A C A D E M I A L I T T E R~A R U M В U L G A R I C A

THRACIA, VI
SERDICAE . 1984
185-235

ДИМЧО АЛАДЖОВ, Д И К Р А Н БАЛАБАНЯН

ПАМЕТНИЦИ ОТ СТАРОЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА

В ХАСКОВСКИ ОКРЪГ

Днешната територия на Хасковски окръг, през която минава р. Ма­

рица, заема пространството между долните течения (за България) на
реките Арда и Тунджа. Тя включва северните части на Източните Родопи
и югозападните склонове на Сакар, и е една от най-гъсто заселените през
старожелязната епоха области у нас. Докато халщатските селища от
другите части на Тракия са главно в планинските и полупланинските
райони, то тук освен многобройните обекти в Сакар 1 и Източните Родопи,2
най-цветущите селища (ако съдим по размерите им и по археологическите
материали) са били разположени в долината на р. Марица.
Като изключим голямото халщатско селище от Констанция (при
дн. Симеоновград) досега в района не са правени археологически раз­
копки на подобни селища. Материалите от старожелязната епоха, които
ще разгледаме в настоящата работа, са открити случайто или са събирани
от повърхността.3
С. Бориславци е на 4,5 км от Маджарово, на левия бряг на р. Арда.
На 3 км северозападно от него се намира скалистият рид Сивридекме, с
който се оформя големият завой на р. Арда при яз. Ивайловград. Най-
високият връх на този рид е скален масив, обрасъл с дъбова гора и хра­
сти (обр. 1). На южната му страна се виждат разрушени стени от суха
зидария, градени от едри ломени камъни. Подстъпът към върха е по би­
лото, с посока изток—запад и е защитен от стена, изградена в суха зи­
дария (обр. 2). В заграденото пространство има още 3 преградни стени,
градени „на сухо". Върху скалите в най-западната част на рида са издъл­
бани басейнчета с диаметър около 20 см (обр. 3), някои от които са с
улейчета. На юг в дерето, което води към р. Арда, има няколко ниски
1
Тракийски паметници. Т. I. C, 1976, 52—76, 157—160.
3
Пак там, 82—99, 160-166.
3
Тук няма да разглеждаме долменните некрополи и други обекти около Изво­
рово, Дрипчево и пр. в Сакар и Източните Родопи, които бяха обект на проучване от
експедициите, организирани през 1973 и 1974 г. от Института по тракология при БАН
и ОИМ — Хасково. Ще споменем на кратко проучените през 1975 и 1976 г. обекти в
землищата на Българин, Оряхово, Сеноклас и Бориславци,

185
 Обр. 1. С. Бориславци, вр. Сивридекме

209-

Обр. 2. Тракийска крепостна стена на вр. Сивридекме

186
 каменни могилки. В ОИМ-Хасково се пази фрагмент от мраморен релеф
на тракийски конник, който показва, че през римската епоха върхът ве­
роятно е бил отново използуван като светилище.
С. Браница, в югозападните склонове на Сакар, е на около 20 км
северно от р. Марица при Харманли. Югозападно от селото е имало 26
долмена, от които вече няма никаква следа. Един долмен, известен под
името „Дядо Коджабашева колиба" е частично запазен на 0,500 км южно
от селото в м. Чефитка, близо до римския път (Via Singidunum). Ha 2 км
западно от селото в м. Новата кория има малка тракийска крепост4, от
която сега личат само купчини от камъни. На 5 км южно от селото, близо
до Тюлменова могила в м. Саръмеше има следи от селище от бронзовата
и старожелязната епоха, което заема югоизточния склон на местността,
на площ от около 4—5 дка. Тук през 1964 г. бе открит калъп за едно­
временно изливане на 5 сърпа5, а наскоро е намерен и калъп за изливане
на бронзови брадви.6
Най-интересната находка от Браница е новооткритият калъп за
изливане от бронз на халщатски ладиевидни фибули, в средата с бразди.
Той е изработен от сиво-зелен слюдест талкошист и е с трапецовидна фор­
ма (обр. 4), заоблен отзад; размери: основи 13 и 10 см и вис. 15 см, при
деб. 4 см. Изливаната фибула има силно разширен лък, в средата откъм
лицето украсен с 3 изпъкнали ребра, от които най-високото е средното.
Двата края на лъка са украсени с по 1 широк пръстен. Предният край
завършва с ножна плоча и иглодържател. Дължината на лъка е 6,5см,
вие. на фибулата от мястото на иглата до най-изпъкналата точка на лъка
е 5,5 см; максималната ширина на лъка е 3 см. Подобни фибули са наме­
7 8
рени при с. Капелин, Панагюрско , Дебърщица, Пазарджишко и др.,
но калъп за изливането им у нас се открива за първи път. Те се датират
към VI в. пр. н. е. 9 Находките от каменни калъпи за изливане на оръдия
и новият калъп за фибули от Браница определят този район на Сакар като
металургичен център през бронзовата и старожелязната епоха (II—I
хил. пр. н. е.).
С. Брягово е на 25 км източно от Хасково, вдясно от международния
път за Константинопол. Южно от селото е продължението на Гюнелий-
ската Хухла, известна като Бряговска Хухла — една от последните се­
верни вериги на Източните Родопи. По Хухла има незначителни останки
от долмени, най-добре запазеният от които е в източния й край, в земли­
щето на с. Остър камък. 10
В м. Яхната, на 5 км южно от Брягово, има напълно запазена кръгла
винарна (шарапана) с диам. 1,70м и дълб. 0,30 м. Този тип шарапани,

4
И. В е л к о в . Градища. — ГПлАМ, 1950, № 2, с. 163.
5
Д. А л а д ж о в. Находки от бронзовата епоха в Хасковския музей. —
Археология, 11, 1969, № 4 , 63—64, обр. 1, 2.
6
Съхранява се в читалищната музейна сбирка в Харманли — непубликувана.
7
8
Р. П о и о в. Археологически вести. — ИАИ, 7, 1933, 357—358, обр. 108.
Д. Ц о н ч е в . Новооткрити старини от Пловдивско. — ИАИ, 15, 1946,
209—210, обр. 116.
I 9 Л. Г е т о в. Могилни погребения при с. Долна Сахране, Старозагорско. —
ИАИ, 28, 1965, с. 209, обр. 7.
10
Тракийски паметници. Т. 1, с. 38, обр. 21—22, рис. 1—4.

187
 Обр. 3. „Басейнчета", издълбани в скалите на Сивридекме

Обр. 4. С. Браница, калъп за изливане на ладиевидна фибула и отливка от него.

широко разпространени и добре запазени в района на вр. Мечковец, се
приемат за съвременни на долмените.11
При корекцията на р. Олудере през 1969 г., на 1 км северозападно
от Брягово, в м. Пъчовия геран беше открито селище от старожелязната
епоха. То е заемало повърхността и южните склонове на невисоко плато
край реката, с площ от около 3—4 дка. В събраната от повърхността и в
изхвърлената от изкопите пръст е открита керамика от различни вре­
мена — от старожелязната епоха до средновековието.
Керамика
I. Съдове с релефна украса
1. Фрагмент от съд. Червена глина с примес от пясък и кварцови
зърна. Украса: релефна лента, разчленена от коси нарези. Размери:
дълж. 8,2 см, вис. 6 см (обр. 5/).
2. Фрагмент от вертикално устие. Сивочерна глина с песъчинки и
добре загладена повърхност. Украса: външният ръб на устието е релефно
изпъкнал. Размери: дълж. 5,3 см, вис. 4 см (обр. 52).
II. Съдове с щемпелувана украса
3. Фрагмент от устие със завито навън венче. Светлокафява глина
с примес от пясък и кварцови зърна. Повърхността на съда е била по­
крита с черна ангоба. Украса: по шийката на съда са щемпелувани редица
от концентрични кръгчета, върху горната част на венчето, свързани един
с друг S-ове, а точно срещу тях, свързани помежду си полукръгове. Раз­
мери: дълж. 8,5 см, вис. 4,8 см (обр. 53).
4. Фрагмент от устие със завито навън венче. Сивочерна глина с
примес от кварцови зърна. Загладена повърхност. Украса: по шийката на
съда са отпечатани в лента закачени един с друг S-ове; вътрешният ръб
на устието е набразден с плитки ямички. Размери: вис. 5 см, дълж. 7,4 см
(обр. 54).
5. Фрагмент от вертикално устие. Сиво-жълта глина с примеси от
песъчинки и полирана повърхност. Украса: под ръба на устието са от­
печатани концентрични кръгчета, свързани с тангенти от псевдошнур.
Размери: шир. 7 см, вис. 4,7 см (обр. 55).
6. Фрагмент от устие. Сивочерна глина с примес от песъчинки и
добре загладена повърхност. Украса: под ръба на устието са щемпелу­
вани концентрични кръгчета, свързани с тангенти. Размери: шир. 3,6 см,
вис. 3,8 (обр. 5g).
7. Фрагмент от вертикално устие. Сивокафява глина с примеси от
песъчинки и кварцови зърна. Загладена повърхност. Украса: концент­
рични кръгчета, свързани с тангенти. Размери: шир. 7,5 см, вис. 5,2 см
(обр. 57).
8. Фрагмент от съд. Сивочерна глина с много примеси от песъчинки
и едри кварцови зърна. Полирана повърхност. Украса: пояс от двойни
концентрични кръгчета, свързани със срещуположно поставени тан­
генти. Размери: дълж. 10,7 см, шир. 3,8 см (обр. 58).
9. Фрагмент от съд. Сивочерна глина с примес от песъчинки и по-
едри кварцови зърна. Полирана повърхност. Украса: геометрични фигури,
очертани с псевдошнур, концентрични кръгчета и вертикално щемпелу­
вани S-ове. Размери: шир. 9,5 см, вис. 5,6 см (обр. 59).
11
Д. Ц о н ч е в . Старините около Хасковските топломинерални извори. —
ГПНБМ, 1937—1939, 86—90.

