Политическа партия

Уважаема г-жо Василева,

Уважаеми учители,
Скъпи ученици,

Позволете съвсем в началото да кажа нещо, което,

вярвам, и вие мислите и чувствате – нашето училище е
прекрасно! Аз съм горд възпитаник на Езикова гимназия „Гео
Милев“ – гр. Добрич и винаги съм се старала, независимо къде
съм, да бъда посланик на доброто й име. Защото това е място,
което подкрепя, зарежда, насочва и развива. Място, което
дава криле. Да, с годините се промениха поколенията,
условията, начинът на работа, както и очакванията към
учителите. Мисията обаче остава същата – да създавате добри
хора. Граждани, които обичат Добрич и България и които
помагат за развитието им с натрупаните знания и опит.
Тук създадох много спомени и приятелства, които пазя и
днес. Ние, типично по младежки, сигурно също не успяхме да
усвоим всичко, което нашите учители искаха да ни предадат.
Бързахме да се доказваме на света. Те пък търпеливо ни
показваха какво още ни е необходимо, за да бъдем уверени.
Времето обаче е най-точният оценител. Лично на мен знанието
от ЕГ „Гео Милев“ ми позволи да видя историята от различен
ъгъл, а в някои случаи и самата аз да участвам в създаването
й.
Някога, когато кандидатствах тук, един семеен приятел
ми каза: „Всеки чужд език е прозорец към света, английският
е вратата“. Именно благодарение на английският език, който
научих тук, започнах работа в Министерството на труда и
социалната политика едва на 21-годишна възраст. Такива
бяха времената – в цялото министерство английски език
говорехме само четирима души. Участвах в преговорите с
Международния валутен фонд при създаването на валутния
борд. Водих непрекъсната кореспонденция с ЕК при
създаването на оперативните програми, включително за
образование. Участвах в Българското председателство на
Съвета на Европа и сега съм член на Парламентарната
Политическа партия

асамблея на Съвета на Европа. Нищо от това нямаше да е

възможно, ако не беше нашата класна Дона Куюмджиева.
Жената, която не само ни научи да мислим, говорим и пишем
на английски език така както и на български език, но беше и
остана до днес наш приятел. Човекът, който помогна за
изграждането на нашия светоглед.
Благодарна съм на всички учители, които имат
съществен принос, за да съм това, което съм днес – не искам
да пропусна нито един от тях. Уроците им ставаха все по-
ценни във времето.
И до днес вярвам и че учителите са най-важната
професия. Тяхното развитие трябва да се осигури и подпомага
както от местната и централната власт, така и от родителите и
обществото. Вярвам, че екипът на ЕГ „Гео Милев“ ще
продължи да привлича млади всеотдайни хора, които искат да
изграждат. Защото учител е най-съзидателната професия.
Докато това е така, ще бъда спокойна, че нашето училище е и
ще продължи да бъде прекрасно и ще създава още добри и
отговорни граждани на Добрич и България.

Честит 50-годишен юбилей!

Ваша ученичка и приятел,

Деница Сачева