КРИСТИНА МАДЖАРОВА

ПЛАНИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ
ОТБРАНИТЕЛНИ СПОСОБНОСТИ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

София • 2023 г.

Планиране на националните отбранителни способности
на Република България
Българска, първо издание, 2023 г.

Автор: Кристина Маджарова, 2023 г.

Рецензенти: проф. д-р Лидия Велкова, 2023 г.
полк. доц. д-р Тотко Симеонов, 2023 г.

Издател: Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2023 г.

Редактор: Ганя Христова, 2023 г.
Графичен дизайн: Георги Кирилов, 2023 г.
Предпечат и печат: Издателство „Г. С. Раковски“, 2023 г.
София 1504, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 82
https://rndc.bg/publishing/

Формат: 70 х 100/16

ISBN 978-619-7711-30-1
СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ 5

ПЪРВА ГЛАВА
НАЦИОНАЛНО ОТБРАНИТЕЛНО ПЛАНИРАНЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 7
1.1. Планирането като функция на управлението 7
1.2. Отбранително планиране 21
1.3. Основни подходи при планиране на отбраната 26
1.4. Модел на национално отбранително планиране
на Република България 33
ВТОРА ГЛАВА
ПЛАНИРАНЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИ СПОСОБНОСТИ 39
2.1. Планиране на отбранителните способности на НАТО 39
2.2. Планиране на отбранителните способности
в Европейския съюз 48
2.3. Планиране на отбранителните способности
в Република България 58
ТРЕТА ГЛАВА
НАСОКИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 68
3.1. Стратегически преглед и преглед на отбраната 68
3.2. Структури и подходи за придобиване и развитие
на отбранителни способности 73
3.3. Събития тип „Черен лебед“ 82
3.4. Експертна група за планиране на отбранителни способности
при възникване на събития от типа „Черен лебед“ 83
3.5. Усъвършенстване на планирането
на отбранителните способности на Република България 85
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 89
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА 91
ПРИЛОЖЕНИЯ 92
ПОЛЕЗНИ ИЗТОЧНИЦИ 102
ЛИТЕРАТУРА 109

ABSTRACT 112
 ВЪВЕДЕНИЕ

Националното отбранително планиране на Република България е

в пряка зависимост от динамично променящата се съвременна среда на
сигурност. Предизвикателствата пред планирането на необходимите
отбранителни способности стават все по-големи, поради хибридния
характер на заплахите и конфликтите, които биха могли да повлияят на
сектора за сигурност и отбрана. Това налага степенуване на приоритетите
в този процес и усъвършенстване на модела на националното
отбранително планиране на Република България.
Участието на страната ни в Организацията на Северноатлантическия
договор и в Европейския съюз я задължава да изпълнява поетите
ангажименти в областта на сигурността и колективната отбрана. Но за да
бъде подготвена страната и да има възможности да осигурява изискваните
от нея способности за постигане на амбициите на Съюзите, е необходимо
преди всичко да има изградени национални отбранителни способности,
които да бъдат оперативно съвместими с тези на останалите държави –
членки на Съюзите. Тази необходимост също налага преразглеждане и
актуализиране на определени аспекти на съществуващия модел на
националното отбранително планиране, дефиниран от: Стратегията за
национална сигурност; Националната отбранителна стратегия; Ръководството
за планиране на отбраната, базирано на способности; Наредбата за
планиране на граждански ресурси за отбрана и др.
Като система от процеси на придобиване и развитие на способности,
или елиминиране на съществуващи такива, националното отбранително
планиране в дългосрочен план е призвано да гарантира навременна и
адекватна реакция на динамично променящата се среда на сигурност за
осигуряване на всеобхватност и гъвкавост при формирането и реализирането
на отбранителната политика на страната. Тази цел може да бъде постигната
единствено на основата на усъвършенстване на действащия модел на
национално отбранително планиране на Република България. В сегашния
си вид моделът залага на набор от процеси на взаимни решения, които
въпреки, че са с различен хоризонт на цикличност, в своята съвкупност
са насочени към осигуряване на всеобхватност, гъвкавост и своевременно

5
реагиране на промените в средата на формиране и реализиране на
отбранителната политика. В този контекст, като една от основните
публични политики, отбранителната политика на Република България
трябва да се формира и реализира като част от политиката за сигурност
на страната, и от политиките и стратегиите за сигурност и отбрана на
НАТО и ЕС.
За да притежава страната актуални на средата на сигурност
отбранителни способности, е необходимо да се осъществява планиране,
съобразено с настъпващите и бъдещи хибридни заплахи и появата на
неочаквани, случайни събития от типа „Черен лебед“.
За да бъдат защитени националните интереси и изпълнени
амбициите на Съюзите, в които взема участие страната, е необходимо
изграждането, поддържането и развитието на способностите да бъде
провеждано на национално и съюзно ниво.
Едновременно с това е необходимо да отчетем обстоятелството,
че съществуват събития, които няма как да бъдат предвидени. Те са
неочаквани, случайни и за някои от тях е възможно страната да не
разполага със съответните отбранителни способности.
В настоящия труд е анализиран моделът на планиране на
националните отбранителни способности на Република България и са
формулирани и предложени възможни решения като част от процеса на
усъвършенстване на действащия модел на националното отбранително
планиране на Република България, който е основа за развитие на
отбранителните способности на въоръжените сили на страната в среда на
постоянно променящи се хибридни заплахи за сигурността и отбраната,
както и при поява на неочаквани, случайни събития от типа „Черен
лебед“.
Планирането на способности за отговор на такъв вид събития би
допринесло и за усъвършенстването на модела на националното
отбранително планиране.

6
 ПЪРВA ГЛAВA

НAЦИОНAЛНО ОТБРAНИТЕЛНО ПЛAНИРAНЕ

НA РЕПУБЛИКA БЪЛГAРИЯ

1.1. Плaнирaнето кaто функция нa упрaвлението

1.1.1. Управление – същност, функции, принципи

В теорията на управлението се срещат различни дефиниции на

понятието управление.
Според Питър Дракър управлението „… е особен вид дейност,
която превръща неорганизираната тълпа в ефективна целенасочена и
производителна група“ (Drakar 2000). Джеймс Донъли, Джеймс Гибсън и
Джон Иванчевич определят мениджмънта като процес, който се
предприема от едно или повече лица за координиране дейностите на
други хора, с което се постигат резултати, недостижими за човек, който
работи самостоятелно. Според проф. Димитър Панайотов управленският
процес се реализира чрез фазите ръководене, планиране, организиране,
контролиране и регулиране. За Анри Файол да управляваш, значи да
водиш предприятието към неговата цел, като извличаш максималните
възможности от всички налични ресурси (Neykova 2008).
Повечето от специалистите са склонни да приемат, че
„Управлението е процес на планиране, организиране, мотивиране и
контрол, необходими за формулирането и достигането целите на
организацията“ (Arabadzhiyski 2007, p. 29).
В началото на XX век Анри Файол (1841 – 1925), френски минен
инженер и икономист, идентифицира петте основни функции в
административното управление. Според него най-важната група операции
във всяко предприятие са административните. Затова извежда пет
функции на администрацията:
• предвиждане – изучаване на бъдещето и съставяне на програма
с действия;
• разпореждане – привеждане в действие на хората, на персонала;
• организиране – изграждане на материалния и социалния механизъм
на предприятието;
7
 • съгласуване – свързване и обединяване на усилията и действията на
хората;
• контролиране – наблюдаване, така че всичко да протича съобразно
установените правила и разпореждания (Velkova 2008, p. 24).
Високите нива на растеж на компаниите, по време на
индустриалната революция, правят тяхното администриране много сложно.
Появява се нуждата от дългосрочно производствено планиране. Това е и
една от причините да бъде създадена административна наука със закони или
принципи. Файол (1841 – 1925) предпочита да ги нарича принципи, а не
закони. През 1916 г. Файол публикува своя най-голям труд – книгата
„Индустриална и обща администрация“1. Изведените от него принципи на
управление са конкретни, изразяват нормите на организационното
поведение и могат да бъдат определени като основни правила, определящи
настроението и функционирането на системата на управление.
1. Разделение на труда.
Целта е чрез рационално използване на работната сила да се
повиши ефективността от работата на всеки работник поотделно и на
организацията като цяло.
2. Пълномощия и отговорности.
В съвременните условия този принцип изисква пълномощията да
съответстват на отговорността, която ръководителят носи.
3. Дисциплина.
Този принцип изисква дисциплина от всеки, т.е. подчинение,
усърдие, активност и изразяване на уважение. Договорите между
служителите и организацията трябва да бъдат спазвани. Това е и основна
задача на ръководителя на организацията.
4. Единоначалие.
Разпорежданията трябва да се получават от не повече от един
началник.
5. Единство на ръководство.
Всички видове дейности, свързани с постигането на една и съща
цел, трябва да се осъществяват под ръководството на един началник и в
съответствие с общ план за действие в името на обща за всички цел.
6. Подчиненост на индивидуалните интереси на общите цели.
Интересът на индивида или на групата не може да бъде приоритетен
и за сметка на интереса на организацията.

1
14 принципа за управление на Файол. Нова визия. Достъпно на: https://www.novavizia.
com/14-printsipa-za-upravlenie-na-fayol [Последно видян: 20.04.2019 г.].
8
 7. Възнаграждение.
Възнаграждението на труда да е в съответствие с извършената
работа, т.е. да е справедливо и мотивиращо и да удовлетворява както
работника, така и работодателя.
8. Централизация.
Свързано е с рационално приложение на концентрация и
децентрализация на власт, по най-благоприятен за организацията начин,
с цел повишаване на ефективността от управлението.
9. Йерархия.
Управленската верига от най-високото до най-ниското равнище
води до яснота в йерархията – ясен път, по който преминават
съобщенията „отгоре-надолу“ и „отдолу-нагоре“.
10. Ред.
Предварително определяне на мястото, което всеки и всичко имат
в организацията. Файол класифицира реда на материален – за всяко нещо
място и всяко нещо на мястото си; и социален – за всеки място и всеки на
мястото си.
11. Справедливост.
Лоялността и предаността на персонала трябва да се гарантират от
уважително и справедливо отношение на управляващите към
подчинените.
12. Стабилност на работното място.
Текучеството на кадрите снижава ефективността на организацията
и води до допълнителни разходи, то е едновременно причина и следствие
от лошо управление.
13. Инициатива.
Инициативата следва да се поощрява, тъй като по този начин
подчинените получават възможност да проявят и развият своя потенциал
в името на успешната реализация на целите на организацията.
14. Корпоративен дух.
Силата на организацията е в единството и обединението на
персоналните усилия на всички работници и служители. Файол обръща
специално внимание на недопустимостта от използване на принципа
„разделяй и владей“ в сферата на управлението. Той подчертава, че
ръководителите трябва да поощряват колективизма във всичките му
форми и прояви (Velkova 2008, pp. 25 – 27).

9
 Идеите на Анри Файол, в цялостната теория на управлението, са
интегрирани от Линдал Уруик (1891 – 1983), британски консултант по
управление, издал книгата „Елементите на бизнес администрацията“
(публикувана през 1943 г.) – влиятелен труд не само за онова време.
Линдал Уруик и Лутър Гълик, американски експерт по мениджмънт,
добавят други основни елементи към функциите на управлението,
известни под съкращението POSDCORB2 (Planning, Organizing, Staffing,
Directing, Coordinating, Reporting, Budgeting):
• P (Planning) – Планиране. Създаване на широка скица на
работата, която трябва да бъде завършена и процедурите, включени за
нейното изпълнение. Планирането е в краткосрочен, средносрочен и
дългосрочен план.
• (Organizing) – Организиране. Включва формално класифициране,
дефиниране и синхронизиране на различните подпроцеси или
подразделения на работата, която трябва да бъде извършена.
• S (Staffing) – Персонал (управление на хора). Включва
набиране и подбор на подходящите кандидати за работата и улесняване
на тяхното ориентиране и обучение, като същевременно се поддържа
благоприятна работна среда.
• D (Directing) – Режисура. Включва вземане на решения и
делегиране на структурирани инструкции и заповеди за тяхното
изпълнение.
• CO (Coordinating) – Координиране. Включва основно
организиране работата на различните компоненти и координацията
между тях.
• R (Reporting) – Отчитане. Включва редовно информиране на
началника за напредъка или свързаните с работата дейности.
Разпространението на информацията може да бъде чрез записи, отчети и
други.
• B (Budgeting) – Бюджетиране. Включва всички дейности,
които са под одит, счетоводство, фискално планиране и контрол.
Както се вижда от направения преглед на някои от
основополагащите теоретични постановки, планирането е функция на
управлението на една организация.

2
POSDCORB – Meaning, Importance, Steps & Example. mbaSKOOL. Available on: https://
www.mbaskool.com/business-concepts/marketing-and-strategy-terms/2443-posdcorb.html
[Last viewed: 30 April 2019].
10
 1.1.2. Упрaвленскaтa функция „плaнирaне“

Планирането като основна управленска функция включва основни

дейности като определяне на цели, на политики и вземане на решения.
Планирането изисква използване на интелектуални способности,
въображение, прогнозиране и разумна преценка. Планирането е процес
на установяване на цели и подходящи действия за постигането им.
Планирането включва:
• определяне на дългосрочни и краткосрочни цели;
• разработване на стратегии и планове за действия, които да
бъдат изпълнявани за постигане на тези цели;
• формулиране на политики, процедури и правила, и др. за
изпълнение на стратегиите и плановете.
Организационните цели се определят от ръководството, в
контекста на основната цел и мисия на организацията, при оценка на
факторите на околната среда, бизнес прогнози и налични и потенциални
ресурси. Целите са дългосрочни и краткосрочни. Следваща стъпка е
разработването на стратегии и планове за действие. Политиките,
процедурите и правилата в една организация осигуряват рамката за
вземане и изпълнение на решенията.
Планирането е процес на предварително определяне – какво да се
направи, кой ще го направи, как да се направи и кога да се направи. Това
е процесът, при който се определят действията, чрез които ще се
постигнат желаните резултати.
Планирането е процес, който включва очакване на бъдещи
събития и определяне на най-добрия ход на действие, съобразен с тях.
Планирането е създаване на схема за бъдещи действия за постигане на
определени резултати при определени разходи за определен период от
време. Това е съзнателен опит да се повлияе, да се използва, да се
постигне и да се контролира природата, посоката, степента, скоростта и
последиците от промяната.
Планирането е систематичен опит да се предприеме конкретен ход
на действие в бъдещето, който води до определяне на целите на груповата
дейност и стъпките, необходими за постигането им. По този начин може
да се каже, че планирането е изборът и връзката на фактите и изработването
и използването на предположения относно бъдещето във визуализацията
и формулирането на предложените дейности, които се считат за
необходими за постигане на желаните резултати.
11
 Елементи на планирането:
✓ Какво ще се направи – какви са целите в краткосрочен и
дългосрочен план.
✓ Какви ресурси ще бъдат необходими – оценка на наличните и
потенциалните ресурси, необходими за постигането на целите.
✓ Как ще бъде направено – определяне на задачи, дейности,
проекти, програми и т.н., необходими за постигането на целите и
формулиране на стратегии, политики, стандарти и бюджети.
✓ Кой ще го направи – разпределяне на отговорности на различни
нива.
✓ Кога ще бъде направено – определяне на времето и
последователността за извършване на различни дейности и изпълнение
на проекти.
Планирането е непрекъснат процес. Плановете обикновено са
израз на бъдещи намерения, свързани с целите и средствата за тяхното
постигане. Те не придобиват окончателност, тъй като може да е
необходимо да бъдат направени изменения в тях в отговор на промените,
които настъпват във вътрешната и външната среда на организацията.
Планирането не е отговорност само на висшето ръководство или
отдела по планиране. Всички, които имат отношение към поставените
задачи, свързани с постигането на желаните крайни резултати на
организацията, имат и задължения към планирането.
Редица са причините, определящи планирането като жизненоважна
управленска функция:
• Планирането е от съществено значение за съвременния бизнес,
предвид нарастващата сложност в свят с бързи технологични промени,
динамични промени в предпочитанията на потребителите и нарастващи
трудности, предвид конкуренцията не само в сегашната среда. Тъй като
при планирането се разглеждат и бъдещите перспективи, под внимание
се вземат и евентуалните бъдещи развития.
• Планирането оказва влияние върху ефективността. Редица
емпирични проучвания показват, че организационният успех е функция
от формалното планиране, като успехът се измерва от фактори като
възвръщаемост на инвестициите, обем на продажбите, ръст на доходите
и т.н.
• Планирането акцентира върху целите. Ефективността на
формалното планиране се основава главно на яснотата на целите. Те

12
дават насоката и всички решения за последващо планиране са насочени
към постигането на тези цели. Чрез плановете се засилва значението на
тези цели.
• Планирането предвижда проблеми и несигурности. По време
на процеса на планиране се събира информация с цел прогнозиране на
евентуални проблеми или заплахи в бъдещето. Това би намалило
шансовете за случайни решения, което от своя страна води до правилното
придобиване и разпределение на ресурсите, като по този начин
разхищението се свежда до минимум и се осигурява оптимална полезност
на тези ресурси.
• Планирането е необходимо за улесняване на контрола.
Контролирането включва непрекъснат анализ и оценка на извършените
дейности в съответствие с установените стандарти. Периодичните
прегледи на задачите могат да определят дали плановете се изпълняват
правилно. Добре разработените планове могат да подпомогнат процеса
на контрол по два начина. Първият е поради факта, че процесът на
планиране установява система за предварително предупреждение за
възможни отклонения от очакваното представяне. Вторият - планирането
предоставя количествени данни, които биха улеснили сравняването на
действителните резултати в количествено отношение не само с
очакванията на организацията, но и със статистиката на индустрията или
пазарните прогнози.
• Планирането подпомага процеса на вземане на решения. Тъй
като планирането определя действията и стъпките, които трябва да се
предприемат, за да се постигнат организационните цели, то служи като
основа за вземане на решения за бъдещи дейности, подпомага вземането
на рутинни решения за текущите дейности предвид, че целите, плановете,
политиките, графиците и т.н. са ясно определени.
Чрез планирането се постигат желаните резултати и поставените
цели на една организация, като ресурсите се използват разумно.
Разбира се, плановете подлежат на промяна било то в
организационните цели, политики, продукти, маркетингови стратегии и
т.н. и важат само за определен период от време. За промяната може да
има различни причини, като една от тях е влиянието на непредвидени
промени във външната или вътрешната среда на организацията.
Планирането е непрекъснат и динамичен процес, като за постигане на по-
добри резултати е необходимо да се търсят по-ефективни методи.

13
 1.1.3. Предимствa и огрaничения нa плaнирaнето

Планирането като функция на управлението има своите предимства и

ограничения3.
Предимства:
• Фокусира вниманието върху целите. Насочено е към постигане
на целите на организацията. Първата стъпка в планирането е определяне
на целите, които трябва да са ясно дефинирани.
• Осигурява ефективно използване на ресурси. Включва
дейности, насочени към постигане на ефективна работа в организацията.
Това помага за по-добро използване на ресурсите, като по този начин се
намаляват разходите.
• Намалява несигурността. Помага за намаляване на несигурността,
тъй като включва предвиждане на бъдещи събития. Ефективното
планиране е в резултат от анализ на факти и цифри. Планирането
предоставя възможности да се предвидят различни несигурности,
причинени от промените във вътрешната или външната среда на
организацията.
• Улеснява контрола. При планирането се определят стандарти за
осъществяване на контрол. При контрола се следи за правилното
извършване на вече определени действия и целта е недопускане на
отклонения от планираното.
• Насърчава иновациите и творчеството. В процеса на планиране
се раждат нови идеи, следователно планирането подпомага иновативното
мислене.
• Подобрява мотивацията. Добрата система за планиране
гарантира участието на всички членове на една организация, което
повишава и тяхната мотивация. Служителите в организацията са по-
мотивирани, когато са наясно със своите задачи и знаят какво точно се
очаква от тях. Освен това планирането служи и като средство за
обучение.
• Подобрява конкурентоспособността. Ефективното планиране
дава конкурентно предимство на дадена организация спрямо други,
които нямат планиране или имат неефективно такова. Това е така, защото

3
Advantages and Limitations of Planning. YourArticleLibrary. Available on: https://www.yo
urarticlelibrary.com/management/planning-management/advantages-and-limitations-of-
planning/53191 [Last viewed: 25 July 2019].

14
планирането може да включва разширяване на капацитета, промени в
работните методи, промени в качеството, технологични промени и т.н.
• Постига по-добра координация. Планирането осигурява
единство на посоката при осъществяване на организационните цели.
Всички дейности са насочени към общите цели. Чрез планирането се
избягва дублиране на действията и задачите. По този начин се повишава
нивото на координация в организацията.
Понякога планирането не успява да постигне очакваните
резултати. Има много причини за неуспех на планирането на практика.
Някои от тях са:
• Липса на надеждни данни. За да бъде успешно планирането и
за да се постигнат желаните резултати, е необходимо информацията,
която се използва, да бъде надеждна и, разбира се, да бъде използвана
правилно. Когато информацията не е проверена и планиращите не умеят
да я използват, планирането губи своята стойност.
• Липса на инициатива. Планирането е процес, при който
планиращият трябва да е инициативен и активен, да създава планове,
които да бъдат разбирани и изпълнявани правилно, да води, а не да
следва.
• Скъп процес. Планирането е скъп и отнемащ време процес. При
планирането има различни и многобройни разходи. Част от тях са за
събиране и анализ на необходимата информация и последващата оценка
на различните варианти за действие. Но ако не се предоставят достатъчно
време и ресурси за планирането, крайните резултати може да са
незадоволителни.
• Външни ограничения. Ефективността на планирането понякога
е ограничена поради външни фактори, които са извън контрола на
планиращите. Различни видове конфликти, непредвидени законови
пречки, природни явления и други фактори са извън контрола на
управлението. Това прави изпълнението на плановете много трудно.
• Психологически бариери. Психологическите фактори също
ограничават обхвата на планирането. Някои хора считат настоящето за
по-важно от бъдещето, защото настоящето е сигурно. Такива лица са
психологически противници на планирането. Но за осъществяване на
поставените цели и задачи е необходимо планирането да е ориентирано
към бъдещето.

15
 Преодоляване на трудности при планирането се постига чрез
предприемане на възможни мерки.
Първа и основна мярка е определянето на ясни цели. Целите
трябва да бъдат не само разбираеми, но и рационални. Общите цели на
организацията трябва да бъдат водещите стълбове за определяне на
целите на различните отдели. Това ще помогне за координирано
планиране в организацията.
Друга мярка е наличието на ефикасна информационна система за
управление. Това означава всички факти и данни, които са необходими
за планирането, да бъдат предоставени на администраторите и
планиращите преди началото на процеса на планиране. От съществено
значение е надеждността на информацията и да е от правилен тип, за да
се преодолее проблемът с неразбирането от страна на служителите.
На следващо място е подготовката за планиране и условията, в
които ще се провежда. При планиране се правят предположения за
бъдещи събития и съответната реакция и отговор при наличие на дадено
влияние върху организацията. Необходимо е да се отчете, че даден обект
може да е от стратегическо значение за една организация, но за друга –
не. Различията се пораждат от разнообразни фактори поради естеството
на дейностите, които изпълнява организацията.
От значение е способността на планиращите да прогнозират
евентуални промени в политическата, икономическата, социалната и
международната среда, които биха оказали неблагоприятно влияние
върху организацията. Доброто прогнозиране води до ефективно
планиране.
Плановете трябва да бъдат гъвкави и да позволяват да бъдат
променяни при необходимост, поради динамично променящата се среда.
Друга важна мярка е правилното използване на наличните
ресурси. Всяка планирана и предвидена алтератива изисква своите
ресурси за осъществяване на поставените в нея цели и задачи. Ресурсите
трябва да бъдат разпределени правилно и в зависимост от приоритетите
на организацията. Планиращите трябва да извършат анализ на разходите
и ползите, за да гарантират, че ползите от планирането са повече от
разходите, свързани с него. Поради това е необходимо да бъдат
определени измерими цели, вариантите на действие да бъдат ясно
очертани, плановете да бъдат в съответствие с бързо променящата се
среда.

