„Russkiy yazyk za rubezhom”, № 5, 2018

Г.М. Петрова
G.M. Pertova
galyapetro@abv.bg
д-р, доцент, Университет „Проф. д-р Асен Златаров”
Бургас, България

Именни предикативи, присъединяващи дателен експериентор в българския

език: семантика и синтаксис
Nominal predicatives selecting dative experiencer in Bulgarian language:
semantics and syntax

В работата се представя семантичната и синтактичната специфика на структури,

съдържащи безлично-предикативни думи и дателен експериентор. Предмет на изследване са
семантични групи несъгласуващи се дативно-предикативни конструкции, изразяващи трите
аспекта на психичната дейност – перцептивен, емотивен, когнитивен, както и тяхната базова
синтактична схема. Обект на внимание също така е наличието или липсата на корелативна
конструкция без дателна клитика, както и семантичните различия при корелатите.
Ключови думи: несъгласуващи се предикативи, дативно-предикативни конструкции.

The paper discusses the semantic and syntactic specificity of Bulgarian constructions with a
non-agreeing nominal predicative and a dative pronoun as an experiencer. Three semantic groups of
dative-predicative constructions expressing perceptive, emotive and cognitive state as well as their
basic structural models are presented. Special attention is paid to the presence of correlative
constructions without a dative clitic and to the respective semantic differences.
Key words: non-agreeing predicatives, dative-predicative constructions.

Своеобразието на предикативни структури в българския език със значение за

състояние и оценка, както и възможните задължителни пояснения с оглед изразяваното
значение – дателен експериентор и зависима пропозиция, не е било предмет на
специално проучване. В лингвистичните изследвания формалната и семантичната
специфика на тези конструкции се разглежда в контекста на проблема за безличните
изречения, и по-точно на тези с неглаголен предикатив [вж. 12: 423–432, 11: 85–87, 7:
291–295, 3: 93–92, 2, 5: 178–189, 6: 332–368]. Като неглаголни сказуеми се определят
съчетанията от глагол съм със свързваща функция (копула) или ставам (за изразяване
на инхоативност) и предикатив (именна част на сказуемото) като лексикална опора.
При двусъставни структури с именна група (NP) в подложна позиция като предикатив
се явяват различни по морфологичния си статус елементи – съществително име,
съгласуващо се с подлога прилагателно и числително име, местоимение. При празна
подложна позиция обаче субектно-предикатно съгласуване няма. Свързващият глагол е
в 3 л. ед.ч., а в ролята на предикатив се явяват безлично-предикативни думи на -о (-е)
(студено е, добре е) или неизменяемо по форма съществително име (време е).
В българската лингвистика безлично-предикативни думи на -о/-е не се приемат
за отделна част на речта („категория за състояние”) [вж. 8: 3–11], но липсва
единомислие за техния морфологичен статус. Някои езиковеди смятат, че това са
предикативни наречия [4: 199–205, 1: 38–53], а други – предикативни прилагателни в
ср.р. ед.ч. в състава на безлично именно сказуемо [9: 80, 179]. В такава форма
прилагателното се явява и тогава, когато подложната позиция е заета от изреченски
аргумент, т.е. от подчинено подложно изречение, което няма род [9: 80]. И при двете
1
„Russkiy yazyk za rubezhom”, № 5, 2018

