Наръчник на дебатьора

Дебатирането и воденото на конструктивен спор
НАРЪЧНИК НА
е нелека работа за всеки, който се стреми да
постигне нещо повече от това да извисява глас.
На практика всеки притежава инструмента – своя
глас, за да сподели мнение, но той е нетрениран,
незапознат с тънкостите на реториката и твърде
ДЕБАТЬОРА
често му липсва най-базовата практика и култура на
словото, за да постигне своята цел.
С настоящата книга издателският колектив на Асоциация
Дебати, ръководен от Стефан Стефанов, се стреми да
промени това, като отговори на следните въпроси:
• Как да се подготвим, за да говорим пред публика?
• Как и какви послания да изпращаме към
нашите слушатели?
Асоциация Дебати - София
• Как да съставим разбираема, достъпна и най-вече
градивна реч?
• Какво е това дебат?
• Какви са известните световни формати
за дебатиране и как да ги
използваме?
Прочитайки този наръчник, ще намерите всичко

необходимо, за да започнете своето приключение в
сферата на публичното говорене. Тук трябва да се
подчертае, че както във всяко изкуство, най-важна е
практиката и собствено извървеният път.
Така че… ще се видим на следващото състезание!!!
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа

на Столична община, Програма Европа 2015
София, 2015
НАРЪЧНИК
НА ДЕБАТЬОРА
ПУБЛИЧНО ГОВОРЕНЕ, ДЕБАТИ
СЪСТЕЗАТЕЛНИ ДЕБАТИ
Асоциация ДЕБАТИ – София

2015
НАРЪЧНИК НА ДЕБАТЬОРА е изготвен в рамките на
проект „Европейски младежки дебати за София“, който се
изпълнява от Асоциация Дебати – София.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Сто-

лична община, Програма Европа 2015.
Съдържанието на това издание не отразява позициите и
официалното становище на Столична община.
Документът се разпространява безплатно и не може да
бъде продаван.
Съдържание
От редактора.........................................................................5
Глава 1 – Публично говорене и етикет.............................7
Глава 2 – Проста и Сложна Аргументация..................13
Глава 3 – Етос, Логос и Патос......................................29
Глава 4 – Основни принципи на дебатиране

в Уърлд Скулс формат......................................45
Глава 5 – Основни принципи на дебатиране

в Британският парламентарен стил дебати
(БП формат).......................................................53
За Асоциация Дебати..............................................................64
„Подтикването на младите хора да се включват повече в
местните, националните и европейските общности и насър-
чаването на активно гражданско съзнание представляват
едно от главните предизвикателства не само пред днешния,
но и пред утрешния ден на нашите общества“, отбелязва
Бялата книга за младежта.
ВЪПРОС ЗА РАЗМИСЪЛ: Защо препоръчваме

на хората да дебатират, спорят, обсъждат?
ЗАЩОТО:
 Разговорът и обсъждането разширяват нашия кръго-
зор, нашето разбиране за проблемите, които ни при-
тесняват.
 Обменяме опит, знания, разбиране….
 Искаме да се запознаем и с противоположната гледна
точка.
Благодарим на Р.С. и К.И.

Нямаше да се справим без Вас!
От редактОра
Здравей, читателю!
Целта на този наръчник е да служи като начална база от
информация за всеки начинаещ дебатьор: ученик или сту-
дент. Всеки ветеран ще намери побраните теми тук за оп-
ресняващи и интересни. За активните дебатьори, които нито
имат нужда от опресняване, нито от базовата информация,
сме подготвили специална глава със задълбочен анализ на
те- мата за аргументация през нов поглед, много лични
примери, както и източници за по-нататъшно изследване.
Наръчникът се състои от шест глави, като всяка една от
тях адресира основен раздел от дебатирането. Започваме с
подготовката преди говоренето пред публика и самото
изпра- вяне пред този страшен противник. В следващите
две гла- ви разглеждаме съставянето на теза и по точно, най-
важният елемент за тази цел – аргументирането и
убеждаването на публиката. Четейки тези глави, ще си
отговорите на въпроса как да докажете това, което твърдите
пред публика. В послед- ните две глави на нашия сборник
ви представяме двата най- известни формати за дебатиране
в световен мащаб към днеш- на дата. Уърлд Скуулс
формата, както нашите англоговорящи читатели вече
предполагат, е схема за дебатиране за ученици и начинаещи.
Целта на този формат е да улесни максимално научаването
и затвърждаването основните похвати при воде- нето на
дебати. Следващата глава и последната от основното тяло
на този труд разглежда Британския парламентарен де- бат.
Това е формат за напреднали с много тънкости, много
опасности и възможности за развитие на логическите линии
на противопоставяне и затова е изключително интересен и
провокативен начин за водене на дебати. Този формат се из-
ползва като платформа за световното първенство по дебати
– Световният университетски шампионат по дебати.
Как да използваме този наръчник?
6 Стефан Стефанов
Както Ви е удобно, скъпи читателю. Ние съветваме да се

използва като място за препратка. Нужна Ви е информация
за това как да се справите с предстоящата презентация пред
класа? – Първата глава е за Вас.
Искате да знаете как водят дебатите си майсторите от
Бръшляновата лига? Обърнете на страниците, насочени към
Британския парламентарен дебат.
Разбира се, изчитането от корица до корица е силно пре-
поръчително, но трябва да се внимава за опасността от при-
страстяване към уникалната сфера на публичното
говорене. Трябва да подчертаем, че този учебник няма
автоматично да ви превърне в майстор-оратор! Нужна е
много практика и по- стоянство!
Поздравяваме Ви за смелостта и избора Ви на книга за
четене. Оттук нататък можем само да ви пожелаем
интересно и приятно четене, както и успех в пътя Ви като
реализиращ се публичен говорител. Способът да
постигнете това е вече в ръцете Ви!
Успех!
Стефан Стефанов
ПУБЛиЧнО ГОВОрене и етикет
как да се подготвим за публични речи
Мирослав Мавров
1. Публично говорене
1.1 Защо има публични речи?
Публичните речи възникват още в древността като сред-
ство за информиране и убеждаване на голям кръг от хора.
Най-голяма роля речите изиграват в древна Гърция, където
се използват за основа на демокрацията – за обсъждане на
важни държавни дела.
В днешно време речите се използват ежедневно. Те мо-
гат да се видят по телевизията, да се чуят по радиото или
на някой митинг. Речите са неразделна част от съвременния
живот.
1.2 Какво целим с публичните речи?

Всеки оратор или говорител използва публичната реч, за
да постигне дадени свои цели. Те могат да бъдат най-
различ- ни, но основно могат да бъдат разделени на три
вида:
Информативни – Тези речи целят да информират
аудито- рията по определена тема или въпрос. Подобни
речи могат да бъдат както журналистически разследвания,
така и презента- ции по различни научни въпроси.
Убеждаващи – Този вид речи цели да убеди
аудиторията в правотата на твърдението на говорещия.
Такива речи могат да бъдат както политическите речи, така
и определени тър- говски презентации. Най-силно
изразяване на този тип речи се забелязва в дебат, където и
двете страни се опитват да убе- дят публиката в правотата
на своята теза.
Приканващи към действие – Тези речи целят да стиму-
лират аудиторията към определени действия. Най-често та-
кива речи се наблюдават при рекламите, които целят да ви
8 Мирослав Мавров
убедят да купите дадена услуга или продукт. Едни от най-

силните политически речи също са от този тип, защото те
целят не само да ви убедят в правотата на дадена теза, но и
да ви вдъхновят да я последвате и в своите действия.
1.3 Как да се подготвим за речта си?

За да можем да постигнем поставените си цели, ние
тряб- ва да се подготвим добре преди речта си.
Подготовката £ не се състои само в познаване на матери-
ята или подготовка на материали и се разделя на три
основни части:
• Спрямо публиката – Ние трябва да се подготвим спрямо
нашата аудитория като:
• пригодим стила си на говорене и облеклото си
спрямо публиката си, така че да не влизаме в
конфликт с нея;
• подготвим речта си така, че тя да е разбираема за
все- ки слушател без да звучи просто;
• подготвим съдържанието така, че то да има най-
голя- мо влияние върху аудиторията ни;
• да представим речта си така, че нашата цел да се
доб- лижи максимално до целите на нашите
слушатели.
• Спрямо целите – Ние трябва да подготвим речта си по
такъв начин, че да постигнем максимално нашите цели:
• Речта трябва да се развива около нашата цел;
• Ако искаме да информираме, не трябва да използва-
ме лозунги, а факти;
• Ако искаме да убеждаваме, трябва да използваме
много добре логиката, за да можем да свързваме
максимално добре нашите твърдения с нашите дока-
зателства в аргументите си;
• Ако искаме да приканваме към действия, трябва да се
подготвим, за да може не само да сме убедителни,
но и да подтикваме публиката към действие и на
емо- ционално равнище;
Публично говорене и етикет 9
• Винаги трябва да се опитваме така да поставяме

целите си, че те максимално да се доближават до
целите на нашите слушатели.
• Спрямо себе си и условията – Винаги трябва да се под-
готвяме спрямо нашите възможности и околната ни
среда: Според себе си – трябва да се готвим спрямо
нашите въз- можности:
• Ако имаме дълга реч, е хубаво да си подготвим
запис- ки или сценарий, така че да не се объркваме;
• Ако се притесняваме от публиката, е хубаво да
напра- вим пробна реч пред приятели;
• Ако представяме много факти или данни, е хубаво
да сме ги записали предварително;
• Ако сме по-неуверени, също е хубаво да упражним
речта си на видеокамера или пред огледалото, за да
можем да се видим.
• Според околната среда – Трябва да се подготвим
спрямо обстановката, в която ще представим нашата реч:
• Трябва предварително да направим оглед на залата;
• Ако ще използваме озвучителна или
презентационна техника, трябва предварително да
сме я тествали, за да не останем изненадани по
време на речта;
• Ако искаме да предоставяме информационни мате-
риали, трябва предварително да сме избрали място,
където да ги оставим, или да има някой, който да ги
раздава.
1.4 Как да структурираме речта си?

Всяка реч притежава определена структура. Тя може да
бъде най-различна спрямо целите на говорителя и очаквани-
ята на публиката.
Структурата, която е представена тук, е най-простата, но
и най-ефективната според изследвания върху вниманието на
аудиторията. Тя се състои от 3 елемента:
• Увод или отговор на въпроса Какво искам да ви кажа?

• Аргументация или отговор на въпроса Какво ви казвам?
• Заключение или отговор на въпроса: Какво ви казах?
Нека разгледаме какво представляват тези елементи:
Увод (Какво искам да ви кажа?) – За разлика от
стандарт-
ните уводи тук се обръща особено внимание на съдържание-
то на речта и най-вече на основните моменти в нея. Този
увод не бива да бъде по-дълъг от минута и трябва да
представи ясно целта/целите ви.
Аргументация (Какво ви казвам?) – Това е същинската
част на речта. Тук се предоставя цялата информация, с
която разполагаме. За да може речта ни да е максимално
успешна, е важно да използваме аргументи. Аргументът
представлява твърдение, подкрепено с доказателства,
обвързани логиче- ски с него. Ако използваме само
твърдения, е много вероятно публиката да не ни повярва и
да ни сметне за некомпетент- ни. Ако използваме само
факти, рискуваме публиката да не разбере какво точно им
казваме. Ако пък нямаме логическа връзка между
твърдението и доказателствата, рискуваме пуб- ликата да не
успее да ги свърже сама.
Заключение (Какво ви казах?) – Това е мястото, където
трябва да синтезираме цялата си реч около най-важните еле-
менти и вашата цел. Именно тук трябва да наблегнете в пра-
вотата на вашите твърдения, ако убеждавате или приканвате
публиката към действие, ако това е вашата цел. Заключени-
ето трябва да е кратко и да не превишава повече от една-две
минути.
1.5 Как да представим речта си?

