Professional Documents
Culture Documents
Цанев
Б Ъ Л Г А Р С К И Х Р О Н И К И
том 3
КРАТКО ПРЕДИСЛОВИЕ
СЪДЪРЖАНИЕ3
17
КНИГА ЧЕТВЪРТА
19
Глава I. (1878-1879). Всякой робъ свободенъ става. Учредителното
събрание, Търновската конституция. Какво е ставало по света в края на
XIX век. Риданията след Берлинския конгрес и кой е виновен за жестоките
му решения. Конспирациите на комитета „Единство" и „гимнастическите
дружества". Кресненско-Разложкото въстание. Плачът на Стамболов след
срещата му с княз Дондуков-Корсаков. Капитан Петко войвода срещу
мистер Сенклер паша. Тъмръшката помашка република. Кой е Петко
Каравелов и кой е Константин Стоилов? Консерватори и либерали.
Мрачният Тодор Икономов. Страстите в Учредителното народно събрание.
Защо не сме обявили република? Защо кървавият цар Александър II
подарява на България най-демократичната конституция в Европа. Битката
около Сената. Органическият устав на Източна Румелия. Фесът и калпакът
на княз Александър Богориди - Алеко паша. Избирането на Александър
Батенберг за княз на България. Ликуването на българския народ.
63
Глава II. (1879-1883). Под руски ботуш. Княз Александър Батенберг,
генерал Ернрот, полковник Ремлинген, генерал Соболев. Защо княз
Батенберг не харесва Търновската конституция. Какво е представлявало
голямото село София. Смъртта на цар Александър II. Цар Александър III
срещу либералите нихилисти в България. Княз Батенберг иска извънредни
пълномощия. Руският генерал Ернрот начело на българското правителство.
Раждане на русофобството в България. Великото народно събрание в
Свищов и суспендирането на конституцията. Репресираните от княжеската
полиция либерали бягат в „република" Източна Румелия. Драган Цанков
обявен от Стамболов за светец. Генерал Соболев начело на руско
правителство в България. Александър III иска руска военна диктатура в
България. Опитът на генерал Соболев да арестува княз Батенберг. Княз
Батенберг възстановява Търновската конституция и изгонва руските
генерали.
97
Глава III. (1883-1886). Съединението прави силата. Княз
Александър Батенберг, Стефан Стамболов, Гавраил Кръстевич. Какво
става в „република" Източна Румелия. Българският Таен Централен
Революционен Комитет на Захарий Стоянов. Революцията. Свалянето на
Гавраил Кръстевич. Убийството на капитан Райчо Николов. Княз
Батенберг: жребието е хвърлено! Посрещането на княза в Пловдив.
Александър III е бесен и отзовава руските офицери. Защо султанът се
радва. Сърбите нападат България. Прехвърлянето на българските войски от
турската към сръбската граница - нечуван маньовър от времето на
Александър Македонски и Юлий Цезар. Княз Батенберг начело на
българските войски. Сърбите са отблъснати. Австро-Унгария спира
напредването на българите. Александър III заплашва княз Батенберг.
130
Глава IV. (1886). Начало на разединението. Княз Александър
Батенберг, Стефан Стамболов, Петко Каравелов. Русофили срещу
русофоби. Историята се прави от личности, а народите викат ура или ууу...
Заговорът против княз Батенберг. Как е било извършено детронирането на
княз Батенберг, разказано от самия княз. Стамболов започва война с
телеграми срещу детронаторите. Русия се готви да окупира България.
Завръщането на княз Батенберг. Унизителната телеграма на княз Батенберг
до цар Александър III. Фаталният отговор. Княз Батенбергсе уплашва и
абдикира.
167
Глава V. (1886-1887). Докогато не се самоубие, народът няма да
умре. Генерал Каулбарс, Стефан Стамболов, Олимпий Панов. Мисията
на генерал Каулбарс: сваляне на българското „антируско" правителство.
Александър III изпраща на помощ военни кораби във Варненското
пристанище. Планът на Стамболов за отбрана. Европа гледа сеир.
Русофилите подготвят бунт, който да предизвика Русия „да освободи"
България от русофобите. ЦарАлександър III се готви да стане „велик княз
на България". Бунтът на капитан Набоков в Бургас. Заговорът на Олимпий
Панов срещу Стамболов. Бунтовете в Силистра и Русе. Потушаването на
бунтовете. Разстрелът на Олимпий Панов, Тома Кърджиев, Атанас Узунов и
другите. Плачът на Стамболов. Помилването на другите заговорници.
„Господа, Отечеството е спасено, нека имената на предателите останат
неизвестни".
197
Глава VI. (1886-1891). Няма власт на Бога приятна. Стамболов &
Фердинанд. Стамболов предлага българската корона на турския султан.
Изборът на Фердинанд Максим-Илиан-Карл-Леополд-Мари Бур-бон-
Орлеан Кохари Сакс-Кобург-Готски за княз наБългария. Посрещането на
новия княз. Русия смята Фердинанд за узурпатор. Поетът Стефан
Стамболов. Стамболов - министър-председател. Метаморфозите на
Стамболов. Заговорът на майор Паница. Македонският въпрос. Народите
трябва да се освободят сами - или да загинат. Разстрелът на майор Паница.
222
Притурка към глава VI. Автопортретът на Фердинанд. Из „Цар
Фердинанд. Съвети към сина".
225
Глава VII. (1891-1895). Горките тирани! Княз Фердинанд, Стефан
Стамболов. Контратерорът на русофилите. Убийството на министър
Белчев. Озверяването на Стамболов. Убийството на д-р Вълкович в
Цариград. Предателите на Отечеството не заслужават милост. Смъртта на
Захарий Стоянов. Самотата на Стамболов. Женитбата на княз Фердинанд.
Всички против Стамболов. Опозоряването на Стамболов. Княз Фердинанд
приема оставката на Стамболов. Хайката срещу Стамболов. Убийството на
Стамболов. В деня на погребението му руският императорНиколай II
приема изпратената от княз Фердинанд българска делегация. Мнението на
Иван Вазов за Стефан Стамболов.
261
Притурка към глава VII. Българското икономическо чудо.
263
Глава VIII. (1895-1912). Миражът „Нова Византия". Княз
Фердинанд, Константин Стоилов, Александър Малинов. Апотеозът „Le
roi s'amuse". Княз Фердинанд при папата. Препокръстването на
престолонаследника княз Борис в православна вяра. Русия признава княз
Фердинанд. Княз Фердинанд в Цариград. Миражът „Нова Византия".
Фердинанд дава и отнема властта. Клането край Дуранкулак. Македонските
революционни комитети. Даме Груев и Гоце Делчев. Разногласията между
Вътрешната революционна организация и Върховния комитет. Илинденско-
Преображенското въстание 1903 г. Яне Сандански и началото на
македонската вендета. Младотурската революция. Обявяване
независимостта на България. Тодор Александров възстановява ВМРО.
Магарешките атентати. Тайните договори между България, Сърбия, Черна
гора и Гърция за война срещу Турция. Фердинанд обявява войната.
313
Притурка към глава VIII. Третият (почти) златен век. Точно след
1000 години Фердинанд повтаря действията на цар Симеон Велики...
319
Глава IX. (1912-1918). От пропаст към пропаст. Цар Фердинанд, д-р
Васил Радославов. Победното начало на войната. Пред Чаталджа.
Фаталната атака. Опити за примирие. Подновяване на войната.
Превземането на Одрин - героизъм или жертви нахалост? Съюзници -
разбойници. Фаталната заповед за нападение срещу Сърбия. Сърбия,
Гърция, Черна гора, Румъния и Турция срещу България. Погромът.
Букурещкият мирен договор. Първата национална катастрофа. Фердинанд
плаче на стълбите пред Народното събрание. Новото робство в Македония.
Начало на Първата световна война. Тайна спогодба между България и
Германия. Ах, тази Македония! Александър Стамболийски срещу
Фердинанд. България се включва във войната на страната на Централните
сили с надежда за реванш. Революцията в Русия. Пробив на нашия фронт
при Добро поле. Войнишкият бунт. Радомирската република на Райко
Даскалов. Потушаването на Войнишкия бунт. Ако няма абдикация, ще има
детронация.Фердинанд абдикира.
372
Глава X. (1918-1923). Народният трибун и заговорът на унижените.
Александър Стамболийски, цар Борис III, Александър Цанков. Новият
цар Борис III. Мнението на Фердинанд за сина си. Мирната конференция в
Париж. Ньойският мирен договор. Пълен погром - втора национална
катастрофа. Земеделският съюз и народният трибун Стамболийски.
Реформите и идеите на Стамболийски. Референдум за съдене на
виновниците за националните катастрофи. Унизителната диктатура на
Стамболийски. Войната с ВМРО. Македонските убийства. Заговорът срещу
правителството на Стамболийски. Народният сговор и Военният съюз.