189
 06p. 5
1 — 14 — фрагменти от глинени съдове от местността Пъчовия геран при с. Брягово.
/</
Обр. 6
l — $ — керамични фрагменти от м. Пъчовия геран, при с. Брягово
 10. Фрагмент от съд. Сиво-кафява глина с примеси от песъчинки и
кварцови зърна. Повърхността е покрита с черна ангоба. Украса: кон­
центрично кръгче, заобиколено от гирлянд от няколко реда псевдошну-
ров орнамент. Размери: дълж. 6,7 см, шир. 4 см (обр. 510).
11. Фрагмент от съд. Сиво-кафява глина с примес от песъчинки. По­
върхността е покрита с черна ангоба и полирана. Украса: концентрично
кръгче, от което излиза гирлянд от няколко реда псевдошнур. Размери:
шир. 5,2 см, вие. 4,2 см (обр. 511).
12. Фрагмент от съд. Тъмнокафява глина с примес от песъчинки и
по-едри кварцови зърна. Украса: щемпелувано кръгче, запълнено с то-
чици и гирлянд от псевдошнурови линии. Размери: шир. 4,2 см, вис. 3,7 см
(обр. 5 /2 ).
13. Фрагмент от съд. Тъмносива глина с примес от песъчинки и
кварцови зърна. Повърхността е покрита с черна ангоба и е добре загла­
дена. Украса: по шийката на съда минава лента от разлато шемпелувани
S-ове, от която надолу се спускат пояси от псевдошнур, запълнени с коси
линии от същия орнамент. Размери: шир. 5,8 см, вис. 8,4 см (обр. Ъ13).
14. Фрагмент от съд. Тъмнокафява глина с примес от песъчинки.
Полирана повърхност. Украса: полукръг от псевдошнур. Размери: шир.
6 см, вис. 5,7 см (обр. 5,4).
15. Фрагмент от съд. Кафява глина с примес от песъчинки. Загладена
повърхност. Украса: концентрично кръгче и част от геометрични фигури,
изпълнени с псевдошнур. Размери: шир. 4,5 см, вис. 5 см (обр. 6;).
16. Фрагмент от устие. Сивочервена глина с примес от песъчинки.
Украса: щемпелувани един до друг триъгълници, с вписани по-малки
триъгълници. Размери: дълж. 5 см, шир. 3 см (обр. 62).
17. Фрагмент от съд. Сиво-кафява глина с примес от кварцови зърна.
Повърхността с покрита с черна ангоба и е полирана. Украса: пояс от
няколко реда хоризонтални псевдошнурови линии, над които са врязани
орнаменти с форма на обърната цифра 2. Размери: шир. 9,3 см, вис. 6 см
(обр. 6,,).
18. Фрагмент от плитък съд с част от устието. Тъмносива глина с
примес от песъчинки и отделни кварцови зърна. Повърхността е поли­
рана. Долната част на съда се издава навън като правоъгълен ръб. Украса:
по дъното на съда, непосредствено зад издадения ръб е щемпелуван кръг
от свързани помежду си S-ове; от него към центъра на дъното се спускат
ленти от гъсто поставени една до друга коси ямичкп; ръбът на дъното е
украсен от косо врязани линийки; външният ръб на устието е нарязан от
ямички. Размери: шир. 7,8 см, вис. 3,4 см (обр. 64).
III. Съдове с канелирана украса
19. Фрагмент от устие на бикопнчеп съд. Сиво-кафява глина с примес
от песъчинки. Повърхността е покрита с черна ангоба и е полирана.
Украса: по шийката на съда минават 3 хоризонтални широки канелюри.
Размери: шир. 4 см, вис. 4,6 см (обр. 65).
20. Фрагмент от биконичен тънкостенен съд. Сивочерна глина е
примес от песъчинки и добре загладена повърхност. Украса: по най-из­
пъкналата част на съда са разположени вертикални плитки канелюри.
Размери: шир. 6,5 см, вис. 5 см (обр. 6б).
IV Съдове с врязана украса

192
 Обр. 7
1-8 керамични фрагменти от селището при Брягово
13 Thracia, VI 193
 21. Фрагмент от съд. Сивочерна глина със съдържание на песъчинки.
Повърхността е покрита с черна ангоба и е полирана. Украса: 3 успо­
редно врязани линии в полукръг върху единия край на фрагмента. Раз­
мери: шир. 8,2 см, вис. 7,4 см (обр. 67)
V. Дръжки от съдове
22. Фрагмент от съд с част от устие и дръжка. Грубо примесена глина
със сиво-кафяв цвят, с много песъчинки и големи кварцови зърна в те­
стото. Устието е вертикално. Дръжката е езичеста,с полукръгла форма.
Украса: по външния ръб на устието има коси нарези; продълговатите
нарези са разположени околовръст по тялото на съда на височината на
дръжката; под нея има вертикална релефна лента, разчленена от коси
нарези. Размери: шир. 9,5 см, вис. 8 см (обр. 68).
23. Фрагмент от съд с част от устие и езичеста дръжка. Кафява глина
с примес от много песъчинки и по-едри кварцови зърна. Повърхността е
грапава. Дръжката има широка основа и полукръгла форма. Украса:
външният ръб на вертикалното устие е разчленен във форма на ямички.
Размери: шир. 6,5 см, вис. 10 см (обр. 7,).
24. Фрагмент от съд с тръбовидна дръжка. Сиво-кафява глина с
примес от песъчинки. Повърхността е загладена. Размери: дълж. 4,6 см,
диам. на отвора 2 см (обр. 7 2 ).
25. Фрагмент от биконичен съд с висока дръжка. Сивочерна глина с
полирана повърхност. Дръжката се разширява към устието и по нея има
3 плитки канелюри. Размери: шир. 1,6—2,6 см, вис. 6,6 см. (обр. 73).
26. Фрагмент от биконичен съд с висока дръжка. Сиво-кафява глина
с примес от песъчинки. Дръжката е с кръгло сечение със слабо разшире­
ние към устието. Размери: висе. 6,5 см, диам. 1,1 см (обр. 74).
27. Фрагмент от дръжка. Червена глина с примес от песъчинки.
Принадлежи на голям дебелостенен съд с висока издадена над устието
дръжка. Запазена е горната й широка част; в средата има голям листо-
виден отвор, а под него — кръгла ямичка. Размери: вис. 12,4 см, шир. 8,5 см
(обр. 7s).
VI. Други предмети
28. Фрагмент от капак с дръжка. Сива глина с примес от по-едри
кварцови зърна и добре загладена повърхност. От центъра на изпъкнал
кръг се издава масивен ствол, който преминава в широка елипсовидна
халка. Ръбът на изпъкналия кръг е нарязан от ямички. Размери: вис. 6 см,
шир. 5,8 см (обр. 76).
29. Фрагмент от плоска глинена плочка-капак (?). Червена глина с
примес от песъчинки. Повърхността е била покрита с черна ангоба. Украса:
8 концентрични окръжности, запълнени с коси нарези, зъбци и малък
релефен кръг в центъра. Размери: 5,5x4,6 см, деб. 1,3 см (обр. 77).
30. Малка паничка с дръжка с конусовидна форма. Светлокафява
глина с примес от песъчинки. Размери: вис. 2,2 см, диам. на устието 3,4 см
(обр. 78).
С. Българин на 3 км северно от р. Марица при Харманли, в гън­
ките на последните възвишения на Сакар. В землището на селото на
няколко места са открити селища от старожелязната епоха.
На 2 км североизточно от Българин, в м. Кировата корийка, от
източната страна на върха е частично запазен долмен, от който стоят
северната и западната стена. Южната плоча е наведена навън, а източ-

194
 Обр. 8. Културните пластове на селището
в м. Душубака край с. Българин

ната и капакът липсват. Долменът е бил в могилка, оградена с камъни.

От този тип „Сакарски могили", оградени с каменен кръг и повърхност,
покрита с камъни, в същата местност има още 6 могилки.
На 1,5 км югоизточно от селото в м. Душубака до изворите на Душ-
тубашката река върху част от селищна могила от новокаменната, ка-
менно-медната и бронзовата епоха има халщатско селище. Халщатска ке­
рамика има по повърхността на площ от около 40 дка от двете страни на 1

реката, която сега е преградена за микроязовир. На мястото, където ре­

ката пресича селището, в бреговете са очертани културните му пластове
(обр. 8).

