Risk - Assessment - 2 2

СИСТЕМА ЗА ОЦЕНКА НА ПРАВОНАРУШИТЕЛЯ
(ОЕйСис)
Наръчник
Глава първа
ВЪВЕДЕНИЕ В ОЕйСис
Оценката на риска, поставен от даден правонарушител, и

идентификацията на факторите, допринесли за правонарушението,
съставляват отправната точка за цялата работа с правонарушителите.
Настоящата глава описва защо оценката е важна и обяснава какво е
предназначението на ОЕйСис.
Какво дава резултат?
Съществува голям обем от научни данни, така наречената

литература "какво дава резултат", които са се натрупали през
последните години като опровержение на песимистичната позиция
"нищо не дава резултат при правонарушителите". Новите
изследвания, главно северноамерикански, предоставят убедителни
индикации, че коефициентите на рецидива могат да бъдат намалени
чрез насочване на вниманието към фактори, които излагат
правонарушителя на бъдещ риск. Тези фактори, описвани често като
"криминогенни", могат да бъдат социални или лични, те имат
причинна или допринасяща роля в актовете на правонарушение и
трябва да бъдат цел на интервенция (МакГайър/McGuire/, 1996).
Изследванията по никакъв начин не са окончателни, несъмнено ще
има известно разширяване и прецизиране на нашето виждане за това
какво дава най-добри резултати при различните типове
правонарушители с обогатяването на базата от данни в страната. И
все пак последните прегледи на някои от по-силните изследвания,
основаващи се на метода на метаанализа, дадоха възможност да
започне идентифицирането на компонентите на ефективната
интервенция. Ключовите принципи могат да бъдат извлечени от
изследванията, отразени в "Ръководство на Вътрешното
министерство за ефективна практика 1998", в указание, достигнало
до всички началници на затвори през 1996 г., и са заложени в
критериите, прилагани от Съвместния акредитивен съвет за
затворите и пробацията. Ключовите принципи са следните:
Класификация на риска
По-интензивните програми трябва да бъдат насочени към

правонарушители с висока и средна степен на риск. Налице са
достатъчно данни, че безразборното включване в програми е
неефективно и в действителност може да има обратен ефект.
Определяне на нуждите
Правонарушителите имат най-различни нужди, като само някои от

тях са пряко свързани с криминалното поведение. При справяне с
криминогенните нужди може да се намали вероятността за повторно
осъждане.
Съответственост
Начинът на преподаване на програмите трябва да съответства на

начина на усвояване от правонарушителите. На тях трябва да им
бъде дадена възможността да упражняват новите умения/нагласи и
модели на поведение. Програмите трябва да бъдат адресирани към
въпросите на мотивацията.
Метод на третиране
Подходящите видове интервенция са типично ориентирани към

уменията, активни и предназначени да улеснят решаването на
проблемите в социалните взаимодействия и други видове умения за
справяне. Според наличните данни от научните изследвания
когнитивните поведенчески техники се оказват най-ефективните
методи.
Интегритет на програмите
Програмите трябва да имат ясни и идентифицирани цели, подходящ

метод и указания за начина на преподаване, към който обучителите
трябва да се придържат. Те трябва да се ръководят правилно, а
персоналът да бъде добре обучен.
Базираност на обществото
Общо взето резултатите са по-позитивни когато програмите са
базирани на обществото или осъществяването на последващия
контрол е в обществото.
В изследванията се подчертава, че съставните части на успешните

програми са тясно взаимосвързани, а данните от тях подсказват, че
най-успешните програми включват всички, а не само някои от
принципите. Според изследванията интервенции, които не вземат
под внимание принципите за класификация на риска, определянето
на нуждите и съответствеността са по-малко ефективни в
намаляването на рецидива (Ендрюз/Andrews и кол., 1990).
Ефективна оценка на нуждите при риск
Ясно е, че за да се придържаме към тези принципи, от съществена

важност са ефективните и систематични методи за оценка на риска и
нуждите. И действително, разпространението на инструментите за
оценка на нуждите в наказателноправосъдните агенции е
продиктувано от това изискване. Една ефективна оценка на
риска/нуждите трябва да изпълнява много функции. Тя трябва да
предоставя широка класификация на вероятността от рецидив. Това
е изчисление на вероятността да се случи ново правонарушение в
рамките на даден период. Освен това тя трябва отделно да
идентифицира сериозен риск от причиняване на вреда. Ако
действително бъде извършено ново правонарушение, дали то ще
съставлява сериозен риск от причиняване на вреда, на кого и при
какви обстоятелства? Тя трябва да осигурява информация за това
какви са криминогенните нужди на правонарушителя и да укаже
стъпки за тяхното редуциране. Трябва да идентифицира въпросите,
свързани със съответствеността, като например способност и
мотивация за промяна, които са от значение за планиране на
присъдата.
ОЕйСис е нова национална система за оценка на риска и нуждите на

правонарушителя. Взето беше решение да се разработи нова система
за оценка на риска, тъй като никой от съществуващите
инструменти/инвентар не отговаряше напълно на изискванията,
определени от проектния екип. Тази система е разработена
съвместно от затворническата и пробационната служба за ползване и
от двете служби. Предназначението но ОЕйСис е:
* да оцени каква е вероятността даден правонарушител да извърши

ново правонарушение.
* да идентифицира и класифицира нуждите, свързани с
правонарушението, включително основна личностова
характеристика и когнитивни поведенчески проблеми.
* да оцени риска от причиняване на сериозни вреди /вреди на себе
си и вреди на други/.
* да подпомогне овладяването на риска от причиняване на вреда.
* да свърже оценката с плана за упражняване на надзор или плана за
изпълнение на присъдата.
* да посочи нуждата от допълнителни оценки от специалисти.
* да измерва промяната в периода на упражняване на
надзор/изпълнение на присъдата.
ОЕйСис е най-важната част от една практика, базирана на фактите.

Разработването и използването на ОЕйСис е значителна ранна
стъпка към повишаване на взаимодействието между Службата на
затворите и Пробационната служба. По-тясната съвместна работа
между двете служби е един от ключовите елементи, описани в
доклада "Обединяване на силите за защита на обществото"
/Вътрешно министерство, 1998 г./, в който се посочва, че двете
служби трябва да възприемат общ подход общи техники за оценка
на риска.
ОЕйСис ще помогне на практиците да работят по-ефективно.

Създадена е да бъде неразделна част от тези отделни дейности с
правонарушителите, които са свързани с оценяването им; с
идентифицирането на риска, който те поставят и вземането на
решение как да се сведат тези рискове до минимум и как да се
преодолява тяхното криминално поведение. ОЕйСис ще даде
възможност на служителите от затворите и пробацията да се заемат с
разработването на допълнителни оценки и да споделят
информацията, която са събрали. В автоматизираната си форма
ОЕйСис ще осигурява тези данни, които лесно могат да бъдат
включени в предсъдебния доклад и които ще дадат възможност на
служителите да съставят висококачествени планове за упражняване
на надзор и изпълнение на присъдите.
Важно е да се признае, че оценката е процес, който се извършва през

целия период на изпълнение на присъдата. Поради това, че ОЕйСис
може да бъде използвана за последваща оценка на
правонарушителите на различни етапи от изтърпяване на
наказанието и тъй като много от изследваните области са динамични
(отворени за промяна), ОЕйсис може да се използва за наблюдаване
на начина, по който даден правонарушител и обстоятелствата около
него се променят в резултат на интервенцията от страна на
пробационната или затворническата служба.
Освен това ОЕйСис ще осигури голям обем управленска
информация. Част от нея ще бъде от полза за местните практици,
примерно за да примерно за да видят какви промени са настъпил в
случаите, по които са работили, и какви са общите резултати. Друга
част ще бъде от полза за местните ръководители, примерно като им
даде възможност да идентифицират най-често срещаните рискови
фактори сред местната популация от правонарушители и обезпечи
вземането на адекватни мерки по отношение на тях.
Друга информация ще бъде използвана на национално ниво и ще

захранва определянето на показателите за работата на
затворническата и пробационната служба. С тях ще се измерва дали
интервенциите и услугите са имали ефект върху предвижданите
коефициенти на рецидива. При прилагането й на национална основа
ОЕйСис ще предостави за първи път профил на правонарушителите
и техните нужди. Тя ще осигури емпиричните данни, от които
наказателноправосъдните агенции се нуждаят за правилното
разпределение на ресурсите, за да се редуцира успешно рецидивът.
Глава втора
РАЗРАБОТВАНЕТО НА ОЕйСис
Увод
В Глава първа се обяснява защо е особено важно да имаме
последователна процедура за оценка на рисковите нужди, за да се
стимулира една ефективна практика. В тази глава се обяснява
аргументацията, стояща зад новата система. В нея се прави преглед
на научните данни, послужили за разработването на ОЕйСис.
Описани са алтернативните методи за оценка на риска и техните
ограничения. Обсъждат се отчетите на практиците, които са взети
предвид в разработването на ОЕйСис.
Клинична спрямо актуариална оценка на риска
Традиционно има два основни подхода към оценката на риска. Това

са клиничният модел и актуариалният(базиран на данните) модел.
Клиничният модел е наречен така поради това, че е диагностичен и
се осланя на професионалната преценка. Най-често срещаната форма
на клинична оценка е тази, при която практическият работник
интервюира правонарушителя, обсъжда негови минали деяния, след
което си съставя професионално мнение за риска от
правонарушителя, като съпоставя собствените си знания и опит с
набраната информация. Проблемът тук е, че всички научни данни
показват, че тази форма не е много надеждна. Блекбърн (Blackburn,
1984) обобщава данните от клиничното прогнозиране на риска. Той
смята, че има много източници на грешка в клиничното заключение,
включително лични фактори, свързани с практическия работник и
правонарушителя, като например възраст, социална класа, опит,
както и стила на практическия работник и утвърдените у него
убеждения и нагласи, които създават "илюзионни корелации",
влияещи несъзнателно на неговата преценка.
Неточността, с която практиците прогнозират бъдещото поведение

на правонарушителите чрез използване на неструктурирани методи,
по никакъв начин не е уникална. Същите проблеми касаят и
професионалистите в областта на психичното здраве в опита им да
предвидят изхода за пациентите, а се срещат и от работодателите,
използващи традиционните интервюта за набиране и повишение на
служители. Освен това научните изследвания показват, че степента
на "увереност", която професионалистът изпитва по отношение на
преценката си, по никакъв начин не корелира с нейната точност.
Данните показват, че основната роля, която клиничната оценка може

да играе, е в определянето на предразполагащите и ускоряващите
фактори, свързани с криминалното поведение в отделните случаи.
Този вид информация може да бъде много ценна в подпомагане на
работата по максималното редуциране на риска за обществото и от
самоувреждания.
Актуариалните подходи за оценка на риска са разработени в

признание на ограниченията на клиничните методи. Тези подходи
имат своите корени в опитите на застрахователните индустрии да
увеличат в максимална степен точността на изчисленията за
вероятността на някои негативни събития. Тук оценката се основава
на статистическите данни, получени от изследваните групи.
Например: застрахователните компании прогнозират вероятността
да се случи пътно-транспортно произшествие, като разглеждат
такива фактори като възраст, пол, санкции при шофиране,
шофьорски стаж и професия. Те използват тази информация за
определяне на премиите за различните типове клиенти.
Пробационната и затворническата служба имат известен опит в

използването на скали за прогнозиране на риска от рецидив по
посочения начин (OGRS; Copas 1994). Тези скали са били
разработени въз основа на изследвания за рецидива, които са
показали, че само малък брой характеристики на правонарушителите
разграничават тези, които извършват нови правонарушения, от тези,
които не извършват. Както е с повечето области на човешкото
поведение, установено е, че миналото поведение е най-добрият
предсказател на бъдещото поведение. Ето защо тези скали съдържат
главно въпроси, отнасящи се до историята на криминалното
поведение: възраст при първо осъждане, брой наказания лишаване
от свобода, брой предишни осъждания, вид правонарушение и
възраст при извършване на правонарушението. Тези фактори,
съпоставени по определена формула, наред с пол и възраст, могат
успешно да прогнозират коефициентите на рецидива за групи от
правонарушители.
Съществуват, разбира се, ограничения за ползата от актуариалните

скалите. Трябва да се помни, че те се основават на групова
информация и че тези скали не могат да предскажат със сигурност,
че даден правонарушител (дори да попада в група с висок риск) ще
извърши ново правонарушение.
Актуариалните скали не са особено полезни за прогнозиране на

редки събития. Примерно честотата на сериозните криминални
правонарушения (т.е. сериозни насилствени или сексуални
криминални деяния) е много ниска дори сред правонарушители с
история на такива правонарушения, така че обхватът на използване
на актуариални методи за прогнозиране на риск от сериозни вреди е
ограничен. Актуариалните скали за прогнозиране на
правонарушения са съставени главно въз основа на предишни
осъждания, което означава, че те нямат добро приложение за
извършилите първо правонарушение и за тези с кратко криминално
досие.
Най-големият недостатък обаче на сега използваните актуариални

скали е че те са базирани на историческа информация, която не може
да допусне позитивна промяна. Единственият начин оценката на
даден правонарушител по OGRS да бъде намалена е чрез остаряване.
Скалата не взема предвид промени в личните обстоятелства. Това
означава, че при използване на тази методология преценката за
нивото на риска от рецидив на даден правонарушител е същата в
края на периода на надзор или на изтърпяване на наказание затвор
както и в началото, независимо от постъпилите данни от
затворническите или пробационните служители.
Социални/динамични фактори
Една от причините, поради които при прогнозните скали се

използват предимно статични променливи от криминалното минало,
е че данните се събират лесно и се считат за точни и обективни.
Има и други, така наречените социални или динамични фактори,

които могат да се използват. Тези фактори се отнасят до личното
положение на правонарушителя и се считат за динамични, тъй като с
времето могат да се променят във всяка посока. Например даден
правонарушител може да стане повече или по-малко зависим от
наркотици, или пък може да намери или изгуби работа. Данните,
отнасящи се за социалните динамични фактори, се събират по-
трудно, тъй като в Обединеното кралство тази информация никога
не е била системно набирана. Смята се, че динамичните фактори по-
трудно се измерват надеждно от променливите на криминалното
минало, тъй като информацията трябва да се събира от няколко
различни източника и често изисква интерпретация
Двата дефинитивни научни прегледа, извършени от Холин и Палмър

(Hollin and Palmer) и Жендро и Когин (Gendreau and Coggin), са
обобщили изследванията, използващи социални динамични фактори
за прогнозиране на рецидив. И двата екипа от рецензенти са
стигнали до заключението, че социалните динамични фактори могат
да прогнозират рецидива. Всъщност Жендро и Когин заключават, че
социалните променливи могат да предсказват в същата степен както
данните от криминалното минало. Повечето от изследванията,
споменати в тези прегледи, са северноамерикански, но неотдавна
(май 1999 г.) беше проведено мащабно британско изследване за
проучване на връзката между социалните фактори и нови осъждания
на правонарушители, на които е било наложено наказание в
обществото. Целта на изследването беше да установи дали
включването на социални фактори наред с променливите от
криминалното минало може да подобри прогнозирането на
коефициентите на рецидива. Направен беше изводът, че най-
мощният предсказател на рецидива е криминалното минало, но и че
социалните променливи също могат да играят роля, особено по
отношение на лица с многобройни проблеми и за правонарушители с
по-малък опит. От социалните променливи, разгледани в
изследването, проблемът с наркотиците беше най-силно обвързан с
рецидива, а проблемите, свързани с работата, жилището и
средствата за издръжка, бяха също значими. Това важно изследване,
включило извадка за 7 000 правонарушители, се спъваше от липсата
на налична информация за социалните обстоятелства при
правонарушителите. Авторът направи препоръката, че "социалните
фактори биха били особено полезни за прогнозирането ако се
събират в пълен обем и последователно с единен национален подход
към регистриране на данните".
Едно изследване на Кларк (Clark 1998) показа, че социалните

фактори са се оказали важни при прогнозиране на рецидива за една
група от около 400 затворника след освобождаването. В това
изследване данните за образование и работа са подобрили степента
на точност на предвиждането, постигната само чрез променливите
на криминалното минало. Измерванията на лежащите в основата им
личностови характеристики и модели на поведение също са
спомогнали за прогнозиране на рецидива. Този вид информация не е
била на разположение за майското изследване. Изследването на
Кларк показа, че една промяна в динамичните фактори, примерно
повишаване на образованието, е свързана и с промени в
коефициентите на рецидива.
Съчетаване на статични и динамични фактори
Правени са опити за съчетаване на статичните и социалните

променливи в една обща методика. Най-известните примери в тази
страна са LSI-R (Level of Service Inventory Revised), съставена от
Ендрюз и Бонта (Andrews and Bonta 1994) и ACE (Assessment, Case
Recording and Evaluation System), съставена от Робъртс (Roberts).
LSI-R има научна история, датираща отпреди над 18 години.

Първоначално тя беше разработена от Ендрюз (1982) като
количествена мярка, предназначена да подпомогне оценката на
риска и нуждите сред популация от правонарушители. LSI-R
осигурява информация, касаеща определянето на ниво на надзор над
правонарушителя и планирането на третирането. Най-новият
преработен вариант беше публикуван от Ендрюз и Бонта (1995).
Попълнен е с файл ревю и интервю. LSI-R оценява голям брой
криминогенни фактори, моделът на оценяване идентифицира
специфични области на криминален риск и нужди, докато общата
оценка може да бъде трансформирана в рискова зона за бъдещи
правонарушения. LSI-R не прави опит да идентифицира риска от
вреди.
Научните изследвания са показали, че LSI-R може надеждно да се

използва от много категории служители в областта на наказателното
правосъдие. Установено е, че тази система може да прогнозира
рецидива за много типове правонарушители, включително жени и
млади правонарушители. Освен че е недвусмислен предсказател на
рецидив, LSI-R е показала възможности да предвижда лошо
поведение в затвора, физическо насилие, връщане в затвора в
рамките на една година и нарушаване условията на условното
освобождаване. Използва се също за прогнозиране на успешно
настаняване на лишени от свобода в корекционни домове "на
половината" път между затвора и свободния живот (half-way houses),
една добра алтернатива на лишаването от свобода в канадската
система. (За обобщение на научните данни вж. Andrews and Bonta
1996).
Системата Ей Си И (ACE) беше разработена съвместно от Колин

Робъртс от Отдела за изследвания по пробацията на Оксфордския
университет и Пробационната служба на Уоруикшър. Този
инструмент е различен от LSI-R в много отношения. Докато LSI-R
включва в скалата променливите на криминалното минало,
системата ACE се използва заедно с OGRS, която прогнозира,
използвайки данните от криминалното минало. АСЕ има 11 области,
някои от които отговарят на тези в LSI-R, но има и такива, които се
отнасят за индивидуални характеристики, които не са обхванати от
LSI-R. Въпросите в АСЕ се оценяват по две скали, преди всичко от
гледна точка на степента на проблема във всяка област, а след това и
по съответствието с криминалните деяния на даденото лице, като по
този начин се включва и допълнително измерение. Освен това АСЕ
отделя място на практиците за коментар по тези рейтинги и за
предоставяне на допълнителна информация. АСЕ включва
самооценъчен формуляр за попълване от правонарешителя, което
позволява неговите виждания да се съпоставят с тези на оценителя.
Тази система беше разработена главно за да бъде в помощ на
пробационните служители при оценяване криминогенните нужди на
правонарушителите и при разработване на план за надзор, за разлика
от LSI-R, която е преди всичко предсказател на рецидив.
АСЕ се използва сравнително отскоро и затова при нея липсва

количеството емпирични научни данни относно нейната надеждност,
които съществуват за LSI-R. Едно неотдавнашно изследване (Roberts
and Raynor 1999) сравни LSI-R и АСЕ от гледна точка на
прогнозиране коефициентите на рецидива, като използва британска
извадка от правонарушители под пробационен надзор. Те
установиха, че и двете системи прогнозират рецидива. LSI-R била в
известна степен по-успешна. Това вероятно се дължи на факта, че
АСЕ не включва информация от криминалното минало.
Изследвания на потребителите
Разработването на системите АСЕ и LSI-R показва, че е възможно

създаването на инструмент, който ефективно да оценява
вероятността от рецидив и идентифицира областите на нуждите.
Системата ОЕйСис е разработена на базата на данни от научни

изследвания, за да отговори на една подробна спецификация и да
вземе предвид предпочитанията и изискванията на потребителя.
Това е направено по няколко начина: чрез запознаване с предишни
изследвания на вижданията на потребителите относно
инструментите за оценка на риска, чрез сформиране на
потребителска група, която да коментира ОЕйСис по време на
проектните етапи, и чрез пилотиране на ОЕйСис в обществото и в
затворите по време на разработването.
За база послужиха основно две предишни изследвания: изследване
от Объри и Хок (Aubury and Hough 1997) и изследване от Ей-Мунг
(Aye- Mung 1999). Първият идентифицира нуждите на
пробационните служители при използване на скали за оценка риска,
а вторият сравни приложимостта и ползата от LSI-R и АСЕ в
пробационни условия. Въз основа на тези две изследвания,
обратната информация от групата потребители и обратната
информация от участващите в пилотното изследване, искванията на
потребителя относно новия инструмент за оценка бяха
идентифицирани както следва:
Видима обоснованост
Много е важно системата за оценяване да е изградена по такъв

начин, че включените в нея елементи да носят смисъл и за
оценителя, и за правонарушителя. Трябва да има прозрачност
относно причината за включване на всеки елемент. Само ако ползата
от събиране на информация лесно може да се види, може да се
очаква от практиците да извършват оценяването съзнателно.
Ясни дефиниции
Една от трудностите, установени от изследването на Ей-Мунг, беше

проблемът със слаби или неясни дефиниции за много от елементите.
Това беше особено валидно за LSI-R, където разликите в употребата
на "канадски" и "британски" английси създаваше проблеми, но
съществуват също големи различия в степента на преценка,
изисквана от оценителите, и качеството на дефинициите,
предложени от наръчника.
Разбира се, никоя система не би могла да бъде напълно

прескриптивна. Винаги ще има специфични случаи, при които
конкретният правонарушител няма да се вмества в определените
рамки. И все пак е важно да се предложат ясни, кратки и пълни
дефиниции за всеки елемент. ОЕйСис прави това, като осигурява
подсказващи елементи в рамките на самото оценяване, както и по-
подробно изложение на елементите в наръчника. Наръчникът също
съдържа примери за случаи, при които се дава мнение за 0, 1 или 2 и
указания за това каква информация трябва да се вземе предвид.
Проста система на оценяване
Изследването на Объри и Хок специално разгледа видовете

оценъчни системи, предпочитани от практиците. Те установиха, че
практиците предпочитат да имат проста система на оценяване, най-
вече такава, която изисква ясна бинарна скала с "да" или "не".
Скали, обхващащи над 5 пункта, се считаха за трудни, в смисъл че
не е възможно да се правят преценки при такова тънко
разграничение между отделните степени. Системата ОЕйСис
използва проста скала да/не, при която това е възможно. В области,
при които съществува изискване да се прецени каква е степента на
проблема, последователно се използва проста скала с 0, 1, 2. Общо
оценката включва съизмерване на различните секции. В
компютризираната версия на ОЕйсис това ще се извършва
автоматично, а в ръчната изчисленията са сведени до минимум.
Квадратчета за посочване на данни
Изследването на Ей-Мунг установи, че на практиците допада

възможността да дават допълнителни бележки и данни за оценките
си. Това се предпочита пред подхода с чеклист (списък), тъй като
позволява на хората да изразят своите безпокойства и да дадат
допълнителни подробности по своята оценка. Освен това
квадратчетата (отделеното място) за данни предоставя възможност
на един начинаещ в оценяването да разбере как се вземат решения за
определяне на оценките. Системата ОЕйСис отделя такова място по
всички въпроси, по които се изисква преценка.
Информация от правонарушителя
Макар че отговорността за оценяването принадлежи на практическия

работник, важно е и правонарушителят да може да изрази своето
виждане. Изследването на Ей-Мунг установи, че много пробационни
служители одобряват възможността за правонарушителя да попълни
въпросник за проблемите си. Той е включен в ОЕйСис.
Употребима в ограничени времеви рамки
Важно е всяка система за оценяване да може реалистично да бъде

попълнена в рамките на наличното за целта време. Положени са
всички усилия системата ОЕйСис да бъде сведена до нещо, което
може да бъде попълнено в тези граници без да се наруши целостта
на системата. Много е вероятно след настоящите пилотни
изследвания, започващи през ноември 1999 г. и продължаващи без
прекъсване до април 2000 г. системата да бъде ревизирана и броят
на въпросите допълнително намален.
Допълва настоящата практика
Важно е една система за оценяване да не бъде допълнително

натоварване за практиците, а да бъде едно допълнение и да се
съчетава добре с планирането на присъдата и надзора. ОЕйСис е
създадена с цел по-скоро да допълва съществуващите системи,
отколкото да се разглежда като допълнителна задача. Определят се
рамки за надзора.
Раозбира се, ОЕйСис е все още на пилотен етап и несъмнено ще

претърпи известна промяна с времето. Сегашният вариант е
предназначен да удовлетворява голяма част от изискванията на
потребителите, изразени по-горе.
Компоненти на ОЕйСис
Основната част на ОЕйСис се състои от 14 раздела, всеки от които се

отнася за различни криминогенни фактори. Изследванията са
показали, че всяка от тези области е свързана с риска от извършване
на нови правонарушения в бъдеще. В повечето раздели има въпроси,
отнасящи се за риска от сериозни вреди.
Криминогенните фактори се различават по възможностите си да

предсказват рецидива, затова областите се съпоставят с цел това да
се вземе предвид. Така например криминалното минало може в
голяма степен да служи за прогнозиране на рецидива и му се
придава голяма тежест, докато междуличностните умения в по-
малка степен прогнозират рецидива и им се придава по-малка
тежест. Използваните в момента тежести са базирани на предишни
изследвания с други рискови инструменти, поради което трябва да
се считат за "временни" и да се използват предпазливо. Настоящото
пилотно изследване ще даде възможност за прекалибриране преди
ОЕйСис да бъде пусната в приложение на национално равнище.
Криминогенните фактори са разделени на три групи. Исторически

