„Да се завърнеш…“

Димчо Дебелянов

I. Авторът
1. Житейски път
- роден на 28 март 1887 г. в град Копривщица
- псевдоними: Аз, Амер, Субалтьор, Тафт Шприц, Ястреб, Amer, Frau, Sorge,
А-р…
- загубва баща си, докато е на деветгодишна възраст
- учи в Пловдив, след това в София
- занимава се с чиновническа дейност
- записва се в Софийския университет, където слуша лекции по право и
литература
- по време на Балканската война е мобилизиран в 22-ри Тракийски пехотен
полк
- по-късно получава чин подпоручик
- включва се в Първата световна война, където е командир на рота
- умира на фронта - 2 октомври 1916 г.

2. Творчески път
- първо публикувано стихотворение: „Кристална нощ. Стоя под гранките…“
- преди Първата световна война публикува хумористични и сатирични творби;
- сътрудничи на множество периодични издания
- в ранните му творби несъмнено присъства и се усеща влиянието на Пенчо
Славейков и Пейо Яворов
- изгражда собствен стил - стремежът към вътрешна хармония на Славейков и
драматизмът на Яворов биват частично запазени и някак претворени в
Дебеляновата поетическа система;
- „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам“ - първата антология
на българската поезия; издадена е съвместно с Димитър Подвързачов
- докато е на фронта пише стихове, шест от които са достигнали до нас
- приживе не издава своя книга - това правят неговите приятели след смъртта
му;
3. Периоди в Дебеляновото творчество
А) Ранна поезия - творби с подчертан импресивен характер:
- любовта и любимата
- блян, идеал, спомен
 - природата като израз на човешките изживявания
- мотивът за самотата и смъртта
Б) Зряла поезия - елегични тонове и мотиви:
- основен проблем е Азът - другите
- изборът
- настоящето като антипод на идеала
- завръщането като пътуване към себе си, към корените, към вечното
- раздялата и безсилието
4. Символизмът в Дебеляновата лирика:
В Дебеляновата лирика присъстват характерни за символизма мотиви и образи
като:

- страданието на самотния и неразбран от тълпата човек във враждебното

пространство на града;
- скиталчеството на лирическия субект;
- безплодното търсене на духовна опора;
- внушението за неизживян живот, бездомност, безприютност, прокълнатост и
обреченост;
- раздвоението, непостижимата човешка хармония;
- трагичното разминаване между бляна и действителността;
- споменът за някогашното щастие и мрачното настояще;
- тъжното примирение на човека, безсилен да промени собствената си съдба;
5. Особености на Дебеляновата лирика
- изповеден характер - споделяне на съкровените копнежи, невъзможно е за
човека да се върне в изгубения рай на детството;
- психологическа
- субективно-елегична
- отличава се с лекота и музикалност на стиха

Основни образи в нея са:

- лирическият Аз - самотен, бездомен, печален странник, сирак, „разнолика

нестройна душа“ („Черна песен“)
- пътят - бродене, търсене на пристан, дистанциране от света, път без радост и
любов, мечта за завръщане
- градът - враждебен, скръбен, мрачен, бездушен
6. Фронтова лирика:
- бележи промяна в светоусещането на човека в Дебеляновата поезия
- като част от войнския колектив той превъзмогва раздвоението,
отчаянието и страха от смъртта
- войната е описана без патос, с разбиране и болка
- философско отношение към смъртта - пред нея всички са равни
II. Творбата
1. Творческа история
- публикувано в хумористичното списание „Смях“ през 1912 г.
- последното му завръщане в дома е било през август, същата година,
свидетелстват близки
- втора публикация - списание „Художествена култура“, 1914 г. - включено в
цикъла „Скрити вопли“
2. Композиционни и жанрови особености:
- творбата няма заглавие - тази функция е изпълнявана от първия стих;
творбата е известна и със заглавието „Скрити вопли“;
- текстът се състои от две строфи графично обособена поанта;
- последните два стиха се разглеждат отделно като влизащи във връзката теза-
антитеза;
- жанр - елегия; има изповеден характер.
3. Проблеми, идеи, конфликти:
- основният конфликт е в душата на лирическия говорител;
- драматизмът и раздвоението му са породени от несъответствието между
бляна и действителността;
- споменът - неосъщественият блян на модерния човек, желаещ, но неуспяващ
да се завърне в изгубения рай на детството;
- лирическият герой се усеща безпомощен, безнадежден, изгубил духовна
опора;
- основни мотиви, интерпретирани в творбата: библейският мотив за
завръщането на блудния син, скръбният блян за щастие, непостижимата
хармония;
- образите на майката и на родината се свързват с утехата, покоя, за които
героят копнее сред хаоса на битието;
- образът на природата: в съзвучие с драматичните преживявания на героя, тя
дарява желаните от него ласка и утеха;
- родното пространство: символ както на началото, така и на края;
- роля на поантата: поставя спомена в границите на невъзможното,
неосъществимото завръщане;
4. Художествени средства:
- метафори -
- метонимии - „бащина къща“
- инверсии - „стаята позната“,
- апосиопеза - „мамо, мамо…“
- епитети - „скръбни и нещастни“, „тихи пазви“, „тиха нощ“
- сравнение - „кат бреме хвърлил черната умора“