Гръцко-славянски лексикални паралели

във философските глави

от Симеоновия сборник и Извор на знанието

Иван Христов

Сред източниците на Диалектика1 от св. Йоан Дамаскин

съчиненията на Теодор, презвитер Раитски и св. Максим
Изповедник заемат особено място. Те са непосредствени
предшественици на неговото учение за метода и са в
началото на християнската редакция на логиката на
древните. Ето защо извадки от техните съчинения
широко присъстват във философските глави на Извора
на знанието. Същите тези съчинения обаче са били
преведени на старобългарски още преди Диалектиката
от св. Йоан Дамаскин. Те са включени в два въпроса
(29-ти и 30-ти) от Симеоновия сборник2. Това ни дава
уникалната възможност да направим наблюдения върху
традицията на средновековния славянски превод и да я
съпоставим с настоящото издание.
Предлаганите по-долу гръцко-славянски лексикални
паралели съдържат над 2000 думи и устойчиви
словосъчетания, обхванати в 1007 речникови статии. В

1
  Така в славянската традиция обикновено се обозначават фило-
софските глави от Извор на знанието.
2
  Достигнал до нас в най-ранния руски препис от XI в., той пред-
ставлява превод на т.нар. Спасителна книга (византийска ан-
тология от IX в.), извършен по поръчка на цар Симеон. Този
сборник е един от най-ярките писмени паметници от време-
то на Първото българско царство. Неговото значение обаче е
по-широко. Той залага основите на философския език в пра-
вославната славянска традиция. Това се отнася преди всичко
за следните части от текста: [426] 29-ти въпрос. На Максим
Изповедник За разликата между същността и природата
според езическите философи, [428] На Теодор, презвитер
Раитски за същите неща, [429] [30-ти въпрос] На Максим За
същностното и ипостасното, [430] На същия За единението,
че единението става по четири начина.

335
тях се проследява преводът от гръцки в „Симеоновия
сборник“ през X в.3 (маркиран с S) с този от XIV в.4
(маркиран с D) и с настоящото издание5 (маркиран с B).

3
  Работата със старобългарския текст е по изданието: Симеонов
сборник (по Светославовия препис от 1073 г.), Том 1. Изслед-
вания и текст; Том 2. Речник индекс, АИ „Проф. Марин Дри-
нов“, С., 1991–1993. Сега той е публично достъпен и в интернет:
http://www.hf.ntnu.no/SofiaTrondheimCorpus/index2.html. Кри-
тично издание на гръцкия протограф се подготвя в момента от
П.Янева. Използвам случая да Ј благодаря, че ми предостави
интересуващите ме части от текста. Систематично представя-
не на философските термини се съдържа в публикацията: Хри-
стов, И., Христова, А. Понятийна структура и лингвистична
характеристика на категориално-логическите термини във
Философския трактат на Симеоновия сборник. // Български
философски преглед 3 (2013), 15–61.
4
  Използвано е изданието на Е. Вайер: Weiher, Е. Die Dialektik
des Johannes von Damaskus in kirchenslavischer Übersetzung.
// Monumenta linguae slavicae dialecti veteris, t. VIII, Harras-
sowitz: Wiesbaden 1969. Триезичен гръцко-латински-старобъл-
гарски речник на философските термини в текста се съдържа
в публикацията: Христов, И. Сравнително изследване на пре-
вода на Аристотеловите философски термини на латински и в
славянската традиция. // АРХИВ за средновековна философия и
култура, XIV (2008), 335–376.
5
  Както отбелязвам в редакторските си бележки в началото на
книгата, преводът на философските и логическите термини в
максимално възможна степен е съгласуван с този в изданието
на „Органон“ от Аристотел: Аристотел, Съчинения в 6 тома,
т. І. Органон. Част І. Категории, За тълкуването, Първа ана-
литика, София, 2008; Част ІI. Втора аналитика, Топика, За со-
фистическите опровержения, София, 2009. Търсена е езикова
съизмеримост на тези две издания, като и в двата случая е
отчитана традицията на средновековните славянски преводи,
където това е възможно.

336
ἀγαθόν D: благо; B: добро
ἀγάπη D: любовь; B: любов
ἄγειν D: извести; B: извеждам
ἄγνοια D: неразѹмиѥ; B: незнание
ἀδιαίρετος D: нераздѣльнь; B: неразделен, неделим
ἀδιάρθρωτος D: нелишеньнь; B: неразчленен
ἀδιάφθορος D: нерастлѣньнь; B: нетленен, неразрушим
ἀδιαφόρως S: беꙁъ раꙁличьꙗ; D: неразьньствьнѣ; B: без
разлика
ἀδικία D: неправда; B: несправедливост
ἀδυναμία D: безьсилиѥ; B: безсилие
ἀδύνατον S: немоштьно, нѣ моштьно; D: немощьно;
B: невъзможно
ἀεί S: присно; D: присьно; B: винаги
ἀεικίνητος D: присьнодвижьнь; B: вечнодвижещ се
ἀήρ S: въꙁдѹхъ; D: вьздѹхь; B: въздух
ἀθάνατος S: несъмрьтьнъ; D: бесьмрьтьнь;
B: безсмъртен
ἄθροισμα S: съборъ; D: сьбраниѥ; B: струпване, сбор
αἰδώς D: срамь; B: срам
αἵρεσις D: ѥресь; B: учение, избор
αἴσθησις S: ѹвьство, чѹтиѥ; D: чювьство; B: сетивно
възприятие, сетиво, възприятие
αἰσθητικός S: чѹвьствьнъ; D: чювьствьнь; B: имащ
сетивност
αἰσθητός S: чѹѥмъ; D: чювьствьнь; B: сетивен
τὸ αἰσθητόν S: ѹмо; D: чѹвьствьноѥ;
B: сетивно(то)
αἰτία S: вина; D: вина; B: причина
αἰτιατός D: повинительнь; B: причинèн
αἴτιος D: виновьникь, виновьнь; B: причина
τὸ αἴτιον D: вина; B: причина
τὸ ποιητικὸν αἴτιον D: творитвьнаꙗ вина;

337
 B: действаща причина
τὸ τελικὸν αἴτιον D: коньчьнаꙗ вина; B: целева
причина
ἀκαιρία D: безврѣменьство; B: неудобно време
ἀκενόδοξος D: нетьщеславьнь; B: несуетен
ἀκολασία D: невьздрьжаниѥ; B: неумереност
ἀκολουθεῖν D: послѣдовати; B: следвам
ἀκούειν D: ѹслышити; B: чувам
ἀκριβής S: ꙁѣлоопꙑтьнꙑи; D: извѣстьнь; B: точен
ἄκρον D: краи; B: край
ἀλήθεια D: истина; B: истина
ἀληθεύειν S: истинѹ вѣштати; D: истиньствовати;
B: истинен съм
ἀληθής D: истиньнь; B: истински, истинен
ἀληθῶς D: истиною, по истинѣ; B: воистину,
наистина, истински
ἀλλοιοῦν S: med. прѣмѣнꙗти сѧ; D: измѣновати,
измѣнꙗти; B: променям, med. изменям се
ἀλλοίωσις D: измѣнѥниѥ; B: изменение
ἄλογος S: бесловесьнъ; D: бесловесьнь; B: неразумен
τὸ ἄλογον S: бесловесьноѥ, несловесьноѥ;
D: бесловесьно; B: неразумно(то)
ἅμα S: въкѹпѣ; D: вькѹпѣ; B: дадено заедно,
едновременно
ἀμαθία D: ненаѹчениѥ; B: невежество
ἁμαρτία D: грѣхь; B: грях
ἀμελής D: нерадивь; B: безгрижен
ἄμεσος D: непосрѣдьствьнь; B: непосредствен
ἀμετάβλητος S: непрѣмѣньнъ; D: непрѣложьнь;
B: неизменен
ἀμετάθετος S: непрѣложьнъ; D: непрѣставительнь;
B: постоянен
ἀμιγής D: несмѣсьнь; B: несмесен

338
ἀναβαθμός S: степень; D: степень; B: стълба
ἀνάβασις D: вьсходь; B: изкачване
ἀνάγειν D: вьзвести, вьзводити; B: възвеждам,
отнасям
ἀναγκάζειν D: понѹждати; B: принуждавам
ἀναγκαῖος D: нѹждьнь; B: необходим
ἀνάγκη S: нѹжда; D: нѹжда, понѹждениѥ;
B: необходимост
ἀναιρεῖν S: погѹбити, погꙑбати; D: ѿимати, ѿиѥти;
B: отричам, премахвам
ἀναίσθητος D: нечювьствьнь; B: нямащ сетивност
ἀνάκρασις D: растворениѥ; B: смесване
ἀνακρίνειν D: вьзискати; B: тълкувам
ἀναλλοίωτος D: неизмѣньнь; B: неизменен
ἀναλογεῖν D: прикладьнь быти, подобити се;
B: аналогичен съм
ἀναλόγως D: подобьнѣ; B: аналогично
ἀναλύειν D: раздрѹшати, расходити; B: разлагам
ἀνάξιος D: недостоинь; B: недостоен
ἀνάπαλιν S: въспѧть пакꙑ; D: вьспеть пакы, сѹпротивь,
сѹпротивь пакы; B: напротив
ἄναρθρος D: непишѹщь се; B: нечленоразделен
ἀνατρέπειν D: вьзражати; B: опровергавам
ἀνατροπή D: вьзражениѥ; B: опровержение
ἀναφαίνειν D: ꙗвлꙗти; B: изглеждам
ἀναφέρειν S: въꙁносити; D: вьзносити; B: отнасям
ἀναφύρειν D: размѣшати; B: размесвам
ἀνδρεῖα S: доблесть; D: мѹжьство; B: мъжество
ἀνεπιτηδειότης D: непотрѣбьство; B: неспособност
ἀνθρώπινος S: человѣчьскꙑи; D: чловѣчьскь; B: човешки
ἄνθρωπος S: человѣкъ; D: чловѣкь; B: човек
ἄνισος D: нетькьмь; B: неравен

339
ἀνίστασθαι S: въстати; D: вьстати, стоꙗти; B: ставам
ἄνοια D: неразѹмиѥ; B: безразсъдство
ἀνομοιομερής D: неподобочестьнь; B: с неподобни части
ἀνόμοιος D: неподобьнь; B: неподобен
ἄνομος D: безаконьнь; B: беззаконен
ἀντέμβασις D: ѥдиномѹ-вь-дрѹгоѥ- вьшьствиѥ;
B: взаимно сливане
ἀντεμβολή D: ѥдиномѹ-вь-дрѹгоѥ- вьходь; B: взаимно
прехвърляне
ἀντέχεσθαι D: дрьжати се; B: придържам се, оттласквам се
ἀντιδιαιρεῖν D: сѹпротивьраздѣлити, сѹпротивьно
раздѣлꙗти; B: противоположно разделям
ἀντίθεσις D: сѹпротивоположениѥ; B: противополагане,
антитеза
ἀντικατηγορεῖν S: сѫсь оглаголати; D: противьнаньглаголати,
сѹпротивьнаньглаголати; B: взаимно
предицирам
ἀντικείμενος S: сѫпротивьнъ,-ꙑи; D: противьнь,
сѹпротивьнь; B: противостоящ
τὸ ἀντικείμενον S: сѫпротивиѥ;
D: сѹпротивьлежащеѥ; B: противостоящо
ἀντικεῖσθαι S: сѫпротивъ бꙑти; D: сѹпротивити се,
сѹпротивьлежати; B: противостоя
ἀντικιρνᾶν D: ѥдино-дрѹгомѹ- вьзрастварати;
B: взаимно
(ἀλλήλοις) се прониквам, сливам се един с друг;
ἀντίπαλος D: сѹпротивьнь; B: противен
ἀντιπαράστασις D: сѹпротивьстатиѥ; B: противопоставяне
ἀντιστρέφεσθαι S: въꙁвраштати сѧ, обраштати сѧ, съвраштати
сѧ; D: противьобращати, противьобращати се,
сѹпротивьобращати, сьпротивьобращати се;
B: обратим съм
τὸ ἀντιστρέφον S: ѥжє въꙁвраштаѥть сѧ;
D: сьпротивьѡбращающее се; B: обратимо

