РАЗВИТИЕ НА

БИОМЕХАНИКАТА
 Биомеханика

Биомеханиката изучава механичното движение на биологичните

системи и използва принципите на механиката.
Механиката на движенията на човека е раздел от механиката,
която изучава целенасочените движения на човека.
Биомеханиката – е раздел от биологията, която изучава
механичните свойства на живите тъкани, органи и организма
като цяло, а така също и протичащите в тях механични явления
(при движение, дишане и др.).
 История на биомеханиката

20% 40% 60%

Аристотел
Аристотел Гален
Гален Леонардо
Леонардо да
да Винчи
Винчи
Анализ на движението на животните и За първи път дава описание
човека на човешката походка
 История на биомеханиката

Рефлексна
Рефлексна теория
теория
Декарт
Декарт
конкретен фактор на външната Начало
Начало на
на
среда, въздейства на органите за биомеханиката
чувствата (непроизволни движения). биомеханиката
Борели
Борели
обяснява дишането, движението на
Обосновка
Обосновка кръвта и работата на мускулите от
позицията на механиката.
Бернщайн
Бернщайн
дава теоретична обосновка на
процесите на управление на Прототип
Прототип на
на
движението циклографията
циклографията
Марей
Марей Първи прилага метода за нанасяне
на маркери на тялото на човека.
 История на биомеханиката
Анализиране на
движенията на Братя
Братя Вебер
Вебер
човека

За първи път изучават

Математическа
Математическа теория
теория масата, обемът и центърът
на масите на човешкото тяло
за
за движенията
движенията Браун
Браун ии
Фишер
Фишер
Тримерен математичен анализ на
Предлагат и метод за определяне на
походката на човека
масата на сегментите на тялото и неговия
Получени са данни за възрастовите обем, използвайки потапянето на тялото
изменения на на масите във вода.
 Предмет на биомеханиката

биомеханика
биомеханика

Предмет
Предмет Област
Област

Обект на изследвания на Биомеханиката на човека

биомеханиката са двигателните изучава също начините и
действия на човека като система условията за най - добро
от взаимно свързани движения и изпълнение на движението.
положения на тялото.
 Раздели на биомеханиката

изследва
изследва общите
общите
закономерности
закономерности на
на всички
всички
обща видове
видове двигателни
двигателни
действия
действия
биомеханика

частна изучава закономерностите

на движения, специфични
за физическите
упражнение, труд или
рехабилитация
 Задачи на биомеханиката

биомеханика
биомеханика

oбща
oбща задача
задача частна
частна задача
задача

❖ оценка на вече съществуващите действия; ❖ изучаване движенията на човека при

❖ оценка на ефективността на приложените извършване на двигателни действия;
сили за постигане на поставените цели; ❖ изучаване на резултатите от решенията на
двигателните задачи и условия, при които
❖ оценка на ефективността на методите за
се осъществяват;
изпълнение на изследваното движение;
 Раздели на биомеханиката

биомеханика

Теоретична
Теоретична Компютърна
Компютърна

● Прилага математична методология и ● Използва компютърното моделиране;

математичен апарат; ● Допълва теоретичната биомеханика с
● Изучава движението от позицията на
нови знания;
механиката, като се стреми да разкрие
характерните свойства, присъщи на една
или друга жива система;
 Модели в биомеханиката
движение
движение нана различни
различни
Използва
Използва ДУ
ДУ части
части на
на тялото
тялото

Създават
Създават се
се от
от
количествените
количествените наклон
наклон ии ротация
ротация на
на
резултати,
резултати, получени
получени гръбначните
гръбначните сегменти
сегменти
вв експерименти
експерименти моделиране

Използват анализира
анализира поведението
поведението
Използват
качествените на
на дадена
дадена протеза
протеза вв
качествените
особености човешкия
човешкия организъм
организъм
особености на
на
изучавания след
след операция
операция
изучавания обект
обект
 Биомеханика в медицината
Свързана с намиране на механичните
кръвообръщението
кръвообръщението свойства на съдовете и сърцето
01
01
Изучава процеса на съкращаване / разтягане
мускулите
мускулите на мускулите
02
02
Занимава с функциониране на ставите в
ставите
ставите
03
03 норма и патология

биомеханика
биомеханика травмата
травмата
Моделира уврежданията, счупванията,
04
04
натъртванията при различни травми

