ИНФРАЧЕРВЕНА СПЕКТРОФОТОМЕТРИЯ

• СПЕКТРОСКОПСКИ МЕТОД, ИЗПОЛЗВАН ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ

НА МОЛЕКУЛИ В ТВЪРДО, ТЕЧНО И ГАЗООБРАЗНО
СЪСТОЯНИЕ.
• ВКЛЮЧВА АБСОРБЦИЯ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ЛЪЧЕНИЕ
В ИЧ ОБЛАСТ НА СПЕКТЪРА ОТ 4000 ДО 200 cm -1.
• АБСОРБЦИЯТА НА ИЧ ЛЪЧЕНИЕ Е СВЪРЗАНО С ПРЕХОДИ
ОТ ОСНОВНО ВЪВ ВЪЗБУДЕНО ВИБРАЦИОННО
СЪСТОЯНИЕ НА МОЛЕКУЛАТА ЗА СМЕТКА НА
ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА НА ВАЛЕНТНИТЕ ИЛИ
ДЕФОРМАЦИОННИТЕ ТРЕПТЕНИЯ НА НЕЙНИТЕ АТОМИ.
• ПОГЛЪЩАНЕ В ИЧ ОБЛАСТ НА СПЕКТЪРА ПРИТЕЖАВАТ
ТЕЗИ МОЛЕКУЛИ, ДИПОЛНИТЕ МОМЕНТИ НА КОИТО СЕ
ПРОМЕНЯТ ПРИ ВЪЗБУЖДАНЕ НА КОЛЕБАТЕЛНИТЕ
ДВИЖНИЯ НА ТЕХНИТЕ ЯДРА.
 ИНФРАЧЕРВЕНА СПЕКТРОФОТОМЕТРИЯ

• ХАРАКТЕРИСТИЧНА ЧЕСТОТА – ОБЯСНЯВА СЕ С

ЛОКАЛИЗИРАНИТЕ ТРЕПТЕНИЯ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ВРЪЗКИ
ИЛИ ГРУПИ, ПРИ КОИТО УЧАСТИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ
АТОМИ Е ПРЕНЕБРЕЖИМО МАЛКО.
• ТОЧНОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА АБСОРБЦИОННИТЕ ИВИЦИ
СЕ ВЛИЯЕ ОТ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ФАКТОРИ, ПРОИЗТИЧАЩИ
ОТ МОЛЕКУЛНИТЕ И ВЪТРЕШНОМОЛЕКУЛНИТЕ
ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ (в литературата се посочват не честоти, а
характеристични интервали).
• ПРИ РЕГИСТРИРАНЕ НА ИЧ СПЕКТРИТЕ НА АБЦИСАТА СЕ
НАНАСЯ ВЪЛНОВОТО ЧИСЛО ν В ОБРАТНИ САНТИМЕТРИ -
cm-1, А НА ОРДИНАТАТА – ПРОПУСКЛИВОСТТА Т В % .
ИНФРАЧЕРВЕНА СПЕКТРОФОТОМЕТРИЯ
 ИНФРАЧЕРВЕНА СПЕКТРОФОТОМЕТРИЯ

• ЗАПИСЪТ НА ИНТЕНЗИТЕТА В ЗАВИСИМОСТ ОТ

ЧЕСТОТАТА ИЛИ ВЪЛНОВОТО ЧИСЛО Е СПЕКТЪР ОТ
ЧЕСТОТНАТА ОБЛАСТ.
• КОГАТО ИНТЕНЗИТЕТЪТ ИЛИ МОЩНОСТТА НА
ЛЪЧЕНИЕТО СЕ ИЗМЕРВАТ ЕДНОВРЕМЕННО ПРИ МНОГО
ДЪЛЖИНИ НА ВЪЛНИТЕ, ЗАПИСЪТ СЕ ЯВЯВА ФУНКЦИЯ
НА ВРЕМЕТО И Е СПЕКТЪР ОТ ВРЕМЕННАТА ОБЛАСТ –
СПЕКТРОСКОПИЯ С ФУРИЕ-ТРАНСФОРМАЦИЯ.
• СПЕКТЪРЪТ ОТ ВРЕМЕННАТА ОБЛАСТ СЕ ПРЕОБРАЗУВА
В СПЕКТЪР ОТ ЧЕСТОТНАТА ОБЛАСТ.
• ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МЕТОДА НА ФУРИЕ-ТРАНСФОР-
МАЦИЯТА НАМАЛЯВА ВРЕМЕТО НА ИЗМЕРВАНЕ
(ЕДНОВРЕМЕННО СЕ ИЗМЕРВА ЦЯЛОТО ЛЪЧЕНИЕ) И ИМА
ПО-ДОБРА РАЗДЕЛИТЕЛНА СПОСОБНОСТ.
 ИНФРАЧЕРВЕНА СПЕКТРОФОТОМЕТРИЯ

