Любов…

Здравей, бабо, надявам се да си добре. Нямаш никаква представа, че бих направила

всичко, за да мога да ти се обадя, да ти кажа за новата ми шестица, да ти покажа
новата ми прическа, или да те попитам какво да си направя за обяд. Искам да дойда
до къщата в Перник, да те видя и да те гушна и ти да извикаш “Слънчицееее!!!”,
“Шокииии”, докато режеш доматите, краставиците и лука за салатата, да налееш
купичка с вода за Шоки и да отидеш да доизпържиш кюфтетата на терасата, да
посетелеш чистата покривка и да седнем да обядваме. След като обядваме, да кажа:
“Моля те да ми помогнеш с няколко задачи по математика и физика.”
Обичам всяко едно нещо свързано с теб, плитките, които ми плетеше, летните сутрини,
в които аз те извиквах от горния етаж на къщата и ти идваше да ме гушнеш и цункаш и
да ме попиташ дали искам пържени филийки, палачинки или мекици за закуска,
когато излизахме да разнасяме продукти на различни баби, аз мразех, когато искаха
да ме прегръщат. Обичах, когато ме взимаше от училище и винаги ми носеше ужасно
тежката раница, купуваше ми сандвич и го ядох в една градинка. Обичам това, че ти
беше единствения човек, който можеше да ме мотивира и да ми помогне да реша
задачите си по математика. Никога няма да забравя Новата година, на която заспах в
22:00, ти ме събуди в 00:00, за да си пожелая желание и аз те набих и ти казах да ме
оставиш да спя. Помня, когато гледахме турските сериали и аз никога не знаех какво се
случва и ти ми обесняваше целия сериал. Дори помня как ти пуснах “Дяволът носи
прада”, беше на английски със субтитри (не можах да го намеря на български) и ти го
хареса страшно много. Помня как те беше страх от Шоки в началото, а в последните ти
дни я гушкаше, галеше и я целуваше. (Тя все още те търси, когато ходим на гости на
дядо.) Ти обеща да ме заведеш в Париж, но не успя… Ами, ето, че аз преди няколко
дни се върнах и сбъднах една от най-големите си мечти, мислех си за теб през цялото
време и даже ти пуснах специална бележчица в Сена и ядох много макарони и за теб.
Помня как винаги следобед, правеше твоето кафе със съвсем малко мляко, за мен чай
или топло мляко и ядохме бисквити “Детска закуска”. Помня как съм ревала за теб,
когато отиваше на гости за повече от седмица в Холандия при леля, да гледаш Дерек и
Люкас, как винаги ми носеше подаръци от там, тетрадки, папки, лепящи се листчета,
медени бисквити и всичко друго, което бях поискала. Помня как заедно умолявахме
дядо да си смени хавлията, защото е толкова стара и изтъркана. Помня как се радваше
на рисунките и картичките, които ти правех за всички празници.
Няма да забравя последният път, в който те видях, дойдох при теб с болницата, с Миа,
донесох ти домашно направена доматена супа от доматите на дядо и пресен хляб, бях
облечена с дълга рокля и ти ми каза, че съм най-красивото момиче на света и имам
най-добрата майка и, че въпреки, че понякога се държи лошо, ме обича най-много на
този свят. Дори не ми беше минало през ума, че това е последният път, в който ще те
докосна, но съм щастлива, че те гушнах много силно и ти казах колко много те обичам.
Бабо, ти си светлината в моя живот, благодаря ти, че беше до мен 16 години, във всеки
един момент! Знам, че въпреки те няма на Земята вече, ти, там, някъде отгоре ме
виждаш и се грижиш за мен и до последния ми дъх ще си с мен и ще ме подкрепяш!

Обичам те, бабо!