ИЗВЕСТИЯ НА МУЗЕИТЕ ОТ ЮГОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ. Т.

XII BULLETIN
DES MUSEES DE LA BULGARIE DO SUD-EST. V. XII

1989, 37-52

ГЛИНЕНИ ЛАМПИ ОТ РИМСКАТА ЕПОХА И КЪСНАТА АНТИЧНОСТ

ОТ МУЗЕЯ В БУРГАС
ИЛИЯНА БОНЕВА

LAMPES D ARGILE DE L'ÉPOQUE ROMAINE ET DE LA BASSE

ANTIQUITÉ DU MUSÉE DE BOURGAS
ILIANA BONEVA

В колекцията на Археологическия музей в Бургас се съхраняват

значителен брой глинени лампи, повечето от които не са влезли в научната
литература. Те са открити на територията на Бургаски окръг — някои при
археологически разкопки, други случайно и постъпили като дарения.
Масовото използване на глинените лампи в бита на населението в
античността ги прави често срещани предмети при археологически
проучвания на селища, вили, крепости и некрополи, а така също случайно
намирани при селскостопански и изкопни работи. Разглеждането им би
помогнало при решаването на някои проблеми на местното грънчарско
производство, търговските връзки и за по-прецизното им датиране.
Предмет на настоящата публикация са 42 антични и късноантични
глинени лампи, тяхната типологична класификация и хронология, както и
два глинени калъпа за производството им.

КАТАЛОГ
1. Инв. №570 — с. Сарафово. Лампа от светлочервена глина, покрита с
червен лак. Кръгъл резервоар с широк заоблен фитилник, фланкиран от две
стилизирани волути. Конкавсн диск с релефна украса — птица на
маслиново клонче, ограден с три врязани окръжности. Равно дъно, оградено
с врязана окръжност. Пръстеновидна дръжка1. Размери: дълж. 10,5 см, шир.
6,5 см, вие. 2,5 см. Табл. I, 1.
2. Инв. № 571—с. Сарафово. Лампа от светлочервена глина, покрита с
тъмночервен лак. Кръгъл резервоар с широк заоблен фитилник, фланкиран
от две волути. Конкавен диск, ограден от широк пояс с укра-

37
 са от радиални врязани чертички. Пръстеновидна дръжка. Разно дъно.8
Размери: дълж. 9,5 см, шир. 6,5 см, вис. 2,4 см. Табл. I, 2.
3. Инв. №543 — Бургаски минерални бани. Лампа от светлочервена
глина с кръгът резервоар и издаден полукръгъл фитилник. Конкавен
диск, ограден с две релефни
концентрични окръжности. Пле-
щите са украсени с пояс от врязани
радиални чертички. Между
фитилника и диска — две релефни
волути с насечки. Пръстеновидна
дръжка, канелирана. Равно дъно.
Размери: дълж. 8 см, шир. 5,8 см,
вие. 2,5 см. Табл. I, 3.
4. Инв. № 1829 — с. Край-
морие, местността Кавката. Лампа
от светлобежова глина. Кръгъл
резервоар с издаден напред
заоблен фитилник, ограничен от
тялото с релефна дъговидна линия
с насечки и шест пластични пъпки.
Слабо конкавен диск, ограден с
релефен пръстен. Плещите са
украсени с радиални релефни лъчи.
Лентовидна дръжка, канелирана.
Равно дъно с марка щемпелувана
розета.3 Размери: дълж. 8 см, шир.
5,5 см, вис. 3,5 см. Табл. II, 1.
5. Инв. '№ 2750—гр. Айтос,
римско селище в местността
Балаар чешма. Лампа с малки
Табл. І. Римски лампи, кат. № 1—3 размери от светлобежова глина,
Table. I. Lampes romaines, cat. N: 1—3 покрита с червен лак. Кръгъл
резервоар с издаден напред заоблен фитилник, ограничен от тялото с
релефна дъговидна линия и четири пластични пъпки. Конкавен диск,
ограден с релефен пръстен. Плещите са украсени с радиални релефни лъчи.
Широка лентовидна дръжка. Равно дъно с марка щемпелувана розета.4
Размери: дълж. 6 см, шир. 5 см, вис. 3,5 см. Табл. II, 2.
6. Инв. № 1039 — гр. Несебър. Лампа от светлобежова глина със следи
от червен лак. Кръгъл резервоар с издаден напред заоблен фитилник,
ограничен от тялото с релефна дъговидна линия с пластична пъпка в
средата. Конкавен диск, ограден с релефен пръстен. Плещите са украсени с
радиални релефни лъчи. Дръжката е отчупена. Равно дъно. Размери: дълж.
7,5 см, шир. 5,5 см, вис. 2,5 см. Табл. II, 3.
7. Инв. №2701 — гр. Айтос, римско селище в м. Балаар чешма. Лампа
от светлосива глина. Кръгъл резервоар с издаден напред заоблен фитилник,
ограничен от тялото с релефна дъговидна линия и три пластични пъпки.
Конкавен диск, ограден с релефен пръстен. Плещите са укра-

