Радикалните учения

на Исус

„Радикалните учения на Исус” ще ви развълнува до дъното на душата ви

- Марк Финли, евангелизатор

Автор: Дерек Джей Морис

Мнения за „Радикалните учения на Исус”…

Когато Исус е центърът на всяка библейска истина, сърцата биват докоснати

и животът - променен. Дерек Морис възвисява Исус от Новия Завет в цялото Му
богатство и несравнима привлекателност. Но Евангелието, което Исус
проповядваше, не е нежна, разводнена версия на лесно вярване. „Радикалните учения
на Исус” ще ви развълнува до дъното на душата ви.

Марк Финли, евангелизатор

Това е практическа и мощна книга върху променящите живота учения на Исус.

Познавам Дерек Морис от много години и той се е доказал като един от най-
квалифицираните християнски лидери, които пишат на тази тема. Докато четете
дълбоките прозрения в тази книга, молете Святия Дух да работи в сърцето ви и вие
също ще бъдете радикално променени към добро!

Джери Пейдж, президент на Централната Калифорнийска конференция

„Радикалните учения на Исус” е книга, която си струва да бъде прочетена. Тя

ще ви предизвика към размисъл и ще преобрази живота ви. Дерек Морис прави
ученията на Исус практически и помага на читателя да разбере за какво всъщност е
служението на Исус.

Джак Бланко, доктор по теология, пенсиониран декан на Теологически факултет

Благодарности

Искам да изразя благодарността си към много хора, които ме насърчиха и ми

помогнаха в написването на тази книга:
На Марк и Тийни Финли, Тод Кесъл, Джен Хайнрих, Пол Джонсън, Даян Леви,
Дан Сърнс, Сю Уолдън, Лари Уитцъл и на екипа във Ванкувър, Вашингтон, които
спомогнаха за раждането на този ръкопис.
На Ив Паркър и Нанси Васкес, за тяхното безценно мнение по оформянето и
редактирането на ръкописа.
На моята обична съпруга, Бодил, която винаги ме е окуражавала да насоча
погледа си към Исус, Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра и да проповядвам
смело радикалните учения на Исус.
 Всеки един от тези хора, заедно с останалите неспоменати, които са ме
насърчавали да стоя в нозете на Исус, да слушам внимателно Неговите радикални
учения и да споделям с другите какво съм научил.
Преди всичко искам да благодаря на Исус, моя Спасител и Господ. Аз съм
напълно убеден, че Исус е всичко, което е претендирал, че е – Божий Син, Месия,
Спасител на света и Цар, Който ще дойде скоро! Аз препредавам свидетелството на
великия пророк Йоан Кръстител: „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света! И
видях, и свидетелствам, че Този е Божият Син!”

Съдържание

Въведение
Първа глава/ Какво учеше Исус за Себе Си
 Радикалните твърдения на Исус  Какво казваха Неговите последователи
 Автентичността на Йоановото свидетелство  Свидетелството на Савел
 Свидетелството на Петър и Йоан  Свидетелството на злите духове
 Свидетелство на волята
12

Втора глава/ Какво учеше Исус за Писанието

 Писанието принизено до мит  Божието Слово
 Старозаветни истории  Мойсей и цар Давид
 Защита срещу неприятеля  Уроци по защита
 Свидетелство за Исус Христос
26

Трета глава/ Какво учеше Исус за спасението

 Исус поучава Никодим  Горителни змии
 Змията на върлината  Издигнат  Богатият млад началник
 Закхей  Пророци и апостоли
 Кръщението и дарът
38

Четвърта глава/ Какво учеше Исус за Своето завръщане

 Добрите новини  Лошите новини
 Най-важните новини  Горски пожари
52

Пета глава/ Какво учеше Исус за съботата

 Десетте заповеди  Два „въпроса”  Исус и съботата  Съботата е направена за
човека  Благославяне на моя ближен
 Преобръщане на традициите  Човекът при къпалнята във Витезда
 Сакатата жена  Човекът с изсъхналата ръка
 Лъжи в градината  Дарът на Създателя
66

Шеста глава/ Какво учеше Исус за съда

 Съдният ден  Добри новини  Още добри новини
  Най-добрите новини  Смърт за живот  Толкова хубаво, за да е истина?
84

Седма глава/ Какво учеше Исус за смъртта

 Богаташът и Лазар  Друг Лазар  Мълчанието на Лазар  Павловото учение за
смъртта  Исус държи ключовете
 Какво се случва с непокаяните?  Ново обединение
98

Осма глава/ Какво учеше Исус за църквата Си

 Чия църква?  Призован  Моята църква
 Все още дърводелец  Тази скала  Обвързване и освобождаване
 Господстване
114

Въведение
Днес ние сме изправени пред възхитително Божие чудо! От публикуването на
книгата „Радикалната молитва” през 2008 г. вече са отпечатани повече от 40 000
екземпляра. „Радикалната молитва” бе преведена на много езици и в Северна
Америка и по света са стартирали хиляди групи за изучаване, които използват
сериите на „Радикалната молитва” на DVD. Но това е само началото.
Откакто аз лично откликнах на Исусовия апел, извиквайки към Господаря на
жетвата да ме хвърли в Своята жетва, Бог работи по чудни начини в моя живот.
През пролетта на 2009 г. аз бях отведен във Ванкувър, Вашингтон, за да ръководя
серии от събрания из целия град, наречени „Радикалните учения на Исус”.
Представянията ме разпънаха до краен предел – почувствах се като агне, точно
както Исус бе предсказал! Вместо някакви радикални предизвикателства, аз се
научих изцяло да завися от Господаря на жетвата. Резултатът? Върнах се с
радикална радост, не само защото видях със собствените си очи, че жетвата
наистина е голяма, но и защото усетих радостта от спасението чрез Исус Христос,
нашия Господ, по дълбок и личен начин.
Тази книга е резултата от това чудо. Молитвата ми е, след като се присъедините
с мен в това пътуване, изследвайки радикалните учения на Исус, вашият живот
също да бъде променен.

- 1–

Какво учеше Исус за себе си

Чували ли сте последните „новини” за Исус? Някои казват, че се е оженил за

Мария Магдалена и е имал дете. Други приемат, че Юда е истинският герой на
евангелската история. Ако не сте изучавали разказа за Исус сами за себе си, то лесно
можете да бъдете заблудени. Какво е имал да каже Исус за Себе Си и верни ли са
Неговите радикални твърдения?

Радикалните твърдения на Исус


За да научите повече за „Радикалната молитва”, посетете www.TheRadicalPrayer.com.
 Исус беше смел в изявленията за Себе Си. Апостол Йоан си спомнил и записал тези
радикални твърдения:
 „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез
Мене” (Йоан. 14:6).
 „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще
има светлината на живота” (Йоан. 8:12).
 „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който
вярва в Мене, няма да ожаднее никога” (Йоан. 6:35).
 „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки” (Йоан. 11:25,26).
 „Истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм” (Йоан. 8:58).
 „Моят Отец досега работи, и Аз работя” (Йоан. 5:17).
 „Който е видял Мене, видял е Отца” (Йоан. 14:9).

Наистина радикални твърдения! Известният християнски апологет К. С. Люис е бил

прав, когато е заявил, че Исус не ни е дал възможността да Го признаем просто като
велик духовен учител. Исус или е бил луд, напълно извън реалността, злонамерен
измамник, възнамеряващ да отклонява останалите, или Той е бил и е Онзи, Който
претендира, че е – Месия, Спасител, Син Божий.
Исус не ни оставя съмнение за това, кой вярва, че е: „Защото слязох от небето, не за
да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил”. (Йоан. 6:38). Разбира се,
всеки може да прави несериозни твърдения като това. Как разбираме, че радикалните
твърдения на Исус са истина? За да намерим отговор на този въпрос, трябва да
започнем със свидетелството на ранните Христови последователи.

Какво казват Неговите последователи

Йоан Кръстител бил един от първите, които са говорили за Исус. Когато видял Исус
да идва към река Йордан, за да бъде кръстен, той възкликнал: „Ето, Агнецът Божий,
Който взима върху Си греха на света!” (Йоан 1:29). След като кръстил Исус, Йоан
Кръстител дал това изумително свидетелство: „Видях Духа да слиза от небето като
гълъб, и остана върху Него… И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий”
(Йоан. 1:32-34). Гледната точка на Йоан Кръстител е ясна: той смело заявил, че Исус е
Божият Син!
Една благочестива жена на име Марта, сестрата на Мария и Лазар, дала своето
свидетелство за Исус. Марта и нейните брат и сестра били близки приятели на Исус. Те
Го познавали добре и Го обичали. Разговаряйки с Исус близо до гроба на брат си,
Лазар, Марта заявила: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който
иде на света” (Йоан. 11:27).
Дори скептиците са преживявали радикална промяна в живота си, когато са имали
лична среща с Исус. Когато Филип, приятелят на Натанаил, казал, че е намерил
Месията, един учител от Назарет, Натанаил, отговорил: „От Назарет може ли да излезе
нещо добро?” (Йоан. 1:46). Но когато Натанаил срещнал Исус лице в лице, той бил
убеден, че Исус не е обикновен човек и определено не е луд или злонамерен измамник.
Ето и свидетелството на Натанаил: „Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев”
(Йоан. 1:49).
Тома бил друг скептик, който станал Исусов ученик. След възкресението на Исус,
Тома се борил в себе си да повярва, че Той наистина е възкръснал от мъртвите. Когато
накрая срещнал възкръсналия Христос, видял Исус със собствените си очи и Го
докоснал с ръцете си, той възкликнал: „Господ мой и Бог мой!” (Йоан. 20:28).
Може би сте забелязали, че всички радикални твърдения на Исус, цитирани по-горе
и всички цитирани свидетелства за Исус са от Евангелието на Йоан. Йоан, син на
Зеведей, един от първите ученици на Исус, написал Евангелието си със специалната
цел да убеди хората в това, Кой е Исус. Към края на книгата си той заявил: „И много
други чудеса направи Исус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това
е написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате
живот в Неговото име” (Йоан. 20:30, 31, шрифтът е добавен).

Автентичност на Йоановото свидетелство

Евангелието на Йоан представя толкова сложна картина на Исус, че много

либерални учени поставят под въпрос неговата автентичност. Те предполагат, че
Евангелието на Йоан вероятно се е доизмисляло в течение на столетие или повече и
смятат, че е било написано в края на втори век сл. Хр., много след смъртта на Йоан. Те
твърдят, че Евангелието на Йоан може и да съдържа няколко фрагмента от истинското
предание, но в сегашната си форма не е автентично свидетелство от ученика, „когото
Исус обичаше” (Йоан. 21:20).
Обаче едно археологическо откритие през двадесети век даде доказателство,
потвърждаващо, че времето на написване на Йоановото евангелие е краят на първи век
и по този начин подкрепи неговата автентичност като дело на престарелия апостол
Йоан. През 1920 г. една колекция от папируси, закупени в Египет, достигнала до
библиотеката „Джон Райлъндс” в Англия. Учените превели и първо публикували един
папирусен фрагмент от тази колекция през 1935 г. Той станал известен като „папирус
Райлънд 457” или Р52. Палеографите – учени, които са специализирани в датирането на
документи, основаващо се на стила на писане – с голямо вълнение датирали този
древен папирус от началото втори век, вероятно около 125 г. сл. Хр. Той съдържал
откъс от Евангелието на Йоан. Вече публикувано във вид на кодекс (като съвременна
книга с номерирани страници), а не като стандартен свитък, доказателството ясно
посочвало като време на написване на Йоановото евангелие края на първи век, точно
както християните са вярвали в продължение на векове. Аз съм убеден, че Бог е
ръководел откритието на древния папирус, за да засили вярата на християните и да
потвърди автентичността на Йоановото свидетелство.
Вероятно се чудите какво е било написано на папирусния фрагмент. От едната
страна имало откъси от Йоан. 18:31-33, а на обратната страна – части от Йоан. 18:37-38.
„Тогава Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Юдеите му рекоха:
нам не е позволено да убием никого; за да се сбъдне думата Исусова, която беше казал,
когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.Тогава Пилат пак влезе в
преторията и повика Исуса и Му рече: Ти ли си Юдейският Цар?” (Йоан. 18:31-33).
На обратната страна на фрагмента откриваме допълнителни части от разговора
между Пилат и Исус. „А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Исус отговори: ти казваш,
че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за
истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми. Пилат Му рече: що е истина? И
като каза това, пак излезе при юдеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него”
(стихове 37, 38).
„Всякой, който е от истината слуша гласа Ми!” Всички ние имаме власт да
избираме онзи, когото ще слушаме. Постоянно сме обградени от лудости и чудновати
измислици. Това е част от великата борба между доброто и злото. Но Бог ни е дал
истинско доказателство, че всички свидетелства за Исус са достоверни и че Неговите
радикални твърдения са истина!

Свидетелството на Савел

Едно от най-завладяващите свидетелства по отношение на истината за Исус идва от

Савел от Тарс, някогашен свиреп и безскрупулен враг на Исус и всички Негови
последователи. Савел, по-късно наречен Павел, казал на еврейския цар Агрипа: „И аз
си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;
което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се
снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.
И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и
в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове” (Деян. 26:9-11).
Савел бил свидетел на замерянето с камъни на Стефан, един от последователите на
Исус. Тази екзекуция се отпечатала неизличимо в паметта на Савел и убежденията,
породени от смъртта на Стефан, щели да бъдат завинаги със Савел. Стефан тъкмо бил
дал мощно свидетелство за Исус Христос пред Синедриона, управляващия съвет на
евреите. Авторът на книгата Деяния на апостолите записва, че „като слушаха това,
сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.
А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и
Исуса стоящ отдясно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син
стоящ отдясно на Бога. Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и
единодушно се спуснаха върху него. И като го изтласкаха вън от града, хвърляха
камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на
име Савел. И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки:
Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не
им считай тоя грях. И като рече това, заспа” (Деян. 7:54-60).
Скоро след това Савел бил на път към Дамаск, упълномощен от първосвещеника в
Йерусалим. Той възнамерявал да арестува всички последователи на Исус, които намери
там и да ги върне в Йерусалим с вериги. Но Бог имал други планове. „На отиване, като
наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна на
земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?А той рече: Кой си Ти,
Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш” (Деян. 9:3-5).
Тази неочаквана среща с възкръсналия Христос променила посоката на неговия
живот. Савел, преследвачът, станал Павел, преданият последовател на Исус. Той
започнал смело да изповядва, че Исус е Христос, Божият Син. Той изцелявал болните и
изгонвал демоните в името на Исус, също както и другите апостоли и с радост очаквал
„благословената надежда, която е славата на нашия велик Бог и Спасител Исус
Христос” (Тит. 2:13).

Свидетелството на Петър и Йоан

Когато Исусовите ученици Петър и Йоан стигнали до Храма в Йерусалим, те

видели сакат мъж, който просел там. „Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в
деветия час, часът на молитвата, някои носеха един човек куц от рождението си. Него
слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от
ония, които влизаха в храма. Той, като видя Петра и Йоана, когато щяха да влязат в
храма, попроси да му се даде милостиня. А Петър, с Йоана, се взря в него и рече:
Погледни ни. И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.
Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на
Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи. И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и
на часа нозете и глезените му добиха сила. И той като скочи, изправи се и проходи; и
влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога. И всичките люде го видяха да
ходи и да слави Бога, и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при
Красната порта на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше
станало с него” (Деян. 3:1-10).
Хората, които станали свидетели на този инцидент, били удивени. Когато Петър
видял реакцията на тълпата, казал: „Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? Или защо
се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи? Бог
Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави служителя Си Исуса, Когото
вие предадохте пред Пилата, когато той бе решил да Го пусне. Но вие се отрекохте от
Светия и Праведния и, като поискахте да ви се пусне един убиец, убихте Началника на
живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ни е сме свидетели. И на основание
на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая
вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве. И сега, братя,
аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание; но Бог по тоя начин
изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият
Христос ще пострада.Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та
да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения
за вас Христа Исуса” (Деян. 3:12-20). Свидетелството на Петър, както с думи, така и на
дела, ясно потвърждава, че радикалните твърдения на Исус са били истина. Исус е
Христос, Святият!