16
 1.1.4. Принципи и подходи при плaнирaнето

При планирането спазваните принципи4 и използваните подходи

са различни, в зависимост от потребностите на организацията. Някои от
принципите са:
• Принцип на участието – При разработване на плана трябва да
участват всички, които ще бъдат засегнати от него (като участващи в
реализирането му или като потърпевши от резултатите).
• Принцип на непрекъснатост – Известно съвпадение с времето,
непрекъснато следене на резултатите от изпълнение на плана и
предпоставките и условията на външната среда.
• Принцип на цялостност – Изисква отделните части на плана да
бъдат подчинени на целия план, като крайна цел. Изразява се в това, че
всички планове трябва да бъдат координирани на хоризонтално равнище
и интегрирани по вертикала (плановете на по-ниските нива са резултат
от плановете на по-високите нива). Принцип на холизма (единство) –
подчинени на частите на цялото. Координация на плана по хоризонтала
и интеграция на плановете по вертикала.
• Принцип за последователност – Планиране отгоре-надолу
(централизирано планиране), при което плановете от по-ниското ниво се
разработват от по-високото ниво. Отдолу-нагоре (децентрализирано
планиране), при което плановете на по-горното ниво се получават от по-
долното и интерактивно, с взаимодействие между отделните части.
• Принцип на оптималност – Планът трябва да е оптимален.
Съществуват два критерия за оптималност: да се получат максимум
приходи с минимум разходи и при точно определени ресурси да
постигнем максимални резултати.
• Принцип на всеобхватност – Планирането да се реализира и да
обхваща цялостната дейност и всички звена в организацията.
• Принцип на гъвкавостта – Да може да се адаптира и актуализира
планът, ако се наложат промени.
Част от подходите са:
• Цикъл на Деминг (Petkov, Nedyalkov 2015, pp. 28 – 29 (2-7, 2-8),
(Plan Do Control Action, PDCA) – Планиране (P), Изпълнение(D),


4
Същност на бизнес планирането. Връзка между мениджмънта на организацията и
планирането, 2018. Достъпно на: https://obuch.info/sshnost-na-biznes-planiraneto-vrzka-
mejdu-menidjmnta-na-organi.html [Последно видян: 15.04.2019 г.].
17
Контрол (C), Действие (A). При етап Планиране се определят целите,
задачите и методите за постигането на целите. При етап Изпълнение
първоначално се извършва обучение и квалификация на персонала, който
ще изпълнява поставените цели и задачи и се пристъпва към изпълнение
на планираното. При етап Контрол, който може да се наименова и
Проверка (Check), се осъществява контрол и проверка на изпълнението и
се прави оценка на постигнатите резултати. В последния етап Действие
се предприемат съответно, при необходимост, коригиращи действия.
• Подход PLATO5 (Process, Link, Administration, Time, Outcome) –
Планирането е процес, при който се определят действията, които трябва
да се изпълнят и връзките между тях за постигане на главната цел на
организацията. Необходимо е да бъде осъществена връзка между нивата
на планиране в организацията. Ръководителите от различните нива
трябва да участват активно при разработване на действащите планове на
организацията, които да бъдат за определен период от време. Целта на
всички планове и описаните дейности в тях е постигането на желан краен
резултат.

1.1.5. Класификация на плановете и планирането

Плановете описват подробно курса на действие на дадена

организация. Те се различават по формат и съдържание, в зависимост от
целите. Съществуват различни видове планове6:
• Първоначален (стартов) план – Изготвянето на плана има за
цел получаване на финансиране за стартиране на нова компания.
• Стратегически план – Съдържа подробно описание на
стратегиите, които една организация ще използва за постигане на общите
си цели.
• Оперативен (годишен) план – Фокусиран е върху очертаване на
ежедневните оперативни дейности, които трябва да бъдат изпълнени за
постигне на тактически цели. Той е част от стратегическото планиране.
В него подробно се описват отговорностите на ръководството, отделите
и служителите и как те допринасят за цялостния успех на организацията.

5
Принципи и подходи при планирането. Лекции по икономика. Достъпно на: https://www.
bg-ikonomika.com/2010/11/2_21.html [Последно видян: 15.05.2019 г.].
6
Types of Business Plans. Indeed. Available on: https://www.indeed.com/career-advice/career-
development/types-of-business-plan [Last viewed: 28 October 2020].
18
 • План за разширяване (растеж) – Използва се, когато една
компания иска да расте и развитието изисква по-големи ресурси
(финансова инвестиция, материали за нови продукти и увеличен брой
служители). Бизнесът може да създава планове за растеж по външни или
вътрешни причини, които да включват различна информация.
• Тактически план – Ключови елементи на тактическия план са
фокусирани цели и стъпки, които трябва да се предприемат за постигане
на стратегическите цели. Тези планове са краткосрочни, по-малки и по-
отчетливи в сравнение с дългосрочните. Обикновенно се използват,
когато са налице дългосрочни цели, които продължават повече от две или
три години.
В зависимост от периода, който обхващат, плановете са7:
• дългосрочни (10 – 15 години);
• средносрочни (до 6 години);
• краткосрочни (1 – 2 години);
Проект, програма и портфолио могат да се дефинират:
Проектът8 е временно начинание, предприето за създаване на
уникален продукт, услуга или резултат. Постигането на желан краен
резултат се реализира чрез определяне на стратегическа позиция, цел,
която трябва да се постигне, продукт, който трябва да бъде произведен,
или услуга, която трябва да бъде извършена. Резултатите могат да бъдат
материални или нематериални. Използването на процеси, инструменти и
техники за управление на проекти създава стабилна основа за
организациите за постигане на техните цели и задачи. Един проект може
да се управлява в три отделни сценария: като самостоятелен проект
(извън портфолио или програма), в рамките на програма или в рамките
на портфолио. Мениджърите на проекти работят заедно с мениджърите
на портфолио и програми, когато проектът е в рамките на програма или
портфолио. Например може да са необходими множество проекти, за да
се постигне набор от цели и задачи за една организация. В тези ситуации
проектите могат да бъдат групирани в програма.
Програмата може да се дефинира като група от свързани проекти,
помощни програми и програмни дейности, които са синхронзирани с цел

7
Министерство на отбраната, 2019. Ръководство за планиране на отбраната, базирано
на способности. София. [Заповед на министъра на отбраната № ОХ-323/29.03.2019 г.].
8
A Guide to the Project Management Body of Knowledge, 2017. Sixth edition. Pennylvania:
Project Management Institute, Inc. LCC HD69.P75 G845 2017 (print). ISBN:978-1-62825-
184-5 (paperback). Available on: https://lccn.loc.gov/2017032505
19
реализиране на планираните цели, които не могат да се постигнат в
рамките на един проект.
Портфолиото може да се дефинира като проекти, програми,
портфейли от дъщерни дружества и операции, управлявани като група за
постигане на стратегически цели. Програмите или проектите от
портфолиото може да не са непременно взаимозависими или пряко
свързани.
Управлението на програмите и управлението на портфолио се
различават от управлението на проекти по своя жизнен цикъл, дейности,
цели, фокус и ползи.

1.1.6. Нивa нa плaнирaнето

Съществуват различни нива на планиране, като до известна степен

е налице припокриване. Когато се говори за организации извън9 военния
сектор, може да се определят следните нива:
• Планиране на първо (най-високо) ниво.
Планирането на най-високо ниво е известно като цялостно или
стратегическо планиране. То се извършва от висшето ръководство,
включващо главния изпълнителен директор, президента, вицепрезидента,
членовете на борда или управителния орган. Висшето ръководство
трябва да определи общите цели и посоката на организацията. То
разработва стратегически планове и политика за цялата организация и
взема решения относно посоката на организацията. Играе и съществена
роля в мобилизирането на външни ресурси, и е отговорно пред
акционерите на компанията, както и пред широката общественост за
представянето на компанията.
• Планиране на второ ниво.
Планирането на второ ниво включва тези, които са на длъжност
мениджър на отдел, регионален мениджър и мениджър на клон. Тяхна
отговорност е да съобщават стратегическите цели, разработени от висшето
ръководство, надолу по линия на мениджърите на първа линия. Фокусът е
върху изпълнение на дейностите за постигане на основните цели на
организацията стъпка по стъпка. Насочено е към функции и отдели, а не към
организацията като цяло. За разлика от първо ниво, мениджърите на второ

9
What Is Management? Definitions and Functions. Indeed.
Available on: https://www.indeed.com/career-advice/career-development/what-is-
management [Last viewed: 10 July 2020].
20
ниво прекарват повече от времето си в ръководни и организационни
функции. Това включва дефиниране и обсъждане на важни политики за по-
ниското ръководство, предоставяне на насоки на ръководството на по-ниско
ниво за постигане на по-добро представяне и изпълнение на
организационни планове по указание на висшето ръководство.
• Планиране на трето ниво.
Планирането на трето ниво се осъществява от мениджърите на
ниско ниво, които включват роли като лидери на екипи на първа линия,
бригадири, ръководители на секции и надзорници. Това ниво е отговорно
за контрола на ежедневната работа на отделните служители или членове
на персонала и им предоставя насоки за тяхната работа. Отговорностите
на ръководството на ниско ниво често включват осигуряване на качеството
на работа на служителите, насочване на персонала в ежедневните дейности
и насочване на проблемите на служителите по подходящите канали.
Когато става въпрос за планиране на операции във въоръжените
сили на Република България, нивата се определят почти идентично –
стратегическо, оперативно и тактическо. Стратегическите планове за
действие на въоръжените сили се разработват в Министерството на
отбраната, приемат се от Министерския съвет и се утвърждават от
президента. Плановете за операции на оперативно ниво се разработват в
Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните
сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специалните
операции, Командването за логистична поддръжка и Командването за
комуникационно-информационна поддръжка и кибер отбрана за
самостоятелни операции и се утвърждават от министъра на отбраната по
предложение на началника на отбраната. На тактическо ниво плановете
за операциии на формированията се утвърждават от старшия
командващ/командир10.

1.2. Отбрaнително плaнирaне

1.2.1. Отбрaнителнa политикa

„Политиката на държавата по отношение на използването на

въоръжена сила за реализиране на националните интереси e отбранителната

10
Министерство на отбраната, 2017. Доктрина на въоръжените сили на Република
България. Национална публикация на въоръжените сили на Република Българи – НП-
01(А), с. 33. София.
[Приета със Заповед на министъра на отбраната № ОХ-1244/04.12.2017 г.].
21
политика“11. Тя създава, поддържа и развива необходимите за
осъществяване на националните интереси въоръжени сили, при това в
рамките на ресурсните ограничения. Основната ѝ цел е изграждането и
поддържането на способности на въоръжените сили на страната за
изпълнение на поставените им мисии и задачи и за защита на
националните интереси. Спектърът на операциите и задачите, които
трябва да бъдат изпълнени, се разширява и предвид сложността на
съвременния свят, е необходимо преразглеждане на наличните
отбранителни способности, на тяхната актуалност, и при необходимост
да бъдат предприети съответните мерки за тяхното подобряване или
създаването на нови.
Отбранителната политика на Република България се формира и
реализира като част от политиката за сигурност на страната, политиките
и стратегиите за сигурност и отбрана на Организацията на
Северноатлантическия договор (НАТО) и Европейския съюз (ЕС).
Стратегическата цел на отбранителната политика е защитата и
утвърждаването на националните интереси чрез изграждане, поддържане
и използване на адекватни на средата на сигурност отбранителни
способности и чрез изграждане на оперативно съвместими модерни
въоръжени сили с единна система за командване и управление в мирно
време и при кризи12.
В рамките на отбранителната политика влиза определянето на
целите, начините и средствата за тяхното постигане. Тя има цялата
отговорност по отношението на развитието и използването на въоръжена
сила за постигане на националните цели и защита на националните
интереси. Основният фокус на отбранителната политика е подготовката
и използването на въоръжените сили.
Подготовката на въоръжените сили е процес, чиято цел е
създаването, поддръжката и развитието на въоръжени сили, способни да
реализират националните интереси. Част от въпросите, решавани от
Отбранителната политика, са свързани с разходите за отбрана, социалния
статус на военнослужещия, обществената нагласа и евентуални
проблеми, произтичащи от тях.

11
Министерство на отбраната, 2021. Прогрaмa зa рaзвитие нa отбрaнителните
способности нa въоръжените сили нa Републикa Бългaрия 2032. София.
[Приета с РМС № 86 от 01 февруари 2021 г.].
12
Министерство на отбраната, 2018. Актуализирана стратегия за национална сигурност
на Република България. Член 157. Държавен вестник, бр. 26 от 23 март 2018 г.
22
 Такива могат да бъдат изграждането или премахването на военни
обекти, използването на военни учебни полигони, въпроси и проблеми,
свързани с кадровата военна служба и дискусии относно наборната
такава.
Използването на въоръжените сили се осъществява съгласно
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и след
решение на управлението на държавата. Инициирането на процеса на
използване на въоръжените сили, провеждането на стратегическото
планиране и организацията на изпълнението му са основни отговорности
на Министерството на отбраната.
Важно е да се отбележи, че отбранителната политика осъществява
връзката между политическите цели на национално ниво и съответно
въоръжените сили на страната, чрез които се постигат тези цели.
В Приложение 1 е показан обхватът на отбранителната политика.
Отбранителната политика е процесът – на входа са поставените цели и на
изхода е съответният резултат.
Целите са поставени от политиката за национална сигурност в
основополагащия документ – Стратегия за национална сигурност на
Република България. Желаният резултат е – въоръжени сили, които
притежават способности да проведат или вземат участие в операции с цел
изпълнение на поставените задачи и постигане на националните цели.
Изпълнението на поставените национални цели зависи от
правилното формулиране на целите в областта на отбраната в
средносрочен и краткосрочен план, което се осъществява от
отбранителната политика на страната, а самото изпълнение е задача на
въоръжените сили, притежаващи необходимите способности за
реализирането им.

1.2.2. Стрaтегическо плaнирaне

Когато говорим за стратегическо планиране на дадена

организация, става въпрос за определяне и избор на действия и вземане
на решения, насочени към постигане на целите на организацията.
Резултат от планирането е разработена Стратегия за управление на
организацията. Тя е план, чието предназначение е да осигури
изпълнението на мисията и поставените стратегически цели на
организацията. Той трябва да бъде комплексен и детайлен.

23
 Стратегията на организацията се изработва за няколко години
напред, което означава, че е документ с дългосрочен характер. При
разработването на Стратегия за управление е необходимо точно да бъде
определен обхватът на организацията, да са ясни мисията и целите. От
особено значение е да бъде направен анализ на вътрешната и външната
среда на организацията, като се акцентира върху бързите им промени и
възможните фактори, които могат да окажат съществено влияние при
изпълнение на стратегическите цели на организацията.
Поради тази причина се разработват няколко различни варианти
на действие в зависимост от предстоящите промени. Фактори, които биха
оказали негативно влияние и изискващи адекватен и навременен отговор,
са неправилното използване на наличните ресурси, финансови
ограничения и кризи, липса на конкурентоспособност, различни
хибридни заплахи и други. В Стратегията се дават насоките за бъдещите
действия. Плановете (като начин на реализиране на стратегията) трябва
да бъдат гъвкави и отворени, поради възможността от непредвидени
промени, и да позволяват коригиране на посоките на действия.
Целта на разработване на Стратегия на организацията е да се
определят начините за справяне с несигурността на бъдещото и
рисковете на средата. В стратегията се разглеждат ситуации, свързани с
конкурентни организации и често такива, породени от конфликт на
интереси и оказващи влияние на бъдещето на организацията. Една
актуална и действаща стратегия за управление на дадена организация е
политически документ, който оказва влияние на всички нива в
организацията.
Понятието стратегия (от гръцки език – strategos) произхожда от
думите stratos – войска и ago – водя. Съществуват различни и много на
брой определения за стратегия.
В сферата на сигурността и отбраната, за някои, тя е наука и
изкуство за успешно водене на война и постигане на желания краен
резултат, разбира се – победа. Според Карл фон Клаузевиц стратегията е
начинът на въвличане в сражение за целта на войната. За Хелмут фон
Молтке стратегията е практическа адаптация на общо разполагаемите
средства за постигане на целта на войната. Лиддел Харт я определя като
изкуство за разпределение и прилагане на военни средства за изпълнение
на целите на политиката. Според Андре Бофре стратегията е изкуството
на диалектиката на силата или по-точно изкуството на диалектиката на

24
две противопоставящи се желания, използващи сила, за разрешаване на
спор. За Ж. С. Уайли стратегията е план за постигане на някаква цел:
целта, заедно със системата от мерки за нейното постигане. А Мъррей и
Гримсли определят стратегията като процес на постоянна адаптация към
променящите се условия и обстоятелства в свят, в който доминират
шансът, неопределеността и неяснотата13.
Динамичната промяна на средата на сигурност в съвременния свят
е една от причините за промяна и в организациите от сектора за сигурност
и отбрана. Факторите, които оказват влияние са много, като някои от тях
са: появата и развитието на терористичните организации, разпространението
на оръжия, трафикът на хора, финансови кризи, ограничения в бюджета
за отбрана и други.
Международната обстановка е силно изострена през последните
години. Промените в икономическата и политическата картина в
международен план предизвикват силно разделение между държавите.
Търговските и икономическите връзки между държавите, комуникацията
и нормалния диалог между тях се ограничават. Оттук следва и
повишаване на военните рискове и несиметричните заплахи.
Различни процеси, държавни и недържавни субекти оказват влияние
върху системата на международните отношения. Такива процеси са
глобализацията, миграцията, военните конфликти, влошаването на
междудържавния диалог, развитието на тероризма, глобалните процеси,
свързани с климатичните промени, проблеми с продоволствието и други.
Главен генератор на колективна сигурност в променящата се
международна среда остават съюзите, като ЕС и НАТО. Основни
предизвикателства пред тях са – консенсусът по миграционната
политика, хибридните заплахи и популизма.
Многопосочните изменения в средата на сигурност ни изправят
пред редица предизвикателства, налагащи изграждане на отбранителни
способности, адекватни не само на настоящите, а и на бъдещи условия.
За да бъде адекватен отговорът на съвременните заплахи, вече не е
достатъчно да се използват само и единствено въоръжените сили на
държавата.


13
Определение за стратегия и стратегически процес на управление. Достъпно на: https:
//obuch.info/proekt--bg051po001-04-0016-novi-vzmojnosti-za-uchene-prez-
celi.html?page=8 [Последно видян: 24.04.2019 г.].

25
 Въоръжените сили играят важна роля за осигуряване на стабилна
среда на сигурност, подготовка и осъществяване на защита на
териториалната цялост и независимост на Република България. Тяхното
развитие трябва да бъде синхронизирано с процесите, протичащи в
Съюзите, в които Република България участва, за да бъдат в състояние да
изпълняват своята роля, дефинирана в Конституцията на страната, както
и поетите ангажименти, свързани с колективната отбрана на НАТО и
Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.
Колективната отбрана на Алианса е най-надеждното средство за защита
на всеки съюзник и въоръжените сили се изграждат и подготвят за
изпълнението на своите задължения в този контекст14.
Съвременната среда на сигурност и тенденциите за заплахи за
сигурността на страната са все по-динамични и по-трудно предвидими.
Поради тази причина е необходима поддръжка на съществуващите и
изграждане на нови отбранителни способности, адекватни на новите
условия.

1.3. Основни подходи при плaнирaне нa отбрaнaта

„Отбраната е на първо място вид военни действия, но и съвкупност

от мероприятия, осигуряващи подготовката и оптималното използване на
силите и средствата, духовния фактор, релефа в широкия му аспект и
инфраструктурата на страната за отразяване нахлуване на противник в
случай на агресия“ (Simeonov 2014, p. 29).
Плaнирaнето нa отбрaнaтa е плaнирaне в дългосрочен плaн. Освен
дългосрочно (10 – 30 години), плaнирaнето може дa бъде средносрочно
(4 – 6 години) и крaткосрочно (1 – 3 години). Доц. д-р Ивaн Вълков
предстaвя схемaтично последовaтелносттa нa плaнирaнето в отбрaнaтa
(Valkov 2020, p. 17), от което се виждa – след кaто се вземaт под внимaние
средaтa нa сигурност и нaционaлните приоритети, се преминaвa към
политикaтa зa сигурност, към политикaта за отбрана, след което и през
видовете плaнирaне.
Дългосрочното плaнирaне нa отбрaнaтa е процес, при който се прaви
aнaлиз нa бъдещaтa средa нa сигурност и се рaзрaботвaт плaнове и

14
БОЦЕВ, А., 2019. Дългосрочно развитие на въоръжените сили в контекста на
стратегическия преглед на системата за защита на националната сигурност и
стратегическия преглед на отбраната. [Лекция на началника на отбраната генерал
Андрей Боцев за тържествено откриване на учебната 2019 – 2020 година във Военна
академия „Г. С. Раковски”].
26
структури нa въоръжените сили, зa дa отговaрят те нa бъдещите
предизвикaтелствa. Целтa нa дългосрочното плaнирaне нa отбрaнaтa е дa се
постигне бaлaнс между променливите нaчини, средствa и крaен резултaт.
През годините в облaсттa нa отбрaнaтa се прилaгaт рaзлични
подходи зa плaнирaне. Няколко aмерикaнски изследовaтели дaвaт
дефиниция нa повечето от подходите при плaнирaне нa отбрaнaтa още
през 90-те години нa минaлия век, кaто рaзглеждaт силните им стрaни и
потенциaлните им проблеми. В зaвисимост от фокуса подходите могaт дa
се рaзделят нa няколко групи.

1.3.1. Подходи, фокусирaни върху процесa нa плaнирaне

При подхода плaнирaне „отгоре-нaдолу“ (top-down), процесът на

планиране зaпочвa с уточнявaне нa политикaтa, интересите и целите нa
нaй-високо ниво. Рaзрaботвaт се стрaтегии в подкрепa нa цялостнaтa
политикa и цели, след което подходът продължaвa нa по-ниските нивa.
Кaто предимство нa подходa може дa се отбележи, че при него се
интегрирaт рaзлични инструменти и се използвa системaтичен подход,
който основно е нaсочен към крaйнaтa цел. Недостaтъци нa подходa сa
липсaтa нa обрaтнa връзкa между нивaтa нa плaнирaне, кaкто и приемaнето
нa решениятa нa горните нивa кaто дaденост, без прaво дa се оспорвaт.
При подхода плaнирaне „отдолу-нaгоре“ (bottom-up) aкцентът е
върху нaстоящите способности нa въоръжените сили и подпомaгa
подобрявaнето нa нaстоящите военни плaнове. Недостaтъкът нa подходa
се състои в пренебрегвaнето нa бъдещето (зaплaхите и необходимосттa
от рaзвитие нa способностите нa въоръжените сили или изгрaждaне нa
нови) и се губи предстaвa зa голямaтa кaртинa, пропускaт се основни,
големи проблеми и предизвикaтелствa.
При подхода плaнирaне с огрaничени ресурси (Resource-
constrained) целтa е осигурявaне нa способности, които дa сa устойчиви
в рaмките нa предостaвен бюджет. Порaди възможносттa от нaрушения в
бюджетa и неговaтa огрaниченост, при този подход не се влaгaт усилия и
средствa зa плaнирaне нa нови или усъвършенствaне нa вече съществувaщите
структури нa силите, което е и основният недостaтък нa подходa.

1.3.2. Подходи, фокусирaни върху степентa

нa технологичен оптимизъм спрямо исторически докaзaни фaкти

Технологичен оптимизъм – Ключовa цел зa рaзвитието е дa се

постигне оперaтивно и стрaтегическо превъзходство чрез технологиите.

27
Рaзрaботвaнето нa структурaтa нa силите се извършвa тaкa, че дa се
използвa нaпълно технологиятa. Aкцентирa се нa знaниятa и иновaциите,
нa творческия подход, нaмaлявaне броя нa евентуaлни жертви при
конфликти, увеличaвaне боеспособносттa нa силите. Недостaтък тук е
големият рaзход нa средствa зa постигaне нa мaлки цели. Рискът, който
се поемa, е твърде висок и е възможно дa доведе до дисбaлaнс нa силите.
Избягвaне нa рискa (hedging) – Целтa при този подход е
минимизирaне нa рискa. Докaзaните концепции и структури се
екстрaполирaт и рaзширявaт. Този подход продължaвa нaстоящите
нaчини, стигa дa се считaт зa успешни. Следовaтелно подходът поддържa
стaтуквото нa отбрaнителните способности и може дa се кaже, че е
консервaтивен. Предимство нa подходa е нaмaлявaнето нa неопределимосттa,
кaто се гaрaнтирa бaлaнс и гъвкaвост нa силите. Основен недостaтък е високaтa
му ценa. Освен товa подходът е ориентирaн към възможно нaй-лошия
сценaрий, който може дa се случи, кaто се подценявaт собствените и
приятелските сили и се преувеличaвaт тези нa опонентите.
Постепенно плaнирaне – Съществувaщите способности формирaт
основaтa нa нови способности. Инициирaните промени се опитвaт дa
рaзвият тези способности с известни подобрения. Експлоaтaциятa нa
крaткосрочни рaзрaботки и способности е от основно знaчение.
Постепенното плaнирaне е пример зa подход зa избягвaне нa рискa.
Историческо продължение – Подходът е подобен нa постепенното
плaнирaне. Основното при него е, че товa, което е рaботело в минaлото, ще
рaботи отново в бъдеще. Aнaлизът нa бъдещaтa оперaтивнa ефективност се
основaвa нa исторически aнaлиз. Изготвят се оценки нa минaлите
оперaции, зa дa се идентифицирaт фaкторите, които нaй-съществено сa
допринесли зa успехa/неуспехa. Тогaвa бъдещaтa структурa нa силите се
проектирa тaкa, че дa се възползвa мaксимaлно от положителните
фaктори, кaто същевременно се избягвaт отрицaтелните.