данни, касаещи криминалното минало, и настоящо криминално
поведение, което е статично (Раздели А и Б). То рядко се променя в
периода на надзор.
Всички останали раздели съдържат динамични елементи, както и

статични маркери. Изследователите разделят тези динамични
фактори по различни начини. ОЕйСис ги разделя на две групи.
Едната група се отнася за положението на правонарушителя в
момента, което е под влиянието на фактори в по-широкото
обкръжение, например възможности за намиране на работа,
осигуряване на жилище и начин на живот. (Другата група се състои
от личните криминогенни фактори, които са личностови особености,
нагласи и поведенчески навици, водещи до извършване на
правонарушения.) Личните фактори обясняват склонността на
конкретния правонарушител към извършване на правонарушения, но
могат да бъдат и основни причини за трудностите на
правонарушителя в много други области на живота.
Осигурено е кратко описание на всеки раздел и на изследванията,

които го свързват с рецидива.
Раздел А- Настоящо правонарушение
Различните правонарушения имат различни коефициенти на

рецидива. Например правонарушители, които са осъдени за взломна
кражба, е по-вероятно да извършат ново правонарушение по-скоро
от тези, които извършват сексуални правонарушения (Тейлър/Taylor
1999). Това е взето предвид в оценките на OGRS. Други аспекти на
правонарушението като брой на жертвите, брой случаи на
извършване на правонарушението, също се свързват с вероятността
от рецидив. Тези елементи са използвани при определяне на
оценките за вероятността от рецидив.
Разбира се, информацията за настоящото правонарушение е важна за

идентифициране на риска от сериозни вреди. Всъщност по-голямата
част от раздела за настоящото правонарушение се оценява не за
риска от рецидив, а се свързва главно с идентифициране на
характеристиките, подсказващи риска от вреди.
Раздел Б- Криминално минало
Миналото поведение е винаги най-добрият предсказател на

бъдещото поведение. Това важи особено за криминалното
поведение. При което всяко научно изследване в страната и в
чужбина е показало, че криминалното минало е много добър
предсказател на бъдещия рецидив (Nuttal 1996; Clarke and Cornish
1975; Andrew 1983; Copas 1994; May 1999). И наистина, би било
трудно да се направи правилен анализ на вероятността от рецидив
без криминалното минало. Повечето от елементите в този раздел са
взети от OGRS 2. На този раздел се дава най-голяма тежест при
прогнозиране на рецидивни деяния.
Раздел В- Нагласи
Този раздел включва отношението към извършване на

правонарушения, към наказателноправосъдната система, надзора,
мотивацията за насочване на вниманието към криминалното
поведение, както и най-общите нагласи към обществото.
(Нагласите изключително трудно могат да бъдат измерени

обективно и изискват преценка от страна на оценителя. И все пак все
по-нарастващ обем от научни данни показва, че криминалните
нагласи, дори когато се измерват чрез въпросници за предоставяне
на информация за себе си, предсказват рецидива, нарушаване
изискванията на условното освобождаване (parole) и лошо
поведение в широкия смисъл.) (Walters, 1992; Sigmond, 1998).
Ендрюз (Andrews 1996) счита, че нагласите са един от най-важните
фактори, с които трябва да се справим ако желаем да намалим
коефициента на рецидива.
Някои нагласи, като липса на ясна представа за жертвата и и

нежелание да се признаят необходимите граници на личната
свобода, са свързани с повишен риск от сериозни вреди.
Раздел Г- Жилище
Съществуват недвусмислени доказателства, че липсата на постоянно

прилично жилище е свързано с рецидива. Хората с непостоянен
подслон е по-вероятно да извършват правонарушения, тези живеещи
в общежитие, особено в общежитие с други правонарушители-
също. Тези, които многократно са сменяли адреса си, е по-вероятно
да извършат нови правонарушения. Жилището може да се разглежда
и като представителна мярка за социално изключване. Липсата на
пощенски адрес може да има сериозни и широки последици.
Живеенето в район с висока престъпност е фактор от обкръжението,
който влияе на коефициента на рецидива. Този раздел е една от
най-"динамичните" области в ОЕйСис поради това, че внезапна
промяна в жилищния статус може да доведе до значителна промяна
във вероятността да се извърши много бързо ново правонарушение.
Раздел Д- Взаимоотношения
От много години съществуват данни, поне за правонарушители от

мъжки пол, че здравата връзка с партньора е защитен фактор,
стимулиращ въздържането от извършване на правонарушения. В
миналото той често се измерваше чрез справка за семейното
положение (Nuttal 1960), но променящите се социални норми са
намалили важността на семейното положение като предсказател.
Тази област е застъпена в ОЕйСис чрез изследване на стабилността и
удовлетворението от взаимоотношенията.
Налице са и данни, особено за млади правонарушители, че

семействата, които ги подкрепят, могат да действат като защитен
фактор срещу нови правонарушения. Изследванията, извършени от
Фарингтон и Ратър (Farrington 1978; Rutter 1974) показват, че
семейните преживявания от ранното детство могат да служат за
прогнозиране на нивото и степента на извършване на
правонарушения по-късно на зряла възраст, и че да имаш членове на
семейството си също правонарушители повишава вероятността за
рецидив.
Натрупани са известно количество данни (Монаган/Monaghan,

1999), че история на физическа злоупотреба в детството е свързана
със сериозен риск от вреди.
Някои от елементите в този раздел са исторически и не подлежат на

промяна, но други, касаещи взаимоотношенията в момента, са важни
динамични променливи, промените при които са показателни за
нарастване или намаляване на вероятността за рецидив.
Раздел Е- Образование и обучение
Изследванията винаги са показвали, че правонарушителите са по-

малко образовани и по-зле обучени от други групи в обществото
(Palmer & Hollin 1995). Смята се, че тази връзка се дължи главно на
слабите образователни способности, ограничаващи възможността за
намиране на работа, но може да се отнася и до общата система на
функциониране в обществото, която която постоянно изисква по-
високи нива на грамотност. Що се отнася до това дали повишаването
на езиковата грамотност, боравенето с числа и професионалните
умения действително намаляват риска от рецидив, данните от
научните изследвания остават неясни. Някои изследвания са
показали, че повишаването на основните умения може да намали
риска от рецидив за някои групи (Porporino 1989, Clark 1999; Harer
1997), но други изследвания не са установили тази връзка (вж.
Palmer & Hollin 1995). В раздела за образование и обучение е
направен опит за идентифициране не само на образователните
нужди на правонарушителите, но и на техните нагласи към
образованието и професионалното обучение. Трудностите, показани
в този раздел, трябва да доведат до допълнителна специализирана
оценка.
Раздел Ж- Възможности за намиране на работа
Резултатите от изследванията единодушно показват, че

безработицата е тясно свързана с извършването на правонарушения.
При правонарушителите е по-голяма вероятността да са безработни,
по-вероятно е те да имат бедна или непостоянна история на трудова
заетост и да изразяват виждания, които не са в подкрепа на работата.
В раздела "Възможности за намиране на работа" се прави опит за
измерване както на историята на трудова заетост, така и на
отношението към работата. Промените в статуса на заетостта са
тясно свързани с вероятността за ново осъждане.
Раздел З- Управление на финансите
Изследванията показват, че корелацията между дохода и

извършването на правонарушения е много силна. Стои обаче
въпросът дали финансовите променливи предсказват рецидива преди
всичко в здравата им връзка със статуса на заетост. Последните
изследвания показват, че това не е така (May 1999) и че финансите
действително имат самостоятелен принос. Финансовият раздел се
занимава не само с размера на дохода, но и с начина, по който той се
управлява. Управлението на дохода корелира със селективен или
общ стил на справяне и е свързано с извършването на
правонарушения, но вероятно е по-малко свързано с риска от
сериозни вреди в сравнение с други области.
Раздел И- Начин на живот и приятелски кръг
Характерният асоциативен период на криминалност (Sutherland and

Cressey 1970) показва, че правонарушителите прекарват прекомерно
голяма част от своето време с други правонарушители и така биват
подтиквани да извършват правонарушения. Научните изследвания
потвърждават това. Този раздел насочва вниманието към това къде
правонарушителите прекарват времето си, с кого го прекарват и
какво вършат, и по какъв начин тези фактори се свързват с
криминалното поведение. В този раздел са включени и въпроси,
които могат да доведат до проучване за сериозен риск от вреди и
допълнителна личностна оценка.
Раздел Й- Злоупотреба с алкохол
Злоупотребата с алкохол отдавна се свързва с извършването на

правонарушения, особено насилствени правонарушения. Доскоро
повечето изследвания показваха корелация между тежката и
системна употреба на алкохол и криминалното поведение.
Последните изследвания (May 1999; Cooke 1989) подсказват, че
алкохолът може би не е така силно свързан с извърщването на общи
правонарушения, както някога. Това е може би някаква културна
промяна. Вероятно употребата на алкохол корелира по-силно с
извършването на правонарушения в групи от по-възрастни
правонарушители или с някои специфични видове правонарушения,
отколкото с общи правонарушения и по-млади правонарушители. В
ОЕйСис злоупотребата с алкохол се оценява като значителен, но все
пак по-маловажен фактор от злоупотребата с наркотици по
отношение на вероятността от рецидив. Това не означава, че той
няма да се окаже много важен фактор за някои лица или от
изключителна важност при идентифициране на риска от сериозни
вреди.
Раздел К- Злоупотреба с наркотици
Между злоупотребата с наркотици и извършването на

правонарушения съществува недвусмислена връзка. Изследването на
Мей от 1999 г. показва, че злоупотребата с наркотици е ключов
предсказател на рецидива. Така или иначе в повечето случаи
употребата на наркотици е незаконна. Раздел К идентифицира
степента и вида на злоупотребата с наркотици и нейните очевидни
ефекти върху живота на правонарушителя. Средната до висока
оценка в този раздел би трябвало да доведе до допълнителна
преценка от специалист за наркотичната зависимост.
Раздел Л- Психологически фактори
Съществува цяла поредица от психологически и емоционални

фактори, които в умерена степен корелират с извършването на
правонарушения. Примерно, липса на способност за справяне със
стрес, депресия, проблеми с психичното здраве (Gendreau, Little and
Coggin; Zamble and Quincey). Разбира се, това не означава, че
повечето хора, които страдат от тревожност, депресия или
психически проблеми, стават правонарушители, но тези проблеми
могат да се превърнат в криминогенни фактори за определени лица
или групи правонарушители. Този раздел вероятно ще има малък,
макар и важен принос към прогнозирането на рецидива. Той се
определя като по-маловажен в сравнение с някои други раздели, но
пък има нисък праг за индициране на проблема. Разделът
идентифицира тези, които са в сериозен риск от самоувреждане, а
може би и от причиняване вреди на други лица. Проблемите в този
раздел вероятно показват нуждата от специализирани психиатрични
или психологически заключения.
Раздел М- Междуличностно поведение
Този раздел изследва как правонарушителят се отнася към другите.

Не всички правонарушители имат слаби междуличностни умения, но
съществува корелация между враждебното и агресивно поведение и
някои видове правонарушения (Novaks 1991). Висока оценка в този
раздел може да бъде показателна за риск от сериозна вреда.
Раздел Н- Умения за мислене
Изследванията са показали, че правонарушителите се справят зле с

живота, тъй като проявяват различни когнитивни дефицити (вж.
Ross & Fabiano 1989). Те включват липса на контрол върху
импулсите, слаби възможности за решаване на проблеми,
неспособност да се разберат вижданията на другите и ригидно,
негъвкаво мислене. Установено е, че дефицитите в тези области
могат да предсказват вероятността за рецидив, а намаляването на
дефицитите посредством програми за криминално поведение могат
да намалят рецидивните коефициенти (Robinson 1995). Често се
констатира, че трудностите в тази област са основната причина за
проблемите в много области от живота на правонарушителя като
например неспособност да получи работа, да изгради
взаимоотношения, да намери подходящо жилище. Тази област може
да се окаже трудна за оценяване и да бъде причина за безпокойство
от страна на оценителите. Оценителите трябва да вземат предвид
целия начин на живот на правонарушителя и начина, по който той/тя
обработва информацията по време на интервюто. На този отдел се
отдава голяма тежест по отношение на вероятността за рецидив
поради наличието на доказателства, че една промяна тук може да
бъде ефективна за намаляване на правонарушенията. Някои въпроси
са специално свързани с риска от сериозни вреди.
Самооценка
Разделът за самооценка предоставя сравнителна представа от гледна
точка на правонарушителя за неговите/нейните нужди. Това е ценно
за определяне доколко добре правонарушителят вижда себе си.
Съществуват известни данни, че правонарушителите са в състояние
да разпознаят собствените си проблеми и че степента на
трудностите, за които те съобщават, е свързана с рецидива (Cookson
& Clark 1998). В момента самооценката не се точкува, но данните,
постъпващи от пилотната система, ще дадат възможност да се
анализира връзката й с рецидива.
Глава трета
УКАЗАНИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОЦЕНКИТЕ /ТОЧКУВАНЕ/

ПО ОЕйСис
УКАЗАНИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ
3.1. Формулярът на ОЕйСис не е замислен като структуриран или

полуструктуриран план за интервю. Предназначен е да дава
ориентация за това какви области да бъдат обхванати и какви
въпроси да бъдат включени в интервюто.Описания на това
какво се цели с дадено твърдение или пунктове за обсъждане са
дадени в наръчника с цел да подпомогнат извличането на
материал. Има и план за интервю като ръководство /виж
приложението/.
3.2 Използването на странична/от досиетата информация

Формулярът на ОЕйСис трябва да бъде попълнен както чрез
използване на странична/от досието информация, така и чрез
интервюиране на правонарушителя.
3.2.1 Целта на страничната информация е:
- да помогне да се оцени достоверността на информацията,
получена по време на интервюто;
- да помогне да се определи дали интеракционният стил на
правонарушителите по време на интервюто е
представителен за тяхното обичайно поведение;
- да осигури първична информация за поставяне на оценки
по няколко въпроса.
3.2.2 Ако се явят несъответствия в рамките на набраната от досието

информация, трябва да се използва това, което изглежда най-
надеждно. Ако е трудно да се определи кое е по-надеждно,
тогава трябва да се приложи професионалната преценка и в
квадратчетата за данни да се впишат основанията, подкрепящи
взетото решение. Това е особено важно, тъй като при
повтаряне на ОЕйСис другите оценители ще могат да разберат
по какъв начин са взети решенията.
3.3.1 Трябва да се отбележи, че оценката е за впечатлението и

мнението на оценителите за правонарушителя. Ако то
чувствително се различава от становището на други
професионалисти, молим представете аргументи,
обосноваващи причините, поради които гледате на
правонарушителя по определен начин. Това е важно, тъй като
при повторно прилагане на ОЕйСис другите оценители ще
могат да разберат как са взети решенията.
3.3.2 Мнението на оценителите може да се различава значително от

това как правонарушителите виждат себе си, но те ще имат
възможност да изложат виждането си за своето положение във
формуляра за самооценка.Тази информация трябва да се
включи когато формулярът ОЕйСис е попълнен.
3.4 Първоначалният ОЕйсис формуляр трябва да се попълни по

време на правонарушението. Ако оценката е последваща на
предишната ОЕйСис, тогава формулярът ОЕйсис трябва да се
попълни към настоящия момент.
3.5 Общо взето, ако не можете да намерите никаква информация

по даден въпрос, отбелязвате я като липсваща. Ако обаче е
резонно да се приеме, че неспоменаването й в досието или от
правонарушителя в интервюто показва, че проблем не
съществува, отбележете това като 0. Примерно въпроси,
отнасящи се за редки събития /напр. задържане в специална
болница/, е малко вероятно да се повдигнат в интервю или
доклад освен в специална връзка. При определяне оценките на
рисковите фактори оценъчната система ОЕйСис отчита
липсващите данни като "няма данни", макар че важна част от
пилотната система ОЕйСис е да установи в каква степен някои
данни липсват. При разработване на компютъризирана версия
на системата по всяка вероятност ще бъде въведен метод на
пропорционално разпределение на оценките, за да се вземат
предвид липсващите данни.
ОЦЕНЯВАНЕ ПО ОЕйСис
Оценяването с новия инструмент трябва да се разглежда като

временно. Докато инструментът не бъде валидизиран в пилотното
изследване, не е възможно да се дадат нормативни данни /средни и
диапазон на оценките/ за групи правонарушители по който и да било
от разделите. На базата обаче на минали изследвания като ориентир,
може да се изработи профил на нуждите на правонарушителите с
използването на ОЕйСис и реценка на вероятния риск от рецидив.
Оценяването на отделни раздели на ОЕйСис е сравнително ясно. Във

всички случаи оценките по отделен въпрос са нула, едно или две.
След това в рамките на всеки раздел оценките се сумират, за да се
получи обща оценка. Тази оценка се вписва в квадратчето, намиращо
се в края на всеки раздел.
По-долу са описани временни гранични точки за всеки от

динамичните криминогенни фактори. Оценки в или над граничната
точка са показателни за евентуален проблем в тази област.
Временни гранични точки (динамични фактори)
Название на фактора Граница Граница

(Необработена оценка) (Стандартна оценка)
Нагласи 7 7
Жилище 4 7
Взаимоотношения 7 7
Образование 5 3
Трудова заетост 7 7
Финансови средства 6 7
Начин на живот 7 7
Злоупотреба с алкохол 8 3
Злоупотреба с нарко-
тици 8 7
Емоционален/
психологически 7 3
Междуличностен 5 7
Умения за мислене 6 7
Трябва да се подчертае, че границите са временни докато

инструментът за оценка не е напълно валидизиран. Може да има
изключителни обстоятелства, при които системата за оценяване не
отразява действителното положение на правонарушителя. При тези
обстоятелства е възможно оценителят да отбележи това, като
направи своя коментар в квадратчетата за данни, намиращи се в края
на всеки раздел.
Изчисляване вероятността на риска от извършване

на нови правонарушения
Вероятността за рецидив е комбинация от цялата информация по

различните динамични рискови фактори и от данните, вписани за
настоящото правонарушение и криминалното минало.
Изследванията показват, че не всички криминогенни фактори са
еднакво свързани с вероятнотта за рецидив. Така при оценяване на
резултатите от ОЕйСис от гледна точка на вероятността да бъдат
извършени нови правонарушения след самостоятелното оценяване
по раздели резултатите трябва да се съпоставят. Това се извършва
ръчно чрез използване на таблицата с профила на рисковите
фактори, включена в обобщителната страница за риска на ОЕйСис и
препечатана тук.
Таблицата се състои от два реда за всеки раздел на ОЕйсис, от А до

Н. За всеки раздел горният ред представлява необработената оценка
за раздела. Това е оценката, вписана в квадратчето за общата сума в
края на всеки раздел. Вторият ред представлява стандартизираната
оценка, указваща приноса на раздела към общата вероятност за
рецидив. Стандартизираната оценка за всеки раздел се изчислява
чрез ограждане на необработената оценка, определена за всеки
раздел в горния ред, и отчитане на стандартизираната оценка отдолу.
Примерно в раздел А (настоящо правонарушение), ако общата
необработена оценка на правонарушителя е между 8 и 10,
стандартизираната оценка ще бъде 7. Ако същият правонарушител е
имал необработена оценка 8 по раздел Б за криминално минало,
стандартизираната оценка ще бъде 16. При необработена оценка 5 на
същия правонарушител по раздел В за нагласите, тя ще се
преобразува в стандартизирана оценка 5 и т.н. Цялостно разработен
пример за оценяването има в Глава 5.
При всички случаи оценката, вписвана в крайната дясна колонка на

таблицата, е стандартизираната оценка. След това
стандартизираните оценки за всички раздели могат да се сумират, за
да се получи общата оценка за системата ОЕйСис.
Диапазон на оценките
Диапазонът на оценките е от нула до 160. Твърде неправдоподобно е

някой правонарушител да има оценка, близка до нулата. Това би
означавало той да няма криминално минало, да няма определими
жертви в настоящото си правонарушение и да няма определими
криминогенни нужди. Също така малка е вероятността голям брой
правонарушители да имат оценки над 150. Това би означавало
богато криминално минало наред с проблеми в повечето
криминогенни области.
Използване на общата оценка и профил на криминогенните нужди
В момента не е възможно да се каже точно за каква вероятност за

рецидив говори всяка конкретна оценка. Това е така поради това, че
инструментът изисква валидизиране върху голяма извадка от
правонарушители. Високите оценки несъмено ще корелират с по-
голяма вероятност за извършване на нови правонарушения.Ниските
оценки сочат нисък риск от рецидив.
Таблица 1 е калибрирана така, че оценките за всеки криминогенен

фактор от дясната страна на плътната черта до средата показват, че
вероятно има нужда да се работи в тази област. Колкото по-вдясно
на таблицата е оценката, толкова по-голяма е нуждата. Това е така
независимо от реалните цифри, вписани в редовете. Например
оценка 4 в раздела за жилището е показателна за нужда, докато по
злоупотреба с алкохол е необходима оценка 8. Причината за това е,
че в раздела за жилището има само няколко въпроса, които се
оценяват, и сериозен проблем по два или повече от тях говори за
трудности. Разделът за злоупотреба с алкохол включва много повече
въпроси, свързани с алкохолизма, но всеки, който има сериозен
проблем с алкохола, има вероятност да среща трудности в много
области.
Чрез съединяване на оградените оценки, както е показано на

примера на Таблица 2, може да се изработи профил на основните
рискови области. Намерението е профили като този да се изработват
автоматично след компютъризирането на ОЕйСис.
Глава 4
САМООЦЕНКА
Целта на самооценката
Целта на самооценката е да се изгради по-пълна представа за

правонарушителя, като интервюиращият получи моментална
снимка, показваща къде правонарушителят вижда себе си по време
на попълването. Освен това тя трябва да постави въпроси или
безпокойства, които може да не са възникнали в едно интервю.
Новите въпроси, които се поставят, и различията в мненията могат
да се изяснят и обсъдят. Самооценката може да се използва и като
допълнителен ориентир за способността на правонарушителя да чете
и пише и да помогне за измерване нивото на способностите.
Кога трябва да се попълни самооценката?
Една от възможностите е самооценката да се попълни преди

интервюто, като даде на интервюиращия индикация за областите, в
които правонарушителят сам счита, че има проблеми (или няма
такива). Друга възможност е да се попълни след интервюто, като
така интервюиращият ще получи допълнителна информация, която
да включи във формуляра на ОЕйСис, от гледна точка на
правонарушителя, а правонарушителят ще има време да обмисли
отговорите си в светлината на въпросите, повдигнати в интервюто.
На етапа на изработване на предсъдебния доклад се препоръчва
самооценката да се попълни в края на интервюто.
Други моменти
Самооценката може да се въведе като една възможност на

правонарушителя да изрази мнението си. Където е възможно
правонарушителят трябва да попълни самооценката самостоятелно,
а при необходимост трябва да се окаже помощ с четене и писане.
Важно е правонарушителят да попълни данните в горния край на

самооценката- име, адрес, пощенски код, дата и възраст, тъй като
това може да помогне за определяне нивото му на четене, писане,
боравене с числа. В момента отделът по основни умения в
Министерство на вътрешните работи преразглежда самооценката,
така че за тези, които успешно са попълнили формуляра, може да се
препоръча основно образователно ниво.
Вписването на датата е важно, за да може всяка промяна във

виждането на правонарушителя за себе си да се наблюдава с течение
на времето.
Оценява ли се самооценката?
Самооценката не се оценява.
Глава 5
ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА СЛУЧАИ И РАЗДЕЛИ А-Н
ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА СЛУЧАИ
Информацията, вписана в "Идентифициране на случаи", е от особена

важност на пилотния етап, тъй като съдържа съществена
информация, която прави изследването на рецидива възможно. Това
също дава възможност при необходимост формулярите на ОЕйСис
да се съчетаят с последващи ОЕйСис и с предсъдебните доклади.
Най-важната информация, обезпечаваща изследването на рецидива,
е следната:
___________________________________________________________
Полицейски национален номер на престъплението (PNC No.)
Служебен номер на криминалното досие (CRO No.)
Тези номера обикновено се намират в полицейския бюлетин за

предварителни данни.
___________________________________________________________
Молим впишете личната идентифицираща информация за

правонарушителя. Това е важно за изследване на рецидива. Молим
попълнете всички квадратчета. Исканата информация включва
фамилно име на правонарушителя, псевдоними/фалшиви фамилни
имена, собствени/лични имена и междинни имена, дата на раждане
(запишете с цифри, напр. 01/02/63) и настоящия затворнически
номер (ако е в затвора). Датата на раждане на правонарушителите
е важна за изследването на рецидива.
Настоящия адрес на правонарушителите (или адреса, на който те
възнамеряват да се върнат, ако са в затвора).
Оградете с кръгче дали правонарушителят е от мъжки или женски

пол и впишете възрастта му. За да се валидизира, ОЕйСис се нуждае
от утнърждаване на базата на представителен брой
правонарушители- мъже и жени. Половата принадлежност на
правонарушителите е важна за изследване на рецидива.
Тъй като етническите кодове за Преброяване на населението 2001

още са съгласувани, Дирекцията за научни изследвания и статистика
към Министерство на вътрешните работи е предложила временни
кодове, които се използват в пилотното изследване. Те са: бял,
южноазиатец, черен, друг (молим посочете).
ОЕйСис трябва да се утвърди на базата на представителен брой

правонарушители от различни раси, за да се обезпечи нейната
валидност. Следователно расата на правонарушителите е важна
за изследване на рецидива.
Молим впишете на кое място и дата е извършено оценяването.