Проф. Александър Цанков. Знаел ли е цар Борис за преврата? Зверското
убийство на Стамболийски.
413
Притурка към глава X. Кой уби Стамболийски? Омагьосаният
кървав кръг. Александър Цанков, генерал Вълков, капитан Харлаков, Тодор
Александров или цар Борис III?
417
Глава XI. (1923-1925). България остана без Господ. Цар Борис III,
Александър Цанков. Юнското въстание на земеделците. Артилерия срещу
тояги и брадви. Комунистите гледат сеир. Отмъщението на ВМРО. От
Москва дават заповед за въстание. Васил Коларов и Георги Димитров.
Септемврийското въстание. Бягството на вождовете във Виена. Погромът
на въстанието. Конфликт на ВМРО с правителството на Цанков,
изгонването на Тодор Александров и генерал Протогеров от България.
Връзка на ВМРО с Коминтерна - Майският манифест. Убийството на Тодор
Александров. Отмъщението на Ванче Михайлов - клането в Горна Джумая.
Атентатът в „Света Неделя". Кървавият терор. Бесенето с примки. Съвестта
на Александър Цанков. Замесен ли е цар Борис III в убийствата?
454
Глава XII. (1926-1935). Сянката на сърпа и чука. Цар Борис III,
Андрея Ляпчев, Александър Малинов, Кимон Георгиев & Дамян Велчев.
Царят уволнява Цанков. Камуфлажното правителство на Ляпчев. Co
кротце, со благо и со малце кютек. Нови македонски убийства. Световната
икономическа криза. Народният блок печели изборите. Правителството на
Малинов -Мушанов. Тоталитаризмът залива света, в България -
демокрация! Лайпцигският процес и героят на века Георги Димитров.
Слабостта на демокрацията. Четири заговора срещу демокрацията.
Превратът на Кимон Георгиев и Дамян Велчев на 19 май 1934 г.
Масонското правителство. Що е тоталитарна държава. Пречупеният кръст е
сянка на кръстосаните сърп и чук. Имало ли е фашизъм в България?
Ясновидецът Лулчев и Учителят Петър Дънов. Атентатът в Марсилия. Цар
Борис III катурва правителството на Кимон Георгиев и поема юздите на
държавата.
494
Глава XIII. (1938-1943). Finita la commedia. Цар Борис III, Богдан
Филов. Магарешкото перпетуум мобиле. Новите примамки.
Парламентарният призрак. Богдан Филов. Молитвата на един министър.
Мюнхенското споразумение. Пактът за ненападение между СССР и
Германия. Да живее другарят Хитлер! Началото на Втората световна война.
Хитлер ни подарява Южна Добруджа. Тристранният пакт между Италия,
Германия и Япония. Присъединяването на България към Тристранния пакт.
Как България обявила война на САЩ и Англия. „Новоосвободените земи"
Македония и Беломорието. Царят-Обединител. Към тоталитаризъм.
Народният цар. Германия напада СССР. Законна ли е била антифашистката
съпротива в България? Жертвите. Окупационният корпус в Сърбия. Кой
спаси евреите в България? Цар Борис в бункера на Хитлер. Загадъчната
смърт на цар Борис.
552
Post scriptum.
Книга четвърта
Добри Ганчев
1878-1879
ГЛАВА I
Учредителното събрание,
Търновската конституция
Константин Стоилов:
Голямо вълнение се забелязваше между народните представители,
които се събраха тук, голям страх ги обладаваше - и не е чудно: всички
чувстваха, че стоим на прага на важна епоха, че сега ще да се направи
една крачка, която ще бъде пълна с последствия за бъдещето на народа
ни; всички виждаха, че черен облак грози над небосклона на Отечеството
ни.
А идем ли по-далеч, в тая красива земя, въз жертвите на която
нашата свобода се създава, идем ли по-навътре в тази драга част от
нашето Отечество, на която се запрещава даже да носи името
„България" 24 - това скромно име, което нам е толкоз мило, - то гробната
тишина, която срещаме, потвърждава още повече нашите страхове.
Истина е, че небето там е тъй синьо и слънцето грей тъй весело
като преди години, но те осветляват сега само развалини;
тревата расте пак тъй пъстро като преди години, но тя покрива
гробищата на оние, които щяха да бъдат наша гордост и които са
причина на това, що сега имаме;
Марица тече все тъй тихо като преди години, но с шумтението й се
смесват плачове и охкания...
Преминем ли оттук в Македония, зрелището, което срещат очите ни,
е неописуемо. И там вече има поборници и герои на народното единство и
свободата, но там тоже се повтарят в по-голям размер сцените на
Батак и Перущица.
Като гледаме известията, които ни идат от тази част на
Отечеството ни, неволно си мислим, че следующите стихове на
безсмъртния Данте, начертани над входа на ада, като че са писани за
Македония:
„О, вий, кои прекрачите тоз праг,
надежда всяка тука оставете!"
Стефан Стамболов:
В Берлин разсякоха България, разсякоха нашето мило, драго, цяло
Отечество на пет части! Разсякоха нас, млад, енергичен, пълен с
жизненост народ, който в течение само на десетина години можа, има
крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимост повече от
50 хиляди жертви–мъченици; нас – чиито полета, пътища, усои и кътища
се покриха с пепел, кости и сълзи! (Общо вълнение и сълзи.)
И сега те ни канят да пристъпим – не, да допълзим до оная троха,
която берлинските джелати благоволиха да ни подхвърлят.
Где са, господа представители, где са нашите мили градове Ниш,
Пирот, Враня и Лесковац? – Дадени на сърбите.
Где е Тулча и Добружда? – Дадени на Румъния.
Где е Пловдив, Батак, Панагюрище, Сливен, Казанлък, Стара Загора
и Карлово – елмазите на нашето Отечество? – Отцепени от нас чрез
турски гарнизони.
Где е Одрин, Солун, Дебър, Битоля, Охрид, Скопие, Прилеп, Велес,
Щип и други страни на нашето Отечество? Где?
Мъчно. Мъчно и боли...
Защо ни е нам тая свобода? Не! По-добре е, господа представители,
да бъдем пак роби, както бяхме, но да бъдем една нация в едно Отечество,
способни и жизнени да водим борба и да прогресираме. Ние искаме - и
трябва да го кажем високо да ни чуят всички:
или всички българи свободни да бъдем в една независима държава, или
всички пък роби!
Нека не приемем Берлинския договор! Нека извикаме високо, високо, да
ни чуе Европа и нейните дипломати и владетели (обръща се към
дипломатите, които там присъствуват):
- Вие ни сякохте, без да ни викате, без да ни изслушате, без да ни
кажете вината, поради която ни сечете. Но ние ви казваме: боли, боли и
мъчно... Дайте ни нашето общо Отечество!
Димитър Маринов, жив свидетел на тези събития, пише:
Ораторът спря. Той беше блед. Дядо Антим го повика, прегърна,
целуна по челото и каза:
- Бъди благословен, мое чедо, от Бога и от всичките ни светии!...
Така че...
Но, хайде, скромно да замълчим и да продължим нататък.
Опирайки се на древния обичай славяните да се събират и да решават
заедно проблемите си, чл. 82, гарантиращ свободата на митингите и
събранията, минал също безпрепятствено:
Жительетѣ на Българското Княжество иматъ право да се събиратъ
мирно и безъ орѫжие, за да обсѫждатъ всекакви въпроси, безъ да искатъ
по-напрѣдъ за това дозволение.
Но въпросът за свободата на сдруженията срещнал голяма съпротива -
и то отвън.
Първа свирила тревога Русия: Българското Княжество става гнездо на
анархия, руските нихилисти ще пренесат тук своите организации!
Европейските вестници вдигнали още по-голяма аларма: българското
събрание дава свобода на комунистическите завери!
И след: Българските граждане иматъ право да съставляватъ
дружества безъ всекакво предварително разрешение - народните
представители били принудени да добавят: стига само цельта и
средствата на тия дружества да не принасятъ вреда на държавний и
общественъ поредъкъ, на религията и добрите нрави.
Голям спор се разгорял около въпроса за свободата на печата. Член 74
в руския проект гласял:
Печатътъ е свободенъ, но който злоупотреби съ тази свобода, ще
отговаря споредъ особенъ за това законъ.
Депутатите били нащрек и зад уговорката „но който злоупотреби с
тази свобода" съзрели подлата сянка на цензурата, затова отхвърлили
руското предложение и го заменили с категоричния чл. 79, взет от
белгийската конституция33:
Печатътъ е свободенъ. Никаква цензура не се допуща,... писателътъ,
издателътъ, печатарьтъ и раздавачьтъ нема да се преследватъ.
Истинската буря обаче се разразила при обсъждането на въпроса да
има ли парламентът две камари: долна (Събранието) и горна (Сенат)?
