Риск, работно оборудване

Оценката на риска е внимателно

изследване на всички аспекти на
работата, за да се установи какво може
да причини нараняване, заболяване
или вреда, както и преценка дали
опасността може да бъде премахната, а
ако не – какви предпазни мерки трябва
да бъдат предприети за отстраняване,
намаляване и контролиране на риска.
Съгласно законодателството, работодателят е длъжен:

- да направи оценка на риска, която да обхване работното

оборудване, помещенията, работните места, организацията
на труда, използването на суровини и материали и другите
аспекти на работната среда и работните процеси, които
представляват опасност или имат значение за
безопасността и здравето при работа;

- да отчита специфичните опасности за работещите, които

се нуждаят от специална закрила, включително и тези с
ограничена работоспособност;
"Оценката на риска" е процес на взимане на решение
относно допустимостта на риска на база на анализа на
риска, разпоредбите на нормативните актове и отчитане на
фактори, като технически достижения, околна среда,
психологически, икономически и социални аспекти.

"Анализ на риска" е използване на разполагаема

информация за идентифициране на опасни събития и за
определяне елементите на риска.

"Оценяване на риска" е процесът на анализ и оценка на

риска. При оценяване на риска се обхващат всички аспекти
на трудовата дейност с цел установяване на всички
възможни опасности и рискове.
Оценката на риска обхваща:

работните процеси;
работното оборудване;
помещенията;
работните места;
организацията на труда;
използването на суровини и материали;
други странични фактори, които могат да породят риск.
Страничните фактори обикновено са опасности
произхождащи извън работното място, но способни да
въздействат неблагоприятно на здравето и безопасността
на хората работещи на работното място.
Методи за оценка на риска
Има много методи и методологии за оценка на риска,
налични да подпомагат предприятия и организации в
оценяването на рисковете за здравето и безопасността им.
Изборът на метод зависи от условията на работното място,
например от броя на работниците, типа работна дейност и
оборудване, конкретните особености на работното място и
конкретните рискове.

Оценяването на риска се извършва от работодателя. При

оценяването на риска участват служби по
трудовамедицина, органите за безопасност и здраве и
други специалисти от предприятията, като при
необходимост работодателят привлича и други външни
организации и специалисти.
Обхвата на оценката на риска.
Оценителите - "оценител на риска" е лице, което оценява
риска.
Етапите за оценка на риска .
Елементите на риска.
Критериите за установяване допустимостта на риска.
Документацията по оценяване на риска.
Преразглеждането на оценката на риска.
Информираност на работещите.
Независимо от използвания подход или методика,
принципно, оценката на риска е един петстадиен процес,
състоящ се от следните стъпки:

1. Разделяне работата на ясно определени категории, които

ще са обект на оценката;

2. Откриване на опасностите;

3. Преценка на риска;

4. Изготвяне на план за контрол над рисковете;

5. Преглеждане и актуализиране на оценката на риска.

Опасностите на работното място могат да са с източник,
свързан с работната среда, работното оборудване,
използваните суровини и материали, организацията и
естеството на извършваната работа, изискванията към
работещия при изпълнение на работните процедури и т.н. В
тази връзка рисковете могат да се групират в различни
категории, като най-често идентифицираните рискове,
които не трябва да се пропуснат при оценката са:

- в работната среда: осветление, микроклимат, вентилация,

качество на въздуха в работното помещение и наличие на
прах или вредни вещества в него; шум; източници на
инфрачервена или йонизираща радиация; биологични
агенти: бактерии, вируси, др. микроорганизми или техни
токсини и др.;
- в работните помещения: разположение на работните
места и оборудването, проходи, настилки, маркировки на
маршрути, ергономична организация на работните места и
др.;

- в работното оборудване и процеси: механични опасности,

опасност от прекомерно нагрети или охладени
повърхности, токов удар, пожар, експлозия, въздействие на
вредни химични вещества, използвани като суровини или
материали, наличие и работа с оборудване което е
източник на локални или общи вибрации и др.;
Как на практика можем да идентифицираме опасностите?