Важно е да се впише датата, за да могат да се сравняват бъдещи
формуляри на ОЕйСис и времевите мащаби да са ясни. Тази
информация може да се подкрепи с информация от етапа на
оценяване на правонарушителя, например предсъдебен доклад,
сведения преди освобождаването и т.н. Трябва да се впише и името
на ръководителя по случая.
Молим впишете настоящия статус на правонарушителите (напр.

очакващи присъда, обвиняеми, осъдени и т.н.), тяхното показателно
(най-сериозно) правонарушение/обвинение, датата на осъждане и
съда, който ги е осъдил. Присъдата, която са получили, срока на
наказанието и най-ранната дата на изтичането му. Датата на
осъждане е важна за изследване на рецидива.
Тъй като се смята, че ОЕйСис ще се прилага и на последващи етапи,

от съществено значение е да се впишат източниците на информация,
за да е ясно на тези, които ще ползват материалите в бъдеще, откъде
оценителят се е сдобил с тях. Молим отбележете ВСИЧКИ
използвани източници на информация.
Настоящата глава осигурява информацията, необходима за
оценяване на системата ОЕйСис. Тя включва обяснение на всеки
въпрос във формуляра на ОЕйСис. Дава дефиниция на всеки въпрос
и описва как да се оценява. За тези въпроси, по които се изискват
преценки, е дадено обяснение на нивата на оценяване нула, едно и
две. В главата се обяснява как да изчислим общата оценка на
вероятността за рецидив, идентифицират се областите на
криминогенни нужди, изискващи внимание, и се използват рамките
на риска от вреди.
Раздел А НАСТОЯЩО ПРАВОНАРУШЕНИЕ
А1 Класификация на правонарушенията
В този раздел е отделено място за вписване на основното

(показателното) правонарушение и всички допълнителни
правонарушения, довели до осъждане при последното
явяване/явявания на правонарушителя в съда. Ако не можете да
решите кое е най-сериозното правонарушение, отнесете се до
списъка на Министерство на вътрешните работи, представен на
Фигура 3.1.
Категории по вид правонарушение
Номерата в лявата колонка по-долу са кодовете на

правонарушенията, вписани в Криминалната статистика. Те не са
използваните от пробационните служби или от затворническата
служба.
Категориите по вид правонарушение бяха разработени в хода на
изследването, довело до конструиране на OGRS, и не кореспондират
непременно с групиранията, използвани в друг контекст.
Код Название на правонарушението

___________________________________________________________
Насилие срещу личността
1. Убийство
2. Опит за убийство
3. Заплаха или заговор за убийство
4. Непредумишлено убийство, детеубийство и друг вид
убийство на човек
5. Раняване или друг застрашаващ живота акт
6. Излагане на опасност пътник в ж.п. транспорт
7. Застрашаване на живота в открито море
8. Друг вид раняване, средство за нападение и т.н.
9. Физическо насилие
36. Похищение
79/2 Насочване хода на правосъдния процес в погрешна посока
(принуда чрез заплаха)
79/3 Насочване хода на правосъдния процес в погрешна посока
(увреждане или заплаха за увреждане)
103. Квалифицирано физическо насилие
104. Физическо насилие над полицай
105. Публично насилие
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Грабеж:
34. Грабеж
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Квалифициран обир:
29. Квалифициран обир в жилище
31. Квалифициран обир в сграда, различна от жилищна
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Насилие срещу дете/липса на грижи за дете:
11. Жестокост към деца или неполагане на грижи за деца
12. Изоставяне на дете на възраст под две години
13. Похищение на дете
14. Извършване на незаконен аборт
15. Укриване на раждане
109. Жестокост към дете и т.н.
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Правонарушения срещу обществения ред:
64. Вдигане на бунт
65. Насилствени безредици
66. Други правонарушения срещу държавата или обществения
ред
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Правонарушения с огнестрелни оръжия:
81. Правонарушение с огнестрелно оръжие
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Сексуални правонарушения с неизвестна възраст/пол на
жертвата:
16. Развратни действия
17. Блудствени действия по отношение на лице от мъжки пол
19. Изнасилване
20. Блудствени действия по отношение на лице от женски пол
23. Кръвосмешение
25. Похищение
86. Притежание на нецензурни материали и др.
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Сексуални правонарушения срещу дете:
16/12 Хомосексуални действия на лице от мъжки пол по
отношение на лице от мъжки пол на възраст под 16 години.
16/17 Хомосексуални действия на лице от мъжки пол по
отношение на лице от женски пол на възраст под 16 години
17/11 Блудство с лице от мъжки пол на възраст под 16 години
19/07 Изнасилване на лице от женски пол на възраст под 16
години
19/09 Изнасилване на лице от мъжки пол на възраст под 16
години
19/11 Опит за изнасилване на лице от женски пол на възраст под
16 години
19/13 Опит за изнасилване на лице от мъжки пол на възраст под
16 години
20/01 Блудство с лице от женски пол на възраст под 16 години
21. Противозаконно съвкупление с момиче на възраст под 13
години
22. Противозаконно съвкупление с момиче на възраст под 16
години
74. Блудствени действия с дете, извършени по открит и
скандален начин???
86/02 Заснемане или производство на неприлични фотографии
или псевдофотографии на деца
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Явна съблазън:
139. Явна съблазън
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Заговорване/проституиране и хомосексуални правонарушения:
18. Блудствени действия между мъже
24. Сводничество
27. Заговорване от мъж
107. Държане на публичен дом
166. Правонарушение с /от/ проститутки ???
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Жилищна взломна кражба:
28. Взломна кражба в жилище
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Нежилищна взломна кражба:
30. Взломна кражба в сграда различна от жилище
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Друг вид взломна кражба:
33. Използване на специално оборудване за извършване на
кражбата
185. Откриване в оградено място
___________________________________________________________
Кражба:
39. Кражба от друго лице
40. Кражба в жилище различна от кражба от автомат или
измервач
41. Кражба от служител
42. Кражба или непозволено вземане от пощата
43. Кражба на електроенергия
44. Кражба на велосипед
46. Кражба от магазини
47. Кражба от автомат или измервач
49. Друга кражба или непозволено вземане
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Незаконна търговия:
54. Търговия с крадени стоки
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Измама и фалшификация:
51. Измама от директор на компания и т.н.
52. Фалшиво счетоводство
53. Друг вид измама
55. Правонарушение, свързано с банкрут
60. Фалшификация или използване на фалшива рецепта /във
връзка с наркотичните вещества, описани в Списък 2 от
Закона за злоупотреба с наркотични вещества от 1971 г./
61. Други видове фалшификация /вкл. правонарушения,
свързани с фалшифицирането на монети и с поставянето на
контролни печати и клейма/
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Правонарушения, свързани с укриване/неспазване условията на
гаранцията:
80. Укриване от законно задържане под стража
83. Неспазване условията на гаранцията
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Кражба на кола и сродни правонарушения:
37. Квалифицирано отнемане на превозно средство
48. Кражба или непозволено отнемане на МПС
130. Кражба и непозволено отнемане на превозно средство
131. Квалифицирано отнемане на превозно средство-
криминални щети от две хиляди лири или по-малко
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Кражба от кола/отваряне на кола:
45. Кражба от превозно средство
126. Отваряне на МПС
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Други правонарушения, свързани с автомобилния транспорт:
802. Шофиране по опасен начин
803. Шофиране под въздействие /алкохол или наркотици/
807. Шофиране при отнето разрешително
814. Измама и фалшификация, свързани с документите на
превозното средство или водача
958. Правонарушения, свързани с разрешителното за шофиране
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Криминални и умишлени щети:
57. Криминални щети , заплашващи живота /вкл. палеж/
58. Други правонарушения, свързани с криминални щети
59. Заплаха или притежание с намерение да се причинят
криминални щети
149. Общи правонарушения, свързани с криминални или
умишлени щети
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Внос/износ/производство на наркотични вещества:
77/01 Производство или заинтересованост от производството на
контролирано наркотично вещество
77/19 Правонарушения във връзка с незаконното внасяне на
наркотик, контролиран по Закона за злоупотреба с
наркотичните вещества от 1971 г.
92/1 Правонарушение, свързано с незаконното внасяне на
контролиран наркотик
92/2 Правонарушение, свързано с незаконното изнасяне на
контролиран наркотик
92/10 Клас А- кокаин
92/11 Клас А- хероин
92/12 Клас А- LSD
92/13 Клас А- MDMA /Екстаз/
92/14 Клас А- метадон
92/19 Други от Клас А
92/20 Клас В- амфетамин
92/21 Клас В- канабис
92/25 Други от Клас В
92/27 Клас С- анаболични стероиди
92/28 Други от Клас С
92/29 Неопределен клас
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Доставяне на наркотици:
77/2 Доставяне или предлагане да се достави контролиран
наркотик, или заинтересованост от извършването на която и
да било от тези дейности от друг
92/32 Клас А- LD92/33
92/33 Клас А- MDMA
92/34 Клас А- крек
92/39 Други от клас А
___________________________________________________________
92/42 Други от клас В
92/47 Клас С- анаболичен стероид
92/48 Други от клас С
___________________________________________________________
Притежание/разрешение да се употребяват наркотици в
заведение
77/3 Притежаване на контролиран наркотик
77/6 Съдържател или с интерес в управлението на заведение и
позволяващ или толериращ осъществяването там на някои
действия
92/50 Притежаване на контролиран наркотик- Клас А- кокаин
92/67 Клас С- анаболичен стероид
93. Разрешаване заведение да се използва за незаконни
/свързани с наркотици/ цели
93/15 Метадон
93/30 Възпрепятстване упражняването на правомощия за
претърсване, или укриване на наркотици
93/40 Други наказуеми/подсъдни по какъвто и да било начин
правонарушения, свързани с наркотици
93/49 Укриване или трансфер на приходи от наркотрафик
93/50 Оказване помощ на друго лице да задържи облагите от
наркотрафик
93/51 Придобиване, притежаване или използване на приходи от
наркотрафик
___________________________________________________________
___________________________________________________________
93/52 Неразкриване на информация или подозрение за пране на
пари
93/53 Разкриване на информация, която има вероятност да
повлияе на следствието /
93/54 Повлияване на следствието чрез извършване на незаконни
разкрития
___________________________________________________________
___________________________________________________________
Притежаване с намерение да се доставя:
77/4 Притежаване на контролиран наркотик с намерение той да
бъде доставян на друго лице
92/70 Притежаване на контролиран наркотик с намерение за
доставяне- Клас А- кокаин
__________________________________________________________
__________________________________________________________
Палеж:
56. Палеж
__________________________________________________________
___________________________________________________________
Други:
Всички останали стандартни посписъчни правонарушения,
включително:
26. Двуженство
35. Изнудване
67. Лъжесвидетелство
78. Подпомагане влизането на нелегални имигранти
79/1 Насочване на правосъдието в погрешна посока
82. Правонарушения по Данъчния закон
84. Нарушение на Закона за професиите и други подобни
правонарушения
85. По Закона за охрана на труда и т.н. от 1974 г.
89. Подправка на храни или лекарства
99. Други наказуеми правонарушения
194. Общи правонарушения по имиграцията
195. Представяне за полицейски служител
___________________________________________________________
Има оценка на ОЕйСис, добавена в този раздел на базата на това

дали сред извършените правонарушения фигурират и взломни
кражби. Изследванията са показали, че правонарушители,
извършили взломна кражба, е по-вероятно да извършат рецидив.
Затова ако или показателното правонарушение, или някое от другите
обвинения са взломна кражба, опит за взломна кражба или
квалифицирана взломна кражба, тук се указва оценка 2. Ако нито
едно от регистрираните правонарушения не е взломна кражба,
оценката е 0.
[А.1.2] регистрира предварителната дата или период от време на

правонарушенията. Ако е известна точната дата, на която е
извършено правонарушението, молим запишете я. Ако за някакъв
период от време са били извършени редица правонарушения,
посочете приблизителните дати на първото и последното
правонарушение в тази поредица. За някои видове правонарушения,
ако правонарушителят не е бил арестуван, периодът от време може
да обхване няколко години.
[А.1.3] вписва в предвидената кутийка общия брой на отделните
осъждания, които са били разглеждани при последното явяване в
съда. Изключете TICs. Този въпрос се оценява чрез решетката
предоставена във формуляра на ОЕйСис. Изследванията показват, че
по-големият брой правонарушения, за които даден правонарушител
е обвинен и осъден, е индикатор за извършване на нови
правонарушения в бъдеще. Но ако някой правонарушител има
четири или повече правонарушения, степента на разграничение,
която се постига с преброяването на допълнителните
правонарушения, е много малка. На всички правонарушители, които
при настоящото явяване в съда имат четири или повече обвинения,
се дава максималната оценка две по този въпрос.
Характер и начин на извършване на правонарушенията
Въпрос [А.2.1] изисква кратко описание на характера и

обстоятелствата на правонарушението. Под отделеното място за
подробностите по правонарушението са посочени редица фактори,
които има вероятност да са свързани с правонарушението.
Отбележете с отметка всеки от тези фактори, който е бил налице при
текущото правонарушение (правонарушения). При описване на
характера и обстоятелствата на правонарушението дайте
подробности за всеки от факторите, които сте отбелязали с отметка
по-долу. Тези фактори са:
 Носене или използване на оръжие:

Включете тук всички действителни оръжия, които
правонарушителят е притежавал (ножове, огнестрелно оръжие,
палка и т.н.) или всеки инструмент или предмет, който
правонарушителят е използвал като оръжие, като например чук,
отвертка, тухла, парче дърво и т.н.
 Заплаха за насилие или принуда:

Не е необходимо заплахата от насилие да бъде изрично заявена.
Размахването на нож или друго оръжие може да е достатъчно, за да
подскаже заплаха от насилие, или пък заплахата може да присъства
в държането на правонарушителя. Принудата се отнася за усещането
на жертвата, че е длъжна да изпълнява или да се въздържа от
всякакви действия против тяхната воля.
 Прекомерна или садистична употреба на насилие:

Отбележете този въпрос с отметка ако правонарушението включва
прекомерно насилие. Например побой над жертва, която не оказва
съпротива, многократно промушване и нараняване. Включва
насилие, което няма очевидна мотивация.
 Изюдване или манипулиране:

Отбележете този въпрос ако правонарушението включва някаква
степен на измама или мошеническо поведение от страна на
правонарушителя. Например, представяне за някои, които не са,
даване на невярна информация, която да улесни целите им. Включва
опити да се манипулира поведението на другите заради собствените
им цели.
 Дебнене или маниакално поведение:

Дебнене е проследяването на жертвата в определен период от време,
регистрирането на нейните движения. Маниакалното поведение
може да бъде дефинирано като нужда да се извършват действията по
определен начин или в определен порядък. Освен реалните
правонарушения, включващи дебнене, впишете всеки елемент на
правонарушение, който изглежда че включва маниакално поведение
от страна на правонарушителя. Понякога разходката с кола и
кражбите може да съставляват част от маниакалния модел на
поведение.
 Странни/ритуалистични елементи на поведението

Като странен елемент може да се определи част от поведението на
правонарушителя, което е необяснимо в контекста на
правонарушението. Ритуалистични елементи са тези, които
правонарушителят повтаря вероятно в цяла поредица от
правонарушения, и които не са от съществено значение за
извършване на правонарушението.
 Злоупотреба с доверие:
Отнася се главно за правонарушения, при които правонарушителят е
бил в положение на отговорност и власт и е злоупотребил по
някакъв начин с положението си. Очевидни примери за това са
корупция, кражба в качеството на служител, шпионаж или някакъв
вид сексуални правонарушения срещу уязвими хора, поверени на
грижите на извършителя.
 Увреждане на имущество/палеж:
Отбележете всяко правонарушение, включващо умишлено
увреждане на имущество, било то на правонарушителя или на някой
друг. Не включвайте правонарушения, при които увреждането е
причинено по непредпазливост, по време на извършване на друго
правонарушение (напр. взломна кражба, кражба и т.н.).
 Данни за планиране:
Има ли данни за детайлно планиране на правонарушението през
определен период от време? Данни за планиране могат да бъдат
открити в подготовката за извършване на правонарушение, в
подготовяне на жертвата, обсъждане на възможностите със
съучастници.
 Сексуален елемент в правонарушението:

Отбележете този въпрос ако правонарушението включва поведение,
което може да бъде интерпретирано като сексуално. То може да
означава сексуален контакт с жертвата, съблазън, някакъв елемент
на сексуална мотивация за несексуално престъпление (напр. кражба
на бельо), взломни кражби само в домове на самотни жени.
Раздел А.2.1 се оценява чрез сумиране на наличните фактори. Всеки

отбелязан фактор е с оценка 1. Общата оценка е между нула и девет.
А.2.2 поставя въпроса дали настоящите правонарушения са част от

серия? Помислете дали настоящите правонарушения приличат много
на минали правонарушения по начина на изпълнението им и по
поведението на правонарушителя? Ако правонарушителят е осъден
за взломна кражба и има серия от взломни кражби, взломни
влизания и обикновени кражби в историята на предишните си
осъждания, това съставлява модел на извършване на
правонарушения. Ако всички правонарушения са свързани с
алкохола (напр. шофиране в нетрезво състояние, буйство в пияно
състояние, физическо насилие под влияние на алкохол), това също
би съставлявало модел на извършване на правонарушения. Дълга
история на взломни и обикновени кражби, последвана от единствено
насилствено правонарушение, би било показателно за прекъсване в
модела на извършване на правонарушения. Поставете оценка две за
"Да", когато е показан модел, и нула, ако липсва очевиден модел.
А.2.3 задава въпроса дали настоящите правонарушения ескалират по

сериозност в сравнение с по-ранните правонарушения? Разгледайте
настоящите правонарушения от гледна точка на миналото
криминално поведение на правонарушителя. Ако настоящите
правонарушения по някакъв начин са по-големи (по-насилствени,
по-голям сексуален контакт, включват по-висока степен на измама
или носят повече финансови облаги), отговорът е Да и се определя
оценка две. Ако нивото на извършваните правонарушения
съответства на предишните осъждания или изглеждат по-леки,
тогава отговорът е Не и се вписва оценка нула. Имайте предвид, че
повишаването на сериозността на извършваните правонарушения
може да бъде част от модела на правонарушаване, както е описано
във въпрос А.2.2, или пък може да произтича от промяна в стила на
извършване на правонарушенията.
Жертви
За целите на ОЕйСис, даден човек се счита за жертва ако е влязъл в

пряк контакт с правонарушителя или ако правонарушителят го
познава. Това не означава, че правонарушения, при които няма пряк
контакт между правонарушителя и друго лице, нямат жертви, а че
анализът е предназначен да установи вероятността
правонарушителят да извърши ново престъпление и да потвърди
риска от вреди. Изследванията показват, че правонарушители,
извършващи престъпления срещу повече от една жертва, е по-
вероятно да извършат нови престъпления.За оценяването на въпрос
А.3.1 се използва предоставената таблица. Ако няма нито една или
има само една идентифицирана жертва (според описанието по-горе),
това дава оценка 0. Ако има две жертви, се дава оценка едно, а ако
жертвите са повече от две- оценка две.
А.3.2 се занимава с повторна виктимизация на едно и също лице.

Дефинира се като повече от едно правонарушение срещу една и
съща жертва. Общо взето, всяко отделно правонарушение трябва да
бъде извършено в различен ден. Две правонарушения срещу едно и
също лице в същия ден без да е изминало значително време между
тях, не биха съставлявали повторна виктимизация. Повторната
виктимизация повишава вероятността за рецидив. Ето защо ако тя се
идентифицира като съставна част от криминалното поведение, се
дава оценка две, а ако липсват данни за повторна виктимизация-
оценка нула.
А.3.3 разглежда уязвимостта на жертвата. Молим Молим впишете в

отделеното за целта място подробности за типологията на жертвата
(жертвите), срещу които са извършени правонарушения. Оценка две
се дава ако жертвата попада в познаваема уязвима група, примерно
деца, възрастни хора, инвалиди. Ако жертвата не е била от уязвима
група, впишете оценка нула.
А.3.4 поставя въпроса "жертвата непознат човек ли е била". Има
данни от изследвания, според които правонарушители, извършващи
произволно престъпления срещу непознати, е по-вероятно да
извършат рецидив. Непознат в случая представлява всеки, който не
се познава с правонарушителя и не е избран поради някаква
определена причина. Оценка две- ако жертвата е била случайно
избран непознат, и нула- ако в някаква степен жертвата е била
позната на правонарушителя.
А.3.4 е последния въпрос в този раздел, допринасящ за увеличаване

на вероятността за рецидив. Други въпроси в раздела осигуряват по-
подробна информация за правонарушението, което ще бъде от полза
за практическия работник и за информационното захранване на
плановете за надзор, базирани на Риска от сериозни вреди.
А.3.5 Връзката жертва/извършител. Молим дайте някои основни

подробности за жертвата (жертвите), ако са известни, и подробности
за това как е била избрана жертвата.
Въпрос А.3.6 е за вписване на информация за съизвършителите.

Важен аспект тук е какви са били взаимоотношенията между
съизвършителите и кои са били водачите и кои- последователите.
Мотивация за извършване на правонарушението
Представен е списък с възможни мотивации за извършване на

правонарушение. Молим отбележете всяка от тях, която се отнася за
настоящите престъпления на правонарушителя, като поставите
отметка във всяка кутийка с Да. (В повечето случаи мотивациите са
смесени и важи повече от една категория). След това трябва да се
предоставят данни, въз основа на които е направена преценка за
мотивацията, в отделеното място за допълнителни подробности в
края на раздела. Впишете всички други възможни мотивации.
Предлаганите мотивации са:
 Сексуална мотивация:
Ако сред настоящите осъждания фигурира сексуално
правонарушение, сексуалната мотивация трябва да се счете за
присъстваща. Трябва да се отчете всеки аспект на сексуално
поведение по време на правонарушенията. Първоначално може да
изглежда, че някои правонарушения нямат очевидна сексуална
мотивация, но да съдържат сексуални елементи. В такива случаи
трябва да се регистрира сексуална мотивация.
 Финансова мотивация:
Осигурява ли престъплението източник на доход или финансово
възнаграждение за правонарушителя? Повечето професионални
"правонарушители" обикновено са финансово мотивирани. Но почти
всички правонарушения, съдържащи елемент на измама,
предполагат някаква финансова финансова мотивация за
извършването им.
 Пристрастеност/почувствани нужди:
Дали правонарушенията са били извършени, за да задоволят
определена нужда или пристрастеност на правонарушителя?
Например, имало ли е нужда от пари за поддържане на зависимо
поведение, като вземане на наркотици, хазарт. Правонарушения
срещу членове на семейството може да произтичат от нуждата да се
упражнява контрол.
 Влияние на групата от хора в равностойно положение:

Правонарушителите лесно се повлияват от тези, с които дружат. Ако
извършването на правонарушения става главно с други, ако
правонарушителят лесно се води, ако извършва правонарушения, за
да впечатли другите, тук трябва да се направи отметка за възможна
мотивация.
 Отговор на жертвата:
Дали правонарушението е станало поради така възприета
"провокация от жертвата"? Имало ли е някакви характерни черти на
жертвата, които са довели до правонарушението? Имал ли е
правонарушителят зъб на жертвата? Тази мотивация се отнася
главно за насилствени и сексуални правонарушения, но би могла да
включва примерно палеж, увреждане или кражба на имущество на
съсед или бивш работодател.
 Емоционално състояние на правонарушителя:

Дали правонарушението е било извършено в момент, в който
правонарушителят е страдал от депресия, стрес или друго
високоемоционално състояние, което е замъглило неговия разсъдък?
Ако това е така, правонарушението облекчило ли е тези усещания?
 Расова омраза или омраза от друга установима група:

Обмислете дали правонарушението не е било расово мотивирано
или мотивирано от друг вид дискриминационно отношение,
примерно хомофобия. Този тип мотивация трябва да се разглежда
винаги ако правонарушителят и жертвата са от различна етническа
или социална среда.
 Търсене на тръпка: ???

Някои правонарушения се извършват за излизане от скуката.
Нуждата от вълнения и внасяне на разнообразие е широко
разпространена мотивация сред младите правонарушители. Типични
правонарушения "в търсене на тръпка" са отнемането на моторни
превозни средства и отпътуването с тях, и вземането на наркотици.
Но търсенето на тръпка не е свързано изключително с младите или с
определени видове правонарушения. Обмислете специално всяко
правонарушение, което изглежда че включва голяма доза риск или
опасност или слабо материално възнаграждение.
 Отключващи средства и ситуационни подбудители:
А.5.1 се отнася до фактори, които биха могли да повлияят на

решението на правонарушителя да се въздържа от извършването на
престъпления. Представен е списък с такива фактори и оценителите
трябва да отбележат с отметка всеки един от тях, който е налице.
Тези фактори се наричат отключващи фактори /дизинхибитори/, но
те действат по различен начин. Приемането на алкохол и наркотици
от правонарушителите уврежда разсъдъка и повишава вероятността
за поемане на риск. Психични проблеми може да накарат
правонарушителя да се държи непредсказуемо, което да вреди на
него самия или на другите. Използването на порнография може да
повиши сексуалната възбуда и умишлено да се използва за тази цел.
Емоционалните състояние често влияят на рационалното мислене и
намаляват самоконтрола. Отказът от лечение ??? определено се
свързва с психични проблеми. Травмиращи житейски събития могат
да направят хората уязвими и те да се държат по начини, които
обикновено избягват, поради това, че обичайните им опорни системи
са подкопани. Отбележете всички фактори, които са налице.
Въпрос А.5.2 изисква допълнителни подробности по въпросите,

вписани в А. А.5.1 пита специално колко преди правонарушението
са станали тези неща. Той също иска подробности за други
специфични присъстващи фактори, които са допринесли за
правонарушението. Тези специфични фактори могат да бъдат
описани като ситуационни подбудители. Те са много различни за
различните правонарушения, така че не са били правени опити за
тяхното категоризиране.
Оценителите трябва да посочат дали подбудителите са повишили
вероятността за извършване на правонарушението. Ако отговорът е
положителен, впишете "Да" в предвидената за целта кутийка.
Във въпрос А.5.3 се разглежда значението на мястото на

правонарушението. В много случаи този въпрос би бил неуместен,
но в други мястото на правонарушението може да важно за
оценяване на риска от сериозни вреди. Оценителите трябва да
обмислят дали правонарушителят е избрал това място по някаква
специална причина. Примерно, било ли е то усамотено? Близо до
мястото, където е можел да се добере до жертвите? Както и с въпрос
А.5.2, не са определени категории и оценителят трябва да впише
кратки подробности където е уместно.
В А6- от раздела за настоящото правонарушение- се пита има ли

аспекти на настоящото правонарушение, които биха указвали на
риск от сериозни вреди, и се иска представянето на факти, ако е
налице убеждението, че има индикации за риск от сериозни вреди.
Раздел В- КРИМИНАЛНО МИНАЛО
Раздел Б се занимава с предишните осъждания на правонарушителя.

