Родното и чуждото

„Балкански синдром“- Станислав Стратиев (1941 – 2000)

Ⅰ. Авторът
1. Творчество - особености
а/ творчеството на Ст.Стратиев в контекста на литературата през 70. - 90.
години на XX век
 През годините на тоталитаризма авторът изследва отчуждението, изгубените
хоризонти, затъването в буквализма, кошмара на бюрокрацията, безразличието
към въпросите и проблемите на обикновения човек.
 През 90. години – изгражда калейдоскопична картина на обществото, изправено
пред настъпващите промени след смяната на политическия модел; разкрива
изостаналостта спрямо развиващия се модерен свят, духовното обезличаване,
омразата и завистта към образования, интелигентния и мислещ, нравствено
извисен човек.
 Чрез алегоричен, езопов език и чрез средствата на сатиричното Ст.Стратиев
разкрива тъжната картина на действителността, за да провокира обществото и
да му „припомни“ основни хуманистични ценности като благородството,
човещината, духовната свобода, антиконформизма
Извод: В произведенията си разкрива „българския модел“, болезнената истина
за националния ни бит и характер.
б/ произведения: „Римска баня“/1974/, „Сако от велур/1976/, „Рейс“/1980/,
„Балкански синдром“/1987/, „Мамут“/1990/ и др.
Много от печалните прозрения на писателя за българския модел като „състояние на
духа“, „начин на мислене“ и „тип душевност“ са изказани в афористична форма,
звучат като сентенции за парадоксите в битието на българина:

Ⅱ. Комедията „Балкански синдром“

1. Роля на заглавието
 Двузначност на думата „синдром“ в заглавието съдържа едновременно
негативна оценъчност и опрощаваща ирония
 Чрез значението - „съвкупност от симптоми, характерни за определено
заболяване“, балканското е видяно като „отклонение от нормата“, която в
българския културен модел най-често се свързва с европейското.
 Но мислен като „ признаци, присъщи на даден тип поведение “ регионалният
манталитет попада в представата за своеобразното, необичайното.
 Двете значения подчертават комплексния характер на балканското като набор от
мисловни и поведенчески нагласи, които определят цялостен мироглед.
 Междутекстовост с Алековата творба
2. Композиция и жанр
 Комедията е изградена от две действия, без обичайната сюжетна структура
 Колажен /фрагментарен/ принцип – пораждащ внушенията за разпадналото се
родно; противоречиво, неясно дори за самото себе си; потенциално
незавършено.
 Заличаване на условната граница между залата и сцената
 Намесата на „зрителите“/ обикновеното, неестетизираното, заявяващо себе си
като значим обект на изкуството/ – проблематизират се класическите театрални
форми, проблематизират се различни видове кич/ халтурата и попфолкът/,
буквализира се максимата за света като сцена, а човека като актьор/.
 Намесата на Директора / обединяваща различните „сюжети“/– да задържи
ставащото в границите на традиционните представи за
театралност/консерватизъм срещу модернистичните експерименти в
изкуството/; но и алегория на управленческия стремеж да се запази статуквото;
да се контролира спонтанният театър, които създава самият живот – за мнимата
„перестройка“, за управленската демагогия, маскираща действителните субекти
на властта и техните намерения.
Извод: Характерното за българското културно пространство напрежение
между „млади –стари“; „класическо и модерно“; стихийния порив на „народа“
да се качи на сцената и задкулисността.
 Жанрово своеобразие -Съчетаване на жанровите особености на комедия,
фарс и фейлетон
 Разнообразни оттенъци на комичното – иронична игра със значението на
думите; сатирична язвителност; гротескно изображение, преплитащо се с
фантастичното; публицистичност; тенденциозност и абсурдни ситуации/
театър на абсурда/
 Замяна на художествената условност в края на пиесата с моралистично
послание – думите на Директора
5. Родното и чуждото в комедията „Балкански синдром“ – мотиви,
проблеми и конфликти, ценности и норми
а/ мотиви
 Мотивът за балканщината е водещ. Той настоява, че всичко по тези
географски ширини и дължини се случва обратно на нормалната логика на
нещата. Че да си балканец, е не само
географска принадлежност, но и диагноза.
 Мотивът за фалшивата обществена промяна, която е само мимикрия,
насочва към втората половина на 80-те години на XX век, когато в
Съветския съюз се провежда така наречената перестройка, а у нас хората
иронично я наричат переструвка...
б/ проблеми и конфликти
в/ ценности и норми
г/ образи