Едноклетъчни паразити

(протозои)
Balantidium coli

Trypanosoma
Entamoeba histolytica Leishmania donovani gambiense

Trichomonas hominis

Plasmodium
vivax

Giardia lamblia Toxoplasma gondi

 Важно уточнение!

Информацията в презентацията, предшествана от Любопитно………… не е

задължително да я научавате (поне на този етап от вашето обучение), но би
ви обогатила знанията по дадената тема.
 Царство Protista (първаци, протисти)

 Протиста е царство на едноклетъчните

еукариотни организми.
 Тялото на първаците (наричани също
протозои) представлява само една
еукариотна клетка. В качеството си на цял
организъм тази клетка е много сложно
устроена, което й позволява да изпълнява
голям брой функции - хранене, дишане,
отделяне, движение, размножаване и др.

 Активно хранещата, движеща се и

размножаваща се форма на протистите се
нарича трофозоит (вегетативна форма).
 Царство Protista (първаци, протисти)

 Протистите са широко
разпространени в природата. Сега
са известни над 70 000 вида.

 Около 1/3 от сега известните

npoтиcти са паразити по човека,
домашните животни и растенията,
което определя значението
им за медицината и селското
стопанство.
 Болестите, които първаците
причиняват, носят името протозоози.
✓Широкото им разпространение се обяснява със способността на много от тях да
образуват цисти.
✓Цистата служи за преживяване на неблагоприятните условия за живот.
✓Цистите са неподвижни и се намират в състояние на vita minima, противно на
вегетативните форми на протистите, които се движат, хранят и размножават.

Цистната форма е инвазиоспособната

форма (на някои паразити) – чрез нея ние се
заразяваме.
 Морфология на първаците

✓Ядро – повечето протозои имат едно ядро, други – две и повече.

 Морфология на първаците

✓Цитоплазма – два слоя – външен (ектоплазма) и вътрешен (ендоплазма) –

вторият слой е по-зърнест и по-течен.
 Морфология на първаците

✓Цитоплазма – ектоплазмата е обвита от клетъчна мембрана

(плазмалема), която при повечето протисти е по-плътна и се нарича
пеликула. Когато е още по-плътна, тя изпълнява опорна и защитна
функция – тогава се нарича кутикула.
 Морфология на първаците

Giardia lamblia

✓Цитоплазмени органели – изпълняват разнообразни функции:

1) двигателна (псевдоподи, камшичета, реснички)
2) приемане и обработка на храна (цитостома, цитофаринкс, хранителна
вакуола)
3) екскреторна (отделителна) – свивателни вакуоли
 Видове размножаване при протистите
✓безполово (чрез делене на две, множествено делене или чрез пъпкуване)
✓полово (конюгацията при Balantidium coli и гамогонията при представителите на тип
Sporozoa)

При амебите деленето на две (бинарното делене) е по всяка равнина, но при

камшичестите деленето е надлъжно, а при ресничестите – напречно.
 С са отбелязани паразитите, които ще
изучаваме в курса по паразитология

KЛАСИФИКАЦИЯ
 Тип Sarcomastigophora
 Включва два подтипа:
➢ подтип Mastigophora (камшичести): разгледан е малко по-
напред в презентацията

➢ подтип Sarcodina (саркодови или кореноножки) - към този

подтип се отнасят амебите от разред Amoebida:
o от тях 7 вида обитават стомашно-чревния тракт на човека, като паразит
е само Entamoeba histolytica от род Entamoeba
o формата им е променлива или неопределена (нямат черупка или
вътрешен скелет)

o движат се с псевдоподи (лъжливи крачета)

Подтип Sarcodina. Род Entamoeba.
Entamoeba histolytica
• Entamoeba histolytica
паразитира в дебелото черво
на човека.

• Разпространена е по целия
свят, но е по-честа в
тропиците.
Entamoeba histolytica съществува в
три форми:
1. Forma minuta:
✓ Нарича се още просветна форма, тъй
като обитава просвета (лумена) на
дебелото черво
✓ Има овална форма (формата й е
непостоянна поради издаването на
псевдоподи)
✓ Периферно и овално ядро
✓ Слабоподвижна
✓ Фагоцитира гъби и бактерии от чревния
лумен, но никога еритроцити
✓ Коменсал
✓ Не е болестотворна
✓ В зависимост от условията може да
преминава в циста или forma magna
Entamoeba histolytica съществува в
три форми:
2. Forma magna:
✓ Нарича се още тъканна форма
✓ Най-голяма от трите форми
✓ Болестотворна - конкретен
причинител на амебната дизентерия
✓ Паразитира в дебелото черво
✓ Издава тъпи псевдоподи, с които се
движи (поради непрекъснатото образуване и прибиране
на псевдоподи формата й е неопределена)
Ектоплазмата и ендоплазмата са
ясно разграничими. Първата е ✓ Фагира еритроцити посредством
прозрачна.
псевдоподите си (еритрофаг)
Малките червени точки в
forma magna са ✓ С кръвния ток може да се разнесе и Амебен трофозоит, фагиращ
еритроцити
еритроцити. до други органи
✓ Бързо загива във външната среда
✓ При затихване на болестта може да
се превръща в просветна форма, но
не образува цисти
Entamoeba histolytica съществува в
три форми:

3. Forma cystica (циста):

✓ Възниква от просветната форма
✓ Единствено тя е инвазиоспособна
(тази, която заразява хората)
✓ Изхвърля се с фекалиите във
външната среда незряла циста

✓ Не издава псевдоподи
Nu: ядро ✓ Незрялата циста съдържа 1-2
Vac: гликогенова вакуола
Cb: хроматоидни телца ядра, вакуола с гликоген и
хроматоидни телца, които служат
като запасна храна
✓ Зрялата циста съдържа 4 ядра

зряла циста
 Жизнен цикъл на
Entamoeba histolytica
✓ Oсновен резервоар на
Entamoeba histolytica е
човекът, който отделя
цисти с изпражненията
си.

✓Заразяването на човека с
E. histolytica настъпва при
поглъщането на цисти със
замърсена храна или вода.
Роля имат и мухите, които
пренасят цисти от фекалии
върху хранителни
продукти.
 Жизнен цикъл на
Entamoeba histolytica
✓ В тънкото черво цистата
ексцистира под влияние на
храносмилателните ензими,
които разрушават нейната
обвивка и освободената 4-
ядрена вегетативна форма се
дели двукратно, в резултат на
което се образуват 4
просветни форми.
 Жизнен цикъл на
Entamoeba histolytica
✓ Просветната форма живее в
горните отдели на дебелото
черво, откъдето заедно с
фекалиите слиза към долните
отдели на червото – там
последната образува цисти
(поради неблагоприятните
условия), а при понижена
биологична съпротива на
организма поради болест или
интоксикация forma minuta се
превръща в forma magna.
 Жизнен цикъл на
Entamoeba histolytica
✓ Forma magna (тъканната
форма) руши чревната стена
благодарение на отделените
от нея протеолитични ензими.
По този начин тя прониква в
лигавицата на червото и
образува язви. През
разрушените кръвоносни
съдове амебите могат да
навлязат в кръвообращението
и да достигнат до много
органи (най-често ,,отсядат‘‘ в
черния дроб и мозъка).
 Жизнен цикъл на
Entamoeba histolytica
✓Възможно е инвазираният
човек да не боледува от
амебна дизентерия. При
здравен комфорт на организма
и оптимална имунологична
устойчивост просветната
форма може да не премине в
тъканна, а само в цистна.
✓И в тези случаи обаче,
инвазираният е цистоносител
и е заразен за останалите.
Язва в дебелочревната лигавица, причинена от E. histolytica
 Клинична картина

• Заболяването, което E. histolytica

предизвиква, се нарича амебна
дизентерия (амебиаза).
• Най-честият клиничен симптом при
амебиазата е продължителната диария,
която е слузно-кървава.

Любопитно…….

Знаеше, ли че:
❖ пациентите с амебиаза се оплакват също от коремни
болки, висока температура и отпадналост
❖ язвите могат да достигнат до голяма дълбочина, така
че да настъпи пробив в червото (перфорация), който Язва
сам по себе си да е причина за перитонит
(възпаление на коремницата) в червото
 Клинична картина

• Освен чревната форма на

амебиазата се наблюдават и т.
нар. извънчревни форми. Те
възникват като резултат от
"разсейването’’ на патогенните
амеби, попаднали в
кръвообращението.
• Най-често засегнатите органи са
черният дроб и мозъкът, в които
се образуват амебни абсцеси
(гнойници). Гнойник в черния
• Симптомите зависят от органната дроб
локализация на гнойника.
 Този слайд, съдържащ обща информация за методите на диагноза в
паразитологията, е с чисто информативен характер и не е необходимо да го учите,
но е сложен с цел да разберете какви методи за диагноза на паразитите
съществуват и да не изпитвате затруднения, когато трябва да учите как се
диагностицира даден паразит.
Имайте предвид, че по-долу са изброени само някои от методите (тези, които по-често ще използваме).