Свидетелството на злите духове

По време на служението на Исус злите духове също подкрепяли радикалните

твърдения, който Исус направил за Себе Си. При един случай, когато Той говорил в
синагогата в Капернаум, един обладан от демон човек възкликнал: „Остави ни! Какво
имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш?Познавам те Кой си,
Святий Божий!” (Марк. 1:24). Исус не предизвикал свидетелството на злия дух, но
простичко го смъмрил, казвайки: „Млъкни и излез от него!” (ст. 25) Марк записва, че
след като нечистият дух разтърсил обладания от демон човек и извикал с висок глас,
той излязъл от него. „И всички се смаяха, тъй щото разискваха помежду си, думайки:
Що е това? Едно ново учение с власт заповядва на нечистите духове, и те му се
покоряват. И слух за Него се разнесе скоро навред по цялата галилейска околност” (ст.
27, 28).
Книгата „Деяния” описва историите на много хора, освободени от властта на
злите духове чрез силата в името на Исус. В град Филипи едно младо момиче, обладано
от демон, следвало Павел и Сила, крещейки: „Тези човеци са слуги на Всевишния Бог,
които ви проповядват път за спасение” (Деян. 16:17). Докато нейното свидетелство
потвърждавало радикалното твърдение, което Исус бил направил за Себе Си, Павел
осъзнал, че такова постоянно словесно дразнение е по-скоро лудост, отколкото помощ.
И затова Павел се конфронтирал със злия дух: „Заповядвам ти в името на Христа да
излезеш от нея” (ст. 18). Съществото не могло да устои на силата на Исусовото име и
нямало друг избор, освен да напусне.
Истории като тази потвърждават, че Исус не е бил обикновен човек и че
определено не е бил луд или злонамерен измамник. И понеже Исус е бил и е всичко,
което е твърдял, че е, ние откриваме невероятна сила в Неговото име. Но трябва да ви
предупредя, че не е достатъчно да знаеш за Исус. Трябва да Го познаваш лично, ако
очакваш да преживееш Неговата сила в твоя живот.
 Историята, записана в Деяния 19:13-16 илюстрира точно това. Някои от
пътуващите юдейски екзорсисти се опитвали да изгонват зли духове в името на Исус,
макар че самите те не вярвали в Него. Когато седемте сина на Скева, юдейски главен
свещеник, се опитали да извършат екзорсизъм в името на Исус, злият дух отговорил:
„Исус признавам, и Павла зная; но вие кои сте?” (Деян. 19:15). След това обладаният от
дух човек скочил върху им, надвил ги и ги набил, така че те избягали от къщата голи и
окървавени.
Тази изумителна история трябва да ви убеди, че не е достатъчно да знаете за
Исус. Трябва да имате лична връзка с Него. Когато сте лично свързани с Исус, ще
намерите такова изцеление и свобода, каквото преди това не сте преживявали.
Но всички тези свидетелства са от много отдавна. Какво да кажем за двадесет и
първи век? Виждаме ли днес доказателство, че радикалните твърдения на Исус са
истина? Да! В действителност, преобразяването на живота продължава да бъде най-
голямата подкрепа на това твърдение. Нереалните измислици, които искат да
подкопаят или да отрекат истината за Исус няма да помогнат на никой, но когато
срещнете Исус Христос лично – дори и днес – вашият живот никога няма да бъде
същият. Оставете тези, които осмиват Исус и религията, да се подиграват. Оставете
критиците да се присмиват. Те не могат да ви спасят или изцелят. Нито пък могат да ви
освободят от нещата, които осакатяват живота ви. Само Исус може да го направи.

Свидетелството на волята

През есента на 2008 г. имах привилегията да водя серия от религиозни събрания

в Орландо, Флорида, с международно познатия евангелизатор Марк Финли. Ние
видяхме много чудеса в живота на хора, променени от силата на Исус, по време на тези
събирания. Спомням си за един млад мъж на име Уил, на 25 години. Беше напуснал
училище на 16 и до този момент животът му не вървеше наникъде. Всъщност, през
последните седем години той е бил алкохолик. Първата вечер, когато дойде на
събранията, той имаше махмурлук. По-късно каза, че единствената причина да
присъства била, че майка му го довлякла там! Когато вечер след вечер Уил започнал да
слуша за Исус, това радикално променило живота му. След срещата с Исус, която
променила живота му, той станал трезвеник и сега е активен свидетел за Онзи, Който го
освободил от оковите на греха. Историята на Уил се повтаря отново и отново в живота
на млади и стари, които преживяват лична, променяща живота, среща с Исус.
Исус и днес кани хората: „Дойдете при Мене, всички, които се трудите и сте
обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене;
защото Съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си” (Мат. 11:28,
29). Исус може да ви даде покой за душата, защото Той не е обикновен човек. Той не е
просто велик духовен учител и определено не е заблуден луд или злонамерен
измамник. Исус е Христос, Синът на живия Бог.
Нуждаете ли се от мир в живота си? Търсите ли освобождение от оковите, които
ви държат? Добрата новина е, че Исус може да ви направи цялостни. Христос може да
ви освободи. Никакви нереални измислици не могат да го направят.

Какво учеше Исус за Писанието

Според една статия, която си свалих от Асоциацията на американските хуманисти,

аз съм заблуден глупак. Авторът на статията – президентът на местния клон на
Асоциацията на американските хуманисти – вероятно би ме нарекъл „популяризатор на
заблуждаващи и деструктивни учения”. В една статия, озаглавена „Някои причини,
поради които хуманистите отричат Библията”, авторът прави следното смело
твърдение:
„Хуманистите отричат претенцията, че Библията е Божието Слово. Те са убедени,
че книгата е била написана само от хора в една невежа, суеверна и жестока епоха. Те
смятат, че понеже авторите на Библията са живели в една ера на непросветеност,
книгата съдържа много грешки и вредни учения.”1
Вероятно още по-притеснителен от неговото твърдение е фактът, че дори някои
християни губят доверие в Писанието. Много християнски теолози са възприели
методология, в която „критическият разум решава кое в Библията е реалност и кое не
може да бъде реалност.”2

Писанието принизено до мит

Писанията са демитологизирани. Това, което читателят реши, че е невероятно, то

бива премахвано. Мнозина са изоставили разказа за сътворението на света в Битие като
ненаучен. Други интерпретират чудесата според онова, което им изглежда приемливо.
Вероятно някои от вас са чували „рационалното” обяснение за нахранването на 5000
души от Исус3. Според онези, които възприемат такъв подход към Писанията, е лишено
от здрав разум това Исус да може да нахрани 5000 мъже, плюс жени и деца, с пет
самуна хляб и две риби. Те казват, че това, което наистина се е случило било следното:
в действителност, всички имали в себе си храна, но никой не искал да я споделя. Когато
младежът показал желание да сподели обяда си с Исус, неговият жест докоснал сърцата
на хората и те споделили храната си помежду си. Това не е ли чудо? Чудото на
любовта!
Аз вярвам, че любовта е чудо. Но не това казва Библията, че се е случило. Тълпата
не искала да почете малкото момче за неговия щедър дух. Тя искала да направи Исус
цар. Дори и враговете на Исус не можели да отрекат свръхестествените личби и чудеса,
които Той извършил. Въпреки това, днес мнозина се опитват да им дадат
задоволително обяснение или да ги обезценят като мит. Те не вярват, че това
свидетелство на Писанията е надеждно.
Тогава каква е истината за Писанията и как можем да отговорим на подкопаването
на доверието в тях? Ако изберем да основем убежденията си на модерно популярно
схващане, ние сме в сериозна беда. Позволете ми да предположа, че би било мъдро да
преценим внимателно какво Исус е учил за Писанията.

Божието Слово

Исус е заявил, че Писанията са нещо повече от полезна колекция от религиозни

идеи. Те са повече от думи на човешки същества за Бог. Писанията са вдъхновеното
Божие Слово. Когато Сатана изкушавал Исус в пустинята, Той отговорил, цитирайки
Писанието. Казал: „Писано е, човек ще живее не само с хляб, но с всяко слово, което
идва от устата на Бог” (Мат. 4:4, цитат на Втор. 8:3).
Как получаваме това божествено Слово? Чрез устното и писменото свидетелство
на пророците. Това е радикалното учение, което Исус споделил с учениците Си, един
от които написал по-късно: „И така пророческото слово се потвърждава за вас, и вие
1
www.americanhumanist.org/humanism/thebible.html.
2
Eta Linnemann, Historical Criticism of the Bible: Methodology or Ideology? (Grand Rapids: Baker Book
House, 1900), p. 88.
3
Това забележително чудо се появява и в четирите Евангелия: Мат. 14:13-31; Марк 6:35-44, Лука 9:10-17,
Йоан 6:1-14.
добре правите, че внимавате на него като на светили, което свети в тъмно място, догде
се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви. И това да знаете преди всичко, че никое
пророчество в писанията не е частно за пророка обяснение на Божията воля: защото
никога не е идвало пророчество от човешка воля, но (светите) човеци са говорили от
Бога, движими от Святия Дух” (2 Петр. 1:19-21).

Старозаветни истории

Чрез вяра Исус приел свидетелството на Писанието като Божие Слово. Той
несъмнено е чул преди това историята на младия пророк Йеремия. Господ призовал
Йеремия да бъде пророк, а Йеремия отговорил: „О, Господи Йеова! ето аз не зная да
говоря, защото съм дете” (Йер. 1:6).
Но Господ казал на Йеремия: „Не думай: дете съм; защото при всичките, при
които ще те пратя, ще идеш и всичко, що ти е заповядано, ще кажеш. Да се не боиш от
тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям” (ст. 7, 8). След това Бог докоснал устата на
младия пророк и казал: „Ето, турих думите Си в устата ти” (ст. 9).
За Исус свидетелството на пророци като Йеремия било много повече от полезен
религиозен съвет – то било Божието Слово, предадено чрез човешки инструмент.
Много невярващи – и, за съжаление, дори и някои християни – не смятат тези
начални глави на книгата Битие за надеждна история, но Исус ги приел като
заслужаващо доверие Божие Слово. Исус казва: „ Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е
направил, направил ги е от начало мъжко и женско” (Мат. 19:4). Исус също е говорил и
за кръвта на праведния Авел (Мат.23:35) и дните на Ной, „и влезе в ковчега, и дойде
потопът и ги погуби всички” (Лука 17:27)
Защо Исус е смятал, че тези събития са се случили наистина? Той не е могъл да докаже
тяхната историческа достоверност, основавайки се на човешка логика или основание.
По-скоро, Исус с вяра е приел Писанията като надеждно Божие Слово. Ето защо Той е
можел да разкаже историята на Йона, прекарал в корема на голямата риба три дни и три
нощи като исторически факт. По човешка логика това няма смисъл. От човешка гледна
точка, историята за Йона звучи като нелепа рибарска история. Но Исус с вяра е приел
историята като исторически факт, защото Писанието го е съхранил (вж. Мат. 12:40).

Мойсей и цар Давид

Ревизионистите и библейските минималисти казват, че герои като Мойсей и цар

Давид никога не са съществували. Те са просто измислица на онези, които искат да
издигнат някаква политическа програма. Исус, от своя страна, е вярвал в историческата
достоверност на Мойсей и цар Давид. Исус разказал за Мойсей, който издигнал змия в
пустинята (Йоан. 3:14), говорил и за цар Давид, цитирайки негови думи, записани в
Псалм 110:1, като изговорени „от Святия Дух” (Марк. 12:36).
Исус вярвал и учил, че Библията е нещо повече от просто човешки думи за Бог.
Писанията били и са вдъхновеното Божие Слово, изпълнени с Неговата мъдрост и сила.
И нека и за нас бъде казано, онова, което апостол Павел казал за вярващите в гръцкия
град Солун: „И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте
чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие
слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите” (1 Сол. 2:13).

Защита срещу неприятеля

 Втората важна истина, която Исус учеше за Писанията е, че те са защита срещу
силите на злото. Когато Исус отишъл в пустинята след кръщението Си, Той отговорил
на всяка атака на Сатана с Божието Слово. Когато бил изкушен да превърне камъните в
хляб, Исус казал: „Писано е: Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което
излиза от Божиите уста.” (Мат. 4:4, цитира Втор. 8:3).
След като Сатана го приканил да разчита на милостта на Бог, Исус отговорил:
„Писано е още: Да не изпитваш Господа, твоя Бог” (Мат. 4:7, цитира Втор. 6:16). И още
един път, когато Сатана се опитал да накара Исус да коленичи и да го обожестви, чрез
измамното обещание, че ще Му даде целия свят, Исус отговорил: „Махни се, Сатана,
защото е писано: На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш”
(Мат. 4:10, цитира Втор. 6:13).
Как Исус могъл да отговори на всяко изкушение с Божието Слово? Имал е
свитък или два, скрити под мантията Си? Не. Понеже вярвал, че Писанията са Божието
Слово, Той ги запазил в сърцето Си. И когато врагът атакувал, Исус имал защита срещу
него. В разговора си със Сатана Спасителят изявил, истината за Божието Слово,
записана в Еф. 6:17: „...и меча на Духа, който е Божието Слово.”
Гръцкото съществително „слово”, както в Матей 4:44, така и в Ефесяни 6:175 не е
общата дума logos.6 Всъщност, това е гръцкото съществително rhēma, което предполага
специфична дума или израз. Когато Сатана Го предизвикал, Исус не е държал просто
Библията или библейския свитък, сякаш това било някакъв талисман и не повтарял
само: „Библията, Библията, Библията”. Не, Исус отговорил с конкретни думи от
Писанието.
Защо Писанията са защита срещу Сатана? Защото той е лъжец и измамник, а
Божието Слово е истина. Така, че когато Сатана дойде при вас и ви каже: „Ти си
грешник. Ти си несретник. Може и да се предадеш и да бъдеш проклет”, Божието
Слово ви казва истината: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни
прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1 Йоан 1:9). Истината на Божието
Слово прогонва лъжата му.
Когато Сатана се опитва да ви сплаши и да ви изпълни със страх, Божието Слово
ви казва истината: „Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм
твой Бог; Ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да, ще те подкрепя с праведната Си
десница” (Ис. 41:10).
Когато Сатана иска да ви обезкуражи, понеже пътят напред изглежда несигурен,
Божието Слово ви напомня истината: „Аз ще те вразумя и ще науча на пътя, по който
трябва да ходиш; ще те съветвам, върху тебе ще бъде окото Ми” (Пс. 32:8).

Уроци по защита

Божието Слово е защита срещу злия враг. Спомням си един инцидент, който се
случи, когато бях на около 10 години, който потвърждава радикалните учения на Исус.
Живеех на около една миля от кампуса на Нюболд Колидж, малък християнски колеж в
Бинфийлд, Англия. Беше петък вечер и бях отишъл на вечерня в църквата. Не си
спомням защо моето семейство ми беше разрешило да се прибирам ходя сам в къщи.
Като се върна назад, това ми изглежда малко опасно, но ние живеехме на по-малко от

4
„Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста” (Мат.4:4).
5
„Вземете спасението като шлем, а също и меча, който дава Духът. Този меч е Божието послание” (Ефес.
6:17).

6
Гръцкото съществително logos се появява в Евреи 4:12, където се казва: „Защото Божието слово е живо,
деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни”
миля от кампуса, надолу по пътя. Както си вървях към вкъщи, минах покрай руините на
стара сграда и чух смразяващ писък. Бях ужасен! Макар и 10-годишен, аз ясно видях
ситуацията, като опит на свръхестествени сили да ме сплашат. Но тогава се случи нещо
удивитално. Думите от Псалом 23 изникнаха в съзнанието ми. Бях научил Псалом 23
като малко дете и приемах тези думи не просто като думи на Давид, но като Божие
Слово.
„Господ е Пастир мой, няма да остана в нужда… И в долината на мрачната
сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло” (ст. 1-4). Като си повторих псалма, Божието
Слово стана за мен „меч на Духа” (Еф. 6:17). Господ ме запази в пълен мир, когато
умът ми се насочи към Него (вж. Ис. 26:3). Това обещание е било истина, когато
пророкът го е записал, то е истина и днес! В онази тъмна нощ преди повече от 40
години, а и много пъти след това, аз разбрах, че Писанията са защита срещу врага.
Преди няколко години ми се обадиха по телефона дали мога да моля за
благословение над дома на някой. Както изглеждаше, една жена на име Гленда 7
наскоро бе останала вдовица и суеверието на нейната култура я беше научило, че
заминалият си дух на мъртвия й съпруг ще я посещава у дома до 40 дни след смъртта
му. Около една седмица след смъртта на съпруга й, Гленда започнала да чува
почуквания в онази част от къщата, където бил починал нейният съпруг. Въпреки, че
беше образована жена с докторат в хранителната наука и бе компетентен специалист,
тя не знаеше как да се справи с този свръхестествен феномен. Когато се подготвях да
отида до дома на Гленда, се почувствах подтикнат да взема един диск на жена ми с
песни от Писанието – „Извори на спасението”. Насърчих Гленда да го пусне у дома си
и да запази в сърцето си Божието Слово, съдържащо се в песните. На следващата
сутрин получих развълнувано обаждане от Гленда. „Почукването изчезна!” Силата на
Божието Слово беше изгонило от къщата злия дух, който я тормозеше!
Исус беше Божието Слово, превърнато в плът и Неговото Слово е все още
защита срещу Сатана. В действителност, аз ви казвам, че сега се нуждаем от Божието
Слово като оръжие срещу него, повече отколкото когато и да било друг път в историята
на нашия свят. Живеем в размирни времена, тъй като виждаме изпълнението на
пророчеството от Йоан в книгата Откровение, че „дяволът слезе при вас много разярен,
понеже знае, че му остава малко време” (Откр. 12:12).
Един от най-добрите начини да насадите Божието Слово в сърцето си, е чрез
песни от Писанието. Съпругата ми и аз ги пеем за семейното богослужение. Вярваме,
както и Исус е вярвал, че Писанията са Божието Слово и защита срещу злото и ви
насърчаваме да поставите Божието Слово в сърцето си.