Консерваторите, имащи самочувствието на нотабили, се виждали
седнали горе в сенатските кресла, откъдето ще имат възможност да дърпат
юздите на плебса долу в Събранието – и всячески доказвали
необходимостта от Сенат:
така са устроени повечето държави в Европа и извън нея - говорел
Тодор Икономов; в Събранието ще влизат хора със слабо политическо
възпитание, млади и ревностни момци и самодоволни еснафи, склонни към
увлечения подир всяка нова идея за разни реформи, което гибелно ще
действува върху държавния порядък в страната,
та Сенатът, съставен от умни, благонадеждни и честни люде, от
заслужени и отличивши се по-високи чиновници, литератори, учени и
духовни лица, ще може да ги озаптява.34
- Представете ми, моля ви, поне едного от сегашните дейци,
които са за сенатори? - провикнал се от галерията за публика Стамболов. -
Да не би хаджи Иванчо хаджи Пенчович, дето обеси Левски?
А на трибуната излязъл Петко Рачов Славейков и се провикнал:
- Оскърбително е за целия народ да се приеме една предубедителна
присъда за пълната му неспособност и некомпетентност в решенията на
народните дела и да признае за способни и компетентни само някои
привилегировани лица. Много по-добре и по-умно мисли за себе си сам един
народ, който носи тегобите и разбира де му утрепва, отколкото могат да
мислят за него привилегированите люде, които и при добра воля мъчно
угаждат де и как могат да му помогнат и много пъти го чешат там,
дето не го сърби. Имайте, господа, по-голяма вяра към народа и към
неговото благоразумие35.
В онова възрожденско време мнозинството от народните
представители, прости и необразовани, неизкушени все още да се мислят за
хора по-горе от другите, наистина се чувствали част от народа, а вземи и
похвали народа, че е умен, честен или храбър - и той ще тръгне след теб,
готов на всичко.
Залата се тресяла от ръкопляскания и овации. Вече ставало
безпощадно ясно, че Сенатът ще пропадне безвъзвратно.
Тогава внезапно, когато посред речта си Славейков споменал с
присъщия си чепат селски хумор за нещо адвокатите и ги нарекъл
скакалци, от залата се разнесъл вопиющ вик:
- Нас псуват! Какво прави председателствующият? Защо не спре
оратора?
Викал Григор Начович.
- Долу председателят! - извикал друг консерватор, Балабанов.36
Никой от тях не бил адвокат и нямало защо да се обижда - те просто
търсели повод да провалят Събранието и да отложат обсъждането на
въпроса за друг ден, та да имат време да предизвикат намесата на Русия,
която в проекта за конституция предлагала да има Сенат (наречен там
Държавен съвет). В своите спомени Димитър Маринов пише:
Депутатите чорбаджии бяха насядали не на обикновените си места,
а между селяните и еснафлиите депутати, което показваше, че нещо
изнапред е скроено, а сега сновяха между депутатите и викаха:
- Бягяйте! Ще ни избият!
А пък дядо Милетий37, дядо Григорий38 и архимандрит Константин
(днешни Врачански) отидоха по-далеч. Като напускаха залата с
демонстрация, обръщаха се към селяните и другите с думите:
- Бягайте! Вярата ни пропада!
Депутатите бяха настанали на крака със стиснати юмруци едни
срещу други и викаха, колкото ги глас държи, а на някои места се дадоха и
по някоя плесница.
Кореспондентите, слисани, избягаха в съседните стаи и оттамо
наблюдаваха грозната сцена, очаквайки тая караница да свърши с кървава
схватка.
Още минутка и залата щеше да бъде празна, защото не само
селяните и еснафлиите депутати, но и мнозина от болшинството
паднаха в недоумение. Психиката на тълпата, по закона на сугжестията,
беше обхванала всички.
Настъпил бе критически за съдбата на Събранието момент. От
прага на отворената врата преосвещенство Милетий викаше:
- Бягайте! Що стоите още?
Тая последната дума не беше доизказал, когато някой го сграбчи
отзаде под мишниците и тласна го така силно низ стъпалата надолу,
щото всички чуха как владиката се сгромоляса, а задните чинове бяха
видели как калимавката на архиерея се търкулнала надолу.
Тоя някой беше Драган Цанков. Като тласна владиката, той затвори
вратата и със стиснати юмруци се обърна пребледнял, със светнали очи
към депутатите и викна:
- Всеки на местата си!
Цанков беше в този момент безподобен. Всеки замръзна на мястото
си.
Славейков, който през всичкото време стоеше на трибуната с
хладнокръвие, продължи и свърши своята реч:
- Няма по-голяма глупост от тая да счита човек себе си по-умен
от всички и да претендира да управлява другите. Приемем ли Сената, ние
ще утвърдим помежду си един клас хора привилегировани, които не ще са
освен едно съсловие. Помислете и тогаз решавайте!
- Нам дембелхане39 не ни е нужно! - изръмжал рошавият Каравелов.
И Сенатът бе отхвърлен.
По тоя случай Симеон Радев казва 30 години по-късно40:
- Българският либерализъм има своята първа победа и
демагогията влезе официално в политическия ни живот.
Кой крив, кой прав - може и днес41, век по-късно, да се спори. Но
подплашени от спомена са довчерашното робство или пък опиянени от
свободата, нашите предци са записали в тази конституция най-красивия
сред всички закони в нашата история:
Всекой робъ, оть какъвто полъ, вера и народностъ да бъде,
свободенъ става, щомъ стлти на Българска територия.
Само това да беше записано в първата наша конституция, щеше да е
достатъчно, за да я наречем велика.
1879-1883
ГЛАВА II
Бьлгаре!
Две години вече стават, откак Богу бе угодно да Ми връчи
съдбините на България чрез единодушния избор на нейний народ...
В продължение на две години Аз допуснах да станат всички
възможни опити за устройството и правилното развитие на
Княжеството, но за зла чест надеждите Ми се осуетиха.
Днес Отечеството ни, съвършено дискредитирано отвън, се
намира в голямо разстройство отвътре. Това разклати вярата на
народа в правдата и му задава страх за бъдущето му.
Българе! Аз положих клетва в Конституцията... Но тази клетва,
като изисква „да пазя свято и ненарушимо Конституцията и законите
на Княжеството", Ми налага да имам пред очи във всичките си
разпореждания „ползата и доброто на Княжеството"...
Днешното положение на работите в Княжеството прави
невъзможно изпълнението на Моята задача. Затова, основавайки върху
правата, които Ми дава Конституцията, Аз реших:
Да свикам... Великото народно събрание... за да му обявя Моето
последне решение и да му предам с Короната заедно съдбините на
Българский народ...
Само ако В. народно събрание узакони ония необходими за
управлението на страната условия... - само тогава мога да остана на
българский престол и да нося тежката отговорност пред Бога и пред
потомството.
В противен случай Аз съм решен да се откажа от княжеский
престол...
Издаден в Нашия дворец в София на двадесет и седмий Априлий от
хилядо и осемстотин и осемдесет и първа година.
Александър
А що виждаме? Виждаме:
Руските офицери кръстосват по княжеството за сметка на бедния
български народ, събират чрез стражари тоя народ по разни пунктове и
му разправят от името на руския цар и на руския народ, че той трябва да
се съгласи на всички искания на княза, че ако князът си отиде, турците
пак ще превземат България и пр.
Самият руски представител, т.е. вий, господин агенте, пътувате
заедно с княза из княжеството, като го придружавате от място на
място. С каква цел го придружава руският представител? Оставям на
вас, г-н агенте, да помислите и да решите в каква смисъл народът ще
изтълкува това спътничество...
Аз ще кажа само това: че такива и подобни руси заставят българите
да си припомнят думите, които един древен мъдрец отправил към
пчелата: „Не ща ти нито меда, нито жилото!"
ОБЯВЛЕНИЕ
Запрещава се на господа народните представители да искат
думата, когато Негово Височество е в Събранието. Който не се
съобрази с това, ще бъде изваден от залата на Събранието
полицейским образом.
Ген. Ернрот
Ред солдати, с щикове, купчинки шпиони стърчаха по улиците...
зададоха се и тристата и толкова наречени народни депутати, двама по
двама, мълчаливо и спокойно.
Откъм дунавската скеля вървеше господарят на страната, от дясна
страна с Ернрота, обиколен от съветници, висши офицери,
телохранители и пр.
Засвириха музики, гръмна нескончаемо ура, заваляха букети и цветя,
изкривиха уста и солдатите и не млъкнаха вече. Позор ли бе това или
слава - никой не искаше да знае.
Две или три минути не бяха се изминали, откак влязоха в зданието
депутатите и държавният глава, когато гръмна потресающо ура от
вътрешността на зданието,
на всеки прозорец се показаха по няколко души, които суета зяпаха,
сръце махаха към вънкашната публика, други извадиха бели кърпи, трети
подадоха знамена навън,
солдатите не закъсняха да викат ура под команда, музиките
изсвириха, топове забухтяха, песни се запяха, всичко захуча и забуча...
