№ 26 Съдържание на обучението

1. Понятие за съдържание на обучението

Под съдържание на обучението се разбират обемът и качеството на знанията, уменията, навиците и

начините на познание, които учениците трябва да усвояват в училище. Съдържанието на
обучението отразява равнището на икономическото, социално-политическото, културното и
научно-техническото развитие на обществото. Ето защо заедно с изменението на обществото се
изменя и съдържанието на обучението. То трябва да отговаря на обществените изисквания. Като
следствие от динамиката в развитието на съвременната наука се проявяват две важни тенденции с
особена дидактическа стойност:

- ускорено увеличаване обема на знанията и ускореното им остаряване;

- голяма бързина на комуникацията и размяната на ценности и нарастване значението и
относителния дял на аудиовизуалните форми и средства за комуникация в общото образование и
общата култура.

Като съществени дидактически последици от тези две тенденции може да посочим:

- увеличаването на обема на знанията не позволява повече прилагането на сумарно

множествения подход при подбора на учебното съдържание. На преден план излиза типът човек,
който искаме да формираме. При този подход също се проявяват противоречия между
нарастването обема на знанията и бързото им остаряване, което фактически снижава
ефективността на усвоеното.
- следователно е необходимо учениците да усвояват по-богата по вътрешносмислово
съдържание информация, без много факти. Тук обаче се проявява едно съществено противоречие,
тъй като при такъв подход се повишава степента на абстракция на знанията и те стават по-малко
достъпни.
- търсят се все по-кратки знакови форми за изразяване на огромни по съдържание знания.
Това обаче поставя учениците пред съществени затруднения, тъй като разбирането на тези знания
изисква способност за абстрактно-логическа интерпретация, а тя не е характерна за всяка възраст.
- с развитието на науката се достига до уплътняване на знанията чрез големи обобщения.
Учениците ще извеждат частните знания от по-общите, ще помнят и разбират по-малко знакови
средства за означаване на знанията, без да се губи съдържателният им смисъл. Това обаче, от друга
страна, води до усложняване на прехода от абстрактно към конкретно. Все по-трудно се стига от
общото до отделния факт, което се обяснява със съществуващите в психологически план
възрастови и индивидуални бариери.
- съществена роля играе моделирането, което прави по-достъпни редица процеси, понятия,
теории, без да се прибягва до пространни обяснения.
- засилва се общообразователната роля на аудиовизуалните средства за масова комуникация.

2. Теории за подбор на съдържанието на обучението

Исторически са се формирали 6 такива теории:

 дидактически материализъм - акцентира преди всичко върху усвояване от учениците само

на система от знания, без да се поставя за задача развитието на познавателните способности;
 дидактически формализъм - поставя ударение върху обучаване на учениците в методи за
самостоятелно придобиване на знания;
 дидактически утилитаризъм (Джон Дюи) – обучението трябва да е строго прагматично
ориентирано, да има естествен характер и да се приближи до интересите на децата. В момента тази
теория има само историческа стойност;

1
  дидактически структурализъм (Джон Брунер) – главното съдържание на обучението е
структурата на знанията, тъй като обемът им по всеки предмет може да бъде сведен до
относително кратък ред основни водещи идеи. Теорията се откроява със съвременната си
насоченост, особено при непрекъснатото увеличаване обема на знанията;
 функционален материализъм (Винсент Окон) – главното в съдържанието на обучението
трябва да бъде интегралната връзка между познанието и дейността. Положителното в тази теория
е, че дейността става съществен компонент на съдържанието на обучението;
 дидактическо програмиране – това е повече теория за дидактическо обработване и
структуриране на вече подбрания учебен материал, отколкото теория за подбор на съдържанието.

3. Източници и структура на общото образование

В последно време като основни източници на общото образование се утвърждават природата,

обществото, човешкият труд, техниката, технологията, културата, изкуството, науката, животът.

