РЕФЕРАТ

ПО

ФУТБОЛ
НА ТЕМА

ИСТОРИЯ НА ФУТБОЛА В СВЕТОВЕН

МАЩАБ
ИЗГОТВИЛ:

Деян Атанасов Славчев

Фак. №:2106408037, курс Iви , специалност:
Спорт в училище-неспециалисти

Дата: 03/04/2022 г проверил: Стоян Иванов

Съдържание
Въведение 3
Футболът в древността, римската империя и Северна Америка 3
Футболът в древна Европа 4
История на разделението на футбола 5
Развитие на футбола през 19 ти век 5
Начало на професионализацията във футбола 6
Създаване на Международен комитет по правилата на футбола……………………………………………..8

Футболът в началото на 20-ти век………………………………………………………………………………………………..8

Използвани източници ……………………………………………………………………………………………………………..11

2
Футболът е най-популярната игра с топка в света по брой участници и
зрители. Прост в своите основни правила и основно оборудване, спортът
може да се играе почти навсякъде, от официални футболни игрища
(терени) до гимназии, улици, училищни игрища, паркове или плажове.
Управителният орган на футбола-Международната федерация на
футболната асоциация (ФИФА) е изчислила, че в началото на 21-ви век е
имало приблизително 250 милиона футболисти и над 1,3 милиарда души,
„заинтересовани“ от футбола. През 2010 г. комбинирана телевизионна
аудитория от повече от 26 милиарда гледала световния футболен турнир,
провеждащ се на четири години.
Импулсът за ритане на кръгъл предмет бил налице, още от дълбока
древност. Първата футболна игра се играела, когато двама или повече
души, се състезавали в опит да ритнат кръгъл предмет в една или друга
посока. Свидетелства за организирани футболни игри в Гърция и Китай
датират повече от 2000 години, но историците нямат представа как са се
играли тези игри. Твърденията, че някакъв вид футбол се е играл в цялата
Римска империя, са правдоподобни, но играта на „Харпастум“, често
цитирана в подкрепа на тези твърдения, изглежда е включвала хвърляне
на топка, а не ритане. Въпреки че игрите с ритане са били играни от
коренното население на Северна Америка, те са били много по-малко
популярни от игрите със стик бол, които произхождат от съвременната
игра на лакрос (на френски: „the crosier“ състезателен спорт, модерна
версия на играта на индианците от Северна Америка, в която два отбора
играчи използват инструменти с дълга дръжка, подобни на ракети
(кръстове), за да хващат, носят или хвърлят топка в игралното поле или в
противниковата врата.
Народните футболни игри от 14-ти и 15-ти век, които обикновено се играли
на Заговезни или Великден, може би са водили началото си от езическите
обреди за плодородие, празнуващи завръщането на пролетта. Села се
състезавали срещу села, ритали, хвърляли и носели дървена или кожена
топка (или надут животински мехур) през ниви и над потоци, през тесни
порти и по-тесни улички. Участвали всички — мъже и жени, възрастни и
деца, богати и бедни, миряни и духовници. Хаотичното състезание
приключвало, когато някой особено силен или сръчен селянин успявал да

3
изпрати топката през портала на енорийската църква на противниковото
село.
Когато фолк футболът е бил ограничен в рамките на едно село, страните
обикновено се формирали от женени срещу неомъжени, разделение,
което предполага произхода на играта от ритуала за плодородието.
Играта била яростна и бурна. Френската версия, известна като „soule“ ), е
описана от Мишел Буе в „Signification du sport“ („Значението на спорта“-
1968), като „истинска битка за притежание на топката“, в която
участниците се борят „като кучета, биещи се за кокал“.
Британската версия, която е проучена по-задълбочено от всяка друга,
според „Варвари, джентълмени и играчи“ (1979) от Ерик Дънинг и Кенет
Шеърд е „приятна форма... на вълнение, подобно на това, което се
събужда в битка“. Не е изненадващо, че по-голямата част от информацията
за средновековния народен футбол е извлечена от правни документи.
Едуард II забранява играта през 1314 г., а неговите кралски наследници
повтарят забраната през 1349, 1389, 1401 и 1423 г., всичко това в напразен
опит да лишат своите непокорни поданици от безредното им удоволствие.
Въпреки забраните, записите от наказателни процеси продължават да се
отнасят за загубени животи и унищожени имоти по време на ежегоден
футболен мач.
В Ренесансова Италия грубият спорт на фолклорния футбол се превърнал в
„calcio“, (игра на „калчо“, форма на футбол, която подчертава добрия
външен вид и елегантното облекло на играчите. В света на спорта акцентът
върху естетиката, а не върху постиженията, никога не е бил по-силен. )
Това била игра, популярна сред модните млади аристократи, които я
превърнали в силно формализирано и значително по-малко насилствено
забавление, което се играе в ограничени правоъгълни пространства,
разположени в градски площади като площада на Флоренция – Santa
Croce. В своя „Discorso sopra il gioco del calcio fiorentino“ (1580 г.; „Беседа за
флорентинската игра на Калчо“) Джовани Барди пише, че играчите трябва
да бъдат „джентълмени, от осемнадесет години до четиридесет и пет
години, красиви и енергични, с галантно поведение." Като аспект на
повече или по-малко не нарушена местна традиция, в градове като
Булон-ла-Грас и Ашбърн (Дербишир) версиите на фолк футбола са
оцелели във Франция и Великобритания до началото на 20-ти век.
Въпреки че всички съвременни футболни спортове са еволюирали

