ДИМИТЪР

ДИМОВ
„ТЮТЮН“

Ния-Ивана Илчева, 12. г

випуск 2020
Живот
• Роден е на 25 юни 1909 г. в град Ловеч
• Завършва Първа мъжка гимназия през 1928
г.
• Учи във Ветеринарномедицинския
факултет на Софийския университет
• През януари 1943 г. заминава на
специализация в Мадридския институт
„Рамон-и-Кахал“
• Има три брака и две дъщери
• Председател на СБП (от март 1964 до
смъртта си през 1966 г.)
 Интереси
• Увлича се по идеите на Зигмунд Фройд,
Фридрих Ницше, Анри Бергсон и
творчеството на Октав Мирбо.

• От ученик се интересува от физика и химия

• Рисува карикатури

• Учи испански, защото иска да замине за

Снимката е направена в къщата музей на писателя на
ул. „Кръстьо Сарафов“ 26 Южна Америка

• Фотографията му е хоби
За да се оформи един писател, той трябва да се занимава и с
философия. Моята философска ерудиция е далеч по-голяма от
литературната. За мен ползата от четене на философски книги е
много голяма, защото си изяснявам съществените връзки между
явленията в света и придобивам цялостен поглед към
диалектиката на процесите.
Димитър Димов
ТВОРЧЕСТВО
 Обща характеристика

• Майстор на психологическия и социалния роман

• На преден план са поставени нравствено- философските проблеми

за любовта и смъртта, греха и възмездието,
саморазрушаването на човека

• Основни са вътрешните конфликти на личността, представени на

фона на исторически събития
 Произведения
• Първи роман – „Поручик Бенц“, 1938 г.
• Втори роман – „Осъдени души“,1945 г.
• Трети роман – „Тютюн“, 1951 г., 1954 г.
• Незавършени романи – „Ахилесова пета“ и
„Роман без заглавие“
• 4 пътеписа за Испания – „Януарска пролет“,
„Кастилска зима“, „Куха Испания“ и „Сан
Себастиян“ и посмъртно издаденият „Идалго“
• „Анатомът Да Коста“ и “Юлска зима“ – плод на
впечатленията му от пътуването до Чили
• Пиеси: „Жени с минало“, „Виновният“ и
„Почивка в Арко Ирис“
ТЮТЮН
 Случаят „Тютюн“
Литературната критика обвинява автора,
че се е отклонил от нормите на
социалистическия реализъм. Недостатъците, които
се посочват, са:
• Преобладават героите от буржоазния свят, на
някои от тях читателите дори симпатизират
• На заден план са представителите на
работническата класа и на комунисти-ческата
партия
• прекален психологизъм
• Влияние на „упадъчната“ западноевро-пейска
литература
В резултат писателят добавя 250 страници и
въвежда образа на комунистката Лила (контрастен
Д. Димов и героините от „Тютюн“
на този на Ирина).

Художник Александър Добринов

Димов, който не спазва принципите на социалистическия реализъм в романа,
казва за критиките:

„Аз употребих три години, за да напиша 700 страници, а на Максим Наимович

(лит. критик) бяха достатъчни пет минути, за да ги изтрие като с гъба (...)
Общото възражение на всички, които ме критикуват неблагоприятно, е, че съм
принизил положителните герои в романа „Тютюн“. Сега искам да задам само
следните въпроси: Трябва ли положителните герои в един прогресивен роман
да бъдат непременно кристално чисти като в някоя утопия? Комунистите нямат
ли дребни, човешки, всекидневни слабости?“
• Две издания – 1951 и 1954 г.

• Заглавие – конкретно и символично тълкуване

• Жанрови характеристики на роман епопея, социален роман на нравите, роман

на кариерата

• Тема – разпадането на установения социален ред и отражението му върху

героите

• Композиция – две композиционни части; композиционна рамка

• Всевиждащ и всезнаещ повествовател

• Женският образ на Ирина е различен от традиционния за българската

литература.

• Полюсно разделен свят – буржоазията и социалните низини

• Страст и фанатизъм

• Мотиви – за тримата братя, за сделката с дявола, за хищничеството

Героите – умни и покварени,
опустошени и греховни
• Главните: Ирина и Борис
• Партизаните: Лила, Варвара, Павел, Шишко
и др.
• Герои, свързани с „Никотиана“: Костов, фон
Гайер, татко Пиер, Мария, Зара и др.
• „Никотиана“ – свързващо звено в творбата
• Антиподи
• Прототипи
 „Никотиана“ (богатство – бедност)

Редингота (баща на Спиридонов (татко

Атанас Чакъра (полицейски Борис, Павел и Пиер); създател,
началник, баща на Ирина, собственик, главен Стефан Костов
Стефан); учител по
убит по време на стачка от директор; умира, за да я (главен експерт по
латински език) тютюните), лоялен,
работничка- Спасуна) остави на Борис
опитва се да осинови
гръцко сираче, но след
като то умира, губи
Борис Морев (син връзка със света
Ирина (дъщеря на Чакъра) на Редингота); обсебен
любовница на Борис, лекар по от „Никотиана“; умира
образование; самоубива се след
смъртта на Борис

Фон Гайер (немецът, с
когото Борис сключва
сделки, има връзка с Ирина);
разстрелян от партизаните
Динко(братовчед на Ирина,
влюбен в нея, комунист,
командир на партизански
отряд; загива в сражение с
немците)
Мария (дъщеря на
Павел Морев Спиридонов, съпруга
(по-големият брат на на Борис, умира от
нелечима болест)
Борис, комунист, отдаден
на идеята)
Зара
(първоначално
Стефан Морев (малкият брат на
Борис, комунист, последовател на приятелка на
Павел, умира от малария в Мария; продажна
затвора) жена)