38
 сени с радиални релефни лъчи. Дръжката е отчупена. Равно дъно с марка
щемпелувана розета5. Размери: дълж. 10 см, шир. 7,5 см, вис. 2,2 см. Табл.
II, 4.
8. Инв. № 2058 — с. Дебелт, м. Градището. Лампа от светлочервена
глина. Кръгъл резервоар и издаден напред заоблен фитилник, ограничен от
тялото с релефна дъговидна линия и три пластични пъпки. Конкавен диск,
ограден с релефен пръстен. Плещите са украсени с радиални релефни лъчи.
Широка лентовидна дръжка, канелирана. Равно дъно с марка щемпелувана
розета. Размери: дълж. 7,5 см, шир. 5,5 см, вис. 2 см. Табл. II, 5.
9. Инв. № 58 — с. Дебелт, м. Градището. Лампа от светлобежова глина.
Кръгъл резервоар и издаден напред заоблен фитилник, отделен от тялото с
две пластични пъпки. Конкавен диск, ограден с два релефни пръстена.
Плещите са украсени с радиални релефни лъчи. Широка лентовидна дръжка,
канелирана. Равно дъно. Размери: дълж. 8 см, шир. 6 см, вис. 3 см. Табл.
II, 6.
10. Инв. № 2950 — гр. Каблешково. Лампа от светлобежова глина. Кръгъл
резервоар и издаден напред заоблен фитилник. Конкавен диск, ограден с ре-
лефен пръстен. Плещите са украсени с четири пластични пъпки. Лентовидна
дръжка. Равно дъно с марка MΩ, вписана в две врязани окръжности. Разме-
ри: дълж. 9 см, шир. 6 см, вис. 4,5 см. Табл. ІІ,7.
И. Инв. №2057 — неизвестно местонахождение. Лампа от светлочервена
глина, покрита с червен лак. Овален резервоар и издаден напред заоблен
фитилник. Конкавен диск, около отвора за гориво — релефен пръстен.
Фитилникът е отделен от резервоара с две пластични пъпки. Дръжката е
отчупена. Равно дъно, стъпващо на ниско пръстеновидно столче. Размери:
дълж. 8 см, шир. 6,5 см, вис. 2 см. Табл. II, 9.
12. Неинвентирана — неизвестно местонахождение. Лампа от свет-
лосива глина. Овален резервоар с издаден напред и заоблен фитилник. Слабо
конкавен диск, около отвора за гориво — релефен пръстен. Плещите са
украсени с радиални релефни лъчи. Фитилникът е отделен от тялото с
релефна дъговидна линия. Лентовидна дръжка. Равно дъно. Размери: дълж. 9
см, шир. 5,5 см, вис. 4 см. Табл. II, 8.
13. Инв. № 2700 — гр. Айтос, римско селище в м. Балаар чешма. Лампа
от светлокафява глина. Кръгъл резервоар и издаден напред заоблен
фитилник, ограничен от тялото с две пластични пъпки с врязани точки.
Конкавен диск, ограден с три врязани окръжности. Лентовидна дръжка.
Равно дъно.6 Размери: дълж. 7,5 см, шир. 5,5 см, вие. 3 см. Табл. II, 10.
14. Инв. № 90 — неизвестно местонахождение. Лампа от светлокафява
глина. Овален резервоар и издаден напред заоблен фитилник. Конкавен
диск, около отвора за гориво — релефен пръстен. Лентовидна дръжка.
Фитилникът е фрагментиран. Равно дъно.7 Размери: дълж. 9 см, шир. 6,5 см,
вис. 4 см. Табл. II, 11.
15. Инв. №2914 — с. Житарово. Лампа от светлочервена глина със следи
от червен лак. Кръгъл резервоар и сърцевиден фитилник. Конкавен диск с
украса — релефно изображение на орел с разперени крила върху олтар,
ограден с релефен пръстен. Плещите са украсени с един ред врязани
кръгчета. Между разервоара и фитилника — две релефни волути.

39
 Пръстеновидна дръжка, канелирана в средата. Равно дъно.8 Размери:
дълж. 8 см, шир. 6 см, вис. 5 см. Табл. III, 7.
16. Инв. № 2063 — гр. Поморие, м. Палеокастро. Лампа от светло-чер-
вена глина с тъмночервен лак, потекъл по стените. Кръгъл резервоар

Табл. II. Римски лампи, кат. № 4—14

Table. II. Lampes romaines, cat. N: 4—14

и сърцевиден фитилник, отделен от тялото с две релефни волути. Конкавен

диск, ограден с два релефни пръстена и релефна украса —осемлистна
розета. Дръжката е отчупена. Равно дъно.' Размери: дълж. 8 см, шир. 6 см,
вие. 2,5 см. Табл. III, 8.
17. Инв. № 1272 — с. Емона. Лампа от светлочервена глина, покри-

40
та с червен лак. Кръгъл резервоар и сърцевиден фитилник. Конкавен
диск, ограден с три релефни пръстена. Плещите са украсени от два кон-
центрични пояса с врязани чертички и овули. Пръстеновидна 10
дръжка, ка-
нелирана. Равно дъно, стъпващо върху пръстеновидно столче. Размери::
дълж. 10 см, шир. 7,5 см, вис. 5 см. Табл. III, 9.

Табл. III. Римски и късноантични лампи, кат. № 15—20 Table« III.

Lampes de l'époque romaine et de la Basse Antiquité, cat. N: 15—25»

18. Неинвентирана — неизвестно местонахождение. Лампа от кере-

миденочервена глина, покрита с червен лак, потекъл по стените. Кръгъл
резервоар и леко издаден и заоблен фитилник. Конкавен диск, ограден с
релефен пръстен с насечки. Плещите са украсени с по две врязани срещу

