НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ

“ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
===================================
ФАКУЛТЕТ “АРТИЛЕРИЯ, ПВО и КИС”

КАТЕДРА “ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ

НА ТАКТИЧЕСКИТЕ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ ОТ ПА”

УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА
" Системи за разузнаване.“

включена в учебния план 1-75-06 на специалност:

“Административна и информационна сигурност”

ТЕМА 4: “НАЦИОНАЛНИ И МЕЖДУНАРОДНИ СИСТЕМИ ЗА

РАЗУЗНАВАНЕ”

ЗАНЯТИЕ 1: ДАНС- СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА И ЗАДАЧИ

РАЗРАБОТИЛ:
подп. инж. Десев

гр. Шумен
2008
 Увод
Функционирането на ДАНС на Република България е в пряка зависимост
от задачата за предоставяне на значима за националната сигурност и
националните интереси информация на висшите държавни органи.
Националната разузнавателна служба осигурява качеството на
разузнавателната информация чрез специфични правила за нейното
получаване, проверка и предоставяне.
ДАНС има ключова позиция в системата от институции, свързани с
националната сигурност на Република България.
Във взаимодействие с другите национални служби за сигурност и
въоръжените сили, ДАНС обезпечава националната сигурност и суверенитета
на Република България като предоставя на държавното ръководство обективна
външнополитическа и икономическа разузнавателна информация.
Един от главните приоритети на ДАНС е борбата срещу тероризма,
радикалния фундаментализъм, организираната престъпност, наркотрафика и
др., в сътрудничество с чужди разузнавателни служби.
Наред с това ДАНС организира и осъществява физическа и техническа
защита на своите дейности в чужбина, разполага със собствени информационни
бази данни и координира изпълнението на своите задължения с другите
институции от системата на националната сигурност.
ДАНС не изпълнява разузнавателни операции на територията на
Република България. Службата осъществява своята дейност само извън
страната. За да изпълни поставените задачи, ДАНС има право да използва на
територията на страната специални разузнавателни средства, които се прилагат
само и единствено чрез специалните служби на МВР и след издадено от съда
решение.
Службата съхранява получените и анализирани разузнавателни данни в
информационни бази данни и в архивни дела. Потребители на тази информация
са президентът, министър-председателят, председателят на Народното
събрание, министри, депутати и други държавни служители по ред и условия,
установени от Министерския съвет.
Дейността на службата е в съответствие с Концепцията за националната
сигурност, приета от Парламента през 1998 г. и с други нормативни актове.

1.История на Българските разузнавателни служби.

