Тема 4.

Смесено обучение – същност, особености, добри практики

Безспорно развитието на технологиите доведе до промени в учебните

практики в традиционната учебна среда. През последните години смесеното
обучение все по-бързо се разпространява в областта на образованието в
световен мащаб. Идеята изглежда привлекателна, тъй като позволява да се
запазят традиционните форми на обучение, получени в резултат на трупан
педагогически опит от векове и наред с това можем да се възползваме от
богатите образователни функции на новите технологии.
Обучението вече е представено в нов формат: като комбинация от
традиционни занятия лице в лице в класна стаята и електронно обучение на
разстояние, по-точно в смесен режим (Nazarenko, 2015). Компонентът
дистанционно (онлайн) обучение е една от алтернативите на традиционното
обучение. Дистанционното обучение се категоризира в пет поколения, а
именно кореспонденция, излъчване по радио и телевизия, отворени
университети, телеконферентна връзка и Интернет/уеб. Основното при
всички поколения е възможността да се преподава и да се учи, докато
обучаваните и преподавателите са на различни географски места.
Разпространението на Интернет увеличи популярността на дистанционно
обучение и създаде нови терминологии като онлайн обучение, електронно
обучение, уеб-базирано обучение. Онлайн обучението се дефинира като
използване на Интернет за достъп до учебни материали; преподаватели и
обучавани взаимодействат със съдържанието. Един от най-важните дебати
е дали учениците могат да учат по-добре в онлайн учебна среда в сравнение
с традиционната учебна среда. В смесеното обучение се възползваме от
най-добрите страни на двата подхода (Güzer and Caner, 2014, p. 4596-4597

1. Дефиниране на смесеното обучение

Повечето технологии (телевизия, компютър, смартфони и др.)
първоначално със създаването си не са предназначени за образованието,
впоследствие учени-педагози и учители използват техните възможности за
подобряване на учебната среда. Въпросът за правилното използване на тези
технологии в обучението е отправна точка в немалко изследвания в тази
област. Според испанските учени Begoña Montero-Fleta, Carmen Pérez-
Sabater, María Luisa Pérez-Sabater все по-често се прилага смесеното
обучение като педагогически подход, който съчетава срещи лице в лице,
както и онлайн срещи (Montero-Fleta B. et al, 2015)

Доц. д-р Стоянка Лазарова, д-р Лъчезар Лазаров

„Педагогика на 21-ви век“ УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, 2017.
 Моделите на смесено обучение се формират чрез комбиниране на
обучение лице в лице и друга популярна форма - електронното обучение (e-
learning). Виж фигура 1.

face to face education

blended learning

e-learning

Фиг. 3.1. Схема на смесено обучение, образувано от обучение лице в лице и

електронно обучение (Köse, 2010, p. 2796)

Индийският учен Kaur разглежда същността на смесеното обучение

от различни гледни точки (Kaur, 2013):
Холистична гледна точка (Holistic Perspective) - използване на
няколко средства. Това включва интегриране на учебните средства в
традиционната класна стая или в дистанционната учебна среда. Включва
също комбинация от средства за комуникация, синхронни и асинхронни.
Образователна гледна точка (Educational perspective) – смесеното
обучение означава курсовете да интегрират онлайн активности с работа
лице в лице по предварително планиран педагогически смислен начин. Част
от дейностите лице в лице се заменят с онлайн дейности. Оформят се две
отделни парадигми: в класната стая – синхронна и онлайн – асинхронна.
Прагматична гледна точка (Pragmatic perspective) – курсовете, в
които обучението протича в класната стая и дистанционно, като се
използват различни педагогически стратегии:
- Комбинират се различни педагогически подходи като
бихейвиоризъм, конструктивизъм, когнитивизъм - за получаване
на оптимални учебни резултати с и без използване на технологии
с учебни цели (instructional technology);
- Комбинират се учебни технологии като филми, CD, уеб базирано
обучение с обучение лице в лице, ръководено от преподавател;

