Дъжд

Никола Фурнаджиев

Изготвил: Даяна Челебиева, 11а клас

 Ⅰ Особености на текста и контекста на стихотворението
.
А) публикуване
• през 1924г.- сп. „Нов път“
• през 1925г.- става част от стихосбирката „Пролетен вятър“

Б) смисово-емоционалният свят в „Пролетен вятър“

• един бясно завъртян и деформиран български космос, в който „ликува пръстта“,
„танцуват дървета и камъни“, „пламват лазурите“ в своя безспирен бяг земята
кара да „танцуват запалени къщите“, пролетта е огнена и луда „падат, стават и
хора, и улици, и дървета, и гробища черни“, „звънят равнините и пеят
клисурите“.
- проф. Тончо Жечев
• изграден с помощта на своеобразна „шокова образност“.
• неговите елементи и състояния се свързват в контрастни двойки, в
парадоксални двуединства от взаимно изключващи се неща:
„изживяване на действителността откъм фантастичната й достоверност“
- Владимир Янев, „Въвеждане на безпределното“
 Ⅰ. Особености на текста и контекста на стихотворението
В) художественото време и пространство в стихосбирката „Пролетен вятър“
„Пространството на „Пролетен вятър“ е една стилизирано-родна сетивно възприемаема цялост, която е определена и
подредена само в своите прагови, космически измерения- иначе, вътре в тези граници, то е разбъркано и условно,
граничещо с кошмара и халюцинацията. […] Художественото време има подобна парадоксална структура. То е
едновременно и объркано, и ясно, политически конкретно и митологическо, непосредствено обозримо и потъващо в древни
дълбочини“
- Александър Кьосев, „Пролетен вятър“ на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време“

Г) различните измерения на стихосбирката „Пролетен вятър“

Първа част
включва стихотворенията: „Мъка“, „Предпролет“,
„Ужас“, „Вълци“, „Гибел“, „В нивята“, „В кръчмата“,
„Бежанци“
Доминиращо е усещането за ужас, безсилие, незнайна
вина, зловеща беда и катастрофа в едно пространство,
обитавано от безсилни и ужасени хора, със съзнание, което
е пълно с натрапчиви кошмарни видения.
Лирическият човек е попаднал във враждебен и
апокалиптичен свят.
Втора част
включва стихотворенията: „Пролетен вятър“, „Дъжд“,
„Утро“, „Любов“, “Сватба“
Доминиращо е усещането за възторг, екстаз, опиянение,
буйна радост.
Лирическият аз вече може да изпитва нежна любов, да
върви и да усеща „синьото утро“ и „веселата радост на
пръстта“, да почувства как „сладък мед гори и пей по
устните“.
Ⅱ. Междутекстови връзки („Дъжд“ и „Сватба“)
А) лирическият говорител
• „И което е особено важно – в две възлови стихотворения – в „Дъжд“ и във финалната поема
„Сватба“, лирическият аз се изживява не като безсилен, захвърлен сред кръвта и ужаса – а
като преизпълнен с огромна космическа сила, съединила в себе си природни, биологични и
социални енергии. Тази сила се изразява, на първо място, в дълбоката емоционална
съпричастност на лирическия аз към грандиозните, екстремни състояния на природата – той
вече не е отчужден и безсилен срещу враждебните космически енергии, в някакъв смисъл той
се идентифицира с тях: кънти, пее, гори във вечността именно неговата родна земя, неговата
радост запалена...“
Б) композиционен строеж
• и двете стихотворения са съставени от шестнадесет стиха, композирани в четири
четиристишни строфи;
• ритъмът се изгражда от повторението на пет трисрични групи, във всяка от които първите две
гласни са неударени, а третата е ударена:
Ето структурата на ударените и неударените срички в последния стих на „Дъжд“:
„и – ли-кУ-ва пръст-тА, и -тан-цУ-ват –дър-вЕ-та -и кА-мъ-ни“
А ето и началото на „Сватба“:
„ах, -гър-мЯт –на –не-бЕ-то –го-лЕ-ми-те-, тЪм-ни-те –тЪ-па-ни“
Ⅱ. Междутекстови връзки („Дъжд“ и „Сватба“)
В) лирическият изказ

„Дъжд“ „Сватба“
Моя едра жена, моя родна и черна земя; Мои братя без път, мои братя със черни
моя родна земя, моя пръст, моя радост гърди;
запалена; Моя тъмна съдба, моя сватба и весела
Като бесен възторг, като бунт стене днеска смърт;
дъжда;
като тъмен жребец, като мъж иде днеска Като крави в нощта, като крави от кърви
дъжда; окъпани;
Ах, разкрий свойта гръд и гори в като мрачен пожар, като кръв, като вик на
вечността, смъртта;
и кънти, Ах, гърмете, земи, мои тъмни и огнени
тъпани

Г) поетическата картина на родната митологична вселена от

стихосбирката „Пролетен вятър“
БЛАГОДАРЯ ВИ
ЗА
ВНИМАНИЕТО!