И така, в две минути се свърши всичко.
Ваше Височество,
народните представители единогласно и без разлика на партии,
въодушевени от чувство на безкрайна преданост към престола и
особата на Ваше Височество,
вземаме свободата да Ви помолим, Господарю, да благоволите да
издадете височайший манифест, чрез който да възстановите
Търновската конституция.
1883-1886
ГЛАВА ІІІ
1886
ГЛАВА IV
Начало на разединението
9 август, 3 часът
*
9 август, 3 часът и 35 минути
До окръжните управители:
Принц Батенберг низвержен от престола. Направете митинги с
утвърдителен смисъл. Каравелов
Главнокомандующий на българската войска:
майор Груев
*
Същата телеграма в същия час Груев изпраща до Тьрново,
Председателю Стамболову, накрая е добавено: Тръгнете незабавно за
София.
*
9 август, 10 часът 22 минути
София, майору Груеву:
Елате на станцията да се разговорим за новото чудо, инак депешите
остават без последствие. Стамболов.
*
9 август, 10 часът и 40 минути
До окръжните управители, командирите на полковете и бригадите в
Русе, Варна, Плевен, Шумен, Ловеч, Пловдив, Стара Загора, Сливен,
Хасково:
Ако сте получили от София известие, че князът е свален и че аз с
Каравелова и пр. съставляваме привременно правителство, знайте, че не
съм приел да бъда член на правителството и се боя, че това нещо е
мистификация. Виках на станцията Каравелова и Никифорова, не се
обаждат. Тук известието посрещнато с отвращение и негодувание.
Обичам да вярвам, че офицерите ще съумеят да спазят честта си и
интересите на Отечеството.
Стамболов.
*
9 август, 10 часът и 50 минути
До всички командири на полкове и бригади:
Председателят на Народното събрание не беше посветен в делото и
си позволил вън от правата си да дава такива телеграми, но се надявам,
че войската трябва и ще слуша само заповедите на началството.
Офицерите, които са отказали да присегнат на временното
правителство, да бъдат благоразумни и още днес, часа до 5 най-късно след
пладне, да присегнат. Които откажат, ще бъда принуден да ги предам на
полевия съд немедленно.
Главнокомандующий на българската войска:
майор Груев
*
9 август, 11 часът и 15 минути
До окръжните управители, войнски началници и командирите на
полковете:
Навсякъде в България се обяви военно положение. Градските власти
се подчиняват на старшите военни началници, които са и коменданти.
Разпоредете се незабавно, щото да не се допуща никой да излиза вън от
границите на Отечеството.
Главнокомандующий на българската войска:
майор Груев
*
9 август, по обяд между Груев и Стамболов се провежда следният
разговор по телеграфа.
Стамболов: Кои са инициаторите? Кои са причината и поводът за
изпъждането на княза? По чие предложение стана това изпъждане и кои
го изведоха от палата - и каква полза ще произлезе от това за
Отечеството? Свалянето на княза по искането на Русия ли стана? Какво
мнение имат европейските сили по това дело?
Груев: Инициатори са военните с пълното съчувствие на
правителството и на всички партии. Князът е на път за отвъд границата
на България. Свалянето стана без кръвопролитие и е поддържано от
цялото население. Кога ще тръгнете за София?
Стамболов: Искам да говоря с Каравелов и Никифоров.
*
9 август, 10 часът и 30 минути вечерта
Трявна, Славейкову:
Днес приех много телеграми от София, че князът е свален и
прогласено временно правителство, в него аз, Каравелов, Цанков и пр.
Елате незабавно в Търново. Стамболов.
*
След минути Климент и майор Груев получиха телеграми от Пловдив с
еднакво съдържание:
В силата на Указ № 1, с който председателят на Народното
събрание ме назначи за главнокомандующий на войските на Северна и
Южна България, ви предписвам да ся оттеглите най-късно в продължение
на 24 часа от узурпаторски заетата власт под страх от смъртно
наказание.
Главнокомандующий на войските в Северна
и Южна България подполковник Муткуров.
*
Вечерта късно Панов се обади отново на Стамболов:
- Едва ли ще бъде възможно да приема командуването на Софийския
гарнизон, тъй като офицерите искат гаранции, че князът няма да бъде
отново повикан от Народното събрание.
Стамболов: Хвърли жребието и тръгвай напред!
Намеси се Г р у е в:
- Не може и дума да става за възвръщането на княза. Какво ще бъде
положението на толкози души офицери, които са участвали в неговото
сваляне?
Стамболов: Сдай властта Панову!
Груев: Най-категорически заявявам, че щом последва разпореждание
за клетва пак на вярност князю, тука ще последват безпорядъци,
кръвопролития - безусловно, неизбежно. Искам да чуя последен отговор.
Стамболов: Нека пролятата кръв на братоубийствената война се
излее над главите ви!
Груев: Аз съм жертва на измама. Жертва на измама от страна на
правителството.
Панов: Офицерите ми съобщават, че правителството на Каравелов
не е вело себе си в делото за изпъжданието на княза съвсем безучастно.
Напротив, Цанов е ходил да преговаря с руския агент за гаранциите,
които руското правителство дава в случай извършването на това дело.
Стамболов: Груев, сдай властта Панову!
Груев: Стамболов, защо искате да правите от мене нова жертва?
Стамболов: Че ти си станал жертва, това за всекиго е ясно, но освен
това искаш да станеш и братоубиец. Сдай властта Панову!
Груев: Утре с какви очи ще изляза пред войниците си и не ще ли те на
мене да гледат като на последния мерзавец и лъжец?
Стамболов: Сдай властта Панову и ела при мене в Търново, дето ще
намериш приятелски прием и защита. Решете и отговорете!
Но никой не му отговори. Панов и Груев си бяха отишли. Часът бе 4
сутринта. Повика Муткурова:
- Мъча се да придумам да се сдадат софийските войски. Ако видим,
че това е невъзможно, тогава ще употребим сила. Утре изпращам двама
души да намерят княза и да го върнат в България. А сега лека нощ или по-
добре добро утро, че взе вече да се съмва.
*
Към обяд министърът на войната Панов потърси Стамболова:
- Руското агентство и всичките други представители се отнесоха
съчувствено към новото правителство, обещаха поддръжка и
припознаване от всички сили.
Стамболов: Преди да правите правителство, трябваше да имате
съгласието на хората, които разполагат с войската и населението.
Регентството не одобрявам, в него не мога да вляза. Правителството,
съставено от вас, не познавам.
На станцията дойде Каравелов, той призова Стамболова:
- В името на дружбата и интересите на Отечеството аз те моля
да не правите нищо. Муткуров може да бъде главнокомандующий, у нас
няма такъв. Аз те заклинам: ако не желаеш руска окупация и нападение
от Сърбия, да дойдеш незабавно в София.
В този момент предадоха депеша от Рени до Груев:
Днес в 5 'А часа пристигнах. Няма никакво разпореждане.
Отговорете какво да правя с княза. Капитан Корабаров.
Стамболов му отговори:
Върнете незабавно яхтата заедно с принца Батенберга и се
установете в Свищов. Резултата телеграфически явете.
Главнокомадующий войските майор Груев.
После се обърна към Олимпий Панов:
- Регентство не признавам, понеже князът нито е малолетен,
нито е умрял, а само е вън от държавата: в такъв случай може да се
назначи само наместничество съгласно 19-и член от Конституцията.
Получих известие, че князът е в Рени. Ако това е истина, съветвам
авторите на преврата да си намерят място вън от България.
*
Стамболов потърси Муткурова, съобщи му критическото положение в
София и му нареди:
- Ако артилерийският и Струмският полкове не се подчинят,
тръгнете незабавно за София, изберете за център на съсредоточаване
висините Ихтиман или Вакарел.
Късно следобед пристигна телеграма от Корабарова до Груев:
Сдадох го в часа 10 на руските власти. Чакам заповед за тръгване.
Стамболов отговори:
Привременното правителство падна. Майор Груев и капитаните
Бендерев и Димитриев побегнаха. От името на Народното събрание
заповядвам ви, дето и да ви намери тази депеша, да потребувате назад Н.
Височество и да го доведете в Русе, инак ще отговаряте с главата си.
Председател на Народното събрание
и наместник на княза С. Стамболов.
*
15 август, София, Каравелову и колегите му:
Груев и Бендерев арестувани в Ряхово с четирима други съзаклятници
и с един сандък пари. Князът часа по четири стигна в Лемберг. Муткуров
заминава утре за Ихтиман и ме вика и аз да отида и да вляза с него в
София. Князът ще се съгласи или не, това е негова работа. Дотогава
трябва да се управлява страната от негово име и по действующите
засега закони.
