1*

V .
1
1

ь - ^
1г *ЛД*4
* 4 1 Чй- ,г

«V

«.■•ь;<гавя
->5 .

А
;; ' **Ж». 1

% •

VI 1 л.

А - 1 л

1 МИТКО н и к о в
 ; , т ,

л. • •

К/ •
Проф. МИТКО НИКОВ — 288 СЪВЕТА ЗА ЛЮБИТЕЛЯ ЛОЗАР
' I '
[V.
» У
/ *

■ >

-л*':
►
'лV
. N
ГЛ
Ь<ч •

.4
Ч. % X

'’Ж ШШ*
 \
/*
'.■•*" •• л- Л ">• >• ’V. • .• ' ■••■-■■■•• •■- *» • - . . I ••*.: •*у
%1 Ч 1 . . •. ■ |

Проф. МИТКО н и к о в

•> 1•' .т• • У*у.

Трето допълнено издание

• %

ЗЕМ ИЗДАТ— СОФИЯ — 1985

NEVIDIMIA
e-Books
-1-.
* Ж V

.г
•>И. •
От незапомнени времена дозата е съпътс!вувалабългарина, като му е давала вкусен сд и
но вяно и е красила китния му Дом.
В кьигата т1288 съвета за любителя лозар" в орнгинална форма — с въпроси и отговори —
авторът дава.ценни съвети по отглеждането на ло9ата, Когато прочетете тази книга, вие ще нау­
чите как се засажда младо лозе, отвъде се набавя посадъчен ма!ериал, към какви сортове да се
насочите» как се 'горят, обработват и режат лозите» както и кои са най-опасните бой&га и неприя­
тели на лозата и как да я опазите от тях. От книгата ше научите още каж по-дълго време да запа­
зите гроздето за вашата трапеза,, как да си приготвите безалкохолни продукти и бяло и червено
вино.
Ако искате да си направите сенчести чардаци, ще научите особеностите на асмовидното от*
глеждане на лозата в личния двор. Всеки лозар, който би желал да избегне грешките, допускани
при отглеждането на лозата, и да изпита задоволство от своя труд, трябва да потърси отговорите
на въпросите, които го вълнуват, в тази книга.
Авторът на книгата е професор по лозарство при ВИИ „Карл Маркс41 в София и е
ученик на бележития наш учен академик Н. Неделчев. Повече,от 30 години той работи в област­
та на лозарството и има 80 научни статии и повече от 40 научнопопулярни публикации*
С въпросите, които третира, и популярния език, на който е написана, книгата е ин­
тересна за широк кръг читатели —кооператорй, служители, пенсионери и за всички, които от­
глеждат лози в дворовете си или в личното си стопанство.
 ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ

г ч .

• >
т 9

.В продължение на много столетия, лозата е била спътник на хората, обитавали на­

шите земи, а гроздето и виното — любима тяхна храна и питие. Поети,и народни
певци са й посветили най-хубавите си песни. Гроздето, този чуден дар на природа-»
та, събрало в себе си топлината на слънчевите дъчи и свежестта-на утринната роса,
винаги е привличало погледа на човека.
желанието на хората да го имат., на трапезата си ги е карало с любов и неж-
' да отглеждат лозовото растение.
ГСамо "обяч и внимание днес обаче не са достатъчни, за Да се получи хубаво
грозде. От ^доброто старо време“, времето на „бучни пръчка, пий вино“, много'неща
се измениха. За да произведем повече и доброкачествено грозде, трябва да знаем .
м н ого повече от нашите деди.
Нужно е преди всичко да познаваме -самото растение, неговото устройство и
. изискванията му по отношение на климат'и почва. Само тогава е възможно да из­
берем най-подходящото за лозата място и да извършваме необходимите операции
по отглеждането & така, че да получим желания ефект. '
Големи изменения настъпиха и в сортовия състав, особено на десертното грозде.
-В научните институти са създадени нови сортове, които все още не са познати на
лозарите. Изпитват се и се внедряват в производството нови формировки и резитби,Л .
които по-добре отговарят на биологията на лозовата култура. Това дава възможност
за по-голям избор на сортове и резитби в завйсимост от желанието на всекн
стопанин.
Лозата се напада от много неприятели и болести, които повреждат или напълно .
унищожават плода й, затова е необходимо да умеем да я пазим от тях, ,
Успехите в общественото лозарство съвсем не означават ограничаване или
пък изчезване на личното и дворното лозарство. Напротив, те и занапред ще се '
развиват.
Днес почти няма дворно място в нашите села и градове без лоза. Много-
кооператори на предоставената им за лично пол9уване земя наред с другите култури
засаждат и лози, ._ ,
Освен това работници, служители и пенсионери, хора.на умствения и на
физическия труд също с любов отделят от свободното си време за отглеждане на
лозовото растение.
Част от произведеното десертно грозде се налага да се съхрани по-дълго време,
а виненото изцяло да се преработи в безалкохолни продукти или вика< '
Приготвянето на вина при домашни условия се извършва все още примитивно.
Затова много често те са с посредствени качества и имат различни недостатъци. %
За получаване на доброкачествено з ино, неговото съхраняване и предпазването му
от заболявания е геобходимо да се спазват някои основни правила, да се работи с
подходящи съдове, препарати и пособия.
Целта на настоящото ръководство 6 да даде отговор на многобройните въпроси,
които възникват сред почитателите на лозовата култура, свързани със създаването
на любителски лозови насаждения и с тяхното опазване от болести и неприятели»
както и да посочи възможностите за най-доброто оползотворяване на получената
реколта.
ПРЕДГОВОР к ъ м ВТОРОТО ИЗДАНИЕ

Голелият интерес, който предизвика всред почитателите на лозовата куЛтура

книгата „288 съвета за любителя лозар“, говори не само за нейната актуалност,
но и за йепрекъснатия стремеж на лозарите да се запознаят с новостите, да бъдат
в крак с прогреса на лозарската наука. Още веднъж бе потвърдена констатацията,
че във всички страни лозарите най-бързо са възприемали новостите и са били носи­
тели на прогреса в селското стопанство.
Много читатели в писма до издателството и лично до автора направиха предло­
жения за подобряване онагледяването на книгата. В новото издание са взети под
внимание техните пожелания и се увеличи броят на фигурите. Освен това са вклю­
чени новите десертни сортове, създадени у Нас през последните години. Разширен
е разделът за формировките и резитбите при лозата. Отразени са и новите средства
за борба с болестите и неприятелите по културната лоза.
ПРЕДГОВОР к ъ м ТРЕТОТО ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ
к.
>

От излизането на второто издание на книгата „288 съвета за любителя лозар“

изминаха 8 години. През това време в Нашето селско стопанство, в т. ч, и в'лозар­
ството, настъпиха редица изменения — въведоха се нови сортове, нови средства
за борба с болестите и неприятелите, изпитват се нови формировки и т, и. Все пове­
че се увеличава производството на плодове и зеленчуци от личните стопавстй#.
Изоставени и пустеещи доскоро земи се заемат с лозя, овощни дървета и д р у г» -н а ­
тури. Макар и любителски, лозовите насаждения в дворните и личните стопанства
съставляват вече около 30% от площта • на лозята в страната. Увеличава се броят
на хората, които .с. любов и нежност отглеждат лозовото растение, В многобройни
писма до издателството и до автора много любители лозари отправят запитвания по
интересуващите ги въпроси.
В третото издание на книгата са включели новите лозови сортове, създадени у
нас през последните години, посочени са новите средства за борба с болестите и не­
приятелите по културната лоза и е подобрено онагледяването. . . .
ИСТОРИЯ
•
И СЪСТОЯНИЕ НА ЛОЗАРСТВОТО В СВЕТА И У НАС
'

КАКВО Е ИЗВЕСТНО ЗА ПРОИЗХОДА НА КУЛТУРИ АТА ЛОЗА?

\

Въз оснора на палеонтологични данни се приема, че дивата лоза е съществувала 8

Европа преди появата на човека. След появата си човекът е използувал Дребните
плодове на лозата за храна/: Кога е възникнало изкуството да се приготвя вино, не
е известно. Възможно е то да е предшествувало културата на лозата и може би жела*
нието да се сдобият с повече вино е накарало първите хора да прибягнат към от­
глеждане на лозовото растение. * , .
Не е точно установено къде най-напред се е зародила културата на лозата. По
исторически данни някои учени приемат, че родина на лозата като културно расте­
ние е Западна Азия и по-специално земите около Каспийско и Черно море, Закав*
казието, Средна Азия, Мала Азия, Сирия и Месопотамия. Оттук тя е пренесена в
Тракия (Балканския полуостров); Италия и Франция, както и в Египет и в остана«
лото Северноафриканско крайбрежие. - 7
Първите културни лози са били растения, отбрани от местни диви лози, конто
по едрина и цвят на зърната са привлекли вниманието на човека. Намерените изоб­
ражения на лози и гроздове върху паметници и монети и писмените сведения давв1
основание да се смята, че в огнищата на зараждането й лозата като културно расте«
ние е започнала да се отглежда преди 5000—7000 години.

ОТКОГА СЕ ОТГЛЕЖДА ЛОЗАТА 8 НАШАТА СТРАНА?

4 »
• ••

Лозарството е познато в българските земи от най-дълбока древност. Най-старото

европейско лозарство се е зародило в Тракия по поречието на Марица още преди
5000 години. Тракийските лозари са били първите учители по лозарство в Европа^
 Оттогава р продължение на векове.гроздето; и вилото са били непрекъснато спътници
на хората, обитавали йашите земи, а лозарството станало техен поминък. Ето защо
и много обичаи, легенди и други битови прояви са свързани с лозата' В народните
песни се възпяват гроздето и виното. Още Омир с вдъхновение е писал за йрочутото
тракийско вино. За голямото развитие на лозарството по времето на траките свиде-
телствуват многобройните паметници в различни краища на България. Измежду
тях най-голям интерес представлява прочутото Панагюрско златно съкровище от
края на IV и началото на III век преди новата ера. То се състои от изкусно израбо­
тени от злато съдове за пиене »а. рино.

КОИ СА ПО-ВАЖНИТЕ ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО НА ЛОЗАРСТВОТО У НАС?

4 ' ‘ . . . ’
■У'

В развитието на лозарството са отбелязани много периоди на разцвет, но са настъп­

вали и времена на масово изкореняване или унищожаване на лозята. Например
по време на римското владичество на Балканския полуостров лозата се разпростра* .
нява твърде много, но с разпадането на римската империя и с преселението н а в р е ­
дите тя е пострадала чувствйтелйо и на места дори е изкоренена.
Впоследствие обаче при Първрто българско Царство лозарството, а заедно с него.
и пиянството се развиват до такава степен, че се наложило хан Крум да издаде закон
за изкореняване на лозята. През средните векове богомилите също се обявяват про­
тив виното. Въпреки това обаче лозарството се развило още ровече. От Пловдивско за
европейските пазари наред с храните се изнасяло и хубаво вино, С такова именно вино
са се опивали и войниците на Фридрих Барбароса по времена кръстоносните походу.
След падането на Българското .царство под османско владичество Л озарството
продължава да съществува. Коранът забранява на мюсюлманите да пйят в я н о , но
. турците са оставяли свободно'християнското население да произвежда и да консу­
мира вино. Самите турци са били любители на хубавите сортове десертно грозде и
на тях се дължи пренасянето на много десертни сортове в нашата страна.
След Освобождението площта на лозята бързо ‘нараства и през 1897 г, достига
около 1 150 000 декара. По това време в Европа (Франция) вече е пренесен от Аме­
рика най-опасният неприятел по лозата — филрксерата. У нас тя е констатирана за
първи път през 1884 г. в лозята на Видинския край. С нахлуването на филоксерата
се слага край на старото традиционно Лозарство, при което лозите се засаждат директ- -
но, неприсадёни и на сравнително малки разстояния, по 800 до 1200 главини на декар*
Масовото загиване на хиляди декари лозя от филоксерата поставя под угроза
лозарството в страната. Тогава българското правителство поканило ;френскня спе-
. циалист по лозарство проф. • Виала, който обиколил страната и дал първите указа­
ния по засаждането на присадените лози. Фактически възобновяването на лозята.
върху филоксероустойчиви подложки започва през 1906 г., но едва след Първата
световна война то се провежда с усилен темп.
Най-голямо развитие българското лозарство достига след победата на Девето*
септемврийската социалистическа революция с кооперирането на селското стопан­
ство. Създадоха се? големи• блокове лозя, .пригодени.за механизирана обработка,-
въведоха се нови винени и Десертни сортове, увеличи *се производството на грозде,-
а площта на1лозята надхвърли 2 000 000 декара. От началото на 70-те годиш)
започна реконструкция на съществуващите лозя' от приземно към пол у високо- и,
високостъблено отглеждане. Новите лозя. в обществения сектор се засаждат само ши-'
рокоредово за високостъблено отглеждане. Ето защо може да се каже* че рт нача-
лото на 70-те години нашето лозарство навлезе в качествено нов етап. . - '<

9 • ^ /

КАК СА ПРОНИКНАЛИ КУ Л Т У РН И ТЕ СОРТОВЕ ЛОЗИ В БЪЛГАРИЯ?

■ I % > а
• ш а ^ •

’ • •• ■ \
В нашата страна са застъпени твърде мноТо сортове лози. В различните период»
лозарите засаждали, по-масово едни или други от тях. Според акад, Н, Неделчев
културните сортове лози са проникнали в България главнр по следните пътища:
Траките са пренесли от Мала Азия първите лози по поречието на Марица и са.
засадили в Пловдивско по всяка вероятнрст сорта Памид, който е най-старият кес­
тен сорт. . ;■
финикийците и гърците са внасяли различни сортове лози през черноморските
ни пристанища и затова най-голямо разнообразие на сортове съществува в Изтбчна
България. *•
Турците са пренесли от Мала Азия главно десертни сортове. Много от *ях но-,
сят турски наименования, като Афузали (сега Болгар), Кадънпармак, Аптишага
Зейнел и др. . .•
След филоксерното нашествие при възстановяването на лозята от западноевро­
пейските страни бяха внесени редиаа нови .винени и десертни сортове.
През последните години по пътя на обмена с други лозарски страни в Инстнту*
та по лозарство и винарство в Плевен бяха внесени огромен брой сортове. Сега. в
този институт се намира най-богатият лозов сортимент в страната с над 1600 сорта
и техният брой непрекъснато се увеличав^. -
• • ^ • . *•

’ • \ ' . . . .

ИМАТ ЛИ ДРУГИТЕ СТРАНИ „ДЕН НА ЛОЗАРЯ“?

е

, ^ "в
*\^ .

Може да се каже, че България е единствената страна в света, където се чествуща'

ден на лозаря — 14 февруари. Този празник е останал вероятно още от времето на
 рилското владичество на Балканския полуостров. Празненствата, посветени на бог
Б а к х у с , са преминали и у Старите българи. По-късно с възприемането на християн­
ството те не отпадат, а патронът на лозарите Трифон Зарезан бива провъзгласен
за светия. Чествуването на деня на лозаря има своя дълбоко реалистичен смисъл.
То е свързано с най-важната операция в лозарството — резитбата. И сам ото праз­
нуван?, придружено със „зарязването“ налозите, е указание, че времето за ре-
зитба. вече е настъпило. -

• в •

РАВНОМЕРНО ЛИ Е.РАЗВИТО ЛОЗАРСТВОТО ВЪВ ВСИЧКИ ЧАСТИ НА СВЕТА?

% •

Лозарството е важен отрасъл на селскостопанското производство в редица страни;

Според данни на Международната организация по лозарство и винарство площта на
лозята в световен мащаб се изчислява на около Л00 милиона декара. Разпределе-
нието на лозята по континенти обаче е твърде неравномерно. Най-много лозя има в
Европа — 72,3 млн. декара, или 72,3% от световната площ, следват Азия — 14,6.
млн., Америка — 9,2 млн. и т. н. Ако се вземат лозята не по.континенти, а по гео­
графски райони, ще се види; че повече от 80% от тях се намират в басейна-на.Сре-,
диземно море (и свързаните с него Адриатическо, Егейско и Черно море). Това го­
вори за силна концентрация на лозовата култура в не много голям район, но с бла­
гоприятни климатични и почвени условия за развитието й.

В КОИ СТРАНИ ИМА НАЙ-МНОГО ЛОЗЯ? , '

А

Различните почвено-климатични условия и умението на хората да отглеждат лозата

са обусловили доста големи различия в развитието йа лозарството по страни. Според
съществуващите данни от 1982 г, най-много лозя има в Испания — 16,5 млн. декара,
следвана от Италия — 13,6 млн. декара, Франция — 13,53 млн. декара,и ОССР—
11,54 млн. декара. Ако по отношение на световната Площ на лозята се наблюдава
относителна стабилност,, то същото не може да се каже за площта им в отделните
страни. Тук ясно се очертават.две тенденции — намаляване на лозята в крупните
лозарски страни от капиталистическия свят {Испания, Италия и Франция) и увели­
чаването им в социалистическите странй и на първо място в СССР.
По отношение на добивите на първо място в света са Аржентина, САЩ (Кали­
форния) и ФРГ с 900 до 1300 1^ грозде от декар. На второ място са Италия, Фран­
ция, Гърция, България и др.с 600 до 8 0 0 ^ , а на последно място са Испанйя, Тур­
ция, Португалия, Тунис и др. с под 420 к |. Най-висок^среден добив за цялата стра­
на у нас е постигнат през 1982 г. — 894 к% грозде от декар.
 . 1 . 0 |
и г:Т П П Г ;■■■! !?' ГУГН;;Т’ 7^0 ;т> ^
5 Г Ш 1 а Р П Ч !
' Я;-.:- ‘''.г КИП,Ч>1
КАКВО Е МЯСТОТО НА ЛОЗАРСТВОТО В Н А Щ А ТА И К О Ш А Ш ^ ? ;;, •„
*’ • / __
Лозарството осигурява поминък на голяма част от населението в страната ни. През
1982 г. лозята у нас са заемали 1,7 млн. декара, или 4,0% от обработваемата площ.
ч От тях 200 хил. декара са заетн с десертни сортове и 1,5 млн. декара — с винена.
Те задоволяват нуждите на страната от прясно грозде, от различни видове вина, ра­
кии, .коняцй, гроздов сок и т. и. Чрез лозята най-производително се използуват хъл­
мистите и наклонените терени,' които имат сравнително по-бедни почви.
Износът на грозде и’гроздови продукти заема важно място във външнотъргов-
. скня обмен на страната. България се нарежда на второ място в света по износ на
десертно грозде след Италия. Тя доставя около 16% от продаваното на международ­
ния пазар грозде за консумация в пр ясно състояние.. ............. ..
Виненото грозде е основна суровина на-винарската иромишленой“, 'хоя^ф |шва
2,80% от общия обем на републиканската промишленост и 11,3% от обема &|;«ра-
... г : „ нит^но-^кусовата промишленост. Днес.производството ,на.. ДСО „В икпром *^'из-
- нася. в ловече от 70 страни и .съставлява 6,2% :от обшия дзнее на страната. Успоред-
‘ но с гова винарската промишледоствнася в.бкуфсета 6,80% о? рбщия приход на ця-
лата републиканска пррмшидеЯост. . / .• л -л ,, г > -.к/.Ка ^
V. • ‘ • 7 -• ч:-?-:-; г-.
дойдд*?.ьн1«#:.* ••• ' У.. <]■?•.• /• :• .-лу - . г,
/ " « • ^ « » ^ ( « к Ц К в Н С А -СЕГА РАЗГЮ РЕДБИТЕ У НАС ЗА ; СЪЗДАВАНН НА НОВИ ЛОЗЯ?

I 4 I • % ••

!7...,,, Издаденлте^нреди 9. IX. 1944 г.: закони, и праэддаиши, които урещ аха въпросите
.по засаждането ^ лозя, са отменени като н^ъртмтс^вуващи;ча нови1»изисквания.
. У ’

Издадените сдедтази дата партийни и правителственидокумен.тн засягдт въпросите

к> а»: йа-.!?!?вовйите нжодел в,развитието ,ня.ло£арс;гвотоу;нас,за сортовия състав, райони-
* рането на лозята, избирането на подходящи терени и др. По-Важните охттях са По­
становление № 1058 на МС и ЦК на БКП от 30. VIII. 195‘Гг. за развитие иа лозар­
ството и винопроизводството и Постановление № 162 иа МС от 13. VII. 1960 г. за
' райоцир^нето на лозовите сортове и за създаването на промишлена база от сорта
; йолЬйр, Издадените постановления и разпоредба ее- отнасят-само за лс$ят^«г об­
ществения сектор. .. 11
г- -;Размерътна лозята за лично ползуване- се. урежда от;;общото, еъбраиис р# *ся-
. .г к© стопанство съглаен©; примерния устав. Сортовият; -съста^, рлределей,^ Постанов-
*оЯа -т леиие.^Гс 162 на МС и допълненията към}него,също не ;^; задължителни.за личните
■стопанства. ?*:.• , ; * ; .•}
...у " *, . т Г. : •. у»* ч • > У и
••с: !•/? гл >(;■»,*% ч #*■--.■ •» г» г» - !• . « -- .. ^ V *. ■ *%
" • •- . < г . •• • • ■ ..

2* 168 с ш т | 5а дю битм« « И р
%
КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА УСТРОЙСТВОТО И РАЗВИТИЕТО
НА ЛОЗОВ0ТО РАСТЕНИЕ '

КАКВО РАСТЕНИЕ Е ЛОЗАТА?

* . * ' . •

Лозата е многогодкшно растение и в заннскксст от грижите, които се полагат аа

нея, може да живее 40—60 и повече години. Известни са случаи, когато отделни лози
са се развивали повече от 100 години. Сортовете, контр се отглеждат за догде,-спа*
дат към културната лоза, наричана още е в р о п е й с к а л оГз -а.
ние тя представлява лиана, увивно растение, която с мустаците си се захваща за
• околните дървета и се стреми да достигне огряваните от слънцето места. Тя приема
най-различни формн в зависимост от условвята, при които расте, и от предметите,
за които се прикрепва.
■ При отглеждане на лозата се придава определена .форма в зависимост от жела­
нието на човека. Тя може да бъде по-нисък или по-висок храст прилйотлсо отглеж­
дане до грамадна асма в дворните места. Стремежът е най-рациона^в Ла се изпол­
зуват слънчевата енергия и водните и хранителните ресурси, на Почвата.- Желаната
форма на растението, се постига с помощта на редица операции, иаЙ-важната от кои­
то е резитбата.

ОТ к о и ЧАСТИ НА ЛОЗОВОТО РАСТЕНИЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗВИЯТ КОРЕНИ?

* • • .
I
* .
• *#" •

* * *
.* • • . • 1#

При благоприятни условия лозата образува корени от зелените леторасти, узрелите

пръчки, рамената, стъблото и дори от дръжките на листата и на гроздевете.Яфдко-
то по-млада е частта, толкова по-лесно се вкоренява — зелените леторасти се вко>
реняват по-лесно от узрелите пръчки, а узрелите пръчки — по-Леско от старите
части. От възлите {колената) на пръчките по-лесно покарват корени, отколкото от
междувъзлията. За да се развият корени, необходимо е да се създадат благоорнятия’
уаяовия'поотношение на влагата, топлината я въздуха. Оотяяздхат & теяпература
за йокарването на корени е 25—ЗО^С. В топлйте песъчливи почви, в които въздухът
име по-голям доетъп, вкореняването нв резнииите е по-добро, отколкото в тежките
глинести почви. Добре узрелите,, запасени с повече хранителни вещества пръчки*
се. вкоренвват по-лесно от недозрелите. у

Ка к е устроена кореновата систем а на л о за та ?

• * * 9 • •

От подложката на засадената лозичка покарват няколко етажа корени. Тези, които

са разположени най-близко до повърхността на. почвата,1се наричат п о в ъ р х ­
н о с т н и к о р е н и . Когато са покарали от орисадника, те носят наименованието
росни корени. . ■
Росните корени са нежелателни и при младите лозичкн трябва най-редовно да
се" отстраняват. В противен случай те се развиват за сметка на подложковите ко­
рени, а след време фнлоксервга може да ги унищожи напълно.
От средната част на подложката -излизат м е ж д и н н и т е , . или с р е д н й-
т е к о р е н и. Те са по-дебели и по-дълги от повърхностните/ От основата (пета­
та) на подложката излизат с т ъ п а л н и т е к о р е н и. Те са малко на брой,: но
са дебели и дълги. Стъпалните корени' имат най-голямо значение за лозата. Чрез
«Ш: тя се снабдява с вода и с минерални вещества (фиг. 1).
' "МявгО.»мкна особеност на кленовата система на лозата е -нейната способност
непрекъснато Да се разклонява. По най-крайннте разклонения се намират тънки
с м у к а т е л н и к о р е н ч е т а (власинки), ярез които се всмуква водата. Те.
се появяват всяка година през пролетта и лятото в голям брой, а през есента за-

Фиг. 1. Корени на лозата:

а-довъркяэсгии; * гы 1Ш
; внвагг. лНогато. к о р е н о в а т а с и с т е и а иа. лсз»т» * яр-сялно-раадугоявна» а д о б х в а щ а по-
у. го л ям о б е » п о я в а и и м а гпопгояяиа; а б с о р б и р а щ а пвв^рхнФ ст, Е т » от зн а ч е н и е
я ;е ■н е т о л я о в а о б щ ата д ъ л ж и н а м? к о р ен и те, ко л ко то т я х н а т а р$щ«К)нен,ост.
»4
> • I\ 111 . ^ 5Г,Г.\: *• : * •

ОТ КАКВО СЕ О П РЕ Д Е Л Я М ЕСТО РА ЗП ОЛО Ж ЕНИ ЕТО Н А !!К б И 5 Н Я ¥ £ ‘Й А ' ’ЛОЗАТА?

I

Обикновено корените на лозата се разполагат на дълбочина до 1,5—2 ш, а в хор и*,

зонтално направление — До 3—4 ш. Отделни корейй проникват и по-дъл(^в —•
до 8—10 щ, а встрани — до 8 т и повече. Разположението на кореновата с%с|ема
зависи от много фактори -~чот. почвата, нейната .влажност, и плодородие* дълбочи­
1 ната на, ря голванетоу прилаганата агротехника, възрастта на лозите я.др. В плътни
‘Н^йИ9сгеериращ| почви корените се;разполагат плитко, а<в. увереноялажни проник­
ват по-дълбоко. Когато мястото е риголвано дълбоко, те. проникват- на значителна^
\
.

дълбочина в подпочвените хоризонти,■ обработката на оочвата също може да се*

■повлияе върху месторазподоженвегоиа кврените.:Амощността и разпространение­
то на кореновата*система обуслевятв значителна степен:у стойчивоетта-на лозата
към суша и към други неблагоприятни въжини у с л о в и я ; : •'*>...
Основната част от корените-на лозата*се разполагат в този почве®ТЬ@^зонт,р
който намират' най-благоприятни у с л о в н я зегсвоето-развихие^ влата^яранителни
вещества н топлина.'При засолена или камениста подпочваллн пък При близки под­
почвени води корешие се извиват «агоре (фиг. 5). Когато лозите се засадят на не­
подходящи за тях места с многовяажна; сбита и студена почва, развитието на коре­
новата им система е слабо, а оттук и растежът на надземните им части,тт»,деторасти,
листаци д р , — е незадоволителен^. г *• * ■•:". !« / .
. > •■гНаред с основната им функция, да всмукрат.и да ,иапращат. К:Ш<да$$ата вода и
минерални вещества корените изпълняват и ролята на органи за Натрупване на
резервни вещества. Това става към края на лятото и до късно- през есента. През
следващата година тези вещества се използуват за растеж н а младите леторасти и
* *ч

. У • >• * : Г ♦ >

•/ -г ■ У ■■ V * .
*< • 4■ .V -'=» •ч »■
■*'*Л

Фмг. 2 Огриаделен д о м ш и м иря корени­

те на лозата ’
V
'• '’ ;"'ч‘
нц новите корени. Отлагането на повече резервни вещества в корените и-в старите
частя ,на главината има важно значение за получаването на по-добра реколта пре*
следващата година. Установено е, че в корените се синтезират и някои вещества, г
като аминокиселини, алкалоиди, растежни регулатори и др.

КАКВО Е ЛОЗОВА ГЛАВИНА?

Много лозари под главина разбират само старите части на растението— стъблото
с рамената. По-правилно е обаче с термина главина да се означава цялото растение
с всички негови подземни и надземни части, или главината е отделното лозово ра­
стение, т. е. лозата. Понякога се говори за нашенско и за американско лозе. Първо*
то означава» че лозето е засадено с неприсадени лози, а второто, че е засадено с при-
садени иа американска подложка лози.
Всяка главина има м н о г о г о д и ш к и и е д н о г о д и ш н и ч а с т ч .
Многогодишни части са с т ъ б л о т о , р а м е н а т а и к о р д о н и т е . .
С т ъ б л о се нарича частта^ на лозата от повърхността на почвата до първите
разклонения. При естествени условия в горите лозовото растение развива тънко н
дълго до 20—30 т стъбло. При културната лоза дължината на стъблото се регулира
-«фвз резитбата в зависимост От условията на района и от възприетата формнровка,
В районите« където лозите се загрибвет през зимата, стъблото е до 10 сга* Докато
при високобгьбяените формировки то е 130—160 сш, а при аемнте 2 и повече ;МвТ|Ш.
Р а м е н а се наричат многогодишните сравнително къси разклоненняДн»

.. • /
Фиг, 3. Лозова главила:
<тьЛм; б— Фиг. <. Високостеблена лоза:
а—С7ьб|в] кордон; I—рд«о
стъблото. Броят и разположението на рамената завиеят от силата на лозите и от
системата ва р язан а Г^игсяабйте^чйшовидно' рязани' главина сефорйират до 3 раме­
н а , а н рн «йяните*ною& до 8 < ф » г. 3) IН р н с и с т е м а т а № й е " р а ш т а т а д й н ^ г ^ са по-м алко.
; -г. >К*о р д о и * * е . с а съ щ » «м ногогодиш ни,’■но д ъ л г » ' р а з к » Ш Ш я '; к а стъблото.
На една лоза може да ееформира или само едий кордон (.едяостранев^ или два сре­
щуположни (двустранен кордон) (фнг. 4). При някон специални формировки броят
на кордоните на една главина може да бъде и по-голям. В зависимост от разполо­
жението им кордоните биват вертикални и хоризонтални» Когато ед девата£е$фор-
мират кордони, рамената и плодните звена се разполагат върху тях (фиг.
% . | . *

КАКВО СЕ НАРИЧА ф й д и з ; ЛЕТЬРАСТ^ ЕДН о г о д й д щ а .р Р Ъ ^ к Х , ЛАКОМЕЦ

и колтук?: : • . ч> 1 •
-

През пролетта от презимувалите пъпки се.развиват л е т о р а с т и, които в най-

раниата им възраст се нарнчат ф и л и з и> ■■а след узряването — е д н о г о д и ш -
н и п р ъ ч к и или само лозови пръчки. Леторастияе, развили с е о т с ^ й щ е части
на главината, ее наричат л а к о м ц и (вълци, яловаци,/пичове)* По*вр|йюч а расте­
жа ш зелените леторасти ле образуват листа* пъпки, .кслту^, ^фцветяя яГ муста­
ци (фиг. 6). К о .д т у ц и са страничните-разклонения на детораета. 1гв се развиват
от* всеки възел по един » ,паарата иа лнетната дръжка. Слабите колтуци засъхват и
окапват през лятото, или през есента заедно с листата;
5 * , , , . • » •• • • •
# § : *т . • • , •

. *. Фрг,. РдзЛоложение/върху главния

•:,Ч:)ветораст*‘йа:‘' V ь-
а —лнстна дръ*к*;б—Зимно сто; #—яедораЗ'
вит д « т ; г—жомтУж

^ . •/• 2

Ь:Ъ г • : ■. •
.'Ч. • .

<1 Х - М
■*. • !.-'й • ■•7 ..л '
— . .. Ч - . . .
• ■:Г

•. •• • • ■I I •• ♦
V -- м5ч .^

•* /
V г

Фиг. 6. Надлъжен ржзрез на лозов»

пръчка:
*ор»; б—д и м и тъкан; .е —д ъ р п а м ) 2*-
с ъ р ц ш ш ] д^диФ рА гм я; 1-* м м и о о м
 През един вегетационен период леторастите на културнатв -лоза мргат. да до*
стигнат до 4—5 т дължина,'? на американските лози — порецй.фт 8 щ, известна
,интервали по лозовата пръчка се образуват надебелявания,Заречени ? ъ з л и иди
ЯV
ч. к о л е н а. Частта между два възела се нарича м е ж д у в ъ з л и е. При напречен
Р$?рез ц^дею раета «■ее» различават три кръга — с ъ р ц е в и н а ..(мушък), д ъ р«\
' а л и к о и к о р а. След узряването на легораста клетките насърце*
винатщи на кората умират. В^екгора на възела се намира напречна преграда ог
живи ршетки, наречена А 'ягщ $ .р & г и а (фиг. 6). <
. Ч к .-.

^ РАЗЛИЧАВАТ ЛЙ СЕ ВЪНШНО ПРЪЧКИТЁ НА ОТДЕЛНИТЕ СОРТОВЕ ЛОЗИ?

З е л е н и т е лето расти и у зр ел и т е пръчки п р и разл и ч н и те сор тове л ози се р а а д д ф в а т

съ щ ест в ен о . Ц ветът н а растящ ия летораст м ож е д а б ъ д е виолетов (Д и м я т , И а й и д ),
зед ен , (Э олгар* С ен зо) н т . н . ;П р и Я Ф в еч етосор тоае л е т о р а с т и т е с а п о-сл або й я я по-
' :, ! ' д д а н о м ъ хн ати ^ (П ам ^ д,, Гъм §^. :М ав р уд , Ч а у щ ), а. при н я к о и •(Б о л г а р ,: Ц ари ц а на
. лозята ) - 7 гол,и, И м а с о р т о р е с т П р ^ в о растящ и леторасти (Р к а и и т ел н , П ам и д , М и с­
кет червен), » г д р у э д . с ' п о в ^ ч е н м й р ф а ^
Узрелите.пръчки можёда'.имат по-дълш.-{Чауш,. Болгар) или по-къси между*
възлия (Зарчин, Гъмза,’Кр^о^Нр)/.Кората- в повечето- случай: е кестенява (Сензо,
„ г т * ( Цярянц,. Тамянка, Бсу1гар),; но. може да бъде сиво-кестенява (Димят, Широка мед-
V/ ™ Ф Щ '( 1Щ к ф х а м б у р г с к и ) и д и щ ь п к т ю т ,№ * № & ' ‘
* Р а зл и ч и я им а и в оцветяването на к ол ен ата, в твърдостта н а дъ р в еси н ата я
т. н. З а о б и к н о в ен и я н абл ю дател тези р азл и ч и я са т р у д н о за б ел еж и м и , но з а ;о п и т ­
н и я д о за |) те са съ всем оч еви дн и .
"АА,а
. .■.•■
с. ■• 3 -я

КАКВО Б ЧЕП, СТРЕЛКА И ПЛОДНА ПРЪЧКА?

Ч1 .^еоътд -стродата ц пдоднатз. пръчка, ;са двегодишни части,, които се получаа ат при
.' /изрязваме на едногодишните пръчки» Когато едногодишната пръчка з д изреже на
1—3 очи, нарнад се ‘ .4—г? ,рчи с т р е.л к а , а,»а 8—$ иидеече очи —.
п л о д н а , п р ъ ц ка.. Тези понятия се. използуват главна цри резятбата. В прак­
тиката,, се употребяват и други, термини. Пдодната прт»чтц се наряч? рще майка,
чобаякандр,, а ченовете. заместители и т;>н.гЧецът с ялодиата. връч*а или стрел-
I!
*V

V ката (или самостоятелно) образува плодното звено (фиг. 7). Броят.зд деповете, на
.'?л
; ; плодните нръчкн или на стрелщте на една дрзз зависи гдавдо от.дезярцетата ре-
V >

1.М*Лг ? #г(5а л/адцдега ?«, .: . -'у.,”.- ••

Фга. 7. Плодни звена:
ж*-чеа; б—аш дла рръчкл; й«-стрелк*

• • • %

КАКВА РОЛЯ ■
ИГРАЯТ ПЪПКИТЕ П Р И , ЛОЗАТА?
• /'
• •
*I
^ * 1
За^практически цели лозата се размножава по вегетативен начин. От'всяка част
на главината рри подходящи условия може да се образуват корени. Нов детораст,
т. е .нов прираст, обаче може да се получи само от пъпка. Поради това, ако р ш да
получим ново-растение, трябва резникът, който сме поставили аа вкоревАяДОв«) да
има поне една пъпка. В този смисъл пъпките при лозата игрдят ррлята на семена.
Освен това в тях се формира плодът на лозата. *’ '
С пъпките, оставени на главината при резитбата, се определят в най-голяма
степен броят на леторастите, които ще се развият, и реколтата, която ще се получи.

КАКВИ ПЪПКИ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ПРИ ЛОЗАТА И КОИ ОТ ТЯХ СЕ ИЗПОЛ ЗУВАТ

ПРИ РЕЗИТБАТА?
ф
. 9 •
- , .

При лозата се различават л е т н и п ъ п к и , ' з и м н и о ч и , ъ г л о в и п ъ п ­

ки, ч е р н о о к о и с п я щ и п ъ п к и .
Л е т н и т е п ъ п к и се образуват през пролетта и лятото по възлите иа ле*
тораста в пазвите на листните дръжки и прорастват през същия вегетационен «е*
риод. Те дават началото на колтуците (страничните леторасти). .
З и м н и т е о ч и се образуват също през вегетационния период до основата
на колтука, но аа разлика от летните пъпки, прерастват едва на следващата пролет,
след като са презимували. Те се състоят от една главна и няколко заместващи (ре*
зервни) пъпки и затова се наричат о ч и . Главната пъпка е .по-склно развита и
обикновено само тя покарва през пррлетта. В по-редки случаи заедно с нея може
да се развият и резервни пъпки. Тогава, се получават два в повече леторасти от едно
 Огшад-звдвдто ©яог е^обвите 8-даегд®белидкким. ЕЬдяя^ееяеднрдтяълги вла-
«т4ЖНКИ<коитааедно/^.до^ папките от студ • я т повреди (фиг. 8).
•:.!••3> г.л о в и т е: п ъ н к и .; а ;Ч,« р н о у,о ,0 к о ее намират в основедаеа пръчката
•г . .; С п я 1д и,т. е , и ?*.п к й се намират по многогодишнатадървесдна, От тях се
;-1;.р^9вдват- лаадмад*«. ;--. С •' Л.К.. : \
Я сщ ;е( ,дрзат« .радоолг|гв .с го/1.ям р^зерв от пъпки,, коитчдаза* възможност
за бързото й възстановяване при поражения; от студ. При измръзване на главната
пъпка на зимното око се развиват заместващите. Ако зимните очи са загинали на-
тгьлно-, покараат ъгловите и червото око. Прл по-силии студове рввляв§адамо
спящите пъпки. ' ‘ ...........V • ............. • ................ ‘ 2 \
п , От нагоените пъпки врй резитбата се- борави само ен зи м н и те КВДОР с®
казва чел на. две. пъпки-илн.длодна пръчка на 12 пъпки, подразбира евг; зимни очи.
»*■!
. V* I
<I

КОГА* СВ" ЗАЛАГА П Л О ДЪ Т НА ЛОЗАТА?

I•

Плодът на лозата $,зачать»уо състояние се формира още в: зимното око. Тук той
носи наименованието с ъ о в е т и е. Наскоро след разпукването на пъпките, когато
младите филизи достигнат около 10 с т дължина, съцветието се открива и става ясно
забележимо. От този момент до цъфтежа то се нарича р е с а . След завързването ве­
че се оформя същинският грозд.’ ■ • -* ^ „"
■^ъцв^гйята. се заласат в ,зимните 'очи лрез лятото на годината^, прадаи т о ^ в а«
. 1 ща. рд^ритиетоСн^-. Или гроздовете, които наблюдаваме върху лозите пвез т а й /г.,
■: ' водят йачалото сд от съцветия, формиранй ррез 1.984 г. При ,наблюДайаае на пререз
1 от зймно око под микроскоп в 'к^ая на лятото й началото на 'есенна ясно да се
различат съцветията (фиг. 8), Тези пъцки, в които не се откриват съцветия,' ще да­
дат безплодни леторасти. Не е възможнр по външни признаци да се различат плод­
ните пъпки от' безплодните. :;• •• . •/ г : .‘. .;.... ,
Наблюденията върху реДица сортрве' са роказаЯН,%е формирането на 'съдвв'
4 V . \'У . ■>*/:' ь и Ц
'•*5
'Ч?
У
й

Чь .0’/ '
/ .^ -V. -\Ц
Фиг. 8. Надлъжен разреа на аВДпб око: Ш ;| -■• ■
1>и-1 " V
Ш—г Л 1в и п»пкд; б—заместващ пъпки съцвотия;
„Г*# **, 4ЦСТ :> Г • М
"V
ти ята прт нашите климатични условия започва в началото на юяя по вреяе на Пъф-
тежа и приключва към края на авгуег и септември с узряването на леторасткте.
Голямо значение за образуването на повече сънветия в пъпките имат слънчевото
греене, топлихте, минералното хранене и почвеното навлажкл&ане пред този пе­
риод. При добри грижи и обилие хранене още през годината на западането лоза*
та може да образува плодни пъпки и на втората година да даде задоволнтедна~реколта
. . .'
• * •

ИМА ЛИ АЛТЕРНАТИВНОСТ В ПЛОДОДАВАНЕТО НА ЛОЗАТА>

‘

При лозата липсва алтернативност в плододаването в този смисъл, в който тя се

проявява при ябълката »'други овощни видове. В пъпките на лозата всяка година
се залагат съцветия за следващата година и при нормални условия на отглеждане
тя е в състояние да дава всяка година редовни добиви. Само крайно неблагоприятни
условия — хладно и дъждовно време, болести (мана), лоша обработка и т, и. — мо­
гат да доведат до слабо и незадоволително залагане на съцветия.
Различията в добивите през отделните години в повечето случаи се дължат на '
други причини " неопазване на реколтата от болести, изресяване и _т, -
' • • V •• •

КАК Е УСТРОЕН ЦВЕТЪТ НА ЛОЗАТА?

Цветът на лрзата се състои от ч а ш к а, в е н ч е , т и ч и н к и р п л о д н и к .

Ч а ш к а т.а е слабо развита. В е н ч е т о е съставено от пет листчета, срасната
по цялата си дължина така, че образуват нещо като калпаче. По време ва цъфтежи
всвчедистчегата се откъсват,от основата си, калпачето се отдела от цвета и под на­
пора, на тичинките бива отхвърлено настрана (фиг. 9). Понякога може да се забеле­
жи, че калпачетата не опадват, а засъхват на цветовете. Това е признак за непра­
вилно протичане на оплождането.
Т и ч и н к и т е са също пет. Сред тях е разположен п л о д н и к ъ т . По-
време на цъфтежа прашецът: от тичинките попада въ]рху блязалцето н а плодника,
прониква в него и извършва оплождането. От плодника впоследствие Се развива
зърното. Б.и трябвало в Зърното да има 4 семки, но това рядко се среща. Най-често
сви ете в едн0 ЗЪрН0 са от 1 до 3.

КАКВИ
,
ТИПОВЕ
#
ЦВЕТОВЕ
•
СЕ СРЕЩ АТ ПРИ .ГСЗАТА?
•

При лозата сб срещат три.основни типа ЦЕетове — д в у п о л о в и ( н о р м а л -

ни), ф у н к ц и о н а л н о ! ж е н с к и и м ъ ж к и , ,
Повечето• от културните сортове лози имат д в у п о л о в и цветове
(фиг. 10. е). Характерно за тези цветове е, че тичинките и плодникът нм са нормал-
но развити и'става самооплождане. Такива са цветовете на сортовете Болгар, Гъм­
за, Мискет хамбургски, Димят и много .други»
При някои сортове се срещат фу н к ц и о и а л н о ж е н с к и цл £ т о в е
(фиг, 10,6). При тязГплодникът е добре развит, но тичинките са недоразвити,'имат
по-къси дръжки и се изкривяват надолу. Прашецът им е неактивен и те не могат да
се Самоопдрждат. Ето защо лозите с такива. Цветове изресяват. За да, нлододават,
те трябва да се оплодят с прашец от сортове .с нормални цветове: .От сортовете, които
се срещат у нас, функционално женски цветове имат Чауш, Черна равдкия, Черве­
на лисича опашка, Фоча, Пармак и др. За да се получи грозде от споменатите сор­
тове, трябва заедно с тях да се засаждат лози, които имат норл^лин цветове с акти­
вен прашец и цъфтят едновременно с тях, или пък да се прилага изкуствено оп­
рашване. _. ✓
При лозата има и сортове о м ъ ж к и ц в е т о в’е (фиг. 10, в). При тях плод-

*
X « 9

Снг. 10, Типове тостове при л р з т :

* • —двулм ов (норм ж ти ); 5—ф уню Ьиж м ко я м е к я ; г— а & . 6
. кикът е силно редуциран и оплождане не може да става. Като пример на лоза с та*
= кива кЬетове може да £е посочи подложката- Монтнкола, която аъфта* но никога не
дава плод. >4 : . V .' - -

» ». . • / :* „ . . •# •
» л ' . ' ’* ^ г- .

. МОЖЕ ЛИ ГРОЗДЪТ ДА СЛУЖИ 'КАТО ОТЛИЧИТЕ ЛЕЙ Б Е Л Е Н А СО&ШЙЕТЕ?

/•
; След. лрецъф]гяванего.,и .образуването на завръза ресите се наричат г р о з д о в е.
формата и големината на гроздовете и на Зърната при различните сортове не са ед­
накви, поради това те могат да служат при разпознаване на сортовете.
По форма гроздовете биват цилиндрични (Памид, Зарчин, Тамянка, Керацу*
да), цилиндрично коничн.и (Мискет врачански, Шасла доре), конични (Болррр£1Ди-
мят) и крилати (Мискет хамбургски. Кардинал, Мавруд). По отношение на големи­
ната гроздовете могат да бъдат .малки, сдължина до 10 сш* средни — До 1 8 4 ^ го­
леми — до 26 сга, и много големи — над 26 с т . Гроздовете на сорта Памид могат да
служат като етаЛор на средно грлеми. гроздове. Сортовете Мавруд, Кардинал и Чауш
образуват големи гроздове, . а Болгар — -много' големй, Различна .$<-$ плътността
{сбйтостта) на гроздовете лри"ртдеяните сортове.: В зввдсимоедотуелярията на оп­
лождането тя може да се менц, но есе пакима сортове сро-до^авн срвздове (Мис*
кет хамбургски, Кардинал) ^ „сортове със £бнти гррздова (Гъмза* Керацуда).
• З ъ р н о т о също е много сигурен-белег '.за разпознаване на сортовете лози.
различават се сортове с дребни зърна на дроздовете, ;с дължина до 13 шш (Пино
' ; Чоарл;Кеко5Ко, Мавруд)» с«1 .адедни^ до 1ф тпЦПамид, Гъмза» Мискет червен),
: грлеми — ДО 23 щю Щим^тв,Мискет.ха^ургски), и с много солем^ над 23 тго
"' (Болгар. науш). По форма зърна^а м о ж е;^ бъдАт>акръг^ени, проД(ьл<^вати и дъл-
ги^Много характерен, срртов .белег е р^т,ът!на1зърното. Мавдй_М се- казва бяло
грозде, такрва всъщност няма," а има~зеденйкавог.зелени кздож>л?ф|..,кехлибарено
■ й златистожълто. Лри розовите гр93дове. оцветяването може да-.Суьде сиетлорозово н
* по-тъмнорозово. Няма и тйпйчно черно грозде, а то е тъмночервещ» йролетово-чер-
вено,. и . тъмносиньо,, ,,, ;.. .. .. >• л?”! е - г - Л

А | а 1<Г ^ У С Т Р О Е Н Й Й ® 3 0 £ И 1 |Т ЛИСТ?
^ \ $ .ч*” .»• \ ( «>■:' л V \ * У ■■ *
\\Д1ист6та са разлоложени по един на всеки възел отляво и отдясно през едно коляно.
Я ай-долните листа сае пр-малки, като нагоре по летораста размерите им се увели­
чават. Най-големи са листата в сектора от 8*иядо 12-ия възела Подпетурата на листа
#ма невидими с просто око отворчета,- наречени д и х а ?г е л в и у с т д у а. От гор­
ката страна те са сравнително малко — около 200 броя, —докато от долната стра-
 ✓
яа са извънредно много. Листата се заразяват от маяз през устицата. Поради тов«
опасността от заразяване е по-голяма от долната страна. Таза особеност трябва дч
се има предвид при пръскането на лозите.
* Г> ц
Листът играе извънредна важна роля в живота на лозовото растение. Всички
части на лозата (леторасти, гроздове, стъбла и т. н.) се изграждат от органични ве­
щества, изработени от листата в процеса на фотосинтезата. Интензивността на фото-'
синтезата зависи от много фактори— слънчево греене, температура, приток на вода У*
и минерални вещества и др. Много е важно листата да не се засенчват едни други и
да еа обърнати с горната си повърхност към слънцето. Засенчените листа асимилират •• , » • -
..

слабо. Трябва да се стремим. Да разположим леторастите на подпорите'така, че мак*

симално да се огряват от слънцето.
• - «-.о1гЛ 1

РАЗЛИЧАВАТ
• * • ЛИ СЕ СОРТОВЕТЕ• ЛОЗИ
* ПО «ЛИСТАТА? •
• • • • * • « • , ,
- • а
На пръв поглед листата на отделните сортове, лози като че ли си приличат нанъяно. л 43 ■

При внимателното им разглеждаме обаче се установяват съществени различия. Те

засягат формата, големината, нарязаносТта, мъхнатостта, оцветеността на нервите, . •ГЙ • /ч .» • .V ... ’V

• есенната окраска и т. н. При някои сортове листата са Много големи (Широка мел- :
•• <
нищка лоза, Чауш), при други са’ големи (Памид,. Мавруд) или средно големи (Гъм­ • -■,щ
за, Сензо) до малки (Рнзлинг италиански, Мискет Отонел). Нарязването на листата
и зъбите по края им също варират (фиг. 11). При сорта Чауш листата са дълбоко “ 'ГЩ .•

нарязанй, при сорта Гъмза — по-слабо, а при някои сортове, като Алиготе, са поч­ т—.гу*
ти целокрайни. Повечето от сортовете са с мъхнати листа от долната страна, като • .<:
.* .
■ * . / >

при Мавруда и особено при- Чауша са силно мъхнати. Има обаче сортове като Бол- .-■.А'**
гар и Царица на лозята, които с$ с голи листа, т. е. без мъх. Нервите могат да бъдат I
/ ’ #
% " . *
■

зелени {Гъмза, Сензо, Болгар) или червено-виолетови (Памид, Мискет червен, Мис­
кет хамбургски). При по-внимателно наблюдение се установяват различия и по •• ..V' *1 .

/ ..

. —V'•
Фиг, 11. Листи* летур»: •
• *

. г*
.

г IV ,
>

в—цмидоЯма; в - и р п щ ■ #
. *?. \
• г * • . V]
А» ‘ . . Ч ^

:•* V*
> :■■■■*•*
I СМИ« Н «юбнтм» 40(|р
отношение на опашния аряз — по-широк или отеснея, отворен или затворен — и на
яетурата —1 гладка или груба и т. н. Всички тези особености определят листа като
важен сортов белег. Опитният лозар спокойно мо^се да определи редица сортове
само яо листата.

V .

КОЛКО ВРЕМЕ ПРОДЪЛЖ АВА ЗИМНИЯТ ПОКОЙ НА ЛОЗАТА?

В течение на една година лозата се намира или в процес на а к т и в и а в е г е ­

т а ц и я , или в състояние на о т н о с и т е л е н п о к о й . Времето, през което
лозата не проявява външни признаци на активен живот (растеж н каквито и да са
други видими изменения), се нарича период на относителен покой (зимна почивка).
Той започва с окапването на листата през ноември и завършва с пробуждането на
лозата в края на март и началото на април. През това време обаче животът на расте-
иието не се прекъсва.'Дишането и транспирацията продължават, а резервните ве­
щества се придвижват от едни органи към други.. . - ' '
Спирането на растежа не зависи само. от понижаването на температурата пр«й
есента. Ако наесен се внесат йози в оранжерия, растежът на върховете съйдеще се
Прекрати, По-късно растежът се подновява,- но вече от зимните очи, а не от върхо­
вете. Подобно нещо се наблюдава и а страни, където температурата не спада под
нулата. На остров Мадейра например лозата преминава също период’на зимна почивка.
Интересно е да се знае, Че пъпките на лозата имат свой физиологичен покой,
който не съвпада със зимната почивка на цялото растение. В края на пролетта и
през първата половина на-лятото новоформиралите се зимни-очи можед* бъдат при­
нудени да прорйснат. От края на август до декември това обаче е невъзможно. Този
е периодът на физиологичния локой -на папките. След преминаването му внесените
в оранжерия пръчки или цели лози вече покарват.

