Възможната и невъзможната любов

” Да обичаш, това значи да си направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато не

станеш купчина пепел.” С тези думи Уилям Шекспир се обръща към всеки един човек готов да
обича, подсказвайки трагичната природа на човешките взаимоотношения. Любовта сама по себе
си играе ролята на най-големият носител на вътрешна екзалтация, но в същото време с умерена
неудовлетвореност. В най-чистата си форма любовта не заражда плод в света на естетиката, тя
разцъфва там където душите ни намират общ пламък и именно това ни кара да жертваме себе си
дори когато тя е невъзможна.

Най-красивите преживявания в живота обикновено са тези, изпълнени с най-много пречки.

Трагизмът преплетен в любовта е, като че ли неин втори облик. Причините, които обричат
любовта могат да бъдат многопластови, например от традиционно и морално естество, могат да
бъдат породени от несподеленост или от определени обстоятелства. Дори и да ни се иска да
държим в дланите си нечие чуждо сърце, ако то не ни бъде дадено доброволно ние просто се
опитваме да извършим кражба, в която откраднатото се обезценява напълно. Едно от най-
големите препядствия е да приемеш невъзможната любов като такава, защото тя не позволява на
бедните души, които е хванала в клопка да продължат напред. Пътищата на хората се променят
или като за начало Клото, Лахесис и Атропос, тъкачките на съдбата, решават да не преплетът
съдбите на двама човека един за друг. Едно е сигурно, където има любов има и надежда, сила за
протест към съдбата и чувства, които са олицетворенение на всяко вдишване, на всикичко което
ни прави живи.