В ПАРАЗИТОЛОГИЯТА СЪЩЕСТВУВАТ МНОГО МЕТОДИ ЗА ДИАГНОЗА. НАЙ-ЧЕСТИЯТ Е МОРФОДИАГНОСТИКАТА (ТЯ

ДОКАЗВА ПАРАЗИТА ПРЯКО ПРИ МИКРОСКОПСКОТО МУ НАБЛЮДЕНИЕ) – ИЗСЛЕДВАТ СЕ:
• ФЕКАЛИИ, КАТО В ТЯХ СЕ ТЪРСЯТ ЦИСТИ НА ПРОТИСТИ ИЛИ ЯЙЦА НА ЧЕРВЕИ
• КРЪВ
• ГРЪБНАЧНО-МОЗЪЧНА ТЕЧНОСТ
• УРИНА, СЕКРЕТИ (ВАГИНАЛЕН, УРЕТРАЛЕН И ДР.)
• БИОПСИЧНИ МАТЕРИАЛИ И АСПИРАТИ ОТ РАЗЛИЧНИ ОРГАНИ
ДРУГАТА ГРУПА МЕТОДИ СА ИМУНОЛОГИЧНИТЕ ИЛИ СЕРОЛОГИЧНИТЕ (ТЕ ДОКАЗВАТ АНТИГЕНИ НА ПАРАЗИТА
ИЛИ ОБРАЗУВАНИ ОТ НАШАТА ИМУННА СИСТЕМА АНТИТЕЛА СРЕЩУ ТЯХ).
ОБРАЗНИТЕ МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ (РЕНТГЕНОГРАФИЯ, КОМПЮТЪРНА ТОМОГРАФИЯ, ЕХОГРАФИЯ И ДР.) МОГАТ
ДА ВИЗУАЛИЗИРАТ ТЪКАННИ И ОРГАННИ ЛЕЗИИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ДАДЕН ПАРАЗИТ.
МОЛЕКУЛЯРНИ МЕТОДИ ЗА ДИАГНОЗА (КАТО НАПРИМЕР PCR) МОГАТ ДА ДОКАЖАТ НУКЛЕИНОВАТА КИСЕЛИНА
НА ПАРАЗИТА И ОТТАМ НЕГОВОТО ПРИСЪСТВИЕ В НАШИЯ ОРГАНИЗЪМ.
 Диагноза на амебиазата

Заболяването се диагностицира чрез

установяването на цисти в оформени
фекалии или на forma magna в свежи
диарични изпражнения (патогенните
трофозоит
форми са много нетрайни и бързо
загиват). циста

Серологичните тестове допълват

диагностиката.
 Профилактика и контрол
• цистоносителите не трябва да работят в заведения за
хранене
• пречистване и контрол на водоемите
• предпазване на хранителните продукти от мухи
• добра лична хигиена
• измиване на плодовете и зеленчуците преди консумиране
 Entamoeba coli
Кариозомата (ядърцето) в ядрото е разположена ексцентрично
(в периферията), за разлика от E. histolytica, където тя е централно
разположена.
Entamoeba coli съществува като вегетативна форма в дебелото черво,
а се изхвърля навън с фекалиите като циста (установена е в
изпражненията на 40% от хората).

Различия между Entamoeba coli и Entamoeba

histolytica:

1. E.coli е по-голяма, но по-слабо подвижна.

2. Цитоплазмата на E. coli не съдържа еритроцити,
грубозърнеста е, няма разграничение между екто-
и ендоплазма и е силно вакуолизирана.
3. Младите цисти имат 1 ядро и 1 голяма
гликогенна вакуола. С постепенното им узряване
броят на ядрата става 2, 4 и накрая 8. Наличието на
8 ядра в зрелите цисти на E. coli е типичен
признак.
4. Е. coli е коменсал в дебелото черво и не
предизвиква заболяване, за разлика от
E. histolytica E.coli E. histolytica.
 Тип Sarcomastigophora
 Включва два подтипа:
➢ подтип Sarcodina (саркодови или кореноножки) - към този
подтип се отнасят амебите от разред Amoebida

➢ подтип Mastigophora (камшичести): главна отличителна

особеност на първаците от този подтип е наличието на едно
или повече камшичета (флагелуми), с помощта на които те
се движат. От подтип Mastihopgora в човека паразитират
трипанозоми, лайшмании, ламблии и трихомони.
 Род Trypanosoma

➢ Трипанозомите имат тясно,

вретеновидно удължено и
заострено в краищата тяло

➢ Ядрото е овално и централно

разположено

➢ В задния им край се намира

базално телце (блефаропласт),
от което започва единственото
камшиче

➢ То продължава по цялата
дължина на тялото и излиза
извън него в предния му край
 Род Trypanosoma

➢ Камшичето не е свободно, а
поръбва т. нар. ондулираща
мембрана – нежна ципица от
цитоплазма (като якичка) извън
клетката, която подпомага
нейните движения

➢ До базалното телце се намира

кинетопласт (органел от
митохондриен произход)
 Род Trypanosoma

➢ Трипанозомите паразитират в
кръвната плазма, гръбначно-
мозъчната течност и лимфните
възли на гръбначните животни и
човека(те са извънклетъчни
паразити)

➢ Пренасят се трансмисивно при

кръвосмученето на различни
насекоми

➢ Размножават се главно чрез

надлъжно делене
Класификация на трипанозомите

• Трипанозоми, предизвикващи заболявания при

човека
1. Trypanosoma brucei комплекс включва:
1.1 Trypanosoma gambiense причиняват сънната болест
1.2 Trypanosoma rhodesiense (африканската трипанозомиаза)

2. Trypanosoma cruzi – причинява болестта на Чагас (не влиза в учебния ни материал)

• Трипанозоми, предизвикващи заболявания при

животните
➢Trypanosoma equiperdum – причинява сифилиса
при конете
Trypanosoma gambiense и
Trypanosoma rhodesiense

Trypanosoma gambiense е
разпространенa в
Централна и Западна Африка.
Trypanosoma rhodesiense се открива
в Източна Африка.
 Преносител на Trypanosoma rhodesiense и
Trypanosoma gambiense

Муха от род Glossina (Glossina morsitans или Glossina palpalis): мухата цеце
 Форми на T. rhodesiense и
Т. gambiense

• Трипомастиготна форма
1.Наблюдава се в
гръбначните животни и
човека
2.Описаната форма на 30
и 31 слайд.

А) метациклична форма
Б) епимастиготна форма
В) трипомастиготна форма
1-ядро, 2-блефаропласт, 3-флагелум
4-ондулираща мембрана
 Форми на T. rhodesiense и
Т. gambiense

• Епимастиготна форма
1. Образува се в средното
черво на мухата цеце
2. Блефаропластът
минава пред ядрото и
ондулиращата мембрана
се скъсява
А) метациклична форма
Б) епимастиготна форма
В) трипомастиготна форма
1-ядро, 2-блефаропласт, 3-флагелум
4-ондулираща мембрана
 Форми на T. rhodesiense и
Т. gambiense

• Метациклична форма
1. Локализирана е в
слюнчените жлези на
мухата-цеце
2. Флагелумът е силно
скъсен
3. Ондулираща мембрана
липсва
4. Тя е инвазиоспособната
форма за човека при
ухапване от заразена муха А) метациклична форма
цеце Б) епимастиготна форма
В) трипомастиготна форма
(при наличие на 300-500 метациклични форми в 1-ядро, 2-блефаропласт, 3-флагелум
слюнчените жлези, мухата цеце става
инвазиоспособна) 4-ондулираща мембрана
 Жизнен цикъл на Trypanosoma gambiense и
Trypanosoma rhodesiense

➢ Инвазиоспособна форма за човек: метациклична форма

➢ Начин на заразяване: при ухапване на здрав човек от муха-цеце
➢ Използвай текста от следващия слайд, за да научиш жизнения цикъл!
Жизнен цикъл на Trypanosoma rhodesiense
и Trypanosoma rhodesiense
 Антигенна вариация

Клетъчната мембрана на
трипанозомите е изградена от
различни гликопротеини. Те
представляват специфични
повърхностни антигени и се
характеризират с голяма
вариабилност.
Трипанозомите притежават
уникалното свойство да
променят повърхностните си Антителата участват в разрушаването на всички антигенно
антигени (антигенна идентични паразити. Само няколко трипанозоми с различни
вариация) и така да избягват повърхностни антигени успяват да оцелеят. Те се размножават
и заместват убитите си предшественици. Гостоприемникът
защитата на гостоприемника. отново образува антитела срещу новия антигенен вариант.
Този селективен натиск води до възникването на трета
популация с различни антигени, които пак избягват имунната
защита на макроорганизма и т.н. до евентуалното изчерпване
на имунната реактивност на гостоприемника или до
медикаментозното унищожаване на паразитите.
 Сънна болест

• Trypanosoma rhodesiense причинява острата форма на сънната болест и

се пренася от Glossina morsitans.
• Trypanosoma gambiense причинява хроничната форма на сънната
болест и се пренася от Glossina palpalis.
• В природата резервоар на трипанозомите са тревопасните животни
(антилопи, домашни животни - овце, кози и др.). Трипанозомиазата е сериозен проблем в
животновъдството, защото засяга голям брой тревопасни животни. При
човека е почти винаги летална (смъртоносна), ако не се лекува
адекватно.
 Клинична картина на сънната болест
Любопитно…………….
• Първият признак на сънната болест е появата на
мястото на ухапването от мухата цеце на
уплътнен и зачервен кожен участък, в който се
откриват множество паразити.
• Обикновено болните си спомнят добре
ухапването, защото мухата цеце е голяма на място на ухапване от мухата-
размери, а самото ухапване е много болезнено. цеце
• С навлизането на трипанозомите в
кръвообращението започва и
появата на треска, обриви, уголемяване на
лимфните възли. Засягането на ЦНС
се демонстрира с главоболие, схващане и
ограничена подвижност на врата, нарушения в
съня (сънливост денем, безсъние нощем)
прогресиращо умствено изоставане, гърчове.
• В крайните фази на заболяването пациентите
изпадат в кома и загиват. уголемен лимфен възел
 Как се диагностицира
трипанозомиазата?

