ВЛИЯНИЕ НА РОДИТЕЛСКИЯ СТИЛ НА ВЪЗПИТАНИЕ ЗА

ПОЯВАТА НА КОНТРА-ИДEНТИЧНОСТ ПРИ ЮНОШИТЕ

INFLUENCE OF PARENTING STYLE ON UNBRINGING FOR THE

EMERGENCE OF COUNTER-IDENTITY IN ADOLESCENTS

Доротея Росенова Дунева – асистент катедра „Психология”,

Философски факултет, ВТУ ”Св.Св.Кирил и Методий”, гр.Велико Търново

Doroteia Rosenova Duneva - Doctor of Psychology, assistant department „Psychology”,

„St. Cyril and St. Methodius” University of Veliko Tarnovo

Резюме: Детско-юношеската престъпност е широко разпространено явление от

социалната действителност последните десетилетия. Бягства от дома и
училище,проблемни взаимоотношения с връстници, кражби и обири, агресивни
прояви,опити за суициди и суициди, противообществени деяния като злоупотреба с
алкохол и наркотици, участие в маргинални групи са явления присъщи на
съвременното общество. Полето на девиантното поведение е изключително динамично
и вариативността на социалните и личностни компоненти при децата и юношите
определя характеристиката и силата на отклоненията. Семейно възпитание, училищно
възпитание, влияние на близкото обкръжение, самовъзпитание и социална адаптация са
фактори с изразен нравствено – възпитателен и социален аспект, които могат да окажат
силно асоциално влияние на подрастващите.Възпитанието в семейството има директна
връзка с успешното функциониране на детето, което го прави фактор от първостепенно
значение. Ето защо е необходимо да разберем ролята на семейната ситуация, в която
детето пребивава и от която априори тръгва асоциалното поведение, изграждащо
юношеска контра – идентичност, която отхвърля просоциалната мотивация и
неписаните закони на обществото.

Ключови думи: юношество, родителски стил на възпитание, асоциалност, контра-

идентичност

Summary: Juvenile delinquency is a widespread phenomenon of social reality in recent

decades. Running away from home and school, problematic relationships with peers, theft and
robbery, aggressive behavior, suicide and suicide attempts, anti-social acts such as alcohol
and drug abuse, participation in marginalized groups are phenomena inherent in modern
society. The field of deviant behavior is extremely dynamic and the variability of social and
personal components in children and adolescents determines the characteristics and strength
of deviations. Family upbringing, school upbringing, influence of the close environment, self-
education and social adaptation are factors with a pronounced moral - educational and social
aspect, which can have a strong antisocial influence on adolescents. makes a factor of
paramount importance. Therefore, it is necessary to understand the role of the family situation
in which the child resides and from which a priori starts the antisocial behavior that builds
adolescent counter - identity that rejects prosocial motivation and the unwritten laws of
society.
Key words: adolescence, parenting style, asociality, counter-identity