В този раздел не се позовавайте на настоящото правонарушение.
Минималните изисквания за попълване на Раздел Б са официалните
подробности от предишното криминално досие. Без това оценката на
риска не би била валидна.Този раздел не трябва да се попълва с
данни от информация, предоставена единствено от
правонарушителя- информацията от В1 до В9 я има в досието.
В1 Посочете общия брой отделни случаи, при които

правонарушителят е бил осъждан в съд за непълнолетни на възраст
под 18 години. Пребройте само всяко явяване в съда, довело до
осъждане, независимо от броя на отделните обвинения. За оценяване
на този въпрос има оценъчна таблица.
В2 Впишете общия брой отделни случаи, при които

правонарушителят е бил осъден в съд на възраст над 18 години.
Пребройте всяко явяване в съда, довело до осъждане, само веднъж,
независимо от броя на отделните обвинения. За оценяване на този
въпрос има оценъчна таблица.
В3 Впишете възрастта на правонарушителя в години по време

на първото му осъждане в съд, било то за непълнолетни или за
пълнолетни. Има оценъчна таблица.
В4 Впишете първата възраст на документиран контакт с

полицията, което би могло да бъде или превантивно порицание, или
последно предупреждение. Ако липсва друг източник на
информация, допустимо е да се използва информация на
правонарушителя по този въпрос. И тук има оценъчна таблица.
В5 Впишете броя на отделните случаи, при които

правонарушителят е бил осъждан на периоди лишаване от свобода
на възраст под 21 година. Поставете оценка 0, или 1 или 2, при две
или повече наказания с лишаване от свобода. Наказанията с
лишаване от свобода включват обучителната система Борстал,
център за задържане, затворническо заведение за млади хора или
затвор.
В6 Впишете броя на отделните случаи, при които

правонарушителят е бил осъждан на периоди лишаване от свобода
на възраст над 21 година. Поставете оценка № или 1. Ако е осъждан
на затвор в два или повече случаи, оценете с 2.
В7 Впишете всяко нарушаване на условията на

пробацията/предсрочното освобождаване/гаранцията. Включете
несъблюдаването на закона в най-широк смисъл, неявяване на
определеното в наказанието място и време???, неявяване в съдя,
нарушаване на гаранцията, нарушаване на пробацията, нарушение от
какъвто и да било вид, неизпълнение /на пробационна заповед???/.
Всяко от тях води до оценка "Да".
В8 Впишете всички бягства или укривания от институционна

среда. Понятието "институционна среда" включва затвор,
психиатрично заведение, общежития, жилища, домове за деца и т.н.
Включете ги като непълнолетен, млад правонарушител и
възрастен.???
Признава се, че тази информация може да липсва и че може да се

наложи да се разчита на информация, дадена от правонарушителя.
Отговорете с Не или Да.
В9 Физическо насилие може да бъде извършено по отношение

на служители, други лишени от свобода, хора от обществото, други
живеещи, пациенти и т.н, разрушителното поведение може да
приеме много форми- от упорито нарушаване на правилата до
барикадиране и унищожаване.
Сигурната среда включва затворническо заведение, психиатрично

заведение, за млади правонарушители и за възрастни.
Признава се, че тази информация може да липсва и че може да се
наложи да се разчита на информация, дадена от правонарушителя.
Отговорете с "Не" или "Да".
В10 Този въпрос се отнася до криминалната многостранност.

Първо впишете различните видове правонарушения срещу
предоставените категории. Впишете, доколкото е възможно, броя на
правонарушенията, които попадат във всяка категория
При определяне броя на предишните правонарушения, пребройте

явяванията в съда, на които лицето е било осъдено. Вие трябва:
1. Да изключите настоящото правонарушение /правонарушения/
2. За насилствени, сексуални и други правонарушения, пресметнете

броя на отделните случаи /т.е. различни дати/, при които лишеният
от свобода е бил осъден за всяка група от правонарушения.
3. За насилствени, сексуални и други правонарушения, ако
правонарушителят е бил осъден за повече от едно такова
правонарушение в един и същи случай, отчетете го като едно
предишно явяване в съда.
Така например, ако даден затворник е бил осъден за две насилствени

престъпления и едно сексуално престъпление в един и същи ден,
това се брои за едно предишно явяване в съда ??? за насилствено
престъпление и едно предишно явяване в съда за сексуално
престъпление.
Ако в справките за предишни осъждания фигурират

правонарушения, които не попадат в посочените в наръчника
категории, не ги включвайте. Причината за вписване на
действителния брой на различните типове правонарушения е, че тези
данни се използват за пресмятане на точките на OGRS.??? Всичко,
което е необходимо за оценка на вероятността от рецидив в ОЕйСис,
е броят на категориите, в които са били извършени правонарушения.
Ако правонарушителят е извършил правонарушения в по-малко от
три категории, оценете с нула, ако е извършил правонарушения в
три или четири категории, оценете с едно, а ако правонарушенията
са в повече от четири категории- с две. Системата на оценяване е
базирана на данните, че тези, при която вероятността да извършат
рецидив е най-голяма, обикновено са родови ??? правонарушители.
Те са изключително гъвкави и извършват правонарушения по много
различни начини. Някои категории правонарушения показват
необходимостта от допълнителни оценки.
Раздел В ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРАВОНАРУШЕНИЕТО
В1 Поема/отхвърля отговорността за собственото си

криминално деяние
Дефиниция
Този въпрос се отнася до отношението на правонарушителя към
собственото му криминално деяние. Поема ли той отговорността за
извършеното правонарушение и вредата, която евентуално е
причинил на жертвата си?
Тези, които получават оценка 2, обикновено не поемат

отговорността за извършеното от тях правонарушение. Те
оправдават извършеното правонарушение и прехвърлят
вината на други. Обикновено отричат или омаловажават
вредата, която са причинили с извършеното от тях деяние.
Например, ако извършители на взломни кражби и обири
заявяват, че жертвите им е трябвало да се застраховат, или
че са използвали оръжие само за да сплашат жертвите си. Те
не виждат причина да променят поведението си.
Тези, които получават оценка 1 обикновено поемат в някаква

степен отговорност за извършеното от тях правонарушение,
но все пак според тях причината е в обстоятелствата, които
са били извън техния контрол. Те често омаловажават
правонарушението, например степента за насилие и
използваните заплахи за насилие, откраднатата сума или
степента на тяхното участие ако правонарушението е било
извършено с други.
Тези, които получават оценка 0, обикновено поемат изцяло

отговорността за своето деяние, признават вредния ефект от
поведението си за себе си и другите, и обикновено показват
разкаяние към жертвите си. Те не омаловажават степента на
участието си и не се оправдават. Имат желание да се вгледат
в поведението си, за да избегнат правонарушения в бъдеще.
В2 Разбира мотивите за собственото си деяние
Дефиниция
Този въпрос касае разбирането на правонарушителя за мотивацията

на собственото му криминално деяние. В състояние ли е той да
разпознае факторите, допринесли за извършване на
правонарушението? Мотивиращите фактори включват сексуални,
поради пристрастяване/осъзнати нужди /напр. от наркотици,
алкохол, хазарт/, финансови, влияние на група от хора в равностойно
положение, реагиране на определена жертва, расова омраза или
омраза към други идентифицируеми групи, търсене на тръпка,
емоционално състояние на правонарушителя.
Тези, които получават оценка 2, не разпознават факторите,

допринесли за извършеното от тях правонарушение, нито
пък разбират причините за поведението си. Те могат да
кажат "Това просто се случи". Те обикновено не виждат
връзка между собственото си противозаконно поведение и
други фактори в живота си.
Тези, които получават оценка 1, обикновено разбират в

известна степен мотивацията си, но не разпознават всички
фактори, които са допринесли. Те осъзнават връзката между
криминалното си поведение и начина си на живот. Така
например те може да са наясно, че нямат достатъчно
средства, за да живеят на собствена издръжка и затова
крадат, но не свързват недостига на средства с редовната
злоупотреба с наркотици.
Оценка 0 получават тези, които добре разбират мотивацията

си. Те напълно разпознават факторите, довели ги до
извършване на правонарушение. Нито подценяват, нито
преувеличават ролята на тези фактори. Те често са склонни
да се вгледат в мотивацията си, за да избегнат извършване
на правонарушения в бъдеще.
В3 Усещане за жертвата ???
Дефиниция
Емпатията означава способността искрено да изпитаме чувствата на

другите. По този въпрос помислете дали правонарушителят изпитва
искрени чувства към другите. Дали показва разкаяние заради
жертвата на престъплението си и дали отчита чувствата на
собственото си семейство и последиците, които неговите действия
ще имат за него?
Тези, които получават оценка 2, не зачитат чувствата на

другите. Често те дори не могат да преценят кой е жертва на
извършеното от тях правонарушение. Всяко показано
чувство на съжаление има за цел собствената им защита. Те
са егоцентрични и разглеждат всяка ситуация от гледна
точка на собствения си интерес. Обикновено гледат на
жертвите си като на хора, които си го заслужават, търсели са
си го или заслужават да бъдат манипулирани за личните
цели на правонарушителя.
Получаващите оценка 1 може да изразят някакви чувства по

отношение на другите, но те обикновено са повърхностни и
с тенденция към сантименталност. Те вероятно ще изразят
загриженост за жертвите на престъпленията си само когато
това им е подсказано.
Получаващите оценка 0 са наясно за всички тези, които са

страдали заради извършеното от тях престъпление, без това
да им се подсказва. Обикновено те са в състояние да опишат
точно чувствата, изпитване от жертвите на техните
престъпления.
В4 Отношение към присъдата и съдебния процес
Дефиниция
Този въпрос се отнася до това как правонарушителят гледа на

наказателноправосъдната система въобще, и по-специално на
отношението към него самия вътре в тази система. Ако
правонарушителят е бил осъден, помислете как се чувства той във
връзка с тази присъда. Смята ли, че е справедлива в сравнение с
други? Ако е неосъден, как гледа на отношението към себе си до
момента или при предишни случаи на явяване в съда.
Оценка 2 се дава на някой, който е изключително враждебен

към правната и съдебната система. Те твърдят, че полицията
и съдилищата са винаги пристрастни към тях и че те никога
не получават справедлив съдебен процес. Ако са осъдени, те
твърдят, че присъдата им е твърде голяма за нивото на
извършеното от тях престъпление и в сравнение с
присъдите, които нормално се издават на други
правонарушители.
Получаващите оценка 1 обикновено смятат, че към тях са се

отнесли несправедливо в някой аспект на участието им в
съдебния процес, но не защитават тези си виждания така
енергично, както получаващите оценка 2.
Получаващите оценка 0 смятат, че са общо взето са били
третирани сравнително справедливо от
наказателноправосъдната система. Ако са осъдени, приемат
присъдата, която са получили.
В5 Отношение на правонарушителя към служителите
Дефиниция
Този въпрос се отнася до отношението на правонарушителя към

служителите, които работят с него във връзка с неговото
противозаконно поведение. Приема ли правонарушителят и
съдейства ли на властта. Дали отношението му към служителите,
включително пробационни служители, затворнически служители,
служители по надзора, инструктори, наблюдаващи работата,
служители по сигурността и други е подобаващо и
почтително/учтиво. /Данни по този въпрос могат да се получат и от
минали периоди на сътрудничество с персонала/.
Получаващите оценка 2 най-често имат негативно,

неуважително, агресивно, заплашително или
пренебрежително отношение към служителите, които
работят с тях. Те не виждат никакво преимущество в това да
сътрудничат на персонала и обикновено са груби и
пренебрежителни, и отказват съдействие.
Получаващите оценка 1 също имат негативно отношение

към служителите. В миналото техните реакции са показвали
минимални усилия и отношението им е толерантно, без да е
грубо, но с нищо не помага. Съдействието им е средство за
постигане на някаква цел.
Получаващите оценка 0 имат положително отношение към

служителите, работещи с тях. Ако са включени в програми
заради противозаконното си поведение, участието им е
позитивно и в духа на сътрудничеството.
В6 Отношение към надзора/лиценза
Дефиниция
Този въпрос се занимава с това как правонарушителят гледа на

надзора в условия на свобода. В благоприятна или в неблагоприятна
светлина го вижда? Склонен ли е към сътрудничество? Данни по
този въпрос могат да бъдат получени от минали периоди на надзор
или изразени от него мнения за тях. Ако лицето е в затвора,
преценете отношението към надзора след освобождаването, ако е
приложимо.
Тези, които получават оценка 2, са неподготвени да приемат

надзор. Често те имат история на несъблюдаване на
условията ако в миналото са били обект на надзор. Те гледат
на надзора като на наказателен процес без никаква полза за
тях.
Тези, които получават оценка 1, имат двойствено отношение

към надзора. В минали периоди на надзор правонарушителят
е реагирал с минималните усилия, необходими да се
отговори на изискванията. Те виждат надзора като
разрешение на практически проблеми, но нищо повече.
Получаващите оценка 0 приемат надзора и признават, че той

може да бъде полезен за тях. Ако в миналото са били под
надзор, те са реагирали добре, имали са желание да работят
позитивно и да сътрудничат на наблюдаващия ??? служител.
В7 Мотивация за промяна на криминалното поведение
Дефиниция
Този въпрос касае степента, в която лицето желае да обмисли

необходимостта да се държи в бъдеще по различен начин, за да
избегне извършването на правонарушения. Доколко този човек
желае да намери начин и да го отстоява, за извършването на тази
промяна?
Оценените с 2 обикновено не са готови за промяна. Те или

не виждат необходимостта от промяна, смятат, че са твърде
стари, за да се променят, или мислят, че са се променили
достатъчно. Често те твърдят, че другите или обществото
трябва да се променят, но не и те самите. Ако в миналото са
били принудени да участват в програми, те са били
раздвоени от противоречиви чувства, по всяка вероятност са
престанали да участват и считат съдържанието на курса за
пълна глупост.
Получаващите оценка 1 може да изразят желание за
промяна, но изтъкват всички видове пречки, които не им
позволяват да променят криминалното си поведение.
Алтернативно могат да допуснат, че някое голямо събитие,
като например да бъдеш арестуван, е достатъчно да
предотврати извършването на правонарушения в бъдеще.
Това са хора, които се нуждаят от много подкрепа, за да
поддържат движещата сила за промяна.
Получаващите оценка 0 признават, че имат нужда да

променят поведението си. Те поемат отговорност за своето
поведение и активно търсят помощ за постигане на промяна.
Те остават в програмите и са в състояние да дадат точен
отчет за стъпките, които са предприели. Те гледат
реалистично на това какво могат да постигнат и какви
трудности ще имат в бъдеще.
В8 Криминални нагласи
Дефиниция
Този въпрос разглежда отношението на правонарушителя към

престъпленията изобщо. Изразява ли той виждания, които показват,
че смята криминалното поведение за нормално и приемливо? Прави
ли широки обобщения от рода на "всеки го прави" или че жертвите
"сами са си виновни"? Оправдава ли нарушаването на закона с по-
общи фактори като безработица, общество, правителство или
неравенство?
Оценка 2 трябва да се даде ако тези виждания са изложени

сериозно и са въпрос на убеждение. Правонарушителят
може да изрази тези си виждания спонтанно по време на
интервюто.
Оценка 1 се дава ако в който и да било момент по време на

интервюто са изразени виждания в подкрепа на
нарушаването на закона в широк план или има такива данни
от близкото минало, но пък има по-малко данни, че
правонарушителят участва в криминална субкултура.
Оценка 0 се дава в случай че няма данни правонарушителят

да е свързан с криминална субкултура, вижданията му за
закона и реда са общо взето позитивни и признават, че
повечето хора спазват законите.
В9 Отношение към общността/обществото
Дефиниция
Показва ли правонарушителят най-обща подкрепа на вижданията,

поддържани в обществото и сред по-широката общественост? Така
например, зачита ли той собствеността на другите хора, правата на
другите, границите на личната свобода, признава ли ползата от това
да съществуват някои правила и предписания?
Тези, които получават оценка 2, не виждат смисъл в това да

ограничават собственото си поведение в полза на другите.
Те виждат живота като хаотично място, където всеки се
грижи за себе си. Не приемат това, че да си член на
общество предполага да имаш някакви отговорности.
Получаващите оценка 1 общо взето подкрепят ценностите на

обществото. Те разбират причината да се ограничава
личното поведение в повечето области и че членството в
обществото носи и права, и отговорности. Има обаче неща,
които те не виждат, особено такива, свързани със
собственото им криминално поведение. Например личната
собственост трябва да се зачита, но да крадеш от корпорации
не е отнемане на лична собственост, или че трябва да има
правила за защита на слабите, но "каквото правя в
собственото си семейство си е моя работа".
Получаващите оценка 0 оценяват необходимостта да има

общи ценности, които се приемат от всички, да се поставят
граници на личните свободи заради общото добро и
признават, че макар и човек да не е съгласен с всички
правила на обществото, това не е отричане на цялата
система.
В10 Отношение на правонарушителя към себе си
Дефиниция
Този въпрос се отнася до това как правонарушителят гледа на себе
си и дали е самоуверен. Важно е на какво се базира неговата
представа за себе си.
Получаващите оценка 2 често имат много лоша представа за

себе си и са нещастни и недоволни от себе си като хора,
правили са опити за самоубийство или са се самоувреждали.
Друга възможност е те да оценяват себе си много високо, но
представата им за собственото аз е базирана на неуместни
фактори като например колко добре се бият или колко ножа
притежават. Те може да не съзнават неадекватната база на
представата им за себе си.
Ако правонарушителят се чувства отчужден или страда от

негативно самовъзприемане поради изпитвана
дискриминация на основата на раса, сексуалност, недъг, пол
и др., това трябва да се включи в този раздел. Оценката 2
или 1 ще зависи от това какъв е бил неговият опит и какво
влияние е оказал върху нагласите му.
Получаващите оценка 1 не харесват някои свои страни или

биха желали да ги променят, но тяхното нехаресване не е
така силно както при тези, оценявани с 2. Възможно е и
представата им за себе си да е отлична, особено в
компанията на хора с подобни ценности, макар и да
признават, че това не е общоприетото виждане. Това обаче
не важи със същата сила както за тези, които получават
оценка 2.
Оценяваните с 0 са умерено доволни от себе си, като всеки и

те имат някои свои страни, които не харесват, но общо взето
са удовлетворени от това, което представляват като хора.
Представата им за собственото аз е базирана на нормални
социални ценности.
Раздел Г ЖИЛИЩЕ
Г1 В какъв вид жилище живее правонарушителят?
Дефиниция
Този въпрос изисква описание на вида жилище, в който

правонарушителят живее. Ако правонарушителят е в затвора, това
трябва да се посочи, както и да се впише настоящият или
предполагаемият адрес при освобождаване от затвора. Целта е
интервюиращият да добие ясна представа за средата, в която
правонарушителят живее.
Например:
- Живее в тристайно общинско жилище с партньор и 4
деца.
- Живее при родителите си в двустаен апартамент заедно
със сестра си.
- В момента е в затвора, има собствена квартира, в която
възнамерява да се завърне.
- Спи у приятели, няма постоянно местоживеене.
Г2 В момента без постоянно жилище/бездомен/няма

пощенски адрес
Дефиниция
Терминът "без постоянно жилище" се използва за описване на

правонарушители, които нямат постоянно местожителство, които са
бездомни, нямат пощенски адрес, живеят по улиците, всяка вечер у
различни приятели, /които нямат място, което да нарекат "дом"/. Ако
правонарушителят е в затвора, вземете предвид предполагаемия
адрес при пускане на свобода/снемане на отговорност.??? Това не
включва тези, които имат временни жилища или живеят в
общежития.
Отговорете с Да ако има такива данни в досието или е

известно от самия правонарушител.
Отговорете с Не ако правонарушителят има постоянен

адрес, на който да се върне, например собствен дом,
общежитие или живее при родителите си и т.н.
Ако е вписан отговор Да, поставете оценка 2 за Г3, Г4 и Г5

и след сборната оценка преминете към въпроса за рецидива.
Г3 Адекватност/качество на жилището
Дефиниция
Този раздел разглежда адекватността и качеството на жилището на
правонарушителя. Адекватността се отнася до това доколко
жилището е подходящо и касае взаимоотношенията на
правонарушителя с другите хора, живеещи там. Качеството се
отнася до условията на пребиваване, дали правонарушителят живее
в собствен дом или в чужда къща. Преценете безопасността на
жилището, трудности със съседите, пренаселеност, наличие на
удобства, дали жертвата на правонарушителя живее в същата къща,
има ли подходящи социални удобства и възможности. За тези, които
са в затвора, преценете жилището, в което има вероятност да се
върнат.
Оценка 2 показва, че определено има проблеми с

адекватността/качеството на жилището. Примерно то може
да е пренаселено, правонарушителят да живее с жертвата.
Жилището може да е необитаемо или отчуждено, или може
да е на някой труд и правонарушителят трябва да се изнесе
Оценка 1 показва, че има известни данни за проблеми по

някои въпроси, свързани с жилището. Например дали
жилището не е в полуразрушено състояние. Дали
правонарушителят не живее на осмия етаж в жилищен блок
с три малки деца?
Оценка 0 показва, че жилището е подходящо и с приемливо

качество, че няма никакви проблеми правонарушителят да
живее там.
Г4 Дълготрайност на жилищното устройване
Дефиниция
Дълготрайността се отнася до постоянния характер на жилището.

