Исторически поглед върху развитието на възгледите и

идеите за обучение по аритметика и геометрия

1. Общ поглед върху проблема

В древния свят обучението по математика е включвало елементарни
аритметични и геометрични знания и познания за измерване. Считало се, че
обучението по математика трябва да бъде пряко свързано с живота, т.е. решавали са се
практически задачи. В някои древни школи се е препоръчвала стихотворна форма за
усвояване на знанията. Писани са цели математически трактати в стихова.
До 15 век няма сведения за начално обучение по математика. Първите, които
въвеждат обучение по аритметика и геометрия за някои свои ученици са Ризе (15век) и
Ратке (16 век). Ризе препоръчва в обучението по математика широко да се застъпи
онагледяването поради абстрактността на математическите знания. Ратке въвежда
изискването за непрекъснато повторение на знанията с цел по-доброто им усвояване.
През 17 век Ян Амос Коменски (1592-1670) създава цялостна дидактична
система, в която включва и аритметика и геометрия. Той също резлизира идеите си
чрез онагледяване. Коменски издава книга, в която чрез илюстрации се стреми да
онагледи учебното съдържание (фигури 1 и 2).
В края на 18 век Песталоци развива идеите си за обучение по аритметика и
геометрия в началната степен на обучение. Според него всички познания прозихождат
от числото, формата и думата.
Фридрих Адолф Велхелв Дистервег (1790-1866) е голям немски педагог,
последовател на Песталоци. Заедно със своя сътрудник Ернст Хенчал през 30-те години
на 19 век създават специална система за обучение по аритметика на най-малките
ученици, наречена „Метод на действията” или „Изчислителен метод”. При него
вниманието на учителя и на учениците се съсредоточава върху основните аритметични
действия и начина на извършване на пресмятанията.
Август Грубе в средата на 19 век създава монографичния метод, при който
операциите събиране, изваждане, умножение и деление се изучават при състава на
числото.
В средата на 19 век К. Ушински издава методическо ръководство за обучението
по аритметика като притурка към книгата „Книга за обучение по руски език”. Той
препоръчва при усвояване на знанията за числата широко да се използват нагледни
опори. Константин Дмитриевич Ушински (1824-1871) е талантлив руски педагог,

1
създател на руската научна педагогика. Главните заслуги на Ушински са в областта на
педагогиката и методиката на обучението по роден език.

2
 2. Исторически преглед на идеите за обучението по аритметика в българското
училище до Освобождението
Приета е следната периодизация:

3
  Първи период: Древен – обхваща времето до създаване на славянската
азбука.
 Втори период: От края на 9 век до падането ни под турско робство.
 Трети период: Новобългарски – от началото на 19 век до Освобождението.
 Четвърти период: От освобождението до 1950.
 Пети период: От 1950 до 1989.
 Шести период: Съвременен

За първите два периода няма писмени източници за равнището на

математическите знания на българите.
В края на 60-те години и началото на 70-те години на 19 век в училищата в
старите ни възрожденски градове – Габрово, Свищов, Пловдив, Копривщица и др. се
правят опити за уеднаквяване обема и характера на учебото съдържание по
аритметика и геометрия. По това време българската екзархия подкрепя обучението по
математика и обсъжда проблемите на обучението на специални събори.
До Освобожднието на България в българските училище не се работи по
общоприети програми за обучението по аритметика и геометрия.
От 1878 до 1944 в България са издадени около 10 учебни поргами за обучение в
началното училище. До 1894 периодът се характеризира с по-сложно и хаотично
учебно съдържание. След това обемът на учебното съдържание постепенно намалява,
подобрява се подредбата му според възрастовите особености на учениците.
Следвайки хода на обществено-политическите промени, достиженията на
психологията, педагогическата психология и психологията на обучението по
математика, по-съвремнните учебни програми се доближават до тези, по които се
осъществява обучението и в наши дни.
Смята се, че силен тласък за развитие на българското училище дава П. Берон с
„Рибния буквар”. В него той отделя 10 страници за обучението по аритметика, като го
свързва с практически нужди и същевременно дава указания на учителите как да го
осъществяват.
С развитието на търговията и занаятите в българските земи възниква
необходимост от създаване на светските училища, в които се изучават аритметични и
геометрични знания. Учебникът на Христаки Павлович „Аритметика или наука
числителна” (1833) дава правила за извършване на аритметичните действия.
Във взаимните училища учениците изучават учебното съдържание по
„взимноучителни таблици”. На най-малките ученици са давани известни знания за
числата. Аритметичното съдържание е оформено като таблици. Христо Г. Данов
превежда на български математически учебници и ги нарича „Сметачница” и
4
„Числителница”. Приема се, че с тях окончателно се утвърждават някои математически
термини в българското училище. Той пръв въвежда таблиците за дейтвие умножение.
В учебниците на Тодор Икономов широко са застъпени текстови задачи, с
практическо съдържание, чрез които се усвояват изчислителни умения и навици.
Хр. Ботев също издава учебник по математика превод от руски, в който голяма
част от задачите са видоизменени и са съставени нови задачи с историческо
съдържание.
3. Български изследвания в областта на обучението по математика в началните
класове.
Първите публикации са на Любен Георгиев. Прави цялостно изследване и
провежда експериментално обучени като въвежда естествените числа на база на
измервания
Положителни страни в експерименталната му работа:
 критикува традиционното обучение по математика
 изисква по-голямо творчество и подвижност в урока
 отчита, че децата имат пораснали интелектуални способности и могат да
започнат обучение на 6 години.
След 70г. започват експеримент Ал. Маджаров и Р. Радев. Те въвеждат в
учебното съдържание алгебрична пропедевтика, отделят повече място в учебната
програма на текстовите задачи, въвеждат моделирането в обучението по математика и
елементи от математическата логика. По техните учебни програми се работи в периода
1972-1981г.
Д-р Лозанов използва средствата на изкуствата за овладяване и на
математически знания. Обучението по математика се осъществява на 4 етапа: Първи
етап – театрален, оперен, спектакълен – в този етап се преподава цялата глобална
тема. Втори етап – преразказват се или се преиграват най-съществените пасажи от
темата. Трети етап – преподава се всичко в обобщен вид. Четвърти етап – затвърдяват
се и се обобщават знанията. Тези четири етапа отговарят на четирите часа по
математика, залегнали в седмичната програма.
От 80г. се провеждат изследвания от ПГО и Бл. Сендов:
 широка интеграция на всички учебни предмети;
 на учениците се дава голяма количество учебен материал, който не е
задължителен за усвояване;
 развитие на алгоритмичното мислене.