195
 Обр. 9
1 — 4 — керамични фрагменти от м. Душубака

Керамика
1. Съд с биконична форма. Сивочерна глина с примес от песъчинки.
Повърхността е добре загладена. Дръжката е висока, с правоъгълно се­
чение, разширена към устието. Украса: хоризонтални канелюри около
шийката на съда и изпъкналости под тях. Размери: вис. 18 см, шир. 28 см
(обр. 91).

196
Обр. 10. Глинен съд от м. Хайвата при Обр. 11. Керамичен фрагмент от
с. Българин м. Хайвата

2. Фрагмент от биконичен съд с висока дръжка. Сиво-кафява глина

с примес от песъчинки и добре загладена повърхност. Дръжката има по-
лукръгло сечение и ветрилообразно разширение към устието. Украса:
канелюри по разширената част на дръжката. Размери: вис. 10,5 см, шир.
4,5 см (обр. 92).
3. Фрагмент от масивна дръжка с правоъгълно сечение. Сиво-черна
глина с примес от песъчинки и кварцови зърна. Повърхността е добре
загладена. Украса: по външната стена на дръжката чрез псевдошнур е
отпечатана украса във форма на рибена кост; по страничните стени на
фрагмента има вертикална редица от ямички. Размери: вис. 9,5 см, шир.
4,5 см (обр. 93).
4. Фрагмент от дръжка. Светлокафява глина с примес от песъчинки
и грапава повърхност. Украса: един под друг врязани ромбове, запъл­
нени и излизащи от тях врязани върхове. Размери: вис. 8 см, шир. 4 см
(сбр. 9,).
На 2 км югоизточно от Българин и на 500 м южно от Душубака,
в м. Хайвата на самия връх има следи от селище от бронзовата и с по-
малко останки от старожелязната епоха. Тук е намерена чаша с плоско
дъно и висока дръжка, която излиза над устието на съда и силно се раз-
ширява (обр. 10). Широкият ръб от устието до шийката е оформен с хо­
ризонтални канелюри: вис. 11 см, шир. 10 см. Сивочерната глина е при­
мес от едри кварцови песъчинки.
Повечето от керамичните фрагменти, събрани от повърхността са
силно измити, без украса. Заслужава внимание само един фрагмент от
съд от сивочерна глина с примес от песъчинки и едри кварцови зърна.
Съдът е имал тръбовидна дръжка, от която е запазена само основата.
Украса: на нивото на дръжката минава пояс от концентрични кръгчета,
щемпелувани едно до друго и оградени от врязани линии. Размери: шир.
7,2 см, вис. 6,6 см (обр. 11).
Керамика от старожелязната епоха има и в средновековното селище
в м. Юреня, на 4 км югозападно от Българин. Характерните за староже- 1

197
Обр. 12. Изглед на селището в м. Дундаря

Обр. 13
1—5 — керамични фрагменти от м. Дундаря
лязната епоха фрагменти от тъмнокафява или черна керамика с примес от
едри кварцови зърна и с щемпелувана украса се срещат само в най-ви­
соката част на хълма и отчасти по южната страна на склоновете му.
На 300 м западно от с. Българин до стопанския двор на ТКЗС в
м. Дундаря на типичен сакарски рид (обр. 12), наклонен на юг и юго- '
изток към р. Марица има останки от селище, което заема площ от около
5—6 дка. Тук следите от жилищата — фрагменти от глинени мазилки,
керамика и горяла пръст — личат между камъните или по ниските места
на скалите, запълнени с пръст. Събрана е значително количество керамика
с разнообразна украса.
Керамика
I. Съдове с щемпелувана украса
1. Фрагмент от вертикално устие на съд. Сиво-кафява глина с при­
меси от песъчинки. Повърхността е добре загладена и покрита с черна
ангоба. Украса: двойки дълбоко отпечатани концентрични кръгчета,
свързани с тангенти от псевдошнур. Под тях минават 2 широки хори­
зонтални канелюри, ръбът между които е украсен с косо поставени ли­
нии от псевдошнур. Размери: 8,2x6,6 см (обр. 13/).
2. Фрагмент от дъно на съд. Кафява груба глина, със съдържание
на песъчинки и отделни по-едри кварцови зърна. Повърхността е гра­
пава. Украса: по дъното, което има издаден навън ръб, са отпечатани red-
метрични фигури, запълнени с псевдошнур; по запазената страна на съда
има украса от щемпелувани концентрични кръгчета и врязани линии.
Размери: дълж. 6,5 см, вис. 3,5 см (обр. 13 2 ).
3. Фрагмент от вертикално устие. Сиво-кафява глина, с примес от
песъчинки и отделни кварцови зърна. Повърхността е покрита с черна
ангоба. Украса: пояс от концентрични кръгчета, свързани с пресичащи се
на кръст тангенти от псевдошнур: по ръба на устието има косо поставени
ямички. Размери: шир. 8 см, вис. 7,8 см (обр. 133).
4. Фрагмент от съд. Сивочерна глина с примеси. Повърхността е
добре загладена и покрита с черна ангоба. Украса: пояс от концентрични
кръгчета, свързани с тангенти от псевдошнур; по него — геометрични
фигури, изпълнени със същата техника. Размери: дълж. 10 см, вис. 4,6 см
(обр. 134).
5. Фрагмент от вертикално устие. Сивочерна глина с примес от пе­
съчинки. Повърхността е покрита с черна ангоба. Украса: пояс от едри
концентрични кръгчета, свързани с тангенти от псевдошнур, под който
личи украса от псевдошнурови и врязани линии. Размери: шир. 9,4 см,
вис. 4,8 см (обр. 135).
6. Фрагмент от съд. Тъмнокафява глина с примес от песъчинки и
кварцови зърна. Повърхността е полирана. Украса: концентрични кръг­
чета, свързани с тангенти от псевдошнур; под този пояс около изпъкнал
вертикален ръб е отпечатан орнамент с форма на рибена кост. Размери:
шир. 6,4 см, вис. 9 см (обр. 141).
7. Фрагмент от съд. Сиво-кафява глина с примес от песъчинки и
кварцови зърна. Повърхността е добре загладена. Украса: двойни кон­
центрични кръгчета, долният ред от които е свързан с тангенти от псевдо­
шнур. Размери: дълж. 11,5 см, шир. 4,2 см (обр. 14а).
8. Фрагмент от устие. Сивочерна глина с примеси. Добре загладена
повърхност. Устието е леко завито навън и завършва с отрязан край.

199
 Обр. 14
1—5 — фрагменти от глинени съдове от м. Дундаря

Украса: по шийката на съда са щемпелувани пояс от концентрични кръг­

чета; по външната страна на ръба са отпечатани вертикални S-ове, а по
горната страна на устието е нанесена група от 10 псевдошнуровидни
линийки. Размери: шир. 11 см, вис. 5,3 см (обр. 143).
9. Фрагмент от устие с черен цвят и добре загладена повърхност.
Украса: по шийката на съда са щемпелувани скачени един за друг S-ове;
по страничната издадена страна на устието има украса от вертикални

200
 Обр. 15
1—5 — фрагменти от глинени съдове от м. Дундаря

псевдошнуровидни линии, които продължават и върху горната му страна.

Размери: шир. 8,4 см, вис. 4,6 см (обр. 144).
^ 10. Фрагмент от устие на биконичен съд. Сивочерна глина с примес
от песъчинки. Повърхността е покрита с черна ангоба. Украса: две ленти
от щемпелувани S-ове очертават шийката на съда, която е хоризонтално
канелирана; средният ръб на канелюрите е украсен с косо разположени
псевдошнуровидни линии. По изпъкналата част се спускат вертикални

201
 Обр. 16
1—6 — керамични фрагменти от м. Дундаря

пояси, очертани с врязване и запълнени с отвесни S-ове и коси врязвания

Размери: шир. 14 см, вис. 14,5 см (обр. 145).
11. Фрагмент от съд. Тъмносива глина с примес от песъчинки и
кварцови зърна. Повърхността е полирана. Украса: концентрични кръг­
чета и врязани волути с кръгчета в краищата. Размери: шир. 9,8 см, вис.
9 см (обр. 157).
12. Фрагмент от устие на биконичен съд. Сиво-кафява глина с при­
мес от песъчинки и кварцови зърна. Повърхността е добре загладена.
Украса: последователно щемпелувани триъгълници от псевдошнур, за­
пълнени с по-малки; под тях пояс от коси псевдошнуровидни линии;
горната страна на устието е украсена с щемпелувани S-ове. Размери: шир.
8,2 см, вис. 5 см (обр. 152).
13. Фрагмент от биконичен съд. Тъмнокафява глина с примес от
песъчинки. Залъскана повърхност, покрита с черна ангоба. Украса: пояс
от 2 ленти от псевдошнур, под който висят триъгълници, очертани и из­
пълнени с псевдошнур. Размери: шир. 12,2 см, вис. 10,5 см (обр. 153).
14. Фрагмент от съд. Сиво-кафява глина с примес от едрозърнест
пясък. Добре загладена повърхност. Украса: щемпелувани кръгчета с
назъбвания и геометрични фигури от псевдошнурови пояси. Размери:
шир. 6,5 см, вие. 7 см (обр. 154).
15. Фрагмент от съд. Тъмнокафява глина е примес от песъчинки и
излъскана повърхност. Украса: геометрични фигури от псевдошнурови
пояси. Размери: шир. 4 см, вис. 5,5 см (обр. 155).