• Откриването на трипанозомите в
кръвта, гръбначно-мозъчната
течност (ликвор) и лимфните
възли потвърждава заболяването.
• Имунологичните тестове за
доказване на антитела в серума на
болния или на трипанозомно-
специфични антигени допълват
изследването.
• Полимеразната верижна реакция -
(PCR) се използва за доказване на Кръвна натривка
трипанозомна ДНК в кръвта и
ликвора.
Как се диагностицира
трипанозомиазата?

PCR
A) Трипанозома в ликвор
B) Трипанозома в кръв
 ПРОФИЛАКТИКА И КОНТРОЛ

 Борбата със сънната болест е много трудна поради голямата

вариабилност на причинителя. Това възпрепятства създаването на
ефикасна ваксина. В момента усилията са насочени към ограничаване
разпространението на преносителя – мухата цеце.
TRYPANOSOMA EQUIPERDUM – ПРИЧИНЯВА
СИФИЛИС ПО КОНЕТЕ
Разпространена е в нашата страна!
 Род Leishmania
За точния видов състав на рода Leishmania
за сега има различни становища. Приема
се, че отделните видове лайшмании имат
географски особености, подвидове,
различна патогенност и локализация в
гостоприемника.

Лейшманиите са облигатни
вътреклетъчни паразити, които
съществуват в 2 морфологични форми:
камшична (промастиготна) и безкамшична
(амастиготна). Двете форми се делят чрез
надлъжно делене на две.
Морфологични форми на лайшманиите
Промастиготна форма:
✓ силно удължена и заострена в задния и
заоблена в предния край
✓ централно разположено ядро
✓ в заобления преден край се намира
блефаропластът (базалното телце), от
който излиза едно камшиче
✓ инвазиоспособна форма (попада в
организма при ухапване от заразен
флеботом)
✓ извънклетъчна
✓ локализирана в преносителя
Морфологични форми на лайшманиите

Амастиготна форма:
✓ вътреклетъчна
✓ патогенна
✓ овална форма
✓ периферно ядро
✓ без камшиче
✓ в гръбначния гостоприемник
Причинители на лайшманиоза у човека са четири комплекса от видове от
рода Leishmania

Leishmania donovani complex: включва

следните видове:
o Leishmania donovani
o Leishmania infantum
o Leishmania chagasi

Тези видове причиняват висцералната

лайшманиоза (кала-азар).

(Не е необходимо да помниш и трите вида в комплекса, само

L. donovani)
Причинители на лайшманиоза у човека са четири комплекса от видове от
рода Leishmania

Leishmania tropica complex: включва

следните видове:
o Leishmania tropica
o Leishmania major
o Leishmania aethiopica

Тези видове причиняват кожна

лайшманиоза.

(Не е необходимо да помниш и трите вида в комплекса, само

L. tropica)
Причинители на лайшманиоза у човека са четири комплекса от видове от
рода Leishmania

Любопитно…………….
Leishmania mexicana complex: включва
следните видове и подвидове:
o Leishmania mexicana mexicana
o Leishmania mexicana amazonensis
o Leishmania mexicana pifanvi
o Leishmania enrietii

Тези видове причиняват също кожна

лайшманиоза.

(Не е необходимо да помниш Leishmania mexicana complex)

Причинители на лайшманиоза у човека са четири комплекса от видове от
рода Leishmania

Leishmania braziliensis complex: включва

следните видове и подвидове:
o Leishmania braziliensis
o Leishmania peruviana
o Leishmania hertigi

Тези видове причиняват кожно-лигавична

лайшманиоза.

(Не е необходимо да помниш и трите вида в комплекса, само

L. braziliensis)
 Вектор на лайшманиите
Преносител на всички лайшмании са
насекомите от род Phlebotomus
(папатациевите мушички):
✓ L. donovani – Phlebotomus papatasii
✓ L. tropica – Phlebotomus sergenti
✓ L. major – Phlebotomus papatasii
✓ L. aethiopica – Phlebotomus longipes
✓ L. braziliensis – Phlebotomus intermedius
....

(Не е необходимо да помниш всички видове флеботомуси –

запомни само Phlebotomus papatasii) Phlebotomus papatasii
 Leishmania donovani
➢ Причинява кала-азар (висцерална
лайшманиоза)
➢ Пренася се от Phlebotomus papatasii
➢ Среща се и по нашите географски
ширини (главно в Южна България)
➢ Амастиготната й форма паразитира във
фагоцитите на слезката, черния дроб,
лимфните възли, костния мозък, кръвните
макрофаги
➢ Промастиготната й форма се развива в
червото на Phlebotomus papatasii
➢ Резервоар на Leishmania donovani са
кучета, чакали, лисици
➢ Жизненият цикъл научи от картинката
на следващия слайд!
Промастиготната форма е инвазиоспособната, докато
амастиготната е патогенната.
 ВИСЦЕРАЛНА ЛАЙШМАНИОЗА (КАЛА-АЗАР)
• Висцералната лайшманиоза или кала-азар
е основен проблем за общественото
здраве в много части на света.

Любопитно……………

• Кала-азарът е трансмисивна болест, но са

описани и случаи на трансплацентарно
предаване на паразита. Характерни симптоми
са: високата температура (с периоди на
покачване и спадане) и огромната по степен
спленомегалия*. Наблюдават се анемия,
отслабване, увеличаване на черния дроб и
лимфните възли. Кожата става суха, груба и
тъмно пигментирана (оттук идва името кала-
азар). Кала-азарът е смъртоносна болест, ако не
се лекува своевременно и адекватно.
*спленомегалия – увеличаване на слезката
 ДИАГНОЗА НА ВИСЦЕРАЛНАТА ЛАЙШМАНИОЗА
• Висцералната лайшманиоза се
доказва чрез изолиране или
култивиране на L. donovani от
пунктат, взет от костен мозък,
слезка, черен дроб или лимфен
възел:
✓ амастиготната форма във
макрофагите се визуализира

• Чрез имунодиагностика се
установяват антитела срещу
паразита.

• Прилага се и PCR-техниката.
 ДИАГНОЗА НА ВИСЦЕРАЛНАТА ЛАЙШМАНИОЗА
• Висцералната лайшманиоза се
доказва чрез изолиране или
култивиране на L. donovani от
пунктат, взет от костен мозък,
слезка, черен дроб или лимфен
възел:
✓ амастиготната форма във
макрофагите се визуализира

• Чрез имунодиагностика се
установяват антитела срещу
паразита.

• Прилага се и PCR-техниката.
 Профилактика и контрол
 Кала-азарът може да се ограничи и елиминира
чрез контрол върху преносителите – флеботомусите: употреба
на инсектициди за унищожаване на популациите им

 Ваксинирането е все още

с ограничено приложение
 LEISHMANIA TROPICA
• Разпространена е в Близкия Изток, Индия и
Африка.
• Морфологично и в биологичния си цикъл тя е
почти идентична с L. donovani, но L. tropica:
✓ не засяга вътрешните органи
✓ причинява кожна лайшманиоза
✓ паразитира в кожата на човека, като
причинява дълбоки и трудно заздравяващи
рани (безкамшичната й форма се открива в
ендотелните клетки на капилярите, в
макрофагите на близките до кожната язва
лимфни възли, в някои видове левкоцити)
✓ се пренася от Phlebotomus sergentii
• Има като резервоар освен кучетата и някои
гризачи
• Не се среща в България. Phlebotomus sergentii
LEISHMANIA TROPICA

А) Характерното
зачервено уплътнение
по кожата, което е
проява на кожна
лайшманиоза

Б) Със стрелките са
посочени амастиготните
форми на Leishmania
tropica в биопсичен
материал от това
уплътнение
 КОЖНА
ЛАЙШМАНИОЗА
Кожната лайшманиоза се
характеризира с появата на
малко зачервено уплътнение
(папула) в областта на
ухапването. В последствие
папулата се разязвява в
центъра. Язвата се покрива с
коричка. Тя заздравява бавно
с образуване на белег
(цикатрикс).
 КОЖНА
ЛАЙШМАНИОЗА
Кожната лайшманиоза се
среща в две форми:
o пустинно-селска, при която
главно по крайниците се
образуват големи и обилно
секретиращи язви
(заздравяват по-бързо)
o градска, засягаща главно
кожата на лицето, където
язвите са малки, слабо
секретиращи и образуват
плътна коричка
(заздравяват бавно)
Кожна лайшманиоза (градски тип)
 КОЖНА
ЛАЙШМАНИОЗА
Кожната лайшманиоза се
среща в две форми:
o пустинно-селска, при която
главно по крайниците се
образуват големи и обилно
секретиращи язви
(заздравяват по-бързо)
o градска, засягаща главно
кожата на лицето, където
язвите са малки, слабо
секретиращи и образуват
плътна коричка
(заздравяват бавно)
Кожна лайшманиоза (селски тип)
 Диагноза на кожната
лайшманиоза
 Диагнозата се потвръждава чрез доказване на
причинителя в материал от папулата, инфилтрата около
язвата и биопсичен материал от кожата.