Предлагам наместничество, състояще от председателя на
Народното събрание г. Cm. Стамболова за председател, от г. Петко
Славейкова и г. Г. Д. Начовича за членове; за главнокомандующ на всичките
български войски остава и занапред г. подполковник Сава Муткуров.
Министерството ще се състои от г. Петко Каравелов - президент-
министър и министър на финансите, г. В. Радославов - министър на
вътрешните дела, г. К. Стоилов - министър на външните дела и
вероизповеданията, г. майор Панов - на военните работи, г. Т. Иванчов -
министър на просвещението. Чакам. Стамболов.
*
На 16 август сутринта Стамболов разпрати по телеграфа следната
прокламация:
*
Едновременно с тази прокламация Стамболов изпрати следната
телеграма:
София, Каравелову, Стоилову, Иванчову, Гешеву, Никифорову, Панову
и Орошакову. Предлагам занапред да престанете да действувате като
правителство. Стамболов.
*
В този момент получи телеграма от Лемберг:
16 август, 9 часът и 50 минути, Търново, Стамболову:
Съобщете на народа и войската, че утре, неделя сутринта, ще
стигна в Русчук, за да тръгна веднага за София, за да взема от Бога
дадената ми и по волята на народа власт.
Александър.
На 17 август към два часа подир обед яхтата на княза се приближи към
русенското пристанище.
Съгледах Стамболова начело на една депутация – пише Григор
Начович165, който съпровождал княза от Букурещ. - Стамболов беше
нечист, небръснат, с почти парцаливи дрехи. Стамболов ми беше всякога
вдъхвал отвращение и по тая причина не бързах да отида при него. Той
започна словото си...
- Ваше Височество - извика Стамболов, когато князът стъпи на
българска земя, - поех властта във Вашето отсъствие, за да запазя
честта на България. Днес Ви предавам управлението, за да спасите
Отечеството. Народът е с Вас, той Ви обича, той е готов да се
жертвува за Вас.
Следват прегръдки, целувки, речи, сълзи и прочие. Но не бързай да се
радваш, читателю.
Сред дипломатическите агенти на европейските държави, дошли да
посрещат Александър, князът съгледа и руския консул Шатохин в пълна
парадна униформа, Шатохин му направи дружелюбен знак, сърцето на
княза трепна радостно: щом руският консул ме посреща приятелски, значи
Царят се радва на моето завръщане!
Тук следва най-тъмната мистерия в новата българска история.
Когато всички се разотидоха, в квартирата на княза се промъкна
същият този руски консул Шатохин. Какво са си говорили с княза - е подла
неизвестност.
След два часа, щом излезе от квартирата на Батенберг, движейки се
бърже по тъмните среднощни русенски улици, Шатохин отиде в
пощенската станция и изпрати в Петербург дълга телеграма.
На другия ден, на 18 август, князът, придружаван от Стамболов,
отплава за Свищов, оттам с файтон отпътува за Търново; на 19 август
преспа в Елена; на 20 август беше в Нова Загора.
Посрещането навсякъде бе грандиозно. Навсякъде арки, цветя, речи,
сълзи, прегръдки, целувки и прочие.
В Нова Загора пиршеството бе в разгара си, когато донесоха на княза
телеграма. Князът, както се смееше, като я прочете, пребледня. Стамболов
го попита каква е тая телеграма.
Князът му я подаде мълком. Там пишеше:
„Получих телеграмата на Ваше Височество. Предвиждайки страшни
последствия за тъй зле изпатилата страна, не мога да одобря Вашето
връщане в България. Александър".
Стамболов изпадна в недоумение:
- Ваше Височество... тук става дума за някаква телеграма на Ваше
Височество?
Срамувам се, скъпи читателю, да препиша в моите хроники тази
унизителна телеграма, пълна с лизане, мазане, подмазване и самоунижение,
но няма как - набери кураж и чети, без да късаш книгата:
Ваше Величество!
Като поемам управлението на моята страна, осмелявам се да прося
позволение да поднеса на Ваше Императорско Величество моите най-
почтителни благодарности за официалното присъствие на Вашия
представител в Русчук на посрещането ми, което показа на българския
народ, че бунтовническият акт, насочен против моята личност, няма да
бъде по никой начин одобрен от Императорското правителство.
Първият ми акт, като вземам законната власт, е да подложа на
Ваше Императорско Величество твърдото си намерение да съдействувам
с всякакви жертви великодушните намерения на Ваше Императорско
Величество да избави България от опасната криза, през която минава сега
тази страна.
Аз бих бил щастлив да дам окончателно доказателство на Ваше
Императорско Величество за моята беззаветна преданост към Вашата
августейша особа.
От Русия съм приел короната, готов съм да я сложа в ръцете на
нейния владетел.
Александър.
Ний, Александър I
по Божия милост и волята народна
княз на България
След като се убедихме в печалната истина, че нашето излизание
из България ще улесни възстановлението на добри отношения между
България и нейната освободителка Русия...
обявяваме на нашия любезен народ, че се отказваме от българския
престол...
като назначаваме за регенти Стефан Стамболов, Петко Каравелов
и подполковник Сава Муткуров...
ний излизаме из границите на Княжеството, но вьзнасяме и ще
вьзнасяме до края на дните си топли молитви към Всемогущаго Бога,
за да закриля и помага на България да стане тя велика, щастлива,
целокупна и независима...
Издаден в нашия дворец в София на 26 август 1886 г.
1886-1887
ГЛАВА V
Докогато не се самоубие,
народът няма да умре
Планът беше прост: да се вдигне бунт или въстание, което да трае поне
три дена, да се сформира временно правителство, това правителство да
поиска помощ от Русия, Русия идва веднага на помощ и... нататък е ясно.
По-възрастните мои читатели ще си спомнят, че този сценарий бе
разиграван успешно и в по-нови времена: по същия този начин през 1940
година Съветският съюз окупира прибалтийските републики, повикан „на
помощ" от скалъпените там временни правителства;
през 1956-а съветските войски отидоха „на помощ" в Унгария, после
отидоха да освободят и Чехословакия през 1968-а от „незаконното
правителство" на контра-революционерите...
1886-1891
ГЛАВА VI
Автопортретът на Фердинанд
1891-1895
ГЛАВА VII
Горките тирани!
Сега да видим какво прави през това време свидетелят Добри Ганчев:
1895-1912
ГЛАВА VIII
Били убити 150 селяни, повече от 800 били ранени - кой бил с отсечена
ръка, кой с отсечен крак, кой с разцепена глава... синове клали бащите си,
братя - братята си;
след клането край могилата срещу Калъкчий цял ден се носели
стонове и викове за помощ, но само орлите лешояди се отзовали,
небето почерняло от орляка им, после хищните птици свили криле,
спуснали се надолу и с острите си клюнове довършили работата на
славната българска войска...
А правителствените вестници пишели с едри букви на първата
страница:
„ВОЙСКАТА ИЗПЪЛНИ СВОЯ ВИСШ ОТЕЧЕСТВЕН ДЪЛГ".
Че е хитър Фердинанд - хитър е, но човек все пак не може да не се
запита: само с хитрост ли е владеел положението?
Дядо Йосиф, близък свидетел на тези събития, открехва завесата на
загадката:
Комитетът налага волята си на министерството (правителството) и
администрацията, убива, съблича, събира насила пари и остава всякога
ненаказан, министрите не могат нищо против Комитета, понеже...
князът е действителният началник на Комитета, чрез който запазва
себе си и заплашва другите си противници...тероризира министри и
граждани.
Читателят ще попита: кой е този страшен Комитет!
УСТАВЪ
на
БЪЛГ. МАКЕДОН.-ОДР. РЕВОЛ. КОМИТЕТИ329:
(1896)
УСТАВ
на
ТАЙНАТА МАКЕДОНО-ОДРИНСКА
РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ
(1902)
Чл. 1. Тайната Македоно-Одринска Революционна Организация има
за цел да сплоти в едно всички недоволни елементи в Македония и
Одринско, без разлика на националност, за извоювание чрез революция
пълна политическа автономия на тия две области.
Чл. 2. За постигание на тая цел организацията се бори за
премахването на шовинистическите пропаганди и национални разпри,
които цепят и обезсилват македонското и одринското население в
борбата му срещу общия враг.
Чл. 3. Член на ТМОРО може да бъде всеки македонец и одринец,
който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред
обществото и който обещава и се задължава да бъде полезен на
революционното освободително движение.
Тук, колкото и да им е мъчно този път на други някои, както и да го
обясняват („интернационализиране", „масовизиране" и пр.) - от ясно по-
ясно е, че думичките български и българи изчезват -
изчезват не защото са изчезнали българите в Македония, а защото
българската пропаганда заприличва на сръбската и гръцката,
затова се появява новият чл. 2: организацията да се бори за
премахването на шовинистическите пропаганди и национални разпри,
които цепят и обезсилват македонското и одринското население...