структури всъщност става въпрос за липса на субектно-предикатно съгласуване като

тяхна отличителна характеристика [вж. 13: 45–63]. При съпоставка със структури с
явен подлог и съгласуващо се прилагателно (1а, 2а) се вижда, че явният подлог
контролира формата на предикативното прилагателно по род и число, както и формата
на копулата. В структури с безлично сказуемо (1б) или с изреченски аргумент в
подложна позиция (2б) няма съгласуване, при което предикативното прилагателно се
явява в ср.р. ед.ч., а копулата – в дефолтна форма за 3 л. ед.ч. Това означава, че формата
за среден род е показател за липсата на подлог изобщо (1б) или за липсата на
каноничен подлог (именна група) (2б):
(1) а. В момента тя (3 л. ед.ч. ж.р.) е много притеснена (ж.р. ед.ч.) б. От вчера ù
е много притеснено (ø).
(2) а. Решаването (ср.р. ед.ч.) на задачи ми е трудно (ср.р. ед.ч.) б. Трудно (ø)
ми е да решавам задачи.
Друга характеристика на несъгласуващите се предикативни структури в
българския език е наличието или липсата на дателно допълнение (т.е. на кратка дателна
местоименна форма). Част от конструкциите не присъединяват дателно допълнение, за
друга част то е задължително, а при трета част са възможни варианти със или без
клитичен елемент. Важно е, че наличието на дателно допълнение е задължително за
изразяването на вътрешно състояние (физиологично или психично) на конкретен
одушевен субект, т.е. това е инвариантното значение на несъгласуващите се дативно-
предикативни конструкции [13: 49, 14: 22, 15: 48]. В семантичен план ролята на
аргумента, представящ носителя на състоянието, изразен с дателната клитика, е
експериентор – този, който изпитва, изживява съответното състояние [9: 69, 4, 10].
Експериентор обаче е название на обща семантична релация, отнасяща към
субект на психична дейност изобщо. Тя се свързва най-общо с отразяване на
действителността във вид на усещания, възприятия, чувства, мисли и т.н., т.е. с всичко,
което е функция на нервната система, на мозъка. Това от своя страна обуславя
рестрикцията за одушевеност на аргумента, представящ усещащия, възприемащия със
сетивата си, чувстващия, мислещия и т.н.
Три са аспектите на психичната дейност – перцептивна, емоционална и
когнитивна. Перцепцията е свързана с въздействие върху сетивните органи на външни
или вътрешни фактори (стимули). Резултат от това са различни по вид усещания за
физиологичното състояние на организма или за неговите потребности, както и
усещания или възприятия във връзка с въздействието на околната среда. Налице е
участник в ролята на сетивно усещащ или възприемащ. Вторият аспект на психичната
дейност има отношение към различни емоционални преживявания и състояния. Налице
е изпитващ чувства от различно естество. Третият аспект на психичната дейност е
когнитивният. Той е свързан с дейността на ума, т.е. с опосредственото познание за
действителността. Менталната дейност включва най-общо познанието, разбирането,
изказването на мнение, преценка, правенето на умозаключения и т.н. Налице е знаещ,
мислещ, преценяващ.
Въз основа на представените аспекти на психичната дейност се очертават три
основни експериентни разновидности (или суброли), които от своя страна при
конкретните предикати и съответните им ситуативни употреби подлежат на семантична
диференциация [10: 116–159]. Тези три суброли и свързаните с тях типови ситуации
като сфера на употреба са база за проследяване онтологията на дативно-
предикативните конструкции, както и за ориентиране към съответните семантични
класове предикативи съобразно потенциала им да ги означават.
Към първата група се отнасят дативно-предикативни структури, при които
дателното допълнение представя субекта на сетивно мотивирано състояние.
2
„Russkiy yazyk za rubezhom”, № 5, 2018

