е —
смърт в пясъците на старческата себичност.

When the stones get old, like people,

they cease to travel. But from their attempts to
finally fit in with themselves, the result is —
death in the sands of senile selfishness.

96
 85 .

Все повече Земята напомня на просяк,

приседнал в мъглите край Млечния п ъ т —
в очакване, преди да падне мракът,
да бъде приютен о т някой състрадателен стопанин.

More and more the Earth brings to mind a beggar,

sitting down for a while in the mists by the Milky Way -
waiting before darkness falls, to be taken in by some
compassionate householder.

97
 86 .

Достигнал края на живота, нима е нужно да размисляш? —

през която и врата на Камъка да влезеш,
ще намериш в него седнало в гостоприемна поза
Времето.

Reaching the end of life, is it indeed necessary to reflect? —

through whichever door of the Stone you enter,
you will find there, sitting in a welcoming pose,
Time itself.

98
 87.

Написано е Всичко 6 други времена о т дъждове,

които знаят правописа... И днешните валят единствено
за да поддържат свеж синтаксиса и ц ветовете на Езика.

Everything has been written down in other times by rains,

which know how to spell... And today's rains fall only
to keep fresh the syntax and colours of the Language.

99
 88 .

Но след поредната война Ч и талн ята отново ще е пълна

и хората, макар и слепи, ще ровят в книгите
с наивната увереност, че ще о тк р и я т в т я х Причината.

But after yet another war, the Reading Room again

will be full, and the people, even though blind,
will delve into the books with naive confidence
that they will find in them the Reason.

100
 89.

Както Водата достига крайната цел,

защото е впрегнала рибите да р а б о т я т за нея,
така всички думи съставят накрая една
която отвежда човека в Мълчанието.

Like the water reaches its final target, because

it has harnessed the fish to labour for it,
so too all words contain at the end just one -
which leads man to Silence.

101
 90.

Какво са всички думи пред една — последната,

изречена в ухото о т палача! Какво са всички жестове
пред онова разбиращо, последно кимване с глава
на жертвата!..

What are all words compared with one - the last,

Spoken in the ear of the executioner! What are all gestures
compared with that understanding, final bowing of the head
of the victim!

102
 91.

Накрая ще о ста н а т да гърмят по каменния п ъ т

между руините единствено то я ги те, с които
боговете ни доведоха на този бряг
и ни помогнаха да се изтребим.

At the end will remain to thunder along the stone way

between the ruins only the staves, with which
the gods brought us to this shore
and helped us to destroy ourselves.

103
 92.

Да бяхме си останали до няколкото думи,

с които назоваваме най-важните неща —
до звуците на болката, до междуметията...
и до бръмченето на лудостта.

That we had stayed with the few words

with which we designate the most important things -
with the sounds of pain, with the interjections...
and with the buzzing of madness.

104
 93.

Последни думи — люспици ош риба,

която с крайчеца на пръсти те едва удържам...
И в плеврата на моя свят нахлува
водата на Мълчанието.

Lasts words - scales of a fish,

that with the tips of my fingers I can scarcely grasp...
And into the lung of my world rushes
the water of Silence.

ios
 94.

Ще ни се каже Отговорът, но когато

душата литне о т угасналото тя ло
и чуем как свистенето на тиш ината
заема м я стото, върху което сме живели...

The Answer will be told to us, but when

the soul flies out the extinct body
and we hear how the whistling of quietness
occupies the place in which we lived...

106
епилог

Което казва философът, т и вече го живя —

ако не го намираш в своя дух,
търси го в п а м етта на тялото...

epilogue

What the philosopher says, you have already lived it -

if you do not find it in your soul,
search in the memory of the body...

109
1945 роден, 14 август / 1978 „Вечерен т р о м п е т ", стихове / 1982 „Честен
кръст", стихове / 1988 „Бащата на яйцето", роман / 1990 „Сляпото куче",
„Долината на обувките"; „Смъртни петна", повести / 1991 „Крилете на
вести теля", избрано; „Думи и графити", три сти ш ия (худ. Яна Левиева) /
1993 „Думи върху други думи", тристиш ия (худ. Анри Кулев) /1994 „Българска
лирика", антология; „Българска народна лирика", антология / 1995 „Народни
устн и писмена", антология; „Български разкази", антология/ 1997 „Черни
букви върху черен л и с т ", три сти ш и я / 2000 „Вечерен т р о м п е т ", „Честен
кръ ст", избрани стихове / 2006 „Каменна книга", митографии / 2008
„Крилете на в е с т и т е л я ", втор о издание / 2009 „Книга на мълчанието",
митографии; „Книга о т заглавия", митографии / 2013 „Спомени за хора,
камъни и риби", повести.

1945 Born, August 14, Bulgaria / 1978 Evening Trumpet, poems / 1982 Cross
M y Heart, poems / 1988 The Father of the Egg, novel / 1990 The Blind Dog;
The Valley of the Shoes; Death Spots, short novels / 1991 The Wings of the
Messenger, selected works; Words and Graphite, threeline poems (etchings by
Iana Levieva) / 1993 Words on Words, three-line poems (etchings by Anri Koulev) /
1994 Bulgarian Lyric Poetry, anthology / Bulgarian Folk Lyric Poetry, anthology /
1995 Narodny Ustny Pismena, anthology; Bulgarian Short Stories, anthology / 1997
Black Letters on a Black Page, three-line poems / 2000 Evening Trumpet, Cross M y
Heart, selected poems / 2006 Stone Book, mythographies / 2008 The Wings of the
Messenger, second edition / 2009 Book of Silence, mythographies; Book of Titles,
mythographies / 2013 Memories of People, Stones and Fish, short novels.
Борис XpucmoB
Книга на м ъ лчанието

превод Джон Хамилтън

дизайн ЯЯ

И здателство „Рива"

Boris Hristov
Book of Silence

translation John Hamilton

design YY

Riva Publishers

e-mail: riva@rivapublishers.com
www.rivapublishers.com
 r

i;

’$у;

9 лВ.
9789543204861