Има много различни стилове на представяне и всеки
един зависи от възможностите и нагласите на индивидуал-
ния говорител. Няма най-правилен стил и всеки човек из-
гражда сам своя стил в процеса на практиката. По-долу са
представени някои по-основни и общовалидни съвети към
Публично говорене и етикет 11
говорителите, които биха им помогнали да постигнат мак-

симален ефект.
Изказ: Трябва да се опитате да говорите максимално
ясно и разбираемо. Използвайте учтив, но разбираем език и
не прекалявайте с термините. Изказът ви трябва да отговаря
на очакванията и възможностите на публиката. Старайте се
да говорите достатъчно високо, за да ви чуват и най-задните
ре- дове в залата, но избягвайте да викате. Проверете
предвари- телно озвучителната техника (ако има такава) и
се старайте да регулирате гласа си спрямо нея.
Тембър: Избягвайте монотонното говорене. Ако не про-
меняте тембъра на гласа си или мънкате, рискувате да прис-
пите аудиторията. Старайте се да използвате тембъра на
гласа си, за да подчертавате най-важните моменти от речта.
Използвайте тишината – тя е вашето оръжие, за да
привлича- те вниманието на публиката. Избягвайте обаче
твърде големи паузи, за да не изглежда, че сте забравили
речта си.
Зрителен контакт: Опитвайте се да поддържате зрите-
лен контакт с цялата аудитория. Това показва вашия
интерес към слушателите ви. Не се вторачвайте в едни и
същи хора, защото може да ги притесните.
Записки: Ако решите да използвайте записки, в никакъв
случай не четете от тях. Използвайте ги само за ориентир,
за- щото в противен случай ще изгубите вниманието на
публиката. Те са дошли, за да чуят вас, а не да им се чете. Те
също могат да четат и биха могли да не си губят времето да
ви слушат.
Невербално поведение: Използвайте тялото си по време
на речта. Според съвременните изследвания хората се дове-
ряват повече, когато виждат говорителя в цял ръст, защото
знаят, че той не крие нищо. Ръцете ви могат да помагат за
подчертаване на речта ви. С тях можете да отбелязвате аргу-
ментите, да изброявате или да показвате определени
емоции. Трябва да внимавате да не ръкомахате твърде
много, за да не разсейвате публиката от вашите аргументи.
Позиция на подиума: Старайте се да не се вдървявате

около подиума или да се навеждате над него. Публиката
пред- почита да ви вижда в цял ръст, защото това създава по
голяма близост и отвореност, така че използвайте
възможността да излизате встрани. По този начин показвате
по-голяма близост с аудиторията. Внимавайте да не
прекалявате или да крачите от единия до другия край на
сцената. Внимавайте никога да не показвате гръб на
публиката. Когато използвате флипчарт или Power Point,
винаги си подгответе предварително отпе- чатани
материали или втори екран, за да не се обръщате към екрана
зад вас.
Хумор: Той изцяло зависи от вас. Понякога малко хумор
помага за разпускане и задържане на вниманието. Все пак
внимавайте, защото в някои случаи това би могло да се въз-
приеме като обида или да ви злепостави. Ако ви се отдава
– мм действайте, но ако не ви идва отвътре – по-добре не се
насилвайте, защото най-лошата шега е предварително под-
готвената.
Аудиовизуална техника: Винаги проверявайте техника-
та преди началото на презентацията. Старайте се да използ-
вате визуалните ефекти, така че те да подчертават речта ви,
а не да я изместват. Презентацията ви трябва да е четлива и
да служи като помощно средство, а не да измества фокуса
на вниманието от вас.
Тайната на добрия оратор е в практиката, така че
използ- вайте всяка възможност, за да упражнявате
своите умения. Винаги искайте обратна връзка, защото
именно тя ще ви по- могне да се превърнете в добър оратор
и презентатор.
ПрОСта и СЛОжна арГУМентаЦиЯ
николай нейков
„Може да не съм съгласен с това, което

казваш, но докато съм жив ще защитавам
правото ти да
го казваш“
Волтер
Как да убедим публиката и съдиите и съответно да

спече- лим един дебат? Това е въпрос, който дерзае всеки,
захванал се с дебати. Отговорът е един и много прост, а
именно пред- ставяйки по-добри аргументи от противника
си в съответния рунд. Тук искам да уточня нещо
изключително важно, което ще бъде разгледано в по-голям
детайл по-долу в текста, кога- то казвам по-добри
аргументи, това не означава просто идея- та на аргументите
да бъдат по-добри, а аргументите да бъдат напълно развити,
така че да изпълнят целите, които сме си поставили. Именно
това разграничение е основната причина да е необходимо да
се запознаем по-отблизо със структурата и теорията на
аргументацията и точно това ще направим в този текст.
Теорията на аргументацията е тема на множество научни
трудове и съществува безброй много литература по въпроса.
В тази статия няма да се опитвам да бъда твърде подробен,
също ще се стремя да избягвам реторически термини, освен
където това не е наложително, но ще се придържам към
това, което от опита си смятам за крайно необходимо на
един деба- тьор в рамките на състезателен дебат.
Тук логично следва въпросът какво е необходимо да
знаем? Какво интересува един дебатьор, що се отнася до
аргумента? Въпросът, който най-често ми задават при
подготовка и по вре- ме на състезания по дебати, е: „Този
аргумент добър ли е?“ От- говорът на този въпрос винаги е
„зависи“. В света на дебатите
14 Николай Нейков
не съществува такова понятие като принципно лош или

добър аргумент и това е основата, върху която ще градим.
Много чес- то обаче добра идея не е добре обяснена и
развита в същински аргумент или добро обяснение не е
използвано по най-добрия начин и това разбиране за
аргументацията е ключът към уме- нието да създаваме все
по-добри аргументи.
Нека да започнем с това да опитаме да дефинираме
какво всъщност е аргументът. Когато задавам този въпрос
по време на обучения, повечето отговори, които получавам
от хора, ко- ито не са се занимавали с дебати до този
момент, са от типа
„аргументът е доказателство“ или „аргументът е твърдение
за нещо“. От по-опитните дебатьори пък веднага чувам
уверен отговор – „аргументът е твърдение, подкрепено с
доказател- ство и обвързано с логическа връзка“. Макар
второто да е на- пълно вярно и да дава чудесна структурна
дефиниция за това какво представлява аргументът, тук ще
си позволя да пред- ложа една по-различна дефиниция, а
именно, аргументът е средство, което използваме, за да
убедим или информираме критична публика по даден
въпрос. За аргумента могат да бъ- дат дадени и много други
дефиниции, но считам тази за най- подходяща като основа,
върху която да работим, защото от нея следват две ключови
неща:
• Първо, аргументите винаги са насочени към публиката
ни. Нашата цел е тя да повярва в това, което казваме, и
от нея зависи дали това ще се случи.
• Второ, публиката е критична, тоест тя ще подложи на
тест всичко, което казваме, и за да преминем този тест,
ние трябва да обосновем нещата така, че тя да има
достатъчно основания, за да ни повярва.
Това е важно, защото често чувам дебатьори да се
оплакват, че даден съдия не е добър, защото е присъдил
победата на дру- гия отбор. В крайна сметка обаче, ако
предположим, че съдията няма предварителни предпочитания
нито към темата, нито към отбора, това означава, че в
Проста и сложна аргументация 15
подобна ситуация не сте свърши-
ли работата си достатъчно добре и не сте убедили съдията,

че именно вие печелите дебата. Аргументите ви не са били
доста- тъчно добри (по смисъла, който вече бе посочен по-
горе).
В своята Реторика Аристотел откроява три основни ме-
тода за убеждение, които биват Етос, Патос и Логос. Етос
е личността на говорителя, или по-точно това да убедим
пуб- ликата си, че ние сме осведомени и компетентни по
темата. Патос е емоцията, която създаваме у публиката
докато ни слуша, а Логос се отнася до доказателствата и
логиката в речта ни. Често хората смятат, че аргументацията
е свързана само с логоса, но всъщност всеки един от трите
компонента е важен, защото целта на аргумента е неговата
публика и ние като дебатьори никога не трябва да забравяме
това.
Аргументацията и оттам дебатът не е точна наука и
отно- шението с формалната логика е само косвено. Рядко в
дебат се използва логика, каквато ни е позната от задача по
матема- тика, но е добре да сме запознати с нея, за да може
да знаем как тя работи. Формалната логика се гради на
базата на си- логизми. В стандартната си форма силогизмът
изглежда по следния начин:
• Всички хора са смъртни.
• Сократ е човек.
• Следователно Сократ е смъртен.
Силогизмът се състои от голяма предпоставка (всички
хора са смъртни), малка предпоставка (Сократ е човек) и за-
ключение (Сократ е смъртен). Основна характеристика на
си- логизма е неговата валидност, тоест ако двете
предпоставки са верни, то заключението следва по
необходимост. Силогиз- мите се отличават с думи като
всички, никой и са категорични по характер. Тоест при
силогизма, на базата на общовалидно правило (голямата
предпоставка), ние доказваме, че една или друга ситуация
(малката предпоставка) бива вярна или не. Силогизмът
изисква от нас да изложим всички предпостав- ки, на чиято
база ние достигаме до заключението. Това обаче
е както неприложимо, така и неефективно в рамките на един

дебат. От една страна, много малко са нещата, които могат
да бъдат описани като общовалидно правило, когато
говорим за теми за дебат, а, от друга, да изложиш всички
предпоставки е просто скучно и би било отегчително за
публиката. Нека вземем прост пример:
• Всички жени носят рокли.
• Мария е жена.
• Следователно Мария носи рокля.
Макар този силогизъм да не се различава структурно
от предходния, то тук не можем да сме толкова сигурни, че
всички жени носят рокли. Все пак в ХХI век има много
жени, които не носят рокли. Следователно за да бъде
силогизмът ни пълен, ние ще трябва да се впуснем в
доказване на голя- мата предпоставка. Представете си, че
използвате силогизми за всичко, което казвате, и трябва под
тази форма например да поискате пари от родителите си или
разрешение да отиде- те на кино. Най-вероятно филмът ще е
свършил преди да сте приключили с аргумента си. До
подобно заключение достига и Аристотел. Поради тази
причина той въвежда алтернатива на силогизма в
реторическото изкуство, наречена ентимема. При
ентимемите ние можем да пропуснем една или всички
предпоставки, стига да сме сигурни, че те са споделени от
публиката ни.
Рядко обаче ще имате късмета темата на дебат да е
толкова лесна и опростена като примерите, посочени по-
горе. Поради тази причина се нуждаем от структура на
аргумента, която да може да ни послужи във всякакви
ситуации. Тук много по- лезна е структурата за аргумент,
предложена от английския философ Стивън Тоулмин, която
изглежда по следния начин:
• Твърдение – основното нещо, което се стремим да дока-
жем чрез аргумента си.
• Доказателство – причината, на базата на която ние смята-
ме, че това е така.
• Логическа връзка/обяснение – връзката между предложе-

ното твърдение и доказателство.
• Поддръжка – обосновка защо обяснението, което сме
дали, е валидно.
• Отрицание – изключения, в които твърдението ни не е
ва- лидно.
• Модалност – сигурността, която ние имаме спрямо твър-
дението си.
Пълната форма на модела на Тоулмин обаче е твърде
фор- мална и рядко е приложима в своята цялост. Ако
посетите обучение по дебати обаче, задължително ще се
запознаете с така наречената пирамида на Тоулмин, която се
фокусира върху три от шестте елемента по-горе, а именно
твърдение, доказателство и обяснение.
Твърдение
Доказателство Обяснение
Иначе казано, всеки аргумент се състои от твърдение,

което заявява, че нещо „е така“. Обяснение, което разясня-
ва причината или причините, поради които ние смятаме, че
това „е така“, и доказателства, които потвърждават нашето
съждение. Причината, поради която ние използваме тази
структура за аргумент е, че приемаме нашата публика или
съдия като критично мислещи хора, т.е. те не са предвари-
телно убедени нито в едното, нито в другото и ние трябва
да предложим достатъчно аргументи, поради които те да
се съгласят с нас. Ако те по начало са убедени в правотата

на нашето твърдение, то използването на аргументация би
било излишно.
Ако обаче публиката не е предварително убедена в това,
което казваме, и ние трябва да използваме аргумент, то
тряб- ва да сме сигурни, че той е подходящо развит.
Например на- чинаещ дебатьор би казал:
• Тютюнопушенето на обществени места трябва да бъде
забранено.
Това е само едно твърдение, което отразява позицията на
съответния говорител, но в този пример липсва както обяс-
нение, така и доказателство. Малко по-опитен дебатьор би
казал:
забранено, защото застрашава здравето на околните.
Тук вече имаме твърдение, което е подкрепено с обясне-
ние, и виждаме защо говорителят смята, че
тютюнопушенето на обществени места трябва да бъде
забранено. Именно отго- ворът на въпроса защо е основната
функция на обяснението и този въпрос трябва да си
задаваме винаги, когато твърдим нещо. Тук обаче публиката
вероятно ще си зададе въпроса, наистина ли
тютюнопушенето на обществени места наруша- ва правото
на избор на непушачите? Поради тази причина, ние се
нуждаем от доказателство, което да подкрепи обяс- нението,
което сме дали. Добре развит, този аргумент би из- глеждал
по подобен начин:
забранено, защото нарушава правото на избор на непу-
шачите. Декларацията за правата на човека регламенти-
ра, че всеки има право „да живее в здравословна за него
и близките му среда“. Над 50 изследвания, проведени по
цял свят, доказват, че хора, които живеят или работят в
непосредствена близост до пушачи, са изложени на по-
вишен риск от рак на белия дроб, следователно тютюно-
пушенето на обществени места застрашава здравето на

непушачите и трябва да бъде забранено.
Този аргумент естествено може да бъде развит още
повече и да бъде подкрепен с още доказателства, с което
значимост- та му за дебата ще бъде по-голяма,
същевременно ще бъде още по-трудно за противниковия
отбор да го обори.
Тук трябва да направим едно важно уточнение. Когато
кажем, че един аргумент се състои от твърдение, доказа-
телство и обяснение, това не означава, че доказателство
или обяснение от едно изречение е достатъчно. При по-
сложни теми ние трябва да развием аргументите си така, че
да сме сигурни, че сме предложили достатъчно доводи, за
да може публиката или съдията да повярва на аргумента.
Всяко дока- зателство или обяснение може да бъде
разгледано като твър- дение за допълнителен аргумент,
който да подсили още по- вече първоначалния. Ако
например се върнем към примера, даден по-горе, можем да
вземем изречението:
• Над 50 изследвания, проведени по цял свят, доказват, че
хора, които живеят или работят в непосредствена
близост до пушачи, са изложени на повишен риск от рак
на белия дроб.
Само по себе си това изречение може да бъде разгледано
като ново твърдение и в допълнение към вече казаното мо-
жем да изброим примери за конкретни изследвания, да раз-
кажем индивидуални истории на хора, засегнати от рак на
белия дроб, или да приведем конкретна статистика за броя
заболели от рак на белия дроб поради тази причина. Това
превръща простия аргумент, състоящ се от твърдение, дока-
зателство и логическа връзка, в сложен аргумент, който се
състои от серия доказателства, твърдения и обяснения.
Кога- то обаче се впускаме в сложна аргументация, никога
не тряб- ва да забравяме каква е основната ни цел, а в този
случай да докажем, че тютюнопушенето на обществени
места трябва да бъде забранено.
Когато говорим за доказателства, нека разгледаме в

малко повече дълбочина, какво всъщност може да бъде
доказател- ство за един аргумент и някои видове
доказателства.
Както вече казахме, аргументът винаги е субективен, а
това дали ще бъде приет или не, зависи най-вече от публи-
ката и винаги трябва да вземаме под внимание този факт.
Понякога публиката може да приеме определени неща като
даденост, а към други да е по-скептична. Например в усло-
вията на либерално общество, в каквото живеем днес, доста
по-лесно би било да убедим публиката, че човешките права
трябва да бъдат зачитани, отколкото че в някои ситуации
чо- вешкият живот трябва да бъде жертван за общото благо.
При всички положения обаче за достатъчно доказателство
към един аргумент се счита такова, чиято истинност една
разум- на и критична публика не би поставила под въпрос.
Нека се спрем на няколко вида доказателства, които често
се използ- ват в дебати:
• Примери – те могат да бъдат кратки описания на

събития, без никакво развитие. Също така те могат да
бъдат илюс- трации, които представляват детайлно
развити истории. Генерализацията от пример може да
бъде както намекна- та, така и ясно заявена. Макар да
може да бъде оспорвана връзката между примера и
самия аргумент, истинността на самия пример трябва да
бъде приета, преди аргумента- цията да продължи.
• Статистики – Статистиките са друг тип доказателство.