202
Обр. 17. Останки от крепостни стени на вр. Голямо Градище при с. Горно Брястово

II. Съдове с канелирана украса

16. Фрагмент от биконичен съд. Сивочерна глина с примес от песъ­
чинки. Повърхността е полирана и покрита с черна ангоба. Украса: по
шийката на съда широки хоризонтални канелюри; по тялото на съда —
около слабо изпъкнали букели — полегати канелюри. Размери: вис. 11,5
см, шир. 15,6 см (обр. 16/).
III. Дръжки
17. Дръжка от тъмнокафява глина с примес от песъчинки и по-едри
кварцови зърна. Повърхността е загладена и покрита с ангоба. Тялото е
с елипсовидна основа, която постепенно се стеснява и леко завива надолу.
Украса: на върха — щемпелувани концентрични кръгчета; по горната
повърхност — две концентрични кръгчета и триъгълници от псевдошнур.
Размери: шир. 7,5 см, вис. 6,4 см (обр. 162).
18. Фрагмент от съд с част от устие и езичеста дръжка. Сиво-кафява
глина с примес от песъчинки и много кварцови зърна. Повърхността е
неравна. Дръжката е с форма на полукръг, с широка основа и небрежно
оформена. Релефно изпъкналият ръб на устието е насечен от коси нарези;
на нивото на дръжката са пробити с остър инструмент ямички; под дръж­
ката се спущат 3 разчленени релефни ленти. Размери: шир. 8,9 см, вис.
8,5 см (обр. 163).
19. Фрагмент от съд с част от вертикално устие и езичеста дръжка.
Грубо обработена глина с тъмнокафяв цвят и примес от едри кварцови
зърна. Украса: на нивото на дръжката минава хоризонтална релефна лента

203
 Обр. 18. Шарапана в м. Шарапаните при с. Горно Брястово

с нарези; под дръжката се спускат същите ленти. Размери: вис. 9 см,

шир. 4,8 см (обр. 164).
20. Фрагмент от съд с вертикално устие и езичеста дръжка. Кафява
глина с примес от едри песъчинки. Дръжката е разделена на две чрез пръст-
на яма. Размери: шир. 8,8 см, 8,4 см (обр. 165).
21. Фрагмент от висока дръжка, с релефна украса. Светлокафява
глина с примес от песъчинки. Размери: шир. 4,4 см, вис. 5,4 см (обр. 166).
С. Горно Брястово на 23 км западно от Хасково, в подножието на най-
високия връх в Източните Родопи — Мечковец. Районът е изключително

204
 Обр. 19. Шарапана при с. Горно Брястово

богат на находки от старожелязната епоха. Д. Цончев съобщава за следи

от долмени,12 които не са запазени. Значителни останки от тракийска
крепост има на 1,5 км северозападно от Горно Брястово на вр. Голямо
Градище. На самия връх оградните зидове са разрушени наравно със
земята (обр. 17). Крепостта е била елипсовидна, с размери 150x50 м и
стени, дебели 2,20—2,80 м. 13 Ограденото място е около 5—6 дка., в кре­
постта личат и преградни зидове, които отделят южната й част. По-добре
са запазени 4 реда почти успоредни стени, на 30—50 м една от друга,
издигнати по северните, най-достъпни склонове на височината. По време
на една от експедициите в Сакар и Източните Родопи, организирана от
Института по тракология при БАН и ОИМ-Хасково, през 1973 г. в кре­
постта на Г. Градище бе намерена керамика. 14
Най-забележителни и добре запазени паметници от старожелязната
епоха в района, свързани със старожелязната епоха, са шарапаните (ви-
нарни) — издълбани в скалите кръгли или по-рядко правоъгълни корита
с диам. до 2 м и дълб. до 0,60 м, с улеи за изтичане на течността. Сре­
щат се по 2 корита, едно под друго, свързани с улей (обр. 18, 19). Д. Цон­
чев изброява такива шарапани в местностите Каракая (2 км северно от
12
Д. Ц о н ч е в . Старините около Хасковските топло-минерални извори. — ГПНБМ,
1937-1939, 86 —90,
13
Пак там, с. 90
14
Тракийски паметници. Т. 1, с. 71, обр. 131.
205
 Обр. 20. Хромел от селището в м. Шарапаните

Обр. 21. Фрагмент от глинен съд от с. Каснаково

Г. Брястово), Гарваница (500 м североизточно от селото), Пожарището

(600 м южно от селото) и в м. Шарапаната, на 300 м по пътя за вр. Меч-
ковец.
В м. Шарапаната има останки от селище, което заема пространството
около Заслона, по наклонения на изток склон и в заравнената част на
местността, в съседство с група от 4 шарапани. Тук е намерен хромел
(обр. 20) с елипсовидна форма, с размери 3 1 x 2 0 x 9 см. Керамиката в
селището е предимно измита, от по-груби съдове.
С. Дервишка могила е на 18 км североизточно от Свиленград, в юго­
източните разклонения на Сакар. Южно от селото се издига изолирана

206
 Обр. 22. Фрагменти от глинен съд от с. Клокотница

Обр. 23. Тракийското селище при язовира в с. Книжовник

височина, на която личат останките от тракийска крепост.15 Селището е

заемало южните склонове на височината под крепостта.
В с. Долно Черковище, на левия бряг на р. Арда, на юг от моста над
Арда, срещу скалата Кованкая се издигат скалните откоси на височината
Каракуз. Тук, от северната й страна, в скалите е издълбана гробница,
известна като „Поп Мартиновата дупка". Отворът й е под редица от 12
трапецовидни ниши, на 3,8 м височина от основата на скален навес. Гроб-
16
В. M и к о в. Тракийски селища и градища в Сакар Планина. — Б И Б , 5,
1932—1933, 164—165; И. В е л к о в . Градища, с. 163.

207
ницата е с четириъгълна форма с дълж. 2,75 м, шир. 1,50 м и вис. 1,80 м.
Оста й сочи север—юг. На южната страна, точно срещу входа, е издълбана
ниша: шир. 1,10 м, вис. 0,80 м и дълб. 0,55 м. Входът има трапецовидна
форма с вис. 1 м и шир. 0,90 и 0,65 м. В предната част — отгоре и отдолу
на отвора — е издълбан правоъгълен жлеб, вероятно за поставяне на
каменна плоча за затваряне на гробницата.
Некрополът при Долно Черковище е един от най-големите в Източ­
ните Родопи. Тук скалните трапецовидни ниши (над 80) са струпани при
Кованкая и по отсрещната скала Саръкая. 1 6
С. Каснаково е на 10 км северозападно от Хасково. При разкопките
на тракийското светилище на нимфите и Афродита,17 на 500 м източно от
селото край десния бряг на р. Банска през 1970—1971 г. бяха открити
незначителни, силно измити фрагменти от керамика от старожелязната
епоха. Те показват, че светилището е построено през римската епоха
върху останките на старо тракийско светилище. От откритите фрагменти
заслужава да се разгледа само един: — фрагмент от устие на съд. Сиво-
черна глина с примес от кварцови зърна. Украса: по шийката е щемпелу-
ван пояс от 2 реда S-ове. Размери: шир. 14 см, вис. 7 см (обр. 21).
С. Клокотница — на 10 км западно от Хасково. На 1,5 км южно
от селото в м. Асенова крепост водите на р. Банска размиват останките
на халщатско селище, разположено по склоновете на невисок хълм. По
бреговете на реката са събрани и фрагменти с украса:
— фрагменти от устие на съд от сивочерна глина с много примеси от
пясък и кварцови зърна. Повърхността е грапава. Украса: концентрични
кръгчета, свързани с тангенти. Размери: шир. 11 см, вис. 5,2 см и шир.
9 см, вис. 8,5 см (обр. 22, 23).
С. Книжовник е в Източнородопската област, на 15 км югоизточно от
Хасково. На 150 м източно от Язовира, в м. Лозята, около параклиса
и ловния дом има голямо халщатско селище,18 което заема площ от над
10 дка (обр. 23). Селището е разположено върху слабо наклонен на
югозапад хълм. В западния му край има голяма надгробна могила, в пе­
риферията на която личат глинени мазилки от жилища.
Керамиката от селището е от дебелостенни съдове. Някои от тях по
тесто и техника на изработка се доближават до ранната латенска керамика,
поради което може да се допусне, че селището при Язовира в Книжовник
е от края на старожелязната епоха.
Керамика
1. Фрагмент от дебелостен съд с релефна украса. Сивочерна глина с
примес от пясък и кварцови зърна. Загладена и покрита с черна ангоба
повърхност. Украса: 2 успоредни релефни ленти, пресечени от коси ямички.
Размери: шир. 10 см, вис. 10,5 см (обр. 241).
2. Фрагмент от дебелостенен съд със щемпелувана украса. Кереми-
деночервена глина с примеси от кварцови зърна. Повърхността е покрита

| " Б. К о л е в . Скални гробници край с. Д. Черковище, Хасковско — ВНМ-Х.,

1, 1965, 205—209.
1 17
И. В е н е д и к о в. Разкопките при с. Каснаково през 1945—1946 г. —
ИАИ, 17, 1950, 105—115.
118
Д. А л а д ж о в. Селища, паметници, находки. —Материали за археоло­
гическата карта на Хасковски окръг, 1974, №6 с. 17.

