Advertisement

Възход и падение на френския циник: Бегбеде срещу Атлантика

от Десислава Желева / 05.05.2023 0 коментара Сподели:

Фредерик Бегбеде

МЕСТА

Chef’s Special – главните герои на софийските ресторанти

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

Шестте коледни реклами на „Джон Луис“, които развълнуваха целия свят

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

Невена Коканова: „Можеш да откриеш любовта навсякъде, ако очите на душата ти са отворени“

Бяла, леко разкопчана риза.

Скъп черен панталон в компанията на сако с перфектна кройка. Тъмни очила срещу
издайническите знаци на вредните навици. Бутилка Дом Периньон в едната ръка. В другата –
женска длан. И двете потни.0

Фредерик Бегбеде излиза от поредния бар, а фотографите са навсякъде.

Снимат всяко негово действие, особено онези, свързани със смъркане на кокаин от капака на
колата му. Няколко светкавици заслепяват погледа му и времето спира. След малко зрението му
се връща и той се оглежда. Минали са не секунди, а десетилетия.

Сега е бос, младежката лекота е изчезнала. Гърбът го боли. Не му се пие, поне не толкова. Бос е.
Сам. Срещу него е океанът, празният файл за писане на лаптопа.
Advertisement

Време е за равносметка.

И евентуално покаяние.

Стига да е в настроение за това.

Преди 15 години Фредерик Бегбеде стои на върха на културната пирамида. Публицист, писател,
литературен критик, телевизионен репортер и създател на литературната награда „Флора“.
Благородник, богаташ, бунтар. Нахален, разсипник, клоун. Роден със сребърна лъжица в устата, в
семейство на интелектуалци със синя кръв на 21 септември (със Стивън Кинг делят една рождена
дата) 1965 година, Фредерик учи в престижни учебни заведения и след завършването си започва
работа като копирайтър в американска маркетинг компания, от която впоследствие е уволнен
заради романа “9.99 франка” (на български “9.99 евро”). Не че му дреме. Но за края на миналия
век това е повече от впечатляващо. А и за този, макар професията на копирайтъра вече да е
изнасилено изтормозена и далеч не толкова лъскава, колкото някога.

Бяхме щурци и сега не ни остава нищо друго, освен да станем мравки – ще пълзим, ще се
заровим в земята, ще се сгушим и ще съжаляваме

Бегбеде пише цинични романи за собствения си живот, не се интересува какво мислят хората за
него, в същото време с желание се къпе в любовта и омразата им. Пие, пуши, пише. Сигурно прави
и други гъзарски неща с П, но това няма отношение към текста ни. Хронологията на романите му е
консистентна – от 1990 г. насам издава по една книга на всеки 4-5 години. С времето
първоначалния младежки бяс по “живота” и луксовете, които предлага на млад и богат човек,
отстъпва пред вглеждането в света наоколо. Лудешкото му писане, което до голяма степен е бунт
срещу знантното му положение и обществото генерално, започва да става по-овладяно и макар
все така нихилизмът да не напуска пределите ѝ, литературата на Фредерик започва да крачи към
зрялото.
Днес Бегбеде е на 57 години. Може би разведен, ако съдим по написаното в най-новия му роман.
Сам. Най-вероятно и самотен.

Цинизмът му е там, неизбежен и невъзможен за изтръгване от гърдите му, но е овладян,

деликатно преминаващ в нещо като зрялост. Ако сме една идея по-смели дори можем да го
наречем мъдрост.

Тук се фокусираме върху: Защо „Всичките наши тела“ на Господинов е толкова важна за едно
поколение?

Преди почти 10 години на български език излиза “Един френски роман” – книга, вдъхновена от
двата дни, които Бегбеде прекарва в ареста заради смъркане на кокаин на улицата. В него той
разказва живота си, живота на своите деди и родители – и по подразбиране, живота на Франция
през миналото и част от сегашното столетие. Днес четем продължението му.“Бараж срещу
Атлантика” излиза на френски език през 2022 година, а на български преди броени дни. Книгата
може да бъде четена напълно независимо от предходната, макар да се води нейна сестра. Ако
съдим по началото. Бегбеде започва да пише през “Бараж срещу Атлантика” (намигване към
Маргьорит Дюрас и “Бараж срещу Пасифика”) през 2020 година. Посвещението гласи:

На моята опора, моята Пенелопа,

моя фотографка, мой сексшоп,

майка на Уна и Лени,

и спасителка на моя живот:

г-жа Лара Мишели,

която носи също моята фамилия.