По-преди бях споменал за политиката на Стамболов: Когато едно
поколение мине през училищата и в Македония се завъди местна
интелигенция, тя сама ще почувствува нужда от политически права и ще
назрее въпросът за освобождението и на тая българска област -
Сърбия и Гърция не оставали назад от България: една през друга трите
съседните държави се надпреварвали коя повече училища и църкви да
открие край Вардара, коя повече своя интелигенция там да завъди
и се дебнели като чакали - коя от тях ще превари за отхапе по-голямо
парче от Македония...
За да се развеселим, нека погледнем какво показват статистиките - тези
проститутки на политиката:
70 835 души останали без покрив, с една глава на голи рамене, над 30
000 бежанци поели голи и боси по каменистите пътеки към свободна
България.355
Викът останал вик в пустиня. (Това бил първият наш грях към
Македония.) Оправдания има много и основателни. Но викалият за помощ
не забравя...
По това време княз Фердинанд се разхождал из Европа и дори не счел
за нужно да прекрати разходката си поради въстанието.
Отгласът от народа в свободна България били няколко митинга.
УСТАВ
на
ВЪТРЕШНАТА МАКЕДОНО-ОДРИНСКА
РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ
(1905 г.)
1912-1918
ГЛАВА IX
2-й XI. рано сутринта (както отпосле узнах) генерал Савов се явил
при Царя и получил лично инструкции да се атакува чаталджанската
позиция.
3-й XI. сутринта (според извлечение от мемоарите на полк. Нерезов)
генерал Димитриев докладвал на военния съвет в Ермени-кьой, че
„войските били годни за едно настъпване с 90% за успех".
Генерал Радко Димитриев подканяше постоянно Главната квартира
да побързаме с атаката на чаталджанската позиция, която, според него,
била слабо укрепена.
3-й XI. пр. пл. бях повикан на доклад от Н. Величество. Още в
началото на разговора той ме запита: дали не можем да влезем в
Цариград?
Сега за пръв път чувах това желание на Царя. Помолих го да се
откаже от това негово намерение. Н. Величество ми обеща с клетва пред
разпятието на Спасителя, че атаката няма да се извърши...
3-й XI. вечерта, в 4 часа сл. пл. получих копие от заповедта на
генерал Савова:
„За утрешното число 4-й ноемврий Н. В. Главнокомандуващият
заповяда: Съединените армии да минат в настъпване и да атакуват
противника на чаталджанската позиция".
Като получих тази заповед, изведнъж поисках писмено аудиенция при
Царя. Съобщи ми се, че Негово Величество ще ме приеме в 7 часа сл. пл.
Чаках до 10 часа вечерта. Един от служителите на Двора ми предаде, че
Н. Величество бил много неразположен и си бил легнал и затова щял да ме
приеме утре.
4-й XI. в тъмно се почна атаката на Чаталджа.
5-и XI. към 1 часа и 41 м след пладне от командващия с. армии (ген.
Радко Димитриев) се получи в Главната квартира следната телеграма:
„Повидимому, турците разполагат с превъзходни сили. Някои от
завладените техни позиции те сполучиха да отнемат обратно. Моля
разпореждането да ми се изпратят подкрепления, от гдето намирате за
възможно".
5-й XI. 15 часа и 35 минути: „Днес нашите атаки са отбити по
цялата линия. За атака не може да става и дума. Ще се удържаме
пасивно до последна крайност",
5-й XI. след пладне командващият бе лично победен и заповяда да се
спре боят.407
...И когато генерал Савов виде, че атаката няма да сполучи, напусна
бойното поле и замина за Лозенград.
...Бях повикан при Н. В., за да бъда нахокан по най-груб начин. Н.
Величество ме посрещна със следните думи:
- Радвай се, фатални човече. Каквото кажеш, това става!
5-й XI. в 11 часа и 20 м вечерта се получи и следната телеграма:
„Според вчерашните и днешните боеве редовете ни са силно
разредени; маса войници, изгубили духа, напущат редовете под предлог на
действителна и привидна болест. Туй е най-голямото зло.
Няма да бъде преувеличено, ако считаме, че от строя са излезли 50%
убити, ранени и болни, у останалите в строя войници и офицери духът е
силно понижен.
Даже ако не бъдем атакувани, болестта ще ни разложи в най-късо
време окончателно, особено след настъпилите от вчера влага и студове".
5-й XI. в 11 часа и 50 минути вечерта в допълнение към тази
телеграма командуващият с. а. донесе:
„Необходимо е да се направи всичко възможно за едно примирие.
Положението смятам за безнадеждно".
МАНИФЕСТ
КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Българи,
Вие всички сте свидетели на неимоверните усилия, които
положих през течението на цяла година, откакто трае европейската
война, за запазването мира на Балканите и спокойствието на
страната.
Аз и Правителството Ми се старахме, при съблюдавания досега
неутралитет, да постигнем идеалите на Българския народ.
Двете воюващи групи от Велики сили признават голямата
неправда, която ни се нанесе с подялбата на Македония. И двете
воюващи страни са съгласни, че тя, в по-голямата си част, трябва да
принадлежи на България.
Само нашата коварна съседка Сърбия остана непреклонна пред
съветите на своите приятели и съюзници. Сърбия не само не поиска да
се вслуша в техните съвети, но в озлоблението и алчността си
нападна дори собствената ни територия, и нашите храбри войски
бидоха принудени да се сражават за защитата на собствената ни
земя.
Българи,
Скъпи народни идеали Ме заставиха през 1912 година да призова
Нашето храбро войнство на борба, в която то самоотвержено развя
знамената на свободата и скъса веригите на робството. Нашите
съюзници сърби бяха тогава главната причина да изгубим Македония.
Изтощени и изморени, но не и победени, ние трябваше да свием
своите знамена за по-добри дни.
Добрите дни настанаха много по-скоро, отколкото можахме да
очакваме.
Европейската война клони на привършване. Победоносните армии
на централните империи са в Сърбия и бързо напредват.
Призовавам Българския въоръжен народ към защита на родния
край, поруган от вероломния съсед, и към освобождение на поробените
наши братя от сръбско иго.
Нашето дело е право и свето.
Заповядвам, прочее, на Нашата храбра армия да прогони
неприятеля из пределите на Царството, да срази вероломния съсед и да
освободи от тегло нашите измъчени под сръбско иго братя.
Ние ще воюваме против сърбите едновременно с храбрите войски
на централните империи.
Нека българският войник лети от победи към победи!
Напред! Бог да благослови нашето оръжие!
Изведнъж, като гръм от ясно небе, през февруари 1917 година в Русия
избухнала революция.
В началото революцията била уж буржоазно-демократическа, но към
есента се превърнала в болшевишко-социалистическа -
на 26 октомври 1917 година премиерът на Временното правителство
Керенски бил прогонен (избягал преоблечен в женски дрехи) и властта
минала в ръцете на вождовете на болшевиките Ленин и Троцки.
Европа се вцепенила:
досега комунисти се появяваха тук-там, бяха нещо като екзотична
атракция, техните лозунги за равенство и социална справедливост
смущаваха съня на богатите, забавляваха политиците и караха бедните да
бленуват,
но нито едните, нито другите, нито третите вярваха в реализацията на
тези фантасмагории -
сега комунистите хванаха юздите на огромната Руска империя,
прекръстена на Съюз на съветските социалистически републики.
Това разбуни духовете на Европа. Избухнаха стачки и бунтове.
Калните окопи бяха най-плодородната почва за семената на
комунистическите блянове.
ПРОКЛАМАЦИЯ
КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Днес 27 септември 1918 г. българският народ скъса веригите на
робството, катурна деспотичния режим на Фердинанд и неговите
помощници, обявява ги за народни врагове, прокламира се за освободен, с
републиканско управление народ и подава ръка на европейските народи
за примирие и разбирателство.
От днес цар Фердинанд и династията му и бившето
правителство са свалени. Всички окръжни управители, околийски
началници, коменданти, кметове и войнишки началници ще
изпълняват заповедите на временното правителство на републиката.
Председател: Александър Стамболийски.
Главнокомадуващ: Райко Даскалов.
1918-1923
ГЛАВА X
Да видим сега какво става в страната, в която цар Борис III вече
законно-незаконно царувал.
Според сключеното в Солун примирие (а всъщност безусловна
капитулация), България „незабавно трябвало да изпразни окупираните
сръбски и гръцки територии", без да се изнасят от там добитък, зърнени
храни и пр.;
„незабавно да демобилизира армията си и да предаде оръжието си";
българските войскови части, намиращи се западно от Скопския
меридиан, трябвало „да сложат оръжието си и ще се считат до нова
заповед военнопленни"
(тези 100 000 военнопленници били заложници, че България ще
изпълни всички клаузи на примирието, карали ги да работят като
каторжници);
освен това „известно число стратегически пунктове във
вътрешността на българската територия ще бъдат заети от великите
съюзни сили - тази окупация ще бъде само временна.. "
Това е само прологът към катастрофата.
