Professional Documents
Culture Documents
ОБОБЩЕНИЕ ОТ АНТИЧНОСТ ДО МОДЕРНИЗЪМ
ОБОБЩЕНИЕ ОТ АНТИЧНОСТ ДО МОДЕРНИЗЪМ
МИТИЧНА ПРЕДИСТОРИЯ
Според Емпедокъл в началото стоят Афродита и
Арес (любовта и враждата), които привеждат в действие
четирите основни елемента –
земя, въздух, вода и огън.
ПЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ, КОЙТО ПОДРЕЖДА ХАОСА В
ХАРМОНИЯ, Е ЛЮБОВТА
АНТИЧНОСТ ПЕРИОДИЗАЦИЯ
20-15 век преди Христа - Критска епоха
16-12 век преди Христа - Микенска епоха
12-8 век преди Христа - Омирова епоха
8-6 век преди Христа - Архаична епоха
5-4 век преди Христа - Класическа епоха
Ценности:
-законност, разум, справедливост
-доблест (физическа сила, воински умения, лоялност)
-славата е за доблестните (хората на честта)
Времето е циклично.
Пространството:
-горе са боговете (Олимп, светлина, изобилие)
-в средата е реалният свят, в който човекът пътешества,
опознава, придобива, управлява; хоризонтът е край на
познатото свое и територия на хероите (полубогове)
-долу е Тартар (Адът) и владетелите на мрака
Наследство и памет:
-философия (система от познания за Света и хората)
-демокрация (управление на общностите)
-архитектура
-скулптура
-изобразително изкуство
-литература (осмислена условна реалност, образ, реч)
(фолклор = митове; литературни родове: лирика = кратки
поетически творби; епос = иторически поеми; драма =
публични сценични изкуства); признание за авторство
Нарушаването на симетрията, баланса,
хармонията в отношенията се наказват сурово и от
боговете, и от хората.
Сътворението на Света от Хаос до Олимп
Първичен е Хаос (мрак, черна дупка, нищо). От него
произлизат Тартар (дълбока бездна, най-мрачното място в
подземния свят, затвор, място за наказаните от боговете),
Ерос (=раждане; бог на любовта, страстта и секса), Ереб
(=мрак; баща на деня и нощта), Нукта (=нощ), Уран
(Небе) и Гея (Земя).
Древните музи
Първите, които са почитали и поднасяли дарове за музите
на Хеликон, не са поетите и певците, а страшните
великани От и Ефиалт. Те им дали имена, като за тях
музите са били само три: Мелета (гр. μελετη – учение,
опитност), Мнема (гр. μνιμη – памет) и Аойда (гр. αοιδή,
ωδή – песен).
Класическите музи са дъщери на Зевс и Мнемозина
(=памет, първо поколение титани). Техен водач е бил
Аполон. Считало се, че на тях е подвластно миналото,
настоящето и бъдещето, и че имат пророческа дарба. Те
били покровителки на певците и музикантите и ги
обучавали в изкуствата. Съветвали и утешавали хората,
отнасяйки се доброжелателно към тях. Давали на
артистите власт над човешката душа, възпявали
законите и добрите нрави на боговете. Класическите музи
са свързани с реда и хармонията. Те, както и останалите
богове, имали свои храмове, които се наричали музеи.
От тази дума дошло и съвременното значение на сградите,
където се съхраняват и показват произведения на
изкуството и други паметници от миналото. Всяка муза има
име и отличителни знаци:
Ценности:
-да се познава и почита Бог
-християнските добродетели доближават душата до Бог
-принцип на лоялността: "Божието - Богу, кесаревото -
кесарю" (покаяние и подчинение)
-паралели: рай - ад; праведно - грешно; святост - грях
-нравствено съвършенство (постигане на близост с Бог още
на земята - монашество и поклонничество)
-състрадание, милосърдие, страх от Бог (няма катарзис)
-доблест (добротворство за идейната общност, в която са
християни срещу неверници)
-славата е за доблестните (хората на честта са рицарите)
-рицарски добродетели: смелост, справедливост,
милосърдие, щедрост, благородие, целомъдрие, чест и
любезност (кавалерство= идва от chevalier, конник).
Пространството:
-горе е небесното (добро, светлина, хармония - Раят)
-в средата е реалният свят на хората (и добро, и зло)
-долу е Адът и вечното зло
Наследство:
-Библията е Книга на книгите с неоспорим авторитет,
позоваването на нея е достатъчно доказателство за вярност
на твърденията, библейските текстове са образци (сборник
от свещени за юдейската и християнската религия книги)
-Стар Завет = закон за юдейския народ (Сътворение, Изход,
Закони, Пророци, Писания - поезия, афоризми, притчи)
-Нов Завет (четири евангелия - Матей, Марко, Лука и Йоан):
притчи за Исус = зачатие, раждане, кръщение, учение,
чудеса, притчи, страдание, предателство, разпятие, смърт и
възкресение)
-Църквата е наднационална институция
-управление (монархии, княжества, феодали)
-философията е заменена от теология (система от
познания за Света и хората)
-храмова архитектура
-храмова скулптура
-изобразително изкуство (иконопис и стенопис)
-религиозна литература (християнски образци)
(какво се случва с основните литературни родове: лирика
= църковна поезия; епос = исторически поеми за рицари;
драма = черковни публични изкуства)
-поучителни текстове
-богословски, философски и исторически съчинения
(хроники)
-трактати
-анонимност на автора
Пространството:
-горе е небесното (добро, светлина, хармония - Раят)
-в средата е реалният свят на хората, който може да бъде
и Ад, и Рай, всеки сам чертае линиите на Съдбата си
(човекът е и Ангел, и Дявол, най-големият грях е
примирението и бездействието, те са висш израз на
глупост!)
