08 Преподаването и ученето като компоненти на обучението

Преподаването и ученето като компоненти на обучението. Представа за „предаване”

на нещо (например знания) се поставя в основата на научното понятие на преподаването като
съществен компонент на обучението. По същество преподаването означава да се учи другия
(ученика) как да се учи. Тази дейност се извършва от учителя и се изгража чрез дидактически
стратегии, които отразяват целите на обучението, образованието и възпитанието,
стимулирането на интересите на учениците, степенуването на дидактическите задачи,
съдържанието на ученето, оценяването на резултатите от обучението при доминираща
ръководна роля на преподаването. То цели да въвежда активно учениците в основните сфери
на човешкия опит въз основа на нуждите и изискванията на обществото, систематизирани и
обобщени в учебната документация. Ръководната роля на преподаването се обуславя от факта,
че учениците се развиват интензивно и се нуждаят от организирани и вече програмирани
дейности, за да се формират и развият способностите им съобразно обществените изисквания,
но и според възрастовите им възможности. Основни функции на преподаването са: 1)В
дейността на учителя се включват подборът и структурирането на учебното съдържание, чрез
която ученикът опознава действителността. 2)Фрмулират се целите на ученето и се мотивират
разновидностите на дейността на ученика в обучението, за да се формира готивност за участие.
3)Подбират се най-подходящите и ефективните методи и средства, с чиято помощ обучението
като цяло постига своите цели. 4)Предварително се планира и проектира общият процес на
обучението съобразно общите и конкретните му дидактически задачи. 5)Непосредствено се
оргнаизира и ръководи протичането на процеса на учене в образованието през различните му
фази, а на само протичането на самото преподаване.6)Насочват се наблюденията на
учениците, за да се формират научни представи и понятия за действителността. 7)Ръководи се
и се формира мисловната дейност и операции на учениците, за да могат да опознаят адекватно
действителността. 8)Формира се способността на учениците да опознават самостоятелно
действителността.

Други важни функции на преподаването се състоят в организирането на дейности,

които затвърждават предаставите и понятията, уменията и навиците. Формите за
затвърждаване могат да бъдат различни – нагледни, символни, словестни и др. Или във
подпомагане усвояването на преподаденото чрез опростяване, схематизиране и
систематизиране. Всяка от изброените по-горе функции доказва, че процеса на преподаване е
във неизменно взаимодействие със процеса на обучението и се разработва като съществена
част от технологията на обучението. Специфичните, значими задачи за процеца на
преподаване се свеждат до: разработка и възприемане на нов материал; допълнителна работа
в/у материала, свързана със затвърждаването му. Осн. ръководни и дидактически функции на
учителя в процеса н преподаването се свеждат до това, че учителят трябва да бъде:
1)организатор и ръководител в процеса на обучение; 2)важен източник на знания и умения;
3)главен помощник на учениците; 4)възпитател на учениците;5)контролиращ и оценяващ
резултатие от уч. дейност;

Aнализа и преценката на постигнатото играят важна роля в процеса на обучението и

при усвояването на знанията. Преподаването и очакването на учителя – ефектът на Пигмалион
– ефективността на преподаването зависи от възможността за преодоляване на учителските
очаквания. Компетентността на учителя в процеса на преподаване се изразява в това, той да
разработи и представи новото уч. съдържание, използвайки най-ефективния и улесняващ
метод за по-доброто му възприемане. Учителят трябва да е изключително наясно със всяка
08 Преподаването и ученето като компоненти на обучението

точка от съдържанието на материала и да може да отговори компетентно на всеки въпрос,

зададен от учениците. Учителят трябва да може да осигури такива задачи за самостоятелна
работа, които да са във пълна хармония със вече преподаденото и които да спомогнат
затвърждаването на новите знания. Дали учителските очаквания са постигнати може да се
провери в процеса на обучение непосредствено след или по време на преподаването на новия
материал като учителят препитва учениците като им задава разнообразни въпроси, сързани с
материала. Учителят трябва да стимулира учениците във участие в уч. дейност, трябва да
изслушва отговорите на зададените им въпроси като изчаква известно време ученикът да
помисли в/у въпроса.