Началото на организираната контраразузнавателна дейност в българската
армия се поставя през 1911 г. В свой рапорт от 22 юни 1912 г. до началника на
Щаба на армията началникът на Адютантската секция капитан Павел Тасков
посочва: “Основата на контрашпионската служба сложихме миналата година,
защото дотогава нямаше никакъв институт, който да се занимава с нея. Шпионите
се разхождаха свободно и бяха много дръзки, доказателства за което са опитите за
атентати и нападенията на няколко склада за оръжие.” Той предлага да се гласува
закон срещу шпионството и да се създаде контрашпионска служба в армията.
Мотивите са, че навсякъде в развитите държави се отделят значителни финансови
средства за противодействие на чужите разузнавания.
Ударите, които България получава след края на Балканските войни и
активизирането на чуждите разузнавания в процеса на подготовката и
разпалването на Първата световна война засилват убеждението в българското
военно ръководство за необходимостта от създаване на самостоятелна структура в
армията, която да се занимава с военното контраразузнаване.
Отчитайки голямото значение на тази служба още от мирно време, на 14
април 1914 г. началникът на Щаба на армията генерал-майор Иван Фичев
изпраща Предписание № 303 до армейските и дивизионни области с искане на
предложения за създаването на централизирана структура и система за
подготовката и воденето на контраразузнавателната дейност в армията. На базата
на направените предложения през февруари 1915 г. майор П.Тасков изготвя и
внася в Щаба на армията проект на Правилник за изпълнение на
контрашпионската служба в армията.
В отчет от април 1915 г. на Оперативното отделение при Щаба на армията,
в състава на което е Разузнавателната секция, се посочва, че освен Правилника за
контрашпионската служба е съставен и Законопроект за летенето във въздуха, с
конкретни мерки за противодействие на противниковите разузнавателни средства.
Разработва се също Законопроект за контрола над чужденците във връзка с
изменение и допълнение на Закона за поданствата и е съставен бюджет за
разузнавателната и контраразузнавателната служба с щат за различните вътрешни
и външни тайни агенти.
До отделянето на контрашпионската служба от Разузнавателна секция
дейността º се ръководи от началника на секцията. Докладите преминават през
няколко инстанции, докато достигнат до началника на Щаба на армията, за когото
са предназначени. Това забавя предоставянето на оперативната информация и
затруднява запазването на нейната секретност. Няколко са събитията от първите
месеци на 1915 г., които освен засилената дейност на чуждите разузнавания в
страната, подтикват военното ръководство да направи следващата крачка в
организационното развитие на контраразузнаването.
На 1 февруари 1915 г. в софийското градско казино се извършва атентат,
насочен срещу цар Фердинанд. Царят остава невредим, но загиват няколко души,
между които поручик Н. Бояджиев, син на генерал Климент Бояджиев, и
дъщерята на действащия военен министър Иван Фичев. По същото време руското
разузнаване успява да се добере до получена информация в австро-унгарския
генерален щаб с анализи за състоянието и боеспособността на руската армия.
Става ясно, че анализите са дело на българския военен аташе в Санкт Петербург
майор Григор Преславски, отразени в негов доклад до Щаба на армията и станали
достояние на имперското разузнаване благодарение на приятелските връзки на
австро-унгарския военен аташе в София – хърватинът полковник Виктор Лакса, с
представители на българското висше военно ръководство. Това се потвърждава от
публикуваните по-късно донесения на полковник Лакса, където той ясно афишира
връзките си с военния министър генерал Фичев, полковник Луков и
информацията, която е получавал от тях.
Това са част от причините, които карат началника на Щаба на армията
генерал-лейтенант Православ Тенев да издаде едно от последните си
разпореждания от този пост. На 21 април 1915 г. със Заповед № 47
Контрашпионската служба се отделя от Разузнавателна секция и се включва в
състава на Адютантската секция. За началник на службата е определен майор
Павел Тасков. Той е подчинен непосредствено на началника на Щаба на армията
и на неговия заместник и изготвя докладите си лично до тях.
Контрашпионската служба се изпълнява от назначени щатни тайни агенти
със съответна месечна заплата или от временно наети за изпълнение на отделни
задачи. Имената и броят на агентите се пазят в строга тайна. За изплащането на
техните заплати началникът на Контрашпионската служба съставя ведомост,
където се посочват само номерата на агентите, без да се споменават имената им ].
В архивните дела се срещат данни за разработка от страна на
Контрашпионската служба и на офицери, заподозрени в служба на чужди
разузнавания. В преписка от 3 септември 1915 г. се обвинява завеждащият
информационната служба по границата, че без разрешение на своите командири е
представил в австрийската легация сведения, които представляват държавна и
военна тайна.
Промененият статут на Контрашпионската служба по отношение на нейната
подчиненост и разширеният обхват на изпълняваните задачи налагат
разработването на нов регламентиращ документ за нейната структура и дейност.
До средата на юни 1915 г. завеждащият службата майор Павел Тасков изготвя
Правилник за служба по безопасността на държавната отбрана при Министерство
на войната, който с писмо на началника на Щаба на армията от 27 юни е изпратен
до ведомствата, имащи отношение по проблема за съгласуване.
В правилника се посочва, че за изпълнение на служба по безопасността на
държавната отбрана при Министерство на войната се формира специално
контрашпионско бюро, ръководено от началник офицер на действителна служба.
В състава на бюрото влизат още: един пом.-началник – чиновник (офицер от
запаса), и определен брой агенти (постоянни, временни, подвижни и неподвижни)
по изработен според средствата и нуждите щат.
Началникът на бюрото се назначава с Височайша заповед по избор от
началника на Щаба на армията и предложение от министъра на войната.
Началникът на бюрото е пряко подчинен на началника на Щаба на армията.
Интересно е да се отбележи, че съгласно правилника началникът на
Разузнавателната секция при Щаба на армията е длъжен да предоставя всички
получени чрез военните аташета сведения, които “биха спомогнали за откриване,
преследване и залавяне на чужди шпиони и злонамерени за държавната отбрана
личности”, на началника на Контрашпионското бюро.
Тайните агенти се подразделят на три разряда и четири категории
(постоянни, временни, подвижни и неподвижни). Първоразрядните постоянни
агенти според щата се намират при централното управление и при щабовете на
дивизионните области. Те не се ограничават в своята дейност, имат широк
простор на действие и пълна инициатива, стига само да постигнат поставената
цел. Интерес представляват заложените в правилника условия, на които трябва да
отговаря кандидатът за агент. Те дословно са следните: “Да е български поданик