-долу е Адът и вечното зло
-пътуването е приключение!!!
Наследство и памет:
-връщане към античната философия (система от познания
за Света и хората) и развитие на математика, физика,
астрономия; развиване на стари и създаване на нови науки
(граматика, история, литературознание, етика, естетика)
-географски открития (нови реални хоризонти)
-печатарска преса (издаването на книги и достъпността до
образование разширяват човешките хризонти)
-библиотеки и литературна публика
-управление на общностите от лидери, които са ярки
индивидуалности
-архитектура (линейна перспектива, пропорции и хармония)
-скулптура (човешкото тяло, движение + емоции)
-изобразително изкуство (голото човешко тяло + емоции)
-идеи за триизмерно пространство
*Географски открития
-Америго Веспучи (1454-1512), италиански търговец,
мореплавател и картограф, живее във Флоренция, участник
в I-та испанска (1499-1500) и I-та португалска (1501-
1502) експедиции край бреговете на Южна Америка) и
публично заявява, че тези земи са нов континент, а
не част от Азия. През 1507 година германският картограф
Мартин Валдзеемюлер в "Увод в космографията" нарича на
негово име новооткрития континент - Америка.
СОНЕТИТЕ НА ШЕКСПИР
През 1609 година издателят Томас Торп, вероятно без
съдействието и може би без знанието на автора публикува
книгата "Сонетите на Шекспир, непечатани никога
досега", сборник от 154 сонета, смятани за дело на
младия лирик Уилям Шекспир. Първите 126 сонета са
адресирани към един млад Приятел, последните 28 към
Смуглата лейди.
1. В тях поетът въвежда теми за:
-преходния характер на времето
-любовта, красотата и тленността на живота
-безсмъртието чрез децата
-размисли за самотата, смъртта и мимолетния живот
2. Структура на сонетите
Почти изцяло (с три изключения) 154-те сонета са във
формата на т.н. английски сонет (3х4 + 2 = 14).
Тя се състои от три четиристишия, обикновено в
петостъпен ямб, и един римуван куплет накрая, който има
функцията да синтезира основната идея на сонета. Това
всъщност е и най-често използваната метрика в
шекспировите пиеси.
Често в началото на третото четиристишие има обрат. Това
е строфата, в която настроението на сонета се променя и
поетът изразява откровение или прозрение.
3. Сонетите на Шекспир могат да бъдат разглеждани като
прототип и начало на нов вид съвременна любовна
лирика.
*Театрално изкуство
-Лопе де Вега (1562-1635) е испански бароков писател,
поет и драматург. Той е един от най-значимите поети и
драматурзи на Испанския златен век. Заедно с Тирсо де
Молина и Калдерон де ла Барка е един от най-важните
представители на испанския бароков театър. В Испания
той не отстъпва по популярност на Мигел де Сервантес и
неговите пиеси продължават да се поставят на сцена и до
днес. През целия си живот Лопе де Вега е пламенен
любовник, завоевател на женските сърца и това често му
носи неприятности. Общо има 15 деца. Според изследване
на Юго Рене и Кастро произведенията, които могат да
бъдат приписани на Лопе със сигурност, са 723 заглавия, от
които 219 са загубени. На български език: "Фуенте
Овехуна" и "Изобретателната влюбена", изд. Народен
театър "Иван Вазов", 1985г.
-Калдерон Де Ла Барка (1600-1681) е драматург, поет и
писател от епохата на Испанския златен век. Бил е
войник, както и римокатолически свещеник. На български
език "Животът е сън", Театър на армията, София.
-Тирсо Де Молина (1579-1648) е псевдоним на испанския
драматург и богослов Габриел Телес, автор на повече от
400 пиеси в стихове, от които до нас са достигнали 84,
както и на сборниците с новели, комедии и лирика.
Първомайсторът на "Дон Жуан" - "Смелият любовник" или
"Този, който се подиграва със Севиля". Името му е станало
нарицателно за прелъстител, за мъж без скрупули в
любовта и без ангажимент към близките си.
2. Художествен експеримент
Англия:
Джеймс Джойс (1882-1941) е ирландски писател и
поет, ключова фигура в развитието на модерния роман.
Известен е най-вече с романа си Одисей (1922). Други
важни негови творби са сборникът с разкази Дъблинчани
(1914) и романите Портрет на художника като млад
(1916), и "Бдение над Финеган" (1939). Самият писател
казва:
"Вмъкнал съм толкова неясноти и загадки, че в
продължение на векове професорите има да спорят
какво съм искал да кажа".
Джойс революционизира езика, като смело
словотворства, комбинира думи на асоциативен
принцип, премахва границите между изреченията и
използва т.нар. поток на съзнанието.