208
 Обр. 24
1 — 12— керамични фрагменти от с. Книжовник

14 Thracia, VI
209
С черна ангоба. Украса: голям многореден S-овиден орнамент. Размери:
шир. 12 см, вис. 9 см (обр. 242).
3. Фрагмент от дебелостенен съд с светлокафяв цвят. Украса: пояс
от 3 реда щемпелувани S-ове; при страничните редове S-овете са скачени,
а при средния — свободни. Размери: шир. 9,5 см, вис. 8,5 см (обр. 243).
4. Фрагмент от съд с добре загладена тъмносива повърхност. Укра­
са: пояс, очертан и запълнен от псевдошнурови линии. Размери: шир. 7 см,
вис. 5 см (обр. 244).
5. Фрагмент от съд с врязана украса. Кафява глина с песъчинки в
тестото и повърхност, покрита с черна ангоба. Украса: врязана хори­
зонтална линия, пресечена от коси черти. Размери: шир. 5,5 см, вис.
4,2 см (обр. 245).
6. Фрагмент от съд с канелюри. Светлокафява глина, покрита с черна
ангоба. Украса: по изпъкналата част на съда — косо разположени кане­
люри. Размери: шир. 4 см, вис. 4,5 см (обр. 24 s ).
7. Фрагмент от устие със завито навън венче. Сива глина, покрита с
черна ангоба. Украса: плитки хоризонтални канелюри по шийката на
съда. Размери: шир. 9 см, вис. 5 см (обр. 247).
8. Фрагмент от устие на съд с комбинирана украса. Кафява глина с
примеси и добре загладена повърхност. Украса: по шийката на съда са
щемпелувани в редица концентрични кръгчета; над тях по долната страна
на венчето са врязани триъгълници, запълнени с линии; по горната страна
на венчето са щемпелувани скачени S-ове. Размери: дълж. 10,3 см, вис.
6 см (обр. 2410).
9. Фрагмент от дебелостенен съд. Светлокафява глина, покрита с
черна ангоба. Украса: врязана хоризонтална линия и пояс от двуредни
скачени S-ове. Размери: шир. 5,2 см, вис. 4,6 см (обр. 24 s ).
10. Фрагмент от съд с вертикално устие и езичеста дръжка. Червена
глина с груба структура. Украса: по външния ръб на устието има ямички,
издълбани с пръст, в средата дръжката е прищипната. Размери: шир. 7,2 см,
вис. 5 см (обр. 2410).
11. Фрагмент от съдс къса тръбовидна дръжка. Сивочерна глина с
примес от пясък и следи от черна ангоба по повърхността. Размери: шир.
8 см, вис. 7 см (обр. 24//).
12. Фрагмент от висока дръжка, която се разширява към устието.
Сиво-кафява глина с добре загладена повърхност. Украса: страничните
ръбове са набраздени от коси канелюри. Размери: шир. 4,5 см, 3,4 см
(обр. 24/г).
С. Любеново е разположено в подножието на Гюнелийска хухла на
20 км източно от Хасково. Останки от халщатски селища тук има на
3 места: на височината Кабюво (Каабиюк); на 1 км северозападно от се­
лото има могилен некропол от 4 надгробни могили, разположени от най-
високата част на Кабиюк към югозапад. По повърхността на двете мо­
гили има тракийска керамика. В единия край на едната, който стига
до склона, свличането на пръстта е разкрило вторичен гроб с погребение,
извършено чрез трупоизгаряне. Фрагментираните глинени съдове са от
старожелязната епоха. За украса са използувани щемпелувани кръгчета,
лъжлива спирала и други геометрични фигури с псевдошнур.19
10
Д. Ал а д ж о в. Археологически вести — ВНМ-Х,, 1, 1965, с. 251.

210
 Обр. 25. Тракийската крепостна стена на Любеновската Хухла

06p. 26. Надгробна могила на Хухлата при с. Любеново

Селището е разположено по целия югозападен скат, по посока на

с. Динево.
На вр. Гижиктепе, който е част от Хухлата, има затрупани с пръст
останки от тракийска крепостна стена, открита случайно (обр. 25). По
южните склонове на Хухлата се открояват няколко надгробни могили
(обр. 26). На 500 м североизточно от крепостта има останки от сравни­
телно добре запазен, а из гората на още няколко разрушени долмени
(обр. 271, 2).

211
 Обр. 27
1-2 - разрушени дол ме ни в Любеновската Хухла

На 300—400 м южно от крепостта на малко обособено плато (обр. 28)

има останки от селище, по повърхността на което личат керамични фраг­
менти от старожелязната епоха, хромели (обр. 29) и глинени мазилки.

212
 Обр. 28. Изглед от селището на Любеновската Хухла

Керамика
1. Фрагмент от устие с извито навън венче. Сивочерна глина с при­
мес от песъчинки. Украса: върху венчето са щемпелувани скачени S-ове.
Размери: шир. 6,5 см, висе. 3,6 см (обр. 307).
2. Фрагмент от устие с ромбовидно сечение. Светлокафява глина с
примес от отделни кварцови зърна. Повърхността е добре загладена.
Украса: под ръба са щемпелувани плътно едно до друго в 2 успоредни
редици концентрични кръгчета; по външния ръб на устието има коси
псевдошнурови черти в групи от по 2 или 3. Размери: дълж. 13 см, вис.
10 см (обр. 302).
3. Фрагмент от съд от сивочерна глина с примес от песъчинки и по­
върхност, покрита с черна ангоба. Украса: концентрични кръгчета, свър­
зани с тангенти от псевдошнур, запълнени с бяла паста. Размери: шир.
4,5 см, вис. 5 см (обр. 303).
4. Фрагмент от вертикално устие на съд. Сиво-кафява глина с при­
мес от песъчинки. Украса: концентрични кръгчета, свързани с тангенти
от псевдошнур. Размери: шир. 5 см, вис. 4 см (обр. 304).
5. Фрагмент от съд от кафява глина със съдържание на кварцови
зърна и покрита с черна ангоба загладена повърхност. Украса: пояс от
щемпелувани орнаменти под форма на буква б, свързани с тангенти от
псевдошнур. Размери: шир. 4,5 см, вис. 4,5 см (обр. 305).
6. Фрагмент от съд от сивочерна глина със загладена повърхност.
Украса: гирлянди от врязани и псевдошнурови линии в краищата на
фигурите, на които са отпечатани концентрични кръгчета. Размери:
шир. 7,5 см, вис. 5 см (обр. 30s).
7. Фрагмент от дебелостенен съд. Светлокафява глина с примес от
пясък. Украса: големи, многоредни S-ове, щемпелувани вертикално и
хоризонтално. Размери: шир. 8,5 см, вис. 10,5 см (обр. 307).
8. Фрагмент от съд с малък букел. Кафява глина с примес от пясък
и покрита с черна ангоба повърхност. Украса: на върха на букела щем-

213
 Обр. 29. Хромели от тракийското селище на Хухлата

пелувана фигура от концентрични кръгчета. Размери: шир. 5,5 см, вие.

6 см (обр. 305).
9. Фрагмент от съд с вертикално устие и езичеста дръжка. Кереми-
деночервена глина с примеси от кварцови зърна. Украса: поддръжката
релефна лента, разчленена с пръст. Размери: шир. 6 см, вис. 10 см (обр. 309).
10. Висока дръжка на биконичен съд от сивочерна глина с добре за­
гладена повърхност. Долната част на дръжката е с четвъртито сечение,
а нагоре изтънява и се разширява ветрилообразно към устието.Украса:
отгоре широки канелюри, а върху долната масивна част — коси канелюри.
Размери: шир. 5 см, вис. 8,5 см (обр. 3010).
11 Висока дръжка на биконичен съд от сивочерна глина с песъчинки
в тестото. Дръжката има елипсовидно сечение. Размери: шир. 2 см, вис.
6,5 см (обр. 30//).
12. Малко трикрако, конусовидно съдче от червена глина с примеси
от песъчинки. Размери: вис. 4 см, диам. 3,4 см (обр. 3012).
При разкопките на късноантичната и средновековна крепост в м. Ка­
лето на 2 км северно от Любеново също бяха открити фрагменти от ке­
рамика и други халщатски материали.20
Симеоновград. Древната Констанция е на 2,5 км източно от дн. Си­
меоновград на десния бряг на едноименната река. При археологическите
разкопки на Констанция частично беше разкопано и халщатското се-

20
Д. А л а д ж о в . Д . Б а л а б а н я н . Разкопки в с. Любеново през 1968 г,—
Родопски сборник, 3, 1972, 116—117, обр. 10—12.