Една от разновидностите е свързана с усещането за физиологичното състояние

на организма, което може да бъде обусловено от въздействието на вътрешни или
външни за организма фактори.
Усещането за общото физиологично състояние на организма може да бъде добро
или недобро – лошо ми е, зле ми е, уморено ми е, добре ми е, леко ми е. Ако причината е
известна, тя може да бъде уточнена чрез незадължителни разширения (адюнкти) (3а),
включително и чрез подчинено обстоятелствено изречение за причина (3б):
(3) а. Лошо ми е от горещината б. Лошо ми стана, защото е много горещо.
Усещане, свързано с траен дискомфорт в определена част на тялото, се означава
с конструкциите тежко ми е на стомаха, гадно ми е на стомаха. Тук се отнасят и
устойчиви усещания за наличието или липсата на органична потребност от поемането
на храна или течност – гладно ми е, жадно ми е, сито ми е.
Друга разновидност на сетивно мотивираното състояние представлява
наличието на относително устойчиви вкусови усещания, предполагащи уточняване на
мястото, където са съответните рецептори. Възможно е и уточняване на сетивния
стимул (с предложна група или с подчинено обстоятелствено изречение за причина) –
горчиво ми е (в устата/от лекарството), кисело ми е (от лимона), солено ми е (в
устата/ защото глътнах морска вода), сладко ми е (от шоколада).
За означаване на вкусов дискомфорт или преживяване на приятност се използват
структури като неприятно ми е, гадно ми е, противно ми е, отвратително ми е, вкусно
ми е. Присъединяването на подчинени обстоятелствени изречения е свързано с
уточняване на ситуацията, обуславяща появата или наличието на сетивно усещане:
(4) Гадно ми беше, докато ядях насекомите, но такова беше условието на
състезанието.
Конструкциите могат да присъединяват и подчинено подложно изречение
(корелат „това”):
(5) Гадно ми е [това] да ям сирене.
Особеното при тези употреби е в това, че подчиненото подложно изречение
означава неактуална ситуация, която чрез главното изречение се оценява като
несъответстваща на вкусовите предпочитания на перцептивния субект. Това означава,
че тук става въпрос не за сетивно мотивирано състояние, а за своеобразна перцептивна
оценка на референтен субект, което от своя страна изисква експлициране на
оценяваното сетивно преживяване чрез подложно изречение.
Друг вид сетивно мотивирано преживяване е трайното усещане за болка с
възможно уточняване на причиняващия фактор – болезнено ми е (от дренажа).
С усещане за физически комфорт или дискомфорт са свързани конструкциите
(не)удобно ми е (на този стол), тясно ми е (тук), широко ми е, просторно ми е (в новия
апартамент), тежко ми е (докато нося раницата), трудно ми е (докато изкачвам
стълбите) и др. При част от структурите са включени локативни уточнения, а при
друга част – подчинени обстоятелствени изречения, представящи актуалната ситуация,
която се явява причина за наличието или появата на съответното перцептивно
състояние.
Към тази група се отнасят и дативно-предикативни структури, с които се
означават субективни сетивни усещания, свързани с въздействието на околната среда –
температура, влажност и т.н. Уточняването ù често става чрез употребата на
адвербиални изрази – студено ми е (тук), горещо ми е, топло ми е, хладно ми е (на
терасата), задушно ми е (в стаята), влажно ми е (на тревата). Възможни са и
разширения с подчинени обстоятелствени изречения – Стана ми хладно, докато стоях
на терасата. Срещат се и употреби за локализиране на усещането в съответната част
на тялото – студено ми е на краката/на ръцете/на главата.
3
„Russkiy yazyk za rubezhom”, № 5, 2018