Доц. д-р Стоянка Лазарова, д-р Лъчезар Лазаров

„Педагогика на 21-ви век“ УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, 2017.
 - Смесване или комбиниране на учебни технологии с реални
работни задачи с цел създаване на интеграция между обучение и
работа.
От гледна точка на корпоративна подготовка (Corporate training
perspective) – използване на учебни медии за доставяне на учебно
съдържание (текст за предварително четене, аудио и видео лекции и др.).
Руският учен Tatiana Krasnova дефинира смесеното обучение като
метод на преподаване, който съчетава от една страна най-ефективните
преподавателски техники лице в лице и от друга страна, онлайн
интерактивно сътрудничество. Системата ще работи ефективно само, ако
нейните компоненти са уравновесени, методично и адекватно се
програмират образователните цели. Смесването на учебната среда лице-в-
лице и онлайн учебната среда трябва да се планира прецизно, за да има
повече ползи от този подход (Krasnova, 2015, p. 401). Смесеното обучение
предоставя на учениците различни начини за достъп до учебния материал -
важна особеност, тъй като учениците имат различни стилове на учене.
Смесеното обучение дава възможност да се променя темпото на подаване
на новия учебен материал и самостоятелната работа. Има голямо
разнообразие от задачи в онлайн компонента на смесения курс, което
допринася както за елиминиране на пропуски в знанията, така и за
задълбочено учене. Например, за един и същ текст на чужд език, на
учениците могат да бъдат предложени задачи с различна степен на
трудност. Слабите ученици имат възможност да упражнят първо някои
прости задачи, докато силните ученици може веднага да работят върху
задачите с висока трудност. Важно е, че учениците имат възможност за
избор, което е всъщност основата на всяко творчество. Чрез този подход се
развива адекватно самочувствие у учениците; те трябва да определят
подходящото ниво на трудност и да направят правилния избор. Ситуациите
на избор насърчават вътрешната мотивация и отговорност за успех у
учениците. Нещо повече, хората учат по-добре, ако имат повече от една
медия за използване. Простият факт, че съществуват два или повече
различни начина за подготовка (четене на книга, придобиване на умение
чрез упражнение, слушане на аудио лекция, взаимодействие с уеб
базирания курс) има значително въздействие върху овладяването на знания
(Krasnova, 2015).
В съвременната педагогическа литература (Prohorets and Plekhanova,
2015) са описани три основни типа среди за обучение:
онлайн/дистанционно обучение, лице в лице (face-to-face (F2F)) в
традиционната класна стая и лице в лице в онлайн обучението/ виртуална
класна стая на живо (F2F online learning / live virtual classroom).

Доц. д-р Стоянка Лазарова, д-р Лъчезар Лазаров

„Педагогика на 21-ви век“ УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, 2017.
 - Обучение лице в лице в традиционната класна стая (F2F learning in
the traditional classroom) означава, че ученици и учител
(инструктор) са на едно място по едно и също време.
- асинхронната среда осигурява образование в различно време. Най-
често срещаният тип взаимодействие в електронното обучение е
асинхронният, т.е. учениците участват в асинхронни дейности в
удобно време.
- Синхронното обучение лице в лице във виртуалната класна стая на
живо (Synchronous F2F in a live virtual classroom) предполага, че
ученици и учител работят заедно, едновременно, но на различни
места. Синхронно онлайн предаване създава усещане за виртуална
общност. Това означава, че всеки участник трябва да бъде пред
компютъра в този момент. Изисква се ученици и учител да
планират график, който да е на разположение за всички.
Австралийските учени (Matt Bower, Barney Dalgarno, Gregor E.
Kennedy, Mark J.W. Lee, Jacqueline Kenney) определят смесеното
синхронно обучение като учене и преподаване, при които обучаваните
участват в присъствени занятия лице в лице посредством мултимедийни
синхронни технологии, като видео-конферентни връзки, уеб конферентни
връзки или виртуални светове (Bower M. et al., 2015, p. 1).
Руските учени Elena Prohorets and Marina Plekhanova дават по-общо
определение на понятието смесено обучение. Според тях, когато средата не
е само синхронна или само асинхронна, можем да кажем, че е смесена
учебна среда (Prohorets and Plekhanova, 2015). Съществуват различни
интерпретации на този термин, но всички се свеждат до разбирането, че
смесеното обучение, или това, което се нарича също хибридно обучение
(hybrid learning), е комбинация от множество подходи за обучение.
Американските учени David A.Wicks, Baine B. Craft, Geri N. Masonc,
Kristine Gritter и Kevin Bolding дефинират смесеното обучение като
интегрирана комбинация от традиционното обучение с уеб-базирани
онлайн подходи. Смесеното обучение се характеризира с три особености
(Wicks D.A.et al., 2015, p.54):
1. личен контакт с инструктор,
2. използването на електронно доставени учебни материали,
3. смесването на горните две, за да се изпълнят учебните цели.
По-конкретно смесеният курс се дефинира като комбинация от лице
в лице и онлайн доставяне на съдържанието, т.е. от 30% до 79% от
съдържанието се предоставят онлайн, което води до по-малко срещи лице в
лице (Wicks D.A.et al., 2015, p.54).
Нашето становище се доближава до това на немския учен Jörn
Schlingensiepen - смесеното обучение е метод на обучение, който