(допуска се в известни случаи да е и чужд поданик); да е пълновъзрастен,
подвижен и напълно здрав; да е честен, с добро поведение, непорочно минало и
до висша степен скромен; да бъде хитър, тънкодосетлив, наблюдателен,
издръжлив и умствено развит; да умее да изпълнява не само една известна роля,
но при всяко едно положение да знае как да се постави, без да се губи и предава
на отчаяние; да бъде упорит и предан към службата.”
 На 9 септември 1915 г. по предложение на министъра на войната и съгласно
Постановление на МС, взето на заседанието му от 3 септември 1915 г., се издава
Царски указ № 94, с който се утвърждава Правилник за службата по
безопастността на народната отбрана. Всички законоустановени власти в
Царството се задължават чрез своите органи да оказват пълно съдействие на
Службата по безопастност на народната отбрана при МВ-ЩА. Полицията при
взаимодействие с органите на службата е длъжна да изпълнява заповедите на
началника на службата. На 20 септември 1915 г. със заповед на министъра на
войната генерал-майор Никола Жеков Височайшият указ е приведен в изпълнение
в армията.
С Указ № 152 от 05.02.1990 г. на Държавния съвет на Народна република
България се създава НРС при Държавния съвет на НР България. По силата на
указа външнополитическото разузнаване на държавата се възлага на
новосъздаденото самостоятелно ведомство.
Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и
въоръжените сили на Р България, влязъл в сила на 19.04.2002 г., урежда статута
на Националната разузнавателна служба като ведомство извън състава на
въоръжените сили. На директора на Националната разузнавателна служба са
възложени права и задължения, съответстващи на правомощията на министъра
на отбраната по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България.
През последните 15 години периодически в публичното пространство се
обсъжда въпроса за мястото и ролята на българското разузнаване като
съществен елемент от националната сигурност. Какво разузнаване е нужно на
България след 1989 г.? Трябва ли перманентно да се реорганизира
разузнаването или да се започне наново неговото строителство? В кой региони
на света са реалните национални интереси на България? Можем ли априори да
считаме, че всички наши външнополитически партньори имат интереси
съвпадащи с нашите, в т.ч. и на Балканите? Каква е разликата между ролята и
задачите на българското разузнаване преди и след 1989 г.? Кои са основните
геополитически и геоикономически тенденции на Балканите?
Преди 1989 г. българското разузнаване бе част от разузнавателното
съдружество на страните членки на Варшавския договор. От този факт
произтичаха ролята и задачите на Национална разузнавателна служба службата.
Центърът за вземане на геополитически решения до 1989 г. се намираше в
Москва. Това предопределяше и основният акцент в работата на българското
разузнаване-тактически разузнавателен мониторинг. Преди 1989 г. в България
трудно би могло да се говори, че страната притежава Аналитично
разузнаване(АР) както и негово основно звено-Стратегическо разузнаване(СР) .
В следствие, на което в нашата страната има сравнително малко подготвени
кадри със сериозен агентурно-оперативен опит, комбиниран със задълбочени
геополитически и геоикономически познания. След промените, днес, когато
България е член на НАТО и ЕС е необходимо да се знае, че въпросните
структури не са “хомогенни” в геополитически аспект и всяко механично
пренасяне на предишен опит и схеми от времената на Варшавския договор води
до тежки външнополитически грешки с тежки последици за цялата страна. Това
е основният аргумент България да започне наново да изгражда своите
разузнавателни структури с цел създаване на стратегическо разузнаване. За
съжаление редица тенденции в региона не са благоприятни по отношение на
нашите национални интереси.
Въпросната даденост към днешна дата не ни дава възможност за богат
избор, а изисква нашето присъединяване, възможно най-рано, към основните
бъдещи тенденции в глобален мащаб. Това е така, тъй като не разполагаме с
ресурс за формиране на въпросните тенденции, но определено бихме могли да
им оказваме влияние по време на тяхното развитие.На нашата страната е нужно
стратегическо разузнаване.Основна задача на СР е следене на тенденциите за
настъпване на едни или други събития, благоприятни за страната или не.
Задълбоченото изучаване на тенденциите позволява формирането на конкретна
политика и осъществяване на стратегическо планиране.
СР има за цел да предупреждава за настъпване на неблагоприятни
ситуации, негативни реакции в резултат на извършвани към даден момент
външнополитически или вътрешнополитически действия. СР може да
изпреварва появата на даден процес както да забавя неговото зараждане или
ускорява неговото развитие. Стратегическото разузнаване се интересува от:
-контекстът на събитията в дългосрочна перспектива;
-управление в дългосрочен контекст и потенциално възможни събития;
-защита на собствени дългосрочни перспективи от други “играчи”, чиито
стратегически интереси противоречат на нашите.
България след 1989 г. навлезе в полето на новото бъдеще. Практиката
през изминалите 15 години показа че можем да бъдем лесно манипулирани в
интерес на една или друга конкурентна страна. В това няма нищо неестествено,
в съвременните условия дружба е възможна между народите, а между страните
и обществата като цяло има само конкуренция.
Важен фактор на глобалната конкуренция е разширяване на нейната
палитра от субекти, някои, от които много трудно се наблюдават и понякога
даже не се подават на наблюдение. Такива отдавна са транснационалните
корпорации, които като правило се стремят да реализират интересите на
страната, в която са “базирани”.
Безспорно обменът на информация с дружески разузнавания е от голямо
значение за България, но проверката и оценката на получаваната информация у
нас не противоречи на съюзническите ни задължения. В действителност, така
постъпват всички уважаващи себе си специални служби по света. Стратегията
изисква работа с тенденции в бъдеще, а тактиката работи със ситуации.
Основна задача на българското разузнаване на Балканите е да
долови магистралните тенденции в развитието на региона, както и да
работи с цел да им влияе в положителен за националните ни интереси
аспект.
Тенденции и предизвикателства, пред националната сигурност на
България на Балканите, подсказват основните задачи стоящи пред
разузнавателните служби на България и необходимоста във възможно най-
кратък срок в страната ни да започне да се изгражда стратегическо разузнаване
с цел излизане от настоящия тактически разузнавателен мониторинг.
Кадрови потенциал за СР все още има, но една част от него е разпръсната
сред академичната общност, част е в рамките на ДАНС и военното разузнаване.
 Разузнаването е битка между умове. Бог ни е дарил с не малко IQ.
Националните ни интереси изискват 100% концентрат от него да се намира на
разположение в българските разузнавателни служби.