Сухите числа са най-простата форма на статистика. Про-
центи, съотношения и индекси са други форми на
статис- тически данни. В тази група също спадат
измервания за тенденции и вероятности. Когато
използваме статистиче- ски данни, е добре да се
позоваваме на източника, както и кога са проведени
съответните изследвания, защото ако
примерно използваме статистика за детската смъртност в

Европа от началото на 20-и век, тя трудно би била
валидна днес. Една такава статистка обаче би могла да
послужи за аналогия между детската смъртност в Европа
от началото на 20-и век и детската смъртност в Африка
днес. Както всичко, свързано с аргументацията, всичко
зависи от това как използваме съответното доказателство
или аргумент.
• Мнения и показания на експерти, резултати от науч-

ни изследвания – тази група доказателства може да из-
ползваме, за да подкрепим аргумента с данни, които ако
трябва да опишем под формата на статистика и да аргу-
ментираме едно по едно, би отнело твърде много време.
В такива ситуации ние може да използваме директно ре-
зултатите и становищата от работа на експерти по
темата. Тук обаче трябва да внимаваме, защото това, че
някой е казал нещо, обикновено не означава, че то
задължително е така. Също така трябва да бъдем
напълно сигурни, че съответните мнения са дадени във
връзка със случай, ана- логичен с този, който се
разглежда в рамките на дебата. Много често дебатьори
разчитат твърде много на подобен тип доказателства и
пренебрегват необходимостта да ги анализират и
обяснят задълбочено.
• Общоприети факти – социален консенсус, който

възпри- ема определени вярвания, сякаш са факт.
Общоприетите факти включват общи вярвания и
разбирания за история- та и ценностите. По-горе вече бе
упоменат общоприетият факт, свързан със зачитането на
човешките права. Друг пример за общоприет факт е
вярването, че Втората све- товна война е ужасно събитие
в човешката история, как- то и неприемливостта на
робството. Когато използваме общоприети факти, трябва
да сме особено внимателни, защото често ние
възприемаме вярвания, които си про-
тиворечат едно с друго. Например всички приемаме, че

властта в държавата трябва да бъде централизирана, но
също така смятаме, че трябва да има местно
самоуправле- ние. По отношение на човешките права те
трябва да бъдат зачитани, но често приемаме
изключения от това правило в едно или друго
обстоятелство.
Както виждате, има различни типове доказателства, но
общото между тях е, че преди всичко те трябва да бъдат
при- ети от публиката. Доказателствата отговарят на
въпроса „от- къде знаете“ или „какво потвърждава това“.
Дори да изброим всички видове статистика по определен
въпрос, без подходя- щото обяснение те трудно ще бъдат
възприети и свързани с темата. Когато даваме
доказателства, трябва да сме напълно убедени, че сме
обяснили добре каква е връзката с темата, по която
говорим. Твърде често дебатьори разчитат сляпо на
доказателства и мислят, че защото са дали много такива, то
те са направили добър аргумент. Както обаче многократно
бе казано, аргументът не се характеризира със своята
валидност, а с това колко убедителен е той за публиката.
За да бъде един аргумент валиден, то обяснението, което
сме дали, трябва да звучи логично и трябва да сме сигурни,
че сме направили необходимите връзки между отделните
до- казателства и твърдението, което искаме да докажем. За
да направим това, е добре да сме запознати с отделните
логиче- ски конструкции, които можем да използваме, за да
изградим аргументите си. Често аргументите ще
представляват ком- бинация от различни видове логически
конструкции и дока- зателства, но за да може да стигнем до
момента, в който ги комбинираме, то ние трябва да сме
запознати поне на едно основно ниво с някои от тях. Тук
няма да се спирам върху всички възможни логически
конструкции, но ще опитам да разгледам тези, които се
използват най-често не само в деба- та, но и в ежедневието
ни.
Функцията на логическата връзка, или с други думи обяс-
нението, е да покаже, че доказателствата, които сме пред-

ставили, са основа за нашето твърдение. Те обаче не могат
да направят това със сигурност и поради тази причина ние
трябва да се запознаем с два основни аспекта на
логическите връзки. Първо, ние трябва да сме запознати с
видовете логи- чески конструкции и как всяка от тях работи.
Второ, трябва да знаем как да тестваме всяка от тях, за да
може да сме си- гурни, че в конкретната ситуация тя е
приложима и ще ни помогне да изградим силен аргумент.
Ще се спрем на четири основни вида конструкции:
съждения от пример (които биват генерализации и
класификации), аналогии, корелации и при- чинно-
следствени връзки.
Първо ще се спрем на съжденията от пример и в частност
– генерализациите. При генерализацията ние вземаме част
от цялото и заключаваме, че щом нещо е вярно за частта, то
ве- роятно е вярно и за цялото. Този тип аргументи се
използва често, например когато като утвърждаващи искаме
да пока- жем, че нещо в статуквото (текущото положение, в
което се намираме) не работи достатъчно добре. В тази
ситуация ние можем да представим статистика или
конкретни примери за определени групи от хора или неща,
които са онеправдани или ощетени от статуквото. Също
така ние често даваме при- мери за това как решението,
което предлагаме, ще подобри дадена ситуация.
• Забрана на тютюнопушенето на обществени места би до-
вела до спад на процента пушачи сред населението. Това
може да бъде видяно в страни, където забраната вече е
въ- ведена. Според изследване от 2008 г., проведено в
Англия, процентът на пушачите спада с 5.5% след
въвеждане на забрана за пушене на обществени места.
• Децата се отчуждават от училището заради домашни, ко-
ито не харесват или с които не могат да се справят. Това
потвърждават учители във Великобритания, които спо-
делят, че домашните отчуждават деца от бедни семей-
ства от училището. Те споделят това на база на собствен

опит, натрупан през годините работа в образователната
система.
Генерализациите обикновено следват един от два
модела. При статистическа генерализация ние използваме
статисти- чески данни, за да направим заключението за
цялото. Такъв е първият от примерите, посочени по-горе.
При анекдотичната генерализация ние използваме
конкретни примери, с които обрисуваме цялостната картина
и съответно правим заклю- чение за цялото. Именно това е
разсъждението във втория от примерите по-горе.
Всеки от моделите е субект на различни тестове за по-
твърждение на валидността, общото обаче е да мислим за
връзката между примерите и цялото. При статистическата
генерализация тестовете биват размера на извадката и ней-
ната репрезентативност. Анекдотичната се тества, като ана-
лизираме броя и обхвата на примерите и дали има значими
контрапримери, които да опровергаят казаното от нас.
Както казах по-рано, с този тип аргументи трябва да се
внимава, защото дебатьори често изпадат в така наречената
логическа грешка от композиция, при която заключаваме, че
това, което е вярно за една част, е задължително вярно за
цялото, без да имаме достатъчно предпоставки за това.
Вторият вид обяснения, върху които ще се спрем, биват
аналогиите. При тях ние заключаваме, че след като нещо е
вярно в една ситуация, то то ще бъде вярно и в друга, по-
добна ситуация. Аналогията представлява сравнение на
хора, места, събития или абстрактни концепции. Често в
дебат ще чуем, че след като едно решение е проработило в
една страна, то същото ще проработи и в друга.
Пример за аналогия например е, когато опишем военната
намеса на САЩ при втората война в Ирак и тази в Афганис-
тан и предположим, че този сценарий би се повторил и при
евентуална военна намеса срещу ISIS/ISIL в Сирия. При
тази
аналогия ние заключаваме, че тъй като конфликтите в Ирак

и Афганистан са продължили много повече от планираното
и са довели до много повече жертви от желаното, то същото
би се случило и при евентуална нова военна намеса. Друг
пример за аналогия е когато говорим за социалната система
в скандинавските държави, как тя е проработила там и съот-
ветно как подобен тип решение може да бъде приложено на
други места по света.
Аналогията по дефиниция е индуктивна. Иначе казано,
поради факта, че ние сравняваме подобни обекти в сходни,
но различни ситуации, то заключението никога не е със за-
дължителен характер, а представлява предположение, че да-
дени свойства или събития ще се повторят. Т.е. аналогията е
предположение и за да убедим публиката или съдиите в
пра- вотата на нашето предположение, е изключително
важно да го тестваме. Въпросите, които следва да си
зададем, са:
• Какви са приликите между двете неща, които сравняваме?
• Какви са разликите между двете неща, които сравнява-
ме?
• Приликите или разликите вземат превес в дадената
ситуа- ция?
В случай, че аналогията, която използваме, не покрива
те- ста, описан по-горе, то е твърде вероятно да изпаднем в
ло- гическата грешка на фалшивата аналогия. При нея ние
срав- няваме ситуации или предмети, които са твърде
различни и аналогията не е валидна. Нека се върнем на
примера със со- циалния модел в скандинавските държави,
посочен по-горе. Ако опитаме да убедим някого, че той
може по проста ана- логия да бъде приложен в България, то
опозицията веднага ще изброи разлики в манталитета,
текущото икономическо състояние и културата в двата
региона, които ще поставят ар- гумента ни под въпрос. За да
изградим силна аналогия, то ние трябва да открием
възможно най-много причини тя да бъде валидна, въпреки
наличните различия.
Следващият вид аргументи, върху които ще се спрем, са

тези с причинно-следствена връзка. Както загатва и името,
тук ние се стремим да докажем отношението между събития
или неща. Ако започнем от причината, то чрез аргумента си
ще се опитаме да обособим определено следствие като най-
вероятно. Ако легализираме марихуаната, доходите от ак-
цизи на държавата ще се увеличат. Забраната за пушене
на обществени места ще доведе до малко хора, заболели от
рак на белия дроб. Военната намеса срещу Ислямска
държава в Ирак и Сирия ще намали броя на бежанци в
Европа. Общото между тези аргументи е, че ние
предполагаме, че ако дадено нещо се случи, то друго ще
последва.
Причинно-следствената връзка може да бъде установена
и ако започнем от ефекта в търсене на причината за него. В
състезателните дебати, когато описваме статуквото и
пробле- мите в него, ние търсим причината за
съществуването на този проблем или иначе казано
изграждаме причинно-следствен аргумент, в който
започваме от следствието, като се опитваме да убедим
публиката, че именно това, което ние твърдим, е причина за
него. Бежанската вълна, която залива днес Ев- ропа, се
дължи на намесите на Запада в Близкия изток. Де- сетки
хора биват застреляни в САЩ, защото достъпът до
оръжие е твърде лесен. Високите нива на корупция в Бълга-
рия се дължат на проблеми в законодателството. Общото
във всеки от тези примери е, че ние започваме от проблем и
назоваваме причината, която го предизвиква.
Макар да изглеждат лесни, причинно-следствените връз-
ки крият много рискове. Всеки от примерите, посочени по-
горе, е просто твърдение и за да се превърне в убедителен
аргумент, то ние трябва да преодолеем критичните тестове,
на които биват подлагани причинно-следствените връзки.
Въпросите, които следва да си зададем, включват:
• Хронологически, предхожда ли причината следствието?
• Сигурни ли сме, че даденото събитие е
причина/следствие,
или става дума за случайност или друга зависимост?