А трийсетина страници по-късно откровенията се гонят като млади вълни, надпреварващи се с

вятъра:
Жена ми ме изгони от дома, за да мога да напиша, че не мога да живея без нея.

Съзнанието, че сам си отговорен за своята скръб, не е достатъчно, за да ме избави от нея.

Избягвам тази тема от страх да не мина за банален, но явно е дошъл моментът да призная:
изпаднал съм в нервна депресия, подобно на всички герои от съвременните романи.

Как ви звучи? Няма да лъжем – да четем за нещастие, депресия и сатурнови дупки често ни е
далеч по-интересно от това да четем за щастливи семейни вечери край масата. А и Бегбеде
омагьосва черното на тъгата и тя започва да блести в привлекателни нюанси. Най-новия роман на
лошото момче на френската литература (то май там добри почти няма) е една от най-добрите
книги, които някога е писал. И не защото за пореден път успява да очарова читателя с
откровеността си, която, във времена, в които всеки гледа да замаже живота си с лъскав филтър,
го изправя пред нас с оредяваща и побеляла брада, коса като на клошар от метрото, със стиснати
до счупване зъби и смъкнати надолу устни. В края на 90-те и десетилетието след това беше
модерно да си успял и секси задник, който се къпе в слава и пари и не вярва в устойчивостта на
любовта, но пък е с две ръце за самодостатъчността.

Е, в един момент човек усеща, че е изморен и иска да слезе от тузарската яхта, на която се е возил
две десетилетия и да стъпи на твърда земя, където да пусне корени.

От началото и първия му роман “Мемоари на един откачен младеж”, публикуван през 1990 г.,
когато Бегбеде е на 25, до “Бараж срещу Атлантика” днес, когато писателят е на 57, е изтегла
много вода, изписани са много думи, изживени са любови, родени са две деца. И сега какво?
Бегбеде стои на брега на океана и пише. В този ред на мисли новата му книга е неочаквано обрат
в играта. Или пък съвсем очакван, зависи колко сме прозорливи.

Късно през нощта Беноа ми казва: „Знаеш ли какъв ти е проблемът? Ти толкова дълго си се
правил на глупак, че накрая хората го повярваха“

“Бараж срещу Атлантика” е добър роман и по чисто литературни параграфи. В по-голямата си част
е съставен от кратки изречения т.н. От Бегбеде фрази, които целят да “убият” класическия роман,
за да създадат жанр, който да успее да отговори на нуждите на новото време, медии и изразни
средства. Като едновременно пародира и утвърждава тези съвременни нужди, той разкрива
новата си философия за живота, която, позволете да отбележим, е най-добрата философия, която
той ни е предоставял дотук, колкото и да ни е симпатична “Любовта трае три години”.

И ето виж, стана никое време, а ние още ти се обясняваме за книга, която най-добре да прочетеш
сам. Оставяме те да го направиш.

Още три книги на Георги Господинов, които да прочетеш, докато чакаш да спечели Букър

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Тагове: писател книга Фредерик Бегбеде Бараж срещу Атлантика 9.99 евро

Сподели:

Селекция

Коледни базари и събития 2023 г., които не пропускаме за нищо на света!

Най-четени

МЕСТА

Chef’s Special – главните герои на софийските ресторанти

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

Коледни базари и събития 2023 г., които не пропускаме за нищо на света!