2. ДАНС- същност, структура и задачи.

2.1. Същност.
Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е българска
държавна агенция към Министерския съвет за изпълнение на политиката по
защита на националната сигурност.
ДАНС извършва дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и
предотвратяване на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства
срещу националната сигурност, включително в Министерството на отбраната,
Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната.
Агенцията съществува от 1 януари 2008 година. Създадена е от 40-то
Народно събрание чрез гласуване на 11 декември 2007 г, законът е обнародван
в Държавен вестник бр. 109 от 20 декември 2007 г., след това изменен в бр. 69
от 5 август 2008 г.
Председател на ДАНС e Цветлин Йовчев.
Председателят на агенцията:
1. организира, ръководи и контролира дейността на агенцията;
2. представлява агенцията;
3. утвърждава длъжностното разписание на длъжностите в
администрацията на агенцията и длъжностните характеристики на служителите
в нея; създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и
числен състав;
4. предлага проекта на годишен бюджет на агенцията;
5. изпълнява бюджета на агенцията;
6. ръководи управлението на човешките ресурси;
7. отговаря за управлението на предоставените на агенцията имоти;
8. утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в
Държавна агенция "Национална сигурност";
9. осъществява сътрудничество със сродни служби на други държави и с
международни организации;
10. изпълнява и други функции, определени със закон.
При изпълнение на правомощията си председателят издава заповеди и
други актове, предвидени в закон.
 Народното събрание упражнява парламентарен контрол върху дейността
на ДАНС чрез постоянна подкомисия към комисията за външна политика,
отбрана и сигурност.
Народното събрание обсъжда и приема бюджета на Националната
разузнавателна служба.
Президентът на републиката по предложение на Министерския съвет
удостоява с висши военни звания висшия ръководен състав на ДАНС
Министерският съвет осъществява общото ръководство на ДАНС.
Министерският съвет по предложение на Министър-председателя взема
решение за назначаване и освобождаване на директора на ДАНС.Той също
определя:
а/ основните направления и задачи за работа на Националната
разузнавателна служба;
б/ ведомствата, организациите и дружествата с държавно участие, които
Националната разузнавателна служба може да използва при изпълнение на
своите задачи, в рамките на определен щат и бюджет;
в/ други форми, които Националната разузнавателна служба може да
използва за изпълнение на задачите си, като и осигурява необходимите
финансови средства;
г/ реда и условията за осъществяване на международното сътрудничество
на Националната разузнавателна служба;
д/ числения състав на Националната разузнавателна служба;
Министерския съвет приема:
а/ структурата на Националната разузнавателна служба;
б/ плана и отчета за дейността на Националната разузнавателна служба;
Министерския съвет предлага на президента на републиката за
удостояване с висши военни звания на висшия ръководен състав на
Националната разузнавателна служба.