Свидетелство за Исус Христос

Все пак е възможно да запомните някои важни пасажи от Писанието и въпреки

това да пропуснете тяхната най-важна истина. Религиозните водачи в дните на Исус са
мислили, че могат да намерят живот, като познават Писанията. Те станали експерти в
това какво казва Писанието. Трагедията била в това, че в своето търсене на библейско
знание, което продължило цял живот, те пропуснали целта на Божието Слово. Исус
казал: „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са,
които свидетелстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате
живот” (Йоан. 5:39, 40).
Какво смело твърдение! Исус казал: „Писанията свидетелстват за Мен!” Това е
третата важна истина, която Исус учеше за Писанията. Когато възкръсналият Исус
изнесе библейски урок на двамата ученици, които срещна по пътя към Емаус, Лука
7
Гленда е псевдоним.
записа, че „почна от Мойсей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във
всичките Писания” (Лук. 24:27).
Целта на четенето на Библията не е просто да придобием повече информация.
Нито пък просто да научим повече за Исус. Сатана и ангелите, които го последвали в
неговия бунт имат големи познания върху Библията и доста информация за Исус.
Мнозина от онези, които ще останат извън небесното царство са добре информирани за
Исус Христос. По-скоро, Исус казва, че причината да изучаваме Писанията е, за да Го
познаем лично.
Апостол Йоан ни казва, че е написал своето Евангелие точно по тази причина.
„А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в
тази книга. А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като
вярвате, да имате живот в Неговото име” (Йоан. 20:30,31). В Писанието четем, че
можем да направим повече от това просто да знаем за Исус. Искаме да имаме близка
връзка с Него, за Когото знаем, че е вечен живот. (вж. Йоан. 17:3).
Исус учеше, че Писанията са Божието Слово, че са защита срещу врага и че са
свидетелство за Него. Може и никога да не получим отговор на всички наши въпроси,
но това да имаме всички отговори не ни спасява. По-скоро, спасението идва от
познаването на Исус, нашия Спасител и Господ. Когато имаме лична, спасителна
връзка с Него, ние ще бъдем готови да слушаме внимателно радикалните учения на
Исус и ще искаме да живеем в хармония с всичко, което е учил.

Какво учеше Исус за спасението

Вероятно и вие сте получили същия имейл, който се появи в пощата ми преди
няколко месеца. Той представяше резултатите от тест по познаване на Библията,
вероятно даден на няколко деца от начално училище. Техните отговори, някои от които
ще видите по-долу, разкриват твърде конфузни идеи за Библията:
 Съпругата на Ной била Жана Д’Арк*.
 Съпругата на Лот била стълб от сол през деня, а през нощта – огнена топка.
 Мойсей се изкачил на планината Цианид, за да вземе Десетте заповеди.
 Седмата заповед е „Не признавай прелюбодейство”.
 Исус Навин водил евреите в битката при Геритол.
 Соломон имал 300 съпруги и 700 бодливи прасета**.
 Самсон победил филистимците с брадвата на апостолите.
 Посланията били съпругите на апостолите.

Макар, че този имейл вероятно е хумористична измислица, той все пак илюстрира
тревожна тенденция в нашата култура. Ние бързо се превръщаме в библейски
неграмотно общество, а децата ни израстват с все по-малко знания за великите истории
от Библията. Тъжно е, защото тези истории ни помагат да разберем важните учения на
Библията, което на свой ред ни помага да научим ценни уроци за собствения ни живот
днес (вж. Римл. 15:4).
Пасажът от Писанието, който ще разгледаме сега, е един пример за това. В глава 1
ние открихме радикалните твърдения, които Исус направил за Самия Себе Си. В глава
2 разгледахме радикалните учения на Исус за Писанията. Сега ще разгледаме какво учи
Исус за спасението.

*
На английски Жана д’ Арк е Joan of Ark, а пък Ноев ковчег е Noah’s Ark. Очевидно става дума за
омоними, с което се обяснява тази на пръв поглед абсурдна грешка. – бел.прев.
**
На английски бодливо прасе е porcupine, а наложница е concubine. – бел.прев.
 Исус поучава Никодим

Никодим бил член на Синедриона, еврейския ръководен съвет. Една вечер той
отишъл да говори с Исус. Макар че той лично бил убеден, че Исус бил изпратен от Бога
учител, не бил съвсем готов открито да се обяви за Негов последовател. По време на
техния разговор, Исус споделил с Никодим радикално учение за спасението: „И както
Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та
всеки, който вярва в Него (да не погине, но) да има вечен живот” (Йоан 3:14-16).
Случката, за която Исус споменал, се случила преди повече от 1 400 години, докато
децата на Израил са били на път към Обещаната земя. Тази значима библейска история
се намира с книгата Числа от Стария Завет. Мойсеевият брат Аарон тъкмо бил умрял.
Децата на Израил правили дълга обиколка около земите на едомците и отново били
започнали да се бунтуват срещу Бог.
„А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят
Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя. 5 И людете
говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да
измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя
никакъв хляб” (Числа 21:4, 5).
Божият народ се бил съсредоточил върху трудностите си, вместо върху своя
Избавител. Дори Божиите благословения, включително ежедневната манна, която Бог
му давал, била причина за оплакване. „И душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб”,
безочливо се оплаквали те.

Горителни змии

Следващият стих представя картина, която е смущаваща за много хора. „За това
Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много
люде от Израиля” (Числа 21:6). Човек лесно може да си състави ужасна представа за
Бог, просто от един стих – зло, отмъстително Божество, което шамаросва хората, когато
се опитат да мръднат встрани. А това ли е коректното описание на Божия характер? Не
и ако вярвате на думите на Исус, Който казва: „Който е видял Мене, видял е Отца”
(Йоан 14:9). Исус ни е казал: „Господ толкова възлюби света…” (Йоан 3:16). Е, тогава
какво става тук в Числа 21:6?
Малко преди това Мойсей бил напомнил на децата на Израил, че Господ ги е превел
„през голямата и страшна пустиня, (гдето имаше) горителни змии, скорпии и сухи
безводни земи” (Втор. 8:15). Въпреки опасностите и трудностите, които ги окръжавали,
Господ ги бил осигурил. Бил им дал храна под формата на манна, осигурил им бе вода
от скалата, запасил Ги бе от змии и скорпии. Но ето, че те се оплакваха от Бог и от
Мойсей. „Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята?” (Числа 21:5).
Негласното послание било ясно. “Искаме да не бяхме Твой народ. Молим Те,
просто ни остави сами.” И Бог уважил молбата им. Той им дал възможност да се
сблъскат с живота и смъртта без Него. Като естествена последица от тяхното
съзнателно отделяне от Бог, същите тези горителни змии, от които Той милостиво ги
пазил по време на дългото пътуване през пустинята, сега хапели хората. Можете ли да
си представите паниката, настъпила в лагера на Израил? Ето ги и тях, насред
враждебната пустиня, без да има къде да се скрият. Макар и по някакъв начин да са
успявали да оцелеят през деня, без да получат отровно ухапване, все пак е трябвало да
се сблъскат в голямата несигурност да останат невредими и през нощта. Силни викове
се носели над лагера, когато змиите хапели все повече и повече хора. Много
израилтяни погинали.
Не знаем колко дълго е продължило оплакването, но децата на Израил накрая
дошли на себе си и изпратили представител да говори с Мойсей. „Тогава людете
дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и
против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за
людете” (ст. 7).

Змията на върлината

Господ отговорил на Мойсей: „Направи си една горителна змия, и тури я на

висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив” (ст. 8). Това
изобщо не изглеждало нещо смислено. Как може подобие на проблема да даде
разрешението му? Господ искаше децата на Израил да препотвърдят поверяването си
на Него като техен Бог чрез простичък акт на подчинение.
„И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато
змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив” (ст. 9).
Това бил поглед на зависимост – да се довериш на Господ, като верен на обещанието
Си – и всички, които поглеждали, оставали живи.
Сега си представям и друг вик, който се разнася в лагера. Не на смърт, а на
живот. Вместо израз на отчаяние - израз на надежда. „Господ ни каза да погледнем към
медната змия и ще живеем. Погледни и живей! Погледни и живей!”
Несъмнено, някои не намерили смисъл нито в Божиите съвети, нито в поканата.
Така че вместо да погледнат към Божиите разпоредби, те се отклонили и затова
погинали в бунта си. Но пък някои покаяли се грешници имали куража да повярват на
Божието Слово – и да направят онова, което Бог ги накарал да направят. Чрез
простичък акт на вяра, вероятно с помощта на хората около тях, те проправили пътя си
до центъра на лагера. И там с вяра поглеждали към медната змия, в простичко
подчинение на Божието Слово, и оставали живи!

Издигнат

Стотици години по късно, Исус казал на Никодим: „И както Моисей издигна

змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син” (Йоан 3:14). Какво е
имал предвид с това? По друг повод Исус казал: „Тогава рече Исус: Когато издигнете
Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм (това което казвам), и че от Себе Си нищо не
върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря. И Този, Който ме е пратил, с Мене е;
не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно” (Йоан 8:28, 29).
Но ние все още не сме отговорили на въпроса: какво е това „издигане” на
Човешкия Син, което трябвало да се случи? Исус казал: „И когато бъда Аз издигнат от
земята, ще привлека всички при Себе Си” (Йоан 12:32). Под ръководството на Святия
Дух апостол Йоан добавил вдъхновения коментар: „А като казваше това, Той
означаваше от каква смърт щеше да умре” (ст. 33).
Забележете внимателно думите на Исус. „Така трябва да бъде издигнат
Човешкият Син”. Защо? Защото смъртта на Исус на кръста не е нещо, просто
прикрепено към евангелската история. По-скоро е самият център на Божието
спасително дело. Ето защо апостол Павел заявява: „А далеч от мене да се хваля освен с
кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за
света” (Гал. 6:14) и: „Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса
Христа, и то Христа разпнат” (1 Кор. 2:2). „Защото словото на кръста е безумие за тия,
които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила” (1 Кор. 1:18).
Исус обяснил на Никодим: „И както Моисей издигна змията в пустинята, така
трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но
да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син,
за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е
пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него” (Йоан
3:14-17).
Когато хората поглеждат към Исус с вяра, те намират живот – изобилен, в
цялата му пълнота и вечен. Плачът трябва да секне, точно както станало в стана на
Израил: не предсмъртни стонове, а възвестяване на живот; не викове на отчаяние, а на
надежда. Погледнете към обещанията, които Бог е направил. Погледнете към Исус с
вяра и бъдете живи!

Богатият млад началник

За съжаление, някои хора постоянстват в това да отхвърлят милостивото

предложение на Бог. Точно като онези, които избрали да не погледнат към медната
змия, по време на служението на Исус някои дори отблъснали спасението. Лука описва
историята на един юдейски началник, който дошъл при Исус: „И някой си началник Го
попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?” (Лука
18:18).
Това е странен въпрос, но той разкрива много за младия богат началник. Първо,
забележете какво казва той на Исус: „Благи Учителю”. Това е учтива титла, но разкрива
липса на посвещение от страна на говорителя. Някои наричат Исус „Учителю”, други
„Господи”. Този млад мъж просто Го нарича „Учител” и вероятно слага отпред думата
„благи”, просто за да спечели малко благоразположение.
Но Исус не бил впечатлен: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един
Бог” (Лука 18:18). С други думи, „Искаш ли да ме признаеш като Такъв, Какъвто съм?
Аз съм наистина Онзи, Който може да бъде наречен благ”.
Едно друго нещо ни разкрива много за този млад човек. Той попитал: „Какво
мога да направя, за да наследя вечен живот?” Нищо не можеш да направиш, за да
наследиш нещо – то е дар за онези, които имат отношения с Исус, за онези, които
гледат към Него с вяра. Ако нещо препречи пътя на нашите взаимоотношения с Исус –
нашият скептицизъм, гордостта ни, притежанията ни, каквото и да било – трябва да го
премахнем и да изберем да гледаме към Исус с вяра, за да имаме живот. За съжаление,
богатият млад началник не могъл да се лиши от имотите си и е тъжно, че никога повече
не чуваме за него.

Закхей

Отговорът на друг богат мъж е твърде различен:  „След това (Исус) влезе в
Йерихон, и минаваше през града. И, ето, един човек, на име Закхей, който беше
началник на бирниците, и богат, искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради
народа, защото беше малък на ръст. И завтече се напред и се покачи на една черница за
да Го види; понеже през оня път щеше да мине. Исус като дойде на това място,
погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
И той побърза да слезе, и прие Го с радост. И като видяха това, всички роптаеха,
казвайки: При грешен човек влезе да преседи. А Закхей стана и рече на Господа:
Господи, ето (от сега) давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм
ограбил някого, връщам (му) четверократно. И Исус му рече: Днес стана спасение на
този дом; защото и този е Авраамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да
спаси погиналото” (Лука 19:1-10).
Несъмнено в Йерихон, поради стратегическото му местоположение на търговски
път, е имало много бирници и Закхей е бил главен бирник. Вероятно е носел луксозна
мантия и сандали, направени от най-фина кожа. И въпреки това нищо от скъпото му
облекло не е имало значение, когато се покатерил на черницата. Точно, както и младият
началник, Закхей е бил богат човек, който искал да говори с Исус, но тук свършват
приликите. Вместо да се обърне към Исус с „благи Учителю”, Закхей го нарича
„Господ”. За разлика от еврейския водач, който се обърнал наскърбен, Закхей приел
Исус с радост. И вместо да се презапасява с парите си, Закхей ги раздал. „Господи, ето
(от сега) давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого,
връщам (му) четверократно” (ст. 8).
Исус му казал: „Днес стана спасение на този дом”. Защо? Защото Закхей дал
половината от онова, което притежава на бедните? Не. Но защо тогава? Защото показал
смирение, като възстановява четверократно на всеки, когото е ощетил? Отново не.
Неговите действия се единствено доказателство за неговото спасение, а не негова
причина. За Закхей и дома му настанало спасение, защото погледнал към Исус с вяра.
Той Го посрещнал с радост и Го нарекъл „Господ”. „Днес”, казал Исус, „стана
спасение на този дом защото и този е Авраамов син. Понеже Човешкият Син дойде да
потърси и да спаси погиналото” (ст. 9, 10).
Исус завършил мисията Си да намери и спаси погиналото чрез издигането Си,
точно както Мойсей издигнал змията в пустинята. Пророчеството за Исус било
изпълнено: „И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си”
(Йоан 12:32).
Не всеки ще избере да погледне към Исус и ще живее. Някои съзнателно ще се
отклонят и ще умрат в греховете си. Всеки от нас трябва да вземе решение, едно или
друго, но който избере да гледа към Исус с вяра, ще живее.

Пророци и апостоли

Бог е дал свидетелства чрез пророците и апостолите за мисията на Исус

Месията. 700 години преди Исус да бъде роден Исая пророкувал: „Но Той биде наранен
поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него (дойде)
наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се
заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него
беззаконието на всички ни” (Исая 53:5, 6).
Йоан Кръстител посочил Исус и заявил: „Ето Божият Агнец, Който носи греха
на света!” (Йоан 1:29). Апостол Петър, свидетел на изпълнението на пророчеството на
Исая, засвидетелствал: „Който, бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не
заплашваше, но предаваше (делото си) на Този, Който съди справедливо; Който сам
понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете,
да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте” (1 Петр. 2:23, 24).
Когато Савел от Тарс бил напълно убеден, че Исус е Христос, това променило
собствения му живот и той написал следните думи към последователите на Исус в Рим:
„Но Бог препоръчва Своята към нас любов, в това, че когато бяхме още грешници,
Христос умря за нас” (Рим. 5:8). Савел, по-късно наречен апостол Павел, знаел за какво
говори. Той бил враг на Исус, преследващ Неговите последователи. В писмо до
Тимотей той пише: „Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус
дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз” (1 Тим. 1:15).
 Ето защо апостолът се радвал, когато написал следните думи до християните в
Рим: „Защото, ако изповядваш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето
си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се
оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. Защото Писанието казва: „Никой, който
вярва в Него, не ще се посрами”. Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото
същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото
„всеки, който призове Господното име, ще се спаси” (Рим. 10:9-13).