КОГА Т РЯ Б В А ДА СЕ ОЧАКВА НАЧАЛОТО НА ВЕГЕТАЦИЯТА?

У *
■ - •

Настъпването на активна вегетация — разпукването на пъпките и растежът на ле*

торастите — се предшествува от п л а ч е н е на лозите. Плаченето показва, че в
растението е започнало усилено сокодвижение. Със затопляне на почвата корените
започват да всмукват вода, която се придвижва към Надземните части. Тук изти­
ча през наранените места (отрезн и други рани) с налягане 2 и повече атмосфери.
За да започне сокодвижението, необходимо е почвата в зоната на корените де се за­
топли до 6—86 С. За повечето лозарски райони у нас плачът-на лозите започва1през
март. , \
 Измерено е, че по време т влаченето иа лозйте от едааглавина изтичат сред
На оо 0,2 1 течност. При силни лози в опресняване на отрезите са измерени До б 1
течност от една главина. По химичния си състав изтеклата при бла<ш течност пред*
ставлява почти чиста вода/ & 1 1 такава течност се съдържа до Х—& й сухо веще*
ство. Ето зщцо ллаченен> не оказва вредно влияние върху силата на лозите. Опасе­
нията, че резитбата по'време на плача отслабва лозите, са,нюейо£ателии. Продъл­
жителното обливане наокото, което е непосредствено до. отреза; може да предизви­
ка загниването му. С настъпване на плача плодните пръчки стават' по-гъвкави и
тогава лесно се извиват и се_привързват към. телената конструкция.
Напълването на_лозите_аависи главцо__от_телтературата_на_възду ха. Наблюде­
нията са показали, че в^зоната.на умерения климат разпукването на пъпките започ­
ва при трайно установяваре_«а. средна денонощна температура 10с С. Поради това
температурата 10° С се приема за биологична нула на лозата, под която тя не проя­
вява външни признаци на активен живот. При нашите почвено-климатични условия
разпукването на очите настъпва към 5—15 април. В по-топлите райони то мо^е Да
започне и по-рано,а в по^хладните — през втората половина на «април. Младите
лозн обикновено напъпват по-рано от възрастните. Различия има и между сортов»
те. Например сортовете Перла, Димят и Царица на лозята напъпват рано, а Ма»*
руд, Юни блан, Каберне Совйньрн — късно. Последните сортове се засягат по-сла­
бо от пролетните слани. . •

КАК. ПРОТИЧАТ РАСТЕЖЪТ И УЗРЯВАНЕТО НА ЛЕТОРАСТИТЕ?

Лозовият летораст не нараства равномерно през цедия вегетационен* аеризд. В па-,

чадото, рано преа пролетта, след настъпването той расте бавно. С повишаване на
температурата темпът на нарастване се усилва* Най-силен е растежът ш края на
май и през юни. От факторите на външната среда най-голямо влияние вЪрху интеа*
зивността иа растежа-оказва температурата. При оптимална температура 25—30* С
е измерен прираст'за едно денонощие повече от 10 сш. Със.спадане на температура-
та н темпът иа нарастване отслабва. От втората половина на юни И през следващи­
те месеци растежът на лозовите леторасти непрекъснато отслабва независимо ат.
това, че температурата може да се повишава. Тогава става по-усилено. надебелявана
и вдървесиняваие на леторастите. През август пръчките започват да придобиват в
основата си жълт, а след това кафяв цвят, т. е. да узряват. В началото узряването
е бавно. По^късно То се ускорява и за сравнително кратко вреде узрява голяма,
част от пръчката. Връхната част след това дозрява.йо-бавно. ; ,
Като практически показател за интензивността иа растежа може да служи из»
вивката на върха. Установено е, че колкото по*силно расте леторастът, толкова по*
 ♦кг. 12. Изпиване върха и леторясг*
прнбуен растеж

голяма е извивката на вгьрха му (фиг. 12). Когато растежът намалее или се преуста
нови напълно, върхът остава изправен,
При филизене на лозите извивката на върха също може да даде указания,, кои
леторасти са по-силни и кои по-слаби.
•* • ■ • ‘ . .. -• . * ^ У? ,

1 • г • ' *

КОГА НАСТЪПВА И КОЛКО ВРЕМЕ ПРОДЪЛЖАВА ЦЪФТЕЖЪТ' НА ЛОЗИТЕ?

• .» , . ’ • I • • . , • * • * ' • ,

Цъфтежът на лозите в основните лозарски.райони у нас започва,в края на май —

началото на юни. По-високата температура в началото на вегетацията може да ус­
кори цъфтежа. В по-високите места с по-хладен климат цъфтежът настъпва по-къс-
но — към средата на юни. Сортовете, които напълват.по-рано (Перла; Димят и др.),
цъфтят и. по-рано. ,
Когато на даден летораст има повече от една реса* долната започва да цъфти
по-рано. В отделната реса най-напред се отварят цветчетата към средната, част,
■после цветчетата към основата и накрая цветчетата от върха. Цъфтежът на лозите
от даден сорт продължава 6—8 до 14 дни. В продължение на.2—3 дни процентът на
отварящите се цветни бутони се увеличава до 16—20. После настъпва бърз подем и
 $6 2—3 &а# с? 60 до % % ^г.ййеюзреге сеотварат. Остаиалвте продължават да цъф­
тят в по-разтегнат срок. . ‘' V‘ V /
Цъфтежът започва бавио към 64-7 часа сутринта, към £ часа «е усилва я към •
11 часа почти спира, за да започне пак на следващия ден. Най-бързо цъфтежът про­
тича при температура 25—30° С, когато и оплождането ,е много добро. У нас той
■-обикновено преминава при 17—19® С. Под 15° С цъфтеж, макар и &авно, може да
ймй. йо оплождане не може да става. Поради това, когато след започването на цъфте­
жа* времето се захлади, лозите силно йзресяват. За правилното оплождане е необхо-
дима и умерена атмосферна влажност. Прекомерно сухият въздух и честите преваля-
вания пречат на доброто оплождане.

МОЖЕ ЛИ ПО ВРЕМЕ НА ЦЪФТЕЖА ДА СЕ ОБРАБОТВАТ И ДА СБ ПРЪСКАТ

ЛОЗЯТА? . х
• • • I
4 • * *
. 1 ^
ч •
* *

Цъфтежът е един от решаващите моменти за получаването иа висок добив от лозо

вата култура. С някои мероприятия може да се подвомогве правнлнсто оплождане,
а с други — да се възпрепятствува. Ето.защо по време на цъфтежа трябва се.
избягват агротехническите мероприятия, които Водят до понижаване на температу­
рата около лозите. Такива са обработката на почвата и напояването. Освен това не
бива да се допуска да има леторасти, паднали на земята, а при привързването ле»
торастите не бива да се събират накуп, тъй като се заглушават ресите. На сортовете
с функ^онално женски цветове трябва да се извършва изкуствено лпрашване с
активен прашец от други сортове. .
По-голямо внимание се изисква по отношение пръскането на лозите през перио­
да на цъфтежа* В този момент ресите са най-чувствителни към маната, зайцяо след
падането „на калпачетата ца цветовете плодниците се откриват, а те не са напръскани
с бордолезов разтвор. По този начин вероятността да бъдат заразени е много голйма.
Ето защо препоръчва се в Края на цъфтежа да се извърши допълнително пръскане
само на ресите. ? , / • '

КОГА НАСТЪПВАТ ПРОШАРВАНБТр Й УЗРЯВАНЕТО НА ГРОЗДЕТО?

* . ’ * ^
• • • • ■ .

След оплождането младите завръзн започват бързо да нарастват. Те се изхранват

главно за сметка на изработените от листата органични вещества. Младите зърна
са в състояние да изработват само малка част от необходимите им вещества» Когато
зърната достигнат големината на грахово зърно (4—4,5 т т ^ , дихателните им уста»
ца се деформират и се затварят напълно. От този момент те не могат да бъдат пряко
 заразени от мана.. След к#го зърната достигнат определени размери, в съдържанието
им настъпват изменения, известни като п р о ш а р в а н е нлн н а ч а л о н а
у з|р я а а4н.е. Прошарването се характеризира с омекване на^зърното и с промяна
в оцветяването на ципата, която ,при червените зърна започва да придобива харак­
терния за сорта цвяТ, а при белите се просветлява и става бледожълта. Най-ранните
сортове у нас се прошарват към 5—10 юли, а късните — к^м 10 август.
С напредване на зреенето киселините в гроздето все повече намаляват, а заха­
рите се увеличават. Ципата става все по-тънка и, прозрачна, като се покрива с во­
съчен налеп. Еластичността й намалява и при чести валежи тя се пука, особено
при сортове'. като Гъмза, което’ улеснява гниенето. Багрилните и ароматните ве­
щества бързо се увеличават. Най-ранните сортове у нас узряват към 25 юли, а най-
късните—■в.началото на октомври. .
И така разликата между най-ранните и най-късните сортове при започването
. на цъфтежа е 10-^15 дни, при прошарването — 30 дни, а при узряването на грозде­
т о — 70^75 дни. Има сортове, като Димят, които Цъфтят рано, а узряват късно.

■ •

ПРАВИЛНО ЛИ Е СЛЕД ГРОЗДОБЕРА ЛИСТАТА НА ЛОЗИТЕ ДА СЕ/ИЗПАСВАТ

ОТ ЖИВОТНИТЕ? ' г.
. ■ . ■ ' (4 • *
* I
• • * _ • • • • • # .

След гроздобера фотосинтезата- в лозовите листа продължава. Една част от израбо­

тените през това време органични вещества се отлага в старите части и в корените
на главината като резервна храна, а друга част спомага за по-доброто узряване
на пръчките, което е от значение за по-високата им студоустойчивост. Наблюдения­
та са показали, че фотосинтетичната дейност на листата през октомври е все още ин­
тензивна. Ето защо те трябва да се запазят до нормалното им опадваие. Практиката
в някои райони след гроздобера да се пускат животни в лозята да.взпасват листа­
та е вредна, защото се прекратяват нормалното узряване на пръчките и запасяване-
то ка главините с резервни вещества. Същите последици има и преждевременното
отстраняване на Листата чрез ранна есенна резитба, от ранни слани и др.
ВЛИЯНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ВЪРХУ ЛОЗАТА]

ТОПЛОЛЮБИВО РАСТЕНИЕ . ЛИ Е ЛОЗАТА?

Лозата е растение с определени изисквания към температурата. От тези изисквания,

зависи нейното географско разпространение. Най-подходящи условия за виреенето
на лозата и за създаването на промишлено лозарство има в умерения пояс от 30 до
45° северна ширина. Това определя лозата като растение на умерения климат. На-
щата страна попада в благоприятната зона, тъй като е включена между 41° 14' и-
44°12' северна ширина, ащ ■
• В страните с топъл климат родовитсКтта на лозата е много добра, а гроздето е
богато със.захари н с ароматни и багрилни^вещества. Обикновено не му достигат
киселините. Тук се произвеждат хубави червени вина и се получава висококачест­
вено десертно грозде.
В местата с по-хладен климат лозите дават грозде с достатъчно захари и кисе­
лини, от което се получават реномирани бели вина с нежен вкус. В най-северните
райони лозата няма промишлено значение, тъй като при условията на студения Кли­
мат тя не плододава редовно, а полученото грозде е с много киселини и малко
захари. 1
В тропическия пояс, около екватора, условията също са неблагоприятни за
промишлено лозарство. Тук липсват ниски температури и затова няма-ритмичност
в развитието на лозата. Лозите не встъпват едновременно в покой.и във вегетация,
поради което в едно и също време има реси в цъфтеж, ягорида и узрели гроздове.
Освен това гроздето е воднисто, бедно на киселини и неподходящо за преработвам
във вино. На голяма височина над морското равнище обаче и при достатъчно влага
лозата може да вирее и да цлододава нормално и в тропическата юнв.
Кри ’ТЕМПЕРАТУРНИ ФАКТОРИ ТрЯЬВА ДА СЕ ИМАТ ПР1Д»ИД
ПРИ ©ТГЛЕЖДАНБТО НА лозата ?
' :’ •' ••• »
* • • * • •
.
•
-
ь #
•
, А •
<
Топлината има решаващо значение за растежа и плододаването иалозовата култура;
Констатирано е, че най-голяма активност лозата .ороявяВз йри температура меж­
ду 25 и 30° С, При тази температура растежът на летораслите е най-снЛен, Тогава
пъпките се формират бързо и се образуват цветните зачатъци в тя*.
• • 4 • .* • ' \ . #. • >в *■

Таблица 1- Агроклиматични показатели за лозата

4 Св
V СПЯ ' 4О1
а . х « ■ & * Й
м хю аз *
ат вм . •Ш«.
»о м
* о* 8
2 я-
о. ех, ^ 2.
Населено място
1е *я ' -X

нШО Населено място

К*
£ п
П2 ■ г?и а8 5• I I
ч 3 К а 5.
с ч Ва . '2 = 5 е : е5 ^*
• * и о а/ У
«& в,
л 1 **
•ч , '.. М 1 ьЯ Д рй ...

Видин 207 3680 2з;о Карйобаг 202 22.2

Берковица 196 3473 21,6 Ямбол ' - 210 23.1
Вършец 194 -3348 21,4 Сливен 207 22.8
Леи " 204 3802 23,6 Казанлък 197 21.8
Оряхово 210 4003 24,2 Стара Загора 212 23,Я
Кнс^а . 198 3^69 22,7 Чирпан 212 23.6
Враца 201 3608 22,4 Хасково / 218 23.8
Плевен 209 3909 .23,6 Сввлевград 220 24.4
Ловеч 206 3766 23,0 Кърджали 215 ш
Трос в 190 . 3130 20.5 Пловдив 213 2*8
Габрово 191 ' 3143 20,3 Карлово 204 22.8
Севлиево , 204 3662 “ 22,3 ПазарджЯк 210 23.3
Велико Търново 204 3812 22,7 Пепе^а Ш ‘ 22.3
Павликени 208 3825 23,4 Гоце Делчев ,209 21.6
Свищов 210 . 3930 23.7 Петрич 224 28.1 /
.Русе 212 39$0 244) Благоевград 202 23.3
Силистра 200 3633 22,1 Стаите Димитров 197 22Д
Разград* 196 3404 22,0 Кюстендил 196 21А
Попово 195 . 3415 21,8 Иятмкая ,176 т
Шумен . . 200 3468 21,3 Ботевград 208
Толбухин 191 • 3243 21,0 София 1 188 та
Варна 204 3636 22,6 Баии 183 д о
Поморие 218 4004 23,6 Сюг* 196 20,8
Бургас 218 . 3997 . 23.4 Брезник 170 19.1
Айтос 209 3764- 23.1 Радомир 184 20.2
-
:-*;.-?>7Ч ^.-^'••?'•;•• •• г*1- ' ;- л'. >~". г• /':• . .• .• , ■■'»'
. . .. • ч4*. ^ : *4
?/' - '•• ■.'•,:'.*'• ■■у.": ;. '
• * V • • .- * * **
-' »* ‘ *, •
• ••••*. .
'.• : \*-4
.•*.-. "
'\г±>т' г*
• V.. -
". ■* -**■V•.-!- :• •
••,
• ‘ V ”.
. ч

За успешното отглеждан« на лозата на дадено място от значение са следните по

казатели: продължителност ка вегетационния период, температурна сума н темпе­
ратура на най-топлия месец. -
Вегетационният период на лозата обхваща времето от напълването до*листопа*
да. Смята се, че колкото по-продължителен е той, толкова условията £за .виреене
на лозата са по-благоприятни.
Сведение за^вегетационния период на лозата в някои райони у нас с развито
лозарство се дава в табл. 1. ? -
Необходимото количество топлина за лозата през целия {Вегетационен [период
се изразява с температурната сума. Тя представлява сборд на средните денонощ­
ни температури от напълването до листопада.>
Растежът на лозите, плододаването и качеството на гроздето зависят главно
от температурната сума. За много райони на страната тя е между 3500 и .4000*
(табл. 1).
При преценяване пригодността на дадено място за отглеждане на лозата голя
мо значение се отдава и на средната месечна температура на най-топлия месец. Тя
Трябва да бъде поне 18® С за районите с промишлено лозарство (табл. 1).
• • *
Т а б л и ц а 2. Класификация на сортв&те лози според изисманията им &м температурната
сума от наколото на мепищията д& фх&юлогичната зрелост

Д*г< на у&рава* Температурна су­

Група нато ма в *С Сортове
1

Най-ранни 15. У П -31. VII 2100-2400 Перя дьо Ксаба, Супер рак Г*Р.
Мечта -
Много рами . 1 . VIII—15. VIII 2400-2700 Мискет тракайскн, Мискет олевмвдн
Тракия, Мкск<т дунавски/ Мискет
оловдяаски, Марица
Рзяая 16. VII!—30. VIII 2700-3000 Брестовица, Кардинал,Царица налом*
та, Чауш. Шасле доре.Пино яоар
Средни 31. VIII—15. IX 3000—3£00. Риалииг, Мискет Отшгед Алшгоге,
V
Мискет хамбургски, Панка# Вохгар,
Мерло, Каберне ' Совиньон, Тамяша,
/ • *
*
ш
Мискет врачански
Късни 16. IX—30. IX 3300 -3 6 0 0 . Г ш а а , Димят, Зарчяи, Алфошс Лава­
ле, Вейводиново, Итвякя, Мясхет чер­
% вен, Ркацители
Много мени 1 . Х - 10. X 3600 -3 9 0 0 Мавруд, Юнм бдан, Шмрою мешш *
ЕДНАКВИ ЛИ СА ИЗИСКВАНИЯТА НА РАЗЛИЧНИТЕ СОРТОВЕ
КЪМ ТЕМПЕРАТУРНАТА СУМА? ' . . ;
1 ■ * у ' -• * . * . ‘ " . ; ■"
1 I • •

V •• • •• . ‘ -• . •- - . • V

Отглежданите в практиката сортовелбзи нямат еднаква кзксх^аяяя към темпера­

турната сума. Ето защо и узряването ям не настъпва едновременно. Разпределение»
то на сортовете до групи сьобразно със срок^ на узряването км, извършено в Инсти­
тута по лозарство и винарство в Плевен, е дадено в табл. 2. Посочената температур­
на сума е изчислена за периода от напълването до момента на узряването на
гроздето.

КОИ ВИСОКИ И НИСКИ ТЕМПЕРАТУРИ СА ВРЕДНИ ЗА ЛОЗАТА?

, * л * ■ ■ • • •

в * *

Повишаването на температурата над определена, граница води към Повреждане на

отделни органи на лозата. Прн температура около и над 40* С по листата на лоза*
та се явява прнгор. Повреди може да се появят и при поннска температура, когато
духат горещи ветрове. Вее пак опасността от високи температури у пас не е голяма.
По-голяма опасност представляват ниските температури. Зелените части на лоза­
та измръзват при —2,5° С, а гроздето издържа ло —4°С. И здръ ж ли вотан а пъп­
ките, Ьръчките и многогодишните части през зимата зависи от редица условия, като
закаляване, биология на сорта, степен, на узряването, времетраене на ниските тем­
ператури н др. Пъпките на чувствителните сортове започват да измръзват прн спа«
дане на температурата под —15в С, докато устойчивите издържат и до —20, —21° С.
Едногодишните пръчки измръзват при температура под —24° С, а многогодишни*
те части — под —26“ С. . .:

КАК РЕАГИРА ЛОЗАТА НА СВЕТЛИНАТА?

ш • • • * •

Лозата, подчертано е светлолюбиво растение. Светлината оказва неяосредствено

влияние върху интензивността на фотосинтезата; Ето защо в години с повече сяън-
ч£ви дни гроздето натрупва повече захари и е по-богато с ароматни и багрилия ве­
щества. В добре огряваните места гроздето се оцветява по-добре и ароматът на мис-
кетовите сортове е по-силен.
У нас светлината не е ограничаващ фактор за развитието на лозата. Все пак
трябва да се отбележи, че по Черноморското крайбрежие през лятото, в смцо така
и през есента има повече слънчеви дни, отколкото във вътрешността на Страната.
Върху растежа и плододаването на лозата .оказва влияние к продължителност­
та ка деня, Растежът на леторастите при 8—Ю-часов дек отслабва, а се ускорява
тяхкото узряване. Скъся аанетонга деня понижава фотосинтетичната дейност на
листата н потиска залагането на съцвегия в пъпките. Опитите с млади лозови ра­
стения, получени от семена, доказват, че при къс ден се развиват по-сшшо корените»
а при дълъг д е н -г надземните части (стъблото и листата).

ПОНАСЯ л и ЛОЗАТА ЗАС5НЧВАНЕ?

• ;• . • . . : • - * • • •

* \ • в в, * % • •
. ’. ' ’ - * ' . ** * * ** " •
Засенчвадето на лозите от съседни дървета, или сгради оказва отрицателно влия­
ние върху тях — в пъпките им се залагат по-малко съцвегия, а изресяването се
усилва. Оттук е и по-слабото пдододаване на засенчените лози, Ето защо съвмест­
ното отглеждане на лозите с обощни дървета не'е желателно. Когато все пак такова
съжителство се налага, дърветата трябва да бъдат разположени така, че да не засенч­
ват лозите* Ако лозите, засадени близо до дърветата, се оставят неизрязани, само
за'1—2 години те се издигат над дърветата така, че листата им да бъдат изложени
на слънце. Такъв е случаят и с ъ нар. отглеждане на лозите по живи дървета! при
което лозата се разполага върху короната на дървото.
Като се имат предвид големите изисквания на лозата към осветлението, лето-
растите и листата на растенията трябва д а с а разположени така, че да се огряват
от слънцето през целия ден. . - ,

СУХОЛЮСИВО РАСТЕНИЕ Л И .Е Л О З А Т А ? ', / .. .

** » • * 1 • * * • *
I / ч
• • • # \

Лозата развива мощна коренова система с голяма смукателна сила. Тежа обстоя­
телство я прави пригодна и за терени с по-бедни и сухи почви. На такива места тя
се развива по-добре от редица д р у ги растения, поради което.я Смятат за сравнително
сухоустойчива култура. Не бива,обаче да се забравя, че за кратък перирд лозата
развива грамадна вегетативна маса,.за което й е необходима много вода.
Без. вода развитието на лозовото растение е невъзможно. Чрез нея то получава
от почвата необходимите хранителни вещества, които се всмукват от кореновата
система. При нормална почвена влажност растежът на леторастите се засилва и
плододаването се увеличава. Най-голяма нужда от влага лозата чувствува по време
на усиления растеж и след прецъфтявайето, когато -плодът започва да иаедрява.
В СУШАВИ ИЛИ В ДЪЖДОВНИ ГОДИНИ СЕ ПОЛУЧАВА п о -к а ч е с т в е н о
ГРОЗДЕ? „ ..
• I ^ ' ' I

• * '■ * * V .*
К ак то продължителното засуш аване, т а к а и прекомерните валеж и може да се ока-
жат вредни за лозата. При недостиг на влага в . почвата след цъфтежа поради про­
дължителна суша гроздето остава дребно, недоузрявз и е с по-малко захари, а с
повече киселини. Сухият въздух предизвиква затваряне на устицата, вследствие на -
което се намаляват транспирацията и фотосинтезата. Без нормална асимилация не
може да се натрупат достатъчно захари в гроздето.
^ ИзЛишната влага в почвата и в подпочвените пластове влияе неблагоприятно
върху растежа на кореновата система, а понякога причинява « загиване на част
от-корените. Ето защо лозата не понася близките подпочвени води. Честите прева­
лявайки по‘време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане, усилватизресява-
нето и създават условия за развитие на маната в^един от най-критичните за лоза­
та моменти. Обилните валежи през периода на 'зреенето благоприятствуват за раз­
витието на сивото гниене, а гроздето остава.воднисто и с ниска захарност. В такива
години десертното грозде е нетрайно, а от виненото се получава посредствено-вино.
Най-качествено грозде сё получава в години, когато лятото е с нормални ва­
лежи, а есента ;— без излишна влага. Десертното грозде тогава е здраво, трайно и
издържа на дълго транспортиране и съхраняване, а виненото е богато със захари
и произведените вина' са превъзходни. . . .

ДО КАКВА ВИСбЧИНА НАД МОРСКОТО равнищ е се отглеж да л о за та у нас?

ф • *4
•
•
• •
/
*
,

Височината над морското равнище изменя значително климатичните условия. К ол­

кото по-високо е дадено място, толкова температурата е по-ниска. Установено е,
че на всеки 170 ш температурата се намалява с около 1° С .' В тропичния пояс по-
високите места са по-благоприятни за лозата, а в умерения Пояс — обратно. Най-
високо разположените лозя в света се срещат в Боливия — на 2500—3000 т над
морското равнище.
Лозя за промишлени цели у нае се засаждат до 450—500 ш над морското рав­
нище. Любителски насаждения обаче при подходящ избор на място и сорт може да
се създадат, и до 800 .тп. • •
От най-ранния сорт Перла се срещат лози и до 1000 ш. Те трябва обезателно
да бъдат засадени на припек от южката страна на стени или сгради н защитени от
студените северни ветрове. '
 1У А п Г • > , : ж Л 4 - ♦ - у -* • * •. • . . .• . . • . • - и _ /. • г •*. .• . ■ / • * . .-/ а '» ч |К -

Р£Г'Д :■-I. ">‘ V- *-*■* '• ''■.'/ *• ’• '••■ . ч; . V ..." •' „ -.. * .. ■■.'.• .. •'..." •■•. ’.' ..-<:. • г."' ; • ;• '•'-• •■• л •• •’ •■:-> *
Ё; ; А А : - ^ Ш А ^ Л И ВЛНЯНЙЕ ВЪРХУ ЛОЗАТА БЛИЗОСТТА НА МОРЕ, ЕЗЕРО Н Л * # £ £ А Г . ;: ч V;/!
| 1
Ё : , ; Л л ; - :■. V: • ■• V •■' ■. •>.•:■'. •■. ' Х'-Т
: :-<ШV*ХК*'* _

Наличността на водни пдощи (море, езеро, голяма река) оказал влнянягл&рху тем«- *№
•.»' *
-с;
| 1П
>\: ; пературата и влажността на въздуха. Зимата край тях е по-декя, а опасността от Ж
измпъзваре на лозите -т по-малка, Големите водни площи изменят количество яа
тбпЛинната енергия, като отразяват слънчевите лъчи, У нас п р о л е т во Ч е р е д у -
ското крайбрежие настъпва по-късно в сравнение с вътрешността к иапъпваи^ю я4
лозите се забавя. Обратно, есента е по-топла и гроздоберът- се извърши шменеио.
!Ч .
На мнскго места ед#н от най-хубавите лозя се найират по бреговете не р*Вяте,' л- ’*£*><
езерата и моретата. Така е в нашата страна краб Дунав и Черно море, * Уитария
край Балатон, в СССР — кримските лозя край Черно море,' във фрашшгпо брега* ./
вете на Рона, Гарона, Лоара и Рейв, във ФРГ край Мозел н Рейн, в Швв#йария
край Женевското езеро и т. н. .
* ' VI
*• ч» ' Я
- *• ч

% • /

ВЗИСКАТЕЛНА ЛИ Е ЛОЗАТА КЪМ ПОЧВАТА? ГЙ*

•^ ■. . •. .. . 1
< — Ч . . . .

ч;:1Й
11-Т Лозата е растение, което може да се отглежда върху места с най-разнообразни поч- ;
;:ч.
ви. С нея успешно се оползотворява! хълмистите терени със сравнително"пе-беда*•' -

.
К*' почв^, където другите култури, дават по-слаб стопански ефект. Т я не вирее сам* на , . у 'Ь . .

заблатени, тежки и силно сбити почви. От казаното не бива да се прави извод®*, че . ’ • ‘ •' •

' лозата е. невзискателна към почвата. Добре известно е, че от характера и своДеянига

на почвата зависят в голяма степен силата на лозите, добивът и качествбто. н а у ф 0 * \-
дето. При еднакви климатични условия в един и същ райрн може да се п о л у д а * ?
гроздето различни по качество вина в зависимост от почвения тип. Най-добри за До­
Г.Ч-
Г.\,
зата са дълбоките, ^охкавя, бързо затоплящи се почви. В това отношение ветрено
подходящи са леките песъчливи й чакълестите почви.. .;
В, миналото; когато лозите са засаждани неприсадена, ролята на почвата а би­
КПК
: ла по-ограничена. С въвеждането на американските.лозл като подложки иаиекввцая-
та към, почвата нарастват. Някои от подложките се развиват по-добре на е ш р к и \ - ;Г•* ^ Ш X:■>■:<<7 ■ У . . . . ■* : ^

плитки почви, а други — на по-сухи и дълбоки. Една подложки понасят по-внеоко ,-л
V*-. съдържание на вар в почвата, а други — по-ниско. Ето защо преди засажжаяег* жа ‘
Л • • * \ I N V -, Д Л

лозите трябва добре да се проучи почвата и в зависимост от това д4 се подбе­

рат подложката и сортовете, подходящи за една или друга насока на производството.
£
1у\

ч4. Ж СМШИ дюбмтм# ллллр

% •
И ‘ V - ■
КАК ВЛИЯЕ ПОЧВАТА ВЪРХ У. ЛОЗАТ A? -
• ' .* * ' ! ‘ ’ ' • > • . . * • ' . • . • • \ . .

' • ' " / ',i ' ' . . ' ? f

Почвата влияе върху лозата със свря механичен състав и с физичните и химичните
си свойства. *Механичният състав се определя от съопадшениего на отделните поч­
вени частици — гМша, "йясък, чакъл н>др. Наличността на.повече глина в почвата
я прави по-свързака( по-тежка и по-студена. От грозде, отгледано на такава почва,
се получава по-добре оцветено и по-плътно вино. В глинестите почви корените на
лозата се развиват сравнително трудио. Пясъчните частици затоплят почвата и до­
принасят за образуването на повече захари в’ гроздето. П ясък ъ т прави почвата по-
oxK&Ba, корените на. растенията проникват дълбоко, и лозите се развиват силно.,
Sт гроздето, отгледано на' песъчливи почви, се получават по-леки и фини вина,
които развиват приятен букет! - .
Топлинните свойства н а почвата, имат в а ж н о значение за развитието на расте­
нията и на микрооорганизмите в нея. Тъмните Почви п о гл ъ щ ат по-интензивно слън­
чевата енергия и се затоплят толкова по-силно, колкото цветът им е по-гьмен. На
такива почви лозите растат по-буйно, отколкото на светлите. '> 7
Затоплянето на почвата зависи от наличността на влага в нея —г вдфкн#тепоч-
ви се затоплят по-трудио. Глинестите почви задържат ловече вода-и еетесгеейо се
затоплят по-трудно от леките песъчливи почви.- ., • •" ,
Химичяият състав на почвата оказва влияние върху снабдяването на лозата с
хранителни елементи —; азот, фосфор, калий, калций», желязо, магнезий и др. От
значение е също и съдържанието на хумус И варовик. Богатите с хумус (тъмните)
почви са по-богати и с азот, За-лозата по-подходящи са средно запасените с хумус
почви (около 2—3%),

НАЛИЧНОСТТА НА ЧАКЪЛ В ПОЧВАТА ЭРЕДНА.ЛИ Е ЗА ЛОЗАТА?

• • - \
. . . - . . • * , • I /

■ * ■■■• ' . . '■ ’ • •, ■ ’ • ■' * /

Някои лозари избягват да засаждат лозя на чакълести почви. Това е неправилно.
Световната практика показва, че от лозята на почви, които съдържат едрозърнест
пясък и чакъл, се получават еднй от най-хубавите вина. Така е иапрймер в Области­
те Кахетия — СССР, токай — Унгария и Шампаиия — Франция, прочути.съе свои­
те реномирани вина. Почвите в тези области съдържат до (Ю—80% чакъл или ка­
менни, частици. Чакълът дренира почвата, пропуска дъждовна вода, во пречи на
снлното й изпаряване. През деня то$ се нагрява, а през нощта отделя част от погъл*,
натата топлина и по този начин затопля приземния въздух. Освен това той отразява
и част от слънчевите лъчи.
ЙА КАКВИ ЙОЧВИ МОЖЕ ДА '(& ЗАСАЖДАТ НЕПРИСАДЕНЙ ЛОЗИ? й •Ц.
'■ . г ..\
. -■ '- Ч.' '•
• • *
* •
• • • • ш •

Установено е, че сортовете на културната лоза (Памид, Мавруд, Мискет червен и

др.) може да се отглеждат неприсадени.т, е.'като се засаждат директно, направо
от пръчки, в места, където почвите са силно Песъчливи — съдържат над'70% физи­
чен пясък. Съдържанието на,пясък е най-добре да се определя в почвена . лаборато­
рия. У нас неприсадени лозя има в Пазарджишко, Пловдивско, Бургаско, Видин­
ско и другаде-. Някои автори предполагат, че пясъкът запушва ходовете, коитофи-
локсерата образува г почвата, и по този начин пречи на нейното размножаване и
развитие въобще. ' • ’

КАКВИ ПОЧВИ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЛОЗЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО

НА ЧЕРВЕНИ ВИНА? 7
' • ч . . . ' ‘ ■ 1

•• - . .. . % .■*

За отглеждането на лозя за производство на червени трапезни вИна най-подходящ и

са умерено влажните, добре проветрени и с добър топлинен режим почви. Те т р я б в а
да имат умерено съдържание иа х у м у с и достатъчно фосфор, желязо и к ал и й . Когато
се касае за висококачествени, добре обагрени червели вина, за предпочитане са поч­
вите с по-високо съдържание на глияа и умерено богати с органични и м и н ер ал н и
вещества. От разпространените у нас почви на тези изисквания о т го в а р я т р а з л и ч е х ­
те подтипове на черноземните, канелените и сивите горски почви. Те се срещ ат а
много райони на страната.

КАКВИ ПОЧВИ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЛОЗЯ ЗА ПРОИЗВО ДС7ДО

НА Б.ЕЛИ ВИНА? - < • ■ ■ ■ . . . . •

За отглеждането на лозя за производство на хубави бели вина най-подходящи са

почвите с лек механичен състав — глинесто-песъчлйви и песъчливи, — с ниско съ­
държание на хумус, разположени на речни тераси и крайбрежни склонове. По от­
ношение на цвета се предпочитат по-светлите почви« На тези изисквания отговарят
алувиално-делувиалните и някои канелени почви, каквито има в районите на Кар­
лово, Карнобат, Поморие, Пазарджик, Варна, Шумен и др.
КАКВИ ПОЧВИ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЛОЗЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО
НА ДЕСЕРТНО ГРОЗДЕ? ,. .

В с р ..„ м „в сортов, . „ „ „есртни™ п р ш , * « нзнскв*,«,

към почвата. Те предпочитат по-дълбоки и свежи почви, но да не са тежки и сбити,
а да са по-богати с хумус (3—4%) и с добра водозадържаща способност. Леките пе­
съчливи почви може да се използуват за отглеждане на лозя, за производство на де­
сертно грозде само при условие, че се напояват и се торит според нуждата.
За десертните сортове лози подходящи са повечето от черноземните и никои
канелени горски почви. Особено благоприятни почвени условия за тях има край
Дунав и в районите на Плевен, Лясковец, Чирпан, Пловдив, Пазарджик и др. -

КАК ДА СЕ ИЗБЕРЕ ПОДХОДЯЩА ПОДЛОЖКА ЗА ДАДЕНА ПОЧВА?

' . ■ • • - ; • ; > . . ’

При избора на подложка трябва да се има предвид съдържанието на варовик в поч­

вата. Известно е, че на Почви с но-високо съдържани^ на варовик (до 20—30%) се
получава грозде с по-висока захарност и с «о-силеи «домат. Когато количеството на
варовика обаче нреминне дадената граийца, той става вреден за лозата — появява
се жьлтеене на листата, наречено физиологични хлороза. Неприсаденнте лози от
културните сортове (Памид, Мискет червен,-Димят, Гъмза и др.) издържат до 70%
варовик в почвата и в това отношение превъзхождат всички американски подложки.
Когато културните сортове обаче се присадят, устойчивостта им ваварорик се опре­
деля от използуваната подложка. Установено е, че отделните подложки нямат ед­
наква устойчивост на варовик. Например Монтикола издържа до 25% варовик или
14% активен калций,'Кобер 5 ББ съответно до 50 или 20%, ШаслахБерландиери
41Б — до 60 или 40%, а Рипария — само до 16 илн 8%. Ето защо преди набавяне­
то на посадъчен материал трябва да се зиае какво е съдържанието на вар в почвата.
Повечето стопанства разполагат с такива данни За почвите в района. При нужда
трябва да се иска съвет от агрономите на стопанката. - .
 :г V

ИЗБОР И ПОДГОТОВКА НА МЯСТОТО ЗА НОВО ЛОЗЕ -г*

,1“% й

7-'-' % .

• * 3

••'•♦•■А...
• ,'УТ! V .

'V?
V ./V
• • ■• д а •*
.
•
-
•
* .

, ;*ЪД1

■I
»•/ <
: : >• М
«:»£3

1
КОИ ИЗЛОЖЕНИЯ С А ПОДХОДЯЩИ ЗА ЛОЗЕ? .

I . ; ✓ л <г:-~л
•
- I ,
•
•• # .
• ,
. *• . ^
1 .
- ш
При избора на място за лозе освен изискванията ла лозата към температурата» Свет­
'•

• 'Ж *
лината и почвата, разгледани в предишния раздел, трябва да се имат предвид изло­
жението и релефът на терена. Изложението изменя съществено количеството топли­ ./

& на, получавана от слънцето. В по-хладни райони южното, югозападното и <огоиз-

и■ ..
точното изложение са за .предпочитане, тъй като при тях гроздето натрупва повече .

захари н узрява по-рано. И колкото по-неблагоприятни са температурните условия • VС;

на района, толкова повече трябва да се придържаме *ъм южното изложение. При \ - ■ шА

•л/ северно изложение се получава грозде.с потиска захарност и повече кисел вян. В
южните топли области северното изложение е подходящо, дори при сух и горещ кли­ • * •

мат то е за предпочитане.'У нас северните изложения край Дунав също са много " ' .у *« *
ЙЧ .. -подходящи. Западните изловения се засягат повече от силните северозападна а за­
?г>
■> . '%4 А • *

«.с • падни ветрове, аизточните носят по-голям риск от сланите. \.*

НАКЛОНЕНИ ИЛИ РАВНИННИ ТЕРЕНИ ТРЯБВА ДА СЕ. ПРЕДПОЧИТАТ ЗА Л0&Я?

• »" ' •‘ • . *1ч
. : \ • ' . • . • ? 4, • ’ ' 4 .^ •• , . ; • # ?
• • • .• . , •/ •• Ж
Ъ'-*
Лозята може да бъдат засадени' на равнинен терен и по склонове и хълмове с раз
лични наклони и изложения. Условията,За получаване на висококачествено грозде
при тях съвсем не са еднакви. В равнините почвите са по-богати н по-свезш и лозите • Ил9 & ’ ' *• ■ '{ * £

се развиват по-буйно, дават повече грозде, но с по-ниско качество. Вегетацията на .V *• * > .

растенията продължава до късно, пръчките остават йедозрели и затова са по-чув* . • :т

ствителни на зимните студове. Опасността от пролетни слани, мана и оидиум (браш- ■

неста мана) в равнините е .ло-голяма. 'Гроздето остава ло-водн^сто, по-елабо из­ 1 \ .

т V-

х
държа на транспортиране и не е подходящо за съхраняван?. Пораженията от сивото •Ч»4«. >5л

-
гниене са големи. ' - . х . ш

* • • • • , . •• * Ч * / • ч * • , ' • ,
&
* • • • % / . • • • ^
 Още от най-дълбока древност лозята са били засаждани по склоновете на хъл­
мовете. И сега най-прочутите, най-реномираннте лозя в света и у нас са разположе­
ни по наклонени терени. Тук почвите не са така богати, както в равнините, но гроз­
дето е по-внсококачествено и плододаването е по-равиомерно. .

КОИ СА ПРЕДИМСТВАТА
•
НА НАКЛОНЕНИТЕ .
ТЕРЕНИ? •

ч •
■ ’ 4

Лозите, разположени по хълмовете, се .огряват по-продължително време от слън­

цето. Температурните условия също са по-благоЛриятни, тъй като слънчевите лъчи
достигат повърхността на почвата под ъгъл, близък до правия. Ето защо гроздето
тук е с по-висока захарност, съдържа повече багрилни вещества и ароматът на мис-
кетовите сортове е, по-силен.. Пръчките на засадените-по склоновете лози узряват
по-добре и издържат през зимата на по-ниски температури. Късните пролетни и ран*
ните есенни слани почти не засягат лозите по хълмовете и гроздоберът през есента
може да се извърши по-късно. Поради но-доброто проветряване лозите тук се на­
падат по-малко от мана и оидиум, а. гроздето им е по-устойчиво на сиво гниене.
а

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ОТГЛЕЖДАТ ЛОЗИ В ДВОРНИТЕ МЕСТА?

Лозата може да се отглежда не само при полски условия, но и в дворците места. Не­
обходимо е само мястото, което й се отрежда да отговаря на нейните изисквания.
Не бира лозите да се засаждат на задушни, кепроветривн места. Тук опасността от
болести е голяма и плододаването е несигурно. Лозата не може да се отглежда и ка­
то подкултура между овощните дървета. Тя-не търпи засенчвай^ и резултатите ври
тоаи начин на отглеждане са незадоволителни. Правнлно е за лозите в дворовете да.
се отреди проветриво, незасенчено и отцедднво място, където те да се засадят катц
самостоятелна култура. Когато се отглеждат асмовидио, под тях може да се засаж-,
дат други растения, които не изискват чести полйвки.
В дворните и вилните места лозата се отглежда и като декоративно растение.
Възможността да й се придава разлнчва форма н-желана височина я прави ‘Подхо­
дяща аа оформяне на пътеки и пътни ален и за озеленяване на беседкл. Длетото на
лозите тогава е подчинено на основната идея, но не бива да се затормозиа развитието
им с околни дървета и други растения,

»• . ' . ..•••. . • . .-•ч- / • • г; . /

• 'Л ’ . - •• • • . »%* • -> » > х* • • ' ' %
. ' -' \ .• * - .'*•:*?:Д• \ 1 4 '/Д :4
 МОЖЕ.'ЛИ В ДВОРОВЕТЕ ЛОЗИТЕ ДА СЕ БАСАЖДАТ КРАЙ СТЕНИТЙ' ^
«НА ПОСТРОЙКИ И ОГРАДИ? . ' , -
• • , ** ' • ' • • . ‘ ' • . . • •• . -•
• • • ’ %.

4 • • ; ■ • • . • • • .

Засаждането на лозя край стените на постройки и огради може да бъДе прбдиктув^

но от желанието за пе-рационално използуване на мястото, с декоративна цел или
с ог^ед да се създадат по-добри условия за виреенето на самата лоза. Отглеждането
на лози край огр^ата, ако са в подходяща формировка, дава възможност да се
оползотвори окрабнината на двора, без да се влошат условията за другите култури»
Необходимо е само лозата да не бъде засенчена от оградата или от блИзкорастящн
дървета. При засаждане окрло постройки най-подходяща е южната страна на сгра­
дите, по-малко подходящи са западната и източи ата, а северната трябва Да се изфгч
ва. В райони с по-хладен климат зас&ждането на лозите в места с южно изложение,
защитени от студените ветрове с постройки или дървета, е абсолютно необходимо.
Само при такива условия е възможно отглеждането на лозата на.голяма надморска
височина.
/

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ЗАСАЖДА НОВО ЛОЗЕ ВЕДНАГА СЛЕД ИЗКОРЕНЯВАНЕ

н а старото? ; ' ‘ '
# # • ,
ч . ,
\
• • •
• * I ф
• •
•

Този въпрос се поставя от лозарите, особено в райони, където подходящите за лозя

терени са по-ограничени. Досегашните наблюдения показват, че след изкоренява*
него на старото лозе се налага мястото да остане няколко години в почивка- Почйв»
ката е необходима не толкова за възстановяване на почвеното плодородие* което мо­
же да се постигне чрез обилно торене с органични и минерални .торове при риголва*
нето, колкото от други съображения. В много от старите насаждения лозите са.бод-.:
ни от вирусни болести, които чрез корените ще се предадат на мледите лози. Добре :
.е след изкореняване на старото лозе да се извърши дълбока обработка с почистване'
на корените, след което мястото да се засява с житни култури или фуражни треви
- поне 4—5 години, • 1 /
• * . • • ■ •

4 . * ‘ • ’ . .* : ‘

КАКВА ПОДГОТОВКА СЕ ИЗВЪРШВА НА МЯСТОТО, ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА НОВО Л О ЗИ л *:

•> 1 /

'« ' * ' ’ . • . ■ , /

Понякога се налага на мястото, предназначено за лозе, да бъдат извършени някоя •.

подобрителни работи, като изкореняване на стари дървета, подравняване, унищожа*
ване на плевели и др. Единичните дървета заедно с дебелите йм корени се изкоре-'
нявах, а при риголването се почистват и останалите корени. Ако мястото е гора, на-":
. язга се след изкореняване иа дърветата 2—3 години да се засява с жи-гои култури.
При риголването' старателно се събират всички корени. •••’>'•'
Когато мястото е обрасло с троскот, той трябва да се изчистй преди засаждане­
то йа лозите. Това се постига с чести обработки в сухо време ррез лятото и с трети-
, ране с хербициди, (омнидел, раундзьп), а при риголването чрез ръчно събиране на
коренищата. Желателно е преди риголването мястото да се нивелира, ако се налага..
I • • . . * %

• *.*. ч . . ■• .

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПОДОБРЯТ НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ЗА ЛОЗИТЕ СВОЙСТВА

НА ПОЧВАТА?
J '
• * , * • • • * »

Когато се налага да се засадят лози на място, което, съдържа излишиа влага, то

трябва предварително да се отводни (дренира). Това може да стане с открити или за­
крити. канали. Предпочитат се закритите. Изкопават се ровове, дълбоки от 1,2 до
1,8 т , на дъното на които се поставят ръбести камъни или по-добре специални ка-
менинови тръби (колектори). С тях водата се извежда вън от лозето.
При засаждане на малък брой лози в дворни или вилни места с тежки почви,
при запълването на ямките или рововете към пръстта може да се прибавят пяеъЦ н
ситен чакъл. Така ще се подобрят физичните свойства на почвата. .Ако мястатр.^е и
с излишнз влажност, изкопават се по-дълбоки ямки и ровове.и на дъното им се сла­
гат ъглести камъни на пласт с дебелина 15—20,ст.
' Когато почвата е кисела, препоръчва се варуване. То може да се извърши със
сатурачка вар, която се получава като отпадък в захарните заводи, с пепелина от
варниците или с пепелта от изгарянето на лигнитни въглища в топлоелектрически­
те централи.; Количеството на всеки от тези материали се определя в зависимост от
типа и киселинността на почвата. Необходимо е да се потърси съдейетвие^тсгна спе-
. циалист агроном. Определеното количество сатурачна вар или пепелина се-раз­
хвърля върху мястото преди риголването, за да се размеси добре с почвата при са­
мото риголване.

КОГА СЕ НАЛАГА ДА СЕ ИЗГРАЖДАТ ТЕРАСИ? . г ч

* ■ I• ч ;. *
Наклонените места наред с положителните си страни имат и яякои отрицателяц.
При голям наклон се затруднява извършването на ръчните работи и става свлДОгае
на почвата» при което се оголват главините. За Да се избягнат тези неудобства, Яак-
лоненото място се терасира. При обработка- на почвата с машини или с животни те­
раси трябва да се изграждат при наклон над 7—8°.. При малки лозя и ръчна обработ­
ка изграждането на тераси се налага при значително по-голям наклон 'гт над 12—
ч
/

*•' ' .• • • " •’ ••• . \ ' 7 .: . .. • I • /• . V , • : V •• ' ;

• -•' ' '«V.. ' ' •/Л£. • :• г;.1 ■?;.<••* ‘ <4 '••'••ч* : '• Л: Дг* .V4'
 13®. Трябва да се има пр щанд обате, че пра наклон над 9—10* опасността от ерсавя
(свличане) на Почвата е хол яка й е необходимо да се вземат мерки за предотврати*
ваието й, По-важни от мерките за тази цел са: риголването да започва от долния
край, с което се намалява наклонът; да се поддържа открит ров на горния край,
който.да отвежда стичащите се «оди; редовете да се ориентират по хоризонталите;
да се направят водозадържащй канавки в междуредията и т. н. Тези протйвоерозц*
онни мерки са ефикасни' при наклон на мястото до 9—10°* Над тази граница се на*'
лагат по-сериозйи мерки за борба с ерозията, каквато е и терасирането. .г У

у
КАК ДА СЕ ИЗГРАЖДАТ ТЕРАСИТЕ? ч ,, .
1 * .
<
•
•
•
. , • .
.. . *

При немного голям наклон на мястото (9—10 ) се изграждат наорни тераси. Те с»1
най-л&но изпълними н не изискват никакви инвестиции. Цялото място преди ри.
голването се разделя на ивици, широки от 10—15 до 20 щ.. Риголването започва от
долния край. При завършване на първата ивица последният ров остава открит. Под*
минава се една лента, широка 1 т , и започва риголването на втората ивица, след тд*
ва на тревата и т. н. по същия начин. Така се оформят няколко тераснн платна,
разделени със синори. 1
При по-голям наклон се изграждат стъпаловидни» или изкопножасияни тераси.
Н* тях се различават откос и Платно. Откосите трябва да бъдат иззидани или зачй*
мени (фиг. 13). Височината ям не бива да надминава 1—1,5 ш. Платното е използу;-
ваемата част на терасата. 3? предпочитане е то да бъде с наклон от 3 до 5®, а не хо-
ризонтално. Ширината на платното се определя от наклона. На тесните плаТна се

Фиг. 13. Тераса с им«**ви откоси:

й—С юркшпш ПЛОТ1&5 « ПМ1М1К6 ШП№
заеажда само по един .ред лрзи, а яа по-широките — 2—3 реда. Крайните редове
отстоят о+ откосите яа половин между редово разстояние. При стъпаловидните те­
раси се губи част от мястото. Те изискват влагане на инвестиции и затова трябва да
се изграждат само при доказана необходимост. При плитки почви не са подходящи.
: • *
• .• * * • • • * .

НАЛОЖИТЕЛНО ЛИ Е МЯСТОТО ДА СЕ РИГОЛВА ПРЕДИ ЗАСАЖДАНЕТО

НА ЛОЗИТЕ? • •

ч 1

4 ■

Дълбоката обработка на мястото, на което ще се засаждат лози, носи името ригол-

ван е, или обръщане. При него богатият с хранителни вещества повърхностен пбчвен
пласт се поставя, отдолу, а подпочвата се изнася на повърхността. ' <
\ С риголването почвата Се разрохкВа на известна дълбочина и се създават усло­
вия за по-силно развитие на корените..Семената на плевелите се заравят дълбоко и
не могат да поникнат. Увеличава се способността на почвата да задържа повече
вода. . .•
Риголването създава възможност за по-дълбоко проникване на въздуха! 8 поч­
вата, който е необходим за развитието на кореновата система и за по-активната дей­
ност на почвените микроорганизми. Растежът на лозите- върху риголваното място
е по-силен и те започват да плододават иа 2-рата—3-тата година.'
рогато подпочвата е силно варовита, тя само се разрохква и се оставя отдолу.
Ако варовитата подпочва се изкара на повърхността, варовикът се разлага и става
по-вреден за лозите, отколкото ако си остане в подпочвата. Ако при риголването се
стигне до подпочва, съставена от камъни и под тях скали, по-правилнО е те да ^е се
чистят, а да се оставят намясто. ,

КОГА И КАК ДА СЕ ИЗВЪРШИ. РИГОЛВАНЕТО? -

1 .