Доц. д-р Стоянка Лазарова, д-р Лъчезар Лазаров

„Педагогика на 21-ви век“ УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, 2017.
съчетава традиционни методи лице в лице в класната стая с
компютърно-опосредствани дейности (електронно обучение)
(Schlingensiepen, 2014).
Смесеното обучение осигурява ефективната комбинация от различни
начини за доставяне на информация, модели на преподаване и стилове на
учене, които се прилагат в интерактивно смислена учебна среда (Kaur, 2013,
p. 612). Курсовете в смесеното обучение комбинират учебни дейности
онлайн и офлайн в класната стая, като използват ресурсите по оптимален
начин, за да подобрят учебните резултати на обучаваните.

2. Развитие на смесеното обучение

Въпреки, че терминът "смесено обучение" рядко се споменава в
научния печат преди 2000-та година, понятието не е ново. Смесеното
обучение води началото си още през 1920, когато някои обучаеми, особено
живеещите в отдалечени селски райони и завършили средно училище с
определена професия, участват в университетски курсове в две форми на
обучение – кореспондентска и лице в лице. Напоследък обаче смесените
форми на обучение, включващи онлайн обучение, стават все по-популярни
особено във висшето образование. В САЩ през периода от 2002 г. до 2008
г. броят на студентите, които са привлечени от онлайн курсовете се е
увеличил от 9% до 22% от записаните студенти, а през 2013 г. 33,5% от
студентите участват в онлайн курсове (Wicks D.A.et al., 2015).
Интересен ретроспективен преглед на смесеното обучение правят
учените Bayram Güzer и Hamit Caner от Факултета по педагогика от
Източно-средиземноморския университет в Северен Кипър (Eastern
Mediterranean University, Faculty of Education, Department of Educational
Sciences, Famagusta, North Cyprus). Според тях смесеното обучение става
център на внимание в началото на 2000, когато педагозите обсъждат коя е
най-добрата учебна среда за ученици (студенти) (Güzer and Caner, 2014).
- Първи опити (1999-2002 г.)
Първите опити за смесено обучение започват през 2000 година. Те са
насочени към комбиниране на елементи на игра и работа в детските градини
с цел усвояване на смесени дейности. Все още е далеч от масовото
прилагане на смесено обучение в смисъла, който влагаме днес.
- период на дефиниране (2003-2006)
Този период (2003-2006) е наречен период на дефиниране, защото
най-често цитираните статии са за определяне на смесеното обучение. През
2003 Russel T. Osguthorpe и Charles R. Graham предлагат три различни
модела, при които се смесват учебни дейности, смесват се обучавани и
смесват се обучители (Güzer and Caner, 2014).