214
 Обр. 30
1 — 12 — керамични фрагменти от тракийското селище на Хухлата при с. Любеново

215
 Обр. 31
1 — 4 — керамични фрагменти от Симеоновград

лище, включено в крепостните стени на града. 21 Огромно е количеството

на добре оформената и украсена халщатска керамика от това селище.
Тук ще се задоволим да посочим само няколко по-интересни фрагмента:
1. Фрагмент от голям биконичен съд, изработен от тъмносива глина
с примеси от песъчинки и отделни кварцови зърна. Повърхността е по-
21
Д . А л а д ж о в , Д. Б а л а б а н я н и кол., Кон станция 77. — С, 1981,
269—272, табл. XII—XI,

216
 Обр. 32. Селището край р. Банска, при с. Минерални бани

крита с черна ангоба и е отлично полирана. Украса: по най-изпъкналата

част на тялото минава широк 3 см пояс от концентрични кръгчета, свър­
зани с тангенти от псевдошнур и обрамчени от 2 непрекъснати линии от
псевдошнур; над този пояс е отпечатана птица с дълги крака и шия, из­
пълнена в техника псевдошнур. Размери: шир. 22 см, вис. 18 см,
деб. 1,1 см (обр. 311).
2. Фрагмент от съд от сивочерна глина с примес от песъчинки. Добре
загладена повърхност, покрита с черна ангоба. Украса: пояс от 2 псевдо-
шнурови линии, свързани на отделни места с косо пресичащи се линии;
под пояса висят триъгълници, очертани и запълнени от псевдошнур,
върхът на които завършва с концентрични кръгчета или гирлянди от
псевдошнур. Размери: шир. 12 см, вис. 8,5 (обр. 312).
З. Висока ъгловидна дръжка от черна глина с полирана повърхност.
Долната й част е масивна, с елипсовидно сечение; по горната, разширя­
ваща се към устието част има добре изразени канелюри. Размери: шир.
5,5 см, висе. 10 см (обр. 313).
4. Подобна дръжка с листовиден отвор в средата на горната част.
Размери: шир. 6 см, вис. 8 см (обр. 314).
С. Минерални бани е на 19 км западно от Хасково, в полите на Източ­
ните Родопи, под височина Банска чука. В района на селото, по посока
на с. Брястово има запазени няколко шарапани. На 2 км северно, по
течението на р. Банска, при вливането на р. Сусамска има тракийско
селище от старожелязната и късножелязната епоха, което заема неви-
соко плато с почти правилна кръгла форма. Селището е на няколко метра

217
 Обр. 33.
1—.1 — керамични фрагменти от тракийското селище при с. Минерални бани

Обр. 34. Керамичен фрагмент

от с. Нова Надежда

от левия бряг на р. Банска (обр. 32). По повърхността се открива пре­

димно латенска керамика и по-рядко фрагменти от старожелязната епоха.
1. Фрагмент от дебелостенен съд с масивна дръжка с елипсовидно
сечение. Тъмносива глина с примес от едри кварцови зърна. Повърхността
не е загладена. Размери: шир. 6 см, вис. 8 см (обр. 33/).
2. Фрагмент от висока дръжка от сива глина с примес от песъчинки.
Запазената широка част на дръжката има четвъртито сечение. Размери:
шир. 1—3 см, вис. 5 см (обр. 332).
3. Фрагмент от съд с езичеста дръжка, пробита в средата. Кафява
глина, песъчинки и незагладена повърхност. Украса: на нивото на дръж­
ката и под нея — релефни ленти, пресечени от коси нарези. Размери:
шир. 6 см, вис. 7,2 см (обр. 333).

218
 Обр. 35
/ — // — керамични фрагменти от с. Овчарово

219
 С. Нова Надежда е на 10 км западно от Симеоновград. На 2 км юго­
западно от селото в м. Хисаря (от десния бряг на р. Марица) има останки
от късноримска крепост. По склоновете на височината се откриват и
фрагменти от халщатска керамика, от които с украса в музея има са­
мо един.
Фрагмент от съд от сивочерна глина с песъчинки и по-едри кварцови
зърна. Украса: концентрични кръгчета, от които се спускат пояси от
троен псевдошнур; над тях — врязани линии. Размери: шир. 8 см, вис.
9,2 см (обр. 34).
С. Овчарово е в крайните разклонения на Сакар на 10 км от р. Ма­
рица при Харманли. М. Орехчето представлява относително обособен
платовиден хълм, доминиращ над околността. Площта на платото е около
40 дка. В подножието на хълма, от север и северозапад тече р. Голямо­
то дере.
През април 1975 г. по време на експедиция „Сакар'75" на най-ви­
соката точка на Орехчето бе заложен сондаж с размери 3 x 3 м. Оказа се,
че почвата е обработена сравнително плитко и на дълбочина от 0,20 м
селищният пласт не е засегнат от разораването. Открита е голямо коли­
чество керамика, от която ще разгледаме по-характерните фрагменти.
Керамика
1. Фрагмент от триъгълно устие на съд от сивочерна глина с примеси
от песъчинки и кварцови зърна. Повърхността е покрита с черна ангоба.
Украса: концентрични кръгчета, свързани с тангенти от псевдошнур.
Размери: шир. 9 см, вис. 5,4 см (обр. 35/).
2. Фрагмент от устие с триъгълно сечение от кафява глина с примес
от песъчинки. Повърхността е много добре загладена и покрита с черна
ангоба. Украса: концентрични кръгчета, свързани с тройка тангенти от
псевдошнуров орнамент. Размери: шир. 5 см, вис. 4,3 см (обр. 352).
3. Фрагмент от устие с триъгълно сечение от кафява глина с примес
от песъчинки. Повърхността е добре загладена. Украса: пояс от концент­
рични кръгчета, свързани с тангенти от псевдошнур и обрамчени от 2
успоредни ленти от псевдошнур. Размери: шир. 6,2 см, вис. 9 см
(обр. 353).
4. Фрагмент от съд от кафява глина с много кварцови зърна в те­
стото. Повърхността е добре загладена и покрита е черна ангоба. Украса:
двойки концентрични кръгчета, свързани със срещуположни тангенти
от псевдошнур. Размери: дълж. 5,5 см, вис. 4 см (обр. 354).
5. Фрагмент от устие на съд от сиво-кафява глина с примес от квар­
цови зърна. Повърхността е полирана. Украса: по шийката на съда има
свързани помежду си S-ове със завършеци, наподобяващи концентрични
кръгчета; под тях минава пояс от коси линии от псевдошнур. Размери:
шир. 6,7 см, вис. 6 см (обр. 355).
6. Фрагмент от съд от кафява глина с примеси от кварцови песъ­
чинки. Повърхността е излъскана. Украса: 2 реда скачени S-ове ограждат
линия от псевдошнур; от двете им страни — успоредно разположени
линии от псевдошнур. Размери: шир. 4 см, вис. 5,5 см (обр. 355).
7. Фрагмент от съд. Кафява глина с примес от песъчинки. Повърх­
ността е добре загладена и покрита с черна ангоба. Украса: пояс от ска­
чени S-ове е обрамчен от 2 линии от псевдошнур; под него следва пояс
от ромбове, очертани и запълнени с псевдошнур, също оградени от 2 успо-

220
 Обр. 36
1— 5 — фрагменти от глинени съдове от с. Овчарово
Обр. 37. Местността Керездере при с. Оряхово. На преден план „Сакарски тип"
надгробна могила