Кръщението и дарът

Как ние публично заявяваме нашето приемане на Исус като личен Спасител?
Отговорът е много ясен както в ученията, така и в примера на Исус. Исус каза: „Който
повярва и се кръсти ще бъде спасен” (Марк. 16:16) и: „Идете, прочее, научете всичките
народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух” (Мат. 28:19).
Кръщението е както изповядване на нашите грехове, така и потвърждение за
това, че сме приели Исус за наш Спасител. Когато Исус отишъл да бъде кръстен от
Йоан Кръстител в река Йордан, Йоан се опитал да Го възпре: „Аз имам нужда да се
кръстя от Тебе, и ти ли идеш при мене? (Мат. 3:14). Исус не е имал грехове, които да
изповядва и затова не е имал нужда от Спасител. Йоан е бил прав за това, но
забележете отговора на Исус: „Остави (Ме) сега, защото така ни е прилично да
изпълним всичко що е право” (ст. 15).
Исус е дал пример за всички онези, които ще Го последват в стъпките Му. Ето
защо Петър проповядвал на Петдесятница: „Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в
името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Святия Дух”
(Деян. 2:38).
Бог има особен дар за всеки човек, който изповядва Исус за Спасител, като се
кръщава. Погледнете отново Деяния 2:38: „Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в
името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Святия
Дух”.
Точно това се случило с Исус при кръщението Му. „И като се кръсти, Исус
веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Дух, че слиза
като гълъб и се спускаше на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е
възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:16, 17).
Бог не е изпратил Своя Син на света, за да го погуби, а да го спаси чрез Него.
Господ толкова обича света – и това включва и теб – че даде Своя Единороден Син, за
да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Така че оставете вика да се разнесе из лагера. Нека се разнесе из църквата. Нека
се разнесе над вашия град. Нека се разнесе по света. Не като ридание на смърт, а като
провъзгласяване на живот. Исус, Човешкият Син, е дошъл да потърси и спаси
погубеното. Погледнете към Исус с вяра и бъдете живи.

Какво учеше Исус за Своето завръщане

Семейството ни си е сменяло жилището повече пъти, отколкото всеки един от нас

би искал да си спомня. Всички знаем, че това е огромна работа. Въпреки това, едно от
предимствата на преместването е, че винаги преоткриваш ценни съкровища – неща,
които от години са били потулени някъде, сега се откриват.
 Съпругата ми и аз намерихме едно такова съкровище, докато опаковахме нещата си
за преместване преди няколко години. То беше записано на касета. Знам, че не звучи
кой знае какво – особено след като записите на касети вече са рядкост. Въпреки това, за
нашето семейство тази касета струваше колкото злато. Защото това беше запис на
синовете ни, Кристофър и Джонатан, когато бяха малки момчета. Те пееха песен, която
Кристофър беше научил в детската градина. Ето и текста на песента:
„Един ден ще погледна аз нагоре и ще видя, че Исус за мене идва,
седящ на облак бял, със святите Си ангели блестящи.
И, о, тогава, ще възкликвам и ще пея: Слава! Слава! Слава!
Той дойде, нашият небесен Цар: Слава! Слава! Слава!”
Осъзнавайки или не, нашите синове споделяха радикалното учение на Исус за
Неговото завръщане в слава. Второто идване на Исус е една от най-ценните истини на
цялата Библия. Това радикално учение кара много хора да кажат: „Слава! Слава!
Слава!”. И въпреки това, то произвежда много странни идеи, които хората имат за
Неговото завръщане – как Той ще се върне на тази земя, как ще изглежда това или дали
Той изобщо ще дойде. Разглеждайки радикалното учение на Исус за Неговото
завръщане, аз съм го разделил на три части: добрите новини, лошите новини, най-
важните новини.

Добрите новини

Първо, добрите новини: завръщането на Исус е сигурно. Това е нещо, което си

струва да се запомни. Когато Исус говореше на учениците Си в горницата, Той им каза:
„Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми
има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви
приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при
Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие” (Йоан 14:1-3, шрифтът е добавен).
Гръцкият глагол, преведен като „пак ще дойда” буквално може да бъде преведен като
„идвам отново”. Сегашното време, което се отнася за бъдещето, внушава, че Неговото
завръщане е толкова сигурно, сякаш вече се случва!
В друг разговор с учениците Си, само няколко дни преди разпъването Му, Исус
казва: „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще
бъде пришествието на Човешкия Син” (Мат. 24:27). Славното завръщане на Исус,
подобно на светкавица, която пресича небето, ще се случи. Неговото повторно идване
не е под въпрос.
„Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат
всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и
голяма слава” (Мат. 24:30). Завръщането на Исус е сигурно и ще бъде видимо – като
светкавица, пронизваща тъмното небе. Апостол Йоан подкрепя тази истина: „Ето, иде с
облаците; и ще Го види всяко око” (Откр. 1:7).
Исус даде на апостол Павел специално откровение за второто Му идване, записано
в 1 Солунци 4:15-17: „Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които
останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам
Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба;
и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще
бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще
бъдем всякога с Господа”.
Понеже завръщането Му е сигурно, Исус съветва Своите последователи: „Затова
бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде”
(Мат.24:44). Няма нищо несигурно за радикалното учение на Исус по отношение на
Неговото завръщане. Неговото видимо, осезаемо и драматично второ пришествие е
сигурно. Човешкият Син идва и това е добрата новина.
Няколко години съпругата ми работеше като сестра в акушеро-гинекологичен
кабинет. През това време тя имаше контакт с много бременни жени, повечето от които
не са знаели точната дата на раждане на техните бебета. Някои от тях дори не знаели,
че са бременни, когато идвали в кабинета за първи път. С напредването на седмиците и
месеците на бременността, ставало все по-очевидно, че бебето идва. Хората могат да
видят знаците и знаят, че раждането на бебето е сигурно.
Исус ни казва: „Завръщането Ми е определено. Можете да видите знаците”. Можем
да прочетем за това в Матей 24:4-13: „Пазете се да ви не заблуди някой; защото
мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. И ще
чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тия
неща трябва да станат; но това още не е свършекът. Защото ще се повдигне народ
против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. Но
всичко това ще бъде само начало на страдания, Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви
убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име. И тогава мнозина
ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много
лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Но понеже ще се умножи
беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще
бъде спасен”. Последният знак, показващ Неговото завръщане, който Исус споменава,
вече си изпълнява: „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата
вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът” (ст. 14).
Според Исус, макар че никой не знае деня и часа на Неговото завръщане, можем да
разпознаем, че то идва. Това, приятелю, е добрата новина.

Лошите новини

Ние, обаче, също така трябва да имаме предвид някои лоши новини, които Исус е
проповядвал по повод на Неговото второ идване. Мнозина от изявените Му
последователи няма да бъдат готови за това. Исус представя притчата за сватбата, за
да го илюстрира. „Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които
взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха
неразумни и пет разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло
със себе си. Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си”
(Мат. 25:1-4).
Тази сватба представлява сигурното завръщане на Исус. Всичките 10 девици чакали
завръщането на младоженеца, имали светилници и масло в тях. Така всички от тях в
някакъв момент са получили помазанието на Божия Дух.
„И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха. А по
среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете! Тогава
всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си. А неразумните рекоха на
разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват. А разумните
в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при
продавачите и си купете. А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и
готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. После дохождат и другите
девици и казват: Господи! Господи! отвори ни. А той в отговор рече: Истина ви казвам:
Не ви познавам. И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият
Син ще дойде]” (ст. 5-13).
В Исусовата притча, 50 процента от изявените Му последователи не били готови за
Неговото завръщане. След това, в следващата притча – тази за талантите – 33 процента
от слугите не били готови. Мисля си, че Исус не е искал да ни даде истински, измерим
процент, но все пак един урок е изумително ясен: не всички, които изповядват, че са
Негови последователи ще бъдат готови за Второто пришествие. Това, приятелю, е
лошата новина.
Преди известно време чух една история за трима мъже, които стояли с куфарите си
на перона на гарата. Те били толкова погълнати от разговора, че не виждали нищо от
това, което се случвало около тях. След няколко минути на гарата дошъл влакът.
Пътниците слезли. Новите пътници се качили на влака. Но никой от тримата мъже
изглежда не забелязал. Те просто продължавали напрегнатия си разговор. Накрая
свирката изсвирила и влакът тръгнал. Изведнъж, на перона започнало трескаво
движение. Двама от мъжете грабнали куфарите и започнали да бягат след влака. Влакът
набирал скорост. Двамата мъже тичали със всичка сила, метнали куфарите през
отворената врата и едва успели да се качат, когато влакът напуснал гарата.
Третият мъж, който останал неподвижен на перона, гледал към заминаващия влак и
изведнъж избухнал в смях. Началникът на гарата, който наблюдавал цялата ситуация,
не могъл да сдържи любопитството си. Отишъл до непознатия човек, който се смеел и
му казал: „Господине, озадачен съм. Видях, че двамата ви спътници тичаха да хванат
влака и едва се качиха на влака, преди той да напусне гарата. После ви видях да стоите
тук и изведнъж започнахте да се смеете. Просто не разбирам. Кое е смешното?”.
Успокоявайки себе си, човекът погледнал началника на гарата и казал: „Разбирам, че
ситуацията не ви е изглеждала много смешна, господине. Но тези двамата бяха дошли
да ме изпратят. Аз трябваше да се кача на влака!”
Тези трима мъже се разсеяли толкова много, че накрая никой от тях не бил на
правилното място. Двамата мъже хванали влака, на който не трябвало да бъдат, а
пътникът все още стоял на перона. Тази история като цяло кара хората да се усмихнат,
но си мисля, че няма нищо смешно, когато си мислим за хора, които не са готови за
завръщането на Исус. Още повече, че този, който може „да изпусне влака” би могъл да
бъде някой, когото обичате,. Мисля, че за всеки, останал „да чака на перона”, когато
Исус дойде, това ще бъде трагедия. Въпреки това, мнозина от нас, които наричат Исус
„Господ” ще изпуснат влака. Това, всъщност, е лошата новина.

Най-важните новини

Видяхме, че Исус е учил, че Неговото завръщане е сигурно, но не всички, които

претендират за Неговото име ще бъдат готови за това събитие. И така, коя е най-
важната новина, която Исус е съобщил за Своето завръщане? Тази, че Исус иска ти да
си готов…Той иска всеки един от нас да бъде готов. Намираме същото това радикално
учение в същата част на Писанието, започваща с Матей 24:36: „А за оня ден и час
никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец”. Забележете, че
въпросът не е дали Исус ще се завърне, а кога. На този въпрос Исус дава следния
отговор: „Само Отец знае.”
„И като бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото,
както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до
когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така
ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Тогава двама ще бъдат на полето; единият
се взема, а другият се оставя. Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а
другата се оставя. Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ”
(Мат. 24:37-42).
Много хора се учудват на този пасаж. Някои твърдят, че ще дойде време, когато
онези, които са праведни, ще бъдат „грабнати” на небето, оставяйки мнозина след себе
си, които ще имат втори шанс да решат да последват Христос. Тази идея, обаче, е
опасна заблуда. Тя може да изкуши някой да каже: „Ще чакам истинските добри хора
да бъдат взети и след това ще организирам живота си, за да бъда спасен и аз”. Но ако
изследваме отблизо радикалните учения на Исус за Неговото завръщане, ще открием,
че това, което Той е казал, че ще се случи, не е тайно взимане на светиите, като се даде
втори шанс за спасение на другите.
Исус сравнил времето на Неговото идване с дните на Ной. В продължение на 120
години Ной предупреждавал хората, които живеели по негово време и въпреки това те
били изненадани от потопа. Продължили да си живеят спокойно до деня, в който Ной
влязъл в ковчега и не узнали за потопа, докато той не дошъл и не ги отнесъл всичките.
От това радикално учение става ясно, че всички, които били „отнесени”, са онези,
които не били готови – онези, които погинали.
Тази картина става още по-ясна, когато погледнем към паралелния пасаж в
Евангелието на Лука. „И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на
Човешкия Син; ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в
ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички. Така също, както стана в Лотовите дни;
ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, а в деня, когато Лот излезе от
Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички” (Лука 17:26-29). Не
съществува втори шанс за онези, които са останали. Те били унищожени, точно както
се е случило и в Ноевото, и в Лотовото поколение. Само малцина били оставени и
спасени, докато всички други се отклонили и били унищожени.
Всичко по отношение на Исусовото учение за Неговото завръщане в Матей 24 се
появява в стих 44: „Затова бъдете и вие готови”. Той идва. Завръщането на Исус е
сигурно. Въпреки, че времето за това не се знае, най-важната новина е тази: Исус иска
да бъдеш готов.

Горски пожари

Когато живеехме в планините на южна Калифорния, бяхме свикнали на горските

пожари, които се появяват през сухите летни месеци. Едно лято пожарът дойде на
половин миля от нашата къща. Беше фантастична гледка. Пожарът помете южната
страна на хребета, точно над върха и беше на път към нашата къща. Пожарникарите
бяха добре подготвени, с добре разположени пожарни камиони. Дойде въздушна
подкрепа под формата на малки двумоторни самолети, хеликоптери и голям самолет,
който хвърли забавител на горенето.
Докато стоях навън, зяпайки пиротехническата демонстрация, съпругата ми бе
заета в къщи. Събирайки всички важни документи, тя изнесе 15-20 семейни
фотоалбуми и ги постави в багажника на колата. След това опакова по един кат дрехи
за всеки от нас. Докато аз наблюдавах, тя приготвяше. Аз бях свръхзает. Но тя беше
готова.
Толкова е лесно да бъдеш свръхзает с незначителни неща. Пиротехнически
демонстрации, светкавици, хеликоптерни номера ни грабват вниманието и ни разсейват
от ежедневната подготовка за завръщането на Исус. Аз си мисля, че повечето хора
наистина искат да бъдат готови. Макар да сме чели, че мнозина от изявените
последователи на Исус няма да бъдат. Е, тогава как се подготвяме да бъдем готови?
Намираме отговора в притчата за 10-те девици. На онези, които не са били
готови, Исус казва: „Не ви познавам” (Мат. 25:12). Ако тези, които не познават Исус, не
са готови, то тогава начинът да бъдеш готов е да познаваш Исус. Ето защо Той се
молеше: „А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус
Христос, Когото си изпратил” (Йоан 17:3). Животът е в познаването на Исус. „И
свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син.
Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот” (1 Йоан.
5:11, 12).
Ако искате да последвате съвета на Исус да бъдете готови, то тогава трябва да
бъдете сигурни, че Го познавате и че Той ви познава. Мъдрите девици поддържаха
отношението си с Него, грижейки се за „пламъка в светилника”. Безумните девици са
познавали Бог в миналото, но са позволили на пламъка във връзката им да изчезне.
Така че, ако трябва да се подготвя днес, то аз трябва да познавам Исус днес и всеки
ден, като чакам Неговото сигурно завръщане.
Разбира се, това води до въпроса: „Как мога да знам, че имам правилно
отношение с Исус? Има ли начин да бъда сигурен? Отговорът е ‘да’. Исус каза: „Не
всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който
върши волята на Моя Отец, Който е на небесата” (Мат. 7:21). Здравата връзка с Исус
ще се прояви в радостно покоряване на Неговите заповеди.
Лесно е да тълкуваш погрешно това учение на Исус. Той не казва, че делата,
които вършим, ще ни спасят. Ако това беше така, за никой от нас нямаше да има
надежда. Казано много просто, ако имате Исус, имате живот и когато имате Исус, вие
ще правите нещата, които Той казва, защото Го обичате.
Взаимоотношението с Исус Христос е опитност, която променя живота. Ако сте
приели Исус Христос за личен Спасител и Господ, вие имате вечен живот. Вие сте
готови за Неговото сигурно завръщане. Това е най-важната новина от всички, защото
Исус иска да сте готови. Той копнее да изпитате онова, което се казва в остатъка от
песента, която моят син, Кристофър, научи преди много години:
„Гавриил ще засвири с тръбата, събуждайки заспалите долу.
В красота те ще възкръснат, за да видят Исус в небесата.
Тогава ще възкликвам и ще пея: „Слава! Слава! Слава!”
Нашият небесен Цар дойде. „Слава! Слава! Слава!”
Исус иска ти да бъдеш готов за този ден! Той иска да се включиш в хора, който
пее: „Слава! Слава! Слава!” Ако искаш да бъдеш готов за този ден, то тогава бъди
готов днес. Довери се на Исус, нашия Спасител днес.

Какво учеше Исус за съботата

Какво бихте отговорили, ако ви кажех: „Реших да премахна шестата заповед”?

„Но това е смешно!”, бихте ми отговорили. „Не може просто да премахнеш една от
Десетте заповеди”.
Какво би станало, ако ви кажа, че съм част от голяма и влиятелна група от хора,
които всъщност са взели това решение? По-скоро бихте протестирали: „Няма значение.
Никой човек или група от хора нямат власт да променят Божиите заповеди”.
Вие бихте били абсолютно прави и Исус би се съгласил с вас. Той винаги е почитал
заповедите на Бог. Той каза: „Както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в
Неговата любов” (Йоан 15:10). Исус също така порица религиозните водачи на своето
време: „А защо вие нарушавате Божията заповед заради своята традиция?” (Мат. 15:3).
Сигурен съм, че Исус би казал абсолютно същото днес на онези, които искат да
изоставят която и да било заповед на Бог и да я заменят с човешки идеи или традиция.