Амастиготите се намират вътре в кожните макрофаги

 Leishmania braziliensis
• Причинява кожно-лигавична
лайшманиоза
• Морфологията и биологичния й
цикъл са същите като L. donovani
• Най-често поразява кожата на
лицето, лигавиците на устната и
носната кухина
• Живее в ендотелните клетки, Aмастиготни форми на
моноцитите и други макрофаги Leishmania braziliensis
• Не инвазира вътрешните органи
• Не се среща в България
 Кожно-лигавична лайшманиоза
• На ухапаното място се развива кожна
язва
• По-късно процесът обхваща и
лигавиците
• Болестта трае дълго и предизвиква
разрушаване на носа, разпадане на
устните и други тежки деформации на
лицето
• Разпространена е в Средна и Южна
Америка
• Преносители на заболяването са
флеботомите, а нейни естествени
резервоари – някои диви гризачи и
кучето
 Диагноза на кожно-лигавичната
лайшманиоза
Търсят се амастиготи в кожните и
лигавичните лезии.

Серологичните методи също подпомагат

диагнозата.
Профилактика на кожната и
кожно-лигавичната лайшманиоза
• Използване на репеленти срещу
насекоми
• Ефикасно е унищожаването на
преносителите чрез различни
инсектициди, както и паразитния
контрол върху кучета и гризачи
Род Trichomonas

❖ Представителите от род Trichomonas

се различават от други флагелати,
тъй като те съществуват само в
трофозоитен стадий. Цисти не
образуват.

❖ Род Trichomonas има три вида, които

се срещат при хората:
1. Trichomonas vaginalis
2. Trichomonas tenax
3. Trichomonas hominis
Род Trichomonas

❑ Трихомонасите притежават четири

свободни камшичета (флагелуми) и
пето, което поръбва ондулираща
мембрана. С вълнообразните си
трептения, осъществени от
флагелума, тя подпомага
движенията на трихомонаса. В
основата си всеки флагелум
започва с т. нар. базално телце.

❑ Аксостилът представлява еластична

осева опорна нишка със скелетни
функции, която преминава надлъжно
през цялата клетка, излиза като шип
навън през задния й край и придава
крушовидна форма на паразита.
Род Trichomonas

Трихомонасите се размножават чрез

просто надлъжно делене. Хранят се
главно чрез клетъчна уста (цитостома),
разположена в широкия преден край на
клетката. В известна степен могат да
приемат хранителни вещества и
осмотично през цялата си повърхност.
Тrichomonas hominis

✓ Обитава обикновено дебелото

черво на човека.

✓ Разпространението и
заразяването се осъществяват
чрез изпражненията, като
известна роля играят и мухите.

✓ Болестотворността му не е
напълно доказана, но се
счита, че той причинява
възпалителни процеси в
червото.
 ТRICHOMONAS TENAX
Обитава устната кухина главно на хора с кариозни зъби или с
парадонтоза. При нискостепенна инвазия Т. tenax не проявява
патогенни свойства. Ако паразитът е в голямо количество в устната
кухина и се аспирира, могат да възникнат преходни бронхити и
белодробни инфекции.

Trichomonas tenax
TRICHOMONAS VAGINALIS
❖Паразитира във влагалището при
жената и уретрата при мъжа и
жената
❖Най-голям от трите вида
❖Много добра среда за развитието му
е киселата среда във влагалището
(с pH 5,9 до 6,5 и температура 35-37оС)
❖Секретира ензим неураминидаза,
който променя морфологията на
гостоприемниковите клетки
❖Храни се с бактерии и левкоцити
❖Трихомоназата често се съпътства с
промени в нормалната бактериална
флора на вагината, в резултат на което
започва усилено размножаване на
стрептококи и гъби. Това от своя страна
променя влагалищното рН от кисело
към алкално
TRICHOMONAS VAGINALIS ВЪВ
ВЛАГАЛИЩЕН СЕКРЕТ
 ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА T. VAGINALIS

Предава се между партньорите при полов контакт. В тях той се размножава чрез надлъжно
делене и отново се предава на друг партньор при полов акт.
 Клинична картина

 Заболяване: урогенитална трихомоназа (трихомониаза)

 При мъжете: трихомоназата обикновено е безсимптомна
(някои могат да развият уретрит*, цистит*, епидидимит*
или простатит*)
 При жените:
✓ Трихомоназата най-често се проявява като колпит
(възпаление на влагалището) с отделяне на пенест,
обилен жълтеникав или зеленикав флуор (влагалищно
течение)
✓ Възможно е и развитието на уретрит и цистит, придружени
с парене при уриниране и невъзможност за задържане
на урината
✓ При хроничното протичане на инфекцията може да
настъпят усложнения, които да доведат до стерилитет

 T. vaginalis е изолиран от дихателните пътища на деца,

родени от майки с урогенитална трихомониаза. Възпалена влагалищна
лигавица с флуор
*Епидидимит: възпаление на надсеменника *Цистит: възпаление на пикочния мехур
*Простатит: възпаление на простатата *Уретрит: възпаление на пикочния канал
 УРОГЕНИТАЛНА ТРИХОМОНАЗА -
ДИАГНОЗА
ЗАБОЛЯВАНЕТО СЕ ДОКАЗВА ЧРЕЗ
НАБЛЮДЕНИЕ НА T. VAGINALIS ВЪВ
ВЛАГАЛИЩЕН, УРЕТРАЛЕН ИЛИ
ПРОСТАТЕН СЕКРЕТ, КАКТО И ЧРЕЗ
КУЛТИВИРАНЕ НА ПАРАЗИТА.
 Профилактика и контрол

 Единствено едновременното лечение на всички полови партньори

може да гарантира преодоляване и ограничаване на
урогениталната трихомоназа.
 Използуването на кондом в периода на инвазията е сигурен
метод на профилактика.
 Род Giardia. Giardia lamblia

 От този род у човека

паразитира само Giardia
lamblia (Lamblia duodenalis,
Lamblia intestinalis)
 Lamblia intestinalis e
разпространена във всички
страни на света
 Обитава
дванадесетопръстното
черво (дуоденума), откъдето
може да проникне в жлъчните
пътища, както и в по-долните
части на храносмилателния
канал
 Морфологични форми на
Lamblia duodenalis
 Вегетативна форма (трофозоит):
✓ крушовидна форма
✓ удвоен брой органели: две ядра, два
аксостила, 8 свободни камшичета, 2
парабазални (медианни) телца
✓ размножава се чрез надлъжно делене на
две и се храни осмотично
✓ дорзално е изпъкнала,
вентрално е вдлъбната и с тази
си част се прикрепва вендузоподобно за
лигавицата на червото
✓ намира се в червата (дуоденума)
✓ с диагностична цел се открива в
дуоденален сок, взет при дуоденално
сондиране
✓ образува цисти
 Морфологични форми на
Lamblia duodenalis
 Циста:
✓ по-малка е от трофозоита
✓ няма камшичета
✓ обвита в плътна обвивка
✓ изхвърля се с изпражненията
✓ 4-ядрена
✓ инвазиоспособната форма на Giardia
lamblia
Освен хората, цисти на Lamblia duodenalis
могат да отделят и кучетата, които да
инвазират човека.
 Жизнен цикъл на Lamblia duodenalis

 Заразяването става при поглъщане

на цисти чрез замърсена храна или
вода.
 Роля имат и мухите, които пренасят
цисти от фекалии върху хранителни
продукти.
 В дванадесетопръстника на човека
плътната обвивка на цистата се
разрушава от храносмилателните
ензими и тя се превръща във
вегетативна форма. Вегетативните
форми се делят и успешно
колонизират дванадесетопръстника.
 Инцистирането обикновено се
извършва в дебелото черво, като
цистите попадат в околната среда
чрез изпражненията.
 Как вреди Giardia lamblia?

 В тънкото черво вегетативните

форми на Lamblia intestinalis
увреждат механично (или чрез
отделени от тях токсини)
резорбтивния епител, като страда
всмукването на хранителни
вещества от чревния лумен (най-
вече на мазнини, дизахариди и
витамин А).

 Жиардията може да избягва

имунната защита на
гостоприемника чрез промяна на
повърхностните си антигени
(антигенна вариация).
 Как вреди Giardia lamblia?

Giardia lamblia,
прикрепена за
тънкочревния епител
 Клиника

o Заболяването, което Giardia lamblia (Lamblia

duodenalis, Lamblia intestinalis) предизвиква,
се нарича ламблиоза (жиардиаза).

Любопитно…
o Най-честият клиничен признак при жиардиазата е
дълготрайната диария, съпроводена с нарушение в
абсорбцията особено на мазнините и на витамин
А. Пациентите отслабват на тегло, оплакват се от
безапетитие, лесна уморяемост, отпадналост,
коремен дискомфорт. По-рядко се засягат жлъчния
мехур и чернодробните канали. Проявата на
ламблиозата може да бъде и безсимптомна.

o Боледуват по-често децата!