Обр. 38. Долмен № 1 в м. Керездере

222
редни псевдошнурови линии; по-долу следват 2 пояса от коси линии от
псевдошнур и от ромбове. Размери: шир. 4 см, вис. 6 см (обр. 357).
8. Фрагмент от съд от сива глина с примеси от песъчинки. Украса:
концентрични кръгчета в центъра на ромбове, очертани от двоен псевдо­
шнур. Размери: шир. 4 см, вис. 6 см (обр. 35 s ).
9. Фрагмент от съд от сива глина с примеси. Украса: концентрични
кръгчета и геометрични фигури от псевдошнуров орнамент. Размери:
шир. 7 см, вис. 4 см (обр. 359).
10. Фрагмент от съд от сива глина с примеси от песъчинки и квар­
цови зърна. Повърхността е покрита с черна ангоба. Украса: по шията
на съда са щемпелувани плътно един до друг 2 реда концентрични кръг­
чета; под тях — геометрична фигура от 4 реда псевдошнур с концентрични
кръгчета в ъглите и центъра. Размери: шир. 9 см, вис. 7 см (обр. 3510).
11. Фрагмент от вертикално устие от съд с езичеста дръжка. Сива
глина с примеси от песъчинки и полирана повърхност. Украса: по външ­
ния ръб на устието и под него са нанесени 2 ленти от коси псевдошну­
рови линии; над дръжката е щемпелувано концентрично кръгче, от което
радиално излизат 4 тангенти от псевдошнуров орнамент. Размери: шир.
10 см, вис. 8 см (Обр. 3511).
12. Фрагмент от съд. Сиво-кафява глина е примеси от песъчинки и
повърхност, покрита с черна ангоба. Украса: лента от дребни скачени
S-ове се спускат надолу вертикални пояси от геометрични фигури от
псевдошнур и скачени S-ове, ограничени от псевдошнурови линии. Раз­
мери: шир. 11,4 см, вис. 4,5 см (обр. 361).
13. Фрагмент от съд. Сиво-кафява глина с излъскана, покрита с
черна ангоба повърхност. Украса: геометрични фигури от псевдошнуров
орнамент. Размери: шир. 8 см, вис. 8 см (обр. 362).
14. Фрагмент от съд от кафява глина с примеси и повърхност, по­
крита с черна ангоба. Украса: в рамка от псевдошнурови линии са щем­
пелувани големи двойни S-ове. Размери: шир. 6,6 см, вис. 5 см (обр. 36а).
15. Фрагмент от устие на съд с врязана украса. Светлокафява глина
с примеси от песъчинки и с добре загладена повърхност. Размери: шир.
5,2 см, вис. 4 см (обр. 364).
16. Фрагмент от устие на съд от сивочерна глина с примес от по-
едри кварцови зърна. Повърхността е полирана. Украса: по шията хо­
ризонтални, широки канелюри. Размери: шир. 3,6 см, вис. 6,5 см (обр. 365).
17. Фрагмент от съд. Светлокафява глина с примеси от кварцови
зърна и много добре загладена повърхност. Украса: основата на букела
е подчертана с окръжност от 2 реда псевдошнур; от нея към върха на бу­
кела се спускат 4 триъгълника, очертани и запълнени с псевдошнур;
над букела по шийката на съда е отпечатана лента от скачени S-ове, под
която има пояс от геометрични фигури от сложно преплетен псевдошнур.
Размери: шир. 11,4 см, вис. 8 см (обр. 366).
18. Фрагмент от съд с букел. Черна глина с примес от песъчинки и
добре загладена повърхност. Украса: основата на букела е заградена от
гъсто наредени едно до друго концентрични кръгчета. Размери: шир. 7 см,
вис. 7 см (обр. 367).
19. Фрагмент от съд с тръбовидна дръжка от сива пречистена глина
с отделни кварцови зърна. Повърхността е покрита с черна ангоба и
старателно полирана. Украса: на височината на дръжката е щемпелуван

223
 Обр. 39
1—2 — долмен №4 в м. Керездере

224
 Обр. 40. Могила в м. Керездере

Обр. 41. Долмен № 1 в м. Ешмеджика при с. Оряхово

15 Thracia, VI
225
 Обр. 42. Теренът в м. Хисаря, с. Сеноклас

Обр. 43. Част от тракийската крепостна стена в м. Хисаря

226
 Обр. 44. Руините на крепостната стена при с. Сеноклас

пояс от псевдошнуров орнамент; върху дръжката е имало също украса

от псевдошнура. Размери: шир. 10 см, вис. 5,4 см (обр. 36й).
С. Оряхово е разположено в югозападните склонове на Сакар на
15 км северно от р. Марица, при гр. Любимец. В землището на селото е
имало десетки долмени, повечето от които сега са разрушени.

227
 Обр. 45. Скални ниши в м. Хисаря

На 3 км южно от Оряхово в м. Керездере има голям долменен некро-

пол. Местността (обр. 37) представлява рид с ориентация север—юг,
ограден от изток от дерето Лекаелъка, а от запад от Керездере. Могил-
ният некропол, в който са долмените, е в редица с обща ориентация се­
вер—юг по билото на рида. Тук се виждат частично запазени 5 долмена,
почти всички (при днешната запазеност) еднокамерни. Покривната плоча
на долмени 1 и 4 е запазена (обр. 38, 39). Всички долмени са в могилки
от камък и пръст с крепида от добре подредени едри камъни. Освен мо-
гилките с долмени в некропола се виждат още 7 могилки от камък и пръст
(обр. 40) с диаметър 8—-9 м.

228
 Обр. 46. Скални ниши в тракийската крепост при с. Сеноклас

В югозападния край на землището на Оряхово на 500 м североза- .

падно от помпената станция в м. Ешмеджика е имало голям долменен не-
кропол. Сега се виждат останките само от 2 еднокамерни долмена (обр. 41)
и няколко малки могилки от камък и пръст.
С. Сеноклас е на десния бряг на р. Арда. На 1 км северозападно от
селото и на 4 км източно от гр. Маджарово върху скалист висок рид
(обр. 42) се намира м. Хисаря. Тук по грунтовата скала са изрязани
релефни кръгли изпъкнали „гъби", обърнати на изток. Целият източен
скат гледа към р. Арда и е осеян с грунтови скали, в които са издълбани
кръгли и четвъртити басейнчета, свързани помежду си с улейчета.
229
 Обр. 47
1 — 6 — керамични фрагменти от м. Капаклия (могила № 3), с. Студена

В най-източната част на рида, която представлява плато, е разпо-

ложена една от най-големите тракийски крепости. Цялата западна страна
е преградена от стена, дебела 3,80 м, която върви от север към юг, на
места запазена на височина до 1,5 м (обр. 43). Крепостта има 2 входа,
фланкирани от високи 10—12 м стени. Те са на разстояние около 60 м
един от друг. Стената завършва в най-южната точка, откъдето започват
отвесни скали. На 2 изолирани скали във вътрешността на крепостта
(обр. 44—46) са издълбани 5 трапецовидни ниши. От същите ниши има и
на недостъпните скали от юг и изток.
С. Студена е на 20 км североизточно от Свиленград, сред югоза­
падния дял на Сакар.
В м. Капаклия на 12 км северозападно от Студена има голям моги-
лен некропол от 12 запазени могили, в повечето от които стърчат полу­
разрушени долмени. Най-добре запазеният от тях бе разкопан и проу­
чен през 1973 г.22 При почистването на долмените в могили 3 и 5 през
1974 г. беше открито голямо количество халщатска керамика. Само в
могилния насип на могила 3 имаше по-добре запазени керамични фраг­
менти.
1. Фрагмент от вертикално устие от червена глина с примес от пе­
съчинки. По повърхността има следи от черна ангоба. Украса: концент­
рични кръгчета, свързани с тангенти от псевдошнур. Размери: шир. 5 см,
вис. 3,5 см (обр. 47/).
2. Фрагмент от съд от кафява глина; повърхност, покрита с черна
ангоба. Украса: пояс от хоризонтално щемпелувани едри, двойни S-ове.
Размери: шир. 6 см, вис. 6 см (обр. 472).

Тракийски паметници, Т. I, с. 39, обр. 30—31, рис. 12—15,

230
 Обр. 48. Керамични фрагменти от м. Бейтепе, с. Студена

3. Фрагмент от съд. Тъмносива глина с примес от кварцови зърна и

грапава повърхност. Украса: концентрично кръгче в центъра на ромб,
очертан от псевдошнур. Размери: шир. 5,2 см, вис. 5,4 см (обр. 475).
4. Фрагмент от съд с хоризонтални канелюри. Светлокафява глина,
покрита с черна ангоба. Размери: шир. 6,6 см, вис. 6,2 см (обр. 474).
5. Фрагмент от съд с тръбовидна дръжка. Червена глина с примеси
от едри кварцови зърна. Повърхността е грапава. Украса: слабо забележими
канелюри по горната част на дръжката. Размери: шир. 9 см, вис. 6 см
(обр. 475).
6. Фрагмент от устие на съд от светлокафява глина с изобилен при­
мес от едри кварцови зърна. Повърхността е силно размита. Размери:
шир. 6 см, вис. 3,5 см (обр. 476).
Североизточно от Студена в м. Асаница (Малкото Бейтепе) има
следи от халщатско селище. Тук по повърхността се виждат фрагменти
от битова керамика и мазилки. Керамиката е пръсната на голяма площ
по наклонен на юг склон. На самия връх в най-северозападната част има
останки от разрушен долмен. На юг от Бейтепе в м. Балиивец има мо-
гилен некропол. Могилите са почти напълно унищожени при разораване. V
Керамиката от Бейтепе, представена от малки фрагменти, е предимно
с кафяв цвят, със съдържание на много и едри кварцови зърна в глината.
В украсата й наред с щемпелуваната украса от шнур, S-ове и концент­
рични кръгчета сравнително по-често от другите обекти се срещат и
фрагменти с врязан орнамент (обр. 48).
На югозапад от с. Студена е вр. Карабаш. Тук в местностите Калу­
герските карачи и Калешовата нива има развалини от еднокамерни
долмени. В Джубаловите ниви край Михаличката пътека има некропол
от 5 долмена.
На около 10 км северно от Студена в м. Гюровец има останки от
8 долмена, разположени вдясно от черния път в редица, дълга около
120 м. Няколко долмена с по 2 или 3 плочи има и на 3 км северозападно
от Гюровец, в подножието на вр. Бешик, в м. Струпаните камъни.
В Хасково, кв. Хисаря, югоизточно от средновековната крепост, по
склоновете на високия хълм над Гьоктепенската река има следи от хал­
щатско селище. След около 1 км (при лозята на братя Арнаудови) се
появява друго селище.

