Персонал на предприятието

Персонал на предприятието са хората, участващи в трудовите процеси.

В зависимост от изпълняваните функции той се дели на няколко категории:
- Работници – това са лицата, участващи пряко в производствения процес, в реализацията
на материални продукти или в извършване на услуги.
- Специалисти – лицата, които изпълняват работи, свързани с организационното,
техническото и икономическото управление на производствената дейност на предприятието или
изпълняват отчетни, финанови и административно-стопански функции. Специалисти са
инженерите, икономистите, юристите, лекарите.
- Ръководни кадри – лицата, които осъществяват ръководни функции и вземат
управленски решения.
- Охрана – състои се от лицата, заети с опазване на собствеността (полицейска и пожарна
охрана).
- Обслужващ персонал – включва лицата, заети с обслужването на производството и на
управлението. Такива лица са хигиенисти, куриери, гардеробиери.
В зависимост от характера и сложността на изпълняваната работа персоналът се дели на
професии, специалности и квалификации.
- Професия – област на дейността, изискваща от изпълнителя определени знания и
подготовка, придобити чрез професионално обучение и производствен опит. Тя има отраслова
принадлежност.
- Специалност – вид трудова дейност в рамките на дадена професия. Като правило във
всяка професия има няколко специалности. Специалността изисква от изпълнителя по-
ограничени, но по-задълбочени знания и подготовка в съответната сфера.
Пример за професия е лекар, а примери за специалности на тази професия са невролог,
кардиолог, хирург.
- Квалификация – отразява сложността на труда и характеризира степента на овладяване
на дадена професия и специалност. Тя е съвкупност от знания, умения и практически навици,
необходими за изпълнението на определен вид работа.
Структурата на персонала представлява съотношението между различните категории
персонал от гледна точка на функциите, които изпълнява; на професиите; на специалностите
и на квалификациите.
• В зависимост от показателя, по който ще бъде разглеждана структурата на едно
предприятие, тя може да бъде: функционална, професионална и квалификационна.
• Функционалната структура отразява съотношението между отделните категории
персонал (работници, специалисти, ръководни кадри, охрана, обслужващ персонал).
• Професионалната структура показва съотношението между отделните професии и
специалности на заетите във фирмата.
Квалификационната структура характеризира относителния дял на различните
квалификационни групи в рамките на общо заетите и на заетите по отделни специалности.
Структурата на заетите в отделните предприятия не е постоянна величина. Тя се изменя
непрекъснато под влияние на развитието на техниката, технологията и организацията на
производството.
Количеството и качеството на извършената работа зависят от способността и
готовността за труд.
Способността за труд сама по себе си не е достатъчна за постигане на добри резултати, ако
лиспват желание и мотивация за труд. Мотивацията е вътрешна подбуда, която кара хората да
действат по определен начин.
Способността и готовността за труд зависят от няколко фактора, като способността зависи
от: уменията (сръчност, общителност, организираност, умение за работа в екип, технически
умения и др.); общото и специалното образование (знания) и професионалния опит (трудов
стаж).
Готовността за труд зависи от степента на задоволеност на икономическите и
неикономическите потребности на индивида.
- Икономически потребности – това са екзистенциалните потребности (физиологични) –
потребност от храна, дрехи и създаване на поколение, и потребности от лукс. Тези потребности
се задоволяват чрез възнаграждаване на положения труд – основна и допълнителна работна
заплата.
- Неикономически потребности – това са потребността от сигурност, социални контакти,
социално признание, престиж, изява и творчество. Потребността от сигурност се задоволява
чрез социално осигуряване на работниците (жилище, пенсии, сигурна работа, закони, здраве).
Потребността от социални контакти е потребност от контакти с колегите, приятели, любов,
комуникация, потребност от принадлежност към дадена група. Тези потребности се задоволяват
чрез работа в екипи, избягване на работата на конвейер, фирмена култура – празници,
церемонии. Потребността от признание е потребност от добро положение в обществото, пари,
власт, спортни победи, засвидетелстване на уважение. Потребността от изява и творчество е
потребност от развитие на личността и се задоволява, като на работниците се дава възможност
да вземат самостоятелни решения в професионалната си област и да носят отговорност за това.