В тази група част от дативно-предикативните конструкции нямат съответстваща

им конструкция без дателна клитика – *солено е, *кисело е, *жадно е, *гладно е, *сито
е, *уморено е и др. Това се дължи на субективната обусловеност на тези усещания и
невъзможността да се представят като общовалидни (т.е. с арбитрарна интерпретация).
Изключение правят конструкциите горчиво ми е – горчиво е, сладко ми е – сладко е, но
само като преосмислени за означаване на емоционално състояние. Останалите
конструкции имат корелат без дателна клитика, но ефектът от липсата ù е различен.
При част от тях това води до промяна в значението, което от своя страна ги отнася в
друга таксономична група – за обща положителна или отрицателна оценка на някакво
състояние (6) или препоръка за определен вид действие (7), означени с подчинено
подложно изречение:
(6) а. Добре е [това], че двамата се сдобриха б. Лошо е да се лъже в. Не е добре,
че продължаваш да пушиш.
(7) При масаж е добре човек да е напълно отпуснат.
При третата част от конструкциите не се наблюдава различие в семантиката. Тук
се отнасят конструкции, които позволяват представяне на дадено усещане като валидно
за когото и да е, включително и за говорещия, т.е. за означаване на генеричен, а не на
референтен семантичен субект, напр.:
(8) а. Болезнено е, когато ти вадят зъб (срв. Болезнено ми е, когато ми вадят
зъб) б. Противно е да се пият лекарства (срв. Противно ми е да пия лекарства).
Възможни са и случаи, при които употребата на дателна клитика е факултативна
поради подразбиране от контекста. Всъщност тук става въпрос за елипса на клитиката в
референтна ситуация:
(9) а. Стана (ми) студено. Прибирам се. б. Тук (ми) е задушно. Ще изляза навън.
В изречения с предикативи за означаване състоянието на околната среда се
срещат употреби, които имат характер на констативи без оглед на сетивен субект [14],
напр.:
(10) В България не е като в Куба, студено е (т.е. средните температури са
ниски).
Втората група обхваща конструкции, при които дателното допълнение
представя субект на емоционално състояние. То от своя страна може да бъде с
положителна или с отрицателна стойност.
С изразяване на положително емоционално състояние са свързани
конструкциите добре ми е, хубаво ми е, весело ми е, радостно ми е, драго ми е,
спокойно ми е, приятно ми е, забавно ми е, готино ми е (разг.) и т.н., както и леко ми е
(на душата) с преносна употреба и др. Конструкциите допускат присъединяване на
подчинено обстоятелствено изречение за време (11) или за причина (12), но те не се
изискват от значението на дативно-предикативната конструкция:
(11) а. Хубаво ми е, когато слушам стари хитове б. Като се извиниш, ще ти
стане по-леко.
(12) а. Радостно ми е [от това], че/защото станахме шампиони б. Стана ми
приятно [от това], че не ме е забравил.
Някои от конструкциите присъединяват подчинено подложно изречение:
(13) Приятно ми е [това] да слушам стари хитове.
Различната съчетаемост на дативно-предикативните структури се дължи на
различната роля на подчиненото изречение (обстоятелствено или подложно) по
отношение семантиката на главното изречение. В (11) с главното изречение се означава
наличие или поява на емоционално състояние, което се актуализира винаги при
определена ситуация (слушането на стари хитове) или във връзка с конкретен времеви
момент (изказването на извинение). Това дава основание да се направи обобщението,
4
„Russkiy yazyk za rubezhom”, № 5, 2018

че наличието или появата на актуално емоционално състояние се съчетава естествено с

