Магистърска програма Иновации в обучението по история в средните

училища, широк профил, II курс, редовно обучение, специалност БЕИ

Дисциплина: Историческа география на Средиземноморието.
Преподавател: гл.ас. дин Мартин Гюзелев

Описания на днешната българска част на Евксинския Понт (Черно море) – по

данни на историческата география и картография –

Продължение

Периодос на Псевдо-Скимнос

Периегезите, респективно периодосите, както показва самото им наименование,

са сухопътни географски описания. Тяхното начало е поставено към 6 в.пр.Хр. в Йония.
Сред най-изтъкнатите автори на периодоси е Хекатей от Милет и оттогава до края на
античната епоха той си остава един от основните образци на подражание.

Към края на 2-ри век пр.Хр. се появява едно произведение в мерена реч –
комичен триметър в ямби – периодос (сухопътно описание) на целия свят по
определение на анонимния си автор. Всъщност недоразуменията за авторството, което
се отдава по традиция на географа Скимнос от Хиос (2 в.пр.Хр.), произтичат от
недостигналата втора част от описанието на земята, където по правило в края на
съответния труд са се поставяли имената на авторите и заглавията на техните
произведения. Съчинението е запазено във византийски препис от 12 век - в кодекс
Паризинус № 443, където липсва частта за Азия. През елинистическата епоха, по
блестящо хрумване на един от издателите – Карл Мюлер, такъв вид произведения са
били съставяни с цел по-добро запаметяване на учащите за школски цели и поради това
са получавали стихотворна обработка.

Кога е съставена периегезата? Още във встъплението си на своята творба

авторът се обръща към царя на Битинското царство Никомед. Проблемът е, че с това
име познаваме няколко от царете на Битиния, управлявали от втората половина на 2-ри
век до първата четвърт на 1-ви век пр.Хр и то последователно. Според мненията на
повечето съвременни изследователи това вероятно е Никомед III, царувал от
последната четвърт на 2-ри век до първото десетилетие на 1-ви век. За да покаже
начетеност пред своя меценат, авторът изброява някои от най-видните представители
на елинската историография, описателната география и точните науки. Конкретно за
Тракия и черноморското крайбрежие той изтъква научния принос на Деметрий от
Калатис от 3-ти век, както и общопризнати авторитети като историците Херодот и
Ефор, а и географи като Ератостен. За някои по-специфични сведения е ползвал по
всяка вероятност труда на Полемон от Илион – „За основаването на градовете“ и
научния труд „За пристанищата“ на адмирала на Птолемей II Филаделф – Тимостен от
Родос. Ценното в случая е, че са запазени известия от произведенията на по-горе
споменатите автори, които са оцелели до нас в незначителни фрагменти.

Описанието на земята започва по традиция от бреговете на крайния запад –

европейската страна на Херкулесовите стълбове – Иберия, после Галия, Италия,
Сицилия и островите, Адриатическото крайбрежие, континентална Елада,
архипелазите, егейското крайбрежие, проливите – Хелеспонт и Боспор. Тракийското
черноморско крайбрежие попада в последната оцеляла част от стихотворната творба и
то не изцяло, а именно до крейбрежието на Хемус. Оттам насетне периодоса е
възстановен по сведенията на достигналия до нас Анонимен периплус на Черно море от
5-ти век (за който ще говорим по-късно), като стихотворната форма е версифицирана
първоначално от Лукас Холстен и в крайна сметка от Карл Мюлер.

Какво съдържа описанието на Тракия и нейните брегове? Още в началото

авторът прави списък на нещата, към които смята да насочи вниманието на
слушателите. В случая с Тракия обаче това са изключително елинските реалии и по-
специално апойкиите по крайбрежието, с данни за тяхната митична етимология,
основаване и понякога изтъкнати техни граждани. Траките се споменават за пръв път в
ст. 632 като населяващи планинските области над Тасос до река Истър (Дунав). Следва
описание на останалото егейско крайбрежие, река Нестос (Места), градовете Абдера и
Маронeя, „където по-рано живеели киконите от Исмар“. Любопитна е версията за
Самотраки, в която първоначално живеели троянци, но после по името на острова се
преименували в траки, което е много странна етиология, несрещана на друго място в
литературата. След това обстойно и подобаващо е описан Тракийския Херсонес. Зад
Херсонес, според Псевдо-Скимнос, се простирала Тракия, като са изброени градовете
по Мраморно море – Перинт, Селимбрия и Бизантион. За Понта авторът признава, че се
опира на Деметрий от Калатис, но тук единствено тракийската Астика може пряко да се
свърже конкретно с тракийските топоними. Понтийските апойкии са изброени с
годините на тяхното основаване, синхронизирани с царе от медийската, персийската,
лидийската и македонската история, както и със съпътстващите исторически събития.
За траки (кробизи) говори оттам, откъдето те са били известни на неговия източник
Деметрий от Калатис, а именно от града Одесос, като вече околностите на град Томи
били населени със скити. След това следва описание на Северозападния Понт и
островите Певке, както и остров Левке – на Ахил в качеството му на Понтарх (Владетел
на Понта). По-нататък описанието става доста разпокъсано, предвид изгубването на
тази част от текста.