41
 положни чертички, оформящи релефни ленти. Лентовидна дръжка. Равно
дъно, оградено с врязана окръжност и марка EY11. Размери: дълж. 10 см,
шир. 7 см, вис. 3 см. Табл. I I I, 10.
19. Инв. № 1605 — гр. Поморие. Лампа от светлобежова глина. Кръгъл
резервоар и сърцевиден фитилник. Конкавен диск, ограден с два релефни
пръстена. Плещите са украсени с пояс от врязани овули. Дръжката е от-
чупена. Равно15 дъно, стъпващо на пръстеновидно столче с марка четири-
листна розета . Размери: дълж. 9 см, шир. 7,5 см, вис. 3 см. Табл. III, 11.
20. Инв. № 1796 — е. Черноморец. Лампа от светлобежова глина със
следи от тъмнокафяв лак. Кръгъл резервоар и издаден напред заоблен
фитилник. Конкавен диск с релефно изображение на Ерос, обърнат надясно,
в дясната си ръка държи грозд. Дискът е ограден с релефен пръстен.
Плещите са украсени с релефни кръгчета с пластични точки. Клиновидна
дръжка, канелирана. Равно дъно с украса „рибя опашка" и марка planta pedis.
Размери: дълж. 9 см, шир. 6,5 см, вис. 3,5 см. Табл. III, 1.
21. Инв. №327 — гр. Созопол. Лампа от светлобежова глина със следи
от тъмнокафяв лак. Овален резервоар и издаден напред фитилник,
фрагментиран. Конкавен диск с релефно изображение на Ерос, обърнат на-
ляво. Дискът е ограден с релефен пръстен. Плещите са украсени с релефни
дъгички. Клиновидна дръжка. Равно дъно с врязана украса „рибя опашка".
Размери: дълж. 8 см, шир. 6 см, вис. 2,7 см. Табл. III, 2.
22. Инв. №265 — гр. Несебър.13 Лампа от светлобежова глина. Овален
резервоар, фитилникът е отчупен. Конкавен диск, ограден с релефен ръб,
продължаващ в каналче към отвора за фитилника. Плещите са украсени от
два реда пластични точки. Клиновидна дръжка. Равно дъно с врязана украса
„рибя опашка" и марка planta pedis. Запазени размери: дълж. 7,2 см, шир. 6
см, вис. 4 см. Табл. I I I , 3.
23. Инв. №2027 — гр. Несебър.13 Лампа (фрагментирана) от светло-
бежова глина. Овален резервоар. Конкавен диск, ограден с релефен ръб,
продължаващ в каналче към отвора за фитилника. Плещите са украсени от
един ред пластични пъпки. Клиновидна дръжка. Равно дъно с врязана украса
„рибя опашка" и марка planta pedis. Запазени размери: дълж. 8 см, шир. 7,5
см, вис. 4 см. Табл. III, 4.
24. Инв. №399 — гр. Созопол. Лампа -от светлобежова глина със следи
от тъмнокафяв лак. Овален резервоар, фитилникът е отчупен. Конкавен
диск, ограден с релефен ръб, продължаващ в каналче към отвора за
фитилник. Около отвора за гориво има релефен пръстен с пластични точки.
Плещите са украсени с пластични точки и с по две релефни дъги. Клиновидна
дръжка. Равно дъно с украса „рибя опашка" и марка planta pedis. Запазени
размери: дълж. 7 см, шир. 6 см, вие. 4 см. Табл. III, 5.
25. Инв. №400 — гр. Созопол. Лампа от светлобежова глина. Кръгъл
резервоар и издаден напред и заоблен фитилник — фрагментиран. Конкавен
диск, украсен с пластични точки, оградени с релефен пръстен.
Плещите са украсени е пояс от пластични пъпки. Пръстеновидна дръжка,
канелирана в средата. Равно дъно с марка planta pedis. Размери: .дълж. 10,5
см, шир. 7 см, вис. 3 см. Табл. III, 6.
26. Инв. № 87 — с. Дебелт, м. Градището. Лампа от светлокафява глина.
Ладиевидна форма с плътна конусовидна дръжка. Отворите за гориво и
фитилник са оградени с бордюр. Полегатите рамене са укра-
42
сени с извити релефни дъги с пластични точки в краищата. В двата сре-
щуположни края на тялото — релефна стилизирана растителна украса. Дъно
с ниско пръстеновидно столче14. Размери: дълж. 10,5 см шир. 6,5 см, вис.
3,5 см. Табл. IV, 1.

Табл. IV. Късноантични лампи, кат. № 26—33 Table. IV.

Lampes de la Basse Antiquité, cat. N: 26—33

27. Инв. № 2624 — неизвестно местонахождение. Лампа от кере-

миденочер вена глина. Подобна на описаната. По полегатите рамена има
украса от радиални релефни линии. При отвора за гориво — четири релефни
черти, свързани с дъга. Равно дъно с релефен ръб и силно заличена украса15.
Размери: дълж. 10,5 см, шир. 7 см, вис. 3,5 см. Табл. IV, 2.

43
 28. Инв. № 1312 — гр. Поморие. Лампа от бежова глина. Подобна на
описаните. Украса по раменете от радиални релефни лъчи. Между отвора за
гориво и фитилника — две релефни дъги, свързващи се под остър ъгъл. По-
крита с червен лак, потекъл по стените на резервоара. Размери: дълж. 11 см,
шир. 6 см, вие. 4,5 см. Табл. IV, 3.
29. Ивн. № 1737 — с. Дебелт. Лампа, подобна на описаната, но от
светло-кафява глина. Дръжката е отчупена. По раменете има украса от
релефен растителен орнамент — клонки. Между отвора, за гориво и
фитилника — равнораменен кръст. Равно дъно с релефен пръстен. Размери:
дълж. 9,5 см , шир. 6 см, вие. 3 см. Табл. IV, 4.
30. Инв. №85 — с. Дебелт. Лампа, подобна на описаната, от
светлочервена глина. Фитилникът е отчупен. По раменете украса от извити
релефни ивици с точки в краищата. Към дръжката — релефно цвете, а към
фитилника — овален орнамент с релефни точки. Дъно, стъпващо на ниско
пръстеновидно столче. Запазени размери: дълж. 9,4 см, шир. 5,5 см, вие. 3,4
см. Табл. IV, 5.
31. Инв. №234 — гр. Несебър. Диск от лампа с крушовидна форма от
светлобежова глина. Конкавен диск, ограден с релефна линия, която
продължава в улей към фитилника. Запазени размери: дълж. 6,9 см, шир. 4,2
см. Табл. IV, 6.
32. Инв. № 337 — гр. Несебър. Лампа (фрагментирана) с крушовидна
форма. Оранжева глина. Биконичен резервоар, конкавен диск. Раменете са
украсени с радиални релефни черти. Плътна вертикална клиновидна дръжка.
Равно дъно с релефен ръб. Запазени размери: дълж. 7 см, шир. 4 см, вие. 5
см. Табл. IV, 7.
33. Неинвентирана — неизвестно местонахождение. Лампа от оран-
жева глина. Крушовидна форма. Слабо конкавен диск, ограден с релефен
ръб, продължаващ в улей към отвора за фитилника. Полегатите рамене са
украсени с релефни ромбове с врязани кръгчета. Лентовидна дръжка. Дъно с
две врязани окръжности16. Размери: дълж. 10 см, шир. 6 см, вие. 4 см. Табл.
IV, 8.
34. Инв. № 2845 — с. Обзор. Лампа от бежова глина. Крушовидна
форма с издаден напред и заоблен фитилник. Конкавен диск, ограден с
релефен ръб, продължаващ в улей към отвора за фитилника. Наклонените
рамене са украсени с радиални релефни черти. Дръжка, оформена като
кръст, от който са запазени само двете рамена. Равно дъно с релефен ръб17.
Размери: дълж. 9,5 см, шир. 6,5 см, вие. 6 см. Табл. V, 1.
35. Инв. № 272 — гр. Несебър. Лампа от бежова глина, подобна на
описаната. Фитилникът е отчупен. Дръжката е оформена листовидно. Равно
дъно с релефен ръб. Запазени размери: дълж. 9 см, шир. 7 см, вие. 6 см.
Табл. V, 2.
36. Инв. №401—гр. Созопол. Лампа от светлокафява глина. Подобна
на описаните. Дискът е украсен е врязани дъгички и кръгчета. Дръжката е
оформена в сърцевиден орнамент. Равно дъно. Запазени размери: дълж. 9 см,
шир. 7 см, вие. 5,5 см. Табл. V, 3.
37. Инв. № 1491 — с. Баня. Лампа от светлокафява глина. Подобна на
описаните. По раменете има украса от радиални релефни черти. Дръжката е
оформена палметовидно. Запазени размери: дълж. 10 см, шир. 6,5 см, вие. 6
см. Табл. V, 4.

