Екологични проблеми при

замърсяване на атмосферния
въздух. Мерки за намаляване на
замърсяването.
• Замърсяването на въздуха вреди на човешкото здраве и на околната
среда. В Европа емисиите на много замърсители на въздуха спаднаха
значително през последните десетилетия, което доведе до подобрено
качество на въздуха в целия район. Въпреки това концентрациите на
замърсителите на въздуха са все още прекалено високи и проблемите с
качеството на въздуха остават. Значителна част от населението на
Европа живее в зони, по-специално в големи градове, където се
наблюдава превишаване на допустимите норми за качеството на
въздуха: замърсяването с озон, азотен диоксид и прахови частици (ПЧ)
създава сериозни рискове за здравето. Няколко държави надхвърлиха
една или повече от своите норми за допустими емисии за 2010 г. за
четири важни замърсители на въздуха. Ето защо намаляването на
замърсяването на въздуха остава важна задача.
Основни замърсители на атмосферния въздуха
• Праховите частици
• Азотния диоксид
• Озонът в близост до земната повърхност

 Излагането на тези замърсители редовно

или при върхови концентрации
упражнява различно по своята
сериозност въздействие ― от смущения
на дихателната система до
преждевременна смърт.
Прах
Автотранспортът е един от основните източници на замърсяване на въздуха с прах, което е предпоставка за:
        • по-често възникване на остри респираторни инфекции (ринити, фарингити, бронхити, бронхопневмонии) и
заболявания на очите (конюнктивити и кератити);
        • усложняване и по-тежко протичане на хроничните болести на дихателната система (бронхиална астма,
хроничен бронхит, белодробен емфизем) и на сърдечно-съдовите заболявания, което води до намаляване на
продължителността на живота.

Серен диоксид
        Серният диоксид попада във въздуха като отпадък от изгарянето на горива с високо сярно съдържание
(дизелово гориво, мазут).
        Серният диоксид има дразнещ ефект върху лигавицата на дихателната система. Най-чувствителни към
атмосферното замърсяване със серен диоксид са децата и болните от бронхиална астма, хронични сърдечно-
съдови и белодробни заболявания.
Въглероден оксид
        Въглеродният оскид е отпаден газ, който се получава при непълното изгаряне на горивата в автомобилите.
        При вдишване въглеродият оксид блокира транспорта на кислорода до мозъка, сърцето и други жизненоважни
органи в човешкото тяло. Особено чувствителни към токсичното му действие са бременните жени, новородените,
болните от анемия и хората с хронични заболявания на сърдечно-съдовата система.
Около 90% от градското население на
Европа са изложени на замърсители в
концентрации, по-високи от нивата на
качеството на въздуха, считани за вредни за
здравето. Например фините прахови
частици (PM2.5) във въздуха намаляват
очакваната продължителност на живота в
ЕС с повече от 8 месеца. Бензо(а)пирен е
канцерогенен замърсител, пораждащ
нарастваща загриженост, с концентрация
над прага, определен за защита на
човешкото здраве, в няколко градски
района, особено в Централна и Източна
Европа.
Екологични проблеми
• Подкиселяването значително намаля от 1990 до 2010 г. в чувствителните екосистемни
зони на Европа, изложени на киселинно отлагане от съединения с наднормено
съдържание на сяра и азот.
• Еутрофикацията ― екологичен проблем, причинен от въвеждането на прекалено
много хранителни вещества в екосистемите, отбеляза по-малък напредък. Зоната на
чувствителните екосистеми, засегнати от прекомерното съдържание на азот в
атмосферата, намаля твърде малко през периода 1990―2010 г.
• При излагане на високи концентрации на озон се причиняват щети на
селскостопанските култури. Повечето култури са изложени на концентрации на озон,
които надхвърлят дългосрочната цел на ЕС, имаща за цел да защити растителността.
Тук се включва по-специално значителна част от селскостопанските райони, преди
всичко в Южна, Централна и Източна Европа.
Източници на замърсяване на въздуха

Има различни източници на замърсяване на въздуха, както антропогенни, така и от естествен

произход:
• изгаряне на изкопаеми горива при производството на електроенергия, в транспорта,
промишлеността и домакинствата;
• промишлени процеси и използване на разтворители, например в химическата и минната
промишленост;
• селско стопанство;
• третиране на отпадъците;
• вулканичните изригвания, отвяваният от вятъра прах, пръските от морска сол и емисиите
на летливи органични съединения от растенията са примери за източници на естествени
емисии.
Политиките на Европейския съюз

• Дългосрочната цел на ЕС е да се постигнат степени на чистота на въздуха,

които не водят до неприемливи въздействия и рискове за човешкото здраве и
околната среда. ЕС действа на много равнища за намаляване на излагането
на замърсяване на въздуха: посредством законодателство, сътрудничество с
отраслите, отговорни за замърсяването на въздуха, както и с международни,
национални и регионални органи и неправителствени организации; и научни
изследвания. Политиките на ЕС си поставят за цел да намалят излагането на
замърсен въздух чрез намаляване на емисиите и установяване на норми и
целеви стойности за качеството на въздуха. В края на 2013 г. Европейската
комисия прие предложения пакет за качеството на чистия въздух,
включително нови мерки за намаляване на замърсяването на въздуха.
Мерки за намаляване на замърсяването
Мерките, свързани с намаляване на имисионните нива на атмосферните замърсители и
ограничаване на вредното въздействие върху здравето на населението са свързани с:

• подобряване системата на сметосъбиране и сметоизвозване и недопускане на изгаряне на

отпадъци в контейнери

• забрана за палене и изгаряне на отпадъци от почистването на стопански дворове и

земеделски земи

• ограничаване на емисиите на прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди от битовото

отопление, чрез газифициране на населените места

• залесяване на общинските терени, възстановяване и поддържане на озеленителните пояси

• оптимизиране на съществуващата транспортна схема и на трафика, обновяване на

автомобилния парк от градския транспорт

• редовно измиване на улиците, с цел намаляване на запрашеността.

  За да дишаме по-чист въздух, бихме могли:
        • да се придвижваме по-често пеша или с велосипед;
        • да предпочитаме обществения трансопорт вместо личните си автомобили;
        • да използваме по-ненатоварени маршрути и да избягваме задръстванията в
пиковите часове;
        • да избягваме да зареждаме колата си с гориво в горещите часове на деня;
        • да използваме висококачествени моторни масла и горива;
        • да поддържаме автомобила си в техническа изправност, което подобрява
неговата икономичност и понижава консумацията на гориво.
Използвани източници:
• https://www.eea.europa.eu/bg/themes/air/intro
• http://eea.government.bg/bg/soer/2009/4health/1air-health
• https://www.rzi-vt.bg/okolnasr.htm
Благодаря за вниманието!

Изготвено от: Полина Станимирова Георгиева

Факултетен №: 1802010535
Спец.: Приложна лингвистика (два чужди езика-
английски и испански език), IV курс, бакалавър