Бъгарската музика през Възраждането

През 50-те-70-те години на XIX век е осъществен напредък в музикалното дело. С

укрепването на бъгарската възрожденска нация и национаното самоосъзнавване
нараства ролята на народната песен. Г. Ръковски, Л. Каравелов, П.Р. Славейков
изучават и записват народни песни, а братя Димтър и Константин Миладинови издават
„Български народи песни от Македония“. Създаването на уч. хорове и оркестри
започва и се заражда градска и революционна песен. Песните на Добри Чинтулов,
Любен Каравелов, Стефан Стамболов придобиват особена известност, а през 1856 г. в
Шумен, Лом и Свищов е положено началото на читалищната дейност, кудето са били
организирани и първите концерти.

Добри Христов е роден във Варна на 14 декември

1875 г. На единайсет години той печели от
сурвакане на Нова година 12 гроша, с които си
купува малка флейта, на която 4 години се опитва
да свири репертоара на военния духов оркестър.
Като вижда големия интерес на Добри към
музиката, неговият съсед, известния поборник и
будител Отон Иванов Хаджидинчов по настояване
на своята съпруга Елисавета Отонова, подарява
цигулка на младия музикант. Творчеството на
Добри Христов е вградено в основите на
българската музикална култура. Той е автор на
едни от „най-ярките образци от новата българска
църковномузикална литература“, Литургиите на св.
Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по
Всенощно бдение (1935 – 1939).

1. „Стани, стани, юнак балкански“

2. „Вятър ечи, Балкан стене“
3. „Върви, народе възродени“
4. „Хубава си, моя горо“
5. „Боят настана“

Антонио Донков 8д клас №4