На 19 юли 1919 година 40-членна делегация, начело с новия министър-
председател Теодор Теодоров, заминала за Париж, където се канела да
брани българските интереси на свиканата там мирна конференция.
Посрещнати били вежливо, натоварили ги на автомобили и ги
откарали в предградието Ньой край Булонския лес,
нямаме настроение, защото се чувстваме като арестувани - пише
Муравиев и чувството му никак не било лъжовно:
Колите влизат през една голяма порта в двора на така наречения
„Шато дьо Мадрид"... вратата се затваря и един сенегалец застава на
пост отвън.
Можем да излизаме в града и околностите за покупки и разходка, но
винаги придружавани от охрана.
В мирната конференция участвали: САЩ, Франция, Италия, Япония,
Белгия, Бразилия, Канада, Австралия, Южна Африка, Индия, Китай,
Гърция, Португалия, Румъния, Сиам, Нова Зеландия, Боливия, Куба,
Еквадор, Гватемала, Хаити, Хондурас, Никарагуа, Панама, Перу, Уругвай,
Либерия
и четирите нови държави: Югославия, Полша, Чехословашко и Хеджаз
(от 1932 г. Саудитска Арабия);
тези държави щели да решават съдбините на победените.
Всъщност всичко решавал съветът на четиримата: президентът на
САЩ Уилсън и министър-председателите на Франция, Англия и Италия
Клемансо, Лойд Джордж и Орландо.
Нашата делегация, вежливо държана под арест в „Шато дьо Мадрид",
въобще не била допусната да участва в разискванията на конференцията,
нашите очи били вторачени с надежда и упование в точка 11-а от
Програмата за мир на президента Уилсън:
„Необходимо е отношенията между различните балкански народи да
бъдат определени от дружески съглашения в съответствие с исторически
установените признаци на поданство и националност" -
затова сме настоявали да се проведат плебисцити в спорните зони, за
да се докаже, че там българите са мнозинство, от което, според принципа
на Уилсън, следвало те да бъдат дадени на България.
Но всичко било вик в пустиня: идеалистичният принцип на Уилсън, че
разпределението на територии от позиция на силата минира бъдещия
мир, бил отхвърлен от тримата други миротворци
и съдбата на България била решена според древното право на
победителя: била опустошена и ограбена.
МАНИФЕСТ
КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Българи!
Толкова желаното и тъй дълго очакваното проваляне на едно
насилническо и развратно правителство, каквото бе това на
Александър Стамболийски, най-сетне е дело свършено...
Една власт, която издига насилието... която години наред най-
безогледно потъпква правата и свободите на народа... която
насаждаше съсловна омраза... такава власт не можеше да бъде
търпяна повече...
Народното негодувание намери израз в смелостта и
решителността на народа...
Новото правителство, поемайки тежката отговорност да
управлява... заявява, че редът в страната ще бъде запазен на ВСЯКА
ЦЕНА.
Всеки опит за смут, всяко подстрекателство... всяко
посегателство... ще бъдат немилостиво наказвани.
На армията, жандармерията и на полицията е дадена заповед
БЪРЗО, РЕШИТЕЛНО И НЕУМОЛИМО С ВСИЧКИ СРЕДСТВА ДА
ПОТУШАТ всеки опит...
Излязло из средата на народа... правителството апелира за широка
подкрепа от всички. Гражданството, подкрепяйки правителството,
подкрепя България.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!
И т.н.
1923-1925
ГЛАВА XI
Отворено писмо
до работниците и селяните в България:
Метежният устрем
бе посрещнат с куршуми.
По всички пътеки
ето спущат се рота след рота
- пехота
кавалерия
артилерия...
Бият атака
барабаните...
Яростно лаят
картечници...
Зад далечните
върхове
забумтя артилерия.
Затрепераха
Градове
и села.
Мъртви тела
- окървавени трупове -
застлаха
склонове
валози
пътища...
С извадени саби
кавалерийски отряди подгониха
разбитите селяни –
доубивани, стреляни
с шрапнели, фугаси,
догонвани в къщите
и съсичани там...
В изпотъпкани ниви
между бодил и високи треви
се валят червени глави
с накълцано обезобразено лице.
Бесилки разпериха черни ръце
(привидения в мъртва мъгла).
Непрестанно се носи страхотния марш на топора
ударил о кокал.
Горящи села
озаряват далеч кръгозора.
Потекоха кървави вади.
Пламнаха клади...
Кървава пот
изби по гърба на земята.
В ужас и трепет сниши се
всяка хижа и дом.
П о г р о м!531
ЗАПОВЕД:
Всички гарнизони и всички военни съединения да се поставят във
връзка с местните комитети на правителствената партия, за да се
съгласуват средствата за борба срещу синдикатите на селяните и
срещу комунистите.
Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-
смелите носители на тези идеи - интелигенцията. В най-кратък срок
да се съставят списъцина тези хора, за да може в един момент да се
избият всички техни водачи - виновни или невиновни.
Навсякъде, където биха избухнали безредици, да се избиват без
пощада всички пленници, конспиратори, техни съучастници и всички,
които биха ги укривали. По същия начин да се третират техните
семейства, да се изгорят къщите им.
Всеки заловен да се съди и екзекутира в рамките на 24 часа.
Бунтовниците да се екзекутират пред очите на техните съучастници.
Който не се подчини на офицер, веднага да се разстрелва.
Ние Борис II
Iпо предложение на Нашия председател
на Министерския съвет,
предоставено Нам с доклада му от 16 април
и съгласно решение на Министерския съвет
постановихме:
ОБЯВЯВАМЕ ЦЯЛОТО ЦАРСТВО ВЪВ ВОЕННО
ПОЛОЖЕНИЕ.556
След като Гео Милев излязъл от съда с условна присъда, други „съдии"
го чакали на улицата - цивилни лица с маски на лицата, натикали го в
черната камионетка и поетът „безследно изчезнал".
След 30 години багерите край Илиянци случайно ще разровят яма,
пълна с човешки кости.
Само в Илиянския форт в София са намерени черепите и костите на
87 души. Там са намерени и трупове без глави. Труповете били хвърлени в
безпорядък, по очи или по гръб. Първо са били избивани, а после пренасяни
в чували. Следите по труповете показват, че са били избивани по най-
жесток начин - с удар от нож или сабя, със забиване на пирони в главата,
с удар от твърди предмети. Намерени са строшени черепи, долни
челюсти. На някои трупове челната кост била напълно разтрошена.
Безспорно е установено, че череп номер 17 е на поета Гео Милев.561
От черепа се търкулнало синьото стъклено око, заменило онова, дето
поетът бе загубил в окопите край Дойранското езеро...
ГЛАВА XII
МАНИФЕСТ
КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Българи!
От крачката, която се направи в живота на държавата ни на 19
май 1934 година, няма да се отстъпи!
Народът ни, преситен от разединение, спъващо напредька на
страната, може да бъде уверен, че връщане назад в никой случай не ще
се допусне.
Младата българска държава, изградена с кръвта на стотици
хиляди българи, ще бъде преобразувана в духа на новото време...628
1938-1943
ГЛАВА XIII
Finita la commedia
Има един стар селски номер: ако магарето забие крака в земята и не ще
да помръдне, връзваш на една дълга пръчка стиска слама, яхваш го и
провесваш сламата пред муцуната му -
магарето понечва да захапе сламата и пристъпва напред, сламата обаче
се отдалечава, колкото по-бързо тича магарето, толкова по-бързо бяга
примамката пред него - истинско перпетуум-мобиле!
Пред носа на българския народ, както ще видим след малко, цар Борис
III ще провеси първо тучна Добруджа, после слънчевото Беломорие, накрая
жална Македония - сиреч: примамката за национално обединение, за
Целокупна България...
Доста бой беше ял българският народ зарад тез примамки, обаче царят
знаел: кръвта вода не става, ще се хване и този път нещастният български
народ, накъдето го поведе - натам ще тръгне...
Но цар Борис не бил като баща си - не обичал да размахва меч; ако
кумир на Фердинанд бе Симеон Велики и двамата със сватбарските си
войни630 едва не погребаха България -
кумир на Борис III бе неговият съименник Борис I, който чрез слово,
чрез хитрост, чрез дипломация превръщал и пораженията си в победи (виж
глава VIII в Книга първа).
Цар Борис, както вече стана дума, подкарал управлението си без
Народно събрание (ако читателят си спомня, той не бе полагал клетва да
спазва Конституцията, така че съвестта му била чиста),
изкарал така 4 години. Но веднъж Лулчев му казал, че това не е добро:
- Дайте отдушник! Държавата е като жив човешки организъм.
Както една къща има нужда от канализация, от комини и от чистене -
дайте място, където неоправданите да се оплакват от
несправедливостите.631
И през 1938 година царят насрочил избори за XXIV Народно събрание,
изменяйки избирателния закон:
кандидатурите не се издигали от партиите, а всеки лично предлагал
своята кандидатура, обаче съдът имал право по сигнал за
неблагонадеждност (а сигнали дал Господ!) или други „отрицателни
качества" да отхвърли всеки кандидат.