38. Инв. № 2002 — гр. Несебър. Лампа от светлочервена глина. По-

44
добна на описаните. Около отвора за гориво има украса от релефен три-
ъгълник със заоблени ъгли и пояс от врязани радиални чертички. Плът-
на клиновидна дръжка, канелирана. Равно дъно с релефен пръстен. За-
пазени размери: дълж. 8,5 см, шир. 6,5 см, вис. 5 см. Табл. V, 5.

Табл. V. Късноантични лампи, кат. № 34—42 Table. V.

Lampes de la Basse Antiquité, cat. N: 34—42

39. Инв. № 1477 — гр. Поморие. Лампа от сива глина. Подобна на

описаните. Дискът е украсен с пластичен сърцевиден орнамент. Равно
дъно. Дръжката е отчупена. Запазени размери: дълж. 9 см, шир. 6,5 см,
вис. 4 см. Табл. V, 6.
40. Инв. № 1490 — с. Баня. Лампа от оранжева глина. Подобна на
45
описаните. Около отвора за гориво има украса от четири релефни три-
ъгълника, свързани под тъп ъгъл, и две пластични точки, а по раменете—
радиални релефни черти. Дръжката е отчупена. Равно дъно. Запазени
размери: дълж. 10 см, шир. 8 см, вие. 3 см. Табл. V, 7.

41. Инв. №278—гр. Несебър.

Лампа от светлокафява глина.
Подобна на описаната. Около
отвора за гориво има пластичен
сърцевиден орнамент, а по раме-
нете—украса от релефни радиални
черти. Дръжката е отчупена. Рав-
но дъно с релефен пръстен. Запазе-
ни размери: дълж. 9 см, шир.
7 см, вие. 3,5 см. Табл. V, 8.
42. Инв. № 2368—с. Миролю-
бово. Лампа от глина със сиво-
кафяв цвят. Подобна на описаната.
Около отвора за гориво има плас-
тичен витлообразен орнамент, а по
раменете — украса от релефни
Табл. VІ Калъпи за глинени лампи, кат. № 43, 44 радиални чертички. Дръжката е
Table +_ Moules pour lampes d’argile, cat. N 43, 44 отчупена. Равно дъно18. Запазени
размери: дълж. 8,5 см, шир. 6,5 см,
вис. 3 см. Табл. V, 9.
43. Инв. № 1826—с. Черноморец. Глинен калъп за горна част на
лампа тип „ладиевидна". Глина със сиво-кафяв цвят. Негативна украса от
вписани елипси и пояс от кръгчета и точки19. Размери: дълж. 15,5 см, шир.
6,5 см, вис. 4 см. Табл. VI, 1.
44. Инв. № 1683 — с. Паницово, м. Градището. Глинен калъп за горна
част на лампа с крушовидна форма, издаден напред и заоблен фитилннк и
биконичен резервоар. Изработен от светлокафява глина. Негативна украса:
за диска — шестоъгълник и дъги, за раменете — радиални чертички, за
дръжката — сърцевиден орнамент. Размери: дълж. 12,5 см, шир. 7,5 см, вис.
4,5 см. Табл. VI, 2.
* * *
Представените в каталога глинени лампи хронологически се разпределят
в две групи: римски (I—IV в.) и късноантични (IV—VII в.).
Римските лампи са представени от 19 екземпляра, които могат да бъдат
групирани типологично и хронологично по следния начин:
1. Лампи, произвеждани по италийски прототипове през I—II в., масово
копирани в цялата империя — кат. № №1, 2, 3 (табл. I, 1, 2, 3). За този тип е
характерен кръглият резервоар с широк заоблен фитилник.