Прави впечатление, че Периегезата/периодосът на Псевдо-Скимнос значително

се отличава по характера на данните си от другото достигнало до нас произведение –
Периплусът на Псевдо-Скилакс. Преди всичко информацията в него е значително по
обилна, както по отношение на местното население, така и в сведенията за елинските
апойкии. Откъдето може само да се съжалява, че творбите на понтийската
историография, география и наука не са достигнали до нас. Сведенията не отстъпват ни
най-малко на тези за останалата част от Европа и наистина щеше да бъде много добре
за съпоставка, ако описанието на Азия бе оцеляло. Причините за това не са само в
жанра на творбата, оставям настрана въпроса за трудностите при предаване на
информация в мерена реч, но авторът е успял да извлече и „вкара“ доста съпътстващи
данни. Друга важна причина е времето на написване на периегезата – късната
елинистическа епоха, когато голяма част от т.нар. обитаем свят е била вече известна и
рационалистически осмислена.

В повествованието липсват както страховитите истории и небивалици, така и

лаконичните, почти телеграфни изброявания на топоними, хидроними, ороними и
етноними. Периегезата на Псевдо-Скимнос просто отразява един голям, но все пак
известен на своите читатели/слушатели свят, в който имат смисъл широко застъпените
митологични истории и реални събития, за сметка на „страхотиите“ и лапидарния стил
от по-ранните епохи.

Превод на частта за Тракия по крайбрежието на Мраморно и Черно море:

