,,Небесен пришълец. Жаба.

Скитащи
кучета“
Борис Кирезиев, №6
Томи Величков, №25

Главата е посветена на дугостта, различието, странното и чуждото. Идеята за

божествената справедливот се потъпква

Основни образи:

 Свинарят Ико – сух и висок селянин, странен – износва дрехите на

умрелите.
/Разказвачът мисли, че всеки от нас износва чужди дрехи и тича след своите
копнежи. Светът е една крайно неудобна дреха за човека, която е дреха на някой
отдавна умрял. Изразява се чувството на неразбирателство или неудобство, което
хората могат да изпитват в отношението си към света и околната среда. Вместо да се
чувстват уютно и приспособени, те може да се чувстват чужди и неподходящи в този
свят, като че ли носят дрехи, които не са направени за тях /
Къпещите се жени не се притесняват от присъствието му; по-късно намира удавената
каракачанка, чието лице вече е мъжко

 Къпещите се жени – къпят се в реката; една от тях оцелва Господ-Бог с

камък по главата.
Искат да изкъпят появилата се каракачанка, но в суматохата я удавят.
/ Поведението им е разкрито в негативна светлина, показва отблъскващото в
действията им/

 Небесният пришълец – явява се пред къпещите се жени, но бива оцелен с

какък по главата. Допълзява до близките царевици, съблича ризата си и се
преобразява в дявол. Подкарва жените след убийството им.
/Преставена е промяната от добро към зло чрез акт на насилие. Атаката на
жената върху Господ-Бог може да се тълкува като израз на човешката агресия и
непокорство към божествената власт или като символ на въпросите и
противоречията, които хората имат спрямо вярата и божествената сила/
  Каракачанката – сама води стадо овце; сяда на камък в реката близо до
къпещите се жени.
/каракачани - представители на гръцка общност, която живее в източна Стара
планина. Отличават се със своя бит и култура. В миналото са били номади.
Основният им поминък - отглеждането на овце. Буквално преведено турски кара -
черен и качан – беглец/
Бива удавена от жените в опит да я изкъпят.
/Каракачанката е символ на чистотата и невинността, която е атакувана от
жените, безпощадност/

 Косачът – преди дяволът да изчезне, прави магичен знак с ръка и извива

вихрушка, която понася ризата му. Тя стига до една ливада с косач, който я
разпознава като ризата на жена си. Измъчван от ревност, косачът замахва с
косата си, за да я среже, но ризата отново полита.
/Подчертава се как важните събития и действия за някои хора могат да стигнат до
други, които не са пряко свързани с тях, и да имат дълбоко влияние върху тяхната
съдба и живот. Разкрива се връзката между различни хора и последиците от техните
действия/

 Жабата – седи неподвижно до реката. Напомня на разказвача на пъпчива и

неугледна книжка в Александрийската библиотека на природата.
/Показва се как всеки индивид, дори една крастава жаба, всъщност представлява
Александрийска библиотека от генна информация. Епизодът може да се
разглежда като символично представяне на знанието и мъдростта, които се
крият във всеки жив организъм/

 Скитащите кучета – след идването на зимата намират сапуна на реката и

започват да го ближат и гризат настървено. Припукват пушки и кучетата биват
избити. Част от тях падат в реката и я оцветяват в червено.
Това се случва в един незначителен януарски ден на 1982 година. Има слух, че през тази
година в България са избити десетки хиляди кучета. Тогава се въвежда кучешки данък.

/ В художествения модел на битието, изграден в романа, хората не са на преден план,

не са в центъра на изображението, а присъстват преди всичко като унищожителна
сила, заплаха за природния ред. Тяхната поява предизвиква страх, причинява
страдание и носи смърт.
Поставят се проблемите за разкъсаната връзка между човека и природата, за
загубата на нравствените ценности, подменени от егоизма, жестокостта,
омразата. Повествователят споделя с тревога своите размисли за съдбата на
Земята, която се е превърнала в пространство на пустотата и безнадеждността:
„Представих си я тази земя и ме побиваха тръпки!" /

Преди да умре, едно от кучетата започва да вие толкова грозно, че дори хлебарките в
трюма на ковчега се размърдват.
/прави се връзка със следващата глава/