Това включва срока на престой на даден адрес, честотата на смяна
на адреса и дали преместванията са били въпрос на избор или
принудителни. Ако жилището е временно, доколко временно-
примерно една седмица в общежитие спрямо 6 месеца под наем.
Оценяваните с 2 нямат постоянно жилище,те може да са

бездомни или да спят у приятели. Включете тези, които
скоро ще бъдат бездомни и нямат планове/възможности да
отидат другаде. Включете тези, които са отседнали у
приятели или роднини като временна мярка, или нямат къде
да живеят след освобождаването.
Тези, на които се поставя оценка 1, може да живеят във

временно жилище с краткосрочен договор, при което
намирането на постоянно жилище е проблем, но не
непосредствен. Или може да са отседнали у приятели или
семейство за по-дълъг срок, но не могат да останат завинаги.
Включете тези, които често си сменят адреса.
Тези, които получават оценка 0, имат постоянно жилище,

т.е. имат собствен дом /било то под наем или тяхна
собственост/. Не съществуват никакви проблеми във връзка
с постоянния характер на тяхното жилище.
Г5 Подходящо местоположение на жилището
Дефиниция
По този въпрос преценете жилището на правонарушителя от гледна

точка на това доколко подходящо е мястото, където то се намира.
Това е свързано със съображения за безопасността на района,
близостта до приятели с криминално поведение, нивото на
криминална активност, достъпа до криминални контакти, близостта
до жертвите, близостта до възможни жертви. Ако не познавате
района, попитайте за него правонарушителя.
Този въпрос се отнася за мястото, на което се намира жилището на

правонарушителя, а не за самото жилище, което е обхванато от
въпрос Г3.
Оценка 2 показва, че има сериозни проблеми в района, в
който се намира жилището. Правонарушителят може да
живее с или близо до приятели с криминално поведение,
примерно наркотърговци, жилището може да е близо до
места, където той или тя има вероятност да извърши
правонарушения, например паркове, ако правонарушенията
са свързани с ексхибиционизъм, или до кръчма, ако
правонарушението е било свързано с алкохол. Помислете
дали районът не е такъв, с който полицията трудно се
справя.
Оценка 1 показва, че има някои трудности, но не така

сериозни както при оценка 2. Жилището може да е близо до
приятели с криминално поведение, да съществува
възможност за набавяне на наркотици, но не и в околните
улици. Стилът на охраняване в района може да е добър.
Оценяването с 0 показва, че мястото на жилището на

правонарушителя не създава никакви проблеми, нито пък е
свързано с извършването на правонарушения.
Рецидив
Преценете: Дали жилището на правонарушителя играе роля в

криминалното му поведение, примерно дали живее в едно жилище с
други правонарушители, дали правонарушителят е обвинен в
домашно насилие, дали извършва правонарушения поради това, че е
бездомен.
Раздел Д ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (СЕМЕЙНИ/БРАЧНИ)
Оценяването трябва да се основава на анализа на ситуацията от

оценителите.
Д1 Свързани с детството/семейни връзки
Всеки е повлиян по някакъв начин от своето детство и от семейното

възпитание. Дали и двамата родители, настойници и/или доведените
или заварените братя или сестри са присъствали или отсъствали, как
те се отнасят един към друг и към детето, стабилността и
приемствеността, която осигуряват, са важни за развитието на
детето. Дали в детството на правонарушителя са липсвали постоянни
семейни връзки? Имало ли е приемственост в грижите за него, бил
ли е отделян периодично от родителите си или братята и сестрите
си, като е живял у приятели, роднини, отглеждан от чужди родители
или живял в социален дом за деца? Бил ли е животът му в
семейството като дете приятен, разбирал ли се е добре с членовете
на семейството?
Оценка 2 показва, че правонарушителят не е имал стабилно

детство поради постоянно или дългосрочно отделяне от
родителите или настойниците си или поради
взаимоотношения с братята и сестрите или с родителите си.
Примерно живял е у друго семейство или настойници, имал
е периоди, в които е бил отглеждан от чужди родители, или
е живял в социален дом за деца /по каквато и да било
причина/. Той може да описва взаимоотношенията с братята
и сестрите или с родителите си като груби, неприятни,
негрижовни, враждебни или безразлични, или да опише
редица усложнения, но да обясни, че родителите му са се
грижили за него или са го обичали твърде много.
Оценка 1 показва, че правонарушителят е изпитал като дете

някои проблеми. Те биха могли да бъдат подобни на
описаните по-горе, но не така сериозни и/или с временен
характер. Примерно отглеждане от чужди хора кратък
период от време.
Оценка 0 показва, че човекът е имал стабилни и

удовлетворителни взаимоотношения в детството си. Може
да опише някои неголеми трудности, но у него е останало
чувството, че са се грижили за него и са го уважавали като
дете.
Д2 Данни за малтретиране в детството/семейството
Тази област е важна не само защото една история на

малтретиране е прогнозен фактор за рецидив, но и затова, че
малтретиране в детството често предсказва риск от сериозни
вреди за себе си и другите когато човекът е вече възрастен.
Оценителят може да не е в състояние да задава на правонарушителя
преки въпроси в тази връзка. Където има налична документирана
информация, тя трябва да бъде използвана. Въпреки че много
правонарушители биха насочвали към инциденти в един по-общ
разговор за семейството и преживяванията от детството, които биха
могли да съставляват малтретиране. При оценяване уместността на
информацията, която дават правонарушителите, важно е да се
прецени намерението зад действията и дълготрайното въздействие
преди да се вземе решение дали дадено събитие е достатъчно тежко,
за да се счете за малтретиране.
Дефиниция
Този въпрос се отнася за тежки форми на физически, сексуален или

емоционален тормоз от родители/настойници или други лица.Някои
примери за такъв тормоз са дадени по-долу:
- Физическият тормоз включва: пренебрегване физическите

нужди на детето, нанасяне на обиди, нанасяне на побой, завързване,
причиняване на обгаряния, отказване на храна или подслон и т.н.
- Сексуалният тормоз включва: кръвосмешение, неприлично

държане ???, показване на детето порнография, показване или
докосване на части от тялото и т.н.
- Емоционалният тормоз включва: пренебрегване на детето,

крещене и обвиняване на детето, затваряне за прекомерни периоди
от време, не разрешаване на нормално социално общуване, жестоки
и необичайни наказания, системно не задоволяване на неговите
психически и емоционални нужди
Тези, на които се поставя оценка 2, са изпитали:
някакво контактно сексуално престъпление или някакво

сексуално престъпление от член на семейството
или са изпитали някаква форма на физически или

емоционален тормоз за период от 6 месеца или повече
или единичен случай на физически или емоционален тормоз

с такава жестокост, че се е оказал за тях с трайни последици
или са били отгледани в дом, в който са се намесвали

социалните служби или съдилищата заради пренебрегване
или тормоз на дете.
Получаващите оценка 1 са изпитали: някакво неконтактно

сексуално престъпление от не член на семейството или
някаква форма на физически или емоционален тормоз за
период по-малък от 6 месеца.
При оценяваните с 0 липсва всякаква форма на сексуален,
физически или емоционален тормоз.
Д3 Настоящи взаимоотношения с най-близките членове на

семейството
Дефиниция
Взаимоотношенията на всеки човек със семейството му се променят

в хода на времето. Този въпрос се отнася за настоящите
взаимоотношения на правонарушителя с неговото семейство.
Значението, което той отдава на семейството си и дали влиянието на
семейството е позитивно или негативно може да бъде важно в
работата с него като предпазващ фактор. Дали имат контакт
помежду си, колко често и доколко са близки. Помислете дали имат
доведени, заварени или полубратя и/или сестри и какви са
взаимоотношенията му с тях. Ако правонарушителят е в затвора,
преценете дали семейството му го подкрепя.
Получаващите оценка 2 описват неприятни,

незаинтересовани, враждебни или характеризиращи се с
безразличие взаимоотношения с всички или с повечето най-
близки членове на семейството си. Те имат слаб или никакъв
контакт с някои или всички членове на семейството. В
случай на контакт влизат в спорове с тях и рядко се виждат
или им пишат. Правонарушителят не се интересува какво
мислят, чувстват или очакват членовете на семейството му.
Получаващите оценка 1 описват някои трудности във

взаимоотношенията с най-близките членове на семейството
си, но се опитват да ги решават. Те може да са прекъснали в
миналото контакта си с тях, но са го възобновили, или може
да нямат контакт с всички членове на семейството си, но
имат добри взаимоотношения с някои от тях.
Получаващите оценка 0 описват високо отплащащи се,

удовлетворителни, безрезервно подкрепящи
взаимоотношения. Те често пишат на семейството си или се
виждат с него, отнасят се към него с привързаност,
интересуват се от това, което родителите им мислят,
чувстват или очакват.
Д4 История на интимните връзки

Дефиниция
Този въпрос се отнася за броя и качеството на връзките в миналото,

които правонарушителят е имал. Позитивна връзка е тази, която е
стабилна, характеризираща се с взаимна подкрепа и грижи, в която
има и уважение, и обич. Имал ли е правонарушителят някога
интимни връзки? Сериозни или случайни са били, получил ли е от
тях удовлетворение? Дали не са били проблемни, дали не е избирал
неподходящи партньори? Примерно лице, което е било жертва на
домашно насилие, избира друг партньор, който също го бие; самотен
родител, чиито деца са били подложени на сексуален тормоз, оставя
децата си при съсед, който също ги тормози. Какви проблеми е имал
правонарушителят във връзките си? имало ли е някакви общи
причини за прекратяването им- има ли модел на проблемно
поведениел Ако правонарушителят не е имал връзка в миналото си,
доволен ли е от това, счита ли го за проблем, би ли желал да има
връзка? Имал ли е някога интимни връзки, доволен ли е бил от тях,
какво са променили те?
Впишете оценка 2 ако има недвусмислени данни или

правонарушителят посочва сериозни проблеми с предишни
връзки като физически, емоционален или сексуален тормоз.
Има ли правонарушителят история на избиране на
неподходящи партньори /например алкохолици/? Дали
миналите му връзки са били деструктивни или вредни за
всеки от партньорите, или отчаяно е желаел да има връзка,
но никога не е имал?
Поставете оценка 1 ако правонарушителят има история и на

позитивни, и на негативни партньорства или е имал само
краткотрайни връзки, а би желал нещо по-постоянно. Ако е
имал история на преследване на неподходящи партньори, но
е прекъснал цикъла, също поставете оценка 1.
Поставете оценка 0 ако има история на връзки, които са

били взаимно позитивни, стабилни и отплащащи се. Ако
няма история на връзки и това го задоволява, оценете с 0.
Д5 Настоящи взаимоотношения с брачния партньор
Дефиниция
Този въпрос се отнася за сегашните взаимоотношения на
правонарушителя със съпруга или партньора си, или за нивото на
задоволство, ако е неженен. Разгледайте трудностите, които
съществуват във взаимоотношенията. В алтернативен план, даден
човек може да е доволен от това да е сам, или да е удовлетворен от
статуса си. Удовлетворителните, грижовни, подкрепящи
взаимоотношения могат да действат като предпазващ фактор срещу
извършването на правонарушения. Дали в момента
правонарушителят има връзка със съпруга или партньор? Дали тя е
взаимно подкрепяща и почтителна? Силна ли е връзката или има
трудности? Ако в момента е сам, това задоволява ли го? Какво е
било предишното му положение?
Впишете оценка 2 ако са налице данни, които говорят за

това, или правонарушителят посочва, че връзката му е
деструктивна за всеки от партньорите. Взаимоотношения,
включващи каквото и да било ниво на физически, сексуален
или емоционален тормоз, оценете с 2. Включете и тези,
които са самотни, прекомерно ангажирани и нещастни
поради статуса си и системно отделят време в търсене на
партньор.
Поставете оценка 1 ако във взаимоотношенията има

известни проблеми, но все още съществува някаква степен
на уважение, грижи и подкрепа и двойката прави усилия
връзката им да се заздрави. Включете и тези, които са сами,
но не са съвсем щастливи и желаят да имат партньор, но са
доволни и могат да живеят в сегашното си положение.
Поставете оценка 0 ако Ви се струва, че взаимоотношенията

на правонарушителя са позитивни, взаимно подкрепящи и
грижовни. Тези, които не са женени, трябва да изглеждат
доволни от това да са сами.
Д6 Данни за домашно насилие/тормоз от страна на съпруга
Дефиниция
Този въпрос се отнася за каквато и да било форма на насилие или

тормоз, която се случва между двама семейни партньори, и е свързан
с емоционален или физически тормоз- заплаха за такъв или
действителен. Извършител или жертва е правонарушителят, дали не
е предизвикал ситуацията, довела до злоупотребата? Ако не е имало
тормоз, има ли заплахи за тормоз или друга психическа
злоупотреба? Разгледайте лично дадената информация,
документираните данни или информацията, предоставена от други
лица.
Тези, на които се поставя оценка 2, или признават, че

причиняват, или има данни /документирани или съобщени
от други лица/, че както в миналото, така и в настоящия
момент причиняват или са жертва на физически или
емоционални вреди на или от техния партньор.
Тези, на които се поставя оценка 1, може да имат история на

домашно насилие или насилие от страна на семейния
партньор, но в настоящия момент не това не е така /или
защото партньорът им се е изнесъл, или вече нямат връзка и
т.н./- и по тази причина това не е проблем, който
непосредствено трябва да стои на вниманието. В
алтернативен план на тези, които заплашват партньорите си
с домашно насилие или съпружеско насилие, поставете
оценка 1. Ако заплахите са сериозни и причиняват тежки
психически/емоционални увреждания на този човек,
поставете оценка 2.
Тези, на които се поставя оценка 0, може да имат история

или връзки с насилие в миналото си, но сега по всичко личи,
че имат щастлива връзка. Там, където липсва информация,
предполагаща съпружеско или домашно насилие, поставете
оценка 0.
Д7 Взаимоотношения с децата в ролята на родител
Дефиниция
Този въпрос се отнася за взаимоотношенията с биологични,

осиновени, доведени или заварени дете /деца/. Взаимоотношенията
могат да се разглеждат от гледна точка на нивото на контакта,
подкрепата, отношението, разбирането и поведението, показани на
детето /децата/. Преценете нивото на родителските умения. Колко
често имат контакт с децата си и при какво ниво на подкрепа?
Децата с тях ли живеят? Какво правят заедно? и т.н. Информация
може да се вземе от досието или от самия правонарушител. Ако
правонарушителят няма деца, впишете НД /няма деца/.
Получаващите оценка 2 имат лоши взаимоотношения с

детето /децата/ си. Те не поемат никаква отговорност за
детето /децата/ си и са напълно безотговорни и на тях не
може да се разчита, каквито и да са причините за това. Те
може да твърдят, че детето /децата/ са важни за тях, но с
поведението си не доказват това. Включете тук
правонарушители, които физически, емоционално или
сексуално тормозят детето /децата/ си.
Получаващите оценка 1 може да не са в състояние да

контролират по подходящ начин поведението на децата или
да считат себе си неспособни да го направят. Те може да не
са в състояние да отговорят на детето на подходящо ниво и
да не успяват да разберат развитието на детето. Колкото и да
го желаят, не знаят как. Знаят основни факти за детето
/децата/ като възраст и рождени дни и как се справят в
училище, но не им е известна никаква допълнителна лична
информация.
Получаващите оценка 0 подкрепят и се грижат за детето

/децата/ си и са отговорни хора, на които може да се разчита,
умеят да ги изслушват и уважават техните нагласи и
виждания. Децата им са важни за тях и те са информирани за
социалния и личния им живот, например любим учител в
училище, неща, които харесва или не харесва, приятели и
т.н.
Д8 Близък член на семейството или настоящ партньор има

криминално минало
Дефиниция
"Близък член на семейството" включва всеки член на семейството, с

когото правонарушителят е близък или с когото прекарва много
време заедно. Примерно родители, баби и дядовци, втори партньор
на родител, живял с тях 5 години, чичо или вуйчо, с когото живее и
т.н.
Отговорете с Да ако или в досието е посочено, или самият
правонарушител е съобщил, че близък член на семейството
му или настоящ партньор има криминално минало.
Рецидивни правонарушения
Преценете: Каква роля играят взаимоотношенията на

правонарушителя в извършваните от него престъпления, извършва
ли правонарушения заедно със своя партньор или с членове на
семейството си? Дали извършва престъпления поради заплахи от
партньора си? Свързано ли е престъплението с техните
взаимоотношения, например домашно насилие или кръвосмешение.
Е1 Посещаване на училище
Дефиниция
Този въпрос е за не посещаването на училище, или понеже лицето е

напуснало училище преди минималната за това възраст, бягал е, не е
ходил или е бил изгонен, прекъснал или изключен.
Оценка 2 показва, че правонарушителят не е ходел редовно

на училище. Правонарушителят може да е напуснал
училище
преди минималната възраст за завършване на училище, бил е
изгонен или изключен, често е отсъствал от училище,
понякога за цели дни. Включете лица, които са били
отстранявани повече от три пъти.
Оценка 1 показва, че правонарушителят е посещавал

училище през по-голямата част от времето. Той може да е
бил отстраняван от училище в един или повече случаи или
да е бягал от някои часове, които не харесва. И все пак
повечето време е ходел на училище и не е бягал системно за
цели дни.
Оценка 0 говори за правонарушител, който редовно е

посещавал училище. Може да е бягал един-два пъти за
всичките си ученически години.
Е2 Няма придобит образователен ценз, формално призната

квалификация или професионално-техническа квалификация
Дефиниция
Образователният ценз включва: …..??? Професионалната или

професионално-техническа квалификация включва:….. ???
Отговорете с Не ако правонарушителят има някаква

квалификация. Поставете оценка 0.
Отговорете с Да ако правонарушителят няма никаква

квалификация. Поставете оценка 2.
Е3 Има проблеми с четенето, писането или боравенето с

числа
Дефиниция
Даден човек може да бъде описан като имащ проблеми с четенето,

писането или боравенето с числа ако не може да чете, пише и/или
смята. Важно е да се попита правонарушителят дали смята, че има
проблем с четенето, писането или боравенето с числа.
Способностите му могат да се преценят и по формуляра за
самооценка. Дали е могъл да напише името си, адреса, пощенския
код и възрастта.
Отговорете с Да ако има данни /примерно от формуляра за
самооценка, от предишен опит с правонарушителя/ или
правонарушителят признава, че има проблеми с четенето,
писането и/или боравенето с числа. Впишете оценка 2.
Отговорете с Не ако правонарушителят има някакъв

образователен ценз, попълнил е изцяло формуляра за
самооценка без затруднения, или има данни, които
подсказват, че няма проблем с четенето, писането или
боравенето с числа, примерно попълвали са формуляр в
миналото. Впишете оценка 0.
Е4 Има трудности в усвояването
Дефиниция
Въпросът се отнася до това дали правонарушителят е считан за

човек, който има трудности в усвояването. Това може да се дължи
или на поведенчески проблеми, или на трудности в ученето.
Тези, които получават оценка 2, се смятат за лица със
сериозни трудности в усвояването. Често те са посещавали
специално училище или заради поведенчески трудности
/напр. хиперактивност, разрушително поведение/ или
трудности в усвояването /т.е. дислексия/. Правонарушителят
не би могъл да попълни формуляра за самооценката си.
Тези, които получават оценка 1, имат някои трудности в

усвояването. Може да са имали някои проблеми в
училище /но не достатъчно сериозни, за да бъдат изпратени
в специално училище/ или е трябвало да посещават лечебни
занятия. Може да са получили Свидетелство за
образователни нужди /Statement of Educational Needs/.
Правонарушителят среща трудности при попълване на
самооценката.
Получаващите оценка 0 нямат трудности в усвояването.

Правонарушителят обикновено има образователен ценз или
професионална квалификация и е в състояние да попълни
самооценката си.
Е5 Отношение към образованието/професионалното

обучение
Дефиниция
Този въпрос разглежда вижданията на правонарушителя за

образованието/професионалната квалификация. В благоприятна или
неблагоприятна светлина ги вижда? Изразява ли разбирания, които
говорят за убеждението му, че образованието и/или
професионалното обучение е добро, необходимо и полезно? Какво е
отношението му към ученето и обучението заради работа? Какви са
разбиранията му за ценността на образованието, какво го мотивира
да участва в курсове? Доставя ли му удоволствие обучението или го
счита за загуба на време? Какви чувства са го вълнували във връзка
със собственото му образование и обучение?
Получаващите оценка 2 не виждат никаква полза от

общообразователно или професионално обучение. Те може
да имат история на започване на курсове и не завършването
им без основателна причина. Считат обучението за ненужно
и за загуба на време.
Получаващите оценка 1 виждат известна или ограничена
полза от общообразователното или професионалното
обучение. Може да са мнение, че "то е добро за другите, но
не и за мен". Може да имат положително отношение или към
образованието, или към професионалното обучение, но не и
към двете.
Получаващите оценка 0 имат положително отношение и към

образователното, и към професионалното обучение. Те
разбират ползата от квалификацията когато се опитват да
намерят работа, когато общуват с другите /напр. в
центровете "Работа"/ и т.н.
Преценете: Дали нивото на образование и обучение на

правонарушителя се оказва значим фактор в криминалното му
поведение? Получавал ли е някакво формално обучение, което да му
помага за намиране на работа? Примерно: поради липса на
образование и обучение правонарушителят не може да намери
работа.
Раздел Ж ГОДНОСТ ЗА РАБОТА
Ж1 Настоящо положение с трудовата заетост
Дефиниция
Този въпрос се отнася за статуса на трудова заетост на

правонарушителя в настоящия момент. Ако правонарушителят е
затвора, вземете предвид настоящото му положение на заетост. Ако
правонарушителят попада в повече от една категория, отбележете
категорията с най-висок брой точки. Например ако
правонарушителят е регистриран като безработен за повече от 6
месеца /оценка 2/, но също така подхваща временна/инцидентна
работа /оценка 1/, трябва да се определи оценка 2. Оценките за всеки
вариант са в дясната колонка на таблицата.
Отбележете с отметка квадратчето, което описва най-добре

настоящия статус на трудова заетост на правонарушителя.
Ж2 Трудова история
Дефиниция
Този въпрос се занимава с трудовата история на правонарушителя.
Брой и видове работа, които е имал, ако е напускал работата си, и
защо и дали е трябвало да премине на друга работа. Има ли празни
периоди между периодите на заетост и ако е така, защо?
Основателните причини за празнини в трудовата заетост като
например пенсиониране, нетрудоспособност, грижи за дома или
семейството, участие в обучителна програма или в целодневни
образователни дейности, не трябва да се считат за проблем.
Оценка 2 се дава на човек, който никога не е работил,

независимо от причините, или който има много нестабилна
трудова история, със системни периоди на незаетост и
системна смяна на работата без причина или необходимост.
Не включвайте тези, които работят на временни договори,
които изтичат. Поставете оценка 2 ако правонарушителят
някога е бил уволняван.
Получаващите оценка 1 обикновено са работили, но имат и

периоди на нестабилна работа. Може да са напускали работа
без да имат друга или да са сменяли системно работата си
без очевидна причина. Не включвайте тези, които временно
не работят поради други нужди, т.е. тези, които създават
семейство, тъй като те ще получат оценка 0.
Получаващите оценка 0 имат история на трудова заетост.

Включете тези, които имат празноти в трудовата си история
по други причини, примерно пенсионирали се, изгубили
трудоспособност, грижещи се за дом или семейство или
участващи в обучителна програма или редовно
общообразователно обучение. Включете правонарушители,
които са били безработни за кратко време /1-2 седмици/, но
са успели да си намерят работа.
Ж3 Умения за работа
Дефиниция
Този въпрос се занимава с уменията, пряко свързани с намирането
на работа, например завършен занаят и история на работа в същата
професия за дълъг период от време, следователно притежаване на
необходимия опит. Включете работа, извършвана в условията на
затвора. Преценете уместността на уменията, дали не са остарели?
Получаващите оценка 2 нямат никакви умения, които да им
дадат възможност да получат работа. Те нямат история на
работа в същото производство, нямат завършени занаяти,
нито образователен ценз.
Получаващите оценка 1 имат някакви или ограничени

умения, които макар и да не са достатъчни сами по себе си,
за да помогнат на правонарушителя да намери работа, ще
бъдат от полза в известен смисъл, например като покажат, че
правонарушителят има позитивни нагласи към труда и т.н.
Включете тези, които имат остарели умения, които не са
пряко преносими в актуалните условия, примерно миньори,
работили на пристанищата и др. Включете и завършилите
над три четвърти от обучителна програма, но без да я
завършат или получат образователен ценз GCE/ GCSE/CSE,
а степен D/ 2 или по-ниска. Обикновено те нямат дълга
история на работа в една и съща област.
Оценяваните с 0 имат добри умения, свързани с трудовата

дейност, добили са образователен ценз (GCE/ GCSE/ CSE) на
степен C или по-висока, или имат дълга история на работа в
една и съща професионална област.
Това може да се счита за предпазващ фактор.
Ж4 Колко месеца е работил правонарушителят през

последните две години?
Дефиниция
Впишете в квадратчето броя на месеците, през които
правонарушителят е работил през последните две години.
Оценете като използвате таблицата под въпроса.
Ако правонарушителят не е работил поради пенсиониране,

нетрудоспособност, грижи за дома или семейството, участие в
обучителна програма, редовно обучение и т.н., впишете Няма
такива.
Ж5 Взаимоотношения на работното място
Дефиниция
Този въпрос се отнася за това как правонарушителят се разбира с
хората, с които работи. Човек има редица взаимоотношения в
работната си среда, включващи взаимоотношения с колеги,
работодатели и власти. Някои хора трудно приемат заповеди и/или
да работят заедно с други хора без спорове, несъгласия, и в резултат
на това може да не им харесва или да избягват да работят. В
състояние ли е правонарушителят да приеме ролята на ръководител?
Този въпрос включва всяка работа, която правонарушителят е поел
като част от наказанието си, включително взаимоотношения в
групи/програми за обучение на правонарушители/затворнически
цехове.
Оценяването с 2 говори за човек, който влиза в множество

разногласия в службата си, било то с началниците или с
колегите си, в резултат на което е бил уволнен, помолен да
напусне или решил да напусне в повече от един случай. Той
може да чувства, че неговите началници/ръководители нямат
право да се разпореждат с него. Включете в тази група и
тези, които никога не са работили, а са в състояние да
работят.
Оценка 1 показва, че правонарушителят има някои

разногласия с службата си, но е в състояние да запази
работата си и да работи с други хора. Може да не му допада
властта, която други имат, но е в състояние да овладее
своята неприязън и да работи под ръководството на някой
през преобладаващата част от времето. Може да не се
разбира с някои колеги, но с повечето се разбира. Включете
хора, които са предпочели да напуснат 3 или по-малко пъти
работата си поради лоши отношения на работното си място.
Включете и тези, които работят, но не общуват с колегите
си.
Получаващите оценка 0 имат балансирано виждане за

живота и позитивни отношения на работното място. Те са в
състояние да работят с други хора по позитивен начин,
макар и да имат трудности в работата си с тях. Ако са
решили да напуснат поради лоши взаимоотношения, те
първо ще си намерят друга работа. Те приемат ръководител
и не спорят и не влизат в разногласия с другите работници,
служители или с ръководството.
Ж6 Отношение към работата

Дефиниция
Този въпрос се отнася за това как правонарушителят гледа на

работата- както изобщо, така и конкретно на своята. Ако
правонарушителят е работил, преценете как се чувства във връзка с
работата си. Ако никога не е работил, защо е така и би ли желал да
работи. Преценете отношението към заплащането, присъствието на
работа, изпълнението на задачите, удовлетворението и мотивацията.
Оценка 2 се дава на човек, който мисли, че работата е губене

на време. Може да твърди, че хората се възползват и плащат
много ниски заплати. Може да опише нагласата, че няма
нужда да работи, тъй като може да получи всичко, от което
се нуждае, от престъпления или от други хора. Включете
тези, които никога не са работили /но са в състояние да
работят/ и хора, които не са мотивирани да си намерят
работа. Те често закъсняват или отсъстват от работа,
небрежни и немарливи са при изпълнение на трудовите си
задачи, но това не се дължи на липсата на умения.
Получаващите оценка 1 може да виждат позитивните облаги

от трудовата дейност, но все пак смятат, че не се отнасят
справедливо към тях в работата им, че условията или
заплащането са лоши. Те обаче не защитават тези си
виждания така енергично както получаващите оценка 2.
Най-често те имат работа или са работили в миналото. Може
да гледат на работата като на необходимост и да разказват за
епизодични закъснения или отсъствия. Може да са
немотивирани, но работят, тъй като не желаят да загубят
работата си. Не изпълняват задачите според най-добрите си
възможности.
Получаващите оценка 0 смятат, че да се работи е полезно и

признават позитивните облаги от работата. Гордеят се с
това, че печелят и изпълняват трудовите задачи според
максималните си възможности.Мотивирани са и не
засъсняват.
Раздел З УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСИТЕ И ДОХОДИ
З1 В момента получава или е подал молба за социална

помощ /преди влизането в затвора/
Дефиниция
Отговор с Да показва, че правонарушителят или получава, или е

подал молба за социална помощ или че помощите са основният
източник на доходи в домакинството на правонарушителя
/партньорът на правонарушителя получава социална помощ/.
З2 Източник на доход са /или са били по време на

въдворяването в затвора/ незаконни печалби
Дефиниция
Този въпрос разглежда как правонарушителят живее във финансов

аспект и дали всичките или част от приходите му идват от незаконен
източник /източници/. Дали правонарушителят се препитава от
престъпна дейност? Информация може да се получи или от досието,
или от самия правонарушител.
Оценка 2 се поставя на тези, които изкарват всичките или

