Университет “Проф.д-р.

Асен Златаров”

ФОН

КУРСОВА РАБОТА

ПО ТЕМА „Външен град на Плиска”

Изготвил: Росита Дойчева

Специалност: ИОИ,Фак.номер:141

Проверил: доц.д-р Д.Момчилов

гр. Бургас

2021г.
„Карел Шкорпил е този,който открива Плиска за българския народ и
наука” /Рашев,Р. Димитров,Я. БАН,2000,,10/. Той „търси историческото
селище ,от което произхождат развалините при Абоба”/Рашев,Р.
Димитров,Я. БАН,2000,,10/. В градоустройствено-демографско отношение
обособява „укрепена ханска резиденция-аул (т.нар. Вътрешен град) и
поясът от нейните селища-сателити(т.н.Външен град)” /Хенинг,Й. Дончева
-Петкова,Л. БАН, 1999, 24/. От Карел Шкорпил получаваме „описание на
външните белези вала и рова” /Рашев,Р. Димитров,Я. БАН,2000,19/.
Външният град на Плиска е обкръжен с вал и земен ров,пълен с вода. Има
форма на „неправилен четириъгълник” /Хенинг,Й. Дончева-Петкова,Л.
БАН,1999,16/,като по стените му имало проходи. Външно укрепление е
Плисковският ров,изпълняващ „три насоки”/ Рашев,Р. Димитров,Я.
БАН,2000,23/. Отводнителните ровове на външен град Плиска се намират в
североизточната част на Външния град по посока на заблатената
местност”Гьол ери” с напречен тухлен зид за намаляване скоростта или
задържане на водата при порои.

През Византийския период от 971-2г. е „слабо заселен”/ Хенинг,Й.

Дончева-Петкова,Л. БАН,1999,26/.Във Външният град по отделни махали,
живеели занаятчии и селяни. Къщите им били дървени жилища или
„полуземлянка”/ Рашев,Р. Димитров,Я. БАН,2000,103/ ,която бива с
правоъгълен или с кръгъл план.

Още в „първата половина на ΙΧв. жилищата с кръгъл план”/ Рашев,Р.

Димитров,Я. БАН,2000,106/ отмират.Строят се „двуделни вкопани
жилища..Типичната каменна пещ с огнище от големи камъни е изместена
от пещи,изградени от малки камъни и по-рядко от пещи,вкопани в една от
стените на жилището. Променят се и стените му-облицовките от дърво не
се правят,а в някои случаи се заменят с еднолицев каменен градеж.
Стълбовата конструкция се използва все по-рядко.” / Рашев,Р. Димитров,Я.
БАН,2000,107/. За тези с правоъгълен план е характерно средството за
отопление-каменна пещ и вкопана в пода стена пещ.До 864г. жилищата се
изграждали с облицовка от талпи,както е установено при жилище №10,но в
„края на ΙΧ и през Χв. е отпаднала”/ Рашев,Р. Димитров,Я.
БАН,2000,105/.В „Полуземлянките открити непосредствено източно и
северно от абсидите на Голямата базилика” / Рашев,Р. Димитров,Я.
БАН,2000,104/ до 860г. няма пещи вкопани в ями. Използвани са по-късно.
По времето на хан Омуртаг и хан Маламир „се разрастват селищата ,в
които живеело обикновеното население с уседнало стопанство.Някои
селища са били обиколени с дървени огради,следите от които наподобяват
траншеи;в тях се е влизало и излизало през дървени порти. Жилищата
представляват полуземлянки с каменни пещи,изградени в един от ъглите-
на нивото на пода или вкопани в него,рядко издълбани в здравия глинест
терен. Те са със скромен инвентар,свързан със земеделския бит,с
отглеждането на животни. В тях се откриват предимно глинени съдове.
Обитавани са от майстори: каменари, зидари, тухлари, железари, ювелири,
грънчари, косторези. Тяхно дело са каменните строежи,разнообразните по
форма съдове:гърнета,кани,амфоровидни стомни,паници. Техните ръце са
изчуквали мечове и саби ,върхове на копия и стрели,изковавали и отливали
са съдове и накити от мед,сребро и злато. Свидетелство за това са тънките
медни,понякога позлатени пръстени,както и многобройните глинени
поти,обикновенодостигнали до нас във фрагментиран вид,но с полепнали
по тях капки от злато и мед” /Хенинг,Й. Дончева-Петкова,Л. БАН,1999,12,/

Намерени са останки от съвсем примитивен начин на живот-каменно

огнище,рала,предмети от желязо,глина,дърво и кост. Това население се
занимавало предимно със земеделие и скотовъдство,както и със
занаяти,като железарство и грънчарство. По-значително строителство във
външния град се появява след приемане на християнството през 865г.
Открити са останки от землянки и дървени колиби от дървени пръти и
кал,както и някои занаятчийски работилници. след приемане на
християнството през 865г. се строят малки каменни църкви. . Особено
добре запазена е керамична работилница открита във близост до източния
вал,състояща се от пещи работилници и складово-жилищни помещения,с
размери 100 на 35 м.