340
ἀντιτάσσειν D: сѹпротивь-вьчинити; B: противопоставям
ἀντίφασις S: сѫпротиворѣчиѥ, обличениѥ,;
D: сѹпротивьрѣчиѥ; B: противоречие
ἀνύπαρκτος S: небꙑтьнъ; D: небытьнь; B: небитие
ἀνυπόστατος S: бесобьнъ,-ыи, несобьныи; D: несьставьнь;
B: неипостасен;
τὸ ἀνυπόστατον S: несобьноѥ; D: несьставьноѥ;
B: неипостасно
ἀνώμαλος D: негладькь; B: неравен
ἀξία D: достоиньство; B: достойнство
ἀξιοῦσθαι D: сьподобити се; B: удостоявам се
ἀόρατος D: невидимь; B: невидим
ἀόριστος S: неѹставьнъ; D: безьпрѣдѣльнь;
B: неограничен
ἀορίστως D: безьпрѣдѣльнѣ; B: неопределено
ἀπαγορεύειν D: ѿрицати; B: не признавам
ἀπαιτεῖν D: истезати; B: изисквам
ἅπαξ D: ѥдиною; B: веднъж
ἀπαρίθμησις D: число; B: изброяване
ἄπειρος D: безьчисльнь, неизреченьнь; B: безкраен
ἀπλατής D: неширокь; B: без широчина
ἁπλοῦς D: прость; B: прост
ἁπλῶς S: просто, съпроста; D: просто; B: изобщо
ἀποβολή D: ѿложениѥ; B: загуба
ἀπογίγνεσθαι S: отъбꙑвати; D: ѿбывати; B: отсъствам
ἀποδεικνύναι D: ѹказати; B: доказвам
ἀπόδειξις D: ѹказь; B: доказателство
ἀποδιδόναι D: ѿдати; B: въздавам
ἀπόθεσις D: ѿложениѥ; B: унищожаване
ἀπόκρισις D: ѿвѣть; B: отговор
ἀπόλλυσθαι D: погыбати; B: загивам
τὸ ἄπορον D: недоѹмѣтельноѥ; B: безсилие

341
ἄποσος D: неколичьствьнь; B: неколичествен
ἀποτελεῖν S: съврьшати; D: наврьшати, наконьчавати,
растварати, med. досьврьшати;
B: осъществявавам
ἀποτέλεσμα D: досьврьшениѥ; B: резултат
ἀποφαίνειν D: изьꙗвлꙗти, обьꙗвлꙗти; B: обявявам
ἀπόφανσις D: изьꙗвлѥниѥ, обьꙗвлѥниѥ; B: изказване
ἀποφαντικός D: ѿречительнь; B: изказващ
ἀπόφασις S: отъвѣтъ, отъвѣштаниѥ; D: ѿречениѥ,
ѿрѣчиѥ; B: отрицание
ἀποφατικῶς D: ѿречьнѣ; B: отрицателно
ἀπόφθεγμα D: провѣщаниѥ; B: сентенция
ἀποχρᾶσθαι D: потрѣбовати; B: използвам
ἀποχωρεῖν D: ѿлѹчити; B: отвръщам
ἀρετή S: доброта; D: добродѣтель; B: добродетел
ἀρίδηλος S: ꙗвленъ; D: обьꙗвлѥньнь; B: ясен
ἀριθμεῖν S: чисти, τὸ ἀριθμούμενον чьтомоѥ;
D: разьчисти, числити, чисти, чьтати;
B: изчислявам
ἀριθμητικός D: числьнь; B: аритметичен (дял)
ἀριθμός S: число, чисмѧ; D: число; B: число
ἀρκεῖν D: довольнь быти; B: задоволен съм
ἁρμόζει S: строити сѧ, τὸ ἁρμόζον ѥжє строить сѧ;
D: прикладьно; B: подхождам, присъщ съм
ἁρμονία S: причетаниѥ; D: сьчинѥниѥ; B: сглобяване
ἄρνησις D: ѿврьжениѥ; B: отричане
ἄρρητος D: неизреченьнь; B: неизречим
ἀρχή S: начѧло; D: начело; B: начало
ἀσέβεια D: нечьстиѥ; B: благочестие
ἄσημος D: неназнаменательнь; B: незначещ
ἀσκόπως D: без мысли; B: безцелно
ἄστρον D: звѣзда; B: звезда

342
ἀστρονομεῖν D: звѣздозаконити; B: занимавам се с
астрономия
ἀστρονομική D: звѣздозакониѥ; B: астрономия
ἀσύγχυτος D: несьлиꙗвьнь, несьлиꙗньнь; B: неслитно
ἀσχέτως D: неодрьжительнѣ; B: без отношение
ἀσώματος S: бесплътьнъ; D: беспльтьнь, бестелесьнь;
B: безтелесен
ἀτελής D: несьврьшень; B: несъвършен
ἀτενίζειν D: вьзрѣти, ѹзрѣти; B: наблюдавам
τὸ ἄτομον S: неотърѣꙁаѥмоѥ, непрѣрѣꙁаѥмоѥ,
нераꙁдраблꙗѥмоѥ, нерасѣкаѥмоѥ, нерасѣкомоѥ;
D: несѣкомоѥ; B: индивид
αὐθάδης D: бестѹдливь; B: своенравен
αὐθέδραστος D: самоѹтврьжденьнь; B: самостоятелен
αὐθύπαρκτος S: αὐθύπαρκτον ѥже о собѣ сѧѥ;
D: самобытьнь; B: съществуващ сам по себе
αὐθυπόστατος S: τὸ αὐθυπόστατον ѥжє о себе собьство
имать, о себе състоꙗшти сѧ; D: самосьставьнь;
B: имащ ипостас сам по себе си
ἀΰλος S: ἄϋλον бесплътьноѥ; D: невеществьнь;
B: невеществен
αὐξάνειν D: растити; B: увеличавам
αὔξησις D: растениѥ, ращениѥ; B: увеличаване
αὐξητικός S: растѹштии; D: растительнь; B: растителен
καθ΄ ἑαυτό S: о собѣ, особьноѥ; D: в себѣ; B: само по себе
си
αὐτοκινησία D: самодвижениѥ; B: самодвижение
αὐτόχρημα D: абиѥ; B: наистина
ἀφανίζειν D: потрѣблꙗти; B: унищожавам
ἀφανισμός D: потрѣблѥниѥ; B: унищожение
ἀφορίζειν S: отълѫчати; D: ѿлѹчити; B: определям
ἀφόρισμα D: ѿлѹчениѥ; B: определение
ἀφοριστικός D: ѿлѹчительнь; B: отделен

343
ἀφροσύνη D: немѹдрость; B: неблагоразумие
ἀχώριστος S: нераꙁлѹчьнъ, неотълѹчаѥмъ;
D: неразлѹчьнь; B: неотделим
ἀψευδής D: нельжьнь; B: правдив (нелъжещ)
ἄψυχος S: беꙁдѹшьнъ, τὸ ἄψυχον беꙁдѹшьноѥ;
D: безьдѹшьнь; B: неодушевен

βάθος S: глѫбꙑна; D: гльбина, гльбость;

B: дълбочина
βία D: нѹжда; B: насила
βλάπτειν D: врѣдити; B: преча
βλαστάνειν S: ꙁѧбнѫти; D: прозебати; B: раста
βλέπειν D: зрѣти; B: наблюдавам
βούλημα D: сьвѣть; B: воля

γελαστικός S: смѣхъливъ, -ꙑи, въсмѣхъливꙑи;

D: смѣхливь, смѣꙗтель, смѣꙗтельнь;
B: способен да се смее
τὸ γελαστικόν S: смѣхъливоѥ, ѥже
смѣѥть сѧ, ѥже смьѧти; D: смѣхъливоѥ;
B: способност да се смеем
γένεσις S: рождениѥ; D: бытиѥ, рождениѥ;
B: възникване
γενικός S: родьнꙑи; D: родьнь; B: родов
γενικώτατος S: паче родьнꙑи, прѣродьнꙑи; D: родьнѣиши;
B: най-родов
γεννᾶν D: раждати, родити; B: раждам
γεννητικός D: раждательнь; B: раждащ
γένος S: родъ; D: родь; B: род
γευστικός D: вькѹсьнь; B: вкусов
γεωμετρεῖν S: ꙁемлю мѣрити; D: землѥмѣрити;
B: занимавам се с геометрия
γεωμέτρης S: ꙁемемѣрьць, ꙁемлемѣрьць;

344
 D: землѥмѣритель; B: геометър
γεωμετρικός D: землѥмѣрьнь; B: геометричен (дял на
философията)
γῆ S: ꙁемлꙗ; D: землꙗ; B: земя
γηρᾶν S: старѣти сѧ; D: старьствовати,
старчествовати; B: старея
γίνεσθαι S: бꙑвати; D: бывати, быти; B: налице съм
γινώσκειν D: вѣдѣти, разѹмѣти; B: зная
γλαυκότης D: славоочиѥ, сѣроочиѥ, сѣрость; B: със сини очи
γλυκύς D: сладькь; B: сладък
γλυκύτης S: сладъкоѥ; D: сладость; B: сладост
γλώσσα D: ѥзыкь; B: език
γνώριμος S: ꙁнаѥмꙑи; D: прознаньнь; B: известен
γνωρίζειν S: ꙁнати; D: познавати; B: узнавам
γνῶσις S: раꙁѹмъ; D: разѹмь; B: знание
γνωστικός D: разѹмичьнь, разѹмьнь; B: способен за
знание, познаващ
γράμμα D: писме; B: буква
γραμματική D: граматикиꙗ; B: граматика
γραμματικός S: кънигъчии, кънижьникъ, кънїхъчии;
D: граматикь, граматичьнь; B: граматик
γραμμή D: чрьта; B: линия
γρυπός D: кѹконось; B: с гърбав нос
γρυπότης D: остроносиѥ; B: гърбавонос
γυμνός D: нагь; B: гол
γυνή D: жена; B: жена

δεῖ D: подобаѥть; B: следва

δεικνύναι D: показовати, ськазати; B: показвам
δεῖνα, ὁ S: оньсица; D: оньсица; B: еди-кой си
δεῖσθαι D: потрѣбовати, трѣбовати; B: изисквам
δεκτικός S: приимъ, приимьнъ; D: приѥмительнь,