Същност на ученето: то се определя като адаптация на индивидуалното поведение,

като изменение на поведението, личността и съзнанието и като целесъобразна дейност;
ободщено ученето може да се възприема като процес на адаптация, познание и развитие,
който прогресира чрез успешното осъществяане и достигане на опр. цели, насочени към
усвояването на нови знания. Обучението е единство от 2 дейности – преподаване и учене. Ето
защо трябва да насочим вниманието си към спецификата на ученето в условията на
обучението. Дидактиката не се занимава само с ученето като феномен, а учене в рамките на
обучение. Ученето като феномен се разгл. от науката психология. Ученето в условията на
обучението е целенасочен и рационално организиран процес за усвояване на знания, то
неизбежно трябва да съдържа елементи на задължителност, то е външно мотивирано. Ученето
в условията на обучението трябва да формира: 1)знания – информация; 2)интелектуални
умения; 3)когнитивни умения; 4)моторни умения; 5)нагласа; Това формално съдържание на
ученето би следвало да се поставя в основата на формирането на уч. цели (целите на
обучението). Видове учене: под видове учене се разбират равнищата на адаптация и
познавателно усъвършенстване, които определят разл. начини на взаимодействие м/у
факторите определящи ученето. В спец. литература са постулирани твърде много видове учене:
прецептивно, сетивно-моторно, инструментално, вербално, понятиино, учене не принципи и
правила, учене чрез откриване, творческо учене и т.н. Стратегиите за учене се формират чрез
стила на дейността, чрез начина, по който стават достъпни и се усвояват знанията, уменията и
навиците. Можем да даблюдаваме следните фази (етапи) на учене: Учене с 3 подетапа:
ситуация – стимул, възприемане, усвояване. Възпроизвеждане с 3 подетапа: запомняне,
актуализация, усъвършенстване.

Теории на ученето: Теоретичните концепции за ученето са значително по-разнообразни

от типологиите му.

1. Асоциативна теория – съвкупността от ученето от асоциациите м/у усещанията. По-голямо

значение имат действителните функции, а не умствените.

2. Бихевиоризъм – трябва да се изследва несъзнанието, а поведението на човека; анализ на

поведението;

3. Необихевиоризъм – лансира теорията за подкреплението, чрез което се доказва, че ученето

е по-успешно, когато завършва с успех. Три фази на ученето – готовност, упражнения, закон на
ефекта; осн. механизъм на ученето е проба – грашка.
08 Преподаването и ученето като компоненти на обучението

4. Гещалтизъм – предетът на ученето е проблемът, който трябва тотално да се оргнизиара и

разрешава. Ученето върви от цялото към частното.

5. Теория на псохологическото поле – Курт Левин - особено внимание се обръща на ефекта на

контекста т.е. актуалното поле;

6. Функционализъм - анализира умствените операции , за да се разкрие механизма на

функционирането му; Джон Дюи, Клапаред; операционализъм – не се усвояват нови знания, а
се фомират умения и се рашават проблеми – ситуации;

7. Теория за интериоризацията – психичното развитие е детерминирано от външни фактори.

Разглеждат се умствените способности във постоянно развитие. Развитието е строго стадиален
процес без преходи.

8. Теория на понятиините структури – ученето и преподаването са посредници м/у културата и

отделния човек;

9. Факторен подход – стреми се да обясни интелектуалния процес в ученето. Ученикът е

същество, което може да мисли творчески. Мисленето се състои от операции, съдържание и
продукт.

10. Културноисторическа теория – психиката и дейността се формират чрез използване на

оръдията на труда и като резултат се формират символите – речта, езика.

11. Диалектоматериалистически детерминизъм – мисленето започва с проблем, след това

намираме принципа на решението му и накрая решаваме проблема и усвояваме новото
съдържание. Пречупването на външните условия чрез вътрешните; ученето като човешка
дейност.