2.2. Задачи на ДАНС

Функциите, задачите и дейността на ДАНС са в строго съответствие с
Концепцията за национална сигурност на Република България, приета с
Решение на Народното събрание на 16 април 1998 г., както и със Закона за
специалните разузнавателни средства и Инструкцията за взаимодействие между
МВР и ДАНС.
Националната разузнавателна служба организира своята дейност в
съответствие с определените от Министерския съвет направления и задачи за :
1. Придобиване, обработване и анализ на разузнавателна информация,
свързана с националната сигурност и интереси, съгласно Конституцията и
законите на Република България;
2. Опазване на националните интереси на Република България;
3. Защита сигурността на официалните задгранични български
представителства, персонала им и съхраняваните в тях секрети;
4. Подпомагане дейността на правозащитните органи с информация за
противодействие на международния тероризъм, организираната престъпност,
наркотрафика и пролиферацията, насочени срещу интересите на Република
България;
5. Обезпечаване на собствената си сигурност.
Държавна агенция "Национална сигурност" е юридическо лице на
бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, със
седалище София.
Държавна агенция "Национална сигурност" изпълнява своята дейност въз
основа на следните принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по
които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи;
3. защита на информацията и на източниците за придобиването й;
4. обективност и безпристрастност;
5. сътрудничество с гражданите;
6. политически неутралитет.
Държавна агенция "Национална сигурност" изпълнява дейността си
самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи.
Държавна агенция "Национална сигурност" извършва дейност за
наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на замислени,
подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност,
включително в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите
на подчинение на министъра на отбраната, свързани със:
1. разузнаване в полза на чужди сили;
2. опасност за суверенитета, териториалната цялост на държавата и
единството на нацията;
3. противоконституционна дейност;
4. участие на лица, заемащи висши държавни длъжности, в корупция и
връзки с организираната престъпност;
5. прилагане на сила или използване на общоопасни средства с
политическа цел;
6. опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата;
7. опасност за екологичната сигурност на държавата;
8. нарушаване функционирането на Националната система за защита на
класифицираната информация;
 9. застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и
дейности;
10. деструктивно въздействие върху комуникационни и информационни
системи;
11. международен тероризъм и екстремизъм;
12. незаконна международна търговия с оръжие, изделия или технологии
с двойна употреба;
13. незаконно производство, съхраняване и разпространение на
общоопасни средства, изделия или технологии с двойна употреба, наркотични
вещества и прекурсори, когато това поражда опасност за нормалното
функциониране на държавните органи;
14. трансгранична организирана престъпност, когато поражда опасност за
националната сигурност;
15. незаконни миграционни процеси, застрашаващи националната
сигурност;
16. сключване на неизгодни договори, изпиране на пари и усвояване на
фондове на Европейския съюз чрез измама.
Агенцията осъществява информационно-аналитична, прогностична,
контролна, координационна и методическа дейност със собствена и на други
държавни органи информация от значение за националната сигурност.
Самостоятелно или съвместно с други специализирани органи агенцията
осигурява контраразузнавателна защита на стратегически за страната обекти и
дейности. Агенцията получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива
информация, получена при условията и по реда на Закона за мерките срещу
изпирането на пари. Агенцията организира и провежда оперативно-
издирвателна и оперативно-техническа дейност за наблюдение и контрол на
лица, обекти и дейности по реда на този закон.
Държавна агенция "Национална сигурност" е орган по криптографска
сигурност на класифицираната информация в Република България и в
дипломатическите и консулските й представителства за придобиване,
систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес на
националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен
спектър.
Агенцията осъществява пряк контрол във връзка с функционирането на
Националната система за защита на класифицираната информация.
Агенцията осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на
чужденци в Република България.
Агенцията осъществява международно сътрудничество във връзка със
своята дейност.