345
 приѥтьнь; B: приемащ
δεσπότης S: владыка; D: владыка, господинь; B: господар
δέχεσθαι S: приимати; D: приѥмати, приѥти;
B: приемам, възприемам
δῆλον D: ꙗвлѥньно, ꙗвѣ; B: явно
δηλοῦν S: ꙗвлꙗти; D: обьꙗвлꙗти, ꙗвлꙗти;
B: разкривам
δηλωτικός S: обьꙗвительнъ, ꙗвительнъ; D: обьꙗвительнь,
ꙗвительнь; B: разкриващ
δημιουργία D: сьдѣтельство; B: творене
δημιουργός S: творьцъ; D: сьдѣтель; B: творец
διάβασις D: прѣложениѥ; B: преместване
διάθεσις S: любꙑ; D: завещаниѥ; B: разположеност,
състояние
διαιρεῖν S: раꙁдѣлꙗти; D: ѿдѣлꙗти, раздѣлити,
раздѣлꙗти; B: разрушавам, разделям
τὸ διαιρούμενον S: раꙁдѣлꙗѥмоѥ;
D: раꙁдѣлꙗѥмоѥ; B: делимо(то)
διαίρεσις S: раꙁдѣлъ, раꙁлѫчениѥ; D: раздѣлѥниѥ;
B: деление
διαιρετικός D: раздѣлительнь; B: обособяващ
διακεῖσθαι S: прѣбꙑвати; D: завѣщати, своити се;
B: намирам се в някакво състояние
διάκρισις D: расьсѹждениѥ; B: различаване
διαλέγεσθαι D: бесѣдовати, побесѣдовати, стезати се;
B: разсъждавам
διαλογικός D: стезательнь; B: диалогичен
διαλύειν D: разливати; B: стопявам
διαμένειν D: прѣбывати; B: съхранявам се, пребивавам
διανεμητικόν, τό D: ѿданиѥ; B: въздаване
διάνοια D: помысль, помышлѥниѥ, размысль,
размышлѥниѥ, разѹмь, сьмысль; B: мисъл,
ум, разум
διασαφεῖν S: съкаꙁати; D: вьображати; B: обяснявам

346
διασκέπτεσθαι D: посмотрити; B: разглеждам
διάστασις D: растоꙗниѥ; B: измерение
διαυγής D: прозрачьнь; B: прозрачен
διαφέρειν S: раꙁличьне имати, раꙁличати, раꙁньствовати;
D: разликовати, различьствовати,
разьньствовати; B: различавам се
διαφορά S: раꙁличиѥ; D: различиѥ, разьньство;
B: видово различие
διάφορος S: раꙁличьнъ, -ꙑи; D: различьнь; B: различен
διαφωνεῖν D: разглашати; B: не съм съгласен
διδάσκαλος S: ѹчитель; D: ѹчитель; B: учител
διδάσκειν D: наѹчати, ѹчити; B: уча
διδόναι S: подаꙗти; D: дати, даꙗти; B: давам
διειδής D: прозрачьнь; B: прозрачен
διεξοδικήν D: изьшьствьно; B: подробен
δίκαιος D: праведьникь, праведьнь; B: справедлив
δικαιοσύνη S: правьда; D: правьда; B: справедливост
δίκην D: образьно; B: подобно на
διοργάνωσις D: сьстроѥниѥ; B: телесна конституция
διορίζειν S: отъдѣлꙗти, раꙁлѫчати; D: опрѣдѣлити;
B: определям
διωρισμένος S: отъдѣлѧѥмꙑи;
D: опрѣдѣлѥнь; B: дискретен
τὸ διωρισμένον ποσόν S: раꙁлѫчѧѥмо
количьство; D: опрѣдѣлѥнно колико;
B: дискретно количество
δίπηχυς S: дъвоѭ локътѫ; D: два лакьти,
двоѥлакьтьнь; B: двулакътен
διπλάσιος S: сѹгѹбъ; D: сѹгѹбьнь; B: двоен
διπλοῦς D: сѹгѹбь; B: двоен
δίπους S: дъвоножьнъ, дъвоножьць; D: двоножьнь,
двоѥногь; B: двуног
δοκεῖν S: мьнѣти; D: мьнѣти се; B: изглежда

347
δόξα S: вѣра; D: слава; B: мнение, слава
δοξάζειν D: прославити, славити; B: измислям
δύναμις S: сила; D: сила; B: сила, възможност
δυνάμει S: силоѭ; D: силою; B: във възможност
δύνασθαι S: мошти; D: вьзмощи, мощи; B: способен съм
δυνατόν S: мощьно; D: мощьно; B: възможно
δυσκίνητος S: бѣдьно постѫпьнъ; D: неѹдобьдвижно;
B: трудноподвижен

δυσμετάβλητος S: неѹдобопрѣмѣньнъ;
D: неѹдобьпрѣложьнь; B: труднопроменлив
δύστμητος D: неѹдобьсѣкомь; B: непроницаем
δυσχερῶς D: ѥдва; B: трудно

ἐγείρεσθαι D: вьстаꙗти; B: възбуждам

ἔγκλημα D: сьгрѣшениѥ; B: обвинение
εἰδέναι S: вѣдѣти; D: вѣдѣти; B: зная
ἰστέον D: вѣдомо бѹди; B: трябва да се знае
εἰδικός S: своитьнꙑи; D: видьнь; B: видов
εἰδοποιεῖν S: въ видѣ сътворити; D: видотворити;
B: видообразувам
εἰδοποιός S: видотворенꙑи; D: видотворьнь;
B: видоформиращ
εἶδος S: видъ; D: видь; B: вид
τὸ εἰδικώτατον S: своитьнꙑи видъ; D: видьнѣиши видь;
εἶδος B: най-видов вид
εἰκών S: обраꙁъ; D: икона, образь; B: образ
εἶναι S: бꙑти; D: быти; B: съм
τὸ εἶναι S: бꙑтиѥ, ѥже бꙑти, ѥже сѫште;
D: бытиѥ; B: битие
ἐν ἑαυτῷ εἶναι S: вь себѣ бꙑти; D: вь себѣ
бꙑти; B: съществувам в самия себе си
τὸ ἐν ἑαυτῷ ἔχον τὴν ὕπαρξιν; D: єже вь себѣ

348
 имѣє бꙑтиѥ; B: съществуващо в самото
себе си
τὸ ἐν ἑτέρῳ ἔχον τὴν ὕπαρξιν S: въ иномь
имать бꙑтьѥ; D: єже вь иномь имѣє бꙑтиѥ;
B: имащо съществуването си в друго
ἐν ἑτέρῳ ἔχειν τὸ εἶναι S: въ иномь имати
бꙑтиѥ; D: въ иномь имати бꙑтиѥ; B: нуждя
се от друго за своето съществуване,
съществувам в друго
τὸ ἔν τινι S: ѥже въ чесомь; D: ѥже въ
чесомь; B: съществуващо в друго
τὸ τοιῶσδε εἶναι S: неже како бꙑтьѥ; D: ѥже
таквоже бꙑтиѥ; B: такова битие
τὸ ἁπλῶς εἶναι S: ѥже просто бꙑти; D: просто
бꙑтиѥ; B: битие изобщо
τί ἐστι S: чьто ѥсть; D: чьто ѥсть; B: що е
τὸ τί ἐστι S: коѥ чьто ѥсть, ѥже чьто ѥсть;
D: ѥже чьто ѥсть; B: това що е
τὸ ὁποῖόν τί ἐστι D: ѥже каково чьто ѥсть;
B: това какво е
τὸ ὄν S: сѧѥ, сѫштеѥ; D: сыи, ѥже сѹщє;
B: битие
τὰ ὄντα D: сѹщии; B: съществуващото
τὸ μὴ ὄν D: не сыи, ѥже не сѹщє;
B: несъществуващо
τὸ μηδαμῆ μηδαμῶς ὄν S: ѥже никъдеже
никакоже сѫште; D: ѥже никако ни мало сѹщє;
B: никога по никакъв начин не съществуващо
εἰλικρινής D: чисть; B: чист
εἰπεῖν S: решти, нарешти; D: глаголати; B: казвам,
наричам
εἰσφέρειν D: вьводити, вьносити; B: въвеждам
ἕκαστος S: къждо; D: вьсакь, кьждо, кыиждо; B: всеки
ἐκβάλλειν D: измѣтати; B: не признавам
ἐκτιθέναι D: изложити; B: излагам
ἔλλειψις D: оскѹдѣниѥ; B: недостиг
ἔμμεσος D: посрѣдьствьнь; B: опосредстван

349
ἐμφάνεια S: обличениѥ; D: изьꙗвлѥниѥ; B: проявление
ἔμφασις D: изьꙗвлѥниѥ, ꙗвлѥниѥ; B: наяве, образ,
проявление
ἔμψυχος S: съдѹшьнъ; D: одѹшевлѥньнь;
B: одушевен
ἐναντίος S: сѫпротивьнꙑи; D: противьнь, сѹпротивьнь;
B: противоположен
ἐναντιότης D: сѹпротивьство; B: противоположност
ἐναντιοῦσθαι D: противити се; B: противоположен съм
ἐνάρετος S: въ немьже ѥсть доброта; D: добродѣтельнь;
B: добродетелен
ἔναρθρος D: пишѹщимь, пищѹщимь се, пишѹщь,
пишѹщь се; B: членоразделен
ἐνάρχεσθαι D: начинати; B: захващам се
ἐνδέχεσθαι S: моштьно ѥсть, ѥсть льꙁѣ; D: мощи;
B: възможно е
ἐνέργεια S: дѣиство; D: дѣиство; B: действителност,
действие
ἐνεργείᾳ S: дѣиствъмь, дѣиствѣ; D: дѣиствомь; B: в
действителност
ἐνέργημα S: дѣиство; D: дѣиство; B: действие
ἐνεστώς D: настоѥщеѥ; B: настоящ
ἐνίστασθαι D: вьспротивьстати; B: възразявам
ἔννοια S: раꙁѹмъ; D: мысль; B: мисъл, разбиране
ἑνοῦσθαι S: въ ѥдино мнити сѧ; D: сьвькѹпити,
сьѥдинꙗти; B: съединявам
ἔνστασις D: вьзьстатиѥ; B: възражение
ἐντελέχεια D: творениѥ; B: ентелехия, осъщественост
ἔνυδρον, τό D: ѥже водьноѥ; B: водно (обитаващо във
вода)
ἐνυπάρχειν S: быти въ; D: бывати,быти вь, прибывати;
B: присъщ съм
ἐνυπόστατος S: иже въсобленъ, въсоблѥныи, въсобьныи;
D: сьставьнь; B: въипостасен