Под опасност се разбира всеки възможен източник на

вреда. За идентифициране на опасностите можем да
извършим:

оглед на работното място, търсейки отговор на въпроса

"Какво би могло да причини увреждане?" За целта е важно
да се установи:
какво действително се случва по време на трудовата
дейност;
да се отчетат нерутинни и периодични операции, като
поддръжка например;
има ли дългосрочни опасности за здравето, като напр.
високи шумови нива или излагане на вредни вещества.
допитване до работниците и/или техни представители
относно всякакви проблеми, които са срещнали.
да се потърси информация за трудови злополуки и болести
във фирмата.
ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА (ЛПС).
ЛПС се използват, когато рисковете не могат да бъдат избегнати или намалени в
достатъчна степен чрез:

средствата за колективна защита;

организацията на работа.
ЛПС трябва да отговарят на следните изисквания:

да осигуряват защита от рисковете, без те самите да водят до увеличение на който и

да е риск;
да отговарят на условията на работното място;
да са съобразени с ергономичните изисквания и здравословното състояние на
работещите;
при ползване на повече от едно лично предпазно средство, те да са съвместими и да
са ефективни и при едновременното им използване;
да има съответствиена размерите на използващия ги (регулиране при
необходимост). ЛПС са предвидени за индивидуално ползване. Ако обстоятелствата
изискват да бъдат ползвани от повече от едно лице, се вземат подходящи мерки за
недопускане на хигиенни и здравословни проблеми за различните ползватели. ЛПС
се използват постоянно, периодично и аварийно. Местата за съхраняване на ЛПС,
които се използват аварийно се определят със заповед на работодателя.
ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА – ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА
РАБОТОДАТЕЛЯ
Работодателят определя необходимите ЛПС, въз основа
оценката на риска, независимо от това, дали дейностите,
ЛПС и рисковете са посочени в приложенията на Наредба 3.

Той съставя списък, който съдържа:

работните места, професиите и видовете работи;

вида, наименованието и точната идентификация на всяко
ЛПС;
конкретната опасност;
срока на износване.
Работодателя обявява списъка пред работещите, като е
длъжен да осигури необходимия и достатъчен резерв и
периодични проверки с протокол за качествата на ЛПС.
Почистването, изпирането, дезинфекцирането,
ремонтирането и други действия по поддържането, както и
подмяната на ЛПС се организират и са за сметка на
работодателя.Забранява се замяната на лични предпазни
средства с тяхната парична равностойност!

Не се допускат до работа лица, които са без изискващите се

за съответния вид работа лични предпазни средства и
специални работни облекла и не са инструктирани и
обучени за използването им /Чл. 246 от Наредба № 7 за от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване/. Личните предпазни
средства се предоставят на работещите в деня на
постъпването им на работа. Работодателят осигурява
използването само на изправни и отговарящи на
изискванията на тази наредба лични предпазни средства.
ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА – ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА
РАБОТЕЩИТЕ:
Работниците са длъжни да използват правилно дадените
им ЛПС и специални работни облекла и след употреба да ги
връщат на съответното място за съхранение/ чл. 34, ал. 1,
т.2 от ЗЗБУТ/;
Работниците и служителите са длъжни да използват
специалното работно облекло и личните предпазни
средства по предназначението им, и то само по време на
работа / чл. 284, ал. 2 от КТ/;
При откриване на неизправности на личните предпазни
средства работещите незабавно уведомяват работодателя
за взимане на необходимите мерки. /Чл. 24 от Наредба № 3
за ЛПС/;
Когато личните предпазни средства са загубени или
унищожени по вина на работещия, работодателят го
снабдява с нови. В тези случаи може да се търси
имуществена отговорност за остатъчната стойност до срока
на износване съгласно Кодекса на труда /Чл. 28, ал. 2 от
Наредба № 3 за ЛПС/.