1.3.3. Подходи, фокусирaни върху функции или конкретни сценaрии,

кaто двигaтел зa измервaне нa ефективносттa

Плaнирaне, бaзирaно нa сценaрии – Този подход прилага

предстaвителен нaбор от ситуaции зa използвaне нa сили. Ситуaциите се
уточнявaт по отношение нa екологични и експлоaтaционни пaрaметри и
се формирaт облaсти зa оценкa нa способностите или системните
изисквaния спрямо формулирaните цели нa мисиятa. Сценaриите

28
предостaвят рaзличен контекст и aлтернaтиви нa бъдещи зaплaхи, и
евентуaлните нaчини и способности нa въоръжените сили зa спрaвяне с
тях. В зaвисимост от рaзличните сценaрии се определят силни и слaби
стрaни нa съществувaщите структури и отбрaнителни способности нa
въоръжените сили. Този подход е с динaмичен хaрaктер и при него се
нaсърчaвaт приоритетите. Кaто недостък може дa се отбележи, че светът
е непредскaзуем, има ретроспективност и инертност.
Плaнирaне, бaзирaно нa зaплaхa – Подходът включвa
идентифицирaне нa потенциaлни противници и оценкa нa техните
способности. Способностите или системните изисквaния се основaвaт нa
критерия зa по-добро предстaвяне нa опозициятa. „Изследвaт се
количествени и кaчествени решения нa проблемите нa отбрaнaтa“
(Valkov 2020, p. 28). Този подход се рaзличaвa от плaнирaнето, бaзирaно
нa сценaрии, по товa, че хумaнитaрните и други сценaрии, които не
предстaвлявaт зaплaхa, сa изключени от нaборa от сценaрии. Той е
нaсочен към бъдещето, към бaлaнсa нa силите в мaкро и микро aспект,
кaто aкцентът е върху военните способности. Рaзбирa се, подходът имa и
своите недостaтъци, кaкто остaнaлите. Някои от тях сa нискaтa му
aдaптивност към внезaпните промени в средaтa нa сигурност, товa, че е
прекaлено опростен и че се бaзирa нa количествени дaнни.
Мисиен – Подходът е нaсочен към изследвaне нa способностите нa
приятелските сили, незaвисимо от кризисни или бойни условия или
дaденa зaплaхa. Той имa много предимствa, кaто възможносттa която
предостaвя зa реaлнa и детaйлнa оценкa нa способностите нa много и
рaзлични военни оргaнизaции. По този нaчин приятелските сили могaт
дa подобрят своите способности и дa рaзучaт слaбостите нa
противниковите сили. Недостaтък нa подходa е възможносттa за
игнорирaне и неизпълнение нa по-висши цели, пропускaне нa
използвaнето и рaзвитието нa иновaтивни нaчини зa спрaвяне със
зaплaхите, порaди прекaленa инертност.
Финaнсов – Подходът е бaзирaн нa съответния бюджет, определен
зa плaнирaне нa отбрaнaтa. При този подход се прaви срaвнение между
нaционaлните изисквaния и грaждaнското възприемaне нa средaтa нa
сигурност. При него се изсквa дa бъдaт определени приоритети и силнa
финaнсовa дисциплинa, зa дa не се нaруши използвaнето и придобивaнето нa
ресурси. Глaвен недостaтък е възможносттa дa не се вземaт под внимaние
динaмичните промени нa средaтa нa сигурност, което би довело до

29
несъответствие нa способностите нa въоръжените сили и възникнaли или
предстоящи зaплaхи.
Плaнирaне, бaзирaно нa способности – Този подход включвa
функционaлен aнaлиз нa очaквaните бъдещи оперaции. Сaмите те не
влизaт в оценките нa изпълнението. Резултaтът от тaковa плaнирaне не
сa конкретни оръжейни системи и нивa нa окомплектовaне, a
описaние нa способностите, чрез които въоръжените сили трябвa дa
могaт дa изпълнявaт своите мисии и зaдaчи и при необходимост -
промянa в структурaтa им. След кaто се дефинирaт способностите, се
извеждaт нaй-рентaбилните и ефективни опции зa единицa физическa
силa зa прилaгaне нa тези способности. Целтa нa подходa е при прaвилно
комбинирaне нa сили, средствa и умения, дa се определят способности,
които дa отговaрят нa изисквaния кaто оперaтивнa съвместимост,
гъвкaвост и други, свързaни с нaционaлнaтa и колективнaтa отбрaнa.

Модели за планиране нa въоръжените сили

Зa плaнирaне нa въоръжените сили могaт дa бъдaт използвaни

рaзлични модели.
Модел нa Бaртлет – При него основно се aнaлизирaт промените в
средaтa зa сигурност и ресурсните огрaничения, които окaзвaт влияние
върху способностите нa въоръжените сили дa изпълнявaт мисиите и
зaдaчите си. Фокусът е върху товa дaли въоръжените сили сa
подготвени дa се спрaвят с бъдещи зaплaхи, кaто при необходимост се
изготвят нови техни структури, които дa бъдaт боеспособни дa отговорят
нa предизвикaтелствaтa с цел дa изпълнят зaдaчите си. В моделa сa
включени стрaтегиите, въоръжените сили кaто средство, възможният
риск, крaйният резултaт, кaто всички те сa под влияние нa промените в
средaтa нa сигурност и огрaничениятa нa ресурсите, чрез които дa се
реaлизирa желaният крaен резултaт.
Всякa държaвa използвa рaзличен модел зa стрaтегическо
плaнирaне. Според доц. д-р Георги Цветков общaтa концепция се състои
в рaзбирaнето, че военнaтa способност се придобивa и рaзвивa чрез
съглaсувaни действия по всички елементи, взети зaедно (Tsvetkov 2020,
p. 43). Зa определяне на необходимите способности нa въоръжените сили
се прaви преглед нa всеки от елементите, нaречени още имперaтиви. При
aнaлизa се проверявa aдеквaтносттa нa имперaтивите, нaличието нa

30
дефицити и получили се несъответствия, които се описвaт и
документирaт.
В НAТО е приет моделът DOTMLPFI – Доктринa/Doctrine (D),
Оргaнизaция/Organization (O), Подготовкa/Training (T), Мaтериaлни
средствa/Materiel (M), Лидерство и обрaзовaние/Leadership (L), Личен
състaв/Personnel (P), Инфрaструктурa/Facilities (F), Оперaтивнa
съвместимост/Interoperability (I), чрез който се извършвa aнaлизът нa
имперaтивите.
Моделът е рaзрaботен от Министерството нa отбрaнaтa нa СAЩ.
Oперaтивнaта съвместимост (I) е добaвенa от НAТО предвид, че не
всички нaционaлни способности могaт дa се използвaт в колективнaтa
отбрaнa. Рaзбирa се не трябвa и дa имa дублирaне нa способности, зa дa
могaт ресурсите дa бъдaт нaсочени прaвилно. Основнaтa цел нa моделa е
рaзвитието нa интегрирaни съвместни способности. Под внимaние се
вземaт всички възможни комбинaции зa рaзвитие нa имперaтивите,
включени в името нa моделa. Плaнирaнето чрез този модел е
интердисциплинaрно и води до иновaции при решaвaне нa проблемa с
дефицит нa способностите.
Всеки един от имперaтивите може дa се рaзглеждa
първонaчaлно поотделно и след товa дa се определи отношението му
спрямо другите. Всякa промянa в един от тях води до рaзличнa
способност. Кaкто и пренебрегвaнето дори нa един би довело до дефицит
нa способности. От знaчение сa не сaмо сaмите имперaтиви, a и връзкaтa
помежду им. Нaпример въвеждaнето нa нов мaтериaл може дa доведе до
промени в доктрини, в обучението нa личен състaв или дори на сaмaтa
структурa. Чрез моделa се обхвaщa широк спектър от потенциaлни
решения зa рaзвитие и създaвaне нa необходими способности нa
въоръжените сили зa решaвaне нa постaвените им зaдaчи. Зa дa се създaде
новa способност понякогa е достaтъчно стaрaтa дa се приложи по
иновaтивен нaчин, без дa се променят други имперaтиви. Използвaнето
нa моделa води до рaзвитие нa творческото мислене от стрaнa нa
плaнирaщите, което от своя стрaнa води до изненaдвaщи комбинaции.
Рaзвитието нa способности е едно непрекъснaто търсене нa
възможно нaй-добрaтa комбинaция, която дa съответствa нa промените
нa средaтa нa сигурност. Дори и при нaмеренa тaкaвa комбинaция е
необходимо, зa последвaщо рaзвитие нa способносттa, дa ѝ се прaви
проверкa чрез моделa и при необходимост дa се прaвят промени.

31
 Във Великобритaния се използвa моделът TEPIDOIL –
Подготовкa/Training (T), Оборудвaне/Equipment (E), Личен състaв/Personnel
(P), Информaция/Information (I), Доктрини/Doctrine and concepts (D),
Оргaнизaция/Organisation (O), Инфрaструктурa/Infrastructure (I), Логистикa
(Осигурявaне)/Logistics (L).
Кaкто и при остaнaлите модели, и при този се aнaлизирaт всички
линии нa рaзвитие, зa дa се рaзвият нaстоящите способности или дa се
създaдaт нови. Вaжно е дa се отбележи, че личният състaв и оборудвaнето
нямa кaк сaми дa доведaт до способности.
В Aвстрaлия е приет моделът Fundamental Inputs to Capability –
Оргaнизaция/Organization, Личен състaв/Personnel, Колективнa
подготовкa/Collective Training, Основни системи (Bъоръжения)/Major
Systems, Достaвки (Зaпaси)/Supplies, Инфрaструктурa/Facilities,
Осигурявaне/Support, Комaндвaне и мениджмънт/Command and
Management.
В Бългaрия се използвa моделът Доктрини и концепции,
Оргaнизaционнa структурa, Подготовкa, Мaтериaлни средствa,
Личен състaв, Комaндвaне и упрaвление, Инфрaструктурa,
Оперaтивнa съвместимост. Той до голямa степен се доближaвa до
моделa, използвaн в НAТО, порaди фaктa, че държaвaтa ни е членкa нa
Aлиaнсa.
Подходът зa плaнирaне нa отбрaнaтa, който се използвa в
Бългaрия, е подходът, бaзирaн нa способности. Според доц. д-р Ивaн
Вълков „… плaнирaнето, бaзирaно нa способности, е плaнирaне в
условия нa неопределеност зa осигурявaне нa способности, подходящи зa
определянето нa широк спектър съвременни предизвикaтелствa и
обстоятелствa в рaмките нa ресурсни и прaвни огрaничения“ (Valkov
2009, p. 21). В съвременнaтa бързо променящa се средa нa сигурност и
хибридни зaплaхи този подход е нaй-подходящ зa плaнирaне нa
отбрaнителни способности. При определяне нa необходимите способности
се вземaт под внимaние промените в средaтa нa сигурност, нaстоящите
способности, кaто се прaви aнaлиз нa готовносттa и дaли те сa достaтъчни
зa отговор нa бъдещите зaплaхи. Подходът предостaвя възможност дa се
премaхнaт рaзноглaсиятa нa ниво политикa, свързaни с рaзбирaниятa зa
рaзвитие нa силите в динaмичнaтa средa нa сигурност. Рaзбирa се, е
необходим контрол и проверкa нa постигнaтите резултaти – дaли те

32
отговaрят нa постaвените цели, нa aмбициите, използвaните ресурси и
aко е необходимо, дa бъдaт коригирaни.
Всякa държaвa избирa подходa и моделa нa плaнирaне нa
отбрaнaтa и рaзвитие нa отбрaнителните способности нa въоръжените ѝ
сили. Имa много и рaзлични тaкивa, но не може дa се кaже еднознaчно
кой е нaй-добрият. Всеки един имa своите предимствa и недостaтъци. Зa
постигaне нa постaвените нaционaлни и съюзнически цели, мисии и
зaдaчи е необходимо дa се плaнирaт и рaзвивaт способности, които дa сa
оперaтивно съвместими и дa отговaрят нa постоянно променящaтa се
съвременнaтa средa нa сигурност.
Въоръжените сили трябвa дa сa подготвени дa дaдaт aдеквaтен
отговор нa бъдещите предизвикaтелствa и зaплaхи, кaкто и дa сa
гъвкaви, зa дa могaт дa реaгирaт при неочaквaни промени.

1.4. Модел на национално отбранително планиране

на Република България

Националното отбранително планиране е система от процеси на

придобиване и развитие на способности или елиминиране на
съществуващи такива. При управлението на такава сложна система е
необходимо да се осигури възможност освен за решаване на наследени
от миналото проблеми, справяне с текущи потребности и заплахи за
националната сигурност, да се дефинират и цели в дългосрочен план за
навременна и адекватна реакция на динамично променящата се среда на
сигурност и осигуряване на всеобхватност и гъвкавост при формиране и
реализиране на отбранителната политика на страната.
Отбраната на страната се осъществява при ефективно използване
на националния отбранителен потенциал, включващ въоръжените сили и
невоенни компоненти15. В Конституцията на Република България е
записано, че въоръжените сили са призвани да гарантират суверенитета,
сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална
цялост16.
Успехът на отбраната на всяка страна в съвременните условия
зависи все повече от интегрирано и интелигентно използване на военните

15
Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България. Член 7. Държавен
вестник, бр. 35 от 12 май 2009 г., посл. изм. и доп. бр. 14 от 10 фувруари 2023 г.
16
Конституция на Република България. Член 9. Държавен вестник, бр. 56 от 13 юли
1991 г., посл. изм. и доп. бр. 100 от 18 декември 2015 г.
33
и гражданските способности на системата за отбрана, при отчитане на
всички фактори, които формират средата на сигурност (Ginev 2020,
pp. 31 – 32).
Поради сложността на средата на сигурност и хибридния характер
на съвременните заплахи е необходимо изграждане и развитие на
национални отбранителни способности – военни и граждански
(невоенни), за преодоляване на нови предизвикателства и
неутрализиране на неблагоприятни въздействия.
Отбранителната способност се определя като възможност за
изпълнение на действие/действия за постигане на определена цел/цели
или желан краен резултат при определени условия и в съответствие с
приети стандарти17.
Съгласно нормативната уредба, чрез която се узаконяват
процесите в системата за отбрана, има два основни субекта –
въоръжените сили (военен компонент) и невоенен компонент. От
определението за система за отбрана на страната, дадено в чл. 37 на
Националната отбранителна стратегия, може да се направи извод, че в
състава на невоенния компонент влизат много и различни институции,
организации и структури с възложени военновременни задачи.
В зависимост от организационната принадлежност, задачите и
отговорностите, свързани с военновременните планове, се открояват
следните елементи на гражданския компонент: органи за стратегическо
ръководство, командване и управление, структури и сили от
военновременния състав на въоръжените сили, министерства и
ведомства, териториални органи, юридически лица, граждани и техните
организации.
Целите и задачите на отбраната на страната са дефинирани в
различни нормативни документи. Техният преглед и анализ водят до
извода, че гражданският компонент подпомага изграждането,
поддържането и развитието на отбранителните способности, както и
осигурява гражданските ресурси за отбраната. Мисията на гражданския
(невоенния) компонент не е точно определена, но той трябва да осигурява
необходими ресурси (финансови, човешки, материални и други), да
подпомага функционирането на държавата, както и да участва в защитата

17
Министерство на отбраната, 2016. Нaционaлнa отбрaнителнa стрaтегия нa
Републикa Бългaрия, с. 17. София. [Приета с РМС № 283 от 18 април 2016 г.].

34
на суверенитета, териториалната цялост и независимостта на страната
при различни условия.
В Приложение № 1 от ПМС № 286 от 18.10.2011 г. са определени
гражданските способности, които гражданският компонент трябва да
поддържа. От тях произтичат и функциите на компонента, а именно:
управление, защита, осигуряване, поддържане, възстановяване и
изграждане.
Основавайки се на мисията и функциите, могат да се определят
съответно и задачите на гражданския компонент. За да бъде успешна
отбраната на страната, е необходимо да се използват и гражданските, и
военните способности заедно, а не да се разграничават.
Почти всяка съвременна държава участва в даден съюз като НАТО
и/или Европейския съюз. От държавите членки се изисква да изпълняват
задълженията, които са поели към Съюзите, като в тях влизат и
развитието и предоставянето на отбранителни способности за колективна
отбрана. Следователно задачите на гражданския компонент са задачи,
изпълнявани в интерес на националната отбрана на страната и задачи,
изпълнявани в интерес на колективната отбрана.
Първият вид задачи се разделят на два вида в зависимост от
партньорите, с които се изпълняват: самостоятелно; с въоръжените сили
или с други субекти, различни от въоръжените сили.
Вторият основен вид задачи е необходимо да бъдат съобразени с
базовите изисквания за устойчивост на гражданската подготвеност в
НАТО (осигурена непрекъсваемост на управлението и на критични
правителствени услуги; устойчивост на енергийните доставки;
способност за ефективно справяне с неконтролираното движение на
хора; устойчивост на доставките на храна и вода; способност за справяне
с масови жертви; устойчивост на гражданските комуникационни
системи; устойчивост на гражданската транспортна система)18.
За да бъдат изпълнени мисията, функциите и задачите на
гражданския компонент, е необходимо да се изграждат и поддържат
граждански способности. Планирането трябва да е качествено, за да бъде
устойчиво управлението. Ролите и отговорностите на участващите
организации и институции трябва да са ясно определени.

18
Министерство на отбраната, 2018. Концепция зa рaзвитие нa системaтa нa
отбрaнително-мобилизaционнaтa подготовкa нa стрaнaтa, с. 6. София. [Приета от
Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към
Министерския съвет, с Протокол № 4 от 25 май 2018 г.].
35
 Според Националната отбранителна стратегия на Република
България отбранителната способност е съвкупност от следните
императивно неделими компоненти: доктрини, организационна
структура, подготовка, материални ресурси, личен състав, командване и
управление, инфраструктура, оперативна съвместимост19. За
гражданските способности, които се изграждат чрез процес на
гражданско планиране, са определени други императиви, като в по-
голямата си част се препокриват с по-горе цитираните. Това „… са:
концепции и доктрини; организация; човешки ресурси; подготовка;
инфраструктура; мощности и запаси“20. При анализ на двата документа
се вижда, че липсва единно разбиране за императивите на отбранителните
способности.
Както бе споменато вече, националните отбранителни способности
са съвкупност от военни и невоенни способности. За изграждането,
поддържането и развитието им имат задължения и отговорности не само
въоръжените сили, но и елементите на гражданския компонент. Оттук
идва и необходимостта документите, свързани с планирането на
способности, да бъдат ревизирани и съгласувани.
Отбраната е основна държавна дейност, чрез която се гарантира
националната сигурност, суверенитета, териториалната цялост и
независимостта на държавата. Тя осигурява създаване, поддържане и
използване на необходимите ресурси на страната за формиране и
поддържане на стабилна среда на сигурност21.
При планирането, подготовката и реализирането на отбраната на
страната основни нормативни документи са Конституцията и законите на
Република България. Разбира се, като държава – членка на ЕС и НАТО –
Република България е длъжна да изпълнява поетите ангажименти, като
се съобразява с Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и
колективната отбрана на НАТО. За да постига поставените си цели в
областта на сигурността и отбраната, страната трябва да използва

19
Министерство на отбраната, 2016. Нaционaлнa отбрaнителнa стрaтегия нa
Републикa Бългaрия, с. 17. София. [Приета с РМС № 283 от 18 април 2016 г.].
20
Министерство на отбраната, 2018. Концепция зa рaзвитие нa системaтa нa
отбрaнително-мобилизaционнaтa подготовкa нa стрaнaтa. Член 49. София. [Приета
от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките
към Министерския съвет, с Протокол № 4 от 25 май 2018 г.]. 
21
Министерство на отбраната, 2021. Прогрaмa зa рaзвитие нa отбрaнителните
способности нa въоръжените сили нa Републикa Бългaрия 2032, с. 7. София.
[Приета с РМС № 86 от 01 февруари 2021 г.].
36
ефективно националните отбранителни способности: военни и невоенни,
като при изпълнение на специфични задачи те могат да бъдат и
гражданско-военни.
За да бъде отбраната успешна, е необходимо разпределение на
задачите между военния и невоенния компонент. Разбира се, основните
задачи се поставят на военния компонент. За изпълнението на някои от
допълнителните задачи е необходимо включването на невоенни
институции, като дейностите са на междуведомствено ниво.
За подготовката и осъществяването на отбраната на страната се
възлагат права и задължения на въоръжените сили на Република
България, на държавните органи, на органите на местното самоуправление
и местната администрация, на юридическите лица и на гражданите22.
Основни функции при осъществяване на отбраната на страната
имат Народното събрание, президентът на републиката, Министерският
съвет и министърът на отбраната.
В зависимост от своите компетентности в сферата на сигурността
и отбраната задължения имат и почти всички министерства, агенции,
служби, банки, областни управители и кметове на общини, включително
и Българският червен кръст. От особено значение е осъществяването на
координация между ведомствата. Важно е да се отбележи, че възложените
функции и задачи на невоенния компонент, свързани с отбраната на
страната, основно се различават от тези в мирно време по своя обем и
условията, в които ще бъдат изпълнявани, поради динамичната промяна
в средата на сигурност. Също така, чрез акт на Министерския съвет се
определят условията и реда, по които част от структурите от невоенния
компонент участват в състава на въоръжените сили.
В обобщение можем да кажем, че чрез планирането се определят
дългосрочни и крaткосрочни цели, като се рaзрaботвaт стрaтегии и
планове зa действия, в които се описват способите зa постигaнето нa тези
цели, последвани от формулирaне нa политики, процедури, прaвилa и др.
зa изпълнение нa стрaтегиите и плaновете. Зa постигaне нa постaвените
нaционaлни и съюзнически цели, мисии и зaдaчи, зaдължениятa и
отговорностите, свързани с изгрaждaнето, поддържaнето и рaзвитието на
национални отбранителни способности (военни и невоенни) са
рaзпределени между въоръжените сили и елементите нa грaждaнския

22
Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България. Член 3. Държавен
вестник, бр. 35 от 12 май 2009 г., посл. изм. и доп. бр. 14 от 10 февруари 2023 г.
37
компонент, като същите са описани в отделни нормативни документи.
Липсвa единно рaзбирaне зa имперaтивите нa военни и граждански
отбрaнителни способности, което налага актуализация на нормативната
база за планиране на национални отбранителни способности и
определяне на общи норми и предписания за национални отбранителни
способности (военни и граждански).

38
 ВТОРА ГЛАВА

ПЛАНИРАНЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИ СПОСОБНОСТИ

Всяка съвременна държава организира своята национална защита

и взема участие в колективната защита на Съюзите, в които членува. За
осъществяване на националната си сигурност и изпълнение на поетите
ангажименти към колективната защита, държавите планират своите
отбранителни способности. Подходите, които се използват при
планирането, са различни за всяка държава. Различията се пораждат от
традициите (граждански/военни), свързани с планиране и вземане на
решения, от културата на националната сигурност, включително и от
ролята на управлението на страната при планиране на отбраната, от
стратегическата среда на страната и от това как се възприемат промените
в нея, от архитектурата на гражданско-военните отношения на конкретната
страна. Гражданско-военните отношения „… дават основата за добър
гражданско-военен диалог по всички основни проблеми, свързани със
сигурността и предполагащи взаимодействие. Те могат и трябва да
отговорят на очакванията за колективната сигурност и отбраната като
стратегически приоритети, по които политиците и обществото да бъдат
единни, да действат ефективно и национално отговорно“ (Kisyov 2016,
p. 135).
Планирането е основният механизъм, чрез който се вземат
решения, касаещи както придобиването на скъпа отбранителна техника,
така и способността да се възпира воденето на военни действия или при
необходимост да се взема участие в такива.

2.1. Планиране на отбранителните способности в НАТО

2.1.1. Структури на НАТО, свързани с отбранителното планиране

Преди реформите през 2010 г. върховен орган по въпроси,

свързани с интегрираната военна структура на НАТО, е бил Комитетът
за отбранително планиране (Defence Planning Committee, DPC). Основни
негови отговорности са били – наблюдение на процеса на планиране на

39
силите на Алианса и предоставяне на насоки за тяхното развитие.
Комитетът e изпълнявал взетите решения относно колективната отбрана
от участващите страни. Също така e утвърждавал поставените цели на
силите и действията на министерствата, свързани с бъдещото
отбранително планиране на НАТО. Решенията в Комитета са вземани с
единодушие. Срещите са се осъществявали два пъти годишно на ниво
министри на отбраната и при необходимост – на ниво посланици.
Работата на Комитета била подпомагана от други комитети със
специфични отговорности, като Комитетът за преглед на отбраната
(Defence Review Committee), също разпуснат през 2010 г. След
разпускането на Комитета за отбранително планиране, през 2010 г.,
функциите и отговорностите му са поети от Северноатлантическия съвет.
Северноатлантическият съвет е основен орган за вземане на
политически решения в НАТО. Също така е единственият орган, който е
създаден с учредителния договор на Алианса. Делегирани са му права да
създава помощни органи – така наречените комитети. През годините
Съветът създава цяла мрежа от комитети, подпомагащи дейностите му в
различни сфери, като се започне от политически до технически или
оперативни. Комитетите имат основна роля в процеса на вземане на
решения в НАТО, предоставяйки основната рамка за държавите членки,
в която чрез обмен на информация, консултации и постигане на
споразумения да се вземат решения. Към някои от комитетите се създават
и работни групи. Основен принцип при вземане на решение, който се
прилага на всички нива от структурата на даден комитет, е принципът на
постигане на пълно съгласие от всички страни членки по даден въпрос.
Всяка страна членка има представители на всички нива в структурата на
комитетите в областите на дейност на НАТО, в които тя взема участие.
Основни комитети на НАТО са: Северноатлантическият съвет
(NAC), Групата за ядрено планиране (NPG) и Военният комитет (MC).
При реформата на Алианса от 2010 г., заедно с промените в командната
структура и агенциите на НАТО, е направен и преглед на комитетите.
Към 2023 г. има 21 действащи комитета, както следва:
• Депутатски комитет (Deputies Committee).
• Политически комитет (Political Committee).
• Комитет за партньорства и кооперативна сигурност (Partnerships
and Cooperative Security Committee).