Най-благоприятното време за риголването е есента до началото на зимата. При за*

късняване то не бива да се прави по-късно от два месеца преди засаждането на ло*
зите. Този срок е необходим за слегване на прчвата и разпадане на буиитеТ
На малки площи риголването се извършва ръчно на дълбочина 60—80 с т . Из­
копава се по ширината на мястото ров, широк 1 ш и дълбок 60—80 сга. Пръстт* се
изхвърля от йъншната страна. След това се очертават успоредно на рова ивици с
ширина I ш. Тези ивици се риголват последователно. Горният почвен пласт на пър­
вата ивица се изхвърля в дъното на отворения ров. С подпочвата зарълва ровът.
Така се открива нов ров, който се запълва по. същия начин от следващата цвица.За
 ’ ' : ■
' .V
• ' • ' ■ ■ I"'-- :... гЛ а
\ • - ■ • 1 • •

з апълването на последния ров ще трябва да се докара пръстта от п$ррия отворен \ %

ров. За да се избегне пренасянето па пръстта на голямо разстояние, мястото се рйак
деля , на две части, риголването на конто започва от противоположните страни.
✓ / ;» • •->Л*а
• ( * - \3
КАК ДА СЕ ПОДГОТВИ МЯСТОТО ПРИ ЗАСАЖДАНЕ НА ЕДИНИЧНИ ЛОЗИ? * •
• • • '• • •- < ж
При засаждане на отделни лрзи, отдалечени една от друга, се изкопават квадратни,
ями с ширина от 0,80 до 1,0 га и дълбочина от 0,70 до 0,80 т . Горният Почвен пЛГ*С1ЙЙ®
се изхвърля от едната страна, а подпочвата — от другата. При запълването на
та на дъното се поставя почвеният пласт, а отгоре — подпочвата.
Ако лозите ще се засаждат в редици (една или две), по реда се очертава лента^ / Щ
шйрока от 0,80 до 1,0 ш. Изкопава се канавка с посочената' ширина, дълбокв около
0,80 т , каТо почвата се изхвърля от едната страна на канавката, а подпочвата
другата. И тук при запълването на рова на дъното се нахвърля почвата, я отгоре—
подпочвата. При сухи и бедни почви винаги трябва да се изкопават по-ш ирок^
ями и ровове (поне 1 ш), а дълбочината им може данадмине 0,80 т . Същото важи и з» .
места с по-тежки, сбити
•
почви. " • * # / * , #* *•./*»
* . * . •

V, :
Ч<А
-МОЖЕ. ЛИ ДА СЕ ТОРИ МЯСТОТО ПРИ РИГОЛВАНЕТО? •> •, ^ ‘ЗА
И V

Едновременно с риголването може да се извърши и торене. Тйка почвата ще се обо? . > «Г

гати с хранителни,вещества и ще се подобри структурата й. Желателно е при рнгол- *■'
ването да се използуват по-големи дози торове — около 4—5 I и повече оборски тор гл " ^
с добавка на 50—100 кй суперфосфат и 40 кв'калиев тор за декар. Торът се разхвър*
ля предварително по повърхността нд почвата и при риголването се заравя дълбоко.
Когато се изкопават ями или се риголва на ленти, торът се поставя В ямата нЛи ро- ; '^
ва, след като на дъното е нахвърлен : пласт почва около 20 с т . Обогатяването: на
почвата с повече хранителни вещества преди риголването има голямо значенйШ *а
създаването на сйлни лозови/растения, от които е възможно да се получават висота :уЩ
добиви. Когато органичните торове не достигат, може да се прибегне до т.
лено торене. За зелено торене се препоръчва засяването на лупина, грах, фий .и ^ у *
ги едногодишни бобови растения, които се оставят да израстат добре и когато за* /
почнат да ц ^ т я т , зелената маса се валира и после се заорава. През есента мястото;
. се'риголва за лозе. , у- . • ... • ^ г-Щ
 ИЗБОР НА ПОДХОДЯЩИ СОРТОВЕ ЛОЗИ > '' • '
• • • * $

КАКВО Е СОРТОВОТО РАЗНООБРАЗИЕ ПРИ ЛОЗАТА?

Още в най-дълбока древност човекът е започнал да отбира онези форми кг дивата лоза,
които са привличали неговото внимание било с по-едрите и хубави гроздове, било с
някои стопански качества—по-висока захарност, по-голяма родовитост и др, Този
отбор е продължил хилядолетия. По-късно той се допълва с изкуствената хибриди*
зация — целенасочено кръстосване на различни сортове с цел да се създадат нови
сортове с по-ценни качества от съществуващите. В резултат на тази дейност днес от
културната (европейската) лоза се наброяват около 20 000 сорта. Това обаче е са­
мо предположение, тъй като броят им не е установен с точност. По пътя на кръстос­
ването непрекъснато се създават нови сортове, така че броят им продължава да се
лувеличава. Различията между сортовете са от най-различно естества,— едрина на
гроздовете и зърната, вкус, аромат, оцветяване, ранозрелоет, сбитост на гроздовете идр.
- Във всяка страна и лозарски район от това огромно сортово богатство ее засаж­
дат само ограничен брой сортове. Те са съобразени с местните почвено-климатични
условия, традициите на населението и изискванията на пазарите. Редица сортове
съществуват само в сортиментите, без да имат стопанско значение.

КОИ ЛОЗОВИ ПОДЛОЖКИ СЕ ИЗПОЛЗУВАТ В БЪЛГАРИЯ?

• 1

Като подложки в лозарството се използуват чисти американски видове дози или тех­
ни кръстоски. В световното лозарство са познати доста голям “брой сортове подлож­
ки. Всички те нямат еднакво разпространение. Има някои по-универсални подлож­
ки, които се срещат в повече страни, а други имат по-ограничено разпространение,
В България се използуват главно три подложки — Рупестрис дю Ло, Шасла X Бер-
 ландиери 41Б и Берлаидиери X Рипария Кобер 5Б'Б. Най-голямо разпространение ; ' ^
имат пърдите две. В практиката тези подложки са познати съответно под имената/ ' V»>V
■'
*
у.

Монтикола, 41Б и Кобер 5ББ. Отскоро, е внесена и се разпростра-нява подложа •••.. . е-.

катаБО*. _ '
Подложката Монтикола е подходяща за дълбоки, средно богати и леки почвит. ■'•**>* * • •

На такива места тя показва много добра сухоустойчивост. Издържа на варовик до лГй

25%. Шасла X Берландиери 41Б разполага корените си по-плитко, поради коетр .^ Г .
.* /. V

е подходяща и за плитки почви. Засега 41Б е най*устойчивата на варовик под*

ложка — 60%. Кобер 5ББ е универсална подложка. С успех вирее на много почви, •
•. Ь/
като проявява добра сухоустойчивост. Издържа до 50% варовик. , У.*

•||Ч ^

*/ -ле•
ОКАЗВАТ ЛИ ПОДЛОЖКИТЕ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПРИСАДЕНИТЕ НА ТЯХ КАЛЕМ И? ' ' \ “у *

Когато след пренасянето на филоксерата започнало възстановяването на европей­ ,1 4 :-У'4

ското лозарство с присадени на американски подложки лозички, някои учени из* >-<* - л:«
*

казали съмнение, че качествата на културната лоза ще се влошат под влияние- на- и

•• -А >
•

1
*.«

дивачките. Това опасение е. неоснователно. Същевременно се установило, че под­

ложката може да повлияе върху някои прояви на сорта, като родовитост, изресява*
не, срок на узряване, растежна сила и др. ' • •
Присадените върху подложката Монтикола лози са дълготрайни, имат буен
растеж .и проявяват склонност към изресяв&не. Върху 41Б лозите "имат по-умерен
растеж,-йо не изресяват и дават редовно високи добиви. Присадените върху подлож­ •• .«
ката Кобер 5ББ лози имат много добро развитие и редовно плододаване, но някои *•

багрилни сортове, като Аликаит буше, образуват с нея на мяртото на присаждането

подутини (бруки).

ЗА КАКВИ СОРТОВЕ СА ПОДХОДЯЩИ ОТДЕЛНИТЕ ПОДЛОЖКИ?

При набавянето на лози за засаждане трябва да се изисква всеки сорт да бъде пос­
тавен върху най-подходяща за него подложка. Много сортове се развиват успешно
и дават добри резултати и върху трите подложки, но някои са по-взискателни. Кат
то се имат предвид качествата на подложките, може да се направят следните по-об**
щи препоръки:
Подложката М о н т и к о л а е подходяща преди"всичко за десертни сортове..
Върху нея те дават по-рехави гроздове с едри и добре оформени зърна. Не.е подхо­
дяща за сортовете Кардинзл и Чаущ. РодовнТйТ? местни- еиненн сортове Памид, Дн*'

*, Ч с м щ М «< Г Ц | а р ;
мя*, Гъмза, Зарчин, Сензо и др. също се развиват добре на Монтикола. Не трябва
да се присаждат на ней сортове, склонни към изресяване, като Мискет червен, Та­
мянка, Мискет хамбургски, Бяло без семе, Ркацители, Саперави, Мискет врачански
и ценните, нискодобивни сортове Пино ноар, Каберне Совиньон, Мискет -Отонел,
Ризлинг италиански и др. 1
Подложката 4 1 Б е подходяща преди всичко за сортовете, скЛонни към изреся­
ване, и за нискодобивните местни и чуждестранни сортове, като Мискет червен, Та­
мянка, Мискет врачански. Ркацители, Саперави, Каберне Совиньон, Мерло, Риз­
линг италиански, Мискет Отонел и др. Тя е подходяща също и за десертните сорто­
ве Кардинал и Чауш.
К о б е р 5 Б Б е сравнително по-нова и слабо разпространена у нас лодложкЬ.
Подходяща е за редица чуждестранни (Италия, Юни блан, Каберне Совиньон) и за
някои местни сортове. Няма афинитет към сорта Царица на лозята и дава бруки с
багрилните сортове.

КАКВО
•
ПРЕДСТАВЛЯВАТ Д И РЕ К ТН И ТЕ - СОРТОВЕ?
• 9

• V
/• ^

Директните сортове са кръстоски между културна лоза и американските лози или

селекционирани разновидности на американските видове. Наречени са .директни
сортове“, защото се засаждат направо, директно, без да се присаждат върху амери*
кански подложки. Много от тях имат задоволителна или добра устойчивост на фи*
локсерата, по-висока студоуСтойчивост от културната лоза и не се загрибват. Обик­
новено те се отглеждат без пръскане, макар че в някои години и потях се. явява мана.
Директните сортове се появяват в европейското лозарство след'разпростране­
нието на филоксерата. Усилията на селекционерите са били насочени към получава­
нето на нов сорт (кръстоска), който да бъде устойчив на филоксерата, маната и дру­
ги болести като американските лози и да дава качествено грозде като европейската
лоза. Такъв сорт досега не е получен, макар че са създадени над 30 000 кръстоски,
В нашата страна директните сортове също. са пренесени и в някои райони са
получили по-масово разпространение (Видинско, Добруджа, Елховско и Др.), а раз­
пръснати се срещат в цялата страна. Между тях-може да се споменат сортовете Оте-
ло, Ноа, Кераца, Сейбел 4986 и др. На много места те носят името на страната, от
която са внесени — Алжирка, Унгарка, Румънка и т. н,
 Гроздето на директните сортове отстъпва по своите качества на гроздето на култур­
ните сортове. То има особен вкус,, наречен .лисичи в к у с “ . Обикновено г ь р ^ т я м у
са дребни, с едри семки, и с. ципа, която се отделя от месото. Виното също има
не особено приятен вкус и аромат. Директните сортове с червено грозде дават силно
обагрено вино, богато с пектинови вещества, които го правят п0 -гъст01
На местното население в районите, където се отглеждат директни сортове, гроз­
дето и виното от тези сортове .се нравят. За повечето консуматори обаче те не са мно­
го приятни. Във вината, предназначени за износ, не се допуска да има примеси от
директни сортове. Според някои учени виното пт директните сортове причинява
смушения в обмяната на вещешиш. изменения, в състяпа «а кпънтя и
1ия щдц^Независимо от тов2ГНапоследък и у нас се работи за създаването на филок-
сброустойчиви сортове, които да бъдат устойчиви на студ, болести и неприятели и
гроздето им да има качествата на европейската лоза. Получените досега резултати
в Института по лозарство и винарство са обнадеждаващи.

КОИ СА РАННИТЕ Д ЕС ЕРТН И СОРТОВЕ? ■

*
За ранни десертни сортове у нас е прието да се смятат тези, които узряват преди
сорта Болгар, т. е. докъм 15—20 август. Отглеждането им позволява да се разшири
значително периодът за консумация на прясно грозде, тъй като най-ранните сортове
зреят още към края на юли. Интересът към тях е голям и поради по-високата им из-
купна цена. Сега в нашата страна има достатъчно ранни сортове. Тук се причисля­
ват сортовете: ч !
П е р л д ь о К с а б„а. Има унгарски произход. Познат е още под името Ра-
нозрейка или само Перла. Това е най-ранният десертен сорт. Той има средно голе­
ми гроздове със средно едри, кехлибареножълти зърна с приятен вкус и мискетов /■
аромат. Лесно гние, не е трайно и се напада от насекоми и птици. Родовитостта му
е задоволителна. Реже се на една или две плодни пръчки в зависимост от силата на
главината. -
С у п е р р а н . Б о л г а р . Създаден е в Института по лозарство и винарство
в Плевен. Спада към групата на най-ранните едроплодни десертни сортове. Гроздът
му по външен вид е много близък до грозда на сорта Болгар, но е по-малък. Зърното
му е голямо, продълговато, с жълто-зелена до кехлибареножълта . ципа. Месото е
хрупкаво, нежно, с приятен хармоничен вкус. Реже се на една или две плодни пръчки.
М е ч т а . Създаден е в Института по лозарство и винарство в Плевен. Много
ран сорт със средно големи до големи гроздове и средно едри, закръглени, жълто-

, , V • •

•Л . .
*1 * . -* - • ?«V •. •. :<\
>• / . . -Л ••• г / *•V-:.- .V•Г.• .* * • •• .*• *•*.
• • V ' * <

.4
<Л У/Ъ*'-
:~У
 зелени зърна. Гроздето му нма отлични вкусови"качества'« много добре изразен н е­
жен, приятен мискетов аромат. Изисква дълга рези!ба на'една плодна пръчка. '
М и с к е т т р а к и й с к и . Създаден, е в опитното лозе на ВСИ „Г. Димит-
ров“. Ран, много родовит сорт със средно гоЛеми до големи гроздове, които поня­
кога са сбити. Зърпото му е средно едро, овал но и жълто-зелено със седефен оттенък.
Има приятен вкус и лек мискетов аромат. Изисква по-къса резитба.
М и с к е т п л е в е н с к и . Създаден е в Института по лозарство н винар-
4 ство в Плевен. Ран сорт с мног.о добра родовитост. Гроздовете му са средно големи,
конични, полусбити. Зърната са средно едри, овални, с дебела тъмносиня ципа. Кон­
систенцията им е хрупкава. Има хармоничен, свеж вкус и лек мискетов аромат. Изиск­
ва резитба с по-къси плодни пръчки.
Т р а к и я . Създаден е в.опитното лозе на ВСИ ,Д\ Димитров“. Ран сорт с
' големи, рехави гроздове, най-често конични. Зърното е едро, цилиндричне, жълто­
зелено до кехлибареножълто. Вкусовите му качества са много добри, близки до те­
зи'на сорта Болгар. /
Родовйтостта му е много добра и трябва да се реже само на една плодна пръчка
на 10—12 очи. -
М и с к е т д у н а в с к и . Създаден е в Института по лозарство и винарство
в Плевен. Ран сорт с много добра родовитост и със средно големи, сбити гроздове.
Зърното му е едро, почти закръглено, тъмносиньо и със здрара ципа. Консистенцията
му е хрупкава, а месото е сладко,, с приятен вкус и слаб мискетов аромат. Реже се
на една плодна пръчка до 12 очи. ; '
М а р и ц а . Създаден е в Катедрата по лозарство при ВСИ „В. Коларов“ в
Пловдив. Ран сорт с големи, рехави, конични гроздове. Зърната са едри, кръглм, с
тънка тъмносиня ципа, хрупкава консистенция и слаб мискетов аромат. Има доб;;а
родовитост, изисква дълга резитба на една или две плодни пръчки. -'
• М и с к е т п л о в д и в с к и . Създаден е в Катедрата по лозарство гфй' ВСИ
„В. Коларов“ в Пловдив. Ран сорт със средно голям до голям, рехав грозд. Зърното
му е едро, продълговато, с кехлибареножълта цйпа. Има хармоничен вкус и фин
мискетов аромат. Устойчив е на напукване и гниене. Родовйтостта му е добра и се
реже на една плодна пръчка.
Б р е с т о в и ц а . Създаден е в Института по лозарство и винарство в Плевен,.
Раи сорт, узрява към средата и втората половйна на август. Гроздът му. е средно
голям до голям, рехав, наподобява грозда на сорта Болгар. Зърното му е много ед­
ро, овално, ципата кехлибареножълта. Месото е със сочна консистенция, хармони­
чен вкус и приятен мискетов аромат. Реже се.на една или две плодни пръчки.
К а р д и н ал. Създаден в САЩ (Калифорния). Ран сорт с големи, рехави,
крилати гроздове. Зърното е едро, овално, с тъмновиолетова ципа, която към дръж-
чицата не е добре оцветена. Консистенцията му е хрупкава. Има добри вкусови ка­
чества. Много родовит сорт с красиви привлекателни гроздове, издръжливи на
 транспортиране. Понякога дава милерандаж (образувайе на дребни безсемейни зър­
на). Реже се на една плодна пръчка на около 12 очи.
Ц а р и ц а н а л о з я т а . Създаден е в Унгария. Ран сорт с много добра
родовитост. Гроздът му е среден до голям, понякога сбит. Има склонност към миле­
рандаж. Зърното е едро, слабо продълговато, златистожълто и с блясък. Вкусовите
му качества са добри. Има силен мискетов аромат. Реже се на една плодна пръчка
на около 12 очи. • ’
Ч а у ш . Стар сорт, пренесен от Мала Азия. Родовитостта му завися от опраш­
ването, Когато е опрашен добре, дава добра реколта, а в противен случай добивът
е незадоволителен. Гроздът му е голям, коничен и понякога сбит. Зърното е едро,
. с яйцевидна форма. Ципата е крехка, жълтозеленикава. Има много добри вкусови
качества и съвсем слаб мискетов аромат, които основателно го нареждат на едно
от първите места по вкус. Реже се на една или две плодни, пръчки в зависимост от
силата на главината.
Ш а с л а д о р е. Има френски произход. Раи сорт с добра родовитост. Гроз­
довете му са средно големи, полусбити. Зърното е средно едро, овално и златисто­
жълто. Вкусовите му качества са Добри. Освен него се срещат и Ш а е л а м и с-
к е т о в а, Ш а с л а р о з о в а , Ш а с л а в и о л е т о в а и др. Изисква
резитба на една плодна пръчка.

КОИ СА СРЕДНО РАННИТЕ ДЕСЕРТНИ СОРТОВЕ?

Към групата на средно ранните десертни сортове се причисляват тези, които зреят
почти едновременно със сорта Болгар, т. е. от края на август докъм 20 септември.
На брой тези сортове в нашата страна не са много, но те дават основната част от де­
сертното ни грозде за вътрешния пазар и за износ. Тук спадат следните сортове:
Б о л г а р. В миналото е наричан Афузали. Пренесен е от Мала Азия. Има
добра родовитост. Дава много големи, полусбити, конични гроздове. Зърната му са
много едри, продълговати, с крехка, но здрава ципа. В зависимост от изложението
те биват зеленикави, жълто-зелени и восъчножълти. Месото е хрупкаво, с приятен
вкус, сладко и със слаба киселинност. Има добра транспортабилност н съхранре*
мост. С хубавата си външност и много добри вкусови качества той е заслужил наз­
ванието „Цар на десертните грозда“. Реже се на една или на две плодни пръчки.
М и с к е т х а м б у р г с к и . Получен е в Англия. Разпространен е в много
лозарски страни. В Б е л г и я , Холандия и Англия се отглежда в оранжерии. Зрее
едновременно със сорта Болгар или малко преди него. Дава средни до големи, ре­
хави и разклонени гроздове. Зърната му са едри, продълговати, гьмносини|и с
м н ого восъчен налеп, неизравнени по едрина, с неравномерно зреене. Вкусовите му
I

I 53
 качества са' мйоГо добри. И м а приятен мискетов аромат, ио при ядейес*.чувс,тьува
ципата. Изисква резитба на една или две плодни пръчки. . •
А л ф о н с Л а в а л е . Има френски яроизход, Засега-е малко разпространен
у йас. Цени се на европейския пазар. Узрява едновременно със сорта Болгар. Дава
средно големи до големи, крилати и пол усбити гроздове. Зърната му са едри, овал*
ни. Ципата е здрава, тъмносин? и с много восъчен налеп. Месото е хрупкаво, с прия­
тен хармоничен вкус. ГрозДовете са с хубава външност и издръжливи на транспор­
тиране и съхраняване. Има много добра родовитост, но проявява склонност към ми-
лерандаж. Реже се на една плодна пръчка на 12—14 очи.
В о й в о д и н о в о - Създаден е в Секцията по лозарство при Института по
овощарство в Пловдив. Високодобивен сорт. Гроздовете са много големи, разклоне­
ни и рехави. Зърната са много едри, овални, с дебела, но крехка жълто-зелена ципа.
Консистенцията им е хрупкава, вкусът приятен. Изисква по-къса резитба с умерено
натоварване. "
П а л и е р и. Средно ран сорт,. създаден в Италия. Гроздовете му са големи.
Зърната са много едри, със здрава.тъмносиня ципа и добри вкусови качества. Под­
ходящ е за стъблено отглеждане и изисква по-къса резитба — на чепове и на стрелки.

КОИ СА ПО-КЪСНИТЕ Д ЕС ЕРТН И СОРТОВЕ? .

•- • . (
• • __
Късните сортове узряват след Болгара и у нас почти не са намерили разпростране­
ние. Една от причините е тази, че през октомври нормално настъпва дъждовен и
■по-хладен период. По-добри условия за тях има в най-южните. части на страната.
От тази група представляват интерес следните сортове:
И т а л и я . .Създаден е в Италия, откъдето носи и името си. Узрява.малко
след'сорта Болгар и може да бъде отнесен и към средно ранните сортове. Гроздът
му е голям, коничен и полуебит. Зърното е много едро, често по-едро, отколкото на
сорта Болгар, и продълговато. Ципата е жилава, интенаивнЪ кехдибареножълта,
често с ръждавини. Има приятен вкус и добре изразен миехетов аромат. Родовитост-
та му е незадоволителна. Отглеждан асмоэидно, плододава добре,и гроздовете са
с много красива външност. Изисква дълга резитба на една или две плодни пръчки.
Ч е р в е н а р а з а к и я . Местен сорт, който се среща главно като асми в .
дворовете. Има добра родовитост. Гроздовете му са големи, пол усбити, красиви.
Зърната са едри, тъмночервени, хрупкави и с приятен вкус. Има и вариация Бяла
разакия. Изисква дълга резитба. 1 •
Ч е р в е н а л и с и ч а о п а ш к а . Местен сорт, разпространен повече в
Северна България като асми в Дворовете. Гроздовете му са удължени и големи.
Зърната, са едри, виненочервени. На асми плододава добре. Има и вариация Б я л а
л и с и ч а о п а ш к а . Изисква дълга резитба. -
 Като единични главини или като асми из дворовете се срещат още coptösete
В я л з е й н е л , ф о ч а, К р а в и ц и ц и , Ф у р м а , , Р и б и м е х у p r h v
др. В Мелнишкия и Петричкия район са разпространени сортовете Ч е р в е и м
Ч е р е н п а р м а к , а в Пловдивско и Старозагорско — сортът В_е.р^е я.
Ч • •' • .

'1
1 ■ «.

ИМА ЛИ БЕЗСЕМ ЕННИ СОРТОВЕ ЛОЗИ?

• • •
• . • »

При лозата се различават два типа безсеменност: . * ’

1-. При сортове, които нормално дават зърна със семки, като изключение в гроз­
довете им може да се образуват малки безсеменни зърна поради недобро оплождане.
Ясно е, че този тип безсеменност не представлява интерес за практиката и дори е
нежелателен, ! j
2. При типично безсеменнитё сортове всички зърна са без семки. При тях има
нормално о п л о ж д ан е, но в ранна фаза спира развитието на семепъпките и зърната
остават без семки. Такива сортове са следните: f
Б я л о б е з с е м е ( С у л т а н и н а). Произхожда от Иран. Това е най*
разпространеният и най-стар сорт за производство на стафиди. В нашата страна е
малко разпространен, защото изресява по време на цъфтежа и остава с малко гроз*
де. На асми влододава добре. Гроздът е средно голям до голям, конйчен и пол усбит,
Зърното е средно едро, леко продълговато и восъчножълто. Месото е слабо хрупка­
во, сладко и със слаба киселинност. При ядене се чувствува малко тръпчивина (та­
нин). Късен сорт. Подходящ е главно за производство на стафиди, конфитюр, ком­
поти, сладка и Др. V . '■
Б е з с е м е н е н х и б р и д V-6. Получен е в опитното лозе на ВСИ „Г. Ди­
м и тр о в“. Има добра родовитост. Гроздовете му са големи, сбити и със силно разви­
ти крила. Зърното е едро и продълговато. Вътрешността му е месеста. Ципата е
крехка, жълто-зелена до розова. И при него се чувствува наличността на танин.
Има и глухи, празни семки. Късен сорт. Използува се к i; то гроздето на - сорта
Б яло без семе. -
Б е з с е м е н е н х и б р и д VI-4. Получен е в олитното лозе на ВСИ „Г. Ди­
митров“. По родовитост отстъпва на хибрид V-G, но на асми плододава Добре. Гроз­
дът му е голям, полусбит или рехав. Зърното е много едро* и силно продълговато.
Ципата му е жълто-зелена до кехлибареножълта. Месото е сладко, хрупкаво И о
приятен вкус. Подходящ е ia консумация в прясно състояние и за производство на
стафиди, сладка и т. н. Средно ран сорт. „ .
'Р у с а л к а. Създаден е в Секцията по лозарство при ИнститутаХпо овощар*
ство в Пловдив. Ран сорт. Гроздовете му са средно големи, конични, полусвити до
рехави. Зърната са средно едри, овални, с тънка жълто-зелена кожица,, с месеста
консистенция и са напълно безсеменни.’ Прдходящ е за производство на стафиди,
сладка и др. и за консумация в лрясно състояние. •' . . . . '.
КОИ СОРТОВЕ СА ПОДХОДЯЩИ. ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА БЯЛО в и н о ?
1

Бяло вино може да се получи от всички винени сортове, чийто сок «е е оцветен.
Най-често за целта се използуват сортовете с бяло и розово грозде. Местните винени
сортове с бяло грозде са сравнително малко, поради което в практиката сега се из­
ползуват доста чуждестранни. ' \
Д и м я т . Местен сорт, който е познат и в други страни. Гроздът му е средно
голям до голям, полусбит. Зърното е едро, овално, с приятни вкусови качества и
със слаб аромат на ванилия. Ципата му е доста жилава, жълто-зелена със седефен
оттенък. Много родовит сорт. Може да се реже чашовидно или по системата Гюйо,
но само на една плодна Пръчка с 8—10 очи. Той е късен сорт с добра устойчивост
на сиво гниене и с много слаба студоустойчивост. Подходящ е за консумация в пряс-
но състояние и за производство на вино. Гроздето му съдържа достатъчно захари и
киселини. От него се получават добри бели вина.
М и с к е т ч е р в е н . Местен сорт. Среща се в много райони на страната, но
повече компактни насаждения от него има в Карнобатско и в Карловско. Гроздът
му е средно гслям, сбит. Зърното е средно едро, овално, с приятен вкус и слаб мис-
кетов аромат. Ципата е розова, покрита с прашец и осеяна с черни точици. Има
много добра родовитост. При формировка Гюйо се оставя само една плодна пръчка
на 11—13 очи. Много устойчив на студ, но недостатъчно устойчив на сиво­
то гниене сорт. Мискет червен е сорт за получаване на висококачествени бели миене-
тови вина.. Обикновено киселините му са малко В районите, където е разпростра­
нен, се използува и за консумация в пряско състояние. Учрява след сорта Памид
и има склонност ^ъм изресяване.
От местните сортове може да се срещнат още В и н е н к а , Кокорко и
К е р а ц у д а , но разпространението им е много ограничено, и присадени лози от
тях много рядко се намират. •
Ю н и б л ан. . Френски сорт, който се разпространява и в нашата страна.
Гроздовете са големи, полуебити. Зърната са средно едри, овални. Ципата им е
здрава, жълто-зелена до жълто-розова. Консистенцията им е водниста и не е подхо­
дящ за консумация в прясно състояние. Юни блан е късен, извънредно родовит сорт,
С добра устойчивост на сиво гниене. По добив почти не отстъпва на сорта Димят,
цо го превъзхожда по захарност. От него се получават хубави бели вина с фин вкус.
При формировка Гюйо се оставя една плодна пръчка на около 12 очи. Може да се
засажда в райони, където успява да узрее сортът Димят. Студоустойчввостта му е
слаба.
Р к а ц . и т е л и . Има грузински произход. Сега се разпространява и у нас.
Гроздът му е средно голям,-цилиндричен, удължен и рехав. Зърното е средно едро,
златистожълто. или жълто-розово, с ръждиви петна. Има добра родовитост, но проя.
вява склонност към изресяване, което може да намали добива му. Гроздето е с доб.
: ра.захаркост и киселинност. Късен сорт е, но изпреварва сорта Ю к н б л а я . Извън-
редно устойчив е на студ и на сиво. гниене. В зависимост от силата на лозите може
да се реже на една или на две плодни пръчки. От гроздето на сорта Ркацителй се
приготвят качествени бели вина. ; •'
В по-хладиите райони, където изброените сортове не могат да узреят добре,
може Да се засаждат някои по-ранни винени, сортове, като: ^
Р и з л и н г и т а л и а н с к и . Произхожда от Франция. Гроздовете му са
под средни до малки с дребни овални зърна. Ципата е златистожълта. Дава много
гроздове/йо добивът е нисък, тъй като средната маса на грозда е малка. Има много
добра1студоусгойчивост, но е чувствителен към сивото гниене. От него се получават
едни от най-качествените бели вина. Може да се отглежда в места до 500 ги надморска
височина, а при добри изложения и на по-голяма. Обикновено се реже на две плод­
ни . пръчки.-
А л и г о т е. Френски сорт. Гроздовете му са средно големи, със средно едри
зърна с водниста консистенция. Изключително винен сорт и от него се получават
много хубави бели вина. Чувствителен е на сивото гниене. По*добивен е от сорт
Ризлинг италиански. В зависимост от силата на лозите се оставят по една или две
плодни пръчки на главина. .
Гроздето и на двата сорта не е подходящо за консумация в прясно състояние
и понеже са по-ниск-добивни, избягва се засаждането им в личните . лозя.

КОИ СОРТОВЕ СА ПОДХОДЯЩ И ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЧЕРВЕНО ВИНО?

П а м и д . Стар местен сорт. Гроздът му е средно голям, полусбит и цилиндричен.

Зърното е средно едро, слабо продълговато, розово-червено до тъмночервено. Ципа­
та е крехка, а месото има приятен вкус. Родовит сорт, подходящ повече.за къса ре-
зитба — чашовидна, кордон Роая и т. н. При резитба Гюйо се оставя.само една
къса плодна пръчка. Има добра студоустойчивост. Гроздето му е с добра захарност,
но с малко гаюелини. Използува се за консумация в прясно съ сто ян и е и за вино.
Виното му е приятно и може да се пие веднага след ферментацията. Бедно е на ки-
с елини и на багрилни вещества и не е трайно.
Г ъ м з а . Местен, много родовит и с високи качества винен сорт. Има обаче
сериозен недостатък, че зърната му-лесно се пукат и се нападат силно от сивото гнне
не. През някои години загнива почти цялото .грозде. Гроздът е средно голям, сбит»
Зърното е средно едро, овал но и тъмносиньо. .Изключително само винен сорт. По.
ради изтъкнатите недостатъци не е подходящ за личните лозя. Реже се на една плод*
на пръчка с 10—12 очи. .. . Ч
М а в р у д . Местен сорт, който е разпространен главно в Южна България..
Дава големи, крилати, полусбити до рехави гроздове. Зърното е дребно, с дебела
 тъмносиня ципа. Маврудът е родовит, късен сорт. Гроздето му има добра захарност
и е богато е киселини й багрилни вещества. От него се получават много добри чер­
вени вина. Не е подходящ за консумация в прясно състояние. Има добра устойчи­
вост на сивото гниене. При формировка Гюйо се оставя една плодна пръчка на 11—
13 очи.
Ш и р о к а м е л н и ш к а л о з а . Местен сорт за приготвяне на червени
вина в района на Петрич и Сандански. В останалите части на страната не се среща,
защото зрее много |късно. В Петричкия район дава грозде с висока захарност и с
достатъчно киселини и багрилни вещества, от което се приготвя прочутото мелнишко
вино. Има добра родовитост и устойчивост на сивото гниене. Изисква- резитба на
една плодна пръчка на 11—13 очи.
I 3 а р ч и н. Пренесен е от Югославия. Има по-ограничено разпространение
предимно в Северозападна България. Много родовит сорт, устойчив на сивото гние­
не. Гроздът му е средно голям, полусбит &о сбит. Зърното е средно едро, с дебела,
тъмносиня ципа с редки тъмни точици. Изключително само винен сорт. Виното му
е малко тръпчиво. Реже се на една плодна пръчка на 11—13 очи.
Ш е в к а. Местен сорт. Среща се предимно в Сливенския район. Гроздето му
е подходящо за вино и за консумация в прясно състояние. Сравнително късен сорт
с добра родовитост. Реже се на една плодна пръчка на 11—13 очи.
Б у к е т . Създаден е в Института по лозарство и винарство в Плевен. Средно
ран сорт, с висока устойчивост на сиво гниене и на студ. Гроздовете му са средно
големи, полусбити. Зърната ’са ^дребни, с дебела, тъмносиня кожица. Подходящ е
за ;стъблено отглеждане и тогава се реже само на чепове.
С е н з о. Южнофренски сорт, получил разпространение в много страни. Грозь
дът му е среден до голям, полусбит, с едри, продълговати зърна. Ципата му е гъше*
и тъмносиня. Средно ран високодобивен сорт. Гроздето му развива добра захарност
и от него се получават качествени червени вина. Цени се и като десертен сорт. Чув­
ствителен е на сивото гниене. Може да се реже на чепове или на едва плодна пръч­
ка с до 12 очи. j
•Ме р е л о . Френски сорт, подходящ за производство на висококачествени чер­
вени вина. Гроздът му е средно голям, крилат, полусбит. Зърното е средно едро, с
жилава, тъмносиня ципа. Узрява малко преди сорт Памид, *$ма добра родовитост
и устойчивост на сивото гниене. Подходяща за него е формировката Гюйо. на една
или две плодни пръчки. Изключително винен сорт. Развива висока захарност и
съдържа достатъчно киселини. I ! I !
К а б е р н е С о в и н ь о н . Френски сорт, разпространен- в много лозарски
страни. Дава малки гроздове, с дребни, тъмносини зърна. Родовитостта му е добра,
но тъй като гроздовете са малки, добивът от него е нисък. Има много добра студо-
устойчивост и не е чувствителен*на сивото гниене. Подходяща за него е формиров­
ката Гюйо с една или две плодни пръчки. При стъблено отглеждане добивът му зна­
чително се повишава. Каберне Совиньон е изключително само винен сорт за произ­
водство на висококачествени червени вина.
ИМА Л И К У Л Т У РН И СОРТОВЕ ЗА' П О Д О БРЯ В А Н Е 'Ц В ЕТ А НА ВИНОТО? , '
У* '
Когато желаят да подобрят цвета на виното си, мнозина лозари: прибавят към кул­
турния сорт по малко грозде от директни сортове. Има обаче и културни сортове
със еилно оцветен сок и е по-добре те да се използуват за тази цел. Ето някои от
тях:
С а п е р а в и . Грузински сорт. Дава средно големи, рехави, кокичнн гроздове.
Зърното е средно едро, с жилава, тъмносиня ципа. Сокът му е розов. Има добра ро*
довитост, но е склонен към изресяване, което може да намали добива му. Устойчив
е на студ, но не е достатьчно устойчив на сивото гниене. Саперави е висококачествен
винен сорт: Вината му са силно оцветени, плътни и свежи. Реже се на една или двце
плодни пръчки.
А л и к а н т б у ш е . Френски сорт със средно големи гроздове.- Зърното
е средно едро, с тъмносиня ципа. Характерно за него е, че сокът му е обагрен. Много
родовит, средно ран сорт. Като винен сорт Аликант буше не се отличава с особени,
качества. Ценното в него са багрилните му вещества. Не е подходящ за консумация
в прясно състояние. I |
Г р а н н о а р . Френски, средно ран, родовит сорт. Гроздът му е средно голям,
със средно едри зърна. Сокът му е силно обагрен.

\ .

КОИ СОРТОВЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ ЗА ПРИДАВАНЕ НА МИСКЕТОВ АРОМАТ

НА ВИНОТО?

Много лозари предпочитат вино с по-слаб или по-силен мискетов аромат. За целта
наред с основния сорт се засаждат и малко яози от сортове с добре изразен миске­
тов аромат. Подходящи в това отношение са следните сортове:
Т а м я н к а . Стар египетски сорт, разпространен в много страни. Гроздът
му е среден до малък, полусбит до сбит. Зърното е средно едро, с дебела, ръждиво-,
кехлибареножълта ципа. При ядене се чувствува силен мискетов аромат. Дава сре­
ден добив. Гроздето има много висока захарност. Използува се главно за производ­
ство на ликьорени вина. Зрее малко преди сорта Памид. Предпочита се резитбата
на една или две плодни пръчки.
М и с к е т - в р а ч а н с к и . Местен сорт. Има по-ограничено разпростране-'
ние. Дава средно големи гроздове. Зърното е средно едро, елипсоидно, с много силен
мискетов аромат. Ципата е;дебела, жилава, жълто-зелена. Подобно на сорт Тамянка
и неговото грозде се използува за производство на ликьорени вина. Реже се иа ед­
на-две плодни пръчки.
 М и с к е и О т о н е л. .Френски сорт. Разпространен е предимно в страни р
. по-хладен &пимат. У нас с успех може да се отглежда в предпланинските райони.
Дава малки, сбити гроздове. Зърното е дребно, сферично, със здрава жълтозелени-
кава шгпа. Родовитостта му е добра? но добивът е едва среден. Гроздето му'е богато
със захари и е подходящо за приготвяне на десертни и на обикновени вина. Изисква
резитба на една или на две плодни пръчки..
За придаване на мискетов аромат на червено вино може да се използува и сор-
„ гьт М и с к е т х а м б у р г с к и . Необходимо е обаче да се посочи, че сега все
повече се налагат вината с неутрален вкус, т. е. без мискетов аромат

САМО ЕДИН ИЛИ ПОВЕЧЕ СОРТОВЕ ЗА ВИНО ДА СЕ ЗАСАЖДАТ?.

• г •

Основен критерий при избора на винените сортове за личното лозе е ти Път на ви­
ното, което желаем да получим — червено, бяло, с мискетов аромат или с неутрален
вкус и т. н. Разбира се, температурните и почвените условия на мястото винаги тряб­
ва да се имат предвид. Засаждането на два или на три сорта, които взаимно се до­
пълват, е за предпочитане. Не бива обаче броят на сортовете да бъде много голям.
Обикновено един от тях е доминиращ. Той може да бъде сорт, подходящ едновре­
менно за вино и за консумация в прясно състояние. От червените сортове такива са
сортовете Памид и Сензо. Те трябва да се допълват с още 1—2 сорта, които да по­
добрят цвета и киселинността им. В Южна България сортът Памид сполучливо,, се
допълва'от местния сюрт Мавруд. От чуждестранните сортове подходящи за допъл­
ване са сортовете Мерло, Саперави и Каберне Совиньон.
Съотношението между основния и допълващите сортове се определя 6т харак­
тера на виното, което желаем да произведем, като се знае,- че тезисертове подобря­
ват и качеството-на виното.
От сортовете за бяло вино сортът Димят е.подходящ за вино и за консумация в
прясно състояние, но от Юни блан винаги се.получава, сигурна и по-качествена ре­
колта. И двата сорта обаче са късни. От специалните сортове, за мискетов аромат
или за подобряване цвета на виното се засаждат по-малък брой.лози.

КАК ДА СЕ ИЗБИРАТ ДЕСЕРТНИТЕ СОРТОВЕ?

Десертните сортове трябва Да се подберат така, че да се осигурява прясно грозде в

домакинството от края,на юли до късна есен. С избраните сортове трябва да се оси­
гурява и повече грозде, подходящо и за съхраняване (Болгар, Длфонс Лавале).
Последователността на узряване на десертните сортове е РРКазАИР 8Р фНГ- И»
 Фйг. 14. Последова­
телност при узрява­
нето иа грозаето от
десертните сортове

. V

При условията ка нашата страна ранните и средно ранните десертни сортове

лози дават по-Добри резултати от късните. Когато гроздето е предназначено само
за лични нужди, от ранните сортове трябва да се засаждат по-малко лози. Много
често те се нападат масово от птици, оси и др., което прави опазването на гроздето
доста трудно.

КОИ СОРТОВЕ СЕ ПРЕДПОЧИТАТ ЗА АСМИ?

' * г
Всички сортове лози може да се отглеждат и асмовидно. От това съвсем не следва,
че е без значение, какви сортове ще се засадят за асми в дворното или вилното мяс­
то, За асми се предпочитат по-буйнорастящи десертни сортове и с по-едри зърна.
Като много подходящи за тази цел може да се посочат следните сортове (подредени
по срока на узряването):Супер ран Болгар, Плевен, Тракия, Кардинал, Брестовица,
Мискет дунавски, Болгар, Безсеменен хибрид У1-4, Алфонс Лавале, Италия, Чер­
вена лисича опашка, Червена разакия, Бял зейнел и др. При избора на сортове за
асми освен изискванията за последователност в срока на. узряването трябва да се
имат предвид и температурните условия ча мястото и постигането на подходящо съ-

6. 333 съ м ч за лк)витм*.ломр ■§1

четаване между сортове с разлйчно обагрени зърна. Умело подредените сортове с
красиви и различно обагрени зърна имат голям естетичен ефект, особено когато кор­
доните .на отделните асми се засрещнат.

КОИ СОРТОВЕ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА МЕСТА С ПО-ВИСОКА НАДМОРСКА

ВИСОЧИНА?

С любителска цел у нас лози се отглеждат при надморска височина и над 500—600 т ,
а в отделни случаи и до 800—900 ш, дори до 1000 ш. При засаждане.на лози на го­
ляма надморска височина трябва да се имат предвид две много важни условия: а)
да се засаждат лозите на топли, защитени от студени ветрове слънчеви места — от
южната страна на сгради, стени, дървета и др.; б) да се подберат ранни сортове.
При избор на десертни сортове може да се използуват само най-ранните. От сорто­
вете за бяло вино за тази цел са подходящи Ризлинг италиански, Мискет Отонел,
Пино шардоне и Алиготе, а за червено вино Гаме ноар и Пино ноар, Все пак пред-
планинските и планинските места са по-подходящи за отглеждане на сортове за бе­
ли вина, отколкото за червени.
•ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ И ЗАСАЖДАНЕ НА ЛОЗИТЕ

*
ЗАЩО ЛОЗИТЕ НЕ € Е РАЗМНОЖАВАТ СЪС СЕМЕНА?

Лозата може да се размножава по два начина— ч р е з с е м е н а и п о в е г е ­

т а т и в е н п ъ т . Размножаването чрез семена е общоприет начин при повечето
селскостопански култури. При лозата обаче в производствени условия то не се
прилага. Засетите лозови семена от даден сорт дават потомство със значителни от­
клонения от родителската форма, т, е. не могат да възпроизвеждат сорта, от който
са взети. Освен това отглеждането на нови лозови растения от семена е свързано о
редица трудности — ниска кълняемост на семената на много сортове, по-голяма
взискателност на младите растения, късно встъпване в плододаване при недоста­
тъчно грижи и т. н. Всичко това прави размножаването на лозата чрез семена не­
приложимо в широката практика. То се използува само в научните институти, къ­
дето се работи за създаване на нови сортове лози.

КАК ЛОЗАТА СЕ РАЗМНОЖАВА ПО ВЕГЕТАТИВЕН НАЧИН? .

В практиката дозата се размножава изключително по в е г е т а т и в е н н а ч и н

ч р е з п р ъ ч к и с п ъ п к и . Получените по този път лози притежават напълно
качествата на взетия 91 размножаване сорт. Този начин е по-лесен и по-бърз.
Известни са няколко начина на вегетативно размножаване. До пренасянето
На филоксерата в Европа лозата е размножавана чрез резнипи и неприсадени вко­
ренени лози. Този начин и сега се използува в райони, където почвите са силно пе­
съчливи. След появата на филоксерата новите лозови насаждения се създават чрез
засаждане н$ присадени вкоренени лози. Те се получават, като се присадят калеми
от културни сортове върху американски подложки. Така се получават лози, които
са устойчиви и на филоксерата, и дават доброкачествено винено или десертно гроа»
де. Като спомагателен начин може да се използува н размножаването ч р е з | от-
в о д и _ ПОлагане в почвата за вкореняване на'зелени леторасти или на узрели
пръчки, преди да бъдат отделени от майчиното1растение. Прилага се при попълване
ва празните места в .старите лозя.
I

НА КАКВО ДА СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ ПРИ КУПУВАНЕТО НА ЛОЗИЧКИ?

Нови лозя сега се засаждат главно с присадени вкоренени лозички. Това наложи да
се обособи отделен клон в лозарството за производство на посадъчен материал —
пепкниерството. Произведените лозички се предлагат на нуждаещите се стопанства
и частни лица от НПО „Сорюви семена и посадъчен материал“ или направо от про­
изводителите. - • > ,•
рри покупката на лозички трябва да се обръща внимание на следното: Снопче*
тата трябва да имат етикети с означение на сорта и подложката и да са пломбирани.
Това е гаранция, че ни се предлага действително исканият сорт и че лозите са про­
верени от органите на семеконтролната инспекция. Разрешено е да се продават само
първокласни лозички. Те трябва да имат най-малко три стъпални коренчета (в осно­
вата), излизащи от три различни страни на петата, и да са дълги поне 7 сш. Дължи­
ната на подложката от стъпалото до основата на едногодишния летораст трябва
да бъде 32 плюс 2 сш. Срастването между присадника и подложката трябва да бъде
много добро, без цепнатини и бруки, Спойката се изпитва чрез извиване на лозич-

Фвг. 13. 'Пъраокласш лоз*

 г •
ката в мястото на присаждането. Узрялата част на едногодишната пръчка трябва
да бъде дълга най-малко 15 сгп, а когато пръчките са повече от една — поне 12 с т
всяка (фиг. 15). Присадникът и подложката трябва да бъдат здрави. Всяко снопче
съдържа по 25 лозички, Правилно ще бъде да се развърже пякое случайно взето
снопче и да се огледат по-внимателно и вътр.оплн-ге лозички.

МОЖЕ. ЛИ ДА СЕ% РАЗПОЗНАЯТ БОЛНИТЕ ОТ ЧЕРНИЛКА ЛОЗИЧКИ?

По време на съхраняването присадените лс?ички може да заболеят от болестта чер-

нилка. По дървесината на болните лозички се появяват тъмнокафяви до черни пет­
на с продълговата или овална форма. Големината им варира от няколко милиметра
до 2—3 с т . Външно лозичките изглеждат здрави. З а да се открие чернил ката, тряб­
ва с ножче да се премахне мъртвата кора. Тогава при внимателно преглеждане
се откриват характерните за тази болест черни петна, пръснати на различни места
по подложката.' Засадените болни лозички се прихващат, но впоследствие петната,
особено тези под спойката, се разрастват, обхващат подложката от всички страни,
прекъсват сокодвижението и лозите през втората до четвъртата година загиват.
Тъй като не е възможно да се отделят болните от здравите лозички, най-добре е пар­
тидите, в които има болни ло?ички, да се бракуват.

; ♦
КЪДЕ И КАК ДА СЕ СЪХРАНЯВАТ ЛОЗИЧКИТЕ ДО МОМЕНТА НА ЗАСАЖДАНЕТО?
*
Правилно е присадените лозички да се набавят през пролетта. Пепиниерските сто­
панства имат специално изградени хранилища, където посадъчният материал се
съхранява най-добре. Закупените през пролетта лозички се съхраняващ кратко вре­
ме, но така, че да не се допусне подсъхването им. Най-често лозичките се съхраня­
ват във влажен пясък, като се поставят отвесно и се покриват до под спойката. Мо­
же да се съхраняват в избени помещения или под обикновен навес. Когато лозички­
те ще се засаждат наскоро, може временно да се съхранят на открито във влажна
почва, но на отцедливо място.
По-трудно и с повече рискове е свързано съхраняването на лозичките п р е з зи­
мата. Те трябва да се съхраняват,в подходящи изби, мазета и др. За тази цел на
пода се насипва пласт пясък, дебел ГО—15 с т , и върху него се поставят снопчетата
Лози. Те се изправят едно до друго и след като се нареди цял ред, корените и около
половината от подложката се засипват с пласт пясък с 10% влажност. След това
се нарежда втори ред и се засипва по същия начин. Всички празнини се запълват
добре с пясък. Не бива да се покрива с пясък мястото на спойката. ■
 През ц ялата зима се.сЛеДи тем п ер а ту р н а Да не спада п од. 09С и да не са по­
качва над 8° С. При засъхване пясъкът се навлажнява леко с лозарска пръскачка.
Възможно е да се появи плесен, но тя е повърхностна н не е опасца. :
Пренасянето на облагородените вкоренени лозички трябва да става в топли дни,
когато температурата не е под 0® С. По време на транспортирането не'бива да се
допуска и подсъхване на корените. За целта лозичките се обвиват с влажна слама
или зебло.

КОГА ДА СЕ ЗАСАЖДАТ ЛОЗИТЕ?

Лозичките може да.се засаждат както, през есента, така и през пролетта. При е с е н ­
н о з а с а ж д а н е прихващането е много добро и лозичките се развиват силно.
Тогава обаче се изисква мястото да е риголвано по-отрано, за да се слегне почвата
и да се разтрошат буците. При суха есен това не се постига. През някои години заса­
дените през есента лозички заболяват от чернилка.
В нашата страна се практикува предимно п р о л е т н о з а с а ж д а н е .
Най-подходящо за него е времето през втората половина на март, и началото на
април. Стремежът трябва да бъде към по-ранно засаждане. Тогава процентът на
прихващане е по-висок и лозите се развиват по-добре през първата година.
Както през есента, така и през пролетта обаче не бива да се засажда в дни, ко­
гато температурата е под 0° С, тъй като корените на лозичките са чувствителни
на студ. .
■ •
* А

НА КАКВИ РАЗСТОЯНИЯ ДА СЕ ЗАСАЖДАТ ЛОЗИТЕ? 1

• / *
* « • ■

Гъстотата на засаждане се определя от редица условия — климат, почва, сорт

и система на рязане. При съвременното модерно лозарство се намеси и един нов
фактор — ширината (габаритът) на използуваните машини. За любителските на­
саждения и за лозята за лично ползуване той е без значение. Решаващо значение
в случая имат сортът и начинът, по който ще се отглеждат лозите. Ако ще се отглеж-,
дат на обикновена телена конструкция или на единични колове, подходящи са след­
ните разстояния: между редовете от 1,30 до 1,50 т и в редовете от 1,20 до 1,30 т
за винените сортове и от 1,40 до 1,50 ш за десертните. По-големите разстояния се
предпочитат при богати почви и по-силно растящи сортове.
Когато лозите ще се отглеждат без загрибване и ще се формират с по-високи
стъбла (от 0,80 до 1,30 ш височина), разстоянието между редовете се увеличава до
3,0 т , а в реда се запазва над 1,20 т .
 | При засаждането на силно растящи сортове, от които оде се формират мощни
асми на скеле, разстоянието между редовете е от 2,5 до 3 т , а между Дозите—поне
2 т , Ако се засаждат лози в отделни, изолирани редове,,независимо на каква телена
конструкция ще., се отглеждат, разстоянието в реда трябва да бъде ог 1,20 до 1,50 т .
Посочените разстояния може да се изменят в една или в друга насока в зависи­
мост от формата и големината на мястото. Винаги обаче трябва да се спазва прин­
ципът — по-високите, по-мощните формировки изискват по-големи разстояния.

КАК СЕ ПОДРЕЖДАТ ЛОЗИТЕ ПРИ ЗАСАЖДАНЕТО?

\ ; *
При засаждането лозите може да се подредят в няколко форми — квадратна, пра-
воъгълна и шахматна, или триъгълна. К в а д р а т н а т а ф о р м а е подходяща
за лози, които се режат по чашовидната система и се отглеждат на единични колове.
При нея лозите се огряват добре от всички^ страни, а корените се развиват равномер-:;
но във всички посоки. Подходяща е за малки площи и позволява рационално да се
използуват почвата и светлината.
При засаждането•в п р а в о ъ г ъ л н а ф о р м а разстоянието между редо­
вете е по-голямо, отколкото между лозите в реда. Тази форма е подходяща за лозя,
които, ще се отглеждат на телена конструкция. При нея използуването на светлината
и на почвата не е така пълно както при квадратната форма поради сгъстяване на
лозите в реда. „
При ш а х м а т н а т а ( т р и ъ г ъ л н а т а ) ф о р м а всеки три лози от два
съседни реда образуват триъгълник. Подходяща е за наклонени терени и позволява
много добре да £е използуват светлината и почвата.
При засаждане, на отделни, малко на брой лози в дворните места изброените
$срмн на засаждане не винаги са приложими. Тогава се ръководим главно от есте­
тически съображения — оформяне на алеи, беседки и др., — от съществуващите
сгради, овощни дървета и т> н., като не забравяме и изискванията на лозата.

ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ ПОСОКАТА НА РЕДОВЕТЕ?