Десетте заповеди

Бог започва Десетте заповеди със следните думи: „Аз съм Иеова твоят Бог, Който те
изведох из Египетската земя, из дома на робството” (Изх. 20:2).
  Да нямаш други богове, освен Мене (ст. 3).
 „Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе,
или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се
кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който
въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото
поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения
на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди” (ст. 4-6).
 „Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да
счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му” (ст. 7).
 „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш
всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не
вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни
слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;
защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в
тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го
освети” (ст. 8-11).
 „Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти
дава Господ твоя Бог” (ст. 12).
 „Не убивай” (ст. 13).
 „Не прелюбодействай” (ст. 14).
 „Не кради” (ст. 15).
 „Не лъжесвидетелствай против ближния си” (ст. 16).
 „Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито
слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е
нещо, което е на ближния ти” (ст. 17).
Сигурен съм, че Бог иска от нас да зачитаме всичките 10 заповеди, но за мен е
интересно, че само една от тях започва с думата „помни”. „Помни съботния ден, за да
го освещаваш” (ст. 8). Може ли Бог да е знаел, че някой или някаква група ще
претендира да има власт да премахне една от заповедите? Много християни казват, че
съботата не трябва вече да се спазва. Казват, че заповедта за съботата вече не е
приложима за новозаветните християни. И вярвам, че много от тях са искрени. Те
повдигат два въпроса за съботата, които мисля, че трябва да разгледаме.

Два въпроса

Първият въпрос включва поръката, която Исус дал на учениците Си. Някои казват,
че след възкресението Си, Исус никога не ги е насочвал конкретно да продължават да
спазват седмия ден на седмицата като Шабат. От друга страна, също така може да се
каже, че след възкресението Си, Исус никога не е учил учениците Си да спрат да
спазват съботата. Така че, да основаваме нашето приемане или отричане на съботата
върху онова, което Исус не е казал, не изглежда много солидна основа, на която да
застанем.
Вторият въпрос произтича от един случай, при който Исус цитира заповедите. В
предходната глава разгледахме историята за богатия млад началник, записана в Лука
18:18-23. Някои посочват, че в разговора Си със заможния млад началник, Исус
пропуснал да спомене четвъртата заповед наред с другите. Следователно те
заключават, че вече не е необходимо да си „спомняме” съботата. В един момент от
Своя разговор с еврейския началник, Исус казал: „Знаеш заповедите: ‘Не
прелюбодействай’, ‘Не убивай’, ‘Не кради’, ‘Не лъжесвидетелствай’, ‘Почитай майка
си и баща си’” (ст. 20).
 Исус цитирал седмата, шестата, осмата и деветата и петата заповеди в този ред.
Може ли този текст да бъде използван за доказателство, че Исус вече не очаква от
новозаветните християни да си спомнят съботния ден, да го почитат? Едва ли. Но
макар, че е вярно, че Исус не цитира четвъртата заповед, Той не цитира и:
 Първата заповед: „Да нямаш друго богове освен Мене”.
 Втората заповед: „Не си прави кумир”.
 Третата заповед: „Не изговаряй напразно името на Господа това Бог”.
 Десетата заповед: „Не пожелавай”.
Ако се съобразяваме с логиката, че само онези, които Исус е цитирал, все още
важат, то тогава ще можем да се отървем и от останалите заповеди, които Исус е
пропуснал. Това здрава логика ли е, да спорим, че никоя от тези заповеди не е
обвързваща? Напротив, самият Исус каза: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша
закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня” (Мат. 5:17). Така че
въпросът е, какво би искал Исус да знаем за заповедта, започваща с думата „помни” и
как тя е свързана с Неговия живот?

Исус и съботата

Какво е учил Исус за съботата? Не можем да се съмняваме, че Исус е почитал

съботата по време на Своя земен живот. Лука е записал: „И по обичая си влезе в
синагогата един съботен ден и стана да чете” (Лука 4:16). Исус редовно е помнил
четвъртата заповед, съботата. Било е Негов обичай да ходи в синагогата в съботен ден.
И е очаквал и от последователите Си да помнят съботния ден. Казва го ясно, когато
пророкува разрушението на Йерусалим: „При това, молете се да се не случи бягането
ви зиме или в съботен ден” (Мат. 24:20).
В действителност, Исус е искал да помогне на хората да разберат истинското
значение на съботата. Религиозните водачи от Неговото време бяха осакатили съботата,
като я бяха заградили от безброй измислени правила и наредби. С тези правила
съботата беше станала тежест за хората и Исус копнееше те да преоткрият истинското
значение на Божия свят ден. Неговото радикално учение за съботата ни предизвиква да
открием истинското значение на тази велика заповед на Бог.

Съботата е направена за човека

Не се съмнявам, че еврейските лидери по времето на Исус са имали добри

намерения, когато са създали всички допълнителни правила и наредби за това, как да се
спазва съботата. Те искали да бъдат сигурни, че тя ще бъде правилно почетена. Но
вместо да опазят съботата, те я превърнали в нещо, което тя никога не е била
предназначена да бъде. Те превърнали Божия свят ден в тежест и когато видели
учениците на Христос да късат зърната, докато минавали през полето в събота,
фарисеите заключили генерално: „Те нарушават съботата. Това не е позволено! Според
нашите човешки приложения към четвъртата заповед, това е нарушение”.
Исус отговорил: „Съботата е направена за човека, а не човек за съботата” (Марк
2:27). Той е можел да говори авторитетно, защото е бил „Господар на съботата” (ст. 28).
Апостол Йоан ни казва, говорейки за Святия Дух, че всички неща са сътворени от
Словото, същото Слово, Което стана плът и обитаваше между нас (Йоан 1:13,14).
Безначалният Син на Бога, Словото, Което дойде в плът като Исус от Назарет, беше
Този, Който създаде съботата като заключителен акт на Своето съзидателно дело. „Така
бяха завършени небето и земята, и цялото им войнство.  И на седмия ден, след като Бог
завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които
беше извършил. И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от
всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил” (Бит. 2:1-3).
Божият Син създаде съботата, благослови я и я освети. „Така че Човешкият Син е
господар и на съботата” (Марк 2:28). Според Самия Исус, Той е създал съботата за
човечеството. Бог възнамерява тя да бъде време за благословение, а не тегота.
В шест дни вършим работата си и ако не беше заради благословението на съботата,
мнозина от нас вероятно биха се трудили седем дни в седмицата. Ние се нуждаем от
съботата. Тя не е допълнително задължение, което усложнява нашия изнурителен
живот – тя е благословение! И по много причини:
 Ние се нуждаем от съботата като време за благословение, за да си спомним
кои сме и кой е Бог.
 Ние се нуждаем от съботата, за да помним, че животът ни е повече от комична
случайност.
 Ние се нуждаем от съботата, за да помним, че нашето ежедневие е повече от
това да печелиш пари.
 Ние се нуждаем от съботата, за да помним, че нашето бъдеще е нещо повече от
това да се пенсионираме.
Съботата не е само време за благословение за нас като индивиди. Тя е и време за
благословение на другите, като позволяваме на Бог да благославя другите чрез нас.
Исус каза: „Затова е позволено да се прави добро в съботен ден” (Мат. 12:12). Това
изглежда странен коментар, докато не осъзнаем, че фарисеите виждаха дори делата на
услуга и милост в събота като нарушение на съботната заповед. Но Исус каза: „Не,
съботата е направена за човека - затова е позволено да се прави добро в съботен ден”.
Ако видите някого в нужда, няма по-добро време Бог да благослови този човек чрез
вас, отколкото в събота.

Благославяне на моя съсед

Спомням си една събота, когато се прибрах у дома от църква в нашата къща в

Уескосвил, Пенсилвания, видях съседа ни, Майкъл Хенри, да стои пред колата си,
наведен над отворения двигател. Това обикновено е знак, че има проблем. Ако колата
не върви, хората гледат под капака, дори и да нямат идея какво търсят! Така, че аз му
подвикнах: „Какво става, Майк?”
„О”, каза той, „акумулаторът е. Изтощен е!” Спрях колата си, отидох в гаража,
взех си съединителните кабели, отидох зад волана и подкарах към алеята му. След
няколко минути бяхме скачили кабелите и колата му запали.
Махнах му за довиждане и той каза: „Наистина оценявам помощта ти! Нямаше да те
помоля за помощ, защото знам, че това е твоята събота”. Оцених чувствителността му.
Ако ме беше помолил да ремонтирам банята му, щях да предложа да променим деня.
Но той беше в беда. Имаше нужда от помощ и бях щастлив да му подам ръка, защото
съботата е време на благословение. Тя не е само повод ние да бъдем благословени; тя е
повод, когато можем да прострем благословението към хората около нас. Всеки
съботен ден благославяйте някого. Посещавайте хора в болницата. Поканете някого,
който е самотен да се поразходи със семейството ви. Споделете обяда си с някого и го
правете със съзнанието, че преживявате истинското значение на съботата. Тя е време за
благословение, точно както учеше Исус.

Преобръщане на традициите
 Исус учеше, че съботата не е само възможност за благословение, но и време за
изцеление. Четейки доклада на евангелието, откриваме, че Исус умишлено е изцелявал
хора в съботния ден. Той е знаел, че делата Му ще предизвикат опозиция от страна на
религиозните водачи и че те ще Го обвинят в нарушаване на съботата. Исус можеше да
чака да направи това и в друг ден, но Той не можеше да позволи истината за съботата
да продължи да бъде изопачавана от човешките традиции. Той искаше хората да знаят,
че съботата е както ден за благословение, така и ден за изцеление.

Човекът при къпалнята във Витезда

Апостол Йоан е записал история за изцеление в събота: „След това имаше

юдейски празник и Исус отиде в Йерусалим. А в Йерусалим, близо до овчата порта, се
намира къпалня, наречена по еврейски Витезда, която има пет преддверия. В тях
лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, които чакаха да се раздвижи
водата. Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а
който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато болест и да
беше болен. И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. Исус, като го
видя да лежи и узна, че от дълго време вече боледувал, му каза: Искаш ли да
оздравееш? Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята,
когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мен. Исус му каза:
Стани, вдигни постелката си и ходи. И човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и
започна да ходи. А този ден беше събота” (Йоан 5:1-9).
Защо, мислите, Исус е поискал от мъжа да вдигне постелката си? Можете ли да
си представите как е миришела тази постелка? Аз вероятно бих казал: „Стани и ходи.
Забрави за постелката”. Но Исус каза: „Стани, вдигни постелката си и ходи”. Наистина,
защо мислите, че Исус даде това нареждане?
Намираме отговора в Йоан 5:9: „А този ден беше събота”. Исус нарочно насочи
вниманието към изцелението. Той знаеше, че религиозните водачи ще Го критикуват и
това стана почти незабавно: „Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; и не ти е
позволено да вдигнеш постелката си” (ст.10). Те напълно пропуснаха възможността да
възхвалят Господното име. Този човек бил паралитик от 38 години и сега бил изцелен,
но религиозните лидери напълно забравили за това. Всичко, което можели да видят,
било нарушаването на техните съботни правила.
Исус изявил чудото Си въпреки тяхната опозиция. Той изцелил мъжа, въпреки
упреците, които би получил. Защо? Защото съботата е време за изцеление. Исус не би
толерирал изкривена гледна точка за съботата. Бог бе дал съботата за благословение, а
не като тегота.

Сакатата жена

Нека да погледнем второто чудо, което Исус умишлено извършил в събота. Тази
история се появява в Лука 13:10-17.
„И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и, ето, една жена, която
имаше дух, който й беше причинявал немощ за осемнадесет години; тя беше сгърбена и
не можеше никак да се изправи. А Исус, като я видя, повика я и й каза: Жено,
освободена си от твоята немощ. И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и
славеше Бога.  А началникът на синагогата, като негодуваше, че Исус я изцели в
събота, заговори на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях
идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден. Но Господ му каза: Лицемери! В събота
не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и не го ли завежда да го
напои? А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не
трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден? И като каза това,
всичките Му противници бяха посрамени и цялото множество се радваше за всички
славни дела, които се вършеха от Него.”
От този пример на Исус научаваме, че не само е позволено да правим добро в
събота; позволено е и да изцеляваме в събота. В действителност, съботата е време,
когато трябва да се появи изцеление. Няма по-добър случай, отколкото съботата, за да
бъдеш изцелен. Това е радикалното учение на Исус.

Човекът с изсъхналата ръка

Друга събота Исус влязъл в синагогата и забелязал един човек, който имал
изсъхнала ръка. Историята е записана в евангелието на Марк. Ако четете между
редовете, тя изглежда като нагласена. Религиозните водачи в действителност били
поставили този човек в събранието като капан за Исус. „И Го наблюдаваха дали ще го
изцели в съботен ден, за да Го обвинят. Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи
се в средата. А на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден или да се
прави зло? Да се спаси ли живот или да се погуби? А те мълчаха. А като ги изгледа с
гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си
ръката. Той я протегна и ръката му оздравя. И фарисеите, като излязоха, веднага се
наговориха с иродианите против Него, как да Го погубят” (Марк 3:2-6).
Незаинтересовани от истинското значение на съботата, тези религиозни водачи
били уловени в наредбите, създадени от човеци, които те превърнали в заговор срещу
Божия Син - първо, за да Го хванат в нарушение на техните изкривени представи за
съботата и след това да Го убият заради това. Нищо чудно, че Исус бил „наскърбен
поради закоравяването на сърцата им”.
Каква трагедия! Но също така е трагедия, ако ние пропуснем истинското
значение на съботата. Можем да паднем в капана на освещаването на съботата, просто
защото „така е правилно да се постъпва”, просто за да изпълним някакви законнически
задължения. Или можем да не помним съботата изобщо, вярвайки в човешката
традиция, че повече няма нужда да спазваме съботата.
Радикалното учение на Исус за съботата е ясно. Съботата е време за
благословение и изцеление. Тогава защо има толкова много хора – дори християни, –
които са забравили думите на Исус за делото на Сатана да подмамва: „Ваш баща е
дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време
човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той
говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата” (Йоан 8:44).

Лъжи в градината

Какви са първите лъжи, които Сатана казал на нашите прародители в Едемската

градина? Той представил поне две. „А змията беше най-хитра от всички полски
зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не
ядете от всяко дърво в градината? Жената отговори на змията: От плода на градинските
дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не
ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията каза на жената:
Никак няма да умрете” (Бит. 3:1-4).
Това е първата лъжа: „Никак няма да умрете”. Ние ще изследваме последицата
от тази лъжа в последната глава, когато разглеждаме радикалното учение на Исус за
смъртта. Но Битие 3:5 записва втората заблуда: „Но Бог знае, че в деня, когато ядете от
него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото”.
Забелязахте ли втората лъжа? „Ще бъдете като Бога”. Според пророк Исая, това
неуместно желание било провалът на Сатана. Той искал да бъде подобен на Бог. Исая
дал следното вдъхновено свидетелство: „Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на
зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? А ти казваше в сърцето
си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на
планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще изляза над
висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:12-14).
Изкушението на Сатана към първото семейство било да бъдат като Бог. Той
искал да ги убеди, че ще придобият божествена сила и власт. Звучи логично, че
заповедта, която той определено иска от нас да забравим, е онази, която говори за Бог,
нашия Създател. Съботата е седмичното напомняне, че ние не сме Бог. Ние не сме се
самосъздали. Нито пък сме резултат от някаква космическа случайност. Чуйте отново
призива на нашия Създател: „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да
работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа
твоя Бог ….защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що
има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го
освети” (Изход 20: 8-11).