40
 • Комитет по отбранителна политика и планиране (Defence Policy
and Planning Committee).
• Комитет по разпространението (Committee on Proliferation).
• Консултативен, команден и контролен съвет (Consultation,
Command and Control Board).
• Комитет за оперативна политика (Operations Policy Committee).
• Работна група на високо ниво по контрол на обикновените
оръжия (High Level Task Force on Conventional Arms Control).
• Координационен комитет за проверка (Verification Coordinating
Committee).
• Конференция на националните директори на въоръженията
(Conference of National Armaments Directors).
• Комитет по стандартизация (Committee for Standardization).
• Комитет по логистика (Logistics Committee).
• Съвет за политика и планиране на ресурсите (Resource Policy
and Planning Board).
• Комитет за противовъздушна и противоракетна отбрана (Air
and Missile Defence Committee).
• Авиационен комитет (Aviation Committee).
• Комитет за гражданско планиране при извънредни ситуации
(Civil Emergency Planning Committee).
• Комитет по публична дипломация (Committee on Public
Diplomacy).
• Комитет по операции и учения на Съвета (Council Operations
and Exercises Committee).
• Комитет по сигурността (Security Committee).
• Комитет за гражданско разузнаване (Civilian Intelligence
Committee).
• Архивен комитет (Archives Committee).
NATO (North Atlantic Treaty Organization) включва гражданска и
военна структура, различни организации и агенции23.
В Приложение 2 е показана структурата на НATО, с връзката на
двата комитета – Комитетът по отбранителна политика и планиране
(DPPC) и Комитетът за гражданско планиране при извънредни

23
North Atlantic Treaty Organization. Available on: https://www.nato.int/cps/en/natohq/stru
cture.htm [Last viewed: 09 September 2020].
41
ситуации (CEPC), които имат основна роля при планиране на
отбранителни способности.
Гражданската структура е изградена от Щаб на НАТО,
Постоянни представители и национални делегации и Международен
персонал. Към Международния персонал са сформирани офиси и отдели.
В Отдела за отбранителна политика и планиране (Defence Policy and
Planning Division) са структурирани двата комитета (DPPC и CEPC),
които имат преки отговорности, свързани с планирането на отбранителни
способности. Освен тях Отделът включва и Комитет по логистика (LC) и
Гражданско планиране при извънредни ситуации (Civil Emergency
Planning).
Комитетът по отбранителна политика и планиране е висшия
консултативен орган на NAC по въпроси, свързани с отбраната. Неговата
роля е водеща при осъществяване на взаимодействието между страните
– членки на Алианса – по въпроси, свързани с ангажиментите им в
областта на сигурността и отбраната. Неговите компетенции са свързани
с реформи на агенциите, трансформации, финансиране, придобиване,
планиране, развитие на отбранителни способности. Негова задача е и
управлението на процеса за планиране на отбраната на НАТО. Постоянен
председател е Помощник-генералният секретар по отбранителна политика
и планиране (The Assistant Secretary General for Defence Policy and
planning). При управление на Процеса на планиране на отбраната на
НАТО (NATO Defence Planning Process, NDPP) председател е Заместник-
генералният секретар на НАТО, а заместник-председател е Заместник-
помощникът на генералния секретар на Отдела за отбранителна политика
и планиране. Председателството на DPPC е гъвкаво и зависи от темите,
които ще се обсъждат.
Комитетът за гражданско планиране при извънредни ситуации
е консултативния орган на НАТО по въпроси, свързани със защита на
цивилното население и използване на граждански ресурси в подкрепа на
целите на НАТО. Той предоставя на Алианса способности в областта на
сигурността и отбраната, свързани с подготовката на адекватен отговор
на предизвикателства и заплахи като тероризъм, осъществяване на
хуманитарна помощ и справяне с последствията при бедствия и аварии и
защита на критичната инфраструктура на Алианса и на страните членки.
СЕРС предоставя гражданска експертиза при необходимост, координира
планирането в различни области, като осигурява гражданска подкрепа на

42
военните операции на Алианса, както и на националните власти, при
възникнали граждански извънредни ситуации.
Комитетът координира и предоставя насоки и указания за четири
специализирани групи, които обединяват военни представители,
експерти от промишлеността и правителствата на нациите. Планирането,
координирано от Комитета, е в различни области – гражданска защита,
здравеопазване, индустриални ресурси, комуникации и други. Основна
цел е да се разработят процедури, които да се използват при възникване
на кризисни ситуации. Създавайки обширна гражданската мрежа от
министерства в различни сектори и организации, СЕРС разширява кръга
от участници в НАТО, не само министерствата на отбраната и външните
работи на страните – членки на Алианса – но и представители на
невоенния компонент на отбраната, като предоставя и интерфейс за
комуникация между тях.

2.1.2. Процес на планиране на отбраната на НАТО

Планирането на отбраната от края на Студената война е белязано

от подхода, известен като Планиране, базирано на способности
(Capability Based Planning, CBP).
CBP е разработен за справяне с радикално променящата се среда
на сигурност и заменя планирането на базата на сценарии. Като се приема
несигурността за отправна точка, вниманието на планиращите е насочено
към многофункционалността на определена специализирана платформа,
а не към описание на конкретни интегрирани операции и извличане на
специфични нужди от определени платформи. CBP заменя фокуса върху
конкретни сценарии с по-гъвкава, по-абстрактна концепция за общи
отбранителни способности.
Планирането на отбраната в НАТО е базирано на способности.
Процесът на планиране на отбраната на НАТО свързва колективно
договорени цели на Алианса за отбранителни способности с национални
планове и приоритети на държавите членки. Целта на NDPP е постигане
на договорените цели по най-ефективен начин, чрез хармонизиране на
дейностите по планиране на отбраната както на национално ниво, така и
на ниво НАТО. Чрез него следва да се улесни определянето,
разработването и предоставянето на оперативно съвместими сили.
Процесът оказва влияние върху развитието на нови национални
отбранителни способности, като за изпълнение на пълния спектър от

43
мисии на Алианса са необходими както военни, така и невоенни
способности.
Процесът на планиране на отбраната на НАТО се състои от пет
стъпки (Приложение 3)24:
• Формулиране на политически указания (Establish political
guidance). Резултатът от първата стъпка е създаване на документ, наречен
Политически указания. Той съдържа политическите указания за
планиране на отбраната. В него се определят мащаба и характера на
операциите, които Алиансът трябва да може да провежда в бъдеще,
наричани Ниво на амбиция на НАТО (NATO’s Level of Ambition). В
подкрепа на тази амбиция се определят качествените изисквания към
необходимите способности. Дефинират се приоритети и срокове.
Документът дава насоките за развитие на способностите в рамките на
отделните съюзнически държави и в НАТО, и се преразглежда на всеки
четири години.
• Определяне на изискванията (Determine requirements).
Резултатът от втората стъпка на процеса за планиране на отбраната на
НАТО е консолидиран, единен списък от изисквания, наречен
Минимални изисквания за способностите (Minimum Capability
Requirements, MCR). Стъпката се нарича още Преглед на изискванията за
способности и се предприема, и изпълнява от военните стратегически
командвания на НАТО. За да се изготви MCR, се анализират
Политическите указания, резултатите от предишни процеси на
планиране на отбраната, съгласуваните от НАТО данни от разузнаването,
поуките от предишни операции и изследванията на способностите на
държавите членки. По своята същност това е списък на броя, размера и
вида на силите, както и свързаното с тях оборудване, необходими, за да
се изпълнят поставените задачите и да се постигне Нивото на амбиция,
посочено в Политическите указания.
• Изисквания за разпределение и определяне на цели (Apportion
requirements and set target). Крайният резултат е създаване на набор от
цели за всяка държава – членка на НАТО – наречени още Национални
целеви пакети/Сини книги. Сините книги са предложението за целите,

24
The NATO Defence Planning Process (NDPP): An Overview. Defense. Standardization
Program. Available on: https://www.dsp.dla.mil/Publications/Conference-Proceedings-and-
Papers/2018-International-Standardization-Workshop-Proceedings
[Last viewed: 10 June 2019].

44
изпратено до държавите членки за преглед от тяхна страна. Целта на тази
стъпка от процеса е да се обобщят и разпределят минималните изисквания
за способности между организациите на НАТО, както и между съюзниците
– поотделно или като част от договорени многонационални сътрудничества
под формата на Пакети за целеви способности. Целевите пакети са
разработени за всеки съюзник и включват съществуващи и бъдещи
способности, свързани със съответни приоритети и срокове. След
приемане от държавите членки и обобщаване на резултатите, се изготвя
и изпраща доклад за договорените пакети и цели до Северноатлантическия
съвет, Комитета по отбранително планиране и Групата за ядрено
планиране. Трите органа, от своя страна, изпращат доклади до
Министерствата на отбраната, включващи всички разпределени цели,
заедно с оценка на възможните дефицити, свързани с Нивото на амбиция
на Алианса.
• Подпомагане на изпълнението (Facilitate implementation). Тази
стъпка е с непрекъснат характер и е насочена към подпомагане на
националните усилия за изпълнение на целите и за подпомагане
идентифицирането и прилагането на многонационални инициативи.
Държавите – членки на Алианса – изпълняват разпределените цели като
набавяне на материали, създаване на съоръжения и курсове за обучение,
подобряване на оперативната съвместимост. Тяхно задължение е да се
справят както с дефицита на националните си способностите, така и да
подпомагат реализирането на многонационалните цели и развитието на
способностите на Алианса.
• Преглед на резултатите (Review results). Крайният резултат на
последната, пета, стъпка е Доклад за способностите на НАТО (NATO
Capability Report), който се изготвя на всеки две години. При изготвянето
му се прави цялостна оценка на състоянието и степента на готовност на
силите и способностите на Алианса да изпълняват политическите
указания. В тази стъпка от процеса на планиране на отбраната на НАТО
се прави индивидуална оценка на плановете и политиките на държавите
членки, на постигнатите цели, включително направените разходи за
отбрана. При преглед на резултатите се извършва и проверка на
съществуващите военни и невоенни способности. Всяка държава –
членка на Алианса – получава документ, в който е направена оценка на
степента на изпълнение на поставените ѝ цели и при необходимост се
дават препоръки за справяне с дефицита на способности. Например може

45
да се даде препоръка за нов подход за разпределяне на съществуващите
ресурси или доставки, свързани с планирането на отбраната. Докладът за
способностите на НАТО определя посоката на развитие на способностите
в съответствие с разпределените и неразпределени национални и
многонационални изисквания за способности.
В националните и съюзническите документи за планиране са
описани настоящите и бъдещите отбранителни способности на Алианса
и на държавите членки. Но самото членство в даден Съюз не гарантира
сигурността на дадена страна от външни заплахи. Поради това е
необходимо създаването на нови или усъвършенстването на вече
съществуващи способности, които да бъдат оперативно съвместими. За
да повиши отбранителните си способности, НАТО оказва съдействие на
държавите членки при планирането и развитието на националните им
способности. Целта е с по-малък разход на ресурси в областта на
отбраната да се придобият способности, необходими за осъществяване
на колективната отбрана.
„Рисковете и заплахите, по своята същност и форми на проява,
стават все повече асиметрични и оказват съществено влияние върху
средата за сигурност в глобален и регионален мащаб“ (Stoilov 2018,
p. 123). За да отговори на бъдещи заплахи, НАТО трябва да развива
способностите си. Това е възможно, чрез привеждане на съществуващите
способности на държавите членки в съответствие с новите изисквания,
чрез по-ефективно и ефикасно използване на техните ресурси.
Съюзниците предоставят способностите, необходими за постигане на
целите или за допълване на способностите на Алианса, използвайки
подход, който е икономически ефективен, ефикасен и прозрачен. С
помощта на НАТО, като посредник, страните могат да развиват своите
способности по-лесно и на по-ниска цена.
Търсейки решения и начини да бъде подготвена за предизвикателствата
пред сигурността, Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО)
разработва стратегически концепции, чрез които се дават насоки за
бъдещото политическо и военно развитие на Алианса. При тяхното
периодично разглеждане се вземат предвид промените в глобалната
среда за сигурност, за да се гарантира, че Алиансът е подготвен да
изпълнява основните си задачи.
Официален документ, очертаващ трайната цел, същността и
основните задачи по сигурността на Алианса, е Стратегическата

46
концепция на НАТО. В нея се идентифицират основните характеристики
на новата среда за сигурност, уточняват се елементите на подхода на
Алианса към сигурността и се предоставят насоки за адаптация на
неговите военни сили.
Стратегическата концепция „Активно участие, модерна отбрана“
(Strategic Concept “Active Engagement, Modern Defence”, 2010 г.) е ясно и
решително изявление относно основните задачи и принципи на НАТО,
неговите ценности, променящата се среда за сигурност и стратегическите
цели на Алианса. Тя очертава три основни задачи – колективна отбрана,
управление на кризи и кооперативна сигурност. Промените в средата на
сигурност налагат разработването на нова стратегия. Това е и първият
основен извод в излезлия, през ноември 2020 г., Reflection paper за NATO
2030. Този документ е окончателния доклад на Работната група за
размисъл (Reflection Group), назначена от Генералния секретар на НАТО,
със задача да даде препоръки в три области25:
• Укрепване на единството, солидарността и сплотеността на
съюзниците, включително за затвърждаване централното място на
трансатлантическата връзка.
• Увеличаване на политическите консултации и координация
между съюзниците в НАТО.
• Укрепване на политическата роля на НАТО и съответните
инструменти за справяне с настоящите и бъдещите заплахи и
предизвикателства пред сигурността на Алианса, произтичащи от всички
стратегически насоки.
В доклада, разделен на три основни части, се очертават визията на
Групата за НАТО до 2030 г. и е предоставена съкратена версия на
изводите от работата на групата, дадена е оценка на основните
тенденции, оформящи средата на НАТО от 2020 до 2030 г. и са
представени препоръките на Групата, организирани тематично според
всяка от трите области, първоначално зададени ѝ от Генералния секретар.
Обединяването на препоръките на Reflection Group в рамките на
документ, като се вземат под внимание новите предизвикателства на
средата за сигурност и постигнатия напредък на Алианса от 2010 г. насам,
води до създаването на нова стратегическа концепция на НАТО, приета
през юни 2022 г. Това от своя страна изисква държавите членки да

25
Reflection paper. North Atlantic Treaty Organization. Available on: https://www.nato.int/n
ato_static_fl2014/assets/pdf/2020/12/pdf/201201-Reflection-Group-Final-Report-Uni.pdf
47
продължат своята политическа ангажираност един към друг и към
Алианса. От направения доклад става ясна необходимостта от
подобряване на способностите на НАТО за адекватно и навременно
реагиране на настоящи и бъдещи заплахи за колективната сигурност, а
оттук и развитието на нови национални отбранителни способности на
държавите – членки на Алианса.
Планирането на отбранителни способности в НАТО е процес, в
който вземат участие всички държави – членки на Съюза. За да бъдат
изпълнени нивата на амбиции на Алианса, свързани с придобиването,
развитието и изграждането на необходими отбранителни способности,
чрез които да се гарантира колективната сигурност, е необходимо тези
способности да бъдат реализирани на национално ниво и да са
оперативно съвместими. Чрез участие в програми и проекти за
генериране на съвременни отбранителни способности, държавите членки
придобиват отбранителни способности, необходими за изпълнение на
задачите им и тяхното участие в колективната отбрана.

2.2. Планиране на отбранителните способности в Европейския съюз

2.2.1. Обща политика за сигурност

Европейският съюз осигурява висока степен на сътрудничество

във всички области на международните отношения, като определя и
провежда общи политики и действия. Така се стреми към постигане на
поставените цели, дефинирани в Договора от Лисабон. Въз основа на
целите и принципите на Съюза се определят и стратегическите му цели и
интереси. Те от своя страна са свързани с Общата външна политика и
политиката на сигурност на ЕС. Съгласно Лисабонския договор –
„Компетентността на Съюза в областта на общата външна политика и
политиката на сигурност обхваща всички области на външната политика,
както и всички въпроси, свързани със сигурността на Съюза,
включително постепенното формиране на обща отбранителна политика,
която може да прерасне в обща отбрана“26.
Част от Общата външна политика и политиката на сигурност на
ЕС е Общата политика за сигурност и отбрана, ОПСО). В чл. 42, ал. 1 от

26
Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за
създаване на Европейската общност Член 24. Официален вестник на Европейския съюз
C 326/30 от 26 октомври 2012 г.
48
Договора от Лисабон е дадена за първи път дефиниция за ОПСО, според
която ОПСО осигурява на Съюза оперативен капацитет, като се
използват граждански и военни средства. Съюзът може да ги използва
при изпълнение на мисии извън територията на Съюза, чиято цел е
осигуряване „… поддържането на мира, предотвратяването на конфликти
и укрепването на международната сигурност в съответствие с
принципите на Устава на Организацията на обединените нации“27. Всяка
една от държавите – членки на ЕС – му предоставя на разположение
граждански и военни способности с цел реализиране на целите на Съюза.
Също така държавите членки са задължени да развиват своите
отбранителни способности.

2.2.2. Развитие на европейските отбранителни способности

Общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС, която

е насочена към разрешаване на конфликти и насърчаване на
международното разбирателство, се основава на дипломацията и
спазването на международните правила. Търговията, хуманитарната
помощ и сътрудничеството за развитие също играят важна роля в
международната дейност на ЕС. Целите на външната политика и
политиката на сигурност на ЕС са:
• Опазване на мира.
• Укрепване на международната сигурност.
• Насърчаване на международното сътрудничество.
• Развитие и укрепване на демокрацията, върховенството на
закона и зачитането на правата на човека и на основните свободи.
Защитата на европейските граждани е въпрос на
междуправителствено ниво и, след присъединяване на Европейската
комисия към управлението на процеса за развитие на способностите за
отбрана, това е факт. Решенията за финансиране на развитието на
способностите са споделена отговорност между държавите членки,
Европейския парламент и Европейската комисия. Комисията, съвместно
със Съвета на Европа, взема решения, свързани с разпределянето на
бюджета на ЕС и има право да проявява инициатива при определяне на
разходи от него. Европейската комисия взема участие в изпълнението и

27
Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за
създаване на Европейската общност. Член 42, ал. 1. Официален вестник на Европейския
съюз C 326/38 от 26 октомври 2012 г.
49
оценката на програми, които са финансирани от бюджета на ЕС, като има
и възможност да делегира тези дейности.
На по-ранен етап, в основата на развитие на отбранителните
способности е многонационалното сътрудничество в областта на
отбраната и осъществяването на програми за съвместна доставка на
оборудване, базирани на междуправителственото сътрудничество на
участващите страни. Средствата се осигуряват от партньорите в
съответната програма.
За да бъдат развити и предоставени дадени военни способности не
е достатъчно само да се инвестира във военна техника, от значение са и
фактори като логистика, обучение на личен състав и други. Процесът на
развитие на способностите има различни фази, в които интересите на
въоръжените сили и на отбранителната промишленост често се
препокриват и си влияят взаимно. Засягат се политически, военни,
икономически, индустриални интереси, като участниците в процеса
могат да бъдат от и извън правителствения сектор.
Чрез този линеен процес се свързват търсенето и предлагането, а
фазите му са следните (Zandee 2017):
• определяне на изискванията;
• изследвания и технологии;
• развитие;
• закупуване/производство.
Фазите са тясно свързани и могат да се припокриват. Например:
начало на фазите на разработване и производство може да бъде дадено с
продукт от изследване, преминал успешно изпитанието. Друг пример е
възможността, предоставена на страните членки, да коригират
техническите спецификации на заявени продукти, като така променят
своите изисквания по време на фазата на разработване.
Това често води до увеличаване на разходите, забавяне на
производствени схеми, а най-големият минус е разработването на
различни видове от едно и също оборудване, което застрашава
оперативната съвместимост и стандартизацията.
Все още развитието на способности е въпрос за решаване на
национално ниво, поради което и организациите, участващи при
планиране на отбраната, са различни във всяка страна. Изискванията се
определят в зависимост от необходимите способности на въоръжените
сили от съответните военни структури. Изпълнението на тези изисквания

50
се осъществява чрез обществени поръчки и взаимодействие с индустрията
посредством дирекции и агенции, свързани със закупуване на
въоръжение. Решение за закупуване или производство в повечето страни
се взема от правителствата, като по този начин се осъществява
политически контрол.
При участие в програми за сътрудничество броят на участниците
в процеса се увеличава. Програмите за сътрудничество за развитие на
способности в Европейския съюз се осъществяват от Европейската
отбранителна агенция (European Defence Agency, EDA) и Organisation
Conjointe de Coopération en matière d’ARmement, OCCAR).
Европейската отбранителна агенция28 е институция на ЕС,
създадена през 2004 г. Основна нейна задача е развитието на европейските
военни способности. Работата ѝ е съсредоточена върху определяне на
общи изисквания, насърчаване и управление на съвместни програми за
научноизследователска и развойна дейност и определяне на случаи за
съвместни програми за въоръжение.
EDA е основен междуправителствен инструмент за приоритизиране
в подкрепа на развитието на способности на равнище ЕС. Държавите
членки, участващи в дейностите за развитие на технологии и
способности, могат да разчитат на Агенцията по въпроси, свързани със
сътрудничество и подкрепа по отношение на финансираните от ЕС
дейности в областта на отбраната. Подкрепата от страна на EDA се
изразява в осигуряване на последователно приоритизиране и
предложения на насоки за действия за многонационално сътрудничество
(осигуряване на помощ в областите на ръководене и информиране). За
постигане на поставените цели Агенцията работи по няколко основни
елемента. Някои от тях са29:
• Разработване на План за развитие на способностите, който води
до подготовка на програми за сътрудничество и разработване на
технологични карти, които да се превърнат в съвместни проекти.
• Обвързване на Плана за развитие на способности с Програмата
за стратегически изследвания и ключови стратегически дейности на
европейско ниво в една съгласувана рамка, която да предоставя интегрирани
насоки за развитие на способностите, за научноизследователски и развойни

28
European Defence Agency. Available on: https://www.eda.europa.eu/home
[Last viewed: 24 March 2020].
29
EU, 2017. Long term review of the agency – conclusions and recommendations.
[18 May 2017]. Brussels: European Defence Agency.
51
дейности, като същевременно се поддържат и иновациите в отбранителния
сектор.
• Изготвяне на всеобхватна оценка на европейските способности,
включително и на напредъка в изпълнението на поставените приоритети
в Плана за развитие на способности, като се извършва координиран
годишен преглед.
Като основна организация на ниво ЕС за подкрепа на дейности,
свързани с развитието на многонационални способности на държавите
членки по отношение на управлението при подготовка на дейностите
през целия жизнен цикъл на развитие на способности, EDA засилва
своята подкрепа. Дейностите могат да варират от научноизследователска
и развойна дейност, развитие на критични фактори, тренировки и
обучение до подкрепа за операции, включително и в индустриално
измерение.
Агенцията осъществява подкрепа на дейности за развитие на
способности на държавите членки в рамките на оперативния си бюджет.
Тя осигурява интегриран начин на работа на общностите за способности,
въоръжение, научноизследователска и развойна дейност.
EDA обхваща целия процес от търсене до доставка, но не
извършва последващите две фази – разработване и възлагане на поръчки.
Именно тук се появява и OCCAR като естествен партньор.
OCCAR30 е постоянна организация, създадена в края на 90-те
години от няколко европейски държави чрез правно обвързваща Конвенция,
която влиза в сила през 2001 г. Примери за съвместни програми за
обществени поръчки, управлявани от OCCAR, са – транспортният
самолет A400M, боевият вертолет Tiger, фрегатата Fremm и бронираното
превозно средство Boxer.
EDA и OCCAR са привилегировани партньори в развитието и
предоставянето на способности за отбрана. За да формализират на
практика съществуващите отношения на сътрудничество, EDA и OCCAR
подписват административно споразумение на 27 юли 2012 г. Следващо
споразумение за сигурност между EDA и OCCAR, допълващо Споразумението
за сигурност от 2012 г., е подписано на 08 декември 2014 г.
Развитието на способности в рамката на EDA има за цел военните
изисквания да станат осъществими решения, които да бъдат реализирани