През последната четвърт на XX век науката тенденциозно изучава

юношеството в семеен контекст. Фокусът на изследванията бе върху
конфликтите между родители и деца. / Petersen 1988; Steinberg & Morris
2001/Родителското влияние варира според пола на детето и пола на
родителя и е от значение за аспекти от психосоциалното функциониране
като самооценка, депресия и тревожност./Балев,2000/ Качеството на
привързаност към родителите и тяхната подкрепа определя преживяването
на психически комфорт и здраве. Редица форми на рисково поведение при
деца и юноши се свързват с дългосрочните ефекти от родителска грижа:
употреба на психоактивни вещества /Barber et al. 1994;Shedler & Block
1990; Kandel 1986/, ранно начало на полов живот и употреба на
противозачатъчни предпазни средства./Cox 2006/. Типът дисциплиниращи
практики,качеството на свързаност и субективно възприеманото от
юношите незадоволителното качество на връзката с родителите /Trembley
et al. 2004/, нарушената комуникация /Shuli et al. 2006/ са предпоставки за
поведенчески проблеми, социална дезадаптация и умишлена
самоизолация. Юношите не успяват да регулират и направляват без
качествен родителски компонент психичната си структура, където в
емоционално-волевата, потребностно-мотивационните сфери се развива
противопоставяне. Формира се нова концепция на Аз-а, чиито елементи се
утвърждават чрез избор, който е силно затруднен без адекватна родителска
подкрепа. Преодоляването на тези сложни по характер противоречия
предизвикват логиката на идентичността и могат да способстват появата на
юношеска контра-идентичност ориентирана към асоциалното
преодоляване на отчуждението и емоционалното отхвърляне в
семейството.
 Физическото развитие на юношите и биологичното им съзряване
предизвикват промени в отношенията с родителите. Емоциите са силни и
разнообразни. Юношите и особено девойките изживяват силно новите
емоционални обекти и социални връзки в техния живот. Промените в
характера се усещат най-силно от родители и учители защото са най-
видими. Започват да преобладават квалификации с негативна окраска:
рискова, конфликтна, критична възраст.
Някои промени се преживяват като поразителни защото изненадват
със своята полярност. Сдържаността може да бъде заменена с
раздразнителност към обкръжението. Наблюдава се задълбочаване на едни
характерови черти за сметка на други, защото посредством крайностите
юношата търси утвърждаване на характера и своя зрял образ. Тези
редувания на противоположности и превръщания на едно емоционално
състояние в друго бележат задълбочен процес и представляват т.нар.
юношески кризи. Според Ериксон основна криза през юношеството е
провал в развитието на чувството за идентичност. Конфликтът между
идентичност и объркване на ролите се предизвиква от бързо настъпващите
през тази възраст физически и психически промени./Кардашева,2008:90/.
Най-значимият проблем според него е идентичност срещу обърканост на
идентичността. Юношите са заети главно с психо – социалната си
идентичност и за тях това е един много тежък период в прехода към
зрелостта. За кратък период от време настъпват множество промени, които
често се съпътстват от несигурност, страх и недоволство. За разлика от
Фройд за когото психо-социалните конфликти по време на детството са
основа за проблеми в по-зряла възраст, Ериксон насочва вниманието си
върху възможността личността да преодолява психо-социалните кризи
през всички възрастови периоди с оглед ефективната и адаптация.Той
поставя развитието на юношата по континиума, чиито полюси са
достигане на идентичност от една страна и нейната дифузия от друга. Той
поставя развитието на личността в зависимост от родителите и социалната
матрица, в която индивидът се намира, дори от историческите условия и
констелации. За Ериксън всеки индивид притежава адаптивна сила и
свойства и по своята природа той е съзидателно, а не деструктивно
същество „Според Ериксън,понятието”криза” не винаги е нужно да се
приема като катастрофа. Може да се разглежда като необходима повратна
точка,чрез която процесът на формиране на личността е необходимо да
поеме един или друг път” /Манолов,Стоянов,2018:26/. Възрастовият
период изисква от юношите съединяване на собствените способности и
характеристики, интереси и склонности, често пъти с противоположни
изисквания на околните. Затова често пъти в основата на юношеската
криза на идентичността е насилието, което юношата трябва да упражни
над околните или над себе си. Ако кризата се реши позитивно младежите
излизат от нея като самостоятелна личност, която е различна от всички
останали. При неблагоприятно или частично решение на кризата юношите
