Professional Documents
Culture Documents
Happy Interview 2007
Happy Interview 2007
Веселина Маринова
01 Октомври 2007, 13:03
Share Tweet Pin it Share ПРЕПОРЪЧАЙ
"С баща ми започнахме този бизнес преди около 16 години с малък щанд за
сандвичи. Тогава беше модерно да се продават хамбургери. Бяхме вторите в
града. В центъра имаше такъв щанд с почти денонощна опашка. А ние
имахме подходящо помещение на много добро място. И също решихме да
правим сандвичи. Скоро нашата опашка стана още по-голяма. След 1-2
години направихме и кебапчийница на пазара. Тогава се появи
американският инвестиционен фонд ASC. Човекът там беше Венци Василев-
запознахме се на едно франчайз изложение. На неговия въпрос какво работя,
аз отговорих, че правя 24-часови опашки. След като се увери с очите си, че
опашката наистина никога не свършва, ми предложи да отида в Щатите на
франчайз изложение. Там срещнах хора, готови да ми помогнат да направим
истински ресторант. Така, с помощта на американската компания Лоуел,
стана факт първото Happy, което отвори врати на Коледа през 1994 г. То
беше много мъничко, само 18 места. Но пък пожъна голям успех. И от 18
местата станаха 100. Отворихме второ, после трето. Сега вече има 20
ресторанта Happy."
Щастливата верига
"За Happy идеята беше да направим ежедневен ресторант. Такъв, който
хората да посещават всеки ден и да не им омръзва. От американската
асоциация ни изпратиха пет поредни специалисти - хора с огромен опит в
такъв тип ресторанти. Те ни помогнаха с концепцията, но не и с менюто.
Научиха ни, че то трябва да бъде съобразено с традициите на страната. И
тогава направихме точно такова меню, каквото искаха хората." Г-н Попов
разказва, че на практика това станало с питане. Да, просто с питане. Но
питали всички свои познати и дотогавашни клиенти какво биха предпочели
да ядат в подобен ресторант. Няма точна статистика, но със сигурност
хората, до които се допитали, били над 1000, според него. "Техните
изисквания доста съвпадаха. Засякохме най-често повтарящите се препоръки
за менюто. Тоест направихме си собствено проучване на вкуса на публиката
и дадохме на хората онова, което искат."
Г-н Попов и досега участва лично във всяка промяна на менюто. И все така
се допитват до хората за желанията им и се съобразяват с техните мнения. Но
взимат предвид и световните тенденции. Като ресторантьори от 16 години
имат много опит и информация, следят тенденциите и се стараят да
предвидят бъдещите вкусове.
Ресторантите в Барселона
Опитът на г-н Попов сочи, че традициите са основен фактор в
ресторантьорския бранш. Хората държат на храната, с която са свикнали от
детинство. Въпреки това в България, Румъния и Сърбия клиентите се оказват
по-любопитни към новостите в храната.
"В Испания, където вече имаме сериозен опит, се опитахме да пуснем нашето
тукашно меню: с пилешко, краставици, шопска салата и кьопоолу. Но се
оказа, че там хората просто не ядат краставици, а пиле си готвят предимно
вкъщи. Навън предпочитат заешко, телешко, дивеч... Традицията повелява на
ресторант да хапнеш такова месо или риба и морски дарове. Те наистина са
доста консервативни. А ние се опитахме да направим ресторант, който да
продава пилешко. Е, не стана. Бяхме в много тежко състояние, докато накрая
не се съобразихме изцяло с техните желания – испански управители,
испански готвачи, испанска музика. И така заведението в Барселона потръгна
и стана успешно. Менюто включва основно техните видове салати, например
тези с бакалао (средиземноморска треска), телешко, заешко, охлюви, морски
деликатеси като октопод и други - всичко, което са свикнали да ядат
ежедневно, плюс тапас."
Нали си е варненец, Орлин Попов страшно много обича морето и през лятото
намира време да се гмурка почти всеки ден с леководолазна екипировка. И да
лови риба с харпун. По неговите думи, най-интересните места по северното
Черноморие са около Калиакра и Шабла. Там е дълбоко, с големи скали и
има риба. Страстта му към гмуркането и харпунджийството идва от баща му,
който дълго време е бил водолаз и дори стои в основата на закона за борба
срещу рапаните. Изобщо, морски хора. Г-н Попов обича и всички други
спортове, свързани с морето. И се надява да не му се налага да живее някъде
извън брега. "Дори и през зимата морето ти носи радост."
Бъдещето
"Обединихме луксозните ни ресторанти под една обща марка - Chefs Group.
Целта ни е да разширим тематично ресторантите си. Най-близките ни
планове са за японски ресторант. Японската кухня е изключително вкусна и
страхотно модерна по цял свят. А у нас все още присъства слабо. Искаме да
направим истински японски ресторант - с японски готвач. Човекът, с когото
сме сключили договор, е готвил за императора и има сертификат за това,
което означава, че е на много високо ниво. Надявам се да дадем възможност
на хората да се докоснат до автентичната японска кулинария - толкова е
вкусна, интересна, красива и различна от нашата. Трябва да уточня, че това
съвсем не означава предимно суши. Насочеността ще бъде към робата грил -
специфичен триетажен японски грил с дървени въглища, където
последователността на печене е много важна и любопитна. Месата, рибата и
зеленчуците, които се пекат на него, остават много сочни. Ресторантът ще
бъде в София, на последния етаж на хотел "Хемус". Лично за мен японската
кухня е може би най-вкусната на света. За всяко ястие използват едни
особени маринати и храната става много вкусна. Продуктите категорично са
най-качествените и най-пресните - там компромис няма."
Тежка ли е короната?
Управлението на голям модерен ресторантьорски бизнес безспорно е трудна
работа. Въпреки, че според Орлин Попов има и друга гледна точка. "Не е чак
толкова трудно, когато има много добри норми и правилна насоченост към
клиента, както и цел, с която трябва да бъде съпричастен целият персонал.
Ако имаме ясна визия за това, което правим и хората са съгласни да работят
точно при тези условия, това се постига. Вярно е, имаме страхотни проблеми
с персонала. В цяла България в момента е трудно.