по-голямата част от парите си от престъпна дейност, напр.
търговия с наркотици.
Оценка 1 показва, че правонарушителят печели известни

суми от незаконни източници, но печели и от законни
източници. Включете тези, които извършват престъпна
дейност "като странично занимание", за да допълват
законните си доходи, например търгущи с крадено
имущество и предявяващи искане за помощ при
безработица.
Оценка 0 показва, че няма никакви данни правонарушителят
да получава каквито и да било средства от незаконни
приходи.
З3 Прекомерно разчитане на семейството/приятели/други

хора за финансова подкрепа /включително в затвора/
Дефиниция
Някои хора предпочитат прекомерно да разчитат на други хора за

финансова подкрепа дори когато са в състояние да работят, а
понякога и при положение че работят. Те получават каквото искат,
като се представят за безпомощни, заслужаващи съчувствие или чрез
използване на заплахи или принуда. Това може да стане чрез
поискване на ненужни екстри, примерно определена марка спортно
облекло /в затвора/, макар и правонарушителят да знае, че
партньорът му не може да си го позволи. Този въпрос се отнася
специално за несъществено прекомерно разчитане на другите. Тези,
които разчитат на други за финансова подкрепа, например които се
грижат за лица на тяхна издръжка и са издържани от партньорите си,
не трябва да се считат за прекомерно разчитащи.
Получаващите оценка 2 са преднамерено финансово

зависими от други. Те разчитат на приятели/семейство/други
лица както за предмети от първа необходимост, така и за
луксозни предмети, макар че са физически годни и могат да
спечелят парите и сами. /Има недвусмислени данни за
случаи, при които те са разчитали на други/.
Получаващите оценка 1 разчитат на други за пари, за да си

набавят допълнителни неща, които желаят.
Правонарушителите може да имат собствен източник на
доходи, но въпреки това да разчитат на други за това, което
те смятат за жизнена необходимост
Получаващите оценка 0 не разчитат много на някой друг за

финансова подкрепа. Родители, които се грижат за
зависимите от тях лица и са издържани от партньорите си,
студенти и др. трябва да получат оценка 0.
З4 Управление на финансите
Дефиниция
Въпросът е за това как правонарушителят разпределя парите си и се

справя с домакинството и битовите разходи, така че да е в състояние
да плаща сметките си и да осигурява предметите от първа
необходимост за себе си и за лицата на негова издръжка.
Получаващите оценка 2 имат съществени проблеми с

уменията за разпределяне на бюджета и не са в състояние да
си плащат сметките за домакинството и предмети от първа
необходимост, въпреки че имат средствата, за да го
направят. Те могат да похарчат всичките си пари веднага
щом ги получат за несъществени неща /които често са на
цени извън техните възможности/ или използват парите си за
задоволяване на пристрастеност. Имат история на дългове
заради слабите си умения за планиране на разходите си.
Имат лош кредитен рейтинг.
Получаващите оценка 1 имат някои проблеми с планирането

на разходите си, но не така сериозни като тези, които
налагат поставянето на оценка 2. Те евентуално са в процес
на изплащане на дългове, примерно от карта с голям кредит/
сметки по каталог, или от закупуване на повече стоки в
покупка по-голяма от тази, която могат да си позволят да
платят. Дълговете им са големи, но все пак управляеми.
Получаващите оценка 0 имат адекватни или добри умения за

планиране на разходите по бюджета. Нямат задължения,
които са извън техния контрол и не са в състояние да си
позволят без затруднения. В състояние са евентуално и да
спестяват известна сума. Имат добър кредитен рейтинг.
З5 Сериозни пречки за планиране на разходите
Дефиниция
Този въпрос се отнася за всяко невъзможно искане /искания/ или

напрежение /напрежения/ по отношение на финансовото положение
на правонарушителя, дължащо се на външни фактори. Такова, че
дори правонарушителят да усвои уменията за планиране на
разходите, не би бил в състояние да посреща плащанията. Примерно
плащане на спекулант, занимаващ се с отпускане на заеми, плащане
на сводник или партньор, пари за покровителство, за
удовлетворяване на пристрастеност, хазартен навик, ползване на
"телефони на доверието".
Получаващите оценка 2 имат модели на изразходване на

средства, които създават сериозно или постоянно
напрежение за бюджетите им. Това би могло да се дължи на
прекомерен хазарт или на злоупотреба с алкохол или
наркотици. Те имат сериозни дългосрочни дългове, които е
невъзможно да обслужват. Включете всички, които плащат
пари на външни източници, примерно сводници или пари за
покровителство и др.
Получаващите оценка 1 имат някои дългове, които не могат

да плащат /но те не са така сериозни както при тези, които
получават оценка 2/, или пък изплащат дългове от минали
зависимости, например на наркотърговци. Имат трудности с
плащанията, но тези трудности са преодолими.
Получаващите оценка 0 нямат искания или напрежения по

отношение на финансите им, които не са в състояние да
удовлетворят.
З6 Издръжка на зависими лица
Дефиниция
Този въпрос се отнася за това дали правонарушителят оказва

адекватна финансова подкрепа на зависимите от него лица. Има ли
съдебно постановление за издръжка или постановление на
Агенцията за закрила на детето и дали го съблюдава? Задоволени ли
са зависимите от него лица с предметите от първа необходимост?
Ако няма зависими от него лица или е в затвора, впишете НТ /няма
такива/.
Получаващите оценка 2 не осигуряват никаква издръжка на

зависимите от тях лица.
Получаващите оценка 1 осигуряват някаква издръжка на

зависимите от тях лица, но тя е минимална, неадекватна и я
дават рядко.
Получаващите оценка 0 осигуряват адекватна и редовна
издръжка на зависимите от тях лица и не пресрочват
плащанията си.
Тези, за които е отбелязано НТ, или нямат зависими от тях

лица, или са в затвора.
Рецидив:
Преценете: Дали финансовото положение на правонарушителя е

значим фактор при извършваните от него правонарушения,
примерно не е в състояние да се справя със средствата, с които
разполага, или няма работа и затова извършва правонарушения, за
да оцелее или придобива нещата, които желае.
Оценете с 0, 1, 2 и аргументирайте оценката си.

Раздел И НАЧИН НА ЖИВОТ И ОБКРЪЖЕНИЕ
И1 Социална изолация
Дефиниция
Този въпрос идентифицира динамиката и характера на

взаимоотношенията на правонарушителя с другите /извън
семейството/ и техните социални мрежи. Има ли правонарушителят
близки приятели или другари, с които постоянно общува? Харесва
ли му да прекарва времето си с други хора или предпочита да бъде
сам? Има ли приятели извън семейството си? Дали е напълно
изолиран?
Оценка 2 показва, че правонарушителят е социално

изолиран, или по свой избор, или поради неспособност да
създава или задържа приятели. Контактите, които има, са
повърхностни и ограничени до поздрави и размяна на шеги,
напр. в службата, след което се държат настрана. Те нямат
интимни и взаимни отношения с не роднина. Той може да е
срамежлив или затворен, с ограничени социални умения
Оценка 1 показва, че правонарушителят контактува с други,

но не е създал някакво ниво на взаимоотношения, оставайки
по-скоро познат, отколкото приятел с хората, примерно
често разговаря за времето, за спорт и т.н. с редовните
посетители в кръчмата, които среща там. Той може да не е
способен да пренесе взаимоотношенията на по-високо ниво,
или пък да предпочита да не го прави.
Оценка 0 показва, че правонарушителят не е социално

изолиран. Той контактува с други хора на всички нива и има
както приятели, така и познати.
И2 Интеграция в обществото
Дефиниция
Този въпрос се отнася за връзките на правонарушителя, изградени на
основата на привързаност към лице /лица/, обществена група /групи/
или организирани дейности, в които той участва и които не са
свързани с извършването на правонарушения. Има ли той значими,
интимни или изградени на взаимна основа отношения с лица, които
не са замесени в криминална дейност. Цени ли некриминалните си
контакти и възможностите за позитивно взаимодействие. Този
въпрос включва и позитивно взаимодействие в затворническата
среда. Например спортни клубове, футболни лиги, църковни групи,
самодейни драматични дружества и т.н.
Получаващите оценка 2 нямат никакви връзки на

привързаност извън кръга на криминалното си поведение.
Не принадлежат към никаква общност или организирани
дейности и не ги ценят. Нямат взаимоотношения с хора,
които не вършат престъпления.
Получаващите оценка 1 имат някои форми на контакт или

привързаност към отделни лица или обществени
групи/организирани дейности. Те участват, но нямат активна
роля в тези групи, които са от второстепенно значение в
живота им. Те не съзнават стойността на тези връзки или са
наясно с ползата от позитивните връзки, но в момента нямат
такива. Имат някои приятели, които не участват в
криминална дейност.
Получаващите оценка 0 вземат активно участие във

възможности за позитивно взаимодействие в дейности извън
тяхното правонарушение и признават социалните ползи от
това. Те принадлежат към клубове или групи, примерно
гимнастическа школа. Те имат приятели, които не участват в
криминална дейност.
Този въпрос може да се счита за предпазващ фактор ако се

получи оценка 0.
И3 Как се отнася правонарушителят към другите лишени от

свобода /НТ ако не се намира в затвора/
Дефиниция
Този въпрос разглежда поведението на правонарушителя по
отношение на други лишени от свобода и това как те се отнасят към
него. Прекарва ли време с лишените от свобода и как се разбира с
тях? Склонен ли е да общува с лишени от свобода, които имат
деструктивно поведение или участват в забранени дейности?
Получаващите оценка 2 или са напълно социално изолирани

в затвора /отказвайки да общуват с когото и да било/, или се
присъединяват изключително към групи лишени от свобода,
които са деструктивни, създават проблеми или участват в
дейности като употреба на наркотици и забранена търговия
със стоки. Може да са поставени под наблюдение заради
тормоз, побой или сплашване на други лишени от свобода.
Може да принадлежат към определена банда или клика.
Получаващите оценка 1 или имат някакви трудности в

общуването с други лишени от свобода, или на тях гледат
като на самотници и им е трудно да намерят доброжелателен
прием. Или пък общуват с други лишени от свобода,
известни с това, че създават проблеми или извършват
нарушения. Те са по-скоро "лепки" и последователи, вместо
подстрекатели на смутове.
Получаващите оценка 0 се отнасят добре към другите

лишени от свобода. Те имат подходящи взаимоотношения с
повечето от тях, но внимателно подбират приятелите си,
като избягват известните смутители и подривни групи.
Нямат история на упражняване на тормоз и сплашване на
други лишени от свобода.
И4 Прекарва време с други правонарушители /НТ ако се

намира в затвора/
Дефиниция
Този въпрос се отнася за това с кого правонарушителят избира да

прекарва времето си.
Оценените с 2 прекарват цялото си време с други

правонарушители. Това би могло да става в домовете им или
в заведения или клубове. Те не виждат нищо нередно в това
с кого прекарват времето си.
Оценените с 1 прекарват по-голямата част от времето си с
други правонарушители, примерно в заведения или клубове,
но прекарват време и с хора, които не са закононарушители.
Те евентуално признават важността на това да прекарваш
време с хора, които не нарушават законите.
Оценените с 0 не прекарват никакво време с други

правонарушители. Те приемат и ценят взаимоотношения с
хора, които не са закононарушители.
Й10 Данни за употреба на алкохол при задържане под стража
Отговорете с Да ако има данни или в затворническото досие,

или в досието по случая, че правонарушителят е консумирал
алкохол докато е бил задържан под стража. Вземете предвид
евентуално поставяне под наблюдение заради употреба на
алкохол.
Впишете НТ ако правонарушителят никога не е бил в

затвора.
Й11 Брой подновени лечения за алкохол и/или брой

преминати рехабилитации
Дефиниция
Този въпрос се отнася за броя на започнатите наново лечения за

алкохол и/или броя на случаите, в които правонарушителят е бил на
рехабилитация заради употреба на алкохол. Използвайте данни от
досието по случая и от правонарушителя.
Впишете броя на рецидивите, като като използвате данни и от

досието по случая, и от правонарушителя. Определете броя на
точките като използвате таблицата под въпроса.
Й12 Отношение към алкохола
Дефиниция
Този въпрос се отнася за отношението на правонарушителя към

алкохола.Как гледа правонарушителят на злоупотребата с алкохол
изобщо, и на своята собствена, ако въпросът е уместен. Ако има
проблем с алкохола, приема ли факта и признава ли вредата, която
злоупотребата с алкохол може да му причини и ефекта върху
другите около него? Как оценява това да живее без упование или
алкохол? Осведомен ли е за съществуването на ресурси, които биха
могли да му помогнат да се справи с алкохолния си проблем? В
състояние ли е да се промени? Подходящо ли е отношението му?
Получаващите оценка 2 не признават или не приемат

вредата, която причинява алкохолът в живота на човека. Не
виждат нужда от контрол или сдържаност. Оправдават
собственото си пиене и пиенето на другите, омаловажават
вредата и ефекта както за тях самите, така и за другите около
тях. Не показват никаква мотивация за промяна.
Получаващите оценка 1 признават и приемат в известна

степен ефекта, който алкохолът може да има, но винят за
това ситуацията, обстоятелства извън техния контрол или
други неща. Макар и да признават някои от ефектите от
алкохола, те омаловажават или ефектите, или консумираните
количества, или свързаните с тях проблеми. Ако имат
проблем с алкохола те може да покажат някаква степен на
мотивация за спиране или намаляване на консумираните
количества алкохол, но не са в състояние да го направят.
Получаващите оценка 0 признават и приемат вредния ефект,

който повлияното от алкохола поведение може да има както
върху човека, който пие, така и върху заобикалящите го. Ако
злоупотребяват с алкохол, те осъзнават ефекта, който той
може да има върху другите и могат да желаят, да са
мотивирани и да са в състояние да променят поведението си.
Не омаловажават нивото на алкохола, който консумират.
Рецидив
Преценете дали алкохолът играе значителна роля в извършваните от

тях правонарушения. Било сега или в миналото, има ли някакви
преки доказателства за употребата на алкохол, играл ли е алкохолът
ролята на отключващ фактор? Съществува ли връзка между
алкохола и извършваните правонарушения?
Раздел К ЗЛОУПОТРЕБА С НАРКОТИЦИ
К1 Употребявани наркотици въобще някога
Дефиниция
Този въпрос се отнася за злоупотреба с наркотици въобще. Ако

правонарушителят употребява наркотици, оградете Да с кръгче и
отбележете с отметка всички отнасящи се за случая колонки. Ако
правонарушителят никога не е употребявал наркотици, оградете с
кръгче Не и преминете към въпроса за рецидива след общата оценка.
Ако са опитвани наркотици, преминете на К2. Ако
правонарушителят е в затвора, впишете последните използвани
наркотици когато са били лесно достъпни и включете наркотиците,
които се употребяват в момента, ако случаят е такъв.
Молим отбележете със знака за отметка съответния ред за всеки

наркотик.
Поставете оценка 1 за всеки епизодично използван наркотик.

Поставете оценка 2 за всеки редовно използван наркотик.
К2 Основен използван наркотик
Кодът за всеки наркотик е описан отляво на всяко име на наркотик

към въпрос К1 /например канабис = G/. Впишете кода на основния
използван наркотик в предвиденото за целта квадратче.
К3 Въобще използван наркотик интравенозно
Отговорете с "да" ако има данни или от досието по случая,

или от самия правонарушител, че някога си е инжектирал
наркотик или някой друг му е инжектирал наркотик по
негова молба.
К4 Злоупотребява с предписани лекарствени средства
Дефиниция
Този въпрос е за злоупотребата с предписани лекарствени

средства.Злоупотребата се отнася за използването на каквото и да
било лекарствено средство от правонарушителя, което или не му е
било предписано от лекар, или не го е вземал по начина, предписан
му от лекаря. Примерно, използване на по-голяма доза от посочената
хапчета за сън, приемане на големи количества алкохол с
лекарството за повишаване на ефекта му.
Отговорете с "Да" ако има данни или от информацията в

досието, или от правонарушителя, че някога е
злоупотребявал с предписани лекарствени средства.
К5 Редовна употреба на различни наркотици в комбинация с

алкохол и/или предписани лекарства
Дефиниция
Употребява ли правонарушителят редовно наркотици в комбинация

с алкохол и/или предписани лекарствени средства? Под редовно се
разбира поне веднъж седмично.
Отговорете с Да ако има данни или от досието по случая,

или от правонарушителя, че той редовно употребява
наркотици с алкохол и/или предписани лекарства в
комбинация.
К6 Здравни проблеми, свързани с употребата на наркотици
Дефиниция
Здравните проблеми включват всякакъв вид физически или

психически здравни проблеми, свързани със злоупотребата с
наркотици, включително проблеми със сексуалната потентност.
Примерно загуби на съзнание, делириум тременс, диабет, астма,
епилепсия, алергии, гинекологични проблеми, проблеми с
функционирането на черния дроб или бъбреците, наркотична
психоза.

или от правонарушителя, че е имал някакви физически или
психични проблеми или ако лекар ги е предупреждавал за
злоупотреба с наркотици.
К7 Семейство/партньор обезпокоени заради употреба на

наркотици
или от правонарушителя, че употребата от него на
наркотици е допринесла за възникването на проблеми в
състоянието на брака или семейството, или ако важни за
него други хора са се оплакали или изразили безпокойство
заради това, че правонарушителят взема наркотици.
Преценете как важните за правонарушителя други хора
реагират на това, че той употребява наркотици- коментират
ли, неприятно ли им е?
К8 Проблеми в който и да било период на трудова заетост

поради употреба на наркотици
Дефиниция
Трудовата заетост включва редовна работа, работа на непълен

работен ден, временна/епизодична заетост, правителствени
обучителни програми и редовно обучение.

или от правонарушителя, че е имал проблеми с работата си
поради злоупотреба с наркотици. Например получавал ли е
предупреждение или бил ли е уволняван поради това, че е
бил дрогиран на работното място, закъснявал ли е поради
неразположеност и т.н.
К9 Други проблеми, свързани с употребата на наркотици

или от правонарушителя, че има или е имал някакви други
проблеми, свързани с наркоманията. Примерно шофиране в
дрогирано състояние, финансови проблеми и т.н.
К10 История на насилие, свързана с алкохола
Дефиниция
Този въпрос се отнася за история на насилствено поведение на

правонарушителя. Преценете дали има някаква история на насилие,
свързано с наркотици, или от криминалното досие /примерно
физическо насилие, GBH, ABH/, информация от трети лица, някаква
друга документация или информация от правонарушителя.
Съобщавали ли са някога член/членове/ на семейството или
партньорът на правонарушителя, че той /тя/ се е държал
насилствено? Включете всички данни за домашно насилие.
Отговорете с Да ако има данни от досието по случая, от

трета страна или от правонарушителя, че вземането на
наркотици е допринесло за някакъв изблик на насилие.
К11 Данни за употреба на наркотици при задържане под

стража
Отговорете с Да ако има някакви данни или в

затворническото досие, или в досието по случая, че
правонарушителят е вземал някога наркотици в условия на
задържане под стража. Помислете дали е бил някога под
наблюдение заради употреба на наркотици, имало ли е
някога случай да не издържи Задължителния тест за
наркотици?
Впишете НТ ако правонарушителят никога не е бил в

затвора.
К12 Брой подновени лечения за наркотици и/или периоди на

рехабилитация
Дефиниция
Този въпрос се отнася за броя на подновените лечения и/или брой

случаи, в които правонарушителят е бил на рехабилитация заради
употреба на наркотици. Използвайте данни от досието по случая и от
правонарушителя.
Впишете броя на рецидивите /повторните изпадания в

зависимост/, като използвате данни от досието по случая и
от правонарушителя.
Оценка по този въпрос може да се постави като се използва
таблицата под въпроса.
К13 Употребата на наркотици и снабдяването с наркотици

като основно занимание/дейност
Отговорете с Да ако правонарушителят прекарва голяма част

от времето си в снабдяване с наркотици. Преценете дали
съществена част от времето му е ангажирана с употреба и
снабдяване с наркотици или намиране на пари за купуване
на наркотици. Това основна дейност ли е всеки ден?
К14 Отношение към употребата на наркотици
Дефиниция
Този въпрос се отнася за отношението на правонарушителя към

употребата на наркотици. Как гледа той на злоупотребата с
наркотици въобще и на своята собствена, ако въпросът е уместен.
Има ли наркоманен проблем? Приема ли факта и признава ли
вредата, която това може да му причини и ефекта върху хората
около него? Каква стойност има за него животът без уповаването на
наркотици? Осведомен ли е за наличието на ресурси, които могат да
му помогнат да се справи с наркоманния си проблем? Доколко е
мотивиран за промяна? В състояние ли е да се промени? Подходящо
ли е отношението му?
Получаващите оценка 2 не признават или не приемат

вредата, която наркотиците могат да окажат върху човешкия
живот.Те не виждат нужда от контрол или въздържаност. Те
оправдават това, че вземат наркотици, или че други хора
употребяват наркотици, като омаловажават вредата и ефекта
от наркотиците както за самите тях, така и за другите около
тях. Не показват никаква мотивация за промяна.
Получаващите оценка 1 признават и приемат в известна

степен ефекта, който наркотиците могат да имат, но
стоварват вината върху ситуацията, обстоятелства извън
техния контрол или други неща. Но макар и да признават
някои от ефектите от вземането на наркотици, те
омаловажават ефектите, приетите количества и/или други
свързани с тях проблеми. Ако имат проблем с наркотиците,
те показват известна мотивация да спрат или намалят
приема, но не са в състояние да го направят.
Получаващите оценка 0 признават и приемат вредния ефект,

който поведението в дрогирано състояние може да има
върху употребяващия наркотици и върху тези около него.
Ако правонарушителят злоупотребява с наркотици, той е
наясно с ефектите, които това има върху другите и в такъв
случай да желае, да е мотивиран и да може да промени
поведението си. Не омаловажава количествата наркотици,
които приема.
Преценете дали наркотиците са значим фактор в криминалното

поведение на правонарушителя. Дали в настоящия момент или в
миналото има преки доказателства за приемане на наркотици, играли
ли са те ролята на отключващ фактор? Вижда ли правонарушителят
връзка между това, че употребява наркотици, и криминалното си
поведение? Дали правонарушенията са били извършени с цел
набавяне на пари за закупуване на наркотици, или са били свързани
с купуването, продажбата или притежаването на наркотици? Ако
наркотиците имат връзка с това, дали обстоятелствата, начинът на
живот и обкръжението ще му позволят да се промени?
Раздел Л ЕМОЦИОНАЛНИ/ПСИХОЛОГИЧЕСКИ
ФАКТОРИ
Л1 Трудности в справянето
Дефиниция
Трудно ли се справя правонарушителят с живота? Емоционално

стабилен ли е или има данни, които подсказват, че преживява
емоционален стрес, безпокойства и тревоги, които пречат на
ежедневната дейност? Има ли данни, че лесно изпада в състояние на
тревожност, безпокойство или депресия? По природа ли е тревожен?
Получаващите оценка 2 изпитват от известен период от

време някой от гореспоменатите симптоми. Те може да
описват себе си като неспособни да се справят и като
постоянно разтревожени. Може да са изпитали симптоми на
тревожност като безсъние, липса на апетит, неспособност за
концентриране или безпокойство, което не отминава. Може
да страдат от физически симптоми като отслабване,
повръщане, главоболия. Посещавали са личния си лекар и са
получавали лекарства за нерви. На интервю изглеждат
стресирани.
Получаващите оценка 1 нямат такива тежки симптоми, но

може да изразят виждането, че трудно се справят с живота.
Може да опишат периоди на слаба концентрация и
безпричинна тревожност. Може да имат безпокойства, които
постоянно се въртят в ума им. Малко е вероятно да са
мислили да посетят личния си лекар по тази причина, или
това положение да е продължило твърде дълго. На интервю
може да покажат признаци на стрес.
Получаващите оценка 0 може също да имат редица тревоги

или въпроси, които ги безпокоят, но не се чувстват
неспособни да се справят. Нормалният им ежедневен живот
не е засегнат. В състояние са да опишат стратегии, които
използват за справяне с безпокойството. На интервю не
показват значителни белези на стрес.
Л2 Депресия
Дефиниция
В този въпрос депресията се отнася за диагностицирано и
документирано състояние. Хората често казват за себе си, че са
депресирани или се чувстват малко депресирани, когато всъщност
имат предвид, че "им е дошло до гуша" от някои страни в техния
живот или че нещата не се развиват добре за тях. Не считайте такива
изрази като данни за депресия по този въпрос.
Получаващите оценка 2 имат история на депресия в

продължение на много години, която история е
документирана. Може да са поставени на лечение за епизод
на депресия.
Получаващите оценка 1 са се консултирали с лекар или

психиатър, тъй като са се почувствали депресирани поне
веднъж в миналото, или обмислят посещение при личния си
лекар в момента.
Получаващите оценка 0 нямат регистрирана история на

депресия. Не съобщават за периоди на депресия или за
намерение да потърсят помощ за преодоляване на
депресивно състояние.
Л3 Данни за поведенчески проблеми в детството
Дефиниция
Разгледайте всички данни, които показват, че правонарушителят е

имал някакви поведенчески проблеми като дете. Те включват
периоди на деструктивно и агресивно поведение вкъщи или в
училище, история на подпалване на пожари, жестокост към животни
и вандализъм, ранно начало или неподходящо сексуално поведение.
Данни, говорещи за проблеми, биха включвали контакт с клиники за
напътване на деца, отстраняване от училище, намеса на полицията
или социалните служби и отстраняване от социален дом на
основание, че не се поддава на грижи и контрол. Данни могат да се
съберат от официалната документация или от разказите на
правонарушителя за детството му.
Впишете оценка 2 ако има категорични доказателства за

поведенчески проблеми в детството за продължителен
период от време /2 години/
Впишете 1 ако има данни за някакви проблеми, например
намеса чрез детско ориентиране, социална работа и т.н., но
по всичко изглежда, че това е ставало само по изолирани
поводи.
Впишете 0 ако няма данни за поведенчески проблеми в

детството или ако поведенческите проблеми и трудностите,
описани от правонарушителя, са такива, каквито повечето
деца изпитват в детството си.
Л4 Някаква история на сериозни наранявания на главата,

припадъци, периоди на безсъзнание?