2.3.Структура
Администрацията в Държавна агенция "Национална сигурност"бива обща
и специализирана.
Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на
председателя, като осигурява организационно-технически неговата дейност и
дейността на специализираната администрация.
В общата администрация се създават:
 1. дирекция "Човешки ресурси";
2. дирекция "Международно сътрудничество, протокол и връзки с
обществеността";
3. дирекция "Правно-нормативна дейност";
4. дирекция "Финансово-стопанска и управление на собствеността";
5. дирекция "Управление при кризи и отбранително-мобилизационна
подготовка";
6. дирекция "Административно и информационно обслужване".
Специализираната администрация подпомага и осигурява председателя
при осъществяването на правомощията му.
Специализираната администрация е организирана в главни дирекции и
дирекции.
Главни дирекции са:
1. главна дирекция "Вътрешна сигурност";
2. главна дирекция "Контраразузнаване";
3. главна дирекция "Икономическа и финансова сигурност";
4. главна дирекция "Технически операции".
В специализираната администрация се създават:
1. дирекция "Финансово разузнаване";
2. дирекция "Инспекторат";
3. дирекция "Информация и архив";
4. дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност".
Агенцията има териториални дирекции, чиито структура и функции се
определят с правилника за прилагане на закона. Седалищата и районите на
действие на териториалните дирекции се определят от Министерския съвет.

3. Функции на ДАНС
3.1.Оперативно-издирвателна дейност
Оперативно-издирвателната дейност се осъществява от оперативно-
издирвателните и оперативно-техническите структурни звена на агенцията чрез
гласни и негласни методи и средства съобразно компетентността им при
условия и по ред, определени с този закон, с акт на Министерския съвет и на
председателя на агенцията.
Дейността се извършва при спазване на Конституцията и законите,
зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство и
прилагане на принципа на конспиративност при съчетаване на гласни и
негласни методи и средства.
Оперативно-издирвателната дейност има за цел:
1. разкриване, противодействие и предотвратяване на престъпления и
други нарушения, свързани с националната сигурност;
2. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или
извършили престъпна дейност, съставляваща заплаха за националната
сигурност;
3. придобиване на информация за действия или бездействия, които
създават заплаха за националната сигурност;
4. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и
предоставянето им на съответните органи на съдебната власт.
 Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:
1. вземане на обяснения от граждани;
2. извършване на справки по информационните фондове за лица, които
извършват престъпна дейност, създаваща заплаха за националната сигурност;
3. вземане на образци за сравнително изследване;
4. белязване на обекти и предмети;
5. изследване на предмети и документи;
6. извършване на наблюдение;
7. идентифициране на лица и обекти;
8. проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения,
транспортни средства и части от местности;
9. контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;
10. контрол на телефонните разговори;
11. събиране на информация от технически канали за комуникация;
12. оперативно внедряване;
13. оперативен експеримент;
14. отправяне на устни или писмени предупреждения за преустановяване
нарушения на правовия ред, създаващи заплаха за националната сигурност;
15. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;
16. осъществяване на контролирани доставки и доверителни сделки;
17. извършване на насрещни проверки по документи;
18. контрол на радиочестотния спектър;
19. използване на документи за самоличност с променени основни данни
на служители под прикритие;
20. създаване и използване на юридически лица с нестопанска цел или
търговски дружества при условия и по ред, установени със закон, за прикритие
на дейността на служител под прикритие или при провеждане на операции под
прикритие по т. 16.
Дейността се осъществява чрез специфични способи и средства, чрез
специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно
сътрудничество с органите на агенцията при изпълнение на функциите им.
Агенцията притежава, използва и прилага специални разузнавателни
средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните
разузнавателни средства.
Използването на служител под прикритие може да се извършва само от
определени от председателя на агенцията служители.
Използването на доброволни сътрудници може да се извършва само от
оправомощените по този закон органи на агенцията.
Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се осъществяват при
спазване на следните принципи:
1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;
2. защита при или по повод на сътрудничеството;
3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни на лицата,
както и на тяхната дейност.
Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на
агенцията, могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено
съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при
спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.
Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:
1. получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са
извършили престъпни деяния, създаващи заплаха за националната сигурност,
когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно
производство;
2. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за
националната сигурност;
3. искане на органите на досъдебното производство и съда;
Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса
на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на съответните органи
на съдебната власт при условия и по ред, определени със закон.
При провеждането на оперативно-издирвателните действия е
недопустимо увреждането на живота, здравето, достойнството и имуществото
на гражданите, както и замърсяването или увреждането на околната среда.
Държавните органи и организации са длъжни да предоставят на органите
достъп до служебни помещения, технически възли и друго тяхно имущество.