• Има ли други причини/следствия на събитието?
• Това ли е основната причина/следствие на събитието?
• Има ли други значими фактори, които спохождат
описва- ната от нас ситуация?
Когато подготвяме аргумент, в който се опитваме да
дока- жем причинно-следствена връзка, е изключително
важно да си зададем и отговорим на всички тези въпроси, за
да може да сме сигурни, че връзката наистина съществува,
а също, че тя е значима. Много често дебатьори изпадат в
логически грешки, когато изграждат този тип аргументи. За
да убеди- те публиката и съдиите си в дебат, вие трябва да
отстраните съмнението от всеки от въпросите, поставени
по-горе. В рам- ките на дебат вие трябва да бъдете
проактивни и да докажете, защо причината, която
посочвате, е основната или защо точ- но следствието, което
вие предричате, ще се случи.
Сходни на съжденията за причинно-следствена връзка са
корелациите. При корелация има връзка между две събития,
но тя не е на причина и следствие. Пример за корелации и
логическите грешки, които следват от объркването на двата
типа аргументи, често могат да се видят. От стари хора
може да чуете, че когато птиците започнат да летят ниско,
вероят- но ще завали дъжд. Макар това да е така и наистина
да има връзка между двете събития, тя не е причинно-
следствена, а е именно корелация. Причината птиците да
летят ниско е ви- сокото атмосферно налягане. Двете
събития са породени от една и съща причина, без да има
причинно-следствена връзка между двете.
Честа употреба на аргументите от корелацията е да пред-
речем или характеризираме нещо, преди то да се е случило.
Както при примера с птиците, които летят ниско преди
дъжд, ние можем да разберем, че ще вали дъжд, защото те
летят ниско. Чрез този тип аргументи ние можем да
направим за- ключение за личността например на човек,
съдейки по дейст-
вията му, или да определим същността на даден

политически режим, съдейки по политиките и нормите,
които биват въве- дени.
За да избегнем логическа грешка, естествено трябва да
поставим и този тип логическа връзка на тест. Въпросите,
които следва да си зададем относно този тип аргументи, са:
• Задължително ли е знакът и предреченото събитие да се
появят заедно?
• Възможно ли е знакът и предреченото събитие да се поя-
вят поотделно?
• Има ли знаци, които говорят за нещо друго и противоре-
чат на съответния знак?
• Може ли знакът да означава две или повече неща?
• Възможно ли е да е просто съвпадение?
Помислете за корелации и се опитайте да си зададете
тези въпроси, след това се опитайте превантивно в речта си
да им отговорите. На колкото повече от въпросите, които
бяха по- сочени под всеки от типовете логическа връзка,
успеете да отговорите в речта си, толкова по-ясна и
убедителна ще бъде тя за публиката ви. Естествено, това не
означава, че трябва да отговаряте винаги на всеки един от
тях. Трябва да правите разграничение между това, което е
очевидно, и това, което трябва да бъде доказано и обяснено.
Основното упражнение, за да се превърнете в майстори в
създаването на силни аргументи, е да си задавате въпросите
„защо“ и „как“. Вземете което и да е твърдение, започнете
да задавате въпроса „защо“ и на всеки отговор отново
задайте въпроса „защо“, ако направите това пет пъти и
успеете да повторите твърдението, заедно с отговорите на
всички въ- проси „защо“, които сте дали, то вероятно ще
имате добър аргумент, който ще може да използвате в
дебат.
етОС, ЛОГОС и ПатОС

анализ, базиран на Реториката на аристотел
николай нейков
Следващата глава е академичен задълбочен анализ на

аргументация и основните характеристики, присъщи на
един оратор през разбиранията на Аристотел. В този
сми- съл тази глава трябва да се разглежда като
приложение, но не задължително продължение към
главата за проста и сложна аргументация.
Редакторът
В настоящата глава ще разгледаме умението да убежда-

ваме и да се аргументираме по малко по-различен начин от
това, което обикновено се включва в едно обучение по де-
бати. Ще отправим поглед към миналото и един от най-зна-
чимите антични философи, Аристотел. Ще покрием няколко
основни положения, които според Аристотел
характеризират ораторското изкуство и в частност
аргументацията и ще по- търсим съвременна проекция и
приложение по въпроси, кои- то ни касаят днес.
Аристотел знаменито определя функцията на реториката
като „способността да откриваме при всеки случай онова,
което може да убеди“. За разлика от други науки или както
ги нарича Аристотел, изкуства, „реториката, изглежда, може
да открива убедителния довод относно всяка даденост“. Т.е.
реториката е интердисциплинарна наука, която може да ни
позволи да намерим убедителни аргументи и доводи в най-
различни ситуации.
Аристотел разделя доказателствата, които реториката
използва, на два типа, такива, които стоят извън реториче-
ското изкуство, и такива, които са му присъщи, по-късно
ще обясним какво означават тези понятия. Сега е важно да
направим една уговорка, когато използваме думата доказа-

телство, или значението ще бъде по-различно това, което бе
представено като доказателство в рамките на предишната
статия например. Най-грубо казано, когато използваме ду-
мата доказателство, то ние ще разбираме средство или ме-
тод за убеждаване.
Нека първо кажем кои са доказателствата, означени
извън реторическото изкуство. Те биват пет на брой: закони,
свиде- телства, договори, изтръгнати признания и клетва.
Това, кое- то ги характеризира, е, че ораторът може да се
позове на тях и да ги използва наготово. Разбира се, има
тънкости, свързани с това, но те няма да бъдат основна тема
на настоящия труд.
Да се насочим към тези доказателства, които са част от
ораторското изкуство. Това са тези аргументи, които трябва
да бъдат съставени и открити от самите нас, които следва да
бъдат обяснени по пътя на логиката и не биха могли да съ-
ществуват без ораторското изкуство.
Артистичните доказателства биват три вида: ние може да
докажем правотата си, като накараме публиката да ни
повяр- ва благодарение на добродетелите на нашия характер
(Етос), като накараме публиката да изпитва определена
емоция (Па- тос) или благодарение на доказателствата и
логиката на са- мата реч (Логос). Нито един от тези методи,
естествено, не може да бъде използван сам по себе си, но
при подходящ ана- лиз може ясно да се открои как в една
или друга ситуация, някой от тях взема превес.
Нека сега се спрем на всяко едно от трите типа
доказател- ства и да разгледаме в по-голям детайл какво го
характеризи- ра и как може да бъде използвано.
Първо ще разгледаме Етос, или как да убеждаваме
благо- дарение на характера на говорителя. Тъй като една
реч е убе- дителна тогава, когато някой повярва в нея, то
винаги трябва да вземаме предвид публиката, пред която
говорим, и как тя ни възприема. Пример, който обичам да
давам в тази ситу-
Етос, Логос и Патос 31
ация, е, ако знаем, че един лекар е много добър, но действа

недоброжелателно към пациентите си, ние не бихме отишли
при него. Същото се отнася и до ораторите: колкото и слад-
кодумен да бъде един оратор, когато публиката има
съмнения спрямо личността му, то той няма да може да я
убеди или поне това ще изисква много повече усилия,
отколкото ако тя първоначално е благосклонна към него.
Ще последваме примера на Аристотел и ще разгледаме
хората, спрямо социалното и материалното им положение,
качествата, възрастта и чувствата им и как това се отразява
на характера им и съответно на начина, по който биват въз-
приемани от аудиторията.
Нека първо започнем с разграничението по възраст.
Какво е присъщо на хората, които са в своята младост,
които са на средна възраст и тези, които са достигнали до
старини?
Естествено е с младостта да свързваме прибързаност,
нез- рялост и неопитност. Макар това да не може да бъде
максима и да не е валидно в много случаи, младите оратори
биват из- правени пред предизвикателството на
предразсъдъка на пуб- ликата. Иначе казано, дори въпреки
възрастта си вие да имате огромен опит в сферата, по която
говорите или пишете, дори характерът ви да е сдържан и
мек, дори да имате мъдрост, далеч над възрастта ви, една от
първите ви задачи ще е да убедите публиката си в това,
защото твърде вероятно е тя да съди за вас само на база
вашата възраст.
Тук може да се спрем на текста на Аристотел, в който
той описва как именно се формира този предразсъдък, как
се предполага, че младите ще изберат красивото пред полез-
ното, ще бъдат прибързани в действията си и безразсъдни,
защото нямат достатъчен житейски опит, защото не са
срещ- нали достатъчно разочарования или просто все още
живеят с романтична представа за света.
Това е една от причините, когато аз излизам да презенти-
рам, да помоля водещия да ме представи, като вмъкне някои
детайли за мен и опита, който имам. В случай, че няма во-

дещ, който да направи това за мен, именно с това ще
започна презентацията си, за да разсея всякакви съмнения
относно възрастта и квалификацията си. От друга страна,
когато съ- ветвам, се опитвам да се държа авторитетно и
спокойно, да давам ясни и точни доводи, защо предлагам
едно или друго решение, за да разсея съмнението, което
възрастта ми по- ражда и автоматичната асоциация между
младост и прибър- заност или безразсъдство. Младите също
така лесно биват възприемани като честни, непредубедени,
искрени и чисти. Накратко, предизвикателството пред
младия човек е да раз- сее негативните оттенъци, свързани с
квалификацията, и да докаже и подсили усещането, което
младостта вдъхва на пуб- ликата за чистота и неопетненост.
В този логически ред на другата крайност ще бъдат въз-
растните хора. За тях предизвикателството ще бъде точно
об- ратното. Тук искам да уточня, че нарочно предпочитам
да не квалифицирам едните или другите, поставяйки им
някакъв етикет. Личното ми мнение е, че това са грешни
генерали- зации, но същевременно не мога да отрека факта,
че голяма част от хората в широката общественост
разсъждават именно в рамките на тези широки категории,
затова предпочитам да говоря за предизвикателството пред
оратора да разсее едно или друго предубеждение. На
възрастните хората сякаш сме готови лесно да припишем
мъдрост, готови сме да чуем съве- та им, но често ги
пренебрегваме като твърде консервативни, като страхуващи
се да поемат риск и живеещи в миналото. За да може един
възрастен говорител да бъде успешен, той трябва да покаже,
че е в крак с времето. Особено в днешната, непрекъснато
променяща се среда, в която сме бомбардирани с
технологии и затрупани с информация. Знанията и опитът
на възрастните все повече губят стойността си, защото
лесно можем да проверим каквото и да е в Wikipedia.
Именно тук стои и основното предизвикателство пред
възрастните орато-
ри, особено когато застанат в среда, в която има повече

млади хора или такива на средна възраст.
След като вече се спряхме на младите и на тези, които
са преминали своя зенит и са вече в старостта, нека кажем
няколко думи за средната възраст. В нея се предполага, че
хората са в своя апогей, те имат комбинация от енергията
и непорочността на младостта и зрелостта и мъдростта на
старостта. Поради това естествено тяхно предимство, що се
отнася поне до начина, по който биват възприемани от оста-
налите, ще отделя малко време на тях. Значимо все пак ми
се струва да бъде отбелязано, че в наши дни прагът на
зрелостта все по-бързо се снижава и все по-рано остаряваме,
именно заради факторите, вече описани по-горе, свързани с
инфор- мационната революция, Интернет и технологиите,
които поз- воляват да знаем все повече, все по-рано, а
същевременно из- искват от нас да се адаптираме към все
нови и нови неща.
След като разгледахме различните възрасти и това как се
отразяват те на характера и още по-важно на възприятието
от публиката, нека сега разгледаме материалното
положение. Това упражнение ще направим в два етапа,
първо ще разгле- даме как Аристотел характеризира тези,
които са богати, в сравнение с тези, които са бедни, а
впоследствие ще опитаме да направим паралел с днешното
състояние, защото в това отношение може да говорим за
много сериозна промяна в об- ществото, поне що се отнася
до материалната осигуреност.
Аристотел е недвусмислен в думите си: „Характерите,
свързани с богатството, са лесно видими за всеки: това са
нахалници и горделивци, в известен смисъл разстроени от
придобитото богатство... Богатството им е сякаш мярка
за стойността на всичко друго“. От думите на Аристотел
става ясна оценката, която дава Аристотел на богатите, това
са хора, чийто единствен стремеж е придобиването на ново
богатство, съблазнени от лукса и охолния живот. Още по-
ло- ши са новобогаташите, или така известните в наши дни
пар-
венюта, които дори не умеят да бъдат богати, но имат

всички пороци в по-голяма и лоша степен.
Въпросът, който стои пред нас, е дали обаче нещата
стоят по този начин в наши дни, защо Аристотел е толкова
крити- чен спрямо тази група хора и дали оценката му все
още е ва- лидна. Тъй като нямаме време да се впускаме в
твърде задъл- бочен социално-икономически анализ на
атинското общество от IV век преди новата ера, нека се
плъзнем по повърхността и отличим очевидното. Става
дума за едно малко общество, в съпоставка с днешните
мащаби, което е далеч от индустриал- ната революция и
днешните представи. За да бъде един човек богат в това
общество, твърде вероятно е това да е по наслед- ство,
защото няма законодателство, което да възпрепятства
предаването на богатство между поколенията, а голяма част
от това наследство е в лицето на роби, които внимателно об-
грижват всеки един детайл от ежедневието му. Участието
му в политическия живот на полиса пък е диктувано именно
от желанието му да разшири и запази това богатство.
Изхождай- ки от тези предпоставки, то впечатленията на
Аристотел са по-скоро верни за тогавашната среда.
Следва въпросът това ли е ситуацията и днес? Отговорът
на този въпрос заслужава да бъде тема на отделен труд, но
нека отново накратко опитаме да дадем отговор. Анализът
може да бъде започнат от много страни и нива, но нека опи-
таме да следваме структурата по-горе. Преди всичко, в мо-
мента живеем в глобален свят, в който богатите са безброй,
а начините да забогатееш още повече. Макар изказването
веро- ятно да е твърде семплистично, в наши дни е твърде
трудно да откроим кого всъщност наричаме богат. Богати са
крупни предприемачи, които вероятно биха били движени
от същите мотиви като описаните горе, богати са артисти,
които не се интересуват изобщо от политика, богати са
спортисти, богати са бизнесмени, богати са много и
различни хора. Да, общото между тях вероятно е, че
мнозинството ще искат да запазят
богатството си, но тук трябва да вземем един изключително