30
WHAT DOES OCCAR DO? OCCAR-EA. Available on: http://www.occar.int/21-what-
does-occar-do [Last viewed: 05 April 2020].
52
чрез сътрудничество, в т.ч. и чрез програми за въоръжение. Така, по
искане на дадени държави членки, EDA насърчава многостранните
програми за въоръжение и подготовка. Тези програми се управляват от
организации като OCCAR.
По време на така наречената „Подготвителна фаза“ на програми
за въоръжение в EDA се извършва хармонизиране на изискванията и
планиране на изпълнението на програмата. OCCAR може да бъде
включена в тази фаза, за да се улесни последващо прехвърляне на
програми за въоръжение в организацията.
Двете организации могат да се обединят в една, която да обхване
всички фази на развитие на способности. Към момента те продължават
да съществуват поотделно и да се допълват. Фазите на развитие на
способности, разпределени в двете организации, са показани в
Приложение 4.
Според участниците в процеса на развитие на европейските
отбранителни способности, EDA, заедно с държавите членки, трябва да
ръководи процеса нагоре по веригата за определяне на приоритетите и
изискванията, които се основават на степента на амбиции на ЕС.
Вземането на решения се осъществява на заседание на
Управителния съвет на EDA, което се провежда два пъти в годината.
Представители на държавите членка са министрите на отбраната. На
заседанията има и представител на Европейската комисия, който участва
и при подготовката на самите заседания. Така се гарантира тясна връзка
между участниците. Съветът получава годишни доклади за дейностите
на EDA и предоставя насоки за бъдеща работа.
Преди присъединяването на Европейската комисия към
управлението на развитието на способностите за отбрана, изборът на
програми или проекти, финансирани от държавите членки, се е
провеждал в EDA. След това, при финансиране от страна на ЕС на
програми за научни изследвания в областта на отбраната, Европейската
комисия провежда срещи с държавите членки с цел консултации на
същите. Като основни и отговорни участници, EDA и държавите членки
имат решаващ глас в процеса на подбор.
Съдържанието на програмите за развитие на способности се
обсъжда в специализирани форуми на EDA. Процесът стартира, като
национални експерти за научноизследователска и развойна дейност
определят и приоритизират кандидат-проектите и разработват

53
технически спецификации. Финализираният пакет с предложенията за
съдържание на програмите се предава на служителите на Комисията. Те
го използват като основа за формулиране на тяхното предложение за
съдържание.
Чрез тази процедура се гарантира подход, базиран на способности,
като продължителността му е възможно най-кратка като време и
позволява надграждане на опита. За да бъде отпуснато финансиране от
ЕС чрез Европейската програма за промишлено развитие на отбраната,
Европейската комисия използва решенията на държавите членки за
иницииране на съвместни проекти за развитие на способности. При
срещи за избор на програми, ръководени от Европейската комисия,
представител на EDA препоръчва кой проект да бъде съфинансиран,
когато проектите са ръководени от EDA (осъществени от EDA или
делегирани на OCCAR).
Комисията ръководи консултативни срещи относно избора на
програма или проекти, финансирани от ЕС, но подготвителната работа
по дефинирането на съдържанието трябва да се проведе в специалните
форуми на EDA.
След приемането на програмата/проекта, Комисията председателства
консултативни срещи на участниците преди окончателния избор. EDA
взема участие в срещите, като има право да обяснява и обосновава
предложеното от нея съдържание. То се установява предварително в
рамките на заседанията на EDA, включващи държавите членки, които
делегират правото на Агенцията да представи предложението за
съдържание от тяхно име. Има предложения и от страна на държави
членки, които не са дали своето съгласие да бъдат представлявани от
Агенцията. При обсъждането им EDA запазва правото си да участва в
дискусиите. След подбора на програмата, проекторешението се проверява
от Управителния съвет и Координационния съвет на EDA, преди
окончателното приемане на програмата или проекта от Европейската
комисия.
След като програмата или проектът бъдат приети от Комисията,
EDA извършва последващото финансиране от ЕС на програми за научни
изследвания в областта на отбраната, както и за проекти за развитие,
съфинансирани от Програмата за развитие на европейската отбранителна
промишленост. (The European defence industrial development programme
(EDIDP).

54
 Докато EDA и OCCAR продължават да съществуват като тясно
свързани, но отделни организации, подобни на последния случай проекти
е възможно да бъдат предавани на OCCAR.
Като се има предвид, че OCCAR не е организация на ЕС и поради
необходимостта да се гарантира участието на ЕС надолу по веригата,
както и бъдещият продукт да отговаря на поставените за развитие на
способностите изисквания, е препоръчително изпълнението на EDIDP да
се осъществява чрез EDA. Това води до надграждане на споразумението
с OCCAR за сътрудничество.
Новата роля на Европейската комисия в процеса на развитие на
европейските отбранителни способности води до необходимостта от
допълнителен персонал с подходящ опит и знания, свързани с научните
изследвания в областта на отбраната и разработването на военна техника.
При набирането на такъв, стремежът е да се избегне дублиране с
изискванията към служителите на EDA. По този начин съществуващите
структури и мрежи от експерти на Агенцията се използват пълноценно.
Чрез взаимодействието между служителите на EDA и Европейската
комисия се гарантира навременния трансфер на знания и опит при
определяне на изискванията към отбранителните способности на ЕС и
последващия подбор на технологии за отбранителни изследвания.
Положителен е фактът, че не се води спор кой има водеща роля
при развитие на европейските отбранителни способности – EDA или
Европейската комисия. Важно е да се определят програми за развитие на
необходимите способности, тяхното финансиране или съфинансиране от
Европейския фонд за отбрана (Eropean defence fund, EDF). Разбира се,
решението е на държавите членки. Ако те решат, EDA да е основа на
процеса, е необходимо да стигнат до съгласие и във връзка с размера и
бюджета на Агенцията. Към момента, основен проблем е непрекъснатото
увеличаване на задачите на Агенцията без промяна на нейния личен
състав и бюджет. Важно е да се отбележи, че решението на този проблем
може да бъде решен от държавите – членки на ЕС – от които зависи и
предоставянето на повече финансови ресурси на Агенцията.
Друг ключов участник в развитието на отбранителните способности
е отбранителната индустрия. Както всеки друг участник, така и тя има
специфични характеристики. Тя е неправителствен участник, тъй като
повечето европейски отбранителни компании са частна собственост и
работят на търговска основа. Също така е и икономически участник –

55
отбранителните компании са важни поради приноса им за технологичното
развитие, а и осигуряват работни места и доходи за хиляди европейски
граждани.
Структурата ѝ е многопластова – има големи отбранителни
компании, известни като производители на оборудване, и обикновено те
са основни изпълнители. Изграждат платформи – кораби, самолети,
превозни средства.
Под това ниво са други компании – малки и средни предприятия,
които доставят компоненти, подсистеми или системи. Те са съществена
част от европейската отбранителна промишлена и технологична база –
European Defence Technological and Industrial Base (EDTIB). В
европейската отбранителна индустрия липсват равнопоставени условия
– основните компании разчитат на национални компании за доставка.
Поради това малките и средни предприятия са изключени от
международната конкуренция.
Отбранителната индустрия и министерствата на отбраната често
имат различия в интересите и изискванията си. Като пример може да се
даде поддържането на производствена линия и запазването на работни
места, които са от голямо значение за отбранителната индустрия, като
обаче не е задължително приоритетът им да е същият като във военната
сфера. Причина за това са различните приоритети при развитие на
отбранителните способности. Според водещи анализатори, индустрията
води изцяло процеса на закупуване на отбранителна техника, но в
действителност представители на правителствата са в тесен контакт с
отбранителните индустрии в Европа, което затруднява преценката
реално коя страна е водеща на определен етап. Търсенето и предлагането
си влияят взаимно и остава въпросът кой води и определя началните фази
на технологично развитие, и в края – самото производство.
Все още е спорен въпросът дали развитието на способностите
трябва да се основава на необходимостта. Отбранителната индустрия не
трябва да доминира при определянето на средствата, които е необходимо
да бъдат заделени за развитие и придобиване на дадена способност, но
трябва да е свързана със самия процес на развитие на способности от
самото му начало.
Производителите на военна техника са ключови участници в
предоставянето на способности. От голямо значение е да се информира

56
възможно най-широк кръг отбранителни отрасли, за да се създадат
максимални възможности за бъдещото им участие.
Като неправителствен участник отбранителната индустрия не
може да участва в официални срещи на ЕС. Следователно един
консултативен формат би бил правилния начин за включване на
отбранителната индустрия. За изследователските програми може да се
предвидят такива консултативни сесии на няколко етапа по време на
процеса на подготовка.
В началото служителите на EDA и Европейската комисия биха
могли да организират тези сесии, за да се вземат предвид становищата на
промишлеността при разработване на предложения за програми. На
следващ етап представителите на държавите членки могат да се
присъединят. Тези сесии биха могли да бъдат провеждани заедно със
заседанията на EDF с държавите членки.
Малките и средните предприятия също би било добре да бъдат
включени от самото начало на процеса, защото те често са катализатори
на технологичните иновации. Тъй като би било невъзможно всички
отбранителни компании да бъдат включени в заседанията и програмите,
всеобхватната организация на европейската отбранителна промишленост
(Aerospace and Defence Industries Association of Europe, ASD) е логично
да представлява компаниите. Чрез своята мрежа ASD ще действа като
посредник с националните асоциации на отбранителната индустрия,
които представляват отбранителни компании, разположени на
териториите на държавите членки. За Европейската програма за
индустриално развитие на отбраната ще се изисква по-редовно
ангажиране с индустриите, които явно се интересуват от участие в
бъдещата работа по развитие на способностите.
След вземане на решения относно програмното съдържание и
подбора на консорциумите, изпълнението на проектите би могло да се
извършва от индустриални консорциуми под ръководството на EDA –
OCCAR.
Развитието на европейските отбранителни способности е сложен
процес, с разнообразни участници. Основна задача на участниците е да
бъдат определени изискванията към необходимите способности, които да
бъдат изградени, за да се постигнат целите на ЕС, свързани с отбраната.
При разработване на програми и проекти за развитие на способности
вземат участие държавите членки и Европейската комисия, EDA,

57
отбранителната индустрия чрез малки и големи предприятия,
разработващи военни технологии.
Необходима е съгласуваност при определяне на приоритетите за
развитие на отбранителните способности. При подготвителните действия,
при разработване на програми и проекти е логично EDA да е водеща
организация, особено когато финансирането е от EDF. След финализиране
на предложението за програма или проект от страна на Европейската
комисия се осъществява последна проверка на организираните срещи на
Управителния и Координационния съвети на EDA.

2.3. Планиране на отбранителните способности

в Република България

При планиране се отчитат политическите амбиции за използване

на военния и невоенния компонент, факторите, които оказват влияние на
средата на сигурност, както и самата промяна. Процесите на планиране
на способности на въоръжените сили и на гражданските способности и
на ресурсите за отбрана се извършват паралелно.
Важна особеност е, че в зависимост от потребностите на
въоръжените сили се планират гражданските способности, чрез които се
допълват дефицитите от способности на военния компонент и се
осигуряват необходимите ресурси за отбрана.

2.3.1. Планиране на военните отбранителни способности

Планирането на отбраната в Република България е базирано

на способности. През 2012 г. е въведено Ръководство за планиране на
отбраната (Заповед на министъра на отбраната № ОХ-96 от 14.02.2012 г.),
базирано на способности. През 2019 г. е ревизирано и е въведено ново
Ръководство (Заповед на министъра на отбраната № ОХ-323 от
29.03.2019 г.), чиято цел е да се обобщят и представят дейностите,
взаимовръзките и отговорностите на участниците в процеса на планиране
на отбраната. Целта на процеса на планиране на отбраната е изпълнение
на националните интереси на Република България, а обект на планиране
са въоръжените сили на страната и гражданските ресурси от елементите
на гражданската инфраструктура.
Процесът на планиране на отбраната е последователност от етапите
– Формиране на отбранителната политика, Планиране на способности,
Програмиране, Бюджетиране, Изпълнение и отчет (Приложение 5).
58
 Формиране на отбранителната политика

Отбранителната политика е комплекс от цели и действия,

граждански и институционални, чрез които да се поддържат, развиват и
използват отбранителните способности на страната за осъществяване и
защита на националните ѝ интереси. Тя е основа за започване на процеса
на планиране на отбраната и съответно на провеждането му. Цялостният
процес се регламентира от министъра на отбраната. Той се инициира чрез
Указания по отбранителната политика на министъра на отбраната и
решение на Министерския съвет за провеждане на стратегически преглед
на отбраната и/или периодичен преглед на отбраната. Указанията имат
основна роля за реализиране на дейностите в процеса.
Реализирането на поставената стратегическа цел на отбранителната
политика зависи от дългосрочното планиране на отбраната и основно от
постигнатите резултати. Дългосрочното планиране зависи от приоритетите,
свързани с членството на страната в НАТО и ЕС. И разбира се, трябва да
е синхронизирано със съответните процеси в Съюзите.
За синхронизиране с планирането в НАТО (NATO Defence
Planning Process) е необходимо разработването на Указанията по
отбранителна политика да започне с отчитане на заложеното в
Политическите указания на НАТО (Political Guidance).
В Указанията задължително се включва следната информация:
• анализ на средата на сигурност и оценка на заплахите
(впоследствие от този анализ се формират условията за изпълнение на
задачите от въоръжените сили);
• ниво на амбиция за използване на въоръжените сили;
• роля на въоръжените сили;
• приоритети на отбранителната политика;
• наименования на общите (контекстните) сценарии за планиране;
• прогнозна дългосрочна финансова рамка (10 години);
• стратегически допускания и ограничения по планирането,
стратегически намерения и цели;
• организация на отчетността и контрола, както и критерии за
оценка на изпълнението31.

31
Министерство на отбраната, 2019. Ръководство за планиране на отбраната,
базирано на способности. София.
[Заповед на министъра на отбраната № ОХ-323/29.03.2019 г.].
59
 Планиране на способности

През втория етап се трансформират взетите политически решения

в способности, необходими за реализиране на поставените цели в
областта на отбраната. През този етап се определят отбранителните
способности за следващите 10 – 15 години, като се планира тяхното
изграждане, поддържане и развитие. Изготвят се План за развитие на
въоръжените сили, Инвестиционен план-програма на МО и приоритизиран
списък на способностите.
Етапът включва следните дейности:
• определяне на мисиите и задачите на въоръжените сили;
• определяне на необходимите способности;
• анализ на наличните способности;
• анализ на съответствието;
• разработване и избор на варианти за преодоляване на недостига
от способности;
• разработване на План за развитие на въоръжените сили;
• разработване на Инвестиционен план-програма на МО32.

Програмиране

Целта на този етап е планирането на ресурсите за отбрана,

необходими за реализиране на поставените цели в Плана за развитие на
въоръжените сили. Планирането и програмирането се извършват за
период от шест години.
Организацията и разпределението на основните дейности по
програмиране са определени в Ръководство за планиране, програмиране,
бюджетиране, изпълнение и отчет в отбранителните програми на
Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия.
Етапът включва следните дейности:
• планиране на ресурсите и разработване на Указания за
програмиране на министъра на отбраната за шестгодишен период;
• разработване на Програмна структура на основните програми в
МО;

32
Министерство на отбраната, 2019. Ръководство за планиране на отбраната,
базирано на способности. София.
[Заповед на министъра на отбраната № ОХ-323/29.03.2019 г.].
60
 • разработване на програмни меморандуми за шестгодишен
период;
• провеждане на програмен преглед и вземане на решение
относно разработените алтернативи на програмите;
• разработване на Меморандум на програмните решения за
шестгодишен период33.

Бюджетиране

Етапът е свързан с бюджетиране на отбранителните ресурси,

необходими за реализиране и изпълнение на Плана за развитие на
въоръжените сили. Бюджетът се изготвя за пет години, като всяка година
се прави преглед и се изпълнява този етап. Изходните документи са
Средносрочна бюджетна прогноза за съответния тригодишен период и
Проект на бюджет на Министерството на отбраната.
Етапът включва следните дейности:
• подготовка на средносрочна (тригодишна) бюджетна прогноза;
• изготвяне на проект на бюджет в програмен формат за
съответната бюджетна година и разчети за следващите две години от
бюджетната прогноза;
• окончателно разпределение на бюджета по политики, основни
програми и второстепенни разпоредители с бюджет;
• утвърждаване на Единния финансов план за материално-
техническо осигуряване и Единния поименен списък на обектите за
строителство и строителни услуги.

Изпълнение и отчет

Този етап, последен от процеса за планиране на отбраната,

базирано на способности, завършва с изготвянето на Доклад за
състоянието на отбраната и въоръжените сили.

Етапът включва няколко основни направления, а именно:

• Управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти.
• Управление на проекти.
• Научноизследователска и развойна дейност.
• Оценка на ефективност.

33
Пак там.
61
 • Контрол и одит.
• Анализ на изпълнението на проектите.
• Анализ на изпълнението на програмите.
• Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.
• Изпълнение на ангажиментите на страната към НАТО и ОПСО.

2.3.2. Планиране
на невоенните (гражданските) отбранителни способности

Съгласно Ръководството за планиране на отбраната, базирано на

способности34, дейностите по планиране на невоенния компонент от
отбранителните способности на страната се регламентират с нормативни
актове, осигуряващи готовността на страната за отбрана. Планирането на
невоенния компонент от отбранителни способности се извършва в
съответствие с потребностите на военния компонент.
Планирането на гражданските ресурси за отбрана (ГРО) е част от
отбранително-мобилизационната подготовка на страната. Тя от своя
страна е част от подготовката на страната за отбрана и включва
подготовката на населението, територията и икономиката на страната.
Целта на планирането на ГРО е осигуряване на национални ресурси за
целите на националната и колективната отбрана на страната. То е
насочено и към предоставяне на ресурси, необходими за защита на
населението, за изграждане и възстановяване на инфраструктурата на
страната, свързана с нейната отбрана.
Планирането на ГРО е система от дейности за определяне на
военновременните потребности на страната от военна и гражданска
продукция и услуги. В процеса на планиране се възлагат военновременни
задачи, разработват се военновременни планове и програми, за
осигуряването на които се сключват договори и споразумения.
Наредбата за планиране на граждански ресурси за отбрана35 – чл.
3, ал.1 регламентира – „Планирането на граждански ресурси за отбрана
се извършва от държавните органи, органите на съдебната власт,
организации, създадени със закон или с акт на Министерския съвет,

34
Министерство на отбраната, 2019. Ръководство за планиране на отбраната,
базирано на способности. София.
[Заповед на министъра на отбраната № ОХ-323/29.03.2019 г.].
35
Наредба за планиране на граждански ресурси за отбрана. Държавен вестник, бр. 49
от 29 май 2020 г.
62
органите на местното самоуправление и местната администрация,
включително техните поделения, подразделения и структурни звена, и
юридическите лица с възложени военновременни задачи по отбраната на
страната“. В чл. 4 от Наредбата са дефинирани принципите и условията,
на които се основава планирането на ГРО, а в чл. 7 са посочени етапите,
които включва. Общо етапите са 11 (Приложение 6). В повечето от тях
дейностите, които се извършват, са ясно формулирани.
На етап 1. – възлагане на военновременни задачи на държавните
органи, органите на местното самоуправление и местната администрация
и на организации, създадени със закон или с акт на Министерския съвет
– се определят военновременните задачи на държавните органи, органите
на местното самоуправление и местната администрация и на
организации, създадени със закон или с акт на Министерския съвет за
осигуряване на ГРО. Възлагането се осъществява чрез Постановление на
Министерския съвет.
На етап 2. – определяне, по компетентност, на военновременните
потребности от граждански ресурси на въоръжените сили и на другите
сили от системата за национална сигурност – потребностите се
определят в зависимост от компетентностите на задължените субекти,
като за основа се вземат стратегическите и оперативните планове,
плановете за мобилизация, разходни норми и други.
На етап 3. – определяне, по компетентност, на военновременните
потребности от граждански ресурси от министерствата,
ведомствата, областните администрации (Столичната община) и
общините (районите), необходими за населението, изграждането и
поддържането на инфраструктурата и функционирането на
икономиката и администрацията във военно време – потребностите се
определят в зависимост от числеността на населението, нормите на
потребление на необходимите за осигуряване продукти и услуги,
определените военновременни задачи и военновременен период.
Участие в този етап вземат министерства, ведомства, ресорни
министерства, области и общини.
При етап 4. – обобщаване на военновременните потребности в
Министерството на отбраната и изпращане на заявки до
компетентните държавни органи за осигуряване на граждански
ресурси за отбрана – започва планиране на ГРО от страна на ресорни

63
министерства и ведомства, след получаване на разпределените им
потребности, които трябва да осигурят.
Етап 5. е проучване от държавните органи по компетентност на
възможностите на юридически лица за производство/доставка на
стоки и услуги за военно време, за определяне на потенциални
изпълнители на военновременни задачи и изпращане на предложения до
Министерството на отбраната за включване на юридически лица в
списъка по т. 6 и за възлагане на военновременни задачи по т. 7.
Етап 6. е разработване на единен списък на юридически лица,
стратегически и други особено важни обекти, които са от значение за
отбраната на страната във военно време, на основание чл. 22, ал. 2, т.
22 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Етап 7. е възлагане на военновременни задачи на юридически лица
на основание чл. 22, ал. 2, т. 23 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България.
Етап 8. – разработване и приемане на държавен военновременен
план – държавният военновременен план е основен инструмент при
планирането на ГРО. Това е документ на стратегическо ниво, чрез който
се създава организация за осигуряване на необходимите граждански
ресурси за отбрана. Разработването се осъществява след представяне на
необходимата информация от всички задължени субекти. В него се
обединяват икономическите и финансови възможности на страната,
материалните и трудовите ресурси, необходими за максимално
задоволяване потребностите на въоръжените сили с въоръжение, бойна
техника и военно имущество, а националното стопанство и населението
– с необходимите стоково-материални ценности.
Чрез държавния военновременен план се организира: осигуряване
на граждански ресурси за въоръжените сили, населението; поддържане
на инфраструктурата; функциониране на икономиката, органите на
държавната власт и техните администрации във военно време. Той
съдържа информация за целите и задачите на държавните органи,
обобщени данни за военновременните потребности, възможности за
производство и доставка на стоки и услуги за военно време по
икономически отрасли и по териториални единици и друга информация.
Проектът на държавния военновременен план се разглежда от
Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на
доставките и се внася за приемане от Министерския съвет.

64
 Следват етап 9. – разработване на военновременни планове от
задължените субекти по чл. 3, ал. 1 в съответствие с приетия държавен
военновременен план, и етап 10. – сключване на договори или рамкови
споразумения между юридически лица с възложени военновременни
задачи и съответните държавни органи по компетентност по реда на
глава шеста от Наредбата и действащата нормативна уредба.
Последният е етап 11. – разработване на номенклатурни списъци
и нормативи (количества) на военновременните запаси, програми за
усвояване на изделия по военновременните планове, програми за
изработване на пробни и контролни (тренировъчни) серии на отбранителни
продукти, заявки към ресорните/отрасловите министерства/ведомства за
ресурсно осигуряване на военновременните планове.
Планирането на гражданските ресурси за отбрана е част от
отбранително-мобилизационната подготовка на страната. Поради
членството си в НАТО и ЕС, България е задължена да осъществява
отбранително-мобилизационната си подготовка в съответствие с целите
и задачите на съюзната и коалиционната сигурност и отбрана в двата
Съюза. За да изграждат, поддържат и развиват собствени и колективни
способности, държавите членки трябва да бъдат последователни и
ефикасни не само в самостоятелните си действия, но и да си оказват
взаимопомощ, за да притежават адекватни на съвременните и бъдещите
заплахи и предизвикателства способности (военни и граждански).
Аналог на отбранително-мобилизационната подготовка на
България на съюзно ниво в НАТО е така наречената гражданска
готовност (Civil preparedness). Взаимодействието при планиране на ГРО
и сътрудничеството, свързано с производството и доставките на други
основни продукти и услуги, които са от значение за колективната
отбрана, а не само на такива, свързани с оръжия, се осъществява чрез
механизмите на Комитетa за гражданско планиране при извънредни
ситуации в НАТО (например продукти и услуги в областите на
здравеопазването, комуникациите, транспорта, селското стопанство,
образованието и други).
За да са подготвени държавите членки и Съюзите за настоящите и
предстоящите промени в средата на сигурност, за да притежават
необходимите способности да се справят със заплахите в сектора за
сигурност и отбрана на национално и колективно ниво, те трябва да
работят заедно и да споделят отбранителни си способности – както

65
военни, така и граждански. За да бъдат използвани дадени способности,
първоначално те трябва да са планирани съгласно изискванията на
национално и съюзно ниво. Оттук е и необходимостта от
съгласуваност между процесите на планиране на отбранителните
способности на национално и съюзно ниво.
На национално ниво е необходимо да се направи анализ на вече
съществуващите способности, да се определят стъпки за тяхното
усъвършенстване и при необходимост – създаване на нови. По този начин
държавите ще притежават способности за отговор на бъдещи
стратегически заплахи. При анализа се вземат под внимание вътрешната
и външната стабилност на страната (в политически и икономически
аспект), законовата уредба и нивото на съгласуваност между властите
(съдебна, изпълнителна и законодателна), задълженията на страната след
подписване на различни споразумения и международни договори,
свързани с членството ѝ в определени съюзи като НАТО и ЕС, а оттам и
предоставените ѝ възможности за колективна отбрана.
Посредством участие в инициативи за съвместно изграждане на
общи отбранителни способности в рамките на НАТО/ЕС, чиято цел е да
се подпомагат държавите членки при изграждане, развитие и поддържане
на национални отбранителни способности, които да са оперативно
съвместими, държавите членки имат възможността да придобиват
отбранителни способности, необходими за изпълнение на националните
си цели и ангажиментите, поети от тях, свързани с реализиране на целите
на Съюзите в областта на колективната отбраната. Целта е с по-малък
разход на ресурси в областта на отбраната да се придобиват способности,
необходими за осъществяване на колективната отбрана.
Развитието на способностите е сложен процес, свързващ
търсенето от страна на въоръжените сили и предлагането от страна на
индустрията на отбранителна продукция. За да бъдат развити и
предоставени дадени военни способности, не е достатъчно само да се
инвестира във военна техника; от значение са и фактори като логистика,
обучение на личен състав и други. Управлението на развитието на
способности трябва да бъде свързано с индустрията, включващо и
малките и средните предприятия. Планирането на гражданските
способности е в пряка зависимост от потребностите на въоръжените
сили. Планирането на гражданските ресурси за отбрана позволява
намаляване на дефицитите от способности и ресурси на военния

66
компонент. А синхронизирането на планирането и на двата вида
способности би довело до подобряване на националното отбранително
планиране.