 Диагноза на ламблиозата

❖ Паразитозата се доказва чрез

установяване на цисти в
изпражненията и, макар и рядко,
на самата вегетативна форма,
откриваща се по-сигурно в
дуоденален сок, получен при
сондиране на пациента.

❖ Биопсичен материал от
Трофозоит
дванадесетопръстното черво
Циста
също може да бъде взет, за да
се визуализира трофозоита.

❖ Имунологичните методи доказват

антигени на Giardia lamblia или
образували се антитела срещу
тях.
 Профилактика на
ламблиозата

 Контролът на водите и канализацията,

периодичното изследване на преболедувалите и
добрата лична хигиена гарантират ефикасната
профилактика срещу жиардиазата.
 ТИП SPOROZOA (APICOMPLEXA).

Към Тип Sporozoa (Apicomplexa) се

отнасят причинителите на маларията и
токсоплазмозата. Представителите от
този тип имат характерна апикална
структура за проникване в клетките-
гостоприемници и са вътреклетъчни
паразити.

Синята стрелка сочи

апикалния комплекс.
 ВИДОВЕ РАЗМНОЖАВАНЕ ПРИ ТИП
SPOROZOA
Редуват полово с безполово размножаване:
• Схизогония (шизогония): безполово
размножаване
• Гаметогония (гамогония): образуване на
гамети и диплоидна зигота
• Спорогония: намножаване на хаплоидните
форми в крайния гостоприемник
• Ендодиогения: двете дъщерни клетки се
формират в майчината
 РОД PLASMODIUM
Четирите вида плазмодиуми в този род
причиняват маларията у човека.
Маларийните плазмодии са:
• Plasmodium vivax – причинява малария
терциана (тридневна треска)
• Plasmodium malariae – причинява
малария квартана (четиридневна
треска)
• Plasmodium falciparum – малария
тропика (тропическа малария)
• Plasmodium ovale – малария овале (тип
терциана)

Спорозоит на Plasmodium
ПРЕНОСИТЕЛИ НА МАЛАРИЙНИТЕ ПЛАЗМОДИИ
женски комар Anopheles

Човешка малария се предава от над 60 вида

женски комари от род Anopheles.
Такива комари в България има!

Мъжкият и женският комар се

хранят изключително с растителни
сокове, но женската се нуждае от
поне две кръвосмучения, преди да
може да снесе яйцата си.
 Жизнен цикъл на маларийните
плазмодии
1. В човека, който е междинен гостоприемник, се извършва безполово
размножаване на маларийните плазмодии (схизогония). Схизогонията
бива тъканна (екзоеритроцитна) и еритроцитна.
2. В женския комар от род Anopheles, който е краен гостоприемник, се
осъществяват половото размножаване на маларийните плазмодии
(гамогонията) и процес, наречен спорогония (безполово размножаване).

Важно!
 Гамогония и спорогония
Когато женски комар Anopheles ухапе
болен от малария човек, в неговото
стомахче попадат еритроцити, които
съдържат гаметоцити (микро- и
макрогаметоцити) и еритроцити,
съдържащи безполови форми на
паразита. Еритроцитите се смилат и
само гаметоцитите се запазват.

Ядрото на всеки микрогаметоцит се

дели 3 пъти, след което около всяко от
получените 8 ядра се обособява част
от цитоплазмата и клетъчна мембрана. Макрогаметоцитите почти не се
По този начин по периферията на променят и се превръщат в макрогамети
микрогаметоцита се изграждат 8 (годни за оплождане женски полови
подвижни с камшичета микрогамети клетки).
(годни за оплождане мъжки полови
клетки), след което той се разпада и
микрогаметите попадат в просвета на
стомахчето.
 Схематична диаграма, показваща
образуване на микро- и макрогаметите
 Гамогония и спорогония
Всяка една микрогамета опложда по
една макрогамета и така се получва
зигота, която отначало е с овална форма,
но след това се издължава и се превръща
в подвижна клетка, наречена оокинета.
Оокинетата преминава активно стените на
стомахчето и достига неговата външна
обвивка, под която се обгръща с още една
обвивка и се превръща в ооциста. Преди
да се образува допълнителната обвивка,
ядрото на оокинетата се дели мейотично,
а получените хаплоидни ядра претърпяват
спорогония, по време на която всяко от
тях се дели множествено и около Ооцистата се спуква и спорозоитите
получените нови ядра се обособява част попадат в каналите на слюнчените
от цитоплазмата. По този начин във жлези на комара посредством
вътрешността на ооцистата се образуват хемолимфата. В това състояние
до 1000 вретеновидни, инвазиоспособни комарът е инвазиоспособен при
паразити, наречени спорозоити. ухапване на здрав човек.
Гамогония и спорогония
 Тъканна (екзоеритроцитна)
схизогония
Когато комар, съдържащ
спорозоити, ухапе човек, заедно със
слюнката му под кожата проникват и
спорозоити. Оттук спорозоитите
навлизат в кръвта, където се
задържат от 30 минути до 1 час, след
което навлизат в хепатоцитите
(клетките на черния дроб).
Експериментално е установено, че
спорозоитите са 2 вида – единият
тип започват да се развиват веднага,
след като проникнат в хепатоцита и
затова се наричат тахиспорозоити.
Вторият тип не се развиват веднага,
а живеят в черния дроб месеци и
години – брадиспорозоити.
 Тъканна (екзоеритроцитна)
схизогония
В цитоплазмата на чернодробните
клетки спорозоитите се окръглят,
започват да растат и избутват ядрото
на хепатоцита в периферията.
Едновременно с нарастването на
паразита (тъканен схизонт) ядрото
му се дели и около всяко ядрено
късче се обособява част от
цитоплазмата на тъканния схизонт –
образуват се крушовидни телца,
наречени тъканни мерозоити (това е
т.н първична екзоеритроцитна
схизогония).
Тъканните мерозоити разрушават
чернодробните клетки и попадат в
кръвта. Характерно за тъканната
схизогония е, че в цитоплазмата на
плазмодиите няма пигмент!
 Тъканна (екзоеритроцитна)
схизогония
При непълноценно лекуване и
намалени защитни сили на
организма, от брадиспорозоитите се
развиват тъканни схизонти и
мерозоити (това е т.н вторична
екзоеритроцитна схизогония), които
проникват в еритроцитите и започва
еритроцитна схизогония.
Късните маларийни рецидиви са
резултат от активиране на
брадиспорозоити.

Важно уточнение:
▪ Plasmodium falciparum и
Plasmodium malariaе не образуват
брадиспорозоити!
▪ През тъканната схизогония не се
проявяват симптоми на малария.
 Еритроцитна схизогония
➢ Започва с проникването
на тъканните мерозоити в
еритроцитите (това се случва
около 8 ден след ухапването от
комара)

➢ Еритроцитната схизогония
протича със съществени разлики
при различните видове
плазмодиуми, докато
спорогонията и тъканната
шизогония протичат
почти еднакво при всички тях

➢ В еритроцита плазмодиума има

едноядрена форма (трофозоит)
и многоядрена форма (шизонт)
 Важно уточнение!
• Следващите няколко слайда ще разглеждат еритроцитната
схизогония на Plasmodium vivax.
• Еритроцитната схизогония протича със съществени разлики
при различните видове плазмодиуми, които ще бъдат
разгледани по-напред в презентацията.
 Еритроцитна схизогония
В червената кръвна клетка развитието на
мерозоита минава през следните стадии:
ядро
1. Пръстенен трофозоит (ринг-трофозоит): цитоплазма
• навлезлият в еритроцита мерозоит се
закръгля и започва да расте (превръща се в
трофозоит) вакуола
• заедно с него расте и вакуолата, съдържаща
се във вътрешността му
• така по-голямата част от цитоплазмата на
паразита се разполага на едната страна на
вакуолата, а ядрото – на противоположната
страна
• поради това такъв паразит наблюдаван с Пръстенен трофозоит
микроскоп прилича на пръстенче
• в кръвна натривка, оцветена по метода на
Гимза, ядрото е с рубиненочервен цвят, а
цитоплазмата – син пръстен (пръстенен
трофозоит)
 Еритроцитна схизогония
2. Амебовиден трофозоит:
• постепенно вакуолата намалява, а
цитоплазмата на паразита нараства
• паразитът образува псевдоподи – силно
подвижен е, движи се в еритроцита и се
храни с хемоглобин
• ензимите на паразита денатурират
хемоглобина и се получава пигмент,
наречен хемозоин, който е под формата на
тъмнокафяви зрънца
• опаразитените еритроцити са по-големи
от неопаразитените и се оцветяват по- Амебовиден трофозоит
слабо от тях
• в опаразитените еритроцити се образуват
малки виолетовочервени зрънца
(Шуфнерова зърнистост)
 Еритроцитна схизогония
3. Зрял трофозоит
• плазмодиумът нараства почти колкото
еритроцита, заобля се, престава да издава
псевдоподи и да се храни
• не се движи и вакуолата му изчезва

Зрял трофозоит
 Еритроцитна схизогония
4. Незрял шизонт:
• пигментът се струпва в средата на
шизонта
• ядрото му в резултат на
множествено делене е
фрагментирано

Незрял шизонт
 Еритроцитна схизогония
5. Зрял шизонт (морула):
• около всеки ядрен фрагмент се
обособява част от цитоплазмата и
се образуват 12-14 мерозоита,
наредени неправилно около
пигмента

Зрял шизонт
Еритроцитите се разрушават, освободените мерозоити навлизат в
нови еритроцити и цикълът се подновява: образува се пръстенен
трофозоит, амебовиден трофозоит, зрял трофозоит, незрял
схизонт, зрял схизонт (морула) и т.н. Еритроцитната схизогония е с
различна продължителност при различните маларийни
плазмодии:

✓48 ч. за Plasmodium vivax

✓72 ч. за Plasmodium malariae
✓средно 24 ч. за Plasmodium falciparum
✓ 48 ч. за Plasmodium ovale
 След няколко последователни схизогонии някои мерозоити не се
превръщат в пръстенчета, а образуват гаметоцити.