Ситуирани сравнително равномерно в огромното пространство на Външния

град,селищата са отделени едно от друго с обширни незастроени
терени,ползвани за пасища и земеделска работа.

Открити са над 30 сгради от Външния град най-вече базилики,ранни

селища,комплекси и керамични работилници,пещи и могили. / Хенинг,Й.
Дончева-Петкова,Л. БАН,1999,19,/.

„Могилите са елемент от отбранителните съоръжения върху земления

насип”/ Рашев,Р. Димитров,Я. БАН,2000,26/ подпомагащи наблюдението и
ефективната отбрана. „Непосредствено около ханската резиденция
резиденция са издигнати три могили с възпоменателен характер,които
образуват своеобразна мемориална зона,а по течението на включената в
рамките на земленото укрепление река се разполага голям производствен
център за обработка на черни и цветни метали.”/ Хенинг,Й. Дончева-
Петкова,Л. БАН,1999,24/ .На територията на Външния град се появяват
имения(от типа т.н. обектZ)„които могат да се определят като жилищно-
стопански центрове на богати плисковски боляри,извършили
преразпределение на земята на бившия хански домен.”/ Хенинг,Й.
Дончева-Петкова,Л. БАН,1999,25/. Разположени в първоначалните дворове
паметници в Голямата базилика-„дворцовият комплекс на архиепископа,
първият български манастир,дидаскалията” и „т.н. плисковски тип скъсени
базилики... отбелязват съществуването на старите селища без промени,
фиксирайки техните нови култови средища.” /Хенинг,Й. Дончева-Петкова,
Л. БАН,1999,25/. „Проучват се могили ΧΧΧΙΙ и ΧΧΧΙΙΙ”/ Рашев,Р.
Димитров,Я. БАН,2000,11/. „ΧΧΧΙѴ” / Рашев,Р. Димитров,Я.
БАН,2000,12/.

Производството се извършвало в керамични работилници в занаятчийския

квартал,в манастира около Голямата базилика. Железарска работилница-
„железообработващ комплекс,разположен в южната част на крепостната
стена ”/ Рашев,Р. Димитров,Я. БАН,2000,89/ ,медникарска,стъкларска и
ковашки работилници.

Към керамикообработката, „производствени съоръжения свързани с това

производство са засвидетелствани в занаятчийския квартал...,в манастира
около Голямата базилика”/ Рашев,Р. Димитров,Я. БАН,2000,89/.

Там „е открито и складово помещение за съхранение на готовата

продукция от тухли”/ Рашев,Р. Димитров,Я. БАН,2000,89/.

Извършени са разкопки в северната половина от манастира,които

определят територията,като „ранно средновековно селище,чийто първи
период предшествува по време монументалните църковни и други сгради в
комплекса ” / Рашев Р., Ваклинов Ст., БАН,1981, 190/ . В манастирският
комплекс около Голямата базилика са проучени 5жилища : Жилище1-
„открито под подовата настилка в югоизточното помещение на
Архиепископския дворец”/ Рашев Р., Ваклинов Ст., БАН,1981, 190/
.Жилище2-вкопана полуземлянка източно от Жилище1. Жилище3- „в
пространстото между големия кладенец и баня2”/ Рашев Р., Ваклинов Ст.,
БАН,1981, 190/.Жилище5-„в североизточния ъгъл на манастира”/ Рашев Р.,
Ваклинов Ст., БАН,1981, 193,/.

Oткрити са „феодални имения, производствени квартали, манастирски и

търговски комплекси”/ Рашев, Р. Димитров,Я. БАН,2000,90/ ,определящи
Външния град,като административен военен,културен,религиозен център и
икономическо средище.