важен фактор, особено когато говорим за западния свят. Ма-
кар в древността богатството да е могло да се счита за
порок, в нашия комерсиален, консуматорски свят, това е
точно об- ратното. Богатството може и на много места да се
счита за добродетел. Тази огромна промяна се дължи
основно на един фактор, а именно реформацията в църквата
и възникването на Протестантството и Калвинизма в
частност, които се считат и за една от основните причини за
появата на капитализма.
Нека да обобщим накратко. В наши дни да си богат не е
порок, напротив, хората се стремят към това и стига да не
сте постигнали богатството си, пласирайки наркотици,
мнозина ще искат да ви изслушат и дори на сляпо биха
последвали съветите ви, само и само да постигнат и те
вашата заможност. Прекрасен пример може да бъде
приведен в този момент с Доналд Тръмп, който от
реторическа, политическа, морал- на, естетическа и каквото
искате гледна точка би трябвало да бъде посмешище, но
именно благодарение на богатство- то си към този момент
той е един от основните претенденти за кандидат на
Републиканската партия в САЩ за президент. Не ви
съветвам да бъдете като Тръмп, но ако сте богат, не се
притеснявайте от това, хората ще искат да чуят как сте го
направили.
Няма да разглеждам в дълбочина категорията, която
Ари- стотел описва свързана с благородното потекло,
поради про- стичкия факт, че в наши дни аристокрацията е
твърде рядко явление и не е сериозен фактор в нашето
общество. Ще обър- на внимание обаче на фактора за
произхода. Това е нещо, кое- то смятам е от пределна
важност за един ретор. Може да бъде използвано по
различен начин, естествено, но нека се спрем на няколко
ситуации. Полезни са такива, в които например
произхождате от добро семейство или пък благодарение на
труда си сте успели да превъзмогнете неблагоприятен
произ- ход. Всички харесваме Супермен, който е отгледан
от милите
си доведени родители във ферма. Лесно е да се доверим на

човек, който е отрасъл в сплотено семейство, хубав квартал
и къща, сякаш изскочила от представата ни за
американската мечта. Много по-трудно бихме се доверили
на човек, който е прекарал време в затвора или пък е
отрасъл в гето. Трябва да направим един интересен
контраст, защото последното може да работи и по обратния
начин. Именно тук се намесва момен- тът с американската
мечта и макар да живеем в България, това е социален
феномен, който благодарение на влиянието на медиите и
съвременната култура е вече трайно отпечатан и в нашето
съзнание, а именно мечтата да стигнем до вър- ха,
тръгвайки от дъното. Подобни истории ни вдъхновяват,
подобни хора ни карат да си представим нашето собствено
величие, а думите им ни карат да потръпваме и безропотно
да следваме казаното от тях.
В изложението си Аристотел се спира и на властимащи-
те, като ги оприличава на тези, имащи богатство, но тук е
далеч по-снизходителен, защото за разлика от тях, те са по-
честолюбиви и по-добри заради делата, които трябва да вър-
шат за общото благо. Тук, ако направим паралела с
днешната реалност, има интересно разминаване. Докато в
условията на атинската директна демокрация, да се
занимаваш с поли- тика и държавни дела е било достойно
занимание, то днес ситуацията се възприема по коренно
различен начин. Макар да не е валидно за всички политици,
то типичното схваща- не е, че най-доброто описание за тези
личности дава Николо Макиавели във Владетелят. Към
тази негативна конотация допринася и държавният апарат,
изграден от бюрократи и в резултат на по-големия мащаб и
по-сложен държавен меха- низъм, по-голямата отдалеченост
на широката общественост от хората, занимаващи се с
политика.
С това се изчерпва обособената характеристика спрямо
различните фактори, свързани със социално, материално и
т.н. положение. Най-важното обаче, което сякаш към
момента
не става ясно, е публиката да вярва, че характерът на

оратора е честен, че той е добронамерен към нея и че е
загрижен за проблемите £. Естествено това варира според
типа реч, защото понякога публиката може да е от съдии,
съдебни заседатели или просто случайни хора, но при
всички положения, ако ус- пеем да ги убедим в горното, то
ние имаме по-голям шанс за успех. Това по прекрасен начин
се илюстрира от филма Двана- десет разгневени мъже, в
който подсъдимият е застрашен от смъртно наказание
заради предполагаемо убийство, не толко- ва заради
недвусмислените доказателства срещу него, а заради
впечатлението, което характерът му оставя върху публиката,
в този случай съдебните заседатели.
Тук трябва да се направи едно ясно пояснение, когато го-
ворим за различните черти на характера и за това как едно
или друго материално или социално състояние повлияват за
възприятието на характера, то това не трябва да се възприе-
ма като даденост. Всичко това са потенциални предпоставки
за аргументи, но съответно дали ще характеризирате себе си
или някого другиго, е необходимо да познавате и да мисли-
те за това как хората възприемат една или друга страна на
характера или с какъв характер свързват едно или друго по-
ложение, за да може да сте в позиция да изградите
възможно най-добра представа за себе си, а опонентите да
поставите в желаната позиция.
По същия начин трябва да подходим и когато
анализираме емоциите, които предизвикваме с нашето
поведение, слова и характер. Начинът, по който е настроена
публиката, е от из- ключително важно значение за това, как
ще бъдат възприети думите ни.
След като казахме това, нека разгледаме някои от емоци-
ите, които са откроени в Аристотеловата Реторика, и
отново да опитаме да направим съпоставка с нашето
съвремие, как- то вече направихме по-горе.
Гневът е една от основните емоции и неслучайно имен-
но от него Аристотел започва анализа на различните

емоции. Той разглежда причините, поради които се гневим,
хората, на които се гневим, но може би най-важното е да
обърнем вни- мание на това, защо бихме искали да докараме
публиката си до състояние на гняв.
Тъй като ще е твърде лесно просто да повторим казаното
вече от Аристотел, нека да обърнем внимание на това, защо
бихме искали една публика да изпита тази емоция и какви
са целите, които можем да постигнем чрез това. Може би
най- очевидно е отново да използваме примера от
Дванадесет разгневени мъже, който използвахме вече по-
горе. Когато сме разгневени, ние сме способни да
пренебрегнем доказа- телства или доводи и да последваме
гнева си в една или друга посока. Гневът е емоция, която
заслепява другите сетива и най-вече разума. Подобен
прийом използва и Хитлер в много от речите си, когато
разпалва чувството за несправедливост и реваншизъм у
германския народ, който разгневен срещу тези, които са го
онеправдали, е готов да извърши всичко, само и само да
отмъсти за несправедливостта.
Казаното при всички положения не изчерпва причини-
те, поради които гневът се поражда, или начините, по които
той може да бъде използван, но с оглед целите на този текст
се налага да продължим напред. Освен за гнева, Аристотел
говори за любовта и омразата, страха, срама, състрадание-
то, благосклонността, негодуванието, завистта и ревността.
Отново търсейки краткост, в замяна на пределна
изчерпател- ност, няма да се спираме върху всяка една от
тези емоции, защото това Аристотел е направил. А
изпаднем ли в детайл, трябва да отразим и факта, че това
далеч не са всички емоции, които може да породим с
думите и действията си и съответно трябва да отделим още
повече място от това, което можем да си позволим тук.
Наместо това ще въведем едно изкуствено и грубо
разделение, което ще ни позволи да групираме емоци- ите и
чрез това, да говорим по-общо за тях.
Ако разгледаме любовта, състраданието,

благосклонност- та като положителни емоции, а страха,
срама, омразата, не- годуванието, ревността и завистта, като
отрицателни, то ние имаме вече една, макар и груба и
твърде обща, удобна кла- сификация, с чиято помощ можем
да помислим, защо и как бихме могли да накараме
публиката си да изпитва едните или другите емоции.
Нека например да си представим, че сме в съдебната зала
и искаме да защитим някого. Няма ли да е по-лесно, ако съ-
дебните заседели (явно не се намираме в България, а по-ско-
ро става дума за англосаксонската съдебна система)
съчувст- ват на обвиняемия или са благосклонни към него,
защото разбират нуждата, поради която той е извършил
съответното деяние. Обратно, ако противниковата страна се
опита да на- кара съдебните заседатели да се страхуват от
обвиняемия и дори да го мразят за извършеното, то
присъдата би била по- различна. Тук естествено може да се
направят много уговор- ки, защото в рамките на същия
пример, ние бихме могли да използваме негативните
емоции, като ги насочим към трета страна, карайки
например журито да съпреживее страха на обвиняемия или
да разбере негодуванието му срещу неспра- ведливост,
извършена срещу него. Връщайки се обаче към
генерализацията, която направихме, то ние бихме искали да
накараме публиката да изпитва положителни емоции към
нас и това, което защитаваме, и отрицателни към нашите
проти- вници.
Същото е релевантно и на политическата арена. Няма
как да бъде подминат примерът, който в момента се
разиграва във връзка с бежанците от Сирия. Можем лесно
да проследим патоса в политическото говорене на личности
като Найджъл Фараж, когато се опитва да всее страх у
гражданите на Вели- кобритания от прииждащите бежанци,
дори омраза и завист, защото „те идват да вземат
работните ни места“. Именно с този пример можем лесно
да видим как патосът може да
бъде използван вместо реални доказателства, как емоцията

понякога се оказва много по-голяма сила от разумния ана-
лиз.
Както патос, така и етос могат да бъдат изключително
силни средства и методи за убеждение, но когато застанем
пред критично мислеща публика, то ние трябва да имаме
доказателства и съдържанието на думите ни се превръща в
основния метод за убеждение. Според Аристотел именно
Ло- госът е основният начин да убеждаваме, а Етос и
Патос са необходими инструменти, които използваме
поради невеже- ството на публиката. Чрез логоса ние се
насочваме към разу- ма на слушателя и се стремим да го
убедим чрез силата на аргументите, които представяме.
В началото на този текст вече споменахме, че Аристотел
разделя доказателствата на два вида, а именно тези, които
са част от изкуството, и тези, които стоят извън него. Извън
изкуството са тези доказателства, които реторът взема наго-
тово, за които той няма нужда да използва аргументация, а
може директно да се позове: закони, свидетелства,
договори, изтръгнати признания и клетви. Основен предмет
на насто- ящия анализ са аргументите, които са част от
реторическото изкуство.
Ентимемите са реторическия еквивалент на диалектиче-
ския силогизъм. Иначе казано, чрез ентимемите ние изграж-
даме доказателство по пътя на логиката, като използваме
предпоставки, на базата на които достигаме до заключение.
Разликата със силогизма, чиято обща форма се базира на го-
ляма предпоставка, малка предпоставка и заключение, при
които ако предпоставките биват верни, то заключението по
необходимост също е вярно, се крие в това, че при
ентимеми- те няма нужда да изброяваме всички
предпоставки и логиче- ски преходи на базата, на които
достигаме до заключението си. Иначе казано, твърде често
в ситуации, в които искаме да бъдем убедителни,
силогизмът е твърде неудобна и фор-
мална конструкция, която изисква от нас да убием от скука

читателите или слушателите си, за да достигнем до елемен-
тарно заключение. За сметка на това при ентимемата е прие-
то, че може да оставим на подразбирането на публиката част
от предпоставките, заключението, а дори понякога и всички
предпоставки, защото се предполага, че публиката би
приела пропусната част по подразбиране.
Аристотел разделя ентимемите на два вида, а именно
частни и общи. Общи са ентимемите, които базираме на
така наречените топоси (аргумент в класическата логика на
Ари- стотел) или, иначе казано, реторическо познание за
елемен- ти на ентимемата, общи за всички случаи, в които
би била използвана. Например отношението между малко-
голямо, справедливо-несправедливо. Частните ентимеми са
тези, ко- ито се изграждат на предпоставки, специфични за
съответ- ната ситуация и предмет. Аристотел заключава, че
макар об- щите места да са полезни, то повечето ентимеми
са частни и поради тази причина ние трябва да сме добре
запознати с различни сфери, в които и за които ще говорим.
Аристотел съветва да се запознаем с държавното устрой-
ство, военното дело и съдебната система, защото това са ос-
новните стожери, на които се крепи атинянската
демокрация. Тези съвети са важни и в наши дни, макар
сферите, в които се налага да бъдем компетентни, да са
далеч по-разнообразни. Не пречи, все пак, да сме добре
запознати с основни поли- тически, геополитически,
икономически и психологически теории и факти, защото
това са общи сфери, около които, по един или друг начин,
се върти животът ни.
За общите места няма да говоря, защото отдавна в учи-
лище не повтаряме прогимназии???, поради необятността на
днешната наука и култура. Това, което обаче е останало и в
съвременната реторика, е една обща форма на топосите,
ко- ято отличава топоси за обстоятелство, дефиниция,
ценности и политики. Идеята на топосите днес е да имаме
удобен мо-
дел, който можем да използваме, когато изграждаме

аргумент със съответна цел.
Нека изброим някои основни топоси, например когато
го- ворим за изясняване на обстоятелство. Първо следва да
си за- дадем въпроса какъв е критерият за отсъждане, кое е
истина и кое не? Изпълнен ли е критерият от съответните
доказател- ства, които са представени? Когато говорим за
дефиниция, отново могат да бъдат идентифицирани
топоси. Честна ли е съответната интерпретация? Значима
ли е спрямо темата, която следва да се обсъжда? Какъв е
методът, чрез който ще изберем между различните
възможни интерпретации?
Както за обстоятелство и дефиниция, топоси могат да
бъ- дат извадени и когато говорим по отношение на
ценности. Наистина ли съответната ценност е значима и
положителна? Коя ценност трябва да предпочетем и
защитим в съответната ситуация? Бива ли изпълнена
съответната ценност в конкрет- ната ситуация? Тъй като
това са ситуации, с които често се сблъскваме, нека ги
илюстрираме с няколко примера. Напри- мер ако говорим за
тютюнопушене на обществено място и дали то трябва да
бъде забранено, първият сблъсък е в избора коя от двете
ценности трябва да изберем, правото на избор на
тютюнопушачите или правото на здравословен живот на
непушачите. Нека за момент приложим правото на избор, то
вероятно страната, която защитава, че тютюнопушачите
имат право на избор и не може да им бъде забранено да
пушат на обществени места, ще трябва да се справи със
забележки от другата страна във връзка с това, че правото
на избор на не- пушачите също е нарушено в противната
ситуация, защото те не са направили избора да бъдат
опушвани въпреки воля- та си. Подобни сблъсъци можем да
намерим в много други теми, които днес изпълват
ежедневието ни, от това какво е справедливо наказание,
какво изобщо е справедливо и как трябва да бъде устроена
държавата ни.
Когато веднъж сме решили какво е справедливо, то ние
трябва да го въведем. Именно тук се намесва топоса за по-