Макрогаметоцит:
• По-голям от микрогаметоцита
• Синя цитоплазма
• Периферно разположено
рубиненочервено ядро

Микрогаметоцит:
• По-малък от макрогаметоцита
• Виолетовочервеникава
цитоплазма
• Централно разположено
червеникаво ядро

Когато женски анофели ухапят болен от малария човек или паразитоносител*, с

всмуканата кръв те поемат и съдържащите се в нея гаметоцити, с което
биологичният цикъл на паразита се затваря.

*Човек с гаметоцити в кръвта е носител. Гаметоцитите не предизвикват клинично заболяване у човека.

Форми на Pl. vivax в еритроцита
 PLASMODIUM FALCIPARUM

 Причинява malaria tropica (най-тежката

малария)
 Не образува брадиспорозоити в черния
дроб
 Еритроцитната му схизогония трае средно
около 24 ч (периодичността на трескавите
пристъпи не е ясно изразена, понеже
отделни пристъпи траят дълго време и се
застъпват)
 В периферната кръв на човека се срещат
само пръстенчета и гаметоцити, тъй като
развитието на останалите форми се
извършва в еритроцитите на вътрешни
органи (черен дроб, слезка и др.)
 PLASMODIUM FALCIPARUM

 Схизонти и морули в периферната кръв се

наблюдават само при тежки форми на
тропическата малария. Морулата е
изградена от 12-24 мерозоита,
разположени хаотично около купчинка
пигмент
 Пръстенчетата са много нежни, обикновено
са от 2-5 в еритроцит, често с по 2 ядра
 Гаметоцитите са със сърповидна форма
 Опаразитените еритроцити не променят
големината си ( за тях е характерна
петнистост на Маурер)
 Plasmodium falciparum
Ринг-трофозоити

Сърповиден гаметоцит
 PLASMODIUM MALARIAE
• Причинява malaria quartana
• Еритроцитната схизогония трае 72 ч.
• Образува само тахиспорозоити
• Амебовидните трофозоити образуват
къси псевдоподи и постепенно се превръщат в
нежни вретеновидни ивици, разположени
напречно в еритроцита. По-късно те задебеляват
и добиват формата на лента (лентовиден
трофозоит)
• Зрелият схизонт съдържа 6-12 мерозоита, които
се разполагат под формата на розетка около
централна купчинка пигмент
• Опаразитените еритроцити не променят
големината си и в тях липсва зърнистост
• Гаметоцитите приличат на тези на P.vivax, но са
по-малки Лентовиден трофозоит
PLASMODIUM MALARIAE

Морула с форма на розетка Лентовиден трофозоит

 PLASMODIUM OVALE

 Причинява malaria ovale

 Еритроцитната схизогония трае
48 ч.
 Амебовидните трофозоити са с
овална форма, почти не образуват
псевдоподи и са слабо подвижни
 Морулата е изградена от 6-12
мерозоита, разположени
безпорядъчно около пигмента
 Опаразитените еритроцити са по-
големи и често са с назъбени
краища, изпълнени са с голямо
количество тъмновиолетови
зрънца (зърнистост на Джеймс)
 ОБОБЩЕНИЕ НА МОРФОЛОГИЧНИТЕ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ
ОТДЕЛНИТЕ МАЛАРИЙНИ ПЛАЗМОДИИ
Вид малариен Pl. vivax Pl. malariae Pl. falciparum Pl. ovale
плазмодий
заболяване малария терциана малария квартана малария тропика малария овале

Продължителност на 48 ч. 72 ч. трае средно 24 48 ч.

еритроцитната ч.,периодичността на
шизогония пристъпите не е ясно
изразена

Ринг-форма 1-2 в еритроцит 1-2 в еритроцит 2-5 в еритроцит 1-2 в еритроцит

Амебовиден трофозоит амебовиден и с вакуола лентовиден и без липсва в кръвта, открива почти не издава
вакуола се в еритроцитите на псевдоподи и е слабо
вътрешни органи подвижен

Зрял шизонт (морула) 12-14 мерозоита, 6-12, най-често 8 12-24 мерозоита, 6-12, разположени
групирани неправилно мерозоита, оформени разположени безпорядъчно около
около пигмента като розетка около безпорядъчно около пигмента
пигмента пигмента

Гаметоцити овални овални (наподобяват приличат на полумесец овални (не се отличават

тези на P. vivax, но са по- от тези на P. vivax)
малки)
Промени в еритроцитите уголемени, с Шуфнерови непроменени, без непроменени, уголемени,често с
виолетово-червени петнистост мораво-червени петна назъбени краища,
петна на Маурер тъмно-виолетови петна
на Джеймс
 ОБОБЩЕНИЕ НА МОРФОЛОГИЧНИТЕ
РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ОТДЕЛНИТЕ МАЛАРИЙНИ
ПЛАЗМОДИИ
 Как плазмодиите вредят на
човека?

 При разкъсването на еритроцитите от

мерозоитите в кръвообращението попада
голямо количество вещества (пирогени),
които въздействат върху
терморегулаторния център, намиращ се в
ЦНС. Това е и причината за появата на
периодичната треска при маларията.
 Масивното разрушаване на еритроцитите
(хемолиза) води до анемия*.
 Увеличават се слезката и черния дроб, чиито
ретикулни клетки се размножават с цел да
преработят и отстранят чуждите белтъци.
 Увреждат се бъбреците и
храносмилателния тракт.
 Мозъчната (церебрална) малария е тежко Плазмодии в еритроцит, намиращ
усложнение на malaria tropica и се дължи на се в мозъчен капиляр
запушването на мозъчните капиляри от
заразените еритроцити. *анемия-състояние, при което количеството на
еритроцитите в кръвта е понижено
 Aнтигенна вариация
 Установено е, че P. falciparum, подобно на
трипанозомите, е способен на антигенна вариация
с цел избягване на имунната защита на
гостоприемника.
 МАЛАРИЯ

✓ Маларията е известна от древни времена.

✓ Името малария (mal: bad, aria: air) произлиза от средновековния италиански език и в
буквален смисъл означава „лош въздух“. Болестта е наричана и „блатна треска“
поради това, че заболяването е асоциирано с наличието на блата и застояли води. Над
50% от световното население живее в ендемични райони и е застрашено от
заболяването.
✓ Честотата на маларията е по-голяма при бедното население в селските райони, също и
в градските райони, където има лоши санитарни условия.
✓ По-често засяга децата.
✓ Заразяването на човека с малария, освен трансмисивно (чрез ухапване от заразен
комар), става още и при кръвопреливане на заразени кръвни продукти, манипулации
със замърсен инструментариум (спринцовки), трансплантация (черен дроб,
бъбреци, костен мозък) от заразен донор или трансплацентарно (от майка на плод,
особено ако плацентата е наранена, най-вече при раждане).
 СИМПТОМИ НА
МАЛАРИЯТА
• Най-типичният клиничен симптом при
маларията е периодичната треска
(пристъп), изразяваща се във висока
температура (40-410С) и обилно
изпотяване. Пристъпът трае средно около
12 ч., а при тропическата малария – 20 ч.
Между пристъпите болните се чувстват
добре.

Любопитно………………

Още за маларията:
• Съпровожда се с главоболие, мускулни и коремни
болки, гадене, повръщане. Развива се анемия и силна
отпадналост. Наблюдават се уголемяване на черния
дроб и слезката.