Доц. д-р Стоянка Лазарова, д-р Лъчезар Лазаров

„Педагогика на 21-ви век“ УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, 2017.
 В първия модел някои обучавани могат да се възползват от двата вида
дейности – лице в лице в класната стая и дейности в онлайн учебна среда.
Във втория модел учениците в класната стая (лице в лице) могат да
бъдат "смесени" с ученици от онлайн учебна среда.
В третия модел учениците от класната стая (лице в лице) могат да се
възползват от други преподаватели чрез онлайн учебната среда.
Общоприетото в този период определение е даденото през 2004 от
Garrison и Kanuka, а именно, че смесеното обучение е замислена интеграция
от учебен опит в класната стая (лице в лице) и онлайн учебен опит (по Güzer
and Caner, 2014, p. 4598).
- Период на популярност (Popularity period) (2007-2009) (Güzer and
Caner, 2014)
В периода на популярност има две главни отправни точки, които
привличат вниманието на учените – възприятията на участниците в
смесеното обучение и ефективността на смесеното обучение.
Възприятия (Perceptions) – учените се интересуват от възприятията на
учениците и другите участници в смесеното обучение. В периода четири
статии изследват възприятията на участниците в смесеното обучение.
Общият извод във всички изследвания показва, че учениците предпочитат
уеб базирана онлайн учебна среда, тъй като е ефективна, но не се отказват
от присъствения (лице в лице) компонент от курса.
Ефективност (Effectiveness) – във всички анализирани изследвания от
периода на популярност на смесеното обучение учените измерват
ефективността на смесеното обучение с различни променливи като
удовлетворение, мотивация, постижения, нагласи, кооперативност
(cooperativeness), усвояване на знания, умения за критическо мислене и
отпадане на ученици в риск. Основните изводи сочат, че няма значителна
разлика в постиженията между учениците от смесеното и традиционното
обучение, но в другите променливи като удовлетвореност, мотивация и т.н.
при смесеното обучение се наблюдава превъзходство. Освен това, в
експеримента със смесено обучение не се наблюдава значим ефект върху
критическото мислене на учениците.
- Смесеното обучение в периода (2010 – 2012) (Güzer and Caner,
2014)
Изследването на смесеното обучение се извършва по отношение на
статии, публикувани в период от три години (2010 – 2012). В обобщение се
констатира, че на смесеното обучение се обръща все по-голямо внимание и
се проучва в различни области и различни променливи. Още нещо, което се
среща във всички публикации: смесеното обучение е предпочитано от
участниците, но трябва да бъде внимателно изследвано, за да има повече
ползи от него.

Доц. д-р Стоянка Лазарова, д-р Лъчезар Лазаров

„Педагогика на 21-ви век“ УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, 2017.
 Изводът, който правят цитираните учени Bayram Güzer и Hamit Caner
е, че: обикновено смесеното обучение се възприема като полезно, приятно,
подкрепящо, гъвкаво и мотивиращо за учащите. Но тези качества не са
достатъчни, за да се създаде атмосфера за успешното обучение. С други
думи, за да се създаде положителна среда за обучение, учителите,
използващи смесени среди за обучение, трябва да насърчават учениците за
по-голямо участие в средата и трябва да търсят начини за създаване на
социално взаимодействие чрез повече сътрудничество. Освен това, през
последните години вече доминират таблети, смартфони и устройства със
сензорен дисплей (touch screen devices), които представляват интерес за
изследване в смесените учебни курсове (Güzer and Caner, 2014).

3. Основни компоненти и корелации

Основните компонентите на смесения модел на обучение са показани
на Фигура 2:

Learning Instuctional

Environment

Media

Фиг. 3.2. Компоненти на смесеното обучение (Blended Learning) (Kaur, 2013, p. 613)

Компонент учебна среда (Learning environment component) – учебната

среда може да бъде синхронна (synchronous) или асинхронна (asynchronous).
Всяка учебна среда има различни предимства и недостатъци. Целта на

Доц. д-р Стоянка Лазарова, д-р Лъчезар Лазаров

„Педагогика на 21-ви век“ УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, 2017.
смесеното обучение е да се привлекат специфичните положителни
възможности на всяка среда, за да се осигури оптимално използване на
ресурсите и да се постигнат целите на обучението.
Компонент медия (Media component) се отнася до носители, които
предоставят учебното съдържание. Някои учебни медии обаче, може би са
по-подходящи за подкрепа на синхронната или асинхронната учебна среда
в една или друга ситуация. Но нито една медия в своята същност не е по-
добра или по-лоша от друга.
Учебен преподавателски компонент (Instructional component) този
компонент се използва за селектиране на най-подходящите стратегии за
обучение (instructional strategies), които подкрепят учебните цели. Когато се
разработва смесено обучение, поддържането на качеството на обучение
(instructional quality) е от първостепенно значение.

