МОЗАЙКА

ВИДОВЕ МОЗАЙКА СПОРЕД СИТУИАЦИЯТА В

АРХИТЕКРУРНИЯ ПАМЕТНИК

1.ПАРИЕТАЛНА МОЗАЙКА
2.ПОДОВА МОЗАЙКА
3.КАВАЛЕТНА (ВЪРХУ ПРЕНОСИМА ОСНОВА)
МОЗАЙКА
ПИСМЕНИ ИЗВОРИ ЗА МАТЕРИАЛИ, ТЕХНИКИ И АВТОРИ
МОЗАЙСТИ В АНТИЧНОСТТА:

1. Теофраст : De lapidibus (3 пр. Хр)

2. Витрувий : De Architectura (1 в. )
3. Плиний Стари: Historia Naturalis (1 в.)
Фиг. 1 Колоните на Урук
Фиг.2: Мозайките Знамена от УР.
Основната структура е от дърво с две лица, от едната страна са
изобразени сцени на мир, на ежедневния живот, а от другата военни
сцени. Фигурите са малки скулптори, а фонът е мозайка с лапис лазули .
Детайли на фигурите са от седеф и червен варовик, които са споени с
битум. Архайчни династии. 27 в. пр. Хр.
Стратиграфия на мозаечния под и каменната маса в църквата
Св. София в Сердика:
1. Тесарис
2. Нуклеус (хоросан, в който се нареждат тесерите)
3. Рудус (хоросан с едро счукани тухли)
4. Статумен (отвесно поставени молоси от кварц и трошляк между тях)
5. Хоросанова подложка на подовата мозайка (opus signinum)
6. Каменна основа на масата
Фиг. 3 Лов на лъвМозайка, изобразяваща лов на лъвове, която
принадлежи на богат обзаведен дом в Пела, Македония, от
елинистичния период. Вероятно Кратер (вдясно) се е притекъл на
помощ на Александър (вляво) по време на лов в Сирия. Имитация на
бронзовата скулптурна група на Лизип и Леохар. През този
елинистичен период (царуването на Птоломеите) е намерен
мумифициран лъв в една древна фараонска гробница в Мемфис,
свидетелстващ за интереса на македонците към лова на лъвове.
Фиг. 3а. Лов на елен. Пела. Ок. 300 г. пр. Хр.
Това е една от малкото древни мозайки, които носят
подписа на твореца си: ГНОСИС.
 Фиг. 6 Музикантите. Мозайка от 100 г. пр. Хр., Неапол. Пример за
емблема, на която е изобразена една театрална сцена. Техниката, която
е използвана за направата е много особена нарича се opus vermiculatum.
 Фиг.7 Asaroton Oikon (Останки от банкет или Непочистената зала),
копие на творба на Созос от Пергам, ll век, хълма Авентин, Рим, Италия
asarotos oikos 
Гълаби, римско копие на мозайка на Созос, II в. преди Хр.
 Фиг. 9 Битката при Иса, забележителен е размерът на отделните
парченца, който е миниатюрен, но и малкото цветове, които са
използвани – основно четири: бяло, черно, червено-кафяв и жълто-охра.
Невероятно изразителни са лицата както на обикновените войници, така
и на двамата предводители, може лесно да се прочете ужасът в лицето
на персийския цар и самоувереността на Александър Велики.
Фиг. 10 Чернобели мозайки
Мозайка с Нептун и Амфидрид,
Лувър, III в. сл. Хр.
Фиг. 12. Римски мозайки ‘XENIA’, Сен-Ромен еп Гал
Фиг.13, Римска мозайка, Бардо, Тунис
Фиг.16. Еротична сцена,
Пиаца Армерина,
Сицилия
Фиг.17. Църквата Св. Констанца, Рим
Фиг.17. Св. Констанца, 4 в.
Фиг.18 Ротонда Св.Георги, Солун, IV в.
Фиг. 19 Хосиос Давид, Солун, края на 4 в.-началото на 5 в.
Фиг.20. Църква Св. Димитър, Солун, 6-7 в.
Фиг.21. Църква Св. София,
Константантинопол,
9 в.
Фиг.22. Църква Св. София, 10 в.
Фиг.23. Църква Св. София, 12 в.
Фиг. 24. Манастир Хора
(Кахрие джами), 14 в.
Фиг.25. Кахрие джами, края на 13-начало на 14 в.
Фиг.24. Хора
(Кахрие
джами)
13 – 14 в.
Фиг.25. Църква Света София, Солун, 9 в.
Фиг. 26. Измиване на нозете, Църква Хосиос
Лукас,Манастир Дафни, Атина, ½ на XIв.
Фиг. 26. Църква Хосиос Лукас, ½ на XIв.
Фиг. 27. Разпятие Христово, Хосиос Лукас, ½ XII в.
Фиг.28. Преображение
Господне, Икона,
Микромозайка,
Лувър, ок.1200 г.
Фиг. 30 Баптистерият на Неон или на Православните, Равена, Италия, 5.
В центъра е изобразено покръстването на Христос, във външния кръг са изобразени
дванадесетте апостоли и мозайките продължават до средата на стената, долната част е
покрита с цветни мраморни плочи.
Фиг. 31. Добрият пастир, Мавзолеят на Гала Пласидия, Равена, 5 в.
Фиг.32. Мавзолей на Гала Плацидия, 5 в.
Фиг.33. Старозаветна тройца, Мавзолей на Гала Плацидия, Равена, 5 в.
Фиг.34. Базилика Св. Аполинар,Равена,
Фиг. 34. Базилика Св. Аполинар.
Фиг. 35. Базилика Св. Аполинар, Равена, 5-6 в.
Фиг. 36. Базилика Св. Аролинар в Classe, 5-6 в.
Фиг. 37. Ктиторски портрети, Църква Сан Витале, Равена, 6 в.
Фиг. 37. Ктиторски портрети, Църква Сан Витале, Равена, 6 в.
Фиг.39. Конха на апсидата, Катедрала в Чефалу, Сицилия, 1131 г.
Фиг. 40. Катедрала в Монреал, Сицилия, 1176 г.
 Методи на работа

 Позитивен метода за директна работа

върху стената
 Негативен метод на работа