времева конкретизация на обуславящото събитие (еднократно или повтарящо се) (11),
както и с конкретизация само на причиняващото събитие (12). Освен това в тези
изречения безпроблемна се явява замяната на съм със ставам, свързана с изразяването
на значение за наличие или поява на съответното състояние – Приятно ми е/става,
когато слушам стари хитове; Радостно ми е/стана, че победихме. В пример (13)
обаче с подчиненото подложно изречение се означава неактуална (т.е. нелокализирана
във времето) ситуация, която се оценява от референтния субект като приятна. Тук
следователно става въпрос не за субект на състояние, а за субект на емоционална
оценка. Като тест за това може да послужи невъзможната замяна на съм със ставам –
*Приятно ми става да слушам стари хитове.
Много по-голям е броят на състояния, отнасящи се до преживяване на чувства,
окачествявани най-общо като неприятни или като свързани с преживяване на психичен
дискомфорт – мъка, тъга, страдание, страх, вина, досада, отегчение, неудобство и т.н. С
означаването им са свързани конструкции като мъчно ми е, мъка ми е, болно ми е, жал
ми е, жално ми е, тъжно ми е, скръбно ми е, криво ми е, тъпо ми е (разг), неприятно
ми е, скучно ми е, досадно ми е, отегчително ми е, тягостно ми е, страшно ми е,
нервно ми е, неспокойно ми е, тревожно ми е, неприятно ми е, притеснено ми е,
обидно ми е, неудобно ми е, конфузно ми е, съвестно ми е и др. Тук се отнасят и
конструкции с преносна употреба – тежко ми е (на душата), болезнено ми е, горчиво
ми е, гнусно ми е, противно ми е и др.
При част от конструкциите е възможно разширение с предложен израз,
уточняващ обекта, дал основание за появата или наличието на емотивното състояние
(14а) или създаващ предпоставка за него (14б), или експлициращ причиняващия фактор
(14в):
(14) а. Мъчно ми е за децата б. С теб ми е спокойно в. Горчиво ми стана от
думите му.
Възможна е и употреба на адвербиални пояснения – за място (15а) и за време
(15б):
(15) а. Тук ми е скучно б. На празници ми е най-самотно.
Като незадължителни разширения се явяват и подчинени обстоятелствени
изречения за време (16а) и за причина (16б):
(16) а. Тъжно ми беше/стана, когато чух думите му б. Криво ми беше/стана,
защото ме излъга.
В тази група част от дативно-предикативните конструкции нямат корелат без
дателна клитика – *жал е, *криво е, *съвестно е, *драго е, *самотно е и др. Що се
отнася до останалите конструкции, липсата на дателна клитика има различен ефект
върху значението им. При част от тях отстраняването на дателния експериентор води
до семантична трансформация, отнасяща ги към друга таксономична група – за оценка
на някакво събитие, изразено с подчинено подложно изречение. Оценката може да се
отнася до някакво фактическо положение на нещата (съюз че) (17) или да бъде
основание за препоръка (съюз да) (18):
(17) а. Хубаво е, че медитираш всеки ден б. Радостно е, че младите се
завръщат в България.
(18) а. Хубаво е да медитираш всеки ден. б. Добре е да се уважават
възрастните.
При друга част от конструкциите неупотребата на дателния експериентор е
мотивирана от промяна в концептуализацията на ситуацията с оглед представянето ù
като генерична, т.е. с арбитрарна референция на семантичния субект:

5
„Russkiy yazyk za rubezhom”, № 5, 2018

(19) Досадно е да общуваш/да се общува със самовлюбени хора (досадно е за

когото и да е), срв. Досадно ми е да общувам със самовлюбени хора (досадно е за
говорещия).
Що се отнася до случаи като (20), налице е елипса на дателната клитика по
подразбиране:
(20) а. Весело (ни) е, когато децата са вкъщи.
Третата група обхваща предикативни структури с дателно допълнение,
представящо субекта на различна по вид когнитивна дейност.
Първата подгрупа е свързана със семантичен субект в ролята на знаещ,
разбиращ, на желаещ да получи информация или да разбере нещо. Тази експериентна
разновидност е функция от значението на предикативни конструкции като известно ми
е (=зная, имам информация), неизвестно ми е, ясно ми е (= разбирам, имам представа за
нещо), неясно ми е, непонятно ми е или необяснимо ми е (= не разбирам), чудно ми е и
странно ми е (= не разбирам напълно, недоумявам), интересно ми е (= искам да знам,
да разбера), безинтересно ми е. Конструкциите са двусъставни, защото изискват
изреченски артумент (подчинено подложно изречение) за представяне на събитието,
което е известно, разбираемо, предизвикващо интерес и т.н.:
(21) а. Сега ми е/стана ясно защо ме е излъгала б. Чудно ми е/стана откъде
намират още резервни части за тези автомобили.
Друга дативно-предикативна конструкция – съмнително ми е, отнася към субект
на преценка, основана на собствени умозаключения или информация, за истинността на
някакъв факт (22а) или за истинността на някакво твърдение (22б). Конструкцията
също е двусъставна, защото се изисква уточняване на събитието, което е обектът на
мисловната дейност:
(22) а. Съмнително ми е, че ръководството на ГЕРБ не знае б. Съмнително ми е
сладкото от орехи да помага в такива случаи.
Този семантичен модел е в основата на маргинални употреби за изтъкване на
лична преценка в разрез с друга, представена като обективна:
(23) Нелогично ми е защо правителството да е виновно, след като сделката е
частна.
Друга подгрупа дативно-предикативни структури е свързана с изразяването на
преценка за нечии умения, знания, способност, потребност от някакво действие. Това
включва различни по вид субективно обусловени затруднения, необходимост,
възможност или невъзможност да се направи нещо. Към тази разновидност се отнасят
конструкции като трудно ми е, мъчно ми е, лесно ми е, (не)възможно ми е, необходимо
ми е, нужно ми е и др. Конструкциите са двусъставни, а присъединяваното подчинено
изречение – подложно.:
(24) а. Трудно ми е да отговоря на въпроса Ви б. Необходимо ми е да помисля.
Като друга разновидност се очертават конструкции, при които чрез
присъединяването на дателно допълнение се означава преценка за субективната
значимост на нещо:
(25) Важно ми беше да защитя семейството си след отправените заплахи.
Към тази група спадат и вече споменатите конструкции за означаване на
перцептивна (5) или емоционална (13) оценка за нещо. Важно е, че означаването на
субективна оценка (перцептивна, емотивна, когнитивна), както и на субективно
мотивирана преценка за нещо се свързват с неактуална (т.е. нелокализирана във
времето) ситуация, експлицирана с подчинено подложно изречение (26а). За разлика от
нея вътрешното състояние (перцептивно, емотивно, когнитивно) се свързва с актуална
(локализирана във времето) ситуация [13: 49], показател за което е възможността за
замяна на съм със ставам (26б):
6
„Russkiy yazyk za rubezhom”, № 5, 2018