*
Посоката на редовете не е без значение за развитието и плододаването на лозите,
особено при правоъгълпата форма на засаждане. Най-добро осветление на лозите
ее осигурява при посока на редовете север — юг. При него двете страни на реда се
огряват равномерно през деня: преди о б я д — едната страна, а след обяд — другата.
Не винаги обаче е възможно да се спази тази посока. В местата, където духат силни
ветрове, редовете трябва да съвпадат с посоката на преоЬладаващите ветрове. Вър­
ху наклонени терени, за да се избегне ерозията на почвата, редовете се ориентират
по хоризонталите. Там, където лозите ще се напояват, посоката на редовете трябва
да се определя с оглед на движението на водата. Ясно е, че при определяне посока­
та на редовете трябва да се имат предвид всички изброени фактори.

КАК СЕ МАРКИРА МЯСТОТО ЗА НОВО ЛОЗЕ?

I

Риголваното през есента място през пролетта се подравнява веднага щом като поч­
вата изпръхне. След това се маркира, като с дървено колче или пръчка се означи
точното място на всяка лозичка. Маркирането може да се извърши с тел или с въже.
За предпочитане е да се работи с тел. С него се отбелязват прави редове и не се
променя разстоянието между лозите в реда, докато при маркирането с въже това не
винаги е възможно поради разтягането или свиването му след намокряне.
При правоъгълна форма на засаждане най-напред с колчета се отбелязват на­
чалото и краят на всеки ред. За тази цел от двете страни на мястото се . опъва по
един тел, на който има поставени белези (нишани) на приетите между редовете
разстояния. След това напречно между тях се опъва трети тел, по който също има
белези, но вече на разстоянието, прието между лозите в реда. С едно,опъване на те­
ла се маркира един ред, като срещу белезите се забиват колчета или пръчки. По
същия начин се маркира вторият, третият, четвъртият и т. н. ред.
Желателно е колче!ата при маркирането на реда да се забиват откъм обратната
на посоката на движението страна, за да не се събарят при преместването на тела.
При шахматната форма на засаждане от едната страна (началото на редовете)
се опъват два успоредни_тела, като вторият е отместен навътре йо посока на редо­
вете на половин разстояние от приетото между лозите. Маркирането на лозите от
тек редовете започва от първия тел, а от чифт — от втория. По такъв начин се по­
лучава шахмаТно разместване на лозите от съседните редове. Крайният ред е отда­
лечен от границата на половин междуредово разстояние, а крайните лози в реда—
на половин разстояние между лозите.
• I

КАК СЕ ПОДРЯЗВАТ ЛОЗИЧКИТЕ ПРИ ЗАСАЖДАНЕТО?

Един-два дни преди засаждането лозичките се изваждат от хранилището и се кис,

нат едно денонощие във вода, за да се освежат. Ако има съмнение за подсъхване-
кисненето може да продължи 2—3 д&ноноШия. След това лозичките ре преглеждат
Фмг. 1в. Подготовка яа Лозата при ласаждзяе:' -Ь ч н • <. ч Д /• . , : 0 мг.
Ш—а о м т а преда п о д р ш т г о ; 4 —с ъ щ « « « о м е л и ц о д у и м н « т в • г&У

една по една, като негодните се бракуват, а останалите се подгот&ят за засаждане

по следния начин: наранените и повредени корени се изрязват до здрава тъкан; из­
бират се около 4 добре развити коренчета, разположени от различни страни на пе­
тата, и се подрязват иа дължина от 6 до 8 с т ; излишните корени от петата и всич­
ки развили се от по-горните възли се премахват до основата. 1 > ( «I I
От калема, ако има покарали повече от една пръчка, се избира тази, която е
по-силна и има по-добро разположение. Тя се изрязва на две видими очи, а другите
се изрязват до основата ;(фиг. 16).
При есенно засаждане пръчките се подрязват през пролетта на самото място,
като лозичките се откриват до спойката и след подрязването пак се загьрлят. .
За да се улесни прилепването на почвата към корените, много лозари непо­
средствено преди засаждането потапят корените на лозичките в каша, приготвена
от пресни говежди изпражнения и глина. Трябва да се внимава при работа с обла­
городените лозички да не се допусне подсъхване на корените им. При пренасянето
те се обвиват добре с влажна слама или зебло. На мястото, докато се подготвят, ко­
рените им «:е зариват с влажна почва, а след подрязването се потапят в съд с вода
до момента на засаждането.
КАК СВ ЗАСАЖДАТ ЛОЗИЧКИ В ЯИКН? ?

Ямката се изкопава от едната страна на колчето с размери 30x40x40 сш (дълбо­

чината е с 10 сго по-голяма от дължината на подложката). Стената откъм колчето
се изкопава вертикална» а на противоположи ата страна се изхвърля пръстта. На
дъното на ямката се събира рохкава почва във вид на конус, върху който се разпо­
лагат корените на лозичката. Лозичката се поставя вертикално точно на мястото
на колчето, така че спойката (мястото на присаждането) да бъде наравно с равни­
щето на почвата^фиг. 17). При наклонени терени, където има измиване на почвата,
спойката трябва да бъде с 3—4 с т под равнището на почвата, а в ниските места,
където се нанася почва, — с няколко сантиметра над нея. Ямката се запълва до по­
ловината с рохкава пръст, която се пригьпква внимателно, о крак. Желателно е в
този момент лозичката да се полее с 5—6 1 вода. Това улеснява слягането и прилеп­
ването на почвата кЬм корените. След това се насипва пръст до равнището на спой­
ката» забива се колчето до самата лозичка и чепчето се покрива с рохкава почва о
ръце (а не с мотика) на 4—5 с т над последното око. За да се постави лозичката
точно на маркираното място и да се получат прави редове, при изкопаването на ям­
ката и при засаждането може да се използува садилна дъска. Тя е дълга около
60 сш, широка 10 с т и точно в средата и в двата й края има изрези, разположени
в една права линия. Преди изкопаването на ямката дъската се поставя така, че сред­
ният изрез да обхване маркирното колче, а в двата крайни изреза се забива по ед­
но контрол но колче. Ямката се изкопава около маркирното колче, което рт този
момент става ненуж но. При засаж дането лознчката се поставя на средния изрез на
садилната д ъ ска, т. е. на мястото на маркирното колче.

Фиг, 17. Засаждане 4а лоза в ймка

' НЕОБХОДИМО ЛИ Е ДА СЕ ПРАВЯТ КУПЧИНИ?
* • • .

Покриването на чепчето иа засадената лозичка с рохкава пръст или н аправата на

купчинки е абсолютно наложително. Ако чепчето се остави открито, през отреза му
става силно изпаряване и лозичката само след няколко дни ще изсъхне, тъй като
корените още не са в състояние да всмукват вода от почвата. Купчинките се под­
държат до втората половина на август. Новите леторасти покарват през тях. Ето
защо е нужно да се разрохква кората им след дъжд, а при слягане да се възстано­
вяват. При по-тежки почви непосредствено до самото чепче може да се насипе пясък
чли пък с пясък да се посипят купчинките, за да се предотврати образуването на
дебела кора. 1
Ако лозичките се засаждат през есента, купчинките се правят по-високи —
до 25—30 с т , — но през пролетта височината им се намалява пак до 4—5 с т над
последното око.
Правени са опити да се заменят купчинките с парафикиране на лозичките. Пре­
ди засаждането чепчето на подрязаната лозичка се потапя за съвсем кратко време в
разтопен парафин до 2—3 с т под спойката. Полепналият парафин образува тънка
ципа, която е в състояние да предпази лозичката от подсъхване, без калемът да се
покрива с почва. Резултатите са били добри, но в практиката парафинирането не
можа да се наложи. - ; ;

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ТОРИ В ЯМКИТЕ ПРИ ЗАСАЖДАНЕТО?

Ако мястото не е наторено предварително, добре е лозичките да се торят при за

саждаието. В този случай ямките се изкопават малко по-дълбоки, на дъното им се
поставя 1—2 добре разложен оборски тор, който се размесва старателно с пръст­
та. Върху сместа се посипва 3—4 сга почва, така че при засаждането корените на.
лозичките да се разположат върху нея. Впоследствие, когато се развият новите-ко-
ренчета, те ще достигнат до сместа и ще използуват хранителни вещества от нея.
Полезно е също след притъпкването едновременно с поливането да се дадат и около
10 g минерални торове, главно калиеви и фосфорни. Проведените опити и наблюде­
нията в практиката показват, че торенето в ямките с по I добре разлржен обор»
ски тор при засаждането е много полезна практика. Още през първата година лози­
те се развиват много буйно и леторастите им достигат до 1,50 т дължина. /
КАКВИ ДРУГИ НАЧИНИ НА ЗАСАЖДАНЕ СЕ ПРАКТИКУВАТ?

Освен по описания начин, в ямки, у нае се практикува и засаждане със садило. Със
садилото се правят дупки на мястото на бележката на дълбочина, равна на дължина­
та на подложката. Лозичката се поставя в дупката, след което садилото се забива
на 2 —3 места отстрани, за да се притисне почвата към нея. Желателно е лозичките
да се полеят. Направата на купчинки също е наложителна. Засаждането може да
стане и със специална вилка. Тя наподобява свредел, който на долния си край е
раздвоен и слабо подвит, за да хване лозичката. С помош,та на този инструмент ло-
зичката се вкарва на определена дълбочина, И при двата начина корените £ се под­
рязват късо, на около 2 —3 гага, а прилепването на почвата към тях е по-лошо. По­
ради това прихващането на засадените по този начин лозички е по-слабо.
В промишлените лозя са познати и други начини на засаждане — с хидробури,
в бразди, с механични свередели и т. н. За малки площи и любителски насаждения
най-подходящо си остава засаждането в ямки. С него се осигурява висок процент
на прихващане 'и [много добро развитие на лозите през пър вите години.
I

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ЗАСАЖДАТ ПРИСАДЕНИ Н Е В К О Р Е Н Е Н И Р Е З Н И Ц И ? .

I

Някои лозари практикуват засаждане на присадени стратифицираяи резницн, без

да са вкоренени предварително, т. нар, „засаждане от сандък“. В благоприятни го­
дини и при много големи грижи при този начин на засаждане се получават добри
резултати. Това обаче по-скоро са изключения. Най-често засаждането на присаде­
ни, невкоренени резници дава лоши резултати. ОгЦе през първата година има ма­
сово пропадане на лози и лозето силно се прорежда. Налага се попълване на праз­
ните места през следващите години, което също не минава без трудности. Ето защо
„засаждането от сандък“ не се препоръчва на практика.
* >

КОГА И КАК МОЖЕ ДА СЕ ЗАСАЖДАТ НЕПРИСАДЕНИ ЛОЗИ ИЛИ Р Е ЗН И Ц И ? ._

г

При създаването на лозе върху силно песъчливи почви, с' над 70% съдържание на
пясък,може да се засаждат неприсадени вкоренени лози. Те се произвеждат в пепй-
ниерските стопанства по същия начин както облагородените (присадените) лози.
Към неприсадените лози се предявяват същите изисквания както към присадените.
Понякога се засаждат обикновени Невкоренени резници. Вземат се добре ув­
рели пръчки от предварително избрани главини. В райони, където има опасност от
измръзване, това става през есента, а в останалите — напролет. О тбраните пръчки
 • ' ,
■ • •» ' . .*
• . .
* ч* •
.• . , »• и , • '5 ' ' к
се нарязват на резници с дължина около 40 сга, измерена от най*долнаТа до на1Ь,
горната пъпка. Реже се на 2 сш под додния н над последния възел. Преди засажда­
нето отрезът се опресняващ като се реже на 2 тго под най-долната пъпка. Може да се -,
засажда по един от описаните начини, като една пъпка в торния край остава над,:
повърхността на почвата и се покрива с рохкава почва. В някои случаи при засаж
дането на отделни лози в дворовете се използуват по-дълги резници, до },0— 1 ,2 0 тп,
като при засаждането им се изкопава по-голяма ямка и част от резннка се полага
хоризонтално или във вид на обръч. Общо взето, засаждането на невкоренени рез*
ници не дава добри резултати. Процентът на прихващане е нисък и се налага попъл*.
ване на празните места през втората й третата година. Засадените пръчки се разре­
ват бавно и закъсняват с рлододаването. Ето защо при създаване на лозе в устойи
чиви на филоксера почви е най-добре да се използуват вкоренени неприсадени лози,4.

КАК ДА СЕ ПОДРЕДЯТ СОРТОВЕТЕ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА НОВО ЛОЗЕ? ( . •.

В лозята за лично ползуване и в любителските насаждения в дворните места сто- '

паните засаждат върху сравнително малка площ повече сортове, винени и десертни*
Добре е при подреждането им да се спазва известен ред. Ако има различия в поч­
вата, десертните.сортове трябва да се поставят в онази част, където почвата е по*
свежа и по-богата.. Всеки сорт трябва да се засажда в самостоятелни редове. Това
ще улесни резитбата, брането и другите манипулации. Известно е, че всички сорто­
ве не изискват еднаква резитба — един се режат на една плодна пръчка, други —
на две. Дължината на. плодната пръчка при местните винени сортове е пртмалка,
отколкото при десертните и т. и. Само сортове с функционално женски цветове се
засаждат смесено с другите, за да им се осигури по-добро опрашване.
.При засаждане на лози край пътни алеи, за оформяне на беседки и в други по­
добни случаи от естетична гледка Точка е подходящо смесеното засаждане. Доброто!
подреждане, на сортове с различен цвят на гроздето (червено, бяло, тъмносиньо)
има голям зрителен ефект. А това съвсем не е без значение за сполучливото оформя^
не на даден кът от дворното място, на пътека и т. н.

•У.

КАКВИ ГРИЖИ ДА СЕ ПОЛАГАТ ЗА МЛАДИТЕ ЛОЗИ ПРЕЗ" ПЪРВАТА’ ГОДИНА

СЛЕД ЗАСАЖДАНЕТО? ’ ч
й
■ ;
,•# J ‘ ■/
Една от първите грижи след засаждането е да се следи за редовното покарване н&
лозите. Образуваната .върху купчинките кора след дъждовете трябва да се разтро-
шава, а ако се открият пъпките, нароро др се покрият с рохкара пръст. Нередовното
Г. >81 е*цг| И ТЗ
 иокарване може да се дължи на неприятели като сивия й теления червей, които'
прегризват току-що покаралите филизи.Прй появата им купчините се преравят,
неприятелите се унищожават и купчинките отново се възстановяват. Когато лето­
растите достигнат 15—20 сш и по тях се появят първите муйачки, трябва да се по­
чистят росните корени. За целта купчинките се разравят внимателно и след като с
, остро ножче> се изрежат росните корени, те се възстановяват отново. Почистват се
също всички издънки от дивачката. През втората половина на август трябва да се
открият лозите до под спойката, за да се осигури 'узряването на леторастите. При
откриване на лозите отново се почистват росните корени. Преди настъпването на
студовете лозите наново се загрибват.
Обработката на почвата в младото лозе е от голямо значение. През цялото вре­
ме площта трябва да се поддържа рохкава и чиста от плевели. Добре.е при засуша­
ване лозичките да се поливат. Пръскането против маната започва още с появата на
младите леторасти над купчиндте и продължава до септември, тъй като вегетация­
та на младите лози продължава до късно. Броят на пръсканията може да достигне
до 10—15, но листата трябва да се опазят напълно от мана.

*
ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ КЪРШАТ МЛАДИТЕ ЛОЗИ?
*

4 •

Стремежът при отглеждането на младите лози е те да образуват по-голяма листна

маса. Това осигурява развитието на силна коренова система още през първата го­
дина. При добри грижи израстват силни леторасти. Те обаче не бива да се кършат.
Ако не са поставени подпорите, добре е да се осигурят временни колчета, на които
да се привързват леторастите. Кършенето и колтученето на младите лози означава
съкращаване на тяхната листна маса и отслабването им.
ч
I

МОЖЕ ЛИ В НОВОЗАСАДЕНОТО ЛОЗЕ ДА СЕ ОТГЛЕЖДАТ МЕЖДИННИ КУЛТУРИ?

• • •

В някои райони на страната съществува практиката в междуредията на новозаса •

дените лозя да се засаждат междинни култури. В повечето случаи това е вредно за
лозите. Особено вредни са такива растения, които развиват голяма надземна маса,
засенчват лозичките или пък освобождават късно мястото. (При по-широки между­
редия се допуска засаждането на лук, неувивен фасул и др., които рано се приби­
рат и не образуват голяма надземна маса.
КОГА И КАК ДА СЕ ПОПЪЛНЯТ ПРАЗНИТЕ МЕСТА В НОВОЗАСАДЕНОТО ЛОЗЕ?
;
а # • • • • •

/ . .

И при най-добри грижи известен процент от засадените лози поради различни при*
чини не локарват. Празните места трябва да се попълнят през’ есента на същата
година или на следващата пролет. За попълване се избират силни облагородени лози
от същия сорт, който се засаждат и се отглеждат много старателно, тъй като окол­
ните лози ги засенчват. Някои стопани в годината на засаждането превкореняват
по няколко резервни лозички от всеки сорт, които използуват после за попълване
на празните места. Не трябва обаче да се закъснява с това мероприятие, защото през
следващите години лозите се разбиват все по-силно и попълването става по-
трудно.

КОГА • Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ДА СЕ РЕЖАТ МЛАДИТЕ

%
ЛОЗИ? . • 5 •

I л

Едногодишните лози може да се режат през есента и през пролетта. .За предпочи*
тане е обаче пролетната резитба. За да се предпазят от евентуални ранни студове,
младите лози се загрибват по-рано. Те се загрибват дори и в районите, където въз­
растните лози не се загрибват. Листата, които остават над купчината, продължават
да асимилират, докато бъдат осланени. Изрязването им преди загрибването озна­
чава да се лишат лозите от възможността да използуват докрай листната си маса
за натрупване на повече резервни вещества.

КОИ СА ПО-ВАЖНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА ГОДИНА С Л Е Д .

ЗАСАЖДАНЕТО НА ЛОЗИТЕ? ..
• 4 :

През пролетта на втората година най-напред лозите се отгрибват. Отгрибването

трябва да се извърши своевременно преди разпукването на пъпките и по възможност;
по-дълбоко. Целта е да се открият росните и по-плитките корени, за да се премах­
нат. По този начин се заставят лозите да развият по-дълбоки корени, което ги пра­
ви по-устойчиви на суша. . <
1 - Много важно е навреме да се поставят подпорите {единични колове, телена кон­
струкция» скеле и т. н.). През втората година покарват силни и много крехки фи-
лизи. Ако не се привържат своевременно, те се откъртват от вятъра. По-късно по­
карват нови леторасти, но лозите се изтощават, остават слаби и плодедаването им'
закъснява най-малко с една година.
През лятото продължават грижите по отглеждането на лозите-р- връзване,. ре­
довно пръскане и обработка ка почвата. И сега кършенето и колтученето трябва,
да^ее-избягват. При някои високи формировки започват формирането на стъблата
н подготовката на колтуцн за кордони, както е посочено при съответната форми*
ровка.

КОГА ДА СЕ ОЧАКВА ПЪРВОТО ПЛОДОДАВАНЕ? ' '

1 /
Първото плододаване зависи изключително от качеството иа лозичките, кои^о са
засадени, от грижите, които са положени за тях през първите 1 —2 години* и от въз­
приетата форми ровка. Когато всички изисквания са спазени и лозите са развили
силни леторасти още през първото лято, на втората година при чашовидната форми-
ровка и формировката Гюйр се получава, известна реколта, а на третата година при
формировкатаТюйо може да се получи почти нормален добив. Няма никакви осно­
вания да се твърди, че ралното плододаване ще отслаби лозите Или ще скъси ^техния
Живот, стига само гге да се гледат добре. При повечето десертни сортове, предназна*
чени за асмовидни и други високи формировки, първото грозде се получава на тр е та т а
година. Не бива обаче през първите години на плододаване лозите да се пре товарват.
чв

КАК ДА СЕ ПОПЪЛВАТ ПРАЗНИТЕ МЕСТА В СТАРЦ л б з Я ?

• 4
I *
, 1 .

В .лозето не бива да се.търпят празни места. И при най-старателни грижи обачю

през втората, третата и следващите години отделни лози пропадат. Попълването н а
техните места може да стане по един от следните начини:
1. Чрез з а с а ж д а н е , на силни присадени вкоре*
н е н и л о з и . Това е възможно ней-късно до 3-тата—4-тата годиЬа от засаждане­
то на лозето. Изкопават се големи ямки (80 x 80 x 80 ст), на дъното им се поставя
добре разложен оборски тор и за лозите се полагат много добри грижи, особено
пръскане срещу маната. Плодните пръчки на съседните лози се извиват и се при­
вързват на противоположната страна. 1
2. Ч р е з з а с а ж д а н е н а в к о р е н е н и д и в а ч к и. Те не се напа­
дат от маната и след 1—2 години, когато се вкоренят и се развият добре, се присаж­
дат на място.
^ 1 3. Ч р е з п р и с а ж д а н е н а м я с т о . Това се прави, ако подземните
части на главината (стъблото и корените) не са загинали, което се вижда от пока-
ралите издънки.
, 4. Ч р е з о т в о д . На една от съседните лози по посока на реда се запазва
през лятото един некърщен ниско разположен летораст. През есента до мястото на
пропадналата главина се изкопава ров, дълбок 25—30 с т , в който се полага'отво--
дът (отгледаната пръчка). Той се затрупва с почва, която се-притъпква добре, а вър­
хът му се извива вертикално, привързва се на колче и се изрязва на 2 очи над рав­
нището на почвата, след което се загърля. През пролетта двете пъпки се отгрибват,
а всички леторасти по отвода откъм майчината главина се премахват (фиг. 18).

ЗАЩО ПРОПАДАТ ОТВОДИТЕ? . . . £

а 9
•, _ V^
Получените нови лози|чрез отводи са'на^ собствен корен и се нападат от филоксера-
та. След прекъсването на връзката им с майчината главина през 2 -рата—3-тата го-,
дина те биват атакувани от филоксерата и^може да загинат напълно. Не пропадат
само отводите в песъчливите почви. За да”се запазят получените чрез отводи лозн
в почви, където се развива филоксерата, препоръчва се да не се прерязва отводът
от майчината лоза. В такъв случай двете лози — майчината и дъщерната, свързани с
подземен кордон (отвода), — се снабдяват с вода и минерални вещества от корените
на подложката (старата главина). Силата на майчината главина от това не отслаб­
ва, тъй като новата лоза спомага за по-добро изхранване на корените и те се разви*
ват по-силно. • ■

КАК ДА СЕ ПОЧИСТЯТ ПРИМЕСИТЕ И МАЛОДЕНЙЙТЕ ГЛАВИНИ?

4

Възможно е между лозите, Които сме засадили, да попаднат отдедвн Лози от някой
нежелан сорт. Най-добре е такива примеси да се изкоренят още в края на първата,
година и на тяхно място да се засадят-нови лози от избрания сорт- Само опитните-
лозари обаче могат да Открият примесите в ранна възраст. В повечето случаи те №
Юкррват едва слей като лозите започнат Да плододават. Тогава те се п ар и р ат през '
лятото и на следващата пролет се преприсаждат на място.
Не бива да се търпят в лозето и главини, които не плододават редовно или да­
ват малоценно грозде. Такива лози се наблюдават в продължение на 3 последовател*
ни години и ако показват постоянни недостатъци, се преоблагородяват както при*
месите. Въобще преоблагородяването е практика, която с успех може да се прилага
във всички в ъ зр а ст и на лозата. При него най-често се прибягва до присаждане на
разцеп и пс-рядко на зелено.

КАК СЕ »*ПРИСАЖДА
•
НА РАЗЦЕП?
*

Открива се главината на дълбочина 10—15 сш. С трионче се прерязва стъблото по

възможност наравно с почвената повърхност, но под мястото на спойката. Отрезът
се заглажда с остро ножче. С нож или със специален цепач стъблото се разцепва по
диаметъра на дълбочина около 4 сш. С клин или с о б р а тн а та страна на цепачараз-
цепът се поддържа отворен до вместването иа калема. Когато подложката е тънка,
поставя се само един калем. При по-дебели подложки се поставят два..До момента
на присаждането калемите се съхраняват на студено. Те се нарязват с ножица на
по две очи. Над горното око се запазва около 2 сш от междувъзлието, а под долно-
то — почти цялото междувъзлие. Долният край се изостря като клин с дължина
3—4 сш, като се реже от двете страни под долното око, но от едната страна по-сил-
но. така че на върха ра клина да няма сърцевина. Двата калема се поставят в раз-
цепа, като се гледа кората им да съвпада с кората на подложката. Долните пъпки на
калемите трябва да бъйат обърнати навън. Издърпва се цепачът и присаденото мяс-
♦о се привързва с рафия, .за да се пристегнат калемите. Цепнатината меЖДу Двата
калема се замазва с тесто оТ хума или се закрива с парче пръчка, кора и др.
(фиг. 19). Накрая главината се загрибва с рохкава пръст, така че да се образува
купчинка на 3 —-4 с т над последните пъпки. Мястото на лозата се означава с колче
или се огражда с няколко пръчки.
За успеха при присаждането трябва да се спазват и някои други условия. То
трябва да се извършва през пролетта ори топло време, когато започва напълването
на лозите. След прерязването на стъблото се изчаква 3—6 дни да „изплаче“ лозата,
за да се Избегне силното навлажняване на мястото на присаждане от плача. Върху
подложката 41Б се присажда по-късно, а върху Монтикола — по-рано.
' Присадените на разцеп лози през лятото'развиват буйни леторасти, които тряб­
ва Да се привързват и редовно да се пръскат,срещу маната до началото на септември.
На два пъти се чистят росните корени от калема. През август купчинките се съба­
рят. Ако се развият издънки от дивачката, те се разкриват и се изрязват до основа
та. На следващата година се получава нормален добив.

КАК СЕ ПРИСАЖДА НА ЗЕЛЕНО?

• *

I •
• 2

Присаждането на зелено се прави върху зелени леторасти със зелени калеми. Из»
вършва се, когато лозите са в буен растеж — края на май или началото на юни« а
за по-високите места — края на юни. .Главините се филизят своевременно, като се
запазват 3—4 летораста, които ще се присадят. Няколко дни преди присаждането
се махат листата на леторастите, за да се ограничи изпаряването и да се създаде тур-
горно напрежение^сокодвижение) в тях. За калеми се избират части от леторастите
на желания сорт, които по степента на развитието си отговарят на.подложката. Те
се изрязват на по едно око, като над пъпката се запазват около 2 с т от между въз*
лието, а под нея почти цялото междувъзлне. Избират се калеми, чиито летни пъпки
едва са дали признаци на покарване. Листът на избрания присадник се премахва,
като се запазва само малка част от петураТа му, Нарязаните калеми се поставят в
съд с вода, за да се поддържат свежи*до момента на присаждането. При продължи*
телна работа след няколко часа се събират нови калеми.
Върху летораста на подложката на около 50—60 с т от основата му на между*
възлието се прави полегат отреа откъм страната на последната пъпка. Подобен от-
рез се прави и на калема под окото и по-близко до него. Подложката и присадникът
трябва да бъдат еднакво дебели. Калемът се поставя върху подложхата и присаде­
ното място се увива с памучен конец, чиито краища не се завързват, а само се усук­
ват. Присаденият летораст се привързва за Кол, за^да се предпазило? вятъра. Две-
три седмици след присаждането превръзката^се маха. По-нататък издънките от ди­
вачката трябва редовно да се чистят, а леторастът на присадника да се пръска с
бордолеаов разтвор. * >
 Присаждането на зелено се извършва сутрин рано или привечер. Още по-доб*
ре е, ако се работи в тихо» облачно и дори дъждовно време. Като практика това
присаждане е по-малко познато на нашите лозари. Има обаче практици, които ус­
пешно го прилагат.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРЕМЕСТВАТ ВЪЗРАСТНИ ГЛАВИНИ?

, 4

По различни съображения (преустройство на мястото, прокарване на път, алея и

др.) понякога се налага да се изкоренят възрастни главини. Вместо да се унищожат,
те може да се засадят на друго място. Преместването се извършва по следния на«
чин: Главините се изкореняват през есента, след листопада, по възможност с по-
дълги корени. Запазват нм се само няколко чепа, а всички други пръчки се пре­
махват. На новото място се изкопават по-големи ями с размери 80 x 80 x 60 с т .
На дъното се поставя д о б р е разложен оборски тор. З а с а ж д а н е т о се извършва как«
то при младите лозички. Оставените чепове се покриват с по-голяма купчина пръст,
която напролет се намалява на 4—5 с т над последните пъпки. През лятото купчи­
ната постепенно се намалява и през август се събаря н ап ъ л н о. Всички останали
грижи са както при новозасадените лози.
••**•,•>•-..Л
\> .. V-.: 'г. ■•-■.■:/ "Т'^,С .V'■/-■V1;* \- ■'"■ :*‘\*
'-.*V - : *»Х*,->Л
-
.#Л
.- "Г Ч<У'“<•*Л
*■
••., У*./! ‘;.‘<Ч1.-.-. ••л V ; ^Ч. ‘;."•■/?,, *^■■/■', :-'’.
■■■' '/> /■■
•..•./-
■7!'. ^-
,• • Vч . . .■ '. . ■' ч:' ' ■• ■■ !* , л ; . .' •V •* -V • ••,•. *■•. ■* • ... у .л
• ’ г-* . «.V .' . л - . ■> ■ . ■■ ■ ■. 1 ■• * \ 1 ; . • .. ■ . . . - •

ФОРМИРОВКИ ИХИСТЕМИ НА РЕЗИТБА ПРИ ЛОЗАТА

МОЖЕ ДИ КУЛТУРНАТА ЛОЗА ДА СЕ ОТГЛЕЖДА БЕЗ РЕЗИТБА?

I J
* I •

Резитбата1 на лозата е била позната още а най-стари времена. Оттогава в културното

лозарство тя е абсолютно задължително мероприятие, което се провежда ежегодно.
При нея се премахват изцяЛо или частично зрели едногодишни пръчки, рамена и
други надземни части на главината.
Ако лозата се остави нерязана, нейното стъбло се удължава както лианите.
Вследствие на полярността се развиват предимно пъпките по върховете на пръчки-
те, а основата им се оголва. При липса на подпори нерязаните лози се превръщат в
храсти с най-различна форма и трудно може да се полагат необходимите грижи по
отглеждането им. Плододаването на такива лози е нередовно. Техните гроздове са
многобройни, но малки и с дребни и нискокачествени зърна, които не отговарят на
съвременните изисквания на човека. Ето защо лозарите с право отдават голямо
значение на резитбата.

КАКВО СЕ ЦЕЛИ С РЕЗИТБАТА НА ЛОЗАТА?

• • » • .
т т т л

С резитбата на лозовото растение се придава желаната форма, която да облекчава

изпълнението на останалите манипулации по отглеждането, като обработка, борба
с болести н неприятели, гроздобер и т. и. Лозите се формират през първите 2 до 4
години след засаждането.
С резитбата се постига правилно разпределение и равномерно разположение
на леторастнте върху частите на главината. Отделните системи на рязане дават раз­
лични възможности за постигането на тази цел.
Основната и най-важна задача, която се преследва с резитбата, е да се регули­
рат растежът и рдододаването на лозата, за да се получи максимален постоянен До«
бив ва доброкачествено грозде. Резитбата. трябва да се извършва така, че да се на
ползуват до максимум възможностите на растението за плододаваяе, без това да е
в ущърб на бъдещите реколти и качеството на гроздето. Чрез нея в значителна сте*
пен се предопределя броят на леторастите, които ще се развият на една главина
и на един декар.

КОИ ПРЪЧКИ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ ПРИ РЕЗИТБАТА?

Стремежът е при резитбата да се използуват за чепове, за плодни пръчки и за стрел-

ки едногодишни пръчки, които имат най-родовити пъпки. Всред много лозари съ­
ществува убеждението, че сри лозата са родовити само пъпките по едногодишните
пръчки, излезли от миналогодишен чен или двегодишна дървесина. Наблюденията
обаче са показали, че пъпките на лакомците, развили ,се от по-*тарите части на гла­
вината при винените сортове, имат нормална родовитост. По-слаба е тяхната родови-
тост само при някои десертни сортове, като Болгар и др. Ето защо, макар че при
резитбата се дава предпочитание на едногодишните пръчкй от двегодишна дърве­
сина, лакомците също може да бъдат използувани за чепове, а при необходимост—•
и за плодни пръчки.

■■

ИМА ЛИ РАЗЛИКА В РОДОВИТОСТТА НА ОЧИТЕ ПО ДЪЛЖИНАТА

НА ЕДНОГОДИШНАТА ПРЪЧКА?
'

Черното око и ъгловите пъпки в основата на едногодишната пръчка са безплодни.

Само при някои родовити сортове, като Памид, Димят, Гъмза и др., развилите се
от тях леторасти може да дадат грозде. Плодни при лозата са видимите зимни очи.
В тях по-родовитн са главните пъпки, а заместващите имат по-малко и по-слабо
оформени съцветня.
I Родовитостта на зимните очи по дължината на пръчката също не е еднаква.
Установено е, че първите няколко пъпки в основата на пръчките са по-слабо родо­
вити, отколкото пъпките, разположени по средната им част. Родовитостта на връх­
ните пъпки също е по-малка.'Тази закономерност се наблюдава при вснчкк сортове,
но не е еднакво силно изразена. При родовитите местни сортове, като Памид, Димят,
Гъмза и др., разликата между родовитостта на пъпките от основната и средната
част иа пръчката не е така голяма, както е при сорта Болгар. | .
Оптималната родовитост на очите при различните сортове не е в един и същ-
сектор на пръчката. При местните винени сортове най-родовитн са пъпките от 4
 ти я ■*- 5-ия до 10-ия — 12-ия възел, а при сорта Болгар — към 13-ия— 1б-ия възел-
С удължаване на стъблото, рамената и кордоните родовитостта на пъпките се пови-
.. шава. Освен това при формировките с повече стара дървесина пъпките в основата
на пръчките са по-родовити.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЕ ПОЛЯРНОСТТА ПРИ ЛОЗАТА?

Полярността при лозата е силно изразена. Тя се състои в това, че по-високо разпо­

ложените и крайните пъпки се развиват по-силно от останалите. Ако плодната пръч­
ка се привърже вертикално, леторастите от връхните 1 —3 очи се развиват по-буй-
но, тези под тях — по-слабо, а пъпките в основата въобще няма да се развият. За
лозаря полярността е нежелателна, защото предизвиква бързо издигане на глави­
ните, неравномерен растеж на леторастите, една част от пъпките,не попарват и
т. н.
С резитбата може само да се потиска полярността. Това се постига по различ­
ни начини — чрез оставяне на късй чепове с по 1 —2 очи, чрез извиване на плодните
пръчки дъгообразно или хоризонтално и чрез оставяне едновременно на чепове и
на плодни пръчки.

КАКВИ ФОРМИРОВКИ И СИСТЕМИ НА РЕЗИТБА СА ПОЗНАТИ?

* • •
М н о г о г б д и ш н и т е ч а с т и н а г л а в и н а т а — стъблото, рамената
и кордоните, — както и тяхната височина и пространствено разположение о п р е ­
д е л я т ф о р м и р о в к а т а ( ф о р м а т а ) н а - р е з и т б а т а . В зависимост
от височината на стъблото формировката може да бъде н и с к а (приземна), с р е д ­
н о в и с о к а и в и с о к а . П л о д н и т е з в е н а пък — чепорете, плодните
пръчки или стрелките — са елементите, които о п р е д е л я т с и с т е м а т а ,
н а р е з и т б а т а . Различаваме к ъ с а р е з и т б а , когато се оставят само че­
пове, д ъ л г а , 'когато се оставят само плодни пръчки, и с м е с е н а , когато се ос­
тавят едновременно плодни пръчки или стрелки и чепове. При всяка формировка
може да се прилага една или друга система резитба. Например при високостъблена*
та формировка резитбата може да бъде къса — эдмр с чепове-^илн смесена—с че-
поре и плодни пръчки и .т . н*-
 Фиг. 20. Чашовидиа формировка V

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЧАШОВИДНАТА ФОРМИРОВКА?

• . * '

Чашовидната формировка е б^ла разпространена широко у »ас в старите лозови

насаждения, заети с винени сортове. При нея на лозата се оставя стъбло, високо
до 10—15 сш, ако се загрибва, и до 30—40 сш, ако не се загрибва. От стъблото из*
дизат от 3 до 6 рамена, които завършват е по един или два чепа, рязани обикновено
на по 2 очи (фиг* 20 ). Всички рамена излизат от един център (върха на стъблото)
н се разпределят симетрично около него. След оформянето главината наподобява
чаша и оттам идва наименованието чашовидиа формировка.
Добре оформената главина трябва да има корона, при която рамената имат ед­
накъв наклон и разстоянието между тях, както и отдалечеността от почвата да са
еднакви. Тогава влиянието на полярността е намалено до минимум.
' Броят на рамената в отделните райони варира в зависимост от почвено-клима­
тичните условия, силата на лозите и разстоянията между тях. При силни лози
вместо да се формират много рамена, по-целесъобразно е рамото да се раздвоява
на две подрамена, всяко от които да завършва с по един чеп на 2 очи. Така се пое*
тига по-правилно разпределение на 'чеповете по периферията на главината без из*
лишно струпване на>>леторастите. ;
 V- Г> w **>.1 ,4• Л
<»
•' У •r^..v- . *!!. •'**TrP 5 14
• . *.*•• v ••■ . • • ' • •>.

КАК СЕ ФОРМИРАТ ЛОЗИТЕ. ПО ЧАШОВИДНАТА ФОРМИРОВКА? . V .

• * .*

» 4

При засаждането лозичката се реже на чеп с 2 очи. От тях нормално израстват, две
пръчки. На втората година по-горната се премахва през стария чеп, а долната се
оставя на чеп с 2 очи. През пролетта на същата тодина покарват леторасти и от
спящи пъпки. С филизенето техният брой се намалява на 3—4. На третата година
се оставят 3 чепа с по 2 очи, симетрично разположени, с които започва формиране­
то на бъдещите рамена (фиг. 2 1 ). През следващите години при необходимост се фор­
мират нови рамена чрез раздвояване на старите или като се използуват някои л а ­
комци. Плод се получава обикновено на 3-тата година. Ако лозичките са добре гле­
дани и през първата година развият силни леторасти,- на втората година може да
се оставят два вместо един чеп. Тогава и плододаването се ускорява с една Година.
4 П р и чашовидното формиране на лозите се извършва много внимателно филизене..
При него се премахват излишните и с неподходящо разположение летораети. Ченог
-вете, с които започва формирането на’рамената, трябва да бъдат сим^рично раз*
положени около стъблото.

Фиг. 21. Резитба за съадвавв

на чащоаидна формировка
а ^ р а я и т б а при аасажданато; б —ре- *
зитба на a i p p a u година; а— реаит>
6а. ка т р е п т а година* г —рвзигб# •
на четвъртата година

8 . 188 с*»*та ta дюбютел* лозар

 КАК *СЕ • ПОДДЪРЖА
» • • •
ЧАШОВИДНАТА
•
ФОРМИРОВКА? * '
4 •'*
• • . **
. /
. • •
* * .
•

Резачът започва с премахване на лакомиите и всички други ненужни леторасти.

След това се изрязват, пръчките върху миналогодишните чепове. По правило гор*
ната бръчка се премахва, като се реже през стария чеп, а по-долната се оставя на-»
ново на чеп с 2 очи. По такъв начин не се допуска бързо издигане на рамената и
не се нанасят рани под оставения чеп. Този принцип се спазва при всички къси ре*
зитби с чепове.
• Броят на оставените чепове трябва да бъде съобразен със силата иа лозата.
Когато лозата се засилва в сравнение с предната година, броят на, чеповете се уве­
личава. Дко рамената са малко на брой, може на някои от тях вместо по един да се
оставят по два чепа. В такъв случай двете пръчки вър^у миналогодишния чеп се
режат на чепове. Полученото плодно звено се нарича з а е ш к и у ши. На след*
ватата година горният чея се премахва изцяло заедно с двете пръчки на него, а
нов чеп се оставя от пръчката на по-долния, като се спазва основният принцип на
рязане. Не е целесъобразно да се оставят заешки уши на едно и също рамо всяка
година. Обикновено те се редуват на различни рамена.

КАК СЕ СНИШАВАТ ИЗДИГНАТИ РАМЕНА ПРИ ЛОЗАТА?

С течение на времето рамената се издигат твърде много, макар че резитбата е из*

вършвана правилно. Това затруднява загрибването на главините и правидното им
.поддържане. Ето еащо се налага издигнатите рамена да се снишават* За тази цел
г!
в основата на рамото при филизенето се запазва лакомец с подходящо разположе­
ние. При резитбата той се изрязва на едно око, а на следващата година от
неговата пръчка се оставя чеп на 2 очи (фиг. 22 ).
 * ". Г ' ' - ' • ." '•* ‘ ■ •• • V V . •? : l . *■ '•••• . •• \ . »V V . "‘ *■*. - , : / • ■■■• . .i f. • *' •’■ ? > . ‘ 4 " •:•' .;
*
\
1
.
.
■• .
.. ■" ••■> Г ' t *• •
•• • . •
• . '•
•• . - • .
- ' • • • .. .. .* * .• **r -. •. ' . . *•. ^' • , , ■
. ••• .
. • •
, V ,
1• , л ■ ■ V 1
. .••■ '
»• •
•Л

, ^ #
Старото рамо се прерязва о трион н а д н о в н я чеп. Т а к а започва ф орлнрането
на-ново рамо.' ' ' • ■ • • . ’ ■■■' У
С премахването на старите рамена на главината се нанасят големи рани и се
отнемат част от резервните й храни. Ето защо се препоръчва при ежегодните резит-
би да се отстранява само по едно рамо.

125
КОГА МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛАГА ЧАШОВИДНАТА ФОРМИРОВКА?

Чашовидната формировка намира приложение главно при родовитите местни сор*

тове, като Димят, Гъцза, Зарчии, Памид, Мискет червен, Сензо, Широка мелнншка
лоза и др; При тях първите очи в основата на пръчката имат дрбра родовитост и
се получават задоволителни добиви. Лозите обикновено се засаждат пй нагъсто —
1,20x1,20 га — и се подпират на единични колове. В някои райони сортовете Па­
мид, Мискет червен, Керац>да и др. се отглеждат без подпори, но лозите тогава се
кършат по-ниско. При тази резитба загрибването на главйннте е лесно.
; В промишлените лозя чашовидната формировка не се прилага, защото не дава
възможност за механизиране на работните процеси. При нея добивите са по-ниски
в сравнение с добивите при останалите формнровки, а при някои сортове — Бол-
гар, Чауш, Италия и др. — са съвсем ниски. Когато се оставят повече чепоре, ло­
зите се зашумват, а нзресяването и сивото гниене се засилват. Необходими са и
много дървени колове. Ето защо чашовидната формировка все повече се ограничава
и в личните лозя.

128
ЗАЩО У НАС СЕ НАЛОЖИ ФОРМИРОВКАТА ПОЙО? . . . ; -S 'V
• • * • *

V
1 • •
Формировката Гюйо е била предложена, от французина д-р Гюйо, откъдето носи
името си. При нея на лозата се оставят чеп с 2 очи и плодна пръчка с различна дъл­
ж ина— средно 12—14 очи (фиг. 23). Нейното плодно звено — чеп и плодна пръч­
ка — влиза в състава на много системи резитби. Ето защо принципите, валидни,
при формировката Гюйо, важат и при много други формировки.
В нашата страна о р и г и н а л н а т а ф о р м и р о в к а Гю й о е измене­
на, като вместо един чеп се оставят два, а понякога я три с по 1 — 2 очи и една плод*
на пръчка с 10—12 очи и се нарича п о д о б р е н Г ю й о (фиг. 24). Пяодната иръч^
Ка осигурява плододаването; а чеповете дават пръчките, необходими з а р е з и т б а т а
на следващата година. В сравнение с чашовидната формировка. при подобрения-
Гюйо се получава повече грозде, тъй като се използуват най-родйвитите дъпки от"
средната част на пръчката. . ..
Фиг. 23. формировка оригинален Гюйо Фиг. 24. Формировка подобрен Гюйо

Формировката Гюйо изисква телена конструкция. При нея легорастите се раз­

полагат в една плоскост, правилно разпределени по целия ред. Листата и гроздо­
вете се огряват и се проветряват добре и по-малко се нападат от болести в сравне­
ние с лозите, рязани чашовидно. С оставянето на чеп и плодна пръчка, която се
извива хоризонтално върху първия ред тел, доста сполучливо се разрешава въпро­
сът за борбата с полярността, • .

КАК СЕ ФОРМИРАТ ЛОЗИТЕ ПО Ф ОРМЙРОВКАТА ГЮЙО?

4

По оригиналния Гюйо лозите ]се формират по следния начин:-При засаждането ло-

зичката се реже на чеп с 2 очи. Покаралите от очите на чепа две пръчки през про­
летта на втората година се режат, като горната се премахва, а долната се оставя на
чеп с 2 очи, от които се развиват две пръчки. През есента на втората година или
през пролетта на третата долната пръчка се реже на чеп с две очи, а горната се
оставя за плодна пръчка с 10—12 очи (фиг. 25). Поддържането на формировката
става, като всяка година старата плодна пръчка се премахва от основата заедно с
всички, намиращи се по нея леторасги. От двете пръчки на резервния чеп горната
се оставя за плодна, а долната се реже на чеп с 2 очи.
З а да се формира подобреният Гюйо, на третата годи н а се оставя още един чеп
от лакомец, срещуположен на първия. При следващите резитби от най-долните
пръчки по чеповете или от лакомци се оставят 2 —3 чепа, а от по-горните се избира
плодаа пръчка. Така формирани, лозите започват да плододават на третата година.
Ако през първата година са се развили силни леторасти, формирането и плодода-
ването може да се ускорят с една година.
Фиг, 25. Формиране и поддържане на обикновен Гюйо: Г ч' ч;
л —р м н г б ! прй» йърват! и вггорил t o jp u a ; б м л—реватба пре* т р и т годна»; t ж д—аодлъД О ш * ив ф о р м вв д е Й Г*

■■ 1 •• • .
При по-слабо родовитите и яискодобивните сортове след 3-тата~4-трта година
на силните лози се оставят по две плодни пръчки и 3—4 чепа с по 2 очи (фиг. 26)<
Тогава резитбата се нарича д в о е н Г ю й о , Оставянето на пойечё от две плодни
пръчки на една лоза, не е оправдано — не могат правилно да се разположат, полу-/
чава се силно зашумване и лозите бързо се изтощават. Ако се установи, че има от*
слабване на някои лози, те се режат само на една плодна пръчка и един-два Чепа с
по две очи. <

Фиг. 26. Подобрен мое* Гюйо

 НА КАКВО ДА СЕ ОЪЪРКЕ ВНИМАНИЕ ПРИ ИЗБОРА НА ПЛОДНА£ПРЪЧКА
И НА ЧЕПОВЕ ПРИ ФОРМИРОВКАТА ГЮЙО?
•>
% ,
От двете пръчки на чепа горната се оставя за плодна, а по-дол нат а се реже на чеп.
По такъв начин се избягва бързото издигане на главината и не се нанасят рани вър­
ху рамото при изрязването на старата плодна пръчка. К^кто много тънките, така
и много дебелите пръчки се избягват, защото родовитостта на пъпките им е по-сла-
ба от родовитостта на средно развитите пръчки. Когато няма подходяща пръчка
измежду израслите от чеповете, за плодна лръчка може да се остави лакомец. При
две и повече рамена на главината добре е плодната пръчка да се оставя всяка го­
дина на различнсирамо. ■
За чипове се избират по-ниско разположените пръчки по старите чепове или
лакомци.-Особено внимаЬие се .обръща на тяхното местоположение. Те трябва да
се оставят от две различни страни на главината. Когато пръчките върху главината са
малко, предпочитание се дава на чеповете, а за плодна пръчка се оставя първата доб­
ре развита пръчка в основата на старата плодна пръчка. На всяко рамо, което искаме
да запазим, трябва да се оставя по един чеп, Издигането на рамената не е желателно.

КАК ДА СЕ СЪЧЕТАЕ ФОРМИРОВКАТА 1ПОЙО СЪС ЗАГРИБВАНЕТО НА ЛОЗИТЕ?

Загрибването на лозите създава допълнителни трудности при поддържането на фор­

мировката Гюйо. Преди всичко налага се резитбата да се извърши в кратки срокове
след листопада, за да може загрибването да приключи преди замръзването на поч­
вата. При загрибването и отгрибването на лозите някои плодни пръчки може да се
счупят, Ето защо при есенната резитба на всяка лоза се оставя по една резервна
плодна пръчка. През пролетта с$ прави корекция и излишната пръчка се премахва.
Известен процент от очите на загрибваните лози изгниват в почвата през зимата,
докато лозите, които са били открити, ако не измръзнат, имат по-добре запазени
пъпки. Ето защо правилно е резервната плодна пръчка да не се загрибва, а през
пролетта в -зависимост от условията на презимуването да се предпочете едната или
другата. ,

ПРИ КОИ СОРТОВЕ СЕ ПРИЛАГА ФОРМИРОВКАТА ГЮЙО? / а

Формировката Гюйо може да се прилага успешно при десертните и при винените

сортове. Необходимо е само тя да се извърши диференцирано съобразно с изисква­
нията на всеки сорт. Тъй като не е възможно да се дадат конкретни указания за
90
'• ^ ' • 7»-• •г. •^•»*- лу/яу»^ •, ^ '' ~г.г---- ;----■.и
■•'• ' ; у* . ' •.■•..••'• • ' ; ;•••.'•
• > • *.•. / •• *>• ' .,' 1> ; -У: ■.[яи».
•' '*■•• • . .* \ . . > . . ’••' •• ■• • '••" . . ‘ - - ■ • ’,г* • •■■ • , '. .',•
•; - л.< ...: .. •/•.• ■• . • •.. •.,• ••• * ' ' ■"' ■ I * '• ■' . Ч''* •*т^*г
’’ '_’.•*
4 всеки отделен^случай, щр посочим най-общо изискванията на сортовете. Прк родо­
витите винени сортове се оставят една плодна пръчка и 2—Зчепа с по 2 очи, Дължи».
. ната на плодната пръчка при сортовете Дицят, Гъмза и Сензо е'9 — 11 очи, а при П а -.
, мид, Зарчин,-Мавруд, Мискет червен, Широка мелнишка лоза, Юни блан и д р ,—
11—ГЗ очи. Всяко претоварване на тези сортове с две плодни пръчки веди до вло­
шаване качеството на гроздето и до изтощаване на лозите. Нискодобивните винени
сортове Тамянка, Мискет врачански, Ркацители, Саперави, Каберне Совиньон,
Мерло, Гаме ноар, Ризлинг италиански, Мискет Отонел и др. трябва да се режат
в зависимост рт силата на лозите на една или на две плодни пръчки и съответно
с по 2 до 4 чепа. В първия случай плодната пръчка има 13—15 очи, а във втория—
• 12—13 очи. .
Десертните сортове Мискет тракийски, Кардинал, Мискет дунавски и Царица ’
на лозята • са много родовити и трябва да се режат само с една плодна пръчка
на 12—13 очи н 2 чепа с по 2 очи. На останалите десертни сортове— Болгар, Супер
ран Болгар, Брестовица, Чауш, Мечта, Мискет хамбургски, Перл дьо Ксаба и др.1—
в зависимост от силата на лозите се оставя една плодна пръчка с 14—16 о»я иди
две с по 12—14 очи и съответно с по 2 до 4 чепа.
Дадените указания са само ориентировъчни. При резитбата на всяка лоза
трябва да се съобразяваме със силата й, за да се избегне несъответствието между
броя на оставените очи и възможностите на главината. Особено внимателни трябва
да бъдем към родовитите сортове. Ако е необходимо, с ф и ли зен ето при тях се пре
махват и плодни леторасти.

КАКВИ ГРЕШКИ СЕ ДОПУСКАТ ПРИ ФОРМИРОВКАТА ГЮЙО?

• ^ ,,
• • * ч '

При формировката Гюйо лозарите допускат и някои грешки, които най-често про­
изтичат от желанието да се осигури висок добив през годината, без да се държи
сметка, как това ще се отрази върху'развитието на лозата н върху добивите през
следващите години. Например на лозата се оставят плодни пръчки без чепове. В
такъв случай от Основата на главината може да не се развият леторасти и лозата
се деформира. Лозата може да се остави една година безплодна пръчка, но ней
без чепове. При явно отслабване на растежа на леторастите също се налага лозата
да се реже само на чепове. Много дългите плодни пръчки, над 18 очи, също ве са
желателни. Тогава обикновено се развиват пъпките около извивката и върха на
плодната пръчка, а пъпките по средата не покарват. По-добре е да се оставят две
по-къси, отколкото една много дълга плодна пръчка.

94
 Фиг. 27« Форыировк! Карант Фиг. 28, Формировка Казндв

ПОЗНАТИ ЛИ СА ФОРМИРОВКИ, БЛИЗКИ. ДО ФОРМИРОВКАТА ПОЙО?