Дарът на Създателя

Съботата е велик дар от ръката на нашия Създател. Исус не се е отървал от

съботата. Напротив, Той я е създал. Той е Господар на съботата. И Той не е казал на
последователите Си да забравят съботата. Нито една дума в Писанието не посочва, че
Исус призовава последователите Си да изоставят съботата. Напротив, радикалното
учение на Исус ни припомня, че съботата е време за благословение и изцеление.
Последователите на Исус се нуждаят от съботата! Тя е ценен дар от нашия Създател и
Изкупител да ни напомни за това кои сме и Кой е Той.
Нуждаете ли се от благословение и изцеление в живота си? Няма по добро време
да изпитате благословение, от съботния ден. И няма по-добро време да усетите
изцеление, от съботния ден, защото съботата е определен от Боган ден за
благословение и изцеление.
Ето защо е добре за нас да се събираме за поклонение всяка събота. Да, можем да
Му се покланяме и сами. Можем да отидем в планината или в пустинята да прекараме
време насаме с Него, спомняйки си кои сме ние и Кой е Той и понякога това е важно и
подходящо. Но и също така е добре за нас да се събираме в съботния ден, защото
когато се покланяме заедно, можем да преживеем благословение и изцеление като
общество.
 Можем да преживеем благословение като събратя заедно.
 Можем да преживеем благословение, като носим един другиму теготите си.
 Можем да преживеем изцеление от стреса и безпокойствата, като възложим на
Бога всичките си тревоги и грижи, защото Той се грижи за нас.
 Можем да преживеем изцеление от усещането си за самота и отчуждение, като
се събираме в Исусовото име.
 Можем да преживеем изцеление за нашите емоции и тела, като идваме с вяра и
търсим Божиите обещания.
Да, съботата е време за благословение и изцеление. Нашият Създател ни е казал да
помним съботния ден, защото ни обича. Той иска да ни благослови и изцели. Това е
радикалното учение на Исус.
 Какво учеше Исус за съда

Когато бях на 12 години, трябваше да застана пред съдия и все още си спомням
колко бях ужасен. Коленете ми се подгъваха, пот се стичаше по гърба ми и имах
ужасното усещане за предстояща гибел. А никога не бях правил нищо лошо! Бях
призован в съда, просто защото някой беше откраднал моя велосипед от паркинга на
местния плувен басейн.
Спомням си колко малък се почувствах пред съдията, който седеше над мен зад
една дървена преграда. За мен той изглеждаше като голям орел, кацнал на дърво, готов
да се стрелне надолу. Близо до дясната му ръка имаше дървено чукче, което си
представях, че може да използва да ме удари по главата. Сигурен съм, че то не стоеше
там за тази цел, но въпреки това беше плашещо. Общо взето, това беше много
травмиращ опит за мен.
Мнозина от нас израстват с идеите за последния съд, които отразяват моя опит в
съда. Мислим за съда с тревога и страх и си представяме Бог с гигантски чук, Който
само чака да ни удари по главата заради греховете ни. Вероятно сме чули тройната
ангелска вест, която започва с думите: „Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото
е дошъл часът на Неговия съд” (Откр. 14:7). Или може би сме прочели сериозното
предупреждение на апостол Павел, че „всички трябва да застанем открити пред
Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било
добро или зло” (2 Кор. 5:10). Всичко това звучи много тревожно, нали?
В тази глава ще разгледаме радикалното учение на Исус за съда. Може да бъдете
приятно изненадани да откриете, че това, което Той е учел, в действителност са
наистина добри новини.

Съдният ден

Учението на Исус ясно посочва, че ще има ден на съд. „Горко ти, Хоразине! Горко
ти, Витсаидо! Защото, ако чудесата, които станаха във вас, се бяха случили в Тир и
Сидон, хората там отдавна щяха да са се покаяли. Щяха да носят власеници и да
посипят главите си с пепел, за да покажат колко съжаляват за греховете си. Но казвам
ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за Тир и Сидон, отколкото за вас! А ти,
Капернауме, да не мислиш, че ще бъдеш издигнат до небето? В ада ще слезеш! Защото,
ако чудесата, които станаха в теб, се бяха случили в Содом, този град щеше да
съществува и днес! Но казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за хората на
Содом, отколкото за теб“ (Мат. 11:21-24). Исус също така е заявил: „Но казвам ви: в
деня на съда хората ще трябва да дават отчет за всяка необмислено казана дума” (Мат.
12:36).
Това не звучи много окуражително, нали? Кой може да твърди, че никога не е
изговарял думи напразно? Ако трябва да си дадем сметка за всеки момент на гнила
комуникация, то тогава всички сме в голяма беда! Тогава къде е добрата новина?

Добри новини

Ще започнем нашето търсене на добри новини за съда, на които Исус е поучавал, в

евангелието на Йоан. Исус казал: „Отец не съди никого” (Йоан 5:22). Тогава кой е
съдията в заключителния съд? Исус продължава: „…но е дал пълната власт на Сина да
съди” (ст. 22).
Първата добра новина в радикалното учение на Исус за съда е, че Той е съдията. По
време на моя страховит спомен със съдията, кацнал зад огромната дървена преграда,
мислите ли, че щях да реагирам по-различно, ако съм го познавал преди това?
Представяте ли си, че щях да изпитам други емоции, ако беше мой приятел? Щеше ли
да ми помогне да се почувствам по-добре, ако беше ми махнал, ако ми беше намигнал
дружелюбно или ми се беше усмихнал? Разбира се! Нямаше да ми треперят краката,
ако знаех, че съдията ми е приятел, който се грижи за мен и ме обича.
Исус казва: „Има нещо много важно, което искам да знаете за съда: Аз съм съдията!
Аз съм отговорен! Аз издавам присъдите”. Това е добра новина! Нашият Спасител,
Господ Исус Христос, Който ни обича и даде Себе Си за нас – Той е съдията. Отец бе
предал целия съд на Сина. Можем да оставим картината на Бог с гигантския чук, Който
чака да ни смаже. Ако Бог „искаше да ни уличи” то Божият Син щеше да си стои в
небето. Но вместо това, Бог възлюби света толкова много, че изпрати Сина Си, за да ни
спаси.
Втората добра новина в радикалното учение на Исус за съда е вплетена в една
история, която Той разказал. Тя се отнася за времето, когато Човешкият Син ще
изпълни ролята Си в съда.: „Когато Човешкият Син дойде в Своята слава, заедно с
всичките Си ангели, Той ще седне на славния Си престол. Тогава всички народи на
земята ще се съберат пред Него и Той ще ги раздели на две групи, също както овчарят
отделя овцете от козите. Овцете ще постави от дясната Си страна, а козите – от лявата.
След това царят ще каже на тези от дясната му страна: „Елате, вие, благословени от
Моя Баща! Наследете царството, подготвено за вас от сътворението на света. Това
царство е ваше, защото бях гладен и Ме нахранихте. Бях жаден и Ми дадохте да пия.
Бях странник и Ме поканихте в дома си. Нямах дрехи и Ме облякохте. Бях болен и се
погрижихте за Мен, бях затворник и дойдохте да Ме навестите. А праведните хора ще
отговорят: „Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме? Кога Те видяхме жаден
и Ти дадохме да пиеш? Кога Те видяхме да минаваш като странник и Те поканихме в
дома си? Кога Те видяхме без дрехи и Те облякохме? Кога Те видяхме болен или
затворник и се погрижихме за Теб?”. Тогава царят ще им отговори: „Истина ви казвам:
когато сте правили това за един от тези най-маловажни Мои братя, за Мен сте го
правили”. После Той ще каже на тези от лявата Му страна: „Махнете се от Мен, вие,
прокълнати, и вървете във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели! Идете
си, защото бях гладен, но не Ме нахранихте. Бях жаден, но не Ми дадохте да пия. Бях
странник, но не Ме поканихте в дома си. Нямах дрехи, но не Ме облякохте. Бях болен и
в затвор, но не се погрижихте за Мен”. Тогава тези хора ще отвърнат: „Господи, кога Те
видяхме гладен или жаден? Кога Те видяхме странник? И кога Те видяхме без дрехи,
болен или в затвор? Кога видяхме всичко това и не Ти помогнахме?”. А царят ще им
отговори: „Истина ви казвам: когато сте отказали да помогнете на един от тези най-
маловажни Мои братя, на Мен не сте помогнали”. И тогава тези хора ще отидат във
вечно наказание, а праведните – във вечен живот“ (Мат. 25:31-46).
Трябва да внимаваме да не четем твърде много тази история. Тази притча не ни учи как
да бъдем спасени. Ние вече знаем от глава3, че сме спасени, когато погледнем към Исус
с вяра, като наш Спасител и Господ. Въпреки това, от тази история можем да научим
какво се случва при последния съд.

Още добри новини

 Историята на Исус за овцете и козите ни учи, че по време на съда Той ще
определи онези, които Му принадлежат. Исус знае кои са те. Ясно е, че онези, които
вършат волята Му, имат определени отличителни характеристики, но това не е
причината те да са Негови. Добрите дела на овцете са просто външна характеристика,
че те принадлежат на Исус. В последния съд Исус ще открие всички, които Му
принадлежат.
Да се върна на моят опит със съдията: можете ли да си представите как щях да се
чувствам, ако съдията ме беше объркал с младия клептоман, който ми открадна
велосипеда? Това би било унищожително за мен. За щастие, дори този земен съдия
знаеше кой съм аз и мога да ви уверя, че Исус, праведния небесен Съдия знае също кой
кой е. Исус познава онези, които Му принадлежат.
Представете си, че стоите в стая със 100 кучета в нея. Сега си представете, че
вашето куче е част от тази глутница. Ще можете ли да откриете кое куче е ваше?
Разбира се, че ще можете! Но как? Защото познавате кучето си. Познавате как изглежда
то и отговаря на гласа ви. Ако повикате кучето си по име, какво ще стане? То ще дойде
тичешком при вас.
Схващате ли? Исус познава онези, които Му принадлежат. Толкова съм щастлив, че
Той е този, Който ръководи последния съд, нали? Нямам намерение да ви обиждам, но
се радвам, че не сте вие тези, които разпознават кой принадлежи на Исус. Аз съм
сигурен, че вие също сте толкова радостни, че и аз не съм това. Защо? Защото хората
гледат на лице, а Бог гледа в сърцето.
Ако някой от нас бе видял жената, сгушена при нозете на Исус, може би бихме й
казали да застане при козите. Но Исус разпозна в уморената, наранена, използвана и
малтретирана жена агне от Неговата кошара. Ако бяхме видели нечестивия бирник,
който изглежда има повече пари, отколкото морал, можеше и да кажем на Закхей да се
присъедини към стадото с козите. Но Исус разпозна в този дребен, безскрупулен
търговец горе на дървото агне от Неговата кошара.
А какво да кажем за онзи цапнат в устата рибар, който сякаш сменя своята вярност
по-бързо от трансформатор*? Ако беше някой от нас, може би щяхме да сложим Петър
при козите. Но Исус разпозна в този борбен и дефектен фишек агне от Своята кошара.
Не се ли радвате, че Исус е този, Който разпознава всички, които са Негови?
След като Исус извършва разпознаването, нашият основен проблем не е колко сме
направили и дори какво сме направили, а на кого принадлежим. Ако принадлежим на
Исус, нашият живот ще принася плодовете от тази връзка с Господаря на живота.

Най-добрите новини

Радикалното учение на Исус за съда има и друга добра новина и тя е най-добрата от

всички. В действителност, тя звучи прекалено добре, за да е истина. Намираме най-
добрата новина за съда в Йоан 5:24. Там Исус се обръща не само към Своите слушатели
в онази събота в Йерусалим, но и към нас: „Уверявам ви: който чуе думите Ми и
повярва в Онзи, Който Ме е изпратил, има вечен живот”.
Това е добра новина! Можем да знаем със сигурност, че чрез Исус Христос, нашия
Спасител и Господ, ние имаме вечен живот. Но Исус не свършва тук. „Който чуе
думите Ми и повярва в Онзи, Който Ме е изпратил, има вечен живот и няма да бъде
съден. Той вече е преминал от смърт към живот” (ст. 24).
Коя е „думата”, която имаме нужда да чуем, за да имаме вечен живот, за да не
подлежим на осъждане? Това някаква определена дума ли е, която Исус изговори, като
например „любов” или „прощение”, или „мир”? Не. Това не е конкретна дума. Нито
*
Цирков артист, който много бързо сменя имиджа си пред публиката. – бел.прев.
пък е определена комбинация от думи. Исус ни дава отговора в Йоан 6:47: „Уверявам
ви: който вярва, има вечен живот”.
Словото, което имаме нужда да чуем, не е „какво”, а „кой”. Исус е „Словото”.
Трябва да чуваме Исус и да вярваме в Онзи, Който Го е изпратил. Йоан ни казва, че: „В
началото беше Словото. И Словото беше с Бога. Това, което бе Бог, беше
Словото… Словото стана човек и живя между нас. И видяхме славата Му – слава на
Единородния Син на Отца. Той бе пълен с благодат и истина” (Йоан 1:1-14). Когато
чуем това Слово, когато посрещнем Исус като Такъв, Какъвто е – пълен с милост и
благодат, изпратен от Отца – и вярваме в Оня, Който Го е изпратил, имаме вечен
живот, и няма да бъдем осъдени, но сме преминали от смърт към живот.
Преводът на крал Джеймс (KJV) превежда Йоан 5:24 по следния начин: „ Истина, истина ви
казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на осъждане, но е преминал от смърт в
живот”. Но това е същата гръцка дума, използвана в Йоан 5:22: „Отец не съди никого, но е
дал пълната власт на Сина да съди”.И е същата гръцка дума, използвана в Йоан 5:26,
27: „Както Отец има в себе Си живот, така е дала на Сина да има в Себе Си живот; и
Му е дал също власт да съди, защото е Човешки Син”.
Преводачите на версията на крал Джеймс може би са се затруднили с това, което
Исус е казал в Йоан 5:24, но за да бъдат последователни, доколкото същата дума се
появява в Йоан 5:22, 24 и 27, трябвало да я преведат еднакво на всяко място. Вярвам, че
новата версия на превода на крал Джеймс (NKJV) и много други преводи са правилни,
когато предават думите на Исус в Йоан 5:24: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този,
Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

Смърт за живот

За онзи, който принадлежи на Исус, изходът от съда е вече предрешен. Той е

сключено споразумение. Вече сте преминали от смърт към живот!
Спомняте ли си най-трудния изпит, който някога сте държали в училище? Аз си
спомням моя. Беше на следващата година след случката със съда. Бяхме се преместили
от една част на Лондон в друга и се озовах в часа по физика в новото ми училище. За
мое съжаление, не бях си взел физиката предходната година, така че бях с една година
назад, когато започнах класа. Нямах и представа за какво става въпрос. Стояли ли сте
някога в клас по този начин? На края на годината, когато си взех последния изпит,
знаех, че бях в беда. Имах 37 процента на последния изпит, което, няма нужда да
казвам, не беше оценка, с която мога да премина. Провалих се и изгорях! Беше
абсолютно нещастие!
Сега си представете, че вие сте отново в училище и учителят ви идва при вас и ви
казва: „Имам една лоша и една добра новина за теб. Ще има много труден тест
следващата седмица. Толкова е труден, че само един човек някога го е взимал. Това е
лошата новина”. Това как ще ви накара да се почувствате? Ужасен? Депресиран? Но
учителят продължава: „Добрата новина е, че вече съм взел теста вместо теб и имаш
отличен!”
Няма ли това да бъде страхотна новина? Ето това ще бъде последният съд за онези,
които принадлежат на Исус. Неговият изход е вече предрешен. Вече сме преминали от
смърт към живот. Не трябва повече да се тревожим или притесняваме. Исус, нашият
Спасител, Който ни обича и даде Себе Си за нас, е Съдията. Той ще открие онези,
които Му принадлежат и за онези, които са Негови, резултатът от съда е вече
предрешен. Това, приятелю, е най-добрата новина!

Прекалено хубаво, за да е истина?

 Радикалното учение на Исус за съда звучи лесно за онези, които принадлежат на
Исус. Как е възможно за справедливия и свят Бог да пропусне всички наши грехове,
заслужаващи проклятие и смърт? Пророк Исая е отговорил на този въпрос 700 години
преди Божият Син да дойде на земята. С вдъхновението на Святия Дух Исая пише: „Но
Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония;
На Него дойде наказанието докарваше нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.
Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки от своя път; и Господ възложи
на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:5, 6).
Когато принадлежиш на Исус, изходът от съда е вече предрешен. Вярно е, че денят
на съда идва и ще трябва да застанем пред съдийското кресло на Исус. В
действителност, едно внимателно изследване на пророчествата в книгата на Даниил 1 и
Откровение2 откриват, че ние вече живеем във времето на съда 3. Но не трябва да бъдем
притеснени и да се безпокоим.
Самият Исус е Съдията. Никой не би могъл да бъде по-обичащ, по-състрадателен,
по-милостив съдия от Него. Нашият Спасител ни обича толкова много, че даде Своя
живот, за да ни спаси. Христос живее, за да ходатайства за нас. Скоро Той ще се
завърне в слава, за да бъдем и ние там, където е и Той. Същият този Исус е съдията!
Отец е предал целия съд на Сина и Исус познава онези, които Му принадлежат. За тях
изходът от съда е вече предрешен. Той е едно вече сключено споразумение! Не трябва
да се чудим какъв ще бъде изходът. Исус вече ни е казал: „Който слуша Моето учение,
и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е
преминал от смъртта в живота (Йоан 5:24).
Обичам обещанието на Исус, записано в Йоан 10:27, 28: „Моите овце слушат гласа
Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да
загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми”.
Когато бях млад пастор, някъде около 28-29-годишен, семейството ни живееше в
Алънтаун, Пенсилвания. Там срещнах Вайлит Бауман. Вайълит беше посветена
последователка на Исус. Тя беше на около 80 години, когато се сприятелихме.
Спомням си деня, когато отидох в интензивното отделение в болницата, за да я посетя.
Животът й си отиваше, но тя не се безпокоеше. Когато взех ръката й, Вайълит погледна
към мен и ми каза: „Пасторе, Господ ме е взел в Своята длан и никой не може да ме
грабне!”. Знаейки, че принадлежи на Исус и че Той е Съдията, тя можеше да умре в
мир и убеденост за изхода, защото изходът от нейния съд бе вече предрешен.
Нека денят на съда дойде и Исус, праведният Съдия, заеме мястото Си. Нека да
определи всички онези, които Му принадлежат. Не трябва да се притесняваме и
безпокоим. Исус познава всички, които Му принадлежат и които чуват Неговия глас. За
онези, които са Негови, изходът от съда е вече предрешен. Това е наистина добра
новина.

