ПРИМЕРЕН ВАРИАНТ НА РЕШЕНИЕ НА ЕЗИКОВА ЗАДАЧА 1

А) Разделяне на части и озаглавяване на темите:

Част / Тема
І част – Писмеността на прабългарите
ІІ част – Създаване на глаголическата азбука
ІІІ част – Възникване на кирилицата

Б) Резюме

До идването на Кирило-Методиевите ученици прабългарите нямат азбука.

Те използват писмени знаци (черти и резки), които се употребяват с практическа
цел, но понякога имат и магическа функция. Така например знакът небе означава и
върховния бог Тангра. Поради символните си значения някои от тези знаци се
употребяват и след приемането на християнството.
През 862-863 г. Кирил създава глаголическата азбука. Глаголическото писмо
е оригинално, като следва звученето на славянския език. Някои от знаците в него
Кирил заимства от други азбуки. Той вплита в буквите религиозна символика,
като използва значимите за християнството символи – кръст, кръг и триъгълник.
Първата буква на новата азбука наподобява кръст. Това внушава идеята, че
азбуката е християнско писмо, което идва от Бога.
След идването на Кирило-Методиевите ученици в България има опити
славянската реч да се нагоди към гръцкото писмо. Така възниква азбука, която в
чест на славянския първоучител е наречена кирилица. Тя съчетава влияния от
гръцката и глаголическата азбука, както и някои от начертанията на
прабългарските знаци. Кирилицата се налага над глаголицата заради по-лесното
писане на буквите. Така тя става основната азбука на старобългарската
литература.
 ПРИМЕРЕН ВАРИАНТ НА РЕШЕНИЕ НА ЕЗИКОВА ЗАДАЧА 2

А) Разделяне на части и озаглавяване на темите:

Част / Тема
I част – Устройство на термоса
II част – Откритието на Дюър
III част – Приложения на термоса

Б) Резюме

Устройството на термоса е просто. Между вътрешния съд и обвивката му

има вакуум, който не позволява на топлината да преминава навън. Това го прави
удобен за всеки сезон и най-вече по време на път.
Термосът е изобретен през 1892 г. от шотландския учен Джеймс Дюър,
който се нуждаел от съд, където да съхранява извънредно студени течности.
Така е създаден дюровият съд – с двойни стени и вакуум помежду им. През 1904 г.
германецът Райнхолд Бургер съобразил, че съдът може да се използва и за
домакински нужди. В него могат да се държат не само студени, но и горещи
течности. През същата година го патентова и се заема с масовото му
производство. С помощта на обявения от него конкурс за име на новия съд дошло и
названието „термос” (от гр. „топъл”).
Продуктът на Бургер има голям търговски успех и се превръща веднага в
една от най-търсените стоки на пазара. Днес термосът се използва и за други
цели , но той е незаменим най-вече в областта на медицината.