литики. Под политики тук разбираме не в смисъла на меж-
дупартийни отношения, а политика от гледна точка на из-
пълнението и привеждането в действие на дадена мярка или
проект. Казано по-просто, отговаряме на въпроса как ще го
направим? Първото нещо, когато мислим за изпълнението
на нещо, е да идентифицираме проблема, който трябва да
бъде решен, след това да открием причината за този
проблем, да предложим план и накрая да докажем, че този
план е по-под- ходящ от други възможни мерки. Ако
например, искаме да се справим с проблема с бездомните
кучета в София, то първо трябва да докажем, че този
проблем реално съществува. Ина- че казано, трябва да
покажем, дали чрез пример или аналогия, че броят на
кучетата създава проблем за гражданите на гра- да. След
това следва да открием основната причина за него.
Проблемът вероятно съществува поради комбинация от раз-
лични причини, но в повечето случаи една е
първопричината и колкото по-ясно я откроим, толкова по-
лесно би ни било. Например, ако сме сигурни, че
популацията е висока, поради многото боклуци по улиците,
от които кучетата се хранят, то ние вероятно ще вземем
мерки срещу това. В последствие обаче, ако се окаже, че
причината се корени в хилядите до- машни кучета, които
биват освобождавани на улицата от сто- паните си, то
нашите мерки не биха били особено ефективни. Вече
намекнахме, че след като сме идентифицирали проблем и
причината за него, следва да имаме план за решаването на
този проблем. Когато говорим за план за решаването на про-
блема, трябва да сме сигурни, че той реално може да бъде
из- вършен с ресурсите, с които разполагаме, както от
материа- лен, така и от времеви и човешки характер. Иначе
казано, ако имаме страхотен план, който ще избави София
от бездомните кучета, но след 15 години, планът ни
вероятно не е толкова страхотен.
В наши дни трудно можем да убедим публиката само чрез
един от методите за убеждаване. Дори да опитаме това, то

трябва да имаме предвид, че тези методи са в постоянно
взаи- модействие. Например, когато говорим с много
доказателства и логически добре изградена реч, чрез това
ние изграждаме нашия Етос и създаваме чувство на доверие
в публиката, то може да бъде казано и обратното. При
всички положения оба- че, трябва да сме добре запознати с
тези взаимовръзки. Надя- вам се настоящият текст да е
спомогнал поне малко за това.
ОСнОВни ПринЦиПи на деБатиране В

УЧениЧе- СкиЯ (УърЛд СкУЛС) ФОрМат За
деБатиране
радко недялков и румяна Пенева
Уърлд Скулс (от английски World Schools) е най-раз-

пространеният формат за ученически дебати в света и Бъл-
гария. Всяка година се провежда Световно първенство по
Уърлд Скулс дебати, в което вземат участие отбори от пове-
че от 40 държави. Има множество възможности за участие в
международни, национални и регионални състезания. В
себе си съдържа различни роли на говорители, всеки от
които има различна цел в дебата.
Форматът развива аналитичното мислене, задълбочава
об- щата култура на участниците в различни сфери и
подобрява техните умения за публично говорене. Част от
темите в със- тезанията са предварително обявени, за да
могат учениците да се подготвят да защитят или отхвърлят
дадена идея.
Структура:
Има два отбора – утвърждаващ и отрицаващ. Всеки
отбор се състои от трима говорители с различни роли. Всяка
реч е с продължителност 8 минути, с изключение на т.нар.
реплай (от английски reply) речи, които траят 4 минути.
Първи речи:
Първите говорители трябва да обяснят как техният отбор
разбира темата и да представят аргументите си за дебата.
Първите говорители са особено важни в Уърлд Скулс
форма- та, тъй като дават дефиниции и уточнения. По този
начин се полагат основите на структуриран и ясен дебат, в
който двете страни знаят точно за какво говорят. Първите
обикновено въ- веждат най-силните аргументи на отбора и е
добре да дават много обяснения и примери.
46 Радко Недялков и Румяна
Пенева
Първи говорител на утвърждаващите:

За първия говорител на правителството е от особена важ-
ност да постави основите на предстоящия дебат. Тези гово-
рители имат привилегията, че не трябва да оборват, тъй като
правят първата реч в дебата, но от друга страна трябва да
да- дат добра формулировка на тезата си.
Дефиниции – Ако в темата има дума/понятие, които
биха могли да имат различни тълкувания, то първият гово-
рител изяснява кое значение ще бъде използвано в дебата.
Дебатиране в ученическия формат 47
При поставяне на дефиниция тя трябва да не ограничава де-

бата (като го направи едностранен) и да не ощетява другия
отбор.
Напр. ТП вярва, че Европейският съюз се е провалил.
В този случвай първият говорител на утвърждаващия от-
бор трябва да уточни в какво точно се е провалил Европей-
ският съюз. Напр. може да се говори за провал в икономиче-
ски, социален, политически или друг аспект.
Модели – Някои теми изискват разяснение на плана на
утвърждаващия отбор за това по какъв начин ще се
осъщест- ви даденото предложение.
Напр. ТП ще задължи студентите да извършват общест-
вено-полезна дейност. В тази тема първият говорител на ут-
върждаващия отбор следва да даде яснота за това какъв тип
дейности ще бъдат извършвани и по колко часа седмично.
Структурата на тази реч обикновено изглежда по този
на- чин:
• Въведение
• Дефиниция и уточнения
• Изброяване на всички аргументи на отбора
• Как са разделени аргументите между говорителите
• Развиване на някои от аргументите
• Обобщение на аргументите
• Заключение.
Първа реч на отрицаващите:

Първият говорител на отрицаващите трябва да засегне
де- финицията на правителството. Той може да се съгласи с
нея (както трябва да стане и става в повечето случаи) или да
не се съгласи с нея (само ако смята, че тя е неистинна и
дебатът няма как да протече с нея). И в двата случая
говорителят за- сяга дефиницията с не повече от 2-3
изречения и продължава към оборване.
Пенева
Оборване:
• Фокусирайте се върху важните аргументи: докажете, че
печелите основните за дебата точки. Оборването само на
маловажни или неразвити твърдения няма да ви спечели
дебата.
• Сравнявайте последствията, които вашето и тяхното
пред- ложение ще имат в реалността. Дори твърденията
им да са верни, опитайте да докажете, че ефектите не
биха били положителни спрямо заинтересовани
групи/икономиката/ др.
• Оборвайте всички основни аргументи на противниците.
Структурирайте оборването, като кажете „Първият им
основен аргумент е АБВ, и ние не сме съгласни поради 4
причини. Първо,..... Второ,. “ . Този тип структура пома-
га на съдията да записва и отбелязва оборването.
Структурата на речта би трябвало да изглежда по следния
начин:
• Кратко въведение
• Оборване
• Изброяване на всички аргументи на отбора
• Разделението на аргументите по говорители
• Развиване на някои от аргументите
Втори речи:
Вторите от утвърждаващите и отрицаващите имат неле-
ката задача да оборят говорителите преди тях, да защитят
ар- гументите на своя отбор и да въведат нови такива.
Вторите говорители са в страхотна позиция да разширят
обхвата на дебата и да докажат, че отборът им има повече от
една линия на аргументация. Например, ако дебатът до този
момент се е фокусирал върху икономическата страна на
проблема, то те могат да се концентрират върху социалния
или политическия
аспект. Няма разлика между структурата на речта на втория

от утвърждаващите и втория от отрицаващите. Речта би
тряб- вало да изглежда по следния начин:
• Защита на аргументите на отбора до момента
• Изброяване на аргументите, които ще бъдат развити
• Развиване на аргументите
Трети речи:
Третата реч е от ключово значение за дебата. Говорите-
лят следва да идентифицира основните проблеми в дебата
до момента и да се фокусира върху тях. Негова задача е да
открие и обори най-силния аргумент на отсрещния отбор.
Той/тя продължава и завършва оборването на основните ар-
гументи на другия отбор. Ако говорителят е от правител-
ството, негова задача е да обори новите аргументи след вто-
рата реч на опозицията. Доразвива аргументите на своята
страна, като ги подкрепя с нови примери. Обяснява значе-
нието и последствията от аргументите на своя отбор и под-
рива това на отсрещния. Ако важни за отбора аспекти от де-
бата са били неглижирани или недоразвити, ги дообяснява
и защитава.
• Доразвиване на точки от вече изложени аргументи, нови
примери
• Сравнение на значението и последствията от
аргументите на двете страни
• Обобщение
Пенева
Реплай (Reply) реч:
Четвъртата реч за всеки отбор се прави от първия или
вто- рия говорител. Нейната цел е да обобщи дебата, като го
сведе до няколко основни проблема. Задачата на говорителя
е да създаде впечатлението, че неговият отбор е доказал
правота- та си във важните точки на противопоставяне.
Дебатът почти винаги се свежда до един или два основни
въпроса и задачата на reply говорителя е да затвърди
превъзходството на своята страна.
Структурата на речта е следната: между две и четири ос-
новни твърдения, ясно разграничени и изказани. Изброяват
се в началото на речта, след което се отделя време на всяко
поотделно. В края на дебата основните проблеми рядко са
дословно същите като първоначалните аргументи на единия
или другия отбор. Не ги изреждайте отново – идентифици-
райте точките на противопоставяне в течението на дебата.
Комбинирайте подобни проблеми в едно голямо твърдение
(например – всичко, което се е отнесло до индивидуалните
права на хората, отива под една обща точка).
Теми:
Условно темата се задава с формулировката Това прави-
телство. Не става въпрос за конкретно правителство, това
се използва с цел да се изяснят ролите на отборите в дебата.
Обикновено утвърждаващият отбор се нарича
правителство, а отрицаващият – опозиция.
Това кой отбор е утвърждаващ или отрицаващ се опреде-
ля от компютърна програма на случаен принцип преди
всеки кръг.
Например, ако темата е ТП ще въведе задължителни
уни- форми в училище, утвърждаващите следва да защитават
теза- та, че е добре да има задължителни униформи.
Отрицаващи- те, от своя страна, следва да я отхвърлят.
Анализ на теми:
Когато се прави анализ на дадена тема, участниците след-
ва да си отговорят на следните въпроси:
• Какво е основното, което искаме да докажем в този дебат?
• Кои са засегнатите страни и как ще бъдат повлияни?
• Защо това, което предлагаме, е важно?
• Какви ще са последиците от тази промяна (позитивни и
негативни)?
Чрез отговорите на тези въпроси отборите могат да фор-
мулират аргументи в защита на своята теза.
Например: ТП ще въведе задължителни униформи в учи-
лище.
Какво е основното, което искаме да докажем? –
Задължи- телните униформи ще подобрят академичната
среда и ще до- ведат до равнопоставеност сред учениците.
Кои са засегнатите страни?
Ученици – от маргинализирани групи и материално
обла- годетелствани, родители.
Как ще бъдат повлияни?
Ученици от маргинализирани групи – при въвеждане на
еднакво облекло за всички дискриминацията на база
матери- ално състояние към тях ще намалее, те ще се
чувстват по-уве- рени и спокойни в училище, което ще
доведе до по-качестве- но усвояване на материала.
Материално облагодетелствани ученици – Ще се
чувстват равни на всички останали, тъй като няма да има
визуална раз- лика между тях и по-бедните.
Родители – Няма да се налага да отделят много средства
за дрехи.
Защо това, което предлагаме, е важно?
Защото за нас, децата от маргинализирани групи да не
бъ- дат дискриминирани на база облеклото си е по-важно,
откол- кото правото на останалите да се обличат по начин,
по който искат.
Пенева
Полезни ресурси:
Дебатите често изискват богата обща култура и познания
в много и различни сфери. Затова ви даваме редица ресурси,
които могат да ви бъдат полезни в набирането на информа-
ция.
Justice: What’s the right thing to do? – Серия лекции на
проф. Майкъл Сандел от университета Харвард https://www.
youtube.com/watch?v=kBdfcR-8hEY
Видео с повече подробности за Уърлд Скулс формата
https://www.youtube.com/watch?v=h9Lbj89JE2o
Четвъртфинален дебат от Световното първенство по
Уърлд Скулс от 2011 https://www.youtube.com/watch?v=w_1-
YCbVip4
Философската енциклопедия на Станфорд http://plato.
stanford.edu/index.html
Предаванията Last Week Tonight
https://www.youtube.com/
channel/UC3XTzVzaHQEd30rQbuvCtTQ
и The Daily Show https://www.youtube.com/channel/
UCT7mCQAFMc8M5Ne6eyUV36g/videos
Икономика за начинаещи – https://www.youtube.com/
watch?v=3ez10ADR_gM
За да сте информирани относно случващото се по света е
добре да четете качествени вестници, които често включват
експертни политически, икономически и други анализи. Та-
кива са
The Guardian –
http://www.theguardian.com/uk The Economist
– http://www.economist.com/
The Daily Telegraph –
http://www.telegraph.co.uk The Independent –
http://www.independent.co.uk/ BBC News –
http://www.bbc.com/news
Financial Times –
http://www.ft.com/home/uk Източник:
http://www.speechanddebate.org/
ОСнОВни ПринЦиПи на деБатиране
В БританСкиЯт ПарЛаМентарен СтиЛ деБати
(БП) ФОрМат
Катерина Попова
1.какво е Британският парламентарен

