Новият образователен модел- личностноориентирано обучение е причина

за разработване на нов тип педагогическо взаимодействие, който да е

основа за неговото реализиране. Основната форма педагогическо
въздействие бива заменена с педагогическо взаимодействие. Така се
изменя и социалната позиция на участниците в педагогическия процес- от
субект-обектни към субект-субектни. Педагогическото взаимодействие в
детската заведение,като единна функционална система трябва да отговаря
на изискванията за среда за развитие на творчество, среда на културно-
възпитателна и образователна работа, център за сътрудничество. Детето
като субект на педагогическото взаимодействие е в центъра на
педагогическия процес, а тази позиция създава условия за самореализиране
и самооактуализация. Това е и основната цел на педагогическото
взаимодействие- разгръщане на уменията за самостоялност и самодейност
на децата. В процеса се провокира интелектуалният и комуникативният
потенциал на децата, за да се превърне в активен субект на собственото
разитие.
Разгръщане на педагогическото взаимодействие в подготвителната
предучилищна група се осъществява в специфични за предучилищната
възраст форми на познание и активност. Това са педагогическите
ситуации. Те осигуряват дискретност на педагогическата стратегия,
активно формиране на механизми на саморегулация, индивидуализация на
взаимодействията, обединяване на индивидуални и групови потребности.
Основните организационни форми за реализиране на педагогическо
взаимодействие са регламентирани и нерегламентирани. Регламентираните
в детската градина задължителни педагогически ситуации. Проблемът или
задачата се представя пред цялата група. Разискват се възможните
перцептивни интелектуални и практически действия. Учителят помага на
децата да се ориентират в задачите по предварителната работа и им
посочва някой възможни начини и източници да съберат необходимата им
информация. Подпомага търсенето и откриването на новия способ за
преобразуване на представи, познавателни умения и отношения.
Задължителните нерегламентирани са игрово-познавателни и практико-
приложните ситуации, чрез тях децата активират своята интуиция и
самоинциатива за откривателност в комбинирането на образи във външен
или вътрешен план и преобразуване на предемти и обекти. Те работят
свободно с игрови и образователни материали и следват сами
инструкциите, а учителят им помага да се ориентират в постоянното
отчитане на връзката цел-постижение. При този вариант се консултират и
обсъждат идеи и предложения за самостоятелна, познавателна,
практическа, игрова форма на изразяване на опит. Тези ситуации не са
строго фиксирани, но се реализират задължително в педагогическия
процес.
Обучаващите ситуации са форми на педагогическо взаимодействие, които
се определят в подготвителната група като регламентирани във времето
продължителност и ден на седмицата , не могат да отпадат или да се
заменят с друг вид. Другата група са задължителните, но
нерегламентирани като продължителност и като ден на седмицата
ситуации - практическите и игрово-познавателните педагогически
ситуации.