67
 ТРЕТА ГЛАВА

НАСОКИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
НА ПЛАНИРАНЕТО НА ОТБРАНИТЕЛНИ СПОСОБНОСТИ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

За да бъдат националните интереси защитени е необходимо да се

изградят, поддържат и използват отбранителни способности, които да са
адекватни на средата за сигурност. При планиране на отбраната се
акцентира върху връзката между политическите амбиции на страната във
военната сфера, ресурсите, които нацията може да отделя за отбрана, и
типа въоръжени сили и военна стратегия, които са необходими. За да се
реализират политическите амбиции е необходимо изграждане, поддържане
и развитие на способностите на въоръжени сили, при съответни ресурсни
ограничения.
Планирането се осъществява съгласно националните изисквания
и тези на НАТО и ЕС, по отношение на изграждането и поддържането на
отбранителните способности и необходимостта от ангажиране на
ресурси. Процесът на отбранително планиране трябва да бъде
синхронизиран с процеса на отбранително планиране в НАТО и
съответния процес в ЕС.

3.1. Стратегически преглед и преглед на отбраната

Процесът на планиране на отбраната е непрекъснат и цикличен.

Началото на нов цикъл на планиране се поставя с Указанията по
отбранителна политика. При провеждане на стратегически преглед на
отбраната и/или периодични прегледи на отбраната, паралелно с
Указанията по отбранителна политика, се разработват указания на
министъра на отбраната за провеждане на стратегически преглед и/или
преглед на отбраната. Указанията включват информация, необходима за
цялостния процес на планиране, а именно: оценка на средата на
сигурност, нивото на амбиция за използване на въоръжените сили, ролята
на въоръжените сили, приоритетите на отбранителната политика,
наименованията на общите сценарии за планиране, прогнозна финансова
рамка, стратегически допускания по планирането и ограничения.

68
 Процесите на преглед на отбраната и последващи реформи на
въоръжените сили на Република България са провеждани в различни
етапи. Такъв е процесът, стартиран през 1997 г. и свързан с реформи в
отбраната преди приемането на страната в НАТО. Той се приема като
първия по-сериозен процес на преглед, свързан с планирането в областта
на отбраната. Причина за стартирането му е приемането на националния
приоритет – Република България да бъде приета за член на Алианса.
В последващите години започва стратегически преглед, чиято цел
е подготовката за присъединяване към НАТО, като се цели да се открие
дефицитът на способности и да се определи нивото на изостаналост, за
да се предприемат съответните мерки и да се изпълни националния
приоритет.
В резултат на проведения преглед през 1998 г. е приет План за
организационното изграждане и структурата на Българската армия до
2010 г. (приет с ПМС № 44 от 18.02.1998 г.), който още на следващата
година е отменен. След продължителна работа в областта на реформите
в отбраната, през 1999 г. се разработват и съответно се приемат Военна
доктрина на Република България (приета от Народното събрание на
08.04.1999 г.) и План за организационно изграждане на въоръжените сили
на Република България до 2004 г. (приет с ПМС № 200 от 04.11.1999 г.).
Тези стратегически документи стават основа за разработване и на
първата Бяла книга за отбраната, приета от Министерския съвет на
04.04.2002 г.
Всички предприети действия за изграждане и провеждане на
необходимите реформи на въоръжените сили, съгласно тези
стратегически документи, водят до осъществяване на поставената цел за
присъединяване към НАТО.
Следват стратегически преглед на отбраната през 2003 – 2004 г. и
Преглед на структурата на въоръжените сили през 2010 г. В резултат на
последния е приета Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на
Република България, в която хоризонтът за развитие на въоръжените
сили е до края на 2014 г. и на нейна основа е разработен и План за
развитие на въоръжените сили.
През 2013 г. започва отново процес за преглед на структурата на
въоръжените сили. Разликата с предишните е, че в края на процеса няма
нова Програма за развитие на въоръжените сили. Тогавашните промени
в политическите среди оказват влияние при разработването на нови

69
документи, свързани с изграждането на нови национални отбранителни
способности. Такъв е документът Визия: България в НАТО и
Европейската отбрана 2020, от 2014 г. През 2015 г. документът е отменен
и се приема Програма 2020. На нейна основа е приет и План за развитие
на въоръжените сили до 2020 г.
„През 2018 г. НАТО стартира поредния цикъл от процеса на
планирането на отбраната (2018 – 2022), като политическите указания,
приети в съюзен формат, очертават ясно приоритетните области, в които
Алиансът ще повишава капацитета си“36. Част от тях са:
• създаване на условия за осъществяване на навременни
действия;
• поддържане на нивото на готовност и нарастване на силите;
• повишаване на оперативната съвместимост;
• изграждане на капацитет в областта на гражданското планиране
при извънредни ситуации;
• адаптиране на командната структурата на силите на НАТО.
Съгласувано по време с цикличността на планирането на
отбраната в НАТО и Европейския съюз, с Решение № 26/18.01.2019 г. на
Министерския съвет е стартиран процес на Стратегически преглед на
Системата за защита на националната сигурност и Стратегически
преглед на отбраната. Според Указания на министъра на отбраната по
отбранителната политика и за провеждане на преглед на отбраната37
основните усилия трябва да бъдат насочени към:
• Предприемане и прилагане на дългосрочни мерки за
преодоляването на съществуващия проблем с неокомплектоваността с
личен състав.
• Превъоръжаване с оперативно съвместими с НАТО
въоръжение и техника, при отчитане на съществуващите ограничения.
• Усъвършенстване модела на постъпването на военна служба и
кариерното развитие на военнослужещите, като то задължително се

36
БОЦЕВ, А., 2019. Дългосрочно развитие на въоръжените сили в контекста на
стратегическия преглед на системата за защита на националната сигурност и
стратегическия преглед на отбраната. [Лекция на началника на отбраната генерал
Андрей Боцев за тържествено откриване на учебната 2019 – 2020 година във Военна
академия „Г. С. Раковски”].
37
Министерство на отбраната, 2019. Указания на министъра на отбраната по отбранителната
политика за периода 2019 – 2020. София. [Заповед на министъра на отбраната № ОХ-
139/07.02.2019 г.].
70
базира на ясни критерии и правила, основани на реално постигнати
индивидуални и колективни резултати в условия на прозрачност.
• Подобряване условията на труд.
• Повишаване на социалния статус, мотивацията и качеството на
живот, определянето и осигуряването на справедливо възнаграждение на
хората в отбраната в съответствие с приноса за постигане на целите.
• Военно-образователната система да бъде ориентирана както
към изграждане на съвременни професионални умения, така и към
формиране на лидерски качества и способности за вземане на отговорни
самостоятелни решения. Военно-образователната система да ползва
гъвкави модели за обучение, както и модели за интегриране на част от
професионалната подготовка, провеждана в съответствие с международните
стандарти в образователните програми, като използва съвременни
системи за оценка на образователните способности и разработва проекти
за тяхното развитие.
• Разработване на варианти за изпълнение на военна служба от
български граждани, желаещи да преминат начална и специална военна
подготовка.
• Всички проекти за модернизация да бъдат финансово реалистични
и планираните за придобиване способности да бъдат осигурявани в техния
пълен жизнен цикъл, във всички направления на разходите: заплати и
осигуровки, поддръжка и капиталови разходи. Дейностите да се насочат към
постепенно преустановяване на зависимости при изграждане на способности
и модернизация на системи от страни-доставчици, които не предлагат
индустриално сътрудничество и/или поддръжка на въоръжение и техника на
български икономически оператори.
Основните задачи, които трябва да бъдат решени по време на
Прегледа на отбраната, са свързани с определяне на: целите в областта на
отбраната и ролята, мисиите, нивото на амбиция, основните задачи на
въоръжените сили; отбранителните способности, които страната ще
създава и поддържа; основните параметри на бъдещата структура на
въоръжените сили и основните стъпки на прехода към нея;
компонентните политики, включително свързаните с развитието на
човешките ресурси, образованието, двустранното и многостранното
сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната, аквизицията,
социалната политика и др.

71
 Процесът завършва с разработени Програма за развитие на
отбранителните способности на въоръжените сили и План за развитие на
въоръжените сили.
През 2021 г. Народното събрание приема Програма за развитие на
отбранителните способности на въоръжените сили на Република България
2032 (приета с РМС № 86 от 01 февруари 2021 г.) и План за развитие на
въоръжените сили до 2026 г. (приет с ПМС № 183 от 11 май 2021 г.).
Целта на Прегледа е не просто реформиране на неефективни и
създаване на нови структури, а постигане на реална трансформация на
въоръжените сили в съответствие с конституционните им задължения и
поетите ангажименти към колективната отбрана. Отбранителните
способности трябва да отговарят на националните критерии, показатели
и изисквания, да осигуряват националния суверенитет и допринасят за
колективната сигурност и отбрана в съответната бюджетна рамка. С най-
висок приоритет остава осигуряването и провеждането на подготовката
на формированията, декларирани за участие в операции зад граница и на
Силите за бърз военен отговор, и на Многонационалната бойна група на
Европейския съюз HELBROC.
Развиването на способности за отбрана е сложен процес. При
планиране и придобиване на способности е необходимо да се:
• идентифицират стратегическите обстоятелства, в които е
вероятно да се окаже страната;
• идентифицират евентуалните пропуски в текущите способности;
• балансират наличните и необходимите нови способности;
• планират дълги срокове за поръчки за модернизиране;
• използват развиващите се технологии и учения;
• поддържа оперативна съвместимост със съюзни и потенциални
коалиционни партньори;
• спазва строга финансова рамка.
Предвид тези и други фактори, при необходимост, планиращите
трябва да намерят отговори на следните въпроси:
• Какви са текущите пропуски в наличните способности?
• Кои подобрения или нови способности са от съществено
значение?
• Какво е постижимо сега?
• Какво трябва да се постигне в бъдеще?
• Какви са рисковете от несъответствие между наличните и
необходимите нови способности?

72
 • Какви са вариантите за намаляване на несъответствията, като
се вземат предвид разходите и рисковете?
От своя страна правителството, в лицето на планиращ, може да
поиска експертни мнения, свързани с потенциални военни ситуации, при
които може да се наложи използване на военна сила.
Друга информация, необходима при планирането на отбранителни
способности, e за структурата на силите към момента и тяхната готовност
за изпълнение на ролята и мисиите им – каква е тяхната подготовка и
дали са в състояние да изпълнят поставените им задачи и отговарят ли на
поставените към тях изисквания. От особено значение е да има предвидени
финансови ресурси за поддръжка на получените способности.
При необходимост може да се изисква и експертиза относно
способности, които са в излишък или в недостиг.
При способностите в излишък става въпрос за способности, за
които въоръжението, основната техника или оборудването са в края на
жизнения си цикъл или не е финансово целесъобразна модернизацията,
така че да се покрият изискванията на изпълняваните задачи.
Способностите в недостиг са способности, които трябва да бъдат
изградени или в рамките на текущия процес на планиране на отбраната
са определени като необходими. При планиране на отбранителните
способности се извършва приоритизиране на наличните и необходимите
нови способности в зависимост от тяхната значимост и желания краен
резултат.
В динамиката на съвременната среда на сигурност за осигуряване
на националната и международна сигурност са необходими отбранителни
способности, които да са адекватни на настоящите и бъдещите условия.
Задачата на отбранителното планиране е осигуряване на стабилна среда
на сигурност именно чрез планиране на способностите, чрез които да се
осъществят националните интереси и поставените цели, мисии и задачи.

3.2. Структури и подходи за придобиване и развитие

на отбранителни способности

3.2.1. Структури и подходи за придобиване и развитие

на отбранителни способности, свързани с НАТО

Начин за генериране на съвременни отбранителни способности, от

които се нуждае Алиансът, е инициативата Интелигентна отбрана
73
(Smart Defence). Това е програма, чрез която държавите членки
придобиват отбранителни способности, необходими за изпълнението на
задачите им и тяхното участие в колективната отбрана.
Основната ѝ цел е развитие на определени способности на
държавите членки, необходими за подпомагане на Алианса при
постигане на цели и мисии в областта на отбраната и сигурността.
Участниците в проектите работят заедно за разработване, придобиване,
експлоатация и поддържане на военни способности за изпълнение на
основните задачи на Алианса. Проектите са насочени към справяне с
дефицита от способности, чиито изисквания са критични. Пример за
такива са проектите в направления като наблюдение и разузнаване,
управляеми боеприпаси и др.
Има различни многонационални организации, които използват
програми за развитие на способности. НАТО като организация не
изпълнява програми за обществени поръчки, а ръководи групи за
определяне на изисквания. Организациите, които изпълняват
програмите, използват етикета на НАТО и се наричат “ad hoc”
организации. При тях има ограничение на участниците, а именно само до
тези, които биват снабдявани. Примери за такива организации са
Агенцията за управление на НАТО Eurofighter и Tornado (NATO
Eurofighter and Tornado Management Agency, NETMA) и Агенцията за
управление на хеликоптери на НАТО (NATO Helicopter Management
Agency, NAHEMA).
Друга агенция на НАТО е Агенцията за подкрепа и доставки
(NATO Support and Procurement Agency, NSPA). Тя предоставя
рентабилни и ефективни решения за многонационална поддръжка, като
по този начин обединява логистичната поддръжка и дейностите за
обществени поръчки на НАТО. NSPA предоставя широк спектър от
интегрирани възможности за Алианса, страните членки и партньорите
му. Агенцията осигурява подкрепа по отношение на аквизицията и
логистиката на НАТО, неговите съюзници, партньори и други
международни организации. Тя е основен доставчик на услуги на НАТО,
като помощта ѝ е фокусирана върху логистичната подкрепа за учения и
операции на НАТО и управлението на жизнения цикъл на оръжейни
системи.
Предвид обстановката с вирус Covid-19, NSPA осигурява логистична
поддръжка, управлява придобиването на ключови медицински консумативи

74
и организира транспортирането им заедно с оборудване до съюзниците в
НАТО чрез способностите за стратегически въздушен транспорт.
Агенцията има право да снабдява с военна техника, резервни
части или други стоки, но самата NSPA не управлява фазите на
разработване и възлагане на многонационални програми за въоръжение.

3.2.2. Структури и подходи за придобиване и развитие

на отбранителни способности, свързани с ЕС

Динамиката в средата на сигурност, нестабилността и

конфликтите в държави, съседни на ЕС, изправят Съюза пред нови
заплахи, свързани със сигурността.
Поради мащаба на тези предизвикателства държавите – членки на
ЕС – не биха могли да се справят успешно самостоятелно и техните
гражданите все повече започват да разчитат на подкрепа от Съюза.
Необходимо е ЕС да подобри своята стратегическа автономия, за да успее
да защити своите граждани и да има готовност да се справи с
предстоящите предизвикателства и заплахи. Трябва да се осъществява
сътрудничество на всички нива, за да се отговори на очакванията на
гражданите. Чрез насърчаване на сътрудничеството и разработване на
стратегически способности и ключови технологии в областите,
определяни като критични, би се увеличило качеството на инвестициите
на държавите членки в отбраната.
За първи път в историята си досега ЕС инвестира директно
огромни средства във военни технологии. През последните години ЕС
предприема широк набор от мерки, свързани със сътрудничеството в
областта на отбраната – чрез тях се илюстрира нарастване на частната
отбранителна промишленост в политическите процеси в Съюза. Част от
тези мерки е Европейският фонд за отбрана, ЕФО). Между 4% и 8% от
Фонда са определени за високорискови иновации. Това би довело до
дългосрочно технологично лидерство и автономност на Съюза в областта
на отбраната.
Основите на нова и по-силна Европейска отбранителна политика
са поставени през 2016 г. Европейската комисия приема Европейски план
за действие в областта на отбраната, в който са заложени мерки за
постигане на конкурентоспособност на европейската отбранителна
промишленост и подобряване на европейското сътрудничество в областта
на отбраната. Именно в този план се предлага създаването на

75
Европейския фонд за отбрана. Неговата цел е да съдейства на държавите
– членки на ЕС – при разработване и придобиване на ключови
отбранителни способности от стратегическо значение.
Европейският фонд за отбрана е създаден от Европейската комисия и
стартира през 2017 г. Той е предназначен за допълнително финансиране и
стимулиране на развитието на способностите за сътрудничество, като в
същото време запазва ключови технологии и индустриалния капацитет на
Европа с цел подкрепа амбицията на ЕС да бъде независим участник в сектора
на сигурността.
Заместник-председателят на Европейската комисия, отговарящ за
работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността (с
мандат 2014 – 2019 г.), Юрки Катайнен обяви: „Хората в цяла Европа се
тревожат за своята сигурност и тази на децата си. Допълвайки
сътрудничество си с НАТО, ние трябва да направим повече и да
постигнем по-добри резултати. Днес показваме, че изпълняваме
обещанията си. Фондът ще действа като катализатор за силна европейска
отбранителна промишленост, която разработва авангардни, напълно
оперативно съвместими технологии и оборудване. Държавите членки ще
запазят контрол върху ситуацията, ще получат повече за парите си и – в
крайна сметка – влиянието им ще нарасне“38.
ЕФО е „… замислен като инструмент за насърчаване на
конкурентоспособността и иновативността на европейската технологична
и промишлена база в сферата на отбраната и поради това допринася за
стратегическата автономност на ЕС. Неговата цел е стартирането на
програми за сътрудничество, които не биха били реализирани без
финансовото участие на Съюза, както и осигуряването на необходимите
стимули за засилване на сътрудничеството на всеки етап от
индустриалния цикъл чрез подкрепа на научноизследователски и
развойни дейности“ (Rusanov, Lavchev 2019).
ЕФО се приема за новаторска инвестиция в областта на
сигурността и отбраната. Привържениците му го определят като ключова
инвестиция за европейската сигурност, особено в епохата на бързи
технологични промени и нарастваща политическа нестабилност. ЕФО
предоставя възможност за стратегическа автономност на ЕС и

38
Европейска комисия, 2017. Съобщение за медиите. Европейски фонд за отбрана:
5,5 милиарда евро годишно за стимулиране на европейските отбранителни способности,
Брюксел, [07 юни 2017 г.]. Достъпно на: https://evropeiskipravenpregled.eu/19-16/
76
мащабиране на европейска технологична и индустриална база, което
води до увеличаване на отбраната на Съюза, но за да се постигне това, е
необходимо оптимизиране на стратегическото съотношение цена/качество.
Това може да се осъществи чрез финансирането на авангардни изследвания
и иновации и чрез развитие на оперативно съвместимите способности за
отбрана.
ЕФО се явява като наднационален инструмент за сътрудничество
и развитие на технологии и способности в областта на отбраната. Фондът
предоставя финансова подкрепа, която е предназначена за насърчаване
на научни изследвания и разработване на военни иновации и технологии,
а не за закупуване на оръжия. Парите са директно от общия бюджет на
ЕС и могат да се комбинират с различни национални и многонационални
суми, предвидени за военни технологии.
Важни характеристики на ЕФО са:
▪ финансиране на приоритетни проекти;
▪ съфинансиране на съвместни прототипи;
▪ насърчаване на конкурентоспособността при малки и средни
предприятия (МСП) и на иновациите.
Приоритетните проекти се финансират след наличие на договореност
между държавите членки в рамките на Общата политика за сигурност и
отбрана на ЕС или други организации. Финансирането на съвместни
проекти се осигурява от ЕФО при участие на минимум трима
представители от три държави членки, които поемат ангажимента за
закупуване на крайния продукт. Чрез по-висок процент на финансиране
се осъществява насърчаването на трансгранични дейности на МСП, като
така се повишава и конкурентоспособността им. При финансиране от
Фонда определени проценти от средствата трябва да бъдат отделяни и
насочвани към производства с иновативно оборудване и с потенциал за
технологичен пробив.
Финансирането чрез ЕФО води до повишаване на нивото и
качеството на инвестициите в разработване и доставяне на необходимите
способности и намаляване различията в оръжейните системи на
държавите – членки в ЕС – като по този начин се повишава оперативната
съвместимост. Поради слабата координация при планиране на отбраната
са налице неефикасно изразходване на ресурси и дублиране на
отбранителните способности. За постигане на общи отбранителни
способности е необходимо ЕС, със своя бюджет, да се включи като

77
участник и да се уеднаквяват разходите за отбраната в държавите членки,
тъй като към момента има голямо разминаване. Необходима е по-голяма
политическа прозрачност при планиране на националните способности.
Координацията между националните процеси на отбранително
планиране и европейското сътрудничество в областта на отбраната се
осъществява от Координирания годишен преглед на отбраната.
Европейският фонд за отбрана предлага механизмите за постигане на
съвместно финансиране, а оттам следва и по-голямото сътрудничество в
областта на отбраната.
За осъществяване на координацията на инвестиционни решения
държавите членки първоначално определят приоритетите на дефинираните
необходими способности. Чрез засилена координация на инвестициите
се увеличава ефективността на националните разходи за отбрана и се
намалява риска от дублиране, което води до повишаване на оперативната
съвместимост на въоръжените сили и до стимулиране на
стандартизирането на самото оборудване, но координацията трябва да
започне от научноизследователската дейност, през разработката на
прототипи и до придобиването на отбранителните способности, т.е. по
време на целия промишлен цикъл.
Европейският фонд за отбрана предоставя възможност на всички
държави членки, имащи интерес, да се включат в програмите и
инструментите, които се разработват, в рамките на два правно обособени,
но допълващи се прозорци – научни изследвания и способности
(Приложение 7).
Чрез прозореца „Научни изследвания“ се финансират съвместни
научни изследвания в областта на отбраната на равнище ЕС.
Финансираните проекти са съобразени с постигнатите между държавите
членки съгласия, свързани с поставените приоритети по отношение на
отбранителните способности.
Чрез прозореца „Способности“ се оказва подкрепа за съвместно
разработване и придобиване на ключови отбранителни способности, за
които е налице постигнато съгласие от държавите членки в рамките на
ЕС. Основният принос към този компонент е от страна на държавите
членки, а чрез бюджета на ЕС се насърчава сътрудничеството в областта
на отбраната, което води до намаляване на риска в по-ранните етапи на
цикъла на промишлена разработка.