• В тежките форми на malaria tropica може да се засегне

ЦНС и да настъпи т.нар. маларийна кома.
 МАЛАРИЙНИ РЕЦИДИВИ

 У нелекувани болни след няколко
пристъпа настъпва временно затишие
(латентен период). Няколко седмици
или месеца по-късно започва нова
серия от пристъпи (ранни рецидиви*).
Понякога маларийните рецидиви се
подновяват след много месеци или
години на затишие (късни рецидиви).
Късните рецидиви се дължат на
реактивацията на брадизоити,
съдържащи се в хепатоцитите, което
води до възобновяване на тъканната и
еритроцитната схизогония.
 Късните маларийни рецидиви са
характерни за malaria ovale и malaria
tertiana, защото причинителите им
образуват брадиспорозоити.
 Както ранните, така и късните
маларийни рецидиви настъпват при
простуда, преумора, травми, *Ранните рецидиви се дължат на персистирането на паразита в
хирургически интервенции и др. кръвообращението.
 ЕСТЕСТВЕНА РЕЗИСТЕНТНОСТ КЪМ МАЛАРИЯТА

• Например хетерозиготните носители на

гена за сърповидно-клетъчна анемия
притежават патологичния хемоглобин S
(HbS), който не осигурява необходимите
за P. falciparum условия на живот. В
ендемичните райони паразитът оказва
селективен отбор и дава предимство на
носителите на гена за HbS. Това обяснява
високата му честота в застрашените от
малария популации

• Някои други еритроцитни

заболявания (таласемии, глюкозо-6-
фосфат-дехидрогеназна недостатъчност)
придават на гостоприемника устойчивост
спрямо маларийните плазмодиуми
 Майчините антитела
протектират
новородените
 До 3-месечна възраст децата на
преболедували малария майки не
боледуват поради преминалите
трансплацентарно антитела от майката в
плода.
 След този период от време те се
разграждат и детето става възприемчиво
към малария.
 Как се диагностицира
маларията?
1. Диагнозата "малария" се
потвръждава чрез идентифициране
на маларийните плазмодиуми в
тънка кръвна натривка и дебела
кръвна капка. Кръвната проба се
взема независимо от температурния
пристъп.

При P. vivax, P. ovale и P. malariae всички асексуални

форми и гаметоцити могат да се видят в периферната
кръв. При P. falciparum само пръстенната
форма и гаметоцитите могат да се наблюдават в кръвната
натривка.
 Как се диагностицира
маларията?

2. Използват се и имунологични
техники за доказване на
антитела срещу различните
стадийно-специфични антигени.
3. Особено надеждни са новите
методи на молекулярната
биология (PCR) за установяване
на минимални количества
паразитна ДНК в кръвта на
болния.

PCR
Лечение, профилактика и контрол
■ Използват се антималарийни лекарства
■ В страните с ликвидирана малария,
каквато е България, заболяването
възниква у лица, пребивавали в
ендемични маларийни региони
■ На всички пътуващи в потенциално
опасни зони се препоръчва
профилактично приемане на
противомаларийни медикаменти и
ограничаване на контактите с
преносителите на заразата
■ Тъй като маларийните комари
хапят главно през нощта, желателно е да
се избягва спането на открито или
в незамрежени помещения
■ Използването на дрехи, максимално
покриващи тялото и на репеленти
(химически вещества, отблъскващи
членестоногите) осигурява надеждна
защита
 ТИП SPOROZOA (APICOMPLEXA).
РОД TOXOPLASMA
Toxoplasma gondii е космополитен паразит
(разпространен е в целия свят).
Той е открит във вътрешни органи на
северноафриканския гризач Сtenodactylus gondii,
но паразитира в човека и в около 350 вида
животни (бозайници, птици и влечуги).
Заболяването, предизвикано от T. gondii, се
нарича токсоплазмоза. Toxoplasma gondii

Kрайни гостоприемници на токсоплазмата

са представителите на семейство Котки
(Felidae), а междинен – човек, свине,
гризачи, птици и други.

Ctenodactylus gondi
 TOXOPLASMA GONDII СЪЩЕСТВУВА В 3 ФОРМИ:

1. Трофозоит (тахизоит):
- прилича на полумесец (или резенче от праскова)
- заострен преден и заоблен заден край
- апикален комплекс в предната част (в клетките-
гостоприемници токсоплазмите навлизат чрез въртеливи
движения около надлъжната ос)
- могат да инвазират всяка ядрена клетка (т.е
еритроцитите не могат да бъдат инвазирани)
- размножават се полово и безполово: половото
размножаване (гамогонията) протича в крайния
гостоприемник (котките), безполово размножаване
протича в междинния гостоприемник (но и в крайния):
❖ ендодиогения (вътрешно пъпкуване) – вид безполово
размножаване при токсоплазмите, при което двете
дъщерни клетки се формират в майчината
ЕНДОДИОГЕНИЯ
 TOXOPLASMA GONDII СЪЩЕСТВУВА В 3 ФОРМИ:

1. Трофозоит (тахизоит):
- в резултат на многократна последователна ендодиогения се унищожават
голям брой гостоприемникови клетки, като на тяхно място се образуват големи
струпвания от паразити, наречени псевдоцисти (нямат истинска обвивка,
трофозоитите са заградени от мембраната на клетката-гостоприемник).
Бързо пролифериращите трофозоити се наричат тахизоити.

псевдоциста
 TOXOPLASMA GONDII СЪЩЕСТВУВА В 3 ФОРМИ:

2. Тъканна циста:
- в тъканите с по-бавна проницаемост за антитела
(мозък, око, сърце, скелетна мускулатура)
тахизоитите забавят своето делене и започват да
образуват истински цисти, съдържащи множество
бавно делящи се форми – брадизоити.
тъканна циста
- цистите имат собствена мембрана, която пропуска
само хранителни вещества, но не и антитела, и в нея
паразитите остават живи през целия живот на
гостоприемника.
- при сериозна увреда на имунната система
брадизоитите могат да разкъсат цистата и да се
превърнат отново в активно делящи се тахизоити
 TOXOPLASMA GONDII СЪЩЕСТВУВА В 3 ФОРМИ:

3. Ооциста:
-ооцистата се развива само в крайните
гостоприемници (в червата на котките), но не и в хората.

-бива незряла и зряла (в лумена на червото след

гамогонията се образува незряла ооциста, която с
фекалиите попада в околната среда, където тя спорулира
и се превръща в зряла ооциста – процес известен като
спорогония)
-след спорогонията във всяка зряла ооциста се получават
по две овални спори, съдържащи по 4 спорозоита
-ооцистите са устойчиви на неблагоприятните условия
на средата
-когато зряла (спорулирала) ооциста се погълне от
междинен гостоприемник, тя освобождава спорозоити в
лумена на червото
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА TOXOPLASMA GONDII

✓ Котката се заразява чрез

поглъщане най-вече на тъканни
истински цисти (може да погълне и
псевдоцисти) от месото на плъхове и
други животни, с които тя се
храни.
✓ В червата на животното под
действието на смилателни
ензими, цистите се разрушават и
паразитите проникват в
чревните епителни клетки. Там
те се размножават чрез
схизогония (еднаква с тази на
плазмодиите), като се образуват
мерозоити.
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА TOXOPLASMA GONDII

✓ Опаразитената клетка загива и

мерозоитите инвазират други
чревни клетки. След няколко
последователни схизогонии започва
подготовка за гамогонията. Една
част от проникналите в клетките
мерозоити нарастват, закръглят се,
натрупват хранителни вещества и се
превръщат в макрогамети (женски
полови клетки).

✓
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА TOXOPLASMA GONDII

✓ Други също нарастват и се

закръглят, но чрез множествено
делене на ядрото (безполово
размножаване) формират стотици,
притежаващи по две камшичета
мъжки гамети (микрогамети).
Клетките, изпълнени с
микрогамети, се разрушават,
микрогаметите попадат в
просвета на червото, където,
движейки се с камшичетата,
проникват в клетките, съдържащи
макрогамети, с които те се сливат.
По този начин се осъществява
оплождане и се получават зиготи.
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА TOXOPLASMA GONDII

✓ Всяка зигота се обгражда с

допълнителна плътна обвивка.
✓ След разрушаване на клетка,
съдържаща зиготи, последните,
наречени вече ооцисти, попадат в
просвета на червото. Тези ооцисти
са незрели и по няколко милиона
на ден чрез фекалиите се
изхвърлят във външната среда,
където при благоприятни условия
(влага, кислород и топлина) се
развиват в зрели ооцисти.
.
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА TOXOPLASMA GONDII

✓ Процесът на зреене на
ооцистите се нарича
спорогония и трае 1-5 дни. Чрез
него във всяка зряла ооциста се
получават по 2 овални спори,
съдържащи по 4 спорозоита,
притежаващи хаплоиден
хромозомен набор.

.
В градинската почва и в
пясъчните площадки за
игра на децата,
ооцистите запазват
✓ жизнеността си до две
години.
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА TOXOPLASMA GONDII

✓ При недостатъчна лична хигиена

човек може да погълне зрелите
ооцисти, които съдържат
спорозоити. Чрез зрелите
ооцисти, освен човека, могат да
се заразят и останалите
междинни гостоприемници.
✓ Тъй като най-честите междинни
гостоприемници на
токсоплазмите са овце, свине и
зайци, човекът може да се
зарази след ядене и на
съдържащо тъканни цисти
недобре термично обработено
месо (недопечено, недоварено),
съдържащо брадизоити.
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА TOXOPLASMA GONDII

✓ В природна обстановка
токсоплазмената инвазия се
подържа чрез канибализма при
мишките и трансплацентарно
предаване на паразити в
продължение на няколко
поколения.

.
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА TOXOPLASMA GONDII

✓ В червата на човека (и на
останалите междинни
гостоприемници), под действието
на смилателни ензими,
спорозоитите (от спорулиралите
ооцисти) и брадизоитите от
истинските цисти се освобождават
и проникват в чревните епителни
клетки, където започва описаната
вече схизогония чрез
ендодиогения. Образуват се
тахизоити, които бързо се делят и
инвазират други клетки.