Стих 630 - 810. … При Стримон,(река Струма) навътре в страната, лежи Берга6,
родина на Антифан, който е писал невероятни неща и смешни митически истории.
След Амфиполис идва Ойсиме, (приустието на река Вардар)който по-рано бил
тасоски град, после станал македонски и получил име от македонката Ематия.
(бъдещата област Македония) После е Неаполис(Симферопол) и остров Тасос,
обитаван едно време, както казват, от варвари, после от финикийци с Кадъм и Тасос,
които дошли от Азия. Островът получил от Тасос това име, което носи и сега.
Горната страна обитават траки, които се простират до понтийския Истър (Дунав).
Между приморските градове има един град Абдера, получил името си от Абдер,
който едно време го основал и после загинал, както се вижда, от смъртоносните за
чужденците коне на Диомеда. Теосците се заселили в този град, когато избягали в
персийско време. Отсам този град има една река с име Нестос(Места); а пък към
източната му част се простира езерото Бистонида(Порто Лагос или Буругьол),
получило името си от траките-бистони. Следва Маронея (градче в Северна Гърция)
, където, според разказите, по-рано живеели киконите от Исмар. Тоя град после
станал хиоска апойкия. Насреща лежи Самотраки, троянски остров, който има
смесени жители; някои казват, че по- рано в него имало троянци, когато именно
Електра, дъщеря на Атлант, родила Дардан и Язион; Язион извършил светотатство с
образа на Деметра и затова загинал, ударен от божи гръм; Дардан пък оставил ония
места и основал град в подножието на планина Ида, наречен по негово име Дардания.
(Ида –планина в М.Азия) А пък самотраките, които по род са троянци, преименувани
от място, гдето се заселили, в траки, поради благочестието си останали на това
място. Когато веднъж във време на глад им помогнали самосците, тогава те приели
няколко заселници от Самос. След Маронея (Марония –градче в сев. Гърция) се намира
град Енос,(град в северозап. Турция) чиито жители са еолийци от Мителене. С него е
свързан тракийският Херсонес, в който най-напред е град Кардия(Галиполски
полуостров, в северозападната му част), отначало основан от милетчани и
клазоменци, втори път от атиняни, когато именно Милтиад покорил херсонесците.
Съседен град е Лизимахия(на Галиполски полуостров в Турция, разположен е в
провлака, свързващ Тракийския Херсонес (Галиполски полуостров) с материка)), който
основал Лизимах и му дал своето име. После иде Лимне, милетска апойкия; по-
нататък град Алепеконес(Галиполски полуостров, в западната част), еолийска
апойкия; след това Елеус(Галиполски олуостров, в южната част), основател на
който се счита Форбас; после Сестос (при днешния форт Bigalı Kalesi на полуостров
Галиполи) на северния бряг на Хелеспонт )и Мадитос(Еджеабат, градче разположено
в източна Тракия, съвр.Турция, вилает Чанаккале), разположени при тясното място
на протока, основани от лесбосци; после Критоте (град на югоизточния бряг на
тракийския Херсонес, в северна посока от съвр. Град Гелиболу, Турция) и град
Пактия(разположен също на Галиполския полуостров), за които се казват, че и те
били основани от Милтиад. Зад Херсонес в Пропонтида се простира Тракия; там е
самоската апойкия Перинт(Мармара Ерейли ( стари названия  Перинт, Хераклея,
Ески Ерейлиси) е общински град във вилает  Текирдаа̀ (Родосто) в Мраморноморския
регион на Турция.); непосредствено след нея е Селимбрия, която основали мегарци,
преди да основат Бизантион.
След това идва Понтът, чието положение най-грижливо е проучил и описал, както
изглежда, Деметрий от Калатис.
Ще опишем местата му по ред. Близо до устието на Понта е бизантийската
местност, наречена Филия; след това се простира на седемстотин стадии един бряг
по име Салмидесос, твърде блатист, мъчно достъпен и без никакво пристанище,
много опасно за корабите място. Следва нос Тиниада с добро пристанище, който е
най-крайната точка на тракийската Астика; с него граничи град Аполония. Този град
основали милетчани, които дошли в тия места около петдесет години преди
царуването на Кир. Те именно основали от Йония най-много селища край Черно море,
което по-рано се наричало „негостоприемно”, поради нападения на варварите; те го
направили да добие прозвището „гостоприемно”. До подножието на планината,
която се нарича Хемус(Стара планина), има град на име Месамбрия(Несебър), съседен
на тракийската и гетската страна. Основали го калхедонци и мегарци във времето,
когато Дарий потеглил против скитите. Над него се издига твърде високата планина
Хемус, която е подобна на киликийския Тавър по височината си, а също и по
пространството си надлъж, понеже тя се простира от кробизите и границите на
Понта чак до адриатическите области. Одесос (Варна) основали милетчани във
времето, когато в Мидия царувал Астиаг. Около него живеят траките кробизи.
Дионисопол най-напред се наричал Круни поради близките извори. После, когато
морето изхвърлило в тия места една статуя на Дионис, получил, както казват,
новото си име Дионисополис. Тази страна в границите на кробизите и скитите се
обитава от смесени гърци, Бизоне... Някои казват, че това градче било селище на
варварите, а други – апойкия на Месамбрия. Калатис, апойкия на херакалейците, била
основана по заповед на оракула по времето, когато на македонския престол стъпил
Аминтас. Томи е апойкия на милетчани; наоколо живеят скити. Град Истрия е
получил името си от реката; той бил основан от милетчани във времето, когато
войската на варварите скити преминала в Азия, преследвайки кимерийците от
Боспора. Реката Истър, която слиза от западните краища, се влива в Пон с пет
устия, а една част от нея се отделя и се влива в Адриатическо море с две устия. Чак
до Келтика тя е добре позната, остава си еднаква и зиме и лете през цялото време;
през зимата се увеличава и пълни от дъждовете; а лете, понеже се увеличава, както
казват, от снега и топящите се ледове, тече пак със същото количество вода. Има и
острови, разположени в нея, много и големи по обем, както се казва, от които
разположеният между морето и устията (на реката) не е по-малък от Родос; името
му е Певка, поради многото ели, които растат там. Надясно срещу него е
разположен в морето островът на Ахил. Островът има много питомни птици, които
представят за посетителите свещена гледка. Оттам не може да се види никаква
земя, макар че той отстои от отсрещния бряг само на четиристотин стадия, както
пише Деметрий.
Това даде като насоки доцента:
"Пращам ви Периегезата на Псевдо-Скимнос. Нарочно не съм я снабдил с бележки. Бих
искал всеки от вас да потърси древните топоними (градове, области, географски обекти и
тн.) и да им постави днешните еквиваленти. Що се отнася до другите термини - тях ще ги
коментираме по-късно"