46
 с каналче върху него и фланкиран от две стилизирани волути20. В началото
на I в. тези лампи заливат пазара, изнасят се навсякъде в империята и се
копират от провинциалните работилници. Този тип дава много въз-
можности за богата релефна декорация и най-добрите екземпляри се от-
насят към първата половина на I в., а тези от II в. са по-груби по стил и
технология21. Такива лампи, известни от Италия, Панония, Дакия, Мизия, у
нас имат паралели от Ескус, Варна, Стара Загора и др.22 Една от лампите в
нашата колекция — кат. № 1 (табл. I, 1), има популярен декоративен сюжет
— изображение на птица върху маслиново клонче, характерен за тази епоха
(I в.). Тя среща точни аналогии23, а фината глина, изработката lege artis,
чудесното лаково покритие доказват принадлежността й към някои от
италийските работилници. Другите две лампи от този тип — кат. № № 2, 3
(табл. I, 2, 3), са с груба фактура на. глината, непрецизна изработка и лошо
лаково покритие — свидетелство за местно провинциално
производство24.
2. Една група лампи, които много често се откриват в римските обекти,
имат многобройни паралели и се датират през III и първата половина на IV
в. Представени са от 11 екземпляра — кат. № № 4—14 (табл. II, 1—11).
Характерни за тях са кръглото тяло, удължените полукръгли фитилници и
по-малките им размери. Те са със слабо конкавни дискове, а полегатите им
плещи най-често са украсени с широки радиални релефни линии. При по-
голямата част от тези лампи фитилникът е отделен от резервоара с пластична
лента с пъпки. Лампите с марка върху дъното щемпелувана розета — кат.
№№4, 5, 7, 8 (табл. II, 1, 2, 4, 5), по тип,, украса и марка са подобни. Това,
както и непрецизната изработка доказват принадлежността им към една и
съща провинциална работилница. Авторите ги отнасят към произведенията
на провинциалната грънчарска промишленост и ги датират от I I I в.25
Подобни лампи са откривани във Варна, Сердика, Панония, датирани от
началото на III в.26
3. Типът „гръцки" лампи от римската епоха в нашата колекция има пет
представителя: кат. № № 15-—19 (табл. III, 7—11). Тези глинени лампи се
отличават със следните особености: кръгло тяло и фитилник, ограничен от
него със сърцевидна линия; конкавен диск, обикновено богато украсен с
многолистни розети, релефни волути, врязани чертички; дръжката е
правилен пръстен, понякога канелиран по външната страна. Този тип лампи
са работени в калъп от по-фина глина с охро-червен цвят и са покрити с
тъмнокафяв или червен лак. Произвеждани са от II до IV в. и са широко
разпространени в областите на Източното Средиземноморие. Лампите от
нашата колекция са имитации на гръцки лампи, произлезли от керамичните
центрове на Атина и Коринт през II—IVB.27 Техниката на моделиране в
калъп дава възможност за богато орнаментиране на повърхностите — не
единствено с растителни и геометрични мотиви, но и с изработени в нисък
релеф фигури и образи. Изображение на орел има една от лампите от този
тип — кат. № 15 (табл. III, 7). Подобни лампи с фигури на птици върху
дисковете са известни от Ямбол, Филипопол, Толбухин, Кабиле, а също от
Херсонес и Констанца, датирани в края на II в. и началото на II I в.28 Към
този тип се отнася и една лампа с марка върху дъното EY— кат. № 18 (табл.
III, 10). Така се е подписвал грънчарят EYTYXHC, който е най-
продуктивният атински майстор от първата половина на III в.29 Глинените
лампи с овоиден орнамент на

47
плещите — кат. № № 17, 19 (табл. III, 9, 11), както и тези с украса релефна
многолистна розета — кат. № 16 (табл. III, 8), са също имитации на гръцки
лампи от Коринт и Атина, които имат широко разпространение в края на II
и началото на III в.30
Късноантичните глинени лампи са представени от 23 екземпляра и се
разделят в три групи:
1. Малоазийски тип лампи — кат. № № 20—25 (табл. III, 1—6). Те имат
паралели от Ефес, Коринт, Смирна, Атина, Делос и са произвеждани през
периода от края на IV до VII в.31 Типът се явява в IV в. и от нашата колекция
към него се числят две лампи с релефно изображение на Ерос с грозд — кат.
№ № 15, 16 (табл. III, 1, 2). Подобни лампи са открити в Сердика32, а те имат
и многобройни аналогии, при които Ерос се изобразява с различни атрибути
— флейта, фиала, тире33. Грубата изработка, украсата върху дъното „рибя
опашка" и марката planta pedis ги отнасят към местното провинциално
производство от втората половина на IV в. Към този тип се отнасят и четири
глинени лампи — кат. № №22, 23, 24, 25 (табл. I I I, 3—6), които са близки
по вид и украса. При отливането им в калъп се заменя кръглата форма с
удължена, фитилникът е свързан с конкавния диск посредством улей, имат
клиновидни дръжки. Типична украса за тях са гранулите. Дъната също са
украсени е „рибя опашка" и имат марка planta pedis. Тези лампи са
откривани по Черноморското крайбрежие, което говори за общия им
произход, вероятно от едно и също керамично ателие. Освен в Гърция и
Мала Азия, типът е произвеждан масово и в керамичните центрове на
Северна Африка и в Кипър3*. Той е широко имитиран от местните майстори,
подобни лампи има открити в Марцианопол, Варна, Калиакра35, а също в
Томи, Диногеция и Сучидава в Румъния36.
2. Ладиевидни лампи — кат. № № 26—30 (табл. IV, 1—5). Те са
изработени от груба, недобре пречистена глина, имат удължена форма и
плътни клиновидни дръжки, релефни пръстени около отвора за гориво. В
украсата върху наклонените плещи се наблюдават известни различия в
зависимост от локалните им особености: извити релефни линии с точки в
краищата — кат. № 25 (табл. IV, 1); стилизирани растителни мотиви — кат.
№№29,30 (табл. IV, 4,5); равнораменен византийски кръст — кат. № 29
(табл. IV, 4). Произхождат от местни ателиета и в декорацията им има
елементи, заимствани от украсата на малоазийските и североафриканските
лампи: релефни точки, вписани в кръг37 — кат. № 30 (табл. IV, 5). Тяхното
местно производство доказва и откритият калъп за горна част на такъв тип
лампа — кат. № 43 (табл. IV, 1), дело на някое провинциално ателие за
производство на глинени лампи38. Типът ладиевидни лампи е често срещан
на територията на нашата страна и обикновено се датира през IV—V в.
3. Глинени лампи с общи белези: удължена крушовидна форма и
биконичен резервоар със силно наклонени навън рамене — кат. № № 31 —
42 (табл. IV, 6, 8, 7; табл. V, 1—9). Конкавните дискове са оградени с
релефни линии, които преминават в сравнително широки канали към
елипсовидните фитилници. Геометрични орнаменти от радиални, дъго-
видни и вълнообразни линии, розети, зърна и др. са разположени по
дисковете и раменете на лампите. Разнообразни по форма и украса са
дръжките — клиновидни, триъгълни, палметовидни, кръстовидни. Тези