350
 τὸ ἐνυπόστατον S: ѥже въсоблено, въсоблѥноѥ,
въсобьноѥ, въсобьство, въсоблениѥ;
D: сьставьноѥ; B: випостасно
ἕνωσις S: съѥдинениѥ, ѥдинениѥ; D: сьѥдинѥниѥ;
B: съединение
ἐξαπάτη D: прѣльщениѥ; B: измама
ἐξαπλοῦν D: изьпростирати, распрострѣти; B: излагам
ἐξάπλωσις D: прострьтиѥ; B: проясняване
ἕξις S: имѣниѥ, нравъ; D: имьство; B: даденост,
свойство
ἐξιστάναι D: испѹщати; B: лишавам от
ἐξουσία D: власть; B: свобода
ὁ ἔξω S: вьнѣшьнии; D: вьнѣшьнь; B: външен
(елински)
ἔξωθεν D: извьнѹ; B: отвън
ἔοικε S: мнѣти ѥ; D: непьщева се, прикладьно ѥсть;
B: наподобявам
ἐπάνω S: вꙑше; D: врьхѹ, выше; B: по-висше
ἐπαρκεῖν D: довлѣти; B: способен (достатъчен) съм
ἐπείγεσθαι D: нѹдити се; B: стремя се
ἐπείσακτος D: привьведеньнь; B: привнесен
ἐπενθύμησις D: напоменѹтиѥ; B: размишление
ἐπέννοια D: сьмышлѥниѥ; B: обмисляне
ἕπεσθαι D: послѣдовати; B: следвам
ἐπέχειν D: имѣти; B: заемам (място)
ἐπιγιγνώσκειν D: прѣзрѣти; B: разпознавам
ἐπιδέχεσθαι S: приѩти сѧ; D: приѥмати; B: приемам
(определение)
ἐπιδιαίρεσις D: пораздѣлѥннѥ; B: разделение
ἐπικρατεῖν D: надьдрьжати, обьдрьжати; B: владея
ἐπίκτητος D: притежательнь; B: по-късно получен
ἐπιμέλεια D: прилежаниѥ; B: усърдие

351
ἐπιμελής D: прилежьнь; B: усърден
ἐπινοεῖν D: ѹмыслити; B: измислям
ἐπίνοια S: помꙑслъ, помꙑшлениѥ; D: мысль,
сьмышлѥниѥ, ѹмышлѥниѥ; B: мисъл,
измислица, намерение
ἐπιπολῆς D: сврьхѹ; B: на повърхността
ἐπίσης S: о равьнꙑихъ, о равьнѣѥмь, тъчьно;
D: равьно, равьнѣ, на равьнихь, о равьнихь;
B: равен (при предицирането)
ἐπίστασθαι D: вѣдѣти, сьвѣдѣти; B: зная
ἐπιστήμη S: хѫдожьство; D: хѹдожьство; B: наука,
знание
ἐπιστημονικός D: хѹдожьнь; B: способен за учение
ἐπιστήμων D: хѹдожьникь; B: учен
ἐπιστητόν S: охѫдожьно; D: хѹдожьноѥ;
B: изучаваното от науката
ἐπίτασις D: прострьтиѥ; B: засилване
ἐπιτήδειος D: потрѣбьнь; B: достоен (готов)
ἐπιτηδειότης S: ѹстроѥниѥ, ѹстрои; D: крѣпость,
потрѣбьство, хытрость; B: способност
(готовност)
ἐπιτυχία D: прилѹчаи; B: случай
ἐπιφάνεια D: ꙗвлѥниѥ; B: повърхност
ἐπιχειρεῖν D: начети; B: вземам да (заемам се)
ἐπουσιώδης S: осѫштьнъ, насѫштьнъ; D: осѹщьствьнь;
B: същностен
ἐργάζειν D: дѣлати; B: извършвам
ἐργαλεῖον D: орѹдиѥ, орѹдька; B: инструмент
ἐρεσχελία S: пьрꙗ; D: стезаниѥ; B: излишно (пусто)
говорене
ἐρευνᾶν D: вьстегнѹти, испытати; B: изследвам
ἐρωτᾶν S: ѹпрашати; D: вьпрашати, вьпросити;
B: питам

352
ἐρώτημα D: вьпрошениѥ; B: въпрос
ἐρωτηματικός D: вьпросительнь; B: въпросителен
ἑτερογενής S: инородьнъ, -ꙑи; D: инородьнь;
B: разнороден
ἑτεροειδής S: иновидьнъ, -ꙑи; D: иновидьнь;
B: разновиден
ἑτεροῖος D: дрѹгоꙗковь, инакьвь; B: нееднакъв
ἑτεροκίνητος S: инамо летѧштꙑи, мимошьстьнꙑи;
D: инодвижьнь; B: задвижван от друго
ἑτερόμορφος D: инозрачьнь; B: с различна форма
ἕτερος D: дрѹгь, инь; B: друг, различен
πρὸς ἕτερον S: къ иномѹ; D: инь кь иномѹ;
B: [съществуващ] спрямо друго
ἑτεροϋπόστατος S: τὸ ἑ. раꙁнособьствьноѥ, ѥже инособьно;
D: иносьставьнь; B: другоипостасен
ἑτεροούσιος D: иносѹщьнь; B: другосъщен
ἑτεροφυής D: иноѥстьствьнь; B: с различна природа
ἑτερώνυμος D: иноименьнь; B: хетеронимен
εὐαπόβλητος D: ѹдобьпрѣложьнь; B: лесно отстраним
εὐεργετεῖν D: благодѣꙗти; B: извършвам благодеяние
εὐθύτης D: правость; B: изправеност
εὐκίνητος D: ѹдобьдвижьнь; B: лесноподвижен
εὐκολία D: ѹдобьство; B: изкусност
εὔληπτος S: доброраꙁѹмьно; D: благоприѥтьнь; B: лесно
усвоим
εὔμορφος D: благозрачьнь; B: хубаво оформен
εὕρημα D: обрѣтениѥ; B: откритие
εὑρίσκειν D: обрѣсти, обрѣтати; B: оказвам се
ἔχειν S: имѣти, имѣниѥ; D: имати, имѣти, приѥти;
B: наличие (категория)
ἔχεσθαι S: дрьжати сѧ; D: дрьжати се; B: притежаван
съм, състоя
ζητεῖν D: искати; B: търся

353
ζήτησις D: вьзисканиѥ; B: търсене, изследване
ζῷον S: животьно, животъ; D: животьно; B: живо
същество
ζωόφυτον S: ѥже живорастьно, живорастьноѥ;
D: животосадовьноѥ, животьносадовьноѥ;
B: растително животно
ζωτικός S: животьнꙑи; D: животьнь; B: жизнен
(движение)

ἤθικός D: обычаинь; B: етически (дял)

ἦθος D: обычаи; B: нрав
ἠλιθιότης D: ѿпадьливьство; B: глупост
ἡμέρα S: дьнь; D: дьнь; B: ден
ἥμισυ, τό S: половьноѥ; D: половиньноѥ, поль;
B: половина
ἠρεμεῖν S: млъчати; D: лежати, ѹлѣгати; B: оставам
в покой
ἠρεμία S: млъчаниѥ; D: лежаниѥ, ѹлежениѥ; B: покой

θάνατος D: сьмьрть; B: смърт

θέα D: вндѣниѥ; B: виждане
θέατρον D: позорище; B: театър
θεῖος S: божии; D: божьствьнь; B: божествен
θέλειν D: вьсхотѣти, хотѣти; B: трябва, искам
θεμέλιον D: основаниѥ; B: основа
θεολογία D: богословиѥ; B: богословие
θεολογικός D: богословьнь; B: богословски (дял)
θεοπτία D: боговидѣниѥ; B: боговидение
θεός S: богъ; D: богь; B: бог
θεοτόκος S: богородица; D: богородица; B: Богородица
θερμαίνεσθαι S: грѣвати, грѣти сѧ; D: разгорѣвати се,
сьгорещавати се, сьгорещевати се; B: нагрявам се
θερμός S: горѧштъ, теплъ; D: горещь; B: топъл

354
θερμότης S: теплота, топлота; D: горещина; B: топлина
θέσις S: положениѥ; D: положениѥ; B: положение,
теза
θεωρεῖν S: раꙁѹмѣвати сѧ, видѣти сѧ; D: зрѣти,
ѹзрѣти; B: изследвам, наблюдавам
θεώρημα D: зрѣниѥ; B: изследване
θεωρητικός D: зрительнь; B: теоретичен
θεωρία S: раꙁѹмъ; D: видѣниѥ, зрѣниѥ;
B: разглеждане
θνητός S: съмрьтьнъ; D: мрьтвьнь; B: смъртен
θρεπτικός S: кръмимъ, кръмѧштъ; D: питѣтельнь;
B: хранителен
ἰατρική D: врачевьска хытрость, врачевьство,
брачьбьстбо; B: медицина
ἰατρικός D: врачебьнь, врачевьскь, врачьбьнь;
B: медицински
ἰδεῖν D: видѣти; B: зная
ἴδιος S: свои, своитьнъ; D: особьнь, особьствьнь,
свои, своиствьнь; B: свойствен
τὸ ἴδιον S: своитьно, своитьноѥ, своѥ;
D: своиство, своиствьноѥ, особно; B: собствено
присъщо
ἰδιοσύστατος D: своѥсьстоꙗньнь; B: по собствен начин
ἰδιότης S: своиство, своить; D: особьство, своиство;
B: своеобразие, свойство
ἰδίωμα S: своиство, своитьноѥ; D: своиство;
B: свойство
ἱμάτιον S: котꙑга; D: одежда, риза; B: дреха
ἱπποκένταυρος D: конѥчловѣкь; B: получовек-полукон
ἵππος S: конь; D: конь; B: кон
ἴσος D: равьнь, тькьмь; B: равен
ἵστασθαι S: стоꙗти; D: стоꙗти; B: стоя, стоене
ἰσχνόφωνος D: гѹгнивь; B: заекващ

355
ἴσως D: негли; B: в еднаква степен, навярно

καθ΄ ἑαυτὸ S: особьноѥ; D: ѥже вь себѣ; B: само по себе си

καθαίρειν D: очистити; B: пречиствам се
καθαρός D: чисть; B: чист
κάθαρσις D: чистота; B: очистване
καθέζεσθαι S: сѣдѣти; D: сѣдѣти седене
καθέκαστον, τὸ D: кьждо, кыждо; B: отделното
καθίζειν S: сѣсти; D: посаждати, сѣсти; B: сядам
κάθισις D: сѣдѣниѥ; B: седене
καθίστασθαι D: быти; B: станал съм
καθολικός S: вьсѧчьскыи, вьсѧчьстѣишии; D: сьборьнь;
B: общ
καθολικώτερος S: вьсѧчьстѣиши;
D: сьборьнѣиши; B: по-общ
τὸ καθολικώτερον S: вьсѣчьскоѥ;
D: сьборьнѣише; B: по-общо
καθῆσθαι S: сѣдѣти; D: сѣдѣти; B: седя
καθόλου S: всѧкъ, съпроста; D: сьборьно, сьборьнѣ;
B: всеобщо
καίειν S: жешти; D: жещи; B: горене
καιρός S: врѣмѧ; D: врѣме; B: сгоден момент, време
κακία S: ꙁлоба; D: злоба; B: порочност
κακομαχεῖν D: злѣпротивити се; B: нечестиво се противя
κακός S: зъль; D: зьль, хѹдь; B: зъл, лош
τὸ κακόν D: зьло; B: зло
καλεῖν S: нарещи; D: нарещи, нарицати; B: наричам
καλλονή D: доброта; B: красота
κάλλος D: доброта; B: красота
καλλωπίζειν D: ѹдобрити; B: украсявам
καλός D: добрь; B: добър
καλύπτειν D: покрывати; B: закривам
καμπυλότης D: грьбавьство; B: извитост