МЕСТА

СПА и вино в съвършен баланс – Wine & SPA Hotel Chukara

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

Битката за Железния трон продължава – Сезон 2 на House of the Dragon идва през лято 2024

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

Едно любовно недоразумение

„Коледен парк София“ – намираме подаръци сред празничния базар на площад „Славейков“

Следвай GoGuide

Въведи email, за да получаваш GO Guide бюлетин

Въведи email

Намерено в

AUTO

Рядка колекция от 56 автомобила Porsche се появи на търг

ОТ СЛАВЕНА ТОДОРОВА

ЛЮБОПИТНО

Добри новини: кърпичката на Apple ще поддържа и iPhone 15 Pro

ОТ СЛАВЕНА ТОДОРОВА

В този ред на мисли

СЪБИТИЯ
„От авторите и читателите за книгите и четенето“: премиера с 42 лични разказа

РЕДАКТОРИТЕ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

Рори Милър пътува, живее и готви „на око“

ОТ БИСТРА ИВАНОВА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

Последната книга на великия Педро Алмодовар излиза на български

РЕДАКТОРИТЕ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

Нийл Геймън и магията на добрата история

ОТ АНАСТАСИЯ СТОЕВА

Места

МЕСТА

Chef’s Special – главните герои на софийските ресторанти

МЕСТА

СПА и вино в съвършен баланс – Wine & SPA Hotel Chukara

МЕСТА

Ново място в София: CUSTOM ̊ Rum & Music

МЕСТА

6 интериорни студиа, които преобразяват офис пространства

Видео

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

City Guide: Къде да отидем на обяд в София?

Следва

Галерии

Крадец на време

ОТ МАРИЯ МАРИНКОВА

Красив траур

ОТ МАРИЯ МАРИНКОВА

Бъдеща кралица

ОТ МАРИЯ МАРИНКОВА

Усещане за море

ОТ МАРИЯ МАРИНКОВА

Места

Събития

Нещата от живота
За реклама

Екип

Контакти

Общи условия

Поверителност

Всички права запазени.

Издание на HiEnd Publishing 2021

Web Design: Fiction, Development: SLM

НА ЖИВО: Депутатите гласуват данъчните закони на второ четене

24 Часа

ВИДЕО

ПОДКАСТ
ТЪРСЕНЕ

ВСИЧКО ОТ ДЕНЯ

МОЯТ 24 ЧАСА

Оживление

Възход и падение

Френският писател Фредерик Бегбеде: Ако бях Оланд, в нощта на атентата в Париж щях да пратя
атомна бомба в “Даеш”

Стела Атанасова

Стела Атанасова

08.10.2016 11:52

17948

Сподели в

Фредерик Бегбеде

Фредерик Бегбеде

- Дойдохте в България, за да представите последния си филм “Идеалът” в рамките на фестивала

“Синелибри”. Лентата, на която сте режисьор, е по книгата ви “Помощ, простете”. Притеснява ли
ви, че може да не сте представили на екран историята така, както са я изградили в представите си
читателите ви?

- Разбира се, много ме е страх, защото всеки читател прави собствен филм в главата си за
историята. Аз имам своята версия. Променил съм някои неща, не е точно както е в книгата.
Действието в “Идеалът” се развива 10 г. по-късно. Все пак е плашещо, разбира се. Бих предложил
да бъде видян първо филмът и после да бъде изчетена книгата.
- Защо? Съветът обикновено е първо да се изчете книгата, а след това екранната адаптация по нея.

- Не. Мисля, че човек остава разочарован, ако направи нещата в този ред. С “9,99” например,
изчелите книгата, преди да видят филма, не го харесаха. Но тези, които видяха първо лентата,
харесаха и двете.

Когато четеш

произведение,

ти си режисьорът

на филма,

който създава историята в главата ти. Когато обаче после отидеш в киното, за да видиш как е
пресъздадена на големия екран, никога не е същото.

Направил съм два филма досега и винаги ги правя различни от това, което съм написал. Те не са
действително адаптация за екрана. Да, героите са същите, но историята е друга.

- Бил сте копирайтър, сценарист, режисьор, редактор на печатни издания, тв водещ, активен
писател сте, а в момента и изпълнителен директор на Lui (френско еротично списание – б.а.). Кое
ви определя най-точно?

- Писането. Всичко, което изброихте, е свързано в основата си с писане. Да напишеш филм, да

напишеш статия в списание, да напишеш книга – винаги започва с един мъж в стая, който се
опитва да каже нещо. И понякога е трудно.
- Имате три брака и два развода. Изглежда, вярвате в любовта. Защо твърдите, че тя трае три
години?