48
глинени лампи са местно производство. Горна част от глинен калъп за
лампа от този тип е открит при с. Паницово — кат. № 44 (табл. VI, 2).
Останалите лампи от тази група на нашата колекция са от същия район
(Поморие, Несебър, Обзор); условие, позволяващо да търсим един местен
производствен керамичен център в тази част от Черноморското крайбрежие.
Типът е произвеждан на територията на цяла днешна България3' и в
Румъния40 и се датира през V—VII в. Доказателство за това, че този тип е
широко имитиран от местните майстори е откритата работилница с калъпи
за производството им41.
Обобщавайки казаното дотук, можем да направим някои изводи за
производството на глинени лампи и тяхното разпространение, което е
подчинено на общото развитие в керамичната промишленост през римската
епоха и късната античност. Вносната продукция през I—II в. се измества от
произведенията на местните керамични ателиета. Масово се копират
известни типове лампи през I I I —IV в., които заливат пазара. Местните
майстори-грънчари създават и нови типове лампи, които се отличават с
богато разнообразие на форми и декорация и те изцяло изместват вноса на
керамика отвън през V—VII в. В техните произведения са заимствани някои
елементи, характерни за лампеното производство и на други провинциални
керамични центрове. Тяхното многообразие се определя от локалните
особености и от индивидуалните творчески възможности и вкусове на
майсторите-производители. Разгледаните паметници илюстрират общова-
лидни тенденции в този клон на керамичното производство.

1. L o e s c h k e , S. Lampen aus Vindonissa — Zurich, 1919, p. 270, Typ. IV; D.

I v a n y i , Die panonischen Lampen — Budapest, 1935, p. 16, Typ. II, Taf. XLII;
B e r n h a r d , M. Lampki starozytne, Warscawa, 1955, P. 307, Tabl. LIX, nr. 246; I c o n o
mu. C. Opaite grecoromane. Muzeul regional de arheologia, Bucuresti, 1967, Tip. XI, fig. 21, 22,
nr. 169, 170; ИАИ, VI, 257.
2. L o e s c h k e , S. op. cit., Typ. I; В r o n е е r, O. Corinth IV, Part II, Terracotta Lamps,
Type XXII; W. D e o n a, Les lampes antiques a Delos — BCH, XXV; ИАИ, VI, 257.
3. B e r n h a r d , M. op. cit., p. 329 sqq., Tabl. XCIII, nr. 331—333; V. В a u-m a n.
Raport asupra cercetarilar arheologica efectuate in „villa rustica" din marginea nordica a comunei
Niculitel, Peuce V I I I , 1980, Tulcea, p. 398, pi. XVIII, 2;
Ч и ч и к о в а, M. Антични лампи с марки от Одесос, Изследвания в чест на К. Шкорпил,
1961, фиг. 3, № 17, 19; К а ц а р о в , Г. Светилището на Зевс и Хера при Копи-ловци,
Кюстендилско, ИБАД, IV, 1914, табл. XXII, 14; О в ч а р о в , Д. Трако-римски некропол до
Търговище, Археология, VII, 1965, кн. 1, с. 36, обр. 2.
4. Вж. бел. 3; Лампата е от затворен археологически комплекс, датиран с монета на
Септимий Север (193—211 г. н. е.) от Бизия. Изказвам благодарност на н. с. Ив. Карайотов за
сведението: К а р а й о т о в, И. Две интересни находки от Бургаско, сп. Нумизматика, 1974,
кн. 4, с. 13—22.
5. Вж. бел. 3 и 4.
6. I v a n y i , D. op. cit., Tabl. XXVI, 8; В е r n h a r d, M. op. cit., Pabl. XC, .315; Г е т o в,
Л. Т.рако-римски могилни погребения от Казанлъшко, Археология, 19ЬУ, 1.1. 1, обр. 8; Д я
к о в п ч, Б. Находки от некропола на античния Пловдив, ИАИ, I, 1921—22, с. 53—54, обр. 40 а.
7. В а с и л ч и н, И в. Антични лампи от музея в Толбухин, ИНМВ, XII, 1976, е 111,
табл. I, I; Т о н ч е в а , Г. Гробни находки от Одесос, ИВАД, XII, 1961,с. 35, табл.VI, обр.
35 б.
8. I c o n o m u, C. Opaite grecoromane, Muzeul regional de arheologia, Bucuresti, 1967, p.
Ill, Tip. XX, fig. 135, nr. 561.