4
от средновековния народен футбол, те произлизат по-директно от
игрите, играни в училищните дворове, а не от селските зелени
площи или открити полета. През 1747 г. в своята „Ода за далечната
перспектива на колежа Итън“ Томас Грей споменава „летящата
топка“ и „страшната радост“, че тя предоставя „бездетно потомство“
на елита на Англия. [ 1]
През 2021 г. най-популярният спорт в света е футболът. Играе се от
жени и мъже, които следват едни и същи правила по света: те се
опитват да удрят топката без да използват ръцете си, за да
отбележат гол. В същото време има отделен и по-малко популярен
спорт – ръгби, фенове на който играят с продълговата топка и може
да я вземат ръцете си, като крайна цел е да се отбележат повече
точки.
Днес е трудно да си представим ситуация, в която някой,
интересувайки се поне малко от света около него, смесва тези
разлики в двата спорта. Независимо от това видимата разлика
между футбола и ръгбито днес е очевидна. Исторически тези
спортове възникват от една игра, наречена футбол, и докато
футболът бил разделен на няколко отделни вида през втората
половина на деветнадесетия век той не е имал единен общоприет
набор от норми.
Историята на разделението на футбола на различни спортове, както
и последващото "голямо различие" между тях става обект на
внимание на Тони Колинс, почетен професор на Университета
De Montfort University Leicester - Великобритания. Тази социална
история, говори за това как в течение на шестдесет години, от 1850
до 1910 г., футболът се превръща от маргинално и хаотично
организирано занимание за британските ученици, в любимо "зимно
забавления" за милиони хора по света.
Към деветнадесети век тази някога селска игра с топка е била
забравена във Великобритания, така както стрелбата с лък или
хвърлянето на копие, за да се превърне в масов развлекателен спорт
през последната трета на века. Тогава футболът е бил преоткрит (в
разбирането на Ерик Хобсбаум - 2015). Това се случва в частните
училища за момчета. Именно тук футболът се отделя от
плебейските корени, и бива подходящо използван за подготовка на
здрав дух в здраво тяло, на бъдещите лидери на британското