356
καρδία D: срьдьце; B: сърце
καταβαίνειν D: сьходити; B: падам (слизам)
κατάβασις D: нисходь; B: слизане
καταγίνεσθαι D: бывати, ѹпражнꙗти; B: занимавам се с
κατάθεσις D: наньположениѥ; B: утвърждаване
καταλαμβάνειν D: постигнѹти; B: разбирам
καταλείπειν D: оставити; B: изоставям (оставям
настрана)
κατάληψις D: постизаниѥ; B: разбиране
κατανοεῖν D: сьматрати; B: изследвам
κατασκευή D: ѹстроѥниѥ; B: установяване
κατατολμᾶν D: дрьзати; B: дръзвам
κατατρυφᾶν D: насладити се; B: наслаждавам се
κατάφασις S: наповѣштаниѥ, повѣштаниѥ;
D: наньречениѥ, прирѣчиѥ; B: твърдение
καταφατικῶς D: наньречетельнѣ, наньречьнѣ;
B: утвърдително, положително
καταφρονεῖν D: прѣзирати; B: презирам
καταχρηστικῶς D: вьнѣ потрѣбьства, вьнѣпотрѣбьствьнь;
B: преносно
κατεπεκτάδην D: широка; B: пространно
κατέχειν D: сьдрьжати; B: държа
κατηγορεῖσθαι S: оглаголати сѧ,; D: наньглаголати, показати,
показовати; B: изказвам се, предицирам се
τὸ κατηγορούμενον S: оглаголаѥмоѥ;
D: наньглаголѥмоѥ; B: предикат
κατηγορία S: оглаголаниѥ; D: наньглаголаниѥ, оглаголаниѥ,
показаниѥ; B: категория, предициране
κατονομάζειν D: именовати; B: назовавам (именувам)
κατόρθωμα D: исправлѥниѥ; B: успех
κεῖσθαι S: лежати; D: лежати; B: лежа, положен съм
τὸ κείμενον D: лежещеѥ; B: допуснато(то),
положеното

357
κεφαλή D: глава; B: глава
κηρός S: воскъ; D: воскь; B: восък
κεῖσθαι S: лежати; D: лежати; B: разположение
(категория)
κίνδυνος D: бѣда; B: опасност
κίνησις S: шьстиѥ, пошьстиѥ, пошьствиѥ;
D: движениѥ; B: движение
κοινός S: обьщь; D: обьщь, обьщьнь, обьщьствьнь;
B: общ
τὸ κοινόν S: обьштеѥ, обьштина; D: обьште;
B: общото
κοινωνεῖν S: приобьщати се; D: приобьщати се; B: имам
общо
κοινωνία D: обьщениѥ, обьщьство; B: общност
κολλᾶν D: слѣпити; B: свързвам
κόλλησις D: прилѣплѥниѥ; B: спояване
κολοβός S: ниꙁъкъ; D: кратькь; B: нисък
κομίζεσθαι D: приѥмати; B: получавам
κοσμεῖν D: ѹкрашати; B: поставям в ред
κόσμος S: миръ; D: мирь, ѹтвариѥ; B: свят,
украшение, земното кълбо
κοῦφος D: льгькь; B: лек
κρᾶσις S: растворъ; D: растворениѥ, сьрастворениѥ;
B: смесване
κρίνειν D: сѹдити; B: преценявам
κρίσις D: сѹдь; B: съдене
κρύπτειν D: ськрыти; B: скривам
κτῆμα D: стежаниѥ; B: собственост
κτίσις D: сьзданиѥ, тварь; B: сътворение
κτίσμα D: зданиѥ, сьзданиѥ; B: творение
κυκλόθεν D: окрьсть; B: в кръг
κύκλος D: крѹгь; B: кръг

358
κυρίως S: истовѣ, истовꙑи; D: истѣѥ; B: в собствен
смисъл, собствено
κύων S: пьсь; D: пьсь; B: куче
κωλύειν D: вьзбранꙗти; B: преча

λαλεῖν D: вьзьглаголати, глаголати; B: заговоря

λαμβάνειν D: приѥмати, приѥти; B: схващам
λαμπάς S: пламꙑ; D: ламьбада мълния
λαμπρότης D: свѣтлость; B: блясък
λέγειν S: глаголати, нарицати, решти; D: глаголати,
избрати, рещи; B: казвам, говоря
λείπειν D: оскѹдѣвати, оскѹдѣти; B: оскъден съм
λεῖψις D: оскѹдѣниѥ; B: липса
λέξις D: рѣчь; B: дума
λεπτομερής D: тьнькочестьнь; B: тънък (с фини частици)
λευκαίνειν D: бѣлити, обѣлити, ѹбѣлѥвати; B: правя бял
λευκός S: бѣлъ; D: бѣль; B: бял
τὸ λευκόν S: бѣло; D: бѣло; B: бяло
λευκότης S: бѣлота; D: бѣлость; B: белота
λημμάτιον D: приѥтиѥ; B: лема
λῆξις D: краи; B: окончание
λίθος S: камꙑкъ; D: камень; B: камък
λογίζεσθαι S: помꙑшлѧти; D: помышлꙗти, размышлꙗти;
B: обсъждат
λογικός S: словесьнъ,-ꙑи; D: словесьнь; B: разумен
τὸ λογικόν S: словесьноѥ; D: словесьно;
B: разумно(то)
λογικὴ πραγματεία; D: словесноѥ творениѥ
B: съчинение по логика, Логика
λογικότης S: словесьноѥ; D: словесьство; B: разумност
λογισμός D: помысль, помышлѥниѥ; B: помисъл, разум
λόγος S: слово, раꙁѹмъ; D: слово; B: слово,
изложение

359
 λόγος τῆς οὐσίας S: слово сѫштьнѹмѹ;
D: слово сѹщьства; B: определение за
същността
λοιπός D: прочь; B: друг

μαθηματικός D: ѹчительнь; B: математически (дял на

философията)
μαθητής S: ѹченикъ; D: ѹченикь; B: ученик
μακάριος D: блажьнь; B: блажен
μακρός S: высокъ; D: дльгь; B: висок
μανθάνειν D: навыкнѹти; B: научавам
μανός D: рѣдькь; B: рядък
μέγας S: великъ; D: велии, великь; B: голям
μέγα S: велико; D: великоѥ; B: голямо
μέγεθος D: величьство; B: величина
μειοῦν D: ѹмалꙗти; B: намалявам
μείωσις D: охѹдѣниѥ, ѹмалѥниѥ; B: намаляване
μέλαν, τό S: чрьно; D: чрьность; B: черно
μελανία D: чрьность; B: чернота
μέλας D: чрьнь; B: черен
μελέτη D: поѹчениѥ; B: грижа
μέλλων D: бѹдѹщеѥ; B: бъдеще
μέλος S: ѹдъ; D: ѹдь; B: член
μένειν D: прѣбывати; B: пребивавам
μερίζειν D: раздѣлꙗти; B: разчленявам
μερικός S: чѧстьнъ; D: ѿ чести, честьнь; B: частен
τὸ μερικόν S: чѧстьно, чѧстьноѥ; D: честьноѥ;
B: частно
μερικώτερον S: чѧстьнѣѥ, чѧстьнѣишеѥ;
D: ѥже ѿ чести; B: по-частно
μεριμνᾶν D: пещи се; B: грижа се
μέρος S: особь, чѧстьноѥ; D: страна, ѹдь, честь;
B: част

360
μέσος D: срѣдьнь; B: среден
τὸ μέσον D: срѣда; B: среда, среден термин
μεταβάλλειν D: прѣлагати; B: изменям
μετάβασις S: прѣходъ, прѣстѫпаниѥ; D: прѣшьствиѥ;
B: преход
μεταβολή D: прѣложениѥ; B: изменение
μεταδιδόναι S: подаꙗти; D: прѣдавати, прѣподавати,
прѣподати; B: предавам
μεταφορά D: прѣнесениѥ; B: метафора
μεταχειρίζεσθαι D: прѣложити; B: употребявам
μετέρχεσθαι D: прѣходити; B: премествам се
μετέχειν S: приѩти; D: причестьнь быти; B: причастен
съм
μετέχεσθαι D: причестьнь быти; B: причастен съм
μετοχή D: причестиѥ; B: причастност
μετρεῖν S: мѣрити; D: вьзмѣрити, мѣрити;
B: измервам
μέτρον S: мѣра; D: мѣра; B: мярка
μῆκος S: длъгота; D: дльгота; B: дължина
μήν S: мѣсѧць; D: мѣсець месец
μιγνύναι D: мѣсити, сьмѣшати; B: размесвам
μικρός S: малъ, хѹдъ ; D: маль, мьнии; B:  малък
τὸ μικρόν S: мало, хѹдо ; D:  мьнѥ; B:  малко
μικτός D: сьмѣшень; B: смесен
μιμεῖσθαι D: подобити се; B: подражавам
μιμητικός D: подражательнь; B: подражателен
μνημονεύειν D: вьспоменѹти, вьспоминати; B: споменавам,
спомням си
μόδιος S: спѫдъ; D: кьбль; B: крина
μονάς S: ѥдиньница; D: ѥдиница; B: единица
μόνιμος D: прѣбывательнь; B: постоянен
μόνον S: тъчиѭ; D: тькьмо, тьчию; B: само
μόνος S: ѥдинъ; D: ѥдинь; B: единствено

361
μόριον D: ѹдь, честь; B: част
μορφή S: обраꙁъ; D: зракь; B: форма
μορφοῦν D: вьзрачити, зрачити; B: формирам
μουσική D: мѹсикиꙗ; B: музикално изкуство
μουσικός D: мѹсикиискь, мѹсичьникь; B: образован,
музикант
μυθοπλαστία D: басноѹмышлѥниѥ; B: митологично
съчиняване
μυστήριον D: таиньство; B: тайнство
μωρός S: ѭродивъ; D: лѹдь; B: глупав

ναυπηγικός D: корабоплавательнь, навтикискь;

B: корабостроителство
νεάζειν S: ѭнѹ бꙑти; D: юношьствовати; B: млад
съм
νέος S: ѭнъ; D: младь; B: млад
νοεῖν S: раꙁѹмѣвати; D: мыслити, сьмышлꙗти;
B: размишлявам, мисля
νοερός S: раꙁѹмьнъ; D: ѹмьнь; B: мисловен
νόημα S: раꙁѹмъ, помышлѥниѥ; D: мысль,
сьмышлѥниѥ; B: мисъл, помисъл
νοητός D: мысльнь, ѹмьнь; B: мислен,
умопостижим
νομοθετεῖν D: ѹзаконоположити; B: определям закони
νομοθέτης D: законоположитель; B: законодател
νοσεῖν S: болѣти; D: недѹговати; B: боледувам
νόσος D: недѹгь; B: болест
νοῦς S: ѹмъ; D: ѹмь; B: ум
νῦν S: нꙑнѣ; D: нынꙗ; B: сега, настояще
νυχθήμερον D: нощедьнь; B: денонощие
νωδός D: безѹмьнь; B: беззъб