• ПОДГОТОВКА НА ПРОБИТЕ ЗА АНАЛИЗ:

- ПРИ АНАЛИЗА НА ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА СЕ ИЗПОЛЗВАТ
ДВЕ ТЕХНОЛОГИИ – СУСПЕНДИРАНЕ И ТАБЛЕТИРАНЕ. ПРИ
СУСПЕНДИРАНЕТО ФИННО СТРИТА ПРОБА (размерът на
частиците трябва да е по-малък от дължината на вълните в
ИЧ областта, за да се предотврати голяма загуба от
разсейване) СЕ ОБРАБОТВА СЪС СУСПЕНДИРАЩА
ТЕЧНОСТ. СУСПЕНДИРАЩИ ТЕЧНОСТИ ОБИКНОВЕНО СА
ВЕЩЕСТВА, КОИТО ПРОПУСКАТ ШИРОКА ИВИЦА ОТ ИЧ
ЧЕСТОТИ (НУЙОЛ – СМЕС ОТ ПАРАФИНОВИ
ВЪГЛЕВОДОРОДИ СЪС СРЕДЕН СЪСТАВ С25).
СУСПЕНЗИЯТА СЕ НАНАСЯ МЕЖДУ ПЛОЧКИ ОТ АЛКАЛНИ
ХАЛОГЕНИДИ И СЕ ПРЕСОВА ДО ПОЛУЧАВАНЕТО НА
РАВНОМЕРНО РАЗПРЕДЕЛЕН СЛОЙ.
 ИНФРАЧЕРВЕНА СПЕКТРОФОТОМЕТРИЯ

- ТАБЛЕТКИ С КАЛИЕВ БРОМИД – 1 - 2 mg ОТ

ИЗСЛЕДВАНОТО ВЕЩЕСТВО СЕ СМЕСВА СЪС 150 – 200 mg
СПЕКТРАЛНО ЧИСТ КBr, ПОСТАВЯ СЕ В МАТРИЦА И СЕ
ПРЕСОВА ПОД ВАКУУМ ПРИ ОПРЕДЕЛЕНО НАЛЯГАНЕ ДО
ПОЛУЧАВАНЕТО НА НАПЪЛНО ПРОЗРАЧНА ТАБЛЕТКА.
• ТЕЧНИ ВЕЩЕСТВА: ТЪНЪК СЛОЙ ОТ ИЗСЛЕДВАНАТА
ТЕЧНОСТ СЕ НАНАСЯ МЕЖДУ ПЛАСТИНКИ ОТ НАТРИЕВ
ХЛОРИД ИЛИ КАЛИЕВ БРОМИД ИЛИ СЕ ИЗПОЛЗВАТ
КЮВЕТИ (ПРИ НАЛИЧИЕ НА РАЗТВОРИ). СПЕКТРОМЕТРИРА
СЕ СПРЯМО ЧИСТА ХАЛОГЕНИДНА ПЛАСТИНКА ИЛИ
ПРАЗНА КЮВЕТА. ТЕЧНИТЕ ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ,
СЪДЪРЖАЩИ ХИДРОКСИЛНИ И АМИНО ГРУПИ, СЕ
РАЗРЕЖДАТ В ПОДХОДЯЩ РАЗТВОРИТЕЛ, ЗА ДА СЕ
НАМАЛЯТ МЕЖДУМОЛЕКУЛНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ,
ВОДЕЩИ ДО ОБРАЗУВАНЕТО НА ВОДОРОДНИ ВРЪЗКИ
(СНИЖАВАТ ОСНОВНАТА ЧЕСТОТА).
 ИНФРАЧЕРВЕНА СПЕКТРОФОТОМЕТРИЯ -
ПРИЛОЖЕНИЕ