След установяването на архиепископската резиденция в Плиска „бил

построен обширен църковно манастирски ансамбъл”/ Рашев,Р. Димитров,
Я. БАН, 2000,87/. Княз Борис строи „Голямата базилика” / Хенинг,Й.
Дончева-Петкова,Л. БАН,1999,28,/. В нея са открити „моливдовули на
архиепископ Георги”/ Хенинг,Й. Дончева-Петкова,Л. БАН,1999,31,/ . Тя е
най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на
покръстването на българския народ. Построена е 875г. като ΙΧ-ΧΙв.
Изпълнява функциите на катедрален храм; княжеска,епископска и
манастирска църква;средище на духовно-религиозен живот. Оградена е с
над 4м. каменна стена със зъбери. Изградена върху „кръстовидна сграда” /
Рашев, Р. Димитров, Я. БАН, 2000, 12/ -мавзолей. Според хипотезата на
проф.Ст. Ваклинов, това са останки от непознат тип българско-езически
храм. Открита е от Карел Шкорпил , на мястото на селище Абоба.

Плановата схема е на класическа „трикорабна и едноабсидна базилика. На

запад притворът е бил флакиран от две иметрично разположени
кули” /Рашев,Р. Дончева-Петкова,Л. , БАН,1993,31/. Има атриум, почти
равен по големина на наоса, с колонади по дългите страни. Нартексът е
триделен, тесен и обхващащ цялата ширина на храма. Неговите
подразделения отговарят на потребностите на византийския дворцово-
църковен ритуал. Той е разделен от две редици колони на три части.
Олтарът е триделен, с три абсиди. Над протезиса и диаконикона вероятно
са се издигали кули.

Както размерите, така и елементите на плановата схема правят храма

класически пример за ранно средновековна базиликална църква. Някои от
проучвателите изказват мнение, че е една от седемте съборни църкви,
издигнати според хрониките от княз Борис І, след приемане на
християнството през 865 г. за официална религия в Българската държава.
В двора юго-западно от базиликата са открити некропол с гробове на
членове на монашеското братство,а пред аспите на базиликата светски
некропол с гробове на аристократи. В двора на север от резиденцията се
намират манастирските помещения. В центъра са кухня с трапезария. В
източното крило на двора монасите живеели в двуетажна сграда с 10
килии. В средата на двора се намирал голям манастирски кладенец до
кръстокупулната двойна баня с хипокауст.

„под основите на Голямата базилика”/ Рашев,Р. Димитров,Я. БАН,2000,12/

са намерени останки от кръстовидна сграда –ранно селище. „Изследван е
манастирът около нея около нея и е открит архиепископският дворец,две
бани,верижни постройки,от които едната с основание се определя като
дидаскалия,т.е училище и скрипторий за книжовна дейност. Във втория
северен двор са разчистени манастирски сгради-кухня,трапезария,
жилищни и стопански постройки.”/ Рашев,Р. Димитров, Я. БАН, 2000,12/

В „източния край на южната стена на”/ Рашев,Р. Дончева-Петкова,Л. ,

БАН,1993,27/ базиликата се намира кръщелна ,включваща четерилистен
тухлен басейн. ....Мартириум-„помещение,разположено в източния край на
северната стена на базиликата...симетрично на кръщелната.”/ Рашев,Р.
Дончева-Петкова,Л. , БАН,1993,28/.Строени допълнително във връзка с
покръстването се появяват „обширни дворове пред църквите,придобиващи
актуално значение за задоволяване нуждите на един новопокръстен
народ”/ Рашев,Р. Дончева-Петкова,Л. , БАН,1993,31/

За нуждите на обикновеното население били изградени „малки църковни

сгради,разположени в различни краища на Външния град”/ Рашев,Р.
Димитров,Я. БАН,2000,88/.

Около църковните сгради ,вече в населеното пространство,се появяват

християнски некрополи. –на изток от апсидата на Голямата базилика са
погребвани видни представители на аристокрацията на града,чиито
гробове образуват т.н. „светски некропол”. Сред тях правят впечтление
четирите каменни саркофази. Върху №3 вторично е използвана „надгробна
плоча с надпис на Турдачис” / Хенинг,Й. Дончева-Петкова,Л. БАН,1999,33/
или „с надписа на Отурдач” /Рашев,Р. Димитров,Я. БАН,2000,,11,/ на
Омуртаг. В саркофаг №4 в некропола източно от Голямата базилика са
открити „останки от кожа при краката на погребания” / Хенинг,Й.
Дончева-Петкова,Л. БАН,1999,32/ от кожени обувки и ботуши,два
колана,върху ленена и кожена основа,при които покривната плоча „е
одялана от мек варовик” /Рашев,Р. Димитров,Я. БАН,2000,52/ .Открити са
и златни и сребърни коланни украси. „Особено богат е гроб №27 ,от който
произлизат златни обеци,копчета,висулки и прекрасен пръстен,украсен с
искрящи цветни емайли.” / Хенинг,Й. Дончева-Петкова,Л. БАН,1999,16/
Надгробна плоча с „+++” е открита при гроб в църква 29. „появява се и
символът на новата вяра –кръстът” / Хенинг,Й. Дончева-Петкова,Л.
БАН,1999,34/