78
 Един от приоритетите на ЕФО е поддържане на силна европейска
отбранителна технологична и промишлена база. За изпълнението му
ЕФО ще работи в посока подобряване на способностите за отбрана,
рационализиране на военните разходи на държавите членки и развитие
на конкурентоспособен висок клас технологии. Очаква се ЕФО да има и
бенефициенти. Такива могат да бъдат държави членки, които имат
средства за съфинансиране на скъпи проекти и, разбира се, силна
национална отбранителна промишленост.
От Европейската комисия са предложени 90 млн. евро за
финансиране на научни изследвания в областта на отбраната за периода
2017 – 2019 г. За следващия многогодишен период на финансовата рамка
на ЕС (2021 – 2027 г.) са предложени 500 млн. евро годишно.
Съфинансирането от ЕС, в прозореца „Способности“, за развитие
на отбранителни способности е с финансов обем от 500 млн. евро през
2019 – 2020 г., за Европейската програма за промишлено развитие на
отбраната. Предложението на Комисията за финансиране след 2020 г. е
1 млрд. евро годишно.
За периода 2021 – 2027 г., за изпълнение на целите на ЕФО, е
предвиден финансов пакет в размер на 13.0 млрд. евро, разпределен в
областите за научни изследвания и развойна дейност, съответно: до
4.1 млрд. евро за действия в областта на научните изследвания и до
8.9 млрд. евро за действия в областта на развойната дейност (Karakas
2019).
ЕФО е атрактивна програма, в която има над 400 организации,
кандидатствали за определени проекти, финансирани от Фонда. Той има
широко географско покритие и голямо участие на малки и средни
предприятия. Влиянието, което ЕФО оказва върху сътрудничеството, е в
положителна посока. Фондът може да финансира и проекти, разработени
в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество, ПСС
(Permanent Structured Cooperation, PESCO).
Постоянното структурирано сътрудничество е инициатива на
ЕС в областта на отбраната. ПСС е един от механизмите за
изграждане на общи отбранителни способности в рамките на ЕС. Чрез
тази инициатива се предоставя възможност за тясно сътрудничество
между държавите членки в областта на сигурността и отбраната.
Държавите членки, които имат възможност и интерес, могат да участват
в общи проекти за разработване на съвместни отбранителни способности,

79
като използват рамката за сътрудничество. По този начин те повишават
оперативната си готовност.
ПСС се стреми към постигане на основната си цел, която е да
подпомага развитието на отбранително-промишлената база на държавите
– членки на Съюза – като подкрепя съвместни изследвания и разработки,
необходими за реализиране на въоръжените им сили. Развитието на
военните способности на държавите членки води до реализиране целите
на ЕС в областта на отбраната.
Съгласно Договора за Европейския съюз, ПСС може да се
установи в рамките на Съюза между държави членки при определени
условия39. Основни изисквания към държавите членки са военните им
способности да отговарят на по-високи критерии и да са поели
ангажименти за изпълнение на най-отговорните мисии. В нормативните
документи, свързани с ПСС40, е определена процедурата за прилагане на
Постоянното структурирано сътрудничество и са определени условията
за участие в него.
За да се установи ПСС, желаещите държави членки са длъжни да
заявят своите намерения пред Съвета на ЕС и върховния представител на
Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
Срокът за вземане на решение за установяване на ПСС от страна на
Съвета е три месеца. При установяване на ПСС се определя и списъкът
на участващите държави членки. За да бъде допусната друга държава
членка във вече сформирано ПСС, е необходимо тя да отговаря на
поставените критерии. Решение за това, както и при необходимост от
прекратяване участието на държава членка поради невъзможност да
изпълни поетите ангажименти или ако вече не отговаря на критериите за
участие, се взема от членовете на Съвета, които представляват държавите
членки, участващи в ПСС. Гласуването е с квалифицирано мнозинство.
Всяка държава членка има право да се оттегли по собствено желание.
В Протокол (№ 10) относно Постоянното структурирано
сътрудничество, установено с член 42 от Договора за Европейския съюз,
са посочени целите, които трябва да се изпълняват от държавите членки,
участващи в ПСС, както и начините за тяхното постигане и
ангажиментите, които поемат участниците.

39
Договор за Европейския съюз. Член 46, ал. 6. Официален вестник на Европейския
съюз C 326/66 от 26 октомври 2012 г.
40
Договор за Европейския съюз. Член 46. Официален вестник на Европейския съюз
C 326/66 от 26 октомври 2012 г.
80
 Целите могат да бъдат разгледани като обща и специфична. Общата
цел изисква всяка държава членка интензивно да развива националните си
отбранителни способности и да взема участие при сформиране на
многонационални сили, в програми за придобиване на техника и
въоръжаване, в дейности, свързани с развитие на отбранителни способности
и научни изследвания. Специфичната цел е свързана с готовността на
държавите членки да предоставят специализирани бойни единици,
структурирани на тактическо ниво, включително транспорт и логистика на
същите. Предоставянето може да бъде самостоятелно или като част от
многонационални сили. Описани са и сроковете за готовност и ротация.
Ангажиментите, които поемат участниците в ПСС41, са:
a) да си сътрудничат, за да се постигнат поставените цели, като
периодично правят преглед и анализ на целите, на постигнатите
резултати, на изразходваните ресурси и влиянието върху тях от страна на
променящата се среда на сигурност;
б) да сближат средствата си за отбрана, като хармонизират начина
за определяне на военните потребности, обединят отбранителните си
средства и способности и насърчават сътрудничеството в областта на
обучението и логистиката;
в) да се стремят към оперативна съвместимост на отбранителните
си способности, повишаване на бойната готовност, гъвкавостта и
способността за развръщане на силите;
г) да си сътрудничат при предприемането на мерки за коригиране
на недостатъци при развитието на оперативни способности;
д) да вземат участие в развитието на програми за въоръжаване в
рамките на Европейската агенция по отбраната.
Установяването на ПСС води до укрепване на общата отбранителна
политика и е важен инструмент за насърчаване на общата политика за
сигурност и отбрана. Усилията на ЕС трябва да бъдат насочени към
повишаване на координацията, съгласуваността и сътрудничеството и да
се основават на политически насоки, които са договорени съвместно. Чрез
координирани инициативи и общи проекти ПСС предоставя възможност
на участниците в него да развиват отбранителните си способности.
Разбира се, необходимо е да се осъществява и контрол. Изпълнението на

41
Договор за Европейския съюз и Протокол (№ 10) относно ПСС, установено с член 42
от Договора за Европейския съюз. Член 2. Официален вестник на Европейския съюз
C 326/277 от 26 октомври 2012 г.
81
поетите ангажименти в ПСС се гарантира и проверява чрез извършване на
годишна оценка по отношение на аспектите за развиване на
способностите, под ръководството на Върховния представител на ЕС по
въпросите на външните работи и политиката на сигурност, с помощта на
Европейската агенция по отбрана.
Важно е да се отбележи, че участието в ПСС е доброволно и не
оказва влияние на националния суверенитет. Развитието на общата
сигурност и отбрана се приема сериозно от правителствата на държавите
– членки на ЕС – а за гражданите означава повече сигурност и
потвърждение на готовността на държавите членки да дадат своя принос
за постигане на целите, определени в Глобалната стратегия на ЕС.
ПСС би довело до съвместно развитие на способностите,
посредством осъществяване на проекти и програми, което от своя страна
води до запълване на дефицита на способности, свързан с равнището на
амбиция на ЕС и целите на общата политика за сигурност и отбрана. Едно
от предизвикателствата пред ПСС е постигане на съгласие относно
критериите, на които трябва да отговарят желаещи да участват държави
членки, така че да позволяват възможност за участие на всички държави
членки. Всяка от тях поема определени ангажименти в областта на
сигурността и отбраната, като общ за всички е предоставянето на
определени средства и способности, които могат да се използват за
постигане на поставените цели на Съюза.

3.3. Събития тип „Черен лебед“

Отбранителното планиране зависи от фактори, които се променят

бързо, и събития, някои от които е невъзможно да бъдат предвидени.
Планирането се основава на оценката на средата и на евентуални бъдещи
заплахи за националната сигурност. В съвременния свят вече не се говори
само и единствено за военни конфликти, или за война. Съвременните
събития се определят като даден вид кризи, които оказват влияние върху
националната сигурност, както и върху колективната отбрана.
Има събития, които може да бъдат предвидени до някаква степен,
да бъде оценен риска от тяхното влияние, както и да се планират
съответни предварителни мерки. Също така е възможно да се определят
и мероприятия и действия, които да бъдат изпълнени при възникване на
дадено събитие.

82
 Но има и събития, които са неочаквани, няма как да бъдат
предвидени и още повече – да се планират предварителни дейности за
решаване на възникнали вследствие на тях проблеми.
Такъв вид събития са наречени събития от тип „Черен лебед“. В
книгата си „Черният лебед. Въздействието на слабо вероятното в живота
и на пазара“ Насим Талеб (Taleb 2011) дава определение за това какво е
събитие „Черен лебед“. За този вид събития е важно да се знае, че те са
най-вече неочаквани, настъпват сравнително рядко. Някои ги определят
и като случайни събития.
Събитията тип „Черен лебед“ могат да бъдат от различен характер,
да обхващат различни области като икономика, екология, политика,
сигурност и отбрана и други. Като пример за такива неочаквани събития
се посочват основно природните бедствия с унищожителен характер,
които в съвременния свят може да бъдат определени и като често
случващи се. Въпреки зачестилата им поява, те са трудни за предвиждане
и са неочаквани.
В областта на сигурността и отбраната за събития от типа „Черен
лебед“ се определят различни военни конфликти, в които неочаквано се
използват оръжия за масово поразяване – като ядрени бомби например.
Резултатът от използването им определено не може да се предвиди. Друг
пример за събитие от типа „Черен лебед“ в областта на сигурността и
отбраната, в частност киберсигурността, е появата на хакерските атаки,
опасни и незаконни, които са неочаквани, а понякога може би и случайни,
и водят до последствия, които могат да бъдат катастрофални. Събитие,
определено от типа „Черен лебед“, свързано с терористични заплахи за
сигурността и отбраната, е събитието от 11 септември 2001 г. Негативните
последици от него са в огромен мащаб. Към момента на възникването на
събитието, определено впоследствие като терористична атака, светът не
е разполагал с необходимите способности за адекватен отговор. Но в
резултат (на атаката) се планират мероприятия за предотвратяване на
подобен вид събития, провеждат се обучения, свързани с процедурите,
които да се спазват, при поява на събития от подобен характер.

3.4. Експертна група за планиране на отбранителни способности

при възникване на събития от типа „Черен лебед“

Както е разгледано в предходните глави на труда, планирането на

отбраната включва планиране на военния и невоенния компонент на

83
системата за защита на националната сигурност (въоръжените сили и
гражданските ресурси). В ЗОВСРБ са определени: задълженията и
отговорностите на въоръжените сили; всички процедури, свързани с тях,
както и основните елементи от невоенния компонент и техните задачи.
Процесите на планиране на въоръжените сили са описани в
Ръководството за планиране на отбраната, базирано на способности, а за
гражданските ресурси – в Наредбата за планиране на граждански ресурси
за отбрана. В Наредбата е описан редът за планиране на гражданските
ресурси за отбрана, за разработване на военновременните планове и
програми, възлагане на военновременни задачи на невоенния компонент.
Планирането на националните отбранителни способности
включва планиране и на военните, и на гражданските способности. От
направения анализ следва, че те се планират поотделно. Създаването на
документ, в които да бъдат описани процесите на планиране на военните
и на гражданските способности и връзката между тях, ще допринесе за
синхронизация между двата процеса и за бърз отговор на появили се
заплахи, вследствие от събития от типа „Черен лебед“.
При възникване на неочаквано събитие от типа „Черен лебед“,
застрашаващо сигурността и отбраната на страната, е необходимо да се
предприемат мерки за предотвратяване или намаляване на последиците
от него. Това може да бъде постигнато чрез създаване на Експертна
група с постоянен експертен състав от военни и невоенни експерти,
съобразно структурата на Министерския съвет, като е възможно
привличане на експерти и анализатори и от други сфери в зависимост от
нововъзникнала заплаха за националната сигурност.
Задача на Експертната група е да направи анализ на: средата на
сигурност към момента на настъпване на събитието, степента на
заплахата, наличието на отбранителни способности и ресурси,
възможността за адекватен отговор. При дефицит на отбранителни
способности и ресурси се стартира процес на планиране за придобиване
на съответните.
Един от проблемните въпроси, свързани със създаване на нова
структура, е финансовото ѝ осигуряване. Възможни финансови ресурси
за функциониране на Експертната група са:
• Създаден Държавен фонд „Национална сигурност“, средствата
от който да се използват при възникване на събития, които застрашават
националната сигурност.

84
 • Отделен параграф или програма от бюджета на страната,
предвидени за използване при възникване на събития от типа „Черен
лебед“.
• Определен процент от бюджета на всички министерства и
ведомствата към тях – като в зависимост от характера на събитието се
използват предвидените проценти от бюджетите на министерствата и
ведомствата, които имат основна роля при разрешаване на възникналото
събитие. При недостиг, след решение на Министерския съвет, могат да
бъдат използвани финансови средства и от други министерства и
ведомства.
• Актуализиран бюджет на страната при възникване на
събитието.

3.5. Усъвършенстване на планирането

на отбранителни способности на Република България

Определянето на необходимите отбранителни способности и

тяхното развитие е сложен процес. Той се усложнява още повече при
възникването на събития, които не са предвидени в сценариите,
описващи евентуалните заплахи за сигурността и отбраната.
В Приложение 8 е представен примерен концептуален Модел за
работа при планиране на отбранителни способности, необходими
при възникване на събития от типа „Черен лебед“, който включва
шест етапа. Алгоритъмът на Модела за работа при планиране на
отбранителни способности, необходими при възникване на събития
от типа „Черен лебед“ е показан в Приложение 9.
Първият етап на алгоритъма е Анализ на средата на сигурност,
свързан със събития от типа „Черен лебед“, и включва:
• Събиране и обработка на информация, свързана със събития от
типа „Черен лебед“, от източници на национално и съюзно ниво.
Постоянният обмен на информация – свързана с появата на такива
събития (засегнали други държави – членки на Съюзите), съответните
действия, предприети за справяне с последиците от тях и способностите,
които са били използвани – е възможност за предварително планиране за
придобиване на такива или подобни способности за страната.
• Координация и обмен на информация на всички нива на
национално и съюзно ниво при възникнали събития от типа „Черен
лебед“.
85
 Следва Определяне степента на риска и вероятността от
заплаха за националната сигурност вследствие на възникнало събитие.
На следващия етап – при необходимост от допълнителна експертна
оценка на възникнало събитие от типа „Черен лебед“ се привличат външни
за структурата експерти, които е необходимо да бъдат предварително
определени в съответните министерства и ведомства, и да са запознати с
процедурите за действие в такива ситуации, с цел изпълнение на
поставените задачи във възможно най-кратки срокове.
При етап Анализ на наличните отбранителни способности и
необходимите ресурси, както и определяне на дефицита на такива за
отговор на възникналото събитие от типа „Черен лебед“ – работата на
Експертната група се осъществява при постоянна координация и обмен на
информация със структурите на Съюзите, в които членува страната,
отговарящи за придобиването и развитието на отбранителни способности.
Това дава възможност за участие на страната във възможни програми и
проекти за придобиване на необходимите ѝ способности, като:
• При наличие на отбранителни способности и необходими
ресурси за адекватен отговор на появилата се заплаха за националната
сигурност, се пристъпва към изготвяне на предложение за тяхното
използване, което се представя пред Съвета по сигурност към
Министерския съвет. Той предлага на Президента на Република България
свикване на Консултативния съвет за национална сигурност за
обсъждане и вземане на решение за тяхното използване.
• При определен дефицит на отбранителни способности и
необходими ресурси за адекватен отговор на появилата се заплаха за
националната сигурност, се пристъпва към анализ и определяне на
способите за придобиване на необходими отбранителни способности и
ресурси.
Етапът Анализ и определяне на способите за придобиване на
необходими отбранителни способности и ресурси е представен в
Приложение 10.
На този етап се извършва анализ и се определя възможността за:
• самостоятелно придобиване на необходими отбранителни
способности и ресурси;
• придобиване на необходими отбранителни способности и
ресурси чрез съдействие на организации за придобиване и развитие на
способности на различните Съюзи;

86
 • придобиване на необходими отбранителни способности и
ресурси чрез споделяне между държавите – членки на различните Съюзи;
• придобиване на отбранителни способности и ресурси чрез
споразумения със страни извън Съюзите.
При следващия етап на алгоритъма, Изготвяне на предложение с
варианти за действие – се описват подходите, методите, иновативните
технологии, програми или проекти на Съюзите, в които членува страната,
чрез използването на които ще се придобият отбранителните
способности и ресурси. Изготвя се справка за необходимите финансови
средства, вкл. за установяване на потребността от актуализацията им.
Изготвя се и разчет на времето за изпълнение на предложените варианти
за действие. Изготвеното предложение се представя пред Съвета по
сигурност към Министерския съвет за обсъждане и избор на вариант.
Следва етап Свикване на Съвета по сигурност към Министерския
съвет за обсъждане и избор на вариант – след обсъждане на
предложените варианти за действие се пристъпва към избор на един от тях.
Следващият етап е Свикване на Консултативния съвет за
национална сигурност за вземане на решение за пристъпване към
изпълнение на избрания вариант.
Реализира се етап Изпълнение на избрания вариант за действие за
придобиване на необходимите отбранителни способности и ресурси за
отговор на заплахата от възникнало събитие от типа „Черен лебед“, при
който:
• се осъществява координация между всички участници в процеса
на придобиване и
• след придобиване на необходимите отбранителни способности
и ресурси се изготвя доклад, който се представя пред Съвета по сигурност
към Министерския съвет.
Последният етап на алгоритъма е Свикване на Консултативния
съвет за национална сигурност за вземане на решение за използване на
наличните или придобитите отбранителни способности и ресурси.
Изпълнението на представения алгоритъм на Модела за работа при
планиране на отбранителни способности, необходими при възникване на
събития от типа „Черен лебед“ включва последователни етапи и
действия. В резултат от постоянен обмен на информация, свързана с
такъв тип неочаквани събития, се осигурява необходимия обем/база
данни за анализ и вземане на адекватно решение за отговор на появила се
заплаха за националната сигурност, вследствие на възникнало събитие.
Включването на военни и невоенни експерти в състава на Експертната
87
група и тяхната съвместна работа би довело до намаляване на
необходимото време за определяне наличието или дефицита на
необходимите отбранителни способности и ресурси. Тясното
сътрудничество със структури за придобиване и развитие на
отбранителни способности от Съюзите, в които членува Република
България, би подпомогнало навременното планиране за придобиване на
отбранителни способности за отговор на нововъзникнала заплаха.
Участието в проекти и програми за развитие и придобиване на такива
способности би съдействало повишаването на оперативната съвместимост
на наличните национални отбранителни способности.
Като обобщение на направения анализ може да се отбележи, че
една от основните задачи, която трябва да бъде решена при провеждане
на стратегически прегледи и прегледи на отбраната, е планирането на
отбранителни способности на въоръжените сили на страната. Тези
прегледи се провеждат през определен период от време, като се
анализират наличните способности и необходимостта от създаване и
развитие на отбранителни способности в зависимост от националните
цели и поетите колективни ангажименти. Но не се осъществява
планиране на способности, необходими за отговор на заплаха, породена
от неочаквано събитие от типа „Черен лебед“.
Създаването на Експертна група за планиране на отбранителни
способности при възникване на събития от типа „Черен лебед“,
финансирана от бюджета на държавата, ще допринесе за баланс между
наличните и нови отбранителни способности, необходими за справяне
със заплахи за националната сигурност, породени от екстремни събития
с понижена или невъзможна предсказуемост.
Анализът на средата на сигурност, свързан със събития от типа
„Черен лебед“, предоставя на планиращите отбранителни способности
необходимата информация за адекватен отговор на динамично
променящите своя характер заплахи за националната сигурност.
Изготвените експертизи – от състава на Експертната група в различни
области, свързани със сигурността и отбраната, както и от допълнителни
експерти – в зависимост от възникналото събитие и обменът на
информация с подобни структури от и извън Съюзите, в които членува
страната, заедно с възможността за използване на финансови средства,
планирани за придобиване и развитие на отбранителни способности,
увеличават възможностите за справяне с появилата се заплаха за
националната сигурност и последиците от нея.

88
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В динамиката на съвременната среда на сигурност са необходими

отбранителни способности, които да са адекватни на настоящите и
бъдещите условия. Задачата на отбранителното планиране е осигуряване
на стабилна среда на сигурност именно с планиране на способностите,
чрез които да се осъществят националните интереси и поставените цели,
мисии и задачи.
При планиране на отбраната се акцентира върху връзката между
политическите амбиции на държавата във военната сфера, ресурсите,
които страната може да отделя за отбрана, и типа въоръжени сили и
военна стратегия, които са необходими. За да се реализират политическите
амбиции е необходимо изграждане, поддържане и развитие на
способностите на въоръжените сили при съответните ресурсни
ограничения. Планирането се осъществява съгласно националните
изисквания и изискванията на НАТО и ЕС по отношение на изграждането
и поддържането на отбранителните способности, и необходимостта от
ангажиране на ресурси.
Процесът на планиране на национални отбранителни способности
предоставя възможност да бъдат планирани алтернативи и да бъде
избрана най-подходящата от тях, в зависимост от промените в средата на
сигурност. Съобразано възникналото събитие, определено като заплаха
за националната сигурност, могат да бъдат използвани различни подходи
и модели на планиране на отбраната на страната и съответно – развитие
или придобиване на нови национални отбранителни способности.
Наличието на различия при планиране на военните и
гражданските отбранителни способности и тяхното разделение налага
необходимостта от преглед на съществуващите нормативни документи в
областта и създаване на общ документ, който включва процеса на
планиране на националните отбранителни способности – военни и
граждански.
Синхронизирането на процеса на отбранително планиране на
Република България с процеса на отбранително планиране в НАТО, и
съответния процес в ЕС, и използването на механизми за съвместно

89
финансиране и развитие на отбранителни способности е условие за
постигане на необходимата оперативна съвместимост със съюзни и
потенциални коалиционни партньори и нивото на готовност на силите за
постигане на поставените цели.
Чрез споделяне на отбранителните си способности – военни и
граждански – държавите членки и Съюзите имат възможността да
притежават необходимите способности да се справят със заплахите в
сектора за сигурност и отбрана на национално и колективно ниво и да
бъдат подготвени за динамичните промени в средата на сигурност.
Планирането на национални отбранителни способности включва
планиране на способностите на военния и гражданския компонент, което
налага включването на военни и граждански експерти в процеса на
планиране. При поява на редки или екстремни събития, които са трудни
за предвиждане и оказват влияние, което може да се определи като
заплаха за националната сигурност, е необходима бърза и адекватна
реакция с цел да се предотвратят нежелани последици. Оттук следват и
представените в труда насоки за усъвършенстване на модела на
национално отбранително планиране, а именно: създаване на структура
– Експертна група за планиране на отбранителни способности при
възникване на събития от типа „Черен лебед“ и съответно алгоритъм на
Модел за работа при планиране на отбранителни способности,
необходими при възникване на събития от типа „Черен лебед“.
Това ни дава основание да се подчертае, че политиките, свързани
със сигурността и отбраната на страната се формират в зависимост от
стратегическата обстановка и промените в средата на сигурност, тъй като
няма как да бъдат приложими за всички видове заплахи за сигурността.
Промените в областта на сигурността и отбраната следва да се
предприемат периодично и на етапи, за да доведат до желания резултат.
За да бъдат приложени предложените насоки, са необходими
промени в нормативната уредба, мениджърски умения за управление на
промените, личен състав с необходимия експертен опит в областта на
сигурността и отбраната, който да бъде включен в работата на
Експертната група. Необходими са приемственост и непрекъснатост при
планирането на отбранителни способности, както и съответната
координация и контрол.

90
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА

ГРО Граждански ресурси за отбрана

ЕС Европейски съюз
ЕФО Европейски фонд за отбрана
ЗОВСРБ Закон за отбраната и въоръжените сили на Република
България
МО Министерство на отбраната
МС Министерски съвет
МСП Малки и средни предприятия
НАТО Организация на Северноатлантическия договор
ОПСО Обща политика за сигурност и отбрана
ПМС Постановление на Министерския съвет
ПСС Постоянно структурирано сътрудничество
РМС Решение на Министерския съвет
СПОС Стратегически преглед по национална сигурност и отбрана
СППМО Структури на пряко подчинение на министъра на отбраната
СУРВС Система за управление на развитието на въоръжените сили

ASD Aerospace and Defence Industries Association of Europe

CBP Capability Based Planning
CEPC Civil Emergency Planning Committee
DPPC Defence Policy and Planning Committee
EDA European Defence Agency
EDF European Defence Fund
EDIDP European Defence Industrial Development Programme
LC Logistics Committee
MCR Minimum Capability Requirements
NAC North Atlantic Council
NDPP NATO Defence Planning Process
NSPA NATO Support and Procurement Agency
OCCAR Organisation Conjointe de Coopération en matière d'Armement
PDCA Plan-Do-Control-Action

91
ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1

Обхват на отбранителната политика

 Приложение 2

Структура на НАТО
 Приложение 3

Процес на планиране на отбраната на НАТО (NATO Defence Planning Process)

 Приложение 4

Връзката EDA – OCCAR и четирите фази на развитие на способности

 Приложение 5

Етапи на процеса на планиране на отбраната

 Приложение 6

Етапи на планирането на граждански ресурси за отбрана

 Приложение 7

Компоненти на Европейския фонд за отбрана

 Приложение 8

Модел за работа при планиране на отбранителни способности,

необходими при възникване на събития от типа „Черен лебед“
 Приложение 9

Алгоритъм на Модела за работа при планиране на отбранителни способности,

необходими при възникване на събития от типа „Черен лебед“
 Приложение 10

Анализ и определяне на способите

за придобиване на необходими отбранителни способности и ресурси
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ

Книги
АНГЕЛОВ, П., 2013. Предизвикателства пред мениджмънта на сигурността и
отбраната в променящата се среда за сигурност. Годишник на Военна академия.
София: ВA „Г. С. Раковски“. ISSN 1312-2983.
БАХЧЕВАНОВ, Г., 2007. Система за национална сигурност. Държавни институции
и оперативни компоненти. София: ВА „Г. С. Раковски“.
БОГДАНОВ, А.; Марков К., 2014. Мениджмънт на сигурността. Велико
Търново: НВУ „Васил Левски”. ISBN 978-954-753-206-9.
ВЕЛКОВА, Л., 2015. Корупцията заплаха за икономическата сигурност.
София: Дио Мира. ISBN 978-954-2977-22-3.
ВЕЛКОВА, Л., 2015. Отбранителната индустрия като носител на иновации.
Научен алманах на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Серия
Юридически науки и обществена сигурност, кн. 29, с. 107 – 120. Велико Търново:
ВТУ „Черноризец Храбър“. ISSN 1313-7263.
ГЕОРГИЕВ, В., 2007. Проектно управление и управление на риска. [Учебно
пособие, прието с МЗ № ОХ-730/6.12.2006 г.]. София.
ГОЦЕВ, Г., 2017. Адаптиране на невоенния компонент на системата за отбрана
на страната в новата среда на сигурност. Сборник доклади от годишна научна
конференция „Съвременни предизвикателства пред сигурността и
отбраната“, факултет „Национална сигурност и отбрана“ [19 – 20 май 2016
г.]. Втора част, с. 35 – 40. София: ВА „Г. С. Раковски“. ISBN 978-954-9348-89-7.
ГРОЗДАНОВА, Т., 2018. Контент-анализът като метод за анализ на теоретична
рамка за изследване на отношения и взаимодействия между организации и
субекти. Сборник доклади от годишна университетска научна конференция
„Актуални проблеми на сигурността“ [25 – 26 октомври 2018 г.]. Том 3. Велико
Търново: НВУ „Васил Левски“. ISSN 2367-7465.
ИВАНОВ, Т., 2008. Мениджмънт на сигурността и отбраната. София:
УНСС. ISBN 978-954-4949-45-7.
КАМЕНОВ, К., 1999. Мениджмънт. Велико Търново: Абагар. ISBN 954-427-
223-2.
КАМЕНОВ, К., 2007. Управленският риск. София.
КЛАУЗЕВИЦ, К. фон, 2001. Теория на голямата война. София: Софи-Р. ISBN
954-9615-40-5.