не формират собствен идентитет. Това води до отсъствие на самосъзнание
за неговата роля в живота, за дифузия на ролите или конфузия на
идентитета. Това е етап в който юношата е предизвикан да започне да
живее със самия себе си. Формира се фундаменталната личностна
потребност от общуване на ново социално ниво и самоутвръждаване.
Процесът на търсене на собствената идентичност минава през изпробване
на различни решения, доказване на способностите, умение да се
представиш пред другите със собствените си мотиви. Юношата не е
достатъчно закален от опита , което увеличава риска от грешки.Той е
принуден да изостави едни позиции за сметка на други, които определя
като по-печеливши. Той се чувства задължен да докаже на родителите си,
че вече е пораснал и отношението към него следва да се промени. Нерядко
тези опити са придружени от конфликти и характерното за този възрастов
период опозиционно поведение. Обществената принуда и родителската
еманципация често засилват угнетеността и потиснатостта. Възрастните
„поставят” срокове социално приети за „нормални”. Юношите чувстват, че
трябва да се научат на отговорност в определеното им време и това може
да стане причина за изграждане на негативна идентичност. Сепарацията от
родителите, търсенето на собствена идентичност различна от родителската
изправят юношите пред психологични трудности. Някои младежи не могат
да се справят сами, особено ако се още в процес на отделяне от
родителите, на разкриване и разчитане на собствените мисли, вярвания и
ценности. Най – значим психологически стрес юношата преживява, когато
открие, че собствените му вярвания и ценности се различават от тези на
родителите му. Тогава той се нуждае от най-силна подкрепа, за да изгради
своята независимост. /Ungar,2004/ Неврозите при юношите са начин за
защита на личността от дълго продължилото състояние на тревожност.
Младежите театралничат, развиват фобии, пристрастяват се към
определени защитни ритуали. Защитните механизми са крехки в този
възрастов период и това често кара юношите сами да си налагат
ограничения, без да ги желаят. Деларош нарича това блокаж или
инхибиция./Деларош,2011:118/ Най-болезнено тийнейджърите изживяват
блокажите в интелектуалната област. Те възникват внезапно по време на
юношеството и засягат отделни предмети или дейности от обучението.
Често те се свързват с афективни проблеми , които ги отприщват.
Невъзможността за интелектуална дейност е често срещана, за да се
избегне тревогата. Зад необичайното понижаване на училищния успех
обикновено стоят проблеми с обекти на значима привързаност, които
безпокоят и тревожат юношите.Отказът от самовъзприемане като пораснал
човек става причини за сривове в самооценката на юношата. Това поставя
под въпрос собствената му идентичност, което е равносилно на загуба на
емоционална сигурност, чувство за принадлежност и мисия в живота.
Емоционалните отговори на юношеските кризи са причина за тежки
патологии като наркоманията и суицидалните опити както и отключването
на някои трайни психически болести.
В „Анатомия на човешката деструктивност” Ерих Фром търси
отговор на проблема: „Кои фактори благоприятстват развитието на
садизма?”. По общо формулирано неговото изследване се основава на
теорията на психоанализата. Според него ” няма проста връзка между
околната среда и характера” защото характера се определя от
индивидуални фактори като конституционално дадените
предразположения, изключителните събития в живота на индивида и
особеностите на семейния живот. Важно е да знаем къде е мястото в
обществената система на индивидът и неговото семейство. Да разберем
какъв е бил духът на тази система и защо определени черти от характера
на човека са така трайни и дълбоко заложени. Фром обръща специално
внимание на семейството и стилът на възпитание. Страхът на детето от
„терористично наказание”, което не се фиксира върху определено лошо
поведение, а е част от авторитарен или свръхпротективен стил на
възпитание, може да стане господстващ поведенчески мотив в зависимост
от неговия темперамент. Детето толкова пъти предава своята идентичност
от страх, че накрая губи себе си. Самооценката и самоуважението му както
и усещането за цялостност бавно и необратимо се разбиват и обезсилват в
родителските изисквания или протекции. ако атмосферата в семейството е
студена емоционално, еднообразна и лишена от радост „детето замръзва” в
състояние на психическа оскъдица/Фром,2003:327-329/.
Асоциалния пример на родителите и социално неприемливите
условия на живот са предпоставки за девиантна предистория на детето.
Неадекватната самооценка често е следствие на грешен родителски стил на