или от самия правонарушител, за следното: сериозни
наранявания на главата, наложили хоспитализация,
примерно катастрофи с лека кола/мотоциклет/колело;
падания в детството; удари в главата и т.н.
Отговорете с Да ако е имало наранявания на главата, довели

до повече от моментна загуба на съзнание.
Отговорете с Да ако има история на епилепсия или друг вид

припадъци. Включете припадъците, предизвикани от
наркотици. Изключете гърчове в детството, случили се
преди навършване на 18 месеца на детето.
Отговорете с Да ако е имало някакви периоди на

безсъзнание, продължили повече от няколко минути
независимо от какво са били причинени.
Л5 В момента е поставен на психиатрично лечение или му

предстои психиатрична оценка
Да показва, че правонарушителят в настоящия момент е

поставен на психиатрично лечение или като хоспитализиран,
или като амбулаторен пациент, или че му предстои
психиатрична оценка.
Л6 История на психиатрично лечение
Отговорете с Да ако има доказуема история на

психиатрично лечение. Това би могло да бъде посещаване на
психолог или психиатър като хоспитализиран пациент или
като амбулаторен пациент в психиатрично заведение. Или
история на психиатрично лечение в затвора, специализирана
болница или звено за безопасност.
Не включвайте случаите, при които единственият контакт с

психолози/психиатри е бил за целите на доклади за съда или
други форми на скринингови оценки.
Л7 Бил ли е някога на лекарствена терапия заради

психичноздравен проблем, и ако е така, каква точно?
Дефиниция
В този въпрос психичните проблеми се отнасят за какъвто и да било

психиатричен проблем. Примерно тревожност, депресия,
шизофрения, маниакална депресия и др.

или от правонарушителя, че някога е бил на лекарствена
терапия заради психичноздравен проблем. Дайте
подробности и за лекарството, и за психичноздравния
проблем.
Отговорете с Не ако правонарушителят никога не е взимал

лекарства за психичноздравен проблем.
Ако е вписан отговор Да, може да е необходима допълнителна

Л8 Бил ли е някога пациент в специализирана болница или

регионално звено за безопасност?
Отговорете с Да ако има данни от досието по случая или от

правонарушителя, че е бил пациент на специализирана
болница или на регионално звено за безопасност.
Ако е вписан отговор Да, може да е необходима допълнителна

Л9 История на самоувреждане, опит за самоубийство,

суицидни мисли или чувства
Отговорете с Да ако когато и да било правонарушителят е
правил опит да се самоубие или се е самоувреждал по
някакъв начин /включете самоосакатяване, медикаментозни
свръхдози, опит за обесване/удушаване или други модели на
поведение с потенциално фатален край/. Включете
инциденти на "срязвания" и поглъщане на чужди тела.
Включете тези, които са имали суицидни мисли или чувства,
но все още не са действали съобразно тях.
Молим впишете кратки данни за последните събития и

места, ако разполагате с такива.
Л10 Настоящи психиатрични или психологически проблеми
Дефиниция
Този раздел улавя информация за някакви други настоящи

психологически проблеми, които правонарушителят може да има и
които не са вписани на друго място.Това може да включва състояния
като безпокойство, маниакални натрапчиви състояния, анорексия и
булимия, фобии като агорафобия и социофобия, хипохондрия,
сексуални дисфункции, заекване и т.н.
Оценка 2 показва, че тези проблеми са сериозни,

документирани в продължение на дълъг период от време и
вероятно свързани с извършването на правонарушения.
Оценка 1 показва, че проблемите съществуват или са били

споменати от правонарушителя, но тяхната
продължителност е неизвестна или няма непосредствена
връзка с криминалното поведение.
Оценка 0 говори за отсъствие на такива проблеми според

данни от досието или от правонарушителя.
Рецидив
Запишете тук ако някой от емоционалните или психологически

фактори, описани в Раздел Л, е значим фактор в криминалното
поведение на правонарушителя. Подкрепете това с факти в мястото
отдолу.
Забележка: Ако не са идентифицирани никакви емоционални
психологически фактори, оценката тук е винаги 0.
Раздел М МЕЖДУЛИЧНОСТНО ПОВЕДЕНИЕ
М1 Ниво на междуличностни умения
Дефиниция
Социалните междуличностни умения са репертоара от поведенчески
модели, който всеки използва за взаимодействие с другите. Той
включва от прости невербални знаци, които хората използват, за да
си изпращат съобщения, като например подходящи нива на зрителен
контакт по време на разговори или заемане на определени пози, за да
се подчертаят настроенията, до по-сложни умения за започване и
поддържане на разговори и преговори. Междуличностните социални
умения са различни за отделните култури и в различните групи от
населението. Например междуличностните умения, необходими на
един тийнейджър, за да контактува с връстниците си, са различни от
тези, необходими на един професионалист, за да контактува с
колегите си.
По този въпрос трябва да оцените доколко адекватни са

междуличностните умения на правонарушителите за тяхната
възраст, среда и обичайни обстоятелства.
Оценка 2 показва, че са налице сериозни дефицити в тазе

област. Някой, оценен с 2 точки, може да е срамежлив,
затворен, некомуникативен и неспособен да поддържа
зрителен контакт и да продължи разговор. Алтернативно, би
могъл да е свръхагресивен, да поддържа зрителен контакт
твърде дълго, да се намесва и да прекъсва, да се налага
шумно и с превъзходство.
Оценка 1 показва, че съществуват някои трудности, но не

така сериозни както при 2 точки. Човекът може да изглежда
срамежлив, мълчалив, скован, или да излиза извън
обичайните условности на разговора.
Получаващият оценка 0 показва умения, подходящи за

средата си.
М2 Враждебни нагласи
Дефиниция
Враждебността е състояние на духа, подкрепено от модел на
мислене, който гледа на всеки контакт с другите с подозрение.
Преценете дали правонарушителят е враждебен към отделни хора
или групи. Дали е подозрителен към другите и склонен да вярва на
най-лошото? Не му се ще да вярва на другите? Има зъб някому?
Оценка 2 говори за човек, който гледа на света като на лошо
и опасно място, където другите винаги са готови да ти
скроят някой номер. Това го прави подозрителен към всеки и
неспособен да вярва на другите. Вероятно има малко
приятели и много малко положително може да каже за
когото и да било. Може да има зъб на някои хора или групи
заради доловено пренебрежение, които чувства той таи с
години. Може да е потаен и да не желае да дава
Получаващите оценка 1 са склонни да вярват на най-лошото

и не желаят да вярват на другите. Чувствата на враждебност
обаче не са не са проектирани през цялото време и към
всички. Може да разкажат за това, че имат зъб на някого, но
с по-слабо убеждение от получаващите оценка 2.
Получаващите оценка 0 имат по-балансирано виждане за

света. Те са подозрителни към някои ситуации, примерно
процес на оценка, но подозрителността и враждебността се
ограничават до специфични ситуации. Общо взето те са
склонни да вярват на другите.
М3 Агресивно поведение
Дефиниция
Агресията се характеризира с използването на насилие и заплахи за

насилие към други хора. Това е видимо поведение, което
правонарушителят използва, за да се наложи.
Получаващите оценка 2 имат история на агресивно

поведение към другите, вероятно като деца и като възрастни.
Често те отправят заплахи за насилие към партньорите си и
имат репутация на упражняващи тормоз. Правонарушенията
им може да са включвали насилие или заплахи за насилие, за
да се получи съгласие. Може да отправят заплахи към
служители на полицията, пробацията, затворите, или към
социални работници. Данните трябва да включват типични
инциденти.
Получилите оценка 1 не показват последователен модел на

използване на агресия в правонарушенията си и в начина си
на живот, но имат един или повече случаи, в които са
използвали насилие или заплахи за насилие срещу друг.
Получилите оценка 0 нямат история на използване на

насилие, за да постигнат целите си, или на отправяне на
заплахи срещу други хора.
М4 Овладяване на гнева
Дефиниция
Някои хора често и лесно изпадат в състояние на гняв. Те имат

нисък толеранс за фрустрация и слаби способности за разрешаване
на конфликти. Може да са стигнали до убеждението, че показването
на гняв им помага да постигнат целта си.
Получаващите оценка 2 имат история на системни изблици

на гняв. Те лесно изпадат в състояние на гняв и хората, с
които общуват, много внимават с тях. Те могат да упражнят
физическо насилие над другите, когато са ядосани, или да
унищожат имущество. Когато са разгневени те се
характеризират с пълна загуба на контрол, замъгляване пред
очите и неспособност да останат спокойни докато не дадат
израз на гнева си. Някои хора се разгневяват само при
определени обстоятелства или показват гневно поведение от
този вид когато са били повлияни от алкохол или наркотици
като отключващ фактор. Ако такива случаи са чести, все пак
трябва да се постави оценка 2.
Получаващите оценка 1 имат същия модел на фрустрация и

неадекватно реагиране като тези с оценка 2, но с по-малка
честота. Ако тези случаи на неовладян гняв са
редки,поставете оценка 1 вместо 2.
Получаващите оценка 0 рядко губят контрол над гнева си.

Те разпознават събития и ситуации, които ги дразнят, и се
справят ефективно с тях. Те никога не изпитват чувства на
пълна липса на контрол когато са гневни. Те не биха
споменали случаи, в които са се разгневили в такава степен,
че са упражнили физическо насилие над някого или са
повредили имущество.
Забележка: Не всички инциденти на насилие произтичат от
гняв. Една история на насилствено поведение сама по себе
си не оправдава поставянето на оценки 2 или 1. Много
правонарушители използват насилието по контролиран
начин с определена цел. Не включвайте тук лица, които
описват себе си като гневни, но не губят контрол.
М5 Дискриминационни нагласи/модели на поведение
Дефиниция
Има ли правонарушителят дискриминационни нагласи или

поведение към други групи в обществото. Разгледайте по-специално
нагласите към други расови групи, налагани сексуални стереотипи,
хомофобни нагласи, дискриминационни нагласи към възрастните
или пренебрежително отношение към хора с недъзи.
Оценка 2 указва на някой, който открито изразява

дискриминационно отношение. Той не желае да се крие или
не вижда нужда от прикриване. Или на някой, който участва
в малтретиране на малцинствени групи.
Оценка 1 се дава на правонарушители, които нямат история

на участие във физическа или вербална злоупотреба с
малцинства, нито правят открито расистки или унижаващи
изявления, но имат дискриминационни виждания, които се
изясняват в хода на общите им разговори.
Оценка 1 се дава когато няма данни за дискриминационни

нагласи.
Рецидив
Преценете дали междуличностните фактори се явяват от съществено

значение в извършването на правонарушения. Липсата на
междуличностни умения и враждебността или нежеланието за
общуване свързани ли са с криминалното поведение? Подходът им
към другите агресивен ли е ?
Раздел Н НАЧИНИ НА МИСЛЕНЕ
Н1 Способност да се разпознават проблемите
Дефиниция
Всеки има някакви проблеми. Наясно ли е правонарушителят къде

са проблемите му? Разпознава ли областите, които са най-проблеми
за него и осъзнава ли собствения си и на другите принос към тези
проблемни области?
Получилите оценка 2 отричат да имат някакви проблеми,

като казват неща от рода на "Няма нещо, с което да не мога
да се справя" или пък прехвърлят причината за всичките си
проблеми върху другите или съдбата, като казват: "В
другите е проблемът, не в мен" или "Просто ми е нужна
малко почивка".
Оценяваните с 1 признават, че имат проблеми, но са

непоследователни в това, което считат за проблемно и в
осъзнаването на собствения си принос. Те могат да твърдят,
че са имали проблеми в миналото, но не виждат, че тези
проблеми още съществуват или е вероятно да се повторят в
бъдеще.
Получаващите оценка 0 биха признали проблемите си

последователно и биха били в състояние да дадат ясни
примери. Те осъзнават собствения си принос и този на
другите.
Забележка: Осъзнаването на проблемите се отнася за всички

области в живота на правонарушителя, а не само в
извършването на правонарушения. Данни за оценяването на
този въпрос трябва да възникнат по естествен начин в хода
интервюто, когато правонарушителят говори за живота си и
за трудностите, които е срещал по другите теми като работа,
финансови средства, взаимоотношения и начин на живот.
Н2 Способност за решаване на проблеми
Дефиниция
Тези, които са добри в разрешаването на проблеми, предприемат

необходимите стъпки, за да се справят с тях, след като признаят, че
са замесени и други лица. Те дефинират ясно проблема, проучват
възможностите, мислейки гъвкаво и създавайки колкото е възможно
повече алтернативи, и вземат решенията на базата на
съществуващата информация, след което предприемат действия. В
търсенето на решения на проблемите те включват и други хора- или
в събирането на информация, или за да получат съвет.
Получаващите оценка 2 не се заемат пряко с проблемите си.
Склонни са да се разсейват и да избягват спорните въпроси.
Това може да включва употребата на наркотици или
алкохол. Те винят другите за затрудненията си и не са в
състояние да видят необходимостта от това сами да вземат
мерки за решаването на проблемите си, тъй като не схващат,
че винаги има повече от един начин на действие при който и
да било набор от обстоятелства. Примерно когато описват
криминалното си поведение те често твърдят, че не са могли
нищо друго да направят. Често повтарят едни и същи
грешки отново и отново поради неспособност да намерят
алтернативи. Могат да използват физическа агресия за
решаване на проблемите.
Получаващите оценка 1 могат да признаят, че имат

проблеми и необходимостта да направят нещо в тази връзка,
но създават ограничен брой алтернативи в повечето
ситуации и не могат да дефинират ясно стъпките, които
трябва да предприемат. Те може да виждат множество
възможности в някои ситуации или когато говорят за живота
на други хора, но не и да ги приложат към себе си, особено в
емоционални ситуации. Лесно се разубеждават от
предприемане на подходящите действия винаги когато
срещнат и най-малките пречки. Изпитват множество
негативни емоции, с които им е трудно да се справят при
опит да решат проблемите и са по-склонни да отлагат,
вместо да предприемат действия. Отхвърлят алтернативи,
които им се предлагат, като твърде сложни, твърде трудни
или твърде скъпи.
Получаващите оценка 0 идентифицират правилно източника

на проблеми, осъзнават, че има възможности за избор,
справят се по подходящ начин с негативните емоции като
разговарят за тях или постепенно се освобождават от тях. Те
спонтанно предлагат алтернативи преди да вземат решение
за начина на действие и претеглят минусите и плюсовете на
всеки вариант, виждайки трудностите без това да ги обърква.
Правят разбивка на дългосрочните или сложни проблеми на
разрешими стъпки и ги решават една по една. Периодично
преразглеждат напредъка си.
Забележка: Както при Л1, най-добрите данни относно

възможностите за решаване на проблеми идват от
обясненията на самия правонарушител за това как се справя
с живота.
Н3 Осъзнаване на последствията
Дефиниция
Има ли правонарушителят способността да установи, че всички

посоки на действие имат последици и че обикновено те са смесица
от положителни и отрицателни резултати? В състояние ли е
реалистично да прогнозира какъв ще бъде ефектът от поведението
му за самия него и за другите?
Получаващите оценка 2 не мислят за последиците от

действията си или пък насочват вниманието си само към
положителните резултати, пренебрегвайки вероятните
отрицателни? Те са прекомерни оптимисти по отношение на
шансовете си за успех. Когато нещата не вървят добре, те
често казват: "Никога не съм мислил, че ще стане така" или
"Не съм допускал, че това може да се случи". Когато, от
обективна гледна точка, резултатът е бил твърде
предсказуем.
Получаващите оценка 1 предвиждат някои от последиците

на своите действия, но не всички. Склонни са да се насочат
към краткосрочни решения или бърз изход от затрудненото
положение, евентуално пренебрегвайки дългосрочните
проблеми. Могат също така прекомерно да разчитат на
вероятността за успех. Могат да обмислят последиците за
самите себе си и за определени други хора, без да вземат
предвид последиците от поведението си в по-широк план.
Получаващите оценка 0 осъзнават, че всички действия водят

до множество последици. Някои от тях са положителни,
други- отрицателни. Осъзнават, че решенията им имат
дългосрочни и краткосрочни последици за самите тях и за
другите. В състояние са да опишат евентуалните последици
от своите действия.
Н4 Постига цели
Дефиниция
Целите са резултати, които човек запланува да постигне. Те могат да
бъдат лични, делови или ориентирани към някакво постижение. В
идеалния вариант човек трябва да има набор от цели, някои
краткосрочни, други- дългосрочни, но всички реалистични и
подкрепени с планиране.
Получаващите оценка 2 обикновено живеят ден за ден. Те

или нямат никакви цели, или целите им са напълно
нереалистични, като например да спечелят на лотария или да
забогатеят по някакъв друг начин, без да правят някакви
планове или да влагат много усилия. Те могат да опишат
кариерата, която желаят да направят, или дейности, в които
желаят да се включат, които са напълно неправдоподобни с
оглед на настоящото им положение.
Получаващите оценка 1 имат твърде неясни цели.

Дългосрочните им цели може да са реалистични, примерно
да имат стабилна връзка, постоянна работа, собствен дом и
т.н., но да липсва разбиране за стъпките, които трябва да се
предприемат за тяхното постигане.
Получаващите оценка 0 имат ясно дефинирани дългосрочни

цели извън следващите 6-12 месеца. Те имат и редица
краткосрочни цели, които ще допринесат за постигането на
тези дългосрочни цели.
Н5 Разбира другите/ вижданията на другите хора
Дефиниция
Тези, които разбират другите, имат добри умения да виждат ясно

нещата и са социално умели, сензитивни към чувствата на другите,
способни да интерпретират социални ситуации и да усещат
емоционалното състояние на другите. Те са в състояние да разбират
гледната точка на другите, което им дава възможност да изграждат
приемливи взаимоотношения както с равностойни на тях лица, така
и с висшестоящите им.
Получаващите оценка 2 изглеждат социално неадекватни

или усамотени. Те не са способни да направят разграничение
между собствените си чувства и начина, по който другите
може да виждат положението. Те често тълкуват погрешно
действията и намеренията на другите, вероятно подозирайки
враждебност където няма такава. Обичаен феномен за тях е
да изискват внимание и уважение от другите без да схващат
необходимостта да отговорят със същото.
Получаващите оценка 1 са в състояние в някаква степен да

схванат и вземат предвид вижданията на другите, особено
когато са помолени за това. Имат трудности в отношенията
си с висшестоящите и тълкуват всяка инструкция или
критика като лична обида. Те предполагат, че всеки вижда
света по абсолютно същия начин, по който те го виждат.
Получаващите оценка 0 тълкуват социалните ситуации

правилно и разграничават собствените си чувства от тези на
другите. Това им помага да създават добри работни
взаимоотношения с равностойните на тях и с
висшестоящите. Изглеждат внимателни и деликатни и
интересуващи се от другите.
Забележка: Информация за оценяване на този раздел най-

лесно ще получите като обсъдите с правонарушителя
отношенията му със семейството и приятелите,
взаимоотношенията в службата и тези с висшестоящите.
Н6 Импулсивност
Дефиниция
Импулсивните хора предпочитат да действат вместо да планират. Те

не разсъждават и често по-късно съжаляват да действията си.
Предразположени са към скука и имат нужда от висока степен на
външна стимулация. Могат да опишат опасни ситуации като
вълнуващи и по природа са хора, които обичат да поемат риск.
Получаващите оценка 2 често твърдят, че "просто реагират".

Те не са в състояние да обяснят действията си и се замесват
в бели поради това, че не премислят нещата. Жадуват за
силни усещания, което може да ги доведе до употреба на
наркотици, опасно шофиране или други безразсъдни
действия. Могат да опишат извършването на
правонарушение като "подбъзикнахме ги".
Получаващите оценка 1 често се оплакват, че лесно им

доскучава. Имат много кратък период на внимание. За тях да
действаш бързо означава да си решителен и позитивен.
Търсят незабавно удовлетворение, което често ги води до
извършването на правонарушения". По-късно съжаляват за
много от действията си.
Получаващите оценка 0 никога не вършат нищо без да

премислят всички страни на ситуацията. Те се отнасят
сериозно към вземането на решения и не са склонни да
поемат огромен риск за дребна изгода. Предпазливи са ако
трябва да се изложат на риск и правилно идентифицират
евентуалните рискове във всяка ситуация.
Н7 Конкретно/абстрактно мислене
Дефиниция
Съществуват два алтернативни начина на мислене: ригидни,

конкретни мислители; и гъвкави, абстрактни мислители.
Ригидните мислители получават оценка 2. Те са догматични

по своите виждания. Срещат трудност когато трябва да
приложат наученото от конкретен случай към по-общи
ситуации. Надценяват личния опит и новите събития.
Упорито отстояват собственото си виждане и отказват да
размислят върху която и да било алтернативна позиция.
Получаващите оценка 1 също са склонни да вярват на

собствените си "интуитивни чувства" и пряк опит. Те
стереотипират другите и правят прибързани заключения.
Получаващите оценка 0 са непредубедени, възприемат нови

идеи и се опитват да гледат по-широко на нещата. Готови са
да променят собствените си виждания в светлината на
дискусии или нови доказателства. Лесно се учат от
собствените си грешки. Способни са да извличат общи
принципи и да се адаптират към обстоятелствата.
Рецидив
Дали криминалното поведение е възникнало поради неспособността

на правонарушителя да се справи успешно с житейските си
проблеми? Дали правонарушението е било свързано с тълкуване
поведението на жертвата от правонарушителя по враждебен начин
или с погрешно тълкуване на социалните знаци? Има ли аспекти на
импулсивност, общи за всички извършени от него правонарушения?
ГЛАВА 6
Раздел Р РИСК ОТ СЕРИОЗНИ ВРЕДИ
Разделът за сериозни вреди в наръчника подлежи на разширяване когато бъде

получен прегледът на литературата.
База за оценка
Данните от научни изследвания за прогнозиране на вероятността или

риска от сериозни вреди са ограничени. И все пак по отношение на
извършването на нови правонарушения се счита, че най-добрият
предсказател на бъдещото поведение е миналото поведение. При
разглеждане на риска от сериозни вреди това е също много добра
отправна точка. Идентифицирането на сериозни вреди изисква
извършването на оценка на обща оценка на риска. Видът на
правонарушението/предишните осъждания може да бъде или не
индикатор на риск. Оценката не се свързва непременно само с
показателното правонарушение, но взема предвид ситуационните и
поведенческите фактори като неразделна част от този процес. Важно
е също така да се помни, че рискът е променлив процес, който
изисква постоянно преразглеждане.
Дефиниции
Риск от сериозни вреди
Това е риск, заплашващ живота и/или травматичен,

възстановяването от който, било то физическо или психическо, се
очаква да бъде трудно или невъзможно. Преди всичко поведение,
което би довело до обвинение в убийство, раняване, изнасилване,
всички видове сексуални правонарушения срещу деца, сериозен
грабеж, похищение, и вземане на заложници, тероризъм и палеж.
Вероятността това да се случи е също толкова важна колкото и
фактът, че лицето е причинило сериозни вреди в миналото. На
такива хора трябва да се гледа като на притежаващи потенциала да
причинят такива вреди отново.
Риск за обществото- възможността за вреди или от общ характер,

или насочени към определена група, напр. деца, чернокожи, жени,
членове на обществеността.
Риск за работниците- възможността за причиняване на вреди на

тези, които работят с лицето, напр. пробационни или затворнически
служители, полиция, други агенции, партньорства, длъжностни
лица. Тя може да включва който и да било инцидент, в който даден
служител е бил обект на лошо отношение, бил е заплашван или над
него е било употребено физическо насилие при обстоятелства,
произтичащи в хода на изпълнение на служебните им задължения.
Включва насилие, извършено срещу служител извън работната
обстановка, употреба на физическа сила, обиди и заплахи /с или без
оръжие/ и всякакъв вид сексуален или расов тормоз. Не трябва
непременно да има физическо увреждане.
Риск за себе си- Самоубийството /суицидът/ е "преднамерен акт на

отнемане на собствения живот или в резултат на психическо
заболяване, или като последица от други /различни/ мотиви, които
надделяват над инстинкта да продължиш да живееш"
Самоувреждане е "умишлен не фатален акт… извършен със
съзнанието, че е потенциално вреден, а в случая със свръхдоза
наркотици- че взетото количество е прекомерно"
Оценка на риска от вреди
Преценка на вероятността да се случи негативен инцидент или

поведение и оценка на евентуалния ефект от него.
Управление на риска от вреди
Предприемане на мерки от ръководителя по случая и от други

служители за наблюдаване поведението и нагласите на лицето, за да
се контролира и сведе до минимум риска от вреди.
Първоначална оценка
Първоначалната оценка- раздел Р1.1-Р1.6- е предназначена за

скринингова анкета. Информацията се отнася както за настоящо,
така и за минало криминално поведение. Където има възможност за
професионална преценка, трябва да се вземе решение дали да се
попълни анализът на риска.
Ако първоначално скриниране, предприето на етап предсъдебен

доклад покаже, че е необходим анализ на риска, той трябва да се
попълни на на етапа на изготвяне на предсъдебния докладза тези
правонарушители, за които се обсъжда наказание в обществото. Това
ще помогне да се обоснове предложението до съда.
При попълване на Р.1.1 обхванете информацията, касаеща и минали,

и настоящи осъждания. Подробности за това какво включва Таблица
1 се съдържа в Приложение 1 на настоящия наръчник.
Някои правонарушения са категоризирани като не изискващи