Какво учеше Исус за смъртта

Преди няколко години съпругата ми и аз пътувахме към Тенеси на семейна почивка.

Бодил си взе нейния верен куфар, който мило бяхме нарекли Бъфърд. Това е голям
1
Исус признава Даниил за истински Божий пророк (вж. Матей 24:15)
2
Апостол Йоан е записал: „Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите
Си онова, което има да стане скоро” (Откр. 1:1). Книгата обещава благословение за онези, които четат и
слушат нейните думи (вж. ст. 3).
3
За по-подробно изучаване на пророчествата на Даниил и Откровение, по отношение на последния съд,
отидете на www.TheRadicalTeachingsOfJesus.com.
куфар, който може да побере почти всичко необходимо за почивка, дори и да планирате
да останете няколко месеца! Когато пристигнахме в Тенеси и се подготвихме да
разопаковаме багажа, се натъкнахме на малък проблем. Бяхме забравили ключа за
куфара. Бъфърд беше заключен и без резец или трион, нищо не можехме да направим.
Всичко от което се нуждаехме беше един малък ключ, но той беше на 2000 мили
разстояние!
Имам и друга интересна случка с ключ, когато най-малкият ни син, Джонатан, беше
малко момче. Бяхме обиколили Индипендънс Хол (Дома на Независимостта), докато
бяхме на почивка във Филаделфия, Пенсилвания. В края на обиколката си посетихме
магазин за подаръци. Там Джонатан намери много малък специален ключ – копие на
оригиналния ключ за заключване на масивната входна врата на Индипендънс Хол. Той
беше толкова впечатлен от него, че го купихме, макар че струваше 5 долара. След като
го купихме, Джонатан започна да се чуди дали това наистина беше точно копие на
оригиналния ключ. И когато никой не гледаше, Джонатан и татко му се промъкнаха до
масивната входна врата, тихичко пъхнаха ключа в металната ключалка, внимателно го
завъртяха и той отключи! Синът ми беше толкова изненадан, че работи, че веднага
заключи отново! Можете да си представите колко важен се е почувствал в този момент.
Той имаше „ключа” за Индипендънс Хол, „родното място на Съединените Щати”.
Библията говори за няколко ключа, които Исус държи, които са много по-важни от
онзи за Бъфърд или дори от този за Индипендънс Хол. Исус смело заявява, че държи
ключовете за ада и за смъртта (Откр. 1:18). Нека започнем нашето изучаване на
радикалното учение на Исус за смъртта, като разгледаме странната история за двама
мъже – богат земевладелец и просяк на име Лазар, - която Исус разказа.

Богаташът и Лазар

„Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден

правеше бляскави пиршества. Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи,
когото слагаха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани с трохите, паднали
от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му. Умря сиромахът и
ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан. И в ада,
подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. И
той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста
си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък. Но Авраам каза:
Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар -
злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това между нас и
вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не
могат, нито пък оттам да преминат към нас. А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да
го пратиш в бащиния ми дом, защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не
би да дойдат и те на това мъчително място. Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците;
нека слушат тях. А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от
мъртвите, ще се покаят. И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от
мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят”.
По времето на Исус евреите използвали много басни и легенди за измислени
ситуации. Много учени предполагат, че тази история е модификация на някоя от онези
популярни басни. Но защо Исус я разказал? Да учи доктрини ли е възнамерявал, да
обясни истината за смъртта или да постигне нещо друго, използвайки популярна по
Негово време басня? Нека погледнем по-близо тази приказка.
Притчата има три главни герои: богат мъж, беден просяк на име Лазар и патриарх
Авраам. Историята не дава доказателство, че богатият мъж е бил неправеден или
неблагочестив човек. Исус просто казва, че е бил богат и е живеел в разкош. Също така
не откриваме нищо, което да показва, че просякът Лазар е бил богоугоден човек, който
е вярвал в Бог. Независимо от характерите си, и двамата мъже умрели.
Ангели занесли просяка в лоното на Авраам, популярна концепция сред евреите по
времето на Исус. Богатият мъж се озовал в ада (Хадес), гръцка дума, която просто
означава „гроб”. Хадес е еквивалент на еврейската дума „шеол”. Тук срещаме първия
проблем с приемането на тази история за буквално описание на това, което се случва,
когато умрем. Никъде другаде в Стария или Новия Завет шеол или Хадес не са описани
като място за мъчение, но тази история обрисува Хадес по този начин.
Това, което е още по-притеснително, ако четем тази басня като буквално описание
на случващото се, когато умрем, е фактът, че царството на спасения (Авраамовото
лоно) и това на изгубения (Хадес) са толкова близко едно до друго, че е възможно да
видиш какво става от едното място в другото. Хората дори могат да си говорят
помежду си през бездната. Прилича ли ви на небе това? Някакво място, от което
можете да чувате вечно виковете на измъчваните хора, които сте обичали?
Джонатан Едуардс, известен американски проповедник от 18 век, проповядвал, че
агонията на осъдените прави да изпъкне блаженството на изкупените. Но аз не съм
съгласен. Това няма смисъл. Не мога да си представя някой, които би бил щастлив да
види обичаните от него да ги боли.
Вярвам, че е грешка да основеш някоя доктрина на тази или на друга басня. Би ли
донесло някакво облекчение, ако Лазар беше потопил пръста си във вода, прекосил
бездната и охладил езика на богаташа, който бил подложен на огнено мъчение? Цялата
история просто няма смисъл, ако е буквално описание на онова, което се случва, когато
умрем. Тогава какво е искал да каже Исус? Сигурен съм, че ще открием отговора в
Лука 16:26: „И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че
ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да
преминат към нас”.
Когато смъртта дойде, ние нямаме повече възможност за промяна. Исус тъкмо бе
разказал четири други истории за изгубената овца, за загубената монета, за двамата
изгубени сина и за нечестния управител, който си загубил работата. Тогава Той свързал
тази притча със загубена възможност. Богатият мъж пропуснал шанса си да направи
мъдър избор, преди живота му да е свършил и когато това стане, всяка възможност за
промяна се прекратява завинаги. Това е урок, който можем да научим от баснята за
богатия и Лазар.

Друг Лазар

Ако е опасно да се създаде доктрина за това какво се случва след смъртта ни върху
тази басня, която очевидно не можем да възприемаме буквално, къде другаде в
евангелския разказ намираме какво е казал Исус за смъртта? Нека погледнем една
друга история, също за един човек на име Лазар – но тя е истинска.
„Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта,
беше болен. (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с
миро и отри нозете Му с косата си). И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат:
Господи, ето този, когото обичаш, е болен” (Йоан 11:1-3).
Лазар и двете му сестри, Марта и Мария, били приятели на Исус. Когато се намирал
в района на Йерсуалим, Исус отсядал в дома им във Витания. Учениците вероятно са
очаквали от Него да прекъсне онова, което прави и да тръгне веднага нататък,
откликвайки на спешната молба. Но Той не го направил. „А Исус, като чу това, рече:
Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син
чрез нея. А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара. Тогава откак чу, че бил болен,
престоя два дни на мястото, гдето се намираше” (ст. 4-6).
Накрая Исус тръгнал за Витания и по пътя споделил с учениците Си Своето
радикално учение за смъртта. „Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел
Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя” (ст. 11). Исус подбрал думите Си много
внимателно. Той знаел, че Лазар не е заспал, но избрал специално да използва думата
„спи”, за да опише състоянието на Лазар в смъртта.
Дали учениците разбрали какво им казал Исус? Не. Забележете реакцията им:
„Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус бе говорил
за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Исус им рече ясно:
Лазар умря” (ст. 12-14).
Последователите Му разбрали, че Исус ще възкреси изкупения от съня на смъртта.
Забележете отговора на Марта към Исус, когато Той пристигнал във Витания: „Казва й
Исус: Брат ти ще възкръсне. Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението
на последния ден” (ст. 23,24).
Несъмнено, тя била чула радикалното учение на Исус по отношение на смъртта,
записано в Йоан 5:28,29. Там Исус казва: „Недейте се чуди на това; защото иде час,
когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са
вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за
осъждане”.
Сега Исус казал на Марта: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене,
ако и да умре, ще живее” (Йоан 11:25). Тогава Марта осъзнала, че се случва нещо
извънредно. „Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше
пещера, и на нея бе привален камък. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на
умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба. Казва й
Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава? И тъй, отместиха
камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз
знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да
повярват, че Ти си Ме пратил” (Йоан 11:38-42).
Забележете внимателно какво казал Исус след това: „Лазаре, излез вън!” (ст. 43).
Исус не използвал езика на баснята в 16-та глава на Лука. Той не казал: „Лазаре, слез от
Авраамовото лоно”, въпреки че това било обичайно еврейско схващане по отношение
случващото се с онези, които умрат. Нито пък казал: „Лазаре, излез от мястото за
мъчение в Хадес.” Вместо това Той наредил: „Лазаре, излез вън!”. Божието Слово ни
казва в Йоан 11:44: „Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му
забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде”.

Мълчанието на Лазар

Забелязахте ли, че след специалното му възкресение от съня на смъртта, Лазар не

споменал нищо за преживяванията си през предходните четири дни? Той не заявил: „О,
чакайте да ви разкажа какво беше в лоното на Авраам!”. Не възкликнал: „О, благодаря
Ти, че ме освободи от мъчението на Хадес”. Защо? Защото е бил в тази каменна
гробница. Ето защо Исус казал: „Лазаре, излез вън!” Исус просто бе събудил Лазар от
съня на смъртта.
Тогава, ако Лазар е бил в съня на смъртта, как е чул Исус да го призовава?
Отговорът е както прост, така и задълбочен. Лазар чул Исус да го вика по същия начин,
по който онези, които са в гробовете, ще чуят гласа на Исус при възкресението в
последния ден. Словото на Исус, възкресението и живота, е толкова мощно, че за
милисекунди звукът излязъл от устата Му и отишъл до мястото, където лежал Лазар и
чудото на новосъздаването се случило.
Лазар бил мъртъв от четири дни. Марта казала на Исус, че тялото на брат й вече
воняло. Плътта му бързо се разлагала. Но словото на Исус било толкова мощно и пълно
с живот, че веднага щом заговорил, започнало възкресението. Когато думите
достигнали Лазар, тялото му вече било възстановено. Събуден от съня на смъртта и
чувайки думите на неговия Спасител, Лазар се подчинил на Исус, както правел
обикновено и излязъл от гробницата.

Павловото учение за смъртта

Апостол Павел получил специално откровение от възкръсналия Христос. След това

той заявил: „А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за
да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря
и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него. Защото, ако
вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с
Него. Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до
Господното пришествие, няма да предварим починалите” (1 Сол. 4:13-15). За какъв сън
говори тук Павел? За този на смъртта. Той продължава: „Понеже сам Господ ще слезе
от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в
Христа ще възкръснат по-напред” (ст. 16).
Павел заявява отново радикалното учение на Исус за смъртта. Мъртвите в Христа
спят, но те няма да останат така вечно. Те ще чуят гласа на Спасителя, когато ги повика
и ще се събудят от съня на смъртта в покорство към Господаря.

Исус държи ключовете

В книгата Откровение Исус споделя друга част от Своето радикално учение за

смъртта. „И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата
Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и,
ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада” (Откр. 1:17, 18).
Няма нужда да се притесняваме от съня на смъртта, защото Исус има ключовете, които
я отключват! Когато Исус умря на кръста за нашите грехове и бе положен в
гробницата, Сатана си помисли, че накрая е спечелил. Исус бе мъртъв. Но Сатана бе
забравил едно много важно нещо. Исус държеше ключовете за смъртта и нейното
царство и в една ранна неделна утрин, Той отговори на призива на Своя Отец. Той
отвори вратата на смъртта и се появи като повече от завоевател. Исус не само
триумфира лично над смъртта – Той я победи за всички, които вярват в Него.
Няма нужда повече да се страхувате от смъртта и гроба, ако вярвате в Исус. Дори да
заспите в смъртта, преди нашият Господ и Спасител Исус Христос да се е завърнал,
няма да останете завинаги затворени в гробницата. Исус държи ключовете.
Ето защо Исус казва: „Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века”
(Йоан 11:26). Някои от Неговите хора могат да си починат в съня на смъртта, но това не
е краят на историята. Исус казва: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в
Мене, ако и да умре, ще живее” (ст. 25).
Вярвате ли в Исус, Божия Син? Приели ли сте Го като личен Спасител и Господ?
Тогава за вас смъртта е изгубила жилото си, а гробът – победата. За вас смъртта е сън и
вашият Спасител държи ключовете на Хадес – гроба и смъртта.

Какво се случва с непокаяните?

 Какво се случва с онези, които не приемат Исус за свой личен Спасител? Какво се
случва с тях, когато умрат, според радикалните учения на Исус? Въпреки, че не е
приятно, трябва да бъда честен и да ви кажа какво учи Исус: „А който съблазни едного
от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям
воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето. И ако те съблазни ръката ти,
отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си
ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън… И ако ногата ти те съблазни, отсечи я;
по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш
хвърлен в пъкъла, в неугасимия огън… И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре
е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да
бъдеш хвърлен в пъкъла” (Марк 9:42-47).
Кога непокаяните грешници биват хвърлени в неугасимия огън? Когато умрат? Не,
не и според Исус. Исус учи, че до възкресението през последния ден смъртта е сън за
всички и след това Той говори за две възкресения. „Недейте се чуди на това; защото
иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония,
които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще
възкръснат за осъждане” (Йоан 5:28, 29).
Тогава какво се случва с онези, които са вършили зло след възкресението? Исус не
ни казва тук. Въпреки това, ние намираме отговора в Неговото откровение към слугата
Му Йоан. „И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха
мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си. И смъртта и
адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт” (Откр. 20:13-15).
Какво друго можем да научим за това огнено езеро? Намираме друга нишка в
Откровение 21:7, 8: „Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той
ще Ми бъде син. А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците,
блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще
бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт”.
Не знаем със сигурност колко дълго ще гори огънят, но резултатът не е вечно
мъчение. Изкупените няма да слушат завинаги виковете на погубените. Няма да
поглеждаме през бездната и да виждаме хора, подложени на мъчение в пламъци, както
Исус казва в баснята в Лука, 16 глава. Резултатът от това, да бъдеш хвърлен в огненото
езеро е смърт – втората смърт, вечното несъществуване. От това дойде да ни спаси
Исус. Чуйте Неговите думи към Никодим: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде
Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен
живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен
чрез Него” (Йоан 3:16, 17).
Който вярва в Исус, има вечен живот. А който не вярва, ще бъде погубен. Аз не
искам да бъда един от хвърлените в огненото езеро. Нито пък Исус иска да бъдете
погълнати от неугасимия огън. Той копнее да бъдете спасени. Исус иска да запише
имената ви в книгата на живота. Това става, когато приемете Исус за свой Спасител и
след това няма нужда да се страхувате от смъртта. Ако трябва да заспите в смърт преди
завръщането на Исус, вие ще се събудите във възкресението на праведните!

Ново обединение

Запознах се и уважавам един Божий човек на име Дейв Алън. Дейв и съпругата му
са посветили живота си на това да споделят добрата новина за Исус с другите. Преди
няколко години синът им Боб загинал в трагичен инцидент, след като бил изхвърлен от
своя снегомобил и се ударил в дърво, в гръдния кош. Боб умрял, оставяйки съпруга, две
малки момичета на възраст пет и половина и две и половина години, родители и много
други любими хора и приятели. Болката от тази загуба изглеждала почти непоносима.
Няколко дни по-късно Дейв пътувал към овдовялата си снаха, когато го обгърнала
вълна от тъга. Започнал да плаче. Със сълзи, стичащи се по лицето, той извикал: „О,
Господи, аз обичах сина си и той умря на дърво!”. В този момент Бог заговорил в
сърцето на Дейв толкова мощно, сякаш стоял до него в колата: „И Аз обичах Моя Син и
Той умря на дърво, за да може твоят син да има вечен живот”.
Това, приятелю, е добрата новина, благата вест. Животът не винаги ще бъде лесен.
Не мога да ви обещая, че когато изберете да следвате Исус, нищо трудно няма да ви се
случи. Но мога да ви кажа, че Той държи ключовете за смъртта и гроба и в деня, когато
мъртвите в Христа ще възкръснат първи, там ще има хора, които ще търсят Боб. Когато
вярвате в Исус, сънят на смъртта е загубил жилото си. Боб не гледа от небето,
наблюдавайки семейството му да страда без него. Това би било „жив ад”. Не, той спи
със сигурната и ясна надежда за славно възкресение, когато Исус се завърне. Тогава ще
има велика среща както на семейството на Боб, така и на всички онези, които
принадлежат на Христос и са загубили любимите си хора.
Когато приемете Исус за ваш Спасител, няма нужда да се страхувате от смъртта –
нито за вас самите, нито за онези, които обичате, защото Исус държи ключовете. „Не
бой се, Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и, ето, живея до вечни
векове; и имам ключовете на смъртта и на ада” (Откр. 1:17, 18). Позволете на Исус днес
да стане ваш личен Спасител и смъртта ще загуби жилото си. Вие ще живеете –
завинаги.