- Да, имам два развода. Все правя една и съща грешка. Сега съм женен за трети път от две години,
но сме заедно от пет (негова съпруга е френският модел Лара Мишели – б.а.). Невероятно е! Ако
трябва да ви отговоря, ще го направя след година, за да видим дали бракът трае три години.

- Но любовта очевидно не трае толкова?

- За да бъда откровен, това беше само заглавие. Не вярвам в това изречение. Заглавието е добро,
защото кара хората да реагират. Именно това трябва да прави едно заглавие – да накара читателя
да говори за книгата. “Как така любовта трае три години?”, биха казали те. Всеки знае, че според
статистиките, а и химията го потвърждава, има нещо, което се променя след три години. Т.е. има
доза истина в твърдението, но и надежда, че това не е така.

- Имате две дъщери. Като баща надявате ли се за тях любовта да продължи по-дълго? Да имат
своя хепиенд и чаровен принц?

- Разбира се! Никога не съм им разказвал прекалено много приказки. Гледайки моя живот, те
знаят, че приказките не съществуват, което е добре, защото са подготвени. Уна е на 1 г., така че е
прекалено малка, но Клоуи е на 17 г. Тя знае, че приказките, чаровният принц и белият кон не
съществуват. Това не значи, че не е романтичка. Всъщност съм убеден, че тя ще накара мъжете да
страдат. (Смее се.)

- Клоуи е била близо 10-годишна, когато през 2008-а прекарахте два дена в затвора заради
употреба на кокаин. Как ѝ обяснихте случилото се?

- Беше ужасно, защото го имаше във всички вестници във Франция. Истинското наказание не е
това да бъдеш в затвора за два дена - това е нищо. Истинското наказание са медиите. Името ми
беше навсякъде. Кокаин, Бегбеде, затвор.
Трябваше да ѝ

обясня, че татко

е глупав,

че е направил голяма глупост. Не бях горд от себе си, беше грешка.

- Именно тази грешка е причината за появата на една от най-успешните ви книги – “Един френски
роман”.

- Да, случилото се ме накара да напиша книга, което е хубаво. Почувствах се много виновен и
засрамен от постъпката си. Бях в толкова голяма килия (показва с ръце около 3 кв. м от
помещението, в което се провежда интервюто – б.а.). Нямах часовник, нито списание, нищо, което
да чета. Просто стоях, чаках и мислех. След 36 часа си казах: “Какво, по дяволите, правя тук?”
Замислих се, че не помня детството си. Бях загубил всякакъв спомен за него преди 15-ата си
годишнина. Реших, че може би, ако се опитам да намеря детството си, мога да разреша
проблемите си и да напиша новела. Това не е автобиографичен роман, а измислица. Трябваше да
създам отново онова, което бях забравил. Както в биологията. Когато намериш кост от динозавър,
трябва да си представиш целия динозавър.

Започнах с въпроси към близките ми. Попитах брат ми, майка ми, баща ми, всички членове на
семейството ми дали помнят какъв съм бил на 6 г., 7 г., 8 г. “Колко си глупав! Разбира се, че
помниш, когато бяхме заедно на плажа!”. “Ааа, да, да!”, отвръщах аз.

- За немалка част от писателите вдъхновението е плод на крайни емоционални състояния. Какво

ви вдъхновява?

- Обожавам да чета. Винаги е било така. Комикси, художествена литература, трилъри – всичко.
Това е нещото, за което съм отделял най-много време в живота си. Повече, отколкото съм отделял
за пиене, излизане и секс. Затова моят отговор е, че се опитвам да напиша книгата, която бих
искал да прочета. Понякога гледам в множеството от книги и не мога да намеря историята, която
искам да прочета. Затова аз я пиша. Например няма книга за рекламата днес, за това, което аз съм
видял в този бизнес. За детството ми също. Пиша за неща, които ме ядосват, а и които ме карат да
се смея.

- Успявате ли да намерите нови автори, чиито книги си заслужава да прочетете?

- Разбира се! Има много, много прекрасни нови писатели. Което е малко плашещо. Прекалено
добри даже. Иска ми се да ги убия! Страх ме е, че ще заемат мястото ми.

- Защо? Съмнявам се.