5
правителство и промишленост. Едно от тях е интерната за момчета
по ръгби, добре описан в „Училищни години“, на Том Браун.
Според професор Колинс тази книга е изиграла много по-голяма
роля в разпространението на ръгби футбола в цялата Британска
империя, отколкото правилата на играта публикувани 12 години
преди нейното издаване.
През първата година след издаването и, само в САЩ са продадени
225 000 копия. Имено с випускниците на тази школа, които
продължавали да упражняват този спорт и след завършването си,
футбола се разпространява извън пределите на този интернат,
навлизайки в други слоеве на викторианското общество. Правилата
по които се провеждали игрите в периода от 1860 до 1870 били най-
различни. До 1870-те много местни вариации изчезват в този
футбол и се разграничават две отделни посоки: hands free -
свободни ръце, игра според правилата на Лондонската футболна
асоциация (модерен футбол) и играта "с ръце" според правилата на
школата по ръгби (модерен ръгби).Тук се появява важна празнина в
повествуванията на Колинс, защото авторът не обяснява причината
за това разделение. Той по-скоро просто заявява, че до края на XIX
век, благодарение на развитието на транспорта и медиите, футболът
и ръгбито се превръщат в масов спорт, който предизвиква интерес и
ангажира представители на всички социални прослойки на
Великобритания, особено на работниците, насърчавани от църквата
и държавата да го практикуват. Добър пример за тази масовост е
историята на шотландския Глазгоу, по думите на Колинс, столицата
на футбола през деветнадесети век.През 1900 г. в този град от 762
000 души, има стотици футболни клубове, има и три големи
стадиона, способни да отстъпят път на изливането на емоции на
повече от 300 хиляди фенове, т.е. почти половината от града.
Друга революция, настъпила във футбола по едно и също време, е
неговата професионализация. Тя според Колинс била причинена от
притока във футбола през 1880-те години на големи пари, както и
развитието на състезания за купа, което събудило чувствата на
държавната и местната гордост. На свой ред това довело до
миграцията на играчи между отбори и дори между отделни части на
обединеното кралство предимно от Уелс и Шотландия в Англия.
Причината била възможността за по-високо заплащане .
В резултат на това през 1885 г. професионалният футбол е
легализиран, а също така се провел и последният финал на
6
Английската футболна асоциация, в който участва отбор от
аматьори.
Участието на професионални играчи от клубове довело до
драстично увеличение на разходите, което от своя страна породило
нуждата от увеличаване броя на зрителите на мачовете, с
последваща нужда от разширяване на съществуващите стадиони.
Но футболът остава изключително мъжки спорт, въпреки опитите
за стартиране на женски състезания, които се провеждали още през
80-те години на 20-ти век.
(първият документиран мач бил срещата на женските отбори между
Шотландия и Англия през 1881 г.), този проект не успява, според
Колинс, преди всичко защото успехът не бил негова цел.
Организатори на женски мачове от края на XIX век целели да
забавляват тези, които са купили билети със спектакъл: жени,
играещи "мъжкия" спорт.
Във Викторианска Британия се смятало, че една жена в най-добрия
случай може да присъства на подиума, като зрител, но не и в ролята
на главния герой на терена, а за втори път женски футбол е опитан
да бъде стартиран едва през 60-те години на 20 век.[2]