• ОСНОВЕН ФАРМАКОПЕЕН ТЕСТ ЗА ИДЕНТИЧНОСТ И

ЧИСТОТА.
- ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СТАНДАРТНА СУБСТАНЦИЯ;
- ЧРЕЗ СРАВНЯВАНЕ НА СПЕКТЪРА НА ИЗСЛЕДВАНОТО
ВЕЩЕСТВО СЪС СТАНДАРТЕН СПЕКТЪР.
• ЗА КОЛИЧЕСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ – РЕЗУЛТАТИТЕ СА С
ПО-МАЛКА ТОЧНОСТ ОТ ТЕЗИ, ПОЛУЧЕНИ ЧРЕЗ УВ-
СПЕКТРОФОТОМЕТРИЯ.
• ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕ СТРУКТРУРАТА НА НОВОСИНТЕЗИРАНИ
ВЕЩЕСТВА.
• В СЪЧЕТАНИЕ С ДРУГИ МЕТОДИ КАТО ГАЗ-
ХРОМАТОГРАФИЯ.
 ЯДРЕНО-МАГНИТНА РЕЗОНАНСНА СПЕКТРОСКОПИЯ

• ЯДРЕНО-МАГНИТНАТА РЕЗОНАНСНА СПЕКТРОСКОПИЯ Е

ФИЗИЧЕН МЕТОД, КОЙТО СЕ ОСНОВАВА НА
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА АТОМНИТЕ ЯДРА ДА ПОГЛЪЩАТ И
ИЗЛЪЧВАТ РАДИОЧЕСТОТНА ЕНЕРГИЯ, КОГАТО СЕ
НАМИРАТ В ПОСТОЯННО МАГНИТНО ПОЛЕ.
• ЯВЛЕНИЕТО СЕ ОБУСЛАВЯ ОТ МАГНИТНИТЕ СВОЙСТВА
НА АТОМНИТЕ ЯДРА. ТАКИВА ПРИТЕЖАВАТ АТОМНИТЕ
ЯДРА НА 1H, 13C, 19F, 31P И ДР. ПРИ ТЯХ СПИНОВОТО ЧИСЛО
I E РАЗЛИЧНО ОТ 0.
• ЯДРЕНО МАГНИТНИЯ РЕЗОНАНС НА ВОДОРОДНИТЕ ЯДРА
СЕ НАРИЧА ПРОТОН-МАГНИТЕН РЕЗОНАНС.
 ЯДРЕНО-МАГНИТНА РЕЗОНАНСНА СПЕКТРОСКОПИЯ

• ОСНОВНА ЗАВИСИМОСТ В ЯМР СПЕКТРОСКОПИЯ:

ΔE = h.ν = h/2π . γ . H0

2π . ν = γ . H0 или ν = H0 / 2π

• ЗАВИСИМОСТТА ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ ЗА ОПРЕДЕЛЕН ТИП

ЯДРО, ХАРАКТЕРИЗИРАЩО СЕ С КОНСТАНТАТА НА
ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ γ , РЕЗОНАНСНАТА ЧЕСТОТА ν Е
ПРАВО ПРОПОРЦИОНАЛНА НА ПРИЛОЖЕНОТО МАГНИТНО
ПОЛЕ.
• С НАСТЪПВАНЕ НА РЕЗОНАНС СЕ РЕГИСТРИРА СИГНАЛ,
ИНТЕНЗИВНОСТТА НА КОЙТО Е ПРОПОРЦИОНАЛНА НА
БРОЯ НА ЕКВИВАЛЕНТНИТЕ ПРОТОНИ В ИЗСЛЕДВАНОТО
СЪЕДИНЕНИЕ. ЯМР СПЕКТРИТЕ СА СЪВКУПНОСТ ОТ
СИГНАЛИ, КОИТО СЕ ЯВЯВАТ СПЕЦИФИЧНИ ЗА ВСЯКО
СЪЕДИНЕНИЕ.
 ЯДРЕНО-МАГНИТНА РЕЗОНАНСНА СПЕКТРОСКОПИЯ

• ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ ПАРАМЕТРИ В СПЕКТРИТЕ НА

ЯМР:
- ХИМИЧНО ОТМЕСТВАНЕ – ОПРЕДЕЛЯ ПОЛОЖЕНИЕТО НА
СИГНАЛА НА РЕЗОНАНС В ЗАВИСИМОСТ ОТ ЕЛЕКТРОННОТО
ОБКРЪЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДВАНОТО ЯДРО. НЕГОВАТА СТОЙНОСТ
СЕ ИЗМЕРВА ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕТАЛОННИ ВЕЩЕСТВА.
СИГНАЛИТЕ НА ЕТАЛОНИТЕ СЛУЖАТ КАТО НАЧАЛО, СПРЯМО
КОЕТО СЕ ИЗМЕРВА ПОЛОЖЕНИЕТО НА СИГНАЛИТЕ НА
ИЗСЛЕДВАНИТЕ ВЕЩЕСТВА. НАЙ-ШИРОКО ПРИЛОЖЕНИЕ
НАМИРА ТЕТРАМЕТИЛСИЛАН – ТМС (РАЗТВОРИМ Е В ГОЛЯМ
БРОЙ ОРГАНИЧНИ РАЗТВОРИТЕЛИ, ЛЕТЛИВ И ИНЕРТЕН).
ОТЧИТАНЕТО НА ПРОТОНИТЕ СПРЯМО ТМС СЕ ИЗВЪРШВА
СПРЯМО ТРИ СКАЛИ, ОЗНАЧЕНИ С δ, τ И ν. ПРИ ПЪРВИТЕ ДВЕ
СКАЛИ ХИМИЧНОТО ОТМЕСТВАНЕ СЕ ИЗРАЗЯВА В ppm, А ПРИ
ПОСЛЕДНАТА В ХЕРЦИ (Hz). ПРИ СКАЛА δ ХИМИЧНОТО
ОТМЕСТВАНЕ НА ТМС СЕ ПРИЕМА ЗА 0, А ТЕЗИ НА ВСИЧКИ
ПРОТОНИ, ДАВАЩИ СИГНАЛ В ПО-СЛАБО ПОЛЕ, ИМАТ
ПОЛОЖИТЕЛЕН ЗНАК.
ЯДРЕНО-МАГНИТНА РЕЗОНАНСНА СПЕКТРОСКОПИЯ

- СПИН-СПИНОВО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ – ПОЛУЧАВА СЕ ПРИ

ВЗАИМНО ВЛИЯНИЕ НА МАГНИТНИТЕ МОМЕНТИ НА РАЗЛИЧНИТЕ
ЯДРА В МОЛЕКУЛИТЕ НА ИЗСЛЕДВАНИТЕ ВЕЩЕСТВА.
ОСЪЩЕСТВЯВА СЕ ЧРЕЗ НАЙ-БЛИЗКИТЕ ВАЛЕНТНИ ЕЛЕКТРОНИ.
СИГНАЛЪТ НА ПРОТОНА, КОЙТО ВЗАИМОДЕЙСТВА С n
ЕКВИВАЛЕНТНИ МАГНИТНИ ЯДРА СЕ РАЗЦЕПВА И БРОЯТ НА
КОМПОНЕНТИТЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯ ПО СЛЕДНАТА ФОРМУЛА:
М=n+1
СПИН-СПИНОВОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ СЕ ХАРАКТЕРИЗИРА С
КОНСТАНТА НА СВЪРЗВАНЕ ИЛИ КОНСТАНТА НА СПИН-
СПИНОВО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ – J. ТЯ Е ВЕЛИЧИНА, ИЗРАЗЯВАЩА
ЕНЕРГИЯТА НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЯДРАТА И СЕ
ОПРЕДЕЛЯ ОТ РАЗСТОЯНИЯТА МЕЖДУ ОТДЕЛНИТЕ
КОМПОНЕНТИ НА МУЛТИПЛЕТИТЕ. НЕ ЗАВИСИ ОТ
ПРИЛОЖЕНОТО МАГНИТНО ПОЛЕ, А ОТ ВЪТРЕШНОМОЛЕКУЛНИ
ФАКТОРИ (ПРИРОДА НА ВЗАИМОДЕЙСТВАЩИТЕ ЯДРА,
ХАРАКТЕР НА СВЪРЗВАНЕ МЕЖДУ ТЯХ).
ЯДРЕНО-МАГНИТНА РЕЗОНАНСНА СПЕКТРОСКОПИЯ

13
ПРИ ЯМР СПЕКТЪР НА С СПИН-СПИНОВИТЕ
ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ СА ОТСТРАНЕНИ ЧРЕЗ МНОГОКРАТНО
ОБЛЪЧВАНЕ, А ХИМИЧНИТЕ ОТМЕСТВАНИЯ ПОКРИВАТ НАД
200 ppm.