(26) а. Досадно ми е да разговарям с такива хора б. Досадно ми беше/стана,

докато разговаряхме.
Всички дативно-предикативни конструкции от тази група имат съответствие без
дателен експериентор. Отличително за значението им е това, че чрез отстраняването на
клитиката се елиминира субективната насоченост или обусловеност, при което
знаенето, разбирането или преценката за нещо се представят като обективни (27), като
общоизвестни (28) или като общовалидни (29). Това от своя страна означава, че става
въпрос за нереферентен, арбитрарен субект на ментална дейност:
(27) Странно е, че това съоръжение е успяло да се запази до наши дни.
(28) Известно е, че тези автомобили имат по-голям разход на гориво.
(29) Лесно е да развалиш, по-мъчно е да направиш.
Представените характеристики с несъгласуващи се номинални предикативи
позволяват да се направи обобщението, че те формират нулевоместни, едноместни и
двуместни структури. Това означава, че те управляват два типа зависимости,
комбиниращи се по различен начин – на дателен експериентор и на изреченски
аргумент в подложна позиция. Присъединяването на дателен експериентор е
задължително за изразяване на инвариантно значение за наличие или поява на психо-
физиологично състояние, субективно мотивирана оценка или преценка на референтен
одушевен субект. Присъединяването на зависима пропозиция е налице при употреби,
свързани с изразяването на когнитивно събитие.
Разновидностите при структури с несъгласуващи се предикативи в зависимост
от броя на конструктивните елементи може да бъдат представени в обобщен вид чрез
следните групи:
1. Предикативи, формиращи нулевоместна схема:
[Pred – ø – V Link]
От представените предикати тук се отнасят тези, които означават състояние на
околната среда, обикновено еднакво възприемаемо от всички. Конструкциите са
безлични, т.е. с празна подложна позиция (pro ex):
pro ex студено е, pro ex слънчево е
2. Предикати, формиращи едноместна схема
2.1. Конструкции с дателен експериентор:
[Pred – Pron DAT – V Link]
Тук се отнасят дативно-предикативни структури за означаване на сетивно
мотивирано или емоционално състояние на референтен одушевен субект.
Конструкциите са безлични (pro ex):
pro ex лошо ми е, pro ex тъжно ми е
2.2. Конструкции без дателен експериентор, но с изреченски аргумент (Р):
[Pred – ø – V Link] – Р
Тук се отнасят структури с оценъчно или прескриптивно значение. Зависимата
пропозиция заема подложната позиция (неканоничен подлог), а семантичният субект в
главното изречение е с арбитрарна референция (pro arb):
неприятно pro arb е [pro arb да се общува/да общуваш с такива хора]
лошо pro arb е, [pro че общува с такива хора]
3. Предикативи, формиращи дмуместна схема:
[Pred – Pron DAT – V Link] – Р
Тук се отнасят конструкции, присъединяващи дателен експериентор, отнасящ
към референтен когнитивен субект. Зависимата пропозиция заема подложната позиция.
Налице са следните възможности за отношението между явен дателен експериентор и
подлог в подчиненото изречение:
-дателното допълнение и подлогът в подчиненотоизречение са кореферентни:
7
„Russkiy yazyk za rubezhom”, № 5, 2018