4 Известия на музеите 49
 9. I v a n y i, D. op. cit., Typ. V I I ; I c o n o m u, C. op. cit.. Tip. XX, p. 106, nr. 529, fig.
128, 129; Ч и ч и к о в а , M. Цит. съч., c. 315, фиг. 2/12; 13; Б о т у ш а р о в а, Л. Нови
данни за Филипопол през римската епоха, ГНМО. II, 1955, с. 122, тлбл. 1—3; В а с и л ч и н,
И в. Цит. съч., табл. I I , 12; С т а н ч е в и , М. и К. Г р и г о р о в а . Колекция от глинени
лампи в музея за София в сб. „Сердика, Средец, София", 1976, с. 215, обр. 11; Г е т о в, Г.
Тракийски могилен некропол от римската епоха при Кабиле, сб. Кабиле, т. I, 1982, с. 50,
табл. XIX —2, 6.
10. В г o n е е г, O. op. cit. p. 90; D е o n a, W. op. cit., Delos XXVI, pl. 32, nr. 4648; Ч и ч и
к o в a, M. Цит. съч., c. 317, фиг. 2—7; M. M и р ч с в. Три гробни находки край Варна,
ИНМВ, том V(XX), 1969, обр. 10; С у л т о в, В. Един занаятчийски център в Долна Мизия,
Археология, IV, 1962, кн. 4, с. 30, обр. 6.
11. Д я к о в и ч, Б. Цит. съч., с. 53—54, сбр. 40-а: датирана с монета на Септнмшй Север
(193—211 г.); Г е т о в , Л. Цит. съч., Археология, 1969, кн. 1, с. 36. обр. 4. B e r n h a r d ,
M. op. cit., p. 326, Tabl. XC, nr. 315.
12. I с о n o m u, C. op. cit., p. 72, Tip. XX, Fig. 109, 221, nr. 249; Perlzweig;— Lamps of
the Roman Period — The Athenian Agora, V I I , 1961, pi. 5, nr. 134;
13. Л ю б е н о в а , В. Селище от римската и раняовизантийска епоха, сб. Пег>-ник, т.
I, С. 1981, с. 146—147, обр. 68/4; В е л к о в , И в. Могилно погребение при с. Горни
Дъбник, ИАИ, XIV, 1940—1942, обр. 307.
14. М л а д е н о в а , Я- Надгробна могила при Ивайловград, Археология, ХИ1, 1971,
кн. 4, с. 46, обр. 8-а; А н т о н о в а , В. Археологически проучвания на Шуменската крепост
през римската епоха (11 — IV в.). Археология, XX, 1978, кн. 4, с. 29-обр. 6-и; Ф и л о в, Б.
Куполните гробници при Мезек, ИАИ, XI, 1937, с. 89; Велков, И в. Разкопките при Мезек и
Свиленград, ИАИ, XI, 1937, е. 126, обр. 116; К а л-ч е в, К. Антични и късноантични глинени
лампи от Стара Загора, ИМЮИБ, V, !982, с. 14, табл. IV, 6.
15. А н т о н о в а, В. Цит. съч., ИНМШ, IV, 1973, табл. Ш-2; датирана с монета на
Хонорий (395—423), Анастасий (491—518), Юстиниан (529—565) и Юсткн (569—578); К а л
ч е в, К. Цит. съч., с. 14, табл. IV, 5.
16. I c o n o m u, C. op. cit. Tip. XXX, p. 28, fig. 56; М л а д е н о в а , Я. Цит. съч., с.
46, обр. 7-а; М а е в с к и й , К. и ко л. Археологические иеследования западного сектора
Нове в 1960—1961 г., ИАИ, XXVI, 1963, рис. 3; Д р е м с и з о в а, Ц в. Непубликувани
материали от голямата пещера край с. Мадара, ИНМК, т, I, i960. с. 75, обр. 16—2.
17. B e r n h a r d , M., op. c it . , Tabl. XCVI, nr. 340; I c o n o m u, G. op. cit., p. 143, fig.
167, 750; Т о н ч е в а , Г. Керамична работилница край с. Кранево, ИАДВ, том IX, 1953—
1954, с. 86; В а с и л ч и н, И в . Късноантични глинени лампи и калъп от Калиакра, ИНМВ,
том 20, 1984, с. 26, № 16, табл. 111 — 1; М у т а ф ч и е в , П. Еленската църква при
Пирдоп., ИБАД, V, 1915, обр. 46/1; К а л ч е в , К. Цит. съч., с. 15, № 36, табл. V, 3; Т u d o
r, D. Dada I I I , Succidava, p. 168, fig. 20.
18. I c o n o m u, C. op. cit. fig. 178, nr. 763; T u d o r, D. Succidava III, Dacia XI—XII,
1945—1947, p. 169, fig. 20—6. П а р н и ц к и - П у д е л к о , Ст. и кол. Археологические
раскопки в западном секторе Нове в 19С5, г., ИАИ, XXX, 1967, с 64, рис. 6; M а е в с к и, К. и
к о л . Археологически изследвания в западния сектор на Нове през 1967—1969 г., с. 189,
обр. 18; В а с и л ч и н, Ив. Цит. съч., ИНМВ, XX, 1984, с. 26, № 14, табл. I I — 7; Д о н ч е в а-
П е т к о в а, Л., Д. Т о п т а н о в . Ранновизантийска керамика от с. Одърци, Толбухинско.,
ИНМВ, том XVIІІ (33), 1982, табл. X—8, 9.
19. В украсата има елементи, заимствани от североафриканските и малоазийски-те
типове лампи. Изказвам благодарност на Г. Кузманов за ценните съвети и помощта, която
ми оказа при определяне на някои екземпляри.
20. Вж. бел. 1 и цитираната там литература.
21. В a i 1 у D. Greek and Roman Pottery-Lamps — in the British Museum, 1963, Plate 7 a-i.
22. F r o r a, A. La scava della missione archeologica i t ali an a ad Oescus, Boll del' Isrifuto
Nazionale de Archeologia е Storia dell' Arte, XI, 1948, p. 38, 108; Ч и ч и к о в a, M. Цит. съч., с.
308, фиг. 1/3.
23. В е г n h a r d, M. op. cit., Tabl. LIX, nr. 246. Вж. бел. 1.
24. Deo na, W. op. cit., Delos XXV, pi. 29, nr. 4580.
25. Вж. бел. З и цитираната там литература.
26. I v a n y i, D. op. cit., Tabl. XXVI, 8; Ч и ч и к о в а , M. Цит. съч., с. 317, фиг. 3/17,
18, 19 и цитираната там литература; Т о н ч е в а , Г. Цит. съч., ИВАД, XII,