На фиг. 3. са представени трите аспекта на педагогическия дизайн на

смесен курс на обучение: доставяне на съдържание (Content Delivery),
комуникация (Communication) и оценка (Assessment).

Фиг. 3.3 Аспекти на педагогическия дизайн на смесен курс на обучение (Prohorets and
Plekhanova, 2015, p. 3822)

Всеки един от трите аспекта включва три среди за доставяне:

традиционна класна стая, виртуална синхронна и асинхронна. Доставянето
на съдържание (лице в лице и онлайн) трябва да съответства на целите и
задачите и да бъде представено добре панирано в гъвкава последователност.
Може да бъдат мини-лекции, демонстрации, презентации и т.н.
Комуникацията (лице в лице и онлайн) трябва да бъде ангажираща и да се
свързва със съдържанието (лице в лице и онлайн). Комуникацията включва
дискусии, групова работа, чат, сесии с въпроси и отговори и т.н. Оценката
(лице в лице и онлайн) трябва да съвпада с целите на курса. Оценяването

Доц. д-р Стоянка Лазарова, д-р Лъчезар Лазаров

„Педагогика на 21-ви век“ УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, 2017.
може да се реализира под формата на изпити, викторини, проекти,
портфолия и т.н.
Руските учени Elena Prohorets and Marina Plekhanova описват три нива
на интензивност на взаимодействие и други корелации с гореописаните
аспекти на педагогическия дизайн на курс. Различаваме ниски, средни и
високи нива на интензивност на взаимодействие (Prohorets and
Plekhanova, 2015):
- участниците от ниско ниво на интензивност на смесения курс не си
взаимодействат синхронно или асинхронно, те използват директно
учебното съдържание без да комуникират помежду си, с или без
ръководство на учителя. Учениците избират теми, текстове, практически
упражнения и дейности за усвояване на различни умения в посочени
сайтове или блогове, работят с речници, създават файлове и др. Те се
занимават най-вече с взаимодействие с машините (компютри, Интернет), но
не и с човешко взаимодействие.
- Средното ниво включва елементи от социално и технологично
взаимодействие. Учениците взаимодействат асинхронно, но те също така
реагират на интерактивните манипулации на другите участници от курса с
виртуалното съдържание и получават обратна връзка асинхронно.
Ударението се поставя върху участието на учениците в съвместни дейности
с другите ученици лице в лице или онлайн взаимодействие. От учениците
се очаква да заемат по-активна роля, като изразят свои идеи и комуникират
с членовете на групата. Дейностите, които биха могли да се използват за
ефективна групова работа в онлайн сътрудничество, са: форуми, онлайн
дискусии, в които учител и ученици публикуват съобщения един на друг и
запазват пътя на индивидуалните дискусии.
- Високото ниво на интензивност на взаимодействие включва незабавна
комуникация. Взаимодействието е синхронно под формата на незабавни
съобщения, конферентни разговори, видео конференции, комуникация с
гост-експерти или асинхронно, като водена от ученик дискусия, групови
ученически презентации, форуми за сътрудничество, групов съвместен
видео/уеб анализ и др.
Важно за успешното прилагане на смесеното обучение е познаването
на компонентите и тяхната същност, както и видовете корелации между тях.
Взаимодействието между компонентите във виртуалното пространство
става с различна интензивност, която може да бъде разделени на три нива
(ниско, средно и високо). Всяко ниво предполага използване на специфични
стратегии за обучение и ученически дейности на смесеното обучение.

Доц. д-р Стоянка Лазарова, д-р Лъчезар Лазаров

„Педагогика на 21-ви век“ УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, 2017.
 Литература:
Стоянка Лазарова, Лъчезар Лазаров „Педагогика на 21-ви век“ УИ „Св. Св. Кирил
и Методиий“, 2017.

Доц. д-р Стоянка Лазарова, д-р Лъчезар Лазаров

„Педагогика на 21-ви век“ УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, 2017.