- ПЛОЩ НА СИГНАЛА НА РЕЗОНАНСА – S: ПЛОЩТА Е

ПРОПОРЦИОНАЛНА НА БРОЯ НА ЯДРАТА, ОПРЕДЕЛЯЩИ
ДАДЕН СИГНАЛ. ПОСРЕДСТВОМ ИНТЕГРАЛНА КРИВА СЕ
ИЗПОЛЗВА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ БРОЯ НА ПРОТОНИТЕ В
СЪОТВЕТНИТЕ ГРУПИ НА МОЛЕКУЛИТЕ И ЗА ИЗМЕРВАНЕ
НА КОНЦЕНТРАЦИЯ ПРИ КОЛИЧЕСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ.
ОСНОВЕН НЕДОСТАТЪК ПРИ КОЛИЧЕСТВЕНОТО
ОПРЕДЕЛЯНЕ Е НИСКАТА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ.
 ЯДРЕНО-МАГНИТНА РЕЗОНАНСНА СПЕКТРОСКОПИЯ -
АНАЛИТИЧНИ ПРИЛОЖЕНИЯ

• ОПРЕДЕЛЯНЕ СТРУКТУРИТЕ НА ЧИСТИ СЪЕДИНЕНИЯ –

ПОЗВОЛЯВА ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ БРОЯТ НА ВОДОРОДНИТЕ И
ВЪГЛЕРОДНИ АТОМИ В ОТДЕЛНИТЕ ФУНКЦИОНАЛНИ
ГРУПИ, ПРЕДОСТАВЯ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА
СТЕРЕОХИМИЯТА НА ОТДЕЛНИ ФРАГМЕНТИ ОТ
МОЛЕКУЛАТА НА АНАЛИЗИРАНОТО СЪЕДИНЕНИЕ;

• ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ВЕЩЕСТВА;

• АНАЛИЗ НА СМЕСИ С ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ХОДА НА

РЕАКЦИИ И КОЛИЧЕСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ. ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА ПРИМЕСИ.
 МАССПЕКТРОМЕТРИЯ

• ФИЗИКОХИМИЧЕН МЕТОД ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА

ВЕЩЕСТВАТА ПОСРЕДСТВОМ ЙОНИЗИРАНЕТО ИМ И
ПОСЛЕДВАЩОТО РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛУЧЕНИТЕ ЙОНИ В
ЗАВИСИМОСТ ОТ ВЕЛИЧИНАТА НА ТЯХНАТА МАСА.
• ОТЛИЧАВА СЕ С ВИСОКА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ И
СЕЛЕКТИВНОСТ. ЗА РАБОТА СЕ ИЗПОЛЗВАТ КОЛИЧЕСТВА
ОТ ПОРЯДЪКА НА МИКРО- ИЛИ НАНОГРАМИ.
• ПОЛУЧАВА СЕ ЦЕННА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СТРОЕЖА И
СТРУКТУРАТА НА ИЗСЛЕДВАНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ.
• СЪЧЕТАВА СЕ С ДРУГИ МЕТОДИ – ГАЗОВА
ХРОМАТОГРАФИЯ, ТЕЧНА ХРОМАТОГРАФИЯ.
 МАССПЕКТРОМЕТРИЯ

• ПРИНЦИПНА ПРОЦЕДУРА:

- ВЪВЕЖДАНЕ НА ВЕЩЕСТВОТО;

- ЙОНИЗАЦИЯ НА НЕУТРАЛНИТЕ МОЛЕКУЛИ;

- РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЙОНИТЕ В ЗАВИСИМОСТ ОТ МАСАТА

ИМ;