102
РАЧЕВ, В. & КОЛЕКТИВ, 2007. Методология и сценарии за отбранително
планиране. София: Военно издателство.
СЕМЕРДЖИЕВ, Ц., 2012. Стратегическо ръководство и лидерство.
Стратегия, ресурси, способности, планиране. София: Софттрейд. ISBN 978-
954-334-139-9.
СЛАТИНСКИ, Н., 2000. Измерения на сигурността. София: Парадигма. ISBN
954-9536-30-0.
СЛАТИНСКИ, Н., 2010. Петте нива на сигурността. София: Военно
издателство. ISBN 978-954-509-444-6.
СЛАТИНСКИ, Н., 2011. Сигурността: същност, смисъл и съдържание. София:
Военно издателство. ISBN 978-954-509-464-4.
СТОИЛОВ, П., 2021. Развитие и усъвършенстване на
административноправната система за управление на отбранатa. София: BA
„Г. С. Раковски“. ISBN 978-619-7478-78-5.
ТАГАРЕВ, Т., 2007. Методология за планиране на отбраната в контекста на
планирането на стратегията за сигурност. IT4Sec Reports 16. София: ЦМСО.
ТАГАРЕВ, Т., 2007. Отбранителната политика: обхват, основни компоненти и
зависимости. Международни отношения, бр. 1 – 2, с. 141 – 156. София: ЦМСО.
ТАГАРЕВ, Т., 2010. Концепция за стратегически отбранителен мениджмънт.
IT4Sec Reports 46. София: ЦМСО.
ТАГАРЕВ, Т.; ВЕЛКОВА, Л., 2007. Модели на отбранителната политика на
България в сравнителна макроперспектива. Военен Журнал. Том 114, бр. 5, с.
115 – 125. София: BA „Г. С. Раковски“.
ТАГАРЕВ, Т.; РАЧЕВ, В., 2008. Отбранителна политика и развитие на
въоръжените сили на Република България 2018. София: Военно издателство.
ISBN 978-954-509-394-4.
ТАГАРЕВ, Т.; РАЧЕВ, В.; ГЕОРГИЕВ, В.; ИВАНОВА, П., 2012. Методология
за планиране на военновременните отбранителни способности. София:
ЦМСО.
ЦВЕТКОВ, Г͕͘ ϮϬϭϱ͘ Военно-промишлен комплекс: Как се печели от
национална сигурност. CSDM Views 33. София: ЦМСО.
ЦВЕТКОВ, Ц., 2004. Иновации и инвестиции в отбраната. София: УНСС.
BLUME, S.; PARRISH, M., 2019. Optimizing Core Decisionmaking Processes for
Great-power Competition. Washington: Center for a New American Security.
BUTLER, C.; KENNY, B.; ARCHER, J., 2000. Strategic alliances in the European
defence industry. European Business Review, vol. 12, no. 6, pp. 308 – 322. London:
MCB UP Ltd.

103
CAMPBELL, A., 2010. Analytic Implications of the NATO Defence Planning
Process. SAS-081 Specialist Team Summary Report. Available on:
https://apps.dtic.mil/sti/pdfs/ADA584284.pdf
KARAKAS, C., 2019. European Defence Fund. Multiannual financial framework
2021 – 2027. [Members' Research Service, PE 630.289 – May 2019]. Brussels:
European Parliamentary Research Service.
GORI, R.; CHEN, P.; POZGAY, A., 2004. Model-Based Military Scenario
Management for Defence Capability. Canberra: Defence Science and Technology
Organisation.
HARTLEY, K.; SANDLER, T., 2012. NATO Burden-Sharing : Past and Future.
Journal of Peace Research, vol. 36, no. 6, pp. 665 – 680. London: Sage Publications,
Ltd.
HOOD, C., 1991. A public management for all seasons. Public Administration, vol.
69 (Spring), pp. 3 – 19. London: Royal Institute of Public Administration. ISSN 0033-
3298.
MILLS, C., 2019. EU defence: the realisation of Permanent Structured.

Нормативни актове и вътрешноведомствени документи

Закон за Консултативен съвет за национална сигурност. Държавен вестник, бр.
13 от 11 февруари 1994 г., посл. изм. и доп. бр. 61 от 11 август 2015 г.
Зaкон зa Бългaрскaтa нaроднa бaнкa. Държавен вестник, бр. 46 от 10 юни 1997
г., посл. изм. бр. 104 от 30.12.2022 г.
Закон за администрацията. Държавен вестник, бр. 130 от 5 ноември 1998 г.,
посл. изм. бр. 21 от 13 март 2020 г.
Закон за устройство на територията. Държавен вестник, бр. 1 от 2 януари 2001
г., посл. изм. и доп. бр. 6 от 20 януари 2023 г.
Закон за държавните резерви и военновременните запаси. Държавен вестник,
бр. 9 от 31 януари 2003 г., посл. изм. бр. 102 от 23 декември 2022 г.
Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор. Държавен
вестник, бр. 21 от 10 март 2006 г., посл. изм. и доп. бр. 13 от 12 февруари 2019 г.
Зaкон зa зaщитa при бедствия. Държавен вестник, бр. 102 от 19 декември 2006
г., посл. изм. и доп. бр. 60 от 7 юли 2020 г.
Зaкон зa Държaвнa aгенция „Нaционaлнa сигурност“. Държавен вестник, бр.
109 от 20 декември 2007 г., посл. доп. бр. 51 от 5 юни 2020г.
Закон за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и
технологии с двойна употреба. Държавен вестник, бр. 26 от 29 март 2011 г.,
посл. изм. и доп. бр. 63 от 9 август 2019 г.

104
Зaкон зa Министерството нa вътрешните рaботи. Държавен вестник, бр. 53 от
27 юни 2014 г., посл. изм. и доп. бр. 62 от 5 август 2022 г.
Зaкон зa нaционaлнaтa службa зa охрaнa. Държавен вестник, бр. 61 от 11
август 2015 г., посл. изм. и доп. бр. 104 от 8 декември 2020 г.
Зaкон зa упрaвление и функционирaне нa системaтa зa зaщитa нa нaционaлнaтa
сигурност. Държавен вестник, бр. 61 от 11 август 2015 г., доп. бр. 15 от 22
февруари 2022 г.
Закон за Държавна агенция „Разузнаване“. Държавен вестник, бр. 79 от 13
октомври 2015 г., посл. изм. бр. 69 от 4 август 2020 г.
Закон за обществените поръчки. Държавен вестник, бр. 13 от 16 февруари 2016 г.,
посл. доп. бр. 62 от 5 август 2022 г.
Зaкон зa противодействие нa тероризмa. Държавен вестник, бр. 103 от 27
декември 2016 г., посл. изм. бр. 20 от 9 март 2021 г.
Закон за държавния бюджет на Република България. Държавен вестник, бр. 100
от 20 декември 2019 г., посл. изм. и доп. бр. 104 от 8 декември 2020 г.
Постaновление № 120 нa МС от 25.06.2012 г. зa създaвaне нa Междуведомствен
съвет по отбрaнителнa индустрия и сигурност нa достaвките към Министерския
съвет. Държавен вестник, бр. 49 от 29 юни 2012 г. [Постaновление № 148 нa МС
от 5 юли 2022 г. за изм. на ПМС № 120. Държавен вестник, бр. 53 от 8 юли 2022 г.].
Правилник за прилагане на Закона за обществени поръчки. Държавен вестник,
бр. 28 от 8 април 2016 г., посл. доп. бр. 25 от 17 март 2023 г. Прaвилник зa
дейносттa, структурaтa и оргaнизaциятa нa Държaвнa aгенция „Електронно
упрaвление“. Държавен вестник, бр. 74 от 20 септември 2019 г., отм. бр. 38 от
20 май 2022 г.
Устройствен прaвилник нa Държaвнa aгенция „Държaвен резерв и
военновременни зaпaси“. Държавен вестник, бр. 8 от 30 януари 2004 г., посл.
изм. и доп. бр. 74 от 16 септември 2022 г.
Устройствен прaвилник нa Министерството нa трaнспортa, информaционните
технологии и съобщениятa. Държавен вестник, бр. 78 от 2 октомври 2009 г.,
посл. изм. и доп. бр. 38 от 20 май 2022 г.
Устройствен правилник на Министерството на труда и социалната политика.
Държавен вестник, бр. 91 от 17 ноември 2009 г., посл. изм. и доп. бр. 33 от 2021 г.
Устройствен правилник на Министерството на образованието и науката.
Държавен вестник, бр. 12 от 12 февруари 2010 г., посл. изм. бр. 12 от 6 февруари
2018 г.
Устройствен правилник на Министерството на външните работи. Държавен
вестник, бр. 80 от 13 септември 2013 г., посл. изм. и доп. бр. 38 от 20 май 2022 г.

105
Устройствен правилник на Министерство на отбраната. Държавен вестник, бр.
8 от 28 януари 2014 г., посл. изм. и доп. бр. 16 от 25 февруари 2022 г.
Устройствен правилник на Министерството на енергетиката. Държавен
вестник, бр. 100 от 18 декември 2015 г., посл. изм. бр. 5 от 18 януари 2022 г.
Устройствен правилник на Министерството на финансите Държавен вестник,
бр. 100 от 16 декември 2016 г., посл. изм. бр. 82 от 14 октомври 2022 г.
Устройствен правилник на Министерството на здравеопазването. Държавен
вестник, бр. 26 от 29 март 2019 г., посл. изм. бр. 36 от 13 май 2022 г.
Устройствен правилник на Министерството на земеделието, храните и горите.
Държавен вестник, бр. 82 от 18 октомври 2019 г., посл. изм. бр. 34 от 3 май 2022 г.
Устройствен правилник на Министерството на икономиката. Държавен
вестник, бр. 17 от 1 март 2022 г., изм. бр. 53 от 8 юли 2022 г.
Наредба № Н-9 от 6 юли 2020 г. за условията и реда за осъществяване на
управлението на жизнения цикъл на отбранителните продукти в
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра
на отбраната и Българската армия. Държавен вестник, бр. 66 от 24 юли 2020 г.,
изм. бр. 67 от 13 август 2020 г.
Министерски съвет, 2014. Програма на правителството за стабилно развитие
на Република България за периода 2014 – 2018 г. София. [Приета с РМС № 42
от 26 януари 2015 г.].
Министерски съвет, 2014. Национална програма „България в НАТО и в
Европейската отбрана 2020“. София. [Приета с РМС № 690 от 3 октомври 2014
г. и отменена с РМС № 771 от 2 октомври 2015 г].
Министерство на отбраната, 2002. План за модернизация на въоръжените сили на
Република България 2002 – 2015 г. София. [ДВ, бр. 103 от 23 ноември 2004 г.,
посл. изм. и доп. бр. 26 от 27 март 2007 г.].
Министерство на отбраната, 2004. Стратегия за отбранителна аквизиция.
София.
Министерство на отбраната, 2011. Стратегия за национална сигурност на
Република България. София. [Приета от Народно събрание на 25 февруари 2011 г.].
Министерство на отбраната, 2011. Инвестиционен план-програма на
Министерството на отбраната до 2020 г. София.
Министерство на отбраната, 2014. Военен стандарт ВС 2.03:2014
Разработване и внедряване в производство на продукти, свързани с
отбраната. София.
Министерство на отбраната, 2015. Програма за развитие на отбранителните
способности на въоръжените сили на Републикa Бългaрия 2020. София.
[Приета с Решение на Народното събрание от 25 ноември 2015 г.].

106
Министерство на отбраната, 2015. Правилник за дейността на Програмния съвет
към министъра на отбраната. София.
Министерство на отбраната, 2015. Правилник за дейността на Съвета по
отбраната. София.
Министерство на отбраната, 2015. Правилник за дейността на Съвета по
въоръженията. София.
Министерство на отбраната, 2015. Правилник за дейността на Съвета по
отбранителни способности. София.
Министерство на отбраната, 2015. Правилник за научноизследователската и
развойна дейност в Министерство на отбраната и Българската армия. София.
Министерство на отбраната, 2015. Стратегия за изследвания и технологии в
сигурността и отбраната. София. [Протокол № 51.44 на Министерския съвет
от 16.12.2015 г.]
Министерство на отбраната, 2016. Ръководство за проектно управление в
Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на
Министерство на отбраната и Българската армия. София. [МЗ № ОХ-
947/9.12.2016 г.].
Министерство на отбраната, 2017. Национален план за повишаване на
разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република
България до 2024 г. София.
Министерство на отбраната, 2021. Доклад за състоянието на отбраната и
въоръжените сили на Република България за 2020 г. София. [Одобрен с РМС №
295 от 2 април 2021 г.].
Министерство на отбраната, 2021. Концепция за дългосрочно планиране на
отбраната. София. [Въведена с МЗ № ОХ-313/15.04.2021 г.].
Министерство на отбраната, 2022. Стратегия за управление на риска в
отбранителните програми на Министерство на отбраната, структурите на
пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. София.
[Приета със Заповед на министъра на отбраната № ОХ-85 от 31.01.2022 г.].

Интернет източници
Български червен кръст. Достъпно на: https://www.redcross.bg/about/about3/stru
cture1 [Последно видян: 16.03.2020 г.].
Европейска комисия. Европейски фонд за отбрана. Достъпно на: https://ec.europ
a.eu/info/funding-tenders/find-funding/eu-funding-programmes/european-defence-
fund_bg [Последно видян: 22.06.2020 г.].

107
Европейска комисия. Представителство на Европейската комисия в
България. Достъпно на: https://ec.europa.eu/bulgaria [Последно видян: 26.01.2020 г.].
ИИСДА. Достъпно на: https://iisda.government.bg/ras/adm_structures [Последно
видян: 06.02.2020 г.].
Мениджър с POSDCORB. Достъпно на: https://bg.profi-management.net/12113027-
manager-with-posdcorb [Последно видян: 28.04.2019 г.].
Министерство на отбраната на Република България. Достъпно на:
https://www.mod.bg
Advantage and Disadvantage of Planning. Available on: https://benchpartner.com/b
enefits-advantage-and-disadvantage-limitations-of-planning
ASD. European Defence Fund. Available on: https://www.asd-europe.org/european-
defence-fund [Last viewed: 26 June 2020].
European Commission. Implementation Plan on Security and Defence.
Avaiable on: https://www.consilium.europa.eu/media/22460/eugs-implementation-
plan-st14392en16.pdf
North Atlantic Treaty Organization. NATO's capabilities. Available on:
https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_49137.htm [Last viewed: 15 July 2020].
North Atlantic Treaty Organization. Strategic Concepts. Available on: https://www.na
to.int/cps/en/natolive/topics_56626.htm [Last viewed: 20 July 2020].
ResearchGate. Handbook on Long Term Defence Planning. Avaiable
on: https://www.researchgate.net/publication/235040987_Handbook_on_Long_Ter
m_Defence_Planning_Manuel_sur_la_planification_de_defense_a_long_terme

108
ЛИТЕРАТУРА
АРАБАДЖИЙСКИ, Н., 2007. Администрация на сигурността и
отбраната. София: Военно издателство. ISBN 978-954-509-370-8.
ВЕЛКОВА, Л., 2008. Административен мениджмънт. София: Софттрейд. ISBN
978-954-334-072-9.
ВЪЛКОВ, И., 2009. Трансформация на отбранителните способности.
Планиране и програмно управление на ресурсите. София: Ваньо Недков.
ISBN 978-954-9462-39-5.
ВЪЛКОВ, И., 2020. Мениджмънт на отбраната. Теоретични модели,
инструментариум и добри практики. София: Дио Мира. ISBN 978-954-
2977-74-2.
ГИНЕВ, Д., 2020. Изгрaждaне нa грaждaнски способности зa отбрaнa нa
стрaнaтa. София: Aлфa Визия. ISBN 978-619-7595-00-0.
ДРАКЪР, П., 2000. Мениджмънт предизвикателствата през XXI век.
София: Класика и стил. ISBN 954-9964-05-1.
ZANDEE, D., 2017. Developing European defence capabilities. Clingendael
Report. [October 2017]. Hague: Clingendael Institute.
Available on: https://www.clingendael.org/sites/default/files/2017-
10/Developing_European_Defence_Capabilities.pdf
KARAKAS, C., 2019. European Defence Fund. Multiannual financial framework
2021 – 2027. [Members' Research Service, PE 630.289 – May 2019]. Brussels:
European Parliamentary Research Service.
КИСЬОВ, М., 2016. Ролята на гражданско-военните отношения в
съвременната среда на сигурност. В: Сборник доклади от годишна научна
конференция „Съвременни предизвикателства пред сигурността и
отбраната“ факултет „Национална сигурност и отбрана“ [19 – 20 май
2016 г.]. Втора част, с. 133 – 138. София: ВА „Г. С. Раковски“. ISBN 978-954-
9348-89-7.
НЕЙКОВА, Р., 2008. Основи на управлението. София: ВУЗФ. ISBN:978-954-
91906-5-6. [Достъпно на: https://obuch.info/rumyana-nejkova-doktor-po-
ikonomika-osnovi-na-upravlenieto.html].
ПЕТКОВ, А.; НЕДЯЛКОВ, А., 2015. Интегрирани системи за управление.
Русе: РУ. doi: 10.13140/RG.2.1.1572.0408.

109
РУСАНОВ, П.; ЛАВЧЕВ, Ж., 2019. Еволюция на отбранителните разходи в
бюджета на Европейския съюз. Военен журнал, бр. 4, с. 31 – 40. София: BA
„Г. С. Раковски“. ISSN 0861-7392.
СИМЕОНОВ, Т., 2014. Правна уредба на мениджмънта на сигурността и
отбраната. София: ВA „Г. С. Раковски“. ISBN 978-954-9348-50-7.
СТОИЛОВ, П., 2018. Нормативна база – основа за справяне със заплахите и
предизвикателствата пред сигурността и отбраната. В: Сборник доклади от
международна научна конференция „105 години знание в интерес на
сигурността и отбраната“ [6 – 7 април 2017 г.]. София: ВA „Г. С.
Раковски“. ISBN 978-619-7478-00-6.
ТАЛЕБ, Н., 2011. Черният лебед. Въздействието на слабо вероятното в
живота и на пазара. София: ИнфоДАР. ISBN: 978-954-761-499-4.
ЦВЕТКОВ, Г., 2020. Управление на развитието на отбранителни
способности. София: Прокон. ISBN 978-619-7254-05-1.

REFERENCES
ARABADZHIYSKI, N., 2007. Administratsia na sigurnostta i otbranata. Sofia:
Voenno izdatelstvo. ISBN 978-954-509-370-8. [in Bulgarian].
DRAKAR, P., 2000. Menidzhmant predizvikatelstvata prez XXI vek. Sofia:
Klasika i stil. ISBN 954-9964-05-1. [in Bulgarian].
GINEV, D., 2020. Izgrazhdane na grazhdanski sposobnosti za otbrana na
stranata. Sofia: Alfa Vizya. ISBN 978-619-7595-00-0. [in Bulgarian].
KARAKAS, C., 2019. European Defence Fund. Multiannual financial framework
2021 – 2027. [Members' Research Service, PE 630.289 – May 2019]. Brussels:
European Parliamentary Research Service.
KISYOV, M., 2016. Rolyata na grazhdansko-voennite otnoshenya v
savremennata sreda na sigurnost. In: Sbornik dokladi ot godishna nauchna
konferentsiya „Savremenni predizvikatelstva pred sigurnostta i otbranata“
fakultet „Natsionalna sigurnost i otbrana“ [19 – 20 may 2016 g.]. Vtora chast,
pp. 133 – 138. Sofia: VA „G. S. Rakovski“. ISBN 978-954-9348-89-7. [in
Bulgarian].
NEYKOVA, R., 2008. Osnovi na upravlenieto. Sofia: VUZF. ISBN:978-954-
91906-5-6. Available on: https://obuch.info/rumyana-nejkova-doktor-po-
ikonomika-osnovi-na-upravlenieto.html. [in Bulgarian].
PETKOV, A.; NEDYALKOV, A., 2015. Integrirani sistemi za upravlenie. Ruse:
RU. doi: 10.13140/RG.2.1.1572.0408. [in Bulgarian].

110
RUSANOV, P.; LAVCHEV, ZH., 2019. Evolyutsia na otbranitelnite razhodi v
byudzheta na Evropeyskiya sayuz. Voenen zhurnal, no. 4, pp. 31 – 40. Sofia: BA
„G. S. Rakovski“. ISSN 0861-7392. [in Bulgarian].
SIMEONOV, T., 2014. Pravna uredba na menidzhmanta na sigurnostta i
otbranata. Sofia: VA „G. S. Rakovski“. ISBN 978-954-9348-50-7. [in Bulgarian].
STOILOV, P., 2018. Normativna baza – osnova za spravyane sas zaplahite i
predizvikatelstvata pred sigurnostta i otbranata. In: Sbornik dokladi ot
mezhdunarodna nauchna konferentsiya „105 godini znanie v interes na
sigurnostta i otbranata“[6 – 7 april 2017 g.]. Sofia: VA „G. S. Rakovski“. ISBN
978-619-7478-00-6. [in Bulgarian].
TALEB, N., 2011. Cherniyat lebed. Vazdeystvieto na slabo veroyatnoto v zhivota
i na pazara. Sofia: InfoDAR. ISBN: 978-954-761-499-4. [in Bulgarian].
TSVETKOV, G., 2020. Upravlenie na razvitieto na otbranitelni sposobnosti.
Sofia: Prokon. ISBN 978-619-7254-05-1. [in Bulgarian].
VALKOV, I., 2009. Transformatsya na otbranitelnite sposobnosti. Planirane i
programno upravlenie na resursite. Sofia: Vanyo Nedkov. ISBN 978-954-9462-
39-5. [in Bulgarian].
VALKOV, I., 2020. Menidzhmant na otbranata. Teoretichni modeli,
instrumentarium i dobri praktiki. Sofia: Dio Mira. ISBN 978-954-2977-74-2. [in
Bulgarian].
VELKOVA, L., 2008. Administrativen menidzhmant. Sofia: Softtreyd. ISBN 978-
954-334-072-9. [in Bulgarian].
ZANDEE, D., 2017. Developing European defence capabilities. Clingendael
Report. [October 2017]. Hague: Clingendael Institute.
Available on: https://www.clingendael.org/sites/default/files/2017-
10/Developing_European_Defence_Capabilities.pdf

111
PLANNING THE NATIONAL DEFENCE CAPABILITIES
OF THE REPUBLIC OF BULGARIA

The national defence planning of the Republic of Bulgaria is directly

dependent on the dynamically changing contemporary security
environment.
The national defence planning model of the Republic of Bulgaria is the
basis for the development of the defence capabilities of the country's armed
forces in an environment of hybrid security and defence threats, as well as
in the event of unexpected, random events of the Black Swan type.
The present work aims to present the author's research on improving the
model of national defence planning of the Republic of Bulgaria and to
promote the scientific and applied results achieved.
On the basis of the review and analysis of the nature and characteristics of
national and union defense planning, the necessity of improvement of the
model of national defense planning and changes in the regulatory
framework is proved. The main problems and deficits of national defence
capability planning in the event of random and unexpected events of the
Black Swan type are identified. Guidelines for improving the national
defence planning model of the Republic of Bulgaria are systematized. The
necessity of establishing a new structure under the Council of Ministers of
the Republic of Bulgaria, which would be responsible for planning the
defence capabilities needed in case of random and unexpected events, is
argued.
A model for work in planning defence capabilities required in the event of
Black Swan events is proposed and justified as a possible tool for
improving the current model of national defence planning.

112