стил дебати (БП)
Британският парламентарен формат (British Parliamentary
или BP) е един от най-широко разпространените стилове де-
бати и е официалният формат на световните и европейски
първенства по дебати за студенти (World Universities
Debating Championships и European Universities Debating
Сhampionships съответно).
Името му произлиза от факта, че форматът имитира
случ- ващото се в британския парламент, където всяко
предложе- ние за промяна или приемане на закон се прави
пред двете камари на парламента – на общините и на
лордовете (House of Commons и House of Lords). По тази
причина към първия говорител на правителството се
обръщаме с министър-пред- седател, а когато темите за
дебат са на английски, се форму- лират по следния начин:
This House Would/Believe.
Следващите страници целят да запознаят читателя с ос-
новните правила на формата, който набира все повече попу-
лярност и трайно се налага като Форматът за дебати сред
студенти и вече завършили дебатьори.
1.1 Особености
1.1. отбори
Най-характерното за Британския парламентарен стил де-
бати е, че един срещу друг се изправят не два, а четири
отбо- ра – по два от страна, т.е. има два утвърждаващи
отбора (от- криващо и закриващо правителство) и два
отбора в опозиция (откриваща и закриваща опозиция).
Всеки отбор се състои
54 Катерина Попова
от двама дебатьори, които се подготвят заедно и се борят за

победата с всички останали в дебата (фиг.1).
Откриващото правителство е натоварено със задачата да

дефинира дебата, да му постави граници и да даде тон на
дискусията и да представи най-основните аргументи за
даде- ната тема. Откриващата опозиция се противопоставя
на ка- заното от правителството и от своя страна дава най-
силните аргументи против поставеното предложение за
промяна. За- криващите отбори и от двете страни трябва да
защитят пози- цията на своята страна, като същевременно
предоставят нов и вълнуващ ъгъл, от който да се погледне
дебатът. За разлика от други формати (например World
Schools), в БП въвеждане- то на нови аргументи в долната
половина на дебата е не прос- то позволено, а
задължително. Целта на всеки отбор в БП е да блесне,
независимо от коя позиция говори, да допринесе за
развитието на дебата възможно най-много и да направи
така, че неговите аргументи да са тези, които остават в
съзнанието на съдиите като главните точки на сблъсък. Това
прави фор- мата изключително динамичен, оспорван и
вълнуващ – всяка реч предизвиква обрат, победата често не
е ясна до последна-
Британският парламентарен стил дебати 55
та минута, защото всеки говорител излага нови гледни

точки и тълкуване на случващото се.
1.2. речи
Всеки говорител в БП дебат има на разположение 7
мину- ти, в които да изложи позицията и аргументите си.
Въпроси могат да се задават на всички говорители
(включително об- общаващите), стига това да не се случва в
първата или по- следната минута на речта, които са
защитени. Важно е да се отбележи, че макар отборите от
една и съща страна (напри- мер – откриващата и
закриващата опозиция) се състезават по- между си, те не
могат да си задават въпроси или директно да противоречат
на това, което е казано от същата страна преди тях.
Въпросите са кратки изказвания/въпроси, с които проти-
вниците могат да атакуват казваното в момента или да
върнат вниманието върху това, което те са изложили в
собствените си речи. Хубаво е да се приемат поне един или
два въпроса на реч (повече от два отнемат от времето за
анализ и развитие на собствените аргументи и не е добър
ход тактически) и да се предлага поне по един по време на
речта на всеки от проти- воположната страна. Повече за
конкретните изисквания към съдържанието и структурата на
речите на всеки говорител можете да намерите в точка 2 –
Роли на говорителите.
1.2. Теми
Темите в БП не се обявяват предварително – всички
състе- затели научават темата на следващия кръг
непосредствено пре- ди започването му и имат точно 15
минути да подготвят речите и отборната си линия. Всеки
отбор се подготвя самостоятелно
– т.е. влизайки в дебата, закриващото правителство не знае
ка- къв модел ще предложи откриващото правителство
(същото се отнася и за двете опозиции). Както липсата на
предварително подготвени теми, така и необходимостта да
се адаптират раз- витите по време на подготовката аргументи
спрямо това, което
се случва в горната част на дебата, допринася за

изключител- ната динамика и трудност на формата. В
подготовката си за състезание добрите отбори влагат много
време и усилия в това да са подготвени по максимално
широк спектър от теми, така че да могат бързо да
формулират интересни и подплатени с факти аргументи по
въпроси за политика, икономика, морални и социални
проблеми, теми за изкуството и мястото му в съ- временния
свят и много, много, много други.
Освен че засягат различни сфери, темите в БП се разли-
чават и по начина си на формулиране. Има три основни
вида формулиране – затворено, полуотворено и отворено,
което влияе на начина, по който трябва да се подходи към
темата.
1.2.1. Затворени теми

Това са теми, в които проблемът, който ще се дискутира
в дебата, е ясно разграничен и конкретен, най-често засяга
конкретно събитие от политическата, икономическата или
социална действителност.
Пример: Това правителство вярва, че САЩ и ЕС трябва
да се опитват да окуражават мира, като сериозно субси-
дират израелски бизнеси, които инвестират в палестински
територии.
Плюсовете на подобен вид теми са, че за всички участва-
щи в дебата е ясно къде ще се осъществи основният
сблъсък, тъй като дебатът е в голямата си степен
дефиниран, оставяй- ки на откриващото правителство само
леко да насочи диску- сията (за разлика от отворените теми,
където дали ще се по- лучи интересен дебат зависи до
голяма степен от начина, по който правителството реши да
го дефинира). Същевременно, подобен тип теми могат да се
окажат сериозен препъни-ка- мък за отбори, които не са
наясно със ситуацията, която се дискутира в темата
(например не са запознати с конфликта Израел-Палестина
от горния пример), и по тази причина не могат да дадат
релевантни аргументи за страната си.
1.2.2. Полуотворени теми

Това са теми, които дават достатъчно контекст, за да са
всички страни наясно в кои параметри ще се движи дебатът,
но същевременно дават известна свобода на правителството
да дефинира и моделира дискусията.
Примери: Това правителство подкрепя
приватизацията. Това правителство съжалява за
упадъка на тясно интег-
рираното семейство.
1.2.3. Отворени теми

Отворените теми са теми, в които за какво ще се говори
в дебата е отворено за интерпретация – самата тема дава
само най-общи щрихи, в които откриващото правителство
да на- мести тема по техен избор. Такива теми са рядкост
по тур- нири, тъй като се смята, че дават прекалено голяма
тежест на откриващото правителство, което може да
направи или разруши дебата. Въпреки това, подобен род
формулировки могат да бъдат изключително интересни и
забавни и са чу- десно упражнение за креативност от страна
на откриващото правителство и за бърза реакция за всички
останали отбори. Ето няколко типични примера за отворена
тема:
Това правителство вярва, че колкото повече, толкова
по- вече.
Дали ще се дебатира суровостта на присъдите в съдеб-
ната система или консуматорското общество, в което хората
се стремят все повече и повече към материалните вещи (или
пък нещо съвсем различно, което по някакъв начин би
могло да се впише в крилатата фраза на Мечо Пух), е избор,
който откриващото правителство може (и трябва) да
направи.
2.роли на говорителите
В тази част ще се разгледа ролята на всеки говорител в

един британски парламентарен дебат – какво трябва и какво
не трябва да се прави, и ще се дадат практически примери

по следната тема:
Това правителство ще въведе задължително гласуване.
2.1 откриващо правителство

2.1.1 Министър-председател
Министър-председателят е този, който има честта (и за-
дължението) да изложи дефиницията и модела на дебата и
да даде контекста, в който ще се развива дискусията.
Особено важно е механизмът (ако има такъв) да бъде
изказан възмож- но най-рано, за да могат всички останали
участници в дебата да адаптират аргументите си спрямо
дефиницията. Тъй като темите в БП винаги предлагат
промяна на статуквото, е важ- но министър-председателят
да докаже, че такава промяна е нужна и предлаганият
механизъм е решението, което всички чакат и което ще
подобри ситуацията.
Един от най-ефективните начини да се постигне това е
като се следва моделът: Какво не е наред със сегашната
дейст- вителност? – Как нашето предложение ще адресира
пробле- ма? – Нека ви опиша прекрасния свят, в който ще
живеем, ако се съгласите с нас и предприемете тази стъпка!
Министър-председателят е и този, който трябва да под-
несе най-убедителните един или два аргумента за правител-
ството, за които (в идеалния случай) да се говори до края на
дебата и които да им донесат победата.
Нека разгледаме примерната тема – нужно ли е да се въ-
веде задължително гласуване? В една добра първа реч
минис- тър-председателят накратко ще опише ситуацията в
момента
– рекордно ниската избирателна активност, липса на заинте-
ресованост и ангажираност на хората към политическия жи-
вот в страната, скептицизъм и недоверие към политиците и
системата. Ще даде обяснение защо всичко това е вредно за
страната и гражданското общество и ще представи предло-
жението на правителството и техния модел – задължително
гласуване за всички граждани, а който се откаже от това си

право и задължение, е подложен на двойно по-висок данък
(например). Следва обяснение защо задължителното гласу-
ване е работещо решение и защо е важно за една държава
да има политически активни граждани и как
задължителното гласуване ще доведе до активиране на
гражданската пози- ция. Речта би трябвало да завърши с
кратко описание на това колко по-бързо ще напредне
страната, ако хората живо се ин- тересуват от случващото се
в парламента и държат политици- те отговорни за
действията им – нещо, което би могло да се постигне чрез
задължително гласуване.
2.1.2 Заместник министър-председател

Заместник министър-председателят трябва да подкрепи
аргументите на съотборника си, да възстанови тяхната
логика и цялост, ако такава е била загубена заради атаките
на лидера на опозицията, и да предложи нови два или три
аргумента за задължителното гласуване. Примери за
аргументи биха били фактът, че при задължително
гласуване партиите ще трябва да положат повече усилия,
за да печелят нови избиратели, а не както до момента да
разчитат на малък, но постоянен електорат, който им
осигурява място в парламента при ниска обща избирателна
активност.
2.2 откриваща опозиция

2.2.1 Лидер на опозицията
Лидерът на опозицията има за цел да разруши колкото се
може повече от аргументите на правителството и да изложи
най-силните контрааргументи. Най-често лидерът на опози-
цията може да избере дали да атакува проблема или
решени- ето, които правителството предлагат. Нека отново
разгледаме горния пример – лидерът на опозицията може да
избере да посвети речта си на това да обори факта, че
ниската изби- рателна активност е нещо лошо – напротив,
той/тя може да
твърди, че така гласуват само тези, които са мотивирани и

подготвени да го направят и да носят отговорността на из-
бора си. По-добре е да има малък процент, но ангажирани
граждани, които искат да вложат време, за да разберат за
кого и какво гласуват, отколкото да гласува всеки, който не
желае да се образова по темата и го прави просто за да
избяга от на- казанието. Ако лидерът на опозицията (и
цялата опозицион- на пейка) успеят да докажат, че проблем
не съществува, то те доказват че и няма нужда от
решението, което се предлага.
Другият път, по който може да поеме опозицията, е да
признае, че проблем съществува, но да твърди, че предло-
женото решение не просто няма да го реши, но и ще влоши
ситуацията. В нашия пример хората, които не желаят да гла-
суват, но са принудени, могат да влязат и просто да
зачеркнат произволно квадратче в знак на протест или,
както се случва в Бразилия, където гласуването е
задължително, да издигнат и изберат носорог за член на
градски съвет.
Третият вариант, който обаче изисква много внимателен
подбор на думите и не винаги е възможен заради липса на
време и/или взаимоизключващи се твърдения, е лидерът
на опозицията да докаже, че проблем няма, но дори и да се
приеме чисто хипотетично, че този проблем съществува, то
решението не работи, така че дори да имаше проблем, пред-
ложението на правителството пак не би направило света по-
хубаво място за живеене.
2.2.2 Член на опозицията

Аналогично на заместник министър-председателя,
втори- ят член на откриващата опозиция цели да доизгради
тезата на партньора си, да атакува аргументите на
противниците си и, не на последно място, да представи
своите собствени ар- гументи. Това е и последният
говорител от първата половина на дебата.
2.3 Закриващо правителство

2.3.1. Член на правителството
Третият говорител на правителството е и първият
говори- тел на закриващото правителство. Неговата роля е
да внесе нещо ново, да помогне на публиката и съдиите да
видят де- бата от различен ъгъл, чрез който да ги убеди, че
позицията на правителството е правилната. Много е важно
това ново – анализ или изцяло нов начин на гледане на
дебата, защото оценката на този говорител зависи до голяма
степен от това доколко успее да внесе свежест и да влее
нова кръв в дебата, с която да го накара да се разгори
отново. В един добър дебат до този момент ще са казани
най-основните и очевидните ар- гументи за темата. Работата
на члена на правителството и не- говия партньор в 15-те
минути подготовка е да открият онзи уникален прочит на
темата, за който двамата говорители пре- ди тях да не са се
сетили (или който да не са имали време да развият). Много е
важно тук да отбележим, че в никакъв слу- чай закриващото
правителство не трябва да си противоречи пряко с казаното
от откриващото правителство. Аргументите трябва да
изграждат нова гледна точка, а не да рушат вече
изграденото. Ножът в гърба (пряко противоречие с горната
половина на пейката) се наказва сериозно и не се гледа с
до- бро око нито от съдии, нито от състезатели.
Разбира се, да се открие нещо допълнително, без дори да
знаеш какво ще кажат хората преди теб, е трудно и често из-
глежда почти невъзможно – особено ако откриващото пра-
вителство са изключително добри и имаш чувството, че не
е останало нищо неказано, няма нито един нов пример или
ъгъл. Съдиите взимат това предвид и не очакват да се излезе
с пет съвсем нови аргумента – една нова гледна точка е на-
пълно достатъчна. Полезно да се мисли за по-широкия кръг
заинтересовани страни или за начина, по който
предлаганата промяна ще се отрази на неочаквана група
хора, за да се от- крие този нов ъгъл. В примера със
задължителното гласуване
закриващото правителство може да се фокусира върху