3.2.Информационна дейност
За изпълнение на възложените й със закон правомощия агенцията
изгражда, поддържа и ползва информационни фондове.
Информационната дейност е дейност по събиране, обработване,
систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на
информация на потребителите от агенцията, на държавни органи, организации,
юридически лица и граждани съобразно функционалната компетентност на
агенцията.
За изпълнение на задачите и дейностите по този закон структурните звена
на агенцията могат да събират и лични данни.
Информационната дейност се основава на информация, отразена или
подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите
на агенцията. Информационната дейност се основава и на информация от
информационните носители, изготвени и предоставени от други държавни
органи, организации, юридически лица и граждани, както и от
специализираните служби на други държави, с които Република България има
подписани спогодби за сътрудничество.
Министерствата и ведомствата предоставят достъп до информационните
си фондове на агенцията по ред, определен със съвместна инструкция на
председателя на агенцията и съответния министър или ръководител на
ведомство. Държавна агенция "Национална сигурност" има директен независим
достъп до информационни фондове на Министерството на вътрешните работи.
В агенцията се изготвят и разработват информационни и аналитични
документи и продукти, предназначени за:
1. председателя на агенцията;
2. структурните звена на агенцията;
3. външни потребители.
 Информационните и аналитичните документи и продукти за външните
потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им
достъп до информацията и с изискванията за получаването й. В агенцията се
изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване,
систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на
информация.
При обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на
националната сигурност, органите на агенцията:
1. не искат съгласието на физическото лице;
2. не информират физическото лице преди и по време на обработването
на личните му данни;
3. не предоставят лични данни на трети лица;
4. съхраняват данните и след приключване на обработването им в
срокове, определени от администратора на личните данни.
При заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на
физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта
от обработване до приключването на разследване или законова процедура,
влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или
изтичане на предвидената в закона давност.
Информационните фондове се изграждат при съответните структурни
звена на агенцията съобразно функционалната им компетентност.
Фондовете по ал. 1 могат да се изграждат и като автоматизирани.
Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и
закриват при условия и по ред, определени с наредба на председателя на
агенцията и със закон.
Всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни,
обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово
знание.
Администраторът на лични данни се произнася в 14-дневен срок от
постъпване на искането за достъп.
При поискване на физическото лице се предоставя копие от
обработваните му лични данни на хартиен носител.
Органите на агенцията отказват изцяло или частично предоставянето на
данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за
опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна
тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи
и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на
лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на
органите на агенцията.

3.3.Контролна дейност
Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява контролна
дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на
класифицираната информация.
Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява контролна
дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Република България, като
дава задължителни становища по молби за:
 1. предоставяне на убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и
временна закрила по Закона за убежището и бежанците;
2. издаване на разрешения за продължително и постоянно пребиваване и
на визи и включва чужденци в информационния масив на нежеланите за
страната чужденци по Закона за чужденците в Република България.
Държавна агенция "Национална сигурност" в изпълнение на функциите
си:
1. оценява и разработва криптографски алгоритми и средства за
криптографска сигурност на класифицираната информация; одобрява и
контролира криптографските мрежи за класифицирана информация; изработва
и разпределя използваните криптографски ключове; разрешава и контролира
производството и вноса на средства за криптографска сигурност;
2. извършва акредитация и издава сертификат за сигурност на
автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с
класифицирана информация; координира и контролира дейността по защита от
паразитни електромагнитни излъчвания на техническите средства,
обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана информация;
3. организира и осъществява комуникациите на Република България с
дипломатическите и консулските й представителства и криптографската
сигурност на обменяната информация, като осигурява необходимия персонал
във ведомствените звена и в дипломатическите и консулските
представителства;
4. придобива, обработва и систематизира информация с технически
средства от технически източници на други държави в интерес на националната
сигурност и я предоставя на потребители, определени със закон и със заповед
на председателя на агенцията;
5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен
спектър срещу сигурността на страната или в нарушение на законите и
взаимодейства с компетентните държавни органи;
6. контролира и отстранява източниците на радиосмущения в
радиочестотния спектър, разпределен за нуждите на националната сигурност и
отбраната на Република България;
7. взаимодейства с другите структурни звена на агенцията и със
специализирани държавни органи, както и със сродни служби на други държави
и международни организации в кръга на своята компетентност;
8. извършва информационна и аналитична дейност, материалите от която
предоставя на ръководството на агенцията и на други държавни органи по ред,
определен от председателя на агенцията.

