Нов български университет

Реферат
На тема: „Разпространение на християнството при
индианците и колонизиране на Америка”

Изготвил: Проверил:

Александра Недкова Иванова гл. ас. д-р Х.Гьошев

F87290
Съдържание:
1. Въведение
2. Работата на мисионерите и правителството
3. Заключение

Въведение
Агресивната американска политика, спрямо местното население придобива все
по-големи мащаби, след политическото усвояване на териториите. След сделката
между САЩ и Франция за придобиване на колонията Френска Луизиана, сключена през
1803г., започва процеса по насилственото изселване на цели племена на изток от река
Мисисипи до западните райони на реката. Спохождащата масова миграция на бели
заселници на запад от реката в средата до края на XIX век придава още по-голяма
тежест на проблемите в американската политика за индианците. През 60-те години на
XIXв. се приемат още по-строги закони против племената, които ги принуждават да
живеят само в обособени за тях резервати с недостатъчна площ. В тях се смесват
няколко племена и по този начин американците очакват те да се претопят едни в други
и след време, по същия начин да се претопят с всички останали.

Работата на мисионерите и правителството

Християнските мисионери (много от тях протестанти) действат като партньори
на американското правителство в тези начинания. Сходните виждания на мисионерите
и управляващите са чудесна почва за ускоряването на загубата на чувството за културна
идентичност у индианците. Те работят заедно, за да оформят местните по техните
стандарти. Протестантските разбирания за покръстване като духовна трансформация,
проявяващи се чрез определени културни практики, съобразени с интересите на
американския колониализъм и спомогнали за поддържането на нейното
продължаващо разширяване. Според християнските виждания полигамните бракове,
различните стилове одежди и украски, половото разделение на работа, според което
жените трябва да се занимават с агрикултура и битови проблеми, а мъжете да са
отговорни за лова са грешни и трябва да бъдат забравени. На мястото на тези
традиции, те настояват индианците да започнат да влизат в моногамни бракове, да
променят начина си на обличане, мъжете да отрежат дългите си коси и да приемат
ново полово разделение на труда – мъжете да се занимават с фермерство, а жените с
къщна работа.

През 1869г. мисионерите биват назначени от американското правителство като

управници. За улеснение е назначен и съвет на комисията за индианци. Тогавашния
президент, Юлисис Грант, счетен за един от най-неуспешните президенти в историята
на САЩ, поради ниската си активност всъщност работи в полза за политика, която е по-
хуманна спрямо индианците и чернокожите, но тази концепция не е актуална за
тогавашните времена и бързо бива свален от пост. Неговата цел също е претопяване на
индианците със заселниците, но по не толкова жесток начин. Идеята му е индианците
да си останат в резерватите, но там да се сложат църкви, училища и комисия, която да
назначи местни индианци, с които съвместно да работят, но този план не проработва,
поради несъгласие между представителите на различните направления в
християнството. Чрез едновременната интеграция на индианците в обществото и
тяхното покръстване е възможно да се осигури мирния растеж на обсега и силата на
правителството. Мирната политика подкрепя и подпомага за разширяването на
американската колониална стратегия, като дава още повече привилегии на САЩ над
правата на индианците. Мисионерите са ключов елемент за осъществяването на този
план, защото им се дава по-голяма възможност да упражняват агресивни
психологически тактики и утвърждават авторитета си чрез заплахи към местните, в
случай на неподчинение.

Мирният подход се отразява в религиозните и политическите настроения в

страната след цивилната война. След борбата на два фронта – бунтовниците от юга и
индианците на запад правителството се надява на траен мир. За тази цел те не
прибягват до военни намеси, а до морални постигането на морални реформи.
Президентът Грант печели изборите, именно с лозунга „Let us have peace”, призоваващ
хората към търсене на мира веднага след което прави гореспоменатите реформи.

Мандатът на Юлисис Грант е известен с множеството корупционни скандали,

които са пречка за бързото претопяване на индианското население. За това е поискано
ежегодното назначаване на индианци, които да работят за американското
правителство. След постепенното нагаждане на законите и политиките с реалната
ситуация се осигурява по-добър контрол и по-голямото навлизане на мисионерите в
живота на местните след 1870г. Голяма част от мисионерите стават държавни
чиновници, учители, фермери и други. Всички тези професии са пряко свързани с
новото ежедневие на индианците. Започва строежът на училища и църкви в
териториите на резерватите. В църквите ги учат на нови морални ценности; на нови
модели на поведение, неприсъщи за тях; карат ги да се отричат от техните богове и
други. В училищата ги учат на английски език и им забраняват да говорят на друг; дават
им знания за агрикултурите; да перат, да шият, да готвят, на обноски и социално
поведение по модел на белия човек. Те биват изпращани в тези институции насила,
докато те самите не започнат доброволно да извършват тези дейности редовно.

