Чуждестранни учени дали своя принос за

националната ни култура
 През 1880 г. Министерството на просвещението на токущо възстановената българска държава
внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско
висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии. Едва
през 1887 г. е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на
педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Във временния правилник е предвидено
функционирането само на историко-филологическо отделение. На заседанието си от 8 декември 1888 г.,
отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение и приема
закон за преобразуването му във Висше училище. На 29 януари 1889 г. в присъствието на Иван
Шишманов, представител на Министерство на народното просвещение, е избран първият ректор на
висшето училище – Александър Теодоров-Балан (първия ректор на Софийския университет).

Александър-Теодоров Балан (в средата) сред стажанти и

Александър Теодоров-Балан преподаватели
 За първите три десетилетия университетът успява да подготви
първите учени, започнали своя път в България. В началото в
университета за преподаватели са поканени редица чуждестранни учени:
чешкия математик Антон Шоурек, руския физик Порфирий Бахметиев,
руския историк Петър Бицилли и др.

Порфирий Иванович Петър Михайлович

Проф. Шоурек.
Бахметиев Бицилли
Порфирий Иванович
Бахметиев Роден е на 26 февруари 1860 г. в с. Лопуховка, Саратовска губерния,
Русия, в семейство на крепостни селяни. Семейството успява да се освободи от
крепостничество и бащата Иван дава добро образование на малкия си син
Порфирий. През 1872 г. семейството се премества във Волск, Саратовска
губерния, където Порфирий завършва реална гимназия. Той проявява
забележителни математически способности. На 17 години създава първия
фонограф, възпроизвежда първия модел на телефона, използвайки за
проводници струни от старо пиано.
През 1880 заминава за Цюрих (Швейцария), където следва химия и
физика. Бахметиев остава в Цюрих и до заминаването си за София вече има
около 20 научни публикации главно в руски списания. Основната насока на
неговите изследвания през тези ранни години е била в областта на магнитните
свойства на металите. Същевременно той получава правото за частно
преподаване по физика и сродни дисциплини и върши това с голям успех: 30 –
40 ученици, които трябва да подготви за Цюрихската политехника, повечето
биват приети – доказателство за педагогическия талант на учителя
1860 - 1913
В България (1890 – 1913)

През 1889 г. към Софийския университет се открива Физико-математическо отделение с 3 катедри:

по експериментална физика, по химия и по висш анализ. От 1890 до 1907 г. ръководител на катедрата по
експериментална физика е проф. Порфирий Бахметиев. С идването си в България той поставя обучението
по физика на много високо ниво. В началото се заема да осигури материалната база за демонстрации към
лекциите по физика и метрология, за лабораторни упражнения и научноизследователска дейност на
студенти и преподаватели.

Проф. Бахметиев с най-близките си

сътрудници – студенти и бъдещи
преподаватели
Първи страници от литографски записки на лекции
Научна дейност
Магнетизмът продължава да вълнува проф. Бахметиев и в България. Той публикува още 6 статии, в
които като адрес на автора е посочена София. В западната литература за откривател на
магнитосъпротивлението се смята Бахметиев, публикувал в немски физически журнал описание на ефекта
през 1891 г. Тази статия на преподавателя по физика във Висшето училище в София Порфирий Бахметиев е
първата българска научна публикация в областта на физиката.

„Über den Einfluss der Magnetisirung auf

die thermoelektrischen
Eigenschaften des Eisens und Nickels“
(Върху влиянието на
намагнетизирването върху
термоелектрическите свойства на
никела и кобалта)

Първи страници от публикацията на проф. Бахметиев

 Проф. Бахметиев е автор на над 220 научни, обзорни и научно-популярни статии в немски, руски
и български списания. Около 100 от тях са в областта на физиката (магнетизъм, термоелектричество и
термодинамика, земни електрически токове). Автор е на редица изобретения. Бил е голям популяризатор
на български научни трудове в чужбина. Развива значителна дейност по рефериране и рецензиране на
научни статии в областта на физиката и биологията, както и на някои изобретения. Един от пионерите е в
развитието на библиографската дейност в България. Активно е участвал и в обществения живот. Често
изнасял сказки по различни въпроси. Една година след откриването на рентгеновите лъчи, в
сътрудничество с руския лекар Павлов, прави първата снимка на човешко тяло в България.