Освен това активно се провеждала тактиката на „приобщаване" към
царя по всички правила на подкупването, примамването, съблазняването и
изкушаването чрез кокала на властта (такива личности белязвали с
епитетчето „приобщен").
Заклел съм се да скъсам завинаги с най-опасния си враг - партиите и
техния бяс по министерски постове. Смятам, че за българските условия
едно управление от министри чиновници, допълнено от парламента,
който да гласува законите и бюджета, без да се намесва в управлението,
е най-подходящо - споделял най-открито царят.632
А на Лулчев казал още по-категорично:
- Не мога да се съглася парламентът да вдига и да сваля министри!
Министрите чиновници вдигал и свалял сам царят. Важното било те да
не отговарят за дейността си пред Народното събрание, да не зависят от
народните представители и от народа, а да отговарят само пред Негово
Величество и да зависят само от неговото височайше благоволение -
т.е. царят превръщал министрите чиновници в безпрекословно
послушни само нему марионетки, а Народното събрание лишавал от глас и
от власт, Народното събрание било за пред хората, за пред света...
Обаче XXIV Народно събрание взело, че дръзнало да се меси в
управлението (в това събрание се били промъкнали 20-30 народни
представители, които по стар вреден навик отправяли неприятни питания
към правителството),
тогава царят на бърза ръка го разтурил още след първата му сесия и
наредил на министър-председателя си Кьосеиванов да проведе нови избори
-
Кьосеиванов запретнал ръкави и с помощта на полицията така подбрал
и така избрал народните представители,
че в следващото, XXV Народно събрание успели да се промъкнат само
4-5 подло замаскирали се опозиционно настроени депутати, но на тях,
както ще видим след малко, въобще не им давали думата;
това не му стигнало на Кьосеиванов, ами взел, че изчегъртал от
фасадата на Народното събрание стария надпис „Съединението прави
силата" и го сменил с нов: „В единението е силата" -
и това Народно събрание наистина било напълно единно, напълно
единомислещо, единодействащо, напълно единодушно и единогласно (само
Народните събрания по време на социализма ще се опитат да му
съперничат):
всички внесени от правителството (разбирай - от царя) законопроекти
се одобрявали без разисквания, с ура и акламации!
Всичко вървяло по мед и масло, докато Кьосето не взело да се взема на
сериозно, че наистина е министър-председател и че нещо зависи от него.
Един студен февруарски ден на 1940 година Цар Борис го извикал в
сгушилия се под снега дворец „Врана" и му връчил листата на министрите,
които трябвало да влязат в новото (XI поред!633) правителство на
Кьосеиванов.
Кьосето изведнъж се изрепчил на царя, като му казал, че не иска
повече за министър в своя кабинет Иван Багрянов!
Кроткият, хрисимият, деликатният цар Борис III, дето на мравчицата
път сторвал и на жена си напреки дума не казвал, побеснял:
неговият довчерашен личен слуга, писарят в личната му канцелария,
този дебел дембел, този лакей, гърчещ се пред него като настъпен червей,
днес има наглостта да му противоречи и да не иска за министър в своя
кабинет (какъв твой кабинет бе, блюдолизецо?) царския адютант и личен
приятел на царя?!
Борис изкрещял:
- Вие забравяте с кого говорите! Вън!
Но цар Борис нямаше да бъде цар Борис, ако след тази сцена просто ей
така отрежеше квитанцията на Кьосеиванов -
не, царят изиграл поредната си пилатовска сцена с измиване на ръцете:
заради неправомерните скандални изборни машинации, чрез които било
скалъпено XXV Народно събрание, той освободил от длъжност министър-
председателя Кьосеиванов!
Само да не помислиш, читателю, че цар Борис е разтурил избраното
чрез „неправомерни машинации" Народно събрание -
напротив, точно такова послушно, безгласно и безвластно Народно
събрание му трябвало и той запазил този парламентарен призрак634 до
края на царуването си.
Грижата му сега била да си намери нов министър-председател, който
да бъде в унисон с това Народно събрание,
но да не е прост като Кьосето, а да е мъж учен, колкото се може по-
авторитетен, по-известен, по-възвишен и по-далеч от делничните
проблеми, да е политически чист, сиреч никога да не се е занимавал с
политика, който нищо не разбира от управляване на държавата и който
поради всичко това ще бъде съвсем, ама съвсем послушен...
Посъветвал се царят с тайния си съветник Лулчев и ясновидецът му
рекъл:
- Понеже [обявихме неутралитет и] трябва да бъдем с всички
добре - турете Филов, та кой както ще да го разбира: англофилов,
германофилов...635
И тъй, на 15 февруари 1940 година цар Борис назначил за министър-
председател на България завършилия класическа филология във Вюрцбург
и Лайпциг, археология и римска история във Фрайбург, специализирал
древни науки и нумизматика в Бон, Париж и Рим,
световноизвестния археолог, бившия ректор на Университета,
председателя на ПЕН-клуба, председателя на Българската академия на
науките, сегашния министър на просвещението - професор д-р Богдан
Филов.
Богдан се прибра вкъщи оживен - разказва жена му Евдокия636, - малко
разтревожен, с думите:
- Министър-председател.
Останах крайно изненадана и смутена. Не знаех какво да кажа.
Какво да каже горката жена, когато ни на нея, ни на мъжа й и насън не
му бе минавало през ума, че съдбата е отредила да играе голяма
политическа роля, и то в такова съдбоносно време.637
Тази безцеремонност на царя да произвежда министри, както му
хрумне, била толкова прекалена, че възмутила дори безпардонния проф.
Александър Цанков:
От 1934 до 1944 година управлението на държавата беше станало
нещо като фабрика за произвеждане на министри и новоизфабрикувани
държавници-чиновници - пише той.638
- С политика, било вътрешна или външна, те не се занимаваха. В тая
област боравеше единствено цар Борис. Той командваше.
Наистина, за 9 години (от 1935 до 1943) цар Борис произвел 57 нови
министри, правейки 19 промени в 8-те правителствени кабинета (сиреч: за
9 години сменил 27 правителства - точно по3 правителства на година!).
През това време, докато в България цар Борис сменял министрите по-
бързо от ръкавиците си, събитията в Европа се развивали главоломно:
Сцена първа:
Как България влезе в Тристранния пакт
Сцена втора:
Как България обяви война на САЩ и Англия
Ремарка. Съединените щати са още извън войната, неутрални. На 7
декември 1941 г., на разсъмване, японците нападат изневиделица с авиация
и флота американската база Пърл Харбър на хавайския остров Оаху,
унищожават 10 бойни кораба, около 300 самолета и убиват над 2500
американски войници...
На 11 декември Германия обявява война на Съединените щати.
Внимавай сега, читателю, какво ще се случи още на другия ден. Богдан
Филов регистрира грижливо събитията:
Понякога това, което не може цял народ, може го една жена, скъпи
читателю. И не е лошо нашите спасени евреи да споменават в молитвите си
царица Йоанна...
Отклонихме се твърде много. Докато спасявахме нашите евреи,
немците претърпели страшно поражение при Сталинград - убити били 400
000 германци, 100 000 били пленени заедно с 24 генерали и воглаве с
фелдмаршал Паулус; в Германия обявили тридневен траур.
Тъй или иначе, след 25-годишно царуване цар Борис III завършил
земния си път.
Едно е безспорно вярно - че след посещението си в бункера на Хитлер
той се върнал смачкан и отчаян, но твърде старателно играел на весел и
бодър;
и нищо чудно, не виждайки изход от задаващата се трагедия710, като
мистик и фаталист със силна способност за самовнушение
да е втълпил не само на съзнанието си, но и на своя организъм онова
отчаяно „не мога вече, не мога, аз вече не мога да живея..."
и сам да е предрешил, както разправят някои, дори деня и часа на
своята смърт, предсказана му от пророчицата Ванга. Тя му била рекла:
- Расте твоята държава, разпрострял си се нашироко, но скоро ще
се сбереш в орехова черупка. Помни датата 28 август!711
На 28 август бил положен в орехов ковчег. Казват, че последните му
думи били:
- Моето представление свърши. Finita la commedia.
Народът ридаел.
Post scriptum
Октомври 2008 г.
Стефан Цанев
БЪЛГАРСКИ ХРОНИКИ
Редактор Мирослава Бенковска
Художник Виктор Паунов
Технически редактор Стефка Иванова
Коректор Григор Григоров
Първо издание
Формат 60x90/16. Печ. коли 34,5
мека корица
ISBN 978-954-528-861-6
ISBN 978-954-491-493-6
твърда корица
ISBN 978-954-528-862-3
ISBN 978-954-491-494-3