.
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА TOXOPLASMA GONDII

✓ Тахизоитите попадат и в
кръвните макрофаги
(моноцити). В макрофагите
паразитите оцеляват по
неизвестен механизъм. Те
заразяват други макрофаги и ги
унищожават, като чрез
кръвообращението тахизоитите
могат да попаднат и в клетки на
различни органи: мозък, сърце,
ретина, бели дробове, както и да
преминат трансплацентарно във
фетуса* (този паразит има най-ниска
тъканна и гостоприемникова
специфичност).

*фетус-плод
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА TOXOPLASMA GONDII

✓ В резултат на многократната
ендодиогения се унищожават
голям брой гостоприемникови
клетки, като на тяхно място се
образуват големи струпвания от
паразити, наречени псевдоцисти
(нямат истинска обвивка).
Псевдоцистите съдържат бързо
пролифериращи трофозоити
(тахизоити). псевдоцисти
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА TOXOPLASMA GONDII

✓ В тъканите с по-бавна
проницаемост за антитела (мозък,
око, сърце, скелетна мускулатура)
тахизоитите забавят своето
делене и започват да образуват
истински (тъканни) цисти,
съдържащи множество бавно
делящи се форми – брадизоити.
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА TOXOPLASMA GONDII

✓ При ефективна имунна защита

брадизоитите остават в неактивно
("дремещо") състояние в истинските цисти.
✓ При нарушение на имунната защита на
гостоприемника (особено при болни от
СПИН) брадизоитите започват да се
размножават като тахизоитите. Това води
до развитие на болестно състояние, до
трансплацентарно заразяване на плода
при бременност или до образуване на
нови цисти.
✓ Крайните гостоприемници – котките се
заразяват при поглъщане на цисти или
псевдоцисти от инвазирани най-вече
гризачи. С това биологичният цикъл на
развитие на паразита се затваря.
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА TOXOPLASMA GONDII
 ТОКСОПЛАЗМОЗА: БИВА ДВА ВИДА – ВРОДЕНА
И ПРИДОБИТА
Вродената токсоплазмоза:

• наблюдава се при трансплацентарно пренасяне на тахизоити

от майката у плода
• изявява се с тежка клинична симптоматика, когато
заразяването на майката с T. gondii е станало за пръв път по
време на бременността.
• ако майката боледува повторно от токсоплазмоза, тя
притежава антитела срещу паразита (плодът не е в опасност)

Любопитно……….
Вродената токсоплазмоза:
• протича с хидроцефалия* на фетуса, калцификати в мозъка и засягане
на ретината, водещо до слепота
• наблюдават се и хепато- и спленомегалия*, гърчове, спонтанни аборти
и мъртви раждания

*хидроцефалия-натрупване на гръбначномозъчна течност (ликвор) в кухините на мозъка

*хепато- и спленомегалия – увеличаване на черния дроб и слезката
Как човек може да се зарази и в последствие да развие придобита токсоплазмоза?

Придобитата
токсоплазмоза може
да се развие поради:
oконсумация на недобре термично
обработено месо от друг междинен
гостоприемник (прасе, птици, зайци
и т.н), съдържащо тъканни цисти

oхранене с недобре измити

плодове и зеленчуци, замърсени с
котешки фекалии със зрели ооцисти

oкръвопреливания и
трансплантации

oпоглъщане на зрели ооцисти със

замърсени ръце при контакт с котка
 ТОКСОПЛАЗМОЗА: БИВА ДВА ВИДА – ВРОДЕНА
И ПРИДОБИТА
Придобитата токсоплазмоза:

• често протича безсимптомно увеличен

• симптоми се появяват обикновено при лимфен възел
на шията
драстично отслабване на имунитата (ХИВ-
инфекция)
• наблюдават се генерализирано увеличаване на
лимфните възли, засягане на сърцето, белия
дроб
• токсоплазмозата може да даде и очни прояви
(нарушаване на зрението)

Любопитно…………..
Токсоплазменият енцефалит
(възпаление на главния мозък)
е сериозно усложнение,
водещо и до смърт.
 Диагноза на токсоплазмозата

 Токсоплазмозата е много трудна за

доказване чрез установяване на паразита в
тъканни препарати. Най-честите са
имунологичните методи за диагностика. Те
се състоят в откриване на специфични
антитела срещу паразита
 Молекулярна диагноза (PCR)
 Образна диагностика: визуализира лезиите в
главния мозък
 Профилактика на токсоплазмозата

 профилактично изследване на бременните

жени за токсоплазмоза
 избягване консумацията на термично
необработено месо и контактите с домашни
котки, спазване на добра хигиена, особено
при бременни жени
 ТИП CILIOPHORA (INFUSORIA).
BALANTIDIUM COLI
▪ Това е единственият ресничест
протозоен паразит при хората.
▪ Най-големият протозоен
паразит, паразитиращ у човека.
▪ Разпространен е по целия свят,
като най-ендемичната област е
Нова Гвинея, където има
тясна асоциация между човека и
прасетата.
▪ Има две форми: трофозоит и
циста.
▪ Предизвиква заболяването
балантидиоза.
 ТИП CILIOPHORA (INFUSORIA).
BALANTIDIUM COLI
▪ Морфология:
✓ Tрофозоит (вегетативна форма) –
живее в дебелото черво на
гостоприемниците си:
1. Подвижен
2. Има яйцевидно-овална форма
Трофозоит в дебелото черво
3. Покрит е отвън с плътна пеликула,
по която има реснички
4. Ресничките са тези, които обуславят
подвижността на вегетативната
форма
5. Предният му край е заострен, а
задният – заоблен

cytoproct
✓ Трофозоит (вегетативна форма):

6. В предния заострен край на клетката

се намира цитостома (устен отвор). В
областта на цитостомата ресничките
са по-дълги и движението им
подпомага приемането на храната
7. Цитостомата преминава във Трофозоит в дебелото черво
фуниевидна глътка (цитофаринкс)
8. В противоположния заоблен край на
клетката се намира анален отвор
(цитопрокт)
9. Балантидиумът притежава
многобройни храносмилателни
вакуоли и две пулсиращи
съкратителни вакуоли:
o твърдите отпадъци от обмяната му се изхвърлят през
цитопрокта, а водоразтворимите – чрез
съкратителните вакуоли

cytoproct
✓ Трофозоит (вегетативна форма):

11. Има две ядра: голямо бобовидно

ядро (макронуклеус), делящо се
амитотично и едно по-малко
(микронуклеус), което лежи във
вдлъбнатата страна на
макронуклеуса и се дели митотично Трофозоит в дебелото черво
12. B. coli се размножава:
o безполово (чрез напречно делене на
две)
o полово (чрез конюгация*)

При конюгацията* два

балантидиума временно се
сливат и разменят
генетичен материал. cytoproct
✓ Циста:
1. Овална форма
2. Покрита е с плътна, двуслойна Трофозоит и циста
обвивка
3. Съдържа двете ядра (макро- и
микронуклеуса), както и
съкратителните вакуоли
4. Служи за преживяване на
неблагоприятните условия на
външната среда
5. Инвазиоспособната форма за
човека
Циста
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА BALANTIDIUM COLI
❖ B. coli изисква само един
гостоприемник за развитието си.

❖ Паразитира както у човека, така и у

свинята.

❖ Инвазиоспособна форма: циста (в

червото на човека той много рядко
образува цисти, а у свинята те са в
голямо количество).

❖ Заболяването е най-разпространено
сред свиневъди, работници в 1. Циста
кланиците и колбасари и може да се 2. Трофозоит
разглежда като професионално 3. Циста
заболяване.
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА BALANTIDIUM COLI
➢ Човекът се заразява с цисти при поглъщането
им със замърсени ръце, храна или вода.

➢Под действието на храносмилателните ензими

в тънкото черво настъпва ексцистирането, в
резултат на което се освобождава вегетативната
форма.

➢Последната мигрира до дебелото черво на

човека.

➢Обикновено се намира в просвета на червото и

се храни с неговото съдържание като чревен
коменсал. При определени условия (намалена
имунна защита на гостоприемника)
балантидиумите придобиват патогенни
свойства. Хранят се с еритроцити, левкоцити и с
продукти от тъканния разпад.

➢Инцистирането се извършва в дебелото черво

или във фекалиите.
 БАЛАНТИДИОЗА
➢ Най-често балантидийната инвазия протича
асимптомно и се изявява единствено с
цистоносителство.
➢ Когато балантидиозата дава симптоми, най-честата
клинична проява е диарията. Рядко се откриват
слуз и кръв в изпражненията (вегетативните форми
на B. coli проникват в подлигавичния слой на
червата и "смилат" епителните клетки вероятно с
помощта на секретирани от тях ензими; паразитите
навлизат също и в мускулния слой на червото и
водят до разрушаване на кръвоносни съдове). Рядко
се наблюдават язви в червото.
➢ За разлика от E. histolytiсa, B. coli не навлиза в
кръвообращението!
 ДИАГНОЗА НА БАЛАНТИДИОЗАТА

Доказването на трофозоита или цистата

на В. coli във фекалиите потвърждава
диагнозата балантидиоза. Биопсичен
материал за вегетативната форма също
може да бъде изследван. Липсват
имунологични тестове.

B. coli в дебелочревна язва

 Профилактика и контрол

• Измиване на ръцете, плодовете и

зеленчуците преди консумация
• Спазване на санитарните условия за
грижа за свинете
• Лечение на цистоносителите
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Изготвил: д-р Стоян Стоянов