възпитание. Личностните ориентири, които лежат в основата на
самоутвраждаването, стремежите и ценностите са определени от
доминиращия в семейството родителски стил на възпитание. Заложените в
него образци, отношения и идеали остават образци за възрастния човек
/Кардашева, 2008:141/
Адлер разглежда стремежът към превъзходство в естествена връзка
с чувството за малоценност – две страни на един и същ психически
феномен. Деца, които са получавали адекватна подкрепа, не са били
ограничавани в стремежа от родителско възпитание насочват стремежа си
за превъзходство в посока на полезните готовности. Когато обаче този
стремеж показва подозрително твърдоглавие, което не се санкционира
адекватно от родителите, а се приема за добродетел, развитието на детето
се ощетява от прекалената амбициозност. /Адлер,1998:13-29/.
Самооценката се завишава неадекватно. Появяват се чувства на завист и
ревност към успеха на другите, честа загуба на самообладание,
несигурност, тревожност. Адмирирането на прекалена амбициозност
подкопава доверието на юношата в самия него. Той зачита само признатия
от другите успех. Постепенно стремежът към превъзходство се превръща в
социално отрицание, а то резултира в асоциални прояви. Бягства от
училище, конфликтност в отношенията с връстниците. Ако родителският
стил на възпитание реагира на тези прояви с обиди и предричания за
мрачно бъдеще порасналото дете губи преценка за аналитична стойност и
се счита за неспособно да коригира грешките си. Започва да нарушава
обществените порядки, обръща се към безполезната страна на живота.
Така една асоциална проява води след себе си друга.
Юношите формират занижена самооценка при авторитарен
родителски стил на възпитание. В семейството се налага ригидно
придържане към правилата, цялата семейна власт и контрол е
съсредоточена в родителите. Децата са недоверчиви, относително
самостоятелни, често в лошо настроение и с агресивни прояви. Детето
получава чувство за значимост само при родителско одобрение. От него се
изискват уважение, послушание, подчинение. Ефектът е оформена
поведенческа позиция на противопоставяне. В периода на юношеството,
когато съпротивата срещу авторитети е най-силна се включват защитни
механизми, които целят да скрият гнева и враждебността от наложената
зависимост. Започват да лъжат, занижават самооценката си, нямат
мотивация за справяне с проблемите, липсва им самодисциплина и
самоконтрол. Юношите решават,че единственото печелившо поведение
минава през силата.Това дисфункционално убеждение е предпоставка за
агресивно поведение и асоциални прояви.
Ниската самооценка често е резултат и от свръхопека, която отнема
цялата автономност на детето. Тази свръхпротектираща родителска
стратегия създава юноша с комплекс за малоценност, неуверен и
неинициативен, трудно приспособим към промените.
Когато родителският стил се характеризира с ниски нива на
контрол и ниски нива на грижа, той неглижира емоционалните и социални
нужди на детето. „Депривацията може да бъде различна по форма и
тежест: от липса на достатъчно родителско обич в семейството; загуба на
един от двамата родители; отглеждане в различни видове детски заведения
до пълна социална изолация” /Бръчкова,2005:185/. Пренебрегва се нуждата
на детето от авторитет. Липсата на родителски поведенчески модел
превръща детето в раздразнителен, социално некомпетентен, импулсивен
юноша. Самооценката му се завишава неадекватно от очакването, че не е
нужно до прави усилие, за да задоволи желанията си го лишава от
умението да емпатира. Общуването с връстниците се влошава. Тази
нетърпеливост често преминава в асоциални постъпки, тъй като липсва
социална опитност и адаптивност.
Девиантното поведение е симптом, че юношеската криза отключена от
сексуалната сила, психичната и физическа енергия и търсеща
осъществяване извън рамките на семейството, не може да сублимира и се
претворява в постъпки противоречащи на установените правила. В този
период родителите могат да накарат децата си да се почувстват еднакво зле
и като ги малтретират, и ако изразяват категорична готовност за налагане
на сурови решения и дисциплинарни наказания. ”Когато биват изложени
на често насилие от страна на родителите, децата възприемат същия модел
на поведение и реагират агресивно спрямо братята и/или сестрите си и
връстниците си”/Иванов,2019:319/ Ако семейството не признава като
ценност социалната норма, която ограничава позволеното от
непозволеното, юношата няма как да възприеме социалната среда като
морална.
Социалните фактори за агресивността при юношите са свързани с:
дефицит на родителски контрол.Родителите на агресивните деца често
нямат никаква информация за ежедневните им занимания, приятелства,
проблеми /Patterson, 1998/. Ако съществува интерес той е в рамките на
негативен, родителски контрол – негативни забележки, мъмрене,
критикуване, наказания /Patterson, 2002 /. Този тип родителско отношение
действа като позитивна подкрепа на агресивното поведение /Бояджиева.Н.,
Митева П., 2008/;
Семейството свързва идентичността на родителите и децата и по
този начин предопределя живота им. То се структурира около индивиди
направили свободен социален и личен избор да продължат съвместно
съществуването си. В нашето общество структурата на семейството е
изключително разнообразна. Ценностите и нагласите на родителите по
отношение възпитанието на децата оказват влияние още от периода на
предродителстване. Възпитанието е процесът, чрез който родители и деца
общуват. Това с основание определя първостепенно значение на
родителския стил на грижа и контрол. Основният проблем за обществото
несъмнено са дългосрочните ефекти от подходите за възпитание, които
засягат поведението и развитието на децата във времето, способстват
изграждането на тяхната идентичност и социална адаптация. Асоциалното
поведение е част от погрешните родителски стратегии, които имат силата
да превърнат здраво дете в отчужден, тревожен и депресивен юноша,
търсещ себе си в една деструктивна, отхвърляща обществените норми
реалност, чието единствено преимущество е приемането на неговата
контра-идентичност.
Литература:
1. Адлер,А.(1998)Възпитание на децата:Здраве и щастие//Adler,A.
(1998) Vyzpitanie na detzata: Zdrave I shtastie
2. Балев, Ж. (2001) Родителски модели на поведение и дезадаптивно
психосоциално функциониране в юношеска възраст. Автореферат,
СУ „Св. Климент Охридски“// Balev,J.(2001)Roditelski modeli na
dezadaptivno psihosotzialno funktzionirane v yunosheska
vyzrast,Avtoreferat SU”Sv.Kliment Ohridski”
3. Бръчкова,М (2005) Социална и емоционална депривация и
влиянието и върху развитието на децата от 0 до 3-годишна възраст,
отглеждани и възпитавани в институция; Трудове на
ВТУ”Св.Св.Кирил и Методий”,Педагогически
факултет,Том10,кн.4,с.189// Brychkova,M.(2005)Sotzialna I
emotzionalna deprivatziya I vliyanieto I vyrhu razvitieto na detzata ot 0
do 3 godishna vyzrast otglejdani I vyzpitavani v institutziya; Trudove na
VTU “Sv.Sv.Kiril I Metodii”,Pedagogicheski
fakultet,Tom10,kn.4,str.189
4. Бояджиева, Н.,Митева,П. (2008) Гняв и агресивно поведение при
децата:М-8-М// Boyadjieva,N.Miteva,P.(2008)Gnyav I agresivno
povedenie pri detzata: M-8-M
5. Деларош,П.(2011) Проблемите на юношеството: Център за
психосоциална подкрепа// Delarosh,P.(2011) Problemite na
yunoshestvoto: Tzentyr za psihosotzialna podkrepa
6. Ериксън,Е.(1996)Идентичност,младост и криза:Рива// Eriksyn,E.
(1996) Identichnost,mladost I kriza:Riva
7. Иванов,И(2019) Родителски стилове и риск от насилие в периода
на ранното детско развитие; Психология,образование,актуальные и
приоритные направления исследований; Тверской государственый
университет,с.319// Ivanov,I.(2019) Roditelski stilove I risk ot nasilie v
perioda na rannoto detsko razvitie; Psihologoya, obrazovanie,aktualni
prioritetni napravleniya isledovanii;Tverskoi gosudarstvenoi
universitet,str.319
8. Кардашева,А.(2008) Психология за родители:Ковачев
прес//Kardasheva,A(2008) Psihologiya za roditeli: Kovachev pres
9. Стоянов,И.,Манолов,М.(2018) Психология на родителските
стилове в полето на жизнения смисъл: Университеско издателство
„Св.Св.Кирил и Методий”// Stoyanov,I.,Manolov,M.(2018)
Psihologiya na roditelskite stilove v poleto na jizneniya smisyl:
Universitetsko izdatelstvo”Sv.Sv.Kiril I Metodii”
10.Фром,Е.(2003) Анатомия на човешката деструктивност: Захарий
Стоянов// From,E.(2003) Anatomiya na choveshkata destruktivnost:
Zaharii Stoyanov
11. Barber et al. (1994). Associations between Parental Psychological and
Behavioral Control and Youth Internalized and Externalized Behaviors,
Child Development; Aug94, 65 Issue 4, p. 1120– 1136.
12. Richard E. Tremblay, Daniel S. Nagin, Jean R. Séguin, Mark
Zoccolillo, Philip D. Zelazo, Michel Boivin, Daniel Pérusse and Christa
Japel; Physical Aggression During Early Childhood: Trajectories and
Predictors; Pediatrics July 2004, 114 (1) e43-e50; DOI:
https://doi.org/10.1542/peds.114.1.e43
13. Petersen, A.C., Compas, B.E., Brooks-Gunn, J., Stemmler, M., Ey, S.,
Grant, K.E. (1993). Depression during adolescence. American
Psychologist, 48, 155-168.
14. Peterson, J., Freedenthal, S., Sheldon, C., & Andersen, R. (2008).
Nonsuicidal self-injury in adolescents. Psychiatry, 5(11), 20–26.