3.4.Органи на държавна агенция "национална сигурност" и делегирани

правомощия
Органи на агенцията са държавните служители.
1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности,
свързани с посегателства и заплахи за националната сигурност;
2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и
по ред, определени с наредба на Министерския съвет;
 3. извършват задържане на лица, за които има данни, че са извършили
престъпления, свързани с националната сигурност;
4. привличат граждани за доброволно сътрудничество;
5. в рамките на своята компетентност прилагат и използват специални
разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за
специалните разузнавателни средства;
6. организират прикриването на служители на агенцията и тяхната
дейност при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона;
7. събират, обработват, съхраняват и използват данни за проверка на
факти, лица и обекти, свързани със сигурността на страната;
8. получават информация от държавни органи, организации и лица във
връзка със защитата на националната сигурност;
9. предоставят информация на органите на държавна власт и на местно
самоуправление, на организации и на лица чрез председателя на агенцията.
Освен правомощията при осъществяване на дейността си по отношение
сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите
на подчинение на министъра на отбраната органите :
1. осигуряват контраразузнавателни способности на българските
контингенти, участващи в операции и мисии извън територията на страната, и
на националните формирования, предоставени като колективни отбранителни
способности и за провеждане на операции на НАТО;
2. имат достъп до поделения и обекти на Министерството на отбраната,
Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;
3. получават пряко от командирите и началниците на поделения в
Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение
на министъра на отбраната необходимата информация за изпълнение на
правомощията им за гарантиране на сигурността на въоръжените сили;
4. осъществяват дейност по защита на класифицираната информация в
Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение
на министъра на отбраната съгласно Закона за защита на класифицираната
информация;
5. дават становища по решения, планове, материали и други, свързани със
сигурността, на Министерството на отбраната, Българската армия и
структурите на подчинение на министъра на отбраната;
6. дават задължителни предписания при възникване на опасност за
бойната готовност, информационната, икономическата и финансовата
сигурност, както и при застрашаване на сигурността на обекти и дейности на
Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение
на министъра на отбраната.
Органите на агенцията могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление, свързано с националната сигурност. Срокът на
задържане не може да е по-дълъг от 24 часа.
При изпълнение на правомощията си органите на агенцията имат право
да носят оръжие. като крайна мярка:
1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;
 2. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или
извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се
опитва да избяга.
При изпълнение на служебните си задължения органите на агенцията
могат да използват физическа сила и помощни средства, само ако те не могат да
бъдат осъществени по друг начин при:
1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
2. задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ
характер, което не се подчинява или оказва съпротива.
Помощните средства са: белезници, усмирителни ризи, каучукови,
пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества,
утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета и
коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми;
устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за
отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо
въздействие.
Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по
отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.
Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са
длъжни да оказват съдействие на органите на агенцията при изпълнение на
възложените им със закон правомощия.
Държавните органи и юридическите лица са длъжни незабавно да
предоставят на агенцията всяка постъпила или придобита от тях информация,
която е свързана с изпълнението на възложените със закон правомощия на
агенцията.
При изпълнение на служебните си задължения служителите на агенцията
са неприкосновени и се намират под защитата на закона. Неприкосновеността
се изразява в специалната защита на живота и здравето им.
При осъществяване на правомощията си органите на агенцията
удостоверяват качеството си със служебна карта или служебен знак. Видът на
служебната карта или служебния знак се определя от председателя на
агенцията.