^
ч в

Плодното звено на оригиналния Гюйо — чеп и плодна пръчка — влиза в състава

на'много формировки — Карант (фиг. 27), Казнав (фиг. 28), Фаже, ветриловидна,
някои осмовидни и т. н. Различията от Гюйо са главно в дължината и в броя на
. плодните звена, в тяхното разположение, със или без стъбло, но принципите на
резитбата остават същите както при Гюйо.

КОЯ ФОРМИРОВКА СЕ НАРИЧА КОРДОН РОАЯ?

• • * - т•* • • .

При формировката кордон Роая на лозата се формират стъбло, високо 50-*60

и едностранен хоризонтален кордон, който достига до съседната лоза...Върху кор­
дона през 15—20 сш се формират малки рамена, върху които ежегодно при резитба­
та се оставя по един чеп на 2 очи. По същество това е къса резитба, чеповете при
която са разположени в една плоскост и запълват цялото пространство между двете
съседни главини. Наименованието си е получила от френското село Роая, където
е била въведена за първи път. Разстоянията на засаждане са най-често от 1,50 до
1,70 ш между редовете и 1,30 т в реда (фиг. 29).
Формировката кордон Роая изисква обезателно, телена конструкция. Върху
първия тел, който е по-дебел, се прикрепва хоризонталният кордон, а леторастите
се привързват към втория и третия тел. Формираните по този начин лозй имат мно­
го висока родовитост. Проветряването и огряването на листата и гроздовете са
много добри и се получават високи добиви и качествена продукция.‘Може да се
прилага в райони, където лозята, не се загрибват, а при студоустойчивите сортове
н там, където опасността от измръзване не е голяма. '
 . ' •.«VI •.<•• ;■*•
• ' л •

ч•

I / 1У'*I /! /*1 /* // I //' .1 >'

Ь< у / /

Фиг. 30. Формиране на кордон Роая:

а—реаичгб! пр» първата и 1тср*та гояияа; б н е—реатба п^а ш и и . . *V
% V.
.•

година; г—реатба пр*а четвъртата годена

у.
•

;:г?; Фиг. 29. Кордон Роая 'л

••
' • •».!
•Г.-

134
КАК СЕ ФОРМИРАТ ЛОЗИТЕ НА КОРДОН РОАЯ?

През първата и втората година лозите се режат на чеп с 2 очи. На третата година
по-слабата пръчка се премахва, а по-силната се запазва, като се извива и се полага
хоризонтално на първия тел. Тя се изрязва на дължина 6—7 очи след извивката. \ •.
При извиваве+о половината пъпки остават от долната страна на пръчката, а друга­
ч'
та половина — от горйата, но крайната пъпка трябва да е винаги долна, След по- • '*1
карването на очите всички леторасти от основата до мястото на извивката и тези
от долната страна по хоризонталната част на пръчката се премахват. Запазват се
сьмо леторастите от горната страна и крайният летораст (долен), който ще послужи
за продължител. На четвъртата.година пръчките от гйрната страна се режат на че-
* !Чт
пове с по 2 очи, а продължителят на кордона — на 6—7 очи (фиг. 30), При фкли*
зенето се прореждат леторастите върху, продължителя и ако е необходимо, оставя
се нов продължител на кордона, така че той да достигне до съседната лоза. Този
начин на постепенно формиране н^ кордона в продължение на 2 , или 3 години на­ 1*•
к:Ч**••
мира приложение при асмовидните и другите формировки, при които се използува
кордон. Предимството му е, че върху късия -продължител покарват всички пъпки
и може да се оставят чепове на желаните разстояния. Ако се оставят дълги пръчки
за продължители, средните пъпки не се развиват и кордонът се оголва. л"
.Л
КАК СЕ'ПОДДЪРЖА КОРДОН РОАЯ?

135 Оформеният кордон Роая се поддържа сравнително лесно. При резитбата се пр$-
махва пръчката, покарала от горйото око на чепа, а покаралата от долното се реже . ;
на чеп с 2 очи както при чашовидната формировка. Нужно е рамената по кордона •
■4-
/•
. . ».%
Л

•.✓ .• '• •• * 8 3 ^ .;^

V. ‘ . V'!
• V . V 1 -х :■ • .. л .\. 1 «/У:4 • V . . .«-• •*
да се поддържат на еднаква височина, т. е. да има равновесие между тях. Когато
някое рамо се. издигне доста, трябва д а се сниши, като се използува лакомец в ос*
новата му; Когато кордонът измръзне или бъде унищожен ги5 нйкаква друга причи­
на, той може да се..възстанови с пръчка, излязла от основата му. Ако такава не по­
кара, главината пропада.

КАКВО. ПРЕДСТАВЛЯВА ДВУСТРАННИЯТ ПОЛУВИСОК КОРДОН?

При двустранния полувисор кордон вместо един на лозата се формират два срещу­
положни кордона с дължина половин разстояние между лозите. Кордоните се раз­
полагат хоризонтално от двете страни на стъблото, което е високо 60—80 сш (до
първия тел). Върху кордоните през 15—20 сш се формират малки рамена с чепове
на 2 очи (фиг. 31). По същество двустранният кордон е близък до кордон Роая. Той
има всички негови предимства — висока родовитост на пъпките в основата на пръч­
ките, равномерно разположение на леторастите и гроздовете по телената конструк­
ция, — но го превъзхожда с това, че лозите са балансирани по-добре, тъй -като от
двете страни на стъблото има кордон. Разстоянията на засаждане не бива да бъдат
под 1,70X1,30 ш.
Телената конструкция е с три реда тел, от които първият е с дебелина 3 шш
и е на височината н а стъблото. Върху него се полагат кордоните или се привързват
плодните пръчки. Останалите два реда тел с дебелина 1 ,8—2,0 шш се доставят
през 35—4о сш. Те може да бъдат и двойни и тогава леторастите се йромущват. н/еж*
ду тях . . ,.

Фиг. 31. Двустрмиа аокувисок корхок

• • V ■г
\ • - ................................................................... » • . . • »• I — . . 'V .

..... ч, . ■'",Г -.ч'»..-. 1 • . о

КАК СЕ ФОРМИРА ДВУСТРАННИЯТ КОРДОН?

Двустранният кордон може да се формира по два начина — на зелено и на зряло;

Ф о р м и р а н е н а з е л е н о.:През първата и през втората година от засаж*
Ъането лозичката се реже на чеп с 2 очи. При филизенето на втората година се за-
пазват два летораста. Когато достигнат до първия тел, те се пршцнпват на- 8 —
10 с т под него. Развиват се колтуци, от които се запазват само по два под мястото
на прищипването, а останалите своевременно се премахват. Добре е запазените
колтуци да се положат хоризонтално по|йосещия тел (фиг. 32). На третата година
по-слабата пръчка се премахва. Двата колтука на по-снлната пръчка се изрязват
на по 6—7 очи и с тях започва формирането на бъдещите кордони. Извършва се не-
колкократно филизене на леторастите в основата на главината и по вертикалната
част на стъблото.
На четвъртата година при необходимост кордоните се удължават, като за про-.
дължители се използуват двете краДни пръчки. С останалите започва формирането
на бъдещите плодни звена с чепове, оставени на подходящо разстояние.
Ф о р м и р а н е н а з р я л о . През дървата и през втората година лознч*
ката се реже на чеп с 2. очи. През втората година се запазват само два летораста,
но те не се пршцнпват, а ;'се оставят свободно да растат. На третата година двете
пръчки се извиват срещуположно върху първия тел и се изрязват на дължина б—

II година Д7периха

Фиг. 32. Ускорен иачив за формиран« на полувисокостъблеки лози:

в-пр« 1* 1«1 Мнв ад 05ЯМЯИТ« леторцстк; #-вд*«*Д1Ч* й* кодтуию* по пя; сл«* рваитвм» и« тр*
Т«т». Г01КМ
 Фкг. ЗЗ.^Обик^овен начин я амфори ир ане на полувисокосгьблеин лозя:
* —ло&ат* в крея на втората година; 0 ~ р « 1н т б а на третата година; * - р « и т б 1 на ч*»*ъртата г»дина .
/

7 очи след извивката. С филизенето леторастите по хоризонталната част на пръч­

ката се прореждат през един, а на вертикалната част се премахват всички развили
се пъпки. На всяка пръчка обезателно се запазва първият летораст под извивката
от външната и страна. На четвъртата година по-слабото стъбло се премахва от осно­
вата. Пръчките на другото се режат на чепове с по 2 очи. Леторастът под извивката
се полага хоризонтално в обратната посока за формиране на вториякордон и се
изрязва на 6—7 очи. По-нататък досформянето и резитбата на лозите сеизвършват
по познатите ни начини (фиг. 33).
Желателно е през първите години на всяка лоза да се постави по.едно колче
за предпазване на младите стъбла от изкривяване. Плододаването на лозите, форми­
рани по двата начина, започва на третата година. За предпочитане обаче е първият
начин, защото се получават еднакво развити кордони. Поддържането на формиров-
ката става, като ежегодно на рамената по кордоните се оставят чепове на 2 очи.

ПРЕДСТАВЛЯВА ЛИ ИНТЕРЕС ЗА ЛОЗАРИТЕ ДВУСТРАННИЯТ КОРДОН?

• ' I
Двустранният полувисок кордон може да се използува у нас в районите, в които
лозята не се загрибват. Там, където опасността от измръзване не е голяма, той съ­
що може да се прилага при по-студоустойчивите сортове. Двустранният кордон има
сериозни предимства пред останалите формировки. Родовитостта ка - основните
пъпки при него се повишава чувствително. Вегетативната маса е отдалечена от поч­
вата, проветряването на лозите е много добро и опасността от слана,, мана и сиво
 гниене е по-малка. Правилното разположение на леторастите по телената конструк­
ция осигурява високо качество на гроздето. Сега към тази формировка се проявява
голям интерес. За лозята в л и ч н и т е стопанства тя е една> превъзходна формировка.
При силно родовитите сортове — Димят, Г ъ м з а , Памид, Юни блан и др., се
предпочита резитба само на чепове. Нискодобивните сортове, обаче трябва да се до-
натоварват с по 1— 2 стрелки на всеки кордон.
За десертните сортове с добра родовитост на п ъ п к и т е в основата на пръчките,
като Кардинал, Мискет плевенски, Царица на лозята, Мискет тракийски и др.,
се препоръчва двустранен кбрдон с височина на стъблото 80 сш и плодни звена са­
мо чепове или чепове и стрелки. При сортовете Болгар, Плевен, Супер ран Болгар
и дрм които имат по-ниска родовитост на приосновните пъпки, по-целесъобразно
е на височината на стъблото да се формира единичен или двоен полувисок Гюйо,
но с по-къси1 плодни пръчки в сравнение с обикйовения Гюйо (фиг. 34).

МОЖЕ Л И ДА СЕ ПРЕМИНЕ ОТ ФОРМИРОВКА ГЮЙО КЪМ ДВУСТРА Н Е Н КОРДОН?

А

Преминаването от формировка Гюйо към двустранен кордон става сравнително лес­

но, без да се губи реколтата нито една година. За тази цел се избират две добре
развити пръчки (може и лакомци) на лозата, разположени по възможност в центъра
В. 2М ( и а п и дю багтш ло&ар 97
 на главината.*Старата плодна пръчка и чедовете се премахват. Двете пръчки се яз
виват. срещуположно върху първия тел и се съкращават на 6 —7 очи след извивката
При филизенето се отстраняват всички леторасти по вертикалната част на пръчки*
те, но първият летораст под извивката от външната й страна се запазва. На втора*
та година по-слабата плодна пръчка се премахва от основата, а на' другата леторас­
тите се прореждат и се изрязват на чепове. Леторастът под извивката се полага хо­
ризонтал но в обратната посока и се изрязва на 6—7 очи. По-нататък лозите ое
дооформят по познатите ни вече. начини (фиг. 33). Формирането на двустранен кор­
дон може да се ускори с една година, като се използува старата плодна пръчка.
Това е възможно само ако тя е равномерно гарнирана и под извивката от външната
й страна има добре развита пръчка. Старата плодна пръчка тогава се съкращава на
половин разстояние между лозите. Пръчките по нея се прореждат и се изрязват
*на чепове, а пръчката под извивката1 се полага хоризонтално в обратната посока за
формиране на срещуположния кордон.
Трансформирането на лозите от формировка Гюйо в двустранен кордон не
изисква нова телена конструкция. Необходимо е само да се укрепи най-додният
тел, за да не провисва. По такъв начин без особени разходи и без загуба на рекол*
тата може да се премине към една много по-рационална резитба,.
• * • •/
% ш*
I .

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ФОРМИРОВКАТА ДВУЕТАЖЕН КОРДОН?

За формировката двуетажен кордон е характерно това, че лозите в реда се форми­

рат на две различни височини. Първият етаж е на височина 0,60^—
0,70 т от почвата,
а вторият на 1,20—1,30 т . Всяка лоза представлява двустранен кордон, който до-
 1 %• • • , , » ; | , • •
•тнга до стъблата на оъседните лози. Обикновено яозите в реда се засаждат пб на­
гъсто — около 1 ,0 ш. .Първата лоза се формира на височина 0,60 тп, втората — на
1,20 ш, третата — отново на‘0,60 го,и т. н. през една (фиг.- 35). Телената конструк­
ция е с по-високи колове — около 2,0 ш над повърхността на почвата — и поне с
5—6 реда телове. Формирането на лозите и поддържането на формировката стават
по начините, описани при двустранния кордон.
Двуетажният кордон може да се формира също, като на всяка лоза се оставят
по Две стъбла и от тях се създават кордони на посочените две височини. При този
начин на формиране на етажните кордони обаче се проявява вредното действие на
полярността. За получаването на прави стъбла през периода на формирането-на ло­
зите се поставят колчета.

КОГА МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛАГА ДВУЕТАЖЕН КОРДОН?

Двуетажният кордон е подходящ, когато лозите се засаждат в отделни редове край.

стени на огради," постройки ил^ Край пътеки. Той е подходящ за оформяне на алеи,
особено ако се съчетаят сортове с различен цвят на гроздето. При двуетажния кор­
дон се постига по-голямо уплътняване' на предоставеното на лозите пространство
във вертикална посока (фиг. 36). Резитбата се извършва на чепове с 1 —2 очи/поне­
же родовитостта на Пъпките в основата на пръчките е повишена. При нискодобин-
ните сортове може да се оставят смесени шк-дни чвена — чепове и стрелки — или
на върха на всяко стъбло да се формира двоен Гюйо. |

Фиг, 36- Двуетажен кордоп за оформяне на алеи

 Фиг. 37. Корня Тонра

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КОРДОНИТЕ ТОМР И?

*
Кордоните Томри носят името си от френското село Томри, намиращо се в окол­
ностите на Париж. Лозите при тази формировка се засаждат от южната страна на
стени, високи 3 ш. На стената са опънати през 25 с т редове тел. Разстоянието меж­
ду лозите е 50 сш. При х о р и з о н т а л н и я к о р д о н Т о м р и се формират
4 - до 5 -етажни кордони през 50 сш, като всяка лоза представлява един двустранен
кордон (фиг. ,37 ). Резитбата е къса, на чепове с по, 2 очи. Ако кордоните се издигнат
вертикално, тогава формйровката се нарича в е р т и к а л е н к о р д о н . Плод­
ните звена се разполагат алтернативно през 25 сш едно от друго. Формирането и
поддържането на лозите са както при двустранния кордон.

ЗАЩО В ПРОМИШЛЕНИТЕ ЛОЗЯ СЕ ПРЕМИНАВА КЪМ ВИСОКОСТЪБЛЕНИ

ФОРМИРОВКИ?

Високостъблените формировки са познати отдавна в някои средноазиатски репуб­

лики на Съветския съюз,'в Италия, в САЩ (Калифорния) и другаде. През послед­
ните десетилетия те се въвеждат масово в много лозарски страни и на тях се гледа
като на по-нова и по-прогресивна форма за отглеждане на лозовата култура. Из­
вестни са много високосгьблени формировки. Характерно за всички обаче е налич­
ността на стъбло, високо най-често от 1,0 до 1,60 т , и по-широките междуредия,
при които се засаждат лозите — средно от 2,50 до 3,60 га.
Интересът към високостъбленото лозарство се обуславя главно от икономически
съображения. С увеличаване на междуредовите разстояния и намаляване броя на

100
растенията на;едйница площ се създават по-добри условия за механизиране на про­
изводствените процеси, пофацнонално се използува налнчната техника и се нама­
лява разходът на ръчен труд. Създават се възможности за въвеждане на'промишлени
технологии в лозарството, Загрибването .и отгрибването, връзването и кършенето .
на зелените леторасти отпадат напълно. Става възможно да се механизира и обра­
ботката на похвата в реда с отклоняващи ее секции. Един работник може да
отглежда от 70 до 100 декара лозя, но без гроздобера. И тъй като добивите от декар
не се намаляват, произведеното грозде е със значително по-ниска себестойност.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ СПАЗВА ПРИ СЪЗДАВАНЕ НА ВЙСОКОСТЪБЛЕНИ

ФОРМИРОВКИ?
* ■

Високостъблените формировки изискват по-широки междуредови разстояния —

от 2,50 до 3,50 т . Разстоянието между лозите в реда не бива да бъде под 1,20 т . С
оглед на формировката се изменя и телената конструкция. Височината на коловете
при вертикалните шпалири е. 1,50—1,60 т над повърхността на почвата. Основният
тел е на височината на стъблото.
|Основен проблем при създаването на високосгьблени лози у нас е да се изберат
подходящи райони и места, където лозите не са изложени на голяма опасност от из*
мръзване. Предпочитат се изложения с добър въздушен дренаж, където рисковете
от измръзване са по-малки. При засаждането се използуват само доброкачествени,
лози, за да се осигурят добро прихващане и силен растеж на лозите през първите
години. Празните места своевременно. се попълват. _
През периода на формирането за. младите лози се полагат много грижи. На
всяка лоза се поставя колче за предпазване на младото стъбло от изкривяване..
Предпочита се формирането на рамената да започва със зелените леторасти, като се
използуват и колтуци. Извивката на кордоните започва 10—15 сш под нивото на
основния тел. Широко се прилагат филизенето и приздипването. Излишните колтуци
се премахват на зелено. Целта е да се получат стъбло и кордони без рани по тях.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ФОРМИРОВКАТА МОЗЕР?

Формировката Мозер носи името на австриеца Ленц Мозер, който широко я прилага
в стопанството си. Тя представлява двустранен кордон със стъбло, високо 120 сга.
На височината на стъблото се намира основният (носещият) тел, а над него още
два реда двойни телове. В нашата страна сега се внедрява т. нар. в и д о л з ме-
н е н М о з е р (фиг. 38). Той е също двустранен кордон. Носещият тел, дебел 3—
4 шш, е на височината на стъблото и към него се привързват кордоните. На 30 с т
над него следва една двойка телове с дебелина 2 шш. Плодните заека, по 3—4 на
всеки кордон, се състоят от редуващи се единични чепове и чеп със стрелка на 5—
7 очи, а при нискодобивните сортове — чеп и пръчка с 10—12 очи, която може и
да се привързва. •
• При растежа на леторастите една част от тях сами се промушват илн се захва­
щат с мустаците си за двойката телове, а останалите (около 2/3) провисват свобод-
но в междуредията от двете страни на реда. По такъв начин се получава дървовид-
но разположение на лозите и максимално използуване на Слънчевата светлина, Та­
зи формировка е подходяща за винени сортове с по-слаб растеж, като Ризлинг ита­
лиански, Мискет Отонел, и особено за сортовете с право растящи легорасти, като.
Памид, Ркапители, Мискет червен и др. Подходяща е също за ветровити райони н
за сортове, които изискват .резитба само с чепове — Димят, Гъмза и Юни блан,
• •
• “
ь • » • > в
/ ',
КОИ СА ПРЕДИМСТВАТА НА ФОРМИРОВКАТА ОМ^РЕЛА? .
% •
ш

Формировката омбрела се характеризира със стъбло, високо 140—150 ъ т , и дву*

странен кордон. Подпорната конструкция при нея е опростена — на височината
на стъблото се поставят един нли два носещи тела, дебели 3—4 т и . Над тях няма
други телове и леторастите провисват свободно в междуредията. Плодните звена са
подобни на тези при видоизменения Мозер. Подходяща е за сортовете Каберне Со-
виньон, Мерло, Букет, Шардоне и др. Не се препоръчва за райони със силни|вет*
рове. Нейните предимства са в простотата на телената конструкция и в големите
възможности за намаляване на ръчния труд, включително и за снемането на лозо­
вите пръчки след резитбата. Засега формировката омбрела сесмята за икономичес­
ки най-изгодна (фиг. 39). 1 1 I •
Формирането' на лозите при видоизменен Мозер и омбрела може да става по
един от начините, описани при полувисокия кордон.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ФОРМИРОВКАТА ВЕРАНДА?

ч
••• « *

Формировката веранда се използува в някои южни страни при десертните сортове.

Конструкцията й е стреховидна, обърната на юг. Вертикалната «1аст е висока 1,50 ш,
а стреховидната е широка до 2 ш и е под ъгъл 120—130°. Върху нея са опънати Б—
6 реда тел. Стъблото на лозите е високо 1,50 т и завършва с едностранен или дву*
н > ? ..«V ■•. '. * » -■ :• = ..< 11Д: :'’■••/■'-ч!'.{---■
, .................................... »•
• • • * . ”• N . ■• ;'-" - , . . ■•. ; ^ .■*• • " V ■ • Л /V*^ - - ' н. 4 1 •
М г\^: <7
И»*'. .

гр »•>>.;.” •
/ ».. \ • • • V ч . ■ • » . . . . • • .•:

■,г ■'.
Фяг. 40. Фориировка веранда
ч!у .* >л •. •
•I

странен кордон. Върху кордона се оставят чепове с по 2 очи или чепове в къси плод*
ни пръчки. Зелените леторасти се разполагат върху стреховидната част. Лозите се
засаждат на 1,50 ш в реда, а между редовете — на-3,0—3,50 ш (фиг. 40).

И :*-
148 ПОДХОДЯЩА ЛИ Е ЗА ЛОЗИТЕ В ДВОРОВЕТЕ ФОРМИРОВКАТА
ПЕРГОЛА ТБЙДОНЕ?
/ *

Формировката пергола Тендоне се използува в някой райони-на Италия и Испа­

. •

ния при десертните сортове. При нея конструкцията ]е хоризонтална, |с височина

2 т , подобна на.нашите хоризонтални асми. Теловете се опъват в две перпендику­
лярни посоки през 40—50 сга така, че се образува Мрежа от квадрати. Лозите се
м
Л2г>•.у
‘Ж ч-* ■ ■
1 1 1
**дч. .:••• • . ) • .
и--
У\.'.'■
•» •
• - м ч.Х
-<
ШГ’-т' '• 1
1
1 -5 1 ■ 1 1
и п^у
■** 4>*\
' I » * 11
/• • \ !
14
1.1.. 1
.
;гй•ч.-
' V Фиг. 41. Пергола Тендоне, гледа* * .Л
на отгоре

Г
ИГ: ••••<
'•
•'* ’

Шг . ”

Фиг. 42. Двускатна пергола »»

*.> /
г ‘: . -.
уг>:' ч
104 У
л

:> '• •• л• . . и ч: ' . -X. . V. ..... .. • • ;.•.•; . • '• -у* *'• -ч

••-. \ 4^ ;:л-. чг • '•У ' . - ‘ •—>-4 . ,Ч;.ч:л +■• •> у ■•. . VV \ \ :• у. ■.. *..
^,у.-
засаж д ат а квадрат на разстояния 2,5 х 2,5 в л я 3 x 3 а . Височината на стъблото е
2 ш. При резитбата се оставят 3—4 плодни пръчки, които се разполагат лъчеобраз-
но (срещуположно). С течение на времето на върха на стъблото се формиргГт 3—4
рамена, върху които се поддържа резитбата (фиг. 41). Тязи формировка е подходя­
ща за дворно отглеждане на лозите. При нея добивите са високи и мястото под ло­
зите мож^ да се използува за отглеждане на други култури-, които търпят засенчва­
не и не създават трудности при отглеждането на лозите. В сравнение с формиров-
ката веранда обаче гроздето е по-засенчено. Затова някои лозари предпочитат дву-
скатната пергола (фиг. 42).

КОИ ФОРМИРОВКИ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА ЗАСЕНЧВАНЕ НА АЛЕИ?

За оформяне на алеи с частично засенчване може да се използуват едноскатната

или двускатната пергола' Много често алеите се засенчват напълно, к и о се офор­
мят тунели с арковйдна или с хоризонтална конструкция (фиг. 43). Стъблата, кор­
доните и леторастите на лозите, засадени от двете страни на алеята, се разполагат
върху дъговидно скеле, изработено най-често от тръби и арматурно желязо с хори-
зонтално опънати жици тел. В зависимост от изискванията на използуваните сорто-'
ве резитбата на лозите може да бъде къса (само на чепове) или смесена (със стрел­
ки ИЛИ ПЛОДНИ |прЪЧКИ>. ;
Т ' -ч\*. •. л
V*
'А •
.V• « • *. V
• •ч
"•- -.*
• • V-*--
• . X; • • ,•• • г .• % • '• •' . • .. ,• -А*?;• > ч: - * • • %•.<•. .. ' •• :* -. -'.*<
* . ■. '>•••*•• у \-и
С •>Л/ А
*Г1:^- •• ’ - г*-,
• .,\ . .• -• ч . . . . ./ * • V•’ .* . >. • •'-•■ ■-.•
* «у* •» л• "> ; • -:■ •,*
И
**К сV ' •‘ { * . • • - • * • \ .. . - • • J

150
>.>;
■»■•' , • (: ‘
.

Ч'..у ' .

&■■£•; '.• . Асмовидните формировки са типични за мьорного лозарство. Характерно за тях е,

’• че на лозите се формират стъбла, високи до 2 —3 т , а плодните звена и цялата веге-
№ ^ тативна маса за‘едно с гроздето се разполагат върху специално скеле. Мястото под
А ?%* - асмите остава свободно и може да се използува за отглеждане на други култури.
гу- -'. •
м- . . :
.• Родобитостта на всички сортове при асмовидно отглеждане се повишава. При умело
£1>::••■
* ..
• направляване растежа на лозите може да се създадат мощни растения с обилно пло-
V ’ додаване. Когато се полагат добри грижи за тях, достатъчни са 3—4 асми в двора,
I• ^.
X */>
Д г.; ’У
за да се осигури предостатъчно грозде за_едно семейство. 1
- Асмовидно отглежданите лозя почти не се засягат от сланите, а наличността на
Ш: високи Ьтъблй и дълги кордони ги прави по-устойчиви на студ. Те се опазват срав­
Т* - ’

нително по-лесно от маната, гроздето им се проветрява добре и страда по-малко от

& ? •' Сивото гниене. Асмите обаче се нападат силно от оидиум. За да узрява добре грозде*
* < '• ,то им, трябва винаги д а се з а с а ж д а т На топ л и , д о б р е огрявани от слънцето места в
«‘V•\ ■
1*.•?'* двора. т &
• ••:
I •••
•
4-
.V. 4%"
%• л г

и,-

]1ЛиУ
-*

1* 4'.

и • •' #*.

•
•?
л ' •...•
кч,
Е: ..1
\к .
!;>.
л*
•
:^ Г*/*/
!*• • V

к' *• .9 'V
Ь .

Г.К
Г*
I *• .
*: •-
гМ<-.••: '• .
!• '
Фиг. 44. Лоза, отглеждана с декоративна цел- Фиг. 45, Стрехоакдна конструкция ад алеи,
[Д£. открита вя юг
Г\-Д...
!/ *ч;: 106
^& С•. •V“ •А
.•
I ••*
•»
«*.. V
,

.. г
|г
•-V £■ :-т ••• .. . • . • • •• • • .
* — А

•• • > у "
« * -' - •* -т Х -У щ . *
 КАК 8 А. ФОРМА
в
МОЖЕ ДА СЕ ПРИДАДЕ
•
НА АСМИТЕ? ' ' I 1 • •

■ ^ :■
Като лиановидно растение лозата може да се направлява н да се създават най-раз*
нобразни красиви форми. Тя може да обвива беседки и балкони, да покрива тераси
и стобори, да създава засенчени алеи, да украсява входове на сгради и т. н. По та­
къв начин лозата се използува едновременно за получаване на вкусен плод и за ук­
раса като декоративно растение (фиг. 44). Когато главното предназначение на ас­
мите е производството на грозде, те се отглеждат върху скеле, което може да бъде
хоризонтално или наклонено, но така че южната страна да бъде по-висока, за да
се огрява гроздето (фиг. 45).
Ако дозите ще се използуват и за декоративна цел, височината на стъблата и
броят, разположението и дължината на кордоните се определят от конкретната цел,'
която сме си поставили — покриване на беседка или алея, украса на жилище, бал­
кони и т. н. Във всички случаи е необходимо да се осигури добро прикрепване на
стъблата, кордоните и плодните звена (плодните пръчки). Зелените леторасти мо­
же да се привързват, но в повечето случаи се оставят свободни. ,

КАК СЕ ФОРМИРАТ АСМИТЕ? •

** '
При засаждането лозичката се реже на чеп с 2 очи. Па втората година горката п ръч­
ка се премахва, а долната се реже пак на чеп с 2 очи. При филизенето се запазва
само един летораст. Той се привързва редовно на подпора 'и се колтучи. Целта е
да се получи пръчка, дълга над 2 га. На третата година тя се изрязва на 6 до 8 очи
над височината на скелето, като върхът и се извива и се привързва върху хоризон­
тално скеле. Всички леторасти по вертикалната част на пръчката (стъблото) се фн*
лизят, а леторастите по хоризонтали ата част (кордона) се прореждат през един, ка­
то крайният ще послужи за продължител на кордона. На четвъртата година пръч-
. ките по кордона се режат на чепове с по 2 очи, а продължителят — на 6 до 8 очи.
’ Леторастите по него също се прореждат и ако е необходимо, се оставя пак продъл­
жител, докато кордонът достигне края на чардака (фиг.- 46).
. | По такъв начин на лозата се формира един кордон с чепове, а по-късно и раме­
на-върху кордона. Когато лозите са засадени на по-големи разстояния в реда,
1,50 ш и повече, може да се формират два или повече'кордони | на всяка лоза
(фиг. 47). Ако лозите |не се развиват буйно, вместо кордон на върха на стъблото се
формират 1 — 2 малки ракена, върху които се създават по едно плодно звено с чев
и плодна пръчка (по* типа Гюйо). j
 С 6 - в Г 9 е ж
Фяг.46. Формиране и>резитба на асми: Фиг. 47. Асми с различен брой и раалично
Л-М01»« л края на атсрата голина; 6, е и г—последователно фор- разположение на КОрДОНИТС-
мирак» па кордона през третата, четвъртата н легата година; д—
разатба. «а чепове; раантба с челоаа м с къси диоднн пръчки;
ж—раамтйа по типа лл системата Гюйо
4

КАК ДА СЕ РЕЖАТ АСМИТЕ?

< '
% •

След формирането резитбата на асмите е сравнително лесна. Върху кордоните през

интервал от 15—20 с т се създават малки рамена. На тях ежегодно се оставят чепо*
ве на 2 очи от долната пръчка, а горната се премахва през стария чеп, т. е. резитба
по типа Роая. При сортове с по-ниска родовитост на основните пъпки (Болгар, Ита­
лия и др.). на някои от рамената наред с чепа се оставя и къса плодна пръчка на
8— 10 очи, която се извива встрани от кордона и се привързва към скелето (фиг. 46).
При следващата резитба плодната пръчка се премахва както при фврмнровката
Гюйо, а нова плодна пръчка се оставя на друго рамо. Броят на пръчките зависи от
силата на асмата. Когато лозите са оформени без кордони, а само с 1—2 къси раме­
на, формировдата им се поддържа по типа Гюйо.

КАКВИ ГРЕШКИ СЕI ДОПУСКАТ ПРИ ФОРМИРАНЕТО И РЕЗИТБАТА НА АСМИТЕ?

• *
При формирането на асмите често се допуска оголване на кордоните, което е неже­
лателно. Причина за това е оставянето на дълги продължители при създаването на
кордоните. Когато се остави дълга пръчка, развиват се само пъпките към върха на
пръчката, а пъпките в средната част не покарват. За да се избегне оголването, пръч­
ката за продължител на кордона трябва да бъде по-къса, до 6—8 очи.
В много случаи броят на кордоните на една асма е неоправдано голям. Върху
скелето се създава гъста мрежа от кордони. Пр:чината за това вредно явление 6,
 че не се поддържа правилно възприетата резитба с къси плодни пръчки. Както при
формировката Гюйо старите пръчки трябва да се .премахват ежегодно, а не да се
създават нови плодни звена по тях. Трябва да се следи също рамената да не се раз­
растват много, а навреме да се подмладяват.

( Г Г КОИ ФОРМИРОВКИ И СИСТЕМИ РЕЗИТБИ СА ПО-ПОДХОДЯЩИ ЗА ЛОЗЯТА,

11§0 0ТГ,ЛЕЖД АНИ в ДВОРОВЕТЕ?
• ■. >
Описаните дотук формировки и системи на рязане представляват само част от ре-
зитбите, които се срещат при лозата. От голямото разнообразие на резитби лозарят-,
се стреми да избере най-рационалната, която ще даде най-добри стопански резулта-
ти. Изискванията, които се предявяват при избора на формировката на лозите, от-'
глеждани в дворовете и във вилните места, се различават съществено от изисква­
нията към формировките за промишлените лозя. Отглеждането на лозите в дворо­
вете е по-скоро едно приятно занимание и всички операции тук се извършват ръчно,
докато в промишлените насаждения стремежът е да се достигне максимално меха­
низиране на производствените процеси.
При компактно лозово насаждение формировката Гюйо е подходяща за райо- •
ните, където лозите обезателно се загрибват през зимата. Там, където старяге лозя
не се загрибват, за предпочитане е формировката двустранен полувисок кордон с
височина на стъблото 70—80 с т . Когато става въпрос за един ред лози покрай ог­
ради, постройки, окрайнина на дворното място и т. н., може'да се изполаува някоя
от високостъблените формировки. В тези случаи при десертните сортове.предпочи­
тание трябва да се даде на формировката веранда. Ако се отнася за винен сорт, мо­
же да се използува формировката видоизменен Мозер. За оформяне на пътни алеи
много подходящ е двуетажният кордон. За пристенно отглеждане, покриване на
тунеЛи и други подобни подходящи са многоетажните кордони.

КОГА Е НАЙ-ДОБРЕ ДА СЕ РЕЖАТ ЛОЗИТЕ? ’ . ” ’

156 Установено е, че времето на резитба оказва влияние върху силата и плододаването

на лозите. С ранната есенна резитба растението се лишава преждевременно от лист-
ната си маса. Оттокът на хранителните вещества от пръчките към старите части на
главината и корените още не е завършил. Поради това при ежегодна ранна резитба
лозите отслабват и добивът намалява. Неблагоприятно влияние върху лозите оказ­
ва и късната пролетна резитба след напълването на очите. Най-добре е резитбата >• .
да се извършва късно през есента след листопада или рано напролет преди сокодвн-
жението,
. . I .

10. 288 гьввтл аа любители лозар 1 0 9 .•

 Когато лозите се .отглеждат по системата Гюйо и се загрибват, резитбата трябва
да се извършва винаги през есента. Асмите, полувисоките и високите формировки
и въобще всички лозя, които не се загрибват, се режат в края на зимата и начало­
то на пролетта, след преминаването на силните студове. Нерязаните лози по-добре
издържат на зимните студове. Само в местности, където има опасност от късни про­
летни слани, е целесъобразно резитбата да се извършва по-късно.

КАКВИ ИНСТРУМЕНТИ СА НЕОБХОДИМИ ПРИ РЕЗИТБАТА?

I
I
*
В миналото при резитбата на лозята резачите са използувалйглавно косер и завана,
които и досега се използуват в Пазарджишко, Сунгурларско и другаде. Сега се ре­
же предимно с лозарската ножица тип „Кунде“. С нея се работи бързо и. удобио.
Тя се състои от едно тъпо острие и едно режещо във вид на дъга. Дъгообразната фор­
ма на режещото острие позволява да се извършват гладки отрези и да се изразход­
ва по-малко енергия. При работа резачът заема подходящо място, откъдето може
да изреже цялата лоза, без да обикаля около нея. Режещото острие на ножицата се
поставя винаги откъм главината. Дебелите рамена, сухите части и др. се режат с
лозарско триоиче, Дълго около 25 д:ш.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ СПАЗВА ПРИ НАПРАВАТА НА ОТРЕЗИТЕ?

С резитбата ежегодно на лозата се нанасят рани, които дават отражение върху ней­
ното състояние и дълговечност. Необходимо е отрезите да се-правят така, че да се
намалят до минимум неблагоприятните последици от раните. Едногодишните пръч­
ки, които ще се премахват, се изрязват до основата, без да се наранява старата дър­
весина. Отрезът трябва да бъде, перпендикулярен на оста на пръчката, защото то­
гава раната е най-малка. Перпендикулярно на оста им се изрязват и старите плод­
ни пръчки, излишните рамена, сухите части и т. н.
При пролетната резитба отрезите на чеповете се прзвят на 1,5—2 с т над гор--
ното око с наклон» обратен на окото. Така се избягва мокренето на горното око рт
сока, който изтича при плача. При есенна резитба отрезът на чепа се прави над
диафрагмата на третото око, така че окото д а се пр ем ахн е. Диафрагмата пречи на
водата да прониква в чепа и да причини загниването му. Освен т о в а при резитбата
трябва да се внимава раните да се нанасят само от горната страна на рамото, а дол-
ната да се запази здрава.
ЗЕЛЕНИ РЕЗИТБИ, чВРЪЗВАНЕ И ПОДПОРНИ СИСТЕМИ - /
ЗА ЛОЗИТЕ 1 • '

НЕОБХОДИМО ЛЙ Е ДА СЕ ФИЛИЗЯТ ЛОЗИТЕ? ' ;

» ( . • ♦
* • • . •/ * . * .*

Премахването на излишните леторасти- от главината рано напролет се нарича ф и**'

л и з е н е. Това е най-важната операция на зелено и се явява като допълнение на
обикновената резитба, С филизенето може до известна степен да се поправят допус­
натите грешки при резитбата. През пролетта покарват леторасти не само от очите
на чеповете и на плодните пръчки, оставени при резитбата, но и от спящите пъпки
по старите части на лозата, наречени лакомци. В началото лакомците се развиват-
.аа сметка на резервите на главината. По-късно те защумват главината, пречат на
достъпа на въздух и светлина До ресите и затрудняват оплождането на цветовете.
Зашумв^нето се подсилва и от това, че много очи дават по два летораста. С филизе­
нето се регулира броят на леторастите на лозата; осигуряват се по-добър растеж
и по-добро узряване на пръчките, с което се гарантира и по-висок добив през след­
ващата година; улеснява се борбата с болестите и неприятелите; подготвя се лоза­
та за следващата резитба и се създават условия за по-добро огряване на леторасти­
те и на гроздето. С него броят на гроздовете се привежда в съответствие-със сила­
та на лозата и по такъв начин се осигуряват висок добив и доброкачествено грозде.

КОГА СЕ ИЗВЪРШВА ФИЛИЗЕНЕТО? '

Всички леторасти в началото на своето развитие растат за сметка на резервните ве*

щества на главината. С премахването на една част от тях фактически се отнемат от
резервите на лозата. И колкото по-късно се извърши филизенето, толкова повече
резервни вещества се отнемат от главината. От друга страна, необходимо е да!се
очертаят ресите, за да може да се разграничат плодните от безплодните, леторасти.'
 Ето защо най-добре е филизенето да се извърши, когато се появят ресите и леторас­
тите достигнат височина около 20 сш. Желателно е филизенето да се извърши преди
първото пръскане. Това ще позволи по-добре да се напръскат оставените леторасти
и реси особено във вътрешността на главината.

КД КВО ТРЯБВА ДА СЕ СПАЗВА ПРИ ФИЛИЗЕНЕТО?

• ^
Филизенето на лозите е в тясна връзка с резитбата, затова трябва да се извършва
от хора, които умеят и да режат. При всички лози независимо от това, по каква
система на резитба се отглеждат, се налага филизене, като се спазват някои основ­
ни изисквания. Премахват се преди всичко лакомците по старите части на глави­
ната, с изключение на тези, които ще се използуват при резитбата за съкращаване
на някое рамо или кордон или за създаване на ново плодно звено. По чеповете и
плодната пръчка се премахват безплодните леторасти и по-слабият от двойниците
и се прореждат плодните, ако има редовно покарване на всички оставени при резит­
бата пъпки. Премахват се винаги по-слабите леторасти и леторастите без връх. Ко­
гато докарването на очите е нередовно, филизенето трябва да се извършва по-внима­
телно. В такъв случай може да се запазят и безплодните деторасти, и някои двой­
ници. Не се премахват безплодните леторасти, които ще са необходими при резит­
бата. При системата Гюйо в основата на лозата винаги трябва да се запазят необ­
ходимият брой леторасти за следващата резитба независимо дали са от чеповете
или от старата част.
. г През пролетта и лятото, когато се появят издънки от подложката, лозите се
откриват дълбоко, за да се изрежат дивачките из основа, и наново се зариват. .

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРИЩИПВАНЕТО? ■ч * •

# а ,

Премахването на връхчетата на леторастите с едно-две недоразвити листенца се

нарича п р и щ и п в а н е (фиг. 48). С него се цели да се намали изресяването и
да се регулира растежът на отделните леторасти. В ранна възраст леторастите и
ресите се развиват за сметка, на резервите на главината; Тогава не е изключено да
се появи конкуренция между' тях. Ако върховете на леторастите изразходват по-
голямата част от хранителните вещества, настъпва изДладняване на ресите и те за­
почват да се превръщат в мустаци — една от формите на изресяването, наречена
и з т о ч в а н е . Подобна.конкуренция може да се появи и през периода на цъф­
теж, когато става същинското ^изресяване опадване на цветни; бутони, цветчета
или млади завръзи. С отнемането на върха се прекратява за известно време расте-
жът на леторастЗ и се отправят повече хранителни вещества към ресите. Не се при-
щипват слабо растящите леторасти, слабите лози и леторастите от чеповете, които
ще се използуват при следващата резитба. .
Ако лозите се формират чашовидно, пршципват се всички леторасти.
Прищипването се прилага в някои случаи за регулиране растежа на леторасти­
те по плодната пръчка. Установено е също, че то спомага и за залагането на повече­
то съцветия в пъпките на лозата. -

КОГА ДА СЕ ИЗВЪРШВА ПРИЩИПВАНЕ? . .

1*
*
в . » * ■

Когато с прищипването искаме да предотвратим превръщането на ресите в мустаци

(източване), то трябва да се извърши рано, след като се появят ресите. С пръсти се
откъсват връхчетата на силните леторасти. Склонни към източване са повече десерт­
ните сортове (Болгар, Шасла, Италия и др.). При винените сортове също може да се
прояви източване, но за тях то не е фатално. По-слабо е източването и. при асмовидно
отглежданите ло?и. Ето защо в тези случаи не се налага прищипване.
 Срещу изресяването по време на цъфтежа най-добре е прищипването да се на­
прави 4—5 дни преди цъфтежа. Тогава то има за резултат по-добро завързване и се
получават цо-сбити гроздове. Склонни към изресяване са някои винени , сортове,
като Мискет червен, Мискет врачански, Тамянка, Р к а ц и т е л и , Саперави и др., а .от
десертните — Мискет хамбургски и Бяло без семе. При останалите десертни сортове
пршципване през периода на цъфтежа обаче не се препоръчва, за да се избегне об­
разуването на много сбити гроздове, което при тях е нежелателно.

Н А Л О Ж И ТЕЛ Н О0 М ЕРОПРИЯТИЕ •ЛИ Е .КЪРШ ЕНЕТО НА ЛОЗИТЕ?

9
* •
Премахването на растящите върхове на леторастите заедно с 5—6 до 8 недоразвити
листа се нарича к ъ р ш е н е , То се прилага в почти всички лозарски райони у
нас, но често пъти неправилно, защото лозите се кършат много ниско. С това лист-
ната повърхност на лозите силно се намалява, вследствие на което се потиска
развитието на корените и на' надземните части. При силните лози, когато летора­
стите се развият буйно, като се извиват и зашумват гроздето, кършенето е наложи­
телно мероприятие. То може да се използува и като средство за борба против изре­
сяването при някои сортове, като Мискет червен, Бяло без семе и др. В сравнение
с прищипването кършенето дава по-добър ефект. Не бива да се кършат слабите и
новозасадените лози през първите години.

ПО КОЕ ВРЕМЕ ДА СЕ КЪР ШАТ ЛОЗИТЕ И НА КАКВА ВИСОЧИНА? .

f

Когато с кършенето желаем да предотвратим изресяването на някой -сорт, то трябва

да се извърши 4—5 дни преди цъфтежа. С това се преустановява растежът на летораста
к ъм ресите се насочват повече хранителни вещества и цветовете завързват нормално.
Кършенето на винените и на десертните сортове трябва да се извършва към
края на юли, след като леторастите са развили доСтатъчно листа и растежът им е
намалял. След кършенето на леторастите трябва да останат поне 14 листа при ви­
нените и 16 при десертните сортове.. Леторастите от чеповете, които ще се използу­
ват при следващата резитба, се кършат на още по-голяма височина или се увиват
по най-горния тел, без да се кършат. В някои случаи вместо кършене се практикува
увиване на ^леторастите .по най-горния тел. При слабо и умерено растящите лози
и по-висока телена конструкция това е полезно. При буйно растящите лози и ниска
телена конструкция обаче не може да се мине без кършене.
При. слабо и умерено' растящи асми и при високостъблени лози кършене не
се прилага. . ' . •/
В КАКВО СЕ ИЗРАЗЯВА ПОЛОЖИТЕЛНОТО ВЛИЯНИЕ НА КЪРШЕНЕТО?
•I

Когато кършенето се извършва правилно, добивът може да се увеличи значителндг

вследствие на по-големия брой зърна в гроздовете на сортовете, конто изресяват,'
или вследствие на увеличаване, обема на зърната при кършене след завързване.
При някои опити с кърщенетр е постигнато 50% увеличение на добива.
Кършенето може да окаже положително влияние и за подобряване качеството
на гроздето при лози, които имат буйни леторасти и са зашумени. Чрез него се дава
възможност на слънчевите лъчи да проникнат до гроздето, вследствие на което то
узрява по-добре и по-малко се напада от сиво гниене.

ОКАЗВА ЛИ КЪРШЕНЕТО ОТРИЦАТЕЛНО ВЛИЯНИЕ?

/ • •
•• . )
Кършенето е нож .с две остриета. Извършено неправйлно, то дава отрицателни ре­
зултати. При ежегодно ниско кършене силата на лозите отслабва, а оттук и тяхна-
то плододаване. Общо взето, при него се намалява качеството (захарният процент)
на гроздето. С кършенето ее увеличава добивът, но в същото време се намалява
листната повърхност или: лозата се заставя с по-малко листа да изхрани повече
грозде. Леторастите и листата на къртените лози стават по-дебели, запазват зеле­
ния си цвят до по-късно през есента и узряването на пръчките се забавя.
Както се вижда, кършенето може да окаже положително и отрицателно влия­
ние) Необходимо е правилно Да се борави с него, за да се извлече максимална
полза от прилагането му.

КАКВА Е РОЛЯТА НА КОЛТУЦЙТЕ?

Ко л т у ц и са страничните леторасти, израснали от летните пъпки по възлите

на главния летораст. Премахването им изцяло илн отчасти е .известно като к о л-*
т у ч е н е. Някои учени смятат колтуците за паразитни части на лозата. По-но­
вите изследвания обаче показаха, че те са пълноценни органи и че техните листа
към края на лятото и през есента асимилират по-интензивно от лисата на главните
леторасти. Опитите са показали, че колтуците допринасят за залагането на повече ■
съцветия в зимните очи на главния летораст и за по-добро запасяваме на главината
с резервни вещества. Освен това пъпките на самите колтуци имат добра родовитост
и по-висока студоустойчивост от пъпките на-главния летораст. Ето защо те маже','
да се използуват при резитбата на лозите-след студена зима.
 При райво прищипваве на главния летораст се развиват силни колтуци, които
могат да дадат грозде (пригроздки)'.още същата година.
гАко есента е продължителна и топла, пригроздките узряват йормално. Все пак
към получаването на допълнителна реколта от ^олтуците трябра да се прибягва са­
мо когато през пролетта лозите имат много малко реси. -

Ка к д а с е и з в ъ р ш в а - к о л т у ч е н е т о ?
)I , 1

Когато лозите се развиват буйно, те дават много странични леторасти, които засенч­
ват гроздето и пречат на зреенето и опазването му от болести и неприятели. Това
принуждава лозарите да извършат колтучене на лозите. Пълното премахване на
колтуците до основата им е вредно, защото води до намаляване на листната повърх­
ност на лозите. Правилно е при колтученето да се запазват по 3—4 листа в основа­
та на страничните леторасти (фиг. 49), С това ще се увеличи листната маса, без да
се прояви'отрицателното влияние н а . колтуците. По-интензивната асимилация на
колтуците в сравнение с листата яа главните леторасти в края налятото и началото
на есента допринася за по-доброто узряване на гроздето и пръчките на лозите. \
При сорта Болгар запазването на основните (3 до 5); листа на колтука има и
това значение, че се създава полусянка за гроздето, което е от особена важност при
него. Слабо растящите лози развиват слаби странични леторасти и при тях колту­
чене не се налага. 4
НАЛАГА ЛИ СЕ ПОНЯКОГА ПЪЛНО ПРЕМАХВАНЕ НА КОЛТУЦИТЕ?
•• • / *

В отделни случай пълното премахване на колтуците до основата им може да се ока­

же полезно. Има сортове като Саперави, Алфонс Лавале, Мискет хамбургски, Юни
блан и др., които развиват големи листа. Те закриват ресите и пречат на свободния
достъп на въздуха към тях. Това отрицателно влияние се подсилва от страничните
леторасти. Затрудненото понякога опрашване на споменатите сортове в значителна
степен се дължи на зашумяването на ресите им. Ето защо при тях е полезно преди
цъфтежа да се премахнат изцяло колтуците в основната част на летораста до ресите.
По-високо разположените колтуци (над ресите) се прищипват на 3—4 листа. Пълно
премахване на страничните леторасти се налага и при буйно растящи асми, където
се получава силно засенчване на гроздето.

КАКВО СЕ ЦЕЛИ С КОЛЦУВАНЕТО НА ЛОЗИТЕ?

.1 . *
Колцуването при овощните видове и лозата е познато отдавна. То се състои в отне­
мане на един пръстен от кората и ликото на плодната пръчка, зеления летораст
или рамото на лозата, широк от 3 до 4 т т . С това се спира придвижването на аси-
милатите от листата към корените и те се натрупват в гроздовете и в леторастите
над колцуваното място. Вследствие на по-доброто хранене зърната стават по-едри
и гроздето узрява с 10—15 дни по-рано. Това е едно голямо предииство при произ­
водството на десертно грозде както за личнн нужди, така и за пазара. При винените
сортове то не е оправдано. Колцуването е изпитвано и като средство за борба с из-
ресяването и са получени добри резултати. В нашата страна обаче то не се прилага
с такава цел. В Гърция колцуването е редовна практика при безсеменния сорт Ко-
ринтско черно. У нас то се прилага частично при десертните сортове (главно Бол-
гар) за получаването на по-ранно и с по-едри зърна грозде.

КАК ДА СЕ ИЗВЪРШИ КОЛЦУВАНЕТО?

>
>

Колцуването се извършва със специален колцувач, който в извитата си част има

две успоредни пластинки — режещата част на колцувача. С тях се захваща плодна­
та пръчка, натискат се леко и целият колцувач се завърта около пръчката. Н ам е­
кът се регулира така, че да се прерязва само кората, която се отделя като пръстен.
Дървесината не трябва да се наранява. у . , .
Успехът на колцуването зависи от няколко важни условия. Преди всичко то
трябва да се извършва навреме — от 5 до 8 дни след прецъфтяването на лозите. Вся-
• ,

117
 ?При лози, рязани по системата Гюйо*. колцуването се извършва върху плодната
пръчка, като над отреза трябва да останат не повече от 4—5 грозда. С колцуването ■>,
се цели да се ускори узряването само на една част от гроздето. Когато,пръстенът е
изрязан около извивката на плодната пръчка, над него остава почтн цялото грозде
на лозата и.резултатите са незадоволителни.
Резултатите от колцуването ще бъдат.много добри, рогато то се комбинира^
прореждане на зърната в гроздовете.

ОТСЛАБВАТ
«ч
ЛИ КОЛЦУВАНИТЕ ЛОЗИ?
• 1 1
• * *»
% •
Колцуването отслабва' силата .на лозата, защото пречи за снабдяването на корено*
вата система с достатъчно асимилати. При ежегодно колцуване на главините отри­
цателният ефект се засилва. Ето защо едни и същи лози трябва да се колцуват през
1—2 годнни. Освен това не бива да се колцуват всички лозн. При слабите лози кол­
цуването не дава ефект. За колцуване са подходящи само килиите лози»
Уместно е лозите да се разпределят на три части и да се колцуват последова­
телно. Ако отрезът е към върха на плодната йръчка, отслабването на лозата е не­
значително. .