ξηρός S: сѹхꙑи; D: сѹхотьнь, сѹхь; B: сух

362
ὄγκος S: множьство, мѣра; D: гльбина; B: маса
οἴησις D: кичениѥ; B: считане
οἰκεῖος D: свои; B: свойствен, свой
οἰκοδομεῖν D: зидати, зиздати; B: строя
οἰκονομία S: строи; D: сьмотрениѥ; B: икономия
τὸ οἰκονομικόν D: домостроительнь; B: икономика
οἶνος S: вино; D: вино; B: вино
οἷον S: рекъше; D: рекьше, сирѣчь, ꙗкоже;
B: например
οἱονεῖ D: рекьше, ꙗкоже; B: сякаш
ὀκνεῖν D: лѣнити се; B: не се решавам
ὀλέτειρα D: потрѣблѥниѥ; B: унищожение
ὀλίγον D: мало; B: малочислено
ὅλος S: вьсь; D: вьсь; B: цял
τὸ ὅλον D: вьсе; B: цяло
ὁλοσχερής D: сьврьшеньнь; B: пълен
ὁμαλός D: гладькь; B: гладък
ὄμμα D: око; B: око
ὁμογενής S: кѹпьнородьнъ, ѥдинородьнъ;
D: вькѹпородьнь; B: единороден, от един род
ὁμοειδής S: кѹпьновидьнъ, ѥдиновидьнъ;
D: вькѹповидьнь, вькѹпьвидьнь,
ѥдиновидьнь; B: единовиден, от един вид
ὁμοιομερής D: подобочестьнь; B: с подобни части
ὅμοιος D: подобьнь; B: подобен
ὁμοιοῦσθαι D: подобити се; B: уподобявам се
ὁμοίως S: такожде; D: такожде; B: подобно
ὁμοίωσις D: ѹподоблѥниѥ; B: уподобяване
ὁμολογεῖν D: исповѣдати, исповѣдовати; B: признавам
τὸ ὁμολογоύμενον D: исповѣданно,
исповѣдаѥмо; B: общопризнато
ὁμοούσιος S: ѥдиносѫштьнꙑи; D: вькѹпосѹщьнь,

363
 ѥдиносѹщьнь; B: единосъщ
ὁμοτιμία D: ѥдиночьстиѥ; B: равночестие
ὁμοϋπόστατος S: кѹпнособьствьнъ; D: вькѹпосьставьнь;
B: едноипостасен
τὸ ὁμοϋπόστατον S: кѹпьнособьствьно,
кѹпьнособьно; D: вькѹпосьставьно;
B: едноипостасно (заедно-ипостасно, съ-
ипостасно)
ὁμοφυής S: ѥдиноѥстьствьнъ; D: вькѹпьѥстьствьнь;
B: с еднаква природа
ὁμωνυμία D: вькѹпьимениѥ; B: омонимия
ὁμώνυμος D: ѥдиноименитъ, ѥдиноименьнꙑи;
B: вькѹпьименьнь, ѥдиноименьнь
омонимен
ὄνομα S: имѧ; D: име; B: име
ὀνομάζειν S: нарицати; D: именовати, нарицати;
B: наричам
ὀνομασία D: именованиѥ; B: название
ὄντως D: по истинѣ, истиньнь; B: истински
ὁποῖος D: каковь, какьвь; B: какъвто
τὸ ὀπτικόν D: видѣниѥ; B: зрителна сподобност
ὁρᾶν S: видѣти; D: зрѣти; B: виждам
ὅρασις S: видѣниѥ; D: зракь, зрѣниѥ; B: зрение
ὁρατόν D: зримоѥ; B: видимо(то)
ὄργανον D: сьсѹдь; B: оръдие
ὀρθοπεριπατητικός S: просто ходить; D: простоходьнь,
простошьствьнь; B: ходещ изправен
τὸ ὀρθοπεριπατητικόν S: ѥже просто
ходити; D: простоходьно; B: ходещо
изправено
ὀρθότης D: простость; B: правото (изправеното)
положение
ὁρίζειν S: ѹставлꙗти, отълѹчати; D: опрѣдѣлити,
опрѣдѣлꙗти, повелѣти, ѹставити,

364
 ѹставлꙗти; B: определям
ὁρισμός S: ѹставъ, отълѫчениѥ, раꙁлѫчениѥ;
D: прѣдѣль, ѹставь; B: определение
ὁροθέσιον D: прѣдѣлоположениѥ, прѣдѣлопоставлѥниѥ;
B: земни граници
ὅρος S: ѹставъ; D: прѣдѣль, ѹставь; B: термин,
граница
οὐδαμῶς D: никакоже; B: по никакъв начин
οὐδέποτε S: николиже; D: никогдаже; B: никога
οὐράνιος D: небесьнь; B: небесен
οὐσία S: сѫштиѥ, ѥстьство; D: сѹщьство;
B: същност (категория)
κατ᾿ οὐσίαν S: по сѫштиѭ; D: по
сѹщьствѹ; B: по същност
λόγος τῆς οὐσίας S: слово сѫштьнѹмѹ;
D:  слово сѹщьства; B: определение за
същността
οὐσιώδης S: сѫщьнъ, -ꙑи; D: сѹщьствьнь;
B: същностен
οὐσιωδῶς S: сѫштьнѣ; D: сѹщьствьнѣ; B: същностно
ὄψις S: видѣниѥ; D: зракь; B: зрение

παγετός D: голоть; B: скреж

πάθησις D: страданиѥ; B: пасивност, претърпяване
παθητικός D: страдательнь, страстьнь; B: афициран
πάθος S: врѣдъ; D: страсть; B: страст,
пристрастие, афект, претърпяване
παῖς D: отроче; B: дете
παλαιός S: старъ; D: ветьхь, старь; B: древен
παράδοξος D: прѣславьнь; B: необичаен
παράθεσις S: съложениѥ, сълогъ, прѣдъложениѥ;
D: сьпрѣложениѥ; B: свързване
παρακαλεῖν D: молити се; B: моля

365
παρακείμενος D: наложеньнь; B: съединен с
παρακοή D: прѣслѹшаниѥ; B: непослушание
παρακολούθημα D: послѣдованиѥ, послѣдьствительно;
B: съпровождащо
παραλαμβάνειν S: приимати; D: приѥмати, прѣѥмати;
B: получавам
παραλογισμός D: разьсьбраниѥ; B: паралогизъм
παραστατικός S: ѹкаꙁаниѥ*; D: прѣдьставительнь;
B: изразяващ
παρατιθέναι S: прѣдъложити; D: прѣдьложити,
прѣдьставити; B: предлагам, представям
παρατροπή D: прѣвращениѥ; B: отклонение
παρεῖναι D: быти, настоꙗти, прѣбывати, сьпрѣбывати;
B: налице съм
παρεληλυθώς D: мимошьдьши; B: минал
παρεντιθέναι D: приложити; B: прибавям
παρέπεσθαι D: послѣдовати; B: съпровождам
παρονομάζειν D: ѿ-ннхь-именовати, ѿ-нихь-нменьствовати;
B: получавам своето наименование
παρουσία S: пришьстьѥ; D: пришьствиѥ; B: присъствие
παρώνυμος D: ѿ-нихь-именьнь; B: паронимен
παρωνύμως S: съ имене ꙗкоже приѥмлюште отъ него;
D: ѿ-нихь-именьнѣ; B: паронимно
παρῳχημένος D: мимошьдшеѥ; B: минало
πᾶς S: вьсѧкъ, вьсь; D: вьсакь, вьсь; B: всеки
πάσχειν S: страдати; D: страдати; B: претърпяване
(категория)
πατήρ S: отьць; D: отьць; B: баща, отец
πατρίς S: отьчьство; D: отьчьство; B: отечество
πάχος D: дебелость; B: дебелина
πείθεσθαι D: повиновати; B: уповавам се
πέρας D: коньць; B: връхна точка
περιέχειν S: обьдрьжати; D: обьдрьжати, одрьжати;

366
 B: обхващам
περιάγειν D: обносити; B: нося се наоколо
περιέχειν S: обьдрьжати; D: обьдрьжати, одрьжати;
B: обхващам
περιορίζειν D: ѹставити; B: определям
περιποιητικός D: сьнабьдительнь; B: съхраняващ
περιστροφή D: окрьстьобращениѥ; B: обръщане
περιττεύειν S: лихъ бꙑти; D: изьобиловати; B: имам
повече, изобилствам
περιφερής S: обьлъ; D: обносьнь, окрѹжьнь,
окрьстьносьнь; B: кръгов
περιφορά D: обношениѥ; B: кръговрат
περιχώρησις D: промѣщениѥ; B: взаимно проникване
πεῦσις D: вьпрось; B: запитване
πεφυκέναι S: ѥже ѥсть; D: прибыти; B: по природа съм
πηγή D: источьникь; B: извор
πηλίκον, τό D: количьково; B: толкова голямо (величина)
πῆχυς D: лакьть; B: лакът
πιστεύειν D: вѣровати, вѣрѹѥти; B: вярвам
πλάνη D: льсть, прѣльсть; B: заблуждение
πλάτος S: широта; D: широта; B: широчина
πλατυώνυχος D: широконокьтьнь; B: с плоски нокти
πλεονάζειν D: избывати, избыти; B: с излишна пълнота
съм
πλῆθος S: мъножьство; D: множьство; B: множество
πληροῦν D: испльнити, испльнꙗти, напльнꙗти;
B: изпълвам
πλησιάζειν D: приближати се; B: приближавам
ποθεῖν D: желати; B: жадувам
ποιεῖν S: творити; D: качьствовати, творити;
B: действие (категория)
ποίημα D: творениѥ; B: произведение

367
ποίησις D: сьтворениѥ, творениѥ; B: активност
ποιητής D: творьць; B: творец
ποιητικός D: творитвьнь, творительнь; B: творчески
(дял на философията)
τὸ ποιητικὸν αἴτιον D: творитвьнаꙗ вина;
B: действаща причина
ποικίλος D: пьстрь, различьнь; B: разнообразен
ποῖος D: каковь, какь; B: някакъв
ποιός S: како, какоѥ; D: качьствьнь; B: качествено
τὸ ποιόν S: какоѥ, качьство; D: какоѥ;
B: качество (категория)
ποιότης S: качьство, како дрѹго, творитвьноѥ;
D: качьство; B: качество (категория)
πολιτεύεσθαι D: жительствовати; B: живея в обществото
πολιτικός D: градовьнь, градьнь; B: политически (дял
на философията)
πολυμαθής D: многоѹчень; B: многознаещ
πολυμερής D: многочестьнь; B: съставен от много части
πολυπραγμοσύνη D: многоиспытательнѣ; B: внимателно
проучване
πολύς S: многъ; D: многь; B: многочислен
πολύ S: много; D: много; B: много
ἐπ΄ ἔλαττον S: о мьньши; D: на мьньшихь;
B: за по-малко (при предицирането)
ἐπὶ πλέον S: о больши, о мноꙁѣ; D: на
множаишихь; B: по-широко (при
предицирането)
πολυτάραχος D: многосьмѹщеньнь; B: многобурен
πολυώνυμος D: многоименьнь; B: полинимен
πόσον S: коликоже; D: кольми; B: колко повече
ποσός S: коликъ; D: коликъ, коликовъ;
B: количествен
τὸ ποσόν S: количьство, мѣра, число;
D: количьство; B: количество (категория)
τὸ διωρισμένον ποσόν S: раꙁлѫчѧѥмо