Съвременното схващане за структурата на общото образование включва следните нейни

компоненти:

- познания за света и човека – астрономия, химия, физика, биология, психология и други;

- познания за историята и социалните науки, обясняващи нашата епоха;
- познания върху родния език и най-малко два широко използвани чужди езика;
- познания в областта на математиката като универсален език за комуникация;
- познания за техниката и технологията като най-съществени фактори в съвременната
цивилизация;
- познания в областта на изкуството в различните му форми.

4. Наука и учебен предмет

Системата от научни знания се трансформира в педагогическа система от научни знания. Учебният

предмет не може да бъде нито копие, нито конспект на научните дисциплини. Всеки учебен
предмет е педагогически обоснована система от научни знания, умствени и практически способи за
дейност, изразяващи основното съдържание и методи на конкретната наука. Има много общи неща
в структурата на учебния материал по даден предмет и структурата в съответната наука.
Различията са преди всичко в обема на знанията, в тяхното качество и предназначение. Разлика
има също така и в логиката на изложението на знанията. Логиката на учебния предмет често се
различава от логиката на съответната наука. За съжаление все още няма строг критерий за
сполучливо редуциране на научните знания за дидактически цели. Установяването на точните
граници на достъпността в отделните научни знания за ученици с различна степен на развитие в
различните класове е изключително важна психолого-дидактическа задача, която все още не е
решена сполучливо. Проблемът за дидактико-информационните ограничения е централен за
отношението „наука - учебен предмет”. При изграждането на учебния предмет може да се върви по
два пътя:

- учебният предмет в съкратен вид повтаря логическата структура на научните знания и

съответства на дадена фундаментална наука;
- учебният предмет се изгражда в зависимост от дидактическите съображения, от
възрастовите особености на учениците.

Предпочита се вторият път, без това да означава, че логиката на учебния предмет в съществените
си моменти може да противоречи на логиката на науката. Важна особеност на учебния предмет е и
тази, че обемът му зависи пряко от количеството учебно време, което му е определено в учебния
план, а не от количеството научни знания, произведени в дадена научна област.

2
5. Принципи за подбор на учебното съдържание

При подбора и структурирането на учебното съдържание се спазват следните общи принципи,

гарантиращи педагогическата му целесъобразност:

- научност – изисква строго научен характер на подбраните в учебния материал знания;

- всестранност – изисква овладяването на знания от всички основни научни области с оглед
формиране на определен минимум обща култура;
- връзка с живота – предполага свързване на теоретичните научни знания с практиката, без
това да води до емпиризъм и утилитаризъм;
- системност и взаимна връзка между учебните предмети – по този начин знанията, изучавани
по един предмет, служат като предпоставка за успешното им усвояване по друг учебен предмет;
- достъпност – съобразяване на учебния материал с възрастовите познавателни възможности
на учениците.

№ 27 Държавни документи за съдържанието на образованието

1. Учебен план

Учебният план е официален държавен документ, който утвърждава основното съдържание на

обучението. Той се изработва от Министерството на образованието и науката за общообразовател-
ните училища и за училищата, които са под неговото ведомство. За професионално-техническите
училища и техникумите се изработват отделни учебни планове. Никой не може да изменя или да
не се подчинява на изискванията на учебния план. Промените в него се извършват от органа, който
го е изработил и утвърдил.

Исторически са се формирали няколко основни начина за разполагане на учебните предмети в

учебния план:

- суксесивно (последователно, линейно) разположение, което се характеризира с това, че

учебните предмети се изучават поред, последователно. Докато не завърши изучаването на един
предмет, не започва изучаването на друг. Този вариант не е подходящ за общообразователното
училище, но може да се използва при по-висшите форми на квалификация;
- симултантно (едновременно) разположение – характеризира се с това, че едновременно се
изучават няколко учебни предмета. Въпреки някои недостатъци се предпочита в общообразова-
телното училище, защото ускорява както усвояването на учебното съдържание, така и развитието
на личността;
- концентрично разположение, което се характеризира с това, че учебните предмети се
изучават в няколко концентрични разширяващи се кръга, спираловидно, циклично, в зависимост от
познавателните възможности на учениците. За общообразователното училище това разположение е
най-подходящо и най-често се използва;
- разгърнато разположение – интегрира симултантното и концентричното разположение и се
представя във вид на матрица, в която се отбелязват всички класове с точно указание на това в кой
клас какъв учебен предмет и с какъв брой учебни часове се изучава. Това е видът разположение на
учебните предмети, който се използва днес в нашата образователна система и който е най-важната
нормативна част на учебния план.