През 80-те години на XIXв. правителството цели да затегне контролна върху

индианците, като въвежда нови правила за резерватите.

Министърът на вътрешните работи Хенри Телър прави огромна стъпка в анти

индианското движение, като издава документ през 1883г., в който са описани всички
индиански традиции, които според него представляват „голяма пречка” за прогреса на
цивилизацията и към тях има детайлно описание какво да се прави за тяхното
репресиране. Под прицел са най-вече религиозните практики и медицинските методи.
Забраняват се всички традиционни танци и празници, обмяна на подаръци, погребални
практики и много други ритуали. Телър вярва, че лечителите използват различни
средства и езически обичаи, с които държат хората под тяхно влияние и пречат на
децата да посещават училище. Всички, които се противят на тези закони и продължават
да водят индиански начин на живот биват жестоко наказани. Тези закони биват
изменени едва през 1933г.

През 1887г. влиза нов закон, който раздробява всички държавни индиански
резервати на отделни имоти и земи. Според този закон всички индианци, отказали се
от племенната си принадлежност и водещи начин на живот по модел на белите
получават много земи и официално гражданство. Тази реформа е продиктувана от
вярването на протестантските мисионери, че индивидуалната промяна е най-прекия
път към културната асимилация. Тази идея е подкрепена и от видни политически
фигури. Според тях тези индианци трябва да са работолюбиви, пестеливи,
самодостатъчни християни, които уважават частната собственост без да използват
никакви индиански практики и то на правилния език (английски). Чрез това
раздробяване на земите почти напълно се отстранява ловуването и го трансформира
във фермерство.

Тази стъпка е изключително важна точка от стратегията за културна асимилация,

защото внася още по-голямо разделение сред индианците; напълно изключва и от
обществото тези, които не искат да приемат новия начин на живот; внася раздор
между интегрираните и неинтегрираните индианци и освен това отваря всички земи за
белите. Много индианци биват принудени от обстоятелствата да изоставят своята
идентичност – минимализиране на площите за лов и средствата за набавяне на храна,
поради които или умират от глад, или доброволно се отдават на културната
асимилация.

Тези закони се преразглеждат и отменят през 1934г., което позволява на

индианците да получат обратно своите земи. Много от запазените племена опитват да
се възползват от този факт през XX и XXIв., но с изключително ниска успеваемост във
Върховния съд.

Заключение
В днешно време все още съществуват запазени индиански племена в САЩ
/около 300/ и всяко едно от тях разказва за допира си до белите християни
(мисионери). Грешно е да ги поставяме под общ знаменател, защото всяко племе има
различна култура, различна система от вярвания, различни практики и т.н. Има
огромно разнообразие както измежду племената, така и в реакциите на хората. Факт е
че в началото те са заинтригувани от технологиите на белите и много от тях проявяват
интерес към християнството, но не като шанс за промяна на вижданията за Вселената, а
като шанс за обогатяване на техните вярвания. Самите индианци, обаче, са объркани
защо християнството има толкова много клонове, след като всички християни твърдят,
че това е единствената праведна религия и много от хората, които поставят
християнството под въпрос биват тормозени.

Въпреки широко разпространените негативни стереотипи за индианците, и най-

вече тяхната културна и технологична „изостаналост” смятам че светът е загубил най-
важната човешка раса – тази, която е възпитана да уважава и обича природата, която го
заобикаля; тази, която е любопитна към новото и го приветства, въпреки страха.
Въпреки технологичния напредък на белите, вярвам че те никога не са могли дори да
настигнат духовния и интелектуалния напредък на считаните за по-низши индианци.
Библиография:
http://evangelicalfocus.com/world/1777/Christianity_grows_among_Native_Americans

https://www.encyclopedia.com/history/news-wires-white-papers-and-books/native-
americans-and-christianity

https://www.history.com/topics/native-american-history/native-american-timeline

https://newsmaven.io/indiancountrytoday/archive/assimilation-integration-and-
colonization-7wy5Jkji8k-drES-ocFfwA/

https://russian.rt.com/science/article/560532-istoriya-ssha-indeicy-kazn

http://www.orator.ru/stories_pro_genocid.html

http://wikipedia.org

http://youtube.com – кратки документални филми, гледани преди време