неприятно ми1 е [pro1 да говоря за случилото се]

-дателното допълнение и подчиненият подлог имат различна референция:
неприятно ми1 е [pro2 да говориш за случилото се]
-дателното допълнение се съчетава с арбитрарен подчинен подлог:
неприятно ми е [pro arb да се говори за случилото се]
В заключение може да се каже, че несъгласуващите се номинални предикативни
конструкции в българския език, присъединяващи дателен експериентор, означават
наличие или поява на психо-физиологично състояние, субективно обусловена оценка
или преценка на референтен одушевен субект. Част от конструкциите, свързани с
когнитивния аспект на психичната дейност, присъединяват изреченски аргумент в
подложна позиция. Основно за дативно-предикативните конструкции е означаването на
актуално състояние, а хабитуалното (свързано със значение за повторителност и
обобщеност) е периферно. За корелативните им структури без дателен експериентор
основно се явява означаването на генерична ситуация, свързана с нереферентен
(арбитрарен) семантичен субект.

Литература
1. Атанасов А. Класификация на безличните предикати в съвременния
български език // Български език. 2015, № 3.
2. Георгиев И. Безличные предложения в русском и болгарском языках.
София, 1990.
3. Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис.
София, 1983.
4. Джонова М. Семантичната роля Експериенцер в изреченията с
предикативно наречие // Славистиката в началото на ХХІ век – традиции
и очаквания. София, 2004.
5. Иванова Е.Ю.,Градинарова А.А. Синтаксическая система болгарского
языка на фоне русского. М., 2015.
6. Иванова Е.Ю. Безличные предложения с обязательным местоименным
выражением экспериенцера в болгарском языке // Архитектура клаузы в
параметрических моделях. Синтаксис, информационная структура,
порядок слов / Под ред. А.В. Циммерлинга, Е.А. Лютиковой. М., 2016.
7. Маслов Ю.С. Граматика на българския език. София, 1982.
8. Норман Б.Ю. За някои типове безлични конструкции в съвременния
български език // Език и литература. 1988, № 6.
9. Пенчев Й. Български синтаксис. Управление и свързване. Пловдив, 1993.
10. Петрова Г. Семантични роли на кратките дателни местоимения. Бургас,
2006.
11. Попов К. Съвременен български език. Синтаксис. София, 1979.
12. Рожновская М.Г. Безличные предложения в современном болгарском
литературном языке // Вопросы грамматики болгарского литературного
языка / Под ред. С.Б. Бернштейна. М. 1959.
13. Циммерлинг А.В. Есть ли согласование? Гипотеза Поспелова и
конкуренция предикативов и согласуемых прилагательных в русском
языке // Типология морфосинтаксических параметров. Вып. 4. Материалы
международной конференции „Типолотия морфосинтаксических
параметров 2017” / Под ред. Е.А. Лютиковой, А.В. Циммерлинга. М.
2017.
14. Циммерлинг А.В. Внутри и снаружи. К типологии предикатов состояния
// логический анализ языка. Человек в интерьере. Внутринная и внешняя
8
„Russkiy yazyk za rubezhom”, № 5, 2018

жизнь человека в языке / Под ред. Н.Д. Арутюновой, С.Ю. Бочарева, М.Л.
Ковшовой, Т.Е. Янкова. 2017.
15. Циммерлинг А.В. Предикативы и предикаты состояния в русском языке //
Slavistična revija. 2018, № 1.

Петрова Галина Михайлова

+359 889 11 02 58