КОГА СЕ НАЛАГА ПРОРЕЖДАНЕ НА ЗЪРНАТА В ГРОЗДОВЕТЕ?

' Прореждането на зърната в гроздовете се прави с цел да се получат рехави гроздове'

с .по-едри и с правилна форма зърна. Такива гроздове са по-красиви, по-добре се
приемат от консуматора и са по-трайни при съхраняване. Прореждането се препо­
ръчва само при десертните сортове. То се извършва рано, когато зърната достигнат
едрината на грахово зърно, с малки ножички,. краищата на които са извити. Пре­
махва се обикновено връхната част на грозда с- недоразвити зърна и се прорежда
останалата част. Работата трябва да се извършва внимателно, без много пипайе и
извиване на гроздовете.
4

ВРЕДНО ЛИ Е ДА СЕ ПРЕМАХВАТ-ЧАСТ ОТ ЛИСТАТА НА ЛОЗИТЕ?

Прореждането на листата се състой в премахване на известен брой листа в основата

на леторастите след прошарването на гроздето. Премахват се предимно застарели
листа, които засенчват гроздето. Това не с!е отразява вредно на лозите, тъй като аси-
милационната способност на тези листа е намаляла. С тяхното премахване обаче се
дава възможност за по-добро проветряване на гроздето. Освен това се подобрява
цветът на зърната, цилата им става по-здрава и по-добре издържат на транспорти­
ране и съхраняване. Особено полезно е да се прореждат листата, когато времето през
периода на зреенето е облачно, хладно и с чести превалявания. В такива години про­
реждането« се препоръчва при всички сортове. Листата се премахват, когато грозде­
то зрее, като се внимава да не се откриват силно засенчени^ дотогава гроздове и да
не се намали чувствително листната маса. В малките лични и любителски лозя тазм
операция може да се извърши на два пъти.

КОГА И КАК ДА СЕ ОПРАШВА ИЗКУСТВЕНО ЛОЗАТА?

* , • * 1

9 *

Изкуственото опрашване на лозата се прилага обикновено при сортове с функцио-

нално'женски цветове, като Чауш,. Червена лисича опашка, Черна разакия, Фочв
и др. От тях само сортът Чауш се среща по-често. Той може да се опрашва с прашец
от културни сортове, които цъфтят едновременно с него (Шасла доре> Мискет хам­
бургски, Димят, Памид и др.), или с прашец от подложката Арамон. X Рупестрис
Ганзен № 1. За тази цел се събират цъфтящи реси през време на масовия цъфтеж.
С всяка от тях се . удрят по . няколко реси от сорта Чауш. Опрашването се извър­
шва суУрин от 7 до 10 часа . и се повтаря поне два пъти през време ка цъфтежа, .
Този начин е практичен, но изисква да се унищожат реси от сорта опрашител. Въ­
преки това, когато се касае за малко лози, той е за предпочитане.
Друг начин за изкуствено опрашване е с пухчета. Те представляват дървени ло­
патки с дължина до 14 с т и ширина 8—9 сга (фиг. 50). От едната им страна е прик­
репена заешка кожа, предварително измита с гореща 1вода и сапун. При събиране’
на прашец от сорта опрашител пухчето се разтърква леко от основата към върха
на ресата, за да се зареди с прашец. След това по същия начин прашецът се нанася
върху ресите на опрашвания сорт. Периодично пухчетата се почистват чрез изтръск-
ване или изпиране, защото в тях се напластява стерилен прашец от женските цве­
тове. Този начин на опрашване не е свързан с унищожаване на ресите на сорта оп-
рашнтел. Той може да се прилага и при самоопрашващите се сортове в години, ко­
гато условията за опрашване не са добри.

МОЖЕ ЛИ ЛОЗИТЕ ДА СЕ ОТГЛЕЖДАТ БЕЗ ПОДПОРИ?

• , Ч

При естествени условия лозата се прикрепва за околните дървета, като се издига над
короните им, за да достигне до преките слънчеви лъчи. Като културно растение в
повечето страни тя се отглежда на подпори. В някои по-топли страни, като Алжир,
Южна Франция и др., лозата се отглежда без подпори. У нас в Южна България сор­
тът Памид също се отглежда в старите лозя без подпори. Този начин на отглеждане
обаче има сериозни недостатъци, които се отразяват върху самото растение и качес­
твото на получавания плод, защото изисква ниско кършене на лозите. В съвремен­
ното лозарство лозите се прйкрепват на подпори. Така се улеснява достъпът на свет­
лина и топлина до отделните Части.
Поставянето на подпори на лозите позволява да се получи грозде с по-високо
качество, да се избере най-подходящата формировка и лесно да се извършват отдел­
ните работи, свързани с отглеждането на лозата. В практиката са позна*и няколко
подпорни системи — единични колове, телена конструкция и скеле (при различните
асмовидни формировки).

КОГА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ ЕДИНИЧНИ КОЛОВЕ?

%

Подпирането на лозите на единични колове доскоро беше масово разпространена

практика у нас. Сега то се прилага по-ограничено, защото изисква много дървен
материал, който е дефицитен. Използуват се колове от различни дървесни видове с
дължина между 2 и 2,50 ш н диаметър в горния край от 4 до 6 сга. Коловете се наби­
ват през пролетта на втората.година след резитбата и преди развитието на леторас-
тите на дълбочина 30—40 с т и на разстояние около 10 сш от главината откъм стра­
ната на преобладаващите ветрове.
Тази подПорна система е свързана с чашовидна резитба. През вегетационния
период 'всички леторасти на лозата се събират и се привързват около кола. Наред
с положителните страни — огряване на лозите от всичкй страни,- бързо привър­
зване и възможност за обработка на почвата в две посоки — подпирането на единич­
ни колове има и сериозни недостатъци. Дървените колове са скъпи и дефицитни,
 трайността им е незадоволителна, не позволяват да се прилагат по-рационални А р ­
мировки, като Гюйо, Роая и др.,,леторастите се събират накуп, взаимно се засенч'
ват и се създават условия за гниене на гроздето, ' . ' 1

179
КАК ДА СЕ У В Е Л И Ч И ТРАЙНОСТТА НА Д Ъ РВ Е Н И Т Е КОЛОВЕ?
Ч. 4

Трайността на коловете, приготвени от различни дървесни видове, не е еднаква.

Най-трайни колове (6—8 години) се получават .от акация (салкъм), дъб и кестен.
'Средно трайни са, коловете от бор, бряст, ясен, ела и др. Най-малка трайност имат
коловете от бук, бреза, топола, липа и Др.
Трайността на коловете може да се увеличи значително, ако се п одготвят пред­
варително. Най-елементарната подготовка е предварително д а се изсушат на слън­
це и след това да се обели кората поне на онази част, която ще се забие.в земята. С
това се намалява влагата в дървесината и трайността й се увеличава. П одобен ефект
има и обгарянето. При него върху повърхността на коловете се образуват и някои
антисептични вещества,, които увеличават.трайността им.
Най-разпространеният начин за увеличаване трайността на коловете е импрег­
нирането им със син камък. То се извършва, като прясно отсечените кодове се пос­
тавят в дървени или циментови съдове с 4- до 6%-ов разтвор на син камък* В про­
дължение на 8—10 дни разтворът лесно прониква във вътрешността и се изкачва до
горния край по свежите тъкани,
За икономия на син камък 5 разтвора може да се потопи само долният край на
коловете. >
Много добри резултати се получават с карболинизирането на коловете. За целта
те се потапят в нагрят карболинеум или пък неколкократно се намазват С четка.
Познати са и други начини за импрегниране (креотизиране, осмоляване), които в
лозарската практика почти не са намерили приложение.
*
1
»

180
ИМА ЛИ ПРЕДИМСТВА Т Е Л Е Н А Т А КОНС-ТЕ-УКА.ИЯ' П Д И Н К Ч Н Ш Ь ^У О Л В В Е
I * ■ л%

Телената конструкция позволява прилагането на по-рационални формнровки, като

Гюйо, Роая, двустранен кордон и др., които осигуряват по-висок добив и по-качест­
вено гррзде при повечето винени и десертни сортове. Тя създава възможност за по
правилно пространствено разположение на леторастите и за по-добро използуване
на слънчевата светлина’— няма взаимно засенчване на,листата. Борбата с болести­
те и неприятелите е по-ефикасна. Гроздето е по:малко предразположено към сивото
гниене, защото се проветрява по-добре и. е по-отдалечено от земната повърхност.
II. 2К с ш п м л ю бягзд два ар •• .. ' V • \ ... : т
 Разходите за телена конструкция са по-големи, отколкото за единични колове,
но като се вземе предвид, че тя има по-голяма трайност, икономически € по-изгод-
• на. Ето защо през последните 15—20 години не само в обществения сектор, но и в
личните лозя тя се въвежда повсеместно.

КАК СЕ ИЗГРАЖДА ТЕЛЕНА КОНСТРУКЦИЯ?

За създаване на телена конструкция са необходими тел и крайни и междинни коло­

ве. Използува се гладък поцинкован тел. Дебелината му се мери в милиметри и се
означава с номера. 6 лозята се използува тел между № 18 и 30.
Крайните колове може да бъдат дървени, железобетонни и железни. В практиката
у нас все повече се налагат железобетонните колове. Те са дълготрайни и по-ико-
номични ог дървените. Дължината им е, 2,20 и 2,30 т , а дебелината при основата —
10 X 12 сш и на върйа — 8 Х 10 с т . Крайните колове се поставят точно срещу реда,
отдалечени от първата лоза на половината разстояние между лозите в реда и на 50
с т дълбочина. Те може да се поставят вертикално или наклонени под известен ъгъл
навън. В първия случай им се поставят подпори от вътрешната страна, а във втория
се закотвят с обтяжки отвън. Наклонените крайни колове са по-устойчиви
(фиг. 61). ..
Междинните колове се поставят през 4 лрзи и също може да бъдат дървени или
железобетонни, но малко по-тънки от крайните. При поставянето на коловете тряб­
ва да се следи те да бъдат в една линия по реда и напречно, а върховете им да бъдат
на еднакво ниво. На пръв поглед идеалното подравняване на коловете е без значе­
ние, но от естетична гледна точка е много важно. |
След поставянето на коловете се обтяга телът — най-често три реда — първият
на височина 50—60 с т от нивото на почвата, вторият на 35—40 с т от първия и тре-

Фнг. 51. Лодпираяе ва крайните колове

 тият на 60 с т от втория. При по-високи колове е желателно, да се поставят четири
реда. Първият тел,, за който се привързва плодната пръчка и се придържа плодът,
е най-дебел (№ 30), вторият е по-тънък (№ 18), а последният — малко по-дебел от
втория (N9 20), тъй като на него се уйиват леторастите. Най-напред се опъва горният
тел, след това — средният и накрая —най-долният.

КАКВО КОЛИЧЕСТВО ТЕЛ И КОЛОВЕ СА НЕОБХОДИМИ ЗА I ДЕКАР ЛОЗЕ? « . . . ,

Необходимото количество колове и тел за изграждането на телена конструкция ва

1 декар лозе е дадено в табл, 3. Данните са изчислени при дължина на редфвете
50 ш и разстояние между междинните колове 5 ш. Отклоненията при ‘по-къси или
по-дълги редове може да се изчислят, като се използуват посочените в таблицата
данни.

Т а 6 л и ц а 3. Н е о б х о д и м о к о л и ч е с т в о т е л и к о л о в е з а 1 д е к а р лозе

Разстояния между редовете в ш

Показатели
1,5 I 2.0

Редове, 6р. •*• • •' 13 10

Крайни колове! бр. 22 20
Междинни колове, бр. 117 90
Дължина на тела, т 1500

КАКВИ ПОДПОРНИ КОНСТРУКЦИИ СЕ ИЗГРАЖДАТ ЗА ВИСОКОС ТЪБЛЕНИТБ ЛОЗИ?

• ■ * л
• ,
« '
Подпорната конструкция при високостъблените лози трябва да бъдеу стойте ва (здра­
ва), за да поддържа тежестта на големите лози и да позволява формирането на пра*
ви стъбла.- При формировките видоизменен Мозер и омбрела се изгражда вертикал­
на телена конструкция. Крайните колове имат дължина 2,30 ш, а междинните са о
10 с т по-къси. Дебелината им в долния край е 12x9 сга, а в горния край — 8 X 9
с т . Коловете се поставят на дълбочина 70 с т , като междинните са през 5—6 т . На
всяка лоза обезателно се поставя индивндуално колче за формиране на прави
стъбла.

123
:Г.
Ч' V• •
* •а*» • • ^ ч.;, •* •
’•/ . % г
1.« ,• . ••* • .
‘ >»•• .1
••
• *
.*'• ’-л •• V• -.1- '
 . При форииро&й&та пергела Тевдопе ‘подпорната конструкция наподобява на­
шите ашалъци. Коловете са високи 2,00—3,0 ш и се поставят на-дълбочина мини­
мум 70 сш. Разстоянието между тях е около 4 ш в двете посоки, Ири наклонените
шпалири (веранда) се изгражда стреховидн а подпорна конструкция, като в реда през '
5—6 пг се поставят колове с височина над почвата 1,50—1,60 тп, Разположението и
дебелината на теловете бе посочена при описанието на отделните формировки.

КА^ВИ МАТЕРИАЛИ ДА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ ЗА ПРИВЪРЗВАНЕ?

> . • • *• .
«. > ' *

През пролетта преди покарването на пъпките, но след започване на сокодвижението

плодните пръчки се привързват. Те се извиват внимателно и се привързват на някол-
ко места за най-долния тел. Когато лозите имат по една плодна пръчка, всички пръч
ки се извиват в една и съща посока, а когато имат по две, те се насочват срещупо
ложно. и
Зелените леторасти трйбва да се привързват своевременно, защото полегналите
на земята са изложени на по-голяма опасност от заразяване с мана,, от счупване,от
вятъра и пречат на обработката. Всеки летораст се привързва самостоятелно или
най-много по два, Така се постига равномерно разположение и ло-добро огряване от
слънцето. Когато достигнат последния тел, леторастите пак се привързват, увиват
се веднъж по него, след което се кършат. При по-висока телена конструкция по-доб­
ре е да не се увиват, а да се кършат на 30 сгц над последния тел.
Традиционен материал за привързване на лозите у нас е рафията. Тя е много
удобна за работа, но е вносна и трудно се намира. Сега с успех на много. места се
използува царевична шума (беленина). Предварително намокрена, тя се нацепва на
ленти и се използува, докато е влажна. С успех може да се използуват и манила, '
книжен канап, ракита и др. В някои страни (Италия, Югославия, Австралия) са
въведени специални пластмасови скобичкн, с които плодните пръчки се захващат
за тела. "При резитбата те се събират и се използуват повторно. Стремежът трябва
да бъде да се използуват по-икономични материали. .
За да се избегне привързването, може да се поставят, двойни телове и летррас-
тите да се промушват между тях. За малки насаждения обаче привързването не е
проблем. При асмите леторастите се оставят да полегнат върху скелето. При тях
връзване рядко се налага, но е необходимо освобождаване и провисване на гроз-
до вете. 1.
ОБРАБОТКА, ТОРЕНЕ И НАПОЯВАНЕ НА ЛОЗАТА

КОГА И КАК ДА СЕ ЗАГРИБВАТ ЛОЗИТЕ?

Лозите се загрибват късно през есента, обикновено след листопада, с цел да се пред-
пазят от измръзване през зимата. Лозите, които се режат по чашовидната система,
може да се загрибват и преди пълното окапване на листата, тъй като най-често се
режат през пролетта. Те се покриват с рохкава пръст така, че първите 2—3 очи в ос­
новата на пръчките да бъдат-покрити с пръст на височина около 10—15 cm.
На лозите, които се режат по системата Гюйо, се извършва есенна резитба и то­
гава се загрибват. Оставените плодни пръчки се полагат по реда и се покриват С рох-
кава почва едновременно с главините. Възможно е аагрибването да се извърши и
без да се режат лозите през есента. В такъв случай се полагат само плодните пръч­
ки, които се загрибват, а окончателната резитба се извършва през пролетта. По то­
зи начин лозите не се лишават преждевременно от листната си маса, оттокът на ре­
зервни вещества от пръчките към стъблото и корените завършва нормално, а самото
загрибване може да се извърши по-рано при хубаво време.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ ОТГЛЕЖДАТ ЛОЗИТЕ БЕЗ ЗАГРИБВАНЕ?

«
Ч< 4
,

В повечето лозарски страни в сбета лозята се отглеждат без загрибване. То е редов­

на практика само в райони с остър континентален климат. У нас не се загрибват
лозята по Черноморското крайбрежие и най-Южните райони на страната. В оста­
налата част на страната също има отделни микрорайони с добър въздушен дренаж,
където температурите през зимата не спадат под—18,—20® С. В тях лозите също мо­
же да се отглеждат без загрибване. В тези райони при есенната ^обработка почвата
се отхвърля към главините така, че да се закрият основите- на стъблата.

Ш
 - Поначало не се загрибват лозите и при адсокостъблените и асмовнднит^ фор-
мировки. Издигането на едногодишния прираст на известна височиНа и наличността
на. повече многогодишна дървесина увеличават студоустойчивосгта на лозите.

ИМА ЛИ СЛУЧАИ, КОГАТО ЗАГРИБВАНЕТО Е ВРЕДНО? ' ’

ч
■
I *
Загрибването има и някои отрицателни страни. При него се нанасят механични пов­
реди на главините и на плодните пръчки. При внимателна работа те може да бъдат
. избягнати. Загрибването обаче предизвиква и загниване на част от зимните очи. Ко­
гато зината е топла и с повече валежи, създават се условия за масово загниване на
пъпките, намиращи се в почвата. В години, когато няма измръзване, незагрибаните
лози покарват по-редовно от загрибаните. Поради това при формировката Гюйо ре­
зервната плодна пръчка трябва да се остави незагрибанд/През пролетта в зависи­
мост от условията на презимуването се запазва едната или другата. Загрибването е
причина и за поява на чернилка по плодните пръчки, рамената и стъблата на глави­
ните.

КАКВИ ДРУГИ НАЧИНИ ОСВЕН ЗАГРИБВАНЕТО СЕ ИЗПОЛЗУВАТ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ

НА ЛОЗИТЕ ОТ ИЗМРЪЗВАНЕ?.
т \

Асмовидно отглежданите лози са по-добре защитени от зимните студове, отколкото

лозите на открито поле. Все пак там, където съществува опасност от сштето пони­
жаване на температурите през зимата, Трябва да се вземат мерки за Предпазване н а
асмите от измръзване. Младите лози до формирането им се повалят и се загрибват.
При старите, силно развити асми това не е възможно. Те се обвиват със слама, ца-
ревичак и др., върху които се поставя по-здрава хартия (от циментови чували и др.)
и се връзва с тънък тел.

РАНО ИЛИ КЪСНО ДА СЕ ОТГРИБВАТ ЛОЗИТЕ? . ч

• • . •• • • у
4 " .

Лозите трябва да се отгрнбват, след като е преминала опасността от силните мразо­

ве, но винаги преди да е започнало напълването на зимните очи. Забавяцето на рт- '
грибването може да има лоши последици. В началото на пролетта, преди още да да­
дат признаци на активен живот, пъпките започват усилено да дишат. Евентуалните
валежи през този период предизвикват масовото им загниване в почвата.
 Пор аду сядането на пръстта, върху главините звгрибаните пъпки през пролет­
та се намират почти на повърхността на почвата. При тези условия те се аатЬйлят
по-лесно и покарват по-рано от незагрибаните, което е нежелателно. Опасността, от
оронване на развилите се в почвата очи е голяма, а очите, които се запазят, показват
в първите дни редица смушения в развитието си. Изброените повреди засягат
предимно главните пъпки, които се развиват по-рано и са най-родовити. Ето
защо добивът от късно отгрибваните лози е по-малък, ' . ’*

К АК ВИ ОБРАБОТКИ СЕ ИЗВЪРШВАТ
1
В ЛОЗЯТА ПРЕЗ ЕСЕННОПРОЛЕТНИЯ СЕЗОН?

През есента се извършва дълбока обработка на почвата в лозята. В малките насаж­

дения тя се извършва с кон или на ръка с права лопата. Почвата от междуредието
се обръща към двата реда лози. По този начин по средата на :всяко междуредие ос­
тава открита бразда, която задържа водата от дъждовете и снеговете.
В райони, където лозите не се загрибват, дълбоката обработка се извършва къс­
но през есента или в началото на зимата. I
Първата пролетна обработка трябва да се извърши едновременно с отгрибване*
то, като почвата се отхвърля къй средата на междуредието. При резитбата на лозите,
изнасянето на пръчките, ремонта на телената конструкция и връзването на плодните
пръчки мястото се утъпква. В това време поникват и първите плевели. Ето за­
що след тези манипулации се извършва още една, втора пролетна обработка.
’В райони, където често падат слани, за предпочитане е| пролетната обработка,
да се извърши след преминаването на опасността от сланите.
1.
‘^ • - : Лр у •••
ИМА ЛИ ОТРИЦАТЕЛНИ ПОСЛЕДИЦЙ ДЪЛБОКАТА ОБРАБОТКА? Л ' Т * | .• •
• * «• * * %

* .

Обикновено се посочват само положителните страни на дълбоката обработка — за­

пазване на повече влага от есенно-зимните валежи, унищожаване на плевелите, по­
добряване на аерацията и др. Наред с тях някои специалисти изтъкват, че дълбока­
та обработка оказва и отрицателно въздействие върху лозата — унищожаване на
•по-плитко разположените корени. С нея системно .се изрязват всички корени, кои­
то проникват в обработвания почвен пласт и макар че той е по-богат с ^хранителни
; вещества, лозата не ги използува. Корените на лозата фактически се разбиват само в
необработвания почвен пласт и в подпочвата. Ако в сухите места или при тежките»
сбити почви дълбоката обработка дава видим ефект, за местата с леви песъчливи
почви тя е без особено значение. г
 ЧЕСТО ЛИ ТРЯБВ А ДА СЕ ОБРАБОТВА
•
ЛОЗЕТО
• •
ПРЕЗ ЛЯТОТО? * *
• • . 9

С летните обработките цели да се унищожат плевелите и де се избегне напукването

на почвата при продължително сухо време. Те се извършват плитко—на 5—7 с т .
Броят им зависи изключително от заплевеляването на почвата. Те трябва да се 'нас­
рочват така, че да не се допуска развитие на плевели, които са сериозни конкурен
ти на лозата по отношение на влагата к хранителните вещества в почвата. Освен то­
ва плевелите създават благоприятни условия за развитието на редица болести. Съ­
щевременно не бива в лозето да се извършват ненужни обработки. При продължи­
телно засушаване, когато няма плевели, обработките се преустановяват» Трябва да
се следи за появата на пукнатини в по-тежките почви, като своевременно се разрохк-
ва повърхността ими ' •••

МОЖЕ Л И С ЛЕТНИТЕ ОБРАБОТКИ ДА СЕ ПРЕДИЗВИКА ПРИГОР ПО ГРОЗДЕТО?

*

Опасенията на някои лозари, че летните обработки предизвикват пригор по гроз­

дето, не са основателни. Пригор се появява н.е вледствие на изпарения от почвата,
както обикновено се мисли, а поради повдигане на паднали леторасти или изчиства­
не на плевелите, които дотогава са засенчвали гроздовете. Лозето може да се обра­
ботва по всяко време, без да се повреди гроздето, стигада се внимава да не се от­
крият гроздовете и с това да се подложат на прякото действие на слънчевите лъчи.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ОТГЛЕЖДАТ ЛОЗИТЕ БЕЗ ОБРАБОТКА НА ПОЧВАТА?

Правени са опити в много страни за отглеждане на лозите без обработка. При едни
от тях почвата е покривана със сгуробетон, а<при други е пръскана с хербициди, но.
във всички случаи не е допускано да се развият плевели. Резултатите са били доб­
ри. В бившето опитно лозе иа ВСИ „Г. Димитров“ е проведен опит, при който лозияе
в продължение на 12 години са отглеждани без абсолютно никаква обработка. Пле­
велите са унищожавани с хербициди. Резултатите са били много добри —■необра-
ботваните лози са превишавали по добив и маса на едногодишните пръжки обработ­
ваните лози от контролата. Трябва да се има предвид обаче, че почвата тук е лека,
песъчлива и не дава пукнатини. Има много наблюдения, които показват, че след
покриването с плочи ил# асфалт яа алеи, около които са засадени лози, те продъл­
жават да се развиват нормално. Разбира се, около стъблата налозите се запазва не­
покрита площ-за проникване на вода.

125
■*
*
л( и
I • • • ш ■ ; §. ’т• • • •• | *% . • • ,| \ ,/ • . • *^ ^ . ••• •л .
«I * —
•г'4- V
•* “> .•—
\...".
— •• у •
ЙЭЙСКВА' ЛИ ТО РЕН Е ЛОЗОВОТО РАСТЕНИЕ?
* .
Лозата е многогодищно растение/което остава на постоянно място в продължение
на 30— 40.ГОДИНИ. През този перцрд ежегодно с гроздовата реколта, пръчките и лис­
тата от почвата се изнасят голей и количества хранителни вещества. .Извършените
.анализи показват, че при добив^000 1 вино от декар лозата извлича около 9 1ч£ ааот,
4 кй фосфор и 10 кй калий. З а /а плододават и да се развиват нормално растенията,
нужно е по някакъв начин да её възвърнат отнетите с реколтата хранителни елемен­
ти. В противен'случай лозите де отслабват и добивите ще намаляват. Това е възмдж-
но единствено чрез торенето/ >

КАКВО Е ВЛИЯНИЕТО НА АЗОТА, ФОСФОРА И КАЛИЯ В Ъ Р Х У ЛОЗАТА?

1 *

А з о т ъ т е йеобходим главно за растежа на лозите. При недостиг на азот грозде­

то и леторастите остават по-дребни и недоразвити, а листата придобиват жълтени­
кав оттенък. Излишъкът на азот предизвиква много буен растеж, а листата остават
до късно през есента интензивно зелени. Зърната стават по-едри, но по-воднистя и
по-често се нападат от сиво гниене. Пръчките не доузряват и са по-чувствителни на
студ. Виното по-трудно се избистря, предразположено е към заболяване, и има1по*,
злаб аромат. • ■'
Ф р с ф о р ъ т е особено необходим псн време на цъфтежа, когато допринася
за по-доброто завързване. Той спомага за по-доброто узряване на пръчките и на
гроздето, а с това — за подобряване качеството на виното. При недостиг на фосфор
добивът се намалява, а растежът на леторастите и на лйстата отслабва.
К а л и я т е много необходим за лозовото растение през периода на узряване­
то на гроздето и пръчките. Той спомага за натрупването на повече захари в грозде­
то и за по-доброто узряване на пръчките, а оттук и за повишаване на студоустой-
чивостта им. При недостиг на калий листата в началото на есента потъмняват и ста­
ват чупливи.

С КАКВИ ОРГАНИЧНИ ТОРОВЕ ДА СЕ ТОРЯТ ЛОЗЯТА?

"V 1

Използуването на органични торове в лозята е за предпочитане, защото те под&бря-

ват структурата на почвата и осигуряват всички хранителни елементи на расте*
нията. . . •
От органичните торове може да се използуват оборският тор, птичият тор, ком*
лостът и др. Оборският тор се внася по 3—41 на декар през 2—3 г о д й я и . Когато щ
 *" I ■ * • * —
.
достига, може да се внасят по 2 Л оборски тор о добавка на 30—40’8£ суперфосфат
и 25—30 1^ калиеви соли на декар. Предпочита се дббре разложен 'оборски тор, а
за По-тежките почви — полуразложен, ’ за да се подобрят физичните им свойства.
Птичият тор е много по-богат с хравртелни вещества и се употребява в по-мал­
ки дози — 250—300 ^ на декар. Преди па се внесе в почвата, той трябва да се раз­
реди с вода и да се остави да ферментира в продължение на 10—14 дни.

КАК ДА СЕ ПРИГОТВИ КОМПОСТ? '

V.

Чрез компостиране може да се оползотворят най-различни растителни отпадъци,

като лозови листа и легорасти, стъбла на зеленчукови култури, цвеклови листа,
листа от овощни дървета и др. Събраните отпадъци се нареждат на пластове, дебели
20—25 ст, като всеки пласт се покрива с малко пръст и се аалива добре с вода или
с торова течност.Купчините се правят високи «до 1,5 т.Оггоре и отстрани се покриват
с пръст. След 6 до 8 месеца растителните отпадъци изгниват и компостът е готов за
използуване.

С ЖАКВИ МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ ДА СЕ ТОРЯТ ЛОЗЯТА?

%

Когато не разполагаме с органични торове, с успех може да се, използуват и мине­

ралните. От азотните торове най-често се използуват амониевият сулфат в доза 25—
30 1^ на декар и амониевият нитрат, но в по-малка доза, тъй като е по-силен — 20
на декар. От фосфорните торове обикновено се тори със суперфосфат в доза 50—
60 на декар. От калиевите торове се'предпочитат калиевият сулфат и калиевият
хлорид, от които се внасят по 20—30 к£ на декар. Като калиев тор може да се из­
ползува и пепелта от изгарянето на лозови пръчки, слънчогледа ти стъбла, слама,
дърва и други растителни остатъци. Събраната пепел се пази на сухо и се употребя­
ва по 60—100 ^ на декар.

КОГА И КАК ДА СЕ ТОРЯТ ЛОЗЯТА?

Органичните торове се внасят в почвата през есента едновременно с дъДбоката об­

работка или след нея. През зимата те се разлагат н преминават в усвояма за расте
ннето форма. Внесени -през пролетта, те оказват по-слабо влияние върху развитие-
то на лозата. Е - 4
 г- Азотните торове севнасят през пролетта, преди отгрибването на лОзите.Внесе-
ни през есента, те се отмиват с есенно-зимните валежи. Фосфорните и калиевите
торове може да _се внасят през целия, период на покой на лозата в зависимост от въз-
можностите и 'от Състоянието на почвата.
От голямо значение е и как ще се извърши торенето. Повьрхностното разхвър­
ляне и плиткотозаораване са възможни само за азотните торове. Поставянето на то­
ровете в кръг близо до стъблата на главините не дава желания резултат. Най-добър
ефект от фосфорните и калиевите торове се получава, когато се внаейт по-дълбоко,
близо до по-тънките разклонения на корените. За целта по'средата на междуредие­
то се отваря бразда (канавка), дълбвка 25—30 сш, в която се разхвърля торът, след
което се покрива с мал ко почва.
% ✓

КАК ДА СЕ ТОРЯТ ЛОЗИТЕ В ДВОРОВЕТЕ? . '

Когато лозите са засадени в редици, покрай алеи, пътеки и т. н., за да се наторят,

се изкопава с права лопата канавка,дълбока 25—30 сш на 50—60 сш встрани от ре­
да. Поставят се торове на дъното й и се заравят с изкопаната пръст. При следващо­
то торене канавката се изкопава от другата страна на реда. Ако лозите са засадени
поединично, изкопава се подобна канавка във форма на окръжност с радиус 50—60
сш от стъблото на лозата. Количеството на торовете се определя, като се предвидят
за всеки квадратен метър, зает от лозите, по 3—4 оборски торили 20—30 g азо­
тен тор, 50—60 g суперфосфат и 30—35 g калиев хлорид. Когато повърхността на
почвата около лозите е зачимена или покрита с плочи, асфалт и др., необходимото '
количество торове се дава на два пъти с обилна поливка.

НЕОБХОДИМО ЛИ Е ДА СЕ ПОДХРАНВАТ ЛОЗИТЕ ПРЕЗ ЛЯТОТО?

я •
*• т
т •
*
а
• • ^
• •
Подхранването на лозите през вегетационния период се посочва от много специалис­
ти като ефикасно средство за повишаване на добива. По-новите проучвания върху
торенето на лоаата обаче, доказват, че при добро основно торене (през есента или, •
през пролетта) подхранването е без особено значение. Освен това подхранването"е
свързано с поливане или изчакване на обилни валежи. Ето защо практически по--,
удобно е предвидените количества торове да се внесат наведнъж, през есента или
през пролетта.
 1 »!• / *f
vV>;.;iy •

f:c«•\4V ••.' u, -..••• v. W«1 •

\ *, V *>'■ „ v y ? •--■' * v . ■>v r ; - : v - v •. ^ 4 vA- .’*
*. ,*i
•'« • V’ —•
ч . **• •:;.
У ч •* .: •••'". ■ >jm_л■‘•
.• л■ '-, •,.••
. -Ж
. ‘: •'•■
•• T- V.. . V,Ë.. - *> /. <|) I. •
«■ ■ f.
. -^ *•* - 4 •*. *;
~ 1• -•*
•s-t ••V•;■■-•■ ,fv*
' •* -•" : **• - I-
ss;fvvN- • .' v^~ é n у • 4
КАКЙИ СА ОПТИМАЛНИТЕ -ВАЛЕЖИ з л
j Я Г f T T- Л я Л f • 4% Л ^ i# 4
ЛОЗАТА?
â i l

(
Лозата се отнася към сухоустойчивите растения. В сравнение с овощните видове
тя по-добре се приспособява към недостига на почвена влага, яорадй което се от­
глежда повече при неяоливнн условия. При достатъчно влага и при'напояване оба­
че добивите от грозде значително се повишават. Въз основа на наблюдения'в страни
с умерен климат се смята, че лозата е добре осигурена с влага при 600—800 1 годиш-
на сума на валежите.
При недостиг на влага в почвата растежът на лозите е по-слаб и добивите са
незадоволителни. Продължителното засушаване предизвиква ранно спиране нар ас»
тежа и подгаряне и окапване на най-долните листа. Зърната на гроздовете остават
дребни и с ниска захарност. При много силно засушаване гроздето може да повех­
не и да засъхне.
/*•
«* ч- Прекомерното навлажняване на почвата чрез поливки или от валежите също не е
полезно. Тогава корените на лозата се развиват по-слабо, растежът продължава до
късно, пръчките остават недозрели, гроздето остава воднисто, има понижена захар­
ност и е предразположено към заболяваме от сиво гниене.

Т а б л и ц а 4. Годишна сума на щалеоките за някои райони у нас

Населено място Валежи в J/m3 Наеелево

✓ място Валежи в l/m2
* • • • *

*
% л

N Видян ' 563 • •

Карнобат 54»
Оряхово 532 Ярбол 552
В рат 851 Сливен 596
Плевен . 600 \ - • Стара Загора .608 .
Ловеч 636 Чярюи 582
Габрово 88) Хасково 625
Велико Търново 676 Свиленград ■ 585 -. • -у '

Свйщов 540 " ' К^рДМлк - '. 663

Русе ' 550 > П яовди 515
Сшлсгра .5 4 6 Карлово 653
Разград 565 Петрич 670
Шумен 633 Благоевград 517
Толбухин 640 С тене« Димитров 656
Вярн* 498 София •» 640
. » Бургас 514 Своге 654
л
\
• ■' V' 1

*4 . .... *'•
132 ч •

/ Î
 • * * «
ЗАДОВОЛЕНА ЛИ Е У НАС ЛОЗАТА С ВЛАГА? •
\ , "
»* 1

Годишната сума на валежите за някби райони на страната може да се види в табл.

4. За повечето райони тя е под оптимума или около дблната граница. Трябва да се
има предвид и неравномерното разпределение на валежите по сезони. Най-често у
нас има летни засушавания. Слабите летни дъждове (до 10—15 1/т3) са без значение
за лозата.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ О П РЕД ЕЛ И МОМЕНТЪТ ЗА НАПОЯВАНЕ?

•

Съществуват точни и сигурни начини за определяне на момента, когато трябва- де

. се напояват лозите. Единият от тях се основава на съдържанието на влага в почва­
та, а другият — на смукателната сила на лозовите листа, И двата-начина обаче оа
свързани с известно оборудване и специални познания на тези,ч коитогще
^ *.
ги при*•
лагат. ••
За практически цели сроковете за напояване може да се определят по някои
външни признаци на растенията. Такива признаци през първата половина на. веге­
тационния период са спирането на растежа на отделни леторасти, при което техни­
те върхове остават изправени; през втората половина на вегетационния период —
пожълтяването и подгар якето по краищата на най-долните листа. Съвсем ясно е, че
насрочването на поливките по тези признаци не е съвсем точно и безпогрешно н
изисква също наблюдателност и опитност.

Ж
КОГА И КАК ДА СЕ ПОЛИВА П РЕ З ВЕГЕТАЦИОННИЯ ПЕРИОД?
' ' ■ - ...
През периода от напълването на лозите до цъфтежа напояването трябва да се избяг­
ва. Обикновено съдържанието на влага в почвата през този период задоволява нуж­
дите на лбзата. Освен това с поливката ще се създават благоприятни условия за ма­
ната» а извършено преди цъфтежа, напояпането може да причини изресяване. У
нас в зависимост от количеството и разпределението на валежите се извършват от
1 до 2 поливки от края на юни до началото на август. При леките песъчливи почви
лозите са изложени повече на засушаване.
Поливането чрез заливане на цялата,повърхност трябеа да се избягва. Нзвляж-
няването на почвата при него е неравномерно и се влошават физичните & свойства.
За предпочитане е поливането по бразди. При междуредови разстояния до 1,50—
1,60 ш се прокарва една бразда в междуредието, а при 2 т — по две бразди. В двор'
■ • '1 ■ • . • •••.
I I * ДО съ1«т* 14 люОнт*дя лмар . 1 3 3
• , , • .
ните места, когато лозите са засадели в отделни редове, от двете страни на реда се
откриват канавки на около 0,50 т от лозите. ^.
За една поливка в зависимост от пропускливостта на почвата са необходими о$
70 до 100 1/й*,,за да може вода+а .да проникне на по-голяма дълбочина, където са
разположени корените на лозата. Напояването с малки дози не е ефективно. При-
асмовидно отглежданите лози количеството на водата трябва да се съобрази с.раз­
витието на растенията. Те се нуждаят от повече вода. След поливката браздите се
заравняват, за да се ограничи изпар яването.

ЗАЩО СЛЕД ПРО’11 А Р В А Н Е Л А ГРОЗДЕТО НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВАПОЛИВАНЕ? .

Последната йоливка трябва да се извърши към момента на прошарването на грозде*

то. По-късните поливки са нежелателни. С тях се забавя узряването на гроздето-
При винените сортове се понижава захарният градус? и трябва да се отложи гроздо.
берът, докато захарното съдържание достигне желания процент. Прй десертните
сортове късното напояване също влошава качеството на гроздето. То става по*вод-
нисто и с по-слаба транспортабилнобт. ^Създадената около лозите влажна атмосфе­
ра благоприятствува за развитието на свиото гниене, а напукването на зърната улес­
нява заразяването на-гроздовете. '■

м о ж е л и д а с е н а п о я в а т л о з и т е п р е з е с е н н о -з и м н и я п е р и о д ?

Към края на вегетационния период достъпната за растенията влага в пбчвата е из­

черпана на значителна дълбочина. Ако през есенно-зимния период не паднат доста -
тъчно валежи, лозата е заставена да започне новия вегетационен период при недо­
статъчно влага в почвения пласт, където са разположени корените и. Обикно­
вено „плачът“ на лозите тогава не с.е прояояза или е съвсем слаб, а зимните очи по-
карват нередовно, В такива години е полезно да се извърши влагозапасяваща по­
ливка на лозето. Полнвната норма при нея е значително по-голяма — 150—200 1/ т*.
Така лозите са в състояние да понесат по-лесно евентуалното засушаване пр£з
пролетта или лятото, защото в дълбоките почвени пластове е натрупан достатъчен
запас от'влага. Най-благоприятното греме за влагозапасяваща поливка са есенно-
зимният и раннопролетннят перйод, от ноември до края на март, 8 дните, когато тем­
пературата на въздуха е над-нулата и почвата не е замръзнала. ,
Добре е върху наклонените терени, където не е възможно поливане, след
загрибрането на лозите да се направят землени прегради напречно на-склона за за­
държане на водите от есенно-зимните валежи.
ПОВРЕДИ; БОДЕОТИ И НЕПРИЯТЕЛИ ПО ЛОЗАТА

СГУДОУСТОЯЧИВО РАСТЕНИЕ ЛИ Е ЛОЗАТА?

Културната лоза може да се причисли към умерено студоустойчивите растения. От­

делните нейни органи проявяват различна устойчивост към ниските зимни темпера­
тури. Най-чувствителни на стуД са корените. Те нзмръзватпри температура —5, —7° С.
Корените на подложките (дивачките) издържат до —9, — 10° С, У нас не са констати­
рани случаи на измръзване при,корените на плододаващите лози, но съществува
опасност за младите облагородени лозички при изваждането им от вкоренилшдето,
транспортирането и т. н., ако температурата спадне под 0°С. ' -
От надземните части по-чувствителни са пъпките. При слабо устойчивите сор­
тове те започват да измръзват при — 15г— 16° С, а при студоустойчивите — при —20,
— 21° С. В зимното око по-чувствителна е главната пъпка. Заместващите пъпки и
. пъпките на колтуците издържат повече на ниски температури. Едногодишните пръч-,
ки са по-устойчиви на студ от пъпките. Най-студоустойчиви от надземните части на
главината са рамената (кордоните) и стъблото. У нас по-често се наблюдава частич-
но измръзване на пъпките, по-рядко — измръзване на всички пъпки, а най-рядко —
на цели лози.

ИМА ЛИ. РАЗЛИЧИЯ В СТУДОУСТОЙЧИВОСТТА НА ОТДЕЛНИТЕ СОРТОВЕ?

4•
Студоустойчивостта на културните сортове не е еднаква. Обикновено сортовете с
по-мека дървесина, силно родовитите и много от десертните са по-слабо студоустой-
чиви. Разликата-между чувствителните и устойчивите на студ сортове, отглеждани
у нас, е 5—6®С. Досегашните наблюдения върху измръзването на сортовете в стра­
ната позволяват те ла се разг.^едолят в няколко групи:
 1. Сортове с мно^о добре студоустойчивост — Каберне СоВийьдн, Ркацители,
Мискет червен, Риэликг рейяски, Рязлннг италиански, Мискет Отонел и др.
2. Сортове с добра студоустойчивост — Саперави, Памид, Шеака, Мавруд, Мер­
ло и др.
3. Сортове със средна студоустойчивост — Гъмза, Сензо, Мискет хамбургски,
Тамянка, Мискет врачански, Зарчин, Чауш и др.
4. Сортове със слаба студоустойчивост— Болгар, Кардинал, Димят, Юни блан
и др.

КАКВИ ФАКТОРИ ОКАЗВАТ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ СТУДОУСТОЙЧИВОСТГА НА ЛОЗАТА?

Лозите от един и същ сорт показват различиа студоустойчивост в отделните райони

и години. Причините, които обуславят различията, са много и може да бъдат под
редени в няколко групи:
1 . С и л а и п р о д ъ л ж и т е л н о с т н а с т у д а . Не взяко спадане на
температурата предизвиква измръзване на лозите. При по-голяма продължителност
на студа пораженията са по-големи. Времето, когато ще настъпят студовете, и за­
каляването на лозите също са от значение. Най-добра студоустойчивост имат лозите
през периода от края на декември до началото на февруари.
2. М е с т о п о л о ж е н и е н а л о з и т е . То влияе върху по-доброто или
по-лошото узряване на пръчките. Най-много страдат от зимните студове лозите, за­
садени в ниски и влажни места. През зимата студеният въздух по-малко се задържа
по склоновете, отколкото в ниските котловинни места.
3. А г р о т е х н и к а . Всички мероприятия през вегетационния период тряб­
ва да се провеждат навреме и качествено, за да се осигури добро узряване на пръч­
ките. Битите от градушка и засегнатите от мана лози са по-чувствителни на студ.
Особено трябва да се внимава с по-родовитите сортове. Пръчките на претоварените
лози остават недозрели и по-лесно измръзват. Обшшото торене с азот и обилните
поливки също понижават студоустойчивостга на лозата. ^
4. Ф о р м и р о в к а н а л о з и т е . Когато лозите се отглеждат асмовидно
или на високостеблени формировки, студоустойчивостга им е по-висока, защото
имат повече многогодишна дървесина, и едногодишните им пръчки са отдалечени от
повърхността на почвата.

136

*У=Ч«ч• I
.у
-Ь-Г------». «у--, г-
!1*; У.%
КАК СЕ РАЗПОЗНАВАТ ПОЩ>ЕДИТЕ ОТ СТУД? . >
**' • *
Външно измръзналите пъпки не може да се разпознаят от здравите. За да се уста­
нови измръзването, събират се пръчки в края на зимата и с остро ножче или бръснач
очите се прерязват налерцно. Когато са живи, пъпките 'имат свеж зелен цвят, а при
измръзване—тъмнокафяв или черен. Така може да се установи какъв процент от очи­
те. са измръзнали. Когато дървесината е' засегната, тя също почерням.
Ако се забави резитбата на лозите, може да се наблюдава, че предн да се раз­
вият, зимните очи Започват да увеличават обема си, т. е. набъбват. Измръзналите
очи не набъбват. При силни студове по стъблото на лозата се появяват отоци, чрез
които'растението се стреми да възстановя повредените тъкани. •
/ •
*/ ,

, . • \ . •

. КАКВА Р.ЕЗШГБА СЕ ИЗВЪРШВА НА ПОВРЕДЕНИТЕ ОТ СТУД ЛОЗИ?

• %.

Когато от зимните студове са попредени само част от очите по едногодишните пръч­

ки, преди резитбата трябва да се уточни какъв е порцентъх на повредените очи. В
съответствие с него при резитбата се увеличава натоварването на лозите с плодни,
очи. Още по-добре е, ако се забави резитбата до набъбването на пъпките и тогава
при нея се подберат плодни пръчки с повече запазени очи. Когато на лозата има под­
ходящи колтуци, те също може да.се използуват.
i Ако измръзването е по-силно и зимните очи са повредени напълно, изрязват
се до основата всички едногодишни пръчки. По рамената и стъблото. покар»ат ла­
комци от спящите пъпки. Чрез филизене_се подбират най-подходящите от т я х з а
възстановяване на лозите.

КАК СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАТ НАПЪЛНО ИЗМРЪЗНАЛИТЕ ГЛАВИНИ?

1 , .. V
4
_При изключително силни студоае надземните' части на лозата може да загинат на«
пълно. Едногодишните пръчки на такива главини се изрязват до основата и се из-
• чаква напъпването на лозите. Възможно е от основата на стъблото, която е била в
снега, да се развият някои оцелели спящи пъпки. Ако не се развият никакви лаком­
ци, главината се прерязва и се присажда на разцеп. Подземното стъбло и корените
на лозата остават живи в продължение на 3—4 години след загиването на надзем­
ните части. Ето защо присаждането на разцеп може да се извърши и на втората го-*,
дина след измръзването. -
 ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ ПРЕДОТВРАТЯТ ПОВРЕДИТЕ ОТ СЛАНИ? •
I
4 ' *
Късни пролетни слани у нас падат докъм 20—25 април . Те са по-чести в равнинните
места и особено в затворените котловинни полета. По склоновете'опасността от
. слани е много по-малка. Асмите и високостъблените лози по-слабо се засягат от сла­
ните, понеже температурата1на 1,5—2,0 т над повърхността на почвата е значител­
но, по-висока, отколкото до самата повърхност. В момента на напълването, преди
още да са се появили зелените листенца, пъпките издържат до —“2,5, —3,0° С. Мла­
дите леторасти обаче измръзват при <—1,5° С. Не са установени различия в устой­
чивостта на отделните сортове лози към пролетните слани. Все пак късно развива­
щите се сортове (Мавруд, Юни блан, Каберне Совиньон и др.) са по-малко изложе­
ни на риск.
Там, където има опасност от късни пролетни студове, се препоръчва задимява-
не. Гъстият пушек пречи на топлинното излъчване от почвата и температурата се
запазва над нулата. Той се получава при бавно горене на мокра слама, царевичак,
лозови пръчки и др. Тези материали се поставят предварително на купчинки в ло­
зето и при нужда се запалват. За един декар лозе са достатъчни 5—6 купчинки, кои-
тб да се запалват, когато температурата на повърхността на почвата се доближи
към 0° С.

КАК СЕ ПОСТЪПВА ПРИ ОСЛАНЯВАНЕ НА ЛОЗИТЕ?

Когато лозите са силво засегнати.от пролетните мразове и всички зелени леторасти

заедно със заместващите пъпки по плодната пръчка са унищожени, най-добре е
оставените пръчки да се изрежат. В такъв случай ще се разчита ъгловите и спящите
пъпки на главината да дадат нови леторасти. *-
При по-слаби мразове основата на зелените леторасти остава здрава, Плодните
пръчки тогава не се изрязват. Тъй като се развиват много колтуци, налага се вни­
мателно филизене, за да се намали броят, им до нормалния.брой леторасти. Ако са
повредени само върховете на леторастите, без да са засегнати ресите, резитба също
не се прави.
Много често сланите повреждат леторастите от чеповете, а леторастите по плод­
ните пръчки остават здрави. В такъв случай е уместно да се намалят леторастите
върху плодната пръчка, за да се заставят лозите да развият нови силни леторасли
от основата, необходими за следващата резитба. •
КАКВИ ПОВРЕДИ НАНАСЯТ НА ЛОЗИТЕ РАННИТЕ ЕСЕННИ СЛАНЙ?
. • , •
Когато рано през есента температурата спадне пЬд— Г С, лрс^ата на лозите се пов*
реждат, като придобиват кафяв цвят, увяхват и опадват. Когато температурата спад­
не до —3° С, студът причинява повреди и по гроздето, ако не е добре узряло. Добре
узрялото грозде може да издържи и .по-ниски температури. Засегнатото от студа
грозде придобива червено-кафяв цвят и зърната му лесно се ронят. Осланеното-де­
сертно грозде е негодно за консумация в прясно състояние и бързо се разваля. След
осланяването и виненото, и десертното грозде трябва веднага да се оберат и да се
преработят. Вьв вйно или ракия. <
Неузрялата част на леторастите също се поврежда! На места, където има опас­
ност от ранни есенни студове, младите, новозасадени лозички се загрйбввт рамо,
тъй като вегетират до късно и съществува опасност да бъдат повредени и^лй» ум
леторасти от есенните с^ани.
• ■
1 •

ТРЯБВА ЛИ ЛОЗИТЕ ДА СЕ РЕЖАТ НА ЗЕЛЕНО СЛЕД ГРАДУШКА?

* • • .

Когато е паднала много силна градушка урез периода на активния.растеж, Йа

торастите до края на юни и са унищожени Напълно гроздовата реколта и л ето р и д ^
те, извършва се резнтба на зелейо,. Снемат се плодни пръчки и на лозите, се остащщ
3—4 чепа на по 2 очи от най-ниско разположените зелени леторасти. При чаш<
ната формировка броят на чеповете може да; бъде малко ро-голям — до 5—7.
пъпките на зелените чепове се развиват нови леторасти,. които се използуват
резитбата на следващата година. Те може да дадат второ грозде, което При раш
сортове и хубава, продължителна есен успява да узрее. Когато са загдае.ни о:
гроздове и част от листа та,, резнтба на зелено не се прави. Не се извършва
зитба при по-късните градушки — през юли и август.
Битите от градушка лозя трябва да се обработват и отглеждат много гр]
во, за да възстановят силата си. При ранните градушки е уместно да се тори
зодействуващи азотни торове. Във всички случаи след градушката се из:
пръскане с 2%-ов бордолезов разтвор.За да се опазят новите листа, битите се
душката лози се пръскат до късно срещу маната. • • ^•
• • • У

КАК ДА СЕ РЕЖАТ РИТИТЕ ОТ ГРАДУШКА ЛОЗИ НА СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА?

Независимо от взетите мерки засегнатите от градушка лози са отслабени и спе*

циалните грижи за тях (торене, обработка, филизене и др.) продължават и през
следващата година, Резитбата им обаче трябва да бъде с нормален брой очи, т. е.
без да се намаляват. По плодните пръчки и чеповете нма пъпки, която £а повреде­
н а от градушката а няма да покарат. Ако се съкрати броят на оставените очи, лози*
те ще развият малко лйторасти с недостатъчно лнетна маса. Тогава те не ще могат
даоползотворят напълно създадените яо-добри условия за вегетация.

КАКВИ ФОРМИ НА ИЗРЕСЯВАНЕ

•V СЕ РАЗЛИЧАВАТ
• * ПРИ
# ЛОЗАТА? • .