- Истина е. Но ми харесва да намирам нови таланти. Например Симон Либерати, който аз

публикувах във Франция, е наистина добър. Той написа една новела “Момичетата от
Калифорния”, която бе отпечатана през септември. Има много добри писатели. Това е проблем.
Трябва да ги спрем! Трябва да им дадем много водка, за да си загубят таланта. Ако вие сте
следващият добър нов писател, ще ви разруша, повярвайте ми! (Смее се.)

- В “Прозорци към света” пишете за 11 септември.

- Ето! Още един пример. И аз като всички останали видях тази трагедия, която е ужасно страшна,
но и красива в същото време. Отидох след време в книжарницата и видях, че няма книги за това.
Затова написах една. Помислих си, че искам да вляза в този ресторант (действието се развива в
ресторанта, намиращ се на върха на северната кула на Световния търговски център – б.а.).

Да почувствам какво

е боинг да мине
под краката ми

- Подобна трагедия се случи и миналата година в Париж на 13 ноември. Бях там по това време и
помня, че в началото не беше ясно какво се случва. Какво помните от този ден и мислили ли сте да
пишете за това?

- Бях вкъщи със съпругата ми и малката ни дъщеря. Гледахме филм. Изведнъж започнах да
получавам ужасно много съобщения, затова спряхме филма и пуснахме новините. Познавах двама
души, които починаха в “Батаклан”. Главната ни редакторка в Lui бе пристигнала около 5 секунди
след стрелбата в кафенето, където починаха близо 20 човека. Беше се опитала да помогне на
жена, която почина в ръцете ѝ. Два месеца след случката тя не беше в състояние да идва на
работа.

Написах два текста за това в Le Monde. Що се отнася до нещо по-голямо, чувствам, че вече съм
писал за това в “Прозорци към света”. Всичко, което съм казал там, важи и за този случай, а аз не
искам да пиша пак за същото. Размерът е различен, но актът е същият. Първо сме шокирани,
после искаме да се държим нормално, но не можем. Следва желанието за война – искаме да
убием всички, което е логична човешка реакция, но трябва да ѝ устоим.

Ако бях на мястото на Оланд в нощта на “Батаклан”, щях да натисна червеното копче и да изпратя
атомна бомба в “Даеш”. Радвам се, че не съм президент, защото бих бил твърде емоционален.

- Работите ли по следващ проект?

- Да, от лятото работя по новата си книга. Пиша всеки ден, с изключение на днес (сряда – б.а.). Не
искам да говоря за това, защото, когато говоря за писане, не го правя. Мисълта ми трябва да стои в
главата и на страниците. Когато я отпечатам, ще се върна и с радост ще говоря с вас за нея.

- Все още ли сте против електронните книги?

- Да, но не бях прав да мисля, че те ще затрият хартиените книги. Хората винаги ще имат нужда от
хартията.

Фредерик Бегбеде е един от най-известните съвременни френски писатели. Роден е през 1965 г. в
Париж, в буржоазно семейство - майка му Кристин дьо Шастенер е преводач на романи в стил
Барбара Картланд, а баща му Жан-Мишел Бегбеде работи в трудова агенция за набиране на
висши кадри. Има брат Шарл, който е бизнесмен. Учил е в престижните парижки лицеи “Монтен”
и “Луи льо Гран”.

Дипломира се в престижния парижки Институт за политически науки и приключва своето

образование с диплома по маркетинг в специализирано училище за журналистика и
комуникации. Сред известните му романи са “Мемоари на един откачен младеж”, “Почивка в
кома”, “Любовта трае три години”, “Прозорци към света”, “Разкази под екстази”, “9,99”. През
годините работи в рекламни агенции, в големи френски списания и телевизии като литературен
критик, издател, сценарист, режисьор, главен редактор, а до днес е изпълнителен директор на
френското еротично списание Lui.

От 2 г. Бегбеде е женен за трети път. Има две дъщери.

Писателят бе у нас за трети път, за да представи последния си филм “Идеалът”. Той е по книгата
му “Помощ, простете”. С “Идеалът” започна и второто издание на книжно-филмовия фестивал
“Синелибри”. От организаторите Бегбеде получи и почетна статуетка.

През януари 2008 г. той е арестуван за притежание и консумация на кокаин в Париж, но бързо
излиза на свобода.