Родина на съвременния футбол става Англия. През XIX в. играта

добива голяма популярност и намира все повече привърженици
сред народните слоеве. През 1815 г. се издават първите писани
правила. Съгласно техните разпоредби капитанът на отбора, който
печели жребия, с топката в ръка се отправя към средата на терена,
където отива и противниковият състав. Капитанът пуска топката на
земята и изпълнява начален удар срещу вратата на противника.
Съперникът овладява топката и я връща в срещуположната посока с
крак или носейки я тичешком, докато не бъде изброено до десет. На
съперника е позволено да повали играча, носещ топката, по
всякакъв начин. Според Жул Риме съдията се придвижвал на кон.
Играта навлиза широко в средните и висшите учебни заведения.
Студентите от колежите в Итън, Хароу, Уинчестър и Шрюсбъри, по-
късно и от Оксфорд и Кембридж, играят организирано, но по
правила, които се различават в някои отношения.
С течение на времето обаче се оформят две основни тенденции:
едната изисквала топката да се удря с крак (играело се с кръгла
7
топка), докато другата повелявала топката да се хваща и да се
подава с ръка (ползвала се яйцевидна топка).
Поради различия в правилата провеждането на състезания
затруднявало извънредно много организираните състезания между
отделните колежи. Поради това се появили първите опити за
тяхното уеднаквяване. През 1848 г. се провежда конференция в
Кембридж за създаване на единни правила. Те стават основа за
изготвянето на бъдещия футболен кодекс в Англия.
Началният удар се изпълнява от средата на терена. Използва се за
подновяване на борбата след всеки гол, като вратите
междувременно се разменят. Топката е в тъч (странично хвърляне),
когато премине страничната линия – хвърля се в игрището
перпендикулярно на нея. Топката е в аут, когато излезе от игрището
през крайната линия. Гол се постига, когато топката бъде прокарана
с крак между стълбовете и под въжето. Когато топката е поета с крак
от въздуха, удар по нея може да се извърши с ръка или с крак. Във
всеки друг случай играта с ръце е забранена, освен когато топката се
спира с ръка. Когато един играч удари топката, всеки негов
партньор, който се намира по-близо до противниковата крайна
линия, е в засада и няма право да докосва топката, преди с нея да е
играл противников състезател, освен ако пред него се намират
трима или повече противникови футболисти“
На 26 октомври 1863 г. в лондонската гостилница Фриймейсън
тавъри (Свободният зидар) се провежда историческа среща. Събират
се капитани и представители на някои клубове от столицата и
страната и учредяват футболна асоциация, в която влизат 11 клуба.
Взема се решение за изготвяне на единни правила, по които да се
провеждат състезанията.
На 18 ноември 1863 г, след оживени дискусии, за основа на
футболния кодекс се приемат кеймбриджките правила. На 8
декември 1963 г. в Кембридж се провежда ново съвещание на което
привържениците на чистия футбол решават да поставят вън от
закона ритането през краката, спъването, задържането с ръце –
изобщо да освободят футбола от грубите прийоми на игра
(противниците напускат асоциацията и по-късно основават Ръгби
съюз). Тази дата /8 декември 1963/, става рожден ден на днешния
футбол. През 1893 г. се създава и първата в света съдийска
организация. На 6 декември 1882 г. представители на четирите
британски асоциации – Англия, Шотландия, Северна Ирландия и
8
Уелс (по двама души от всяка), провеждат учредително заседание,
т.е. създават по същество Международен комитет по правилата,
което впоследствие се разпростира върху футболните асоциации в
цял свят.
За седалище на комитета е определен Лондон. От тогава до днес по
традиция всяка година през месец юни той се събира на съвещание
(обикновено за 2 – 3 дни) в една от страните на Британския остров
(в годините на световни първенства съвещанията се провеждат в
страната домакин на първенството).
Съобразно съществуващия регламент предложенията за изменение
на правилата трябва да се представят в комитета най-малко 8
месеца преди неговото събиране за предварително обсъждане. В
началото Международният комитет по правилата бил доста
консервативен орган и много трудно внасял съществени изменения
в правилата. Едва по-късно, когато бива убеден да приеме
представител на ФИФА, а през 1958 г. – и да изравни броя на
неговите представители с досегашните му членове, той се превръща
в действащ законодателен орган. След приемане на съответното
предложение (за него трябва да гласуват 3/4 от присъстващите,
имащи право на глас) Международният комитет по правилата
съобщава това на ФИФА, която е задължена да уведоми членовете си
най-късно до 15 юли на същата година. Решенията влизат в сила
един месец по-късно, т.е. на 15 август, като състезателите от цял свят
са длъжни да се съобразяват с тях, а футболните съдии – да ги
съблюдават при ръководене на състезания.
От 1930 г. (на всеки четири години с изключение на периода на
последната световна война) ФИФА организира световни първенства,
които се ползват с изключителен интерес и допринасят извънредно
много за развитието на футбола в света.
Пръв носител на „Златната Нике” става Уругвай (победил на финала
Аржентина с 4:2/.
През 1982 г. броят на страните, членки на ФИФА е 150, обхванати в 6
континентални конференции: Азия – 37, Африка – 42, Европа – 34,
КОНКАКАФ (Северна, Средна Америка и Карибския район) – 23,
Океания – 4 и Южна Америка – 10.
Във френската столица на редовния конгрес на ФИФА, българска
тричленна делегация защитава заявката за членство и от 24.05.1924
г. България официално влиза в световната футболна организация.
9
Съюза на европейските футболни асоциации – УЕФА е учреден на 15
юни 1954 г. по време на Световното първенство в Швейцария по
инициатива на Анри Делоне (Франция), Жоне Крахай (Белгия) и д-р
Оторино Бараси (Италия). В нея членуват 34 страни между, които и
България. Задачата и е да организира Европейско първенство за
националните отбори, за младежи до 23 г., за юноши до 21 г., за
жени, както и клубните турнири на Европа, Междуконтиненталната
купа и Суперкупата.[3]
Футболът определено е глобален спорт и без сравнение най-
големият в света. Цитат от книгата на Дейвид Голдблат “The Ball is
Round” е един от начините да се отговори защо:
„Този спорт предлага светлината на прожекторите за индивидуален
блясък, докато се наслаждаваме на предизвикателството и
сърцатостта на колективните усилия. Поставя трагедия и комедия,
епопея и пантомима, и недостъпни експериментални представления
в не изтънчена музикална зала. Той доставя властен триумф,
щастливи бягства, невъзможни завръщания и внезапни патови
ситуации. Улавя блясъка на непредсказуемостта, несигурността на
човешкото сърце и човешките умения, на импровизацията и
случайността.“[4]

Използвани източници:
[1] https://www.britannica.com/sports/football-soccer]

10
[2] Anton Kotenko. "Tony Collins. How Football Began: A Global History
of How the World’s
Football Codes Were Born -or "https://www.ceeol.com

[3]https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/layout/set/print/content/
download/231014/1539482/version/1/file/10.+
%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%AF+%D0%9D
%D0%90+%D0%A4%D0%A3%D0%A2%D0%91%D0%9E%D0%9B%D0%9D
%D0%90%D0%A2%D0%90+%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90-converted.pdf
[4]https://www.footballhistory.org/

11