368
 количьство; D: опрѣдѣлѥнно колико;
B: дискретно количество συνεχὲς ποσόν
S: съдрьжимаꙗ мѣра; D: съдръжещо се колико;
B: непрекъснато количество
ποσότης S: количьство, мѣримоѥ, раꙁночьтомоѥ, число;
D: количьство; B: количество (категория)
τὸ ποτέ S: къгда; D: когда; B: време, къде (категория)
τὸ ποῦ S: къде, мѣсто; D: гдѣ; B: кога, място
(категория)
πρᾶγμα S: вещь, дѣло; D: вещь; B: предмет, вещ
πρᾶγμα αὐθύπαρκτον S: вещь о собѣ
състоꙗшти сѧ; D: вещь самобытна;
B: самобитна вещ
τὸ πρακτικόν D: дѣꙗтельноѥ; B: практическа философия
πρᾶξις S: дѣло; D: дѣꙗннѥ; B: действие
πρέπει D: подобаѥть; B: подобава
πρήστηρ D: пристирь; B: ураган
προαίρεσις D: произволѥниѥ; B: произволение
προαιρετικός D: произволительнь; B: произволителен
προβάλλειν D: прѣлагати; B: предоставям
πρόβλημα D: прѣдьложениѥ; B: проблем
προέρχεσθαι D: происходити; B: произтичам, произхождам
προθυμία D: ѹсрьдиѥ; B: желание
προκατάληψις D: прѣдьприѥтиѥ; B: предварително заемане
προκεῖσθαι D: прѣдьлежати; B: поставен съм, предложен
съм
προκείμενον D: прѣдьлежещеѥ; B: приетото за
разглеждане
πρόοδος D: прошьствиѥ; B: прошествие
τὸ πρός τι S: же къ комѹ; D: кь чесомѹ; B: отношение
(категория)
προσδιορίζειν D: кь-ѹставити; B: определям наред с това
προσέρχεσθαι D: пристѹпати, пристѹпити, приходити;

369
 B: пристъпвам
προσεχής S: блиꙁньнъ; D: вьнетельнь, приближьнь;
B: непосредствен, близък
προσηγορία S: имѧ, нарокъ; D: наречениѥ; B: название
προσλαμβάνειν S: приѥти; D: приѥти; B: приемам
πρόσταγμα D: повелѣниѥ; B: повеля
προστιθέναι S: прилагати; D: приложити; B: прибавям
προστρέχειν D: притѣкати; B: присъединяване
πρόσωπον S: лице; D: лице; B: лице
πρότασις D: прѣдьречениѥ, прѣдьѹчиниѥ, прѣдьчиниѥ;
B: предпоставка
προτείνειν D: протегнѹти; B: предлагам, представям
πρότερον S: прѣжде; D: прьвѣише; B: предшестващо
προφορικός S: иꙁносьнꙑи, иꙁносимꙑи; D: нзносьнь;
B: произносим
πρόχειρος D: нарѹчьнь; B: непосредствено наличен
πρῶτον S: прьвоѥ; D: прьвѣѥ; B: преди всичко
πρώτως D: прьвѣѥ; B: изначално
πτηνόν D: летещеѥ; B: крилато
πτῶσις D: званиѥ, падениѥ; B: падеж
πυκνός D: честь; B: гъст
πύκνωσις D: честость; B: сгъстяване
πῦρ S: огнь; D: огнь; B: огън
πυροειδής D: огнѥвидьнь; B: огнен
πύσμα D: изпрашаниѥ; B: запитване
πυσματικός D: изпрашательнь; B: запитващ
πῶς D: како; B: как

ῥᾳθυμία D: лѣность; B: леност

ῥᾴθυμος D: лѣнивь; B: нехаен
ῥεῖν D: тещи; B: тека, изтичам
ῥῆμα S: слово; D: глаголь; B: глагол

370
ῤητορική D: риторикиꙗ; B: риторика
ῥίπτειν D: врѣщи; B: хвърлям
ῥοπή D: часьць; B: момент

σάρκιον D: пльть; B: плът

σάρκωσις D: вьпльщениѥ; B: въплъщение
σάρξ S: плъть; D: пльть; B: плът
σεμνοειδής D: чистовидьнь; B: сияен
σημαίνειν S: знаменовати, назнаменати; D: знаменовати,
знаменꙗти, знати, назнаменати, назнаменовати;
B: означавам
τὸ σημαινόμενον S: наꙁнаменаниѥ,
ꙁнаменѹѥмоѥ, наꙁнаменѹѥмоѥ;
D: наꙁнаменѹѥмо; B: значение
σημαντικός S: ꙁнаменьнъ; D: назнаменательнь, намѣнѹѥ;
B: значещ, означаващ нещо
σημασία D: назнаменаниѥ; B: значение
σιμός D: тѹпонось; B: с чип нос
σιμότης D: тѹпоносиѥ; B: чипоносие
σκιάζειν D: осѣнꙗти; B: засенчвам
σκληρός D: стокь; B: твърд
σκολιός D: стрьпьтьнь; B: крив
σκοπός D: мысль, разѹмь; B: цел
σκοτεινός D: тьмьнь; B: тъмен
σκότος D: тьма; B: мрак
σμικρότης S: мальство; D:  дробность; B:  незначителност,
с малки размери
σοφία S: мѫдрость; D: любомѹдриѥ, прѣмѹдрость;
B: мъдрост
σοφίζειν D: ѹмѹждрати; B: помъдрявам
σόφισμα D: ѹмышлѥниѥ; B: похват
σοφός S: мѫдрꙑи; D: прѣмѹдрь; B: мъдър
σπανίως D: скѹдьнь; B: рядко

371
σποράδην D: посѣꙗниѥ; B: на разни места
σταθμίζειν D: на мѣрилѣ мѣрити; B: измервам
στάσιμος D: стоѥщь; B: неподвижен
στάσις D: стаꙗниѥ, стоꙗниѥ; B: покой
στενός D: тѣскьнь; B: тесен
τὸ στενόν D: тѣскьноѥ; B: ограниченост
στερεῖν D: лишати; B: лишен
στέρησις S: лишениѥ, нестатъкъ; D: лишениѥ;
B: лишеност
στιγμή D: срока; B: точка
στοιχεῖον S: съставъ; D: бѹква, стихио, сьставь;
B: елемент
στρεβλότης D: кривость; B: изкривеност
συγγνώμη D: прощениѥ; B: извинение, прошка
συγγνώμων D: милостивь; B: снизходителен
συγκατάβασις D: сьшьствиѥ; B: снизхождане
συγκατάθεσις D: сьсложениѥ; B: признаване
συγκεῖσθαι D: сьлежати, сьлежати се, сьслагати се;
B: съставен съм
σύγκρασις D: сьрастворениѥ; B: смесване
σύγκρισις S: притъча; D: сьсѹждениѥ; B: сравнение
σύγχυσις S: иꙁмѫтъ, сълиꙗниѥ, съсꙑпаниѥ;
D: сьмѹщениѥ; B: сливане
σύζευξις D: сьпрежениѥ; B: свързване
συλλαβή D: сречениѥ, сьрицаниѥ; B: сричка
συλλάβιον D: сьрицаниѥ; B: сричка
συλλέγειν D: сьбрати; B: събирам
συλλήβδην D: сьвькѹпивь; B: сбито
συλλογισμός D: сьбраниѥ; B: силогизъм
συμβαίνειν D: слѹчати се, слѹчити се; B: случва се,
оказва се
συμβεβηκός, τό S: сълѹчаи, сълѹчаниѥ, лѹчꙗѥмоѥ,
сълѹчаѭштеѥ сѧ, сълѹчивъшеѥ сѧ;

372
 D: прилѹчаи, слѹчаи; B: съпътстващо
κατὰ συμβεβηκός S: по сълѹчаѭ; D: по слѹчаю,
по прилѹчаю; B: случайно, като съпътстващо
τὸ ἀχώριστον συμβεβηκός D: неразлѹчнии
слѹчаи; B: неотделимо съпътстващо
τὸ χωριστὸν συμβεβηκός D: разлѹчнии слѹчаи;
B: отделимо съпътстващо
σύμμορφος D: сьобразьнь; B: имащ същата форма
συμπέρασμα D: сьвькѹплѥниѥ, сьбраниѥ; B: заключение
συμπληροῦν S: съврьшати; D: сьнаврьшати;
B: съставлявам
συμπλοκή S: съплетениѥ; D: сьприплетениѥ;
B: съединение
συμφυΐα D: сьращениѥ; B: срастване
συμφωνεῖν D: сьглашати; B: съгласен съм
συνάγειν D: сьбирати, сьбрати; B: извеждам
συναναιρεῖν D: сьѿѥмати; B: премахвам (отричам) заедно
с друго
συνάπτειν S: съкѹплꙗти; D: сьвькѹпити, сьвькѹплꙗти,
сьвькѹплꙗти се; B: свързвам, съединявам
συνάφεια D: сьвькѹплѥниѥ; B: връзка, съединение
συνδρομή S: сътечениѥ; D: сьтечениѥ; B: събиране
συνεισάγειν D: сьвьводити; B: премахвам (отричам)
заедно с друго
συνεισέρχεσθαι D: сьходити се; B: събирам се
συνεισφέρειν D: сьвьводити, сьвьнести, сьвьносити;
B: въвеждам заедно с друго
συνέρχεσθαι S: съходити сѧ; D: сьнити се; B: схождане,
съвпадение
συνεχής S: съдрьжимъ, съдрьжаштъ сѧ; D: сьдрьжещь
се; B: непрекъснат
συνεχές S: съдрьжимоѥ; D: сьдрьжещо се;
B: непрекъснато (количество)
σύνθεσις S: сълогъ; D: сьложениѥ, сьсложениѥ;

373
 B: съставяне
σύνθετος S: иже съложенъ, съложьныи; D: сьложьнь;
B: сложен, съставен
συνιστάναι S: оставлꙗти, съставлꙗти, съставити;
D: сьставити, сьставлꙗти, сьстоꙗти,
сьстоꙗтельно творити; B: съставлявам
σύνοδος D: сьпѹтьство; B: среща
συντάσσω D: сьложити; B: излагам
συντείνειν D: прилагати; B: насочен съм
συντελεῖν D: наконьчавати; B: допринасям
συντιθέναι S: съложити, сълагати; D: сьложити, сьслагати;
B: събирам
σύντομος D: кратькь, скорь; B: кратък
συνυπάρχειν D: сьбыти, сьпрѣбывати; B: съществувам
заедно
συνώνυμος S: съименьнꙑи; D: сьименьнь; B: синонимен
σύστασις S: съставлѥниѥ, съложениѥ; D: сьставлѥниѥ,
сьставь, сьстоꙗниѥ; B: свидетелство
συστατικός S: съставьнъ,-ꙑи; D: сьстоꙗвательнь,
сьстоꙗтельнь; B: съставящ
συστῆναι S: съставити сѧ; D: сьнаврьшати;
B: изпълвам, съставлявам, съществувам
συχνῶς D: често; B: непрестанно
σφαῖρα D: крѹгь; B: небесна сфера
σφάλλεσθαι D: погрѣшати; B: греша
σχεδόν D: безь мала; B: почти
σχέσις S: любꙑ; D: одрьжаниѥ; B: отношение
σχετικός D: одрьжательнь; B: чрез съотнасяне
σχῆμα S: видъ, очрьтениѥ; D: образь; B: фигура
σώζειν D: сьпасати, сьхранꙗти; B: съхранявам
σῶμα S: тѣло, ѥже плътьно, плътьноѥ; D: тѣло;
B: тяло
σωρεία S: сꙑпаниѥ, съсꙑпаниѥ; D: сьбраниѥ; B: сбор
σωφροσύνη S: цѣломѫдрьство; D: цѣломѹдриѥ;