- РЕГИСТРАЦИЯ НА ЙОНИТЕ.
 МАССПЕКТРОМЕТРИЯ
• ВЪВЕЖДАНЕ НА ВЕЩЕСТВАТА:
НАЙ-ЧЕСТО ЙОНИЗАЦИЯТА СЕ ИЗВЪРШВА В ГАЗООБРАЗНО
СЪСТОЯНИЕ. ИЗБОРЪТ НА СИСТЕМАТА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ СЕ
ОПРЕДЕЛЯ ОТ ФИЗИКОХИМИЧНИТЕ СВОЙСТВА НА
СЪЕДИНЕНИЯТА:
- ЛЕТЛИВИТЕ ВЕЩЕСТВА СЕ ВЪВЕЖДАТ В ЙОНИЗАЦИОННАТА
КАМЕРА ПОСРЕДСТВОМ РЕЗЕРВОАР, В КОЙТО СЕ ПОДДЪРЖА
ОПРЕДЕЛЕНО НАЛЯГАНЕ;
- ЗА НЕДОСТАТЪЧНО ЛЕТЛИВИ ВЕЩЕСТВА, РЕЗЕРВОАРЪТ СЕ
НАГРЯВА;
- КОГАТО ВЕЩЕСТВАТА СА НЕЛЕТЛИВИ, ПРЕДВАРИТЕЛНО СЕ
ОБРАБОТВАТ ДО ПОЛУЧАВАНЕТО НА ЛЕТЛИВИ ПРОИЗВОДНИ
(ЕСТЕРИ, АЛКИЛНИ ПРОИЗВОДНИ);
- КОГАТО ВЕЩЕСТВАТА СА НЕЛЕТЛИВИ И ТЕРМОНЕСТАБИЛНИ,
СА РАЗРАБОТЕНИ МЕТОДИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ В
ЙОНИЗАЦИОННАТА КАМЕРА В ТВЪРДО СЪСТОЯНИЕ.
 МАССПЕКТРОМЕТРИЯ

• ЙОНИЗИРАНЕ НА МОЛЕКУЛИТЕ:

- ЙОНИЗИРАНЕ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОНЕН УДАР – ОТДЕЛНАТА

МОЛЕКУЛА ВЗАИМОДЕЙСТВА С ЕЛЕКТРОН С ПО-ВИСОКА
ЕНЕРГИЯ, КОЙТО ВЪЗБУЖДА ЕЛЕКТРОННАТА ОБВИВКА НА
МОЛЕКУЛАТА. ОТ НЕЯ СЕ ОТДЕЛЯ ЕДИН ЕЛЕКТРОН И СЕ
ПОЛУЧАВА ПОЛОЖИТЕЛНО ЗАРЕДЕН ЙОН.
- ЕНЕРГИЯТА, НЕОБХОДИМА ЗА ОТДЕЛЯНЕ НА ЕЛЕКТРОН
ОТ НАЙ-ВЪНШНАТА МОЛЕКУЛНА ОРБИТА, ЗА ПО-ГОЛЯМА
ЧАСТ ОТ ОРГАНИЧНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ Е ОТ 7 ДО 13 еV. ПРИ
ЕНЕРГИЯ НА ЕЛЕКТРОНИТЕ ПО-МАЛКА ОТ
ЙОНИЗАЦИОННИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА МОЛЕКУЛАТА, НЕ
НАСТЪПВАТ ПРОМЕНИ.
 МАССПЕКТРОМЕТРИЯ

- ПРИ ОБРАЗУВАНЕ НА МОЛЕКУЛЕН ЙОН, ЙОНИЗАЦИЯТА

ПРОТИЧА БЕЗ РАЗКЪСВАНЕ НА МОЛЕКУЛАТА:
M + e- = M+ + 2e-
ПРИНЦИПНО Е ВЪЗМОЖНО И ПОЛУЧАВАНЕТО НА
ОТРИЦАТЕЛЕН ЙОН ПРИ ПРОЦЕС НА ЗАХВАЩАНЕ НА
ЕЛЕКТРОН ОТ МОЛЕКУЛАТА. ПРИ ЕДНАКВИ УСЛОВИЯ
ПОЛУЧАВАНЕТО НА ОТРИЦАТЕЛНИ ЙОНИ Е МНОГОКРАТНО
ПО-МАЛКО.
ПРИ ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА НА ЕЛЕКТРОННИЯ
СНОП, НАРАСТВА ВЕРОЯТНОСТТА ЗА ЙОНИЗАЦИЯ. КОГАТО
СВОБОДНАТА ЕНЕРГИЯ НА МОЛЕКУЛНИЯТ ЙОН ДОСТИГНЕ
СТОЙНОСТТА НА СЪОТВЕТНАТА ДИСОЦИАЦИОННА
ЕНЕРГИЯ, НАСТЪПВА РАЗКЪСВАНЕ НА МОЛЕКУЛАТА И
ОБРАЗУВАНЕ НА ЙОННИ ФРАГМЕНТИ.
 МАССПЕКТРОМЕТРИЯ