Резюме

Появяват се каракачани със стадата и кучетата си. Идват и селските свине със свинаря
Ико, който износва дрехите на умрели. Разказвачът мисли, че всеки от нас износва
чужди дрехи и тича след своите миражи. Светът е една крайно неудобна дреха за
човека, която е дреха на някой отдавна умрял
Жените се къпят в реката. В жегата жените забелязват едно съвсем малко стадо овце,
водено от сама каракачанка. Тя сяда посред камъните. Една от жените в реката казва, че
някаква ръка я пипа. Друга жена пищи, че в реката има змия. Жените побягват към
брега, а номадката не става. Жените стоят края на водата в очакване на змията.
Струва им се, че Бог пада от небето. Една силно окосмена жена хвърля камък. Отдъхват
си, когато виждат, че реката изтласква някакъв корен, който изглежда като змия. Тогава
от водата пропълзява небесният пришълец. После пипа с ръка главата си на мястото,
ударено с камъка. Главата силно го боли, затова я потапя в реката. Небесният старец
допълзява до царевиците, сваля ризата от себе си и се преобразява в дявол. Тялото му се
покрива с катранена четина, а кротките му сини очи изпъкват и стават жълти.
Жените продължават да се къпят в реката. Силно окосмената жена предлага на
останалите да съблекат и окъпят каракачанката. Борят се с нея и я натискат към дъното.
Когато я пускат, над реката изплува нейното мъртво тяло. Ужасени, жените побягват.
Привечер по реката се появява свинарят. Свинете се сбиват шумно над нещо в реката и
го теглят със зъби. Свинарят ги разпръсва и вижда удавената каракачанка. Вцепенява се,
когато вижда лицето й. Това е мустакатото лице на мъж.
Къпещите се жени се връщат край реката за дрехите си. Пред тях се появява дяволът и
им показва удареното място на главата си. Дяволът ги подкарва пред себе си, за да ги
вари и пече голи в катрана на своята адовница.
През цялото време една пъпчива жаба остава да клечи неподвижно между камъните в
речното корито. Разказвачът и жабата се наблюдават. Тя му прилича на пъпчива и
неугледна книжка в Александрийската библиотека на природата. Показва се как жабата,
макар и малко и нензчително животно, всъщност намопня на автора за
александрийската библиотека, защото тя също съдържа неизмерно количество
генетична информация. По същия начин разказвачът оставя в царевицата и ризата на
дявола. Преди да изчезне окончателно, дяволът прави магичен знак с ръка, извива се
вихрушка, която понася ризата над нивите.

Лети ризата над реката и стига до зелена ливада край брега. Там има косач. Ризата пада
пред него. Той я разпознава. Това е ризата на жена му. Измъчван от ревност, косачът
замахва с косата си, за да я среже, но ризата отново полетява.
Край реката е останал сивия калъп домашен сапун, който къпещите се в реката жени са
забравили в паниката си. Той стои там до идването на зимата. В снежното корито на
реката се появява куче. Животното е мършаво, ребрата му се броят, хълбокът му е
оголен. Идват още кучета и също започват да вият. Това са глутница скитащи кучета. Те
са разнопородни, гладни, подивели и зли. Глутницата вижда сивкавия калъп домашен
сапун. Кучетата започват да го ближат настървено, после да го гризат. Кучето с
оголения хълбок се отделя от глутницата и тръгва през снежното корито на реката.
Спира се, за да види дали го следват другите кучета. Усеща как нещо опарва плешката
му. Припукват пушки. Кучето хуква да бяга.

Щом припукват пушките, кучешката глутница се разбърква. Изстрелите настигат и

повалят кучетата, а от устата им капе сапунена пяна. Сивкавата сапунена пяна започва
да се оцветява, става розова, после червена. Някои кучета падат в реката. И тя
почервенява. Това се случва в един незначителен януарски ден на 1982 година. Има
слух, че през тази година в България са избити десетки хиляди кучета. Тогава се
въвежда кучешки данък.

Привечер започва да вали сняг. Смълчаната земя продължава своя шеметен бяг в
безмълвния космос и пренася през неговата пустота и враждебност своята пустота и
безмълвие. Кучето с оголения хълбок се влачи в снега. Започва да вие толкова грозно, че
дори хлебарките в трюма на ковчега на разказвача се размърдват.