Разкрива механичните свойства на

Дихателна
Дихателна система
система белодробните тъкани, изучава процеса на
05
05 дишане
Определя механичните свойства на костната
Опорно-двигателен
Опорно-двигателен тъкан, изучава движението на човека в норма
06
06 апарат
апарат и патология, определя оптималния за всеки
конкретен случай начин на лечение
 Методи за изследване в клиничната биомеханика
Клинико-физиологични: калориметрия, електромиография, електроенцефалография

Соматометрични
Соматометрични Кинезиологични
Кинезиологични Клинико-физиологични

антропометрия
антропометрия електроподография
електроподография електромиография
електромиография
тензометрия
тензометрия
фотограметрия
фотограметрия Електроенцефалография
потенциометрия
потенциометрия
рентгенография
рентгенография ихнография
ихнография
 Соматометрия

Антропометрия
При клинично и биомеханичен преглед се използват методите на антропометрия
за получаване на информация за половите и възрастовите особености на изследваните, за
особеностите на строежа на опорно-двигателния апарат в норма и в патология, най-важна
информация за стойката. Измерва се ръстът на пациента - стоейки и в седнало положение,
дължината на крайниците, амплитудата на движение в големите стави, определя се масата
на тялото.
С помощта на отвес се получават проекциите върху хоризонталната плоскост на
осите на ставите на долните крайници и таза. Това дава възможност да се състави
представа за архитектониката на долните крайници при най-удобен стоеж, да се определи
стойността на завъртане на осите на ставите в проекцията на хоризонталната плоскост,
ъгълът на завъртане на стъпалата, разстоянието между вътрешните повърхности на
краката в различни нива и т.н.
 Соматометрия
Фотограметрия
Техниката на този метод е следната: предлага се изследваният да заеме
естествена, най-привичната и удобна поза. Пред изследвания се поставя кадрова рамка със
сантиметрови деления по хоризонталната и една от вертикалните страни. През средата на
рамката е прокарана нишка, която служи за отвес.
За графичния анализ се правят фотоснимки, на които измерват разстоянието в
сантиметри между предновръхните оси на таза, наклонът на таза, наклонът на бедрата по
анатомичните оси относно вертикалната ос, разстоянието между центровете на коленните
стави, наклонът на коленете по анатомичните оси, ъгълът на физиологичния валгус на
колената, разстоянието между центровете на опора на стъпалата.
Този метод дава възможност да се определят възрастовите особености на схемата на
опорно-двигателния апарат в норма и при различни патологични състояния.
 Соматометрия

Най-важната информация за геометрията на човешкото тяло, за

особеностите и нарушение на стойката може да се получи при
изследване със специалния метод на компютърна томография.
Този съвременен и точен метод позволява количествено с висока
точност да се определят координатите на всяка анатомична точка
на повърхността на тялото. Изследването е 1-2 минути. Затова този
метод успешно се прилага при масови изследвания.
 Кинезиологични методи

Циклографията е метод за изучаване на движението на човека с

последователно фотографиране (до 100 снимки в секунда) на
маркери или лампички, закрепени на движещи се части на тялото.
За първи път това фотографиране на фазите на движение е
предложено в 80-те години на ХІХв. от френския учен Е. Марей.
По-късно Н.А. Берщайн усъвършенства и модифицира
циклографията, като предлага кимоциклография – снимка на
придвижваща се лента.
 Кинезиологични методи
Кинематични схеми на потенциометрични
датчици за измерване на амплитудата на
движение в стави на долните крайници.
При електрични методи за регистрация на неелектричните
величини (каквито са кинематичните и динамичните съставки на
движението) в практиката на биомеханичните изследвания се прилага
измерване и регистрация на кинематичните съставки на движението с
линейни потенциометрични датчици от 2 типа: с входящя функция като
ъглово и линейно механично преместване.
Кинематични схеми на потенциометрични датчици за измерване на
амплитудата на движение в стави на долните крайници.
Изследването на динамичните слагаеми на движението е с
тензометрични методи. Като тензочувствителен елемент се използват
различни тензодатчици – например, датчици на налягане. Тензодатчиците
се прилагат за определяне на вертикалните компоненти на реакцията на
опора при ходене (ихнография) или за регистриране на стабилограми.