- НАЧИНЪТ НА РАЗПАДАНЕТО НА МОЛЕКУЛНИЯ ЙОН

ЗАВИСИ ОТ СТРУКТУРАТА НА МОЛЕКУЛАТА, ОТ ВИДА НА
ФУНКЦИОНАЛНИТЕ ГРУПИ И ТЯХНОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ.
- ОСВЕН ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОНЕН УДАР СЕ ИЗПОЛЗВАТ И ДРУГИ
МЕТОДИ КАТО ФОТОЙОНИЗАЦИЯ, ХИМИЧНА И ПОЛЕВА
ЙОНИЗАЦИЯ, ЙОНИЗАЦИЯ С БЪРЗИ АТОМИ, ЛАЗЕРНА
ЙОНИЗАЦИЯ.
- ХИМИЧНАТА ЙОНИЗАЦИЯ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ПРИ
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА МОЛЕКУЛИТЕ НА ВЕЩЕСТВОТО С
ЙОНИТЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ЙОНИЗИРАН ГАЗ (ГАЗ-
РЕАГЕНТ). ПРИ GC/MS РОЛЯТА НА ГАЗ-РЕАГЕНТ МОЖЕ ДА
СЕ ИГРАЕ ОТ ГАЗА-НОСИТЕЛ.
 МАССПЕКТРОМЕТРИЯ

- ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА МЕТАН, ПРОПАН, ИЗОБУТАН, ИЛИ

ВОДОРОД КАТО ГАЗ-РЕАГЕНТ, ЙОНИЗИРАЩИЯТ ЙОН,
ПОЛУЧЕН ОТ ТЕЗИ ВЕЩЕСТВА СЕ ЯВЯВА КИСЕЛИНА НА
ЛЮИС И ПРЕДИЗВИКВА ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОТОНИРАН
МОЛЕКУЛЕН ЙОН – МН+. ПРИ БАЗИЧНИ ГАЗОВЕ-РЕАГЕНТИ
(АМОНЯК, АМИНИ), НАРЕД С МОЛЕКУЛНИЯ ЙОН СЕ
НАБЛЮДАВАТ И АДУКТИ НА ИЗСЛЕДВАНИТЕ МОЛЕКУЛИ С
АМОНИЕВИТЕ ЙОНИ.
• РАЗДЕЛЯНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ НА ЙОНИТЕ:
- ПОЛУЧЕНИТЕ В ЙОНИЗАЦИОННАТА КАМЕРА ЙОНИ СЕ
ИЗВЕЖДАТ И ФОКУСИРАТ В СЛАБО ЕЛЕКТРИЧНО ПОЛЕ.
РАЗДЕЛЯТ СЕ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ОТНОШЕНИЕТО НА
МАСАТА КЪМ ЗАРЯДА В МАГНИТНО ПОЛЕ – m / z.
 МАССПЕКТРОМЕТРИЯ
АНАЛИТИЧНИ ПРИЛОЖЕНИЯ

• ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАСИ И СТРУКТУРНИ ФОРМУЛИ НА

ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ;
• ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ВЕЩЕСТВА;
• ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОЛИЧЕСТВЕНО СЪДЪРЖАНИЕ ОСОБЕНО
В СЪЧЕТАНИЯТА GC/MS, HPLC/MS;
• КОЛИЧЕСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ И
ТОКСИЧНИ ВЕЩЕСТВА И ТЕХНИ МЕТАБОЛИТИ В
БИОЛОГИЧНИ СРЕДИ.
• ИЗСЛЕДВАНЕ НА КИНЕТИКАТА НА ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ;
• ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФИЗИКОХИМИЧНИ КОНСТАНТИ (ТОПЛИНА
НА ИЗПАРЯВАНЕ, ЕНЕРГИЯ НА ОБРАЗУВАНЕ);
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!