автоматичен анализ на риска. Трябва внимателно да обмислите дали
да предприемете или не по-подробен анализ ще Ви бъде от полза да
вземете предвид:
 времето, което е изминало от извършването на
правонарушенията
 обстоятелствата на правонарушението
Впишете основанията си ако решите да не продължите с пълен

анализ.
Въпрос 1.6 Ви дава възможност да отбележите безпокойството за
хора, които заплашват/застрашават в интервю или при други
обстоятелства, които не са станали пред съда.
Анализ на риска
Анализът на риска- Р2.2-Р2.8 изисква да се предостави повече

Целта на попълването на тази част е да се използва цялата налична

информация, за да се направи анализ дали някой е в риск да нанесе
сериозна вреда на обществото, на деца, на известен възластен, на
служители и/или на себе си.
Нивото на изследваната вреда може да бъде ниско, средно ии

високо.
ОЦЕНКА НА НИВОТО НА СЕРИОЗНИ ВРЕДИ- ДЕФИНИЦИЯ
НИСКО
Случаи, при които не могат да бъдат идентифицирани значими
рискови фактори.
СРЕДНО
Случаи, при които има идентифицируем рисков фактор и
потенциален, но не непосредствен риск, освен ако няма промяна в
обстоятелствата, напр. бездомност, разрушена връзка, не вземане на
предписани лекарствени средства, злоупотреба с наркотици или
алкохол, освобождаване от затвора.
ВИСОКО
Случаи, при които е идентифициран риск от сериозни вреди,
потенциалното събитие може да се случи всеки момент /предстои/ и
ефектът от него би бил сериозен.
При същите обстоятелства би било правилно тези правонарушители,
които са били оценени като лица с висок риск от сериозни вреди в
обществото, да бъдат категоризирани като средно рискови докато се
намират в затвора. Това изискваше механизъм, за да се обезпечи
преразглеждането на риска от сериозни вреди преди освобождаване
или освобождаване с временен лиценз, или при промяна на статуса в
затвора, която позволява работа извън затвора.
Освен това, подходящо е да се категоризира някой като висок риск

когато потенциалът е много нисък, но ефектът би бил изключително
сериозен.
Как трябва да се попълва този раздел
При попълване на този раздел включете колкото е възможно повече

данни, информация, професионални преценки относно възможно
вредно поведение. Важно е да се отговори на всички тревоги,
изразени от самото лице, семейството, приятелите, от
професионалистите, както и от други агенции. Информацията,
съдържаща се в предишните раздели на ОЕйСис, трябва да се
повтори в този раздел.
Р2.1 Сериозни вреди/самоувреждане- Оценка на вредите в

настоящия момент и в миналото, идентифицираща къде, кога, защо
и кой, как и с кого. Имайте предвид следното:
История
 Един или два минали епизода на насилие

 Нееднократно импулсивно поведение
 Данни за неспособност/трудности в справянето със стреса
 Нежелание в миналото да отлага удоволствията
 Садистични или параноидни черти
Правонарушение
 Насилие по особен /ексцентричен/ начин

 Липса на провокация
 Липса на съжаление
 Продължаващо пълно отричане
 Загриженост за жертвите, напр. набелязване, планиране,
уязвимост
 Данни или безпокойство, свързани с прекомерно услажнен
начин на действие- включете детайлно планиране или
набелязване, сложни методи на укриване, действане напълно
самостоятелно
Психическо състояние
 Болезнена ревност
 Параноидни убеждения плюс желание да причинява вреди на
другите
 Измамно поведение
 Липса на самоконтрол
 Заплахи да повтори насилието
 Отношение към третирането/надзора
 Неспазване на назначено лечение
 Активен психотик- т.е. изпитване на множество психически
заболявания
Обстоятелства
 Вероятност за нова провокация или проява на отключващ фактор

 Злоупотреба с алкохол/наркотици
 Социални трудности и липса на подкрепа
 Безпокойство относно обсесивно-компулсивно поведение
 Обмислете обсесии с огън, оръжия, военни принадлежности,
определено лице
Индикатори за риск от вреди се считат:
 Лошо психично здраве

 Проблеми с междуличностните взаимоотношения
 Злоупотреба с алкохол и други субстанции
 Възраст от 15 до 44 години
 Пол-мъжки
 Безработица
Ако вредата е по отношение на себе си, включете информация дали

правонарушителят някога се е самоувреждал, или е правил опит в
миналото, или в настоящия момент показва такива симптоми.
Възможни индикатори на суицид и самоувреждане

 Пряко заявяване на намерение- две трети от тези, които
извършват самоубийство, са казали на някой друг за това, т.е.
говорили са за това, или са показали данни за срязване на ръце
или китки
 Суицидни мисли или чувства
 Депресивни състояния- особено където има сериозни промени в
настроението
 Изолация
 Безнадеждност- персестираща характеристика
 Започнал да пие много или да употребява наркотици
 Повишена вреда- в рамките на 12 месеца след инцидент с
умишлено увреждане
 Дали правонарушителят е имал близък приятел или роднина,
който е правил опит за самоубийство
Ако в условията на затвора е идентифициран риск от

самоувреждане, това може да отключи извършване на F2052SH
Всяка история на самоувреждане или настоящи показания може

да бъде прогнозен фактор за насилие над други в някои случаи,
особено когато лицето заплашва за сериозни вреди по отношение на
себе си или другите.
Р2.2 Предразполагащи рискови фактори- това е разглеждането

на минали събития, включително:
Минало поведение, което не е довело до осъждане
Вземете предвид насилствено, агресивно, сексуално хищническо

поведение, насилие към животни.
Желание или намерение да се наранят други хора
Вземете предвид заплахи, фантазии, фасцинация с насилие, история

на употреба или носене на оръжие.
Кое е най-лошото, което това лице е извършило, и при какви

обстоятелства?
Други предразполагащи фактори могат да включват:
 Дългосрочни проблеми в семейните взаимоотношения

 Безработица сред мъжете
 Лошо физическо здравословно състояние
 Ранна загуба на родители
 История на пренебрегване или малтретиране от родителите
 Личностови смущения
 Алкохолна зависимост
 Преживяно насилие
 Преживяна виктимизация
Р2.3 Ситуационни рискови фактори
Това е разглеждане на събития/обстоятелства, които биха могли да

отключат вредно поведение, включително:
Безпокойство или показания за особено безсърдечно/студено,

безчувствено отношение или за неспособност да се изпитва
съчувствие
Вземете предвид отношението към жертвите, безпокойството за

семейството/приятелите.
Безпокойство или показания за за поведение, ръководено от

желание за отмъщение, власт, контрол или дискриминационни
убеждения
Вземете предвид хомофобно поведение, мотивирано/влошено на

расова основа.
Показания за вредно поведение, свързано с психичното здраве

или емоционални проблеми
Вземете предвид минало или настоящо психическо заболяване или

изключителна емоционална нестабилност, антисоциална личност.
Показания/данни за вредно поведение, свързано с

/зло/употребата на наркотични/упойващи вещества
Безпокойства за предстоящи събития или обствоятелства, които

могат да ускорят или допринесат за вредно поведение
Безпокойство, че се е повишила честотата или сериозността на

криминалните деяния на лицето
Влошаващи фактори
Какви фактори съществуват в момента, които повишават риска и/или

вредата
Р2.4 Силни страни/защитни фактори
Включете описание на фактори, действия, събития, които могат да

намалят нивото на вредите
Какво го/я е спряло в миналото?
Какви фактори съществуват в момента, които намаляват риска

и/или вредата?
Стабилно жилищно положение, стабилна работа, стабилни връзки,

подкрепа от семейството, мотивираност за промяна, признаване на
риска, който се поставя, от самото лице.
Р2.5 Времева скала
Помислете за потенциалните или неизбежни нива на вредите.
Преценете прогресивната опасност
Лице, което вреди на другите само ако лош късмет го постави в

ситуация или провокация/изкушение; лице, което попада в ситуации
не случайно, а по силата на наклонности; лице, което постоянно
търси възможности; лице, което създава възможности
Такива възможности могат да се повишат или намалят в зависимост

от местонахождението, напр. в затвора, в обществото с
местоживеене до училище.
Р2.6 Уязвимост
Обхваща хора, податливи на физически, психически или

емоционални вреди или дистрес. Важно е да се прецени
сериозността на въздействието и/или непроменливостта във времето.
Би ли могло лицето да е уязвимо в резултат на поведението на

други?
Примерно тормоз/виктимизация/малтретиране/сплашване/агресия.
Този въпрос е особено уместен за затворническа среда, напр. натиск
за внасяне или изнасяне на контрабанда, натиск за злоупотреба с
доверие.
Би ли могло лицето да е уязвимо в резултат на събития или

други обстоятелства?
Например тежка загуба, раздяла, бездомност, влизане в институция.
Би ли могло лицето да е уязвимо в резултат на собственото си

поведение?
Примерно поема рискове, податлив на влияние, неадекватни реакции

на стрес, фрустрация или провокиране.
Кои са защитните фактори, които могат да намалят

уязвимостта?
Примерно добри мрежи за подкрепа, издържливост, адекватни

умения за справяне, стратегии за реагиране.
З2.7 Защита на деца
Информация за дете /деца/, с които правонарушителят може да влезе

в контакт и които може да са или да не са регистрирани в регистъра
за защита на децата на социалните служби. Идентифицирайте
детето/децата/, които са изложени на риск. Какви са обстоятелствата.
Имало ли е намеса на социалните служби в миналото. Каква е
ключовата информация от съвещанията за защита на децата.
Допирни точки. Ако случаят в настоящия момент или в миналото е
бил регистриран от социалните служби, как са били категоризирани.
Допълнителната информация трябва да включва специфичната роля
на оценителя по въпросите за защита на децата.
Р2.8 Обобщение на Риска от сериозни вреди
Това е обобщение на предишната информация и трябва да включва:
Кой е в риск, какъв е характерът на риска, кога има вероятност

рискът да е най-голям, какви обстоятелства могат да повишат
риска, кои фактори могат да намалят риска.
Високопрофилен правонарушител ли е- възможен интерес на
медиите
Реакция на лицето
Преценете дали желае да се включи в процеса на супервизия.
Настоящи обстоятелства- социална изолация/липса на

работа/липса на постоянно жилище
Потенциални отключващи фактори могат да бъдат например

гняв, ниско самомнение, алкохол и т.н.
Какво иска правонарушителят да се случи, напр.

сексуална/насилствена фантазия.
Този анализ трябва да даде информация за определяне

нивото на сериозните вреди в Раздел С и да
идентифицира съответната категория.
Глава 7
Раздел С ЗАКЛЮЧЕНИЕ
С1 Риск от сериозни вреди- категория на проблемност
Приложенията съдържат списък на правонарушенията от Схема 1 и

тези, вписани в Закона за сексуалните правонарушители.
Този въпрос може да бъде оценен чрез пренасяне на информацията,

вписана за въпроси Р1.1 и Р1.2 в Раздел Р- Риск от сериозни вреди.
Отбележете с отметка всички съответни категории.
С2 Оценка на нивото на риска от сериозни вреди
Този въпрос може да бъде оценен като се използва информацията от

Раздел Р- Риск от сериозни вреди. Виж дефинициите за нисък,
среден и висок риск на с.90 ???. Отбележете с отметка съответната
категория.
Забележка: Ако се впише среден или висок риск, трябва да се

попълни план за управление на риска в Раздел П /Планиране на
надзора/присъдата/.
С3 Оценка на вероятността за рецидив
Този въпрос може да се оцени като се използва информацията от

схемата на с.20, озаглавена "Оценъчна схема на ОЕйСис-
Вероятност за повторно осъждане и профил на нуждите". Ако
правонарушителят получи общ брой точки над 80, тогава трябва да
се отметне квадратчето "висок". Ако правонарушителят получи общ
брой точки под 40, трябва да се направи отметка в квадратчето
"нисък". Ако правонарушителят получи между 40 и 80 точки, трябва
да се отметне квадратче "среден". Понастоящем ОЕйСис е все още в
пилотната фаза. Тези оценки са временни и могат да претърпят
промени след утвърждаването на инструмента.
С4 Бележки на оценителите
Това място не трябва да се попълва докато не е попълнена таблицата

на с. 20 от наръчника, озаглавена "Схема за оценяване на ОЕйСис-
вероятност за повторно осъждане и профил на нуждите".
Информацията трябва да бъде вписана в областите с най-големи

нужди на правонарушителя. Те могат да бъдат идентифицирани чрез
отбелязване на всички раздели, при които оценките попадат от
дясната страна на разграничителната черта, указвайки на
криминогенна нужда. Колкото по-надясно в таблицата попадат
оценките, толкова по-голям е проблемът. Освен това оценителят
трябва да отбележи всички други елементи, които счита за свързани
с тези въпроси.
Схема за оценяване на ОЕйСис- вероятност за повторно

осъждане и профил на нуждите
Оценяването по тази таблица може да се направи като се следват

описаните по-долу стъпки:
1. Препишете общия брой точки за всеки раздел- от А до Н и ги
впишете в защрихованите квадратчета от лавата страна на таблицата
/в колонката, озаглавена "оценка от всеки раздел"/. Има по едно
квадратче за всеки раздел от А до Н.
За всеки раздел:
2. Проследете реда от защрихованото квадратче докато достигнете
оценката, която сте вписали в него. Оградете числото в квадратчето
точно под нея.
3. Оставайки на същия ред, на който сте оградили числото, впишете
го в светлото квадратче от дясната страна на таблицата.
Повторете тази процедура за всеки раздел.
За да получите общата оценка, съберете отделните числа, които сте

записали /в колонката, озаглавена "оценка"/ от дясната страна на
таблицата.
Колкото по-висока е оценката, толкова по-голяма е вероятността
правонарушителят да извърши рецидив. Максималната оценка е 160.
Не се допуска, че някой правонарушител може да я достигне.
ГЛАВА 8
Раздел П ПЛАНИРАНЕ НА НАДЗОРА И ПРИСЪДАТА
Предпоставки
Попълването на плана за надзор и плана на присъдата е неделима

част от работата с правонарушителите и лишените от свобода и в
двете служби. Информация е събирана по различни пътища и от
различни източници. Обединяването в ОЕйСис на планирането на
наздора и присъдата създава отличен механизъм за системно
събиране и управление на информацията. Доброто планиране на
надзора и присъдата е от особена важност за обезпечаване
обвързването на идентифицираните области за допълнителна намеса
с вероятността за рецидив и риска от сериозни вреди.
За да се осигури комплексно планиране на надзора или наказанието,

елементите на оценката, реализирането на програмите и
реинтеграцията в обществото трябва да бъдат включени всички
заедно в ефективно управляван план.
Национални стандарти на Пробационната служба
За Пробационната служба докладът за практиката, базирана на

данни, обяснява решаващата роля на ръководителя на случаи в този
процес с повече подробности. Националните стандарти за
Пробационната служба съдържат изискване за писмен план за
надзор, включващ информация за:
 как рискът от сериозни вреди за обществото ще се управлява и

където е възможно- намали
 работа върху нагласите на правонарушителя към жертвата-
където има пряка жертва
 работа върху това да се накара правонарушителят да осъзнае
ефекта от криминалното си поведение и как да се намали
вероятността за рецидив
 как да се въздейства върху свързаните с правонарушението
нужди и обстоятелства
 къде мотивацията за промяна е слаба и как да се подобри
 отговорности за връзка с партньорски агенции, служителите от
службите за полагане на общественополезен труд и т.н.
 как едновременните мерки и допълнителните изисквания,
включително тези по лицензите, ще се съчетават и прилагат
 очаквания характер и честота на контакта и как ще се постигне
съблюдаването им
Очаква се разделът по планиране на ОЕйСис да се попълни в

началото на надзора в обществото от ръководителя по случая /За
целите на пилотната система за оценяване това ще се прави за
пробационни мерки с или без условия и за комбинирани мерки/.
Планиране на присъдата в затворническата служба
За Затворническата служба PSO 2200 определя целта и подцелите

на планирането на присъдата:
Приоритет едно Да се подготви за по-безопасно освобождаване

Приоритет две Максимално да се оползотвори времето на
лишения от свобода
 да се идентифицират факторите, свързани с:
рехабилитация на правонарушителя
защита на обществото от вредите от правонарушителя
превенция на рецидива
успешно завършване на лиценза
 да се подготви лишения от свобода за освобождаване

 да се развият, подобрят или повишат уменията на
правонарушителя за намиране на работа
 да се използва конструктивно престоя на лишените от свобода в
затвора
 да се обезпечат най-важните моменти в цялостната работа с
лишените от свобода и осъществяваните интервенции
 да се обосноват всички оценки и решения, разработени по
отношение на дадено лице, като например освобождаване с
временен лиценз и условно освобождаване
 да се осигури базата на плана за надзор за лицензния период
 да се осигури информационната база за усъвършенстване на
режима и осигуряването на услуги,, и последващото
стратегическо управление на ресурсите
Стандартът за управление и планиране на присъдата включва

следните изисквания:
___________________________________________________________
Изисквани действия: Ключови контролни показатели
___________________________________________________________
Определяне на Плановете на присъдата са
плановите резултати реалистично отражение на
оценката на криминалното
поведение и нужди на лишения
от свобода
Целите да се въздейства на
криминалното поведение и
ефективната ресоциализация
са определени съгласно
указанията
___________________________________________________________
Попълване на плановия раздел на ОЕйСис
При попълване на този раздел на ОЕйСис е важно да се ползва

информация от всички предишни раздели, като се пренасят ключови
моменти от тях.
Информация в този раздел трябва да се набере и от други източници

и хора. Например за пробационни служители, попълващи план за
надзор за комбинирана наказателна мярка информация ще се получи
от служителя по полагането на безвъзмезден труд в полза на
обществото, или от предсъдебния доклад. В обществото планът
трябва да се попълни в рамките на 15 дни от започването на
наказателната мярка.
В затворите "приносът" към процеса на планиране на присъдите от
различните служби /образование, учители, преведени за работа в тях
пробационни служители, психолози, PIEs, свещеници, служители по
проблемите с наркотиците, медицински служители и т.н./, както и
RFI reports from the Home Probation officer ще бъдат взети предвид и
обобщени в настоящия раздел на ОЕйСис.
В началото на раздел П молим да посочите дали планът е попълнен в

обществото или в затвора.
П.1.1
Обобщение на обстоятелствата на настоящото правонарушение,
включително отключващи фактори, мотивиращи фактори и
влияния
Тази информация ще постъпи главно от раздели А, Б и В на

ОЕйСис, макар че и други раздели ще съдържат такава информация.
Предсъдебният доклад /ако е бил изготвен такъв/ и други документи
също ще дадат информация по тези въпроси.
Целта на настоящия раздел е да обобщи информацията за

правонарушението- включително защо правонарушителят е
извършил правонарушението в този момент, въпросите за моделите
на криминалните деяния, отключващи фактори, мотивиращи
фактори и специфични влияния върху правонарушителя/лишения от
свобода.
П1.2
Мотивация да се спре извършването на правонарушения
Мотивиран ли е правонарушителят/лишеният от свобода да спре да

извършва правонарушения? Т.е. дали лицето не е мотивирано
изобщо, дали е напълно мотивирано или много мотивирано. Раздел
В на ОЕйСис трябва да съдържа информация във връзка с този
въпрос. Нивото на мотивация на даден човек ще зависи твърде
много от момента, когато това се оценява, и от обстоятелствата, пред
които е изправен. В затвора нивото на мотивация може да е много
различно от това в обществото. Колко мотивиран е той, за да участва
в промяната на поведението си?
Раздел П1.3
Поставяне на цели да се намали извършването на
правонарушения и риска от сериозни вреди
Информация за този раздел ще се намери във всички Раздели на
ОЕйСис от А до Р.
В края на повечето Раздели от А до Н има въпрос, отнасящ се до

това дали определена област е била оценена като повишаваща
вероятността от рецидив и риска от сериозни вреди. Където тя е
идентифицирана, след това ще се появи в заключението в Раздел С.
Области, свързани с извършването на правонарушения, и риск

от сериозни вреди
Областите, които се появяват тук, са получилите оценка "висок" или

среден" по отношение на връзката им с криминалното поведение на
лицето и/или риска от сериозни вреди.
Относно въпросите за риска от вреди, Раздел П1.3 трябва:
 да вземе предвид цялата информация по този въпрос, съдържаща

се в оценката и анализа;
 да включва предложение за мерки, насочени както към
намаляване на риска, така и към насърчаване на приемливо
поведение, напр. насочване към група по домашното насилие;
 да се усъвършенства идентифицирането на отключващите
фактори за потенциално сериозен рецидив.
Цели/запланувани резултати
След като факторите, свързани с криминалното поведение, вече са

идентифицирани, трябва да се определят целите/резултатите, които
повлияват някои от тях.
Трябва да се определят цели, които са конкретни, измерими,

постижими, реалистични и обвързани с някакъв срок.
Целите/резултатите трябва винаги да бъдат постижими /за тези,

които подлежат на наказание затвор, това означава или в затворната
система, или в периода на лиценза/. Ето защо те трябва да отразяват
реално съществуващите възможности.
Важно е да се съгласуват целите или резултатите с определени

нужди. Ако примерно на жилищното устройване е поставена висока
оценка, целта би могла да бъде да се осигури стабилно жилище. Ако
проблемът е в намирането на работа, целта може да бъде да се
придобие професионална квалификация.
Важно е да се набелязват цели, по които могат да се регистрират

доказателства за напредък при преразглеждането им- виж раздел 2.1.
Ако някой е завършил например когнитивно базирана програма, не е
достатъчно да се каже, че програмата е била завършена, а е
необходимо да има доказателства за когнитивна промяна.
Как
Тук трябва да се впишат действията, които ще се предприемат за
постигане на целите/резултатите. Този подход трябва да бъде
базиран на това какво може да се направи, за да се въздейства върху
тази проблемна зона, и да се определи какво ще има ефект за
конкретния човек. Това може да включва, например, във връзка с
целта да се осигури стабилно жилищно устройване, явяване на
интервю при специалист по жилищните въпроси и регистриране в
списъка на нуждаещите се от жилище.
Кой
Тук трябва да се посочи кой ще достави това "как". Например
пробационният служител, който ще се среща с правонарушителя и
да работи с него по управлението на финансите, служител, който ще
приедприеме по-комплексна оценка на злоупотребата с токсични и
упойващи вещества, правонарушителят, който също може да носи
отговорност за определени действия.
Времева скала
Трябва да се посочи периода от време, за който ще се предприеме
работа, примерно седмични срещи за работа по повишаване на
самоуважението,

Risk - Assessment - 2 2

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Risk - Assessment - 2 2

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

СИСТЕМА ЗА ОЦЕНКА НА ПРАВОНАРУШИТЕЛЯ

Оценката на риска, поставен от даден правонарушител, и

Какво дава резултат?

Съществува голям обем от научни данни, така наречената

По-интензивните програми трябва да бъдат насочени към

Правонарушителите имат най-различни нужди, като само някои от

Начинът на преподаване на програмите трябва да съответства на

Подходящите видове интервенция са типично ориентирани към

Програмите трябва да имат ясни и идентифицирани цели, подходящ

В изследванията се подчертава, че съставните части на успешните

Ефективна оценка на нуждите при риск

Ясно е, че за да се придържаме към тези принципи, от съществена

ОЕйСис е нова национална система за оценка на риска и нуждите на

* да оцени каква е вероятността даден правонарушител да извърши

ОЕйСис е най-важната част от една практика, базирана на фактите.

ОЕйСис ще помогне на практиците да работят по-ефективно.

Важно е да се признае, че оценката е процес, който се извършва през

Друга информация ще бъде използвана на национално ниво и ще

Клинична спрямо актуариална оценка на риска

Традиционно има два основни подхода към оценката на риска. Това

Неточността, с която практиците прогнозират бъдещото поведение

Данните показват, че основната роля, която клиничната оценка може

Актуариалните подходи за оценка на риска са разработени в

Пробационната и затворническата служба имат известен опит в

Съществуват, разбира се, ограничения за ползата от актуариалните

Актуариалните скали не са особено полезни за прогнозиране на

Най-големият недостатък обаче на сега използваните актуариални

Една от причините, поради които при прогнозните скали се

Има и други, така наречените социални или динамични фактори,

Двата дефинитивни научни прегледа, извършени от Холин и Палмър

Едно изследване на Кларк (Clark 1998) показа, че социалните

Съчетаване на статични и динамични фактори

Правени са опити за съчетаване на статичните и социалните

LSI-R има научна история, датираща отпреди над 18 години.

Научните изследвания са показали, че LSI-R може надеждно да се

Системата Ей Си И (ACE) беше разработена съвместно от Колин

АСЕ се използва сравнително отскоро и затова при нея липсва

Разработването на системите АСЕ и LSI-R показва, че е възможно

Системата ОЕйСис е разработена на базата на данни от научни

Много е важно системата за оценяване да е изградена по такъв

Една от трудностите, установени от изследването на Ей-Мунг, беше

Разбира се, никоя система не би могла да бъде напълно

Проста система на оценяване

Изследването на Объри и Хок специално разгледа видовете

Квадратчета за посочване на данни

Изследването на Ей-Мунг установи, че на практиците допада

Макар че отговорността за оценяването принадлежи на практическия

Употребима в ограничени времеви рамки

Важно е всяка система за оценяване да може реалистично да бъде

Допълва настоящата практика

Важно е една система за оценяване да не бъде допълнително

Раозбира се, ОЕйСис е все още на пилотен етап и несъмнено ще

Основната част на ОЕйСис се състои от 14 раздела, всеки от които се

Криминогенните фактори се различават по възможностите си да

Криминогенните фактори са разделени на три групи. Исторически

Всички останали раздели съдържат динамични елементи, както и

Осигурено е кратко описание на всеки раздел и на изследванията,

Раздел А- Настоящо правонарушение

Различните правонарушения имат различни коефициенти на

Разбира се, информацията за настоящото правонарушение е важна за

Раздел Б- Криминално минало

Миналото поведение е винаги най-добрият предсказател на

Този раздел включва отношението към извършване на