V. . * .

Пълното^ или частичното окапване на цветните бутони* цветчетата или младите

завръзи в периода около*цъфтежа се нарича и з р е с я в а н е. Когато окапят всич­
ки цветни пъпки, ресата изсъхва. По-често се случва гроздовете да останат силно
проредени. Сортовете Бяло без семе, Мискет червен, Мискет врачански, Мискет
хамбургски,; Ркацители и^Саперави изресяват по-силноот другите.
Когато в грозда се развият малък брой едри, нормално оплодени зърна, а по-
голямата част са дребни, безсеменни зърна, явлението се нарича м и л ер а н -
д а ж (м ОчМИчЦ и). Неоплодените зърна получават по-малко хранителни вещества
(защото нямат семки),, вследствие на което остават -недоразвити. Милерандаж се
наблюдава често при сортовете Болгар, Царица на лозята, Кардинал, П а щ д ^(ня­
кои клонове) и Др. . '
Понякога буйният растеж на леторастите рано напролет може да причини по­
степенно изгубване на цветните бутони, вследствие на което растящата реса се1пре­
връща в мустак. Тази форма на изресяване се нарича и з т о ч в а н е . По-склонни
кгьм източване са десертните сортов^ Болгар, Шасла доре, Бяло без семе, Италия
и др. Обикновено то минава незабелязано, но може значително да намали гроздо­
вата реколта.'
ч За да се установи, че действително има източване, трябва да се правят еже-
■дневно наблюдения върху определен брой лоза.

КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ЙЗРЕСЯВАНЕТО?

•
/
•
* • *

Причините за изресяване може да бъдат най-различни:.

I 1. Б у е н р а с т е ж н а л е т о р а с т и т е. Когато по-голямата част от-
хранителните вещества отиват, за растеж на леторастите, получава се «згладнява
не1на ресите. Тогава се проявява изресяването. Подложката Монтикола в такива
случаи усилва изресяването. Средствата за борба против изресяването, причинено
от буен растеж,' са пршципването или кършенето на леторастите непосредствено
преди ц ъ ф теж а. Като предпазна М ярка се препоръчва склонните към изресяване
сортове да не се присаждат върху Монтикола. ■'

• " •. * : ”г "* • ' * ' , .> •» ** , • . • • % > г • ?%

• • * • ^ , ** а ^ # # •*"г / *. ••••••• . I* •*и .. . %* * ' * * • . Г,, . .... * * . * * * ’* V'* ^
 , , % ( • •
* ! • 4' ' # в* • ’ « • ,
2. ^ б л а г б п р й й т н и м а т б о р а л о г и ч н и условия. При
хлАдно, обЛачно и дъждовко време през периода на цъфтежа оплождането на цве?
товете е нередовно. Ако температурата спадне под 14° С, оплождане не става. Засе­
га няма сигурни средства за предотвратяване на изресяването вследствие на лоши
метеорологични усл овия. ' ч* ■
.3 . Н е н о р м а л н о , у с т р о й с т в о н а ц в е т а . То е причина за изре­
сяването при сортовете с функционално женски ц^гтове. За да плододават редовно,
такива соргове трябва да бъдат опрашени с фертилен прашец от сортове с нормални
(двуполови) цвгтове. <
Много често лозите от сортове "с функционално женски цветове, като Чвуш,
- Черна оазакия, Фоча и др., се засаждат в близост с лози от сортове с нормални цве-
. тове. Това улеснява тяхното оплождане. •>-,
• " $* •
• . н."*•
кои са П ричините зА с л ъь н ч е в и я пригор? ■ ' .
У

Повредите по зеленото грозде, причинени от пргките слънчеви лъчи, носят името

слънчев пригор. Той се проявява, когато зеленото грозде, което е било на сянка, се
открие и се изложи в горещо време, на прякото действие на слънчевите лЪчи. При-
■ горът засяга обикновено едната страна йа зърната — тази, която е обърната към
слънцето. Засегнатата част променя цвета си, става кафява, омеква и засъхва. По-,
някога може да се йовредят цели зърна и гроздове.
Зй да се предпази гроздетб от слънчев пригор, не трябва да се връзват паднали­
те На земята леторасти в Горещо време, а при кършенето и колтученето да се откри­
ват в горещите часове на деИя гроздовете, които дотогава са били засенчени. Пра­
шенето със сяра също може да стане причина за пригор по гроздето.

ЗАЩО НЯКОИ ЛОЗИ ЖЪЛТЕЯТ?

Жълтеенето на лозите може да се дължи на неинфекциозНа (физиологична) хлбро-

за или на някое вирусно заболяване (инфекциозна хлороза, закържавяване и Д&.).
Неинфекциозната хлороза се проявява по всички части на лозата, като започ­
ва от върховете на леторастите. Цветът на листата йреминава в жълт, а по-късно
в белезникав. Пожълтяването започва от периферията и напредва между нервите,
които пожълтяват най-късно. Запазването на зеления цвят на нервите е характерен,
признаН на тази хлороза. Болните лози развиват слаби летораети с къси междувъз*
лия. Леторастите също може да пожълтеят, върховете им изсъхват и дават много
кол-туци с малки жълти листа. Растенията добиват храстовиден изглед.
141.
 - Асимилацията на болните ,лози е слаба. поради липса на хлорофил. Лозите
постепенно се изтощават и след няколко соди в и някои загиват напълно. Плодода*
ването на болните главини рязко спада — те дават малко съцветия и изресяват
силио. . >
Една от основните причини за неинфекциозната хлороза е съдържанието на
много карбонати в почвата. Известни условия засилват болестта — в дъждовни го­
дини тя се проявява по-силно, 1а в сушави — по-слабо. Допуска се, че преминалият
В растението кисел калциев карбонат свързва желязото, в резултат, на което хлоро-
фйлът намалява.

ИМА ЛИ СРЕДСТВА ЗА БОРБА СРЕЩУ НЕИНФЕКЦИОЗНАТА ХЛОРОЗА?

\

За да се води борба с неинфекциозната хлороза, трябва предварително да се устано­

ви действителната причина за появата й. Когато хлорозата се дължи на излишни
количества варовик в почвата, най-често се използува зелен камък (железен;сул­
фат), Лозите се пръскат с 0,6 до 1,0% -св,разтвор.на. железен сулфат 3—4 пъти по
време на вегетацията. Зеленият камък може да се използува и. в праховидно състоя­
н и ето 2(Ю—500 g на главийаг, като се внася в почвата както торовете. По-целе-
съобразно е обаче да се приготви 10%-ов разтвор от, железен сулфат и от него да-се
внесат в почвата по 10 1 за.главина преди напълването на лозите, като главините
предварително се откриват на 15—20 сш дълбочина. .
■> По същия начин може да се третира и със секвестрен— 20 до 40 g в 10 1 вода
или хлорофер 50 до 80 g в 10 1 вода за-главина. Тяхното действие продължава ня­
колко години и ефектът е много голям. Най-сигурният начин за предпазване от
хлороза е да се извърши анализ на лочВата преди засаждането на лозите и да се из*
бере подложка в зависимост от съдържанието на карбонати в нея.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ЛЕКУВАТ БОЛНИ ОТ ИНФЕКЦИОЗНА ХЛОРОЗА

И ОТ ЗАКЪРЖАВЯВАНЕ ЛОЗИ?
л

Инфекциозната хлороза и закьржавяването (късовъзлието) са вирусни, болести по

лозата. Близки до тях са още жълтата мозайка (панашура), жълтите нерви и др.
При тях също се наблюдава жълтеене до избеляване на листата, силко-нзресяване
и отслабване на лозите. Те трудНо се разграничават от неинфекциозната хлороза.
ПожъЛтяването при вирусните заболявания .обаче започва от нервите. Засега няма
средства за пряка борба с вирусните заболявания по лозата." Вземат се обаче мерки

•• • • • " * • • . • • ** •
» . ».-* . .. .. * • . .. ’ 4*’ . • /•„- •• ' 1. '• *г * .
* %* • • • * .*• *"'% ** # , • I ^ V •• • ^ а ( ч . •% * •> • • ^ ’л • 2 , |Н ^ * • • •• * *•.
за ограничаване на разпространяването им. Не трябва да се вземат калеми за раз­
множаване от болни лози. "Заболелите подложки в маточника трябва да се унищО~
жават/ - '
^ ч При установяване на болни лози в лозето единственото средство е да се изкоре­
нят заразените лози заедно със съседните здрави и да се унищожат. Трябва добре
да се почистят корените им, тъй като болестта се разнася чрез тях. Нови лози на
Мястото на изкоренените може да се засаждат след 4—5 години.

ДАЛИ ХЕРБИЦИДИТЕ ПРЕДИЗВИКВАТ ПОВРЕДИ ПО ЛОЗИТЕ? •

♦ * • .

Когато върху лозитеполадне разтвор от хербициди, използувани срещу плевелите

при житните култури (2,4-Д), по тях се появяват много характерни, повреди. Лнс-
стата се деформират ветриловидно, нервите стават почти успоредни и сил но из­
пъкнали.
Типичното за сорта нарязване на листата изчезва, а по края се появяват дълги ниш­
ковидни зъби. Листата на засегнатите лози остават дребни и жълто-зелени. Лето-’
растите се изкривяват и образуват къси междувъзлия. Силно засегнатите лози мот
же да загинат, а останалите показват признаци на з а с я в а н е в продължение на
,1—3 години. Добивът се намалява.
Хербицидният разтвор може да бъде отнесен рху лозите чрез вятъра при
работа на самолети близо до лозето. Когато се изп лзува лозарски инвентар (пръс­
качки,. каци й др.) за пръскане на житни посеви с хербидици, той трябва да се по­
чиства много добре след употреба. Дори и най-малките количества от 2,4-Д^ попад»
нали върху лозите, предизвикват деформзпия-на младите листа.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ ЗА :..А^Л1А ПО ЛОЗАТА?

' .' ‘ • . '
...■
9 *

Маната по лозата се среща във всички лозарски райони у нас. Тя напада само зе­
лените части на растението — листа, рееи (гроздове), леторасти .и мустаци. Най-
често обаче напада листата и гроздовете. -
По листата през пролетта и лятото се образуват бледозелени кръгли петна, н а­
речени м а з н и п е т н а . Те може да достигнат до 3 и повече оантнметри в д и а -.
метър и придобиват все по-жълт оттенък. При. влажно време от долната страна до
листа петната се покриват със сиво-бял налеп. Със застаряването петната стават
жълто-кафяви до кафяви и накрая изсъхват (подгарят). На един лист може да се
появят едно до няколко петна. Понякога\те се сливат и обхващат по-голямата част’
от петурата. Когато листата застареят, към края на лятото и през. есента, м аната
се проявява под формата на множества дребни петна, ограничени от нервите. Те се
наричат м о з а и ч н и , п е т н а . '
До ресите маната образува кафяви петна, най-често по дръжките, които растат
на дължина и постепенно обхв? щат цялата чепка. При заразяване на грозда вед­
нага след прецъфтяването младите завръзн потъмняват, покриват се със сивобелез-
никав налеп и изсъхват. Когато зърното наедрее, но е още зелено, то се напада кос -
вено през дръжчицата. Тогава от зелено то става кафяво, набръчка^ се и изсъхва,
но бял прашец не се появява.
Когато маната засегне ресата и гроздовете, тя унищожава голяма част от ре­
колтата. В отделни години загубите са достигали дч 70—80% от гроздовата реколта.
Ако нападне само листата, маната причинява тяхното частично или пълно из­
съхване. Леторастите се оголват, гроздето остава недозряло, лозите отслабват и
на следващата година също дават по-малко грозде. ;

ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ СЕ РАЗВИВА МАНАТА? .

л Ф

Маната е гъбна болест и нейното развитие зависи изключително само от температу

рата и валежите. Тя зимува в почвата чрез зимни спори, които се образуват е мо
занчните петна. За да покълнат и да заразят младите листа, необходимо е зимните
спори да киснат във вода или в кална почва в продължение на 4—5 дни при средна
денонощна температура над 11° С ..
Веднъж проникнала в тъканите на листата, гъбата се развива, без това да личи
отвън. Необходим е известен период от време, за да се появят външните белези на
болестта —1мазните петна. Този скрит период на болестта от заразяването до поя­
вата на мазните петна се нарича инкубационен. През пролетта при хладно време
той продължава около 9 дни, по-късно — 7 дни, а при много топло време — 5 дни.
'Заразяването от зимните спори е ограничено. Масово заразяване на лозите
се причинява от летните спори, които се образуват по долната страна на листата—
белия прашец по мазните петна. За да се образуват летни спори, необходима е сред­
на денонощна температура поне 13° С и висока влажност на въздуха. При много
висока температура и сух въздух летни спори не се образуват. Образуваните летни
спори се разнасят от вятъра на големи разстояния и попадат;върху листата, ресите'
и другите зелени части на лозата. За да покълнат и да причинят ново заразяване,
на спорите е необходима обезателно вода. Всеки дъжд, който намокри листата поне
за 2 часа (около 2 1/ш2), създава условия за ново заразяване. При тези заразявания
също се образуват мазни петна с летни спори и така кръгът се повтаря многократ-
но през лятото. Ако не се създадат необходимите условия (капки вода по листата
в продължение на 2 часа), заразяване не може да стане, но обилните роси и мъгли
са напълно
• достатъчни за това. •' V• . “ • . V
 Л КОГА И КАК ДА СЕ ПРЪСКАТ ЛОЗИТЕ СРЕЩУ МАНАТА?

При определяне момента за пръскане срещу маната се ръководим главно от два фак­
тора — от условията за развитието на маната (температура и влажност) и от расте­
жа на лозите. Първото пръскане се определя в зависимост от предполагаемото за­
разяване от зимните спори. То трябва да се извърши към края на първия инкуба­
ционен период преди появата на първите мазни петна. Точната продължителност
на периода се определя от Специалистите агрономи по.сбора на актидаата темпера­
тура. Първите мазни петна се търсят в онази част на лозето, където почвата се за-
' държа по-продължително време влажна. По тези петна ще се образуват летни спо­
ри,^ ш р о при подходящи условия ще предизвикат вторично заразяване. Лозето
тря$МГ да бъде напръскано преди появата на петната, защото с пръскането може
>еамо"да се предпазят лозите от заразяване. Възможно е в дадено лозе да няма зара­
зяване от .зимни спори, но щом като в съседни лозя вече има мана, опасността от
следващите заразявания е еднаква.
Второто и следващите пръскания се провеждат в зависимост от растежа на ле-
торастите и от условията за развитие на маната. В години с нормални или чести
превалявания пръскане се извършва преди всяка поява па нови петна. Като се
има предвид, че инкубационният период по това време е 6—7 дни, това означава,
че лозите трябва да се пръекат всяка седмица. При продължително засушаване
пръсканията се разреждат през един инкубациоиен период. След образуването на
ягоридата, ако се засуши, пръсканията може да се разредят, но ако валежите про­
дължават, пръска се всяка седмица. Нормално пръскането на лозята у нас се пре­
кратява през втората половина на голи. Но ако искаме да запазим добре,и най-мла­
дите листа,.едно пръскане в началото на август ще бъде само от полза. •
Когато пролетта е суха, първото пръскане може да се извърши значително по-
късно. Все пак не бива да се изчаква много, защото лозите се зашумват силно и
вътрешността им трудно се напръсква. В края на масовия цъфтеж трябва да се из­
върши едно допълнително пръскане само на ресите, защото тогава опасността от
заразяване на младите завързи е най-голяма.
. Самото пръскане трябва да се извършва с пръскачки така, че разтворът да по­
пада върху лозите на фини капчици (като мъгла) и да покрива равномерно всички
зелени части на растението. Особено внимание се обръща на ресите (ягоридите).
. Понеже заразяването на листата става главно нрез устицата от долната страна, тази
страна трябва да ее пръска много добре. След дъжд или роса се изчаква да се изпа­
ри водата по листата. Ако падне силен дъжд, преди разтворът да е засъхнал по ло­
зите, пръскането се повтаря.

Иг 3*8 СЪ1Щ 1« лпФятм* п и р

 КАКВИ СРЕДСТВА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ СРНЩУ МАНАТА?

• , • ■
Химичните средства, които се използуват срещу маната, имат това свойство,Че ко­
гато съвсем малка част от тях е разтворена във вода, в която покълнват спорите на
маната, те убиват покълнващите спори а по този начин предпазват лозите от зара­
зяване.
Най-ефикаснОто средство за. борба с маната е синият камък. Тъй като чистият
-разтвор от сян камък изгаря лозите и лесно се измива от дъждовете, той се неутра­
лизира с вар. Приготвяният разтвор от син камък и вар се нарича бордолезов. Ко­
личеството на синия камък обикновено е I kg за 100 1 вода. Първите 1—2 пръскания
може да се извършат със 750 g за 100 I, а последното — с 2,0 к£г- ;
Други препарати, които заместват синия камък, са купрозан. с у и е р ^ .^ купро-
шш. Те се разтварят лесно във вола, не дават никакви изгаряния по лозитб' и не
им се прибавя вар. Купрозанът се използува в количество 400 g, а купроцииът —
500 g за 100 1 вода. В дъждовно време лозите се прашат с меден оксихлорнд в доза
3—4 1^ за декар. . •
ЧС купрозан или купроцин лозите се пръскат от началото на вегетационния пе­
риод до цъфтежа. По време на самия цъфтеж и след това се предпочита бордолезо-
вият разтвор, тъй като разтворът от купрозан или купроцин има по-малка трай­
ност и прави гроздето по-чувйтвително на сидиум и на сиво гниене.

• КАК ДА СЕ ПРИГОТВИ ДОБРОКАЧЕСТВЕН

«
БОРДОЛЕЗОВ РАЗТВОР?
*

В дървен съд или циментов резервоар се наливат по 8 0 1 вода за всеки 100 1 разтвор,
в която се разтваря иужното количество син камък. Си :ият камък се поставя в. тор­
бичка от рядко платно или зебло, която се провисва така, че да бъде-наполовина
потопена във водата. В друг съд"(кофа, тенекия и г. н.) се приготвя варно мйяко.
То се налива през сито на няколко пъти в синкамъчння разтвор при постоянно бър­
кане. Обикновено на 1 син камък се прибавя около 1,5 1^ гасена вар* - Най-добре
е варното мляко да се налива дотогава, докато разтворът покаже слабо алкална
реакция, което се следи с фенолфталеинова хартия. При слабо алкален разтвор
фенолфталеиновата хартия се променя от бяла в розова. Накрая се долива вода до
мярката. ■
Лозето трябва да се пръска с прясно приготвен бордолезов разтвор. Трайност­
та на готовия разтвор е от 12 до 18 часа. Ето защо тсй не трябва да се оставя да
пренощува. Ако това се наложи, прибавя се по 100 б захар за 100.1 разтвор. Преди
всяко пълнене на пръскачката разтворът се. разбърква, а при наливането се прецеж­
да добре, за да не се задръстват разпръсквачнте.
, МОЖЕ ЛИ Д а СЕ ПРЕДПАЗЯТ ЛИСТАТА НА СОРТА БОЛГАР ОТ ИЗГАРЯНЕ
ОТ БОРДОЛЕЗОВ РАЗТВОР? .. .
I
* » * «
%

При първите пръскания бордолезовият разтвор причинява изгаряне по младите

листа и по върховете на леторастите на сортовете Б.олгар, Царица на лозята и др.,
когато се употребява в облачпо и хладно време. При слънчево време и з г а р я н и я т а
са по-малко.
Както киселият (с малко вар), така и алкалният (с много вар).разтвор причиня-
ват повече изгаряния. Разреждането на разтвора с вода не решава въпроса за пред-,
пазвамето на лозите. •;
. ц-тЗа да се избягнат изгарянията по листата на сорта Болгар, препоръчва се след­
еното: а) бордолезовият разтвор да се приготви с вар, при гасенето на която е приба­
вено по 20 £ слънчогледово масло за всеки 300 § негасена вар; б) чувствителните^
сортове да се пръскат при слънчево време; в), за първите 2—3 пръскания да се из­
ползува купрозан супер Д или купроцйн, които не причиняват никакви изгаря-
• ния. ' •*
От разпространените у нас сортове освен Болгар чувствителни към бордолезо-
вия разтвор са още Царица на лозята,'Кардинал, Перл дьо Ксаба, Мискет врачан­
ски, Тамянка, Султаиина и др. При младите новозасадени лозички независимо от
кой сорт са първите няколко пръскания трябва да се извършат с купроцйн, тъй
като техните листа са по-чувствителни в сравнение с листата на възрастните
_ . * *•
лози.
I •

КАК ДА СЕ РАЗПОЗНАВА ОИДИУМЪТ? .

• ^ р '

/ ■'
• %

Оидиумът, или брашнестата мана, е втората по разпространение болест по лозата

у нас. Среща се по-често по Черноморското крайбрежие, но през последните 15—20
години обхвана всички лозарски ргцони у нас..По асмите е разпространен нався­
къде в страната.
Оидиумът ее развива цо всички зелени части на лозата. По листата образува
неправилни жълтеникави петна, малко издути и покрити със сиво-бял налеп от
двете страни. След изтриването на прашеца се забелязват кафяви точки, което е
. характерно за тази.-болест. Нападнатият лист се деформира, преставала расте, ста­
ва твърд и се свива. . ~ % >
Най-често оидиумът напада гроздето. Нападнатите млади зърна, се покриват
със сиво бял налеп, а ципата им почернява. При по-наедрелите зърна също се поя-
. вяват тъмнокафяви петна, които се снждат добре след изтриване на прашеца. По­
неже оидиумът се развива повърхностно, Вътрешността на зърното остава здрава'
ц продължава да расте. Бто защо нападнатите зърна се напуквах.и откриват семките :
 Фиг. 52. Грозд и пръчка, алраэснн рх спдруи
•* • . *

си (фиг. 52). След прошарването гроздето не се напада, обаче болестта може да се*
развие по чепкатй. Наред с преките поражения, ксито нанася на гроздовата рекол«
та, оидиумът създава_ услогия за развитие и на сивото гниене по гроздето.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ЛЕКУВА ЗАБОЛЯЛОТО ОТ ОИДИУМ ГРОЗДЕ?

ь • • %,
Оилиумът е гъбна болест и се среща главно в по-топлнте райони, Топлината ^ в л а ­
гата са основните условия за развитието му, но температурата има решаващо зна­
чение. Характерно за оидиума е, че се развиаа по повърхността на нападнатите ор­
гани— листа, гроздове, леторасти и т. н. Това позволява да се лекува. Обаче той
е много упорит. Взднъж появил се в лозето върху отделни лози, трудно се унищо­
жава. Борбата в такъв случай трябва да се смята задължителна, без да се чака сил*
ното появяване на признаците. С една дума, към оидиума трябва да бъдем^ много
внимателни. Допусне ли се той да се развие_силно, борбата срещу него става трудна
и лекуването_на гроздето е обречено на неуспех.

КАК НАЙ-ЕФИКАСКО ДА СЕ ЕОДИ БОРБАТА С ОИДИУМА?

9 * • •« .
/ , "
*

Против оидиума са били изпитани много средства, обаче най-ефикасни са сярата

и препаратите, които съдържат мокрима сяра. Когато лозето е силно заразено с ои­
диум, най-добре е да се използува сяра на прах. Извършват се 3—4 напрашавания
 •*». % , • ••
с по 2 до 3 кд сяра на декар. Първото прашене трябва да се проведе около 20 днй
преди цъфтежа, второто — в края на цъфтежа, а следващите през 8—10 дни. На-
прашването със сяра на прах се извършва вечер късно или сутран рано, по роса.
Обикновено към сярата се прибавя-20 —30% добре пресята дървесна пепел. З ал р а-
шене се предпочитат слънчеви дни с температура на въздуха над 20° С,. тъй като ся­
рата действува на оцдиума чрез изпаренията-си. Използуват се гръбни или ръчни
прашалки, а при липса на такива сярата се поставя в торбичка от тензух, която се
привързва на дървен прът и се тръска над лозите. Трябва да се следи сярата да по­
пада .равномерно по всички гроздове и листа.
Много ефикасни са и препаратите байлетон в концентрация 0,05 й и рубиган
12 ЕС в концентрация 0,02%. Когато заразата е по-слаба, може да се използуват.
(ЩИфратИге тиозол — 0,8%, тиовит — 0,4%, каратан — 0,1% и др. Те са разтво*
рйми# се прибавят към разтвора срещу маната. В лозя, заразени £ лозови акари,
не се препоръчва третиране с тиозол.
В повечето райони на'страната асмите силно са нападнати от оидиум. Борбата
при. тях е по-трудна. Поради това трябва редовно да се прашат със сяра. Особено
внимание се обръща на първото прашене, което трябва да се извърша своевременно
и качествено.

АКАК. ДА
• * СЕ
• ПРЕДПАЗИ ГРОЗДЕТО
• ОТ СИВО ГНИЕНЕ? * "
1

Сивото пшене е-гъбна болест. При подходящи условия (висока елажноет) то напада
пъпките, младиге леторасти, листата и гроздето. Най-големи щети обаче нанася,
когато нападне гроздето. В отделни години сивото гниене унищожава до 60-—70%
и првече от реколтата на' чувствителните сортове. Ципата на заболелите зърна ста-
,ва,светлокафява, лесно се обелва и се.пука. Отначало се появяват дребни кафяви
петна, които постепенно се разрастват и обхващат цялото зърно. При .благоприятни
условия болестта се предава и на съседните зърна, като обхваща целия грозд, който
се ганкрива с плесен. Гроздовете може да се нападат, докато са на лозите, при тран­
спортирането и при съхраняването им.
Обикновено гроздето се заразява през рани, причинени от гроздовия молец,
градушка, оидиум, напукване след дъжд и др. Мокрото грозде обаче може да. се
зарази и без да има рани по него. Ето защо в ниски, непроветриви места,, при силно
зашумени лози, късни поливни и особено през дъждовна есен пораженията са мно­
го по-големи.; ■_
- Повредите от сивото гниене може да се ограничат, като се вземат следните
предпазни мерки: '
 1. Да се предпазва гроздето от повреди (от гроздов^ молци, оидиум и др!), за«
щото в:ички наранявания по ципата па зърното представтяват входни врати за
• гъбата. ,
2. Да не се допуска нзлишно зашумване на гроздовзте, като старателно се фи-
лизят лозите, правилно се привързват леторастите и при нужда се премахват листа­
та около гроздето. В лозето да няма никакви плевели.
3. Да се избягват честите поливки. След зазряване на гроздето да не се полива.
Да не се тори с големи дози азотни торове.
'4 . Да се почистват повредените от градушка и загнили зърна, а силно напад­
натите гроздове да се премахват.
5. Гроздето да се бере след вдигане иа росата, като при манипулацията се от­
страняват всички болни зърна. '
6. Да не се засаждат лозя в ниски влажни места и да не се претоварват лозите
с много грозде.

ИМА ЛИ ПРЕПАРАТИ ЗА БОРБА СРЕЩУ СИВОТО ГНИЕНЕ?

• %
* »-
• • * •
Химичните средства, с които се третират лозите срещу маната, не предпазват гроз­
дето от сиво гниене. Все пак пръсканото с купроцин грозде е с по-нежна ципа и е
по-чувствително на сиво гниене, отколкото гроздето, пръскано с бордолезов раз­
твор. Ето защо се препоръчва след цъфтежа лозите да се пръскат срещу маната с
бордолезов разтвор. ■, .
От химичните средства за борба счс сивото гниене може да се използуват: ро-
нилан в концентрация 0,1%, роврал — 0,15%, метилтопсин— 0,2%, ойпарен, ор-
тофалтан или.микодифол — 0,2%. Първото пръскане се извършва непосредствено
след цъфтежа, второто — преди наедряване на зърната и затваряне на грозда,
третото .— При прошарване на гроздето и четвъртото — 20 до 30 дни преди гроздо­
бера. При по-слаба зараза в лозето се прилагат само второто и третото пръскане.*

КАК. СЕ ВОДИ БОРБА СРЕЩУ БЯЛОТО ГНИЕНЕ ПО ГРОЗДЕТО?

* • *

Гроздето може да бъде заразено от бяло гниене само ако бъде наранено. Подходящи
условия за тази болест се създават от градушката, която нанася рани по зеленото
грозде и по дръжките. Заразеното грозде бързо загнива, добива червено-кафяв
цвят, вътрешността на зърната загнива и остават само ципата и семките. Известно
време след заразяването по ципата се появяват многобройни черни брадавички.
Заразата може да премине от зърната в чепките и обратно. Заразеното място на чеп-
ката става, кафяво, размеква се и на това място гроздът се откъсва. Ако е засегната '
Дръжката, целият грозд се откъсва и пада на земята с още зелените зърна.
За борба с бялото гниене се препоръчват същите мерки н средства както срещу
сивото гниене. Много важно е след градушка веднага да се напръска гроздето с 2%-
ов бордолезов разтвор,, но не по-късно от 16 часа. След този срок гроздето е вече
заразено и пръскането няма ефект.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АНТРАКНОЗАТА-ПО ЛОЗАТА?

. *
%
* '

Антракнозата е гъбна болест, която напада.предимно младите леторасти, листата

•и гроздето. По нападнатите части тя причинява рани— разяждане на тъканите
във форма на продълговати вдлъбнати петна с тъмна окрайнина/ На това място
леторастът се пречупва и изглежда като овъглен, откъдето е и името на болестта—
антракноза. Когато е нападната, чепката, зърната изсъхват, преди да узреят.
Антракнозата се среща по-малко у нас, главно в Русенско н Великотърновско.
Обикновено тя се явява на хармани по лози, засадени в ниски, влажни места» с
тежки почви. Дъждовната пролет създава добри условия, за нейното развитие. •
Борбата с антракнозата е трудна. Когато се установи зараза от нея, пръскането
на лозите с бордолезов разтвор започва рано, веднага след напълването, и се пов­
таря през 4—5' дни, докато леторастите достигнат дължина 50—60 с т . В края на
вегетацията през есента лозите се пръскат с 1,5 до 2%-ов разтвор на динозол. Бол­
ните лози се маркират и през есента се режат ло-рано, като пръчките е листата по
тях се изгарят. При филизене и кършене отстранените леторасти също се събират
и се изгарят. .

НА КАКВО СЕ ДЪЛЖАТ ТУМОРИТЕ ПО ЛОЗАТА? • •'

* •

• * * I ^ • ••

Туморите по лозата са бактерийно заболяване, наречено бактериен рак. Те се Пре­

дизвикват от бактерии, намиращи се в яочвата. През наранените места бактериите
навлизат в тъканите на растението и образуват подутини (тумори). -
Бактерийният рак се появява яо стъблото, рамената, чеповете и плодните
пръчки. В. началото туморите са гладки, светложълти или бледорозови, но посте­
пенно добиват зърнеста структура, втвърдяват се и потъмняват. Размерите им са
от 0,5 до 10 и повече сантиметри (фиг. 53). При влажни условия болестта се раз­
пространява в по-големи размери. Силните зимни студове, които причиняват на­
пукване на кората, създават условия за заразяване на лозите.
 Фиг. 53. Тум&рв от бактерией ран върху различни час­
ти на лозата

КАК СЕ^ЛЕКУВАТ ЗАБОЛЕЛИТЕ ОТ БАКТЕРИЕН РАК ЛОЗИ?

# •» •
" . . •• ‘ш Л
[

Когато в лозето се открият единични лози с тумори, предприема се есенно пръскане

след резитбата с 2%-ов разтвор на динозол. Пръскането се повтаря няколко години
до пълното изчезване на болестта.. През лятото само туморите на заболелите лози
' се намазват с 5%-ов разтвор т динозол. Най-удобно това става с четка за бдажна
боя. При резитбата болните лози се подминават. Те се изрязват последни, след кое­
то ножиците и триончетата се дезинфекцира* чрез потапяне в 5 %-ов форкалинов
разтвор, тъй като с тях болестта-може да се пренесе на здравите лозн. Пра засаж­
дането- лоаичките трябва да се проверяват и за бактериен рак.
*. *

Ш Ж & Я Н ДА СЕ ВОДИ ЕДНОВРЕМЕННО БОРБА СРЕЩУ НЯКОЛКО БОЛЕСТИ?

дъуи се налага да се третират лозите в едни и същи срокове против две и ш*

доге йалести или против някоя болест и някои неприятели. С цел да се облекчи.ра*
Й ота^ в такива случаи се търсят химични препарати, които да бъдат ефикасни срещу
ловече болести и неприятели или пък да се комбинират в един разтвор за едновре­
менно пръскане. На опаковката на препаратите обикновено © посочено срещу кон
болести или неприятели са ефикасни и с кон'може да се смесват.
Има случаи» когато препаратите Не бива да се смесват, тъй като ефикасността
' V • . .
им се губи. Когато липсват указания, трябва да се търси съдействието на специа­
лист агроном, . '-
 Тук ще посочим само някои примери. Динозолът лекува антракнозата и бакте-
рийння рак, унищожава акарите, които зимуват под кората, какавидите на гроздо­
вия молец, както и паяЗето, което предизвиква*краста по лозата. Това се постига,
като динозолът се употреби в концентрация от 1,5 до 2% късно през есента, след
резитбата, или рано напролет, преди лапъпването. , * г
- ' Към бордолезовия разтвор може да се прибави тиозол или тиовит за едновре­
менно пръскане срещу маната и срещу оидиума. Към купроцина освен тиозол мо­
же да се прибавят и препарати срещу гроздовия молец. Трябва да се има предвид
също, че някои препарати са ефикасни срещу дадена болест, но правят лозата по-
чувствителна към други болести. Например третираните с купроцин и .купрозан
срещу маната лози са по-чувствителии и се нападат по-силно от оидиум и сиво гние­
не, отколкото пръсканите с бордолезов разтвор.

КАК Е ПРЕНЕСЕНА ФИЛОКСЕРАТА В ЕВРОПА?

Филоксерата е дребно насекомо, констатирало за първи път в Америка през 1854 г.

Оттам тя е пренесена в Европа чрез вкоренени лози, които са били внесени за обо­
гатяване на лозовите сортиментн и на ботаническите градини. По това време никой

Фиг. 54. Коренова форма иа фиаокеердо: . . .

5-м нм ф 1; а—*ъЗр»стцо нДСвКФЬО; корени, Вощред*ни от
фнлоксерл
не е поЗОзйрай. Каква голяма опасност представлява за световното лозарство този
неприятел- Само за няколко десетилетия филоксерата унищожила, почти напълно
насажденията, заети със сортовете на културната ^европейската) лозалТова е било
истинска катастрофа за европейското лозарство. В България тя-е намерена за първи
път в Северозападна България щ>ез 1884 г. Оттам бързо се разпространява н уни­
щожава всички стари непрнеадени лози. с изключение на засадените в дълбоки пе­
съчливи почви.
• * .* • * ••• • **•

. . . " ^ Т" ’. . 7
• КОИ ЛОЗИ НАПАДА
*• •
ФИЛОКСЕРАТА?
• '
.
• • щ
' ,

•' - ^ _ - ■

I * V •+ * •* ^ /

Филоксерата напада както културната лоза, така и американските (дивите) лози.

Пълно развитие насекомото обаче има само върху американските лози. В развитие­
то му се наблюдават пет различни форми, от които по-важни са две ^ л ц.с т н а-
та и к о р е н о в а т а . ' -
Л и с т н а т а ф о р м а напада подложките (дивачките) в маточникв, Осо­
бено силно се нападат подложките Монтикола и нейните хибриди. По долната етра-
на на листата се образуват малки брадавици, (гали). Броят им на един лист може
да достигне 50.0 и Повече. Силно нападнатите листа се деформират и не са в състоя­
ние да изхранят нормаЛио леторастите. -
К о р е н о в а т а ф о р м а се развива върху корените на културната лоза и
на подложките, обаче вреди само на културната лоза (фиг. 5$). С хоботчето си на­
секомото смуче хранителни вещества от корените и вкарва слюнка в тях, която ги
унищожава. Лозите постепенно се изтощават и загиват. Корените на подложките
не загиват от убожданията на филоксерата. Затова ги наричаме още филоксеро-
устойчиви лози. Това тяхно качество дава възможност да се отглеждат с успех кул­
турни сортове чрез присаждане в райони, заразени от филоксерата.
4 •
• • • *

. КАК СЕ ВОДИ БОРБА СРЕЩУ ФИЛОКСЕРАТА?

Л и с т н а т а ф и л о к с е р а с е среща само по дивачките в матоданцйте и там

се води борба с нея. За културните сортове тя не представлява опасност. К о р е ­
н о в а т а ф и л о к с е р а пък е страшна за европейската лоза. Въпросът за борба
с нея чрез -химични средства още не е решен. Внесените в почвата химични вещества
не са в състояние да унищожат всички насекоми. Оцелелите индивиди, макар и мал­
ко, бързо се размножават и наново обхващат корените. Практически сега борбата
се води чрез присаждане. Облагородените лози притежават корени, устойчиви на
кореновата филоксера.и листа» устойчиви на листната филоксера. В райоки» къде-
то филоксерата още н§ е проникнала (Пелопонес — Гърция и някои среДНоазиат-
ски републики в СССР), се спазва много строга карантина.
У нас неприсадеки лозя се срещат само в местата със силно песъчлива почва.
Новите лозя обаче се създават почти навсякъде с присадени лози» .
• "
ч
.
. .. .
✓
•
•
. .
^
.
•
г* ’ ’ . . . .

• • -ч

ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЛИ ОПАСНОСТ ЗА ЛОЗАТА ГРОЗДОВИТЕ МОЛЦИ?

' •_ • . ’* . . . . . . • О-Ч

У нас повсеместно се среща ш а р е н а я т г р о з д о в м о л е ц. По Черномор­

ското крайбрежие е разпространен и е д н о п о я с н и я т г р о з д о в м о л е ц .
Понякога в Южна България -се среща и м и н и р а щ и я т л о з о в м о л е ц .
Най-голяма опасност за лозата в цялата страна представлява шареният
гроздов молец. Той зимува като какавида в паяжиновиден пашхул в основата на
чеповете или в пукнатините на старата кора. През вегетационния период развива
трй поколения пеперуди и ларви. Вредни за лозата са ларвите. Първото поколение,
ларви се хранят с цветчетата на ресите, Ларвите от второто поколение се хранят с
ягорида. Най-мнаго щети причиняват ларвите от третото поколение, конто са най-
многобройни. Те нападат узрнлЬто грозде. Освен преките ^овреди върху ресите и
гроздовете гроздовият молец вреди и косвено, като създава условия за проникване
на причинителя на сивото гниене в зърната-. Еднопоясният гроздов молец развива
две поколения годишно..3а развитието си той изисква по-висока влажност на въз­
духа. Сухото и топло време -потиска развитието му и намалява броя на снесените
яйца. • •

* • /'
• КАК Д А СЕ ВОДИ БОРБА СРЕЩУ. ГРОЗДОВИТЕ МОЛЦИ?

Зимното пръскане с 2%-ов разтвор на динозол е ефикасно и.срещу зимуващите ка­

кавиди на гроздовите молци. При загрнбването също се унищожава голям процент
от тях. '
През'време на вегетацията се' използуват золон (агрия 1060) в доза 0/2 % , пол-
метокс — 0,8%, гардона— 0,1% и др. Те може да се прибавят към разтвор от ку-
прозан илн купроцин, но в бордолезовия разтвор бързо губят ефикасността си.
Първото пръскане срещу първото поколение се извършва след появата на~пър-
вите ларви по ресата'през май, а второто — от 6 до 8 дни след него. Срещу второто
поколение също се извършват две пръскания — при поява на ларвите по ягоридата
и от 6 до 8 дни по-късно. При добре изведена бо^ба срещу първото и второто поко-
ке^се налага пръскане срещу третото, което съвпада и с узряването на гроздето.
 / /

ВРЕДИ ЛИ НА ЛОЗИТЕ ЛОЗОВАТА КРАСТА?

Причинител на крастата По лозата е малко микроскопично паяче.. Повредите се

причиняват главно от ларвата, която образува от горната страна на листата поду»
тини, подобни на брадавици. От долната страва на листата има мъх, който в нача­
лото е белезникав, а после става червено-кафяв. Често пъти лозарите смесват поду­
тините на крастата с петната на маната.. Разликата се състои в това, че петната на
маната не са издути отгоре и от долна,та страна имат бял прашец (налеп), а не мъх.
Крастата не е опасен неприятел по лозата. У йас почти не се води борба с нея.
Когато се появи в големи размери, препоръчва се прашене със сяра на прах. Праше­
нето срещу овдиума лекува и крастата.

КАК ДА СЕ РАЗПОЗНАЯТ ПОВРЕДИТЕ ОТ ЛОЗОВИЯ АКАР?

ч

Лозовият акар е малко, почти невидимо с просто око паяче. Той Презимува като
възрастна форма в пукнатините на старата кора по рамената на главината. Тук се
струпват по няколко до стотици акари. През Пролетта, когато средните дневни тем­
ператури достигнат около 15®С, те напускат скривалището си и се придвижват към
младите леторасти, от които се хранят, като смучат сок, а по-късно преминават вър­
ху листата и ресите (гроздовете).
Нападнатата част от летораста потъмнява и се покрива с тъмнокафяв пъпчив
налеп. Кората в основата на леторастасе напуква плитко. Силно нападнатите ле
торасти стават крехки, чупливи и може да загинат, а по-слабо нападнатите изоста
ват в развитието си и добиват закържавял вид.
Лозовият акар причинява силни повреди по ресите и гроздовете преди омеква-
чнето на' зърната. Нападнатите реси силко изресяват или пък изсъхват; Чепките на
гроздовете почерняват, стават крехки и лесно се чупят. По ципата на нападнатите
зърна се образуват ръждивокафяви петна, които при узряването добиват мръсен
цвят. По листата.акарът -също предизвиква характерни повреди. Той предпрчита
младите листа. Цветът на мястото, където е убоден листът и е смукан сок, се променя
в бледожълт, а по-късно листът се некротизира и окапва преждевременно,.

г
КАКВА БОРБА МОЖЕ ДА СЕ ВОДИ С ЛОЗОВИЯ АКАР?
1 ’ ' •
За борба с лозовия акар може да се използуват няколко хи мични препарата.. Къо
яо през есента или рано напролет, преди напълването, главините се пръскат с 1,5—
2% динозол. Добре е преди третирането главините да се почистят от сухите лнстз
Лбб ' . . .
 н.пръстта и .старата кора да се остър же. Пр ийръскането трябва да се облеят добре е
: *■ разтвор рамената на главините, стъблата и кордоните на асмите..
Лрев вегегацнонния период срещу лозовия акар се използуват препаратите
омит 25 в концентрация 0,1 %, килакар — 0,1%, милбол (келтан)— 0,2%, плик-
. тран — 0,12%, морестан — 0,01% .и др. Първото пръскане се извършва, когато
. леторастнте дЬстигнат 10—15 сга дължина. В този момент а карите са напуснали-зим-
тнте си скривалища и се намират в основата на младите летораети, Второто пръска-
' не се прави 15 дни след първото. Когато пръскането съвпадне с третирането срещу
маната, избраният препарат може да се прибави към^бордолезовия разтвор или към
-разтвора от купрозан или купроцнн, но в момента на пръскането. Комбинираният
разтвор има малка трайност и трябва да çé упртреби. *

• .
ч
4
, * V .

1
• .
»

Л Г 4 КОИ ДРУГИ НЕПРИЯТЕЛИ МОЖЕ ДА СЕ СРЕЩНАТ ПО ЛОЗАТА?

По лозата може да се срещнат много неприятели, които нападат и други културни

растения. Между тях по-важни са следните: .
Л о з о в с т р и г а ч — доста едър бръмбар, който обитава необр аботва ните
земи около лозето. Там си устройва ходове.,Прерязва върховете на младите лето-
расти,чкоито събира на топка и внася в ходовете.
: : Д и г а р д ж и я — дребен, хоботен бръмбар, който напада пъпките, листата
" и ресите. Женският бръмбар прегризва листните дръжки и като завяхнат листата,
завива. ги на пури, в гънките на които снася яйцата си.
Т у р с к и л о з е в л о б о т н и к — появява се рано през пролетта и пре-
гризва попарващите пъпки и съвсем младите летораети.. През деня се крие в поява­
та, а нощем излиза н се храни, ’ ' *
С и в ц в е к я о в х о б о т н и к - с р е щ а с е в цвеклопроизводителннте'
райони, където от цвеклото преминава и върху'лозите. Появява се рано през про­
летта и прегризва страннчно- младите летораети. • ; ' . >.
“М ъ х н а т б р ъ м б а р — разпространен е в цялата страна. Той се роявява
рано през пролетта. Храни се с цветовете на диви растения. При суха пролет, кога -
то липсва цъфтяща дива растителност, мъхнатият бръмбар напада масово лозите.
Отначало той изгризва Пъйките, а по-късно напада младите летораети и листа. По
време на цъфтежа преминава върху, ресите и изяжда напълно цветчетата. Привечер
напуска растението и се укрива в почвата, където прекарва до заранта. В. нашата
-, ’ страна това насекомот развива едно поколение. " ,.
В младите новозасадевн лозя може'да .се срещнат също: ц а р е в и ч е и..т о р-
' н и к и о б и н.н 6 в е' н т е л е » ч е р в е й , v "
- Изброените,гкакто'и други някои неприятели са в състояние понякога да нане­
сат сериозни~ловреди£по£лозовото растение. Необходимо е при нападение на някои
от тях да се "потърси съдействие ’от агроном по рзетителна^защита;
И . J28 rv M T t и любител* аоадр
ИЗПОЛЗУВАНЕ НА„ ГРОЗДЕТО В ПРЯСНО СЪСТОЯНИЕ :
И ПРЕРАБОТВАНЕТО МУ В БЕЗАЛКОХОЛНИ ПРОДУКТИ

. *У
\

ИМА ЛИ РАЗЛИЧИЯ М ЕДДУ ВИНЕНИТЕ И ДЕСЕРТНИТЕ СОРТОВЕ? .

" " • •# *
За консумация в прясно състояние може да се използува гроздето-на-всеки сорт,
стига то да е в Подходяща зрелост. Все пак в лозарството'са обособени добре две
групи сортове — д е с е р т н и н в и н ? н и , Разликата между типично винените
и типично десертните сортове е значителна. Гроздовете на десертните сортове са
По-големи и с красива външност; Зъриатаса едри, с ярка окраска и покрити с во­
съчен налеп, Месестата част е по-твърда и с хармонично съчетание между захарите
и киселините. Десертното грозде е- по-нздържливо на транспортиране и по-подхо-'
дящо за съхраняване. Редица вйнеии сортове с приятно и вкусно грозде Не могат
да бъдат отнесени към десертните само поради дребните си зърна и сбитите си гроз­
дове. Има някои сортове, които се използуват едновременно като десертни и като
винени. Такива са сортовете Димят, Сензо, Памид и др. • - ':

КАКВА Е ХРАНИТЕЛНАТА СТОЙНОСТ НА ГРОЗДЕТО?

4 * -* - ' *

#* * «
• •• *• * • • • . •% . *
т Ф ,

Гроздето е храна с висока калорична стойност. В зависимост от захарното съдържа­

ние 1 kg грозде дава от 700 до 1200 калории,-докато 1 kg ябълки има-550, а 1 kg
сливи — 580 Калории. По своята калоричност 1 kg грозде се равнява на-1105 g мля--
ко, 380 g месо или 400 g хляб. :
Узрялото грозде съдържа 70—80% вода, 20—30% захари, 0,5—Г,4% органич­
ни киселини, 0,15—0,9% белтъчини, минерални соли и др. Захарите —- гликоза и
фруктоза, — които Се съдържат в гроздето, са лесноусвоими от човешкия органи­
зъм и много бързо се включват в обмяната на веществата. Освен то^а гроздето^
 богато и с витамини. В 1<Юб прясно грозде се съдържат 0,02 витамин А, 0,43—
12,2 п^ витамин С, 0,25—1,25 ш0 витамин В1( както и В„ Вв, РР и др. Най-високо
е съдържанието на витамините през периода на физиологичната зрелост, след-което
намалява.
*
-' . • • •• _• * «
#. • * I
\ ^
* - .... •
•
••»••• • • •' . - .
, * • ^’
I #

ИМА ЛИ ГРОЗДЕТО ДИЕТИЧНИ И ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА?

• " * • в
'• %
' .
* V — ж
,• / I ,
Ч у
• . • • у ,
«
Гроздето и гроздовият сок освен хранителна, стойност имат и диетични свойства,
поради което се препоръчват за лекуване на редица заболявания. При малки деца,,
изоставащи в своя растеж, гроздето спомага да се увеличи бързо тяхната маса и да
се успокои нервната им система. Благоприятно влияние оказва гроздето за възста­
новяване състоянието на физически изтощени и боледували хора. Има разработен.
специален метод на лечение — гроздолечение (ампелотерапия), който се прилага
в санаториумите за хора, претърпели операции, боледували от туберкулоза, преу­
морени и изтощени..
Установено е, че гроздето и гроздовият сок оказват положително влияние за
активизирането, на бъбречната и жлъчната секреция, а също и при лекуването на
хроничен ревматизъм, сърдечни, чернодробни и бъбречни заболявания, артрит,
плеврит и др.

КАКВО Е ПРОИЗВОДСТВОТО НА ДЕСЕРТНО ГРОЗДЕ В СВЕТА?

Производството на десертно грозде не е застъпено равномерно във всички лозарски

страни. Държавите с най-много лозя — Италия, Испания, Франция и СССР — не
са на. първо място по площ на десертните лозя. По този показател страните се под­
реждат, както следра: Турция 7 100 000 декара, САЩ 1 140 000 декара, СССР ц
Испания по .1 000jOOO декара, Гърция 800 000 декара, Италия 750 000 декара, Ар­
жентина, Франция и т. н. "В Турция, САЩ и Гърция към площта^на десертните
лозя се включват и лозята за производство на стафиди. По производство на десерт*
но грозде обаче страните се подреждат така: СССР 1 100 000 {, Италия 1ХЮ0 000 t,
Турция 840 000 t, САЩ 500 000 t, Испания 490 000 t, Франция 220 000 t, и т. и.
Общо световното производство на десертно грозде възлиза на около, ß 500 000 t,
от което 3 800 000 t в Европа, 1 500 000 t в Азия, 1 000 000 t в Америка и остана,
. лото в Африка, и Австралия.,
 В к о и СТРАНИ СЕ КОНСУМИРА ПОВЕЧЕ ГРОЗДЕ? • *

V Л*

Консумацията на грозде в прясно състояние е твърде различил в отделните стра­

ни. По-високата консумация в някои страни е свързана с традициите на местното
ч
•••ъ население, а в..други — с религията. Мюсюлманските народи не пият вино, но за-
това пък са любители на хубавите сортове д е с е р т н о грозда Според съществуващите
данни на първо място по консумация йа грозде в прясно състояние са Йордания и
Сирия, с по над 40 кй на глава от населението. След тях следват Турция, Гърция,
Кипър и някои други страни от Близкия изток с по 20—30 Ц гна глава от населе-
ь ^ цието. В другите страни консумацията на грозде е следната: Италия 1 1 к£, Аржен-
1: ." типа 8,8 ке, Югославия 8,5 кд, Португалия и Чили 7,4 к0 , Испания 5,9 к0 , Фран-
ция 5,0 к£ и т. н.
р# I . .
<• •. *

КАКВИ СА ПРОИЗВОДСТВОТО И КОНСУМАЦИЯТА НА ДЕСЕРТНО ГРОЗДЕ . '

V". ' 1 В БЪЛГАРИЯ? ' Ч

Нашата страна се нарйжда нд осмо място в света до площ на десертните лозя, която
възлиза на около 200 000 декара. Трябва обаче да се има предвид, че у нас се кон­
сумира много грозде и от сортовете Памид, Димят, Мискет червен, Сензо и др.,
които се отчитат като винени. В отделните години производството на дееертио гроз­
де варира между 250 000 и 300 000 И. Изчислено на глава от населението» у нас се
V ••
т^.»•>• -л
»• произвежда по 36 кб десертно грозде и по този показател България заема първо
място в света. По консумацията грозде в прясно състояние— 20—25 кй — наша-
- та страна се нарежда на второ място^заедно^с Гърция^и^Турция.
Измежду плодовете за консумация в прясно състояние гроздето заема едно др,
първите места у нас. И все пак търсенето му не е Напълно задоволено. За да се от*
. говори на изискванията на вътрешния пазар,, нужно е да се увеличи производство­
>■ то на десертно трозде и особено да се подобри качеството му>Ва.второ мяртс; се на»
• • *
.X лага да се разшири с р о к ъ т з а к о н с у м а ц и я , на. гроздето в прясно състояние поне до
2,5—3 месеца и на съхранено грозде до 1,0—1,5 месеца. Това е напълно възмржно,
ч'- ако £е полагат достатьчно грижи за налични^ лоза и се разшири соргиментът на*
десертните сортове, като се застъпят повече раНни. сортове. 4
N

% ••
. КАКВИ ИЗИСКВАНИЯ СЕ П РЕДЯБЯВАТ
■
КЪМ
*.■
ДЕСЕРТНОТО
■
ГРОЗДЕ? ' .**■.*‘ 7.
:
•* . • • . . . . . _

П ървостепенно зн ач ен и е п ри п р ец е н к а та н а десертното грозде се отдава на въяш*

« и я м у ви д . К о н с у м а т о р а п рец ен ява гроздето н ай -н ап ред с поглед. Ц е р я с е грозде*
то с п р и вл ек ател ен въущ ен вид и с големи и .р е х ав и гроздове. Зърната трябва да
, •’ - • • '•. *• , . ,•• •
-.**%
►' • 1. V .• *. • • •4 ш• •. . . • • *. •• . • ,*• * - . ,* • «С. г %• * . • •
••т'• ^ •^ч?А-, • Л••-» •г' /
• • - .
%*9 9 •*л *МЬ |
• №
•• в ^ (^
•
•.•<
т••••'
Ф 9 t* *‘*■.■*■
^■
■. ^^. ^ ^ ^ а €
... -
т ^ •1 .• ••^ т» _ # . ^%
 I »1.1+4. Ч
А
•:<7й
- ■ . г •
й едри, добре оформени. На международния пазар повече се търгува с бяло грозде,
но на вътрешния се цени много и тъмно оцветеното грозде. Особено предпочитание ' , ..> А' 9
се, проявява към кехлибареното, със златист оттенък бяло грозде и към интензив-' т •/.> л.. 1 *.