Местни и свестни 2023: Балотажът в София

FEATURED BY
ОЩЕ ОТ ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ

Спортът събра депутата Красен Кралев и модела Петя Велкова

Спортът събра депутата Красен Кралев и модела Петя Велкова

Обвиниха Бионсе в плагиатство

Обвиниха Бионсе в плагиатство

Младен Кърстаич стана дядо за втори път (Снимка)

Младен Кърстаич стана дядо за втори път (Снимка)

Крис Рок отказва да бъде водещ на наградите "Златен глобус" през януари

Крис Рок отказва да бъде водещ на наградите "Златен глобус" през януари

Том Брейди и Ирина Шейк са отново заедно?

Том Брейди и Ирина Шейк са отново заедно?

Карди Би: Вече съм необвързана. Певицата и Офсет са се разделили

Карди Би: Вече съм необвързана. Певицата и Офсет са се разделили

ПОСЛЕДНО ОТ 24 ДО КОЛЕДА

Близначките Белослава и Яна на 4 г. от София с нетърпение очакват идването на Добрия

старец.Нашият конкурс "Дете под елхата": Близначките Белослава и Яна с нетърпение очакват
Добрия старец

Нашият конкурс "Дете под елхата": Близначките Белослава и Яна с нетърпение очакват Добрия
старец

16:21

Приказно мляко за Коледа (рецепта)

Приказно мляко за Коледа (рецепта)

07:30

Топ 10 на коледните базари в Европа

Топ 10 на коледните базари в Европа

11.12.2023, 17:03

ПОСЛЕДНО ОТ
Български Фермер

Плюсовете при отглеждане на козите

Плюсовете при отглеждане на козите

17:57

Торовия завод в Димитровград спира работа от края на годината до март 2024-а

Торовия завод в Димитровград спира работа от края на годината до март 2024-а

17:23

Животовъди, финализирайте заявленията си в СЕУ за хуманно отношение към животните

Животовъди, финализирайте заявленията си в СЕУ за хуманно отношение към животните

16:57

ВОДЕЩИ НОВИНИ

Везенков се представи солидно в защита.

СНИМКА: РОЙТЕРСОт "Сакраменто" засипаха с похвали ВезенковБАСКЕТБОЛ

От "Сакраменто" засипаха с похвали Везенков

Красен Кралев и любимата му Петя ВелковаСпортът събра депутата Красен Кралев и модела Петя
Велкова

Спортът събра депутата Красен Кралев и модела Петя Велкова

Започва акция срещу пияни и дрогирани шофьори

Започва акция срещу пияни и дрогирани шофьори

Бивш шеф на комисия: Визитата на Зеленски в САЩ е важна в политически и във военен план

Бивш шеф на комисия: Визитата на Зеленски в САЩ е важна в политически и във военен план

Вижте какво решава правителството утре

Вижте какво решава правителството утре

ВОДЕЩИ НОВИНИ
Представители на еврейската общност в България връчиха днес на президента Румен Радев свещи
по случай Ханука СНИМКИ: Пресцентър на президентствотоОт еврейската общност в България
връчиха на президента Радев свещи за Ханука

От еврейската общност в България връчиха на президента Радев свещи за Ханука

Родилка почина в кърджалийската болница

Родилка почина в кърджалийската болница

Снимка: PixabayЕвропейските борси закриха със спад

Европейските борси закриха със спад

НАЙ-ЧЕТЕНИ ДНЕС

Дъщерята на Николина Чакърдъкова за развода си с мъжа, наръгал трима: Нещо се счупи

92004

11.12.2023, 22:47

Проф. Георги Рачев: До 18 градуса в следващите дни и без сняг на Коледа

51248

08:06

2024 г.: гигантски слънчеви бури спират интернет за седмици

50776

10:36

24 Часа

Екип

За нас

Условия за ползване

Абонамент

Реклама

Facebook
Twitter

Медийна Група България

Български фермер

168 часа

България днес

МИЛА

24 здраве

Мама 24

Dotbg

Хай Клуб

Спомен

Ментренд

© 2021 Всички права запазени 24 Часа - Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на
материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не
се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за
нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

„Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-
mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/“

„Национален съвет за саморегулация - Етични стандарти за реклама и търговска комуникация на

хазарта.“