Какво учеше Исус за църквата Си

„Нямам нужда от църквата! Всичко, от което се нуждая, е Исус!” Чували ли сте

някой да го казва? Това твърдение е както вярно, така и погрешно. Да, Исус е всичко,
от което се нуждаем, но онези, които обичат Исус и Го приемат за личен Спасител и
Господ, няма да пренебрегнат това, което Исус учеше за църквата Си.
Първото записано учение на Исус по отношение на църквата се появява в Матей 16-
та глава. „А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците
Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е? А те рекоха: Едни
казват, че е Иоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия, или един от
пророците. Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз? Симон Петър в отговор
рече: Ти си Христос, Син на живия Бог. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне,
сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на
небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква;
и портите на ада няма да й надделеят” (Мат. 16:13-18).
В този кратък разговор с Петър и останалите ученици Исус споделя четири важни
истини за Своята църква.

Чия е църквата?

„Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и

портите на ада няма да й надделеят” (ст. 18). Първата жизненоважна истина, която Исус
споделя с учениците Си и с нас е тази, че Той има църква и я нарича „Моята църква”.
 Думата „църква” на гръцки е ekklesia, която означава „събрание”. В класическия
гръцки език думата се използва за политическо събрание, но Новият Завет й дава
специално значение: ekklesia на Бог, ekklesia на Исус Христос. Онези, които се събират
в църквата, която Исус нарича „Моята църква” са „призованите”. За какво сме
призовани? „Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които
Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината
в Своята чудесна светлина” (1 Петр.2:9).

Призован

Когато Кевин влезе в офиса ми преди 18 месеца, той живееше в тъмнина – или
вероятно би било по-точно да кажа: той „умираше” в тъмнина. Кевин е бил зависим от
кокаина в продължение на 26 години, но неговия наркомански свят сега се стоварваше
върху главата му. Беше загубил съпругата си, къщата му беше под възбрана и
кредиторите щяха да му вземат джипа. Животът му беше почти единственото нещо,
което му беше останало и кокаинът го убиваше. Въпреки, че Кевин бе знаел за Исус
като малко дете, той беше странял далеч от Него и живееше в тъмнина.
Погледнах право в кръвясалите му очи и казах: „Кевин, имаш нужда от чудо! Ще
дойдеш ли в молитвения дом, нашата седмична молитвена сбирка, тази вечер и да
помолиш Божиите хора да се молят за теб?”. Като нямаше как да се измъкне, той се
съгласи да присъства. Същата вечер в молитвения дом той даде своето свидетелство –
свидетелство не на победа, а на поражение. Кевин извика към Бога за помощ. Попитах
дали от присъстващите има мъже или жени на Бога, които искат да се помолят за
Кевин. Иска ми се да можехте да видите какво се случи след това. Хората притичваха
към предната част на църквата като цунами на благословението, обградиха го в
молитва и извикаха към Исус от негово име.
Знам какво би казал някой скептик. „Как може да говориш на някого, когото не
виждаш, да преобрази провален живот и да освободи някого от тъмнината на
разрушителната зависимост?” Не знам точно как става това, но мога да свидетелствам,
че има сила, когато се молим в Исусовото име. Същата вечер Кевин бе освободен! Бог
го освободи. О, да, срещна няколко неравности по пътя, когато ходеше с Исус, Неговия
Спасител. Една сряда вечер, стар приятел от партитата дал на Кевин марихуана, но друг
приятел бил в молитвения дом и когато осъзнал, че Кевин не е там, се почувствал силно
подбуден да се моли за него. Кевин карал своя ван, когато стигнал до дълбоко
убеждение. Спрял колата и се молил горещо за около 15 минути. Накрая смачкал
дрогата на прах, потеглил и я захвърлил през прозореца. Днес Кевин помага в една
християнска програма от 12 стъпки в местната църква и се радва, че Христос го е
призовал от тъмнината в Своята чудна светлина.
Книгата Откровение разказва за глас от небето, призоваващ хората от Вавилон: „И
чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в
греховете й и да не споделяте язвите й” (Откр. 18:4). Исус извиква Своя народ от
духовното объркване на Вавилон към истината.

Моята църква

Знаете ли защо Исус определя Своята църква като „Моята” църква? Защото е
знаел, че други ще се опитат да основат свои си копия. „Пазете се от лъжливите
пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители” (Мат.
7:15). Какво искат да правят такива фалшиви пророци? Апостол Павел ни дава
отговора: „Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци,
които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят
извратено, та ще отвличат учениците след себе си” (Деян.20:29, 30).
Такива „свирепи вълци” искат да основат църкви според своите собствени
разбирания. Те преподават като доктрини човешки идеи наместо Божествената истина.
Трябва да бъдем внимателни, защото не всяка институция, която се нарича „църква”
може да се определи като онази, която Исус нарича „Моята църква”.

Все още дърводелец

„Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и

портите на ада няма да й надделеят” (Мат. 16:18). Втората важна истина в радикалното
учение на Исус за църквата е, че Той е Този, Който изгражда църквата Си.
Някои хора мислят, че е тяхна работа да изграждат Божията църква. А то не е.
Напротив, Исус иска ние да се присъединим към онова, което Той прави. Той ни
призовава да излезем в света и да проповядваме благата вест за Него, кръщавайки
хората в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учим да спазват всичко, което
Исус учи (вж. Мат. 28:19, 20). Но дори и тогава ние не съграждаме църквата. Исус,
вечният дърводелец, изгражда църквата Си! Вижте свидетелството на Лука за това
какво се случи на Петдесятница: „А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония,
които се спасяваха” (Деян. 2:47).
Исус съгражда църквата Си. Как Го прави? Това е тема на книгата ми
„Радикалната молитва”.1 В нея се говори за Исусовия призив към нас да се
присъединим към Него при съграждането на Неговата църква. Той ни кани да Му
позволим да ни включи в Неговата велика духовна жътва.
След като апостолите се помолили с радикалната молитва, Петър можел смело
да заяви: „И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие
разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник” (ст. 36). Неговите слушатели
били дълбоко повлияни и възкликнали: „Като чуха това, те, ужилени в сърцата си,
рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? А Петър им рече:
Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на
греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух. Защото на вас е обещанието и на
чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си”
(ст. 37-39). Петър ги увещавал: „И с много други думи заявяваше и ги увещаваше,
казвайки: Избавете се от това извратено поколение” (ст. 40). В резултат на това мощно
свидетелство за Исус около 3000 души приели кръщение и се присъединили към
църквата.
Исус изграждал църквата Си на Петдесятница и продължава да я разраства и
днес. Можете да изпитате радикална радост, когато се присъедините към Него в делото
Му! Имаме привилегията и радостта да се присъединим към Него, където Той има
нужда от нас.

Тази скала

„Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и

портите на ада няма да й надделеят” (Мат.16:18). Хората интерпретират коментара на
Исус по различни начини. Някои твърдят, че Той казва на Петър: „Ще съградя църквата
Си върху теб!” Едно изследване на църковната история разкрива, че това разбиране се
появило през пети век сл. Хр., изложено от един епископ в Рим, който твърдял, че
1
Посетете уебсайта на „Радикалната молитва” на www.TheRadicalPrayer.com и научете повече за
молитвата, с която се молят хиляди християни по света.
Петър бил първият Римски епископ и че религиозната власт се е предавала от епископ
на епископ, чрез процес, наричан апостолско приемство. За нас е смущаващо, че такава
интерпретация би да предявил някой, който се опитва да затвърди влиянието и властта
си .
Обаче, един по-внимателен поглед в думите на Исус в Матей 16:18 ни разрива
нещо много интересно: „Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър (Петрос) и на тая канара
(петра) ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят”. Ако Исус е
възнамерявал да изгради църквата Си върху Петър, Той можеше да каже: „Ти си Петър
и ти ще съградиш Моята църква”. Но Исус тук използва две различни думи: Петрос –
името на Петър и petra – „скала”. Тогава, каква е тази скала, тази petra, на която Исус
ще съгради църквата Си, ако това не е Петър?
Такъв въпрос има два възможно отговора. Първо, тази petra, скалата, на която
Исус изгражда църквата Си, може да бъде изповедта на Петър, записана само няколко
стиха по-рано: „Ти си Христос, Синът на живия Бог” (ст. 16). Исус можеше да каже:
„Ще съградя църквата Си на тази изповед, здрава като скала” - „Ти си Христос, Синът
на живия Бог”. Това наистина е приемливо обяснение, но аз предпочитам втория
възможен отговор.
Когато Исус казва: „На тая канара ще съградя Моята църква”, Той би могъл да
говори за Себе Си. Използва същата дума, petra, в проповедта Си на планината: „И тъй,
всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който
е построил къщата си на канара (petra) (Мат. 7:24).
Скалата не е Петър, нито който и да е от онези, които претендират, че са негови
„приемници”. Скалата е Исус. Псалмистът заявява: „Дойдете, да запеем на Господа, да
възкликнем към спасителната ни Канара” (Пс. 95:1). Апостол Павел свидетелства: „И
всички (евреите в пустинята) са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от
същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше;
и тая канара бе Христос)” (1 Кор. 10:3, 4).
В действителност, самият Петър идентифицира Исус със Скалата, petra, върху
която е основана църквата. „При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците
отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни, се съграждате в
духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви,
благоприятни на Бога чрез Исуса Христа. Защото е писано в писанието: - "Ето, полагам
в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; И който вярва в Него, не ще се
посрами". За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват,
"Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла", и, "Камъкът, о който
да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са
непокорни, - за което бяха и определени” (1 Петр. 2:4-8).
Исус е Скалата, на която е съградена Неговата църква. Някои отричат Исус.
Отказвайки да Го слушат, те ще се препънат. Но за онези, които вярват в Исус, онези,
които разбират, че Той е Скалата, Той наистина е „крайъгълният” камък, на който се
гради църквата Му.

Обвързване и освобождаване

Какви са тези ключове, които Исус дава на Петър? Какво означава това? „Ще ти
дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на
небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Мат. 16:19).
Някои твърдят, че това означава, че те имат ключовете за небесните врати и по този
начин имат силата да заключват и отключват тези врати. Вероятно сте виждали
картини на църковен водач, държащ такива символични ключове.
 Това звучи така, сякаш Петър е получил много власт, нали? Но почакайте. В
централното поле на моята Библия се дава буквален превод на този текст. Звучи
тромаво, но това действително е онова, което казва Божието слово: „И каквото вържеш
на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде
развързано на небесата”.
Никой човек, никоя църква, никой църковен водач няма властта да казва на
небето какво да прави. Ролята на истинския и вярващ църковен водач е просто да
потвърждава онова, което Бог вече е казал. Когато някой дойде при мен, обременен от
вина и срам и изповяда греховете си и поиска прощение в Исусовото име, на такъв
човек мога смело да кажа: „Греховете ти са простени”. И на такъв човек е простено – не
защото аз съм казал така, а защото Божието слово казва. „Ако изповядваме греховете
си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда” (1
Йоан. 1:9).
Ние просто потвърждаваме онова, което Божието Слово вече е заявило, че е
истинно. Така че, когато църковен водач претендира, че има властта да променя
библейските закони, а Исус казва: „Ако Ме любите ще пазите Моите заповеди”, то
тогава трябва да решим кой има истинска власт в църквата. На кого се гради църквата?
На човешки религиозен водач или на Исус, Божия Син? Отговорът се появява ясно в
увереното твърдение на Исус: „Аз съм Пътят, Истината и Животът. Никой не дохожда
при Отца Ми освен чрез Мене” (Йоан 14:6). Исус заявява: „Даде Ми се всяка власт на
небето и на земята” (Мат. 28:18). Той е Този, Който има власт в църквата Си. Не
църковният водач. Не църковният съвет. Само Исус.

Господстване

„Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; „и

портите на ада няма да й надделеят” (Мат. 16:18). Четвъртата важна истина в
радикалното учение на Исус за църквата е това, че Неговата църква ще бъде
победоносна.
Исус ни е дал това обещание, защото познава врага Си. Той е знаел, че портите
на ада ще се опитат да надделеят, че ще се опитат да разрушат онова, което Исус
нарича „Моя църква”. И Той не само ни е дал това обещание; Той е дал доказателство в
собствения Си живот, за да докаже, че победата ще дойде на всички, които са Негови.
Например:
 Сатана се опита да победи Исус скоро след раждането Му. Не успя.
 Сатана се опита да заблуди, изкуши и тормози Исус в пустинята. Не успя.
 Сатана се опита да смаже Исус в Гетсиманската градина. Не успя.
 Сатана се опита да надделее над Исус на кръста. Не успя.
 Сатана се опита да остави Исус в гробницата. И там не успя.

Така че аз мога да вярвам на думите на Исус, когато Той казва: „И портите на ада
няма да й надделеят”.
В книгата Откровение Исус разкрива пред апостол Йоан някои важни детайли за
огромния конфликт между доброто и злото. „И стана война на небесата: Излязоха
Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите
ангели; обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде
големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами
цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. И
чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството
на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите
братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог” (Откр. 12:7-10).
Сатана атакува църквата, която Исус съгражда. „А те го победиха чрез кръвта на
Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до
толкоз, щото да бягат от смърт” (ст. 11). Те, а именно светците – които са призовани,
които пазят Божиите заповеди и са верни на Исус, и които са част от църквата, която
Исус съгражда – побеждават тази старовременна змия, наречена дявол или Сатана.
Как? Чрез кръвта на Агнето. Какво означава това?
Откровение 7:14 описва изкупените като „ония, които идат от голямата скръб; и са
опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето”. Сатана казва: „Ти си грешник
и заслужаваш да умреш”, но изкупените вярват в Божието слово, което ни казва: „Ако
изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни
очисти от всяка неправда” (1 Йоан. 1:9). Сатана казва: „Няма надежда за теб”, но
изкупените вярват в Божието слово, което заявява, че Исус е дошъл „да спаси людете
Си от греховете им” (Мат. 1:21).
Когато Сатана ви обвинява, можете да го победите чрез кръвта на Агнето. Можете
да кажете: „Махни се, Сатана. Аз принадлежа на Исус. Моите грехове бяха простени.
Аз бях очистен и по-велик е Онзи, Който е в мен, отколкото онзи, който е в света”.
Изкупените са онези, които считат отношенията си с Исус за по ценни, дори от
собствения си живот. Йоан казва за тях: „А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез
словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да
бягат от смърт” (Откр. 12:11). Изкупените дори не се страхуват от смъртта, защото те
знаят, че Исус държи ключовете за ада и смъртта и отказват да бъдат неверни към Него.
Изкупените обичат Исус толкова много, че са лоялни към Него, без значение каква е
цената. Те Го обичат толкова много, че се покоряват на заповедите Му. Осъзнавайки, че
Той пръв ги е възлюбил, те се държат здраво за обещанието за върховна победа.
Вратите на ада няма да надделеят срещу църквата, която Исус изгражда!
Исус съгражда църквата Си и днес – призовавайки хората от тъмнината и от
духовното объркване. Той ви кани да бъдете част от Неговата църква. Вземете решение
сега. Отговорете на поканата Му.2 След това Му позволете да ви направи работник на
жътвата Му.3 Има хора, които познавате и обичате, които се нуждаят да отговорят на
радикалните искания на Исус, и които трябва да чуят радикалните учения на Исус,
докато все още има време.4 Скоро Исус ще се завърне. Когато този славен ден настъпи,
можете да Го приветствате с радост, и нека мнозина се радват с вас!

2
Ако се отговорили на поканата на Исус и сте Го приели като ваш личен Спасител, ще се радвам да се
видим. Отидете на www.TheRadicalTeachingsOfJesus.com., кликнете върху „Свържете се с нас” и ни
изпратете вашето свидетелство.
3
Вж. „Радикалната молитва”, глава 3 (ориг.)
4
За източници, които могат да ви помогнат да споделите радикалните учения на Исус с другите, отидете
на www.TheRadicalTeachingsOfJesus.com.