231
 Обр. 49
/—S — фрагменти от глинени съдове от Хасково

232
 Керамика
1. Фрагмент от устие на съд с триъгълно сечение от сива глина с
примес от песъчинки. Украса: върху шийката минава пояс от коси шну-
рови линии. Размери: шир. 5 см, вис. 3,5 см (обр. 49/).
2. Фрагмент от устие на съд с триъгълно сечение. Сиво-кафява глина
с примес от кварцови зърна. Повърхността е покрита с черна ангоба.
Украса: концентрични кръгчета, свързани с тангенти. Размери: шир. 6 см,
вис. 4 см (обр. 492).
' 3 . Фрагмент от съд от сива глина с добре загладена повърхност.
Украса: пояс от щемпелувани концентрични кръгчета, свързани с тан­
генти от шнур. Размери: шир. 4,8 см, вис. 3 см (обр. 493).
4. Фрагмент от съд от тъмносива глина с примеси. Повърхността е
добре загладена. Украса: 3 успоредно врязани линии, между които са
щемпелувани скачени S-ове. Размери: шир. 4,5 см, вис. 6 см (обр. 494).
5. Фрагмент от съд от сива глина, покрита с черна ангоба. Украса:
пояс от двойни скачени S-ове. Размери: шир. 3,3 см, вис. 3 см (обр. 495).
6. Фрагмент от дръжка от съд с елипсовидно сечение. Сивочерна
глина с примеси от песъчинки. Украса: 2 концентрични кръгчета, от които
излизат врязани тангенти. Размери: шир. 3,6 см, вис. 3,2 см (обр. 496).
7. Фрагмент от вертикално устие от съд с езичеста дръжка, силно
завита нагоре. Сиво-кафява глина с добре загладена повърхност. Размери:
шир. 9,5 см, вис. 7 см, (обр. 497).
8. Фрагмент от съд. Сива глина с пясък и по-едри кварцови зърна.
Повърхността е покрита с черна ангоба и полирана. Украса: пояс от
3 реда скачени S-ове. Размери: шир. 15 см, вие. 10 см (обр. 498).
С. Черепсво се намира в центъра на Сакар, на около 30 км северно
от р. Марица, при Харманли. На около 500 м североизточно от селото е
височината Калето, където има тракийска крепост. Запазени са две успо­
редни стени, които сега се виждат като дълги купчини от камъни. Това
са части от източната и западната стена на крепостта, на 45 м една от
друга. От север и юг крепостта е била пазена от високи и недостъпни ска­
ли. 2 3 Западно от крепостта и в нея има халщатска керамика.
Общите белези на разгледаната керамика от известните досега селища
от старожелязната епоха в Хасковски окръг се отнасят до структурата
на глината, оформянето на повърхността и украсата им. По тези черти те
са съвсем близки до керамиката, намерена през последните години в дол-
мените на Сакар. 2 4 Във всички селища наред с фрагментите от по-
грижливо изработени съдове се среща и по-грубо оформена керамика,
която обикновено има пластична украса. Същата керамика е открита и
в други обекти от тази част на страната и не е отделен етап в развитието
на халщатската керамика, а е грубата кухненска керамика на епохата.26
В керамиката на описаните обекти се забелязват някои местни раз­
личия по отношение на качеството и цвета на глината, изработката, из­
пичането и сложността или съвършенството на украсата. Керамиката от
вътрешността на Сакар има по-голямо съдържание на кварцови зърна и е
по-лошо изпечена, докато керамиката от долините на Марица и нейните
23
И. В е л к о в . Градища, с. 163.
24
25
Тракийски паметници. Т. 1, 63—75, обр. 96—133.
M. C i c i k o v a. Nouvelles données sur la culture de l'époque du Hallstatt
en Bulgarie du Sud. — Thracia, 1, 1972, p. 94, fig. 19.

233
главни притоци е по-грижливо загладена и полирана и е с изящна украса.
Изпъква поселението от старожелязната епоха при Симеоновград, което
се очертава като център в развитието на халщатската култура в Югоиз­
точна Европа.
Досегашните проучвания на материалната култура от старожеляз­
ната епоха у нас (XI—VI в. пр. н. е.) не позволяват да се определят
точни етапи в развитието на халщатската керамика. 26 Някои специфични
белези на керамиката от Книжовник и Брягово и особено на дебелостен-
ните съдове с украса от по-едри орнаменти определят селищата като
по-късни.
Краткият преглед на халщатските обекти на територията на Ха­
сковски окръг показва големия им брой в тази част на Тракия. В много
случаи те са значими и сравнително добре запазени.
Интересен е районът на с. Браница в Сакар, който явно е бил ме­
талургичен център през бронзовата и старожелязната епоха. Някои от
родопските комплекси от светилище, крепост и некропол, като Глухите
камъни до с. Малко Градище, Сивридекме до Бориславци и Хисаря до
Сеноклас, са забележителни тракийски паметници.

ПАМЯТНИКИ РАННЕГО ЖЕЛЕЗНОГО ВЕКА В ХАСКОВСКОМ ОКРУГЕ

Димчо Аладжов, Дикран Балабанян

(Резюме)

В начале железного века Хасковский округ был густо населен. Боль-

шинство поселений находилось в долине р. Марица.
Авторн сравнивают керамику, найденную в зтом районе, с керами-
кой других областей Болгарии, отмечая при зтом некоторне характер-
ные особенности. В керамике из центральной Сакарской области, которая
хуже обожжена, обнаружено большее количество крупных кварцевнх
зерен, в то время как керамика из долини р. Марица отличается тща-
тельно заглаженной поверхностью изделий и их изящньгм украшением.
Хальштатское поселение в районе г. Симеоновград (ньше Марица) бнло
важньш центром раннежелезной культуры в Юго-Восточной Европе.
В данном труде сделана попытка хронологически разграничить некото­
рне поселения, например, Книжовник и Брягово. Авторн обращают
внимание на идентичность керамики, найденной на местах поселений и
керамики, открнтой в долменах.
Установлено наличие больших групп фракийских памятников: свя-
тилищ, крепостей и некрополей, расположенннх в различннх частях
этого района (в местностях Глухите-Камыни, Малко-Градиште, Сиври­
декме около с. Бориславци и Хисара около с. Сеноклас).

26
Настоящата работа е предадена за печат през 1978 г. За мненията на различ­
ните автори по хронологията на сгарата желязна епоха у нас вж. G. T o n c e v а.
Chronologie du Hallstatt ancien dans la Bulgarie de nord-est. — Studia Thracica, 5,
1980, 11—23 и цит. лит.

234
 DENKMÄLER AUS DER FROHEISENZEIT
IM BEZIRK HASKOVO
Dimco Aladzov, Dikran Balabanjian

(Zusammenfassung)

Das Territorium des heutigen Bezirks Haskovo zeichnet sich als ein
dichtbesiedeltes Gebiet der Früheisenzeit ab. Wie die charakteristischen
thrakischen Objekte in Sakar und den Ostrhodopen, befinden sich auch
hier die meisten Siedlungen auf fruchtbarem Boden, im Tal der Marica.
Indem die Autoren die allgemeinen Merkmale der Keramik dieses
Gebietes mit jener aus anderen Teilen des Landes vergleichen, heben sie
einige charakteristische Besondergeiten hervor: Die Keramik aus dem In-
nern des Sakar-Gebietes enthält einen größeren Anteil grobkörnigen Quar-
zes und ist weniger gut gebrannt, während die Keramik aus dem Tal der
Marica eine sorgfältigere Glättung der Oberfläche und eine größere Eleganz
der Schmuckelemente aufweist. Es wird auf die große Bedeutung der Hall-
statt-Siedlung bei der Stadt Simeonovgrad hingewiesen, welche sich ais-
ein wichtiges Zentrum der Entwicklung der Früheisenkultur in Südosteu-
ropa abzeichnet. Außerdem wird der Versuch einer chronologischen Abgren-
zung einiger Siedlungen unternommen, wie z. B. von Knizovnik und Brja-
govo. Ebenfalls wird die Aufmerksamkeit auf die Identität der Keramik
in den Siedlungen und der in den Dolmen entdeckten gelenkt.
In dem Artikel wird auf die Existenz großer Komplexe thrakischer
Denkmäler, wie Heiligtümer, Festungen und Nekropolen, an verschiedenen
Orten dieses Gebietes hingewiesen: „Gluhite Kamäni" bei Malko Gradiste,
„Sviri Dekme" bei Borislavci und „Hisara" bei Senoklas.

235