ползи- те, които тази промяна ще доведе в бъдеще – децата,
които ще израснат в едно общество, в което се гласува и в
което се води политически диалог и как тези деца, които ще
имат изградена гражданска позиция, ще могат да донесат
промяната.
2.3.2 Обобщаващ говорител

Последният говорител от правителствената пейка има за
цел да представи на публиката и съдиите едно пристрастно
обобщение на случилото се в дебата. В обобщаващата реч
не трябва да има нови аргументи – могат да се дават само
нови примери и да се оборват аргументи, които са изказани
в речта на члена на опозицията. Вместо да излага нови ар-
гументи, последният говорител на правителството трябва да
идентифицира точките на сблъсък като, слушайки само
него, слушателите трябва да останат с впечатлението, че
всички те са спечелени от правителството. В добрата
обобщаваща реч говорителят прави и още нещо – представя
нещата в такава светлина, че да изглежда сякаш не просто
неговата пейка е излязла победител, ами че основната
заслуга за тази победа е на неговия партньор от
закриващото правителство. Новият ъгъл, представен в
третата реч, трябва да звучи като нещото, което е решило
дебата, като най-ключовото и запомнящо се нещо от целия
дебат.
2.4 Закриваща опозиция

2.4.1. Член на опозицията
Членът на опозицията изпълнява същата роля като члена
на правителството – да внесе новото в дебата и да постави
под светлината на прожекторите материала на закриващата
опозиция, измествайки този на откриващата. Важно за тре-
тия говорител на опозицията е и да се ангажира с казаното
от предходния говорител (член на правителството), за да
може долната половина на дебата да се обособи като
отделна и
вълнуваща част, в която аргументите, изказани през първата

половина на дебата, да играят второстепенната роля. Отно-
во, полезно за отбора на закриващата опозиция, е да мисли
за възможните различни прочити на темата и за примерите
от историята, които доказват защо на практика прекрасната
идея на правителството няма да проработи.
2.4.2. Обобщаващ говорител

Аналогично на обобщаващия говорител от правителство-
то, последният говорител на опозицията трябва да
представи свой субективен разказ за последните 50 минути.
Отново не се допускат нови аргументи и се разчита само на
примери и доразяснения.
3. Полезни източници на допълнителна

информация
База данни с темите от повечето големи състезания по

дебати за последните 15 години: http://www.debate-motions.
info/
Речник с обяснения на много от термините, използвани в

дебатите (на английски език):
https://docs.google.com/spreadsheets/d/1EFyjaKiw_WCxCn
2KvZuYgcCuatsXsurMmm081kX2qw/edit?pli=1#gid=0
Полезен блог, от който можете да черпите информация и

който дава много препратки към други полезни материали:
http://howtodebate.blogspot.com.tr/2014/03/debating-
resources-post-version-2.html
За аСОЦиаЦиЯ деБати
Асоциация Дебати – София е учредена през 2011 г. и е

во- дещата организация в сферата на състезателните
дебати в България. Тя активно провежда обучения по
състезателни дебати и сходни дисциплини като
ораторско майсторство, публично говорене, меки
умения, състезания, публични дискусии и други събития.
Уикипедия/Асоциация дебати – София
Автор
Стефан Стефанов
Това е краткото определение за нашата организация, на-

писано в платформата Уикипедия. До голяма степен това е
вярно.
Ние провеждаме обучения по публично говорене,
оратор- ско майсторство, състезателни дебати, провеждаме
срещи, публични дебати и дискусии по актуални горещи
теми, както с геополитическа тематика, така и по нетипични
теми, свързани с културата, с музиката, с изкуството, със
състоянието на об- ществото ни и т.н. Вярно е също така, че
ние сме организато- рът на Националния дебатьорски форум,
чрез който споделяме опит между членовете на множеството
ни клубове в страната и уеднаквяваме стандартите и
качеството при водене на дебати. Ние сме организацията,
която въведе световните формати за дебатиране –
Британския парламентарен дебат и Уърлд Скулс формата.
Асоциация Дебати провежда състезания с ненадми- нат
национален обхват, но и спомага за осъществяването на
множество локални състезания и проекти със съдии, с
експер- тиза, с възможното според случая. АДС е домакинът
на меж- дународното състезание по дебати в България от
създаването му. За нашите участници състезанията
представляват място за самодоказване, приключение, за
развитие чрез практика и усърдие. Тук стигаме до най-
важната ни дейност – клубната.
За Асоциация Дебати 65
В страната съществуват множество клубове по дебати –

авто- номни структури, които не са управлявани от органите
на АДС, като много от тях участват в изградената българска
дебатьор- ска мрежа с цел комуникация и споделяне на опит
и знания. Има най-общо два типа клубове: ученически и
студентски. Клубовете, асоциирани към АДС,
представляват място за из- ява, за споделяне на идеи, за
запознаване с подобно мислещи хора, за нови открития и
предизвикателства пред себе си – да излезеш за първи път
пред 30 души и да говориш не е много лесно. Тук заедно с
нашите съмишленици разсъждаваме върху теми интересни за
нас, непознати за нас. Това са места за гра- дивен спор,
където всяко мнение се цени и новите членове са винаги
добре дошли – стига да спазват правилата и да изпъл- няват
изискванията на клуба, който искат да посещават*. Глъч-
ката, врявата и доволните участници на тези локални срещи
са това, което дава смисъл на цялата организация.
Вместо заключение: в Асоциация Дебати се стремим да
спомагаме споделянето на знания и опит в сферата на
публич- ното говорене и да постигнем качествена градивна
промяна в начина, по които комуникираме и обменяме
информация.
Скъпи читатели, предполагаме, че сте прочели вече
всичко дотук, така че не ни остава нищо друго, освен да Ви
пожела- ем сполука, успех и щастливи моменти в пътя Ви
като публи- чен говорител! Ще се видим на следващото
състезание!
Можеш да се свържеш с нас на:

http://sofiadebaters.com
info@sofiadebaters.com
088 876 2480
Фейсбук страницата ни: www.facebook.com/sofiadebaters
*Някои клубове, най-вече училищните, са учредени към

конкретни учебни заведения и са затворени за външни
участ- ници.
За аВтОрите
глава 1 – Публично говорене и етикет

Мирослав Мавров е един от треньорите с най-богат
опит в страната за дебати и публично говорене. Започва да
се занимава с дебати през 1998 г., като постига изключител-
ни резултати в състезания по Карл Попър и Американски
парламентарен дебат. Взема участие в редица национални и
международни състезания и форуми като съдия и треньор.
Главен съдия е на AUBG Open 2008, SDA Open 2011, 2012,
2013, 2014 и Bulgaria Open Challenge 2014.
глава 2 – Проста и Сложна Аргументация

глава 3 – етос, логос и Патос
Николай Нейков започва да се занимава със състезател-
ни дебати през 2001 г. През 2011 г. става един от основате-
лите на Асоциация Дебати – София, като от тогава е част от
Управителния й съвет. През годините участва в качеството
на състезател, съдия и организатор в над 30 състезания в
страна- та и чужбина. През последните 4 години
непрекъснато води обучения в цялата страна, като е обучил
над 300 младежи в изкуството на аргументацията и говорене
пред публика.
глава 4 – основни принципи на дебатиране

в уърлд Скулс формат
Радко Недялков учи право в University College London,
а Румяна Пенева – политически науки и международни
отно- шения в Американския университет в България.
Дебатират от пролетта на 2014 година в Уърлд Скулс (World
Schools), Американски и Британски парламентарен формат.
Двамата спечелиха първо отборно място на SDA Open 2014,
полуфи- налисти на Sofia Open.- първият български обор
полуфина- лист на международно състезание по дебати.
Понастоящем са Национални шампиони на България заедно
с Ивайло Ши-
За авторите 67
рокански, участници и говорители на Национален дебатьор-

ски форум 2014 и 2015. Участват в множество
международни състезания, сред които Skopje Open,
Thessaloniki Open, BBU Open, Argo Open. През август 2015
г. се включиха в IDEA Debate Exchange, където бяха
обучени за треньори и съдии в Британски парламентарен
формат.
глава 5 – основни принципи на дебатиране в британ-

ският парламентарен стил дебати (бП) формат
Катерина Попова се занимава се с дебати от 2010 г. Две
години е представител в Управителния Съвет На
Манчестър- ския Дебатьорски съюз. Организира
националното училищ- но първенство по дебати в
Манчестър за 2012 г.. На следва- щата година поема
позицията на връзки с обществеността на организацията.
Участник е в множество междууниверситетски състеза-
ния. Като съдия участва на EUDC 2012 (най-голямото евро-
пейско състезание за дебати) в Белград. На следващата го-
дина участва в организацията на EUDC 2013 в Манчестър.
От три години участва в благотворителна организация,
която изпраща студенти в най-бедните и необлагородени
квартали да преподават дебати на деца.
Завършила е Първа английска гимназия в София (2010
г.), лауреат е на Националната олимпиада по БЕЛ. Завършва
ба- калавърска и магистърска степен по маркетинг в
Манчестър, Великобритания. Понастоящем е член на
Управителния съ- вет на Асоциация Дебати.
За Асоциация Дебати
Редактор
Стефан Стефанов се занимава с дебати от 2012 г. Бързо
усвоява дебати и ги превръща в свое любимо хоби. Още на
третото си състезание печели второ място на националното
състезание по дебати. Печелил е множество форуми и със-
68
тезания за дебати и ораторско майсторство. Главен съдия е

на състезанието по дебати – Русе 2014 г., съдия е на финала
на Националното състезание по дебати за ученици през 2014
г. Стефан Стефанов ръководи един от успешните студент-
ски клубове по дебати в страната – Клуб Дебати към НБУ.
На Националния дебатъорски форум през 2015 г. от първите
15 участници в индивидуалното класиране 8 са тренирани в
Клуб Дебати към НБУ. Студент е по Политически науки на
английски език, с икономическо и филологическо образова-
ние. През 2013 – 2014 г. работи като асистент-ръководител в
Проекти към Дипломатическия институт към МВнР.
Редактор Стефан Стефанов

Научна редакция Румяна Стефанова
Авторски колектив по ред на главите Мирослав
Мавров, Николай Нейков, Радко Недялков, Румяна
Пенева, Катерина Попова, Стефан Стефанов

Наръчник на дебатьора

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Наръчник на дебатьора

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Дебатирането и воденото на конструктивен спор

Прочитайки този наръчник, ще намерите всичко

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа

Асоциация ДЕБАТИ – София

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Сто-

Глава 1 – Публично говорене и етикет.............................7

Глава 2 – Проста и Сложна Аргументация..................13

Глава 3 – Етос, Логос и Патос......................................29

Глава 4 – Основни принципи на дебатиране

Глава 5 – Основни принципи на дебатиране

ВЪПРОС ЗА РАЗМИСЪЛ: Защо препоръчваме

Благодарим на Р.С. и К.И.

Както Ви е удобно, скъпи читателю. Ние съветваме да се

1.2 Какво целим с публичните речи?

убедят да купите дадена услуга или продукт. Едни от най-

1.3 Как да се подготвим за речта си?

• Винаги трябва да се опитваме така да поставяме

1.4 Как да структурираме речта си?

• Увод или отговор на въпроса Какво искам да ви кажа?

1.5 Как да представим речта си?

говорителите, които биха им помогнали да постигнат мак-

Позиция на подиума: Старайте се да не се вдървявате

„Може да не съм съгласен с това, което

Как да убедим публиката и съдиите и съответно да

не съществува такова понятие като принципно лош или

ли работата си достатъчно добре и не сте убедили съдията,

е както неприложимо, така и неефективно в рамките на един

• Логическа връзка/обяснение – връзката между предложе-

Иначе казано, всеки аргумент се състои от твърдение,

се съгласят с нас. Ако те по начало са убедени в правотата

пушенето на обществени места застрашава здравето на

Когато говорим за доказателства, нека разгледаме в

• Примери – те могат да бъдат кратки описания на

• Статистики – Статистиките са друг тип доказателство.

примерно използваме статистика за детската смъртност в

• Мнения и показания на експерти, резултати от науч-

• Общоприети факти – социален консенсус, който

тиворечат едно с друго. Например всички приемаме, че

нението, е да покаже, че доказателствата, които сме пред-

ства от училището. Те споделят това на база на собствен

аналогия ние заключаваме, че тъй като конфликтите в Ирак

Следващият вид аргументи, върху които ще се спрем, са

или става дума за случайност или друга зависимост?

вията му, или да определим същността на даден

етОС, ЛОГОС и ПатОС

Следващата глава е академичен задълбочен анализ на

В настоящата глава ще разгледаме умението да убежда-

направим една уговорка, когато използваме думата доказа-

ация, е, ако знаем, че един лекар е много добър, но действа

детайли за мен и опита, който имам. В случай, че няма во-

ри, особено когато застанат в среда, в която има повече

венюта, които дори не умеят да бъдат богати, но имат

богатството си, но тук трябва да вземем един изключително

си доведени родители във ферма. Лесно е да се доверим на

не става ясно, е публиката да вярва, че характерът на

но от него Аристотел започва анализа на различните

Ако разгледаме любовта, състраданието,

бъде използван вместо реални доказателства, как емоцията

мална конструкция, която изисква от нас да убием от скука

дел, който можем да използваме, когато изграждаме

трябва да го въведем. Именно тук се намесва топоса за по-

един от методите за убеждаване. Дори да опитаме това, то

ОСнОВни ПринЦиПи на деБатиране В