374
 B: умереност
τάξις D: чинь; B: ред
ταπεινός D: сьмѣреньнь; B: смирен
ταπεινοῦν D: сьмѣрати, сьмѣрити; B: смирявам
ταραχώδης D: сьмѹщающь; B: безреден
τάσσειν S: въчинꙗти, подъчинꙗти; D: вьчинити,
вьчинꙗти; B: приписвам, подчинявам
ταυτοβουλία D: тожде-сьвѣтиѥ; B: тъждество на волята
ταὐτόν S: тоже, тожде; D: тожде; B: едно и също,
тъждествено
τεκμήριον D: зиаменнѥ; B: признак
τέλειος D: сьврьшень, сьврьшеньнь; B: съвършен
τελειότης D: сьврьшениѥ; B: съвършенство
τελευταῖος D: коньчьнь; B: последен
τελικός D: коньчьнь; B: целеви
τελικὸν αἴτιον D: коньчьнаꙗ вина; B: целева причина
τέλος D: коньць, сьбрьшениѥ; B: цел
τέμνειν S: раꙁдраблꙗти; D: влѣщи, ѿсѣщи, ѿсѣцати,
раздѣлꙗти, расѣцати, расѣщи, сѣщи; B: деля, режа
τέχνη S: хꙑтрость; D: хытрость; B: изкуство
τεχνικός D: хытростьнь; B: изкуствен
τεχνίτης S: хытрьцъ; D: хытрьць; B: майстор
τιθέναι D: подьлагати, положити; B: допускам
τίμιος D: чьстьнь; B: ценен
τμῆμα D: сѣченина; B: част на деление
τοιῶσδε D: такоже, такьвоже, неже како; B: ето
такова
τολμᾶν D: дрьзати; B: дръзвам
τολμητίας D: дрьзостивь; B: дързък
τομή D: прѣсѣчениѥ, расѣчениѥ, сѣчениѥ;
B: деление
τοπικός D: мѣстьнь; B: местен (по място)

375
τόπος S: мѣсто; D: мѣсто; B: място
τουτέστιν S: рекъше; D: рекьше, сирѣчь, ѥже ѥсть;
B: тоест, ще рече
τρέχειν D: тещи; B: тичам
τρίπηχυς S: трии локътъ; D: три лакьти;
B: трилакътен
τρόπος S: обраꙁъ; D: образь; B: начин
τυγχάνειν D: быти, приѥти; B: оказвам се
τυφλός D: слѣпь; B: сляп
τυφλότης S: слѣпота; D: слѣпость, слѣпота; B: слепота
τύχη D: прилѹчаи; B: случай
τυχικός D: прилѹчаинь; B: случаен

ὑγιαίνειν S: съдравъ бꙑти; D: здравьствовати; B: здрав

съм
ὑγίεια S: съдравиѥ; D: здравиѥ, исцѣлѥниѥ;
B: здраве, добро качеатво
ὑγιεινός S: съдравъ; D: цѣльбьнь; B:  здрав
ὑγιής D: здравь; B: здрав
ὑγρός S: мокръ; D: мокротьнь, мокрь; B: влажен
ὕδωρ S: вода; D: вода; B: вода
υἱός S: сꙑнъ; D: сынь; B: син
ὕλη S: вешть; D: вещь; B: материя
ὑλικός S: плътьнъ; D: веществьнь; B: материален
ὑπάλληλος D: по(д) дрѹгь дрѹгѹ; B: съподчинен
ὕπαρξις S: бꙑтиѥ, бꙑтьноѥ; D: бытиѥ;
B: съществуване
ὑπάρχειν S: бꙑти; D: бывати, быти; B: присъщ съм,
съществувам
ὑπερβαίνειν D: прѣвьсходити; B: надвишавам
ὑπερβάλλειν D: прѣвьсходити; B: превъзхождам
ὑπερβολή D: прѣмножьствьноѥ; B: превъзходство

376
ὑπερούσιος D: прѣсѹщьствьнь; B: свръхсъщностен
ὑπεροχή D: прѣимѣниѥ, прѣмножьство;
B: прекомерност
ὑπερφυής D: паче-ѥстьствьнь; B: свръхестествен
ὑπήκοος D: послѹшливь; B: послушен
τὸ ὑπήκοον D: послѹшаниѥ; B: послушание
ὑπηρετεῖσθαι D: слѹжимь быти; B: служа си
ὑπογράφειν S: подъписати; D: подьписовати; B: описвам
ὑπογραφή S: подъписаниѥ; D: подьписаниѥ; B: описание
ὑπογραφικός D: подьписательнь; B: описателен
ὑποδιαίρεσις D: подьраздѣлѥниѥ; B: подразделение
ὑποκάτω S: ниже; D: ниже, ὁ ὑποκάτω нижьши; B: по-
низше
ὑποκεῖσθαι S: подълежати; D: подьлежати; B: подлежа
τὸ ὑποκείμενον S: подълежащеѥ, подълежѧѥ;
D: подьлежещеѥ; B: субект, подлежащо
ὑποκύπτειν D: подькланꙗти; B: подчинявам се
ὑπόληψις D: приѥтиѥ; B: схващане
ὑπόστασις S: собьство; D: сьставь; B: ипостас
ὕστερον D: послѣдьнѥ; B: последващо
ὕφεσις D: ѹмалѥниѥ; B: отслабване
ὑφίστασθαι S: съставити сѧ, състоꙗти сѧ; D: сьставити
се; B: съществувам
ὑφορᾶσθαι D: сьматрати; B: подозирам
ὕψος D: высота; B: висота
ὑψοῦν D: вьзнести, вьзносити; B: въздигам, възнасям

φαίνεσθαι D: ꙗвлꙗти се; B: явявам се

φάναι D: глаголати, рещи; B: казвам
φαντασία D: мьчтаниѥ; B: фантазия
φάρμακον D: напоѥниѥ, пластырь; B: лекарство
φάσις D: рѣчь; B: казване

377
φάσκειν D: глаголати; B: говоря
φαύλος D: зьль; B: недостоен
φέρειν S: водити; D: нести, носити, принести,
приносити; B: нося, водя
φθάνειν D: достизати; B: достигам
φθέγγεσθαι D: провѣщавати, провѣщати; B: изричам
φθείρειν D: растлѣвати; B: разрушавам
φθίσις D: тлꙗ; B: разрушение
φθόγγος D: вѣщаниѥ; B: звуци
φθορά S: тьлꙗ; D: тлѣниѥ; B: загиване
φιλάνθρωπος D: чловѣколюбьнь; B: човеколюбив
φιλία D: люблѥниѥ; B: дружба
φιλομαθής D: любоѹчимь; B: любознателен
φίλος S: дрѹгъ; D: приꙗтель; B: приятел
φιλοσοφεῖν D: любопрѣмѹдрьствовати; B: философствам
φιλοσοφία D: любомѹдриѥ, философиꙗ; B: философия
φιλόσοφος D: любомѹдрьць, философь, философьскь;
B: философ
φόβος D: страхь; B: страх
φορά D: ношениѥ; B: носене (преместване)
φορεῖν D: носити; B: нося
φρόνημα D: мѹдриѥ; B: ум (душевна нагласа)
φρόνησις S: мѫдрость; D: мѹдрость; B: благоразумие,
начин на мислене
φρόνιμος S: мѫдръ; D: мѹдрь; B: умен
φυγή D: ѿбѣганиѥ; B: отбягване
φυλάττειν D: сьхранꙗти; B: съхранявам
φυρμός D: размѣшениѥ; B: размесване
φυσικός S: ѥстьствьнꙑи; D: ѥстьствьнь; B: естествен
φυσικῶς S: ѥстьствьнѣ; D: ѥстьствьнѣ; B: естествено
φυσιολογικός D: ѥстьствословьнь, ѥстьствьнь; B: физически
дял (на философията)

378
φύσις S: ѥстьство, сѫштиѥ; D: ѥстьство;
B: природа
κατὰ φύσιν D: по ѥстьствѹ; B: естествено
παρὰ φύσιν S: чрѣсъѥстьствьнꙑи; D: прѣзь
ѥстьство; B: противоествестено
φυτόν, τό S: садъ; D: садовьноѥ, садь; B: растение
τὸ πεφυκέναι S: ѥже ѥсть; D: ѥже ѥсть; B: по природа съм
φωνή S: гласъ; D: глась; B: огласяване
φῶς D: свѣть; B: светлина
φωταγωγός D: просвѣтительнь; B: световоден
φωτίζειν D: просвѣщати; B: просветлявам
φωτισμός D: просвѣщениѥ; B: осветляване

χαλεπός D: лють; B: труден

χαλκός D: мѣдь; B: мед
χαρακτήρ D: начрьтаниѥ; B: стил
χαρακτηρίζειν S: наꙁнаменовати; D: начрьтати;
B: характеризирам
χαρακτηριστικός S: ꙁнаменанънꙑи; D: начрьтательнь;
B: характеризиращ
χάρις D: благодать; B: благодат
χερσαῖος D: сѹшьнь; B: земен
χρεμετιστικόν S: хрепетивоѥ; D: рьзательноѥ; B: способност
да се цвили
χρή D: подобаѥть, потрѣба ѥсть; B: следва
χρηματίζειν D: бывати, быти; B: ставам
χρόνιος S: мъноговрѣменьнꙑи; D: кьснительнь;
B: дълготраен
χρόνος S: врѣмѧ; D: врѣме, годище, годь, лѣто;
B: време
χρῶμα S: обраꙁъ, тварь; D: масть; B: цвят
χώρα D: страна; B: страна
χωρεῖν D: вьмѣщати се, промѣстити се; B: прониквам

379
χωρίζειν S: отълѫчати, раꙁлѫчати; D: ѿлѹчити,
разлѹчати, разлѹчити; B: отделям
τὸ κεχωρισμένον S: раꙁлѫчаѥмоѥ; D: ѿлѹченьно; B: отделено
χωρισμός D: разлѹчениѥ; B: отделяне
χωριστός S: раꙁлѫченъ, раꙁличьнъ; D: разлѹчьнь;
B: отделим

ψεύδεσθαι S: лъгати; D: льгати, сьльгати; B: погрешен

(неистинен) съм
ψευδής D: льжьнь; B: лъжлив, погрешен
ψεῦδος D: льжа; B: лъжа, заблуждение
ψευδώνυμος D: льжеименьнь; B: лъжеименен
ψῆφος D: число; B: обозначение на число
ψιλός D: тьнькь; B: чист
ψύξις D: стѹденость; B: хлад
ψύχειν S: ѹстꙑдати, истꙑдати; D: простѹждати,
стѹдити, ѹстѹждати; B: охлаждам
ψυχή S: дѹша; D: дѹша; B: душа
ψυχικός D: дѹшевьнь; B: душевен
ψυχραίνειν D: истѹдити; B: охлаждам
ψυχρός S: стѹденъ; D: стѹдень; B: студен, хладен
ψυχωφελής D: дѹшепользьнь; B: полезен за душата

ὥρα S: чѧсъ; D: чась; B: време на разцвет

ὡραῖος D: красьнь; B: зрял
ὡρισμένος D: вь прѣдѣлѣ; B: ограничен
ὠχριᾶν D: облѣдѣти; B: пребледнявам

380