50
 19G1, c. 35, табл. VI, обр. 35-6; С т а н ч е в а, М . , К. Г р и г o p о в а. Цит. съч., обр. 4, 7.
27. В г о п е е г , О., op.. cit., p i. X I I , 695, 700, Tvpe XXVII; P e r l z w e i g , op.
cit., pi. 9—284, p. 95.
28. K a д е е в, II. В. Импортные светильники I — IV вв. из Херсонеса., СА. 1969, с. 166,
№ 3, рис. 2; Т о н ч е в а , Г. Антични глинени лампи от музея в Ямбол., ИМЮ-ИБ, V, 1982,
Табл. I, сн. 6; Б о т у ш а р о в а, Л. Цит. съч., с. 122, № 23, табл. IV/4, 5; Г е т о в, Л. Цит.
съч., сб. Кабиле, т. I, 1982, с. 50, табл. XIX/1; 3; В а с и л ч и н, Ив. Цит. съч., ИНМВ, XII,
1976, с. 1 1 1 , табл. 1—2.
29. В г о n е е г , О. op. cit., p. 112; I с о n o m u, C. op. cit., Constanta — fig. 149, nr.
665, Tip, XXIV, fig. 237, nr. 652; Perlzweig, op. cit., pi. 35—853; Ч и ч и к о в а, М. Цит. съч., с.
313, № 8, фиг. 2.
30. B a i l e y D. OD. cit., Plate 13 (a-f); В г о n е е г , О. op. cit., Plate XII, 70, 695,
Type X X V I I ; P е r 1 z w е i g, op. cit. PI. 6—143, p. 85;
31. В a i 1 е v, D. op., c it., Plate 14, b, c; В r o n е е r, O. op. cit., Plate XIII, 883, 708, Type
XXVIII; P е r 1 z w е i g, op. c i t ., p. 192, nr. 2814, fig. 349; D е o n a, W. Delos, XXVI. pi. 38, nr.
4695, p. 139;
32; С т а н ч е в а , M., K. Г р и г о р о в а . Цит. съч., обр. 13.
33. В a i 1 е y, op. cit., pi. 15-c; I c o n o m u, op. cit., p. 126, fig. 142; Tip. XXIV; I o r g u
S t o i a n , La citte pontica di Tomis, Dacia V, 1961, fig. 3, p. 237; К а л ч е в , K. Цит. съч. с.
15, табл. IV, 3.
34. B a i l e y , op. cit., plate 12, a, b, c; plate 14, b, c.
35. Т о н ч е в a, Г. Разкопки в Марцианопол през 1955 г., ИНМВ, I ( X V I ) , 1965, с.
77, обр. 2; M и р ч е в, М. Гробни находки във Варна и Варненско., ИНМВ, IV, ( X I X ) , 1968,
с. 218, обр. 1; В а с и л ч и н , И в., Цит. съч., ИНМВ, XX, 1984. с. 23, № 1, 2, 3, 4-А, Б; В. Л
ю б е н о в а. Цит. съч., с. 146—147; обр. 68—4.
36. I c o n o m u, C. op. cit., p. 136, nr. 703, fig. 50; I. B a r n e a. Les termes de Dinogetia,
Dacia XI, 1967, p. 249, fi g. 16—2; T u d o r , D. Sucidava II — Dacia VII— VIII, 1937—1940,
p. 379, fig 13-к.
37. B r o n е е r, op. cit., pi. XX —1414 —1418, type XXIX; B e r n h a r d , op. cit., p.
331, nr. 336, taf. XC!V; M a p ч е в, M. Разкопки на тракийското селище край Галата., ИВАД,
IX, 1953, с. 9, JVJ 4. фиг. 13; А н т о н о в а , В. Цит. съч., ИНМШ, VI, 1973, табл. 111—2:
датирана с монети от IV—V в.
38. Вж. бел. 19.
39. В а с и л ч и н, И в. Цит. съч., ИНМВ, XX, 1984, с. 26, № 26, табл. III —1;
А н т о н о в а В. Цит. съч., Археология, XX, 1978, кн. 4, с. 19, обр. 16-и; К а л ч е в, К. Цит.
съч., с. 15, № 36, табл. V; Д о н ч е в а-П е т к о в а, Л., Д. Т о п т а нов. Цит. съч., с. 103—
109, табл. X.
40. I c o n o m u, op. cit., p. 147, tip. XXXII, X X X I I I ; T u d o r, D. Sucidava III, Dacia
XІ-XII, 1945—1947, p. 169, fig. 206; S t o i a n , I. op. cit., p. 237.
41. Вж. бел. 7.

IAMPES D'ARGILE DE l.'EPOQUE ROMA1NF ET DE

LA BASSE A NTIQUITE DU MUSEE DE BOURGAS
I l i a na Bonеva

Resume
L'auteur de l 'a r t i c l e présente 42 lampes d'argile et 2 moules pour leur
fabrication, appartenant à la collection du Musée historique de Bourgas.
Les lampes présentées peuvent être divisées en deux groupes—antiques (Ier—
IV s. s. de n. è.) et Basse Antiquité (IVe—VIIe s. s.).
e

Le premier groupe comprend 19 lampes, dont trois tmitant la production des

ateliers italiques et datant des Ier—IIe s. s. de n. è. Cin q lampes de production
locale imitent certains types de lampes grecques , fabriquées à Athènes et à
Corinthe à partir de la fin du Ile s. jusqu'au
51
 Ve s. Onze autres lampes datant du IIIe et du début du IVe s. pré sentent les
traits caractéristiques de la poterie des provinces.
Le deuxième groupe est constitué de 23 lampes dont six du tupe fabriqué dans
les ateliers de Smyrne, Ephèse et Corinthe dans la période du IVe au VIIe s.
Dix—sept lampes présentent la production typiquement locale qui se répand très
vite, remplaçant complètement l'importation, tout en empruntant aux autres
provinces romaines certains éléments ornementaux.

52