Но червеното или тъм носиньото гр о зд е. .

Ципата на зърното трябва да е средно дебела, крехка и да не се чувствува при л\; ЛгЛ'"4Й
4..Г-.ч '
>•//чМ
ядене. Вкусът трябва да е хармоничен ~ с умерена захарност (16^-18%) и не ви- ^^•.*
.

*ут
«ат
сока, но освежаваща киселинност. Ако сортът има мискетов аромат,' той, трябва да
не е силен. Напоследък на международния пазар все повече Се изисква гроздето ■7:
да е с неутрален вкус, т. е. без мискетов аромат, но у нас той се цени. Семките в уП
зърното трябва да са малко, 1— 2 на брой. /• .Т
»1
М1
I Десертното грозде трябва да притежава добра транспортабнлност, да издър­
жа на дълго транспортиране и да запазва по-дълго време свежия си вид. Не е без
значение и пригодността му да се запазва по-продължително върху главините,'да >:
е устойчиво на сиво гниене и Ха може да се съхранява.

••
КАКВИ УСЛОВИЯ ДА СЕ СПАЗВАТ ПРИ БЕРИТБАТА НА ДЕСЕРТНОТО ГРОЗДЕ? : ■• :-*1%
*•
•• :■
*;Х*
*
V
-V. ■ ■ \ . , • ' :
*
Гроздето е нежен плод, който изисква големи грижи при брането, опаковката и пре­ - .ч Г

возването, за да може да стигне в добро състояние до консуматора. ИзвеЬтно е', че

всички гроздове от даден сорт не узряват едновременно. Това налага десертното
грозде да_се бере на няколко лъти („няколко ръце“), като се обират само добре уз­ • А*
релите гроздове. "Беритбата трябва да става внимателно, като гроздът се хваща за
дръжката, която се прерязва с ножица. Отрязаните гроздове се нареждат в щайги
с дръжката нагоре. Стремежът е да не се цовредят-зърната и да не се изтрие праше­
цът по ципата, с което се влошава външният вид и се намалява трайността на гроздето-
Гроздето се бере в сухо време след вдигане на росата. Ако са паднали дъждове,
изчаква се да се изпарят водните капки от зърната и листата. Поставеното в щайгв
мокро грозде е изложено на бързо гниене. За предпочитане е гроздоберът да се извърш­
ва сутрин и привечер, когато е по-хладно. Набраното грозде не бива да се оставд
на открито под действйето на преките слънчеви лъчи.
-V

КАК СЕ МАНИПУЛИРА
• • • ГРОЗДЕТО
• >ЗА
• • • ИЗНОС? *
•• • • *
« <4
, • •ч . А •
• + • •
Още при отрязването гроздето се почиства от загнилите зърна. При манипулиране­
то се почистват внимателно дребните, повредените и сухите зърна. Гроздът се хва- •Ф

, ща за дръжката и със специални ножички с тънки върхове се почиства. Когато връх­ V

ните зърна са недоразвити и недобре узрели, отстранява се целият връх.

.... • '- ч • •' . V
Почистените гроздове се нареждат в специални щайги с опаковка така, че вър *
хът й дръжката на грозда да лежат отдолу. Те. се притискат "леко един до друг, а
празнините се запълват е късове от гроздове. Нареждат се. два реда.хрозде и лицето
се изравнява. В добре наредените щайги* гроздето не се размества при пренасянето.

в ъ з м р ж н о ЛИ Е ДА СЕ СЪХРАНЯВА ГРОЗДЕТО ВЪХУ ГЛАВИНИТЕ? '

л ' ' '\ . т

В желанието си да разполагат, по-продължително време с грозде за консумация в

прясно състояние хората още от най-древни времена са използвали различни на­
чини на съхраняване! Един от тях е запазване на гроздето върху самата главина.
' Този’начин на съхраняване е приложим в райони, където есента е топла и есен ­
ните мразове настъпват късно. Върху главините гроздето може да се запази до ме­
сец и половина след узряването му. Подходящи за тази цел са лозите, отглеждани
в дворни и вилни места. След зазряването върху гроздето се поставят устойчиви
на дъжд книжни, кесии. Те се завързват добре, в основата на дръжката така, че дъж-
довната вода да не може да проникне във вътрешността и да намокри гроздето. Ке­
сиите се поставят в сухо време и може да бъдат затворени отдолу (с дъно). Тогава
те предпазва? гроздето и от птйци, насекоми.и други 1;епр1йятели.-
Използуват се и отворени кесии (без дъно), а напоследък се изпитват и поли­
етиленови. Ако'са затворени, те трябва да имат на дъното отворчета, за да може
гроздето да диша. ’ •
В някои страни, като Италия, запазват продължително време гроздето върху
главините, като покриват целите лози с полиетилен. Подходящи за целта са форми-
ровката пергола Тендоне и особено формиров ките с ту нелообр аз на. подпори? кон­
струкция.

КАКВО ГРОЗДЕ ДА СЕ ПОДБЕРЕ. ЗА СЪХРАНЯВАНЕ? \

* Ч * .
- •’ ,• +
■'» • *
• 4 ' .. , '
Трайността иа гроздето при съхраняването му зависи от. редица фактори, като сорт,
климатнади ^ а р в н я , начин на отглеждане и самия начин на съхраняване.
Подяояяща съхраняване са сортовете, които имат рехави гроздове*, едри
зърна с хрудавай*&еео и сравнително здрава ципа, като Болгар, Италйа, Алфонс
Лавале, Димят, 3&£сича опашка, Бял зейнел, Мискет хамбургски, Раза$ия и др-.
За съхраняване се предпочита грозде, получено от възрастни главини, заса­
дени на-леки почви и на наклонени терени. Гроздето от млади главини и лози, за­
садени на равни меета с плодородни почви, е по-нетрайно. Обилното торене с азотни
 торове, късните гголивки и претоварването на лозите намаляват трайността на гроз­
дето. Честите превалявания яо време на зреенето и продължителната суша също го
правят негодно за съхраняване. Гроздовете от асмите, лталирите и въобще по-ви-
;соко разположените гроздове са по-подходящи за съхраняване в сравнение с гроз­
довете от ниските главини. . - ■
Предназначеното за съхраняване грозде ее бере малко преди-яълната.зрелостгтъй
като при съхраняването киселинността му намалява. Повредени -оу мана и оидиум
гроздове не трябва да се оставят за съхраняване. Трудно се запазват и гроздове,
по зърната на които има ръждиви петна. Самото бране се извършва много грижливо
и при хубаво време, без да се пипат зърната с пръсти и без да се набрват. Грозде­
то трябва да се внесе за съхраняване сухо н по възможност предварително изложе­
но на слънце няколко часа,- но. не и по-продължително. 1‘ . ✓

КАК СЕ СЪХРАНЯВА ГРОЗДЕТО ПРИ ДОМАШНИ УСЛОВИЯ? ■

За съхраняване на гроздето се използуват тавански помещения, северни стаи и

др;, които да бъдат сухи, проветриви и с телени мрежи на прозорците, за да не про­
никват насекоми. За Предпочитане е помещението Да се затъмни и да е добре изо­
лирано, за да не се колебае много температурата в него. Преди зареждането поме­
щението се почиства добре, варосва се и се дезинфекцира, като се изгарят по 3—5 £
сяра за вееки кубически метър. В продължение на две денонощия то се държи зат­
ворено, след което се проветрява. .
Гроздето може. да се съхранява със суха или със свежа чепка. Първият начин
на съхраняване (със суха чепкаме добре познат на. нашите лозари. Набраните гроз­
дове, добре почнетени от повредените зърна, се1 нареждат в плитка щаДш на един
ред, без да* се притискат един в друг. Щайгите се нареждат по няколко на етажи/
При липса на щайги гроздето може да се нареди върху етажерки, на вестници или
на друга хартня. - ............
Вмйсто да се нарежда“в щайги .или върху етажерки, гроздето може.да се изре­
же с~чает от пръчката и да се закачи на здраво опънати телове Л много райони се
практикува съхраняване на- свисла. За тази цел гроздовете се отрязват заедно е
пръчките (дълги^О—-50 сш), премахват се листата, навързват се на сиодзета, наре-
чени свисла.-и се, окачват за съхраняване. . ' ... . .. „ л.
При втория начин на съхраняване (със свежа чепка) гроздето се запазва дълго
време свежо, почти в същия вид, както е било при брането. Гроздовете се' отрязват
заедно с две междувъзлия от пръчката под грозда и едно над него. -Л и с тат а , муста-.
ците и колтуците се почистват веднага. Долният край. на пръчката се потапя в стък­
леница с вода. Стъклениците са с вместимост4300 сш® и имат широко гърло. Те се
 Фиг. 55. Сьхраняиче л*
■ » \ * •«** • ' ^✓ а' шт’ >.•.
<У— >1«^. %
• *

закрепват на редове върху специални етажерки, наклокеки^така, че гроздовете да

висят свободно, без да опират в етажерката (фиг. 55). ~
Стъклениците се напълват до 3/4 с вода, като във водата се поставят малко
дървени въглища, за да Поглъщат газовете, които се развиват от кисненето на"пръ^-
ките. Ако до зареждането в. стъклениците отрезите иа пръчката са подсъхнали, дол-
ният отрез се опреснява и тогава се потапя в'стъкленицата. Празното място около
пръчките В отвора се запушва с памук. •
В помещението се поддържа температура между 1 и 6° С. Когато температурата
превиши £°.С» помещението се отваря з а проветряване в сутрешните часове при по-
ниска температура. Относителната влажността въздуха трябва да бъде между 70
и 80%. През първите дни след зареждането атмосферната влажност в помещението
се нсвишава вследствие на усиленото изпаряване. Това може да предизвика загни-
ване на гроздето. Ето защо излищната влага трябва да се отстрани чрез проветря»,
вале илр чрез поставяне иа негасена вар в сандъчета. Периодично гроздето се пре*
, глежда. Загаилихе зърна се събират грижлтво ц се изнасят навън. Когато водата
в стъклениците намалее, те се допълват внимателно със специална ле2Щ, с дълга
. прекрдвена цев. Не бива да се допуска разливане на вода в помещението или^мок*
рене на гроздето.
-К А К ДА СЕ ПРИГОТВЯТ СТАФИД И? '
^ ^ ^ * * • , * . V " ' '* > ' ч
7 . - . л ^ ..X

Подходящи за производство на стафиди са безсемедните сортобе Султаннна, Ру.

салка.Б езсеменен хибрид У1-4, Перлет и д р . Понякога у вас се използуват сорто­
вете Болгар, Мискет хамбургски и др., но получените от тях стафиди са със семки,
и не.се приемат с-охота от консуматорите..
Най-доброкачествени стафиди хе получават при сушене на гроздето на слънца
без никакво предварително третиране. В но-южните топли страни, гроздето сесуцщ„
на сянка. За производство на стафиди то се бере в дъл на зрелост при по-висока за­
харност. Гроздовете се накъсват на малки челки йлу зърната се оронват напълно и
се разстилат върху брезент, дървени поставки и др, за .сушене. При лошо време те
се-прибррат нли се покриват. Процесът продължава 2—3 седмици, като периодич­
но през У—3 дни зърната се обръщат за по-добро и равномерно просушаване. Гото­
вите стафиди съдържат 12—16% вода и при стискане между пръстите не се усеща
влажност.
Друг. начин за приготвяне на стафиди е чрез сушене-след предварително/тре­
тиране на гроздето с алкален разтвор или с вряла вода, за да се умъртви-и .напука
ципата, която пречи за бързото изпаряване. За тази цел в меден казан се загрява
Вода, алкализираиа с 6 %-ов калиев карбонат, докато заври. Тогава, гроздето се по-
таня в кипящия разтвор за 3—4 секунди. Горещата течност разтваря восъчния дра-
ш^д и предизвиква многобройни плитки пукнатини по ципата. След като,се отцеди
вг разтвора, гроздето се прехвърля на площадките за сушене. При този начин су-
шенето продължава до една седмица. От 100 грозде се получават средно около
25 - стафиди. . . ....
При промишлено производство на стафиди сушенето протича в специални су­
шилни при. контролирани условия —- температура и влага.

ОТ КАКВО ГРОЗДЕ СЕ ПРИГОТВЯ ГРОЗДОВ СОК? I ‘

С Ш 4 Ф
у . .• 1

За да се получи гроздов сок с хармоничен, прдятно свеж вкус, необходимо е гроз­

дето да има умерена захарност (17—19%) в добрд киселинност (5— 6 %),;- Ето защо
предна злачен ото. за гроздов сок грозде се бере при посочената захарност, б&з да се чака
пълната зрелост или презряването му. Най-често се използува гроздй от.няколко
сорта, с различна киселинност и захарност. Подходящи са^както местните сортове
Димят, Гъмза, Мавруд, Мискет червен ц др., така. и чуждестранните^- Юни блан,
Алиготе, Ркаццтелц, Рцзлинг и др. Когато желаем сокът да има мдадаетов аромат,
прибавя се малко грозде от Тамянка, Мискет врачански или Мискетгхамбургски
Набраното грозде се "измива с вода, изцежда се и се смачква. Отделеният сок се про«-
цежДа добре през двоен или троец тензух в чцст съд. Консервирането може да. отаде
чрез' пастьоризиране^лли с химични вещества. - ' - •

КАК СЕ ПАСТЬОРИЗИРА •+ГРОЗДОВИЯТ

* *
СОК?
• , .• • г
%

Гроздовият сок може да се пастьоризира в бутилки, Добре измитдте бутилки се

подсушават и се напълват със-оок, като се оставя малко празно пространство- След
това се. запушват с чист стерилен памук, който се покрива отгоре с пар"|е хартия,
привързана за.шийката на бутилката. Бутилките може да се зануша*г и с коркови
запушалки, предварително-накиснати във вода, които също се привързват. Напъл­
нените бутилки се нареждат в ^казан върху дървена рещетка. В средата $е поставя
бутилка с вода V в нея термометър, Налива се вода в казана до шийкада на бутил-
к^те, без да се мокрят запушалките.. Загрява се бавио, докато термометърът пока­
же 75° С. При тази температура бутилките се държат още 115 —20~минути* след кое­
то се изваждат и се,оставят за охлаждане ^фиг. 56). -
.Бутилките се съхраняват в хладно помещение.■“До консумацията те пе бива да
се отвдрят. Получената утайка се отделя; в момента на консумирането.

С КАКВИ ХИМ ИЧНИ ВЕЩЕСТВА МОЖЕ ДА СЕ ЗАПАЗИ ГРОЗДОВИЯТ

л
СОК? Г
~ • • У . . . • \Г*

Гроздовият сок може да се запази и с няко*« химични вещества. Подходящ за т а зи

цел е натриевият бензоат. Той ’е бял прах, който проявява свойството на антисеп­
тик само в кисела £реда. Ето защо мъст от презряло грозде, с малко киселинн-

Фиг. 56. Декангираяе в пастьоризирик 4нд

^ •
гродов~сак
•
: трудно се. консервира с натриев бензоаг. За да се запази добре с бензоат, мъсттв
трябва да има по-висока киселинност. - •
Гроздовият,сок се консервира с натриев бензаат по следния начин:_Най-Напред
мъстта се избистря дрбре. Ако прецеждането през тензух е недостатъчно, мъстта
мрже да се избистри, като на 100 1 се прибавят по 10 § калиев метабисулфит, който
се разтваря, предварително в малко мъст и се прибавя към общото количество при
лостоянно бъркане. След около 12 часа мъстта е па пълно избистрена, 'без да започ-
§з ..ферментация, и внимателно се прехвърля й друг съдГ .
Натриевият бензоат в количество 1 § ца литър се разтваря в малко мъст, налива
се в общото количество и. се разбърква добре. Така приготвеният гроздов сок се
съхранява ца хладно място и трябва да се~копсумира до пролетта. В'противен слу­
чай при затопляне на времето може да започне да ферментира. .
От.двата метода за производство на гроздов сок^за предпочитане е първият,
чрез пастьоризиране, тъй като при него не се''прибавят химични вещества към сока
И_ може да се запази по-дълго време.
_ . Гроздовият сок може да бъде изкуствено обогатен й витамин“С, като му се при­
бави отвара от шипки. За ТОО Гсок са необходими 2,5—3 kg‘добре узрели шипки.
Те се заливат с 5 —6 1 кипяща вода в емайлиран съд и се'варят околр 10 минути.
Оставят се на студеио да престоят 24 часа и тогава полученият иззвлек се прибавя
към сока преди пастьоризирането- му. $
■ • •/ . л Г • 4• •

• * *V
* * 1
КАК СЕ ПРИГОТВЯ ПЕТМЕЗ 0Т ГРОЗДЕ? . . . ; - 'г
• ' • * * , .
. ** .* -ч . .

, -т

Гроздовият петмез се приготвя от мъст, получена от мкого добре узряло грозде, о

малко киселини. М.ъсгта се избистря, като на 100 1 се прибавя 20 £ калиев метаби­
сулфит. Избистреният^ок се, прехвърля в голям котел или казан и се загрява. Пре­
ди да се е Iгорещила, мъстта се пресича с бяла .пръст или калциев карбонат, за да
се неутрализират киселините. На 100.1 мъст се прибавя 1—1,200 1^ бяла пръст или
390 & калциев карбонат. Загряването продължава, докато мъстта заври, след което
се снема от огъня. Няколко часа по-късно мътилката пада на дъното, а бистрата
мъст <;е прехвърля в широка тава, където се сгъстява. Отначало се вари на по-силен
огън, а когато петмезът започне да;се сгъстява-: — на по-слаб. ' ”
Петмезът, добива особено приятен вкус, когато му се прибавят нарязанн дюли,
ябълки, смокини, патладжани или тикви и тогава се нарича рачел. Най-често се
Прибавят тикви, нарязани на малки парчета и предварително киснати^във варно
Мляко в продължение на 2—3 часа. След изваждането от варта резанките се измиват
добре и се прибавят към мъстта, когато тя изври наполовина. Обикновено се при­
бавят 1 тикви за 10 1 мъст. . . .
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ГРОЗДЕНИЦАТА?
* •- % . % ’ * . ,''-
А' • •*
‘ * ■ • ^ в■
. ; •9 '_
.
ф 9 * *
Грозденваата представлява гроздове, залети с гроздова м>сг. Познати са множество
начини за приготвянето й. Тук ще опишем един от тях. Избира се здраво грозде ат
сортове с по-твърди зърна, мато Болгар, Бял зейнел, Разакия, Алфоис Лавале и
др., което хе почис^аа и нарежда на тънък пласт на сянка в продължение на 5— 6
дни. След то&а гроздето се яарежда в дървено каче или стъклени буркани. За пред-,
почитане са по-малки съдов^. Всеки пласт грозде от 1-5 с т се поръсва с малко синап.
Възцарява се на орьн гроздова мъст, която се пресича е бяла пръст или калциев'
карбонат (вж. 268 въпрос). Пресечената мъст се снема от огъня и след като пръстта
се утаи, бистрата течност се вари наново, докато се сгъсти наполовина. Като иасти-'
не, с нея се залива -гроздето в съдовете; Мъстта може да се налее след пресичането
игбез сгъстяване, но грозде ияцата става по-вкусна и по^райна, ако мъстта се
.сгъсти. . .' . .
Съхранява се в хладно помещение и се консумира-през зимните месеци. .Въз»
можно е да се появи слаба ферментация и трозденицата да добие слабо резлив, не­
приятен Вкус. * ' •'!

ЗА КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗУВА ГРОЗДЕТО НА БЕЗСЕМЕННИТЕ СОРТОВЕ?" - .

* * ". х •

Безсеменннте сортове не са много популярни у нас. Тяхното грозде обаче маже

да се използува за различни цели. Освен за стафиди то е подходящо за приготвяне
на сладко, конфитюр и компот. Гроздето от безсемйкните сортове се предпочита за
консумвцйя в прясно състояние от хора, които страдат от стомашни заболявания
(язва и др.), .- .. ; - -
В Кипър и В някои други страни третират сорта Султанина с гиберелнй.в ре*
зултат на което се подобря ват външният вид на гроздето_и вкусовите му качествам
 ПРЕРАБОТВАНЕ НА ГРОЗДЕТО ВЪВ ВИНО

КАК СЕ УСТАНОВЯВА ВРЕМЕТО ЗА ГРОЗДОБЕР?

'£ 1 1 По-голямата част от виненото грозде се преработва във вино. Обикновено то се

бере към края на септември и началото на октомври. Пълната зрелост на гроздето
обаче не настъпва на една и съща дата всяка година ^ Освен това» когато есента е
топла и гроздето е здраво, може да се изчака да се натрупат повече захари. Ако
< има чести превалявания и гроздето започне да загнива, гроздоберът може да се
ускори.
Зрелостта на гроздето може да те установи най-точно, като периодично се взе*
мат проби за изследване на захарите и киселините. В практиката пълната зрелост
на гроздето може да се определи с известна приблизителност по някои външни пдоз-
, наци. Узрялото грозде придобива характерния за сорта цвят. Зърната наедряват, /
омекват и лесно се откъсват от дръжчиците. При белите сортове ципата става про* .-
зрачна и лесно се обелва. При ядене се чувствува сладост, а киселините намаляват, •
Дръжката на грозда се вдървесинява. Семките лесно се отделят от' месото и придо- ■
• %
биват по-светъл
■
или по-тъмен
■ •
цвят.• • • • •
■
• • . * ** !

А « * КАК ДА СЕ БЕРАТ ВИНЕНИТЕ СОРТОВЕ?

£ | ^ Брането се извършва при хубаво време,'след вдигане на росата. Ако е паднал дъжд,
Изчаква се, 3—4 дни, за да се възстанови първоначалната захарност на гроздето. .
При топла* есен гроздоберът се извършва в хладните часове на деня, а при студе- .
на — в най-топлнте часове. В зависимост от нуждите гроздето се сортира,по сортове
или само по цвят и здравина. Загнйлите и калните гроздове, както и оронените по
земята зърна се събират отделно. \ '
Набраното грозде не бива да стои на открито. Най-добре е веднага да се прера­
/
боти или да се предаде на изкупвателната
•
организация. Изкупната цена
•
на• гроз*
ч • * • •
15« 2?8 съвет* 8 1 любителя лвавр . . . . »69,
дето•се'определя в зависимост от захарния процент и групата, в която попада сор­
тът. С увеличаване на захарния градус се увеличава и цената, Разваленото грозде
се прнема. като. нестандартно. :

'
• * .
# *
9 \ . *
.

КАК ДА СЕ ПОДГОТВЯТ СЪДОВЕТЕ ЗА ГРОЗДОБЕР?

• • . ' • ' ' ; 4 " . . ' ' ' '

Качеството на виното зависи твърде много от чистотата и състоянието на съдовете.

За тях през цялата година трябва да се полагат необходимите грижи. След като се
източи вяното, бъчвите се измиват добре, подсушават се и се опушват със серен дим
(серен двуокис). Добре е да се съхраняват .в сухо помещение, като един път в месе­
ца се опушват. За опушването може да се използуват.серни ленти.
^ . Около 2 —3 седмици преди гроздобера се прави основно почистване и подготов­
ка' на съдовете. Употребяваните бъчви, когато са здрави и добре съхранявани, се
измиват основно и се запарват. Ако не се напълнят веднага с вино, те се подсуша­
ват и се затварят. • ~ ; .• ■ . .
* Наскоро плесенясалите съдове се измиват с горещ 10%-ов разтвор на сода (нат­
риев карбонат). Силно плесенясалите съдове се почистват с калиев пергуганганат —
10 й на 100 1 вместимост. БъЧвата се налива до половината с вода, в която се раз­
тваря необходимото количество перманганат, разклаща се силно и се долива дого­
ре с вода. Разтворът се разбърква добре и се Оставя в покой 3—4 дни, след поето
се излива и съдът се изкива добре с вода. .•
Новите съдове се киснат с вода, която се сменя през ден в продължение не две
седмици. След това се измиват с горещ 1%~ов разтвор на сода, изплакват се и се
подсушават. Опушването със серен дим и тук е наложително.

НЕОБХОДИМО ЛИ Е Д А СЕ СМАЧКВА ГРОЗДЕТО?

Преди да се постави в съдовете за ферментация, набраното грозде трябва да се смач*

ка. Така се постига по-пълно отделяне на сока я се улесняват ферментацията и Из­
вличането на багрилните и на другите вещества от гроздето: .С мачкането в -кашата
се вкарва въздух, необходим за дейността на дрождите. Тр трябва да се извърши
така, че да не останат целн зърна и да не се начуйят семките. .
За мачкане се използуват специални машини. 3 4 малки количества грозде
много подходяща е ръчната гроздомелачка (фиг. .57).
Отделянето на чепките от зърната (ронкане) се практикува от много лозари>
Това е полезна практика, тъй като се получават по-качествени вииа. Като иедоста*
ч . А>.ч Ч. ’••* •*.*• •• ущГ; 7 ^ 1Р •I ■ндр • •• • •. • •
I 1Д Р!.

*:у ‘" !••• ’**

. ' ч . ...
уЛ
Фиг, 57. Ръчна гроздомелачка .ч•• .. 1
Ч ..1 «

V
I *N.
ч.•...| • .. • .V ^
.•

• V' •/ :‘‘Г
, ■ ■■■М
>■ *-Г '
/:т
кш
N• :* Л,

.1 ••.*; > -еу>-

•

•?>-.Ъ
? *
тък на рон^ането се изтъква, че ферментацията и избистрянето на виното протича- ?й
• • •

по-бавво. Положителните му страни обаче са безспорни — получава се вино с по-

лек вкус, по-богато с багрилни вещества и е. по-интензивен цвят. ><
ч
■:ъъ *•

■• V ^

•. »•.
' КОГА СЕ НАЛАГА ДА СЕ ПОДОБРЯВА СЪСТАВЪТ НА МЪСТТА? •>.
М

■Н V ’ •

.• I % •*• • •
.'•*•••. ’ч ■ ’ • ■ ■ ' I-
Най-важьите съставни части на мъстта, от които зависи качеството на виното, са
захарите и . киселините. Когато захарите са малко, ще се получи слабо алкохолна / . ..

вино н с повече киселини. Обратио, при много висока захариост и Ниска киселин­ ■V
••
V
—
’
ност виното ще бъде парливо, с. много алкохол, но без свежест. У нас обикновено
се налага да се подобрява захарното съдържание в хладни години,, когато гроздето \ *•\ 'У‘.
остава недозряло. За тази цел е необходимо да се определи захарността на мъстта. *м>

. За доброкачествено червено вино тя трябва да бъде поне 19%* а за бяло — 18%. ;;

Недостигът се допълва, като за всеки процент в по-малко се прибавя по 1 (с£ обик­ •
* •ч V «
и

новена захар за 100 1 мъст. Захарта предварително се разтваря в малко мт*ст при * У’

слабо загряване и се прибавя в гроздовата каша преди бурната ферментация.

 КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АЛКОХОЛ RATA ФЕРМЕНТАЦИЯ?
«^1 * * .. * -
• • • *t " - •, ' •

: Алкохоли ата ферментация е биохимичен процес, при който, захарите се превръщат

в алкохол и се отделят въглероден двуокис, топлина и някои други странични про­
дукти. Този процес е в основата не само на винопроизводството, но. и на производ­
ството на бира, спирт и др. ' . ,
■ Алкохолната ферментация се причйнява от винените дрожди. Те са малки, не­
видими с просто око едноклетъчни организми от групата на низшите гъби. Дрож-
.дите се намират по ципата на гроздето и оттук попадат в гроздовата мъст, където
предизвикват ферментацията. Всъщност захарта се разлага и се превръща в
алкохол от образупаните от дрождите особени вещества, наречени ензими или фер-
мекти.
При алкохолната ферментация се. отделя значително количество топлина. Осо­
бено голямо е количеството на отделяния въглероден двуокис, който предизвиква
брожението^ или кипенето на мъстта. Отделяният въглероден1 двуокис е по-тежък,
от въздуха, задържа се в помещението и представлява опасност за хората.
Ето защо по време на ферментацията избените помещения трябва да се провет­
ряват.
Върху правилното. протичане на ферментацията оказват влияние температу­
рата, кислородът,. захарите, алкохолът, серният двуокис и\др. Най-бързо протича
ферментацията при температура 20—26° С. При температура 35° С дейността на
дрождите е силно подтисната, а при 40° Ç те вече престават да действуват. При 12 —
.15° С ферментацията започва трудно. Това налага да се регулира температурата
на ферментиращата каша. • .
Кислородът е необходим за размножаване на дрождите. Високата захарност
на гроздето действува антисептично върху дрождите. Мъст с повече от 30% заха­
ри ферментира трудно. Когато алкохолът във виното надмине 13®, той започва да
потиска дейността на дрождите, а при 18° ферментацията се преустаНов явгР.
Алкохолната ферментация протича на два етапа — б у р н а и т и х а фе р -
м е н т а ц и я . Бурната ферментация трае 6>—7 дни и се характеризира с бързо
разлагане на захарите и повишаване на температурата. Виното се оформя през ти­
хата ферментация, която трае 2—3 седмиЦи. -

ЗАЩО И КАК ДА СЕ ИЗПОЛЗУВА СЕРНИЯТ ДВУОКИС?

* • * * • • *
• *• • • • • • •* 1*

Серният двуокис се употребява за дезинфекция на винарските съдове от незапом­

нени времена. От началото на нашия век започва използуването му и във ви­
нарството..
 Серният, двуокис парализира вредяотр действие на бактериите и еьздава условия /
за развитието иа желаните ^дрожди, Той пресича пектиновите и белтъчните в е щ е ­
ва, които, като се утаяват,' увличат мътилките и мъстта се избистря.
Вината, получени от ^ъст, третирана със серен двуокис, имат по-висок алко­
холен градус, по-силен и по-траев цвят, по*гЧе екстракт и йогхармоничен вкус в
сравнение с вината, произведени без серен двуокис. При използуване на серен дву­
окис ферментацията протича по-правилно, захарите се използуват самб.от култур­
ните дрожди, багрилните вещества на червените вина се увеличават, а винрто се
избистря по-бързо и е по-чрайно. Ето защо съвременното винарство е немислимо без
серния двуокис.. '
За да се получат добри резултати, серният двуокис трябва лравиляо да се Из«
ползува; Той се в р и б ^ към гроздовата мъст или сок веднага след смачкване на .
гроздето^ Използуванцте дози зависят от температурата и състоянието на гроздето..
При хладно време, здраво и добре.узряло грозде дозите са по-ниски, 5—10 йсерен,
двуокис на 100 1 мъст. При загнило грозде или .горещо време дозата се увеличава*
до 15—20 g за 100 1 мъст.
Серният двуокис се използува най-често под формата .на серниста киселина
• или калиев метабисулфит.. За .производство на малки количества вино калиевият
метабисулфит е по-подходящ. Той съдържа рколо 50% серен двуокис и затова . се
употребява в двойно по-големи дози-от посочените. Определеното количество калиев
метабисулфит се разтваря в малко мъст и се прибавя към основното количество,
като се разбърква добре.

г . ■
ЗАЩО СЕ НАЛАГА ИЗПОЛЗУВАНЕ НА КВАС ОТ ДРОЖДИ?
* • • .' •. • | ^, '^ | •
С внесения в гроздовата каша серен двуокис се убиват Всички плесени, бактерии и
диви дрожди. Макар и слабо, серният двуокис потиска и -дейността на културните
дрожди. За да се избегне забавянето на' ферментацията, и за правилното й “протичане,
необходимо е в сулфитираната мъст или раша да се засее квас (мая) от селекциони­
рани дрожди. При домашни условия квас може да си приготвим по следния начин:
Няколко дни (3—4) преди гроздобера се обира определено количество Добре узря­
ло грозде. След смачкването му мъстта се отделя и към нея се прибавят 10—12 й1
серен двуокис з а - 100 1 мъст. Сулфитираната мъст се поставя в топло помещение
(22—25° С) и след 48 часа тя започва да ферментира. Тази бурно фермейтафаща
мъст се използува эа мая. - ,
При нормални температурни условия за 500 1 гроздова каша са необходими
около 15 1 квас, които се получават от около 30 кй здраво грозде. При хладно вре*"
ме се употребява по-голямо количество квас, което се изсипва на повърхността н а .
 мъстта, б е з д а с е а з б ъ р*к в а. Когато ще се приготвя червено вино, зася*
;ването с квас се извършва около 2 -часа след сулфитирайето на гроздовата каша,,
а когртб ще се прав« бяло вино— след откаляването на мъстта' (вж. 279 въпрос).

КАК СЕ ПРИГОТВЯ БЯЛО ВИНО? ... '

•• •• У’ ■• ■ ■ •
Бялото вино се получава отбяло или розово (червено) грозде с безцветен сок. За-
харността на гроздето трябва да бъде 18—20%, а киселините — 6—7 {*/1. Особеното
при “приготвянето на бяло вино е това, че ферментацията на мъстта протича без
чепките, ципите и семките.
След смачкването на гроздето мъстта се отцежда и се налива в съд за сулфити-
ране. Сулфитирането се извършва, като на 100 I мъст от здраво грозде се прибавят
по 15—20 g калиев метабисулфит. Когато има загиилн зърна, дозата се увеличава
до 25—30 $ за 100 1. След разбъркване сулфитираната мъст се оставя в покой за
12—16 часа на хладно място. В това време твърдите частици и белтъчните вещества
се утаяват на дъното и мъстта се избистря.
Бистрата мъст се прехвърля в бъчва за ферментация, а калта се слага в джиб­
рите. Около 1/5 от обема на съда за ферментация остава празен. След като х е по--
стави необходимото количество квас, отворът на бъчвата- се покрива с чиста тор­
бичка, напълнена с промит пясък, или се затваря с тампон от сух памук.'Когато
премине бурната ферментация, бъчвата постепенно се долива с вино, а 25—ЗОд^и
по-късно виното се отточва.от калта.
Задържането на виното продължително време върху калта не е желателно,
защото може да доведе до роявата на неприятна миризма или вкус. Бистрото вино
се налива в чиста, опушен? бъчва, която се напълва догоре и се затваря с тапа. Д§б-
ре е около тапата да се поръси малко калиев метабисулфит на прах за предпазване
на виното от инфекция.
Общо взето, приготвянето на бяло вино изисква голямо внимание. То е по-неж-
но и се цени по-скъпо от червеното.

КАК СЕ ПРИГОТВЯ ЧЕРВЕНО ВИНО?

’* . *. • . '
^ . * .

Червеното арно се приготвя от гроздето на червени сортове с безцветен или оцветен

сок. За разлика от бялото вино ферментацията на мъстта при него протича заедно
с ципите и семките, а когато зърната не са оронени — и с чепкнте. За предпочи­
тане е обаче чепките да се отделят. Гроздето трябва да е добре узрйло, със захар­
ност над 15—20% и добре оцветено. '
Фнг. 58. Системи на ферментация:
д —а швлкя; б—с потопена ш&йка;
«»-лъшлиао дъно

. Смачканото грозде се оставя да ферментира в каца. Сулфитирането се извърш­

ва с 15—20 ц калиев метабисулфит за 100 1 мъст, като за по-добро размесване на сер*
ния двуокис се източва част от мъстта и се прехвърля обратно в кацата. Два часа
по-късно кашата се заквасва. Образуваният при ферментацията въглероден двуокис
полепва във вид на мехурчета по ципите и семките и ги издига на повърхността,
където се образува шуплест пласт, наречен шапка. - Когато шапката се остави да
плаба на повърхността,- ферментацията е с плаваща шапка. Макар че се прилага
.все още на много места, този начин на винифициране трябва, да се изостави. При
него съществува голяма опасност от вкисване на виното и джибрите още по време
на ферментацията.
За предпочитане е ферментацията да се проведе с потопена шапка. За целта
около 1/4 от мъстта се изтегля в' подлина. Кашата се притиска отгоре с решетесто
(лъжливо) дъно, направено от чамови летви. Лъжливото дъно се закрепва добре,
така че като се налее отново изтеглената мъст, джибрите да не могат да нзцлуват
на повърхността. При този начин на ферментация течността плава над решетката
и се отстранява опасността от вкисване (фиг. 58).
При нормални условия бурната ферментация протича за 6 ^ 8 дни, след което
виното се отделя от джибрите. От правилното определяне на този момент зависят
в значителна степен вкусовите качества и трайността на в иното. Когато е отделела
рано, виното остава по-бедно на екстракт/ по^бързо еъзрява и по-рано става готово
за консумация. При продължително престояване с джибрите винбто е по-тръпчиво
и алкохолният градус намалява поради излитане на спирта. Най-добре е виното
да се отделя към края на бурната ферментация. Отточеното вино се налива в .бъчва,
където продължава тихата ферментация. След 2—3 седмици тя,се преустановява
напълно, виното се избистря и Тогава се отделя,от калта, като се прехвърля в чист
СЪД.
 КАКВИ ГРИЖИ СЕ ПОЛАГАТ ЗА МЛАДИТЕ ВИНА*
•V
. . 1 •. *
След приключване на тихата ферментацйя и отделяне на виното от калта гривите
/■ -
за него не престават, Поради охлаждането и отделянето на въглероден двуокис обе­
мът на ринотр намалява. В бъчвата под враната се образува празно пространство
и голяма повърхност от виното остава в съприкосновение с въздуха. С това се съз*
дават благоприятни условия зв цветясване и вкисване на виното. Ето защо бъчвата
редовно се долива с вино, отначало всяка седмица, а по-късно на две седмици вед­
нъж. Виното, с което се долива, трябва да бъде здраво, бистро и от същото каче­
ство. Добре е след ферментацията да се запази част от виното в дамаджани или в
бутилки, с което да се долива.
Когато започне консумацията,- виното1трябва да се точи само през канелата,
като периодично празното пространство се :опушва чрез изгаряне на сярна лента;
Още по-добре е, ако има възможност, след консумиране на част от виното, останало­
».
то да се прехвърли в по-малко буре. Прй домашни условия се налага да се изпол­
зуват няколко бурета с различна вместимост. .
Претакането на виното също е от значение за опазването и съзряването му. •/.
С него се цели да се отдели виното от утайките, които могат да бъдат източник на /
нежелана миризма и болестотворни микроорганизми. Първото претакане се извърш­
ва в края на тихата ферментация и за него вече споменахме. Следващото претакане
се извършва, след като преминат силните зимни студове, през февруари. Ако виното
ще се съхранява през лятото, прави се още едно претакане преди настъпването на
летните горещини, през май или юни. Претакането се извършва в тихи, яснл дни.
Всички съдове, с които се работя, трябва да са добре почистени; а бъчвата, в която
ще се прехвърли виното, се. опушва.
Според намина на извършването претаканията биват закрити и открити. Обик­
новено младите вина се претакат открито, а старите и мискетовате вина —
то, без да се излагат на въздух, за да се запази ароматът им (фиг. 59)/

>. "

Фиг. 59. Претакане на вино:

л—вакрнта; 6—отярнто
«

х . .• . . ' . . . • ^ • " *
. •• . . •- • г• . . ••• • . . , . . * . . . • .1.

<1
 КАК ПРОТИЧА СТАРЕ ЕНВХО НА ВИНОТО?
'■ • " . ■ . у у . ■ у У ■ : у ' \
От момента на образуване® до разпадането сн виното прем инава същите стадии на
развитие, както и живият Организъм.То се ражда в процеса на ферментацията, след
Това се формира, съзрява, <^арее и най-после се разпада (умира). .
Формирането на виното обхваща периода от приключване на ферментацията
до първото претакане. След !юва то започва да съзрява, т. е. поема кислород от въз*
духа и се получава утайка, ^ко съхраняването се извършва в съд при пълна липса
на достъп на въздух, винотсЛе се развива, не зрее. Ето защо младите вина не бива
да се наливат в стъклени съдсре веднага след ферментацията или след пърйото пре­
такане, а трябва да -отлежавг^ в бъчви. У ч, - У
За разлика от съзряването стареенето на виното протича най-добре в хермегНР
• чески затворени съдове. Затов^ след съзряването виното се иалива в бутилки»
Отличителен белег на стареещо^) вино е образуването на букет. С този термин е
прието да се обозначава съвкупността от ароматните и вкусовите възприятия, които
получаваме при консумацията *а виното. :
М Накрая настъпва процесъпна отмиране (разпадане) на виното. Белите вина
по-бързо стигат до разпадане, отколкото червените. Има случаи, когато червените
вина в бутилки запазват качествата си до 20—30 години, докато белите трудно се
Запазват до 10 ( години. ■ ■

К А К ДА СЕ ПОДГОТВИ ВИНОШ ЗА БУТИЛИРАНЕ?

• • » #• * « •* . ,

Виното, което желаем да съхраним в бутилки, трябва предварително да се обрабо

ти, за да стане подходящо за бутилиране. За продължително стареене в бутилки
са'подходящи здрави, стабилни, стари вина. Младите неотлежали вина не бива да
се бутилират без предварителна обработка с някое средство за бистрене- У
Предвиденото за бутилиране вино се съхранява в буре, което посТоннно се до-
лнва. През студените зимни месеци то се излага на студ, но без да замръзва, Към
бистрене се пристъпва след претакането, през февруари*март. При домашни ус­
ловия бистренето може да стане с яйчен белтък, желатин или бентонит.
За бистренето на 100 1 бяло вино е необходим белтък от 1—2 яйца, а за черве­
но — от 2 до 4. Белтъците се разбиват в малко вода (ГО белтъка в 1 1), докато се
'о б р а зу в а пяна. Към нея се прибавя на части вино при постоянно бъркане. Получер­
ната смес се излива в бурето и се. разбърква много старателно. За бистрене трябва
да се използуват съвсем пресни яйца.
' Желатинът се продава във вид на листа или ситно* натрошен. .Той трябва да
бъде съвсем чист и без миризма. За червено вино са необходими около .10—15 а
 аа бяло 5—№ § 8а 100 1, Необходимото колнчеово желатин се залива със студеня
вода за 12 часа. След това се разтваря в малке*вода, затоплена до 50—60° С и се
разбива силно, като се прибавя на части по'малсо вяно. Така разбитият желатин се;
излива във виното и се разбърква добре.- > , . . —
Бентонитът се употребява в доза 50—100 я на 100 1. Определеното количество г «•
бентонит се размесва с вино или с гореща водай се оставя 24 чаеа да набъбие, След
•• това се разбива енергично, като -•му се прибавя по малко вино. Получената суслен*
зия се йзлива в бурето с вино н се разбъркш. добре.
*
.
**•

284
КОГА И КАК.ДА СЕ , БУТИЛИРА ВИНОТО? ' "
- . - ' • • . • ■
• • ■ ■ .. ; ■ • -••• ..
Обработеното с яйчен белтък, желатин шибентонит вино след 7— 10 дкисе изби­
стря напълно и може да се налее в бутилки. Наливането трябва да става^в ясни и
безветрени дни. ' У.
Необходимите бутилки се измиват доЗре и се подсушават. Желателно е да са
от тъмно стъкло. >
За предпочитане е виното да се източва с каучукова тръба (маркуч), която се.
привързва за пръчка и се спуска в съда така, че краят й да бъде на около 10 сш от
дъното. За да се избегне размътване на ввдото, веднъж започналото източване не се •
прекъсва.. • . .. ' >
1 .
, Бутилките се пълнят така, че след затварянето им в шийката да остане 2—3 сш
празно пространство. Затварят ее с чистили здрави запушалки, предварително на­
киснати в топла вода.
Пълните бутилки се нареждат хоризонтално в тъмни и хладни избени поме­
У\ щения. Заравянето им в пясък има значение дотолкова, доколкото осигурявано-,
Л- малко колебание на температурата. Не бива обаче бутилките да сб държат изправе­
ни. Тогава запушалките изсъхват и през порите им алкохолът се изпарява и на­
вляза въздух, което става причина за разваляне на виното.
След 3—5 години бутилираните вина имат най-високи качества, но те може да
се съхраняват и по-дълго. Възможно е през това време в бутилките да се появя
утайка, но това не е признак на разваляне. При консумиране виного внимателно се
излива, а утайката остава, в бутилката.
' ‘ . . •" . •

кк' . • • • « • • . ? . • • •. .

и • . ’ *

КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИ ВИНОТО ОТ ЗАБОЛЯВАНЕ?

• •

' Л;
• . • / • • • • _

Болестите на виното са резултат от дейността на някои вредни микроорганизми,

При домашни условия заболяването на виното е често явление. То се дължи на об­
стоятелството, че не се спазва необходимата хигиена, не се употребява еерен двуо-

178

Ь' . » V

еV -
■{,

• • *•.. . • «:• : . ■ : •. V- • • ' - г I •' ■■•••■ '• * •/ ■ "••• • „• •:> ■ ■ • ■• ’ДГ :*

.V .
кле и не. винаги се полагат необходимите грижи за виното. Най-често .срещаните
болести са цветясването -и вписването.
При ц в е т я с в а н е т о на повърхността на виното се появява белезникава
ципа (съга). Отначало виното е бистро, но когато ципата започне дй се разкъсва,
то се размътва. Освен-тава алкохолът в болното вино намалява й накрая то-може
да стане негодно за консумация, тъй като след цветясването обикновено виното
се вкисва. '
Причината за цветясването е широкият досег на- виното с въздуха; Най-снгур-
но средство за предпазване на виното от това заболяване е редовното дояяване на
бъчвите. Ако не разполагаме с вино за доливане, празното пространство се опушва
със серен двуокис.
Болното вино може да се лекува, като внимателно се премахне ципата чрез
доливане или претакане в друг, добре почистен и опушен съд. Ако виното се е раа*
мътило, то се сулфитира и се прехвърля в чист съд.- '
В к и с в а н е т о С в познава по миризмата на оцет. По повърхността на виното
се образува сива или кафява ципа. От вкусване заболяват слабите на алкохол вина,
съхранявани в непълни бъчви;
Причинителят на вкисването превръща алкохола на виното в оцетна киселина^
Заболялото вино е негодно за консумация и за варене на ракия. Предпазните мерки
срещу него започват още по време на ферментацията, която трябва да бъде с пото*
лена шапка. По-късно съдовете! трябва редовно да се доливат или опушват. Заболя­
лото вино не може да се откисли. То трудно се лекува и най-често се превръща в
оцет. ’ .'

КАК ДА СЕ СЪХРАНЯВАТ ДЖИБРИТЕ?

* I . • , • .

• • • в . • • •. • .

Твърдите части на гроздето — ципи, семки и чепки— след отделянето на-мъстта

или виното се наричат джибри. При производството на бяло вино след отцеждането
на мъстта към джибрите се прибавя малко вода, за да ферментират. При отгакаяего
на червеното виио джибрите са вече феоментирали. Пресните неферментирали джибг
ри може да се употребят за храна на животните. Ферментиралите джибри обикновено
се варят на ракия, а варените се използуват за торене. '
До варенето джибрите се съхраняват в каца по мокър или по сух начин. Мок­
рият начин се състои в притискане на джибрите с тежести и заливането им с вода,
така че водата да ги покрива.на няколко сантиметра. Този шчин не е за препоръч­
ване, тъй като при него има загуба на алкохол, а е иъзможно да се разшият цветяс*
вэне и вкиевзне. . ,
 . ; п Ри сухия ввчин джибрите се изолират от въздуха, като се покриват с поли­
етилен, а върху него се насипва пласт от 5—6 сш чист пясък. Понякога върху джиб­
рите се разстила слама, която се замазва с кал. Така алкохолът се запазва напълйо
и не се допуска цветясване или вквсване на джибрите.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ СПАЗВА ПРИ ИЗВАРЯВАНЕТО НА ДЖИБРИТЕ?

•' V ^ , ’ •
, • •

За получаването на повече я по-доброкачествена, ракия при изваряването на

джибрите е необходимо да се спазят няколко основни изисквания. Когато се работи
със сухй джибри, има опасност от загаряне, което влошава качеството на ракията.
Затова преди пълнене на казана в Него се сипва малко вода, след това се напълва
с джибри, които се заливат с вода в количество около 1/5 до 1~/3 от обема им. За
още по-голяма сигурност преди зареждането дъното на казана се покрива с малко
чиста слама или сено. За да се избегне прекипяването, казанът винаги ое оставя с
■12—15 сш недопълнен. ' ’
Зареденият казан се захлупва с капак, затяга се, замазва се в се съединява с
охладителя, който се запълва със студена вода. До завйране на джибрите се под­
държа силен огън, но щом ракията потече, се поддържа по-слаб, равномерен огън.
По-нататък огънят се регулира така, че ракията да тече на тънка, равномерна
: струя, без прекъсване или засилване. Последните порции (патоките) се събират от­
делно и се оползотворяват, като- се . изваряват повторно •*или се смесват с други
джибри.
Прясната ракия е груба, парлива и с особен Дъх. Ако се налее веднага в стък­
лени съдове, тя не подобрява качествата си, дори и след няколко години. За да се
ч подобри качеството на ракията, тя трябва да се съхранява в дървени съдове. За.
предпочитане
•
са дъбовите бурета, които й придават
• ^
приятен жълт цвят.. т •
'

КАК СЕ ПРИГОТВЯ ОЦЕТ?

-• .* , » л . *** •
За приготвяне на оце-г са подходящи по-слабо алкохолните вина и вината, които са
„започнали да се вписват. Не може обаче да се използуват болни, с Неприятна мириз­
ма и пресечени вина. Силно обагрените с висок екстракт млади вина трудно се пре­
работват в оцет. Сулфитираните с високи дози серен двуокис вина също са непод­
ходящи.
№ Определеното за преработване в оцет вино Се разрежда с преварена вода така,
-че алкохолът му да се намали на 7—{Г, Освен това необходимо е да .се осигури по-
 висока температура (25—30° С) и широк достъп на въздуха до виното, тъй като
оцетните бактерии се развиват само-на повърхността на виното при достъп на кис
лород. . . . .
. . Тези условия може да се осигурят, като се взоме неголям съд, например буре /.
от 25—30 1, снабдено с канелка. Бурето се поставя в помещение с по-висока темпе­
ратура, В него се наливат 4—5 1 винен оцет, затоплен до 30° С, и 3—4 1 вино. Вра­
ната на бурето (по възможност по-широка) се покрива с тензух, за.-ма не влизат
оцетни м шички. След една седмица се прибавят нови 3—4 1 вино.- Виното се на­
лива през фуния с дълга шийка, която да е потопена в течността. На втората и след­
ващите седмици се изтеглят по 3—4 1 оцет, и се добавя по толкова вино. Така може
да се преработи в оцет значително количество вино. За осигуряване на по-широк,
достъп на въздух се препоръчва на двете дъна на бурето в горната част да се про­
бие по един отвор.с диаметър 4—5 с т , който да се покрие с мрежа.
Когато се касае за малко количество оцет, може да се използува по-голяма
дамаджана, д която се наливат 1—2 1 оцет и толкова вино. Останалата час! от вино­
то се добавя на порцки от по 2 1 през 6—7 дни с фунийка както в бурето. Отворът
на дамаджаната се покрива с марля. ВМесто в затоплено помещение тя се оставя на
слънце.
Готовият оцет се съхранява на хладно в добре запушени бутилки/

16. ДО * ъ * * и м любител! л сз«р

181
 СЪДЪРЖАНИЕ

, %
Лред*ово& *ъи аърйог*о йа£ав|е, ♦ « < < « . « » * « « < « * ■ « ♦
Предговор към второто издание. * « » * » * « *^# « « « « < * » « , # • » * 4 « < 9 » •
Предговор към третото допълнено издание * . « . ..................... ' , ........................ , . , ,
История и състояние на лозарството в света е у нас
Кратки сведения аа устройството н развитието на лозовото растение « '
Влияние на околната среда върху лозата « « * « , ♦ « * . ♦ 4 * * * , ф
Избор и подготовка на мястото аа ново лоде
Избор на подходящи сортове лози 4 ,
Посадъчен материал в засаждане на лозите ♦ . . 4 * « *
Формировки н системи на резитба при лозата , . * ........................ »» .....................................'
Зелени резитби, връзване н подпорни системи аа лозите ♦ в 4/
Обработка, торене и напояване на лозата « * • « ♦ * . . « * * ** * * . . • « » « «
Повреди, болести в неприятелн но лозата , ♦ ♦ ♦ 4 , , , * , * 4 ^ ,, , , (
Използуване на гроздето в присно състояние и преработването му вбезалаохоляа продукти
Преработване на гроздето във вино » • * * ......................... .