В Плиска се оформили селища,като„феодални имения,производствени

квартали,манастирски и търговски комплекси” /Рашев,Р. Димитров,Я.
БАН,2000,90/. „В края на 9 в във Външния град се появили граждански
комплекси,а по-късно през първата половина на 10в и манастирските
имения,в които се развивало земеделие и животновъдство. Върху тухли и
камък са изобразени рала,коне и други животни. Не след дълго
едновременно със селскотопанско производство в някои от комплексите се
развила и оживена занаятчийска дейност(напр.обект №31 е бил център за
грънчарско производство). Голямото количество остеологичен материал
показва,че отглеждането на домашни животни било широко
разпространено ,наред със земеделието. Открити са и кости от диви
животни-дива свиня,елен,тур,диви птици,а също и от риба. Това е
потвърждение,че ловът и риболовът небили пренебрегвани от обитателите
на столицата.” / Хенинг,Й. Дончева-Петкова,Л. БАН,1999,30/

При обект 31 са открити останки от български кожух, символна

„българска мода” /Хенинг,Й. Дончева-Петкова,Л. БАН,1999,32/.В обект
№:31 се разраства керамична работилница с пещи за изпичане на глинени
съдове./ Хенинг,Й. Дончева-Петкова,Л. БАН,1999,17/. „Разкопани и
проучени са 12 керамични пещи за производство на битова и строителна
керамика” / Рашев,Р. Димитров,Я. БАН,2000,88,/заедно със складове за
съхранение на готова продукци,което го оформя като „център за
грънчарско производство” / Хенинг,Й. Дончева-Петкова,Л. БАН,1999,30/.

„ В селището североизточно от обект №31,при 33 разкопани жилища са

проучени две” / Рашев,Р. Димитров,Я. БАН,2000,104/ отделни помещения
с пещи,следователно те са използвани общо от няколко семейства.

През 10в продължават да съществуват и да се разрастват повечето от

селищата във Външния град ,изникват нови ,а други са напуснати или
преместени в близки райони. В югоизточния ъгъл на обект №:31 в края на
9-началото на 10 в е изградена църква ,наречена „болярска”. Там са
функционирали и две занаятчийски пещи. Във външния град се появяват и
нови богати имения. (известни са местата на повече от 10),представляващи
правоъгълни или квадратни дворове,около които се развиват верижни
постройки-жилищни и стопански помещения. Централно място в двора
обикновено е отделено на църквата. В т.н. обект №:40 е открито съкровище
от 15византийски „златни монети” / Хенинг,Й. Дончева-Петкова,Л. БАН,
1999,31/ -13 от Константин 7 и Роман 1 (920-921) и 2 от Роман 1 и
Христофор (921-931),а в обект №41-разнообразни по форма и
предназначение глинени съдове,земеделски сечива,мраморен хаван и т.н.

При църквата на Обект №40 е открит некропол с християнски гробове

„разположени в Югоизточния двор на комплекса,в специално определена
за това площ” / Рашев,Р. Дончева-Петкова,Л. , БАН,1993,85/. „като най-
ранни се очертават гробовете с дървен ковчег и каменни цисти”/ Рашев,Р.
Дончева-Петкова,Л. , БАН,1993,87,/ и след покръстването е започната
употреба на ковчези.

БИБЛИОГРАФИЯ:
Плиска-Преслав том 2 БАН Шумен 1981
София Димитър Ангелов Светлана Плетньова Димитър Овчаров Станчо
Ваклонов Тотю Тотев Рашо Рашев

Плиска-Преслав том 6 БАН Шумен 1993

София Рашо Рашев Димитър Овчаров Людмила Дончева-Петкова Иван
Йорданов Павел Георгиев

Плиска-Преслав том 8 БАН изд. „Антос” Шумен 2000

Рашо Рашев Иван Йорданов Павел Георгиев Янко Димитров

Първопрестолна Плиска БАН София 1999

Йоаким Хенинг Людмила Дончева-Петкова