14. Лъчеви увреждания на човешкия организъм.

Организация на
радиационната защита в България. Норми за радиационна защита.
Лъчевите увреждания на човещкия организъм могат да бъдат леки функционални до
тежки структурни увреждания и смърт. Класифицират се като:
-нестохастични ефекти_ пречвяват се при надвишаване на определен прег на
радиационната доза. При големи дози, като въздействието може да доведе:
остра/хронична лъчева болест, кожни лъчеви изгаряния, очна катаракта и др
-стохастични ефекти- те са в линейна зависимост от погълнатата доза и се считат за
безпрагови. Те се характеризират с въздействия върху генния апарат на соматичните и
полови клетки, проявяващи се с висока честота на злокачествени заболявания.
Острата лъчева болест се наблюдава рядко (при аварийни ситуации). Степента и
характера на увреждането при еднократно облъчване на организма зависят от
погълнатата дпза. При доза над 100сSv се развива остра лъчева болест. За ОЛБ са
характерни нарушения в нервно-регулаторните механизми, в кръвоносната с-ма,
половите жлези и други. При доза 100-1000сSv възниква ОЛБ с първично поражение
на нервната с-ма , при доза 1000-5000сSv възниква чревна форма на ОЛБ. При доза от
5000-1000 сSv възниква токсемична ОЛБ. При доза 100-1000сSv възниква хемопетична
или типична форма на ОЛБ, която протича в 4 стадия
1. Ранни реакции
2. Латентен стадий
3. Стадий на разгар
4. Стадий на възстановяване
ОЛБ може да бъде в 4 степени: лека;средна;тежка;извънредно тежка
Лечението на ОЛБ може да бъде симптоматично, заместително и възстановително,
което да е съобразено със степента и стадия.
Хроничната лъчева болест (ХЛБ) се развива при повтарящо се облъчване с различен
латентен период, ХЛБ протича бавно скрито и трудно може да се постави диагноза,
различават се 3 степени на ХЛБ:
1 степен-нервно-вегетативен синдром, системизация и др.
2 степен-увреждания на хемопоезата, ССС, ХРС и други
3 степен най- тежка, температура поради вторични инфекциозни усложнения
Лечение: Средства тонизиращи нервната с-ма, витаминни комплекти и др.
Основен орган за безопасно използване на атомната енергия в България в КИАЕМЦ .
Контролът на радиационната защита на човека и околната среда се ръководят от МЗ и
МОСВ. Основни специализирани органи за държавен здравен контрол в с-мата на МЗ
са секторите „Радиационна хигиена“ към РЗИ. По проблемите на рад. защита работят
НЦРРЗ. Лъчезащитата се контролира от всички ведомства използавщи изто1ници на
ИЛ и МВР. Нормите за радиационна защита включват основни принципи за
ограничаване на дозите: обосноваване на практическото приложение; оптимизация на
лъчезащитата; установчване на граници на облъчване за различни категории и лица.
Нормите за РЗ посочват като основни норми границите на ефективната доза, като
персоналът се разделя на 2 групи;
1. Категория А: мах 50м Sv за 1г.,100м Sv за 5г., Год. Екв. Доза : 150м Sv очна
леща; 500м Sv кожа, 500м Sv длани, стъпала, глезени и други.
2. Категория Б: год. Еф. Доза: 6м Sv; год. Екв. Доза: 50м Sv очна леща; 150м Sv
кожа; 150м Sv длани, стъпала, глезени и други. За всяко лице от населението
годишна ефективна доза е 1м Sv, еф. Доза е : 50м Sv кожа; 15м Sv очна леща.
Радиационния риск е вероятността за възникване на вредни за здравето ефекти у
човека или у неговото потомство, в резултат на облъчване с йонизиращи лъчения.
Радиотоксичност е сво-вото на радионуклидите при попадането им в организма да
предизвикат различни по степен патологични изменения. Тя се определя от:
-вида на радиоактивния рапад
-ниво на средната енергия на един акт на разпад
- схема на радиоактивния разпад
-път на постъпване на радиоактивния изотп
-разпределение в отделните органи и тъкани
- време на пебиваване на изотопа в организма
- време на постъпване на изотопа в организма