В своето съдържание учебният план включва учебните предмети, разположението им през

годините на обучението, броят на часовете, предвидени за всеки учебен предмет, и структурата на
учебната година.

3
Основни изисквания към учебния план:

- да осигурява приемственост, системност и непрекъснатост на процеса на обучението;

- да предвижда правилно съотношение между теоретичната и практическата подготовка на
учениците през курса на обучението;
- да се изгражда върху основата на предметната учебна система;
- да предвижда система за диференциране на обучението на учениците, която да включва
факултативно и свободно избираеми учебни предмети.

2. Учебни програми

Учебните програми са официални държавни документи, които се изработват и утвърждават от

МОН и в които се конкретизира съдържанието на всеки учебен предмет, предвиден в учебния
план. Посочват се точно знанията, уменията, навиците и начините на познание, които трябва да се
изучават по учебния предмет за учебната година. Всяка учебна програма съдържа въведение,
встъпление, в което се посочват най-важните общи проблеми, които възникват при преподаването
на учебния предмет, неговата учебно-възпитателна стойност и се дават някои важни методически
указания от общ характер. Във втората, същинската част от учебната програма се формулират ясно
и точно главите и параграфите, темите и часовете, отредени както за отделните глави, така и за
отделните теми. Всъщност структурата на учебния предмет се изгражда върху дидактическата
структура, която е възприета в учебната програма.

Учебната програма изпълнява следните по-важни функции:

- фиксира съдържанието на обучението на равнище учебен предмет;

- тя е нормативен документ, насочващ дейността на учителите и учениците, детерминиращ
дейността на съставителите на учебници и методически пособия;
- тя е също и средство за контрол, доколкото фиксира целите на обучението по дадения
предмет, а те могат да бъдат критерии за контрол и оценка на постиженията на учениците, а и на
учителите;
- учебната програма не само фиксира учебното съдържание, но и допринася за процесуалното
конструиране на обучението – последователност, дейности, етапи към преследваните цели;
- учебната програма разкрива целите на учебния предмет, обосновава подбора на учебното
съдържание, разяснява новите моменти в него, предлага дидактико-методически технологични
указания към учебния предмет и неговите особености.

Изисквания към учебните програми:

- да включват конкретно действително научно учебно съдържание;

- да са изработени в съответствие с учебното съдържание и възрастовите особености на
учениците;
- да систематизират сполучливо учебния материал.

3. Учебници и учебни помагала

Учебникът е книга, в която последователно и достъпно се излагат основите на науката съобразно с

учебната програма и дидактическите изисквания. Той е конкретен израз на педагогическите и
дидактическите концепции, от които се ръководят авторите и системата на обучението. Основната
му функция е педагогическа и дидактическа. Твърде съществени са и многобройните му други
аспекти – философско-гносеологически, психологически, психофизиологически, ергономически,
психолингвистически, социологически, икономически. Той е работно средство през отделните
фази на процеса на обучението, независимо какви са конкретните дидактически задачи.

Роля на учебниците и учебните помагала:

4
 - помагат на учениците да усвоят нови знания, да запомнят учебния материал, изложен от
учителя, да формират у себе си различни умения и навици;
- играят голяма роля за формирането на светогледа на учениците и интересите им в дадена
научна област;
- учебниците и учебните помагала са важен пътеводител за учителя, макар че той е високо
квалифициран спецалист в дадена област.